Irina Chmihova

Певицата и вокален педагог Ирина Чмихова, която се помина на днешния ден преди една година

Драги приятели на оперната и естрадна музика, след като днес на 15 февруари 2021 г. сутринта почетох паметта на втората ми майка Дéца Контохова, починала преди 60 години на този ден, сега ще почета пометта на една починала в този ден преди една година голяма българска естрадна певица и вокален педагог – незабравимата Ирина Чмихова, която според мнението на много специалисти е една от най-заслужилите личности за зараждане и развитие на естрадната музика в България.

Ирина Чмихова е родена през 1930 г., помина се през 2020 г. и затова беше позната личност и на сегашните генерации любители на музиката, не само на тия от моята и по-късна генерации. Вярно е, тя рано слезе от сцената и се отдаде на педагогическа дейност в областта на естрадната музика, но нейните хитове преди всичко от 50-те години останаха в спомените на хората от моята генерация. Как могат да се забравят изпълненията й примерно на песни като „Ласкаво ме погледни” (1955 г.) на Огерман, „В лодката сами” (1957 г.) – композиция на Жул Леви и Иван Милчев и „Спомен от бала” (1957 г.) – композиция на Панайот Бояджиев, Христо Вачков и Иван Генов, на „Интимна песен” (1958 г.) – композиция на Йосиф Цанков и Крум Пенев и „Любовта ще се върне” (1959 г.) – композиция на Модес Табачников. Но и през 60-те години тя имаше в репертоара си също големи хитове като „Метелица” (1968 г.), „Може би” (1968 г.) и най-вече „Черни очи” (1969 г.).

Няма да се спирам тук на подробности, това ще направя по-долу в статията, искам само да спомена, че по една случайност аз имах контакт с Ирина Чмихова още през първите години на нейната кариера – началото на 50-те години, когато тя не беше още така известна. Нека цитирам абцаз от моите спомени като студент в София от годините 1951-1956:

„ (…) Още от втори курс на следването ми през 1952 г. аз исках да продължа моята хорова дейност, с която бях свикнал толкова години в Габрово. Най-много ме влечеше първокласния Академичен смесен хор в София с главен диригент Ангел Манолов. Преди няколко години срещнах при четене на различни международни музикални енциклопедии в Германия името на Магдалена Манолова като автор на статии, засягащи българската музика и нейни видни представители и разбрах при запитване в България, че тя е музиколожка и дъщеря на този диригент. В този хор пееха студенти от всички висши учебни заведения в София, но влизането в него беше неописуемо трудно: всяка година през есента се приемаха по 20-30 нови хористи (целият състав беше 100-120 души) след конкурс на три етапа, на който се явяваха не по-малко от 500-600 кандидати. Голяма част от хористите бяха студенти-певци в Музикалната академия, останалите – хористи с изявени певчески качества, студенти в други учебни заведения. Понеже Академичният хор участвуваше редовно в прочутите по това време младежки фестивали, които се провеждаха в различни европейски столици, напливът и интереса към този хор беше огромен. Освен това хорът предприемаше често задгранични турнета, което още повече увеличаваше интереса към него. Като се изключи професионалната Хорова капела “Светослав Обретенов” (името й беше дадено след смъртта на основателя и дългогодишния й диригент), Академичният хор беше най-добрият смесен хор в България по това време. Често на концертите му като солисти вземаха участие най-добрите млади певци на България от 50-те години, като Николай Гяуров, Димитър Узунов, Катя Попова, Маргарита Лилова и много други от младата генерация.

Аз преминах успешно първия тур на приемния изпит, но стигнах само до него. Измежду кандидатите имаше десетки изявени гласове и при тази конкуренция нямах повече реални шансове. Няколко месеца по-късно към Софийския университет беше сформиран смесен хор само от студенти в него – около 80 души, като участието не беше проблем – влизането ставаше без приемен конкурс. От моите състуденти се записаха освен мен: Иван Попиванов и приятелката му Рахила Спасова и Живко Хлебаров от Шумен. Диригент на хора беше Петър Петров – хорист в Ансамбъла на народната армия, който разучи с нас десетина песни, с които излизахме на университетски събрания и чествания, гостували сме в предприятия извън София. Аз пеех бас-баритон и бях солист в един дует с една студентка в ария на руския композитор Исак Дунаевски от неговата оперета “Волният вятър”. Все още помня първите думи: “Геройска песен знам една, и ще я пея вечно вам, в бой за свобода, една надежка беше тя. В бой последен …. и т.н.”.

В началото на четвърти курс се отказах от участие в хора, следването в научния профил беше напрегнато и не исках повече да губя от свободното си време (…)“.

(край на цитата)

Сега искам към горното да допълня следното: при много от тези репетиции на нашия университетски хор заедно с диригента Петър Петров идваше и един симпатичен мъж, който се казваше Евгени Комаров и който при нужда беше наш корепетитор или придружаваше някои песни на пиано. В салона, където бяха репетициите ни имаше такова. Сетне научихме, че Евгени Комаров е с руски произход, че е музикант и свири заедно с други лица в оркестър в Руския клуб в София. Някой път с него идваше млада хубава жена, която се наричаше Ирина Чмихова – солистка при някои песни в този Руски клуб. Няколко години по-късно тя направи голяма кариера като естрадна певица, но тогава не сме знаели изобщо коя е тази млада симпатична дама, с която в почивките при нашите репетиции сме разговаряли.

Чак сега намирам в разни статии за нея информации, че тя е имала музикални контакти с този Евгени Комаров. Ето цитат от една статия, която по-долу ще приложа:

„ (…) С постъпването й на работа в Българска концертна дирекция, Ирина Чмихова става широко популярна в цялата страна. Запомнящи остават концертите, които изнася в Чехословакия, Полша, Австрия, Белгия и особено в бившия Съветски съюз, където тя и до ден днешен е смятана за явление. В репертоара си Ирина Чмихова включва както песни от български композитори, така и не малко руски песни, които интерпретира по свой начин. Не малка заслуга за това има и пианистът ЕВГЕНИ КОМАРОВ, с който Ирина е в дългогодишно творческо сътрудничество. Комаров бе достоен неин партньор и съвместно направиха десетки записи през годините в БНР, някой от които включени в единствената й дългосвиреща плоча, издадена от Балкантон през 1979 г., изцяло с включени руски романси и цигански песни, осъществиха множество концерти у нас и в чужбина. Магията на нейната внушителна интерпретация на руските романси се крие в драматургичното пресъздаване на цели картини и образи (…) “.

(край на цитата)

А ето и малка информация за Евгени Комаров, която намерих в Интернет:

Той е роден на 27.03.1909 г. в Москва, починал на 3.02.1993 г. в София.

Животът на Евгени Евгениевич Комаров преминава в Руската империя, Кралство Румъния, Кралство Югославия и България, но най-дълго – 43 години, е живял и работил в България, където идва на 40 годишна възраст със славата на водещ музикант в жанра забавна музика на Югославия.

Поради това, че основната част от творчеството му като композитор, автор на аранжименти, диригент е създадено в България, а и като концертиращ пианист, съгласно библиографските класификационни правила, Евгени Комаров е български автор и артист-изпълнител от руски произход, независимо, че през целия си живот и във всяка държава той е бил само с един паспорт – руски и следователно само руски или съветски гражданин.


Евгений Комаров създава музика и име на отличаващ се за времето си музикант в жанра забавна музика, както се е наричала тогава поп музиката.

С входна виза за България на 7 февруари 1950 г. Евгени Комаров пристига със съпругата си и сина си от Сърбия, където възнамерява да остане временно, до получаване на входни визи, за да се завърне в Родината. С  Комарови пристига и Владимир Шевельов – тенорът от белградския „Квартет Комаров”.

Изчаквайки визите Евгени Комаров не бездейства – веднага се свързва с Клуба на съветските граждани в България (КСГБ) в София и създава нов квартет от местните руснаци с артистите: Ирина Чмихова – алт, Маргарита Александрова, сопран (оперна певица), Николай Гринкевич, бас (завърнал се в СССР, Казахстан през 1955 г.) и Владимир Шевельов, тенор.  

