Gabriela Georgieva

Днес празнува рожден ден певицата Габриела Георгиева

Драги приятели на оперната музика, днес на 8 юни 2020 г. пиша за втори път след 2018 година статия за една млада българска певица – сопранът Габриела Георгиева, солистка на Софийската опера от редица години, изпълнителка на редица главни роли от неговия репертоар.

В последните години Габриела Георгиева участва в редица нови главни роли, които я очертаха като изтъкната и дълбоко профилирана артистка със собствен стил на интерпретация, дълбоко вникване в детайлите им и изящно вокално изпълнение. Нека спомена само две от тях: оперите „Норма“ от Винченцо Белини и „Янините девет братя“ от Любомир Пипков, с която творба Софийската опера гостува през 2018 г. в Москва.

Що се отнася до „Норма“, нека цитирам мнението на проф. Боянка Арнаудова, изразено в подробна статия във в. „Култура“ от 15 април 2016 г. Ето извадки:

„ (…) “Норма” без Норма не е “Норма”. Затова изпреварващо – Габриела Георгиева бе великолепна Норма в новата продукция на Националната опера (премиера – 25 март т.г.). Има творби, които са много специфични – най-често вдъхновени от определен изпълнител, който консеквентно създава и интерпретационния модел или това, което наричаме традиция (…) В интервю режисьорът Уго де Ана споделя, че много големи театри с години не поставят “Норма”, знаейки, че споменът за успешните изпълнителки унищожава шансовете за успех. И затова, преди да чуя Габриела Георгиева, изпитвах тревога – най-вече заради спомена за Гена Димитрова, но и за Мари Крикорян, и за Светлана Котленко (…) И е радост след четвърт век на същата сцена да изживееш удовлетворението от интерпретацията на една друга, също внушителна и запомняща се изпълнителка и на завладяващ във всичките си компоненти спектакъл.

Вярно е, че в настоящето, когато всичко се движи от вчера към утре, някак не винаги успяваме да направим адекватна, макар и субективна, оценка на процесите, на постигнатото и да бъдем прецизни в класифициране на успехите и неуспехите. Привидни и реални. Но за Габриела Георгиева ще кажа: още не беше завършило първото действие на “Норма” и тя се нареди до моите български образци, без да измества спомена за тях. Със собствен лик, тълкувание, израз и глас. И както не един път се е случвало в оперната история, вървиш, вървиш, работиш упорито и изведнъж се появява ролята, която те поставя на пиедестала на победителите. Габриела вече има респектираща творческа биография; тя е на оперната сцена повече от 15 години, в които е пяла и на авторитетни европейски сцени – Цюрихската опера – Абигаил от “Набуко” с Нело Санти на пулта, последвана от Амелия от “Бал с маски” заедно с Владимир Стоянов и Мариана Пенчева, Терми ди Каракала в Загреб, а през 2013 г. във Виенската опера пее с Роберто Аланя. Има натрупан опит в т.нар. тежък сопранов репертоар на Верди, Пучини, Джордано, Понкиели… И сега, някак закономерно, стига и до тази харизматична роля. В която реално осъществи изискванията на автора за гласов диапазон и възможности за пълноценно звучене и в ниска, и във висока теситура, за елегантни и ефирни фиоритури и колоратури. Певицата изпълни уверено и красиво виртуозните пасажи, имаше и прекрасни нежни, чувствени моменти (особено в дуетите с Адалджиза), имаше и изпълнени с драматични отсенки и масивност на звука епизоди (сцената с децата; драматичната четвърта картина). Габриела Георгиева постепенно разкри емоционалната многосъставност на Норма, пресъздавайки любовта, тревожността, гнева, страданието, разкаянието и просветлението на героинята си. Може би още плътност и повече тъмни отсенки на гласа в центъра и ниския регистър ще подсилят трагичното и печалното в Норма. Но пък по-светлият й тембър оцвети в меки нюанси лиричните моменти, където доминираше красивият й, лъчист звук. Партията е тежка и за актьорско пресъздаване. Естествено, че може още да се очаква в това отношение от Габриела Георгиева, особено в сцените на раздвоение, на съмнения. И най-вече на финала. Образът е комплициран; това е жена, дала обет за девственост, а го е престъпила от силна страст, влюбена, но и унизена, дълбоко ранена, но след катарзис, тя се извисява и приема съдбата си. За да отиде на кладата – на сърцето, на страстта, в огъня на която ще пречисти душата си. Именно този последен стадий от психическото битие на Норма трябва още да се обмисли, съпреживее и насити емоционално. В емблематичната ария „Каста Дива” Габриела Георгиева бе доста встрани (различна) от традиционните изпълнения – по-човешка и реална, акцентираща по-скоро земната сила и власт на героинята, отколкото връзката й с божествената Луна и Бог Ирминсул. И тук получи първите си спонтанни възторжени аплаузи, които я съпътстваха до финала“.

(край на извадките от в. „Култура“)

Що се отнася до операта „Янините девет братя“ от Любомир Пипков, ето какво четем в сайта на Софийската опера за последните години от изявите на Габриела Георгиева:

„През последните три сезона Габриела Георгиева прави три забележителни дебюта на сцената на Софийската опера – в постановката на „Норма“ на световноизвестния режисьор Уго де Ана (2016 г.), в „Силата на съдбата“ (2017 г.) на италианеца Пиер Франческо Маестрини и в „Янините девет братя“ (2018 г.) в режисьорския прочит на  акад. Пламен Карталов. Тези три превъплъщения наложиха Габриела Георгиева като любимка на публиката не само заради брилянтната й вокална техника, но и заради изключителното й умение да превзема с гласа си сърцата на зрителите. Талантът й да изпипва в прецизност музикалните детайли и така да насища с емоции всяка изпълнена от нея фраза отличават Габриела Георгиева като артист, който знае как да вълнува със своето изкуство“.

(край на цитата)

Нека сега и аз кажа нещо от себе си: може би от 7-8 години следя изявите на Габриела Георгиева – разбира се не пряко, понеже не живея постоянно в България, но по косвен път – чрез статии за други певци и диригенти, в които става въпрос за нея, както и от линкове, свързани с нейни изпълнения. Знам отдавна основните данни в биографията й, а от края на 2016 г. станахме с нея и ФБ-приятели. Нека дам някои подробности, като цитирам части от нашата ФБ-кореспонденция:

15.10.2016

Уважаема г-жа Габриела, отдавна Ви познавам задочно, но не съм Ви предлагал тук във ФБ приятелсво. Чудни са програмистите на Гугъл – от 3 години пиша тук на моята стена “оперни статии” и „Гугъл“-овци търсят “сходни души” за приятелство. Вече 3 дни на стената ми стоят като предложения имена, като Вашето име много често се повтаря. Приятно ще ми бъде да Ви предложа приятелство (не само по причина на Гугъл!), чета често за Вас и Вашите постижения в най-разнообразни роли, особено през последно време в опери от Верди. И без това той е мой любимец от много години. Няма да отнемам повече от времето Ви, просто най-сърдечно “моля за приятелство”. С най-добри чувства: Борис Контохов, 64342 Зеехейм-Югенхайм / Германия. На стената ми тук има подробности за мен. Приятен съботен ден!

17.10.2016 18:17

Габриела Георгиева „hat deine Anfrage angenommen“. (Габриела Георгиева прие поканата ти):

Габриела: Радвам се да се запознаем, макар и чрез Фейсбук! Бъдете здрав и благодаря за милите думи!

Boris: Благодаря, като дойда (дай Боже!) напролет през май в София, ще Ви потърся за “истинско” запознанство. Милата Драга Мачуганска от Софийска опера ми е близка позната вече 3 години. Сега Ви желая успехи в кариерата! Когато имате малко време, моля надникнете в страницата ми – вчера писах голяма статия за Дмитри Хворостовски (навърши 54 години), посрещна се с особен интерес!

(край на цитата)

В следващите 2 години си разменихме нови постове, но не се стигна до среща в София и през февруари 2018 г. написах:

Сърдечно благодаря мила Габриела, трогнат съм, поздрави и пожелания за здраве и щастие на цялото семейство! И нови музикални успехи. През май (около 7-12 май) ще бъда в София, дано дойда на някоя опера … има време, ще видя програмата …

Габриела: На 9.05.2018 заминаваме за Болшой театр …

Boris: Благодаря, ще се радвам на успехите ви. Вчера имаше рожден ден Мартин Цонев, знам за това. Писах голяма статия на моята стена, той заслужава … Желая ви големи успехи в Москва !!!

März 2018, 20:05

Boris: Уважаема Габриела, днес четох чудесни неща за вас, но в една статия има пасаж, който не е много логичен (става въпрос за „Турандот“ в Мексико). Цитирам го: ” (…) Водещата солистка на Софийската опера Габриела Георгиева е звездата в постановката на операта “Турандот” в Двореца на изящните изкуства в Мексико Сити. Тя е единствената чужденка сред солистите на продукцията. Сопраното Георгиева се превъплъщава в ролята на капризната китайска принцеса. Партньорите й Мария Кацарава – в ролята на Лиу и тенорът Карлос Галван, който изпълнява партията на Калаф, са едни от най-големите оперни звезди на своята страна и често гастролират по големите световни сцени. …” (край). Мария Кацарава българка ли е? Понеже пишат, че вие сте единствената чужденка …?? Сърдечен поздрав, много съм впечатлен от вас ….

Габриела: КацАрАва – тя е мексиканка !

März 22:12

Boris: Чудесно име !! Сега една малка молба – ако Господ реши, вече е време да пиша статия и за вас. Имам доста материали – все хубави и интересни. Но аз пиша на “календарен принцип” – рождена дата (годината не е важна!). Мисля, че не знам тази дата. Ще бъдете ли любезна да ми я съобщите? Обикновено през май и септември съм в България, тогава почивам, да видим какво ще стане …. Лека нощ и хубав ден утре …

März 10:08

Boris: Мила Габриела, знам че в четвъртък имате участие в “Янините девет братя” и Ви желая пълен успех в тази нова премиера – радвам се …. Здраве и оптимизъм !!!

Габриела: Благодаря Ви! Датата ми на раждане е 8 юни.

Boris: Сърдечно благодаря, през май ще бъда в Габрово, но на 3 юни летя обратно и дано Господ ми даде сили да напиша статия за Вас на 8 юни… Дано сте щастлива с ролята на Яна – хубава е, обичам Пипков и се радвам за Вас …

(край на цитатите)

Това беше историята на нашето запознаване във ФБ.

Сега ще се спра на биографични данни и дейност на Габриела Георгиева.

