Немският бас-баритон Херман Уде, роден преди 110 години
Драги приятели на оперната музика, вчера на 20 юли 2024 г. се навършиха кръглите 110 години от рождението на един прочут немски бас-баритон от средата на миналия век, чиято съдба е трагична – в разцвета на живота си и на извънредно успешната си певческа кариера той умира от сърдечна атака на 51-годишна възраст по време на оперно изпълнение на сцената на Кралската опера в Копенхаген – на 10 октомври 1965 година.
Този бас-баритон с изключително хубава външност и обаяние се нарича Херман Уде (Hermann Uhde), бил е известен по всички големи оперни сцени в Европа, също и в САЩ на сцената на МЕТ в Ню Йорк. Не само като изявен артист с прекрасна дикция в роли от опери на Бетовен, Моцарт, Вагнер и Рихард Щраус, но и в такива от Гуно, Верди, Мусоргски, Бизе, Пучини и други. Херман Уде играе също в съвременни опери, като „Антигона“ от Карл Орф, „Палестрина“ от Ханс Пфицнер, „Воцек“ от Албан Берг, „Похищението на Лукреция“ от Бенжамин Бритън, „Das Bergwerk von Falun“ от Wagner-Régeny. Нещастието със смъртта му на оперната сцена е също в съвременна опера – „Фауст III“ от датския композитор Niels Viggo Bentzon (1919-2000). Това става по време на гостуване на Държавната опера в Кил (северна Германия), където тази оперна творба има своята световна премиера (Faust III, опера по мотиви от Йохан Волфганг фон Гьоте, Франц Кафка и Джеймс Джойс, 1964, премиера в Оперния театър в Кил, диригент Петер Ронефелд (Peter Ronnefeld).
Лично аз не бях запознат с дейността на този артист до преди 2013 година. Когато през 2013 г. започах да пиша моите „оперни истории“, бях събирал и подреждал на календарен принцип стотици биографии на оперни дейци от целия свят. Тогава срещнах името на Херман Уде, видях годината на раждане – 1914 и реших, ако е живот и здраве, следващата година да напиша нещо по случай неговата 100-годишнина. И така през 2014 г. написах първата си статия за него.
Тези които следят моите есета са забелязали, че от октомври 2013 г. броят им значително нарасна, като от декември съзнателно започнах да пиша повече за български опeрни дейци, което стана традиция и до сега. В последно време реших, наред с есетата за български артисти наново да включвам имената на заслужили личности в това изкуство от целия свят, най-често при кръгли юбилеи. Когато имам повече време за писане, това става по-често, но до сега установих, че почти всеки ден има лица или събития, за които трябва да се каже нещо. Дали така ще бъде и по-нататък, бъдещето ще покаже.
Херман Уде е роден на 20 юли 1914 г. в Бремен в смесена фамилия – майка му е американка, оперна певица, ученичка на големия вокален педагог – баритонът Карл Шайдермантел, който по-късно е също вокален педагог и на Херман Уде. Бащата е немски гражданин. Вокалното си образование Херман Уде започва в Бремен в певческата школа на баритона Филип Краус, като през 1936 г. е неговия оперен дебют в Градския театър в Бремен в ролята на Титурел в операта „Парсифал“ от Рихард Вагнер. В началото на кариерата си Уде пее само басови партии, които по-късно, след допълнително обучение главно при Карл Шайдермантел разширява и в баритоновия жанр. Следват ангажименти първо като бас в Оперния театър във Фрайбург (1938-1940), по време на Втората световна война в Баварската държавна опера в Мюнхен (1940-1942) и в Немската опера в Хага / Нидерландия (1942-1944). В Хага Херман Уде започва да пее и в баритонови роли.
След края на войната Уде играе в Държавния оперен и драматичен театър в Хановер (1947-1948), после в Държавната опера в Хамбург (1948-1950). Следват Виенската държавна опера (1950-1951), отново Баварската държавна опера (1951-1956) и Държавната опера в Щутгарт (1956-1957). През 1957 г. Херман Уде е приет в ансамбъла на Виенската държавна опера, а през 1961 г. става и член на ансамбъла на новооткритата Държавна опера в Берлин (Deutsche Oper Berlin).
