Сопранът Надежда Харитонова, родена на днешния ден през 1928 година
Драги приятели на оперната музика, на днешния 26 април 2022 г. преди 5 години – през 2017 г. започнах поредната си статия с думите:
„Драги приятели на оперната музика, първоначално нямах в календара си днес на 26 април 2017 г. предвидена дата за „оперна история“. Вчера обаче на стената ми дойде едно съобщение от моя добър приятел Жоро Стефанов, че певицата Надежда Харитонова – преди години прочута солистка в Старозагорската опера, е родена на тази дата. Аз не съм писал до сега статия за нея преди всичко заради факта, че нямах никакви данни за нея, нито има такива в електронните медии.
От друга страна вече имах информация от Жоро Стефанов (мир на праха му, Жоро се помина така неочаквано на 28 ноември 2020 г. в София след разболяване от Ковид-19 и все още не мога да прежаля този отличен мой приятел, много ми е мъчно за него …) при наши разговори в София и при ФБ-постинги, че Надежда Харитонова и съпругът й – известният диригент Ромео Райчев, брат на композитора Александър Райчев, са били едни от най-заслужилите дейци на операта в Стара Загора в средата на миналия век, при това – негови близки роднини. Лично аз си спомням много добре Ромео Райчев преди всичко от мои посещения на оперни изяви в Русе, както и от негови гостувания в Габрово заедно с артисти от Стара Загора, където той беше главен диригент до 1954 г., но и по-късно. Аз имах близки роднини в Русе и често след 1957 г. при гостувания при тях съм бил на оперни изяви, в които често е дирижирал Ромео Райчев. Той е идвал в Габрово и по-късно като диригент. В София съм бил в годините на моето студентство през 1951-1956 г. на концертни и оперни изяви, когато той е гостувал там като диригент. Името му беше твърде различно от обичайните малки мъжки имена и лесно се запомня, при това като млад мъж и такъв на средна възраст имаше впечатлителна осанка. Знам и за това, че е бил диригент в Русе на знаменитата постановка на операта „Катерина Измайлова“ от Дмитри Шостакович през 1965 г. Ето кратък цитат по този случай:
„В България операта е поставена през 1965 г. на сцената на Русенска опера, където все още пазят оригиналната партитура с ремарките на Шостакович. Диригент тогава е РОМЕО РАЙЧЕВ, а режисьор – Евгени Немиров. Половин век след премиерата у нас диригентът Найден Тодоров и режисьорката Вера Немирова пресъздават оперната творба. Премиерата в Русе бе на 25 март 2015 г.“
Един забележителен спомен!
Нека се върна на съобщението от 2017 г. на моята стена. Жоро Стефанов помести три снимки с малък текст – две на певицата Надежда Харитонова и една на Ромео Райчев, без да пише на тях имената. Интересно, няколко часа след това са направени и някои коментари от читатели (ще ги цитирам), също без да се пише, кои са фактически тези лица на снимките. Ето какво бе написано:
Кликвания:
Martin Tzonev, Rose Blanche und 22 weitere Personen
Kommentare:
Росица Дочева ПРЕКРАСНИТЕ СПОМЕНИ ЗА ТЯХ СА ЖИВИ . МИР И ПОКОЙ НА ДУШИТЕ ИМ !
Жоро Стефанов Амин !
Martin Tzonev Кръстник и кръстница… липсват…
Ivan Konsulov Joro Bravo! Poklon! Romeo se grijesche za nas mladite Pevzi v Ruse! Znaesche To4no koga Kakvo da peesch??? Besche kato Basta v Operata! Kade Go ima Sega u nas??? Nikade ne se raboti Kakto togava v Ruse! Pozdravi ot Stranstvo???
Stefka Mineva Най-добрите приятели на родителите ми!! Поклон и Светла им памет!!!
