Nicola Ghiuzelev

86 години от рождението на легендарния бас Никола Гюзелев

“… На премиерата в театър “Сан Карло” в одеждите на испанския гранд се представи българинът Никола Гюзелев – наистина главно действащо лице, който предизвика възхищение и прикова вниманието със своето убедително изпълнение, с внушителната строгост на фигурата си, но преди всичко с красотата на своя глас – дълбок, плътен, могъщ и богат, изравнен във всички регистри, с голям диапазон. Публиката веднага изрази възторга си с бурни аплодисменти, с които Гюзелев бе посрещан при всяка своя поява на сцената…” (Ил матино”)

(Отзив в Италия след гостуване на Никола Гюзелев в ролята на Крал Филип в „Дон Карлос от Верди)

Драги приятели на оперната музика, денят 17 август 2022 г. е особено забележителен за българското оперно изкуство – днес преди 86 години в Павликени се е родил един от най-големите артисти на нашето съвремие – басът Никола Гюзелев, чиято блестяща кариера по целия свят остави следи, които дълго няма да бъдат заличени.

За него аз написах подробна статия на тази дата през 2020 г., която е въведана и в моя оперен блог „operastars.de“ и винаги може да се прочете там.

Тъй като на 17 август 2021 г., когато се навършиха кръглите 85 години от рождението на Никола Гюзелев аз не бях в Германия, където пиша моите оперни истории, не можах да го почета с нещо специално по този случай и сега днес ще направя това. Не е необходимо да повтарям всичко, което съм писал досега за Гюзелев, но ще дам някои нови информации от миналата 2021 г., както и линкове към негови изпълнения, което не бях правил през 2020 г.

Първо една интересна публикация от 5 ноември 2021 г., свързана с 85 години от рождението му и 60 години от дебюта му на сцена:

Портал „Impressio“

5.11.2021 г.

Никола Гюзелев: Аз съм реален човек и артист

Днес почитаме знаменития оперен певец и маестро с гала концерт и поредица от събития по случай 85 години от рождението му и 60 години от дебюта му на сцена.

През 2021 г. се навършиха 85 години от рождението и 60 години от дебюта на сцената на прочутия оперен певец и артист маестро Никола Гюзелев. По този повод на 5 ноември 2021 г. в 17.30 ч. в централното Фоайе на Софийската Опера и Балет ще бъде открита изложба с картини на Никола Гюзелев, който е и академичен художник-портретист.

След това от 19.00 ч., на Голяма сцена на Софийска Опера и Балет ще започне официалната вечер в първата си част с връчване на Международната награда “Никола Гюзелев 2021” на новите лауреати, придружена от поздравителни адреси на официални гости. Същата вечер ще продължи с оперно-музикалния концерт на лауреатите на наградата, съпроводени от хора и оркестъра на Софийска Опера и Балет под диригентството на маестро Серджо Олива, вече лауреат на Международната награда “Никола Гюзелев” от 2017 г.

Днес решихме да ви върнем 33 години назад на 18 април 1988 г. с уникалния фоторепортаж на Иван Григоров, надникнал зад кулисите на Софийската опера и документирал плеяда от оперни звезди преди премиерата на “Дон Карлос” от Джузепе Верди.

Никола Гюзелев току-що се е завърнал от чужбина и се готви да се превъплъти в образа на испанския крал Филип II. Той е в центъра на вниманието и вълнението е празнично. Да го поздравят в гримьорната ще видите освен съпругата му Анна Мария Гюзелева, оперните ни светила Светозар Донев, Руслан Райчев, Емил Иванов, Вертер Врачовски, Валери Попова и невръстната й прелестна дъщеря Александрина Пендачанска.

(следват редица снимки)

От премиерата на “Дон Карлос” на 18 април 1988 г. до днес, са изминали цели 33 години. Професор Светозар Донев, който тогава е бил директор на Софийската опера, възлага на режисьора Пламен Карталов да направи нова постановка на прочутата опера на Верди.

За “Дон Карлос” на Пламен Карталов днес той казва следното:

“Режисурата е интересна и съвременна. Дотогава постановката беше традиционна. Новаторското изкуство на Маестрото се изрази в това, че той направи старите герои, мизансцените и хорът да бъдат разпознаваеми, актуални герои. И резултатът е учудващ – операта шества вече повече от 30 години на наши и чужди сцени.”

(край на цитата)

През 1988 г. под диригентството на Иван Маринов и в режисурата на Пламен Карталов е представена версията, изпълнявана и на сцената във Фонтенбло. В разширения състав тогава са включени Стефан Еленков, Николай Гяуров и Никола Гюзелев, Стефка Евстатиева и Валери Попова, Стефка Минева, Калуди Калудов, Никола Смочевски и Никола Василев, Николай Стоилов и Димитър Станчев.

През годините в тази постановка са пели всички големи български оперни певци, както и много чужди – певци-легенди, белязали историята на Софийската опера, сред които Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Бойко Цветанов, Мария Белчева, Владимир Стоянов, Юлиан Константинов, Мариана Пенчева, Орлин Анастасов, Петър Данаилов, Цветелина Василева, Костадин Андреев.

В този спектакъл преминават четири поколения световно известни певци – баси като: Никола Гюзелев, Николай Гяуров, Димитър Петков, Димитър Станчев, Юлиян Константинов и младите: Ангел Христов, Орлин Анастасов, Петър Бучков и др.

Ето много малка част от отзивите към маестро Никола Гюзелев:

“Изтънчен в красотата си и изящно нюансиран глас с отличен изпълнителски стил и достойнство” (“Дейли телеграф”)

“Гласът на Гюзелев се разгръща в съзвездие от скъпоценни камъни” (Льо монд)

“Гюзелев притежава внушителен, красив глас, голям артистичен дар, пластична фигура” (“Куриере дела сера”)

“… На премиерата в театър “Сан Карло” в одеждите на испанския гранд се представи българинът Никола Гюзелев – наистина главно действащо лице, който предизвика възхищение и прикова вниманието със своето убедително изпълнение, с внушителната строгост на фигурата си, но преди всичко с красотата на своя глас – дълбок, плътен, могъщ и богат, изравнен във всички регистри, с голям диапазон. Публиката веднага изрази възторга си с бурни аплодисменти, с които Гюзелев бе посрещан при всяка своя поява на сцената…” (“Ил матино”)

(край на отзивите)

Никола Гюзелев е роден през 1936 г. в град Павликени, България. Той е един от най-изявените представители на съвременното оперно изкуство. Необичайният му талант се проявява във вълнуващи персонажи, завладяващи и дълбоко влияещи върху публиката чрез задълбочени, брилянтни и искрени интерпретации.

Характерите, създадени от Гюзелев, не е традиционното възкресяване на добре познати модели. Те са пълнокръвни, разнолики личности, подържащи постоянна емоционална връзка със съвременния зрител.

Гюзелев успява да създаде главната нишка на света на героите си по начин, по който го е правил Шаляпин. Одухотвореното лице, очите, които казват толкова много – понякога влажни от мъка, понякога – ледено студени и жестоки или лукаво проблясващи…. И тогава зазвънява гласът му – освободен в целия си диапазон дълбок и красив бас.

Гюзелев като актьор впечатлява с вътрешната си енергия и страст, с дълбокия си емоционален потенциал. Той създава необичайни преживявания и емоции. И жестовете му – толкова експресивни, нежни и срамежливи, предизвикващи или прощаващи. Винаги енергични, те са елегантна и прецизна изява на сценичното му мислене, като придават съвършенство и завършеност на сценичните му образи. Носена на крилете на вдъхновението, артистичната душа на Гюзелев ни кара да живеем с него и да му вярваме.

Ученик на световно известния педагог Професор Христо Бръмбаров, Гюзелев съчетава основните елементи на българската певческа школа, безупречната техника на италианското белканто и интензитета на славянската емоционалност.

Едновременно с това, Гюзелев е и отличен художник, завършил Софийската Художествена Академия и този факт допринася за това да демонстрира универсалната си култура и художественото одухотворяване на над 70 оперни персонажа, оставили своя отпечатък на повечето от най-прочутите оперни и концертни зали по света. Легендарният артист си отиде на 16 май 2014 г. на 77 години. 

(край на цитата)

Нека днес на 17 август 2022 г. почетем 86 години от рождението на незабравимия певец и художник Никола Гюзелев.

Мир на праха му.

………

А сега статията ми ог 17 август 2020 година:

Драги приятели на оперната музика, денят 17 август 2020 г. е особено забележителен за българското оперно изкуство – днес преди 84 години в Павликени се е родил един от най-големите артисти на нашето съвремие – басът Никола Гюзелев, чиято блестяща кариера по целия свят остави следи, които дълго няма да бъдат заличени.

Все още си спомням денят 16 май 2014 г. – малко повече от 6 години, когато при мой престой в Габрово новината за смъртта му премина като мълния из цяла България. Една седмица преди това бях пристигнал в София, прекарах там 4 хубави дни с мои роднини и някои от новите ми ФБ-приятели, после си заминах за родното гнездо. Всички знаехме, ча Гюзелев не е добре, беше в софийска болница, чуваха се разни информации – верни и неверни, но все пак не се надявах, че така скоро ще си отиде от този свят. Аз съм от неговата генерация, следил съм до 1974 г. първите му големи успехи на родна и интернационална сцена, всички знаехме, че от него ще стане знаменит певец. Само като си спомня величествената му фигура, която той запази до края на живота си, това одухотворено лице на библейски философ или мислител от времето на възраждането. Природата го беше надарила не само с глас, но и с невероятно излъчване, което струеше от цялата му осанка. Не искам да изпадам в детайли, но за мен той беше олицетворението на истински артист в пълния смисъл на думата.

