Днес е годишнина от рожденито на френско-канадското мецосопрано Югет Туранго
Драги приятели на оперната музика, днес на 12 август 2018 г. желаех да поздравя за кръглия й рожден ден една голяма оперна певица от Канада – мецосопранът Югет Туранго (Huguette Tourangeau), родена на този ден през 1938 година в Монреал. За голямо съжаление, влизайки в Интернет за информация преди седмица научих, че тя е починала на 21 април 2018 г. Бях писал малка статия за нея през 2014 г., от тогава не съм се интересувал.
Понеже Югет Туранго е голямо име в световната вокална музика, днес ще отделя време и напиша повече за нея – нека това бъде нещо като мемориално четиво след смъртта й през тази година.
Цитирам едно кратко съобщение по този случай:
Décès de la mezzo-soprano Huguette Tourangeau (1938-2018)
La mezzo québécoise Huguette Tourangeau est décédée le 21 avril dernier. Native de Montréal, la chanteuse d’opéra a connu une importante carrière internationale. Elle a chanté, entre autres, au Metropolitan Opera. On peut lire sa biographie dans l’Encyclopédie canadienne.
(край на цитата)
Превод:
Смъртта на мецосопраното Югет Туранго (1938-2018)
Мецосопраното от Квебек Югет Туранго почина на 21 април. Родена в Монреал, оперната певица има важна международна кариера. Тя пее, между другото, в Метрополитън опера. Можете да прочетете нейната биография в Канадската енциклопедия.
(край на превода)
Ако за много оперни любители тази артистка да не е от най-популярните, тя е имала голяма певческа кариера през втората половина на миналия век преди всичко в Америка (Ванкувър, Бостън, Мексико-град, Далас, Хюстън, Филаделфия, Санта Фе и други), като през 1973 г. е бил и дебюта й в Ню Йорк в МЕТ в ролята на Никлаус в операта „Хофманови разкази“ от Офенбах при участието на Пласидо Доминго.
Основният й репертоар е от жанра на френската опера и стила „белканто“. Туранго е оставила много голяма дискография и то от прочути фирми, като „Decca“, с участието на най-добри солисти-певци от съответната епоха, благодарение на което се е прочула в световен мащаб. На това място не е излишно да припомня, че българските певци Никола Гюзелев и Николай Гяуров са били нейни партньори при някои записи. Нека бъда конкретен и цитирам:
| 1979 | Le Roi de Lahore Kaled | Joan Sutherland, Sherrill Milnes, Nicolai Ghiaurov | Richard Bonynge | Decca |
(край на цитата)
Не случайно в двата записа участва световно известната певица Джоан Съдърланд, която е съпруга на диригента Ричард Алан Бонинг (Richard Alan Bonynge), който дълги години е ментор на Югет Туранго и прави с нея десетки записи на опери от най-различни стилове и автори, като много често включва в съставите и съпругата си. Чест е за Гюзелев и Гяуров, че са работили в такива прочути състави и при фирма като „Decca“. В тази статия ще има подробен списък на записите, както и данни за диригента Бонинг. Нека веднага припомня, че само преди няколко дни, когато писах статия за певицата Дебора Ридел (Deborah Riedel), също стана въпрос за диригента Ричард Бонинг, тъй като той е бил и неин ментор. Показах и негови снимки с нея, както и с българската певица Виолина Ангелова, която от много години е солистка в Оперния театър в Кейптаун / Южна Африка.
Югет Туранго започва музикалното си образование през 1958 г. в Консерваторията в Монреал, където учи вокално изкуство при Ruzena Herlinger, музикален репертоар при Otto-Werner Mueller и рецитация при Roy Royal. Преди това учи в Монреал пиано и педагогика в „Marguerite-Bourgeoys College”. През 1962 г. е солистка в Монреал в едно ранно произведение – „Vespro della Beata Vergine” от Монтеверди.Същинският й оперен дебют е през 1964 г. също в Монреал в ролята на Мерседес в операта „Кармен“ от Бизе под диригентството на Зубин Мета. Той я насърчава да участва в регионалните прослушвания за кандидати в МЕТ в Ню Йорк. Тя се явява и е една от петте финалисти при 5000 кандидати, печели награда от 2000 щатски долара на “Фондация Фишър” и договор за участие при турнета на ансамбъла на МЕТ през годините 1964-1965. През лятото на 1964 г. тя играе в ролята на Керубино в “Сватбата на Фигаро“ от Моцарт при „Стратфорд фестивал” под диригентството на Ричард Бонинг, а в 1965-66 г. играе в ролята на Кармен в операта от Бизе в 56 североамерикански градове в турне с ансамбъла на МЕТ. През 1966 г. играе в тази роля в „New York City Center Opera“ с особено голям успех.
В този период започват и гастроли в Европа: в Лондон (в ролята на Urbain в „Хугеноти“ от Майербер) и в други градове на Великобритания, в Нидерландия, Франция, Западна Германия. Ето някои нейни роли в този период: Малика в „Лакме“ от Делиб в Сиатъл, Кралица Елизабета в „Мария Стюарт“ от Доницети в Сан Франциско, Адалджиза в „Норма“ от Белини, Принц Орловски в „Прилепът“ от Йохан Щраус. По време на „Експо 1967“ тя играе в ролята на Зибел в операта „Фауст“ от Гуно. Туранго играе с голям успех на сцената на Държавната опера в Хамбург в централната роля на Giulio Cesare в еднименната опера от Хендел (роля за контра-тенор или алт), също и като Кармен. През есента на 1972 г. тя участва в спектакли на “Лукреция Борджия” от Доницети във Ванкувър и Едмънтън.
На 29 ноември 1973 г. Югет Туранго прави своя дебют в МЕТ в Ню Йорк в „Хофманови разкази“ от Офенбах (писах в началото за това). Вестник “Ню Йорк Таймс” определя играта й като “прекрасна”. Същата година тя пее ролята на Бертаридо в операта „Роделинда” от Хендел на „Holland Festival“, а през двата сезона 1972 и 1973 постига голям успех в оперния театър в Санта Фе в ролята на Grande-Duchesse в операта „La Grande-Duchesse de Gérolstein“ от Жак Офенбах. През юни 1974 г. тя участва заедно с Джоан Съдърланд при първите постановки в новата оперна сграда в Сидни / Австралия. В този оперен театър тя пее при 16 спектакъла на „Кармен“ през 1977 г. През същата година е нейния дебют на сцената на Ковънт Гардън в Лондон в ролята на Елизабета в „Мария Стюарт“ от Доницети. През 1978 г. пее Церлина в “Дон Жуан“ от Моцарт в МЕТ в Ню Йорк.
