Диригентът Григор Паликаров навършва днес 50 години
Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 29 октомври 2021 г. се радвам да поздравя за пръв път с юбилейна статия един способен и талантлив български диригент, когото особено уважавам и високо ценя – оперният и симфоничен диригент, но също така и композитор и пианист Григор Паликаров, който днес навършва кръглите 50 години.
Маестро Паликаров е роден на 29 октомври 1971 г. в Пловдив – този бележит център на българската музика, в който са родени или работили десетки и стотици видни дейци на българската култура, не само личности от света на музиката. Особен дух има този град, който аз много уважавам, макар и от дълги години да не съм го посещавал. Но през последните 8 години, в които пиша моите „оперни истории“, така често срещам имена на личности, които са родени в Пловдив или са имали кариерата си в този град, поради което в мисълта ми се е отпечатало това впечатление за големия брой личности, свързани с този красив град на Тепетата. Сега като пиша, изникват имената на десетки мои герои в статиите ми, като певците Борис Христов, Мария Милкова-Золотович, Цветан Каролев, Мара Чуклева, Арман Токатян, Аврам Андреев, Валентина Александрова, Алексей Милковски, Евгения Бабачева, Елена Балджиева, Соня Хамерник, Пенка Коева, Тони Шекерджиева-Новак, Ирина Чмихова и много други, на диригентите Найден Тодоров и Иван Ангелов, на композиторите и музикални педагози Панайот Пипков, Ангел Букорещлиев, Найден Геров, Георги Атанасов, Милчо Левиев, Асен Диамандиев, Димитър и Любомир Сагаеви, Емил Янев, Добринка Табакова (живее и твори във Великобритания), на инструменталистите Евгений Шевкенов, Елмира Дърварова (цитирам само някои имена).
Що се отнася до Григор Паликаров, много често срещам името му при конкретни състави на оперни спектакли, които той дирижира в България или в чужбина. Неговата дейност е толкова разнообразна и впечатлителна за възрастта му – като се чете биографията му веднага се добива чувството за среща с един високо ерудиран и всестранно обазован човек, не само в областта на музиката. Бях чел за него, че е музикант с изключително висок IQ – 168. Но това е просто цифра в сравнение с постиженията, които бележи от дете бъдещият маестро. Още като ученик за него спорят учителите по физкултура, математика и музика – защото откриват у него качества за шампион, блестящ ум и въображение на творец. Той избира културата и завършва Музикалното училище в Пловдив със златен медал, а сетне и четири специалности в Музикалната академия в София – оперно-симфонично дирижиране при проф. Васил Казанджиев и проф. Иван Вульпе; композиция при проф. Димитър Тъпков; пиано – при проф. Красимир Тасков и хорово дирижиране при проф. Стоян Кралев. Специализира композиция при проф. Ерих Урбанер от Виенската Консерватория.
Нека още в началото цитирам линк към предаване на БНТ през май 2014 г., свързано с маестро Григор Паликаров:
Добро утро с БНТ 2, 15.05.2014
Среща в София с диригента Григор Паликаров
За още една голяма концертна зала в София мечтае световноизвестният диригент Григор Паликаров. С него се срещна Ивета Шилигарова
https://bnt.bg/bg/a/sreshta-v-sofiya-s-dirigenta-grigor-palikarov
…..
По-долу ще се спра подробно на неговата биография и творчески път, но цитираните по-горе факти са от особено значение.
Още в началото искам да споделя, че до лятото на настоящата 2021 г. аз не се познавах лично с Григор Паликаров – от няколко години сме ФБ-приятели, но не сме имали особени контакти. По една щастлива случайност в началото на септември ми се удаде в Габрово възможността да се срещна с него там. Ето подробности:
Първият концерт, с който се откриха през 2021 г. Дните на камерна музика в Габрово в зала „Възраждане“ в центъра на града, беше под подслов „Шедьоври на три века“ и беше гостуване на Камерен ансамбъл „Дианополис“ от Ямбол с гост-диригент Григор Паликаров. Програмата беше следната: Концерт за валдхорна и оркестър № 3 от Моцарт със солист съсем младия Виктор Теодосиев, „Проклятие“ за пиано и струнен оркестър със солист Марио Ангелов, сюита „Далечно детство“ от Тодор Попов, „Тема с вариации“ от Цветан Цветанов и „Концертино“ за пиано и струнен оркестър от Пенчо Стоянов.
Лично аз се зарадвах за гостуването на Григор Паликаров и Марио Ангелов, защото и двамата са мои ФБ-приятели от няколко години, но още не се бяхме срещали на живо. Това стана след концерта, когато отидох зад сцената, потърсих ги и останах впечатлен от това, че и двамата ме познаха. Може би мои снимки във ФБ са им познати, поради което веднага споменаха името ми и приказвахме поне 10 минути – и двамата бяха в едно помещение като гардероб за облеклото.
За диригента Григор Паликаров мога да кажа само отлични неща – аз познавам добре неговата дейност от десетките статии, които съм писал за български оперни певци, при много от които той е ръководил спектакли. Освен това 2 пъти съм писал кратки статии лично за него при рожден ден. Сега ми беше крайно приятно след концерта да се срещна лично с него и да го поздравя. Един усмихнат и приятен събеседник, който заслужава особено внимание. Той дирижира голяма част от спектаклите на Софийската опера, но има и много други изяви в България и в чужбина.
Към настоящия момент Григор Паликаров е чест гост – диригент на много оркестри и оперни театри в страната, сред които: Симфоничен оркестър на Българското национално радио, Класик ФМ оркестър – София, на който е и постоянен диригент от сезон 2008/09, Софийска филхармония, Фестивален оркестър – София, Държавните опери в Пловдив, Бургас, Варна, Русе и Стара Загора, Плевенска филхармония и др. Сред поредицата му от диригентски изяви специално място заемат многобройните студийни записи на различни творби със Симфоничния оркестър на Българското Национално Радио, Класик ФМ оркестър – София, на който е и постоянен диригент от сезон 2008/09, както и участията в престижни национални и международни музикални фестивали като “Софийски музикални седмици”, “Мартенски музикални дни” – Русе, “Европейски музикален фестивал” – София, „Аполония”, Лауреатски дни “Катя Попова” – Плевен, “Австрийски музикални седмици”, “Нова Българска музика”, “Зимни музикални вечери” – гр. Пазарджик, Фестивал на оперното и балетно изкуство – Стара Загора, Фестивал за съвременна музика – Пула, Хърватия, “Майски оперни вечери” – Скопие, Северна Македония и др.
