Gwyneth Jones

Британският сопран Гуинет Джоунс навърши 85 години

Драги приятели на оперната музика, на 7 ноември т.г. навърши кръглите 85 години една от най-големите съвременни драматични сопрани на планетата – британката Гуинет Джоунс (Gwyneth Jones), родена през 1936 г. Понеже на тази дата имах други ангажименти, не можах да напиша статия за нея (за последен път писах такава през 2018 г.), но днес на 15 ноември искам да я уважа. През последните 3 години имам редица нови ФБ-приятели и читатели, нека се запознаят с изкуството на една изключителна артистка, която за големите си заслуги в областта на вокалното изкуство е получила високата британска титла „Даме (Дейм)“.

Също и през последните десетилетия Гуинет Джоунс е още активна, макар и в по-малки мащаби. Тя изнася отделни концерти и дебютира през 2005 г. в ролята на Клитемнестра в “Електра“ от Рихард Щраус в Хонконг. По този начин тя има рекорд – играе всичките три големи женски партии в тази опера, което се е отдало до сега само на австрийката Леони Рюзанек (1926-1998), за която писах статия вчера на 14 ноември, когато се навършиха 95 години от рождението й.

За специалистите в оперното изкуство името на Гуинет Джоунс отдавна е познато по най-различни причини – отличен глас и съвършена техника, изящна сценична игра в най-разнообразен репертоар от всички епохи и стилове, което води до изяви по оперни сцени в целия свят и на всички важни международни фестивали. Разбира се, и на Вагнеровите фестивали в Байройт, където например през 1976 г. при легендарната постановка на „Пръстенът на нибелунга“ (диригент Пиер Булез, режисьор Патрис Шеро) тя взема важно участие. Основното й музикално обучение първо във Великобритания, после в Италия и във Швейцария оказват наред с вродената й музикалност и голям труд решително влияние за изграждане на една блестяща професионална кариера.

А сега, когато вече отдавна не играе интензивно по оперните сцени или участва в концерти, Гуинет Джоунс през 2012 г. взе участие в един британски игрален филм – „Квартет“, при който американският филмов артист-легенда Дъстин Хофман за пръв път беше режисьор. Сигурен съм, че този филм е познат на доста хора, той беше представен най-напред през септември 2012 г. в Торонто на филмов фестивал, след което от 1 януари 2013 г. се прожектира с голям успех във Великобритания, десет дни след това в САЩ и скоро след това в Европа и по целия свят. Тук в Германия прожекциите започнаха на 24 януари 2013 г. и също се направи голяма реклама не само поради режисьорската премиера на Дъстин Хофман, но и поради интересния сюжет и играта както на професионални филмови актьори, така и на бивши оперни певци и музиканти-инструменталисти. Филма е бил прожектиран в България, има редица линкове на български език за него. Ето кратък откъс от едно съобщение в портал на български език:

Защо ли филмите за старостта са най-жизнеутвърждаващи?!

Хофман наема красиво английско имение, което превръща в уютно убежище за пъстра музикална група – с възрастови и лични особености: певица с напреднала деменция, която се наслаждава на своите изпълнения отпреди 40 години; флиртуващ музикант, чийто свалки с персонала не притесняват, а забавляват; застаряваща примадона – достолепна и изплашена от приближаващия край и някой, който отстоява достойнството си докрай и може да предаде своя гениален урок по музика със сравнението между опера и рап. Урокът за радостта от живота звучи с Хайдн, Верди, Шуберт, Бах, Сен Санс, Бокерини, Росини, Пучини…

*Много от поддържащите актьори са бивши професионални музиканти.

(край на цитата)

През 2014 г. по това време на един филмов фестивал за комични филми в Габрово „Квартет“ е бил показан там и е спечелил голямата награда на фестивала. Ето информация за това:

Българско Национално Радио

Голямата награда на “Смешен филм фест” в Габрово спечели филмът “Квартет” на режисьора Дъстин Хофман

публикувано на 28.10.2014

Голямата награда на фестивала за комедийно кино “Смешен филм фест” в Габрово спечели филмът от Великобритания “Квартет” на режисьора Дъстин Хофман, съобщи БТА.  Отличеният филм е получил статуетка, изработена от  габровския скулптор Адриан Новаков. Наградата на публиката е спечелил екипът на българския филм “Живи легенди”. Анкетно проучване по време на фестивала е определило лентата на режисьора Ники Илиев за фаворит на зрителите. Наградата на публиката е картина от Международния пленер по живопис “Боженци 2013” на художника Тодор Тодоров. По решение на журито бе присъдена и една специална награда – на кипърския филм “Блок 12” на режисьора Кириякос Тофаридис. Мотивите на комисията са били, че искат да отличат тази кинотворба заради гражданската й идея, защитена със средствата на хумора и сатирата, както и за посланието към зрителя, което  носи филмът: . . .ние, малките хора, можем да победим корумпираните политици, ако успеем да се обединим и да превъзмогнем противоречията си. В седемдневния фестивал на комедийното кино – от 21 до 27  октомври, бяха показани 23 филмови продукции от 13 държави, а осем от тях участваха в конкурсната програма.

