Мецосопраното от Русия Ирина Архипова, родена на днешния ден
Драги приятели на оперната музика, днес на 2 януари 2017 г. е родена една от най-значителните мецосопрани през втората половина на миналия век – руската певица Ирина Архипова, която се помина на 11 феввуари 2010 година.
Никога до сега не съм писал статия за нея, но макар и годишнината да не е кръгла, искам съвсем накратко да напиша нещо за нея – тя напълно заслужава това внимание. Забележително, тя е родена в същия ден и месец като Тодор Мазаров, за когото днес написах голяма статия.
Цитирам кратки биографични бележки за тази руска певица със световна оперна кариера:
Ирина Константиновна Архипова (транскрипция на английски език Irina Konstantinovna Arkhipova) е родена на 2 януари 1925 г. в Москва, починала на 11 феввуари 2010 г. също там – знаменита съветско-руска оперна певица (преди всичко мецосопран, също и алт).
Архипова следва първо строително инженерство, после започва вокално обучение и през 1954 г. дебютира на оперна сцена в Свердловск. През 1956 г. постъпва в ансамбъла на „Болшой“-театър в Москва, като през годините от 1960-1980 изгражда кариера не само в родината си, но и в редица държави по целия свят. Първата й голяма роля в Москва, после и в чужбина е ролата на Кармен в операта на Бизе. През 1960 г. тя пее тази роля в Неапол, после през 1964 играе във „Война и мир“ от Прокофиев в Миланската Скала, също и роли в „Борис Годунов“ и „Хованщина“ от Мусоргски. Дебюта й в САЩ е първо в концертен рецитал в Ann Arbor (Мичиган) в съпровод на пиано.
През 1972 г. участва в Музикалния фестивал в Orange / Франция, пее Азучена в „Трубадур“ в оперния театър в Сан Франциско, също и в МЕТ Ню Йорк при гостуване на „Болшой“-театър, но и отделно като гост на МЕТ през 1997 г. в операта „Евгений Онегин“ от Чайковски в ролята на Филипевна – общо 7 спектакъла между 13 март и 19 април 1997 г.
Цитирам списък на всички нейни участия в МЕТ Ню Йорк:
[Met Performance] CID:327650 Chapter: Eugene Onegin/New Production New Production Eugene Onegin {104} Metropolitan Opera House; 03/13/1997 Debuts: Marianna Tarassova, Irina Arkhipova, Antonio Pappano, Robert Carsen, Michael Levine, Jean Kalman, Serge Bennathan Review |
| [Met Performance] CID:327690 Eugene Onegin {105} Metropolitan Opera House; 03/17/1997 |
| [Met Performance] CID:327720 Eugene Onegin {106} Metropolitan Opera House; 03/20/1997 |
| [Met Performance] CID:327890 Eugene Onegin {109} Metropolitan Opera House; 04/5/1997 |
| [Met Performance] CID:327930 Eugene Onegin {110} Metropolitan Opera House; 04/10/1997 |
| [Met Performance] CID:327970 Eugene Onegin {111} Metropolitan Opera House; 04/14/1997 |
| [Met Performance] CID:328020 Opera News Eugene Onegin {112} Metropolitan Opera House; 04/19/1997 Broadcast |
(край на цитата)
Ето състава при премиерата на тази нова продукция на операта:
Metropolitan Opera House
March 13, 1997
New ProductionEUGENE ONEGIN {104}
P. I. Tchaikovsky-P. I. Tchaikovsky/Shilovsky
Eugene Onegin...........Vladimir Chernov
Tatiana.................Galina Gorchakova
Lensky..................Neil Shicoff
Olga....................Marianna Tarassova [Debut]
Prince Gremin...........Vladimir Ognovenko
Larina..................Jane Shaulis
Filippyevna.............Irina Arkhipova [Debut]
Triquet.................Michel Sénéchal
Captain.................Denis Sedov
Zaretsky................Yanni Yannissis
Dance...................Marcus Bugler
Dance...................Victoria Rinaldi
Conductor...............Antonio Pappano [Debut]
Production..............Robert Carsen [Debut]
Designer................Michael Levine [Debut]
Lighting designer.......Jean Kalman [Debut]
Choreographer...........Serge Bennathan [Debut]
(край на цитата)
Чудесен ансамбъл, начело с Владимир Чернов, Галина Горчакова, Нийл Шикоф и останалите в главните роли. При това дебют на диригента Антонио Папано, който изгради шеметна кариера по-късно.