Григор Паликаров редовно осъществява и множество гастроли в чужбина в страни като Германия, Австрия, Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Русия, САЩ, Словения, Тайван, Нидерландия, Корея, Япония. Той е заставал на пулта на Кралската Белгийска филхармония – Брюксел, Националната Опера и Балет – Любляна, Виенския камерен ансамбъл “Нов Тон”, Симфоничния оркестър “Сенчъри” – Тайпе, Тайван, Компания Опера Съркъл – Кливланд, САЩ, където неговият дебют е отбелязан като едно от най-важните музикални събития за 2009 г. за щата Охайо, Красноярската опера и балет – Русия, Филхармония „Яначек” – Чехия и др.
Наред с диригентската си дейност маестро Паликаров композира, концертира като пианист и преподава. В момента той преподава оперно-симфонично дирижиране в Музикалната академия в София, където успешно защитава докторска степен по музика през 2017 г. и е доцент там от април 2019 г. Някои от творбите му са изпълнявани на редица фестивали и са записвани нееднократно.
За успешните си изяви като композитор и пианист е удостояван с редица престижни национални и международни награди от конкурсите “Светослав Обретенов”, “Албер Русел”, “Музиката и Земята” и др. Носител е на престижната „Кристална лира” на СБМТД – 2001 и 2012 г., както и на наградата „Златно перо”.
В рамките на два мандата е бил председател на “Менса” – България – клон на Световната организация на хора с висок коефицент на интелигентност.
(край на бележките за Григор Паликаров при срещата ми с него в Габрово)
След този увод ще се спра на биографията и творческия път на днешния юбиляр:
Григор Паликаров е български диригент, композитор и пианист. Роден е на 29 октомври 1971 г. в Пловдив. Завършва НУМТИ „Добрин Петков“ – Пловдив със специалност пиано с пълен отличен успех и златна значка през 1990 г., след което и Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София с магистърски степени по четири специалности: оперно-симфонично дирижиране при акад. Васил Казанджиев и проф. Ив. Вульпе; композиция при проф. Димитър Тъпков, пиано – при проф. Красимир Тасков и хорово дирижиране при проф. Стоян Кралев. Специализира композиция в рамките на два летни курса в Австрия с проф. Ерих Урбанер от Виенския университет за музика и изпълнителско изкуство.
Професионалната си кариера като диригент започва в Симфоничния оркестър на ансамбъла на българската армия (1995 –1997 г.), а от 1997 до 1999 г. е и главен диригент на ансамбъла. Междувременно поема и длъжността диригент и главен художествен ръководител на именитата Младежка филхармония „Пионер“ (1998– 2003 г.). Дебютира в Националната опера и балет – София през 1998 г., като дирижира Гала-концерт на Гена Димитрова по изрична нейна покана. От януари 2000 г. до април 2019 г. е щатен диригент в операта, а репертоарът му включва повече от 60 оперни и балетни заглавия. Същевременно от 2005 г. е главен художествен ръководител и диригент на Симфонично-оперетно дружество „Маестро Георги Атанасов“ в Пазарджик.
Към настоящия момент Григор Паликаров преподава оперно-симфонично дирижиране в НМА „Проф. П. Владигеров”, където успешно защитава докторска степен по музика през 2017 г. и доцентура през април 2019 г. Той е чест гост – диригент на много оркестри и оперни театри в страната, сред които: Симфоничен оркестър на Българското национално радио, Класик ФМ оркестър – София, на който е и постоянен диригент от сезон 2008/2009, Софийска филхармония, Фестивален оркестър – София, Държавните опери в Пловдив, Бургас, Варна, Русе и Стара Загора, Плевенска филхармония и др. Сред поредицата му от диригентски изяви специално място заемат многобройните студийни записи на различни творби със Симфоничния оркестър на Българското Национално Радио, както и участията му в престижни национални и международни музикални фестивали като „Софийски музикални седмици“, „Мартенски музикални дни“ – Русе, „Европейски музикален фестивал“ – София, „Аполония“, „Варненско лято“, Лауреатски дни „Катя Попова“ – Плевен, „Австрийски музикални седмици“, „Нова българска музика“, „Зимни музикални вечери“ – гр. Пазарджик, Фестивал на оперното и балетно изкуство – Стара Загора, Фестивал за съвременна музика – Пула, Хърватия, „Майски оперни вечери“ – Скопие, Северна Македония, Фестивал „Дюни“ – Матера, Италия и много други. През месец октомври 2014 г. Григор Паликаров изнася два концерта с Оркестъра на Класик ФМ радио в престижната „Alte Oper“ (Франкфурт на Майн) от програмата на фестивала Европейски Културни Дни, организиран от Европейската централна банка.
Григор Паликаров редовно осъществява и множество гастроли в чужбина в страни като Германия, Австрия, Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Русия, САЩ, Словения, Гърция, Полша, Украйна, Тайван, Нидерландия, Великобритания, Португалия, Мексико, Корея, Япония, Уругвай и др. Той е заставал на пулта на Кралската Белгийска филхармония – Брюксел, Националната опера и балет – Любляна, Виенския камерен ансамбъл „Нов Тон“, Симфоничния оркестър „Сенчъри“ – Тайпе, Компания Опера Съркъл – Кливланд, където неговият дебют е отбелязан като едно от най-важните музикални събития за 2009 г. за щата Охайо, Красноярската опера и балет – Русия, Филхармония „Яначек“ – Чехия, Ченстоховска филхармония и Варминско-Мазурска филхармония – Полша, Симфоничен оркестър – Бари, Националния оркестър (СОДРЕ) и националния хор на Уругвай, оркестър „Магна Греча“ – Италия, Днепропетровската филхармония, Симфоничен оркестър „Юкатан“ и симфоничен оркестър „Монтерей“, Мексико, Симфоничен оркестър – Солун, Симфоничен оркестър – Калиш, Полша и много други.
Наред с диригентската си дейност Григор Паликаров също композира и концертира като пианист. Някои от творбите му са изпълнявани на редица фестивали и са записвани нееднократно.
В рамките на два мандата е бил председател на „Менса“ – България – клон на Световната организация на хора с висок коефициент на интелигентност.
