Gertrude Grob-Prandl

Австрийската певица Гертруде Гроб-Прандл, родена преди 100 години

Драги приятели на оперната музика, днес на 12 ноември 2017 г. пиша неголяма статия за една оперна певица от Австрия – сопраното Гертруде Гроб-Прандл (Gertrude Grob-Prandl), чиято 100-годишнина от рождението й вчера на 11 ноември 2017 г. не можах да отбележа по две причини – първо, имах друга статия също за кръгъл рожденик – контратенора Андреас Шол, който навърши 50 години и второ – съвсем късно вечерта научих случайно за тази 100-годишнина и нямах физическа възможност да пиша до края на деня.

Как стана това откриване – просто четях други информации за оперни певци в един портал от Австрия и попаднах на името и датата на раждане. Тогава потърсих допълнителни информации и намерих толкова важни и интересни, така че реших на всяка цена да напиша статия за нея днес – един ден след 100-годишния юбилей. И без това днес нямам дата за друг оперен деец, а делото на Гертруде Гроб-Прандл е толкова огромно и важно, че не мога да се откажа от запознаване на читателите си с нейния живот и кариера. Аз съм от това поколение (сигурно и много от моите читатели), което няма как да я познава – тя е имала голямата си световна кариера по време на Втората световна война и годините до 1972, когато преустановява активната си вокална дейност. Не съм чувал за нея – когато дойдох тук в Германия през 1974 г., тя вече не е имала изяви, а в България как да научим за такива оперни величия, макар че не е била случайно явление в оперния свят.

Малко по-долу ще се спра на биографията и дейността й, но ми стана много приятно като научих, че точно при нейния дебют в ролята на Сантуца в „Селска чест“ от Маскани на 4 ноември 1943 г. на сцената на Виенската държавна опера, в ролята на Туриду неин партньор е бил знаменитият Тодор Мазаров, за който всички знаем, че е бил в тези години първи тенор в този прочут оперен театър. Ето цитат за състава тогава:

Besetzung | 4.11.1943 Cavalleria rusticana

Dirigent	Anton Paulik
Spielleitung	Erich von Wymetal
Santuzza	Gertrude Grob-Prandl
Turiddu	Todor Mazaroff
Lucia	Olga Levko-Antosch
Alfio	Josef Herrmann
Lola	Jarmila Barton

(край на цитата)

Нека веднага добавя, че след този дебют Гертруде Гроб-Прандл играе редица години във Виенската държавна опера, и то в огромен репертоар, обхващащ десетки роли в опери от най-различни стилове и епохи, с автори от различни държави. Цитирам списък на всички нейни участия на тази сцена (по азбучен ред на оперните заглавия):