Интересна кариера има в тези години Херман Уде – най-често по 2-3 сезона на толкова различни и разнородни оперни сцени, но това според специалисти е много полезно за разширяване на репертоара и запознаване със стиловете на различните диригенти и режисьори.
Още от 1949 г. Уде гостува на Музикалния фестивал в Залцбург, а две години по-късно – и на Вагнеровия фестивал в Байройт. Тук той играе редица роли: от 1951 до 1953 г. като Клингзор в Парсифал (басова партия), през 1953/1954 като Телрамунд в „Лоенгрин“ (баритонова партия), от 1951 до 1957 г. като Гунтер в „Залезът на боговете“ (баритон), през 1952 г. като Мелот в „Тристан и Изолде“ (баритон или тенор), през 1955/1956 като Холандецът в „Летящият холандец“ (баритон). През 1952, 1953 и 1960 г. Уде играе ролите на Донер, Вотан и Скитникът (der Wanderer) в тетралогията „Пръстенът на нибелунга“. Той гостува и на много европейски оперни сцени, като Парижката „Grand Opéra“, Римската опера, на сцената на „Ковънт Гардън“ в Лондон редовно гастролира от 1954 до 1960 г.
През 1955 г. е дебюта му на сцената на МЕТ в Ню Йорк, където гостува до 1961 г., после наново през 1964 г. Една от най-успешните му роли в МЕТ е таза на Воцек (роля за баритон, която той пее на английски език) в едноименната опера от Албан Берг, постановка през 1958 г. с диригент Карл Бьом.
За интереса на Херман Уде към съвременни опери писах в началото. Нека тук да добавя, че при „Антигона“ от Карл Орф се касае за световната премиера на творбата на 9 август 1949 г. на Фестивала в Залцбург с негово участие в една от главните роли – Креон (баритонова роля). Също и при „Похищението на Лукреция“ от Бенжамин Бритън става въпрос за немската премиера на 9 ноември 1948 г. в Кьолн (световна премиера на 12 юли 1946 г. на Фестивала в Глайндбърн във Великобритания).
Авторитетната музикална критика определя гласа и играта на Херман Уде като забележителни. Метално звучащият му глас го прави предпочитан артист най-вече за партии в опери на Вагнер, но и за други. Ето един цитат в превод от немски език:
„Благодарение на метално острия си глас и ясна дикция Херман Уде блести особено като Вагнеров интерпретатор в ролите на Клингзор, Вотан, Гюнтер, Телрамунд и Холандецът. Той също е бележит интерпретатор на роли в опери от Бетовен, Гуно, Рихард Щраус и Верди.“
(край на цитата)
Цитирам извадки от биографията на Херман Уде и мисли за него, изказани от читатели на портала „Tamino Klassikforum“. Този портал на немски език е отдавна известен на оперните меломани, тъй като в него периодично се обсъждат постиженията на известни оперни певци от целия свят, дискутират се техни изпълнения и записи на музикални носители. С други думи, тази платформа е идеален начин за информиране на желаещите относно дейността на даден оперен певец.