Награди и отличия
- 1994 г. – специална награда „Алфред Шнитке“ за композиция от фондация „Млади български таланти“;
- 2002, 2012 и 2017 г. – „Кристална лира“ на СБМТД;
- 2009 г. – „Златно перо“;
- 2019 г. – „Емил Чакъров“;
- Награди от конкурсите за композитори и пианисти „Светослав Обретенов“, „Албер Русел“, „Музиката и Земята“.
…….
Допълнителни данни за Григор Паликаров:
КАРИЕРА
Дебютира като оперен диригент през април 1994 г., на 22 години, с „Риголето“ от Верди на две основни оперни сцени в България. Дебютира в Националната опера и балет – София през 1998 г., дирижирайки Гала концерта с участието на българската оперна певица Гена Димитрова по нейна лична покана.
По-късно прави много концерти и представления с други световноизвестни оперни певци като Анна Томова-Синтова, Елена Образцова, Красимира Стоянова, Феручо Фурлането, Курт Ридл, Александрина Милчева, Надя Кръстева и Никола Гюзелев.
Григор Паликаров работи като щатен диригент в Софийската опера и балет. Включва повече от 60 оперни и балетни заглавия на Моцарт, Росини, Белини, Доницети, Вебер, Верди, Вагнер, Понкиели, Маскани, Леонкавало, Пучини, Гуно, Делиб, Бизе, Бородин, Римски-Корсаков, Чайковски, Прокофиев, Орф, както и на български класически и съвременни композитори. В началото на сезон 2005/2006 Паликаров става управляващ и художествен ръководител и диригент на Пазарджишки симфоничен оркестър, а през септември 2008 г. става главен диригент на Симфоничен оркестър „Classic FM“.
Паликаров е участвал с много солисти, включително членове на Виенска филхармония: Албена Данаилова (концертмайстор), Волфганг Шулц, Франц Бартоломей, Дитер Флури, Робърт Наги, Глен Диктъроу (бивш концертмайстор на Ню Йоркска филхармония и Светлин Русев (концертмайстор на оркестъра на Френското национално радио).
Паликаров е победител в много национални и международни конкурси за пиано и композиция. Някои от творбите му са изпълнявани на музикални фестивали и са записани в Националното радио – София.
ГОСТ-ДИРИГЕНТ
Като гост-диригент Григор Паликаров е участвал в оперни театри, национални фестивали, международни музикални фестивали, концертни зали в: Германия, Австрия, Белгия (с Националния оркестър на Белгия), Франция, Италия, Люксембург, Полша, България, Португалия, Северна Македония, Гърция, Словения (с Националната опера и балет – Любляна), Румъния, Швейцария, Тайван (със „Century Orchestra“ – Тайпе), Русия (с Държавна опера Красноярск), Украйна, Великобритания, САЩ (с „Opera Circle“ – Кливланд), Южна Корея (с филхармония „Janacek“), Япония, Уругвай (с Националния оркестър SODRE – Монтевидео), Мексико (с оркестър UANL – Монтерей и „Оркеста Синфоника де Юкатан“ – Мерида), Китай и други.
ОТЗИВИ
Неговият дебют в САЩ е споменат от критиците там като “едно от най-важните музикални събития за 2009 г. в щата Охайо”.
ЗАПИСИ
Григор Паликаров прави редовно записи на оркестрови пиеси, оперни арии и ансамбли като гост-диригент на Симфоничния оркестър на БНР. Някои от записите му могат да бъдат намерени на CD и DVD, произведени от различни компании.
ДРУГИ
Заедно с диригентската си дейност Григор Паликаров композира музика и изпълнява ролята на солист на пиано с оркестри в България. Ръководи и студентския оркестър в Националната музикална академия – София.
ПРОИЗВЕДЕНИЯ (по жанрове)
Хорово-оркестрови:
Кантата: „Hodie Christus natus est“ за дамски хор и симфоничен оркестър (1995–97)
Симфоничен оркестър:
Концертна пиеса за пиано и оркестър (1998)
Струнен оркестър:
Елегия (1995)
Камерна музика:
Четири пиеси за флейта, валдхорна и контрабас (версия за фагот и пиано) (1997)
Соната за пиано (1994–95)
Соната за пиано (1994-95 г.);
Сонатина за пиано (1993 г.);
Рондо за пиано (1992 г.);
“Контрасти – пролет и есен” за женски глас и пиано (1994 г.).
Хорова музика:
Смесен хор акапела: три песни (1992-93)
Три псалма към Дева Мария (1998–99)
(край на биографичните бележки и дейност на маестро Паликаров)
Както стана въпрос още в началото, маестро Паликаров дирижира от доста години спектакли на редица оперни театри в България, преди всичко на Софийската опера, но също така и в Пловдив, Русе, Варна, Стара Загора и другаде. Цитирам редица от тях заедно с подробности за съответните състави:
Постановки с участието на Григор Паликаров
“АЛЦЕК”, “ПЕПЕЛЯШКА”, “СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР”, “ЛАКМЕ”, “ДОН КИХОТ”, “НОРМА”, “БАЯДЕРКА”, “ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН”, “КАРМЕН”, “ОПЕРНА ГАЛА”, “ФИДЕЛИО”, “СПЯЩАТА КРАСАВИЦА”, “МАЛКАТА КИБРИТОПРОДАВАЧКА” .
Ето подробности:
АЛЦЕК Софийска опера и балет (2011 г.) Автор: Опера от Маестро Георги Атанасов Диригент: Григор Паликаров Диригент на хора: Виолета Димитрова Концертмайстор: Мария Евстатиева Участват: Ангел Христов, Любов Методиева, Даниел Дамянов, Димитър Станчев, Николай Павлов, Кирил Шарбанов, Стоил Георгиев, Красимир Динев, Пламен Папазиков, Александър Георгиев, Ваньо Димитров, Евтим Боянов, Тодор Желев, Николай Иванов |
Концертно изпълнение
Софийска опера и балет посвещава премиерата на операта “Алцек” от Маестро Георги Атанасов на 110 годишнината от основаването на Съюза на музикалните и танцови дейци в България.
….
ПЕПЕЛЯШКА Софийска опера и балет (2014 г.) Автор: Опера от Джоакино Росини Диригент: Григор Паликаров Режисьор: Вера Петрова Сценография: Боряна Ангелова Костюми: Християна Михалева Участват: Георги Султанов, Хрисимир Дамянов, Атанас Младенов, Свилен Николов, Николай Петров, Биляна Трайковска, Ирина Жекова, Милена Гъркова, Благовеста Мекки-Цветкова, Юлиана Иванова, Петя Петрова, Костадин Мечков, Мартин Цонев |
„Пепеляшка“, или „Триумфа на добродушието” е комична оперна драма в две действия от Джокино Росини. Либретото е на Джакопо Ферети и е заимствано от едноименната приказка на Шарл Перо. Първото представление на операта е на 25 януари 1817 г. в „Театро Вале” в Рим.