Ирина Архипова играе и на други сцени по света, нека отбележа още дебюта й през 1975 г. като Азучена в „Трубадур“ на сцената на Ковънт Гардън в Лондон, където играе по-късно през 1988 г. в ролята на Улрика в „Бал с маски“ от Верди. Други бележити оперни театри са: Държавните опери в Берлин и Хамбург, Парижката опера, Оперните театри в Лион, Марсилия, Белград и други. Участва и на Музикалния фестивал в Савонлина във Финландия.
Музикалната критика в Германия пише така за нея: „In den 1960er und 1970er Jahren erreichte sie den Zenit ihrer Karriere und wurde zum internationalen Star, sowohl im russischen als auch im italienischen Repertoire. Gesanglich wurde sie aufgrund ihrer warmen Stimme, ihrer technischen Perfektion und ihrer immensen Ausdrucksfähigkeiten mit Christa Ludwig verglichen. Ihre Einspielung des größten Mezzosopranparts des russischen Repertoires, der Marfa aus Modest Mussorgskis Chowanschtschina (1972, unter Leitung von Boris Chaikin) gilt nach wie vor als unerreicht“.
(край на цитата)
Превод: „През 60-те и 70-те години Ирина Архипова постига зенита на своята кариера и става международно известна както в руския, така и в италиански репертоар. По отношение на гласа й тя е сравнявана с Криста Лудвиг поради топлия глас, техническата прецизност и извънредно голямата изразителност на играта й. Нейният запис на най-важната мецосопранова роля в руския репертоар – Марфа в „Хованщина“ от Мусоргски (запис през 1972 г. с диригент Борис Хайкин) се счита и до сега като ненадминат.
(край на превода)
През 1993 г. Ирина Архипова основава „Foundation Irina Arkhipova“, която фондация се занимава с подкрепата и подпомагането на млади певци.
На 11 февруари 2010 г. тя умира след сърдечна недостатъчност в Москва. Погребана е в централното Новодевическо гробище в Москва.
Открития на 16 февруари 1967 г. астероид (4424) Arkhipova е назован през 1995 г. на нейно име.
Ще цитирам още допълнителни данни за Ирина Архипова от източници на руски език:
Ирина Архипова е родена на 2 януари 1925 г. в Москва.
Преди войната тя учи в училището на сестрите Гнесини. Първият й учител по пиано е О. А. Голубева. Година и половина по-късно тя се премества при О. Ф. Гнесина. Успоредно с уроците по пиано тя пее в хора на музикалното училище.
В следвоенните години тя учи в Московския архитектурен институт, където също учи във вокален кръг с Н. М. Малишева. След като завършва института през 1948 г., тя постъпва в Московската консерватория на името на П. И. Чайковски в класа по пеене на Л. Ф. Саврански, който завършва през 1953 г.
През 1954-1956 г. е солистка на Свердловския театър за опера и балет.
От 1956 до 1988 г. е солистка на Болшой театър.
Изпълнението й на Кармен в едноименната опера от Жорж Бизе получава световно признание. Тя се характеризира с дълбоко вътрешно разкриване на образа и внимателност на интерпретацията. Има дарбата да се превъплъщава на сцената.
Ирина Архипова участва и в концерти. Камерният й епертоар включва над 800 произведения от руски, съветски и чуждестранни композитори.