Габриела Георгиева е един от водещите сопрани на съвременната музикална сцена в България. Тя е родена на 8 юни 1971 г. в град Видин. През 1998 г. завършва Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” в София в класа на проф. Руско Русков. Същата година заминава на специализация по оперно пеене в Българската академията за изкуство и култура “Борис Христов” в Рим. Изключителното си вокално майсторство шлифова при две от звездите на българската опера – тенорът Калуди Калудов и световната прима Гена Димитрова.

Своя професионален дебют Габриела Георгиева прави през 2002 г. във Варненската опера с ролята на Леонора в “Трубадур “ от Джузепе Верди. Веднага следва и появата й и на сцената на Софийската опера в ролята на Амелия от “Бал с маски”. Получава покани за още две партии на същата сцена – Леонора от “Трубадур” и Мадалена от “Андре Шение”. През 2003 година прави първите си записи за Българското национално радио с диригента Велизар Генчев. Две години подред гостува с концерти на Международния музикален фестивал на световноизвестния чешки тенор Петер Дворски. Пее в Болшой театър на Гала концерта в рамките на Дните на българската култура в Москва, както и в Белгия при откриването на “Европалия”. Поканена е на Първия международен оперен фестивал в Кипър в ролята на Аида от едноименната опера на Верди.

През 2004 година има поредица от успешни спектакли на “Бал с маски” във Франция и Испания. На следващата година е ангажирана за серия от представления на “Трубадур” в Германия и две концертни изпълнения на “Аида” в Двореца на музиката в Барселона и в Националната аудитория в Мадрид. Същата година добавя в репертоара си три нови партии – на Тоска, на Дидона от “Дидона и Еней” и на Абигайл в “Набуко” от Верди. Прави и записи за БНР с диригент Георги Димитров. Дебютира като Джоконда в едноименната опера от Понкиели на сцената на Оперния театър в Риека, Хърватия.

През 2006 г. след премиерата на операта “Съдба за двама” от Александър Йосифов, в която изпълнява ролята на Анастасия, става официално част от трупата на Софийската опера. Поканена е и за гост-солист на Оперния театър в Загреб, Хърватия, където участва в постановките на “Набуко”, “Трубадур” и “Бал с маски” от Верди и “Сестра Анджелика” от Пучини.

През 2007 година гостува на Летния оперен фестивал в Сплит, Хърватия, където пее Абигайл в “Набуко” и Елизабет Валоа в “Дон Карлос”. През 2009 г. дебютира на оперната сцена в Грац, Австрия в една от своите коронни партии – на Абигайл в “Набуко”, получава ангажименти и в Оперния театър в Берн, Швайцария за поредица от спектакли на “Бал с маски”. Това е и годината, в която прави и забележителния си дебют в друга своя много силна партия – на Турандот в едноименната опера от Пучини, на сцената на Софийската опера.

През следващата 2010 г. отново е в Берн за премиерата на новата продукция там на “Тоска” от Пучини. През  2011 г. българският сопран среща един от колосите на италианската опера – диригента маестро Нело Санти, с когото пее Амелия в “Бал с маски” на сцената на Държавната опера в Цюрих. Преди това на същата сцена пее и Абигайл от “Набуко”. През същата година е и дебютът й в Рим на Терми ди Каракала, където Габриела Георгиева се превъплъщава в Аида. През 2012 г. прави дебюта си като Манон в “Манон Леско” от Пучини на сцената на Оперния театър в Риека, Хърватия.

През 2013 г. е дебютът й на сцената на Виенската държавна опера. Пее Амелия от “Бал с маски” в спектакъл, в който й партнира световноизвестният тенор Роберто Аланя.

Цитирам състава при тази нейна изява на 3 февруари 2013 г.:

Besetzung | 03.02.2013

Dirigent Philippe Auguin
Inszenierung Gianfranco de Bosio
Bühnenbild Emanuele Luzzati
Kostüme Santuzza Calì
Choreinstudierung Thomas Lang
Gustaf III. Roberto Alagna
René Ankarström Gabriele Viviani
Amelia GABRIELA GEORGIEVA
Ulrica Monika Bohinec
Oscar Ileana Tonca
Samuel/Graf Horn/Hastings Alexandru Moisiuc
Tom/Graf Warting/Berkley Il Hong
Christian Tae-Joong Yang
Ein Richter/Ein Oberrichter Peter Jelosits

(край на цитата)

През 2014 година Габриела Георгиева е в Метрополитън Ню Йорк за продукцията на “Макбет” от Верди, в която е кавър на Анна Нетребко. Година по-късно се връща там и като кавър в “Аида”. През 2015 година добавя в репертоара си партията на Одабела в “Атила” от Верди.

Прави и записи за Българското национално радио с диригента Григор Паликаров. Две години по-късно за първи път пее на сцената на Театър “Белас Артес” в Мексико сити като гост-звезда в продукцията на операта “Турандот” от Пучини. За този спектакъл писах по-горе при моята кореспонденция с нея.

През последните пет сезона Габриела Георгиева прави три забележителни дебюта на сцената на Софийската опера и един във Варненската опера. Първо в София – тези три дебюта са: в постановката на „Норма“ на световноизвестния режисьор Уго де Ана (2016 г.), в „Силата на съдбата“ (2017 г.) на италианеца Пиер Франческо Маестрини и в „Янините девет братя“ (2018 г.) в режисьорския прочит на акад. Пламен Карталов.

Тези три превъплъщения наложиха Габриела Георгиева като любимка на публиката не само заради брилянтната й вокална техника, но и заради изключителното й умение да превзема с гласа си сърцата на зрителите. Талантът й да изпипва в прецизност музикалните детайли и така да насища с емоции всяка изпълнена от нея фраза отличават Габриела Георгиева като артист, който знае как да вълнува със своето изкуство.

Също през 2018 г. Габриела Георгиева играе главната роля в първата варненска постановка на операта „Джоконда“ от Амилкаре Понкиели. По този случай тя споделя: 

„Радвам се, че сега ще изпълня и ролята на Джоконда във Варна, където не съм пяла от доста години. Последния път бях поканена за ролята на Турандот в Летния театър.“

(край на цитата)

По-късно в статията ще се спра на подробности. А също така и на друго важно за Габриела Георгиева събитие – избирането й за “Музикант на годината 2018” в националната анкета, която екипът на предаването “Алегро виваче” по “Хоризонт” на БНР проведе за 28-и пореден път, При това допитване до слушателите оперната певица Габриела Георгиева – солистка на Софийската национална опера с успешни участия на много български и международни сцени, получи завидна подкрепа от почитателите си. Стотиците гласове от слушатели й отредиха наградата в категория “Активна творческа дейност”. И за това събитие по-късно в статията ще дам подробности.

Габриела Георгиева е лауреат в редица конкурси и фестивали, сред които: Втора награда от международния конкурс “Христо Бръмбаров” (2002 г.), Първа награда от националния конкурс “Катя Попова” (2003 г.), Втора награда от международния конкурс “Борис Христов” (2004 г.).

(край на биографични данни и дейност на Габриела Георгиева)

Сега ще се спра на материали от различни медии в хронологичен ред, които дават информация за дейността на Габриела Георгиева:

В едно интервю от 2012 г., този път не директно с Мариана Пенчева, а с друга българска оперна певица – Габриела Георгиева, става въпрос и за Мариана Пенчева. Ето една част от това интервю:

(извадка от статията за Габриела Георгиева от 2012 г.)

„Миналата година в Цюрихската опера се събраха трима българи – Габриела Георгиева, Мариана Пенчева и Владимир Стоянов в трите главни роли от операта “Бал с маски”. Разчувствена, Габриела разказва колко е хубаво да си сред свои – за подкрепата и приятелството на Мариана и Влади. Определя оперната прима Мариана Пенчева като най-милата колежка, с която е била на сцената. За нея е незабравимо усещането как я следи зад кулисите и грижовно ѝ помага с присъствието си.

И ето сега, в началото на 2013 година, Габриела Георгиева вече направи своя дебют във „Виенската Щатсопера“ – в ролята на Амелия от операта „Бал с маски” на Верди в компанията на любимеца на публиката от цял свят тенорът Роберто Аланя (в ролята на Рикардо). „Лесно и приятно се работи с големите артисти. Аланя е топъл партньор, слънчев, раздаващ се докрай на сцената певец”.

За успеха на един певец огромно значение има шансът. Шансът, за когото обаче трябва да си готов. Габриела не забравя уроците, които ѝ дава професията. Тя се е научила да внимава и да не изразява колебание, да се вслушва в изискванията на режисьора и диригента и цитира диригента Христо Игнатов – дългогодишен директор на Варненската опера: “Казвам веднаж, повтарям и след това забравям” – безценен урок, който издържа проверката на опита и времето! Споделя, че обича да работи с колеги, които са над нейното ниво – тогава има стимул да върви “в крак”, да догонва, да се хвърли в благородно състезание.

„Трудно е да взимаш решенията светкавично – обаждат ти се в последния момент с предложение за хубав и престижен гастрол и още вечерта трябва да си на репетиция, а на другия ден вече на сцена. Бързо трябва да прецениш дали можеш да поемеш този ангажимент – откажеш ли, може да няма следващ път. Но ако отдавна не си пял тази роля, рискуваш името си и отново няма да има следващ път. Певецът определено трябва да има характер. Не е достатъчно да си само много талантлив“ – казва тя.

Габриела Георгиева е от тези певици, които имат всички качества за голяма кариера. Нейната работоспособност е пословична“.

(край на цитата)

Статия на Димитър СОТИРОВ (пиар в Софийската опера), в началото на 2015 г.

ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА: НЕ ПЕЯ ВСИЧКО НА ВСЯКА ЦЕНА

Сопраното участва в „Бал с маски“, „Дон Карлос“ и „Тоска“ с гостуващия Камен Чанев.

За по-малко от месец солистката на Софийската опера и балет Габриела Георгиева се представя в четири заглавия от Бородин, Верди и Пучини. Почти две години след дебюта си като Ярославна на сцената на театъра, изпълнителката отново се превъплъти в образа на тази героиня от „Княз Игор“ на 18 януари 2015 г. „Ролята изглежда малка, но е доста трудна, Ярославна е много силна жена“, споделя певицата. – И чисто вокално това е голямо предизвикателство“, казва за персонажа си Георгиева. Тя участва в цикъла от заглавия, с които тенорът Камен Чанев гостува в Софийската опера и балет:

На 28 януари Габриела Георгиева ще изпълни Амелия в „Бал с маски“ от Верди с участието на Камен Чанев, Нико Исаков, Румяна Петрова, Ирина Жекова и диригент Борис Спасов.