Първият концерт на новия, „български“ „Квартет Комаров” с подбран от него репертоар, негови аранжименти и под диригентството на Евгени Комаров се състоял на 23 февруари 1950 г., по случай Деня на Съветската армия – само 2 седмици след пристигането му. Следва поредица от концертите в Клуба на съветските граждани, който много бързо се превръща в истински културен център не само за руснаците, но и за българската столична интелигенция.

Още с пристигането си е поканен да изпълнява в Радио София „на живо“ музикални произведения – популярна или филмова музика, соло и да акомпанира на оперната певица Маргарита Александрова, на стартиращата тогава като певица Ирина Чмихова, Мишо Здравев и други певци.

От извадки от програмата на Радио София, запазени в архива му, се вижда, че той много често е участвал, а понякога и по два пъти на ден. Множеството негови солови изяви (на живо) в Радио „София” му носят бърза и широка популярност. Активната творческа дейност, която Евгени Комаров развива още през първите дни от пристигането си в България му носят постоянна ангажираност и топъл прием от страна на професионалните среди в София. Назначаването на подходяща работа на съпругата му – Нина Борисовна като преподавател  в Софийския университет, постъпването на сина им в Медицинската академия и други събития постоянно отдалечават заминаването за СССР. И всъщност стават причина от „етап“ на тяхното „завръщане в Родината”, България да стане втора родина за семейство Комарови.


(край на бележките за Евгени Комаров)

Мисля че този обширен предговор беше подходящ да се запознаят читателите ми с първите стъпки на Ирина Чмихова в естрадната музика. Сега ще изложа биографични бележки за нея и за дейността й, както и публикации в медиите по време на дейността й и след смъртта й на 15 февруари 2020 г. в София.

Мое мнение е, че най-добра информация може да се получи от едно предаване на БНР за Ирина Чмихова от април 2015 г. Цитирам го:

БНР

Ирина Чмихова – голямата легенда на българската естрада на 85

публикувано на 12.04.2015

Автор: Здравко Петров

Снимка: Петър Папакочев (автор на средната снимка на Ирина Чмихова)

Ирина Чмихова в предаването „Звезден прах”, април 2000 г.

Една от основните цели на изучаване и изследване на популярните жанрове у нас, е и аналитичното и рационално проследяване на композиторското и изпълнителското творчество. Какъвто и подход да приложим към музикалната ни история, необходимостта от нужните познания в тази насока са част от него. Промяната и развитието на отделните му елементи и тяхното детайлно проследяване са обект на сериозно и задълбочено изследване, което все още е в начален  етап в българското музикознание.


През втората половина на ХХ в. в България започва да се налага естрадната музика. Името естрада идва от португалския жаргон – estradò, означаващ вид издигната платформа, върху която се пее, свири, танцува, разиграват се сценки и т.н., и абсолютно несериозно от съвременната псевдожурналистика е асоциирането на естрадната музика в България и нейния естетически модел с политическия режим на страната ни в периода след девети септември 1944 г. Често самата музика или събирателно участниците в съкратено биват наричани естрадни (напр. „естрадни изпълнители”). В този прохождащ период  т.нар. естрадна музика в България търси разграничение както от официалната си наследница – градската музика, така й от световните образци, смятани по онова време за буржоазни.

Невъзможността да се забрани напълно „империалистическата музика” идваща от Запад, довежда до политическото решение да се разреши известна свобода на композиторите и изпълнителите, като строго се ограничават влиянията на бурно развиващата се световна попкултура. Композитори, сред които Йосиф Цанков, Панайот Бояджиев, Жул Леви, Парашкев Хаджиев, Емил Георгиев, Морис Аладжем, Бенцион Елиезер, Петър Ступел, Иван Стайков, Димитър Вълчев, Ангел Заберски, Борис Карадимчев, Атанас Бояджиев, Тончо Русев и други, някои от тях започнали да творят в жанра още преди войната, и певците Ирина Чмихова, Леа Иванова, Маргрет Николова, Георги Кордов, Видин Даскалов (започнал през 50-те години като естраден певец), Мими Николова, Райна Денева, Росица Николова и Кирил Семов, успяват да се приспособят в сложната следвоенна ситуация в страната ни и да създадат песни, превърнали се днес в класически образци на своето време.

1954 г. е важна в историята на българската естрадна музика. През май в Сатиричния театър се провежда първия „Стършелов спектакъл”. Създаден в сътрудничество с Валери Петров, Христо Ганев и Борис Априлов и младите бъдещи актьори на Сатиричния театър и режисьора Стефан Сърчаджиев, спектакълът има огромен успех и остава в историята на прохождащото българско естрадно изкуство. Оркестърът, който участва в представлението е в основата на създадения непосредствено след това Голям естраден оркестър към Концертна дирекция, положил началото на концертите в БИАД и концертната зала България, които също имат изключително значение за формиране на българската забавна и джазова музика през 50-те години. Създаването на оркестрови формации и особено утвърждаването на певци и инструменталисти в този нов за времето си жанр, поставя началото за разрешаването на въпроса, свързан с висококачествена идейно и художествено издържана забавна музика. По съдържание и характер през следващите десетилетия тя ще изиграе много важна роля в нашата страна.

Истински ценен и достоен представител на това ново начало в българското изпълнителско изкуство от областта на забавната музика в България е артистката Ирина Чмихова, която през април 2015 г. навърши 85 години. Родена е на 5 април в град Пловдив в семейството на руснак и българка, тя от рано обиква руския език и руската песен. По-късно семейството й се премества в Казанлък, където завършва гимназия. Още като ученичка показва отношението си към различни видове изкуствата: играе в художествените колективи при читалище „Искра”, изпълнява малки песнички, участва в сценки. След категорично и мотивирано решение да продължи професионалното си развитие, тя следва в тогавашното ДВТУ (Държавно висше театрално училище) „Кръстьо Сарафов”, днес НАТФИЗ, където учи в класа на проф. Кръстьо Мирски. След завършване на театралното училище, Ирина Чмихова постъпва в Димитровградския театър, където участва с огромен успех в редица пиеси, сред които „Сън в лятна нощ” и „Дванадесета нощ” на Шекспир, във „Викат ви от Таймир” на Исаев и Галич, в „Семейство” на М. Симова, в „Службогонци” на Иван Вазов и много други. Въпреки това, тя все повече и повече се увлича по естрадната песен. Годината на нейния дебют в естрадата е 1946, когато на една открита сцена в Пловдив, облечена в руски национален костюм, изпълнява модерните за времето си колхозни песни, участва и  като солистка във весели пантоними в народен украински стил.

През 1954 г. Ирина Чмихова се явява на Първото общобългарско състезание за естрадни изпълнители, но поради редица обстоятелства не се класира. Затова пък на второто състезание, през следващата година, заема първо място. В края на 1954 г. Ирина получава сериозно и много отговорно предложение от композитора Панайот Бояджиев да запише в Радио София с оркестъра на Васил Стефанов песента „Тригодишна мъка”, позната като „Синьото елече”. В този първи за певицата запис, осъществен в радиото, тя с пълна сила разкрива своите интерпретаторски умения, присъщи само на един артист, използвайки по неповторим начин средствата на сценичното изкуство, а именно – въздействие, чрез изнасяне на преден план текстовото послание, чрез ясна и отчетлива дикция, съчетана с безупречна музикалност и усет за музикална и подчертана фраза. Залогът на нейния успех проличава и в следващите песни, които Чмихова записва отново в радиото, това са: преводната „Ласкаво ме погледни” (1955г.), на Огерман, „В лодката сами” (1957 г.), композиция на Жул Леви и Иван Милчев и „Спомен от бала” (1957 г.), композиция на Панайот Бояджиев, Христо Вачков и Иван Генов, всички те издадени на бакелитов носител, на 78 об., от фирмата „Радиопром”, по-късно преименувана на „Балкантон”.

