На днешния ден е родена певицата от Норвегия Ингрид Бьонер
Драги приятели на оперната музика, днес на 8 ноември 2017 г. (българският празник Архангеловден – да са живи и здрави всички именици) ще почетем норвежката певица от втората половина на миналия век – драматичното сопрано Ингрид Бьонер (Ingrid Bjoner), родена на днешния ден през 1927 г. – точно преди 90 години, но вече не е между нас живите, починала е на 4 септември 2006 г.
Веднага след смъртта на Ингрид Бьонер в Осло на 4 септември 2006 г. норвежката преса отбелязва този факт със специални коментари като: „напусна ни една голяма норвежка и световна артистка, любимка на цяло поколение ценители на певческото изкуство, играла по всички големи сцени в света и после като професор в Осло, Копенхаген и другаде възпитала много млади таланти в областта на певческото изкуство“.
Тя е имала голяма и много успешна международна кариера по всички прочути оперни сцени и музикални фестивали. През сезона 1989/1990 Бьонер се разделя със сцената без излишни покази и скромно се оттегля в отечеството си, като през годините от 1992 до 1998 е професор по вокално изкуство и сценично майсторство в „Норвежката музикална академия“ в Осло, както и в „Кралската датска музикална академия“ в Копенхаген. Още през 1964 г. е наградена лично от норвежкия крал Олаф V с наградата на „St. Olav-Orden“ – първа степен за заслугите й към Норвегия. Две години след това Бьонер получава в Германия „Der Bayerische Verdienstorden“ в Мюнхен. С Държавната опера в Мюнхен Бьонер и била тясно свързана по време на активната си певческа кариера.
Ингрид Бьонер е родена на 8 ноември 1927 г. в Kraakstad в Норвегия. Като дете не е била тясно свързана с музика. Започва да следва фармация в Осло и при завършване на университетското си образование започва певческо обучение в Осло при Gudrun Boellemose. През 1952 г. по време на един концерт в катедралата в Осло Бьонер обръща внимание на присъстващите с изкуството си. След това продължава обучението си в Германия – първо във Франкфурт, после във Висбаден при проф. Паул Ломан (Paul Lohmann), както и в Дюселдорф при Franziska Martienssen-Lohmann, по-късно още при Ellen Rapp в Ню Йорк. През 1956 г. Бьонер пее в Норвежкото радио в операта „Залезът на боговете“ от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ от Рихард Вагнер. Заедно с нея пее и легендарната Кирстен Флагстад в ролята на Брюнхилде. Дебютът й на оперна сцена е твърде късно поради следването в университета в Осло – чак през 1957 г. в ролята на Дона Анна в операта „Дон Жуан“ от Моцарт на сцената на Държавната опера в Осло. За това й помага Кирстен Флагстад, с която са участвали предната година в радиото. Очевидно Флагстад е впечатлена от по-младата си колежка, защото през същата година тя наново я лансира този път на музикалния фестивал в Drottningholm. Там Флагстад е поканена да играе главната роля в операта „Роделинда“ от Хендел, но предлага ролята на Бьонер, която се съгласява и при фестивала постига незапомнен успех.
След други гастроли в Осло и в Стокхолм в течение на една година, Бьонер решава да замине за Германия, където вижда по-добри възможности за израстване в певческата си кариера. През годините 1957-1959 пее на сцената на операта във Вупертал, от 1959 до 1961 г. – в „Deutsche Oper am Rhein“ (Дюселдорф / Дуисбург). В този период тя има изяви на сцените на Виенската държавна опера, в Хамбург, Лондон и Сан Франсиско, където постига забележителни успехи. В същото време остава свързана с оперните театри в Осло и Стокхолм чрез договори за гостуване.
От 1961 г. Бьонер получава постоянен ангажимент в Държавната опера в Мюнхен, където играе чак до 1989 г. Тук получава възможност да пее в най-различни опери от разни стилове и композитори и се специализира главно в опери от Рихард Вагнер и от Рихард Щраус. През 1963 г. тя пее при откриването на новата сграда на оперния театър в ролята на Кралицата в „Жената без сянка“ от Рихард Щраус, през 1965 г. играе Изолда при гала-представлението по случай стогодишнината на операта „Тристан и Изолда“, а през 1964 г. в главната роля в операта „Дафне“ от Рихард Щраус постига огромен упех. Като изявена Вагнерова певица тя участва редовно от 1960 г. до 1986 г. на фестивала в Байройт (през 1960 г. и по-късно като Гудрун в „Залезът на боговете“, Фрея в „Рейнско злато“ и Хелвига във „Валкюра“). През 1986 г. играе главната роля на Изолда в „Тристан и Изолда“ при постановката на Жан-Пиер Понел, след като е трябвало да замести друга титулярка (в предни сезони е пяла в Байройт тази роля). След триумфа й през 1986 г. аплодисментите след края на спектакъла продължават 45 минути. Имала е внушителна едра фигура, силно емоционална игра на сцената и мощен глас, завладяващ публиката. Оставила е силно впечатление сред почитателите на Рихард Вагнер и в други опери, в които е участвала: Елза и Ортруд в „Лоенгрин“, Сента в „Летящият холандец“, Кундри в „Парсифал“, Елизабет в „Танхойзер“, Брюнхилде във „Валкюра“.
През 1961 г. Ингрид Бьонер получава ангажимент за МЕТ в Ню Йорк – дебют като Елза в „Лоенгрин“ от Вагнер, и играе редовно там до 1974 г. През 1967 г. гостува в Ковънт Гардън в Лондон в ролите на Сента и Зиглинде от Вагнерови опери, също и като Леонора във „Фиделио“ от Бетовен. Още през 1961 г. тя гастролира във Варшава и във Ванкувър, през 1962 г. в Оперния театър в Цюрих. Други изяви: на фестивалите в Залцбург през 1969 и 1970 г. – като Леонора във „Фиделио“, в Миланската Скала – Елза в „Лоенгрин“ през 1965, Брюнхилде в „Зигфрид“ през 1975, в Държавната опера в Берлин, в Държавната опера в Кьолн – Елизабет в „Танхойзер“ от Вагнер през 1981 г., в Държавната опера в Щутгарт. През 1974 г. Бьонер участва в „Carnegie Hall New York“ при концертната премиера на операта „Доктор Фауст“ от Феручо Бузони. Преди това през 1972 г. играе в Париж в „Grand Opéra“ в ролите на Изолда и Тоска. Следват гастроли още в: „Théâtre de la Monnaie“ в Брюксел през 1967 г., Римската опера през 1969 г., Оперния театър в Майами / САЩ през 1967 г., в Мадрид, в Копенхаген и в Питсбърг / САЩ през 1970 г. През други години гостува в Сан Франциско, Буенос Айрес и другаде.
На сцената на МЕТ в Ню Йорк Ингрид Бьонер участва в общо 48 спектакъла през годините 1961 до 1974, като последната й изява там е в ролята на Турандот в операта от Пучини. Цитирам оперите, в които е участвала там: през годините до 1967 – предимно в опери от Рихард Вагнер: „Лоенгрин“ през 1961, 1966 и 1968, „Залезът на боговете“ от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ – през 1961 г., „Майсторите певци от Нюрнберг“ – през 1962, 1963, 1964 и 1967. После следват изяви в опери от Моцарт, Рихард Щраус, Бетовен и Пучини: „Дон Жуан“ – през 1963 и 1966, „Ариадне на Наксос“ – през 1964 г., „Сватбата на Фигаро“ – през 1965, „Жената без сянка“ – през 1966 г., „Фиделио“ – през 1971 г. и последни изяви в „Турандот“- през 1974 г.
Цитирам подробенп списък на тези 48 участия:
Search results for: Ingrid Bjoner
48 items found.
[Met Performance] CID:189050 Lohengrin {512} Metropolitan Opera House; 10/28/1961 Debuts: Sándor Kónya, Ingrid Bjoner, Norman Mittelmann, Arnold Kirschberg Reviews | |
[Met Performance] CID:189180 Lohengrin {513} Metropolitan Opera House; 11/11/1961 | |
[Met Performance] CID:189240 Lohengrin {514} Metropolitan Opera House; 11/17/1961 Debuts: Randolph Symonette, Ernst Wiemann | |
[Met Performance] CID:189370 Lohengrin {515} Metropolitan Opera House; 11/29/1961 Debuts: William Dembaugh, Peter Sliker Review | |
[Met Performance] CID:189480 Götterdämmerung {180} Metropolitan Opera House; 12/9/1961 Review | |
[Met Performance] CID:189490 Lohengrin {516} Metropolitan Opera House; 12/11/1961 | |
[Met Performance] CID:192040 New production Die Meistersinger von Nürnberg {297} Metropolitan Opera House; 10/18/1962 Debuts: Otto Wiener, Murray Dickie Review | |
[Met Performance] CID:192080 Die Meistersinger von Nürnberg {298} Metropolitan Opera House; 10/23/1962 | |
[Met Performance] CID:192190 Die Meistersinger von Nürnberg {299} Metropolitan Opera House; 11/3/1962 | |
[Met Performance] CID:192230 Die Meistersinger von Nürnberg {300} Metropolitan Opera House; 11/7/1962 | |
[Met Performance] CID:192460 Die Meistersinger von Nürnberg {301} Metropolitan Opera House; 11/29/1962 | |
[Met Performance] CID:192580 Die Meistersinger von Nürnberg {302} Metropolitan Opera House; 12/11/1962 Debut: Jess Thomas | |
[Met Performance] CID:196630 Die Meistersinger von Nürnberg {319} Metropolitan Opera House; 12/18/1963 | |
[Met Performance] CID:196650 Don Giovanni {243} Metropolitan Opera House; 12/20/1963 | |
[Met Performance] CID:197050 Ariadne auf Naxos {13} Metropolitan Opera House; 01/27/1964 Review | |
[Met Performance] CID:200080 Die Meistersinger von Nürnberg {320} Metropolitan Opera House; 10/21/1964 | |
[Met Performance] CID:200240 Die Meistersinger von Nürnberg {321} Metropolitan Opera House; 11/6/1964 | |
[Met Performance] CID:200320 Die Meistersinger von Nürnberg {322} Metropolitan Opera House; 11/14/1964 | |
[Met Performance] CID:200550 Die Meistersinger von Nürnberg {324} Metropolitan Opera House; 12/5/1964 | |
[Met Performance] CID:200600 Die Meistersinger von Nürnberg {325} Metropolitan Opera House; 12/11/1964 | |
[Met Performance] CID:200970 Le Nozze di Figaro {206} Metropolitan Opera House; 01/16/1965 | |
[Met Performance] CID:201020 Le Nozze di Figaro {207} Metropolitan Opera House; 01/21/1965 Debut: Gérard Souzay | |
[Met Performance] CID:205490 Don Giovanni {257} Metropolitan Opera House; 02/21/1966 | |
[Met Performance] CID:205660 Don Giovanni {258} Metropolitan Opera House; 03/8/1966 | |
[Met Performance] CID:205760 Don Giovanni {259} Metropolitan Opera House; 03/17/1966 | |
[Met Performance] CID:208300 Die Frau ohne Schatten {5} Metropolitan Opera House; 10/25/1966 Review | |
[Met Performance] CID:208380 Die Frau ohne Schatten {6} Metropolitan Opera House; 11/2/1966 | |
[Met Performance] CID:208750 New production Lohengrin {526} Metropolitan Opera House; 12/8/1966 Debuts: Wieland Wagner, Peter Lehmann Review | |
[Met Performance] CID:208810 Lohengrin {527} Metropolitan Opera House; 12/13/1966 | |
[Met Performance] CID:208870 Lohengrin {528} Metropolitan Opera House; 12/19/1966 Review | |
[Met Performance] CID:208970 Lohengrin {529} Metropolitan Opera House; 12/29/1966 | |
[Met Performance] CID:209070 Lohengrin {530} Metropolitan Opera House; 01/7/1967 | |
[Met Performance] CID:209100 Lohengrin {531} Metropolitan Opera House; 01/11/1967 | |
[Met Performance] CID:209170 Die Meistersinger von Nürnberg {330} Metropolitan Opera House; 01/18/1967 | |
[Met Performance] CID:209200 Lohengrin {532} Metropolitan Opera House; 01/21/1967 Broadcast | |
[Met Performance] CID:209260 Lohengrin {533} Metropolitan Opera House; 01/27/1967 | |
[Met Performance] CID:209300 Lohengrin {534} Metropolitan Opera House; 01/31/1967 | |
[Met Performance] CID:213840 Lohengrin {550} Metropolitan Opera House; 03/15/1968 | |
[Met Performance] CID:227170 Fidelio {117} Metropolitan Opera House; 10/7/1971 Debut: Hans Wallat | |
[Met Performance] CID:227220 Fidelio {118} Metropolitan Opera House; 10/12/1971 | |
[Met Performance] CID:227260 Fidelio {119} Metropolitan Opera House; 10/16/1971 | |
[Met Performance] CID:227290 Fidelio {120} Metropolitan Opera House; 10/19/1971 | |
[Met Performance] CID:239580 Turandot {126} Metropolitan Opera House; 11/13/1974 | |
[Met Performance] CID:239660 Turandot {127} Metropolitan Opera House; 11/21/1974 | |
[Met Performance] CID:239730 Turandot {128} Metropolitan Opera House; 11/28/1974 | |
[Met Performance] CID:239830 Turandot {129} Metropolitan Opera House; 12/7/1974 | |
[Met Performance] CID:239880 Turandot {130} Metropolitan Opera House; 12/13/1974 | |
[Met Performance] CID:240030 Turandot {131} Metropolitan Opera House; 12/28/1974 Broadcast |
(край на цитата)
Цитирам състава при дебюта на Ингрид Бьонер в МЕТ:
Metropolitan Opera House
October 28, 1961LOHENGRIN
{512}
Wagner-Wagner
Lohengrin...............Sándor Kónya [Debut]
Elsa....................Ingrid Bjoner
[Debut]
Ortrud..................Irene Dalis
Telramund...............Walter Cassel
King Heinrich...........Jerome Hines
Herald..................Norman Mittelmann [Debut]
Noble...................Kurt Kessler
Noble...................Arnold Kirschberg [Debut]
Noble...................Lloyd Strang
Noble...................Carlo Tomanelli
Conductor...............Joseph Rosenstock
(край на цитата)
Имам снимка от тази изява, която ще приложа след статитята. А ето и състава при последното й участие в МЕТ в ролята на Турандот:
Metropolitan Opera House
December 28, 1974 Matinee BroadcastTURANDOT
{131}
Turandot................Ingrid Bjoner
[Last performance]
Calàf...................Franco Corelli
Liù.....................Adriana Maliponte
Timur...................James Morris
Ping....................Robert Goodloe
Pang....................Andrea Velis
Pong....................Charles Anthony
Emperor Altoum..........Robert Schmorr
Mandarin................Arthur Thompson
Prince of Persia........Marcus Bugler
Servant.................Ivan Allen
Servant.................Jack Hertzog
Servant.................Anthony Santiago
Executioner.............Jacques Cesbron
Executioner.............Alastair Munro
Executioner.............William Badolato
Conductor...............Alberto Erede
(край на цитата)
Само какъв ансамбъл – Франко Корели в ролята на Калаф!
Освен във Вагнерови опери и други изброени по-горе, Бьонер участва в опери от Вебер (Агате във „Вълшебният стрелец“, Реция в „Оберон“), Верди (Аида в едноименната опера, Дездемона в „Отело“), Бетовен (Леонора във „Фиделио“ – голям успех през 1970 г. на фестивала в Залцбург), Глук (Ифигения в „Ифигения в Таурус“), Майербер (Инес в „Африканката“), Рихард Щраус (Електра в едноименната опера, Саломе в едноименната опера). През 80-те години Бьонер режисира в Осло и в Копенхаген операта „Електра“, като също участва в главната роля.
Още през 1959 г. Бьонер дебютира на сцената на Виенската държавна опера като Дона Анна в „Дон Жуан“ от Моцарт. На тази сцена тя играе до 1986 г. – последна изява на 7 декември в ролята на Ортруд в „Лоенгрин“ от Вагнер. Ето списък от участията на Бьонер на сцената на Виенската държавна опера:
Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
---|---|---|---|---|
Ariadne auf Naxos | Primadonna/Ariadne | 08.09.1972–21.11.1973 | 5 mal | |
Der fliegende Holländer | Senta | 18.01.1974–06.10.1976 | 3 mal | |
Die Frau ohne Schatten | Sein Weib | 04.04.1985 | 1 mal | |
Die Walküre | Brünnhilde | 18.01.1975–09.06.1985 | 8 mal | |
Don Giovanni | Donna Anna | 30.04.1959–11.03.1964 | 4 mal | |
Elektra | Chrysothemis | 22.01.1976–18.04.1977 | 2 mal | |
Elektra | Elektra | 30.09.1981 | 1 mal | |
Fidelio | Leonore | 13.04.1973–14.05.1978 | 12 mal | |
Le nozze di Figaro | Contessa Almaviva | 14.03.1960 | 1 mal | |
Lohengrin | Ortrud | 19.05.1979–07.12.1986 | 3 mal | |
Otello | Desdemona | 01.05.1971 | 1 mal | |
Tristan und Isolde | Isolde | 24.06.1970–08.02.1981 | 5 mal | |
Turandot | Turandot | 16.10.1968–21.09.1975 | 7 mal |
(край на цитата)
Освен споменатите по-горе роли, в репертоара на Бьонер влиза още ролята на Турандот в операта от Пучини, която е играла на много сцени – във Виена 7 пъти. В по-късните години на кариерата й през 80-те години може да отбележим следните изяви: Електра в Копенхаген през 1986 г., Изолда в Байройт, Клисарката в „Йенуфа“ от Яначек през същата година, в италианската телевизия RAI в ролята на Електра през 1987 г., в Държавната опера в Мюнхен в ролята на „Die Färberin“ в „Жената без сянка“ от Рихард Щраус през 1988 г., в Държавната опера в Осло – Сента в „Летящият холандец“ от Вагнер през 1989 г., в Държавния театър в Карлсруе / Германия – „Die Färberin“ в операта „Жената без сянка“ от Щраус през 1990 г.
По време на цялата си певческа кариера Ингрид Бьонер участва в концерти като певица със солови песни, солистка в оратории и други произведения с религиозен характер.
Дискографията на Бьонер обхваща заглавия от опери и друга музика:
- Händel: Der Messias (Sony BMG 1990)
- Puccini: Turandot (Querschnitt in deutscher Sprache, Berlin Classics 1993)
- Strauss: Die Frau ohne Schatten (Deutsche Grammophon)
- Verdi: Aida (Querschnitt in deutscher Sprache, Berlin Classics 1993)
- Wagner: Der Ring des Nibelungen (Melodram 1998)
- Weber: Oberon (Ponto 2006)
- Weber: Oberon (Eurodisc 2008)
(край на цитата)
Ето още някои допълнения от каталог на немски език: CD’s: Decca (Gutrune und 3. Norn in der »Götterdämmerung«), Ariola-Eurodisc (Szenen aus »Turandot« und »Oberon«), DGG (»Frau ohne Schatten«), Eterna (Querschnitt »Aida«), Melodram (»Rheingold«, »Götterdämmerung«), SST (Wesendonck-Lieder von R. Wagner, Lieder von Jean Sibelius).