Освен това таланта му и на художник, където положително можеше също да изгради впечатлителна кариера, допълваше чертите на един универсален артист от света на всички изкуства. А какъв драматичен артист беше – във всяка роля, която изискваше освен големи гласови възможности, но и артистично извайване на ролята, той блестеше по несравним начин. Талантът му на художник помагаше изключително за това. Още си спомням добре, тук в Германия преди много години в предаване по телевизията го гледах като Дон Жуан в операта от Моцарт – беше незабравимо преживяване, което специализираната критика високо оцени. Не съм бил на негови изяви тук, но през годините 1990-2000 събирах данни за българските оперни артисти с кариера тук на Запад. Жалко, малко имам за него, но ще го цитирам: сп. „Opernwelt“, кн. 11/1993, стр. 5: участие на Гюзелев в операта „I Medici“ от Руджеро Леонкавало в ролята на Montesecco. Изявата е била в „Alte Oper“ във Франкфурт, за която в това списание се дава рецензия. Втората ми информация е за негово участие в ролята на Креон при запис на операта „Медея“ от Керубини. Участвала е също и Маргарита Лилова, фирма RCA/BMG – 2 CD’s № 74321 79595. Записът е направен от спектакъл на Виенската държавна опера на 31 януари 1972 г., диригент Хорст Щайн. В сп. „Opernwelt“, кн. 9-10/2001 г., на стр. 74 се дава рецензия на записа в рубриката „Оперни записи“ – една чудесна критика за изпълнението. А аз на това място ще приложа подробности, като се позова на архива на Виенската опера:

Medea (Cherubini) Kreon 31.01.1972–16.04.1974

В тази роля Никола Гюзелев е играл 10 пъти на виенска сцена в годините 1972-1974. Именно горният запис е направен от първия спектакъл на 31 януари 1972 г. Ето още подробности:

MEDEA (CHERUBINI)

Montag, 31. Januar 1972 | 19:00 | in italienischer Sprache

PREMIERE

(край на цитата)

Само какъв ансамбъл: освен прочутият диригент Хорст Щайн, постановка на легендария Аугуст Евердинг. Гюзелев играе в главната роля, заедно с такива имена като Лучия Поп (писал съм статия за нея), Маргарита Лилова, Леони Рюзанек и Едита Груберова (тогава още в началото на знаменитата си световна кариера). За Рюзанек и Груберова писах също статии при рождените им дни.

За артисти като Никола Гюзелев е трудно да се пише. Той е толкова познат на всеки български любител на музиката, при това неговата кариера е била винаги съпроводена от рецензии, статии в различни медии и предавания по радио и телевизия, така че няма нещо особено, което аз да приложа. Не искам да пиша и излишни неща, свързани с последните години от живота му, които не бяха много приятни. Редица медии главно в София прекалиха с това, което е нормално да се пише и влязоха дълбоко в сферата на частния му живот, което намирам за крайно неприятно и нахално. Но той не е единствен, в България все още няма изработен журналистически морал, който да почива на определени етични норми. Сензацията се търси много повече от реалното, а това е ужасно. Така че тук няма да спомена и дума по този въпрос. Никола Гюзелев е фигура от извънредно висок ранг в българската духовна култура, той е направил заедно с Борис Христов, Николай Гяуров, Димитър Узунов, Никола Николов и още няколко други певци за високото реноме, с което българското оперно изкуство се слави по целия свят. Тук пиша само за мъжете.

По тази причина днес ще се спра на някои биографични данни и сведения за кариерата му от западни източници, за да се разбере как там оценяват дейността му. В Интернет има толкова много линкове, както на латиница, така и на кирилица, където може да се научи много за този артист. Предпочитам речника на Kutsch & Riemens (изданието от 1997 г.), което цитирам (в много западни източници малкото му име се дава като Николай, докато в България е известен като Никола):

Николай Гюзелев (Nicolai Ghiuselev) е роден на 17 август 1936 г. в Павликени. Той възнамерява първоначапно да стане художник и 6 години следва в Художествената академия в София. В този период се открива хубавия му глас, като Христо Бръмбаров е негов учител. През 1960 г. е оперният дебют на Гюзелев на сцената на Софийската държавна опера в ролята на Тимур в операта „Турандот“ от Пучини. Още през 1959 г. Гюзелев спечелва първа награда на националния вокален конкурс в София. Следват нови награди: през 1960 – първа награда на конкурс в Прага, 1962 – наградата на Световния младежки фестивал в Хелзинки. В този период той пее предимно партии от опери на руски композитори. През декември 1965 г. Гюзелев има своя дебют на сцената на МЕТ в Ню Йорк в ролята на Рамфис в „Аида“ от Верди. Тук в МЕТ следват нови блестящи изяви като Борис Годунов в операта от Мусоргски и Филип Втори в „Дон Карлос“ от Верди. През годините 1965-1967 в МЕТ той играе още: Командорът Дон Педро в „Дон Жуан“ от Моцарт, Колин в „Бохеми“ от Пучини и Раймондо в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети.

Както правя обикновено за български певци, които са имали изяви в МЕТ, давам повече подробности. Ще направя това и за Никола Гюзелев. Искам да отбележа, че в архива на МЕТ няма изяви на Гюзелев в ролята на Борис Годунов, както е дадено в речника на Kutsch & Riemens. Той е играл 3 пъти в ролята на Варлаам. Също така няма участие в операта „Дон Карлос“. Според този архив Никола Гюзелев има общо 24 изяви в МЕТ: дебют на 29 декември 1965 г. в ролята на Рамфис в „Аида“ от Верди (общо 5 изяви), следват 3 изяви като Колин в „Бохеми“ от Пучини, после 5 изяви като Дон Педро в „Дон Жуан“ от Моцарт, следват 5 изяви в ролята на Раймондо в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети, и последните му 3 изяви са в ролята на Тимур в „Турандот“ от Пучини. Последното участие в МЕТ е на 1 февруари 1992 г.

Цитирам ансамблите при дебюта и при последната му изява:

Metropolitan Opera House
December 29, 1965

AIDA {721}
Giuseppe Verdi--Antonio Ghislanzoni

Aida....................Gabriella Tucci
Radamès.................Franco Corelli
Amneris.................Rita Gorr
Amonasro................Anselmo Colzani
Ramfis..................
Nicola Ghiuselev [Debut]
King....................Raymond Michalski [Debut]
Messenger...............Robert Nagy
Priestess...............Mary Ellen Pracht

Conductor...............Zubin Mehta [Debut]

…….

Metropolitan Opera House
February 1, 1992 Matinee Broadcast

TURANDOT {165}

Turandot................Gwyneth Jones
Calàf...................Vladimir Popov
Liù.....................Teresa Stratas
Timur...................Nicola Ghiuselev[Last Performance]
Ping....................Dwayne Croft
Pang....................Michael Forest
Pong....................Anthony Laciura
Emperor Altoum..........Andrea Velis
Mandarin................James Courtney
Maid....................Annette Spann-Lewis
Maid....................Beverly Withers
Prince of Persia........Robert Costello
Executioner.............Ming Chew
Three Masks: Gary Cordial, Joseph Fritz, Christopher Stocker
Temptresses: Pauline Andrey, Linda Gelinas, Suzanne Laurence, Ellen Rievman

Conductor...............Nello Santi

(край на цитата)

През 1968 г. Никола Гюзелев гостува в Берлинската държавна опера, през 1967 (още един път през 1987 г.) играе Филип Втори на сцената на Grand Opéra в Париж, през 1979 г. – същата роля в Оперния театър в Монте Карло. На тази сцена през 1981 г. Гюзелев играе в ролята на Мефистофел във „Фауст“ от Гуно. През годините 1970 до 1991 той играе в 14 роли на сцената на Виенската държавна опера – общо 60 изяви, за пръв път на 26 април 1970 като Мефистофел, 3 дни по-късно – на 29 април като Крал Филип Втори в „Дон Карлос“. Последната му изява там е на 29 април 1991 г. като Досифей в „Хованщина“. Ето извадка за всички негови участия там:

Titel des Werks Rolle/Funktion der Person Datum der ersten/letzten Vorstellung Anzahl der Vorstellungen
Aida Ramfis 17.02.1974 1 mal
Attila Attila 09.09.1990–16.09.1990 3 mal
Boris Godunow Pimen 28.12.1976–10.06.1977 3 mal
Boris Godunow Boris Godunow 22.03.1975–06.01.1978 3 mal
Chowanschtschina Dosefej 26.03.1975–29.04.1991 6 mal
Die Trojaner (Les Troyens) Narbal 17.10.1976–21.03.1977 7 mal
Don Carlo (Ital.) Filippo II. 29.04.1970–10.11.1977 13 mal
Don Giovanni Don Giovanni 03.10.1976–30.06.1977 2 mal
Faust Méphistophélès 26.04.1970–25.06.1977 4 mal
Il barbiere di Siviglia Basilio 05.09.1976–14.12.1976 3 mal
La forza del destino Pater Guardian 03.02.1972 1 mal
Macbeth Banquo 11.01.1972–24.06.1972 3 mal
Medea (Cherubini) Kreon 31.01.1972–16.04.1974 10 mal
Simon Boccanegra Jacopo Fiesco 19.06.1972 1 mal

(край на извадката)