Ariadne auf Naxos

Primadonna/Ariadne | 8 Vorstellungen | 02.10.1956–25.09.1960

Cavalleria rusticana

Santuzza | 17 Vorstellungen | 04.11.1943–17.01.1963

Der Evangelimann

Martha | 9 Vorstellungen | 27.10.1945–12.05.1946

Der fliegende Holländer

Senta | 21 Vorstellungen | 15.12.1947–18.01.1955

Die Fledermaus

Rosalinde | 34 Vorstellungen | 12.11.1945–09.07.1946

Die Walküre

Brünnhilde | 4 Vorstellungen | 18.04.1961–21.12.1969

Die Zauberflöte

Erste Dame | 5 Vorstellungen | 06.09.1950–18.10.1950

Fidelio

Leonore | 50 Vorstellungen | 28.05.1948–03.10.1969

Götterdämmerung

Brünnhilde | 1 Vorstellung | 09.02.1969

Hänsel und Gretel

Gertrud | 4 Vorstellungen | 25.12.1949–06.01.1950

Jeanne d’Arc auf dem Scheiterhaufen / Jeanne d’Arc au bûcher

Heilige Jungfrau | 10 Vorstellungen | 01.11.1950–24.01.1957

La forza del destino

Leonora de Vargas | 2 Vorstellungen | 21.01.1961–06.11.1961

Le nozze di Figaro

Contessa Almaviva | 6 Vorstellungen | 17.12.1945–02.03.1946

Lohengrin

Elsa von Brabant | 3 Vorstellungen | 11.01.1944–11.12.1954

Lohengrin

Ortrud | 11 Vorstellungen | 16.02.1949–20.04.1954

Siegfried

Brünnhilde | 1 Vorstellung | 03.06.1965

Tannhäuser und der Sängerkrieg auf Wartburg

Venus | 9 Vorstellungen | 23.01.1957–07.09.1971

Tiefland

Martha | 3 Vorstellungen | 27.04.1949–06.03.1950

Tosca

Floria Tosca | 16 Vorstellungen | 02.09.1945–08.05.1949

Tristan und Isolde

Isolde | 8 Vorstellungen | 27.12.1955–22.12.1956

Turandot

Turandot | 29 Vorstellungen | 18.02.1949–29.10.1958

Un ballo in maschera

Amelia | 14 Vorstellungen | 23.02.1947–26.02.1963

(край на цитата)

Това са участия в 21 оперни творби, в някои играе по две роли, както в „Лоенгрин“ от Вагнер – Елза и Ортруд. Прочетох броя на всички спектакли, той е точно 265 – една внушителна цифра, която сама говори за успеха и значението на съответния артист. Последното й участие е в операта „Танхойзер“ от Вагнер – на 7 септември 1971 г., една година преди Гертруде Гроб-Прандл да преустанови активната си дейност, траяла почти непрекъснато в продължение на 30 години във Виенската опера.

След дебюта на Гертруде Гроб-Прандл в ролята на Сантуца в „Селска чест“ от Маскани следващата й роля е тази на Елза в „Лоенгрин“ от Вагнер, която играе за първи път във Виена на 11 януари 1944 г. Цитирам състава на ансамбъла при тази изява:

BESETZUNG | 11.01.1944

Dirigent	Leopold Reichwein
Regie	Erich von Wymetal
Bühnenbild und Kostüme	Alfred Roller, Anton Brioschi
Heinrich der Vogler	Alois Pernerstorfer
Lohengrin	Josef Gostic
Elsa von Brabant	Gertrude Grob-Prandl
Friedrich von Telramund	Josef Herrmann
Ortrud	Anny / Anni Konetzni
Der Heerrufer des Königs	Alfred Poell
Vier brabantische Edle	Egyd Toriff, Richard Tomek, Friedrich Jelinek, Franz Worff
Vier Edelknaben	Marie Chlubna, Edith Ringler-Mittermann, Martha Karl, Edith Priessner / Prießner

(край на цитата)

Както писах по-горе, последната изява на Гертруде Гроб-Прандл е в ролята на Венера в операта „Танхойзер“ от Вагнер – на 7 септември 1971 г. Цитирам състава на съответния ансамбъл:

BESETZUNG | 07.09.1971

Dirigent	Berislav Klobučar
Nach einer Inszenierung von	Herbert von Karajan
Bühnenbilder und Kostüme	Heinrich Wendel
Choreographie	Erich Walter
Chorleitung	Norbert Balatsch
Hermann	Gerd Nienstedt
Tannhäuser	Hans Beirer
Wolfram von Eschenbach	Eberhard Waechter / Wächter
Walther von der Vogelweide	Karl Terkal
Biterolf	Reid Bunger
Heinrich der Schreiber	Kurt Equiluz
Reinmar von Zweter	Frederick Guthrie
Elisabeth	Leonie Rysanek
Venus	Gertrude Grob-Prandl
Ein junger Hirt	Rita Streich
Venusberg-Bacchanal	Christl Zimmerl, Ludwig / Ludwig M. Musil, Corps de ballet

(край на цитата)

След тези уводни бележки ще дам сведения за нейния живот и кариера.

