Сопраното от Румъния Илеана Котрубаш празнува рожден ден
Драги приятели на оперната музика, днес на 9 юни 2015 г. празнува своя 76-ти рожден ден една от гранддамите на съвременния оперен театър – румънското сопрано Илеана Котрубаш (Ileana Cotrubaș), която редица авторитетни критици и музиколози определят като „една от най-известните и заслужили оперни певици на 20-и век“.
Очевидно това име е добре познато на всички оперни любители в България. Нейната кариера започва в края на 40-те години в Букурещ – през 1948 г. тя принадлежи към детския хор на Радио Букурещ, играе на сцената на Букурещката държавна опера в спектакли с участие на детски хор, като в „Кармен“, „Бохеми“ и „Тоска“. През 1964 г. вече играе и в малки роли на сцената на Букурещката опера – дебют в ролята на Yniold в операта „Пелеас и Мелизанда“ от Клод Дебюси (за музикалното й образование ще пиша по-късно). Още през тази 1964 г. – вече на 25 години, Котрубаш спечелва първата награда в раздела „вокално изкуство“ на авторитетния международен конкурс в Букурещ на името на Енеску, което веднага отваря пътя й към международните сцени. Още през следващата 1965 г. тя е победителка в Певческия конкурс в Хертогенбош в Нидерландия, а през 1966 г. печели първа награда на Певческия конкурс в Мюнхен, обявен от Първа немска радио- и телевизионна програма – ARD.
Но нека се върнем в началото – биографията и обучението на младата румънка, която само няколко години след тези първи успехи на международни конкурси започва много успешна международна кариера – първо в Европа, после и извън нея.
Илеана Котрубаш е родена на 9 юни 1939 г. в Галац в музикално семейство. Още от 1948 г. пее в детски хор (писах за това) и получава първите си допири с оперната сцена. Завършва музикално училище в Букурещ, след това учи и завършва с отличие вокално изкуство в Букурещката държавна консерватория („Ciprian Porumbescu-Konservatorium“ при Constantin Stroescu). От 1966 г. е член на Букурещката държавна опера, където започва с роли като Оскар в „Бал с маски“ и Джилда в „Риголето“ от Верди, Блондхен в „Отвличане от сарая“ на Моцарт и други. След спечелване на наградите в чужбина през 1965 г. и 1966 г. наред с изявите в Букурещ идват и първите ангажименти от чужди страни – най-напред от Брюксел през 1967 г. – в „Teatro de la Monnaie”, където дебютира като Памина във „Вълшебната флейта“ от Моцарт. През тази година е и дебюта на Котрубаш при Музикалния фестивал в Залцбург, а през 1969 г. играе в главната роля на Мелизанда в „Пелеас и Мелизанда“ от Клод Дебюси на оперния фестивал в Глайндбърн във Великобритания.
На 27 декември 1969 г. Илеана Котрубаш дебютира на сцената на Виенската държавна опера като Памина във „Вълшебната флейта“ от Моцарт – една от най-хубавите й роли, която я налага за дълги години като желан гост във Виена – от 1969 г. чак до края на кариерата й – последна роля там през 1990 г. като Мими в „Бохеми“ от Пучини.
Ето подробности по премиерата й във Виена през 1969 г.:
DIE ZAUBERFLÖTE
Samstag, 27. Dezember 1969 | 19:00 | in deutscher Sprache
115. Aufführung in dieser Inszenierung
- Peter Lacovich | Dirigent
- Rudolf Hartmann | Inszenierung
- Günther Schneider-Siemssen | Bühnenbilder
- Charlotte Flemming | Kostüme
- Norbert Balatsch | Chorleitung
- Werner Hollweg | Tamino
- Walter Kreppel | Sarastro
- Heinz Imdahl | Sprecher
- Heinz Zednik | Erster Priester
- Ljubomir Pantscheff | Zweiter Priester
- Maria Michels | Königin der Nacht
- IlEANA COTRUBAS | PAMINA
- Lotte Rysanek | Erste Dame
- Gertrude Jahn | Zweite Dame
- Vera Little | Dritte Dame
- Hilda de Groote | Papagena
- Heinz Holecek | Papageno
- Kurt Equiluz | Monostatos
- Karl Terkal | Erster Geharnischter
- Manfred Jungwirth | Zweiter Geharnischter
- Wiener Sängerknaben | Drei Knaben
- Gustaf Elger | Dritter Priester
- Hans Christian | Vierter Priester
(край на цитата)
Както виждаме, на този спектакъл в ролята на Вторият свещеник участва българският бас Любомир Панчев, който дълги години пее на виенска сцена.
В течение на 22 години Илеана Котрубаш редовно играе на виенска сцена в различни опери и е любимка на виенската публика. Ето пълен списък на всички нейни участия на тази оперна сцена – 14 различни роли от опери на Бизе, Рихард Щраус, Моцарт, Чайковски, Доницети, Пучини, Верди, Леонкавало, Масне:
| Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
|---|---|---|---|---|
| Carmen | Micaëla | 26.01.1978–14.05.1981 | 3 mal | |
| Der Rosenkavalier | Sophie | 02.12.1971–02.01.1974 | 5 mal | |
| Die Zauberflöte | Pamina | 27.12.1969–23.02.1978 | 11 mal | |
| Don Giovanni | Zerlina | 15.04.1972–01.06.1973 | 5 mal | |
| Eugen Onegin | Tatjana | 08.04.1989–14.04.1989 | 3 mal | |
| L’ elisir d’amore | Adina | 24.04.1980–21.05.1982 | 9 mal | |
| La Bohème | Mimì | 17.09.1972–26.11.1990 | 13 mal | |
| La traviata | Violetta Valéry | 25.12.1971–29.01.1989 | 19 mal | |
| Le nozze di Figaro | Susanna | 10.04.1973–03.05.1982 | 11 mal | |
| Pagliacci | Nedda (Colombina) | 06.06.1985–27.03.1988 | 14 mal | |
| Rigoletto | Gilda | 16.05.1972–14.01.1980 | 10 mal | |
| Simon Boccanegra | Amelia Grimaldi | 19.04.1986–18.05.1986 | 4 mal | |
| Symposium | Mitwirkende | 25.06.2012 | 1 mal | |
| Werther | Charlotte | 24.05.1990–27.05.1990 | 2 mal |
(край на цитата)
Между 1971 г. и 1989 г. тя пее там 19 пъти в ролята на Виолета Валери в „Травиата“ от Верди, като редица специалисти я определят за „една от най-добрите изпълнителки на ролята в световен мащаб“ през тази епоха.
Последната изява на Илеана Котрубаш във Виена е на 26 ноември 1990 г. в ролята на Мими в „Бохеми“ от Пучини. Цитирам ансамбъла при тази нейна последна изява във Виена:
Besetzung | 26.11.1990
| Dirigent | Silvio Varviso |
|---|---|
| Inszenierung und Bühnenbilder | Franco Zeffirelli |
| Kostüme | Marcel Escoffier |
| Choreinstudierung | Helmuth Froschauer |
| Rodolfo | Luis Lima |
| Mimì | Ileana Cotrubas |
| Marcello | Alexandru Agache |
| Schaunard | Carlos Chausson |
| Colline | Goran Simić |
| Musetta | Patricia Wise |
| Benoit | Jaroslav Štajnc |
| Alcindoro | Hans Christian |
| Parpignol | Hakan Aysev |
| Sergeant der Zollwache | Gerhard Panzenböck |
| Zollwächter | Franz Preier |
| Obstverkäufer | Adolf Tomaschek |
(край на цитата)
На 9 юни 2014 г. Илеана Котрубаш навърши кръглите 75 години – повод за юбилей и за спомени от нейната „виенска епоха“. Редица медии във Виена писаха за това, като меродавният „Куриер“ отпечата редица материали за юбилея на певицата, която живее сега постоянно във Виена. Ето един цитат от 7 юни 2014 г.
Портал „Kurier“ Виена
7 юни 2014 г.
Ileana Cotrubas: Die denkbar beste Violetta wird 75. Die in Wien lebende Sopranistin hat mit ihren Interpretationen Operngeschichte geschrieben.
Sie hat in ihrem Leben so viele Interviews gegeben, sagt sie, und will sich heute nicht mehr öffentlich zu Wort melden. Das muss man nicht nur respektieren, sondern sogar verstehen. Ihre künstlerischen Leistungen sind so nachhaltig, dass sie immer noch viel über eine der wichtigsten Sängerinnen des 20. Jahrhunderts erzählen.
Sie, das ist Ileana Cotrubas, die in Galati/Rumänien geborene Sängerin, die am kommenden Montag ihren 75. Geburtstag feiert. “Sie war nicht eine der besten Violetta-Interpretinnen, sondern die Allerbeste.” Das sagt der ehemalige Wiener Staatsoperndirektor Ioan Holender über sie. Und: “Zu Direktionszeiten von Rudolf Gamsjäger war sie, gemeinsam mit Agnes Baltsa, das Juwel im Ensemble der Staatsoper.”
Nach Anfangsjahren in Bukarest und dem Sieg beim Enescu-Wettbewerb debütierte sie in Wien 1969 als Pamina. Ab 1970 war sie fest engagiert, sang 19-mal die Violetta in “La Traviata”, 14-mal die Nedda in “Pagliacci” und 13-mal die Mimì in “La Bohème”. Als Letztere verabschiedete sie sich 1990 auch vom Haus am Ring und zog sich von ihrer aktiven Karriere zurück. Knapp danach wurde sie Ehrenmitglied des Hauses. Dazwischen liegen Triumphe in London, an der New Yorker Met und an der Mailänder Scala.
Was sie auch so besonders machte: “Sie ist nur durch Leistungen auf der Bühne zu dieser Weltkarriere gekommen”, erinnert sich Holender. Bei Regisseuren war sie nicht erst gefürchtet, seit sie einmal in Zürich vor den Vorhang trat und sich von einer Inszenierung distanzierte.
Wer heute nachhören will, wie einzigartig die Cotrubas sang, möge dies am besten mit der Aufnahme der “Traviata” (DG) tun, bei der Plácido Domingo ihr Bühnenpartner und Carlos Kleiber der Dirigent des Bayerischen Staatsorchesters ist.
(kurier) Erstellt am 07.06.2014
(край на цитата)
Превод:
Портал „Kurier” Виена
7 юни 2014 г.
Илеана Котрубаш: Най-добрата Виолета, която можете да си представите, става на 75 години. Сопраното, което живее във Виена, написа историята на операта със своите интерпретации.
Тя е дала толкова много интервюта през живота си, казва тя, и вече не иска да говори публично. Не само трябва да го уважавате, но и да го разбирате. Нейните артистични постижения са толкова трайни, че все още ни казват много за една от най-значимите певици на 20-ти век.
Тя е Илеана Котрубаш, певицата, родена в Галац, Румъния, която празнува 75-ия си рожден ден следващия понеделник. „Тя не беше един от най-добрите интерпретатори на Виолета, но най-добрият.“ Това казва за нея бившият директор на Виенската държавна опера Йоан Холендер. И: „Когато Рудолф Гамсйегер беше директор, тя, заедно с Агнес Балца, беше перлата в ансамбъла на Държавната опера.“
След първите години в Букурещ и победа на конкурса „Енеску“, тя дебютира във Виена през 1969 г. като Памина. От 1970 г. е постоянно ангажирана, пеейки Виолета в „Травиата“ 19 пъти, Неда в „Палячи“ 14 пъти и Мими в „Бохеми“ 13 пъти. Като последната, тя също се сбогува с „Haus am Ring“ през 1990 г. и се оттегли от активната си кариера. Малко след това тя стана почетен член на театъра. Между изявите във Виена тя има триумфи в Лондон, в Ню Йорк Мет и в Миланската Скала.
Какво също я направи толкова специална: „Тя постигна тази глобална кариера само чрез изпълненията си на сцената“, спомня си Холендер. „Режисьорите не се страхуваха от нея, откакто при един спектакъл в Цюрих излезе пред завесата на сцената и се дистанцира от една постановка на съответния режисьор“.
Всеки, който иска да чуе колко уникално е пяла днес Котрубаш, най-добре е да го направи със записа на „Травиата“ (DG), в която Пласидо Доминго е неин сценичен партньор, а Карлос Клайбер е диригент на Баварския държавен оркестър.
(Куриер) Създадена на 07.06.2014 г.
(край на превода)
Що се отнася до отношението на Илеана Котрубаш с тези „модерни“ режисьори, в нейната мемоарна книга “Opernwahrheiten” („Оперни истини“), издадена във Виена през 1998 г., същата изнася редица интересни и важни факти, които описват редица епизоди от богатия й артистичен живот. Ето един цитат от журналистката Юлия Позер, отпечатан във виенска медия:
Aufrichtige Abrechnung
Julia Poser
Endlich sagt einmal eine der großen Singschauspielerinnen ihre ungeschminkte Meinung über den heutigen Opernbetrieb. Ileana Cotrubas, die zwanzig Jahre lang ihr Publikum mit ihrem seelenvollen Gesang und ihrer großen Darstellungskunst beglückt hat, weiß, wovon sie spricht. In ihrem Buch “Opernwahrheiten” nimmt sie kein Blatt vor den Mund und nennt schonungslos Freund und Feind beim Namen.
Es ist keine der üblichen Künstlerbiographien. Über ihre Anfängerjahre in Bukarest, Wien, Frankfurt und München berichtet die 1939 in Galatz geborene Sängerin eher beiläufig. Der Leser erfährt auch, warum Ileana Cotrubas sich schon mit 51 Jahren von der Bühne verabschiedete: Streptokokken hatten der kleinen Ileana in den schlimmen Nachkriegsjahren eine Herzklappe angefressen. Vielleicht konnte deshalb auch niemand ergreifender und schöner als schwindsüchtige Violetta oder Mimi sterben, als es die zierliche Rumänin vermochte.
Allerdings ließ sich die intelligente Künstlerein nie für unverständliche, ja geradezu verantwortungslose Inszenierungen einspannen, wie sie in der Geschichte um den Züricher “La Traviata-Skandal” bewies. Denn ihr künstlerisches Credo war stets, niemals an der Verfälschung eines Meisterwerkes schuldig zu werden.
So wendet sie sich mutig, aber auch voll Zorn gegen jene eitlen Regisseure, die jede Oper “zeitgemäß”, “aktuell” und “innovativ” – also um jeden Preis “anders” inszenieren. Partiturtreue sei bei diesen Machern nicht mehr gefragt, “obwohl in der Partitur doch alles drin steht”. Man muß sie allerdings lesen können. Auch die Dirigenten klagt Ileana Cotrubas, die mit dem deutschen Dirigenten Manfred Ramin verheiratet ist, an, die auf die Verwirklichung des Gesamtkunstwerkes verzichten und – wie Wolfgang Sawallisch bekennt – “am liebsten gar nicht mehr nach oben auf die Bühne schauen”. So überlassen sie einer sensationslüsternen Intendanz und der Regie kampflos das Feld.
Vehement wehrt sie sich dagegen, die Opfer als ein kulturelles “Auslaufmodell” zu sehen. Haben zum Beispiel Parteipolitiker das Recht, durch die Berufung eines ihnen genehmen Intendanten etwas zugrunde zu richten, was einige der größten Genies geschaffen haben? fragt Ileana Cotrubas und antwortet zugleich “Nein, die Oper ist unsterblich, nur muß man sie richtig inszenieren”. Als leuchtende Beispiele nennt sie Regisseure wie Ponnelle, Strehler und Schenk.
Dem Sängernachwuchs gibt Ileana Cotrubas viele wertvolle Hinweise, warnt aber zugleich vor falschen Hoffnungen und zu frühem Verschleiß der Stimme. Auch als heute anerkannte Gesangslehrerin weiß sie, wovon sie spricht. Dabei verfällt sie nie in einen dozierten Fachjargon, so daß ihre “Opernwahrheiten” für jeden Leser eine aufschlußreiche, amüsante, oft zum Schmunzeln reizende Lektüre sind, aber auch zum Nachdenken über die heutige Kulturpolitik zwingen.
Ihre Sorge gilt dabei vor allem der Jugend, die nicht mehr die Opern kennenlernt, wie sie sind, sondern nur noch in der verschandelten Interpretation eines Nicht-Musiker-Regisseurs.
Nie kehrt die Cotrubas die “Primadonna” heraus, die sie ohne Zweifel war. Vom Scheitern bei der Aufnahme ins Konservatorium erzählt sie genauso ehrlich wie von einer verpatzten Note. Sie schwärmt von Plattenaufnahmen mit Carlos Kleiber, mit dem sie die wohl schönste “La Traviata” einspielte, oder von einem abenteuerlichen Flug von England nach Mailand, wo sie als Mimi schließlich Furore machte.
Ein liebenswertes, kluges und herzerfrischendes Buch einer Künstlerin, die auszusprechen wagt, wozu vielen der Mut fehlt.
(Ileana Cotrubas: “Opernwahrheiten”, Holzhausen Verlag, Wien 1998, 257 Seiten, 83 s/w- und Farbfotos, 64 DM)
(край на цитата)
Превод:
Искрена равносметка
Юлия Позер
Най-после една от големите певчески актриси дава своето неподправено мнение за днешния оперен бизнес. Илеана Котрубаш, която радва публиката от двадесет години с прочувственото си пеене и страхотни изпълнителски умения, знае какво говори. В книгата си “Оперни истини” тя не пести думи и безпощадно нарича приятел и враг с имената им.
Това не е една от обичайните биографии на артисти. Певицата, която е родена в Галац през 1939 г., разказва доста небрежно за ранните си години в Букурещ, Виена, Франкфурт и Мюнхен. Читателят научава и защо Илеана Котрубаш се сбогува със сцената на 51 години: стрептококите са разяли сърдечната клапа на малката Илеана в ужасните следвоенни години. Може би затова никой не би могъл да умре по-трогателно и по-красиво от тъжната Виолета или Мими, отколкото дребната румънка.
Въпреки това, интелигентната художничка никога не се е оставяла да бъде въвлечена в неразбираеми, дори безотговорни постановки, както демонстрира в историята на цюрихския скандал при „Травиата“. Защото нейното артистично кредо винаги е било никога да не бъде виновна за фалшификация на шедьовър.
Затова тя се обръща смело, но и с гняв срещу онези суетни режисьори, които поставят всяка опера по „съвременен“, „актуален“ и „иновативен“ начин – т.е. „различно“ на всяка цена. Вече не се изисква вярност на партитурата за тези създатели, „въпреки че всичко е в партитурата“. Трябва обаче да можете да ги разчетете. Илеана Котрубаш, която е омъжена за немския диригент Манфред Рамин, също обвинява диригентите, че са се отказали от реализацията на цялостното произведение на изкуството и – както Волфганг Савалиш признава – “за предпочитане е да не поглеждат повече към сцената”. Така те оставят терена на един сензационен режисьор и мениджър на театъра без бой.
Тя яростно се съпротивлява да гледа на жертвите като на културен „остарял модел“. Например, партийните политици имат ли право да съсипват нещо, което едни от най-големите гении са създали, като назначават художествен ръководител, който харесват? пита Илеана Котрубаш и в същото време отговаря „Не, операта е безсмъртна, просто трябва да я поставите правилно“. Тя цитира режисьори като Жан-Пиер Понел, Джорджо Стрелер и Ото Шенк като блестящи примери.
Илеана Котрубаш дава много ценни съвети на младите певци, но в същото време предупреждава за излъгани надежди и преждевременно износване на гласа. Дори като днес признат учител по пеене, тя знае какво говори. Тя никога не се впуска в лекционен технически жаргон, така че нейните „оперни истини“ са проницателно, забавно, често предизвикващо усмивка четиво за всеки читател, но също така ви принуждават да мислите за днешната културна политика.
Загрижеността им е преди всичко за младите хора, които вече не познават оперите такива, каквито са, а само в изкривената интерпретация на режисьор немузикант.
Котрубаш никога не се очертава като „примадона“, каквато несъмнено е била. Тя говори за неуспеха си да влезе в консерваторията също толкова честно, колкото и за неуспешната оценка. Тя се възхищава на записи с Карлос Клайбер, с когото е записала най-красивата “Травиата”, или на приключенски полет от Англия до Милано, където най-накрая прави сензация като Мими.
Прекрасна, умна и стопляща сърцето книга от художник, който се осмелява да каже това, за което на мнозина им липсва смелост.
(Илеана Котрубаш: “Оперни истини”, Holzhausen Verlag, Виена 1998 г., 257 страници, 83 черно-бели и цветни снимки, 64 DM)
(край на превода)
След като се спрях подробно на „виенския период“ от кариерата на Котрубаш, ще проследя кариерата й другаде. През сезона 1970/1971 Илеана Котрубаш дебютира в ролята на Татяна в „Евгений Онегин“ от Чайковски на сцената на „Ковънт Гардън“ в Лондон. През 1973 г. е нейният дебют в Америка – в ролята на Мими в „Бохеми“ от Пучини в „Lyric Opera of Chicago“. През 1975 г. тя играе в същата роля на сцената на Миланската Скала, като замества в последната минута недиспонирата Мирела Френи. Също като Мими е нейният дебют през 1977 г. на сцената на МЕТ в Ню Йорк. Нейни партньори са Хосе Карерас като Рудолфо и Рената Ското като Мюзета. Следват нови роли в МЕТ: Джилда в „Риголето“ от Верди (сезон 1977/1978), Виолета в „Травиата“ от Верди (сезон 1980/1981) с партньори Пласидо Доминго в двете тенорови роли и Корнел Мак Нийл в баритоновите партии. Легендарна остава в оперната история играта й като Виолета през 1976/1977 г. заедно с Пласидо Доминго и Шерил Милнз при продукцията в студио под диригентството на Карлос Клайбер заедно с Баварския държавен оркестър за фирмата „Deutsche Grammophon“. Друго голямо постижение на Котрубаш е ролята на Ilia в операта „Идоменей“ от Моцарт на сцената на МЕТ в Ню Йорк през 1982 г. в постановка на Жан-Пиер Понел заедно с Лучано Павароти (Идоменей), Фредерика фон Стаде (Идаманте) и Хилдегард Беренс (Елетра). На сцената на Парижката опера Котрубаш играе през 1983 г. в ролята на Розалинде в оперетата „Прилепът“ от Йохан Щраус.
В Италия освен в Миланската Скала, през 1989 г. тя играе Мелизанда в операта „Пелеас и Мелизанда“ от Клод Дебюси при „Maggio musicale“ във Флоренция, още през 1976 г. в ролята на Евридика в „Орфей и Евридика“ от Кристоф Вилибалд Глук на сцената на „Teatro Comunale“ също във Флоренция, през 1986 г. играе като Амелия в „Симон Боканегра“ от Верди на сцената на „Teatro San Carlo” в Неапол.
През 1990 г. Илеана Котрубаш преустановява сравнително рано – едва на 51 години – сценичната си кариера. Една от причините е несъгласието й с постановките на някои оперни режисьори (за това вече стана въпрос). От друга страна някои автори считат, че по време на Втората световна война и след нея поради лишенията от добра храна и медикаменти в Румъния тя е страдала от заболяване със стрептококи, които са действали за отслабване на организма й. Що се отнася до първата причина, вече дадох някои обяснения, но ето още примери за нейната непримиримост относно „модерни“ тълкувания на оперни режисьори: всеобща е оценката, че Илеана Котрубаш по време на артистичната си кариера е оценена от оперни интенданти и режисьори като „труден характер“. През 1973 г. при нова постановка на „Евгений Онегин“ във Виена тя се отказва от ролята, както по време на репетициите за „Дон Паскуале“ от Доницети през 1980 г. в МЕТ в Ню Йорк. Също така в МЕТ през 1981 г. тя заплашва по време на репетициите ръководството, че ще се откаже от участие в новата постановка на „Травиата“ поради факта, че не е съгласна със сценичната реализация на режисьора Джон Декстер. Като връх в това отношение се счита изявата й през 1987 г. в Цюрих (изказването на Йоан Холендер по-горе в тази статия), когато след един спектакъл на „Травиата“ излиза пред завесата и се извинява на публиката, понеже не е съгласна с „оптически незадоволителната инсценировка“ на режисьора Nicolas Joel и сценографията на Pet Halmen, като моли за снизхождение.
Все пак, толкова години след последната изява на Илеана Котрубаш във Виенската държавна опера през 1990 г. тя не е забравена във Виена. През 2012 г. във Виенската държавна опера е организиран научен симпозум, посветен на „Изкуството да се пее Верди“ (200-годишнината от рождението му през 1813 г.), като тя участва заедно с други колеги и научни дейци. Ето официално съобщение за този симпозиум:
SYMPOSIUM
Montag, 25. Juni 2012
Poetischer Ausdruck der Seele: „Die Kunst Verdi zu singen“
Veranstaltung der Europäischen Musiktheater-Akademie in Kooperation mit der Wiener Staatsoper (25. und 26. Juni 2012)
- Dominique Meyer, Isolde Schmid-Reiter, Sieghart Döhring, Daniel Brandenburg, Jürgen Kesting, Emanuele Senici, Claudio Toscani, Peter Berne, Thomas Seedorf | Vortrag
- Bertrand de Billy, Wilhelm Sinkovicz, Leo Nucci, René Pape, Krassimira Stoyanova, Ramón Vargas, Stephan Mösch, Sorin Coliban | Mitwirkender
- Ileana Cotrubas, Christa Ludwig, Krassimira Stoyanova, Anita Hartig, Elisabeta Marin | Mitwirkende
(край на цитата)
Превод:
СИМПОЗИУМ
Понеделник, 25 юни 2012 г.
Поетичен израз на душата: „Изкуството да пееш Верди“
Събитие на Европейската академия за музикален театър в сътрудничество с Виенската държавна опера (25 и 26 юни 2012 г.)
Доминик Майер, Изолде Шмид-Райтер, Зигхарт Дьоринг, Даниел Бранденбург, Юрген Кестинг, Емануеле Сеничи, Клаудио Тоскани, Петер Берн, Томас Зеедорф (изнасят речи)
Бертран де Били, Вилхелм Синкович, Лео Нучи, Рене Папе, Красимира Стоянова, Рамон Варгас, Стефан Мьош, Сорин Колибан (сътрудници)
Илеана Котрубаш, Криста Лудвиг, Красимира Стоянова, Анита Хартиг, Елизабета Марин (сътрудници)
(край на превода)
Виждаме, че и българската певица Красимира Стоянова е между участниците и на двете дати – 25 и 26 юни 2012 г.
Освен като изявена оперна певица Илеана Котрубаш остава в историята на вокалното изкуство и чрез изявите си като концертна певица и солистка в симфонично-ораториални произведения от различни автори и епохи. Известни са нейните отлични интерпретации на песни от Габриел Форе, Клод Дебюси, Морис Равел, Франсис Пуленк, солови изяви в творби от Бах, Хайдн, Рихард Щраус и други, в които показва чувство за артистична мярка и такт, както и особена интелигентност на интерпретацията. Много от тях са записани на музикални носители, както и редица нейни оперни изяви. Ето един пример за запис на прочутите „Четири последни песни от Рихард Щраус“:
Allgemeine Angaben zum Werk:
| Titel: | Frühling (Richard Strauß) |
| Widmung: | Dr. Willi Schuh und Frau |
| Entstehungszeit: | 1948 |
| Uraufführung: | 22. Mai 1950 in London |
| Besetzung: | Sopran und Orchester |
| Spieldauer: | ca. 4 Minuten |
| Erstdruck: | Boosey & Hawkes, 1950 |
| Opus: | AV 150 Nr. 1: Vier letzte Lieder – Frühling TrV 296 Nr. 1: Vier letzte Lieder – I Frühling |
(край на цитата)
Цитирам една сравнително подробна дискография на Илеана Котрубаш (на италиански език):
CD parziale
| Anno | Titolo Ruolo | Cast | Direttore | Casa |
|---|---|---|---|---|
| 1971 | La Calisto Calisto | James Bowman, Janet Baker | Raymond Leppard | Decca |
| 1972 | La finta giardiniera Serpetta | Jessye Norman, Tatiana Troyanos, Hermann Prey | Hans Schmidt-Isserstedt | Philips |
| 1974 | Così fan tutte Despina | Montserrat Caballé, Nicolai Gedda, Wladimiro Ganzarolli | Colin Davis | Decca |
| La Favorita Ines | Fiorenza Cossotto, Luciano Pavarotti, Gabriel Bacquier | Richard Bonynge | Decca | |
| 1976 | L’elisir d’amore Adina | Placido Domingo, Geraint Evans, Ingvar Wixell | John Pritchard | CBS |
| La fedeltà premiata Nerina | Lucia Valentini Terrani, Frederica von Stade, Luigi Alva | Antal Dorati | Philips | |
| Louise Louise | Placido Domingo, Gabriel Bacquier, Jane Berbié | Georges Prêtre | Sony | |
| Der Schauspieldirector Mademoiselle Silberklang | Ruth Welting, Anthony Rolfe Johnson, Clifford Grant | Colin Davis | Philips | |
| Lo sposo deluso Bettina | Felicity Palmer, Anthony Rolfe Johnson, Clifford Grant | Colin Davis | Philips | |
| Suor Angelica Suora Genovieffa | Renata Scotto, Marilyn Horne | Lorin Maazel | CBS | |
| La traviata Violetta Valery | Placido Domingo, Sherrill Milnes | Carlos Kleiber | Deutsche Grammophon | |
| Gianni Schicchi Lauretta | Tito Gobbi, Placido Domingo | Lorin Maazel | CBS | |
| 1977 | Carmen Micaela | Teresa Berganza, Placido Domingo, Sherrill Milnes | Claudio Abbado | Deutsche Grammophon |
| Mitridate, re di Ponto Ismene | Agnes Baltsa, Edita Gruberova, Arleen Auger | Leopold Hager | Philips | |
| Les Pêcheurs de perles Leila | Alain Vanzo, Guillermo Sarabia | Georges Prêtre] | EMI | |
| Rinaldo Almirena | Carolyn Watkinson, Paul Esswood, Jeanete Scovotti | Jean-Claude Malgoire | CBS | |
| 1978 | La Betulia Liberata Amital | Peter Schreier, Hanna Schwarz, Walter Berry | Leopold Hager | Deutsche Grammophon |
| Hänsel und Gretel Gretel | Frederica von Stade, Christa Ludwig, Kiri Te Kanawa | John Pritchard | CBS | |
| Le nozze di Figaro Susanna | José van Dam, Tom Krause, Frederica von Stade | Herbert von Karajan | Decca | |
| 1979 | Rigoletto Gilda | Piero Cappuccilli, Placido Domingo, Nicolai Ghiaurov | Carlo Maria Giulini | Deutsche Grammophon |
| Béatrice et Bénédict Héro | Yvonne Minton, Placido Domingo, Dietrich Fischer-Dieskau | Daniel Barenboim | Deutsche Grammophon | |
| 1980 | Die Zaüberflote Pamina | Eric Tappy, Martti Talvela, Zdzsislawa Donat | James Levine | RCA |
| 1982 | Manon Manon | Alfredo Kraus, Gabriel Bacquier, José van Dam | Michel Plasson | EMI |
| 1983 | Alzira Alzira | Francisco Araiza, Renato Bruson | Lamberto Gardelli | Orfeo |
……
DVD & BLU-RAY
- Mozart, Idomeneo – Levine/Pavarotti, Jean-Pierre Ponnelle – 1982 Deutsche Grammophon
- Verdi, Rigoletto – Levine/Domingo/MacNeil, 1997 Deutsche Grammophon
(край на цитата)
Както виждаме, има запис през 1979 г. и с участие на Николай Гяуров:
| 1979 | Rigoletto Gilda | Piero Cappuccilli, Placido Domingo, Nicolai Ghiaurov | Carlo Maria Giulini | Deutsche Grammophon |
(край на цитата)
След 1990 г., когато Илеана Котрубаш завършва сценичната си и концертна дейност, тя се отдава на преподавателска дейност и участие в жури на различни певчески конкурси. Най-известни нейни ученици са сънародничката й Анджела Георгиу и руското сопрано Олга Перетятко – една от най-успелите в момента млади съвременни певици.
Що се отнася до личния й живот, Илеана Котрубаш е от 1972 г. омъжена за немския диригент Манфред Рамин. Семейството няма деца.
Нека днес на 9 юни 2015 г. поздравим Илеана Котрубаш с навършване на 76 години и да й пожелаем добро здраве и дълъг живот, отдаден на музикалното изкуство и педагогика и да й благодарим за смелостта да критикува открито ония неща, които принуждават много от сегашната оперна публика да не посещава такива оперни изяви, които нямат нищо общо с многовековните традиции на това велико изкуство. Артисти като Илеана Котрубаш допринасят много за запазване на ония чудесни традиции, наследени от поколенията.
………….
Записи:
Placido domingo & Ileana Cotrubas – Libiamo ne’ lieti calici
…..
Ileana Cotrubas bids “addio”to Violetta
…..
Ileana Cotrubas – Ach, ich fühl’s – Die Zauberflöte
…..
Ileana Cotrubaș delivers a Heartbreaking Mimi (with Lucia …
….
Ileana COTRUBAS “La Sonnambulla”
…..
Meine Lippen sie küssen so heiss (Giuditta) – Ileana Cotrubas
….