…….
СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР Държавна опера – Варна Автор: Джоакино Росини Диригент: Григор Паликаров Режисьор: Антонио Петрис Сценография: Грета Подеста Костюми: Салваторе Русо Участват: Свилен Николов, Арсений Арсов, Илина Михайлова, Деян Вачков, Гео Чобанов, Бойка Василева |
……..
ЛАКМЕ
Автор: Опера в три действия от Лео Делиб, Либрето Едмонд Гондине и Филип Жиле По романа на Пиер Лоти „Сватбата на Лоти”
Диригент: Григор Паликаров
Участват: Бисер Георгиев, Диана Василева, Диана Генова, Пламен Папазиков, Георги Султанов, Александър Крунев, Елена Стоянова, Силвана Пръвчева, Румяна Петрова
…….
ДОН КИХОТ
Автор: Балет от Минкус
Диригент: Григор Паликаров
Участват: Сара-Нора Кръстева, Никола Хаджитанев, Диляна Никифорова, Дарина Бедева, Екатерина Станимирова, Росен Канев, Александра Дрангажова
……
НОРМА
Автор: Опера в две действия от Белини, либрето Феличе Романи
Диригент: Григор Паликаров
Участват: Румен Дойков, Димитър Станчев, Радостина Николаева, Цветана Бандаловска, Иванка Нинова, Пламен Папазиков, Даниела Дякова, Елена Баръмова, Петър Бучков, Анжело Симос
…..
ТУРАНДОТ
Държавна опера – Варна (2015 г.)
Режисьор: Кузман Попов
Диригент: Григор Паликаров
Участват: Бойко Цветанов, Габриела Георгиева, Валерия Сепе
…….
БАЯДЕРКА
Автор: Балет от Лудвиг Минкус
Хореография: Мариус Петипа
Постановка: Павел Сталински
Либрето: Мариус Петипа
Диригент: Григор Паликаров
Сценография: Борян Белчев
Костюми: Християна Михалева
Участват: Сара-Нора Кръстева, Марта Петкова, Веса Тонова, Дарина Бедева, Катерина Петрова, Никола Хаджитанев, Росен Канев, Трифон Митев, Кирил Иванов, Емил Йорданов, Цецо Иванов, Александър Александров – Балет
…….
ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН
Автор: опера от Пьотр Илич Чайковски
Диригент: Григор Паликаров
Режисьор: Йон Карамитру
Хореография: Виолета Димитрова
Участват: Мариус Бренчу, Атанас Младенов, Иванка Нинова, Румяна Петрова, Екатерина Куприевская, Радостина Николаева, Цветана Бандаловска, Цвета Сарамбелиева, Юлиана Иванова, Евгений Алексиев, Веселин Михайлов, Даниел Острецов, Красимир Динев, Ангел Христов, Светозар Рангелов, Стоил Георгиев, Димитър Станчев, Пламен Папазиков, Хрисимир Дамянов, Александру Бадеа
……
КАРМЕН
Автор: Жорж Бизе
Режисьор: Кристиан Михайлеску
Ас. режисьор: Елена Илиева
Диригент: Григор Паликаров
Хореография: Карлос Вилан
Хормайстор: Стелияна Димитрова
Участват: Петя Цонева, Стоян Даскалов, Александър Крунев, Димитър Кюркчиев, Стилиян Минчев, Момчил Миланов, Владимир Попов, Владислава Гарвалова, Даниела Караиванова
…….
ОПЕРНА ГАЛА
Държавна опера – Варна (2013)
Автор: 200 години от рождението на Верди и Вагнер
Режисьор: Кузман Попов
Диригент: Борислав Иванов
Диригент: Григор Паликаров
Диригент на хора: Стефан Бояджиев
Ръководител балет: Екатерина Чешмеджиева
Участват: Орлин Горанов, Валерий Георгиев, Габриела Георгиева, Димитринка Райчева, Евгений Станимиров, Ирина Жекова, Йорданка Дерилова, Кремена Дилчева, Линка Стоянова, Пламен Димитров, Свилен Николов, Силвия Ангелова
……
ФИДЕЛИО
Автор: Опера в две действия (четири картини) от Лудвиг ван Бетовен
Диригент: Григор Паликаров
Сценография: Павлина Коцева
Хормайстор: Виолета Димитрова
Участват: Димитър Станчев, Бисер Георгиев, Ендрик Вотрич, Мариана Цветкова, Курт Ридъл, Силвана Пръвчева, Красимир Динев, Николай Иванов, Антон Радев, Мариус Донкин
…….
СПЯЩАТА КРАСАВИЦА
Автор: Балет от Пьотър Илич Чайковски
Хореография: Мариус Петипа
Либрето: Иван Всеволжски
Постановка и режисура: Мария Илиева
Диригент: Григор Паликаров
Сценография: Иван Савов
Художник на костюмите: Мария Блажева
Ас. режисьор: Риолина Топалова
Репетитор: Мария Илиева
Участват: Марта Петкова, Катерина Петрова, Боряна Петрова, Емил Йорданов, Александър Александров – Балет, Цецо Иванов, Никола Хаджитанев, Веса Тонова, Марта Петкова, Катерина Петрова, Вихра Маджарова, Сара-Нора Кръстева, Веса Тонова, Венера Христова, Калина Калчева
…….
МАЛКАТА КИБРИТОПРОДАВАЧКА
Държавен музикален и балетен център – София
Режисьор: Деляна Хаджиянкова
Диригент: Григор Паликаров
Сценография и костюми: Евгения Раева
Либрето: Венелин Методиев
Музика: Румен Бояджиев–син
Хореография: Антоанета Алексиева
Анимация: Никола Налбантов
Участват: Анна Вутова, Людмила Козарева, Марчо Апостолов, Христина Пипова, Драгомир Стойков, Денко Проданов
(край на цитатите)
Сега ще дам информация за някои изяви на Григор Паликаров през последните няколко години:
Симфоничен концерт за Националния празник на България
2 март 2021, 19.00, Държавна опера Варна
Държавна опера Варна по традиция отбелязва 3 март, Националния празник на България, със специален симфоничен концерт. През тази година концертът ще бъде на 2 март, под диригентството на именития Маестро Григор Паликаров, когото неведнъж сме аплодирали в концерти и оперни спектакли, както на сцената на Държавна опера Варна, така и в Летния театър. За празничната програма на концерта той е избрал забележителни български творби – „Дивертименто“ от Панчо Владигеров и Концерт за виолончело и оркестър от Марин Големинов със солист известната виолончелистка Лиляна Кехайова, която за пръв път имахме удовослтвието да чуем във Варна преди две години. Концертът, посветен на Националния ни празник, ще завърши с Увертюра фантазия “Ромео и Жулиета” от П. И. Чайковски.