През 2008 г. „Das Hamburger Archiv für Gesangskunst“ публикува за пръв път в едно издание на CD също радиозаписи от изяви на Ингрид Бьонер през годините 1961 и 1962. Тези записи документират преди всичко нейни изяви в ролите на Елза, Елизабет, Ева, Дафне, Сента, Саломе в съответните опери от Вагнер и Рихард Щраус.
Веднага след смъртта на Ингрид Бьонер в Осло на 4 септември 2006 г. норвежката преса отбелязва този факт със специални коментари като: „напусна ни една голяма норвежка и световна артистка, любимка на цяло поколение ценители на певческото изкуство, играла по всички големи сцени в света и после като професор в Осло, Копенхаген и другаде възпитала много млади таланти в областта на певческото изкуство“.
А музикалната критика прави следните обобщителни заключения (цитирам извадки от немски и норвежки източници):
„Ингрид Бьонер принадлежеше към най-значителните драматични сопрани на десетилетията от 1960 до 1980 – навсякъде наложила се в централни творби на майстори от Хендел до Моцарт и Майербер, от Верди до творците на веризмото, но на първо място в немската оперна класика и романтика с център Вагнер и Рихард Щраус.
Изхождайки от скандинавската традиция на драматичното вокално изкуство, Бьонер се развива бързо от младежко-лиричния жанр в сферата на драматичния жанр. Като интерпретатор на творбите на Вагнер и Рихард Щраус тя постига световна класа, която само отчасти е засенчена от легендарното трио на примадоните в Байройт – Астрид Варнай / Марта Мьодл / Биргит Нилсон. Когато Варнай и Мьодл (двете – с особено звучащ като бронз и почти мецосопранов тембър – принадлежащи на съвсем друга група гласове) получават роли в т.н. „Comprimaria“-сектор (подкрепящи роли), а третата (Нилсон) като „героична примадона“ завладява световните сцени и доминира при фирмите за производство на музикални носители, Ингрид Бьонер става подходящо алтернативно заместване – от Мюнхен до Лондон и от Виена до Ню Йорк.
Нейното богато на цветове музициране, с перлено закръглени основни тонове и стройно-лъчисти височини демонстрира още по-убедително от „Soprano sfogato“-то на голямата шведска певица Биргит Нилсон особеното чувство за „северно звучене“. Едно впечатление, което се подчертава от начина на сценична игра и харизма на Бьонер – тя беше една действаща на сцената блондинка, внушителна по фигура, доминираща при изявите си с дистанцирана топлина и класическа осанка“.
(край на цитата)
Нека днес на 8 ноември 2017 г. да си спомним за голямата норвежка певица Ингрид Бьонер по случай 90 години от рождението й. Тя е оставила трайни спомени особено с големите си успехи като артистка в опери от Рихард Вагнер и Рихард Щраус, достойна наследница на сънародничката си Кирстен Флагстад (1895-1962).
…………..
Изпълнения на Ингрид Бьонер:
Ingrid Bjoner; “Mild und leise”; TRISTAN UND ISOLDE …
´´´´´´
Ingrid Bjoner in Die Frau Ohne Schatten
´´´´
Ingrid Bjoner “Wesendonck-Lieder” Richard Wagner
´´´´´´
Den Første Gang
´´´´´´
Ingrid Bjoner – Da Capo – Interview with August Everding, 1993
´´´´