С постъпването й на работа в Българска концертна дирекция, Ирина Чмихова става широко популярна в цялата страна. Запомнящи остават концертите, които изнася в Чехословакия, Полша, Австрия, Белгия и особено в бившия Съветски съюз, където тя и до ден днешен е смятана за явление. В репертоара си Ирина Чмихова включва както песни от български композитори, така и не малко руски песни, които интерпретира по свой начин. Не малка заслуга за това има и пианистът Евгени Комаров, с който Ирина е в дългогодишно творческо сътрудничество. Комаров бе достоен неин партньор и съвместно направиха десетки записи през годините в БНР, някой от които включени в единствената й дългосвиреща плоча, издадена от Балкантон през 1979 г., изцяло с включени руски романси и цигански песни, осъществиха множество концерти у нас и в чужбина. Магията на нейната внушителна интерпретация на руските романси се крие в драматургичното пресъздаване на цели картини и образи. Това не може да остане скрито, особено в изпълненията на „Метелица” (1968 г.), „Може би” (1968 г.) и най-вече на „Черни очи” (1969 г.). В интимните лирични песни като: „Ти пак си мой” (1957 г.), композиция на Панайот Бояджиев и Иван Генов и особено в „Интимна песен” (1958 г.), композиция на Йосиф Цанков и Крум Пенев, и в „Любовта ще се върне” (1959 г.), композиция на Модес Табачников, Ирина Чмихова е елегична, сдържана и въпреки стремежа си към общодостъпност в интерпретационния си изказ, е ярка  в изразителността си, и контрастна, в средните песенни дялове.

В периода 1954-1970 г., Ирина Чмихова осъществява редица концертни изпълнения, всички те преминали с огромен успех у нас и в чужбина. Под съпровода на водещите тогава оркестрови и инструментални състави като „Стакато” с ръководител Развигор Попов, с оркестрите на Александър Събев, „София” и „Балкантон”, със „Студио 5”, ръководен от Божан Хаджиев – китариста на Вили Казасян, и най-вече с ЕОБРТ, дирижиран от Вили Казасян.

Важен етап в творческата биография на Ирина Чмихова е нейната педагогическа работа. През 1968 г. тя е сред основателките на Естрадния отдел към тогавашната БДК в София, в който има специален клас по пеене и подготвя една огромна плеяда изпълнители сред които се открояват имената на Мими Иванова, Маргарита Хранова, Христо Кидиков, Мая Нешкова, Михаил Йончев, Йордан Марчинков, Петър Чернев, Мустафа Чаушев,Маргарита Градева, Ани Богданова-Рибарова, Камелия Тодорова, Диана Дафова, Надежда Енева, Етиен Леви, Райко Кирилов, Есил Дюран и много други. С поемането на ангажимента си да работи с даден певец – студент в Естрадния отдел на БДК, Ирина Чмихова винаги е била отговорна за неговото развитие, за творческото му израстване, за неговата бъдеща кариера. Разбира се, че в процеса на работа тези отговорности винаги са споделени с бъдещия поп изпълнител, основен фактор е взаимното доверие. Тя многократно е изповядвала своята философията на вокален педагог, а именно, че певецът трябва дълбоко да е убеден, че е намерил „своя педагог”. И то за цял живот. Ирина постига това със знанията, които е получила по време на своята певческа кариера. Основно и споделено изискване към възпитаниците си е осъзнаването на своето „призвание” откъм най-достойната му страна.

В подбора си на ученици, Ирина Чмихова винаги сериозно анализира, пред себе си и пред своите ученици, налице ли е необходимият музикален, физически, психически и интелектуален потенциал на кандидата. Ако тези качества липсват, в коректен, частен и откровен разговор тя винаги е посочвала друг, по-подходящ път за професионално развитие на младия човек.

Интерес представлява вокалната методика на Ирина Чмихова, която според нея се базира преди всичко върху основните принципи на българската вокално-изпълнителска школа, изградена от нейните най-ярки представители. Към тези принципи Ирина прибавя познанията си в микрофонното пеене (студийно и концертно), което се базира на солидно певческо дишане, изравнен гласов регистър и леко звукоизвличане, кореспондиращо с характерните белези на жанра.

Изграждането и усвояването на „чувството за фраза” е един от главните и основни моменти в нейната педагогическа работа с обучаващите. За постигането на тази задача освен предразположението на обучавания към това „чувство”, то бива развивано с подходящи за целта упражнения и теми, изградени на базата на ритмичното и стилово многообразие, което предлага популярната музика. Основно качество, по което Ирина Чмихова определя даден глас, е неговият тембър (багра, цвят). Блендата на гласа е тази, която го прави интересен, способен да внушава определени емоционални състояния. Важен показател е също и онази теситура, където гласът се движи и звучи най-естествено, без напрежение, без пресилване. Именно по този показател тя намира „центъра”, където фонацията е най-естествена и това дава възможност за стабилизиране, а в последствие и за разширяване на гласовия диапазон. Казано накратко, при технологията на вокалните упражнения за стабилизиране и развитие на певческия глас, Ирина Чмихова винаги се е придържала към принципа – от лесно към трудно, от бавно към бързо. Един необходим процес на изграждане при свързването на тези принципи би трябвало да доведе до превръщане на пеенето в изкуство.

Артист с голямо сърце и душа, Ирина Чмихова придаваше на всеки изпят такт, на всяка една дума дихание, различна красота и сила. Няма как да не усетиш, слушайки нейните записи, отношението й и изразителността към песенната форма, които сякаш в изпълнение на друг, като че ли не биха направили такова голямо впечатление.

Тук е мястото да отбележа, че 85-годишнина на Ирина Чмихова бе незначително отразена от българските медии. На рождения й ден, на 5 април в неделя, по програма „Христо Ботев”, в предаването „Звезден прах” , бяха излъчени най-известните й песни, а по канал Бг поп на радио Бин@р, прозвуча стрийм с включени в хронологичен ред всички записи, които певицата е направила в БНР през годините. Не може да не се отбележи и фактът, че  на 6 април, в киносалона на Националната гвардейска част (творческия път на певицата е свързан и с армейската естрада), учениците на Ирина Чмихова и гвардейците отпразнуваха годишнината й с концерт.

Програма Христо Ботев Музика Звезден прах    Ирина Чмихова

(край на цитата)

Прилагам линк към тази статия на БНР:

https://bnr.bg/hristobotev/post/100544159

Една обстойна и задълбочене публикация на Здравко Петров, която е напълно достатъчна да ни запознае с подробности за многостранната дейност на Ирина Чмихова до 2015 г.

По-долу ще дам и други информации, на първо място текста на кратката Уикипедия-страница на Ирина Чмихова:

Родена е на 5 април 1930 г. в Пловдив в семейството на Николай Николаевич Чмихов, руснак и Цветана Димитрова Велева, българка.

Завършва ДВТУ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Кръстьо Мирски и започва работа като актриса по разпределение в Димитровградския театър. Започва да пее още като студентка, през 1950 година, когато в България гостува руският пианист Евгени Комаров, създал музикален квартет в Руския клуб.

Докато е в театъра, участва на първото състезание за майстори на поп изкуството в зала „България“, след което ѝ предлагат щатна работа в Държавната концертна дирекция, която ръководи изявите на всички изпълнители и артисти. Към този момент датират първите опити за създаване на поп музика в България и Чмихова е поканена. Песни за нея са писали Борис Карадимчев и Йосиф Цанков, изпълнява песни и шлагери на седем езика: български, руски, немски, испански, италиански, френски, английски. Нейни хитове са „Гренада“, „Ханум“, „Капитан“, „Ти пак си мой“, „Пълнолуние“, „Тригодишна мъка“, по-известна като „Синьото елече“, и други. В периода 1954–1970 г. Ирина Чмихова осъществява редица концертни изпълнения, всички те преминали с огромен успех в България и чужбина. Под съпровода на водещите тогава оркестрови и инструментални състави като „Стакато“ с ръководител Развигор Попов, с оркестрите на Александър Събев, „София“ и „Балкантон“, със „Студио 5“, ръководен от Божан Хаджиев – китариста на Вили Казасян, и най-вече с ЕОБРТ, дирижиран от Вили Казасян.