На 1 февруари публиката ще чуе сопраното като Елизабет Валоа в шедьовъра на Верди „Дон Карлос“. Петър Найденов ще е Филип II, Камен Чанев – Дон Карлос, Нико Исаков – Маркиз Поза, Даниела Дякова – Еболи, Петър Бучков – Великият инквизитор. Диригент е Григор Паликаров.

На 4 февруари Габриела Георгиева ще е Тоска в едноименната творба на Пучини. Като Марио Каварадоси ще й партнира Камен Чанев, Бисер Георгиев ще е Скарпия. Диригент е Ерих Вехтер.

Габриела Георгиева, която има всички основания да се счита за ученичка на Гена Димитрова, изпрати 2014 г. на сцената на Софийската опера и балет в Новогодишния гала-концерт с изпълнение, считано за запазен знак на голямата оперна прима – лейди Макбет от „Макбет“ на Верди. Но това не е единственото заглавие от тежкия драматичен репертоар в артистичното портфолио на сопраното. Абигаил от „Набуко“ е сред персонажите, които Георгиева изпява за първи път в Софийската опера, годината е 2006. В същия театър тя дебютира като Турандот в творбата на Пучини през 2009. В ролята на Джоконда от едноименната творба на Понкиели тя прави дебюта си в Риека през 2006. Пяла е за първи път на чужда сцена и „Реквием“ от Верди – една от партиите, които е подготвила, следвайки наставленията на Гена Димитрова. Под нейното вокално и артистично ръководство младото тогава сопрано готви и първото си участие като Мадалена в „Андре Шение“ от Джордано. „Изработих тази партия с Гена. Тя беше изключително точна, засипваше ни с информация и съвети и понякога ни се сърдеше, че не я приемаме изцяло, както тя очакваше от всеки от нас“, припомня си Габриела Георгиева.

Това се случва през 2003 г., година след първата й роля – на варненска сцена, в „Трубадур“ от Верди. Месеци по-късно тя е Амелия в „Бал с маски“ от Верди в Софийската опера. Следват „Тоска“, „Аида“, „Дон Карлос“. Георгиева участва и в една световна премиера – като Анастасия в творбата на Александър Йосифов „Съдба за двама“ през 2006 г. Не закъсняват и поканите за редица чужди сцени, сред които и от операта в Загреб. Там Габриела Георгиева пее в „Бал с маски“, „Трубадур“, „Набуко“ и дебютира в „Сестра Анджелика“ от Пучини през 2008 г. „Това е ролята, която емоционално ми беше най-тежко да науча“ – разказва сопраното. – На един спектакъл пеех прочутата ария “Senza mamma” и плачех. След представлението в гримьорната ми дойдоха разплакани колеги и ми казаха, че не са в състояние да останат за третото заглавие в Пучиниевия триптих, дотолкова бяха развълнувани. Чисто емоционално сега имам чувството, че не бих могла отново да изпея тази роля“.

След близо 13 години кариера на най-различни сцени, в Барселона, Берн, Мадрид, Цюрих, Виена, Братислава, Каракала – Рим, Грац, Бордо, Париж, Сплит, Риека, театри в Германия, Кипър, Полша, Унгария, Габриела Георгиева споделя, че за съвременните артисти не е лесно не само да пробият, но и да се задържат на оперния Олимп. „Днес много по-трудно се прави кариера, защото всеки е готов да пее всичко, а това не ми харесва“ – казва тя. – Аз не съм „всеядна“ и не пея всичко на всяка цена.”

Освен за срещата с Гена Димитрова, която боготвори, Габриела Георгиева е много благодарна на съдбата и за това, че й е дала възможността да работи с Калуди Калудов, както и да се запознае и да бъде оценена от прочутия Петер Дворски през лятото на 1999 г. „Той ми подаде ръка. Каза ми: ти си Вердиев сопран. Много те харесвам и те каня да откриеш моя фестивал през следващата година. Това беше важна отправна точка за цялостното ми по-нататъшно израстване като изпълнител.“

(край на цитата)   

Агенция „Монитор“

След премиерата на „Норма“ оперната дива засия с най-ярката си светлина

Габриела Георгиева – фурорът на една тиха примадона

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА

2.04.2016

„Гена Димитрова ми помага от небето“, смята звездата на Софийската опера

Габриела Георгиева – от седмица това име се стеле в оперните среди като пролет над София. Причината е фурорът, който тя предизвика като Норма в шедьовъра на Белини. След премиерата сопраното е най-коментираната певица не само в района на улиците „Врабча“ и „Дондуков“. Макар от години да е в щатния състав на Софийската опера и да е изпяла най-съществените женски партии, Габриела Георгиева не излиза със звезден шлейф на сцената. Достойна е да бъде емблема на Софийската опера, но засега сиянието й не се разпростира в тази посока.

Габи, както я наричат приятелите, е тиха примадона. Подобно определение звучи като оксиморон, обаче е вярно за тази звезда, единствена от вида си,

Кариерата й прилича на приказка, в която действието върви бавно, криволичи, прави обрати и я среща с неочаквани герои – като великата Гена Димитрова или сегашната мегазвезда Анна Нетребко. Или пък легендарния баритон Лео Нучи и топтенора Роберто Аланя. Или като големия Калуди Калудов, който е сред учителите й.

Нищо в тинейджърските времена не вещае, че Габриела Георгиева някога ще изпее „Каста Дива“. По собствените й признания, дори не била стъпвала в Операта. По онова време Габи е просто една от възпитаничките на Химическия техникум в София – пълна е с желание за изява, но в народните танци. „Играех от дълги години, обожавах ги. Беше върхът! Но в последната година в Техникума коленете ми изневиделица тотално сдадоха багажа. Забраниха ми да играя, защото имах размекнати хрущяли. Това беше голяма катастрофа за мен, целият свят се срути…“, връща лентата певицата. Именно тогава тръгва пътят й в операта.

ВЛЯЗЛА В НЕЯ ПРЕЗ ШИВАЛНЯТА НА ОПЕРЕТАТА

Когато завърших техникума, баща ми обяви: „Или ще учиш, или ще работиш. Търтеи няма да отглеждам!“ Не исках да уча химия. През 1990-а знаете каква криза беше, нямаше работа. И въпреки безработицата цяла година в Музикалния театър едно място за шивачка стоя свободно. За да угодя на баща ми, подадох документи. Надявах се да не ме вземат, защото нямах ценз за шивачка. Но ме взеха в „Дамска шивалня“, разказва певицата.

Там съдбата й скроява срещи със звездите на трупата и легендата Видин Даскалов. „Беше нов свят, започнах да го опознавам и да осъзнавам колко е хубаво. Покрай артистите от Музикалния театър намерихме вокален педагог – Милка Драгнева, започнах да работя с нея. След това ме заведоха при Милка Ганева, която преподаваше в Музикалното училище. Тя ми каза, че мога да кандидатствам за извънреден клас, така изкарах една година там и хванах последната възможност да се явя на кандидатстудентски изпит в Музикалната академия, защото тогава имаше възрастово ограничение“, разказва Габриела Георгиева. Приемат я от раз. Завършва преди 17 години като мецосопрано. Днес обаче в репертоара й са перлите на сопрановите партии – Тоска, Аида, Абигаил, Джоконда, Леонора. А сега и Норма – най-тежкият камък в скъпоценната корона на сопраните.

Първата й среща с величие от А-група на операта е през 1999-а, когато изкарва Майсторски клас при Петер Дворски. „Той е първият, който повярва в мен. Директно го попитах: „Как смятате, мецо ли съм или сопран?“, а той отвърна „Можеш и като мецосопран да си вадиш хляба, но за мен ти си един Вердиев сопран“. Предложи ми да направим заедно концерт през 2000 г. – представяте ли си – аз, световнонеизвестната да пея с големия Петер Дворски!“

До изявата имало половин година, през която Габриела трябвало да подготви две партии. Точно по това време Гена Димитрова била в България и момичето отишло при нея. „Седях кротко в един ъгъл, тя ме погледна: „Ти певица ли си“, „Да“, отвърнах плахо. Тя каза „Личи ти“. Започнах да обяснявам, че имам съмнения, че не съм мецосопран и тя отсече „Няма сопран, мецосопран. Или можеш да пееш, или не!“, спомня си Габриела. „Напредналата“ възраст от 28 години за певица също не смутила голямата Гена. „Каза ми: „Пиши“ и издиктува телефона си с уговорката да й се обадя след 11 януари“, разказва актуалната Норма на Софийската опера.

Спомените за Гена просълзяват Габриела. „Беше много интересен човек. Караше се, крещеше, обаче го правеше с толкова много любов. Наум си казвах: „Викайте, само да работим“. Изключителна личност беше. Беше всеотдайна и обичаше учениците си. Даже понякога даваше повече, отколкото можем да поемем на етапа, на който сме. До ден днешен осъзнавам някои неща, които тя е имала предвид преди 11 години. Изливаше с пълни шепи!“.

СОПРАНОТО Е СИГУРНА, ЧЕ ГЕНА Й ПОМАГА ДО ДЕН ДНЕШЕН ОТ НЕБЕТО

„Усещам я. И сега на тези две Норми, тя също беше с мен. Не бях от ученичките, които живееха с нея, защото бях от София, но тя много ме обичаше. Моят пробив навън беше свързан именно с нея. Малко след като тя почина през 2005 г. диригентът Георги Нотев, лека му пръст, направи в Плевен концерт в нейна памет. Аз изпях две арии от „Джоконда“ и „Манон Леско“. Не вярвам в случайности, но тогава „случайно“ в залата беше една корейка, която направи запис на концерта. Прибрах се в София, когато отидох в операта, видях един плакат за белканто конкурс в Риека. Трябваше да пратим запис. Бях закъсняла с два-три дни, но реших да пробвам. Обадих се на корейката, тя прехвърли моите изпълнения, пратих ги, одобриха ме. Дадоха ми поощрителната награда и да пея Джоконда през следващия сезон. Сега си казвам: „Тя ми е помагала. Заради нея изработих тези арии. Джоконда беше сред коронните й роли.. Така ме чуха, после ме поканиха в Загреб, оттам пък дойде импресарио, който ме хареса и тръгнаха нещата. Смятам, че винаги е някъде около мен. Все пея нейни партии и винаги преди да изляза на сцената й казвам „Елате, Госпожо, и пейте с мен“.

НЮ ЙОРК, НЮ ЙОРК

Дублира Анна Нетребко в Метрополитън

Преди година и половина пътят на Габриела Георгиева в операта се кръстосва с този на мегазвездата Анна Нетребко. „Бях избрана да й бъда cover (дубльорка) в „Макбет“ от Верди, продукция на Метрополитън опера. Не стигнах до сцената, но изработих цялата партия. Репетирах с първия състав, защото Анна Нетребко дойде по-късно. Прекрасна е! За мен тя е един от символите на днешната опера – много красива жена, добра певица, добра актриса, има някаква магия в нея“, разказва Габриела.