Никола Гюзелев гостува на всички известни оперни сцени и музикални фестивали по света с огромен успех, за него се пишат възторжени критики и мнения в пресата и в специализираните списания. Ето редица места, на които той гостува: Миланската Скала, Чикаго, „Болшой“-театър в Москва, Националните опери в Прага, Букурещ, Будапеща, Варшава, Белград, Бордо, Марсилия, Лион, Ница, Тулуза. При особен успех преминават изявите му в оперните театри в: Лайпциг, Дрезден, Неапол, Триест, Парма, Мадрид, Барселона, в СССР – освен в Москва, още и в Киев, Ленинград, Тбилиси и редица други градове. Що се отнася до музикални фестивали, още през 1965 г. на Фестивала в Залцбург той пее в ролята на Пимен в „Борис Годунов“ от Мусоргски, през 1966 г. – на Holland Festival – Филип Втори в „Дон Карлос“ от Верди. През 1974 г. Гюзелев играе на сцената на Кралската опера в Стокхолм в ролята на Мойсей в операта „Мойсей в Египет“ от Росини. През 1986 г. той играе в Хюстън / Тексас ролята на Енрико в операта „Анна Болейн“ от Доницети. През годините 1976-1977 и 1980-1981 има изяви на „Arena di Verona“, през 1990 играе Рамфис в „Аида“ на Фестивала при Caracalla край Рим. В тази година следват още: в „Teatro Regio“ в Торино – Филип Втори в „Дон Карлос“ (в първоначалната френска версия на операта), в Ковънт Гардън в Лондон като Галицки в „Княз Игор“ от Бородин, в Парма – Силва в „Ернани“ от Верди, във Вупертал / Германия – Лепорело в „Дон Жуан“ от Моцарт. През 1991 г. Гюзелев гостува в Оперния театър в Дъблин / Ирландия в ролята на Закариа в „Набуко“ от Верди. В Чехословакия в тия години е заснет оперен филм на „Дон Жуан“ с негово участие в ролятя на Дон Жуан.

В речника на Kutsch & Riemens се дава описание и на дискографията на Никола Гюзелев, на която тук няма да се спирам, понеже в италиански източници има още по-подробна дискография, заедно с имената на колеги, диригенти и оркестри. В края на статията ще я поместя, както често правя това при други артисти.

Тъй като речника на Kutsch & Riemens е от 1997 г., ще допълня изявите на Гюзелев след 1991 г. с данни от други източници. Годината 1992 изцяло е посветена на творчеството на Джоакино Росини. Гюзелев играе главни роли в две негови опери – „Танкреди“ и „Edipo a Colono (по трагедията на Софокъл), както и участие със солото в неговия „Стабат Матер“. Освен това подготвя и ролята на Мустафа в операта „Италианката в Алжир“, която изпълнява на сената на „Дойче Опер“ в Берлин. От ноември 1993 г. ръководи Българската вокална академия на името на Борис Христов в Рим (нямам данни до кога). А сега някои допълнения, които не са дадени в речника на Kutsch & Riemens:

Бащата на Гюзелев – Николай е по професия градинар, свири много добре на цигулка. Бил е самоук и дори сам си е майсторил инструменти. Майка му – Елисавета е шивачка, но на младини играе в самодейни театри. Никола започва да пее от съвсем малък. Интересът му към операта се пробужда на 15 години, когато чува по радиото монолога на Борис в операта „Борис Годунов“ от Мусоргски в изпълнение на Едмонд Косовски.

През 1954 година Гюзелев завършва средно образование в София, а 4 години по-късно завършва Художествената академия със специалност живопис. От 1955 година започва да учи пеене при оперния певец Илия Йосифов (тенор), а от 1960 г. – при баритона Христо Бръмбаров. Докато следва, участва като солист в Академичния хор „Георги Димитров“ и в Ансамбъла за песни и танци при МВР. От 1960 е стажант, а от 1961 година – редовен артист в Народната опера. През 1966 г. жъне големи успехи със Софийската опера в Париж и при турнето й в САЩ.

През 1963 г. получава първа награда и златен медал от Втория международен конкурс за млади оперни певци в София за ролята си на Филип Втори в „Дон Карлос“ от Верди.

През 1968 година за пръв път участва в постановка на сцената на театър „Реджо“ в Парма и има огромен успех с ролята на Атила от едноименната опера на Верди. През 1973 година в Техеран Гюзелев застава на една сцена със своя вдъхновител Едмонд Косовски. Този път в ролята на Борис Годунов е Гюзелев, а Косовски изпълнява Пимен.

През 1994 година в Парма Гюзелев получава наградата „Златен Верди“ – отличие, с което малцина в света са удостоени. Сред отличията, с които басът е награден, са орден „Кирил и Методий“ – първа степен, орден „Стара планина“ – първа степен, Димитровска награда, призовете „Златна лира“, „Златна муза“, „Златно перо“, „Комендаторе на Република Италия“ и други.

Освен ролите, за които стана въпрос по-горе, могат да се прибавят още (има и други):

(край на цитата)

През 2006 и 2011 години Николай Гюзелев навърши съответно 70 и 75 години. По тези поводи в медиите има редица статии и съобщения, от които аз съм избрал две, които допълват картината за този забележителен артист. Първата статия е на колежка на артиста – италианското мецосопрано Амелиа Имбарато (Amelia Imbarrato), втората на Радио София, които ще предам изцяло, те са много ценни:

17.08.2006 г.

Амелиа Имбарато

Никола Гюзелев – Басът

Дали Орфей, митичният певец на Тракия, е бил първият български певец? Понякога сме изкушени да вярваме в това, особено когато творци, идващи от тази страна, успяват с характеризиращата ги висока класа и неповторимост, да трогнат и да развълнуват, прехвърляйки по този начин очертанията на географските граници. Такива случаи не са рядкост: с изключение на няколко сопрана, свързани преди всичко с италианския репертоар, често става въпрос за регистъра на басите, за артисти отдали своите изключително изразителни гласове в служба на необикновени личности.

Днес празнуваме 70 годишнина – и 45 години професионален път – на Никола Гюзелев, който с пълно основание следва да бъде причислен към тази специална „раса”. Изключителна и многолика личност, творецът Гюзелев се ражда художник, с уверена ръка при очертаването на щрихите и с голямо въображение за цветовете. Ето как си спомня той мига, в който открива музиката: тогава е младеж и по радиото предават монолога на Борис, „една мелодия, която ме разтърси. В онзи момент рисувах, спрях на секундата и останах заслушан, смаян от красотата на музиката /…/ Онзи следобед промени моя живот”. И тогава музиката влиза в неговия живот, като първоначално това е опитът, събран в един студентски хор… макар, че не е нещо обикновено кандидатите за този хор да пеят на прослушването арията на Сусанин, а на всичкото отгоре и по такъв впечатляващ начин… Неговият преподавател по пеене е Христо Бръмбаров, за когото Никола запазва изпълнен с привързаност и благодарност спомен заради наученото от него като професионалист и човек.

Гласът му решително се развива в регистъра и колорита на баса, но с невероятна лекота и блясък в изпълнението на високите тонове. Репертоарът му започва да се формира с малки роли, но в опери с голямо разнообразие: руски, немски, италиански, френски, както и творби на съвременни български композитори. Това разнообразие го очарова и младият творец непрестанно се опитва да дешифрира този или онзи персонаж. За всичките си роли Гюзелев проучва, рисува и реализира своя грим; занимание толкова по-интересно, когато персонажът има ярки физически характеристики, като например старият сляп цар Архибалдо в „Любовта на тримата царе”. След Викинга в Садко, Тимур и Пимен, вече при финалната фаза на един конкурс, през 1963, докато пее „Тя никога не ме е обичала”, дава да се разбере, че ролята на Филип ще бъде една от големите му роли. Друга негова велика роля – и това не е трудно да се разбере – може да бъде басът пар екселанс в руския репертоар: Борис Годунов. Но Гюзелев се превъплъщава по един забележителен начин в ролята на неспособния да намери покой Цар на Мусоргски и то на възраст, когато не е навършил още и 30 години. През 1965 година започва неговата международна кариера, от Италия и от Япония, за да се разпростре след това във всички най-престижни опери в света – „Щаатсоперата” на Виена, „Лирик” на Чикаго и т.н. В своя път той печели важни награди, признание за неговия талант, а едновременно с това и натрупва опит като преподавател.

Познанството ми с Гюзелев започна с ролята на Мефистофел в „Арена ди Верона”: неговият дявол – различен от Мефистофел на Гуно, който след това за сравнение гледахме на видео – е елегантен и неустоим, ироничен с добре премерена мярка. Човек изпитва усещането, че може би му липсва нещо. Но не на певеца, а по-скоро на персонажа: Гюзелев е способен на нещо съвсем различно, на едно дълбоко и силно въздействащо потапяне в духовния мир на персонажа. Имах възможност да наблюдавам тази негова характерна черта през 1982, когато работехме заедно върху поставянето на „Ернани“ в „Сан Карло” в Неапол. Неговият Силва, с невероятно благородно излъчване и не дотам стар, че да бъде лишен от чар, в мига на появяването си на сцената, се превръща в един от главните персонажи: още преди да произнесе думите „ Какво виждат очите ми”, човек е наясно, че на сцената става нещо. И така ще бъде в моменти на наранена човечност, в мигове на сдържана с мъка ярост… Партията на Силва ще има винаги свой специфичен релеф: винаги самотна и в контраст с тази на останалите певци. Особено впечатляващо ще бъде неговото излизане на сцената на финала, когато целта на режисурата е да бъде постигната една мрачна атмосфера, своеобразен танц на привиденията. Когато става въпрос за режисурата на Тито Гоби, мога да кажа, че всъщност присъствах на срещата на две значими личности, които по свой начин си приличат.