(край на цитата)
Концерти на български и италиански студенти по музика
26.11.2019
Два вдъхновяващи с младостта си оркестъра ще имате удоволствието да видите на сцената на Държавна опера – Стара Загора в програмата на Фестивала на оперното и балетно изкуство. Не пропускайте тази среща с бъдещето на класическата музика в Европа!
Национален симфоничен оркестър на консерваториите на Италия представя на 28 ноември от 19 часа на сцената на Държавна опера – Стара Загора един завладяващ концерт, наречен „Непознатият свят на операта“. Под диригентството на Алесандро Пинзаути ще прозвучат:
- Джоакино Росини – увертюра към операта „Севилският бръснар“
- Луиджи Керубини – увертюра към операта „Медея“
- Джузепе Верди – увертюра към операта „Луиза Милер“
- Джузепе Верди – увертюра към операта „Жана Д’ Арк“
- Пьотр И. Чайковски – Симфония № 5
На 29 ноември от 19 часа на сцената на Операта ни Академичен симфоничен оркестър с диригент Григор Паликаров представя концертът „120 години Панчо Владигеров“, в който ще чуете:
“Карнавална процесия” из музиката към пиесата “Венецианският търговец” от У. Шекспир
Равел – Владигеров – Две вокализи:
“Kaddish” – еврейска мелодия
“Вокализа във формата на хабанера”
“Песен” из “Българска сюита”
Ария на цар Калоян из едноименната опера
Концерт № 3 за пиано и оркестър
Солисти са:
Петя Петрова – мецосопран
Веселин Михайлов – баритон
Филип Филипов – цигулка
Мила Михова – пиано
Програмата съдържа, както известни, така и по-рядко изпълнявани творби от първооснователя на съвременната българска музикална култура Панчо Владигеров. “Венецианският търговец” е сред един от шедьоврите на големия режисьор и проникновен тълкувател на Шекспир Макс Райнхард. В периода 1920-1932 г. Панчо Владигеров създава музиката към девет негови постановки в „Дойчес театър“. Карнавалната процесия из музиката към “Венецианският търговец” отразява сблъсъкът между един от главните персонажи – еврейският лихвар Шейлок с пъстрата стихия на веселието в карнавала.
Двете вокализи са създадени от Морис Равел и майсторски оркестрирани за камерен оркестър от Панчо Владигеров. В тях големият български композитор се представя в по-различна светлина от общоприетите възприятия – фокусиран върху детайла и интимността на народната мелодия, вдъхновена от еврейския фолклор.
“Песен” и “Българска сюита” и Концерт № 3 за пиано и оркестър са сред най-популярните творби на Владигеров. В тях той използва българската фолклорна традиция. Произведенията са майсторски хармонизирани и оркестрирани, което ги нарежда сред върховете в световното симфонично наследство на ХХ в. Единствената опера на Панчо Владигеров – „Цар Калоян” пък е първата музикално-сценична творба, получила и международно признание (представена е с голям успех в Белград, Братислава и Любляна). Тя е създадена по либрето на Николай Лилиев. Участниците в концерта са млади, както така и утвърдени изпълнители, с подчертан интерес и отношение към българското музикално творчество.
(край на цитата)
Варненската „Джоконда“ на сцената на Софийска опера и балет
05.10.2019
Български дебют за Габриела Георгиева в ролята на Джоконда
14 октомври 2019, 19.00, Софийска опера и балет
ДЖОКОНДА
Опера от Амилкаре Понкиели. Режисьор и сценограф Кузман Попов. Диригент Григор Паликаров. Костюмограф Ася Стоименова. Хореограф Румяна Малчева. Диригент на хора Цветан Крумов. В главните роли: Габриела Георгиева – Джоконда, Бойка Василева – Сляпата, Евгений Станимиров – Алвизо, Михаела Берова – Лаура, Пламен Димитров – Барнаба, Валерий Георгиев – Енцо Грималди. Оркестър, хор и балет на Варненската опера
На 14 октомври от 19.00 часа Държавна опера Варна гостува на сцената на Софийска опера и балет със своята постановка на „Джоконда“, най-известната опера на Амилкаре Понкиели (1876), една от най-красивите и сложни творби в световната музикална съкровищница. Либретистът Ариго Бойто и композиторът Амилкаре Понкиели изместват акцента от главния герой в „Анджело – тиранинът на Падуа“ (драмата на Виктор Юго, чийто сюжет следва операта) върху красивата певица Джоконда. Боготворена от венецианската тълпа, но с драматична съдба, тя става жертва най-напред на интригите на шпионина Барнаба и инквизицията, а накрая принася и сама себе си в жертва. С този акт на най-висша любов Джоконда прави възможно щастието на своя любим Енцо Грималди, с друга жена, съперницата Лаура.
(край на цитата)
Портал „Burgas Info“
20.08.2019
Маестро Григор Паликаров е новият носител на наградата „Емил Чакъров“
Диригентът Григор Паликаров е новият носител на тазгодишната награда “Емил Чакъров”. Наградата ще бъде връчена официално на 21-ви август от 20.30 часа на сцената на Летния театър, по време на спектакъла “Бал с маски” по музика на всепризнатия майстор на оперния жанр Джузепе Верди.
Наградата на името на световноизвестния български диригент – маестро Емил Чакъров, е учредена през 2011 г. и по традиция се връчва по време на едноименните Бургаски музикални празници. Първият носител на престижния приз е знаменитият цигулар Минчо Минчев.
Музикалните празници “Емил Чакъров” са инициирани и реализирани от Държавна опера-Бургас и Община Бургас.