В Метрополитън тя натрупва впечатляващ опит. „Друга вселена! Влизаш в залата, а там са застанали задължително двама пианисти, суфльор, диригент, и още двама вокални треньори, които следят с клавира и отбелязват с жълти лепящи листчета къде си сгрешил. „Тук не каза двойната съгласна, тук сбърка еди-какво си“. Стресът е огромен, защото всички те наблюдават под лупа. Но е страшна школа!“

Когато Нетребко участва в спектаклите, нашето момиче е в т.нар. „Зелена стая“. „В нея стоят кавърите/дубльорите. И ако нещо стане с титуляра, веднага излизаме. Не знам защо й казват „Зелена стая“ – има пиано, мъжка и дамска тоалетна и голям плазма-телевизор, на който върви спектакълът. Седим, забавляваме се, гледаме, чакаме“. В продукциите на Метрополитън опера дори някой да има само една реплика, то пак задължително има кавър в Зелената стая. Не си задължен непременно да стоиш в нея – може да си в Манхатън, на около 30 минути, но телефонът ти задължително трябва да има покритие и ако нещо стане, да те повикат. А може и да гледаш спектакъла в една ложа горе. Аз предпочитах да бъда в Зелената стая.“

ПРИМАТА: НИКОЙ АПЛАУЗ НЕ МОЖЕ ДА ТИ ДАДЕ ТОВА, КОЕТО ДАВА ДЕТЕТО!

Г-жо Георгиева, смята се, че Норма е най-тежката сопранова партия. Как се решихте да я изпеете?

– Макар „Каста Дива“ да е любимата ария на съпруга ми, доскоро казвах, че „Норма“ е заглавието, което никога няма да изпея. Но поканата беше от Уго де Ана. Голямо щастие е, че се докоснах отново до него след „Аида“. Рекох си: “Ако ще правя „Норма“, то сега е моментът, с този голям артист“. Усещам се много добре в тази партия. Надскочих се с нея. В момента, в който я запях, видях, че това е точно за моя глас, за моя цвят, техника, за моя начин на пеене.

Любопитно е, че преди година или две изпълних „Каста Дива“ на концерт в Медицинския университет. Медиците си правят концерти, измислят си програмата, наемат зала и поръчват коя ария искат да чуят. Дотогава само Радостина Николаева пееше Норма, но тогава я нямаше и ми я дадоха на мен. Тогава я изпях за първи път с пиано. Партията на Норма обаче далеч не е само „Каста Дива“.

Пели сте на много сцени, включително във Виенската щатс опер и операта в Цюрих. Къде е Вашето място?

– Моето усещане за най-хубавото място, на което съм пяла, е Цюрих. Там с Бойко Цветанов пяхме в „Набуко“. Извикаха ме спешно. Обадиха ми се на 2 януари следобед за спектакъл на „Набуко“ на 4 януари. Не го бях пяла от 15 месеца, но се доверих на интуицията си, казах „Да, добре, ще дойда“. По това време не бях в София, със съпруга ми и с бебето живяхме половин година в Берн, защото там пеех Тоски. Хванах си влакчето и отидох в Цюрих, дадоха ми клавир от театъра. С този спектакъл се случи страхотна среща с големия диригент Нело Санти. Нямах репетиция с него, той дойде пет минути преди началото на спектакъла и каза „Добър вечер, госпожо. На добър час. Знаете ли как искам да се изпее на еди-кое си място“. Казах му че са ми предали. И на вратата вече се обърна и попита „Вие драматичен глас ли сте?“ Не, отговорих му. Той – добре, и си излезе. Санти е феномен! Над 80-годишен е, но има изключителна памет! Знае всички партитури наизуст, дирижира само наизуст като цитира дословно такт, цифра, номер, нота, която трябва да се изсвири на съответния инструмент. Гениален! Този човек дирижираше без пулт. Следеше ме, беше се залепил за мен.

Бяха ме извикали за едно представление да спася, но той ме хареса и ми предложиха още три. На третия ми се случи нещо изключително – на асировавилонската сцена аз седя на трона, има пауза точно преди да се отвори завесата. И в този момент трима човека идват при мен. В хора на Цюрихската опера има трима българи. Една от тях беше в тази делегация и превежда, а зад гърба ми на един балкон е дамският хор. И думите бяха покъртителни – че такава певица като Абигаил не са чували и че целият дамски хор ми изказва своите адмирации. И че са много озадачени как мога по този начин да изпея тази партия и да я изпея, а не да я изкрещя. В момента, в която българката ми посочва дамския хор, аз се обръщам, а те всички стоят и следят разговора и започнаха да ми махат отгоре. Изключително вълнуващо беше! Имах такъв полет! Всички гледаха на мен: „Браво, бе момиче ,откъде се появи?“ Защото аз не съм кой знае какво име, не се тиражирам много. А в този момент – 2011 година театърът в Цюрих по престиж беше даже преди Ла Скала.

Няма да забравя и един „Бал с маски“ във Виенската опера. Пак влязох по спешност, за да спася спектакъла. Трябваше да изляза с Роберто Аланя. Той ми каза: „Ти само пей! Аз ще те следвам, не мисли за мизансцена“. Въобще, големите артисти, са големи хора.

– Кой е най-големият комплимент, който сте получавали като певица?

Много хубав комплимент получих от Лео Нучи, с когото пях в „Набуко“. На поклоните той ми каза „Много ми напомняте на една моя много скъпа колежка. Попитах го: „Българка ли е?“ Той – да, на Гена Димитрова. Отвърнах му: „Тя беше с мен“.

– Синът ви е на 5 години. Стоеше ли пред вас дилемата – майчинство или кариера?

– Доста изчакахме със съпруга ми. Кариерата ми тръгна късно, искаше ми се поне да ми се чуе името, да се завъртя и тогава да се реша на тая стъпка. Оженихме се през 2000 г., а родих 2010-а. Бях почти на 39 години! Благодаря на Бога, да са ми живи и здрави мъжът и детето! Никой аплауз не може да ти даде това, което едно дете ти дава. Знам го. След като родих нещата в кариерата ми тръгнаха още по-добре! Родих през май, а август трябваше да съм в Берн за „Тоска“. Още през юли започнах да пея, за да вляза във форма. Съпругът ми беше до мен. Да, детето отнема време, изважда те от полезрението на публиката, театрите, но си заслужава. Ето, Александрина Пендачанска, в тази голяма кариера, която направи, роди две деца. Семейството е най-важното!

(край на цитата)

БНР

Габриела Георгиева: Мечтата ми е да пея в “Ковънт Гардън”

Сценичната треска е знак за това, че вървиш напред

публикувано на 15.01.2017

Автор: Даниела Бенишева

Габриела Георгиева: Вълнението на сцената сякаш се усилва с годините

„Много години се борех със себе си и не исках да пея Норма“. Това споделя Габриела Георгиева, една от изпълнителките на Норма от едноименната опера на Белини в спектакъла на Софийската опера с режисьор Уго де Ана. С усмивка отбелязва, че тази роля за нея вече е любима и я определя като най-голямото предизвикателство в сопрановия репертоар и разкрива, че мечтата й е да пее в Кралската опера в Лондон.

Обича ли да си пее емблематичната ария “Каста дива”? От тук продължава разговорът ни с известната наша певица, първата част от който излъчихме вчера в предаването “Ритъмът на столицата”. И това не беше случайно. Снощи Габриела Георгиева участва в първия от трите поредни спектакъла на “Норма” на сцената на Софийската опера.

Вторият е тази вечер, като в ролята на Норма е Фиоренца Чедолинс,  а утре от 16 ч. – Норма ще бъде Цветана Бандаловска. Диригент е маестро Франческо Роза.

Радио София Акценти от програмата Аrte viva    опера репертоар сопрано

Цитирам линк към това предаване:

http://bnr.bg/post/100783215/sopranoto-gabriela-georgieva-norma-e-nai-tejkata-partia-s-koato-sam-se-sblaskvala

(край на цитата)

Сайт на Софийската държавна опера

ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА ЖЪНЕ ЛАВРИ КАТО ТУРАНДОТ В МЕКСИКО

Българското сопрано триумфира на сцената на Националната опера в Мексико Сити 

Водещата солистка на Софийската опера Габриела Георгиева е звездата в постановката на операта “Турандот” в Двореца на изящните изкуства в Мексико Сити. Тя е единствената чужденка сред солистите на продукцията. Сопраното Георгиева се превъплъщава в ролята на капризната китайска принцеса. Партньорите й Мария Кацарава – в ролята на Лиу и тенорът Карлос Галван, който изпълнява партията на Калаф, са едни от най-големите оперни звезди на своята страна и често гастролират по големите световни сцени. (Мое допълнение – Б.К.: в началото на статията писах по този въпрос, сега повтарям: „Boris: Уважаема Габриела, днес четох чудесни неща за вас, но в една статия има пасаж, който не е много логичен (става въпрос за „Турандот“ в Мексико). Цитирам го: “… Водещата солистка на Софийската опера Габриела Георгиева е звездата в постановката на операта “Турандот” в Двореца на изящните изкуства в Мексико Сити. Тя е единствената чужденка сред солистите на продукцията. Сопраното Георгиева се превъплъщава в ролята на капризната китайска принцеса. Партньорите й Мария Кацарава – в ролята на Лиу и тенорът Карлос Галван, който изпълнява партията на Калаф, са едни от най-големите оперни звезди на своята страна и често гастролират по големите световни сцени. …” (край) . Мария Кацарава българка ли е? Понеже пишат, че вие сте единствената чужденка …?? Сърдечен поздрав, много съм впечатлен от вас ….

Габриела: КацАрАва – тя е мексиканка !)

(край на моето допълнение)

За мексиканската публика “Турандот” е една от любимите опери и това е причината постановката често да присъства в афиша на театъра.

Българското сопрано Габриела Георгиева получи възторжени отзиви както от артистите в трупата, така и от публиката на премиерата тази неделя. Колегите й я определиха като “Учебник по вокално майсторство” и бяха силно впечатлени от изключителното й актьорско превъплъщение в ролята на жестоката принцеса. За Габриела Георгиева партията на Турандот е любима и често изпълнявана. Пяла я е в пет различни сценични версии, някои от които е реализирала зад граница. Българската звезда има участие в общо четири спектакъла, които изпълнява без да има дубльор за ролята.