Гертруде Гроб-Прандл (Gertrude Grob-Prandl) е родена на 11 ноември 1917 г. във Виена. Нейният баща изисква от нея тя да изучи една „сериозна професия“, но още като ученичка в гимназията учи пиано и показва сериозни музикални интереси. При една ученическа изява в гимназията, когато се изнася Девета симфония от Бетовен, тя участва в хора и нейният силен и богат глас се забелязва от присъстващ на изявата професор по музика. Тя е в последния клас и след като завършва, предлагат й да започне вокално обучение във Виенската консерватория. Там учи при проф. Хермине Зингер-Буриан (Hermine Singer-Burian) в продължение на 4 години и се дипломира в специалността оперно пеене.

Оперния й дебют е през 1939 г. на сцената на Виенската народна опера (Wiener Volksoper), където в продължение на 6 сезона играе в ролята на Сантуца в „Селска чест“ от Маскани, но заедно с тази роля участва и в други опери: Амелия в „Бал с маски“, Кралица Елизабет в „Дон Карлос“ и Аида в едноименната опера от Верди, Тоска в операта от Пучини, Ариадна в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус, Леонора във „Фиделио“ от Бетовен, Елизабет в „Танхойзер“ от Вагнер, както и в редица роли в опери от италиански композитори, които по това време се пеят на немски език.

От 1945 до 1947 г. Гертруде Гроб-Прандл е ангажирана в Оперния театър в Цюрих, където играе редица главни роли в драматичния сопранов репертоар на театъра. През ноември 1943 г. тя получава покана за участие във Виенската държавна опера, като преди това вече играе и във Виенската народна опера, за което стана въпрос по-горе. По всяка вероятност доброто й представяне там в ролята на Сантуца от „Селска чест“ води до тази покана, тъй като при дебюта й на 4 ноември 1943 г. тя играе в същата роля.

На тази сцена тя има огромен успех в разстояние на 30 години – и за това по-горе писах, като особени нейни успехи са участията във всички опери от италианския репертоар, но преди всичко в опери от Рихард Вагнер, в които роли в течение на годините получава световно признание. Музикалната критика специално отбелязва като върхови роли следните: Марта в „Долината“ от Еужен д’Албер, Донна Анна в „Дон Жуан“ от Моцарт, но също така и всичките й 34 участия в ролята на Розалинда в „Прилепът“ от Йохан Щраус. Нека тук отбележа, че през годините от 1945 до 1955 г. Виенската държавна опера има спактакли и в други сгради, като тези на Народната опера и на „Театър ан дер Вийн“ поради ремонти на сградата заради повреди, станали по време на бомбандировки през Втората световна война.

Цитирам малък откъс от историята на Виенската държавна опера в тези години:

„Към края на Втората световна война операта е бомбандирана от америкнците, които фактически целили рафинерията във Флорисдорф (Floridsdorf). На 12 март 1945 година сградата избухва в пламъци. Стени и фрески на Мориц фон Шмид (Moritz von Schwind) (предвидливо зазидани) се запазват, но останалата част от интериорът става храна на пламъците и е напълно унищожена. Дълго време след това се водят дискусии, дали операта да бъде реставрирана в първоначалния си вид или да бъде изградена в нов вид, на същото или ново място. В края на краищата се налага идеята, зданието да бъде реставрирано и малко модернизирано, с цел получаването на по-добра акустика. Възстановена е напълно през 1955 г. Цели 9 години – от 2 септември 1946 до 15 юли 1955 спектаклите се изнасят в сградата на Народната опера. След края на всички ремонти едва на 5 ноември 1955 г. същите започват да се изнасят в обновената стара сграда, получила нов блясък“.