Григор Паликаров завършва НУМТИ “Добрин Петков” – Пловдив със специалност пиано с пълен отличен успех и златна значка през 1990 г., след което и Националната музикална академия “Панчо Владигеров” в София с магистърски степени по четири специалности: оперно-симфонично дирижиране при проф. В. Казанджиев и проф. Ив. Вульпе; композиция при проф. Д. Тъпков, пиано – при проф. Кр. Тасков и хорово дирижиране при проф. Ст. Кралев. Специализира композиция при проф. Ерих Урбанер от Виенската консерватория.
Дебютира на оперна сцена още като студент (на 22 години), когато дирижира “Риголето” в оперните театри в Плевен и Стара Загора.
(следва описание на професионалния му път)
……..
Сайт на Софийска опера
2017 г.
БЪЛГАРСКИЯТ КАРАЯН – ГРИГОР ПАЛИКАРОВ ЩЕ ДИРИЖИРА “КНЯЗ ИГОР” НА 17 И 18 МАРТ 2017
Григор Паликаров диригентът, който ще дирижира „Княз Игор” от Бородин на 17 и 18 март 2017 г.
Караян казваше „Мога да подмина някоя фалшива нота, но ако се свири в погрешно темпо – ставам агресивен.“
Маестро Паликаров следи, освен за темпото и за абсолютната прецизност в точното изпълнение.Перфекционизъм, интелект и висота – това са едни от малкото качества на големия наш диригент маестро Паликаров.
Когато подобно на Караян, Паликаров затваряше очи в лека усмивка, когато японската публика затаила дъх се наслаждаваше на спектакъла на “Княз Игор” през 2015 г. си казваш – Караян е жив!
Григор Паликаров е роден през 1971 г. в гр. Пловдив. Завършва НУМТИ „Добрин Петков” – Пловдив със специалност пиано с пълен отличен успех и златна значка през 1990г., след което и Националната Музикална Академия „Панчо Владигеров” в София с магистърски степени по четири специалности: оперно-симфонично дирижиране при проф. В. Казанджиев и проф. Ив. Вульпе; композиция при проф. Д. Тъпков, пиано – при проф. Кр. Тасков и хорово дирижиране при проф. Ст. Кралев. Специализира композиция при проф. Ерих Урбанер от Виенската Консерватория.
Дебютира на оперна сцена още като студент (на 22 години), когато дирижира “Риголето” в оперните театри в Плевен и Стара Загора.
(следва описание на професионалния му път)
……
Портал „24 chasa.bg“
22.07.2016
Григор Паликаров дирижира „Набуко”
Григор Паликаров дирижира премиерните спектакли на операта „Набуко” от Верди на 25, 28, 29, 30 и 31 юли. Той е роден през 1971 г. в гр. Пловдив. Завършва НУМТИ „Добрин Петков” – Пловдив със специалност пиано с пълен отличен успех и златна значка през 1990 г., след което и Националната Музикална Академия „Панчо Владигеров” в София с магистърски степени по четири специалности: оперно-симфонично дирижиране при проф. В. Казанджиев и проф. Ив. Вульпе; композиция при проф. Д. Тъпков, пиано – при проф. Кр. Тасков и хорово дирижиране при проф. Ст. Кралев. Специализира композиция при проф. Ерих Урбанер от Виенската Консерватория.
Дебютира на оперна сцена още като студент (на 22 години), когато дирижира “Риголето” в оперните театри в Плевен и Стара Загора.
(следва описание на професионалния му път)
……
Накрая една изява на Григор Паликаров от преди 10 години – през 2011 г.:
120 години българско оперно дело
02.03.2011
СОФИЙСКА ОПЕРА И БАЛЕТ
ЮБИЛЕЕН СЕЗОН 2010/2011
120 години българско оперно дело
1891 – 2011
Седем шедьовъра на италианската опера – златните роли на
ГЕНА ДИМИТРОВА Спектакли, посветени на 70 годишнината от рождението на световната оперна дива
НОРМА – Опера от В. Белини
Концертно изпълнение 25 март 2011 г. ОТКРИВАНЕ НА ЮБИЛЕЙНОТО ЧЕСТВАНЕ
Следващи спектакли на 26 и 27 март 2011 г.
С участието на изтъкнати български и чуждестранни певци
- ПОЛИОНЕ – Румен Дойков /25, 27.03/ Анжело Симос /26. 03/
- ОРОВЕЗО – Димитър Станчев /25, 27 .03/ Петър Бучков /26.03/
- НОРМА Радостина Николаева /25, 27. 03/ МАРИАНА КОЛПОШ /26.03/
- АДАЛДЖИЗА Цветана Бандаловска /25, 27.03/ Даниела Дякова /26.03/
- КЛОТИЛДА Иванка Нинова
- ФЛАВИЙ Пламен Папазиков
- ОРКЕСТЪР И ХОР НА СОФИЙСКА ОПЕРА И БАЛЕТ
Диригент Григор Паликаров
Диригент на хора Виолета Димитрова
Концертмайстор Теодора Христова
СЛЕДВАЩИ ТЪРЖЕСТВЕНИ СПЕКТАКЛИ, ПОСВЕТЕНИ НА ЮБИЛЕЯ НА
ГЕНА ДИМИТРОВА
МЕСЕЦ МАЙ
- ТУРАНДОТ , МАНОН ЛЕСКО, НАБУКО, ДОН КАРЛОС, БАЛ С МАСКИ
- ПРОЖЕКЦИИ НА ФИЛМИ ЗА ГЕНА ДИМИТРОВА
- ФИЛМ – ДЖОКОНДА, СПЕКТАКЪЛ НА СОФИЙСКА ОПЕРА И БАЛЕТ, С УЧАСТИЕТО НА ГЕНА ДИМИТРОВА
- ИЗЛОЖБА „НЕПОЗНАТАТА ГЕНА ДИМИТРОВА”
(край на цитата)
До края на тази юбилейна статия за Григор Паликаров ще се спра още на няколко статии свързани с дейността му:
Портал „Пазарджишка Марица”
Григор Паликаров: Музиканти от цял свят с радост идват тук
Утре вечер е концертът на участниците в майсторския клас по дирижиране
25.10.2017
“Радостно е, че швейцарският диригент и преподавател по диригентско майсторство проф. Йоханес Шлефли вече работи в Пазарджик със студентите от своя майсторски клас. Проф. Шлефли не за първи път провежда подобна подготовка в България. Този музикален педагог е водил свои майсторски класове по дирижиране в Пловдив и Русе, които са известни с качествата на своите филхармонични оркестри. В този смисъл за нас, за Пазарджик, наистина е чест, че проф. Шлефли провежда тук своя пореден майсторски курс”. Това коментира специално за “Пазарджишка Марица” главният художествен ръководител и диригент на Пазарджишкия симфоничен оркестър Григор Паликаров. Маестрото изтъкна, че в Пазарджик заедно с проф. Шлефли е сопраното Мариана Панова, която от години работи и живее във Франция. На концерта в четвъртък вечер участниците в майсторския клас ще дирижират, а Мариана Панова ще изпълни арии от опери на Русини, Пучини, Леонкавало и Чайковски. По думите на маестро Паликаров, това са неща, които звучат познато за любителите на операта, но в същото време тяхното изпълнение изисква много майстроство, труд и себеотдаване от музикантите и изпълнителите.