(край на цитата)

Защо Гуинет Джоунс се е съгласила на поканата на Дъстин Хофман да вземе участие ще стане ясно от следното обяснение: сюжетът на филма е по пиеса на Ronald Harwood, в която се описва историята на възрастни музиканти, които живеят в старчески дом, който има финансови проблеми и те решават да спасят затварянето му, като организират гала-концерт, от който да съберат средства. Филма портретира задълбочено индивидуалната ситуация на много от живеещите в дома възрастни артисти, като със средствата на умерения и смислен хумор се показват проблемите на застаряването – несъгласието да се остарява, забравянето, духовната и телесна умора, смъртта. Като червена нишка през филма преминава и музикалния му съпровод – музициране, слушане на музикални записи, пеене, музикално обучение, които бившите певци и музиканти във всекидневието си в дома демонстрират като подготовка за този гала-концерт.

Наред с професионалните филмови артисти във филма играят също прочути възрастни професионални музиканти (една удачна идея на Дъстин Хофман) в някои роли, като на първо място световно известният сопран Гуинет Джоунс в ролята на Ann Langley, както и дългогодишният солист-кларинетист на BBC Symphony Orchestra Colin Bradbury в ролята на Olly Fisher.

След прожекциите в много страни има общо взето положителни критики и рецензии, като за Дъстин Хофман се казва: „Режисьорът дава на артистите достатъчно възможност да разкрият таланта си и ни разказва спокойно една комедийна история, която приятно забавлява, но при това преминава малко повърхностно по отношение на конфликтните ситуации и проблеми на стареенето“.

Похвално е, че Гуинет Джоунс е приела тази роля, за да покаже, че във всяка възраст един артист може да има нови планове за изяви, даже и като участник във филми. Преди три години – през 2018 г. – писах статия по случай 95-ия рожден ден на сръбската певица Бисерка Цвеич и още съм под влияние на този висок дух, който тя притежава в тази възраст. Жалко, на 7 януари 2020 г. Бисерка Цвеич се помина в Белград на 97-годишна възраст. Мир на праха й!

Днес Гуинет Джоунс навършва 85 години и също е пример за младите си колеги с упоритост и много труд за постигане на големите успехи, за които ще стане въпрос сетне.

Гуинет Джоунс (Gwyneth Jones) е родена на 7 ноември 1936 г. в Pontypool / Уелс (графство Monmouthshire) във Великобритания. В някои източници името на градчето се дава така: Pontnewynydd. Известно е, че британската провинция Уелс със столица Кардиф има местен език, който е много труден и с много сложно съчетание на латинските букви. Световно известният баритон Брин Терфел (той на 9 ноември т.г. имаше рожден юбилей – 56 години) е от Уелс и съм слушал народни песни в негово изпълнение на уелски език – много сложен и дълбоко специфичен. Все си спомням, имам от дълги години братовчед във Великобритания, женен за жена от Уелс и ми беше пратил преди години негова снимка пред една ж.п. гара в Уелс, наименованието на която имаше точно 51 букви без интервал. Беше ми писал, че това е уникум в цял свят. Спомням си добре, той имаше гост от Германия – саксофонистът Владимир Шкодров от Габрово, който тогава живееше в Германия (брат на Минка Шкодрова, която ми е стара приятелка, също и тук във Фейсбук. Тя сега живее в Чили). На друга снимка позираше Владо Шкодров пред същата гара. Понеже това е интересен случай, ето малка подробност от Уикипедия:

Ланвайрпулгуингилгогеръхуърндробуллантисильогогого̀х (на уелски: Llanfairpwllgwyngyllgogerychwyrndrobwllllantysiliogogogoch, изговаря се [ˌɬan.vair.puɬ.ˌɡwɪ̈n.ɡɪ̈ɬ.ɡo.ˌɡɛr.ə.ˌχwərn.ˌdro.buɬ.ˌɬan.tɪ̈.ˌsil.jo.ˌɡo.ɡo.ˈɡoːχ], най-близко до Хланвайрпухългуингихългогеръхуърндробухълхлантисильогогогох, кратки варианти Llanfairpwllgwyngyll, Llanfair Pwllgwyngyll, Llanfair PG и Llanfairpwll) е село в Уелс, графство Ангълси.

Разположено е на северния бряг на пролива Менай срещу град Бангор. Има жп гара и малко пристанище. Население – 3040 жители според данни от преброяването от 2001 г.

Ланвайрпул е населеното място във Великобритания с най-дългото име и селото с най-дълго име в света, което е посочено в книгата за рекордите на Гинес от 2002 г.

Предполага се, че това наименование на селото е било замислено през 1860 г. с цел да бъдат привличани туристи и затова не съответства напълно на правилата в уелския език. До тогава селото се е наричало Ланвайрпулгуингил (Llanfairpwllgwyngyll, „Църквата на Света Дева Мария в котловината (падината) на белия лешник“). Близо до него се е намирала Лантисилио Гогогох (Llantysilio Gogogoch, „Църквата на Свети Тисилио на червената пещера“), между тях Хуърн Дробул (Chwyrn drobwll, „Бърз (бурен) водовъртеж“). От свързването на 3-те названия е образувано и днешното име.

Английският превод на името, посочен на уебсайта на селото, е: Saint Mary’s Church in the hollow of the white hazel near a rapid whirlpool and the Church of Saint Tysilio of the red cave. В близък български первод: „Църквата на Света Дева Мария в котловината (падината) на белия лешник около бърз (бурен) водовъртеж и църквата на Свети Тисилио на червената пещера“. Английският правопис на срички от табелата на железопътната гара е Llan-vire-pooll-guin-gill-go-ger-u-queern-drob-ooll-llandus-ilio-gogo-goch, който се предава като Ланвайрпулгуингилгогеръкуърндробулландъсилиогогогох.

И днес туристите не пропускат да се снимат с табелата на името на селото на гарата в Ланвайрпул.

(край на цитата)

Така че тези мои читатели, които мислят да пътуват до Великобритания и специално в Уелс, нека не пропускат тази възможност да се фотографират пред гарата – там има табела на двата езика – уелски и английски.

Когато ние бяхме деца, спомням си, че тогава най-дългата (изкуствена) дума в България беше „Непротивоконституционствайте“. Сега не знам, сигурно има други по-дълги думи.

Моля простете за отклонението!

Гуинет Джоунс показва от дете музикални способности, като девойка има особено хубав глас и получава стипендия за вокално обучение в Лондон. Там учи 4 години пеене в „Royal College of Music“ при Arnold Smith и Ruth Packer. Добрият й успех при завършване на обучението в Лондон са предпоставка за неговото продължение в Италия – „Accademia Chigiana“ в Сиена, после в Цюрих – „Международното оперно студио“ и в Женева при Maria Carpi. Първият си ангажимент Джоунс получава в Оперния театър в Цюрих, като дебютира в сезона 1962/1963 в ролята на циганката Czipra в оперетата „Цигански барон“. В тези първи години Джоунс пее роли за мецосопран, между които: Магдалена в „Майсторите певци от Нюрнберг“ от Вагнер (1962), Анина в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус (1962), главната мъжка роля в „Орфей и Евридика“ от Глук (1962) и главната роля в „Кармен“ от Бизе (1963).

Малко по-късно Гуинет Джоунс преминава в сопрановия жанр, след като в началото пее сопранови роли в младежко-драматичния репертоар. Първата й сопранова роля е през април 1963 г. в Цюрих – ролята на Амелия в „Бал с маски“ от Верди. От средата на 60-те години до края на декадата тя пее: Аида в едноименната опера от Верди (дебют през януари 1968 г. в Лондон), Леонора в „Трубадур“ от Верди (дебют през ноември 1964 г. също в Лондон), Лейди Макбет в „Макбет“ от Верди (за пръв път през 1963 г. при гостуване на Ковънт Гардън във „Welsh Opera“ в Кардиф). Тази роля е една от най-успешните в кариерата й, играе я чак до последните години на миналия век. През 1964 г. е нейният дебют в Лондон – в меката на оперното изкуство там – „Royal Covent Garden Opera“, в ролята на Леонора във „Фиделио“ от Бетовен. В този театър тя пее редица роли, между които: Леонора в „Трубадур“ (сезон 1964/1965), Сантуца в „Селска чест“ от Маскани (дебют: март 1965), Зиглинде във „Валкюра“ от Вагнер (сезон 1965/1966), Дездемона в „Отело“ от Верди (дебют: май 1966), Елизабет в „Дон Карлос“от Верди (дебют: юни 1966), Донна Анна в „Дон Жуан“ от Моцарт (дeбют: юли 1967), както и главните роли в „Тоска“ от Пучини и в „Саломе“ от Рихард Щраус. Гуинет Джоунс играе редовно на тази сцена до късните години на последната декада от миналия век, като Саломе през 1986 г., като Брюнхилде – за последен път през 1991 г. в един цялостен цикъл на „Пръстенът на нибелунга“ и като Ортруд в „Лоенгрин“ от Вагнер през 1997 г.

Международна кариера от началото на 60-те години

От средата на 60-те години Гуинет Джоунс е вече певица с международна известност. При това развитието й като драматичен сопран става твърде бързо. През 1966 г. тя гостува в Рим в соловата партия от Реквиема на Верди. През същата година дебютира в „Grand Thèatre de Genéve“ в ролята на Дездемона в „Отело“ от Верди. През февруари 1966 г. е първата й изява на сцената на Виенската държавна опера като Леонора във „Фиделио“ от Бетовен. Успехите й във Виена са неоспорими – в този прочут оперен театър тя е постоянен член на ансамбъла чак до 1995 г., цели 30 години. И нещо изключително – през 2012 г. през месец май, само преди девет години и половина, тя играе в три спектакъла в операта „Саломе“ в ролята на Херодиас. Това е нечувано присъствие на тази сцена, макар и с прекъсване – в разстояние на 46 години. Аз мисля, че това е рекорд за един оперен артист. Още през 1989 г. тя е провъзгласена за „почетен член на Виенската опера“. На тази сцена Джоунс пее 32 различни партии в 28 опери, в някои по над 20-30 пъти, рекорден брой са участията й като Леонора във „Фиделио“ от Бетовен – 67 пъти между 1966 и 1993 г. Ето списък на всичките й изяви на сцената на Виенската опера:

Titel des WerksRolle/Funktion der PersonDatum der ersten/letzten VorstellungAnzahl der Vorstellungen
AidaAida28.05.1968–27.05.197618 mal
Ariadne auf NaxosPrimadonna/Ariadne05.11.1977–29.06.199314 mal
Cavalleria rusticanaSantuzza06.01.1989–21.06.19933 mal
Der fliegende HolländerSenta03.09.1966–24.01.199033 mal
Der RosenkavalierOctavian13.04.1968–05.04.197110 mal
Der RosenkavalierDie Feldmarschallin14.06.1973–19.09.199532 mal
Die Ägyptische HelenaHelena05.12.1970–06.06.197210 mal
Die Frau ohne SchattenSein Weib06.11.1984–22.02.19929 mal
Die Meistersinger von NürnbergEva10.05.19691 mal
Die WalküreBrünnhilde14.04.1976–17.03.199121 mal
Die WalküreSieglinde19.03.1968–01.05.19747 mal
Don Carlo (Ital.)Elisabetta19.05.1967–10.12.197820 mal
Don GiovanniDonna Anna07.01.1974–21.04.19742 mal
ElektraChrysothemis11.06.1977–06.06.198315 mal
ElektraElektra03.01.1985–24.02.198711 mal
FidelioLeonore20.02.1966–08.12.199367 mal
GötterdämmerungBrünnhilde23.04.1976–09.05.19874 mal
Il trovatoreLeonora18.09.1966–09.06.198414 mal
KonzerteMitwirkende02.09.1979–03.09.19792 mal
LohengrinOrtrud07.04.1991–27.03.19955 mal
Madama ButterflyCio-Cio-San30.01.1969–13.05.19817 mal
OtelloDesdemona04.01.1969–02.02.19755 mal
ParsifalKundry19.04.1970–06.04.19968 mal
SalomeHerodias11.05.2012–18.05.20123 mal
SalomeSalome03.04.1974–08.09.199547 mal
SiegfriedBrünnhilde20.04.19761 mal
Tannhäuser und der Sängerkrieg auf WartburgElisabeth05.01.1975–31.05.19815 mal
ToscaFloria Tosca30.12.1969–17.12.199340 mal
Tristan und IsoldeIsolde12.04.1986–30.06.19896 mal
TurandotTurandot23.06.1986–29.11.19874 mal
Un ballo in mascheraAmelia17.03.1966–12.01.19694 mal

(край на цитата)

През този период Гуинет Джоунс играе в редица прочути оперни театри в Европа – в Баварската държавна опера в Мюнхен и в Държавната опера в Берлин, през 1970 г. като Саломе в операта от Рихард Щраус в Държавната опера в Хамбург. През сезона 1966/1967 е дебюта й във Миланската Скала като Леонора във „Фиделио“.

За пръв път Джоунс гостува в Америка през 1966 г. в ролята на Лейди Макбет в „Макбет“ от Верди на сцената на Оперния театър в Далас. От 1972 г. тя е член на ансамбъла на МЕТ в Ню Йорк. В този оперен театър тя пее редица роли – Леонора във „Фиделио“, Изолда в „Тристан и Изолда“ от Вагнер, Саломе в едноименната опера и Маршалката в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус. Дебюта й във Франция е малко по-късно – през 1977 г. като Попеа в „Коронацията на Попеа“ от Монтеверди на сцената на „Grand Opéra“ в Париж. Следват изяви в други оперни театри в Германия: през 1979 г. в Държавната опера в Кьолн като Елизабет в „Дон Карлос“ от Верди, през сезона 1984/1985 също там като Електра в едноименната опера от Рихард Щраус, през 1982 г. в Оперния тетър в Нюрнберг играе Тоска в едноименната опера от Пучини. През 1992 г. гостува като Леонора във „Фиделио“ на Музикалния фестивал в Савонлина във Финландия.

УЧАСТИЯ НА СЦЕНАТА НА МЕТ НЮ ЙОРК

Много често за артисти, които са имали голяма международна кариера, особено в МЕТ Ню Йорк, давам отделна информация за участията им там, понеже това е едно огледало както за самите тях, така и за партньорите им, за които научаваме от цитиране на съответните ансамбли при определена опера. По тази причина днес искам да се спра отделно и на участията на Гуинет Джоунс там. Вече по-горе писах, че тя е имала участия като: Леонора във „Фиделио“ от Бетовен, Изолда в „Тристан и Изолда“ от Вагнер, Саломе в едноименната опера и Маршалката в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус. Но това не е всичко. Ето подробности:

На сцената на МЕТ Гуинет Джоунс е имала общо 95 изяви в годините от 1972 до 1996 в следните опери: „Валкюри“ от Рихард Вагнер (Зиглинде и Брюнхилде), „Фиделио“ от Бетовен (Леонора), „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус (Маршалката), „Тристан и Изолда“ от Вагнер (Изолда; при спектакъла на 9 януари 1981 г. българският тенор Спас Венков е имал своя дебют в ролята на Тристан в МЕТ, следват още 7 негови изяви до последната на 13 февруари 1981 г.), „Саломе“ от Рихард Щраус (Саломе), „Залезът на боговете“ от Рихард Вагнер (Брюнхилде), „Турандот“ от Пучини (Турандот), „Зигфрид“ от Рихард Вагнер (Брюнхилде), „Електра“ от Рихард Щраус (Електра) и „Парсифал“ от Рихард Вагнер (Кундри).

Последната й изява на тази сцена е през 1996 г., една година след като е имала последната си оперна изява там като Кундри в „Парсифал“ от Вагнер. Поводът е тържествен гала-концерт в МЕТ на 27 април 1996 г., свързан с честване 25-годишнината от дебюта на Джеймс Ливайн като диригент в МЕТ, при който концерт Гуинет Джоунс е изпълнила ария на Турандот от операта на Пучини. Ето подробности за този концерт:

James Levine Gala. Metropolitan Opera House: 04/27/1996., Broadcast / Telecast
(James Levine’s 25th Anniversary
Broadcast / Telecast)

Metropolitan Opera House
April 27, 1996 Broadcast / Telecast
In celebration of the twenty-fifth anniversary
of James Levine's Metropolitan Opera Debut

(…)

Turandot: In questa reggia
Gwyneth Jones [Last appearance]
Metropolitan Opera Chorus

(...)

(край на цитата)

Когато се осведомих кои солисти са взели участие в този грандиозен концерт, започнал в 18 часа и завършил около 2 часа сред нощ, останах като замаян! Каква организация да се поканят десетки солисти от целия свят, които са познати солисти и в МЕТ, така да се синхронизират изявите им, та да нямат проблеми в този ден с други техни ангажименти. В крайна сметка МЕТ може да си позволи този лукс, аз съм сигурен, че още от предната година поканените солисти са си уредили своите ангажименти така, че в деня 27 април (а може би и 2-3 дни напред заради репетиции) да бъдат в Ню Йорк. Ще изброя само няколко имена, за да видим какъв букет от световно известни певци са били тази вечер на сцената на МЕТ. Изреждам по реда на изпълненията в програмата:

Deborah Voigt, Vladimir Chernov, Frederica von Stade, Thomas Hampson, Roberto Scandiuzzi, Renée Fleming, Håkan Hagegård, GHENA DIMITROVA, Juan Pons, Gabriela Benacková, Angela Gheorghiu, Roberto Alagna, Ileana Cotrubas [Last appearance], Dolora Zajick, James Morris, Deborah Voigt, Plácido Domingo, Bryn Terfel, Ruth Ann Swenson,
Jessye Norman, Dawn Upshaw, Karita Mattila, Sherrill Milnes, Waltraud Meier, Carlo Bergonzi, Alfredo Kraus [Last Appearance], Gwyneth Jones [Last appearance], Samuel Ramey, Ferruccio Furlanetto, Catherine Malfitano, Dwayne Croft, Carol Vaness, Grace Bumbry [Last appearance], Kiri Te Kanawa, Anne Sofie von Otter, James King [Last appearance], Bernd Weikl [Last appearance].

Tribute to James Levine: Birgit Nilsson (who concluded her remarks with a few
unaccompanied measures of Brünnhilde's Battle Cry).

(край на цитата)

Както четем в края, легендарната Биргит Нилсон е поздравила след изказването си Джеймс Ливайн с няколко неистови бойни викове на Брюнхилда от „Пръстенът на нибелунга“ ... Браво!

  • Както виждаме от списъка на солистите какво щастие са имали посетителите на концерта да чуят в една вечер заедно може би най-известните певци на епохата, събрани на една сцена! Неописуемо удоволствие, и то в продължение на повече от 6 часа. Разбира се, имало е и паузи, както и оркестрови изпълнения, също и ансамбли от отделни опери. Ако се влезе в архива на МЕТ, може да се научат всички подробности.

Сега цитирам началото и края на списъка на всички изяви на Гуинет Джоунс в МЕТ:


[Met Performance] CID:231660 
Die Walküre {414}
Metropolitan Opera House; 11/24/1972
Debuts: Gwyneth Jones, Christine Weidinger, Doris Hollenbach

[Met Performance] CID:231740
Die Walküre {415}
Metropolitan Opera House; 12/2/1972

[Met Performance] CID:231790
Die Walküre {416}
Metropolitan Opera House; 12/7/1972
Review

[Met Performance] CID:231880
Die Walküre {417}
Metropolitan Opera House; 12/16/1972
Broadcast

[Met Performance] CID:231910
Die Walküre {418}
Metropolitan Opera House; 12/19/1972
Debut: Rita Hunter

[Met Performance] CID:243820
Fidelio {132}
Metropolitan Opera House; 01/2/1976
Debut: John Mauceri
Review

[Met Performance] CID:243870
Fidelio {133}
Metropolitan Opera House; 01/7/1976

[Met Performance] CID:243920
Fidelio {134}
Metropolitan Opera House; 01/12/1976

(…)

[Met Performance] CID:319400
Turandot {175}
Metropolitan Opera House; 02/15/1995
[Met Performance] CID:319440
Turandot {176}
Metropolitan Opera House; 02/18/1995
[Met Performance] CID:320010
Parsifal {273}
Metropolitan Opera House; 04/14/1995
Debuts: Stephanie Blythe, Anthony Dean Griffey
[Met Performance] CID:320060
Parsifal {274}
Metropolitan Opera House; 04/19/1995
[Met Performance] CID:320100 Opera News
Parsifal {275}
Metropolitan Opera House; 04/22/1995
Broadcast
[Met Concert/Gala] CID:324090
James Levine Gala
Metropolitan Opera House; 04/27/1996
James Levine’s 25th Anniversary
Broadcast / Telecast

(край на цитата)

Ще покажа ансамблите при дебюта и при последната изява на Гуинет Джоунс, както и този при първата изява на тенора Спас Венков заедно с Гуинет Джоунс:

Metropolitan Opera House
November 24, 1972

DIE WALKÜRE {414}
Wagner-Wagner

Brünnhilde…………..Birgit Nilsson
Siegmund…………….Jon Vickers
Sieglinde……………Gwyneth Jones [Debut]
Wotan……………….Theo Adam
Fricka………………Mignon Dunn
Hunding……………..John Macurdy
Gerhilde…………….Judith De Paul
Grimgerde……………Joann Grillo
Helmwige…………….Jeannine Altmeyer
Ortlinde…………….Christine Weidinger [Debut]
Rossweisse…………..Jean Kraft
Schwertleite…………Batyah Godfrey Ben-David
Siegrune…………….Marcia Baldwin
Waltraute……………Doris Hollenbach [Debut]

Conductor……………Erich Leinsdorf

край на цитата)

Metropolitan Opera House
January 9, 1981

TRISTAN UND ISOLDE {412}
Wagner-Wagner

Tristan……………..Spas Wenkoff [Debut]
Isolde………………Gwyneth Jones
Kurwenal…………….Donald McIntyre
Brangäne…………….Tatiana Troyanos
King Marke…………..Matti Salminen [Debut]
Melot……………….Timothy Jenkins
Sailor’s Voice……….Philip Creech
Shepherd…………….Paul Franke
Steersman……………Julien Robbins

Conductor……………James Levine

(край на цитата)

Ето ансамбъла при последната оперна изява на на Гуинет Джоунс:


Metropolitan Opera House
April 22, 1995 Matinee Broadcast

PARSIFAL {275}

Parsifal…………….Plácido Domingo
Kundry………………Gwyneth Jones [Last performance]
Amfortas…………….Wolfgang Brendel
Gurnemanz……………Robert Lloyd
Klingsor…………….Donald McIntyre
Titurel……………..Paul Plishka
Voice……………….Stephanie Blythe
First Esquire………..Joyce Guyer
Second Esquire……….Kathryn Krasovec
Third Esquire………..Paul Groves
Fourth Esquire……….Charles Anthony
First Knight…………Anthony Dean Griffey
Second Knight………..Raymond Aceto
Flower Maidens: Mary Dunleavy, Yvonne Gonzales Redman, Joyce Guyer,
Kristine Jepson, Emily Pulley, Wendy White

Conductor……………James Levine

край на цитата)

В по-късните години на кариерата си Гуинет Джоунс включва в репертоара си високо-драматични роли, като главната роля в „Електра“ от Рихард Щраус (през 1998 г. още един път в Държавната опера в Берлин, преди това през 1989 г. на Фестивала в Orange), както и тази на Турандот в операта от Пучини (например през 1984 г. при гостуване на Ковънт Гардън в Лос Анжелис, през 1985 при Оперния фестивал в Caracalla-Thermen в Италия, през 1987 при откриване на новия оперен театър в Питсбърг в САЩ, през 1990 г. на сцената на Ковънт Гардън в Лондон).

Други роли през този период са: Die Färberin в „Жената без сянка“ от Рихард Щраус и Изолда в „Тристан и Изолда“ от Вагнер. Една интересна подробност: по време на един спектакъл на „Жената без сянка“ през 1985 г. на сцената на Цюрихската опера Гуинет Джоунс играе ролята на съпругата на бояджията – Die Färberin. През същия ден изпълнителката на другата главна роля – Кралицата, отказва участието си поради внезапно заболяване. Тогава Гуинет Джоунс спасява спектакъла, като поема освен своята роля и тази втора партия по време на представлението.

Участие по време на Вагнеровите фестивали в Байройт

Гуинет Джоунс редовно гостува от 1966 до 1980 г. при ежегодните Музикални фестивали в Байройт. В началото тя пее в роли от младежко-драматичния жанр, но по-късно включва и високо драматичните роли на Вагнеровите героини. Ето нейните изяви там: Зиглинде във „Валкюра“ (1966; 1970–1973), Ева в „Майсторите певци от Нюрнберг“ (1968, 1969), Кундри в „Парсифал“ (1969, 1970) и Сента в „Летящият холандец“ (1969–1971). През 1972 г. режисьорът Гьотц Фридрих (дълги години директор на Държавната опера в Берлин) поставя в Байройт операта „Танхойзер“, предизвикала тогава и негативни реакции поради известно новаторство. При тази постановка Джоунс играе две роли – Елизабет и Венера. Това тя прави наново в Байройт през годините 1973, 1974 и 1977. Ролята на Брунхилде Джоунс пее за пръв път през 1974 г. само в „Залезът на боговете“, а през 1975 г. в цялата тетралогия „Пръстенът на нибелунга“.

За Вагнеровите специалисти годината 1976 е много важна – аз също си спомням големите дискусии и положителни рецензии навсякъде за постановката на „Пръстенът“ през тази 1976 г. И днес тя се нарича „Jahrhundert-Ring“ в Байройт поради огромния си успех сред публика, специалисти и музикални критици. Постановката е на французи – режисьор Патрис Шеро (Patrice Chéreau) – знаменитият артист, за който писах статия през 2014 г. във връзка с неговия рожден ден на 2 ноември 1944 г., починал на 7 октомври 2013 г. и диригент Pierre Boulez (роден на 26 март 1925 г., починал на 5 януари 2016 г. в Баден-Баден) – легендарният френски композитор, диригент и музикален деятел със световна слава. Тогава Пиер Булез показа такова високо майсторство като Вагнеров диригент, за което години наред се говореше. Този французин беше една от последните големи личности в съвременната музика. Макар и в пределна възраст, той беше все още активен в различни области до смъртта си през 2016 г. Нека припомня, че през март 2015 г. той навърши 90 години и целият музикален свят отбеляза подходящо този кръгъл юбилей. На 26 март 2015 г. аз написах обширна статия за него. Също и тук в Германия Пиер Булез е извънредно позната личност в тукашния музикален живот. И то още преди години като деен участник в съвременната музика – „летните курсове по модерна музика“ в Дармщадт, където е бил един от двигателите на развитието й в световен мащаб. От години той живееше в Германия в живописния град Баден-Баден (притегателен пункт за много руски писатели, като Достоевски и Чехов) и беше пряко ангажиран в ръководството на авторитетните Музикални празници в Баден-Баден, които от година на година повишават реномето си. В Баден-Баден има отскоро нов фестивален театър с огромна зала – една от най-големите в страната. Често гостуват симфонични оркестри от цял свят, диригентът Валери Гергиев от „Мариински“-театър в Санкт Петербург е постоянен гост. Заедно с него са идвали големи състави от неговата опера за изяви в интересни продукции главно на руски опери. В момента главен диригент на Симфоничния оркестър в Баден-Баден е българският диригент Павел Балев.

Именно в тази постановка от 1976 до 1980 г. Джоунс играе с голям успех Брюнхилде в различните части на „Пръстенът“. Тя е оставила чудесен спомен в Байройт и с готовността си да помага при екстрени ситуации, както вече стана въпрос при „Жената без сянка“ в Цюрих. При фестивала през 1982 г. в деня на спектакъл на „Летящият холандец“ – постановка на големия немски режисьор Хари Купфер (при него българската оперна режисьорка с международно име Вера Немирова е специализирала), певицата Lisbeth Balslev отказва в последния момент участието си поради напреднала бременност. Тогава Гуинет Джоунс поема спешно главната роля на Сента и я изпълнява при всички спектакли в сезона. В Байройт тя пее в различните години всички големи Вагнерови роли освен Изолда в „Тристан и Изолда“ и Ортруд в „Лоенгрин“.

В тези години музикалната критика високо цени нейното изкуство, като подчертава изявите й като „един нов тип на интерпретация, като „пееща актриса“ – Singdarstellerin, с подчертано вътрешно изживяване и емоционалност“. Казва се, че „тя освобождава Вагнеровите роли от всякакъв гланц на героизъм. Играта й е типично женствена, тя е една типична „артистка за сцена“, нейният особен чар и силна индивидуалност помагат ролите й на Вагнерови героини да оставят дълбоки следи в слушатели и зрители“.

Късните години в кариерата на Гуинет Джоунс

В по-късните години на професионалния си път, от около 1995 г. Гуинет Джоунс пее много разнообразни партии от различни стилове. Например от „белканто“-жанр, като главната роля в „Норма“ от Белини през 1996 г. в Солотурн / Швейцария, чак до роли от специфични жанрове, като в опери от Леош Яначек, Курт Вайл, Франсис Пуленк и много други. Примери: ролята на Бурийовка в „Йенуфа“ през 1996 г. в Държавната опера в Дрезден и Кабаница в „Катя Кабанова“ от Яначек, Жената в монодрамата „Erwartung (Очакване)“ от Арнолд Шьонберг на сцената на Държавния театър в Заарланд / Германия, Гертруд в „Хензел и Гретел“ от Хумпердинк през 1997 г. в Париж (Théatre du Chatelet), Вдовицата Begbick във „Възход и падение на града Махагони“ от Курт Вайл при Фестивала в Залцбург през 1998 г., Рут в оперетата „The Pirates of Penzance“ от Gilbert & Sullivan на сцената на Народната опера във Виена (Wiener Volksoper) през 2002 г., както и ролята на Херодиас в „Саломе“ от Рихард Щраус (преди всичко в Питсбърг и Балтимор в САЩ и в Малмьо / Швеция през 2008 г.)

Също и през последното десетилетие Гуинет Джоунс е още активна, макар и в по-малки мащаби, тя изнася отделни концерти и дебютира през 2005 г. в ролята на Клитемнестра в “Електра“ от Рихард Щраус в Хонконг. По този начин тя има рекорд – играе всичките три големи женски партии в тази опера, което се е отдало до сега само на Леони Рюзанек. Друга нейна забележителна роля в последно време е ролята на Жената в „Човешкият глас“ от Франсис Пуленк. През 2007 г. Джоунс пее при откриването на Великденския оперен фестивал в Мюнхен в ролята на Queen of Hearts при премиерата на операта „Алис в чудната страна (Alice in Wonderland)“ от Unsuk Chin. През май 2012 г. Джоунс играе в три спектакъла на „Саломе“ от Щраус в ролята на Херодиас на сцената на Виенската държавна опера.

И като венец на тази многогодишна изключителна кариера в целия свят – през същата 2012 г. идва участието й във филма „Квартет“ на Дъстин Хофман, за който писах подробно в началото.

Днес Гуинет Джоунс живее във Швейцария. Тя е почтен член на Дружеството на името на Рихард Вагнер в провинцията Заарланд в Германия. Нейната дъщеря Susannah Haberfeld е също оперна певица – мецосопран.

Някои специалисти пишат, че през 70-те години Джоунс е имала в определен период известни гласови проблеми главно поради голямото натоварване с извънредно много нови роли и изяви на много сцени. За щастие тази криза преминава и от 80-те години Джоунс стартира с успех нови постижения. Така е в света на операта – има щастливи и нещастни случаи. Преди години тенорът Роландо Вийасон преживя такава гласова криза, намали участията си много чувствително и сега е наново на върха. При него е забележително голямото му участие в последно време в музикално-образователни и забавно-развлекателни програми и шоута по немски тв-предаватели, той говори добре немски език, понеже има австрийски корени. При това хуморът и вродената му весела жилка и смях се харесват на широката публика. Така е било едно време например с тенорите Ян Кипура и Марио Ланца в Америка.