(край на цитата)

Продължавам с оперната кариера на Гертруде Гроб-Прандл. През 1949 г. тя играе на Музикалния фестивал в Залцбург важната партия на Първата дама в операта „Вълшебната флейта“ от Моцарт. През 1951 г. гостува в Италия на сцената на Миланската Скала в ролята на Изолда в „Тристан и Изолда“ от Вагнер, както и в Оперния театър в Рим, при „Maggio musicale“ във Флоренция и в Оперния театър „Сан Карло“ в Неапол. През същата година играе в ролята на Турандот от операта на Пучини в лондонския „Ковънт Гардън“. Ролята изпълнява на английски език, дирижира сър Джон Барбироли. Следват гастроли в Испания – в „Teatro Liceo“ в Барселона, после в Южна Америка – в „ Teatro Colòn“ в Буенос Айрес в тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер.

През 1954 г. Гертруде Гроб-Прандл е ангажирана за пръв драматичен сопран в Берлинската държавна опера, но продължава дейността си и във Виена. Тя има там гастроли още преди 1954 г. – през 1949 г. под диригентството на Клеменс Краус тя пее за пръв път там в ролята на Брюнхилде в операта „Зигфрид“ и през същата година под ръководството на Рудолф Моралт в „Залезът на боговете“ от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ на Вагнер. За тези изяви музикалната критика е във възторг, като отбелязва „нейното силно изразено лирично изпълнение“. На тази оперна сцена Гертруде Гроб-Прандл играе почти 50 пъти в ролята на Леонора от „Фиделио“ на Бетовен, много пъти е Ортруд в „Лоенгрин“ и Сента в „Летящият холандец“ от Вагнер, Амелия в „Бал с маски“ от Верди, както и в редица опери от италианския оперен жанр, на първо място като Турандот в операта от Пучини.

Ето редица други нейни изяви: През 1954 г. тя пее в Миланската Скала в „Залезът на боговете“ от тетралогията на Вагнер, от 1950 до 1954 г. в „Teatro Liceo“ в Барселона, през 1954 и 1956 като Турондот при Фестивала в „Термите на Каракала“ в Италия, през 1953 г. като Брюнхилде в тетралогията на Вагнер в Римската опера. При „Maggio musicale“ във Флоренция през 1958 г. тя играе в ролята на Турандот. Малко преди тържественото новооткриване на Виенската държавна опера на 5 ноември 1955 г. Гертруде Гроб-Прандл играе в Оперния тетатър в Брюксел в ролята на Изолда в „Тристан и Изолда“ от Вагнер. Още преди това – през 1953 г. тя играе същата роля в „Grand Opéra“ в Париж, а през 1954 г. в „Teatro Massimo“ в Палермо под диригентството на Виторио де Сабата.

Ето още някои други изяви по години: през 1953 г. – в Оперния театър в Сан Франциско,

през 1954 г. – в Оперния театър в Бордо в тетралогията на Вагнер, на „Арена ди Верона“ в Италия, през 1959 г. – в „Teatro Carlo Felice“ в Генуа в ролята на Сантуца в „Селска чест“. През годините 1961-1964 Гертруде Гроб-Прандл има договор за гостуване в Държавната опера в Хамбург. През 1972 г. тя слага край на оперната си кариера в ролята на Венера в операта „Танхойзер“ от Вагнер.

Музикалната критика определя еднозначно гласа й като „богато дименсиониран драматичен сопранов глас, особено изразен в партии от опери на Рихард Вагнер“.

След една ботата и напълно заслужена вокална кариера, Гертруде Гроб-Прандл умира на 15 май 1995 г. във Виена. Още през 1952 г. тя е получила там почетната титла „Камерзенгерин“.