В книгата си „Гласът, който рисува” Гюзелев казва: „Не съществува ясна граница между различните аспекти на изкуството. /…/ Важното е да пресъздадеш желания от тебе персонаж, да заживееш с него. Що се отнася до мен, аз дължа много на „рисуването” по време на изграждането на персонажите върху сцената: следя внимателно тялото, ръцете, осанката, гласа си – всички компоненти на актьорската игра – с очите на художник. Като че ли в момента ги рисувам!” А това беше и маниерът на работа на Тито Гоби – трудно е да повярва човек, че двамата творци никога преди не са се познавали, че никога по-късно не са се срещали. Но въпреки това, когато става въпрос за вероятността да прави режисура на опери, Гюзелев отбелязва: „Щях да действам по маниера на Тито Гоби, който изисква предварителна работа с актьорите: щях да ги карам да се потопят в контекста, за да открият какво точно характеризира техните герои. Не одобрявам особено начина, по който процедират повечето режисьори, които правят спектакъла за публиката, без да се опитат да открият дълбочината на операта…”.

В тази именно ”дълбочина на операта” се крие и тайната на чувството или поне изходната точка за неговото внушаване… А що се отнася до останалата част от тайната, тя всъщност не може да се обясни…

Присъствала съм и на други необикновени представления на певеца Гюзелев: Филип от 1986 година в „Опера ди Рома”, един римейк на режисурата на Висконти, още едно доказателство – ако въобще има нужда от такова – че докато с режисурата може да бъде възстановен спектакълът в неговите основни линии, то за да бъдат създадени или пресъздадени постановки в пълния смисъл на думата, са нужни певците. И Гюзелев беше един велик Филип. Но още по-незабравима остава – пак в Рим и пак през 80-те години – една „Хованщина”, реализирана от екип на Софийската Опера в едно от студията на телевизията РАЙ под формата на концерт. Мога да кажа, че рядко се случва прекрасни сценични постановки да надминат по експресивна сила този „концерт”, при който необикновени бяха не само красотата на звука на оркестъра и на хора, не само върховният професионализъм на всички музиканти, но и дълбоката убедителност на персонажите и най-вече този на Досифей на Гюзелев, оставили в паметта ми един наистина незабравим спомен. Напълно споделям мнението на руския музиколог Юрий Корев, когато пише за това изпълнение: „Досифей на Гюзелев е едно необикновено творение на съвременното сценично изкуство.” В тази връзка не може да не се подчертае, че Гюзелев е сред най-високо ценените чуждестранни творци в Русия.

В заключение може да се каже, че истинското изпълнение идва от ума и от душата, от честното и страстно изучаване на ролята: това ни показва кариерата на Никола Гюзелев, един аристократичен от културна гледна точка творец, който обаче – и за това мога да свидетелствам лично заедно с многобройни колеги – е и един изключително приятен човек, симпатичен и омайващ събеседник, професионалист, с когото се работи лесно и се научават толкова много неща. И не на последно място, творец, впечатляващ със смирението, с което пристъпя към музиката.

Амелиа Имбарато (Amelia Imbarrato), мецосопран

(край на статията)

На мен лично тази статия много ми хареса – авторитетно мнение на негова колежка, изхождаща при анализите си от личен опит, а не от опита на журналист. Предполагам, че преводът на български език е бил направен от личност, напълно запозната с оперния свят – за мен един блестящ превод.

Пет години по-късно, през 2011 г. Радио София посвещава специално предаване на 17 август по случай 75 години от рождението на артиста, няколко дни по-късно и предаване на цялостен запис на операта „Борис Годунов” от Мусоргски. В записа от 1975 година Никола Гюзелев се превъплащава в ролите на Борис и Пимен:

Честит рожден ден на Никола Гюзелев – гласът, който рисува

публикувано на 17.08.2011 г.

Никола Гюзелев на 75 години! Той самият се забавлява като размества местата на цифрите с думите: „Не обръщам внимание на тези неща. Е, от време на време все пак се позамислям: не съм в началото. Към края съм! Ама не си го слагам много на сърце. Не ми липсва сцената. При мен всичко стана някак плавно и в началото, и в края. Оказах се на оперната сцена едва ли не без да искам. Пеех хубаво, но следвах живопис. А сега и със сцената стана, както със живописта… Напял съм се вече.” Това твърди Никола Гюзелев в едно от последните си интервюта.


Да, ама на неговите почитатели хич не им се иска да е така. Защото са съпреживели немалка част от тези фантастични почти 45 години сценичен живот на великия бас. Помнят и други негови думи: ”Чувствам се невероятно на сцената. Сякаш съм роден там. Пеенето е велико изкуство и аз му принадлежа.”


Певецът казва, че не обича комплиментите, че все гледал да се измъкне, когато на входа на театъра го чакала тълпа поклонници. Аз пък се чудя, как след превъплащение на Гюзелев в ролята на Мефистофел може да се избяга от комплиментите. Мисия невъзможна, общо взето. Дори за „Кориере де ла сера”, където пише: ”Внушителен глас, ярка артистична дарба, пластична фигура… Никола Гюзелев е един от най-съвършените баси, които сме слушали…”, удивляват се италианците. А певецът ни помага да надникнем зад кулисите: „Дължа много на живописта в изграждането на образите. С око на художник следя тялото, ръцете, походката, гласа…Сякаш рисувам в момента…”. Е, така е… Гюзелев рисува и още как! Не само на сцената, а в съвсем буквалния смисъл. Наричат го най-добрия художник сред певците и най-добрия певец сред художниците. „Не съм завършил никакви консерватории и Слава Богу”, уточнява Никола Гюзелев. „ Щяха да ми развалят гласа! Макар,че по онова време имаше много добри педагози у нас. Бях си решил да ставам художник и друго не исках. Изкарах Художествената академия, а педагозите се бяха отчаяли, че ще ме изгубят като глас. След това неочаквано тръгнах на уроци при проф. Бръмбаров…”.


Впрочем Гюзелев за първи път усеща тръпката когато е на 11 години – в училищния спектакъл на „Малкият цигулар” по Сенкевич в родния Павликени. Все по-уверено държи четката до мига, в който чува монолога на Борис Годунов. През 1960 след прослушване в зала България, диригентът Хорст Щайн предлага на Никола Гюзелев договор за Берлинската опера. Бъдещият певец се колебае. Тъкмо в този момент се намесва Нейно Величество Съдбата. „Ако не бях срещнал проф. Бръмбаров на стълбите в консерваторията, вероятно той щеше да ме потърси. Бяхме си хвърлили мерака! Месеци наред само се разпявахме, крояхме планове…”, спомня си Гюзелев. Дебютът му в Софийската опера е през 1961 в спектакъл на „Турандот“ и в компанията на Никола Николов, Катя Попова, Юлия Винер…Две години по-късно Никола Гюзелев се появява на сцената като Филип ІІ и… оставя всички след себе си на конкурса за млади оперни певци в София.


Филип ІІ от „Дон Карлос“ на Верди: едно от най-впечатляващите превъплащения на Никола Гюзелев. На 26 години е, когато усеща тежестта на кралската корона. Ще му се наложи да я носи с горда осанка десетилетия наред. Въпреки всевъзможните препятствия и коварни удари, които идват от различни посоки. Колкото до ролята на Филип ІІ, с нея Никола Гюзелев дебютира и в Миланската скала през 1970, а в Рим участва в знаменитата постановка на Висконти. „Понякога не обогатявам, а опростявам нещата”, казва певецът. ”Филип и Борис са тежки психологически роли. Пял съм ги твърде млад. В началото търсех нюанси. Изпробвах всеки детайл. Като художник – всеки пръст, движението на ръката, лицето, грима…По-късно реших да ги опростя и направя монолитни”. Ролите на Никола Гюзелев: навярно са повече от 70.
През 1965 е първият му Борис в София. Същото лято на фестивала в Залцбург участва като Пимен в легендарния спектакъл на Караян. Няколко месеца по-късно Гюзелев стъпва на сцената на Метрополитен в Ню Йорк в ролите на Рамфис, Колин, Командора… Март, 1966 – Досифей в “Хованщина” и триумф в Сан Карло в Неапол. Изумителен образ гради Никола Гюзелев в тази опера. „На сцената винаги импровизирам”, твърди певецът. ”Понякога така се връщам назад, но после усещам силен импулс. Нещо като тласък напред. Не се страхувам от грешки. Важното е да търсиш…”.