Огромна и много богата е дискографията на Гуинет Джоунс, не само в опери, но и в кантатно-ораториални и симфонични произведения, в солови песни. По-долу давам най-важните й записи по диригенти (цитат от източник на немски език):

Diskografie (Auswahl)

(край на цитата)

Ще завърша днешната юбилейна статия за Гуинет Джоунс с нейно интервю през 2014 г., направено в Кралската опера Ковънт Гардън в Лондон по повод нейните изяви в опери от Рихард Вагнер и такива на Вагнеровия фестивал в Байройт (Star soprano Dame Gwyneth Jones discusses her passion for Wagner and discovering new things every time she performs a role. She also describes how she learnt to ride horses for her role at Bayreuth):

Нека днес на 15 ноември 2021 г. да поздравим Даме Гуинет Джоунс с навършване на 85 години на 7 ноември и да й пожелаем добро здраве и да продължава да служи на вокалното изкуство. За много години!

……………

Забележка от 7 ноември 2016 г.: На този ден през 2015 г. написах кратка статия за 79-годишнината на Гуинет Джоунс, която се посрещна с подчертан интерес от моите читатели и приятели във ФБ. Особено интересно беше писмото до мен на тенора Михаил Светлев, който е имал общи изяви на оперна сцена с тази чудесна певица. Както се вижда, той го е писал през нощта на 6 срещу 7 ноември 2015 г.. Ето част от писмото му:

Svetlev Michail 7. November 05:36

(….) Сега за Гуинет Джоунс, мой кумир. Както знаеш, през 1970 г. група студенти от Консерваторията, между които Карталов и Любо Дяковски (а аз бях вече солист в Музикалния театър в София и подсилвах теноровата партия), пристигнахме в Байройт на Вагнеров фестивал с младежи от цял свят. На първото представление в опера на Вагнер, за което имахме възможност да получим билети, мисля за „Залеза на Боговете“ чух, а после и лично се запознах с Гуинет Джоунс и тенора Джеймс Кинг. От красотата и излъчването на Джоунс бях възхитен. Тя остана неизличима в съзнанието ми. В „Пръстена на Нибелунга“ я слушах за първи път в Байройт и й станах обожател. Там асистентът на Пиер Болез – Бернхард Ланг ме чу и ангажира да пея в опера. Тогава и не можех да си помисля, че само 8 години по-късно ще я държа в прегръдките си и ще ми бъде моята Тоска на сцената на Виенската Опера. ….. А, каква съдба!

А с Джеймс Кинг си деляхме „Селска чест“ и „Палячи“ в Сан Франциско. Дълги години подържахме близко приятелство. Миналата седмица в София гледах новия филм на Дъстин Хофман “Квартет”. Разказва се за дом в който възрастни оперни звезди, които нямат средства да живеят нормално, биват настанявани и държавата и спонсори се грижат за тези някога велики певци и музиканти, с които Англия се е гордеела. В този филм участва и почти 80-годишната Гуинет Джоунс и пее със старческия си глас част от арията на Тоска. Плаках като дете почти през целия филм! В дома за оперни ветерани имаше и певци, които като млади са имали любовни връзки и които в края на филма се решиха да надминат страха и срама, че са стари и гласовете им не са това, което са били през великите им времена и да изпеят КВАРТЕТА от последно действие на “Риголето”. Боре, когато и аз бях млад и пеех Дука ди Мантова в Мюнхен в постановката на Роман Полански, а Нелло Санти дирижираше, имаше проект да снимат филм от продукцията с мен и Пиеро Капучили. Не стана, защото Полански се оплете в скандал с едно момиче и … съдба. Но, в тази връзка потърсих в архива си и намерих мой запис на живо от сцената на Мюнхен с този известен Квартет от “Риголето” и то с Капучили от едно от представленята (….)

(край на забележката от 2016 г.)

Думите на Михаил Светлев тогава, но и по-късно, като ги препрочитам ми правят много дълбоко впечатление – само какви срещи е имал този забележителен български певец и добър мой приятел!

………………..

Изпълнение на Гуинет Джоунс:

Dame Gwyneth Jones: Puccini – Tosca, ‘Vissi d’arte’

Dame Gwyneth Jones DBE (born 7 November 1936, Pontnewynydd, Wales, UK) is a Welsh soprano

´´´´´´

Изпълнение на Гуинет Джоунс:

Gwyneth Jones Turandot In questa reggia

From a Vienna State Opera Gala in 1986. James Levine conducts. As Broadcast on PBS.

´´´´´´´´

Изпълнение на Гуинет Джоунс:

Gwyneth Jones Brünnhilde’s Immolation Scene

Soprano Gwyneth Jones Brünnhilde’s Immolation Scene Composed by Richard Wagner Götterdämmerung Der Ring Des Nibelungen

´´´´´´´´´´

Изпълнение на Гуинет Джоунс:

Ho jo to ho! – Dame Gwyneth Jones Die Walkure Richard Wagner

Gwyneth Jones The Best Walkure Bayreauth 1978

´´´´´´

И накрая – подробно интервю на Гуинет Джоунс с Аугуст Евердинг през 1994 г.:

Gwyneth Jones – Da Capo – Interview with August Everding Im Gespraech mit August Everding January 8, 1994

………