В източници на немски език са дадени някои от изявите й на сцената на Държавната опера в Берлин. Цитирам:

1955: Ludwig van Beethoven: Fidelio (Leonore) – Regie: Erich-Alexander Winds (Deutsche Staatsoper Berlin)
1956: Richard Wagner: Tristan und Isolde (Isolde) – Regie: Erich Witte (Deutsche Staatsoper Berlin)
1956: Giuseppe Verdi: Aida (Aida) – Regie: Erich-Alexander Winds (Deutsche Staatsoper Berlin)
1956: Richard Wagner: Die Walküre (Brünnhilde) – Regie: Erich Witte (Deutsche Staatsoper Berlin)
1957: Richard Wagner: Siegfried (Brünnhilde) – Regie: Erich Witte (Deutsche Staatsoper Berlin)

(край на цитата)

Що се отнася до дискографията на Гертруде Гроб-Прандл, тя не е особено голяма. Във времето на върховата й кариера звукозаписната техника все още не е така развита, но съществуват редица нейни записи първоначално на грамофонни плочи, някои от които сега са издадени и на компактдискове. В YouTube има редица такива, особено като Турандот в операта от Пучини, а в Интернет в различни линкове могат да се намерят изображения на обложките от грамофонни плочи, заедно с много нейни снимки в оперни участия.

В източници предимно на испански и каталонски езици се дава списък на нейни записи. Цитирам:

Wolfgang Amadeus Mozart: Don Giovanni amb Stabile, Handt, Konetzni, i l’Orquestra Simfònica de Viena dirigida per Hans Swarowsky
Wolfgang Amadeus Mozart: Idomeneo amb Taubmann, Handt, Menzel i l’Orquestra Simfonica de Viena dirigida per Meinhard von Zallinger
Giacomo Puccini: Turandot amb Spruzzola, Zola, Ferrari i l’Orquestra del teatre de la Fenice dirigida per Franco Capuana
Richard Wagner: Tristany i Isolda amb Lorenz, Björling, Cavelti i l’Orquestra del Teatro alla Scala dirigida per Victor de Sabata

Wagner: Die Walküre / Denzler, Lucerna 1951
Wagner: Tristan Und Isolde / De Sabata, Milán 1951
Recital – Arias de Franz Schubert, Richard Wagner, Richard Strauss, Giacomo Meyerbeer, Carl Maria von Weber.

(край на цитата)

При моите решерши в различни източници бях изненадан като попаднах на профил за Гертруде Гроб-Прандл във Фейсбук, който – макар и вече да са изминали 100 години от рождението й, се поддържа от нейни любители. Цитирам мнения на нейни почитатели във ФБ и то от настоящата 2017 година – на английски език:

Gat Toledo – I adore her! I have a live complete recording of Strauss’ “Elektra” which I downloaded from a group I used to belong to, called OperaShare, the recording has some problems and I am desperately trying to find a better one, can anybody help?

Gregory Mowery – An amazing vocal and dramatic accomplishment. I love Grob-Prandl’s rare recordings. She had a generous voice and a blazing temperament when needed. There is a confidence as she hurls that big sound around with ease and amplitude. I have her Brunnhilde’s on the Moralt Ring, as well as her recital CDs and live stuff. The amazing thing I would like to know is why limit yourself to Nilsson or Varnay? Both were superb artists, but it’s a pity that Grob-Prandl (in America at any rate) was given so little opportunity. She was very active from the late 40s to the late 50s when Nilsson finally made her breakthrough with her debut at the Metropolitan Opera. Surely with Varnay not given much opportunity Nilsson couldn’t hold down the fort by herself. I know you had other dramatic sopranos at the Met, but they were not in the class of these three. Nilsson was very lucky that Bing was her big champion. Perhaps he didn’t like Grob-Prandl or thought she was too heavy and undramatic an actress. He fielded a fully competitive Italian soprano wing with Milanov, Tebaldi, Tucci, Curtis-Verna, Stella, Callas (briefly). So why limit the audience’s enjoyment of such a grand voice that was made for the Metropolitan. New York’s loss. Thanks for posting. I’d love to hear the entire performance.