(край на цитата)

Българско сопрано триумфира като Турандот в Мексико

17.06.2017 • от Миглена Стойчева

Водещата солистка на Софийската опера Габриела Георгиева се завърна у нас след изключително успешен гастрол в Мексико. Българското сопрано триумфира на сцената на Двореца на изящните изкуства в Мексико сити в партията на Турандот от едноименната опера на Пучини. Габриела Георгиева беше единствената гост-звезда в постановката, в която си партнира с едни от най-добрите мексикански оперни изпълнители.

Повече за този български музикален успех разказват Миглена Стойчева и Недялко Данов.

Габриела Георгиева е може би най-деликатното сопрано на Софийската опера. Появите ѝ на сцената се отличават с вокалната прецизност и с ярката енергия на актьорското ѝ присъствие.

Точно затова не е случайно, че получава поканата да бъде звездата в постановката на операта „Турандот“ в далечно Мексико. Музикантите там са очаровани от българката и дават израз на възторга си, като я определят като „Учебник по вокално майсторство”.

За нашата певица срещата ѝ с Турандот в Мексико се оказва разтърсваща, защото поглежда на ролята си с нова емоция.

Габриела Георгиева: Винаги съм я смятала за една жена, която е много ранима и много изплашена и е затворена в себе си и тя иска това нещо да го потисне, иска да го скрие от света и точно затова се държи по този начин – хладно, студено.

Към всяка своя роля Габриела подхожда с много страст, прецизност и готовност да ѝ се отдаде до край.

Габриела Георгиева: За първи път от 2009 г. аз се разплаках в тази роля, аз я усетих толкова моя и разбрах, че вече съм я достигнала, че вече тя е моя, абсолютно моя, защото няма ли я тази емоция, поне при мен е така, не казвам за другите, няма ли я емоцията, не мога да я направя, не мога да я направя по начина, по който бих искала. Няма да е моя, докато не се появи това нещо – знам, че когато ме развълнува една роля, вече е моя.

В Мексико е впечатлена силно от верността, която публиката демонстрира към родните си певци.

Габриела Георгиева: Публиката е много топла и изключително много обичат родните си певци. И това много ме впечатли, защото винаги съм смятала, че трябва са се уважава родното, както и в България. Бих искала повече да ценим нашите гласове, нашите певци, които идват тук, които застават пред нас, за да ни покажат своето голямо изкуство.

След Мексико сопраното ни вече се готви за концертното изпълнение на кантатата „Васил Левски“. С нейно участие ще бъде и спектакълът на операта „Набуко“, с който ще бъде открит фестивала „Опера на върховете на Белоградчишките скали“.

(край на цитата)

БНР

Концерт на Симфоничния оркестър на БНР

By Iglika Ganeva| 2017-12-01 Tags: БНР, Коледа|

Концерт на Симфоничния оркестър на БНР, Диригент: Марк Кадин, солисти: ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА – сопран, Иво Йорданов – баритон. С участието на Смесения хор на БНР с диригент Любомира Александрова. В програмата: Празнична оратория за солисти, смесен хор и оркестър “Коледа” на Димитър Ненов и фрагменти от “Лешникотрашачката” на П. И. Чайковски.   Повече за събитието ТУК  Билети в Рекламно-информационния […]

(край на цитата)

А сега ще цитирам някои отзиви на латински езици (няма да давам превод) за изкуството на Габриела Георгиева:

„Gabriela Georgieva würde auch die Vienna Staatsoper oder die Metropolitan oper sowohl volumenmässig und mit ihren souveränen, intonationsreinen, hohen C’s erobern; ebenmässige Stimmführung ohne Registerbrüche, sowohl zu Legato als auch Attacke gleichermassen befähigt, war das die überragende Leistung der Vorstellung.“
Alex Eisinger …….
„Die „Arie Vissi d’arte“ im zweiten akt geriet zum ergreifenden gebet, erstaunlich nach den durch mark und bein gehenden ausbruchen davor. Sie verfugt uber eine echte Tosca – stimme, zart schmeichelnde, vertraumte tone wechseln bruchlos mit hochdramatischen, fulminant vorgetragenen passagen.“  …….

„Gabriela Georgieva je prava Verdijeva heroina u svim elementima pakleno teške uloge Abigaile. Izjednačena tonska skala, ekspresivna koloratura, psihološko produbljivanje teksta i sjajna karakterizacija lika osobine su umjetnice koja se ne susreće često u domaćim produkcijama. Dodamo li tomu i interpretaciju lika Elizabete u Verdijevom Don Carlosu, onda je pred nama sopranistica izrazito bogate skale dinamičkih nijansi, kontroliranog i profinjenog ukusa, kakvu već godinama nismo čuli na carskom Peristilu.“                Tonci Sitin

„Oproštaj s Peristilom uz Don Carlosa“

……..

„Žene su ovaj put iznijele pobjedu, počevši od Nebeskoga glasa Marije Kuhar Šoša preko ne toliko dramatski snažne koliko profinjeno muzikalne Khatune Mikaberidze kao Princeze Eboli do glasovno, pjevački i interpretativno izvrsne Gabriele Georgieve u ulozi Elizabete de Valois.“
Marija Barbieri

……..

„Hinter den Masken des Scheins“
„Gabriela Georgieva ist eine beeindruckende Amelia, auch ihr steht die Inszenierung gut: Ihr strahlender, wandelbarer Sopran füllt den kahlen Bühnenraum im Nu, man kauft ihr die hoffnungslos Verliebte ebenso ab wie die von Gewissensbissen gepeinigte Ehefrau.“
Maria Künzli

…….

„Heureusement, la noirceur des scènes trouve sa lumière dans l’excellente qualité vocale des interprètes. Ainsi, grâce à sa voix admirablement homogène, à ses aigus claironnants, l’Amelia de la soprano bulgare Gabriela Georgieva se profile en femme consciente de son amour coupable. Elle est si convaincante dans l’expression de ses sentiments que les limites qu’elle impose à son jeu scénique n’est aucunement déphasé avec le propos de l’intrigue.“
Jacques

…….

Sklad glazbene izražajnosti
(uz izvedbu opere Don Carlos Giuseppea Verdija u režiji Petra Selema na Peristilu)

„Ulogu Elizabete tumačila je Gabreile Georgieva s puno pouzdanosti i mašte, potkrijepljeno lakoćom i senzibilitetom vokalnog tumačenja.“

Miljenko Grgic

…..

„Nabucco“ na Peristilu – opera se vraća kući.

„Najveći uspjeh ostvarila je bugarska sopranistica Gabriela Georgieva u zahtjevnoj ulozi Abigaille… vrsno kombinirajući nježne pianissime i dramatske akcente, Georgieva je ostvarila scenski uvjerljivu ulogu, što u operi nije uvijek čest slučaj.“
Josko Tomasovic

……

„Venecija na Rjećini“

„Iako po boji nije dramski sopran, Georgieva je svijetlim snažnim glasom s lakoćom svladavala goleme dramatske zahtjeve uloge…intenzitetom i svježinom tona uvjerljivo je dočarala lik ulične pjevačice..“
Marija Barbieri

(край на коментарите)

В общи линии тези информации дотук бях включил в първата си статия за Габриела Георгиева от юни 2018 г. Сега ще добавя нови материали за нея, които дават още по-пълна картина за вокалната й дейност през последните няколко години.

Портал „Temata.bg“

14 юни 2017 г.

Музиката като особен вид обсебване

Автор: Христо Николов

Миналата година музикалната критика нарече певицата Габриела Георгиева „белкантовата примадона на Софийската опера“. Това признание дойде малко след блестящото й изпълнение на централната роля в „Норма“ от Белини – една опера, която дори големи театри по света не поставят с десетилетия, защото трудно се намират певци, които да отговарят на изискванията.

Габриела е изпяла почти всички тежки централни роли от сопрановия репертоар, но истината е, че дълго е отлагала да влезе в кожата на друидската жрица. Защото най-вече има чувство за отговорност и не иска да подходи към тази роля, без да е сигурна, че ще може да я изпълни на ниво.

Всяка втора певица днес обича да пее най-известната ария от „Норма“ – „Каста дива“, поне на концерт. Както признава самата Габриела, често съпругът й я е молил да му я изпее, дето се казва – за негово собствено удоволствие. „И аз му отказвах. Според мен тази ария или трябва да се изпее както трябва, или въобще да не се пее“, казва Георгиева.

Има всички основания да се нарече ученичка на Гена Димитрова, с която е работила доста време по изграждане на различни роли и за която пази скъпи спомени. Всъщност при Гена Димитрова, а малко преди това и с помощта на тенора Калуди Калудов, Габриела обръща „с хастара навън“ всичко, което е учила дотогава. Защото тя е завършила консерваторията като мецосопран и като такъв глас специализира в академията за изкуство и култура „Борис Христов“ в Рим. Но на практика се оказва сопран, който е способен да изпее и най-тежките, драматични роли от оперния репертоар.

Пяла е в оперите на Берн и Цюрих, в Рим, във Виенската Щатсопер, Барселона, Мадрид, Бордо, Париж, различни германски театри, в Мексико, често гостува на сцените в Загреб, Братислава, Букурещ, Сплит и Риека. Преди около две години пътят й се пресича с този на мегазвездата Анна Нетребко в нюйоркската „Метрополитън опера“. Избрана е да й бъде дубльор за партията на Макбет от едноименната опера на Верди. Макар че не достига до сцената, разучава там цялата роля с първия състав.

Усилията, които трябва да положи един певец, за да постигне въможно най-върховата форма в този жанр, са изключително големи. И се полагат през време на цялата кариера, нищо че няма музикант, който да не се е занимавал с изкуство още от детските си години.

Затова разговорът с Габриела тръгва от това дали понякога не се е усъмнявала, че няма смисъл от всички тези усилия и че битието на една примадона в днешно време е твърде далеч от масово разпространените представи.

“Човекът, който е тръгнал да се занимава с изкуство, рядко си задава подобни въпроси – дали ще спечели нещо, какъв е смисълът, има ли възвръщаемост? В крайна сметка, този талант, който ти е даден, не е даден така, случайно“, отговаря тя.
И разказва нещо интересно за себе си. Когато е малка, въпреки че е свирила на пиано и е пяла в хорове, повече се е увличала от народните танци. Но на 19-годишна възраст се появили проблеми с коленете й и трябвало да се откаже.

„Наскоро се замислих, че тогава бях много по-слаба, а сега въпреки килограмите ги нямам тези проблеми с коленете. Значи просто съдбата е решила в онзи момент, когато трябваше да избера с какво да се занимавам, да не се отдам на танците, а да се посветя на пеенето. Тоест, няма нищо случайно“, разсъждава Габриела Георгиева.

И споделя, че изкуството е един вид обсебване, способно е така да те всмуче в себе си, че нямаш изобщо повод или време да поспреш и да разсъждаваш трябва ли или не трябва.