Нека се спра по-подробно на кариерата на Югет Туранго в МЕТ. На тази световна сцена тя играе общо 49 пъти в 5 различни опери в периода от 1973 до 1978 г. Тези опери са: „Хофманови разкази“ от Офенбах, „Есклармонда“ от Жул Масне и три опери от Моцарт – „Така правят всички“, „Сватбата на Фигаро“ и „Дон Жуан“.
Ще цитирам някои от ансамблите при нейни изяви: при дебюта й в „Хофманови разкази“ от Офенбах на 29.11.1973 г.:
Metropolitan Opera House
November 29, 1973
Benefit sponsored by the Metropolitan Opera Guild
for the production funds
New ProductionLES CONTES D'HOFFMANN {121}
Jacques Offenbach-Jules Barbier
Hoffmann................Plácido Domingo
Olympia.................Joan Sutherland
Giulietta...............Joan Sutherland
Antonia.................Joan Sutherland
Stella..................Joan Sutherland
Lindorf.................Thomas Stewart
Coppélius...............Thomas Stewart
Dappertutto.............Thomas Stewart
Dr. Miracle.............Thomas Stewart
Nicklausse..............Huguette Tourangeau [Debut]
Muse....................Huguette Tourangeau
Andrès..................Andrea Velis
Cochenille..............Andrea Velis
Pitichinaccio...........Andrea Velis
Frantz..................Andrea Velis
Luther..................Edmond Karlsrud
Nathanael...............Charles Anthony
Hermann.................Russell Christopher
Spalanzani..............Nico Castel
Schlemil................Clifford Harvuot
Crespel.................James Morris
Mother's Voice..........Cynthia Munzer
Conductor...............Richard Bonynge
(край на цитата)
Знаменит състав от солисти, начело с Пласидо Доминго, Джоан Съдърланд, Томас Стюарт и Югет Туранго.
През ноември и декември 1976 г. Югет Туранго играе в 10 спектакла на рядко поставяната опера „Есклармонда“ от Жул Масне в ролята на Parséïs. Ето състава при първата изява на 19 ноември:
Metropolitan Opera House
November 19, 1976
Benefit sponsored by the Metropolitan Opera Guild for the production funds
Metropolitan Opera Premiere
ESCLARMONDE {1}
Jules Massenet--Alfred Blau/Louis Ferdinand de Gramont
Esclarmonde.............Joan Sutherland
Roland..................Giacomo Aragall
Parséïs.................Huguette Tourangeau
Emperor Phorcas.........Clifford Grant [Debut]
Cléomer.................John Macurdy
Bishop of Blois.........Louis Quilico
Énéas...................John Carpenter
Saracen Envoy...........Nico Castel
Byzantine Herald........Paul Franke
Conductor...............Richard Bonynge
(край на цитата)
Наново отлични солисти: Джоан Съдърланд, Джакомо Арагал, Югет Туранго и други.
Последните 7 изяви на Югет Туранго в МЕТ са в операта „Дон Жуан“ от Моцарт, където тя играе в ролята на Церлина. Цитирам състава при последната й изява в МЕТ:
Metropolitan Opera House
March 30, 1978DON GIOVANNI {354}
Don Giovanni............James Morris
Donna Anna..............Joan Sutherland
Don Ottavio.............John Brecknock [Last performance]
Donna Elvira............Julia Varady [Last performance]
Leporello...............Gabriel Bacquier
Zerlina.................Huguette Tourangeau [Last performance]
Masetto.................Allan Monk
Commendatore............John Macurdy
Conductor...............Richard Bonynge
(край на цитата)
Както винаги и тук е Джоан Съдърланд, а последна изява заедно с Югет Туранго тук има в ролята на Донна Елвира и една голяма оперна певица от Европа – сопранът Юлия Варади (съпруга на световно известния баритон Дитрих Фишер-Дискау). Диригент както при всички спектакли на Югет Туранго е Ричард Бонинг – неин ментор и съпруг на Джоан Съдърланд.
Един подробен списък на повечето роли в кариерата на Югет Туранго ще приложа по-долу в тази статия.
Гласът на Туранго е много гъвкав и може да се адаптира към една пълна гама от произведения в репертоара за мецосопрани и алти. Много роли, написани за контра-тенори или в миналото за тенори-кастрати влизат в нейния репертоар. Тя е специалист и в колоратурните роли в опери от Росини, както и в тези за лиричните мецосопрани от френския оперен репертоар, но и за тези с известно пародиране на „здравия немски оперен тон“. Ето един оригинален цитат на италиански език, който характеризира вокалното й изкуство:
„Dotata di una voce sonora, agile ed estesa, si è imposta in un repertorio eterogeneo grazie alla versatilità vocale e alle doti interpretative e recitative”.
(край на цитата)
Превод:
„Надарена със звучен, пъргав и широк глас, тя се утвърди в разнороден репертоар благодарение на своята вокална гъвкавост и своите интерпретаторски и актьорски умения“.
(край на превода)
След 1984 г. Туранго преподава вокално изкуство в Монреал. Съпругът й Barry Thompson (починал през 2009 г.) е бил директор на Оперния театър във Ванкувър (1975-78 г.) и на Оперната асоциация в Едмънтън.
Югет Туранго е носител на редица отличия и награди: през 1977 г. тя получава като първа носителка наградата на “Canadian Music Council” за артист на годината, а през юли 1997 г. – „Member of the Order of Canada“.
Цитирам списък на по-голямата част от ролите й:
- Così fan tutte (Dorabella)
- Don Giovanni (Zerlina)
- Le nozze di Figaro (Cherubino)
- Georges Bizet
- Carmen (Carmen; Mercédès)
- Giacomo Meyerbeer
- Les Huguenots (Urbain)
- Jules Massenet
- Esclarmonde (Parséis)
- Le roi de Lahore (Kaled)
- Therese (Therese)
- Léo Delibes
- Lakmé (Malika)
- Gioachino Rossini
- Il barbiere di Siviglia (Rosina)
- Semiramide (Arsace)
- Gaetano Donizetti
- Lucrezia Borgia (Maffio)
- Maria Stuarda (Elisabetta)
- Lucia di Lammermoor (Alisa)
- Vincenzo Bellini
- Norma (Adalgisa)
- Jacques Offenbach
- Les contes d’Hoffmann (Nicklausse, La Musa)
- La Grande-Duchesse de Gérolstein (Grande-Duchesse)
- Johann Strauß jr
- Die Fledermaus (Prinz Orlofsky)
- Georg Friedrich Händel
- Rodelinda (Bertarido, Unulfo)
- Franco Leoni
- L’oracolo (Han Qui)
- Giuseppe Verdi
- Luisa Miller (Federica)
- Rigoletto (Maddalena)
- Ambroise Thomas
- Mignon (Mignon)
(край на цитата)
За дискографията на Югет Туранго писах малко в началото. Сега следва по-подробен списък (източник на италиански език):
| Anno | Titolo Ruolo | Cast | Direttore | Etichetta |
|---|---|---|---|---|
| 1969 | Les Huguenots Urbain | Joan Sutherland, Martina Arroyo, Nicolai Ghiuselev | Richard Bonynge | Decca |
| 1971 | Rigoletto Maddalena | Sherrill Milnes, Luciano Pavarotti, Joan Sutherland | Richard Bonynge | Decca |
| Lucia di Lammermoor Alisa | Joan Sutherland, Luciano Pavarotti, Sherrill Milnes | Richard Bonynge | Decca | |
| 1972 | Les contes d’Hoffmann Nicklausse/La Muse | Placido Domingo, Joan Sutherland, Gabriel Bacquier | Richard Bonynge | Decca |
| 1973 | Thérèse Thérèse | Ryland Davies, Louis Quilico | Richard Bonynge | Decca |
| 1974 | Maria Stuarda Elisabetta I | Joan Sutherland, Luciano Pavarotti, Roger Soyer | Richard Bonynge | Decca |
| 1975 | L’oracolo Hua-Qui | Joan Sutherland, Tito Gobbi, Ryland Davies | Richard Bonynge | Decca |
| Esclarmonde Parseis | Joan Sutherland, Giacomo Aragall, Clifford Grant | Richard Bonynge | Decca | |
| 1979 | Le Roi de Lahore Kaled | Joan Sutherland, Sherrill Milnes, Nicolai Ghiaurov | Richard Bonynge | Decca |
| 1985 | Rodelinda Unulfo | Joan Sutherland, Alicia Nafé, Samuel Ramey | Richard Bonynge | Decca |
Falla, El amor brujo – Dutoit/Orchestre Symphonique de Montrèal/Toureangeu, 1984 Decca
Tourangeau, Arias From Forgotten Operas – Huguette Tourangeau/L’Orchestre de la Suisse Romande/Richard Bonynge, 1971 Decca
(край на цитата)
Прави впечатление, че при всички записи като диригент фигурира името на Ричард Бонинг. За това писах също в началото. Тук ще поясня, че този австралийски диригент, роден през 1930 г. е оставил трайни следи в световното оперно изкуство. Той все още продължава да дирижира, може би не така активно, но открих тия дни нещо много интересно, свързано не само с Никола Гюзелев и Николай Гяуров (записите, за които писах в началото), но и за негова изява през април 2013 г. в Южна Африка, където той е дирижирал спектакъл на „Лучия де Ламермур“ от Доницети на сцената на Операта в Кейптаун с участието на българския мецосопран Виолина Ангелова. Има снимка на солистите и на Ричард Бонинг с надпис: „Tenor Colin Lee, soprano Pretty Yende, conductor Richard Bonynge, mezzo-soprano Violina Anguelov and baritone George Stevens at a concert performance of Lucia di Lammermoor in Cape Town in April 2013“.
Някои от моите читатели може би си спомнят, че за тази певица аз написах вече няколко пъти специални статии по случай рождения й ден, придружени от снимки, някои от които тя ми изпрати през годините след 2014. Тя е пяла преди години в Германия (в Потсдам и другаде), имах връзка с нея и тя ми прати данни от кариерата си от доста години като първи мецосопран в Оперния театър в Кейптаун, където работи и до сега.
В хода на търсене данни за диригента Бонинг изпитах голяма изненада, като открих в Уикипедия страница на български език за него. Не знам как е станало така, може би той е имал изяви в България или по други причини, но докато за редица български оперни дейци (да не говорим за тези от едно време), данните на български език са оскъдни, то страницата на Бонинг е на много високо ниво във всяко отношение – стил, съдържание, никакви печатни грешки и неточности. Тази статия може да послужи за образец, как се работи в Уикипедия. Мисля, че авторът (или авторите) са били хора с висока обща и музикална култура. Ето защо ще цитирам цялата статия, за да се запознаят повече лица с този много плодовит и талантлив диригент, който през септември ще навърши 88 години (на смимката не може да се открие възрастта му!):
Ричард Алан Бонинг (на английски: Richard Alan Bonynge (произношение ˈbɒnɪŋ/ bon-ing), командор на Ордена на Британската империя, носител на Ордена на Австралия, е австралийски диригент и пианист.
Бонинг е роден в Сидни, Австралия, на 29 септември 1930 г. Учи в Мъжката гимназия в Сидни, после – пиано в Кралският музикален колеж в Лондон. Школува се допълнително като пианист, продължавайки обучението като частен ученик и става корепетитор на оперни изпълнители. Една от тях е Джоан Съдърланд, на която акомпанира в Австралия. Скоро след това сътрудничество двамата сключват брак и стават дует, който в началото (до 1962 г.) дава предимно рецитали.
През 1962 г., на концерт с оперни арии на Джоан Съдърланд в Рим, диригентът на оркестъра е бил болен, заместникът му е бил ударен от автомобил и Бонинг се наложило да вземе диригентската палка. Оттогава фактически дирижира всички изпълнения на съпругата си.
Бонинг дебютира като оперен диригент през 1963 г. във Ванкувър, където дирижира „Фауст“. Същата година, отново във Ванкувър, поставя „Норма“ за пръв път, със Съдърланд в главната роля и Мерилин Хорн като Адалджиза. Той дирижира и Английския камерен оркестър в много записи на опери и на класически произведения.
Проучвайки Жул Масне и италианските композитори на белкантото, Бонинг открива твърдението на Масне, че операта му „Есклармонд“ е неговото „най-добро постижение“. Това изпълва Бонинг с любопитство, дори заради потъналата в забвение опера, която почти не е изпълнявана от края на 19 век. Бонинг се сдобива с една окъсана партитура в Париж, а впоследствие купува пълна на търг в Ню Йорк. Макар че съпругата му първоначално е скептична за ролята, Бонинг е ентусиаст относно творбата и накрая я убеждава, че трябва да изпълни ролята на Есклармонд. Така операта е представена в Сан Франциско и Метрополитън, съответно през 1974 и 1976 г., а изпълнението на Съдърланд, поддържана от Бонинг, е емблематично за тази роля, с която са се захващали и много други големи певици. Това сочи, че Бонинг има тънък усет за избора на репертоар, той е и този, който насочва съпругата си към колоратурните роли на белкантото.