Портал „Tamino Klassikforum“
31. August 2009
Joseph
Hermann Uhde – Zeit läßt steigen dich und stürzen
Am 20. Juli 1914, kurz vor Ausbruch des Ersten Weltkriegs, erblickte in Bremen der spätere Baß-Bariton Hermann Uhde das Licht der Welt. Nach einer Gesangsausbildung bei Philipp Kraus in seiner Heimatstadt, erfolgte sein Bühnendebüt 1936 am Stadttheater von Bremen. Weitere Engagements führten Uhde nach Freiburg i. Br. (1938–40), an die Staatsoper München (1940–42) und ans Deutsche Theater im Haag (1942–44). Dort begann er, welcher sich bislang Baß-Rollen gewidmet hatte, auch Bariton-Partien zu singen. Nach dem Kriege war er 1947–48 am Staatstheater von Hannover angestellt, 1948–50 an der Hamburger Staatsoper, 1950–51 an der Wiener Staatsoper, 1951–56 an der Bayerischen Staatsoper München und 1956–57 an der Stuttgarter Staatsoper. 1957 wurde er Mitglied der Wiener Staatsoper, 1961 auch Mitglied der neueröffneten Deutschen Oper Berlin. Zwischen 1951 und 1960 wirkte er beinahe alljährlich bei den Bayreuther Festspielen mit, so als Holländer in gleichnamiger Oper (1955–56), als Telramund im “Lohengrin” (1953–54), als Klingsor im “Parsifal” (1951–53), als Gunther (1951–57), als Donner (1953) und als Wotan/Wanderer (1952, 1960) im “Ring des Nibelungen” sowie als Melot im “Tristan” (1952). Es folgten weitere Gastspiele an der Grand Opéra von Paris (1959), an der Oper von Rom und an vielen weiteren großen Theatern der Welt. 1955–61 und abermals 1964 war Uhde Mitglieder der Metropolitan Opera New York. 1953 war er Teil des Ensembles der Münchner Oper und 1954–60 gastierte er am Royal Opera House Covent Garden. Als Sänger-Schauspieler ersten Ranges, nicht nur im Wagner-Fach, weltweit gefragt und mit als führender Baß-Bariton seiner Zeit angesehen, stand der 51jährige auf dem Höhepunkt seiner Karriere, als ein Herzschlag diese am 10. Oktober 1965 während einer Aufführung der Oper “Faust III” von Niels Viggo Bentzon jäh beendete. Neben seinen zahlreichen Wagner-Partien sang Uhde, ein überaus wandlungsfähiger Sänger, sehr erfolgreich u. a. auch Beethoven, Gounod, Strauss und Verdi.
(край на цитата)
Превод:
Херман Уде – Времето те кара да се издигаш и падаш
На 20 юли 1914 г., малко преди избухването на Първата световна война, в Бремен е роден бъдещият бас-баритон Херман Уде. След обучение като певец при Филип Краус в родния си град, той дебютира на сцена през 1936 г. в градския театър на Бремен. Допълнителни ангажименти отвеждат Уде във Фрайбург i. Br. (1938–40), в Мюнхенската държавна опера (1940–42) и в „Немският театър в Хага“ (1942–44). Там той, който преди това се е посветил на басови роли, започва да пее и баритонови роли.
След войната той е назначен в Държавния театър в Хановер от 1947-48 г., в Държавната опера на Хамбург от 1948-50 г., във Виенската държавна опера от 1950-51 г., в Баварската държавна опера в Мюнхен от 1951-56 г. и в Щутгартската държавна опера от 1956-57 г. През 1957 г. става член на Виенската държавна опера, а през 1961 г. и член на новооткритата „Дойче опер Берлин“. Между 1951 и 1960 г. той се появява почти всяка година на фестивала в Байройт, например като Холандеца в едноименната опера (1955-56), като Телрамунд в “Лоенгрин” (1953-54), като Клингзор в “Парсифал” (1951-53), като Гунтер (1951-57), като Донер (1953) и като Вотан/Скитник (1952, 1960) в „Пръстенът на Нибелунга“ и като Мелот в „Тристан и Изолда“ (1952). Това е последвано от нови гостувания в „Гранд Опера“ в Париж (1959), в Операта в Рим и в много други големи театри по света.
От 1955 до 1961 г. и отново през 1964 г. Уде е член на Метрополитън опера в Ню Йорк. През 1953 г. е част от ансамбъла на Мюнхенската опера, а от 1954 до 1960 г. се изявява в Кралската опера „Ковънт Гардън“. Като певец-актьор от първокласен ранг, не само в областта на Вагнер, търсен в световен мащаб и смятан за водещ бас-баритон на своето време, 51-годишният мъж е на върха на кариерата си, когато сърцето му спира да работи на 10 октомври 1965 г. по време на представление на операта „Фауст III“ от Нилс Виго Бенцон. В допълнение към многобройните си роли на Вагнер, Уде, изключително гъвкав певец, пее много успешно, наред с други. също Бетовен, Гуно, Щраус и Верди.