„Ролите на Гюзелев излъчват особена душевна мекота, благородство, хубост – сценична и вокална”, отбелязва Розалия Бикс. Сещам се и за една знаменателна фраза на прочутия бас: ”Кариерата на певеца не е спринт, а дълго бягане.” Така е, спор няма! И Гюзелев го доказа по невероятен начин. Остави своя следа с ясно очертан релеф в най-престижните световни театри: Миланската скала, Ковънт Гардън, Метрополитен, Болшой, Театро Лисео в Барселона, и още в Берлин и Париж, Рим, Парма, Торино…Преди време помагаше на младите в Академията „Борис Христов” в Рим. Усещаха го не като мастит професор, а като приятел, който твърди, че не живее с горчивините на живота. „Изкуството ни е силно със страстите, но същевременно изолирано, елитарно. Затваря ни в кула от слонова кост. В друг свят и измерение. Слава Богу, в годините съм принадлежал към кулата. Въпреки мърсотията, пречките, хотелите, прашните сцени…Много проза имаше в живота ми. В спектакъла обаче се потапяш в друг свят. Не оставаш непрекъснато в калта…”


Дълги години наричаха Никола Гюзелев „пазителят на белкантото”. А силата му бе в това, че правеше нещата с инстинкт, интуиция и чувство! Гюзелев има и удивително чувство за хумор. Здраво е стъпил на земята (въпреки лъвската си зодия). И не се дава на журналистите. Те, както си му е редът, все човъркат… Маестрото пък контрира: „Не съм си изгубил дарбата, както писаха някои. Човек обаче не бива да надскача собствената си природа. Пеенето иска сила, много енергия. Изсмуква те докрай…”. Е, тъкмо към това време ще ви върнем, драги маестро! Към триумфа на вашия Борис Годунов. За него през 1971 г. Жак Лоншан пише в „Монд”: „Гласът на Гюзелев е удивителен! Глас, чийто тембър се раздипля в съзвездие от скъпоценни камъни.” Впрочем, Никола Гюзелев вае образа на злощастния монарх под погледа на режисьори като Покровски и Любимов. С Андрей Тарковски пък работят в Ковънт Гардън.
„Той създаваше суперреализъм с усет на кинаджия”, спомня си певецът. „Веднъж тенорът (англичанин) влезе по грешка в сложна драматична сцена. Остро реагирах, а Тарковски отвърна:” Така и така е влязъл, дайте да измислим нещо…” Ето това е истинският творец! Имало е критики, че моят Борис не бил достатъчно царствен. Че какво му е царственото на Борис? Първите му думи са: „ Скърби душата от страх…” Умира от страх, че е взел трона по престъпен начин. Тарковски казваше: „Не дръж властта и силата така царствено. А като дете, което се бои да не му отнемат играчката…”.


Ще прозвучи цялостен запис на операта „Борис Годунов” от Мусоргски. В записа от 1975 година Никола Гюзелев се превъплащава в ролите на Борис и Пимен. С участието на Любомир Бодуров, Асен Чавдаров, Вертер Врачовски, Сабин Марков, Димитър Дамянов, Кирил Дюлгеров, Надя Добрианова, Рени Пенкова, Александрина Милчева, Бойка Косева, Нели Божкова, Петър Бакърджиев, хора и оркестъра на Софийската опера с диригент Асен Найденов.

събота, 20 август, от 20.00 часа

Програма Христо Ботев Музика На опера в събота

(край на статията)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

http://bnr.bg/post/100081611/chestit-rojden-den-na-nikola-guzelev-glasyt-koito-risuva

Преди да цитирам дискографията на певеца, ще се върна на едно негово интервю от последния етап на живота му. Аз няма да се спирам на цялото интервю – то предизвика през 2014 г. голяма дискусия в различни кръгове от българското общество. За последен път се видя истинското лице на „жълтата преса“, която беше готова да разпространява какви ли не лъжи и глупости, без да взема под внимание тежкото здравословно състояние на този велик българин. Тогава бях в България и останах дълбоко ужасен и огорчен от такова отношение, напълно неподходящо за такъв човек. Както е известно, само 8 дни след като Гюзелев и съпругата му дадоха в „Пирогов“ това интервю, той се помина:

Световният оперен бас Никола Гюзелев от „Пирогов“

Жълтите медии изписаха безсрамни лъжи за мен. Но защо се гаврят със семейството ми и с лекарите от „Пирогов“?

Интервю на Мариела БАЛЕВА с певеца и съпругата му Анна Мария

8 май 2014 г.

(Избрал съм само части от това интервю, които имат връзка с неговата артистична дейност и са полезни за всички читатели)

(……..)

– Връщате ли се често назад в спомените, маестро – към Павликени и детството, към цигулката на баща ви? Казвали сте, че дядовците ви пеели… Къде и кога е сценичното ви „кръщение“?

– То бе в читалището в Павликени, когато подготвихме и изпълнихме от училище детската опера „Малкият музикант“ по Хенрих Сенкевич. Бях на 11 години, когато там пях и играх ролята на малкия музикант Янко. По-късно 18-годишен започнах да пея като солист в Академичния хор. После дойде и дебютът ми в Софийската опера с Тимур от „Турандот“ през 1963-та. Имах прослушване и в Байройт при Виланд Вагнер, който веднага искаше да ме ангажира в Германия. А дебютът ми извън България бе с ролята на Пимен в Барселона.

– Как и откъде тръгна мечтата ви за реализация чрез музиката? Вашият път все пак е бил предначертан – на художник. Имало ли е момент на раздвоение у вас? Кога си дадохте сметка, че пеенето и музиката са вашият живот?

– Аз съм закърмен с музиката. И всичко при мен стана много естествено, никога не съм имал раздвоение и съмнение в решението си за моя път. И докато пеех в Академичния хор, започнах да вземам уроци по пеене първо при известния наш тенор Илия Йосифов, а по-късно и при вече утвърдения педагог и прекрасен баритон Христо Бръмбаров. Никога не съм се двоумял, вървях по пътя си и пеех, защото обичах да пея. Разбрах, че музиката и пеенето са моят живот и може би след спечелване на Първа награда на Международния конкурс за млади оперни певци през 1963 г. поех вече отговорността да продължа пътя си като професионален певец.

– Пречело ли ви е това, че нямате музикална диплома, но имате от Художествената академия?

– Никога не ми е пречило. Но продължих и да рисувам.

– Съществува ли легенда „Никола Гюзелев“ и каква е тя? Суперлативите за вас като изпълнител, както и за „неземния ви глас“ по думите на световни медии са ви съпътствали през целия живот. Често сте бил сравняван с великите Шаляпин и Борис Христов, и то още от началото на кариерата ви.

– Не обичам тази дума – легенда. Аз съм реален човек и артист. Но ако трябва да кажа нещо по този повод, то е: бях признат за най-добрия кантиленен бас (basso cantabile) в международен мащаб. Е, в началото на една кариера винаги се правят сравнения. С Борис са ни сравнявали освен като български певци, но и защото си приличаме по вокална даденост. А през 1965-а бяхме в Стокхолм с Любо Бодуров и Юлия Винер за концерти и там пресата ме обяви за младия Шаляпин. Оттогава и Бодура ми викаше винаги „Шальо“! Сравнявали са ме и с големите италиански баси Ецио Пинца и Танкреди Пазеро.

– Още когато сте на 29 години, френският „Юманите“ пише за вас и предрича: „Гюзелев е роден за слава“. Как живееше окъпаният в слава творец?

– Никога не съм се главозамайвал от славата, която дойде при мен мнооого рано.

– Древните Театро Реджо в Парма и Арена ди Верона, както и много други, коленичат пред вас. Аплодисментите за вас взривяват миланската Скала, Метрополитен опера в Ню Йорк, Ковънт Гардън в Лондон, оперните театри в Париж, Москва, Берлин, Виена, Буенос Айрес и къде ли не по света. Кое място от тези е най-много на сърцето ви?

– Театро Колон в Буенос Айрес, където пеех доста често. Там се чувствах най-свободен като артист и правех нещата по-задълбочено. Публиката там е изключително топла, сърдечна, но и подготвена и образована! Знаеше оперите наизуст. Също Ковънт Гардън, Лондон, Арената във Верона, Париж, Виена, Неапол и много други.

– Ани, вие сте присъствали на не една или две премиери на вашия съпруг. Може ли да предадете по някакъв начин усещането от зрителския възторг от Никола Гюзелев?

– Вълнувах се, бях и съм щастлива от този зрителски възторг  и обожание. И досега ми настръхва кожата, когато слушам оперите и героите, които той изпълняваше довчера. Никола винаги ще бъде и ще остане на върха на белкантовите постижения в света.

– Не сте ли се чувствали на втори план… или обезличена, имайки предвид световния успех на съпруга ви? Как в едно семейство живеят двама творци?

– Никога не съм се чувствала обезличена, защото той не ме е карал да се чувствам така. А и нямаше защо да се чувствам така, аз имах и имам своето лице и личност, своя вътрешен живот и изразни средства, слава на Бога. Но в същото време се прекланям пред таланта и приноса му към българското и световното оперно изкуство. Защото той е големият артист и талант, но и голям човек!

– Да се върнем пак на кариерата ви, г-н Гюзелев. Някои от спектаклите, в които сте участвали, са били режисирани от признати майстори кинорежисьори – като Андрей Тарковски в спектакъла „Борис Годунов“ в Ковънт Гардън. Пак там сте работили и с Джон Шлезинджър, режисьор на „Хофманови разкази“, където си партнирате с Пласидо Доминго. Разкажете за работата си с тях.

– В Ковънт Гардън правихме „Борис Годунов“ по оригиналната партитура на Мусоргски, която е по-дълга, а не по адаптацията на Римски-Корсаков. С Тарковски много се разбирахме и се получи незабравим диалог. После му изпратих поздравителна картичка. Когато започваше подготовката за поредния си филм Sacrifice, той ми отговори: „Благодаря, да сте жив и здрав, Господ от нищо друго не ви е лишил!“ Никога няма да го забравя!

Много добре работих и с Борис Покровски за „Хованщина“ в София. Направих един Досифей, който успях да подготвя, докато пеех в „Бохеми“, „Аида“ и „Дон Жуан“ в Метрополитен театър в Ню Йорк. Покровски беше щастлив от моята роля. С него станахме големи приятели. Той каза незабравими думи във филмите, които Христо Христов направи за мен по-късно. Джон Шлезинджър беше режисьор с голяма фантазия и педантичен в работата си. Много се уморявахме на репетициите в Ковънт Гардън на „Хофманови разкази“, но накрая се получи спектакъл бомба! В спектакъла пееше и Пласидо Доминго. Вече бяхме се сприятелили.