Към сравнително късното узряване за желанието да се занимава с оперно пеене може да се прибави и известен период на лутане. Завършила е техникум по химия и доста се чудила дали и какво да следва. Тъй като баща й все натяквал да започне работа ако не иска да учи, се принудила да заработи като шивачка в Музикалния театър. Там, освен досега с изкуството, се среща и с легендарната вокална педагожка Милка Ганева, която я насочва да се запише като извънредна ученичка в Музикалното училище. После кандидатства и я приемат в Държавната музикална академия.

Размити граници

В днешно време по световните оперни театри се въртят едни и същи певци. Кога по-добре, кога по-зле, се справят с ролите си. Но много рядко се случва някой да направи събитие от изявата си.

Към това трябва да прибавим и една тенденция, случваща се от поне десетилетие пред очите ни – сякаш няма голямо значение кой певец какъв глас има, разликите са доста размити. Наскоро Пласидо Доминго изпя с упех в „Метрополитън опера“ партията на Набуко, която е писана за баритон, а една Анна Нетребко се изяви в „Макбет“.

В това отношение Габриела се сеща за първата си среща с Гена Димитрова и първите думи, които е разменила с нея. Отишла при голямата певица през 2000 година и й казала, че е завършила консерваторията като мецосопран, но има съмнения. „Няма да забравя как ме погледна и изрече: Слушай какво – няма сопран, няма мецосопран. Или можеш да пееш, или не можеш“, отсякла тя.

И ето че днес наистина като че ли няма голямо значение какъв точно глас си. Разбира се, при женските роли има такива, които са подходящи за лирични гласове, има и роли за най-високите сопранови гласове, има и много драматични роли. Но една и съща певица, особено в различно време от кариерата си, може с относителен успех да се справи с всичко, писано за женски глас. Защото и самият глас с течение на времето може да се промени.

И много други неща, които е чувала Гена да казва на учениците си, Габриела започва да схваща едва днес. Наскоро се сетила как голямата певица казвала в последните си години „Ако днес трябваше да започна кариера, нямаше да мога да се справя“.

Причината е, че властта на диригентите в днешно време е доста отслабена в сравнение с властта на режисьорите. Сякаш по световните сцени има едно общо задоволително средно равнище в музикално отношение и оттук нататък дали ще бъдеш избран за дадена роля зависи повече от актьорските ти качества.

„Истината е, че ако на кастинг застанат една до друга две певици – едната с голям и красив глас, но неотговаряща на визуалните представи на режисьора, а другата с по-малко певчески качества, но покриваща представите му, вероятността да предпочетат втората е много по-голяма“, казва Габриела.

Но въпреки това оперен режисьор е причината тя да посегне към ролята на Норма, която дълго време избягвала. Става въпрос за световноизвестния Уго де Ана, който направи вече две постановки в Софийска опера и балет – „Аида“ и „Норма“. Работата с родения в Аржентина режисьор е истинско щастие за Габриела, защото той е отворен да направи така нещата с всеки изпълнител, че да не го притиска, а да извади най-доброто, което той може да даде. За него се знае, че прави отделен мизансцен за една и съща роля за всяка певица, която ще пее в спектакъла, стремейки се да се съобрази с нейната външност, без да натрапва някакви общи щампи. „Затова и неговите постановки се познават лесно, има нещо много естетско в тях“, казва певицата.

Необходимите фигури

Другата фигура, без която съвременният оперен, пък и не само оперен, певец не може да направи и една успешна крачка, е импресариото.

Причината е, че по света има доста певци, които могат да пеят добре. Редичката на онези, които могат да се изявяват в театри като „Метрополитен опера“ в Ню Йорк или в „Ковънт гардън“ в Лондон, е доста дълга. Но освен да имаш късмета някой да те забележи и да те покани там, трябва да имаш и железен импресарио.

Иначе тези театри са като друг свят. Габриела си спомня, че в „Метрополитън“ са я гледали под лупа и са я слушали да им пее цялата партия на Макбет. „Влизаш в залата, а там двама пианисти, суфльор, диригент, и още двама вокални треньори, които са отворили клавира и отбелязват с жълти лепящи листчета къде си сгрешил. Тук не каза двойната съгласна, тук сбърка еди-какво си. Стресът е огромен, но пък е страшна школа“, разказва певицата.

По принцип професията на певеца не е от най-лесните и трябва много воля, упоритост и кураж, за да се справиш с предизвикателствата. На Габриела й се е случвало да й се обадят примерно във вторник през деня, за да пее в четвъртък вечерта в спектакъл в друга държава. Естествено, няма никакво време за репетиции. „Обясниха ми надве-натри в коя сцена откъде влизаш и откъде излизаш и половин час преди началото на спектакъла дойде диригентът, за да обменим информация кое как ще изпея“, спомня си Габриела. В такива случаи един артист може да направи два типа грешки: да откажеш да се притечеш на помощ на театъра, означава, че повече никога няма да те поканят отново. Но пък може да направиш такъв фал на сцената, че също да не си помислят втори път да те поканят.

Габриела разказва, че само веднъж й се е случило да се почувства наистина зле от порядките. Случило се се в Западна Европа, в театър, чието име не иска да споменава. „Правим първа репетиция на сцена. Но никой не беше счел за нужно да каже на тенора, изпълнител на главната роля, че на едно място сцената пропада. И той падна в дупката от 3 метра височина и спука прешлен. Но дори не спряха репетицията – само изчакаха да дойде линейка и полицията да направи протокол. И наредиха на дубльора да се включи в репетицията. Тогава се почувствах много зле – все едно ние певците сме някакво пушечно месо или опаковка сирене“, признава Габриела.

Амплоа

Въпреки всеобщата тенденция всеки да пее всичко, Габриела Георгиева твърдо се придържа към по-традиционни правила в професията – да посяга само към роли, които е сигурна, че й лежат добре.

Разказва, че има две роли, които дълго време са били табу за нея – Норма и Мадам Бътерфлай. „За Бътерфлай и сега съм категорична – не мога да си се представя като една 15-годишна японка да ходя по сцената, да пърхам с мигли и да вея ветрило. Абсурдно е. По тази причина не искам дори да пея на концерт арии от тази опера“, казва тя. А всъщност Пучини наред с Верди е репертоарът, към който е привързана.

Напоследък оценява високо и съвременната музика. В момента се подготвя за изпълнението на ораторията на Боян Икономов „Васил Левски“, писана през 1972 година. Въпреки че българската публика е доста консервативна и съвременна музика у нас звучи рядко, Габриела твърди, че когато е стойностна, тя също има какво да даде и на певеца, и на публиката. Дори само заради простия факт, че класиката понякога омръзва. Разбира се, това не важи за всяка съвременна творба.

Мечтае за ролята на Макбет в едноименната опера на Верди. „Този образ ми е интересен. Лейди Макбет е една много жестока, кръвожадна жена, жадна за власт. Аз обичам да изпълнявам ролите на зли жени. В живота не мога да си позволя да се държа по този начин“, казва Габриела.

Освен ангажиментите си на сцената Габриела от доста време се занимава и с преподавателска работа. Започнала е още през 1999 година, когато проф. Свилен Райчев я кани за свой асистент първо в Нов български университет, а след това и в Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“. На практика Георгиева започва да преподава още по времето когато самата тя е била ученичка на Гена Димитрова и се е пренастройвала от мецосопрановия репертоар към сопрановия. Или става така, че още докато тя самата се обучава, учи и другите.

„Стана точно така, както казват някои колеги – ако искаш да научиш добре нещо, почни да го преподаваш“, признава Габриела. Преподавателската работа всъщност й помага много. И не само защото може да демонстрира много техники на учениците си. А и защото вглеждането в техните грешки я е научило как дори чисто инстинктивно да се научи да ги избягва.

(край на цитата)

Една много задълбочена статия с редица интересни подробности и детайли – желанието й да играе лейди Макбет, да се включи в педагогическа работа и редица друти теми.

Портал „Епицентър“

Hа сцената на Опера в Летния театър – Варна 2018

Световното сопрано Габриела Георгиева с български дебют в „Джоконда“

6 август 2018

Интервю на Виолета Тончева с Габриела Георгиева

Певицата с трепет си спомня ролята си в епизод на “Откраднат живот”

След триумфа на Габриела Георгиева като Яна в „Янините девет братя“ в Болшой театър, посрещаме с радост солистката на Националната опера за главната роля в първата варненска постановка на операта „Джоконда“ от Амилкаре Понкиели.

– Да, спектакълът в Болшой театър през тази година беше едно дългоочаквано и наистина незабравимо преживяване, което донесе огромно удовлетворение на целия екип на постановката на Маестро Пламен Карталов „Янините девет братя“ от Любомир Пипков.  Радвам се, че сега ще изпълня и ролята на Джоконда във Варна, където не съм пяла от доста години. Последния път бях поканена за ролята на Турандот в Летния театър.

– Тогава тъкмо се бяхте върнали от Ню Йорк, където в Метрополитън опера дублирахте Анна Нетребко в същата роля, нали?

– Да, точно така беше.

– С какво Ви вълнува Джоконда?

– Джоконда е интересен образ, едно прелестно създание, певица и танцьорка, улична артистка. Много чист, много истински човек. И тя остава такъв човек, въпреки всички препятствия и предизвикателства, които се изпречват пред нея. Когато Джоконда разбира, че любовта й към Енцо Грималди не е споделена, защото той е влюбен в Лаура, тя взема съдбоносно решение, което й придава ореола на високоморален и достоен човек.

– Саможертвата винаги е труден избор…

– В един момент Джоконда се поддава на изкушението да се саморазправи, като убие съперницата Лаура, обаче в следващия момент надделява здравият разум. Точно това ме вълнува в Джоконда, тя успява да запази чистотата и човечността си до края. Въпреки всичко, което се случва, тя остава добър човек. И не само това, тя принася себе си в жертва. Джоконда е изключително светъл, красив, трогателен и същевременно труден образ за пресъздаване, актьорски и психологически.

– Образ в развитие…

– Да, не всеки образ подлежи на такова развитие и е толкова многопластов като Джоконда. Да пресъздаде такъв образ, е прекрасно творческо предизвикателство за артиста.

– Как изграждате своята героиня?

– Както при всяка една от моите героини, с всяка репетиция и с течение на времето образът става все по-плътен. За съжаление сега нямам много време за репетиции, но Джоконда продължава да живее в мен. Изпълнявала съм тази роля в чужбина, а сега в България ще я изпея за пръв път.

– Тоест Варна става домакин на българския дебют на Габриела Георгиева в „Джоконда“, първата постановка на тази опера в 71-годишната история на Варненската опера! Това е истинска новина, която ще накара оперните почитатели да очакват с още по-голямо нетърпение премиерата на ММФ „Варненско лято“ на 7 август в Летния театър.