На 32-годишна възраст започва да преподава в отдел „Естрада“ на Консерваторията. Сред учениците ѝ са певци като Маргарита ХрановаМими ИвановаМустафа ЧаушевПетър ЧерневНели РангеловаКамелия ТодороваЕсил ДюранМихаил ЙончевМая НешковаХристо Кидиков и др. През 1968 г. тя е сред основателите на Естрадния отдел към тогавашната БДК в София

Ирина Чмихова умира на 89 години на 15 февруари 2020 г. в София.

Дискография

Сингли на 78 оборота (твърди плочи)

  • „Грешка“ / „песен“ (Радиопром – 1664)
  • „Кукурукуку“ / „Малагуена“ (Радиопром – 1672)

´´´´´´´´

Малки плочи

  • „Огньовете на Баку“ / „Мама“ (Балкантон – 2566)
  • „Ирина Чмихова“ (Балкантон – 5537)
  • „Пее Ирина Чмихова“ (Балкантон – 5662)
  • „Ирина Чмихова пее руски романси“ (Балкантон – ВТМ 5798)
  • „Пее Ирина Чмихова“ (Балкантон – ВТМ 6118)
  • „Тамбурино“ – изп. Ир. Чмихова с орк. „Балкантон“, дир. Д. Ганев (Балкантон – ВТВ 10040)

´´´´´´

Дългосвирещи плочи

  • 1979 – „Руски романси и цигански песни“ (Балкантон – ВТА 10451) ´´´´

Компактдискове

  • 2005 – „Вечните руски романси и песни“
  • 2008 – „Вечните руски романси и песни“

……

Филмография

(край на цитата)

Цитирам в хронологичен ред публикации в медиите за Ирина Чмихова:

Портал „БЛИЦ“

13.09.2007

Извадки от интервю с Ирина Чмихова:

Репортер на “ШОУ” посети неостаряващата Чмихова в дома й и бе посрещнат от дамата и съпруга й Любомир Енев с изключителна сърдечност.

– Знам, че сте помогнала и на Лили Иванова в началото на нейната кариера…
– Аз и нея взех на турне със себе си. Тя тогава със Здравко Радоев имаше любов. А той я… биеше! И я караше да пее като Рита Павоне. Даже й викаха Лили Павоне по едно време. По цял ден стоеше това момиче в хотела и тата-тата, учеше песните на Рита Павоне. И като дойде той, като надзирател – ако не му хареса, шляп! – два шамара. Викахме си: ”Горкото момиче!..”

Л.Енев:
– Аз я спасих в един хотел в Румъния. Седим един ден ние в ресторанта и идва отгоре камериерката, тича: ”Елате моля ви се, че пребиха ваш’та певица!” Тичаме ние, той я ударил и крещи, че “не можела да пее”…

Чмихова:
– Как не може да пее, викам – ти ли ще кажеш, че не може да пее! Публиката я носи на ръце, и ти ще кажеш, че не може да пее! Я остави на мира момичето – пее си, и то много добре! И действително много я харесваха в Румъния.

Л.Енев:
– И оттогава не посмя вече да я пипне. Викам му: “Пипнеш ли я, ще те смачкам!” Той имаше респект, така – знаеше, че съм военен. А преди това и по лицето я удряше – белези й оставяше. Лили много е преживяла – може би заради това стана така по-затворена, по-себична. Но Ирка винаги я е харесвала.

– А откъде тръгна тогава тоя слух, че заради нея Лидия Станчева от отдел “Естрада” към някогашната дирекция “Българска музика” казала веднъж, че в Судан са ви освиркали, г-жо Чмихова?

– И аз не знам, може би е странно разбирането й за лоялност към Лили, понеже им е кума на сватбата с Иван Пеев, или просто интригантство. Първо, такова нещо никога не се е случвало и второ, аз винаги съм харесвала Лили, не виждам причина за подобно “отмъщение”.

Л.Енев:
– Станчева си е интригантка. И една такава, като лисица – веднъж ме среща, хваща ме за ръката и ми вика: “Др. Енев, кажете на Ирочка да пее само руски песни, защото произнася правилно руския език, а българските – има кой да ги пее!” Викам, тя и на български пее прекрасно. Много се ядосах тогава.

Чмихова:
– Ти пък все ме изпреварваш, остави ме аз да говоря. Ама ще те набия най-накрая!.. Остави ме да продължа. В Судан изобщо не се е случвало такова нещо. Там хората не могат да постъпят по този начин по принцип – културата им е такава, и който е ходил, ще ви каже, че това не е правдоподобно – освиркването. Може да не те харесат, и пак ще ти ръкопляскат. А пък дали точно моите песни не са им били най-близки до вкуса, е въпрос на усещане. Вие знаете, че в Америка да отидете, там много харесват “Калинка-малинка”, напр., но има народи, от които не можем да изискваме да харесват непременно “Очи черные”, нали… А Лидия Станчева, понеже моето минало разчепкват,.. тя беше завършила Американски колеж, но тъй като беше женена за един от КДС, това нещо “не се брои” – такива като нея се взираха в моята биография. Но аз с Лили никога не съм имала вражда. Имаше вражда между Лили и Мария Косева. Въпреки че съм чувала, че Лили казвала, че се учила от нея. Това не е вярно. Аз помня един случай, веднъж пяхме трите в бившето кино “Георги Димитров”. То нямаше там гримьорна, имаше само едно огледало. И всички се редувахме да се понаправим. След мене сяда Лили – прави си веждичките, червисва се момичето. И в това време влиза Мария Косева, нахакана такава и като я вижда, направо я помита от стола – ама съвсем безапелационно: ”Аз ще се гримирам!”


– Кога започна възходът на Лили?

– Лили почнаха да я лансират след смъртта на Паша Христова.


– Спомнете си и Леа Иванова…


– Помня как се гримирахме преди концертите. Особено смешна и сладка беше Леа Иванова. Беше симпатяга. Тя никога нямаше нито гребен, нито сенки, нищо. И все ме питаше: “Малко синичко имаш ли, ами малко черничко?..Цапне се оттук-оттам, и ставаше първа красавица. А нямаше никаква суета в нея. Току-виж ме попита: “Ами гребена ти, може ли да го използвам, че съм забравила моя,..нямам пърхот!” Не можеше да й откаже човек. Смяла съм се с глас, като я гледам как в последните минути си завърти няколко книжки по главата, вместо ролки, наплюнчи ги малко, и понеже косата й беше една тъничка такава, ставаше някаква “прическа”. Но публиката ревеше като излезе – толкова я обичаше. Тя имаше една такава – “лебедова” походка. И невероятен чар. Заради миналото си, тя все си имаше проблеми, но хората я знаеха и много я обичаха. Аз често я оставях тя да завърши. Леа беше невероятна жена. Тя нямаше голям глас, но притежаваше неповторимо обаяние и широта на духа. Пръскаше чара си над всички, а не беше щастлива в личния си живот…


– Били сте много близки с Георги Кордов?


– Да, с него и Луна Давидова изнесохме прекрасен рецитал с български стихове и песни. Но малко хора знаят, защото той беше малко затворен, че той имаше невероятно чувство за хумор. Много хора мислят, че е бил скучен, а той да ти разкаже виц – от него бликаше хумор. Умееше и да се самоиронизира – казваше: ”Аз не съм висок, но пък съм строен!” Много тежко преживях смъртта му.


– Кои са вашите по-известни ученици?


– Аз работих в Естрадния отдел на Консерваторията от самото му създаване. 21 години. Като ме питате за имена, това са Камелия Тодорова, Маргарита Хранова, Мими Иванова, Силвия Кацарова, Мая Нешкова, Мустафа Чаушев, Етиен Леви, Петър Чернев – много са…


– Строг преподавател ли бяхте?


– Много държах на яснотата на думите и на ударението. Не може да местиш ударение, както ти падне – да казваш лЮбов, защото е любОв – никой не казва лЮбов! Може би изградих този максимализъм към думите от дълбокосъдържателните песни, които съм пяла. От учениците си забелязвам най-силно влиянието си в това отношение у Маргарита Хранова.