(край на превода)
Мисли за Херман Уде, изказани от читатели на портала „Tamino Klassikforum“ (превод от немски език):
„Комбинацията от интелект и страст е рядкост на оперната сцена. Ето защо сценични певци като Херман Уде заслужават най-голяма оценка: те издигат операта до най-високото ниво на музикална драма.”
…..
„От ранната си младост животът на баритона Херман Уде е поредица от независими решения, които той винаги взема „в името на самото нещо“. След премиерата на „Антигона“ в Залцбург през 1949 г., която той прави възможна, като замества Йозеф Херман, Херман Уде става певец, търсен по целия свят с репертоар, който трудно може да бъде описан благодарение на невероятно интензивното му представяне в ролята на Креон. На 10 октомври 1965 г. получава инфаркт по време на изпълнение на операта „Фауст III“ от Нилс Виго Бенцон на сцената на Операта в Копенхаген. Той е починал на път за болницата“.
…..
„Винаги се изумявам, когато минавам през някои теми, колко малко отзиви има за някои певци. Херман Уде беше един от най-великите в своята област по това време. Имам го в записи на “Вълшебният стрелец“, “Дон Карлос” (в ролята на Великия инквизитор) и в някои опери на Вагнер. Прекрасен, звучен глас, който ми напомня малко на Ханс Хотер. Жалко за ранната му смърт, защото той можеше да ни остави много отлични аудио документи в разгара на кариерата си“.
…..
„Преди всичко бих искал и трябва да благодаря на Йозеф (бел. Б.К.: Йозеф е редактор на портала „Tamino Klassikforum“), че отвори тази тема на първо място, но установявам за мое дълбоко съжаление, че Херман Уде – един от моите светци (оттук и моят аватар) сред певците, приключи живота си толкова нещастно.
За мен Херман Уде е не само един от най-добрите певци на Вагнер, но и един от най-добрите певци, които съм слушал в останалата част от репертоара, както вокално, така и като актьорско майсторство. Още по-жалко е, че – в сравнение с други певци – има много по-малък избор от записи с него… въпреки това всичко – поне всичко, до което мога да се докопам – е налично и на рафта ми, и винаги съм изпълнен с радост, когато открия нещо ново…не случайно притежавам пет копия на “Рейнско злато” или три копия на “Парсифолl” и “Залезат на боговете” (в чисто количествено отношение всъщност не притежавам това само за себе си)“.
…..
„В допълнение към колекцията от арии, спомената по-горе, има и още една. В нея ще намерите между другото: много роли на Вагнер, части от „Антигона“ на Карл Орф (като Креон), две песни на Шуберт и откъс от „Воцек“ от MET (на английски)“.
…..
„От 1955 г. до 1961 г. и 1964 г. Херман Уде пее в МЕТ.
……
„Прегледах някои отзиви от това време и искам да възпроизведа някои пасажи тук.
Английският оригинал може да се прочете на линка
http://archives.metoperafamily.org/archives/frame.htm
(Тук можете също да търсите всеки друг певец, който е пял в MET от 30-те години на миналия век; съставите са възпроизведени и някои от тях също са критикувани; преводът е мой.)
……
За дебюта на Херман Уде в МЕТ през 1955 г. в “Лоенгрин”:
“ (…) Накратко, страхотно изпълнение, визуално брилянтно, вокално богато. И то запозна публиката на MET с Херман Уде, баритон, който без съмнение ще докаже, че може да бъде траен стълб на наскоро западащото Вагнер крило на ансамбъла.
Като Телрамунд той разкрива глас с истински героично измерение, чиято височина е като цяло чиста и звучна като камертон, чийто тембър звучи топло и звънливо. Той също има цвят и е впечатляващ с вокалната си модулация на текста. Имайки предвид всички тези неща, жалко е, че Херман Уде изглежда се чувства принуден да пее във „forte“ през повечето време, което води до това, че оставя малко резерв за кулминациите. Тъй като г-н Уде не е свикнал с акустиката на тази къща, възможно е той да смята, че може да бъде чут по-добре само чрез чист звук.