(край на цитата)
Аз отворих компютъра си по-късно и прочетох написаното, но веднага не се сетих кои са личностите на снимките, макар че по някои от текстовете – като този на Иван Консулов – се разбра, че мъжът е Ромео Райчев. Едва когато влязох в личната си поща, намерих подробности от Жоро Стефанов, написани специално за мен. Цитирам писмото му, което фактически е основата на днешната ми статия:
„Боре здравей ! Ще се осмеля да ти напиша няколко реда за утрешната рожденичка – оперната певица Надежда Харитонова – Райчева (26.04.1928 год.- 27.08.2005 год.).
Гласовите си данни проявява още като ученичка в началните класове в родния си град Стара Загора. Първи насърчения получава от майката на известната диригентка Росица Баталова, която е била нейна учителка по музика. В горните класове е солистка в девическия хор, ръководен от оперната певица Саня Зидарова, пяла в Миланската Скала. Като хористка забелязва певческите й данни оперният режисьор Драган Кърджиев. Той й предвещава голямо бъдеще и казва, че тя ще бъде втората Христина Морфова.
След завършване на средно образование през 1947 година Надежда Харитонова веднага постъпва в състава на Старозагорската опера, като първата й роля е Констанца в „Отвличане от сарая“ на Моцарт. В това има символичен момент, защото след това ще пее в седем Моцартови опери и това ще бъде една голяма школа по майсторство. Учи пеене и при проф. Людмила Прокопова, неотменната пианистка и приятелка на Христина Морфова. По-късно специализира и при проф. Арта Флореску в Букурещ. В Старозагорската опера се запознава с Ромео Райчев – диригент, оженват се през 1957 г. и същата година през есента постъпва в Русенската опера.
Тя обича всичките си партии, но все пак за звездни мигове в кариерата си смята Джилда от “Риголето”, Констанца от „Отвличане от сарая“, Царицата на нощта от “Вълшебната флейта”, Лакме от едноименната опера на Лео Делиб, Лучия от „Лучия ди Ламермур“ на Доницети и други. Работила е с големи оперни режисьори – наши и чужди, партньори са й били наши и чужди оперни певци. Голяма благодарност за израстването си като певица дължи на съпруга си – диригента Ромео Райчев!
(край на писмото)
Фактически това са всички данни за Надежда Харитонова – Райчева, с които разполагам. По-късно опитах да открия още неща за нея в Интернет – напразно! Има стотици линкове за една личност от Русия със същото име – Надежда Харитонова, тя е известна в целия свят специалистка по йога и други източни учения, много симпатична
млада жена, обаче за „нашата Надежда Харитонова“ – нищо, което да може да ползвам. Разбира се, че се чудя, и то не е за пръв път – толкова известна певица, с толкова важна дейност в Стара Загора и в Русе, а въпреки това – нито ред. Жалко, жалко! Единствено в Уикипедия-страницата за Русенската опера и балет срещаме нейното име при цитиране артистичния състав на театъра. Давам откъс от там:
„От създаването си до днес Русенската опера е свързана трайно с поколения забележителни български оперни артисти, които формират представата за високото артистично ниво на театъра и изграждат неговия международен авторитет:
- Пенка Маринова
- Николай Здравков
- Кирил Кръстев
- Иван Димов
- Михаил Петров
- Асен Селимски
- Евгения Бабачева
- Цветана Тодорова
- НАДЕЖДА ХАРИТОНОВА-РАЙЧЕВА
- Роза Митова
- Кунка Кузманова
- Евдокия Здравкова
- Неделчо Деянов
- Ана Ангелова
- Анастас Анастасов
- Мария Бохачек
- Евелина Стоицева
- Маргарита Радулова
- Неделчо Павлов
- Мария Венцеславова
- Пенка Дилова
- Стефан Димитров
- Стефка Евстатиева
- Пенка Дилова
- Виолета Шаханова
- Иван Консулов
- Константин Янков
(край на цитата)
Не мога да твърдя, че това е целият състав, но четем имената на много познати на всички ни русенски артисти от близкото минало. Поне аз виждам имена, за които вече сам писал статии, като Пенка Маринова, Николай Здравков, Кирил Кръстев, Асен Селимски, Евгения Бабачева, Ана Ангелова, Мария Бохачек, Пенка Дилова, Виолета Шаханова или са мои ФБ-приятели, като Стефка Евстатиева, Иван Консулов, Роза Митова.