– Вие сте от едно поколение с Леа Иванова, за която стана дума, с Лияна Антонова, Маргрет Николова, Ахинора Куманова…


– Да, големи певици и хубави жени. Лияна беше много интересна певица. И красива, с едни стройни крака, ама изваяни. Ходеше с къси полички. Обаче руснаците пък не я харесваха – те харесват по-плътнички жени така, и тя много се ядосваше. За Леа ви казах – голяма певица, голям човек. Тя беше в немилост малко, понеже е била в Белене. Защо? – защото пяла пред американските войници в бар “Астория”! А семейството й са бежанци от Турция. Бягат от Диарбекир и идват тука. Трябва да работи нещо момичето, и се хванало в бара, какво да прави. Но аз ви казах, нейният чар беше по-по-най от всички! Заразителен чар. И въпреки, че я знаеха и им беше известно колко я обича публиката, не й осигуряваха работа. Имаше тогава една Саша в Концертна дирекция, и тя един ден ми вика: ”Дай да й помогнем на тая жена, вземи я с тебе на турне!” Това беше през лятото на 54-та, или 55-та година – някъде там.


– Г-жо Чмихова, как се запознахте със съпруга ви? Вярно ли е, че песента за “Синьото елече” /”Тригодишна мъка”/ е била като предсказание за бъдещето ви?


– Абсолютно вярно. В нея се разказва за софиянец и пловдивчанка, а точно такива сме и ние. А как се запознахме ли? Ами, отивам аз да работя в Димитровград като актриса – там ме разпределиха, половината клас на проф. Мирски се озовахме там. Пък и на мене ми беше по-близко до Пловдив, до родителите ми. Това става през септември 53-та. За Деня на армията театърът бяхме поканени за празника в един стол на Химкомбината. Публиката – предимно войничета. Били на някакъв поход, а то и дъжд май беше валял, и понеже закъснели – нахълтват потни и миришат, ама не се трае около тях!..Аз пък бях вече нещо като звезда – бях направила вече първите си записи в радиото. Но се водя пета категория артист. Почва вече програмата и Ирка, естествено – в центъра на вниманието. Пея аз, и като свършвам – бурни овации. А един, ей тоя /смее се и сочи мъжа си/, ухилил се до ушите, с едни големи ококорени очи, тича към мене с един букет. Събрал цветята от вазите, и те капят – измърси ми роклята, като ми ги “връчи”. Напорист един такъв, ама кавалер – заведе ме до стола ми да седна, и после като почнаха вече танците – покани ме на танц. Божее-ее, аз защо ли се съгласих!.. От него едни “въздуси” се носят, не можеш да си представиш!..


– И той ли беше от “потните”?


– Той най-много миришеше! Но ей-го, толкова години сме заедно и с него винаги е забавно – той е душата на компанията. Вярно е, че умее да ме развеселява. А за тогава, а-аа – много напорист беше. На другия ден веднага ми дойде на гости. “Откъде накъде!..” – викам си на акъла – понеже ми подарил букет, и вече се чувства “свой”!


– На вас баща ви е руснак, нали?


– Да. Той емигрира като много млад – като кадет в Атаманското военно училище и оттук вече някои невежи правят извода, че е казак. Баща ми не е казак и аз не съм шпионин на КГБ.


– И това ли се е говорело?


– О, писаха го дори. Истината е, че за мен нямаше хубаво време. През социализма минавах за “дъщеря на белогвардеец”.


– А не ви ли толерираше ЦК като “съветска гражданка”?


– Откъде идва тая заблуда?! Тодор Живков не можеше да ме понася. Веднъж пяхме в ЦУМ – не помня по какъв повод. И той най-демонстративно се обърна, направо ми обърна гръб, докато пеех – Живков не харесваше руски песни. И Цола Драгойчева не можеше да ме търпи. Аз бях малко чувствителна на тая тема и веднага усещах. И се стараех и аз да не ги гледам. Докато, когато Брежнев беше тука, той ме гледаше с ей-такива очи, а Тодор Живков пак – чуди се накъде да се обърне. Той не разбираше нищо, затова – а при мене текстовете са важни. Пеех си песните и се стараех и аз да не ги гледам.


– В едно интервю казвате, че няма естрада у нас…


– Ами да, няма естрада в момента. А аз 21 години съм преподавала в естрадния отдел на Консерваторията – той стана полувисш през 68-а. И знам какви чудесни певци сме подготвяли. Аз изведох този жанр на голямата сцена. Дотогава се пееше в кръчми, в ресторанти, в барове и т.н. Аз направих първия самостоятелен концерт на руски песни. Мислех да ставам актриса, както знаете, и една случайност ме направи певица. Явих се на Първото общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство в зала “България” и ми предложиха щатна работа в “Концертна дирекция”. И от пета категория актриса станах първа категория певица. (смях – б.а.) Започнах записи – “Мама”, “Бакинские огни”,..и хората почнаха да ги пеят. Щом се появеше шлагер, и аз го запявах. Организираха един концерт в зала “Славейков”, който премина при огромен успех. Така започна всичко. Пяла съм по 55 песни на концерт на осем езика! И в чужбина съм взимала хонорар, какъвто е взимал и Гяуров по онова време.

Л. Енев:


– А с Гяуров ние пък спяхме на две койки един под друг във военното училище – аз бях горе, той беше долу. Него го откри Прокопиев. Той все му викаше: ”Ти момче, в Италия трябва да пееш!” – и бяха пророчески тия думи. А Ирина, тя беше работохолик. Сутрин става, води дъщеря ни Надя на детската градина, отива – преподава и после – концерт. Даже я взимаха със самолет – пътуваше до Варна, до Бургас, до Русе… Връща се два часа през нощта, спи няколко часа – и пак отначало. По едно време й казах: ”Ти, как смяташ така да продължаваш!..”- просто не зная как успяваше. “Ти, викам, сега си млада, ами като остарееш, какво ще правиш?!”, а тя ми вика: ”Ами като остарея, ти ще ме гледаш!” Много добра домакиня е. Тя е рядко съчетание на артист, добра съпруга и прекрасна майка. Преди проблемите с краката гледаше и внука.


 Имахте ли звание?


– Ето едно доказателство, че не съм била много “любена” от властта, както много хора смятаха – никога не ме предложиха за “народна”. Била съм много пъти награждавана, но най-високото звание за ония времена не получих. Не само не получих, не съм предлагана да го получа. За 50-годишния ми юбилей ме направиха “заслужил артист”.

Л.Енев:


– В Русия я наричаха “царицата на руския романс”. Но като стана на 62, реши да се откаже – има страшен характер. Каза ми: ”Един артист трябва да слезе от сцената достойно, не да го изгонят оттам!..” И го направи.

Едно интервю на
Еми МАРИЯНСКА

(край на цитата)

Портал „Слава“ – светът на известните

Ирина Чмихова: Лили ми сви Камино

07.09.2012

Ирина Чмихова е живата легенда на българската естрада. Родена е на 5 април 1930 в Пловдив, в семейство на руснак и българка.  След като завършва актьорско майсторство в класа на проф. Кръстьо Мирски, отива по разпределение в димитровградския театър, защото родителите й живеят в Пловдив. Но се явява на Първото общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство в зала “България” и й предлагат щатна работа в “Концертна дирекция”.
 
Има изнесени над 1200 самостоятелни концерта у нас и по света. Руската публика и критика я наричат „царицата на руския романс”. Наскоро певицата стана жертва на измама от менте журналисти. Тя даде откровено интервю за живота си, кариерата си и другите певици, които е срещала през своя път пред ШОУ.


– Госпожо Чмихова. вие сте помогнали на Лили Иванова в началото. Как точно се случи?
 