Сигурен съм, че това ще отшуми с времето, както и склонността му да преувеличава. Аспект, който е неблагоприятен за всички нас, тъй като г-н Уде е великолепен човек, чието присъствие предизвиква внимание и уважение. Неговият Телрамунд няма да загуби и частица от силата си, ако беше малко по-премерен в жестовете си“.
……
„Като Холандеца, Херман Уде наистина беше уникален в гореспоменатия запис на „Kna“ (Bayreuth live 22 юли 1955 г.). По отношение на вокалния материал той разполагаше с необходимата сила за гласуване на Холандеца, което не важи за всички видни представители на ролята.
……
„Но още по-важно е колко чудесно изобразява Херман Уде призрачното и бледото, смесицата от примирение и гняв – това изисква повече от чиста сила. Именно това „още“ с настръхване ви кара да търсите тези стари записи – и ви доставя много радост, след като ги намерите.
…..
„Освен Херман Уде, Лудвиг Вебер, Волфганг Виндгасен, Астрид Варнаи и Йозеф Траксел също са във върхова форма като уникален луксозен актьорски състав за малката роля на Кормчията. Страхотен ансамбъл без слабо място, подхранван от „Kna“, който имаше наистина добър ден и ясно демонстрира разликата между скорост и драма.
……
За „Парсифал“ (една година дори Херман Уде пее Амфортас и Клингзор в представление):
„ (…) Отдавна се знае, че Херман Уде е един от най-добрите певци на МЕТ. Истинско удоволствие е да гледаш неговия Амфортас. Разбира се, трябва да направите вокални отстъпки – по време на кулминации гласът понякога изглежда разпръснат и не винаги е напълно стабилен. Но какъв великолепен портрет. Той беше рицарска фигура, изпълнена с благодат, превърната във величие чрез страдание. Рядко се натъквате на толкова съвършено и фино изобразяване на характера в операта.“
Отзиви за „Пръстена на нибелунга“, отразени също в „Tamino Klassikforum“:
За “Рейнско злато”:
„ (…) Херман Уде, като Вотан, хвърля нова, зловеща светлина върху капризния, алчен бог и повече пее, отколкото дъвче изреченията, както често се прави в тази роля.“
…….
За „Залезът на боговете“:
„ (…) Херман Уде, един от най-добрите певци на Вагнер, които сме имали в MET от много години, беше превъзходен Гунтер. Грациозна, доминираща, но никога ненатрапчива сценична фигура внесе оттенъци в характера му, които никога преди не са били толкова ясно долавяни. Неговото представяне на срама и объркването на Гунтер във второ действие и неговото хладно решение (но все още разклатено от съмнения) преди Хаген да убие Зигфрид, са незабравими.“
……
За „Валкюра“:
„ (…) Друга чудесна характеристика беше тази на Херман Уде, който даде първия си Вотан за сезона. Вотан на г-н Уде може да е повече човек, отколкото бог, но неговата концепция за ролята изисква уважение и благоговение. Баритонът използва богатия си глас в своя полза, а безупречната му немска дикция прави възможно всяка една дума, дори в тихите пасажи, да бъде пренесена чак до последните редове на публиката.“
…..
Първият “Воцек” в MET:
„ (…) Актьорският състав беше от високо качество, с достоверен Воцек, който въпреки това бе изпят мощно и ярко изобразен от Херман Уде. Той има отлична форма за ролята и неговата твърда, военна издръжливост, която се разпада вълнуващо в точния момент, плюс вокалната му звучност допълват изпълнението му. Освен това владее изненадващо интелигентно английския текст (за човек, роден в Бремен).
…..
И за “Лоенгрин”, година преди смъртта му:
„ (…) Г-н Уде очевидно се бори с по-високите проходи на частта на Телрамунд и като цяло битката беше загубена. Чувството му за драма беше толкова ефективно, колкото винаги, но просто му липсваше вокалната увереност, за да отговори на очакванията.
…..
P.S. Волфганг (от редакцията на „Tamino Klassikforum“):
Значи всъщност имате записа на „Вълшебният стрелец“ с него? Ох, завиждам!