– Надявам се да стане хубава премиера. А ако се върна на въпроса за моите героини, мога да допълня, че нямам специална рецепта за тяхното изграждане. Всяка роля във времето се развива и ако се придържаш към това, което е написал композиторът, то е абсолютно достатъчно, за да изградиш образа вокално. А изграждайки образа вокално, той минава през сърцето, през емоцията и логично става част от теб. Изграждайки образа вокално, го осмисляш психологически, това е естествен процес.

– Как искате публиката да възприме Вашата Джоконда?

– Искам да усети нейната безкрайна чистота, тази любов, всеотдайност и жертвоготовност, на които е способна само една влюбена жена.

– Някои артисти имат любими роли, други – не, при Вас как е?

– Аз обичам всичките си роли. Когато работиш нещо, то ти става най-близко, най-любимо, най-желано, най-много те вълнува. Затова не мога да отлича някоя роля като повече или по-малко любима. Ако работя Анджелика, Анджелика ми е любима, ако работя Яна, влизам в дълбочина в този образ и тя за мен е най-хубавото нещо.

В случая с Джоконда мога да кажа, че сега наново я преоткривам. Усещам колко красива и същевременно колко трудна и изискваща е тази музика. Осъзнавам израстването на героинята, нейния катарзис, който трябва да предам. Певицата трябва да мине през всички тези интересени и трудни моменти, за да поднесе на публиката една истинска Джоконда.

– Случвало ли се в някои житейски ситуации да прибягвате до наученото от героините си?

– Животът не ме е сблъсквал с такива драматични обрати, каквито обикновено преживяват моите оперни героини и никога не съм имала усещането, че в мен се проявява някоя от тях. Но ето какво ми се случи сравнително скоро. За първи път ме поканиха да участвам в телевизионен сериал, в един от епизодите на „Откраднат живот“. Там нямах пеене, само изтананиках Тоска на едно място. Моята героиня е оперна певица, която отхвърля богат и предвзет мъж, защото осъзнава, че през цялото време е била влюбена в своя асистент, скромен и тих човек.

Минаха снимките, аз обаче не можех да се освободя от чувството, че си чувам непрекъснато гласа, все едно казвам някакви чужди и същевременно свои реплики. Седмици наред ми се струваше, че когато говоря с хората, сякаш се гледам отстрани, все едно някаква камера е насочена към мен и аз казвам реплики на някаква героиня, не мои. Интересно и странно усещане…

 – Същевременно и обогатяващо за един артист. Кажете, как се чувствате в екипа на „Джоконда“, сред солистите на Варненската опера?

 – Тук съм в добра компания. С повечето от колегите вече съм излизала на оперната сцена. Пяла съм с Пламен Димитров, Бойка Василева, с Евгений Станимиров, с когото сме състуденти, завършили сме заедно Музикалната академия. Да, мисля, че само с Валерий Георгиев ще пея за пръв път.

 – В режисьорското и сценографско решение на Кузман Попов доминира образът на морето, който пренася „Джоконда“ с нейната Венеция във Варна. Морето присъства през цялото време като един безмълвен и вечен свидетел на човешките дела. Какво е Вашето отношение към него?

 – Морето. Когато го наблюдавам, то ме привлича и релаксира. През деня обичам да влизам в морето, но вечер се плаша от него. Никой не може да ме накара вечер да вляза в морето. Много противоречиво чувство… Харесвам морето и изпитвам страх от него.

(край на цитата)

Портал „NBP.bg“

Оперната дива Габриела ГEОРГИЕВА: В живота съм доста плаха, на сцената е различно

Миглена СТОЙЧЕВА

17 ноември 2018 г.,

В последните години присъствието на Габриела Георгиева на оперната сцена става все по-ярко и осезаемо. Тя не е просто един от многото добри български сопранови гласове, а е артист с подчертана музикална и интерпретаторска индивидуалност. Всеки неин спектакъл се превръща в събитие за публиката, защото тя умее да стигне до сърцата на своите слушатели и да изтръгне от тях емоции.

С изключителна елегантност и естественост тя прави убедителен всеки образ, който трябва да изживее на сцената. Нейна запазена марка е пълното й раздаване, тя никога не се пести на сцената. Това пълнокръвно сценично присъствие дава своя естествен резултат в ярките образи, които тя изгради през последните три сезона – Норма от едноименната опера на Белини, Леонора от „Силата на съдбата“ на Верди и Яна от „Янините девет братя“ на Любомир Пипков.

12 години след дебюта си Габриела Георгиева се върна към още една своя емблематична роля – Джоконда. Това впечатляващо вокално и актьорско превъплъщение тя ще покаже и на публиката на Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора на 6 декември 2018 г.   

Каква е силата на пеенето, която Ви привлече към тази професия?

Не ме привлече пеенето, аз просто на инат започнах да пея, за да докажа, че съм добра и че го мога. Никога не е стоял пред мене въпросът да ставам певица, просто ми казаха, че не мога да пея и аз реших да докажа обратното. Един приятел от компанията, в която се движех като тийнейджърка, ме покани за вокалистка в поп група и започнах да пея с тях. Но той реши, че трябва да пея по-високо и да качвам с октава горе, защото, според него, имам височини, и щяло да стане по-хубаво. Аз пък мислех, че това е кощунство и ще съсипя хубавата песен. Имахме леки несъответствия и се стигна до там, че ми се обясни, че аз не мога да се справя. А аз знаех, че мога. По това време работех в Музикалния театър като шивачка и бях на вярното място. Намерих хора, които да ме чуят и така започнах да пея. Този приятел не го видях никога повече. Пък и аз не на него, на себе си доказах, че мога, за да съм спокойна. После проф. Лиляна Жабленска ми сподели, че като ме чула за първи път, си помислила – „Това момиче защо не вземе да се откаже от пеенето“. Всъщност, явно съм била много зле. Това са били двата пъти. Вероятно и сега има такива, които си  мислят, че трябва да се откажа.

Имало ли е нещо друго в живота Ви, за което така категорично да се заинатите?

При мен инатът е водещото. Аз само на инат работя. За пеенето мога да се заинатя за доста неща.

Промени ли се представата Ви за пеенето от момента, в който започнахте да се занимавате с това до сега, когато вече сте утвърден артист?

Както казах, нямах представа с какво се захващам. Не съм отраснала в музикално семейство. Учила съм пиано като дете, но не достатъчно упорито и на някакво ниво, което да ми дава солидна база като инструменталист. Просто впоследствие се оказа, че е нещо, което ми върши работа, за да си разчитам ролите. Никога не съм си давала сметка с какво се захващам. Попаднах в Музикалния театър и просто ми хареса тази изява на сцена, това пеене ми хареса. И понеже ми се стори най-сериозната възможност да докажа, че съм на добро ниво, пак за ината става дума, реших, че това е моето пеене. То се оказа нещо много хубаво, но и много трудно. Така, както на пръв поглед изглежда естествено и простичко – отваряш уста и запяваш, се оказа, че зад това стоят дълги години труд и мисъл. От моя опит сега мога категорично да кажа, че за това пеене не стига само талант. Важни са още много неща – трябва да си много умен, трябва да анализираш. Не е като цигулката  или пианото – да можеш да го пипнеш и да знаеш къде точно се намира този клавиш. Пеенето е в нашето тяло. А всяко тяло е различен инструмент, само привидно изглеждаме еднакво, но вътре самата структура, кухините и т.н., всички тези неща са компоненти, които са част от нашия инструмент. Едни имат дълъг врат, но при тенорите вратовете са къси, защото те са високи гласове. Както флейта-пиколо – тя е късичка, но е най-писклива и най-пробивна, с най-висок звук.

Вие можете ли да кажете, че познавате собствения си глас напълно?

В общи линии да, но аз съм човек, който не се ограничава да слага рамки. Смятам, че винаги можеш да се надскочиш. В някои ситуации се изненадвам от себе си. Например,  много години си мислех, че гласът ми е много остър и се изненадвах, когато някой ми кажеше, че в него има мекота. Защото аз го чувам по друг начин. И това е една от спецификите – ние самите чуваме по различен начин собствения си глас. Понякога се изненадвам от неща, които съм направила по време на записи. Приятно се изненадвам.

Какво Ви взема и какво Ви дава пеенето?

Аз не смятам, че професията ми нещо ми е взела. Пеенето ми дава паралелна реалност, която много малко хора имат. Дава възможност да изживееш друг живот, нещо, което е много интересно и по някакъв начин те провокира да покажеш неща, които в реалния живот може би се срамуваш или притесняваш, или не си достатъчно смел да покажеш, а пък на сцената аз лично ставам друг човек. В живота съм доста плаха и кротка, на сцената е съвсем различно.

Как се борите със сценичната  треска?

Отдавна съм минала периода, в който се тревожех, че имам сценична треска. Сега се притеснявам, ако я нямам. Случвало ми се е един–два пъти да съм спокойна, излизайки на сцената и съм си казвала „Господи, какви ли глупости ще натворя сега“, защото това не е естествено за мен. Смятам, че всички колеги имат сценична треска, нищо, че не всички си признават. Може би не всички осъзнават, че това е някакъв механизъм, който им помага да влязат в този образ, в конкретното произведение. Аз не се страхувам от сценичната треска. Преди няколко години бях кавър в „Аида“ в Метрополитън с Дилира Заджик – голямото мецосопрано. Тя 20 години е пяла Амнерис в тази постановка. И така, говорейки си с нея, я питах „Добре, имате ли сценична треска след толкова години …“. И тя каза – „О, моето момиче, имам. Който каже, че няма, той лъже“. Така, че аз смятам, че е нормално да имаш сценична треска. Аз лично я овладявам с молитва. Вярваща съм, православна. Кръстена съм в църква, но вярвам, че Бог е навсякъде около нас, в нас и нямам нужда да ходя всеки път в църквата да запаля свещ, за да се помоля. И това нещо още от дете го правя. Просто в една много тежка здравословна ситуация на баща ми бях провокирана. Имам моя молитва, която си казвам, нещо, което си е мое. И преди да изляза на сцената винаги се моля. Всъщност това ме успокоява. И непосредствено преди излизането всеки в театъра ме е виждал, че се кръстя доста пъти. Това е моят начин.

Коя от Вашите героини се припокрива с това, което сте в реалния Ви живот?