От 1955 г. гастролира в чужбина: Австрия, Полша, Източна Германия, Финландия, Италия, Унгария, Румъния, Чехословакия, Великобритания, България, САЩ, Япония, Франция, Аржентина, Канада. Играла е на сцените на водещите световни театри: Миланската Скала, Кралския театър „Ковънт Гардън“ (Лондон), Метрополитън опера (ролята на бавачката Филипевна в операта “Евгений Онегин” от П. Чайковски) и „Карнеги Хол“ (Ню Йорк), „Театро Колон“ (Буенос Айрес), „Опера Гарние“ (Париж, 1975 г., ролята на Нурис в операта „Ариана и Синята брада” от Пол Дюка), Оперния театър в Сан Франциско, „Театро Комунале“ (Болоня), Античен амфитеатър в Оранж, Франция, Театър „Ирод Атик“ в Атина и др.
От 1974 до 2003 г. Ирина Архипова преподава в Московската консерватория „ П. И. Чайковски“ (професор от 1984 г.). Провеждала е майсторски класове във Финландия, САЩ, Полша и други страни.
През 1966 г. е поканена да участва в журито на Международния конкурс „Чайковски“. От 1974 г. (с изключение на 1994 г.) тя е председател на журито на Международния конкурс Чайковски в раздел „солово пеене“, от 1968 г. – Всесъюзния (от 1993 г. – Международен) конкурс „Глинка“. Работила е в журито на много престижни конкурси в света, включително: „Verdi Voices” на името на Марио дел Монако в Италия, Конкурса на името на Кралица Елизабет в Белгия, Конкурс „Мария Калас“ в Гърция, Конкурс „Франсиско Виняс“ в Испания, Вокален конкурс в Париж, Вокален конкурс в Мюнхен.
През 1997 г. по покана на президента на Азербайджан Г. Алиев и министъра на културата на Азербайджан П. Бюлбюл оглавява журито на конкурса „Бюлбюл“, организиран за 100-годишнината от рождението му.
Ирина Архипова е автор на книгите: “Моите музи” (1992), “Музиката на живота” (1997), “Марка, наречена “Аз” (2005).
Тя прави запис на произведения от Сергей Рахманинов и на цикъла „Песни и танци на смъртта“ на Модест Мусоргски (записът получава Голямата награда „Златен Орфей“ в Париж).
През 80-те години тя изнася поредицата от концерти „Антология на руския романс“ заедно с пианиста Иля Ивари.
От 1986 г. е председател на Управителния съвет на Всесъюзното музикално дружество (от 1990 г. – Международен съюз на музикалните работници). От 1993 г. е председател на фондация “Ирина Архипова”. Президент на Дружеството за приятелство Русия-Узбекистан. Действителен член и вицепрезидент на Международната академия за творчество и руската секция на Международната академия на науките. Член на КПСС от 1963 г. Депутат на Върховния съвет на СССР от неговото 6-то свикване (1962-1966).
През пролетта на 1989 г. е избрана за народен депутат на СССР по квотата на Всесъюзното музикално дружество (1 мандат).
През 1997-2001 г. е член на борда на Министерството на културата на Руската федерация.
„Невероятният блясък на гласа на певицата, неговият безкрайно променящ се цвят, неговата вълнообразна гъвкавост …“ (Американски вестник „Columbus citizen journal“, 1969 г.).
На 19 януари 2010 г. Архипова е хоспитализирана със сърдечна патология в градската клинична болница на името на С. Боткин. На 11 февруари 2010 г. тя умира на 86-годишна възраст. Погребана е на 13 февруари в Москва на гробището „Новодевичи“ (място № 10).
Ирина Архипова организирва един от фестивалите на изкуствата в Тверска област – „Музикални вечери на Селигер“.
Семейство
Баща – Константин Иванович Ветошкин.
Майка – Галда Евдокия Ефимовна.
Първи съпруг – Евгений Александрович Архипов (1923-2017), архитект, заслужил архитект на RSFSR.
Син – Андрей Евгениевич Архипов (1947-2006).
Внук – Андрей Андреевич Архипов (1972), оперен певец (бас), солист на Болшой театър.
Правнучка – Ирина.
Втори съпруг – Владислав Пиавко (1941-2020), оперен певец (тенор), народен артист на СССР (1983), народен артист на Киргизтан (1993).