Досега съм виждал само записи с извадки от операта на невъзможни цени:
(Вярно е, че гласът му има известна прилика, двамата се редуваха да пеят Вотан в Байройт. Въпреки че много се възхищавам и на Ханс Хотер, за мен Херман Уде има по-интересния, по-мъжествен глас).
— Щастливците са любопитни.
(Фридрих Ницше)
(край на цитатите с мнения на читатели на „Tamino Klassikforum“)
Както писах в началото, в периода на най-хубавите си и успешни изяви, по време на спектакъл на Оперния театър в Кил на сцената на Кралската опера в Копенхаген на 10 октомври 1965 г. Херман Уде умира след сърдечна атака.
Няма да изброявам всички роли от големия репертоар на Херман Уде. Помествам по-долу участията му на сцената на Виенската държавна опера, от които се разбира една част от тях. След това давам обзор на дискографията му, който също допълва много роли в репертоара му.
Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen |
---|---|---|---|
Capriccio | Der Graf | 02.06.1951–16.05.1963 | 14 mal |
Carmen | Escamillo | 10.01.1950–08.06.1959 | 9 mal |
Die Zauberflöte | Sprecher | 18.10.1950–21.12.1964 | 16 mal |
Don Carlo (Ital.) | Il Grande Inquisitore | 04.05.1959–16.06.1959 | 2 mal |
Don Carlo (Ital.) | Filippo II. | 08.09.1957–17.12.1962 | 4 mal |
Elektra | Orest | 12.09.1957–15.01.1963 | 10 mal |
Faust | Méphistophélès | 16.02.1963–19.03.1963 | 3 mal |
Fidelio | Don Pizarro | 15.10.1950–07.05.1960 | 10 mal |
Fidelio | Don Fernando | 05.11.1950–08.06.1960 | 11 mal |
Gasparone | Conte Erminio | 21.12.1950–25.05.1951 | 11 mal |
Götterdämmerung | Gunther | 12.06.1960–14.06.1960 | 2 mal |
Le nozze di Figaro | Figaro | 12.01.1950–03.10.1959 | 8 mal |
Palestrina | Graf Luna | 05.11.1958 | 1 mal |
Palestrina | Der Kardinal von Lothringen | 20.03.1965–27.05.1965 | 3 mal |
Rigoletto | Graf von Monterone | 07.11.1958 | 1 mal |
Rigoletto | Rigoletto | 06.01.1950–04.12.1950 | 4 mal |
Salome | Jochanaan | 11.09.1959 | 1 mal |
Tosca | Baron Scarpia | 06.11.1950–28.06.1951 | 6 mal |
Tristan und Isolde | Melot | 01.04.1958–26.05.1960 | 5 mal |
Turandot | Timur | 29.10.1958–06.11.1958 | 2 mal |
(край на цитата)
Както виждаме, роли в опери от Рихард Щраус, Моцарт, Верди, Бизе, Пфицнер („Палестрина“), Пучини, Гуно, Бетовен и други.
Дебюта на Херман Уде във Виена е на 6 януари 1950 г. в ролята на Риголето в едноименната опера от Верди. Цитирам състава на ансамбъла при този негов дебют:
BESETZUNG | 06.01.1950
Musik | Giuseppe Verdi |
---|---|
Musikalische Leitung | Wilhelm Loibner |
Inszenierung | Josef Witt |
Bühnenbilder und Kostümentwürfe | Gottfried Neumann-Spallart |
Der Herzog von Mantua | Anton Dermota |
Rigoletto | Hermann Uhde |
Gilda | Anna Tassopulos |
Sparafucile | Herbert Alsen |
Maddalena | Dagmar Hermann |
Giovanna | Berta Seidl |
Graf von Monterone | Marjan Rus |
Marullo | Harald Pröglhöf |
Borsa | Erich Majkut |
Graf von Ceprano | Alfred Muzzarelli |
Die Gräfin Ceprano | Aenne Michalsky |
Ein Page der Herzogin | Dorothea Frass |
(край на цитата)
Последната изява на Херман Уде във Виена е на 27 май 1965 г. – 5 месеца преди нещастния му край на 10 октомври 1965 г., в ролята на Кардиналът на Лотарингия от операта „Палестрина“ от Ханс Пфицнер. В тази съвременна опера Херман Уде играе във Виена общо 4 пъти в две различни роли: при премиерата на 5 ноември 1958 г. в ролята на Граф Луна и после още 3 пъти през 1965 г. в ролята на Кардиналът на Лотарингия. Цитирам състава на ансамбъла при последната изява на Херман Уде във Виена:
BESETZUNG | 27.05.1965
(край на цитата)
Четем на няколко места в горния ансамбъл името на българския бас Любомир Панчев, който има забележителна кариера във Виенската държавна опера в няколко хиляди спектакъла, макар и в малки роли. По тази причина той е имал прозвището „Царят на малките роли“. За него съм писал статии по повод на рождения му ден.