През 1977 г. Бонинг става музикален директор на оперния оркестър във Ванкувър при създаването му. Първото му дирижиране тук е на операта „Кралят на Лахор“ (Масне), в която пее и съпругата му.
Дебютът си в Метрополитън прави на 12 декември 1966 г., а последното му появяване там е на 6 април 1991 г. Повечето от изпълненията в Метрополитън опера дирижира между 1966 и 1987 г., като в тях обикновено пее и Джоан Съдърланд. В началото негов „специалитет“ (до началото на 70-те години) е музиката от 18-ти и ранния 19-ти век, повечето – в белкантовия репертоар: Росини, Белини и Доницети. Постепенно добавя и ранния Верди („Травиата“, „Риголето“, „Трубадур“), Офенбах („Хофманови разкази“), по-късно – и Масне („Есклармонд“ и „Вертер“). Бонинг дирижира и записва и трите балета на Чайковски — „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“ и „Лешникотрошачката“.
През 2007 г. Ричард Бонинг дирижира серия представления в няколко американски оперни театъра (Гранд опера във Флорида, Мичиганския оперен театър, по-късно е ангажиран предимно с Австралийската оперна компания – „Лучия ди Ламермур“ през август 2008 и през 2006 за Опера Куинсленд; „Капулети и Монтеки“ в Мелбърн и Сидни през средата на 2009 г.
През 1977 г. Ричард Бонинг е обявен за Командор на Ордена на Британската империя за принос към музиката. През 1983 г. е обявен за Офицер на Ордена на Австралия, а през 1989 г. – Командор на Националния орден на честта на Република Франция. През 2009 г. Бонинг е награден с наградата в памет на сър Бърнард Хайнце (1894-1982) – австралийски професор по музика и диригент.
(край на статията)
И накрая – списък на повечето музикални записи на диригента Бонинг. В него са и тези на българските артисти Никола Гюзелев и Николай Гяуров:
- Adam Le Corsaire (English Chamber Orchestra) Decca
- Adam Le Toréador (Jo, Aler, Trempont) Decca
- Auber Le Domino Noir (Jo, Ford, Power) Decca
- Bellini Norma (Sutherland, Alexander, Horne) Decca
- Bellini Norma (Sutherland, Pavarotti, Caballé) Decca
- Bellini La Sonnambula (Sutherland, Pavarotti, GHIAUROV) Decca
- Bellini I Puritani (Sutherland, Pavarotti, Cappuccilli) Decca
- Bellini Beatrice Di Tenda (Sutherland, Pavarotti, Veasey) Decca
- Britten Young Person’s Guide to the Orchestra (London Symphony Orchestra) Decca
- Cilea Adriana Lecouvreur (Sutherland, Bergonzi, Nucci) Decca
- Delibes Lakmé (Sutherland, Vanzo, Bacquier) Decca
- Delibes Coppelia (L’Orchestre de la Suisse Romande) Decca
- Delibes Sylvia (New Philharmonia Orchestra) Decca
- Donizetti L’elisir d’Amore (Pavarotti, Sutherland, Malas) Decca
- Donizetti Lucia di Lammermoor (Sutherland, Pavarotti, Milnes) Decca
- Donizetti Lucia di Lammermoor (Gruberova, Shicoff, Agache) Teldec
- Donizetti La fille du Régiment (Sutherland, Pavarotti, Malas) Decca
- Donizetti Lucrezia Borgia (Sutherland, Aragall, Horne) Decca
- Donizetti Maria Stuarda (Sutherland, Pavarotti, Tourangeau) Decca
- Donizetti Anna Bolena (Sutherland, Ramey, Mentzer) Decca
- Donizetti La Favorita (Cossotto, Pavarotti, Bacquier) Decca
- Gay The Beggar’s Opera (Te Kanawa, Sutherland, Landsbury) Decca
- Gounod Faust (Corelli, GHIAUROV, Sutherland) Decca
- Händel Messiah (Sutherland, Krenn, Tourangeau) Decca
- Händel Alcina (Sutherland, Berganza, Freni) Decca
- Händel Rodelinda (Sutherland, Nafé, Ramey) Decca
- Kalman Die Herzogin von Chicago (Riedel, Wottrich, Groop) Decca
- Kalman Die Csardasfürstin (Kenny, Roider, Erdmann) Naxos
- Lehar The Land of Smiles (Hadley, Gustafson, Itami) Telarc
- Lehar Paganini (Hadley, Riedel, Itami) Telarc
- Lehar Giuditta (Hadley, Riedel, Itami) Telarc
- Leoni L’Oracolo (Sutherland, Gobbi, Van Allan) Decca
- Massenet Esclarmonde (Sutherland, Aragall, Tourangeau) Decca
- Meyerbeer Les Huguenots (Vrenios, Arroyo, Sutherland, GHIUSELEV) Decca
- Meyerbeer Semiramide (Riedel, Adami, Janes) Naxos
- Offenbach Les Contes d’Hoffmann (Domingo, Sutherland, Bacquier) Decca
- Paisiello Nina (Bolgan, Bernardini, Pediconi) Nuova Era
- Puccini Suor Angelica (Sutherland, Connell, Ludwig) Decca
- Rossini Semiramide (Sutherland, Horne, Sege) Decca
- Rossini Sigismondo (Ganassi, Lazzaretti) Bongiovanni
- Strauss Aschenbrödel (National Philharmonic Orchestra) Decca
- Tchaikovsky Der Nussknacker (National Philharmonic Orchestra) Decca
- Tchaikovsky Schwanensee (National Philharmonic Orchestra) Decca
- Tchaikovsky Dornröschen (National Philharmonic Orchestra) Decca
- Tchaikovsky Piano Concertos (Simon Tedeschi, The Queensland Orchestra) ABC Classics
- Verdi Rigoletto (Milnes, Pavarotti, Sutherland) Decca
- Verdi Il Trovatore (Pavarotti, Sutherland, Horne) Decca
- Verdi La Traviata (Sutherland, Pavarotti, Manuguerra) Decca
- Verdi Ernani (Pavarotti, Sutherland, Nucci) Decca
- Verdi I Masnadieri (Bonisolli, Sutherland, Ramey) Decca
- Wallace Lurline (Lewis, Silver, Soar) Naxos
(край на цитата)
Ще завърша днешната статия за Югет Туранго с една публикация от 2011 година, в която тя споделя редица моменти от живота и дейността си. Оригиналът е на немски език, после ще дам превод на български:
Портал „Opera News“
Dezember 2011, Band 76, Nr. 6
SYLVIA L’ÉCUYER
Wiedersehen: Huguette Tourangeau
Huguette Tourangeaus Repertoire reichte von Mozart und Händel bis zu Rossini, Massenet und Offenbach. SYLVIA L’ÉCUYER besucht die französisch-kanadische Mezzosopranistin, eine der meistbeschäftigten Künstlerinnen der internationalen Szene der 1970er Jahre.
Die kanadische Mezzosopranistin Huguette Tourangeau, bekannt für ihre kraftvolle, fast baritonische Bruststimme und ihre atemberaubende Bühnenpräsenz, war kaum zwanzig, als Dirigent Wilfrid Pelletier sie Anfang der 1960er Jahre bat, für seinen jungen Kollegen Zubin Mehta zu singen. Pelletier hatte das Conservatoire de Musique du Québec à Montréal gegründet und war stolz auf die Sänger, die seine Schule absolvierten. Der 24-jährige Mehta dirigierte damals als Musikdirektor des Montreal Symphony Orchestra Symphoniekonzerte und Opernproduktionen. Er lud Tourangeau ein, Verdis Requiem zu singen und ihr professionelles Operndebüt als Mercédès in Carmen zu geben. Pelletier, die von 1917 bis 1950 als Probepianistin und Dirigentin an der Met gearbeitet hatte, schlug ihr auch vor, sich auf die Vorsingen an der Met vorzubereiten. Nachdem sie diese Vorsprechen gewonnen hatte, waren die Sterne ausgerichtet. 1964 bekam Tourangeau die Rolle des Cherubino beim Stratford Festival in Ontario. Dirigent war Richard Bonynge. Tourangeaus vielversprechendes Treffen mit dem Maestro sollte ein Wendepunkt in ihrer Karriere werden. „Mein ganzes Leben war so“, sagt sie bei unserem letzten Treffen in ihrer luftigen, geräumigen Wohnung im grünen Viertel West Island in Montreal. “Ich war zufällig zur richtigen Zeit am richtigen Ort.” 1965 tourte sie mit der Metropolitan Opera National Company, diesmal in den Rollen von Carmen und Suzuki, und konnte nicht glauben, dass sie tatsächlich dafür bezahlt wurde, zu singen. “Ich war verrückt vor Freude.
Nach einer erfolgreichen Tournee mit der Met durch 56 US-Städte kehrte Tourangeau nach New York zurück und traf zufällig Bonynge, der sagte, er würde sie gerne wieder hören. Sie sollte einige Tage später in der Carnegie Hall für Colbert Artists singen, die bald ihre Agenten werden sollten. Bonynge nahm an dem Vorsprechen teil und fragte sie sofort, ob sie nach Seattle kommen könne, um Mallika vor der Lakmé seiner Frau Joan Sutherland zu singen. “Natürlich war ich!” sie erinnert sich. „Bonynge liebte meine Stimme wegen des großen mittleren Bereichs und des sehr tiefen Registers, was manchmal kritisiert wurde. Er mochte die Qualität unserer gemeinsamen Stimmen, Joan und ich, und er mochte auch die Tatsache, dass ich so begeistert war Herausforderungen. Je schwieriger der Teil, desto schneller habe ich ihn gelernt.“ Zunächst sangen Sutherland und Tourangeau gemeinsam französische Opern. Schließlich wurde Tourangeau in das Haus der Bonynges in der Schweiz eingeladen, wo der Dirigent sie mehrere Wochen lang in anderem Repertoire unterrichtete. Gemeinsam bereiteten sie eine Aufnahme vor Messiah und ein Soloalbum mit Arias aus Forgotten Operas von Auber, Balfe, Bizet, Donizetti, Vaccai und Verdi für das Label Decca, beide LPs erschienen 1970.
Genauso wie er es mit seiner Frau getan hatte, ermutigte Bonynge Tourangeau, sich mit dem Koloraturrepertoire auseinanderzusetzen. Bis zu diesem Zeitpunkt war sie auf schwerere Rollen zugegangen. “Richard sagte zu mir: ‘Nein, das ist nicht deine Stimme! Deine Stimme ist wie die der großen Altisten des frühen 19. Jahrhunderts.’ Also hat er die Musik am Klavier gespielt, mich gebeten, sie zu singen, und er hat mir tatsächlich klar gemacht, dass ich es kann! Er hat keine speziellen Stimmübungen für mich entworfen, ich sollte einfach die Verzierungen nach ihm wiederholen. Bonynge schrieb schwindelerregende Ornamente für die letzte Arie in Messiah. Tourangeau lernte sie in zwei Tagen, und sie nahmen das Stück auf. Das Soloalbum wurde auf die gleiche Weise vorbereitet und in nur zwei Tagen in zwei dreistündigen Sessions aufgenommen. Einige dieser vergessenen Edelsteine waren extrem schwierig, und die Ornamente, die Bonynge schrieb, enthielten einige sehr tiefe Töne. Als er die Herausforderung für die Stimme erkannte, arrangierte er, dass die Arien, die den Einsatz ihres tieferen Registers erforderten, in der ersten Sitzung aufgenommen wurden. Tourangeau erinnert sich gern daran, dass die Musiker des Orchestre de la Suisse Romande nach jeder Arie in Applaus ausbrachen. “Es ist wahr! Das machen sie selten. Sie haben auf meine tiefe Tonlage reagiert!” Ein berühmter „Sängerarzt“ in New York, Dr. Leo P. Reckford, untersuchte sie und stellte fest, dass sie außergewöhnlich lange Stimmbänder hatte – „wie ein Cello“, lacht sie.
Dankbar für Bonynge’s Anleitung, erkennt Tourangeau auch den stimulierenden Einfluss und die großzügige Freundschaft von Sutherland an. Bis die Mezzosopranistin in Lakmé die Bühne mit Sutherland teilte , kannte Tourangeau die Stimme der Sopranistin nur von ihren Aufnahmen. Als sie die Eröffnungszeile des Blumenduetts „Viens, Mallika“ hörte, erinnert sie sich, plötzlich „das Phänomen verstanden“ zu haben. Ein paar Jahre später, nach der Aufnahme von Messiah , erzählte sie Sutherland, dass sie gerne „diese Noten so schweben lassen würde, wie sie es getan hat“. “Es ist ganz einfach”, antwortete Sutherland auf ihre sachliche Art, “wenn man den Dreh raus hat!”
Nach Lakmé in Seattle sang Tourangeau eine Reihe von Rollen in San Francisco – Elisabetta in Maria Stuarda , Adalgisa in Sutherlands Norma und Prinz Orlofsky in Fledermaus. In den 1970er Jahren blühte Tourangeaus Karriere auf. Nach einem feurigen Auftritt als Händels Giulio Cesare in Hamburg zierte ihr Foto die Titelseite der lokalen Tageszeitung mit folgender Bildunterschrift: “Caesar ist eine Frau!!” Ihre Carmen, ebenfalls in Hamburg, war ein großer Erfolg, Plácido Domingo sang Don José. „Nach Plácido“, sagt sie, „kommen die anderen Tenöre, nicht dass sie nicht gut wären, blass. Sie wurde in Amsterdam gefeiert,. In Händels Musik konnte ihre Stimme ihre Wärme zeigen, ohne hart oder überwältigend zu sein, und ihre lebhafte Beherrschung der Koloratur zeigen. „Und die wundervolle Joan sang besser als je zuvor“, gibt sie zu. “Weißt du, bis heute habe ich noch nie eine Stimme gehört, die sich ihrer näherte.”
Eine ihrer bekanntesten Kollaborationen mit den Bonynges war Massenets Esclarmonde , das Bonynge als Vehikel für seine Frau ausgegraben hatte. Es war ein immenser Erfolg an der San Francisco Opera im Jahr 1974, und Sutherland, Tourangeau und Bonynge nahmen es später auf und brachten es an die Met. „Ich hatte immer das Gefühl, seine absolute Unterstützung, sein Vertrauen und seine Zuneigung zu haben“, sagt Tourangeau über ihren Mentor. „So ist er – großzügig und treu.“
Tourangeau lernte ihren Ehemann Barry Thompson kennen, als sie Maddalena in Rigoletto in Vancouver sang. Er war damals Operndirektor in Edmonton, „ein sehr gutaussehender Mann, Single – genau wie ich“, schmunzelt sie. Sie heirateten 1969 in Montreal, und am nächsten Tag sang sie Carmen im Konzert mit dem Montreal Symphony. “Ich habe an diesem Tag wunderschön gesungen!” Sie lacht.
In London erhielt sie viel Lob für die Hosenrolle des Pagen Urbain in einer Aufführung von Les Huguenots der London Opera Society in der Royal Albert Hall. Sie erinnert sich an die Menschenmenge, die am Bühneneingang auf sie wartete und sie mit solcher Begeisterung umringte, dass ihre Schwester Rachel, die für die Aufführung aus Montreal angereist war, befürchtete, sie würden sie gegen die Wand drücken. “Es war, als wäre ich ein Popstar!”
1974 kamen Sutherland und Tourangeau unter der Leitung von Bonynge kurz nach der Eröffnung an das Sydney Opera House. Les Contes d’Hoffmannwar einer der Höhepunkte des Eröffnungsjahres. Mit dieser Oper hatte Tourangeau am 28. November 1973 ihr Debüt an der Met gegeben. Die Inszenierung erregte viel Aufmerksamkeit wegen ihrer spektakulären Inszenierung und auch, weil sie in der heutigen „Bonynge-Fassung“ aufgeführt wurde. Mit dem ursprünglich gesprochenen Dialog wurde das tragische Ende des Giulietta-Akts wiederhergestellt und das apokryphe Septett in ein Quartett umgewandelt und zum Ende verschoben, sodass Stella wieder auftauchen konnte, um deutlich zu machen, dass alle drei Frauen verschiedene Inkarnationen von ihr sind. Tourangeau war natürlich die Muse. „Ich erinnere mich, dass ich mit einem großen Umhang auf einem Tisch stand“, erinnert sie sich, „und dann drehte ich mich um und sprach mit einer Stimme, die wie Donner klang – ‚La vérité, dit-on…‘ – im Dunkeln. Alle waren erschrocken , inklusive mir!”
Weitere Rollen an der Met waren Dorabella, Cherubino und für ihren letzten New Yorker Auftritt Zerlina, der 1978 während einer Aufführung von Don Giovanni im Fernsehen übertragen wurde . Sie zog sich 1980 von der Bühne zurück, kurz nachdem sie Charlotte ( Werther ) in Lyon herausgefordert hatte ; Nachdem sie jahrelang bei jedem Flug mit Infektionen der Nasennebenhöhlen gekämpft hatte, ihren Ehemann vermisste (der sich inzwischen in einem sich verschlechternden Gesundheitszustand befand und schließlich 2009 starb) und sich einsam fühlte, gab sie auf.
Mitte der 1980er Jahre unterrichtete Tourangeau privat in Montreal. Sie versuchte, ihre Schüler mit einer soliden Technik auszustatten und sie dazu zu bringen, eine starke emotionale Verbindung zu dem aufzubauen, was sie sangen. „Ich hatte Schüler mit wunderschönen Stimmen, die die schwierigste Musik singen konnten, aber irgendetwas fehlte. Richard Bonynge pflegte zu sagen: ‚Untersuche es nicht – es muss aus dir herauskommen.’ Aber dann wurde ich kritisiert. Die Leute sagten immer, dass ich zu viel gebe, dass ich Elizabeth [in Maria Stuarda ] wie Bette Davis sang. Richard hatte Kadenzen für mich in der sehr tiefen Lage geschrieben, und wenn ich sie sang, die Leute waren überrascht! Und einige mochten es nicht.“
Tourangeau zeigte sich von dieser Kritik unbeeindruckt. “Weißt du, zu viele Sänger singen für die Kritiker, und das ist schade, weil sie ihre Spontaneität verlieren. Sie haben Angst vor zu viel Intensität.” Ihre letzte Aufnahme, ein preisgekröntes El Amor Brujo von 1983 mit dem Montreal Symphony unter Charles Dutoit, ist ein perfektes Beispiel dafür. In dieser vom Flamenco beeinflussten Partitur muss der Sänger Stimmtechniken und Klänge verwenden, die nicht „schön“ sind. „Es passiert nicht genug, dass eine Stimme stört“, sagt sie, „aber es sollte passieren.
Tourangeau sagt, sie habe es nie bereut. Und wirklich, es gibt keine Spur von Traurigkeit in dieser lebhaften, charmanten, überschwänglichen Frau, die bekennt: „Es ist eine schwierige Karriere, von einem Hotel zum anderen. Aber ich hatte das Glück, mit Richard und Joan zusammen zu sein. Sie waren wie eine Familie . Als wir zusammen zu Abend aßen, war es so warm und freundlich! Wir hatten viel Spaß, aber natürlich war die Arbeit immer ernst. Was für ein wundervolles Leben es war! Immer inspirierend, immer neue Orte, neue Arbeiten, neue Leute, wunderbar freundliche und großzügige Menschen, Musiker, Sänger. Nach dem Ende meiner Karriere, in den Jahren, als mein Mann krank war, konnte ich nicht oft in die Oper gehen. Jetzt gehe ich gerne in die ersten Reihen und bewundere die Arbeit der Darsteller.”
SYLVIA L’ÉCUYER ist Musikwissenschaftlerin und Rundfunksprecherin. Sie ist außerordentliche Professorin an der Université de Montréal und Moderatorin und Produzentin von Saturday Opera Broadcasts für Espace Musique, das Musiknetzwerk von Radio-Canada.
Senden Sie Ihr Feedback an OPERA NEWS .
(край на цитата)
Превод:
Портал “ОPERA NEWS”
декември 2011 г., том 76, № 6
СИЛВИЯ Л’ЕКЮЙЕР
Среща: Югет Туранго
Репертоарът на Югет Туранго варира от Моцарт и Хендел до Росини, Масне и Офенбах. СИЛВИЯ Л’ЕКЮЙЕР гостува на френско-канадското мецосопрано, една от най-заетите артистки на международната сцена от 70-те години.
Канадското мецосопрано Югет Туранго, известно със своя мощен, почти баритоничен глас и зашеметяващо сценично присъствие, е едва на двадесет години, когато диригентът Уилфрид Пелетие я кани да пее за младия му колега Зубин Мета в началото на 60-те години. Пелетие е основал „Conservatoire de Musique du Québec à Montréal“ и се гордее с певците, завършили неговото училище. По това време 24-годишният Мета е музикален директор на Монреалския симфоничен оркестър, дирижира симфонични концерти и оперни постановки. Той кани Туранго да пее в Реквиема на Верди и да направи своя професионален оперен дебют като Мерседес в „Кармен“ от Бизе. Пелетие, който е работил като пианист при репетиции и диригент в MЕТ от 1917 до 1950 г., също й предлага да се подготви за прослушванията в MЕТ.
След като Туранго спечелва тези прослушвания, „нейните звезди се подреждат“. През 1964 г. тя получава ролята на Керубино в операта от Моцарт на фестивала в Стратфорд в Онтарио. Диригент е Ричард Бонинг. Обещаващата среща на Туранго с маестрото ще бъде повратна точка в нейната кариера. „Целият ми живот е бил такъв“, казва тя, когато се срещнахме за последен път в нейния ефирен, просторен апартамент в озеленения квартал на Монреал „Уест Айлънд“. „Случайно се озовах на точното място в точното време“. През 1965 г. тя прави турне с Националната трупа на Метрополитън Опера, този път в ролите на Кармен и Сузуки, и не може да повярва, че всъщност й плащат да пее. „Побърках се от радост“, споделя тя.
След успешно турне в 56 града с MЕТ, Туранго се завръща в Ню Йорк и случайно се среща с Ричард Бонинг, който казва, че би искал да я чуе отново. Тя трябва да пее в „Карнеги Хол“ няколко дни по-късно за „Colbert Artists“, които скоро ще станат нейни агенти. Бонинг присъства на прослушването и веднага я запитва дали може да дойде в Сиатъл, за да пее в ролята на Малика в операта „Лакме“ от Делиб, в която участва съпругата му Джоан Съдърланд. „Разбира се, че бях готова“, спомня си тя. „Бонинг обичаше гласа ми заради големия среден диапазон и много ниския регистър, който понякога беше критикуван. Хареса му качеството на гласовете ни заедно – Джоан и аз, и също така хареса факта, че бях толкова ентусиазирана от предизвикателствата. Колкото по-трудна беше частта, толкова по-бързо я научих“.
Отначало Съдърланд и Туранго пеят заедно във френски опери. В крайна сметка Туранго е поканена в къщата на Бонинг в Швейцария, където диригентът й преподава друг репертоар в продължение на няколко седмици. Заедно те подготвят запис на „Messiah“ и един солов албум с арии от не толкова известни опери на Auber, Balfe, Bizet, Donizetti, Vaccai и Verdi за лейбъла „Decca“ – и двата албума, издадени през 1970 г. като дългосвирещи плочи.
Точно както беше направил със съпругата си, Бонинг насърчава Туранго да изследва колоратурния репертоар. До този момент тя се движи към по-тежки роли. „Ричард ми каза: „Не, това не е твоят глас! Гласът ти е като този на великите контралти от началото на 19-и век“. И така, той изсвири музиката на пианото, помоли ме да я изпея и всъщност ме накара да разбера, че мога! Той не създаде конкретни вокални упражнения за мен, просто трябваше да повторя разкрасяванията след него“.
Бонинг написва зашеметяващи орнаменти към финалната ария в „Messiah“. Туранго ги научава за два дни и те записват творбата. Соловият албум е подготвен по същия начин и записан в две тричасови сесии само за два дни. Някои от тези забравени скъпоценни камъни са изключително трудни, а орнаментите, които Бонинг написва, съдържат някои много ниски ноти. Осъзнавайки предизвикателството към гласа, той урежда при реда на записване ония арии, които изискват използването на долния регистър, да бъдат включени в първата сесия.
Туранго с умиление си спомня, че музикантите от оркестъра на „Suisse Romande“ избухват в аплодисменти след всяка ария. „Истина е! Те рядко правят това и реагираха на моя нисък тон!”. Известният „лекар на певците” в Ню Йорк, д-р Лео П. Рекфорд преглежда Туранго и установява, че гласните й струни са изключително дълги – „като виолончело“, смее се тя.
Благодарна за напътствията на Ричард Бонинг, Туранго също така признава стимулиращото влияние и щедрото приятелство на Джоан Съдърланд. Докато мецосопраното не споделя сцената заедно със Съдърланд в „Лакме“, Туранго познава гласа на Джоан само от нейните записи. Чувайки началната линия на дуета с цветя „Viens, Mallika“, Туранго внезапно си спомня „разбирането на феномена“. Няколко години по-късно, след записа на „Messiah“, тя казва на Съдърланд, че би искала да „осъществи тези бележки, които й е направила тя“. „Лесно е“, отвръща й Съдърланд по нейния безупречен начин, „когато хванеш нещата!“.
След „Лакме“ в Сиатъл, Туранго пее няколко роли в Сан Франциско – Елизабета в „Мария Стюарда“, Адалджиза в „Норма“ заедно със Съдърланд, и принц Орлофски в „Прилепът“ от Йохан Щраус. През 70-те години кариерата на Туранго процъфтява. След пламенно изпълнение в „Юлий Цезар“ от Хендел в Хамбург, снимката й украсява първата страница на местния вестник със следния надпис: “Цезар е жена!”. Нейната Кармен, също в Хамбург, има голям успех, Пласидо Доминго пее Дон Хосе. „След Пласидо – казва тя – идват други тенори, не че не са добри, по някак бледи“. Тя е отпразнувана в Амстердам. В музиката на Хендел гласът й може да покаже топлината си, без да е груб или завладяващ, показвайки живото й владеене на колоратурите. „А прекрасната Джоан пееше по-добре от всякога“, признава тя. „Знаеш ли, до ден днешен никога не съм чувала глас да се приближава до нея“.
Едно от най-известните им сътрудничества с Ричард Бонинг е „Esclarmonde“ на Maсне, която опера Бонинг открива като „творба за честа изява“ на жена си. Джоан има огромен успех в Операта на Сан Франциско през 1974 г. и Съдърланд, Туранго и Бонинг по-късно я записват и я изпълняват в MЕТ. “Винаги съм чувствала, че имам неговата абсолютна подкрепа, доверие и обич”, казва Туранго за своя ментор. „Такъв си е той – щедър и лоялен“.
Туранго се запознава със съпруга си Бари Томпсън, докато пее Мадалена в „Риголето“ във Ванкувър. По това време той е оперен директор в Едмънтън, „много красив мъж, неженен – точно като мен“, усмихва се тя. Те се женят в Монреал през 1969 г. и на следващия ден тя пее Кармен на концерт с Монреалския симфоничен оркестър. „В този ден пеех прекрасно!“, смее се тя.
В Лондон тя получава одобрението на критиката за „ролята си в панталони“ в операта „Хугеноти“ от Джакомо Майербер – ролята на пажа Urbain, продукция на Лондонското оперно дружество в „Royal Albert Hall“. Тя си спомня тълпата, която я чака на вратата на сцената, заобикаляйки я с такъв ентусиазъм, че сестра й Рейчъл, която е пътувала от Монреал, за да гледа представлението, се страхува, че ще я притиснат до стената. „Беше като поп звезда!“.
През 1974 г. Съдърланд и Туранго, дирижирани от Бонинг, пристигат и пеят в новооткритата Опера в Сидни малко след откриването й. „Хофманови приказки“ от Жак Офенбах е един от акцентите през годината на откриването.
Туранго дебютира в MЕТ с тази опера на 28 ноември 1973 г. Постановката привлича голямо внимание както с ефектната си постановка, така и с това, че се играе в днешната „версия Бонинг“. С оригиналния говорен диалог трагичният завършек на действието на Жулиета е възстановен, и апокрифният септет се превръща в квартет и се премества в края, позволявайки на Стела да се появи отново, за да стане ясно, че и трите жени са различни нейни превъплъщения. Туранго е, разбира се, музата. „Спомням си, че стоях на една маса с голямо наметало“, спомня си тя, „и тогава се обърнах и заговорих с глас, който звучеше като гръм – „La vérité, dit-on…“ – тъмно ми е. Всички бяха уплашени, включително и аз!”.
Други роли в MЕТ включват Дорабела, Керубино и за последното й представление в Ню Йорк – Церлина, което е излъчено по телевизията през 1978 г. по време на представление на „Дон Жуан“.
Югет Туранго се оттегля от сцената през 1980 г. малко след като играе Шарлота в операта „Вертер“ от Масне в Лион. След години на битка с инфекции на синусите при всеки самолетен полет, както и липсата на съпруга й (който беше с влошено здраве и в крайна сметка почина през 2009 г.) и чувството, че е самотна, тя се отказва от сценична дейност.
Туранго преподава частно в Монреал в средата на 80-те години. Тя се опитва да подготви учениците си със солидна техника и да ги накара да формират силна емоционална връзка с това, което пеят. „Имах ученици с красиви гласове, които можеха да пеят най-трудната музика, но нещо липсваше. Ричард Бонинг казваше: „Не го изследвай – то трябва да излезе от теб“. Но тогава ме критикуваха. Хората винаги казваха, че съм дала твърде много, че съм пяела Елизабет (в „Мария Стюарда“) като Бети Дейвис. Ричард беше написал каденци за мен в много нисък регистър и когато ги изпях, хората бяха изненадани! Но на някои не им харесаха”.
Туранго не е впечатлена от тази критика. „Знаете ли, твърде много певци пеят за критиците и е жалко, защото губят спонтанността си. Страхуват се от твърде много интензивност“. Най-новият й запис, отличен с награди „El Amor Brujo“ от 1983 г. с Монреалския симфоничен оркестър под диригентството на Шарл Дютоа, е перфектен пример за това. В тази музика, повлияна от фламенко, певицата трябва да използва вокални техники и звуци, които не са „красиви“. „Не се случва достатъчно често гласът да пречи“, казва тя, „но трябва един път да се случи“.
Туранго казва, че никога не е съжалявала. И наистина, няма и следа от тъга в тази жизнена, чаровна, буйна жена, която признава: „Трудна е кариерата, от един хотел в друг. Но имах късмета да бъда с Ричард и Джоан. Бяха като семейство. Когато вечеряхме заедно, беше толкова топло и приятелско! Забавлявахме се много, но разбира се работата винаги беше сериозна. Какъв прекрасен живот беше! Винаги вдъхновяващи, винаги нови места, нови творби, нови хора, невероятно мили и щедри хора, музиканти, певци. След края на кариерата ми, в годините, когато съпругът ми беше болен, не можех да ходя често на опера. Сега ми харесва да застана на първите редове и да се възхищавам на работата на актьорския състав”.
СИЛВИЯ Л’ЕКЮЙЕР е музиколог и радиоговорителка. Тя е доцент в „Université de Montréal“ и води и продуцира съботни оперни предавания за „Espace Musique“, музикалната мрежа на „Радио Канада“.
Изпратете вашите отзиви на „OPERA NEWS“.
(край на превода)
Нека днес на 12 август 2018 г. да почетем 80 години от рождението на певицата Югет Туранго, починала на 21 април 2018 г. Но също така и да поздравим диригента Ричард Бонинг и му пожелаем да посрещне здрав и щастлив рождения си ден на 29 септември 2018 г.
………………
Изпълнение на Югет Туранго:
In Memory of Huguette Tourangeau Card scene Carmen Hamburg 1972 Carreau, pique! – La mort!
´´´´
Изпълнение на Югет Туранго:
In Memoriam HUGUETTE TOURANGEAU – Oberto , Verdi …
……
Изпълнение на Югет Туранго:
Joan Sutherland & Huguette Tourangeau in Norma: “Oh …
……
Изпълнение на Югет Туранго:
Joan Sutherland & Huguette Tourangeau “Viens, Mallika …
……
Изпълнение на Югет Туранго:
Huguette Tourangeau sings Adalgisa’s C6 (plus 2 octave drop …
……