–  В “Концертна дирекция” Лидия Станчева отговаряше за нас. Тя беше решила да лансира Лили. По-късно им стана кума с Ванчо (Иван) Пеев. Именно тя ме помоли да взема Лили Иванова с мен на турне в Румъния. Тя имаше голям успех. Но все я гледахме, че ходи със синини. Викам си: “Какво става с това момиче?!” Пътувах с мъжа си тогава и не бях в течение. Седим обаче на закуска една сутрин в ресторанта и изведнъж тича жената, която чисти стаите и вика: “Нали вие сте българите от София?! Елате, защото вашата певица я бият!” Извиках: “Как така ще я бият?!” Мъжът ми също скочи, тръгнахме към стаята й. Гледаме го Здравко (Радоев) излиза. Нахвърлихме се срещу него: “Защо ти тормозиш Лили?!” А той: “Ами, защото не иска да учи песните, не ще да пее! Трябва да седне да учи песните!” Казвам му: “Сутринта от 8 ли трябва да почне да пее?!” –  ” Да, тя е длъжна да учи песните!” „Той като ръководител на оркестъра ли я командваше, или просто защото бяха гаджета – не знам! Вика: “Не ще я бия, ами ще я утрепа от бой, ако не учи песните!”  
Мъжът ми тогава много се ядоса и вика: “Слушай, момченце, ако още веднъж разбера, че тормозиш Лили, да знаеш, че аз ще те бия! Няма да я закачаш, няма да вдигаш ръка срещу нея!” Почуках на вратата на Лили. Тя не ми отвори, нито ми отговори. С това се приключи.
 
Здравко Радоев тормозеше Лили да пее като Рита Павоне. В автобуса като пътувахме, те седяха два реда зад нас, той през цялото време я караше да пее ТОЧНО като Рита Павоне нейните песни! “Така ще ги пееш!” – викаше с наставнически тон! Тя се мъчеше да му се противопостави: “Здравко, не мога така да ги пея и не искам така!” А той: “Така ще ги пееш, така те познават хората! Срещнах го преди години на едно събиране на естрадните изпълнители. Той се направи, че не ме вижда! И аз се направих, че не го виждам! Не ми беше приятен! Той по начало беше много неприятен! С това поведедение към Лили. Каква му е тя?! Хайде, гаджета! И какво от това?! И мъжът ми не ми даваше да имам взимане – даване с него! Всичките мъже на Лили я тъпчеха, всички я унижаваха по някакъв начин! Може би само Чочо Владовски се отнасяше добре с нея. Ванко (Иван Пеев) и той като се напиеше, не знаеше какво прави. Всеки със съдбата си в края на краищата… Не знам защо все такива мъже й се падаха на нея.
 
Но можем да говорим за нея каквото си искаме, но никой не може да се сравни с нея по професионализъм! Всяка буквичка я изяжда, знае какво иска от всеки музикант от оркестъра си, от изпълнението си – въпреки че не е учила нищо, което да й даде основа!


– Лили Иванова от Вас ли взе песента „Камино”, която стана една от емблемите й?
 
– В Кубрат веднъж имах концерт, от толкова години само веднъж ме изпратиха там. Тогава точно бях започнала да пея “Камино”. По време на паузата пристига едно мъничко момиченце с вирната главичка. Казва ми: “Добър ден! Аз се казвам Лили Иванова!” Директорът на читалището, който я придружаваше, ми вика: „Това е нашата надежда! Много е музикална, много хубаво пее! Надяваме се един ден да стане като вас!”
 
Тогава Лили се обърна към мен: “Искам да ми дадете песента “Камино”, много ми харесва!” Казвам й: “Вижте какво, песента ми е нова, и аз още не съм свикнала с нея! Сега концертът ми продължава, нямам време да ви я пиша! Оставете си адреса, като се върна в София, ще ви я изпратя!”. Като излязох на сцената, видях, че едно момче записва с микрофон на втория ред. Помислих си: “Сигурно записват концерта ми, за да си вземе тя песните, които й трябват!”. Не изпитах капка завист, не съм такъв човек… Когато се върнах в София след турнето, просто забравих да й изпратя песента. По-късно намерих на дъното на някаква чанта листче с нейното име. Викам си: “Тая пък коя е? Лили Иванова някаква… О, и от Кубрат“. Тогава си спомних за момиченцето…
Между другото след месец-два ми казаха, че някаква Лили Иванова от Кубрат се явила с песента Камино в Концертна дирекция на прослушване и я одобрили. Сетих се за онова момиче, и помислих, че сигурно е тя – не можеше да е съвпадение – хем Лили Иванова, хем от Кубрат! Само то ще е!
 
После разбрах от нейно интервю, че твърди, че не ми я е откраднала, а нейни приятели са й записали целия ми концерт и казали: “Бъди спокойна, имаш не само “Камино“, а и всичките й други песни”.

-Защо Лили стана примата на българската естрада? Какво е Вашето обяснение!
  
– Ако не беше загинала Паша Христова, не знам дали Лили щеше да направи такава кариера! Но няма значение! Никога не съм я мразила! Никога не сме си говорили кой знае какво, но не сме били и в лоши отношения. Веднъж в една гримьорна разменихме няколко думи. Стана въпрос за някой, че е лекар хирург. И Лили каза: “Ауу! Аз не мога да гледам кръв!” Викам: „Добре, бе, Лили, ти нали беше медицинска сестра”. А тя: “Да, обаче аз само няколко месеца бях и се отказах, защото не можех да гледам кръв”. Попитах: “А защо се отишла да учиш това?”. Лили ми обясни: “Защото нямаше какво да се учи в Кубрат”.

– Вярно ли е, че вие сте помогнали в някакъв момент на Леа Иванова?

– Една от чиновничките в Концертна дирекция веднъж ми вика: “Ирина, нали знаеш Леа Иванова нали?”. Казах: “Да, чувала съм за нея”. Я тя: „Знаеш ли, че тя гладува, бедства, много бихме искали, ако ти желаеш, да я включиш в турнето, което ти предстои. За да поработи малко и да вземе някой лев”. Казах: “Разбира се, защо не?!”. Много работи бях чувала за Леа, но независимо от това се съгласих. След една седмица тръгнахме на турне. Леа се оказа великолепен човек. Като си отвореше устата да се засмее, очите й ставаха огромни! Много хубаво прекарахме турнето с нея. Веднъж седя в гримьорната, правя си муцуната, приготвям се за сцената. Леа пристига, нещо закъсняла и ми казва: “Ирина, имаш ли малко червилце, моливче, малко пудричка?” –  “Да, заповядай!”. Тя се начерви, наплюнчи си пръстите и си нави ролки с някакви книжки на бърза ръка и стана първа красавица.  Като излезеше на сцената, сякаш излиза примадоната на света! Пълнеше сцената. Публиката гръмваше.

– Казвате, че не сте на себе си от обида, наскоро Ви измамиха някакви менте журналисти?

– Сигурно са решили, че ще се хвана, както се и хванах. У нас входната врата се заключва. Те ми се обадиха по телефона, да им отворим. Беше 8 часа сутринта. Мъжки глас каза: “Госпожа Чмихова, лельо Ирина, ние сме от Пловдив, идваме по работа и колата ни заседна на моста за летището. Не можем да мръднем, ще струва 330 лв.“ Изтръпнах, викам им: “Боже, аз не мога да им дам 300 лева”. Бях взела пенсията, но дадох за продукти. Но те продължават: “Не ни достигат 30 лева! Може ли да ни услужите, след два часа ще дойдем да ви ги върнем”. Викам: “О, добре, мога да ви дам. Нямам много пари, но 30 лв. ще ви намеря”.
 
Бяха мъж и жена. Идвали били някога при мен за интервю. Изглеждаха интелигентни, мъжът, който ми обясняваше “ситуацията” беше добре облечен, с очила, с бели коси, никога не може да предположи човек нещо. Вика ми “лельо Ирина”, пък на години почти колкото мен. Жената мълчеше. Тя само стоеше и гледаше.
 
Като им дадох парите си тръгнаха, викат „след два часа ще дойдем” и двата часа станаха месец и половина. Вече никого не смея да пусна вкъщи, почувствах се толкова обидена!

(край на цитата)

Портал „Столична община Район Искър“ 26 май 2016 г.

Ирина Чмихова получи званието „Изявена личност на район „Искър“

Кметът на район „Искър“ Ивайло Цеков връчи вчера, 25 май, плакет и почетното звание „Изявена личност на район „Искър“ на легендарната българска естрадна певица Ирина Чмихова. В словото си кметът благодари на госпожа Чмихова, че е приела номинацията на районната администрация. Ивайло Цеков заяви, че изборът на ден за това събитие, след най-българския празник 24-ти май, не е случаен, защото Ирина Чмихова е личност, оставила своята следа в развитието на българската култура.

Празничната вечер беше открита от заместник-кмета д-р Петър Моллов, който изрази дълбокото си уважение към творческия път на Ирина Чмихова, артист с голямо сърце и душа. „Горди сме, че в район „Искър“ имаме шанса да живеем сред хора, допринесли за българската култура и естрадната музика“, каза още заместник-кметът д-р Моллов.

Водещ на събитието беше Мария Янакиева, телевизионен говорител от близкото минало. Тя разказа за житейския и творчески път на Ирина Чмихова и подчерта, че поп-певицата е един от основателите на естрадната музика в България и  музикален педагог, подготвил плеяда български певци. Зрителите в залата имаха възможност да изгледат филм за творческата биография на Ирина Чмихова.

Специален гост на събитието беше общинския съветник от района Лорита Радева. Тя поздрави районната администрация за прекрасната инициатива да покаже на своите съграждани хората на изкуството, които живеят до тях. Лорита Радева поздрави Ирина Чмихова за отличието и подчерта, че тя ни е дала важен урок – когато даваш любов, получаваш в замяна много любов.

Ирина Чмихова благодари за полученото звание и разказа интересни случки от многобройните си срещи с публиката. Тя сподели, че през годините на своята кариера винаги се е стремяла да изрази себе си, чрез песента, която е била нейния живот.

Да поздравят своята учителка на събитието дойдоха Мими Иванова, Развигор Попов, Мая Нешкова, Мустафа Чаушев и Етиен Леви. Със своите изпълнения те превърнаха празничната вечер в колоритен концерт с песни от близкото минало. Николай Енев, син на Ирина Чмихова и неговия бенд успяха да раздвижат публиката със своята музика и да създадат много настроение в залата на ОКИ „Искър“.

Биография

Ирина Чмихова е живата легенда на българската естрада. Тя изпява първите шлагери в българската естрада. Певицата е родена на 5 април в град Пловдив в семейството на руснак и българка. Завършва Държавното висше театрално училище „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Кръстьо Мирски. Започва кариерата си като драматична актриса в Димитровградския театър. Участва с огромен успех в редица пиеси: „Сън в лятна нощ” и „Дванадесета нощ” на Шекспир, „Службогонци” на Иван Вазов и много други. В Димитровградския театър актрисата среща и съпруга си Любомир Енев.

Годината на нейния певчески дебют е 1946, когато на една открита сцена в Пловдив, облечена в руски национален костюм, изпълнява модерните за времето си колхозни песни. През 1950 г. в България гостува руският пианист Евгений Комаров. Той я изкушава да опита силите си в естрадата. За 30 години изпяват стотици песни заедно, някои от които са включени в единствената й дългосвиреща плоча, издадена от „Балкантон“ през 1979 г.

В края на 1954 г. Ирина получава предложение от композитора Панайот Бояджиев да запише в Радио София с оркестъра на Васил Стефанов песента „Тригодишна мъка”, позната като „Синьото елече”. В периода 1954-1970 г. тя  изнася над 1200 самостоятелни концерта у нас и в чужбина. Изпяла е над 2000 песни на български, руски, немски, испански, италиански, френски, английски. Руската публика и критика я наричат „Царица на руския романс“. Нейни хитове са „Гренада“, „Ханум“, „Капитан“, „Ти пак си мой“, „Пълнолуние“ и други. Чмихова никога не е снимала клипове по своите шлагери.

Важен етап в творческата биография на Ирина Чмихова е нейната педагогическа работа. На 32-годишна възраст тя става една от основателките на Естрадния отдел към Българска държавна консерватория. Сред учениците й са Мими Иванова, Мая Нешкова, Маргарита Хранова, Христо Кидиков, Михаил Йончев, Йордан Марчинков, Петър Чернев, Мустафа Чаушев,  Камелия Тодорова, Диана Дафова, Етиен Леви, Райко Кирилов, Есил Дюран и други.

Ирина Чмихова е вдовица, има син и дъщеря.

(край на цитата)

Портал „Дарик“

Почина Ирина Чмихова

15 февруари 2020

Днес на 89 години почина голямата българска певица и музикален педагог Ирина Чмихова.

Тъжната вест съобщи племенницата ѝ Румяна Налджиева. “Днес от този свят си отиде ГОЛЯМАТА ИРИНА ЧМИХОВА! Моята леля Ира! Светъл път, вечна памет и дълбок поклон, мила! Сега ще радваш с гласа и таланта си Ангелите! Почивай в мир!”, написа тя в социалните мрежи.

Ирина Чмихова е едно от първите имена в българската поп музика. Родена е в Пловдив на 5 април 1930 г. в семейство на българка и руснак. Започва кариерата си като актриса в Димитровградския театър, но музикалният ѝ талант блесва още по време на студентските ѝ години в театралното училище в София. Явява се на конкурс и печели едно от първите щатни места към Държавна концертна дирекция в областта на естрадната музика. Песни за нея са писали Борис Карадимчев и Йосиф Цанков, изпълнява песни и шлагери на седем езика. Изнася концерти в Чехословакия, Полша, Австрия, Белгия и особено в бившия Съветски съюз, където и до ден днешен е смятана за явление.

Тя възпитава едни от най-големите имена в поп музиката у нас – Мими Иванова, Маргарита Хранова, Христо Кидиков, Мая Нешкова, Михаил Йончев, Йордан Марчинков, Петър Чернев, Мустафа Чаушев, Маргарита Градева, Ани Богданова-Рибарова, Камелия Тодорова, Диана Дафова, Надежда Енева, Етиен Леви, Райко Кирилов, Есил Дюран и много други.

(край на цитата)

Ще завърша тази обзорна статия във връзка с една година от смъртта на Ирина Чмихова с една публикация, обнародвана един ден след кончината й:

Портал „IMPRESSIO“

АВТОР: ЕМИ МАРИЯНСКА

16 ФЕВРУАРИ 2020

Ирина Чмихова – символът на една епоха в българската музика

Певицата за малко не доживя 90.

Отиде си Ирина Чмихова – символът на цяла епоха в българската естрадна музика. Тя бе една от първите певици в социалистическа България, които проправят пътя на естрадното пеене у нас. Освен това, като музикален педагог, предаде опита си на много наши изявени певци като Мая Нешкова, Маргарита Хранова, Мими Иванова, Мустафа Чаушев, Петър Чернев, Нели Рангелова, Камелия Тодорова, Есил Дюран, Михаил Йончев, Христо Кидиков и др.

Ирина Чмихова бе призната приживе като един от основателите на поп-музиката в България. Малцина знаят, че тя има принос и за изгряването на звездата на легендата на нашата поп-музика – Лили Иванова.

Именно Чмихова, на върха на славата си по онова време, забелязва таланта на Лили и я кани заедно с нея на турне в Румъния. Лили Иванова е още в началото на кариерата си – подражава на Рита Павоне, но Чмихова вижда в нея бъдещето – голямата Лили, която години наред тя е и до днес. Ирина и съпругът й Любо, взимат под крилото си момичето от Кубрат, което е още неуверено и по цял ден репетира в хотелската си стая…

Времето доказва, че не са сбъркали, а и още нещо – по-важно – че на Ирина е била чужда звездоманията, че още по онова време е проявявала майчинско чувство към начеващите в бранша и с чисто сърце е подпомагала талантливите. По-старото поколение помни Ирина Чмихова като изпълнител на сцената на легендарните шлагери “Гренада”, “Ханум”, “Капитан”, “Ти пак си мой”, “Пълнолуние”, “Тригодишна мъка” (“Синьото елече”) и мн. други песни, които са били истински хит навремето.