Не знам дали операта „Палестрина“ от Ханс Пфицнер (Hans Pfitzner) е позната на голям брой български любители на оперното изкуство. Този немски композитор, роден през 1869 г. в Москва (баща му е бил оркестрант в Московската опера, през 1872 г. се връща със семейството си във Франкфурт), починал през 1949 г. в Залцбург е написал 5 опери между 1895 и 1931 г., от които „Палестрина“ е имала най-голям успех (премиера на 12 юни 1917 г. в Мюнхен). Тук няма да се спирам на операта, тя е с църковно-музикален сюжет от средновековието – 1563 г., когато „най-великият църковен компонист“ (по думите на музиколога Иван Камбуров) Джовани Палестрина (1525-1594) е капелмайстор в църквата „Santa Maria Maggiore“ в Рим. Тази творба на Ханс Пфицнер се счита за едно от най-важните оперни произведения на 20-и век, но се играе главно в немскоезичните страни и то в оперни театри с големи традиции и възможности за солисти, тъй като поставя изключително трудни проблеми на целия ансамбъл от изпълнители (около 20 основни и трудни роли), трае 3 и половина часа.
Очевидно за Виенската държавна опера това не е проблем, през 1958 г. Херман Уде е играл ролята на Граф Луна (баритон), докато през 1965 г. пее в басовата партия на Кардинала на Лотарингия (само 4-5 месеца преди смъртта си). Съществува запис на тази опера с блестящ ансамбъл, между другото с: Николай Геда (Палестрина – тенор), Хелен Донат (Ighino – дете на Палестрина, сопран), Бригите Фасбаендер (Silla – ученик на Палестрина, мецосопран), Карл Ридербуш (папа Пий IV – бас), Бернд Вайкл (Morrone – папски пратеник, баритон), Дитрих Фишер-Дискау (Borromeo – кардинал в Рим, баритон), Херман Прей (Graf Luna, говорител на краля на Испания). Записът е от 1972 г. на „Deutsche Grammophon“ (3 CD’s), оркестър на Баварското радио с диригент Рафаел Кубелик. По една случайност за повечето от споменатите певци писах вече „оперни истории“ до сега.