– На сцената сте си партнирали с оперни величия като Грейс Бъмбри, Джоан Съдърланд, Катя Ричарели… Какво си спомняте за тях, имате ли някой незабравим момент?

– И с Елена Образцова! С Бъмбри няма да забравя „Аида“ в Каракалла в Рим, където аз бях Рамфис, а тя Амнерис; с Джоан – в „Анна Болейн“ в Хюстън, аз бях Хенрих VIII, а тя Анна; с Катя – в „Дон Карлос“ в Рим, аз – Филип II, а тя Елизабет ди Валоа, също и в Бон – „Лукреция Борджия“; с Елена пяхме „Хованщина“ в московския Болшой, в Буенос Айрес… и т.н.

– Чувала съм за такъв случай в кариерата ви – публиката ви вика 36 пъти на бис пред завесите на една от прочутите оперни зали. Спомняте ли си за такъв случай и къде?

– Да, така беше. Това беше във Виена, в Щаатсопер. Директорът, минавайки покрай мен зад завесата тогава,  звучно шепнеше: Зекс унд драйцих!!! Бях обичан във Виена!

– Работили сте и с много от най-големите български изпълнители – Гена Димитрова, Ана Томова-Синтова, Александрина Милчева, Стефка Евстатиева, Райна Кабаиванска… Допълнете списъка, моля ви.

– Никола Николов, Стефка Минева, Калуди Калудов, Бойко Цветанов и разбира се, Любо Бодуров, Юлия Винер, Димитър Петков, Павел Герджиков и много други.

Какво ви свързва с големия Борис Христов? Вие сте последният директор на Академията за изкуство и култура в Рим, носеща неговото име. Какво си спомняте за него и за работата ви там? Всъщност тогава през 1996 г. е прощъпалника ви в преподавателската работа, нали така?

С Борис отдавна ни срещна животът и изкуството. Първо пяхме заедно в „Хованщина“ в Театро Реджо в Торино, той – Досифей, а аз бях Ховански. И то точно след като пях Досифей в София при Покровски. Станахме приятели и се напихме даже заедно един път (смее се). Много по-късно се видяхме и в Рим, но преди аз да стана директор на академията. Тогава директор беше Пламен Карталов. Отидохме с жена ми Анна-Мария да го поздравим и да му занесем цвете. Той се зарадва много. Не беше вече добре… А когато започнах по-късно да преподавам там и станах директор, уви, той вече ни беше напуснал.

Да, прощъпалник, да кажем, макар че вече и в Рим, и в София идваха при мен певци от разни страни, което и доскоро продължаваше. В академията в Рим водих два последователни курса на специализанти по вокално изкуство. Между момчетата тогава имаше и две-три момичета. Имаше хубава творческа и приятелска атмосфера. И досега сме в контакт с някои от тях.

– В последните 18 години вие преподавате, с кои от учениците ви най-много се гордеете?

– Гордея се с всички, но най-много с Владимир Стоянов!

– Имало ли е моменти в кариерата ви, в които да сте бил разочарован от българи?

– След много години ме запознаха с един случай и точно какво е станало. Беше изкарано, че аз имам брат в ЦК на БКП, а моят роден брат беше музикант и женен в Сърбия… И аз 7 години не стъпих и не можех да пея в САЩ (въздъхва тежко). Имало е и други случаи в живота ми, но всичко е вече минало.

– Срещи с кои световни знаменитости още помните и не бихте забравили?

През 1992 г. италианският президент тогава Франческо Косига дойде на моя спектакъл на „Дон Карлос“ в Театро Реджо в Торино, изгледа целия 6-часов френски оригинален вариант на операта и след това дойде да ме поздрави и да се срещнем. Беше много сърдечна среща. Той беше голям държавник!


А през 2005 г. имах радостта да се срещна с папа Рацингер – Бенедикт XVI. Бях в държавната делегация при ежегодното посещение в Рим и Ватикана за празника 24 май. Стиснахме си ръцете и той веднага ме попита: „Кога ще дойдете да ни изпеете нещо?“

– Кои личности са оказали влияние върху развитието ви на изпълнител?

– Човек като се учи, по пътя си среща много трудности, които трябва да преодолява. Например имитирането, което е много лошо после за израстването на артиста. Аз не съм го правил. Имам собствен почерк още от началото, той ми е запазената марка! Освен моите първи вокални учители, които вече споменах, имал съм късмет да пея и с големи диригенти, които са допринесли за моето развитие – Херберт фон Караян, Лорен Маазел, Клаудио Абадо и други.

– Опазихте ли собственото артистично „аз”? Признавали сте, че винаги импровизирате на сцената. Това не е ли опасно? Имате ли любима роля?

– Да, разбира се, точно за това, което вече ви казах, успях да го запазя. А импровизирането е опасно, ако не си добре подготвен и не си концентриран. Аз импровизирам в артистичната игра, а ако партитурата позволява някаква свобода в музикалната интерпретация, също я правя. Но трябва да си съсредоточен в персонажа и да му останеш верен. Любимите роли са много: Филип, Борис, Досифей, Аттила, Галицки, Мефистофел на Бойто, Дон Жуан и т.н.

– Анна-Мария: Той, Никола, е едно цяло, сборен образ между Филип, Борис, Аттила, Мефистофел и Дон Жуан, разбира се (усмихва се).

– Има ли разлика между публиката по света и родната?

– Има разлика. Хората са различни и подготовката им е различна. Различно възприемат някои неща. Наример – публиката в Театро Колон в Буенос Айрес!

– Какво е отношението на управниците ни към културата?

– Ние нямаме управници, имаме управляващи! Ако ги имахме управниците, досега нещо щеше да бъде оправено, а сега всеки гледа да кривне по своя път…

– Кой министър на културата през годините бихте отличили?

– Аз не съм този, който трябва да ги отличава, но мога да изкажа благодарност на Георги Йорданов, на Ивайло Знеполски, на Стефан Данаилов, на Вежди Рашидов!

– Какво мислите за случващото се в България, за политиците ни?

– Нямам думи. Онемях!…Много съм разтревожен за България!

– Скоро ще чествате 30-годишнината от брака си с Анна-Мария. Хич не е малко. Замисляте ли някаква изненада?

– Искам да я изненадам с оздравяване… и с цвете, както винаги. За нашата 30-годишнина!

– Ани, а вие с какво ще изненадате съпруга си?

– Надявам се да го зарадвам с новата стихосбирка, посветена на него!

– Какво бихте искали да кажете на вашите почитатели, маестро?

– Аз съм щастлив човек. Живях пълноценно. И съм благодарен! Разбира се, имах и огорчения в живота и в кариерата. И аз съм правил грешки. Но и това е животът. На читателите, почитателите, на българите желая да са живи и здрави и почтени!

Мариела БАЛЕВА

(край на извадките от статията)

И като финал на тази голяма статия – напълно заслужено внимание за постиженията на този забележителен артист – неговата дискография (от италиански източник):

Incisioni discografiche

Anno Titolo
Ruolo
Cast Direttore Etichetta
1960 Carmen
Escamillo
Alexandrina Milcheva-Nonova, Nikola Nikolov, Lilyana Vassileva Ivan Marinov Laserlight
1964 Les contes d’Hoffmann
Lindorf
Nicolai Gedda, Elisabeth Schwarzkopf, Victoria de los Angeles André Cluytens EMI
1967 La Gioconda
Alvise Badoéro
Renata Tebaldi, Marilyn Horne, Carlo Bergonzi Lamberto Gardelli Decca
1969 Les Huguenots
Marcel
Joan Sutherland, Martina Arroyo, Anastasios Vrenios Richard Bonynge Decca
1973 Aleko
Aleko
Blagovesta Karnobatlova-Dobreva, Dimiter Petkov Rouslan Raychev Capriccio
1976 Chovanščina
Dosifei
Dimiter Petkov, Alexandrina Milcheva-Nonova, Todor Kostov Atanas Margaritov Capriccio
1977 La battaglia di Legnano
Federico Barbarossa
José Carreras, Katia Ricciarelli, Matteo Manuguerra Lamberto Gardelli Philips
1978 Tancredi
Orbazzano
Fiorenza Cossotto, Lella Cuberli, Werner Hollweg Gabriele Ferro Warner Fonit
1985 La fanciulla delle nevi
Il Gelo
Elena Zemenkova, Alexandrina Milcheva-Nonova, Stefka Mineva Stoyan Angelov Capriccio
Attila
Attila
Marie Krikorian, Lubomir Videnov, Boiko Zvetanov Vladimir Ghiaurov Laserlight
Mefistofele
Mefistofele
Stefka Evastieva, Kaludi Kaludov Ivan Marinov LC Classics
1986 Guerra e pace
Mikhail Kutzov
Galina Pavlovna Višnevskaja, Nicolai Gedda, Stefania Toczyska Mstislav Leopol’dovič Rostropovič Erato
Chovanščina
Dosifei
Nicolai Ghiaurov, Alexandrina Milcheva-Nonova, Zdravko Gadjev Emil Tchakarov Sony
Boris Godunov
Pimen
Nicolai Ghiaurov, Stefka Mineva, Dimiter Petkov Emil Tchakarov Sony
Ivan Susanin
Ivan Susanin
Elena Stoyanova, Roumen Doikov, Hristina Angelakova Ivan Marinova Capriccio
1987 Il principe Igor’
Principe Galitsky
Boris Martinovich, Nicolai Gjiaurov, Stefka Evstatieva Emil Tchakarov Sony
1988 Evgenij Onegin
Gremin
Anna Tomowa-Sintow, Nicolai Gedda, Stefka Popangelova Emil Tchakarov Sony
1991 Don Giovanni
Leporello
Renato Bruson, Sona Gazharian, Giuseppe Sabbatini Neeme Järvi Chandos
1997 Turandot
Timur
Francesca Patanè, Wolfgang Schmidt, Fiamma Izzo d’Amico Roberto Paternostro D. Classics

(край на цитата)

Моля обърнете внимание само в колко записи на незабравимия диригент Емил Чакъров е взел участие Никола Гюзелев! И то при световно прочутата фирма Sony, с което изкуството му е станало познато в целия музикален свят на планетата.

В тази статия не давам информации относно смъртта на Никола Гюзелев. След като днес отбелязваме 82 години от рождението му, нека това да бъде основното в моето изложение. Все пак нека отбележка с малка информация денят на неговото погребение в София – 19 май 2014 г.:

Портал „Факти“

Последно сбогом с Никола Гюзелев

Световноизвестният оперен певец бе почетен от стотици хора

Публикувана: 19 май 2014 г.

Опашка от роднини, близки, приятели и почитатели се изви още от 9:30 часа тази сутрин пред сградата на Софийската опера, където тече поклонението пред тленните останки на големият оперен певец Никола Гюзелев.

Опелото започна в 12:00 часа в храм “Св. София” в столицата, а погребението ще се състои от 15:00 часа в Централните софийски гробища.

Залата в операта, където бе положено тялото на именития бас, беше препълнена с венци и цветя, изпратени от всички възможни институции.

„Сбогом, обичаме те, с теб сме винаги“, бе лаконичният надпис на некролога, издаден от името на семейството. Във възпоменанието, подписано от колектива на операта, се споменава, че през 1961 г. той е направил дебют на тази сцена в ролята на Тимур в операта „Турандот“. Изброяват се най-големите му роли – Закария в „Набуко“, Рамфис в „Аида“, Колин, Командора и най-вече шедьоврите му като изпълнител на крал Филип Втори в „Дон Карлос“ и Борис Годунов. Наричат го „Пазител на белкантото“.

По време на траурното слово директорът на операта Пламен Карталов каза, че не случайно мястото за поклонението е избрано там, откъдето е започнал творческият път на оперния певец. Той прочете възхвала от нашата световно известна певица Анна Томова-Синтова, която е споделяла много от моментите на слава на Гюзелев.

“Никола Гюзелев е един от най-великите художници на оперни персонажи. Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев са трима великани на българската и на световната оперна сцена. И на тримата колоси ще бъдат посветени спектаклите на “Борис Годунов” в края на юни на пл. “Св. Александър Невски” – това е нашата огромна благодарност към тях и нашият поклон”, каза директорът на Софийската опера акад. Пламен Карталов.

Сред първите, които се поклониха пред тленните останки на Гюзелев, бяха бившият министър на културата Георги Йорданов, депутатът от БСП Янаки Стоилов, столичният кмет Йорданка Фандъкова, бившият шеф на Националното радио Валери Тодоров и др. За няколко минути след траурното слово на Пламен Карталов пространството около Операта се изпълни със столичани от всички възрасти, дошли да се поклонят пред великия бас.

(край на цитата)

Статия за Никола Гюзелев с подобно съдържание писах тук във ФБ през 2016 г., когато се навършиха 80 години от неговото рождение. Нека прибавя в днешната ми статия една информация, която се появи в медиите след рождения му ден през 2015 г. Цитирам текста:

Концерт и изложба в памет на Никола Гюзелев

3 септември 2015 г. Агенция „КРОСС“

Фондация „Никола Гюзелев“ и Асоциация „Артемидия“ с подкрепата на Министерство на културата на България и с патронажа на Италианския Културен Институт в София, на Българска академиа на науките представят концерт и изложба в памет на Никола Гюзелев с откриване на 11 септември, петък от 18,30 ч., в галерия “Средец” на Министерство на културата, бул. Ал. Стамболийски 17 в Столицата.

Събитието е в памет на знаменития български оперен артист маестро Никола Гюзелев, Доктор Хонорис Кауза на БАН и Комендатор на Република Италия, за една година от смъртта му. Изложбата е с негови творби, а концертът е с изпълнения на някои негови студенти в Българската Академия “Борис Христов” в Рим, както и други талантливи певци, учили с него в Оперната студия „Никола Гюзелев“ в София, всички те вече утвърдени изпълнители на световните оперни сцени.

Участват: проф. Светлин Русев, който ще открие изложбата, пианистите проф. Атанас Куртев, Йоланта Смолянова, Ивайло Иванов, певците Владимир Стоянов, Николай Кърнолски, Добромир Момеков, Емил Желев, актрисата Анна Мария Гюзелева. Ще бъдат означени важни годишнини в историята на Човечеството – 100 г. от Първата световна война и 70 г. от края на Втората световна война с инструментални изпълнения на произведения от Любомир Пипков и Феручо Бузони, от Чайковски и Шопен в изпълнение на Атанас Куртев и Йоланта Смолянова, заедно със стихове от италианските поети Саба, Унгаретти, Монтале, Квазимодо, които актрисата Анна Мария Гюзелева ще поднесе на публиката заедно с фрагменти от новата ѝ стихосбирка посветена на Никола Гюзелев “… А душата знае”.

Използваме случая с това събитие да благодарим и на Софийска община за жеста, който прави към паметта на големия български артист Никола Гюзелев, прославил България и българското оперно изкуство в целия свят, вземайки решение да назове един от площадите в центъра на столицата на негово име.

(край на цитата)

До днешна дата през 2020 г. се появиха в български медии и други информации за събития, свързани с дейността и живота на Никола Гюзелев, някои от които ще публикувам днес в статията си. Първата от тях е за концерт през 2019 г.:

Портал „LOVE style magazine“

Концерт, посветен на Никола Гюзелев

18.06.2019

Сопраното Цветелина Василева, мецосопраното Мариана Пенчева и басът Георги Киров ще пеят на концерта, посветен на Никола Гюзелев. Специален гост е световноизвестният италиански диригент Серджо Олива. А в програмата са включени откъси от любими опери на Верди, Пучини, Бизе.

На 23 юни в зала „България“ ще се състои и връчване на Международната награда „Никола Гюзелев’ за оперно-изпълнителско и изобразително изкуство. На церемонията ще бъдат наградени Цветелина Василева, Георги Киров и сценографа Любомир Йорданов (1934-2012).

Големият оперен певец Никола Гюзелев е роден в Павликени на 17 август 1936 г. Още първите години от живота му са белязани със знака на музиката и живописта. Започва да пее от съвсем малък. В същото време осъзнава, че притежава и друга дарба – на художник.

През славната си кариера Никола Гюзелев пее на най-големите оперни сцени като „Ла Скала“ – Милано, „Щатсопера“ – Виена, „Щатсопера“ и „Дойче Опер“- Берлин, „Ковънт Гардън“- Лондон, „Гранд Опера“ – Париж, „Болшой театър“ – Москва, „Метрополитън опера“ в Ню Йорк.

През 2016 г. по повод 80-ата годишнина от рождението му в БАН е учредена Международната награда “Никола Гюзелев“ за оперно изпълнителско и изобразително изкуство. Тя се връчва на талантливи оперни певци и диригенти, както и талантливи художници-сценографи, доказали с работата и постиженията си високото ниво на своето майсторство и талант.

(край на цитата)

Втората информация през 2019 г. е за събитие в Павликени – родния град на Никола Гюзелев:

Портал „Монитор“

Показват цигулката и палитрата на оперния бас Никола Гюзелев

Иван Първанов

26 юни 2019 г.

Цигулката и палитрата на Никола Гюзелев стават част от експозицията на Историческия музей в Павликени. Дарението на тези и други вещи на великия бас направи съпругата му Анна Мария Гюзелева при откриването на авторска изложба с картини на почетния гражданин на Павликени.

Ценните предмети ще бъдат показани в постоянен кът за Никола Гюзелев, който ще бъде подреден и открит през есента в залите на музея. В дарението са включени още графика-портрет от Ставри Калинов, четири албума със снимки, книги на италиански и български език за певеца, плакати, дипляни и компактдискове от негови изяви, както и една монография.

20 картини портрети, нарисувани от Никола Гюзелев са показани в Исторически музей – Павликени до 10 септември 2019 г. Те се показват за първи път извън София и са един от малкото шансове ценителите да видят и другия талант на известния оперен певец.

Идеята за авторска изложба с творби на Никола Гюзелев е на шефката на местния музей Нели Цонева още отпреди 10 години, когато певецът е поканен за изложба в залите на музея. „Тогава той се засмя от сърце и каза, че за първи път в живота му се случва да го канят и да го търсят като художник, а не като певец. Съдбата реши друго и приживе не успяхме да реализираме изложбата. Щастлива съм, че днес можем да изпълним тази мечта“, каза  Цонева.

Кметът на Павликени Емануил Манолов подари на Анна Мария Гюзелева снимка от момента, когато през 2012 г. той връчва на Никола Гюзелев двустранния плакет за почетен гражданин на Павликени.