“Нашият филхармоничен оркестър има добро име и това име вече работи за нас. Често нашите гости – диригенти и солисти – търсят нас, а не ние тях. Тяхното присъствие в зала „Маестро Георги Атанасов” обикновено става с минимално, бих казал символично заплащане или дори без никакъв хонорар. Когато останат доволни от работата си с музикантите от Пазарджик, мнозина се завръщат отново”, сподели още маестро Паликаров.
Цялото интервю с диригента Григор Паликаров четете в утрешния брой на “Пазарджишка Марица”
(край на цитата)
Портал БиТиВи
Днес всички говорят за… трансплантациите
Тази седмица коментатори в студиото са Полина Гергушева и Григор Паликаров
3 май 2019
https://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/dnes-vsichki-govorjat-za-transplantaciite.html
(край на цитата)
Ще завърша днешната ми статия за маестро Григор Паликаров с едно негово интервю, дадено през 2019 г. в портал „Площад Славейков“:
Портал „Площад Славейков“
25.08.2019
Григор Паликаров: Културата ни е в крак с времето, за разлика от финансите
Интеврю – Диригентът пред „Въпросите на Площада“
Той е диригент, за когото никой не би оспорил, че е „постигнал всичко по трудния, но честен начин“. Затова и новината, че Григор Паликаров е тазгодишният носител на наградата „Емил Чакъров“, бе приета единодушно с овации – и от публиката, и от колегите. А когато признанието идва с името на творец като Емил Чакъров, то има различна тежест.
Григор Паликаров е музикант с изключително висок IQ – 168. Но това е просто цифра в сравнение с постиженията, които бележи от дете бъдещият маестро. Още като ученик за него спорят учителите по физкултура, математика и музика – защото откриват у него качества за шампион, блестящ ум и въображение на творец. Той избира културата и завършва Музикалното училище в Пловдив със златен медал, а сетне и четири специалности в Музикалната академия – оперно-симфонично дирижиране при проф. Васил Казанджиев и проф. Иван Вульпе; композиция при проф. Димитър Тъпков; пиано – при проф. Красимир Тасков и хорово дирижиране при проф. Стоян Кралев. Специализира композиция при проф. Ерих Урбанер от Виенската Консерватория.
Още 22-годишен студент, Григор Паликаров дирижира „Риголето“ в оперните театри в Плевен и Стара Загора. Професионалната си кариера започва в Симфоничния оркестър на Ансамбъла на Българската Армия (1995–1997), а от 1997 до 1999 г. е и главен диригент на ансамбъла. Междувременно поема длъжността диригент и главен художествен ръководител на Младежка филхармония „Пионер“ (1998–2003). Дебютира в Софийската националната опера и балет през 1998 г., като дирижира гала концерт на Гена Димитрова по изрична нейна покана. От 2001 г. до април 2019-а е щатен диригент в Операта. От сезон 2005/2006 г. Григор Паликаров е и главен художествен ръководител и диригент на Симфонично-оперетно дружество „Маестро Георги Атанасов“ в Пазарджик. Доцент е по оперно-симфонично дирижиране в Националната музикална академия.
Тежка, но интересна програма предстои на маестрото тази есен. На 12 септември той ще дирижира концерта за 50-годишнината на Пазарджишкия симфоничен оркестър. На 1 октомври излиза на диригентския пулт за заключителния концерт на поредното издание на конкурса „7/8“ със Софийската филхармония. Дни по-късно – на 10 октомври, Паликаров ще гостува на симфоничния оркестър на Сан Ремо с произведения от Шуман и Брамс. А на 14 октомври ще дирижира оркестъра на Варненска опера на представлението „Джоконда“ в Софийската опера.
През ноември Григор Паликаров излиза на диригентския пулт на едно от най-интересните събития от програмата на „Пловдив – европейска столица на културата 2019“ – „Концерт на 8 рояла“, проект на проф. Томислав Байнов. Събитието ще се проведе в Пловдив (зала С.И.Л.А, 16 ноември), София (зала 1 на НДК, 18 ноември), Велико Търново (ДКС Васил Левски, 21 ноември) и Варна (ДКС Варна, 23 ноември).
Поканихме Григор Паликаров пред „Въпросите на Площада“.
– В крак ли е с времето българското изкуство?
– Българското изкуство е със сигурност в крак с времето и българските творци се съизмерват с европейските и световните си колеги. Ако говорим в частност за музиката като едно от изкуствата, където се чувствам най-подготвен да коментирам, щастлив съм, че няма нужда да „наваксваме” в тази сфера, както в икономиката или финансите, например.
– Има ли родни произведения, които поставяте на световно ниво?
- Да, със сигурност, и то не малко. Да не забравяме, че българската държава се „връща” на картата на Европа едва преди 141 години. За този кратък период (до днес) се създават много произведения, с които българските творци и България като цяло може да се гордее. Ако говорим за музиката, един от първите примери, които идват в съзнанието, е „Българска Рапсодия „Вардар” от Панчо Владигеров.
– Кои според Вас са тримата най-влиятелни български творци?
– Много е трудно да се определят точно трима най-влиятелни. Смятам, че във всяко от изкуствата имаме творци с огромно влияние. Ако говорим за музиката, бих посочил отново Панчо Владигеров, чиято 120-годишнина честваме през 2019-а – един композитор с влияние не само в национален, но и в европейски мащаб. До него бих поставил, да речем, имена като Владимир Димитров-Майстора и Иван Вазов. Но това далеч не изчерпва списъка.
– А кои са недооценените?