Federica Gabriella Besanzoni – IMMENSAAAAAA!!! Meravigliosa, senza rivali …

(край на цитата)

Един любител на оперното изкуство на Гертруде Гроб-Прандл споделя следните мисли (оригинал на немски език) в сп. „Капричио Културфорум“ (Capriccio Kultur-Forum) от 28 януари 2010 г. (после ще дам превод на български език):

„Gertrude Grob-Prandl wurde am 11.11.1917 in Wien geboren – und sie gehörte zu meinen unbedingten Lieblingssängerinnen in meiner Jugend, und sie hatte eine bombensichere Höhe.

Ihr Vater verlange, dass sie einen “ordentlichen Beruf” erlernen sollte und so studierte sie Klavier, ein Studium, dass sie mit einem Diplom vollendete.

Bei einer Schüler-Aufführung der “9. Symphonie” von Beethoven sang sie im Chor und ihre große Stimme wurde von einem der Professoren entdeckt und so riet ihr einer dieser Professoren, des Wiener Konservatorium, bei Frau Professor Hermine Singer-Burian Gesang zu studieren und nach Ende ihres vierjährigen Studiums debütierte sie 1939, an der Wiener Volksoper an der sie sechs Jahre blieb als Santuzza in “Cavalleria rusticana”. Sie sang an der Volksoper u.a. die Amelia in Verdis “Maskenball” die Elisabetta in “Don Carlos”, die Aida, die Tosca und die Ariadne in “Ariadne auf Naxos” von Richard Strauss, die Leonore im “Fidelio, die Elisabeth im “Tannhäuser” und eine lange Reihe von Partien der italiensichen Oper, die damals in Deutsch gesungen wurden.

1945 bis 1947 war sie Zürich angagiert und war dort der führende dramatische Sopran, im Januar 1944 wurde sie an die Wiener Staatsoper berufen, ihre Antrittsrolle war die Tosca in Puccinis “Tosca”, und sie trat mit bedeutenden Erfolgen bis 1972 in bedeutenden Rollen auf u.a. als Martha in “Tiefland von Eugen d’Albert, als Donna Anna im “Don Giovanni, 35mal als Rosalinde in der “Fledermaus”, damals noch an der Staatsoper in der Volksoper, dem Ersatzhaus (wie das Theater an der Wien) für die Wiener Staatsoper, und vor allem in ihren Wagner Partien.

Sie gastierte an der Mailänder Scala als Isolde im “Tristan” und an der Oper von Rom, beim Maggio musicale in Florenz, an der Covend Garden London, 1951, als Turandot in Puccinis “Turandot”, in englischer Sprache, unter Sir John Barabirolli, und am Teatro San Carlo in Neapel, am Teatro Colòn Buenos Aires und am Teatro Liceo Barcelona.

Im 1949 sang sie in Salzburg die wichtige Partie der 1. Dame in der “Zauberflöte”. Seit 1954 war sie der Berliner Staatsoper als erste dramatische Sopranistin verbunden, trat aber gleichzeitig in Wien auf. Auch im Jahr 1949 sang sie unter Clemens Krauss ihre erste Brünnhilde im selben Jahr unter Rudolf Moralt im Siegfried” und der “Götterdämmerung”, mit ihrem starken lyrischem Ausdruck. Man hörte sie an der Staatsoper rund fünfzigmal als Leonore im “Fidelio”, oft als Ortrud im “Lohengrin, als Senta im “Fliegenden Holländer”, als Amelia im “Maskenball” und ich hörte sie besonders gern in Puccinis “Turandot” als Turandot und in ihrem italienischen Repertoire.