„От името на фондация „Никола Гюзелев“ осъществявам дарение за Исторически музей – Павликени. То съдържа албуми, които лелята на Никола – Мария Гюзелева със собствените си ръце беше събрала и изработила със снимки и прес-информация за концертите му в цял свят. Даряваме и една цигулка, на която е свирил и бащата на Никола, а след това и той самият, както и една от палитрите, които той ползваше, когато рисуваше“, каза Анна Мария Гюзелева.

(край на цитата)

Сега през 2020 г. не очаквах, че ще има нещо ново за Никола Гюзелев в медиите, но се оказа, че се лъжа – само преди 3 месеца в Интернет е поместена интересна статия за него, в по-голямата си част написана от съпругата му Анна Мария Гюзелева, която наново дава редица обяснения във връзка със смъртта на певеца. Цитирам в края на днешната ми статия тази публикация:

Портал „24 часа“

12.05.2020

Сърцето предаде Никола Гюзелев. Големият бас си отиде на 77 г.

“Сърцето му не издържа. Издъхна в 3 часа през нощта”, това каза за “24 часа” съпругата на световноизвестния български оперен певец Никола Гюзелев Анна Мария Гюзелева. Той си отиде на 77 години преди 6 години.

“Беше в съзнание, бяхме до него, видя ни. Надявам се да си отиде с тази мисъл – че сме били до него. Беше тръгнал към подобряване след дългото залежаване. Предстоеше рехабилитация. Надявахме се. Надеждата никога не умира. Но новината пак ни попари”, допълни тя.

Сопраното Райна Кабаиванска: Никола беше един от тримата най-велики български баси на световната оперна сцена. България беше велика с тях. Уви, вече свършиха. Исторически фигури като Борис Христов, като Гяуров, а сега и Гюзелев вече ги няма. Говоря с носталгия, но това са фактите – и тримата вече ги няма”, сподели пред “24 часа” великото сопрано Райна Кабаиванска.

Световноизвестният бас от няколко месеца имаше сериозни здравословни проблеми. Претърпя и сърдечна операция – сложиха му няколко байпаса. Последва лошо падане, което го обездвижи. Оказа се, че страда и от паркинсон, което допълнително усложни лечението му. Семейството му – синовете Ясен и Чавдар – и двамата наложили се известни художници – единият илюстратор с международен успех, другият – сценограф с много награди, дъщеря му Адриана и съпругата му Анна Мария положиха всички възможни грижи той да се възстанови.

Грозната клевета, че Гюзелев е изоставен в хоспис, на чужди грижи, накара Анна Мария да напише отворено писмо до медиите.

“Толкова ли е трудно да се запазят уважението, добрият тон и почтеност към един артист, прославил България по цялото земно кълбо!? Предвид здравословното му състояние в последните няколко години е под постоянен висококвалифициран лекарски и медицински контрол. A сега се възстановява благодарение на животоспасяващите грижи на лекарите и целия медицински персонал в болница “Пирогов”! Ние, най-близките му хора, сме до него ежедневно, че дори и ежечасно, ако се налага. В нашето семейство опасност от изоставяне не съществува! Семейството и фамилията са сплотени и винаги е било така, независимо че вероятно това е трън в нечии очи и проваля нечии намерения”, пише тя.

В интервю за “24 часа” Анна Мария Гюзелева казва истината:

“Проблемите идват от паркинсона и от това, че падна и се залежа и нещата се усложниха. Затова от време на време се налагаше да отива в специализиран хоспис, съответно и в много други болници.

Той падна точно преди да заминем за Рим. Двамата имахме билети да отидем там в края на януари. Той имаше инфекция, заради която бе в септична хирургия. Случи се от залежаването след падането. Пътувахме постоянно. Той имаше ученици и в Рим, и тук. Не знаехме къде живеем. По едно време бях казала, че живеем в самолета”.

“На 15 май се видяхме с татко за последно. Да, имахме надежда да се закрепи, но така се стекоха нещата… Угасна. Отиде си… Но и аз, и брат ми, и сестра ни имахме късмета да имаме до себе си един голям човек. Баща ни. За това трябва да бъдем благодарни на съдбата. Че е бил до нас”. Другият син на Гюзелев е известният сценограф и художник Чавдар Гюзелев. И двамата братя са известни и награждавани творци. Илюстрациите на Ясен се печатат по цял свят от най-реномирани издателства.

“Татко винаги е бил до мен. Знаех го. Усещах го. Не мога да понеса мисълта, че вече го няма. Бяхме заедно на Великден. Имахме надежди за подобряване. Уви…”, сподели дъщерята на Никола Гюзелев Адриана, за която негови познати казват, че била любимката му. Тя е италианска възпитаничка, но избира да се върне и да работи в България. В последните дни на баща си беше неизменно до него.

“Странно съвпадение – Гюзелев си отиде 2 дни преди честването на 100-годишнината на Борис Христов, роден на 18 май”, забелязва оперният познавач и историк Марин Бончев. Той припомня, че Гюзелев е бил великолепен художник и голям ценител на красивото, истински естет.

Със забележително сценично присъствие, неповторима индивидуалност и уникален глас той покори най-престижните световни сцени, като остави ярка диря в паметта на публиката”, пишеше в съболезнователния адрес до семейството от Министерство на културата. Близките на Гюзелев получиха посмъртно най-високото отличие в българската култура – орден “Златен век” с огърлие, който той не доживя да вземе лично. Днес Летният театър в Павликени носи името на големия оперен бас.

„Много рядко в историята на едно малко населено място може да се родят личности, които да излязат извън рамките на местното, да надскочат националното и да бъдат уважавани в международен план от поколения наред“, каза в официалното си слово при откриването на паметната плоча – барелеф кметът на Павликени. Той припомни заглавията в световната преса, които хвалят българския оперен певец. „Никола Гюзелев е звезда, която ярко грее сред останалите забележителни павликенци. Името на Павликени винаги ще остане като негов роден град. Макар и в годините тази връзка да е горяла с различна жар, на признателните поколения се пада да се преклоним пред делото и пред паметта на нашия велик съгражданин“.

Летният театър “Никола Гюзелев” е най-голямата сцена за културни събития в общината, а и в Северна България се свързва завинаги с името на прочутия оперен бас.

“И когато при нас идват младите поп таланти на България, гостуват ни театрални постановки от близо и далеч, застанат на нашата сцена рок-звезди, поп-изпълнители и фолклорни формации – всички те ще чуят още веднъж, че Павликени имаше един свой прочут син – Никола Гюзелев и пази всеки ден спомена за него“, допълва кметът.

(край на цитата)

Нека днес на 17 август 2020 г. почетем 84 години от рождението на Никола Гюзелев и си спомним за огромния му принос в българската музикална култура. Дано по този повод този централен площад в София получи неговото име – това ще бъде достойно уважение към делото и паметта му.

……………………..

Изпълнение на Никола Гюзелев:

The Great Nicola Ghiuselev

Verdi: Requiem – Nicola Ghiuselev Anna Tomova – Sintow; Alexandrina Milcheva; Rumen Doikov Conductor – Ivan Marinov Orchestra and Chorus – Sofia Opera House – 1997

……

Изпълнение на Никола Гюзелев:

Nicola Ghiuselev & Nicolai Ghiaurov – Duet ( Don Carlo – Giuseppe Verdi ) Duet of Il Grande Inquisitore & Filippo II Conductor – Anton Guadagno Orchestra – Philadelphia Lyric Opera Company Chorus – Philadelphia Lyric Opera Company 1966

……

Изпълнение на Никола Гюзелев:

Nicola Ghiuselev : Pavel Chesnokov – The Mystical Sacrifice Sofia Orthodox Choir Miroslav Popsavov, conductor

….

Изпълнение на Никола Гюзелев:

In Memoriam of Nicola Ghiuselev

Nicola Ghiuselev (Pavlikeni, August 17, 1936 — May 16, 2014) was a Bulgarian operatic bass, particularly associated with the Italian and Russian repertories. He studied first painting at the Academy of Arts in Sofia, and later voice at the school of the National Opera of Sofia, with Christo Brambarov. He made his stage debut with that company, as Timur in “Turandot”, in 1960. In 1965, with the Sofia Opera, he toured Germany, the Netherlands and France, and made his debut at the Metropolitan Opera of New York, as Ramfis in “Aida”, quickly followed by King Philip II in “Don Carlo”, and the title role in “Boris Godunov”. In two seasons with the Met, he also sang as Raimondo in “Lucia di Lammermoor”, the Commendatore in “Don Giovanni”, Colline in “La bohème”. Important debuts followed at the Berlin State Opera, La Scala in Milan, the Vienna State Opera, the Monte Carlo Opera, the Palais Garnier in Paris, the Liceo in Barcelona, the San Carlo in Naples, the Royal Opera House in London, the Verona Arena, the Salzburg Festival, the Holland Festival, he also appeared in Moscow, Saint Petersburg, Prague, Budapest, Warsaw, Marseille, Toulouse, Chicago, Houston, etc.

Other notable roles include; Mephisto in “Faust”, Creon in “Medea”, Padre Guardiano in “La forza del destino”, Banquo in “Macbeth”, Zaccaria in “Nabucco”, Silva in “Ernani”, Enrico in “Anna Bolena”, Galitzky in “Prince Igor”, the four villains in “Les contes d’Hoffmann”, Mosè in “Mosè in Egitto”, Marcel in “Les Huguenots”, Gremin in “Eugene Onegin”, etc. An often underrated singer, he possessed a rich and powerful voice used with considerable intelligence and had a strong presence.

……..

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.