Тъй като за Надежда Харитонова нямам повече данни, до края на тази статия ще напиша нещо и за Ромео Райчев. До сега съм писал статия за него само през годините 2018, 2019 и 2020 при статията ми за Надежда Харитонова, нищо че днешната дата не е свързана с биографията му.
За разлика от певицата, за Ромео Райчев има редица сведения в медиите. Спирам се на най-важните – Уикипедия-страницата (съвсем кратка) и други информации:
Ромео Иванов Райчев е български оперен диригент, роден на 26 януари 1913 г. в Лом, починал на 27 декември 1986 г. Брат е на композитора Александър Райчев и диригента и композитор Виктор Райчев. През 1938 г. завършва Консерваторията в София. За кратко пее в хор „Гусла“. След това е учител по музика в Девическата гимназия в Стара Загора. През 1942 г. постъпва в операта в Стара Загора. Прави самостоятелни постановки на оперите „Ако бях цар“, „Фауст“, „Травиата“, „Севилският бръснар“, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“, „Бохеми“, „Русалка“, „Продадена невеста“, „Кармен“, „Палячи“, „Евгений Онегин“, „Княз Игор“. След като операта става държавна, той продължава да бъде нейн главен диригент до 30 март 1954 г.
(край на цитата от Уикипедия)
Тези данни са толкова оскъдни, поради което допълвам с други:
Портал „dariknews.bg“
Отбелязваме годишнина на Ромео Райчев
20 януари 2013 г.
На 26-ти януари тази година се навършват 100 г. от рождението на Ромео Иванов Райчев (1913-1986, Лом) – главен диригент на Старозагорската опера от 1939 до 1954 г.
В Стара Загора преминават първите му години на музикант-професионалист, които оставят в паметта на старозагорската общественост незаличим спомен. Завършил Консерваторията през 1938 г., за кратко време пял в хор „Гусла” в София, Ромео Райчев е привлечен в състава на Старозагорската общинска опера през сезона 1942-1943 при напускането на художествения ръководител Димитър Христов.
По това време той е учител по музика в Градската девическа гимназия. В музикалния комитет Ромео Райчев поема функциите си редом с Йоско Йосифов, Петър Спиридонов, Борис Фетваджиев и Георги Стоянов. До одържавяването на театъра прави самостоятелни постановки на „Ако бях цар” (1943), „Фауст” и „Травиата” (1944), „Севилският бръснар”, „Тоска” и Мадам Бътерфлай (1945), като за няколко години разучава и поема по-голямата част от репертоарните опери. Ромео Райчев продължава да работи в Операта като диригент и след превръщането и в държавна, до 30 март 1954 г., като междувременно достига длъжността главен диригент.
Освен изброените, негови са постановките на „Тоска” (1945) и „Бохеми” (1950) от Пучини, „Фауст” (1944) от Гуно, „Русалка” (1946) от Даргомижски, „Продадена невеста” (1947) от Сметана, „Кармен” (1948 и 1955) от Бизе, „Палячо” (1948) от Леонкавало, „Евгений Онегин” (1952) от Чайковски, „Княз Игор” (1953).
През 1975 г. Ромео Райчев е поканен от театъра да постави в новата сграда операта „Цар Калоян” от Панчо Владигеров, творба, която той първи е поставил на извънстолична сцена преди години – в Русе, получавайки висока обществена оценка за работата си. Общо цифрата постановки на Ромео Райчев в Стара Загора е 17 за 14 заглавия”. (Розалия Бикс -„Български оперен театър”, изд.”Музика”, 1985 г.)
(край на цитата)
Има и други интересни информации, особено едно предаване на БНР във връзка с кръгла годишнина от неговата смърт през 1986 г.:
БНР
Спомен за диригента Ромео Райчев
публикувано на 28.12.2016
Автор: Красимира Йорданова
Помните ли… Ромео Райчев?
На 27 декември 2016 г. се навършват 30 години откакто от този свят си отиде един темпераментен оперен диригент – Ромео Райчев, направил много за професионалното израстване на няколко от нашите извънстолични театри.
Ромео Райчев е роден на 26 януари 1913 година в Лом, в семейство, в което са родени трима големи музиканти – Александър, Виктор и Ромео Райчеви, всеки от тях със значителен принос за нашата музикална култура.
Ромео Райчев завършва Музикалната академия като учи вокална подготовка при Христина Морфова и Елена Ангелова Орукин, а по-късно специализира дирижиране при Едмондо де Веки. Една година пее в оперния хор и в хор „Гусла“, после заминава за Стара Загора, където е учител по музика в Девическата гимназия. Още през 1942 г. е привлечен като диригент в Общинската опера на Стара Загора, където прави първите си постановки на оперите “Ако бях цар“, “Фауст“, “Травиата“, “Севилският бръснар“, “Тоска и „Мадам Бътерфлай“.
След одържавяването на оперния театър на Стара Загора Райчев поема поста на главен диригент и остава там до 30 март 1954 година. Общо прави 17 постановки на 14 различни заглавия. От 1954 година до края на 70-те години Ромео Райчев е главен диригент на Русенската опера. Дебютира с постановка на „Селска чест“ от Маскани, а през 1956 г., за откриването на новата сграда на операта, дирижира операта “Евгени Онегин“. За близо четвърт век на русенска сцена той поставя 30 опери и 2 оперети, дирижира и 10 чужди постановки – активна творческа дейност, допринесла за професионалното израстване на Русенския оперен театър. Той бе и първият, който дирижира у нас операта на Шостакович “Катерина Измайлова“ през 1965 година в присъствието на автора, който високо оцени работата му.
За Ромео Райчев и работата му в Русенската опера музикалният критик Розалия Бикс дава следната оценка:
„Богатият му репертоарен портфейл и утвърдени оперно-диригентски навици насочват вниманието му главно към звучната, сочна вокална палитра на състава, към подбор на заглавия и кадрови попълнения годни да оказват емоционална сила на въздействие главно в творбите от западноевропейската и руската професионална традиция на миналия век. Наситена със звук кантиленност, мощни оркестрови кулминации, импозантност на драматичното въздействие – ето сферите, в които този диригент разкрива ценните страни на своята дарба на водач на оперни представления“.
Чуйте рубриката “Помните ли…” и запис под диригентството на Ромео Райчев в звуковия файл.
Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче Помните ли…
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР:
http://bnr.bg/post/100777207/spomen-za-dirigenta-romeo-raichev
Една предпоследна информация за Ромео Райчев се съдържа в статия в портал „Площад Славейков“ във връзка с операта „Катерина Измайлова“ (писах в началото на статията си):
Портал „Площад Славейков“
12.09.2015 г.
Оперен спектакъл по прочута творба на Шостакович ще бъде представен в НДК. „Катерина Измайлова“ или както е наречена в началото – „Лейди Макбет от Мценски окръг“, ще бъде изпълнена на 22 октомври 2015 г. от Русенската опера пред столичната публика. Заради сцени със сексуално насилие представлението е забранено за зрители до 16-годишна възраст.
Дмитрий Шостакович си навлича огромни неприятности с това произведение. Композиторът е на 26 години, когато създава авангардната опера „Лейди Макбет от Мценски окръг“. Премиерата е през 1934 г. и спектакълът печели голяма популярност. Две години по-късно самият Сталин отива да го гледа заедно с членове на Политбюро. На другия ден се появява статия във вестник „Правда“, озаглавена „Бъркотия вместо музика“. Операта е обявена за „недодялана, примитивна и вулгарна“, присъства намек, че „нещата биха се развили много зле“ за Шостакович, ако не приеме правилната съветска линия. След публикацията познатите му започват да го отбягват, а ангажиментите му рязко спадат. Шостакович се страхува от арест и с основание, защото същата година много от най-близките му приятели и роднини влизат в затвора или са екзекутирани.
„Лейди Макбет от Мценски окръг“ е свалена от репертоара на Болшой и е почти забравена. Завръща се през 60-те години, когато операта е поставена с ново заглавие – „Катерина Измайлова“, и лично композиторът участва в нейната редакция.
Операта е с мрачно звучене и криминален сюжет. За основа служи повестта на Николай Лесков „Лейди Макбет от Мценски окръг“, описваща битовите отношения в средата на тогавашното търговско съсловие. Действието се развива в далечна провинция в царска Русия преди революцията. Главната героиня Катерина се влюбва в работник от имението на съпруга си, свекърът й разбира за връзката й, тя го отравя, а след това двамата заедно с любовника си убиват и мъжа й.
В България операта е поставена през 1965 г. на сцената на Русенска опера, където все още пазят оригиналната партитура с ремарките на Шостакович. Диригент тогава е РОМЕО РАЙЧЕВ, а режисьор – Евгени Немиров. Половин век след премиерата у нас диригентът Найден Тодоров и режисьорката Вера Немирова пресъздават оперната творба. Премиерата в Русе бе на 25 март 2015 г.
(край на цитата)
Последната информация за Ромео Райчев е от януари 2018 г. и е публикувана от Държавен Архив Русе във връзка със 105 години от рождението му. Цитирам:
Навършват се 105 г. от рождението на диригента Ромео Райчев
Роден в гр. Лом на 26 януари 1913 г., Ромео Райчев завършва Консерваторията в София през 1938 г. За кратко време е певец в хор „Гусла“, след това е учител по музика в Девическата гимназия в Стара Загора. Бил и диригент и гл. диригент на оперите в Стара Загора (1939-1979), Бургас (1979-1981) и Русе (1981-1986). Прави самостоятелни постановки на оперите “Лето 893”, “Майстори” и “Мария Десислава” от П. Хаджиев, “Тревога”, “Мост” и “Аспарух” от Ал. Райчев, „Ако бях цар“, „Фауст“, „Травиата“, „Севилският бръснар“, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“, „Бохеми“, „Русалка“, „Продадена невеста“, „Кармен“, „Палячо“, „Евгений Онегин“, „Княз Игор“. Пръв поставя в Русе, на извън столична сцена операта „Цар Калоян” от Панчо Владигеров, получавайки висока обществена оценка за работата си. Носител на орден “Народна република България” І степен и ІІІ степен. Ромео Райчев почива на 27 декември 1986 г. в Русе.
(край на цитата)
След статията във Фейсбук четем една забележка:
Таня Великова – Ромео Райчев предава свои лични документи в Държавен архив – Русе през 1985 г. Те са регистрирани във Фонд № 1166.
(край на цитата)
Освен тази статия Държавен Архив Русе публикува в сайта си във Фейсбук и няколко много ценни архивни снимки на Ромео Райчев от негови участия като певец (той е бил в самото начало тенор) и после диригент, заедно с артисти от Русенската опера. Помествам текстовете на снимките, после снимките ще приложа след моята статия със съответните текстове:
„Снимка на Ромео Райчев в ролята на Шуберт от операта “Любовта на Шуберт”, 1937 г. Снимка на Ромео Райчев (крайният вляво) с Тихон Хренников (композитор от СССР), Николай Здравков, Георги Чендов, Мария Бохачек и Ана Георгиева, 1960 г. Снимка на Ромео Райчев (на пианото) с Николай Здравков“.
До януари 2018 г. тези ценни снимки не бяха известни, сега аз ги помествам също за трети път в моята статия днес (за първи път ги поместих през 2019 г.)
Също така на 5 юли 2018 г. Държавен Архив Русе помества в сайта си във Фейсбук едно съобщение, което съдържа и други няколко ценни снимки, където се намира и Ромео Райчев. Цитирам:
Държавен Архив – Русе
Днес на 5 юли 2018 г. Русенската опера представя операта “Аида”. Русенският Държавен архив пожелава приятни часове довечера на зрителите и напомня със снимки за постановката на “Аида” през 1966 г. (три снимки). Тази в която е Ромео Райчев има надпис: Ромео Райчев – диригент, Евелина Стоицева в ролята на Аида. За другите две не са дадени конкретни данни, но в общия текст се споменава още:
Ромео Райчев – диригент, Евелина Стоицева в ролята на Аида, Йордан Знаменов – Радемес, Неделчо Павлов – главен жрец.
(край на цитата)
Разбира се, че аз ще поместя днес в моята статия тези три ценни снимки от „Аида“ с диригент Ромео Райчев през 1966 г. в Русе.
През 2020 г. при справки във Фейсбук забелязах в сайта на Старозагорската опера интересна новина от 30 април, свързана с Надежда Харитонова. Цитирам тази информация сега, нека се знае от повече хора. При това инициатор за нея е била моята ФБ-приятелка в Стара Загора д-р Ема Жунич:
Сайт на Старозагорската опера
30.04.2020
Помните ли… Надежда Харитонова?
Ето какво казва за нея проф. Константин Карапетров – дългогодишен сътрудник на музикалните предавания на БНР: “Надежда Харитонова е едно от престижните явления в нашия оперен живот. Тя започва кариерата си в Старозагорската опера, а после преминава на русенска сцена. Харитонова се налага с високата си интерпретаторска култура, музикална изисканост, сценична правдивост, певческа сигурност. Рядко една колоратурка се е радвала на толкова стройна и същевременно снажна фигура, на толкова красиво лице като Харитонова. Изнася най-разнообразни партии – от субретните и комедийните, до лирико-трагичните. Изключителната работоспособност на Харитонова се представя с умение и в редица роли предназначени за лиричен сопран.”
(край на цитата)
Ето и няколко щрихи от биографията на Надежда Харитонова:
Родена е в Стара Загора на 26 април 1928 г. Към музиката я насочва нейната учителка по музика Ничка Баталова (майката на видната българска диригентка Росица Баталова). Надежда пее като солистка в девическия хор на града. Чува я големият български режисьор Драган Кърджиев и дава висока оценка на възможностите й – определя я като наследничка на Христина Морфова. Щом завършва гимназия, през 1947 г. Надежда Харитонова е назначена за солистка в Старозагорската опера и дебютира в операта на Моцарт „Отвличане от сарая“ година по-късно. Вокалната си подготовка тя дължи на проф. Людмила Прокопова. В периода, когато е солистка на театъра, тя подготвя голям и разнообразен репертоар: Виолета, Джилда, Мюзета, Лейла, Лакме, дори няколко оперетни роли.
През 1957 г. Надежда Харитонова постъпа в Русенската опера, тогава специализира и при голямата румънска певица Арта Флореску. За 23 сезона в Русе тя изпълнява 30 роли, като към подготвените в Стара Загора добавя и Розина, Церлина, Лучия, Сузана, много роли от български опери – Зорница, Албена, Калина от „Имало едно време“, Милкана от „Запустялата воденица“, Елена от „Бунтовна песен“, и много оперетни героини – Силва, Графиня Марица, Розалинда, Хана Главари и др.
Висока оценка за нейните героини Харитонова получава в пресата. В рецензия на проф. Венелин Кръстев от 1961 г. за изявата й в “Имало едно време“от Парашкев Хаджиев, постановката в Русе, четем:
“Сериозни трудности предлага партията на главната героиня Калина – виртуозната вокална партия, с нейната висока теситура и множество колоратури, са се оказали обаче по силите на Харитонова, която ни изненада с бързия си напредък в овладяването на колоратурната вокална техника и артистическо вглъбяване, макар и в един по-битов, лирико-драматичен план.“
(край на цитата)
Надежда Харитонова умира на 27 август 2005 г.
Ползван е текст на БНР. Снимка от ролята на Розалинда в “Прилепът” на Щраус, постановка на Русенската опера от 20.02.1969 година – лична колекция.
С огромна благодарност към Ema Zhunich за съдействието.
(край на цитата)
Нека почетем днес на 26 април 2022 г. 94 години от рождението на певицата Надежда Харитонова-Райчева, както и да си спомним за съпруга й – големият оперен диригент Ромео Райчев (1913-1986), оставил светли дири с дейността си преди всичко в Стара Загора и в Русе.
……..