An der Mailänder Scala sang sie 1954 in der “Götterdämmerung”, 1951 am Teatro San Carlo, 1950 am Teatro Colòn Buenos Aires im “Ring des Nibelungen”, 1950 bis 1954 am Teatro Liceo Barcelona, 1958 beim Maggio musicale Florenz als Turandot, 1953 an der Oper von Rom als Brünnhilde im “Ring des Nibelungen”. 1954 und 1956 bei den Festspielen in den Thermen des Caracalla die Turandot. Kurz bevor die Wiener Staatsoper wieder eröfnet wurde (5.11.1955) sang sie, noch vom Theater an der Wien aus, die Isolde in “Tristan und Isolde” in Brüssel.

An der Grand Opéra Paris war sie 1953 die Isolde und im Teatro Massimo Palermo 1954, unter Victor de Sabata, am Teatro Fenice Venedig, am Opernhaus von Bordeaux 1954 wieder im “Nibelungenring”, am Teatro Communale 1952 die Brünnhilde in Wagners “Siegfried” und 1953 wieder einmal ihre Isolde, am Teatro Carlo Felice Genua 1959 die Santuzza in “Cavalleria rusticana” anzutreffen.

1953 war sie in an der Oper von San Francisco, 1954 in der Arena von Verona zu Gast. In den Jahren 1954 bis 1961 bestand auch ein Gastvertrag mit der Hamburger Staatsoper. Sie hat allein die Turandot über hundertmal gesungen. 1972 gab sie ihre Karriere, als Venus im “Tannhäuser”, auf und nahm von der Bühne Abschied.

Sie hatte eine groß dimensionierte, dramatische Sopranstimme, die zumal im Wagner-Repertoire geschätzt wurde. Irmgard Seefied, die sehr oft die Liu sang, sagte über Gertrude Grob-Prandl, wenn sie die Turandot singe dann erschüttere sie die Wände, so groß und gewaltig war ihre Stimme, was ich bestätigen kann. Ich selbst liebte sie im italienischen Fach, als Rosalinde in der “Fledermaus” habe ich sie leider nie gehört, da war “meine” Hilde Güden, Gerda Scheyrer und Sena Jurinac zu präsent.

Gertrude Grob-Prandl starb am 16.5.1995 in Wien“.

(край на цитата)

Превод:

„Гертруде Гроб-Прандл е родена на 11 ноември 1917 г. във Виена – и тя беше една от моите абсолютни любими певици когато бях млад. Тя имаше вокални височини, устойчиви и на бомби.

Баща й изисква от нея да научи „подходяща професия“ и затова тя учи пиано, курс, който завършва с диплома.

При студентско изпълнение на „9-та симфония“ от Бетовен тя пее в хора и страхотният й глас е открит от един от професорите и така един от тези професори от Виенската консерватория я посъветва да учи пеене при професор Хермине Сингер-Буриан. След като завършва четиригодишното си обучение, тя дебютира през 1939 г. във Виенската народна опера, където остава шест години и играе в ролята на Сантуца в „Селска чест“ от Маскани. В този оперен театър тя пее, между другото, в роли като Амелия в „Бал с маски“ от Верди, Елизабет в „Дон Карлос“, Аида, Тоска и Ариадна в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус, Леонора във „Фиделио“, Елизабет в „Танхойзер“ и дълга поредица от роли в италиански опери, в които пее на немски език.

От 1945 до 1947 г. тя работи в Цюрихската опера и е водещ драматичен сопран там. През януари 1944 г. е назначена във Виенската държавна опера, като нейната встъпителна роля е Тоска в операта от Пучини, а след това се изявява със значителен успех във важни роли, между другото като Марта в „Долината“ от Еужен д’Албер, като Донна Анна в „Дон Жуан“, 35 пъти като Розалинда в „Прилепът“, тогава все още в Държавната народна опера – заместващата сграда на Виенската държавна опера с име „Theater an der Wien“, като играе много роли в опери от Вагнер.

Гертруде Гроб-Прандл се изявява в Миланската Скала като Изолда в “Тристан и Изолда” и в Римската опера, на „Maggio musicale“ във Флоренция, в „Ковънт Гардън“ в Лондон, а през 1951 г., играе Турандот в операта от Пучини, като пее на английски език под ръководството на сър Джон Барабироли, и в „Teatro San Carlo“ в Неапол, в „Teatro Colòn“ в Буенос Айрес и в „Teatro Liceo“ в Барселона.