И почти в края на статията ми – една информация за най-важните музикални записи с участие на Херман Уде, както и данни за ансамбли, диригенти, година на запис и фирма:
Recordings: | |
Beethoven – Fidelio (Böhm 1960 live/Nilsson, Vickers, Tozzi, Czerwenka, Anthony, Hurley) | Melodram (LP) |
Mussorgsky – Boris Godunov (Jochum 1957 live/Hotter, Borg, Böhme, Fehenberger, Mödl) | Myto |
Orff – Antigonae (Solti 1951 live/Goltz, Barth, Kuen, Ostertag, Haefliger, Böhme, Schech) | Orfeo |
Strauss R. – Die ägyptische Helena (Keilberth 1956 live/Rysanek, Aldenhoff, Kupper, Malaniuk, Holm) | Melodram |
Verdi – Don Carlos (Cleva 1959 live/Rysanek, Thebom, Gari, Merrill, Hines) | Melodram (LP) |
Wagner – Der fliegende Holländer (Knappertsbusch 1955 live/Varnay, Weber, Lustig, Windgassen) | Arkadia |
Wagner – Der fliegende Holländer (Keilberth 1955 live/Varnay, Weber, Lustig, Traxel) | Teldec |
Wagner – Götterdämmerung (Knappertsbusch 1951 live/Aldenhoff, Varnay, Weber, Mödl, Höngen) | Estro Armonico |
Wagner – Götterdämmerung (Knappertsbusch 1955 live/Varnay, Aldenhoff, Rysanek, Malaniuk, Frick, Kraus) | Orfeo |
Wagner – Götterdämmerung (Knappertsbusch 1957 live/Varnay, Grümmer, Windgassen, von Ilosvay, Greindl, Neidlinger) | Laudis |
Wagner – Götterdämmerung (Keilberth 1952 live/Varnay, Lorenz, Mödl, Siewert, Greindl, Neidlinger) | LYS |
Wagner – Lohengrin (Keilberth 1953 live/Windgassen, Steber, Varnay, Greindl) | Teldec |
Wagner – Lohengrin (Jochum 1954 live/Windgassen, Varnay, Adam, Fischer-Dieskau, Nilsson) | Golden Melodram |
Wagner – Parsifal (Krauss 1953 live/Vinay, Mödl, London, Greindl, Weber) | LYS |
Wagner – Parsifal (Knappertsbusch 1951 live/Windgassen, Mödl, London, van Mill, Weber) | Teldec |
Wagner – Das Rheingold (Krauss 1953 live/Hotter, Stolze, Witte, Kuen, Neidlinger, Weber, Greindl, Malaniuk) | Gala |
Wagner – Das Rheingold (Kempe 1960 live/Hines, Windgassen, Varnay, Töpper, Frick) | Golden Melodram |
Aus Münchens Operngeschichte | Preiser – LV |
(край на цитата)
Накрая в тази статия за Херман Уде ще дам повече подробности за кариерата му в МЕТ Ню Йорк през годините от 1955 до 1961 г. и отново през 1964 г.:
Той има общо 62 изяви на сцената на МЕТ в следните опери:
Рихард Вагнер: „Лоенгрин“ (Телрамунд, 9 изяви – дебют и последна изява в МЕТ в тази роля), „Рейнско злато“ (Вотан – 3 изяви), „Залезът на боговете“ (Гунтер – 4 изяви), „Валкюра“ (Вотан – 3 изяви), „Парсифал“ (Амфортас и Клингзор – 8 изяви), „Тристан и Изолда“ (Мелот – 2 изяви),
Джузепе Верди: „Дон Карлос“ (Великият инквизитор – 11 изяви),
Албан Берг: „Воцек“ (Воцек – 10 изяви),
Лудвиг ван Бетовен: „Фиделио“ (Дон Пицаро – 5 изяви),
Джакомо Пучини: „Тоска“ (Скарпия – 2 изяви),
Рихард Щраус: „Електра“ (Орест – 3 изяви).
Дебюта (на 18 ноември 1955 г.) и последната изява (на 14 март 1964 г.) на Херман Уде в МЕТ са в ролята на Телрамунд в „Лоенгрин“ от Вагнер.
Нека днес на 21 юли 2024 г. да почетем делото на големия оперен певец Херман Уде по случай 110 години от рождението му, които се навършиха вчера на 20 юли 2024 г.
Мир на праха му!.
……………..
Изпълнения:
Hermann Uhde; “Leb’ wohl”; DIE WALKÜRE; Richard Wagner
´´´´
Lisa Della Casa & Hermann Uhde “Und du wirst mein …
´´´´
Hermann Uhde sings Kaspar’s aria from Weber’s Der Freischütz
´´´´
Hermann Uhde; “Votre toast”; (Sung in German); CARMEN …
´´´´
Der fliegende Holländer: Die Frist ist um (Live)
´´´´
Rita Streich; Hermann Uhde; “Tutte le feste”; RIGOLETTO …
´´´´
Hermann Uhde; Schlaf find´ ich erst (Don Carlos)
´´´´