(край на допълнителните данни)
До края на тази статия ще изброя още репертоара, както и наградите и отличията, които Ирина Архипова е получила през живота си (цитат от източник на английски език):
Repertoire
- Giuseppe Verdi
- Aida (Amneris)
- Don Carlos (Eboli)
- Il trovatore (Azucena)
- Un ballo in maschera (Ulrica)
- Pyotr Ilyich Tchaikovsky
- Eugene Onegin (Filippyevna)
- The Maid of Orleans (Joan of Arc)
- The Queen of Spades (Countess)
- Mazeppa (Lyubov)
- Sergei Prokofiev
- War and Peace (Hélène)
- Modest Mussorgsky
- Boris Godunov (Marina)
- Khovanshchina (Marfa)
- Alexander Dargomyzhsky
- The Stone Guest (Laura)
- Nikolai Rimsky-Korsakov
- The Tsar’s Bride (Lyubasha)
- Georges Bizet
- Carmen (Carmen)
- Jules Massenet
- Werther (Charlotte)
- Pietro Mascagni
- Cavalleria rusticana (Santuzza)
…….
Honours and awards
- Hero of Socialist Labour (Decree of the Presidium of the Supreme Soviet of 29 December 1984)
- Order of St. Andrew (2 January 2005) – for outstanding contributions to the development of domestic and world music, many years of creative and social activities
- Order of Merit for the Fatherland, 2nd class (30 December 30, 1999) – for outstanding achievements in the field of culture and great contributions to the development of a national songwriting
- Three Orders of Lenin (1971, May 25, 1976)
- Order of the Red Banner of Labour (1971)
- Pushkin Medal (4 June 1999) – to mark the 200th anniversary of Pushkin for services in the field of culture, education, literature and art
- Medal “In commemoration of the 100th anniversary of the birth of Vladimir Ilyich Lenin” (1970)
- Diploma of the President of the Russian Federation (January 2, 2010) – for great contribution to music education
- Order of Saint Olga, 2nd class (Russian Orthodox Church, 2000)
- Order of the Republic (Moldova) (2000)
- Cross of Saint Michael of Tver (2000)
- Badge of Honour “For mercy and charity” (2000)
- Badge of Honour “For services to Polish culture”
- Honour of St. Luke – culture of the Yaroslavl region.
- Lenin Prize (1978) – for her performances as Azucena in Verdi’s opera “Il Trovatore,” and Lyubava in Rimsky-Korsakov’s “Sadko,” as well as concerts in recent years
- State Prize of the Russian Federation (1996)
- Russian opera prize “Casta diva” (1999)
- Prize in Moscow (2000)
- Prizes and medals Rachmaninov
- World of Art Award (established by the corporation “Marisha Art Management International”) – “Diamond Lira” and the title “Goddess of Art” (1996)
- Honored Artist of the RSFSR (1959)
- People’s Artist of the RSFSR (1961)
- People’s Artist of USSR (1966)
- People’s Artist of the Republic of Kyrgyzstan
- People’s Artist of the Republic of Bashkortostan (1994)
- Honored Artist of Udmurtia.
- Honorary Doctor of the Moldovan National Academy of Music (1998)
- Honorary Doctor of RCTU (2001)
- Professor of Moscow State Conservatory
Arkhipova was entered into the Russian Book of Records as the most titled Russian singer. Minor planet number 4424 was named “Arkhipova,” in 1995.
(край на цитата)
Нека днес на 2 януари 2017 г. почетем 93 години от рождението на голямата и заслужила за световното вокално изкуство певица Ирина Архипова.
Мир на праха й!
……..
Изпълнения на Ирина Архипова:
The Great Mezzos and Contraltos – Irina Arkhipova
´´´´´´
Irina Arkhipova: Ave Maria by Caccini
´´´´
Irina Arkhipova “Condotta ell’era in ceppi” Il Trovatore
´´´´´´
Ave Maria
……
Mario del Monaco & Irina Arkhipova “Final Duet” Carmen
´´´´´´