- Не са малко. Ще дам само един пример – смятаният за достатъчно оценен маестро Георги Атанасов. Той е известен най-вече със своята опера „Гергана” (с битово-народен сюжет и съответния музикален език). А всъщност последните му две опери – „Косара” и „Алцек”, са истински негови достижения и представляват гигантски скок в развитието му. Те (особено „Косара”) могат да се равняват с някои от най-добрите европейски образци от съответната епоха, а са смятани едва ли не за неуспешен музикален експеримент. Радвам се, че като диригент успях да осъществя техните концертни изпълнения през 2010-а и 2011 г. (след 75-годишно забвение) и дори разработих върху тях своята докторска дисертация, с което се надявам да съм допринесъл поне малко за тяхната реабилитация.
– Необходимо ли е да сте част от нечие лоби, за да имате успех?
– Болезнен въпрос. За съжаление, личните ми наблюдения за повече от 25 години на професионалната сцена като диригент са ми показали, че да си част от нечие лоби помага много. Не винаги на точните хора, обаче, и не винаги на истински талантливите… Много имена, чието присъствие в културния живот на България е повече от осезаемо, всъщност са, меко казано, компромисни. Но тук идва другият тежък въпрос за критериите в изкуството, тяхното прилагане и техните носители… За да не продължавам нататък, с чиста съвест мога да кажа, че аз никога не съм бил част от такова лоби и съм постигнал всичко по трудния, но честен начин – независимо дали е много или малко.
– Посочете три културни събития, които очаквате с нетърпение.
– Гостуванията на Елина Гаранча и Кшищоф Пендерецки през следващия сезон в София, както и концертът на 8 рояла с ансамбъла на проф. Томислав Байнов и с моето скромно участие, който ще се състои в Пловдив, София, Велико Търново и Варна и ще бъде част от закриващите събития на „Пловдив – Културна столица на Европа 2019”.
– Кое за Вас е най-значимото културно събитие в последно време?
– В България често ставаме свидетели на определения от ранга „изключително”, „неповторимо”, „световно” и какво ли още не, а често събитията зад гръмките определения не са точно такива. Разбира се, има и много стойностни събития, които не остават незабелязани за истинските ценители на изкуството и културата, но не бих искал да определям само едно събитие като най-значимо.
– Кои три български издателства публикуват най-стойностните книги?
– Бих посочил „Хермес”, „Колибри” и „Жанет 45”.
– Будител ли е днешният интелектуалец?
- Днешният интелектуалец е и трябва да бъде будител. В световен мащаб ставаме свидетели на превръщането на човечеството в огромна тълпа консуматори, които бавно (вече и не толкова бавно) и безвъзвратно унищожават единствения хабитат, който имат. Все по-рядко гледаме нагоре и летим в Космоса, а мечтите ни се свеждат до придобиването на последния модел смартфон. Ето защо интелектуалците трябва да палят и разгарят искрата на духовността, иначе сме застрашени от повсеместно оскотяване. Хубаво е поне, че някъде във Вселената все още се рее златна плоча с Деветата симфония на Бетовен и с песента „Излел е Делю хайдутин”. Така има шанс други интелигентни същества някога и някъде да узнаят за поне част от върховните постижения на таланта и духовността на нашата раса…
– Кои са класиците в съвременното българско изкуство?
– Трудно е да се определят класиците в настоящето, в сегашно време, както се казва. Всъщност, може би никоя епоха не е осъзнала и откроила своите класици в съответния исторически момент. Винаги времето е било своеобразнен „лакмус”, който да открои тези ярки личности. Сигурен съм, че таланти и ярки творби се раждат и сега и със сигурност се създават образци, които ще бъдат определени като класика за нашето време, но това ще е задача за следващите поколения.
– Трябва ли да има специална държавна политика по отношение на живите класици?
- Трябва да има специална държавна политика по отношение на българското образование и култура. Винаги в подобни ситуации припомням случая с Уинстън Чърчил, от когото правителството поискало в навечерието на Втората световна война да увеличи бюджета за отбрана. Той попитал откъде да спестят и вземат парите. Отговорили му: от културата и образованието, а той отвърнал: „Господа, тогава какво всъщност ще отбраняваме?“. Докато нашите политици не се научат да разсъждават така, не ни чака нищо добро.
– Какви са критериите, по които да бъде определяно кои са класици?
– Въпросът за критериите в изкуството е болезнено остър в днешно време. Свидетели сме на почти пълната им липса, както и на липсата на авторитетите, които да ги отстояват. Няма реална оценка нито на творците, нито на творбите или художествените изяви. Масовата публика трябва наново да се възпита да отличава стойностното от нестойностното и едва тогава можем да започнем да мислим за нещо повече.
– Има ли битка между млади и стари в родното изкуство?
– Не мисля, че има подобна битка в настоящето.
– Страдат ли от предразсъдъци хората на съвременното изкуство у нас?
– Няма как да обобщя отговора на подобен въпрос. Мисля, че всеки човек на изкуството трябва да отговори сам за себе си.
– Коя тема е пренебрегвана от съвременните български творци?
– Не мисля, че има пренебрегвана тема. Всеки творец се вълнува от различни теми и това е напълно естествено.
– Избягват ли да коментират явления и пороци в политиката?
– Злободневността е част от изкуството и не толкова в музиката, колкото, да речем, в графичните изкуства, често виждам да се изобличават подобни политически пороци.
– Съществува ли травма в българската култура?
– Травма е много тежка дума. Съществуват, разбира се, проблеми, но пък винаги трудностите и препятствията са ставали причина за създаване на наистина стойностни образци на изкуството и културата.
– Защо културата е последна грижа на държавата?
– Защото държавата и държавниците не си правят труда да инвестират в духовността и в бъдещето на България. Не им е необходимо. Разбира се, че неук и бездуховен народ се управлява по-лесно, но такова ли трябва да е бъдещето на една нация с толкова древна и богата история??
– Довършете стиха на Петко Славейков: „Не сме народ…“.
– Мисля, че поетът го е казал най-добре и няма защо да се променя:
„Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша“.
Дори да звучи крайно и нелицеприятно, стихотворението според мен точно описва част от нашия манталитет. И днес продължаваме „злобно да се ядем” и да не сме единни във важните каузи. Ето защо може би е полезно по-често да се препрочитат въпросните стихове на Славейков…
(край на цитата)
Нека днес на 29 октомври 2021 г. поздравим маестро Григор Паликаров с навършване на 50 години, като му пожелаем крепко здраве, лично и семейно щастие и нови успехи в дейността му.
За много години драги маестро!
…….