Певицата не можа да дочака своята 90-годишнина през април тази година. Родена е на 5-и април 1930 година в Пловдив. Завършва ДВТУ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Кръстьо Мирски и започва работа като актриса по разпределение в Димитровградския театър. Иначе  пее още като студентка. Красивата й външност и артистичният й талант, плюс прекрасният й глас, очароват всички.

През 1950-а година се случва съдбовната й среща с руския пианист Евгений Комаров, който създава музикален квартет в Руския клуб. Започва едно приятелство за цял живот. В творчески тандем с виртуозния пианист, Чмихова изпява над 2000 песни. В началото на кариерата си Ирина Чмихова се разкъсва между театралната сцена и естрадното пеене. Дълго време сърцето й било “смутено”, както тя се изразяваше, от един въпрос: Кое да избере? Но съдбата бързо взима решението: младата Ирина се явява на прослушване на първото състезание за майстори на естрадното изкуство в зала “България”. Веднага й предлагат щатна работа в Държавната концертна дирекция.

По онова време започва организацията за създаване на естрада в България – за широка концертна дейност на българските изпълнители. В тази дейност се включват емблематични български композитори. Песни за Ирина Чмихова пишат Борис Карадимчев и Йосиф Цанков.

Ирина Чмихова е една от първите родни изпълнителки, които пеят шлагери на седем езика: български, руски, немски, испански, италиански, френски и английски. В социалистическа България публиката слуша световни хитове на оригиналния им език. Ирина Чмихова става истинска звезда. Но тя е може би от редките нашенски певици, на които до края им, им беше чуждо “звезделеенето”. В един непринуден разговор с нея в скромния й дом в кв. “Дружба”, тя припомняше свои спомени за колежки с такава топлина, че човек се радваше да слуша един човек, различен от мнозина – с добро сърце и лъчезарен характер.

Ето как говореше за Леа Иванова:

“Леа беше сладка и смешна. Беше симпатяга. Тя никога нямаше нито гребен, нито сенки, нищо. И все ме питаше: “Малко синичко имаш ли, ами малко черничко?..Цапне се оттук-оттам, и ставаше първа красавица. А нямаше никаква суета в нея. Току-виж ме попита: “Ами гребена ти, може ли да го използвам, че съм забравила моя,..нямам пърхот!” Не можеше да й откаже човек. Смяла съм се с глас, като я гледам как в последните минути си завърти няколко книжки по главата, вместо ролки, наплюнчи ги малко, и понеже косата й беше една тъничка такава, ставаше някаква “прическа”. Но публиката ревеше като излезе – толкова я обичаше. Тя имаше една такава – “лебедова” походка. И невероятен чар. Заради миналото си, тя все си имаше проблеми, но хората я знаеха и много я обичаха. Аз често я оставях тя да завърши. Леа беше невероятна жена!”

Така разказваше за всички Ирина Чмихова – опияняваше се от спомените си за хора, които бяха сами по себе си легенди, като нея самата, но тя ги издигаше над себе си под такъв “ракурс”, че миналото да се огледа в огледалото на времето с най-хубавото в него.

Ирина Чмихова притежаваше дарбата да вижда доброто в хората и да игнорира дори лошото, което бе преживяла от одумвания, измислици и небивалици за нея самата.  Ирина Чмихова пазеше дълбоко в сърцето си спомени за Георги Кордов, Луна Давидова и много други някогашни звезди на нашата естрада, чиито имена днес младите може и да не са чували, но тези хора са били и остават големи имена в българската музика. А също и човеци, с  невероятно обаяние и широта на духа.

Така ги оценяваше – с любов, самата Ирина Чмихова.

Цели 21 години Ирина Чмихова преподава в Естрадния отдел на Консерваторията. Тя е, която помни първите стъпки на Камелия Тодорова, Маргарита Хранова, Мими Иванова, Силвия Кацарова, Мая Нешкова, Мустафа Чаушев, Етиен Леви, Петър Чернев и още много-много известни български изпълнители. Тя ги учи да изричат правилно думите, когато пеят. Тя е, която им дава верния тон не само за пеенето, но и за сценичното им поведение, за артистичността им на сцената.

“Може би изградих този максимализъм към думите от дълбокосъдържателните песни, които съм пяла. От учениците си забелязвам най-силно влиянието си в това отношение у Маргарита Хранова”, казваше приживе Ирина Чмихова.

Благородството й забелязваше най-доброто у всекиго. Рядко някой като нея – хубава жена, обожавана на времето, можеш да чуеш да казва за “конкурентките” си на сцената такива възторжени думи, с кавито се изразяваше тя за колежките си:

“Лияна Антонова, Маргрет Николова, Ахинора Куманова (б.а. Нора Нова) – това бяха страхотни красавици, невероятни жени. Лияна беше много интересна певица. И красива, с едни стройни крака, ама изваяни. Ходеше с къси полички..”, разказваше Ирина Чмихова и се въодушевяваше – лицето й сияеше, когато говори всичко това… Тези спомени на Ирина – думите, с които тя дори доукрасяваше положителното у другите, ясно говори за душата, която носеше тази невероятна жена.

Освен професионалист, Ирина Чмихова бе толерантен и добър човек. Тя беше “над нещата” – над снобизма, интригата и идеологемите на времето. Живя в три епохи, и нищо не я промени да бъде добър човек. Помогнала е навремето на Леа Иванова, когато певицата е в немилост по политическите причини, и напук на тези “причини”, Ирина Чмихова я взима със себе си на турне.

“Леа имаше заразителен чар. И въпреки, че я знаеха и им беше известно колко я обича публиката, не й осигуряваха работа. Имаше тогава една Саша в Концертна дирекция, и тя един ден ми вика: “Дай да й помогнем на тая жена, вземи я с тебе на турне!” Това беше през лятото на 54-та, или 55-та година – някъде там. Взех я с мен – трябваше да работи нещо момичето!…” Мнозина помнят уникалното изпълнение на Ирина Чмихова на песента “Очи чьорные”. Руснаци я наричат Ирка – считат я за своя – до такава степен тя овладява руския вариант на песента. Артистичността й е завладяваща. Всъщност, малко хора знаят, че Ирина Чмихова има руски корен – баща й е руснак.

“Баща ми емигрира като много млад – като кадет в Атаманското военно училище, и оттук вече някои невежи правеха извода, че е казак. Баща ми не е казак и аз не съм шпионин на КГБ”, смееше се Ирина Чмихова, когато я питаха, вярно ли е, че е “дъщеря на белогвардеец”. “Пяла съм в кръчми, в ресторанти, в барове, във военни поделения, сред потни от учения войници – така се запознах с мъжа си, Любо… Пеех за хората, и хич не ме интересуваше какво си мислят властимащите за мене!… Важното беше да не ми пречат. Пяла съм по 55 песни на концерт на осем езика! И в чужбина съм взимала хонорар, какъвто е взимал и Гяуров по онова време!”, разказваше с усмивка Чмихова.  Старостта й не бе лесна, въпреки грижите на близките й. Смъртта на съпруга й – истински неин другар до края си, и болестите, я мъчеха, но никога не свалиха лъчезарната усмивка от лицето й.

Сигурно, защото бе от малкото хора, орисани да пеят с любов и да обичат хората, “въпреки” човешките недостатъци!…

Поклон пред паметта на тази удивителна жена, която бе и вече не е сред нас, но ни остави песните и частица обич от голямото си сърце!

(край на цитата)

Нека днес на 15 февруари 2021 г. почетем една година от от смъртта на Ирина Чмихова, оставила назалечими следи в историята на българската естрадна музика.

Мир на праха й !

……

Изпълнение на Ирина Чмихова:

ЗВЕЗДИЧКА – ИРИНА ЧМИХОВА

….

Изпълнение на Ирина Чмихова:

Ирина Чмихова – Интимна Песен – Intimate song – IRINA CHMIHOVA

…..

Изпълнение на Ирина Чмихова:

Ирина Чмихова – Пълнолуние

……

Изпълнение на Ирина Чмихова:

Ирина Чмихова – Ласкаво ме погледни – 1955