Най-близка ми е кралица Елизабет от „Дон Карлос“. Това е моята героиня. Защото  е жена, която е способна да обича, но в името на по-висша цел, в името на дълга, независимо към родина, Бог, приятели може да се откаже от любовта. Ако говоря за себе си, аз мога да се откажа от моя интерес. Аз мога да вървя срещу себе си, срещу собствените си чувства, ако смятам, че това е верният път и така трябва да бъде. Болезнено чувствителна съм на тема справедливост. Това съм аз в реалния живот. Въпреки че, към най-близките си хора съм Турандот – безпощадна. На първо място към себе си и към близките си хора до болка мога да бъда лоша, груба, да ги нараня. Защото смятам, че са ми близки и мога да им кажа нещата в най-грубия вид и да ме разберат.

Когато започвате нова партия, кой е импулсът, който Ви води?

Просто трябва да я усетя, да настръхна, да ме разплаче, да ми подейства на емоциите, да ме развълнува тази музика, текстът да ме провокира. За мен най-вълнуващото нещо, което пея е една фраза от „Аида“ – „О, Родино, колко ми струваш“, и другата такава фраза е от финалния дует от „Дон Карлос“, където тези двама влюбени разбират, че няма шанс любовта им да се случи в този живот и си казват „ще се видим там някъде…“.

Според Вас, има ли операта власт над съвременния човек?

Много ми се иска да има власт, защото сега малко си говорим, повече пишем, и си чатим, нямаме личния контакт. Емоциите отиват на заден план. Иска ми се операта да провокира точно тази емоция. Защото операта е нещо красиво, музиката е начин да те възвиси, да те пречисти. Иска ми се, ако може операта това да постигне, да покаже на хората, че има и други неща в живота, не са само технологиите. Имаме и емоции и не е лошо да ги споделяме, но не в социалните мрежи, а помежду си.

Ако с това, което правите, пращате някакво послание към зрителите в залата, какво искате да е то?

Аз искам да им „бръкна“ в сърцето, аз се целя в емоциите, в чувствата им, не в разума, не в анализа, защото никога не съм твърдяла, че съм перфектна или, че съм много добра. Всеки може да допусне грешчица. Но, ако докосна сърцето на хората, и те излязат облагородени, доволни, щастливи, заредени с хубава емоция, на мен това ми стига, аз това искам.

А кой е Вашият миг на щастие на сцената?

Когато застанеш в един хубав театър с големи артисти до себе си и когато видиш, че си равностоен, тогава се чувстваш доволен, щастлив, удовлетворен от работата си. Два пъти ми се е случвало да изпитам това чувство на щастие. Единият път беше в Цюрих, когато ме извикаха по спешност да спася един спектакъл на „Набуко“ с Лео Нучи и диригент Нело Санти. И накрая на поклоните Лео Нучи ме изведе пред всички – беше изключително изживяване. И другият път е във Виенска Щатсопера – пях „Бал с маски“ с Роберто Аланя. Но всъщност, може би, най-хубавият момент, който съм изживяла, беше в Цюрих. Тогава не само спасих спектакъла на „Набуко“, но ми дадоха и останалите четири спектакъла. И на едно от представленията в хора имаше няколко българи. И точно преди дуета с Набуко, женският хор се беше наредил на един балкон зад гърба ми, аз вече бях седнала на трона, малко преди да започне действието. При мен дойдоха двама колеги от хора и ми казаха, че са изключително впечатлени от моето пеене и за първи път чуват изпълнителка на Абигаиле, която да пее, а да не крещи. Бяха много развълнувани и ми посочиха балкона, всички хористки явно следяха разговора и като се обърнах почнаха да ми махат и да ми пращат целувки.

Коя, според Вас, е ролята, която най-пълноценно Ви показва като певица?

Съвсем скоро си припомних коя е ролята, която най-добре ме характеризира като певица, като вокално майсторство, като актьорска игра, като техника. Това е Джоконда на Понкиели. И може би Норма също. Норма е ролята, която много ми даде и много ме провокира. Това беше първата и единствена белкантова роля, която съм изпяла до момента. Тя по някакъв начин ми преподреди гласа, такова усещане имах след Норма. Станах по-сигурна вокално във воденето на моя глас. Тя ми пасна като ръкавица. Сякаш е написана за моя тип глас с тези бързи пасажи, с пъргавината на гласа, с драматичните моменти, с лиричните. Аз имам в моя глас драматизъм, защото имам тромпетност в гласа. Всъщност много често бъркаме и се заблуждаваме, че драматичността на гласа е в широкия и по-тъмен звук, а всъщност драматичността на гласа е в тромпетността, в метала, който пробива оркестъра. Аз имам този метал, който се носи и който прехвърля оркестъра. И затова, въпреки че не съм тежък глас, мога да си позволя да пея драматични роли като Турандот, Абигаиле, лейди Макбет. Джоконда също е такъв тип роля. В Джоконда всичко е много диво на моменти – там има едни страшни скокове на октави, много големи интервали, които са изключително трудни. Всъщност там се проявява моят глас най-добре, защото ролята ми дава възможността да изхвърля тази дива емоция, която имам. В Норма всичко е много по-шлифовано, по-рафинирано. А в Джоконда тези страшни скокове отговарят на моя глас. В Норма всичко върви в една линия, пак има такива скокове, но са в една белкантова линия. Докато при Джоконда всичко е много по-веристично и може да се излее много повече емоция в първичния й вид. Много е впечатляваща тази роля и смятам, че тя най-добре ме описва като актриса и като певица.

Специално за Фестивала на оперното и балетно изкуство интервюто направи Миглена СТОЙЧЕВА

Снимки: Румяна ТОНЕВА и личен архив

(край на цитата)

Прекрасно интервю – умни въпроси, още по-съдържателни и отлично обосновани отговори!

БНР

Отзвук от “Музикант на годината 2018”: Габриела Георгиева с приз за активна творческа дейност

публикувано на 05.07.2019 

В националната анкета “Музикант на годината 2018”, която екипът на предаването “Алегро виваче” по “Хоризонт” проведе за 28-и пореден път, оперната певица Габриела Георгиева – солистка на Софийската национална опера с успешни участия на много български и международни сцени, получи завидна подкрепа от почитателите си. Стотиците гласове от слушатели й отредиха наградата в категория “Активна творческа дейност”.

2018-а беше много силна година за Габриела Георгиева – повериха й няколко изключителни главни роли: Тя беше Яна в „Янините девет братя“ от Любомир Пипков в Софийската национална опера – най-напред на откриването в София на престижния форум на Организацията на европейските театри и фестивали „Опера Европа“, а след това и на сцената на Болшой театър в Москва; беше и Джоконда от едноименната опера на Амилкаре Понкиели във Варненската опера; в ролята на Турандот Габриела Георгиева се изяви по време на седмото турне на Националната ни опера в Япония – ученичката на голямата Гена Димитрова е достойна нейна наследничка и в тази взискателна партия, затова е канена да я пее по световните сцени – наскоро с голям успех гостува в операта в Тулон, Франция. Накратко – Габриела Георгиева е една от водещите фигури на нашата оперна сцена в момента. 


В галаконцерта “Музикант на годината 2018” тя избра да изпълни Арията на лейди Макбет от първо действие на операта „Макбет“ от Верди – тази роля отведе българската прима в Метрополитън опера в Ню Йорк през 2014 г., когато е поканена за дубльорка на световноизвестната Анна Нетребко. 


Колкото до емоциите, свързани с наградата за активна творческа дейност и подкрепата на слушателите на Българското национално радио в анкетата “Музикант на годината 2018” – чуйте какво разказа Габриела Георгиева в предаването “Алегро виваче”. Интервюто ще откриете в звуковия файл.

(край на цитата)

Цитирам линк към предаването:

https://bnr.bg/post/101142092/otzvuk-ot-muzikant-na-godinata-2018-gabriela-georgieva-s-priz-za-aktivna-tvorcheska-deinost

Ще завърша тази статия с данни за някои изяви на Габриела Георгиева в последно време:

26.11.19 г., 19 ч., гр. Варна
На сцената на Държавна опера – Варна ще можете да гледате “Норма” с участието на Габриела Георгиева, Даниела Дякова, Валерий Георгиев и др., диригент Григор Паликаров и 3D mapping Полина Георгиева.

……

19 ч., На сцената на Държавна опера Варна Габриела Георгиева ще е Елизабет Валоа в „Дон Карлос“.

ДОН КАРЛОС


Опера от Джузепе Верди
Режисьор Кузман Попов
Диригент Мартин Пантелеев

Действащи лица и изпълнители:


Филип II – Деян Вачков
Дон Карлос – Валерий Георгиев
Елизабет – Габриела Георгиева
Еболи – Даниела Дякова
Тебалдо – Марилла Гьонги
Маркиз Поза – Пламен Димитров
Инквизитор – Гео Чобанов
Монах – Петър Петров
Глас от небето – Ирина Жекова
Графиня Аремберг – Красимира Митева
Граф Лерма – Христо Ганевски

……

На 5.05.2020 от 18:00 часа Симфоничен оркестър – Пазарджик ще излъчи 9-та симфония на Бетовен, запис от откриването на тазгодишния фестивал “Зимни музикални вечери”, под диригентството на Grigor Palikarov


Солисти:
сопрано Габриела Георгиева
мецосопрано Gergana Rusekova
тенор Mihail Mihaylov
бас Ивайло Джуров
https://www.facebook.com/profile.php?id=100014658996933

(край на цитатите)

Нека днес на 8 юни 2020 г. поздравим Габриела Георгиева за рождения й ден, като й пожелаем добро здраве, много сили и амбиции да върви по пътя на своята велика учителка Гена Димитрова. Тя има всички предпоставки в бъдеще да се нареди в плеадата на най-добрите български оперни артисти, които са прославяли и прославят България в родината си и по широкия свят!

………

Изпълнение на Габриела Георгиева:

Gabriela Georgieva and Vitomir Marov – duet Abigaile & Nabucco of Verdi’s “Nabucco”

Is this the Nabucco production of the Ljubljana National opera

……

Изпълнение на Габриела Георгиева:

Gabriela Georgieva – Elisabetta ” Don Carlo” – Verdi

Elisabetta’s aria ” Tu che le vanita…”, Split Summer 2008

´´´´

Изпълнение на Габриела Георгиева:

Gabriela Georgieva – Norma – Casta Diva – Norma’s aria – Bellini

Gabriela Georgieva sings “Casta diva” from “Norma”, V. Bellini. Sofia opera and ballet. 2016

………

Изпълнение на Габриела Георгиева:

Gabriela Georgieva – Turandot – aria, Puccini, april 2013 Sofia National Opera

………

Изпълнение на Габриела Георгиева:

Gabriela Georgieva – Abigaille’s aria and cabaletta – 2013 – Nabucco, Verdi

…..

Изпълнение на Габриела Георгиева:

Gabriela Georgieva – ” Final scene ” Suor Angelica Sofia National Opera

……

.

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.