През 1949 г. Гроб-Прандл пее важната роля на първа дама във „Вълшебната флейта” в Залцбург. От 1954 г. тя е свързана с Берлинската държавна опера като първо драматично сопрано, но в същото време се изявява и във Виена. Също през 1949 г. тя пее първата си Брюнхилде под диригентството на Клеменс Краус, а през същата година пее под диригентството на Рудолф Моралт в „Зигфрид” и „Залезът на боговете“ със силното си лирично изражение. Тя е слушана около петдесет пъти в Берлинската държавна опера като Леонора във „Фиделио“, често като Ортруд в “Лоенгрин”, като Сента в “Летящият холандец”, като Амелия в “Бал с маски” и особено ми хареса да я слушам в главната роля в “Турандот” от Пучини и в нейния италиански репертоар.

През 1954 г. тя пее в „Залезът на боговете“ в Миланската Скала, през 1951 г. в „Театро Сан Карло“, през 1950 г. в „Театро Колон“ в Буенос Айрес в “Пръстенът на нибелунга”, от 1950 до 1954 г. в „Театро Лисео“ в Барселона, през 1958 г. на „Maggio musicale“ във Флоренция като Турандот, през 1953 г. в Римската опера като Брюнхилде в „Пръстенът на нибелунга“. През 1954 и 1956 г. участва като Турандот на фестивала в „Термите на Каракала“. Малко преди Виенската държавна опера да бъде отворена отново (5 ноември 1955 г.), тя пее Изолда в „Тристан и Изолда“ в Брюксел, която роля е от годините й в „Theater an der Wien“.

В „Grand Opéra“ в Париж през 1953 г. тя е Изолда и в „Театро Масимо Палермо“ през 1954 г., под ръководството на Виктор де Сабата, в „Театро Фениче“ във Венеция, в Операта в Бордо през 1954 г. отново в „Пръстенът на нибелунга“, в „Театро Комунале“ през 1952 г. тя е Брюнхилде в „Зигфрид“ от Вагнер и през 1953 г. тя отново играе своята Изолда, а през 1959 г. се изявява като Сантуца в „Селска чест“ в „Teatro Carlo Felice“ в Генуа.

През 1953 г. Гроб-Прандл гостува в Операта на Сан Франциско, а през 1954 г. на „Арена ди Верона“. От 1954 до 1961 г. има и договор за гостуване с Държавната опера в Хамбург. Тя е пяла Турандот над сто пъти.

През 1972 г. Гертруде Гроб-Прандл преустановява кариерата си като Венера в “Танхойзер” и се сбогува със сцената.

Тя има голям, драматичен сопранов глас, който беше особено ценен в репертоара на Вагнер. Певицата Ирмгард Зеефид, която пее в ролята на Лиу много често, казва за Гертруде Гроб-Прандл, че когато пееше Турандот, тя разтърсваше стените, гласът й беше толкова силен и мощен, което мога и аз да потвърдя. Аз лично я харесвах в италианските опери, за съжаление никога не я чух като Розалинда в „Прилепът“, защото „моите“ Хилде Гюден, Герда Шайрер и Сена Юринач присъстваха твърде много.

Гертруде Гроб-Прандл умира на 16 май 1995 г. във Виена“.

(край на превода)

Нека днес на 12 ноември 2017 година почетем 100 години от рождението на голямата австрийска певица Гертруде Гроб-Прандл, родена на 11 ноември 1917 г. във Виена, където е и починала. Погребана е също там – в една информация за нея в Интернет има снимка на гроба й, която ще приложа след статията.

Мир на праха й!

………………..

Изпълнение на Гертруде Гроб-Прандл: