На днешния ден е родена преди 110 години немската певица Ирма Байлке
Драги приятели на оперната музика, след като вчера на 23 август 2014 г. не писах нищо (на този ден нямам нови юбиляри, както и през миналата година), същото беше и до преди няколко часа – нито българи, нито чужденци, които стоят в моята картотека за деня 24 август 2014 г. Помня, че миналата година точно на 23 август поздравих тук един мой любим българо-немски писател – Илия Троянов по случай рождения му ден. Той е роден на 23 август 1965 г., от 1974 г. е напуснал България със семейството си, кръстосвал е света от Италия до Африка и после в Германия, отново по далечните земи на Азия и пак Африка, наново Германия и в Мюнхен основава малко книгоиздателство, докато в течение на годините израства и се прочува като един от най-талантливите съвременни немски прозаици. Писах за неговите многобройни награди, за смелия му дух и борба за опазване на нашата планета и на мира, за ролята на различните религии и т.н. За мен Илия Троянов е пример за най-доброто, което може да роди българската нация, но за жалост – да не може да го запази и задържи, както в света на оперното изкуство – и да го изпрати по индиректен път далеч от родината, както имаме достатъчно примери в оперното изкуство, както преди два дни с певеца Рафаел Арие. Със закъснение от един ден искам да пожелая днес на Илия Троянов добро здраве и нови творчески сили, за да изпълнява благородната си задача на писател и разяснител на световните проблеми, при което да има международен респект.
Какво стана с термина днес – поразрових някои книги и намерих тема: днес на 24 август през 1904 г. е родена една немска певица, за която не бях чувал, нито мисля, че е позната на много от моите читатели. Това е сопраното Ирма Байлке (Irma Beilke), починала на 10 декември 1989 г. в Берлин, малко след падане на Берлинската стена. Не свързвам това събитие с нея, но като помисля, ето тази година ще станат през декември точно 25 години от смъртта й. Тогава не съм обърнал внимание, може би в пресата е имало съобщения, имал съм съвсем други проблеми. Как да е, днес ще се помъча от малкото сведения за нея да ви запозная с тази интересна личност, за която няма страница в Уикипедия на никой език. Трябваше да „ровя“ един-два часа, за да свържа някои факти, пръснати из морето на Интернет, за да скалъпя нещо сносно. На това място трябва да ви споделя, че точно тази дейност много ми харесва – тя ми прилича на дейността на един криминален комисар, който от различни улики и дребни факти се мъчи да изгради картината за дадено престъпление. При мен няма такова, но има разни пътища да се доберем до повече факти. Как да е, ще се опитам да стигна до целта.
За пръв път ползвам нещо, което до сега не ми беше попадало. В един портал на немски език – „gedenkseiten.de“ има такава възможност, че отделни лица, които желаят да изкажат своите спомени по отношение на дадена личност, могат да го направят в този портал, като дадат своите спомени. Оттам идва и названието на портала „страници за спомени“. Намирам идеята за интересна, понеже има практично значение. В моя случай намерих доста сведения от почитателка на Ирма Байлке, която е била няколко семестра нейна студентка, също оперна любителка и е събирала конкретни сведения. По-долу ще ползвам някои данни, но преди това ще ви покажа логото:
„Gedenkseite für Irma Beilke. Die Gedenkseite für Irma Beilke wurde am 08.07.2013 von Angelika Wehbeck erstellt und bisher 1.090 mal besucht.
Geburtsdatum: 24. August 1904
Geburtsort: Berlin
Sterbedatum: 20. Dezember 1989
Sterbeort: Berlin
Beruf: Opernsängerin
Sternzeichen: Jungfrau
Erstellen Sie jetzt in nur wenigen Schritten kostenfrei eine persönliche Gedenkseiten“.
(превод: страница със спомени за Ирма Байлке. Тази страница със спомени за нея е открита на 8 юли 2013 г. от Ангелика Вебек и до сега е посетена 1090 пъти. (Следват основни биографични данни: раждане, място, смърт, професия, зодия).
Направете сега само чрез няколко стъпки една лична страница със спомени без такса).
По-долу ще комбинирам мисли на Ангелика Вебек с други данни за Ирма Байлке, които открих на други места:
„Ирма Байлке е родена на 24 август 1904 г. в Берлин. Бащата е търговец, майката домакиня, не може да се твърди, че Ирма е наследила прекрасния си глас. Тя обаче е имала от дете мечтата да се качи на сцената, което обаче строгият й баща отказва безусловно. След завършване на средно образование (не гимназия) тя започва обучение като шивачка, но тайно взема уроци по пеене. През 1926 г. Ирма се явява на прослушване в Оперния театър в Берлин и веднага е приета за една малка роля в операта „Вълшебният стрелец“ от Вебер (една от четирите шаферки). Едва на 22 години, Ирма Байлке подписва начален договор за сезоните 1926-1928 и то в един оперен театър от такъв ранг. Още в наивна възраст тя допуска, че може да играе в големи роли на сцената на Берлинската опера, което е доста наивно, но обяснимо за възрастта й. След първоначалните две години тя разбира, че нещата не са така прости. През годините 1928-1930 тя заминава за „провинцията“ – град Олденбург в Северна Германия, където Държавният театър в този град е нейната първа станция извън столицата. Някои критици са все още сдържани, но след доброто й представяне в ролята на Блонде в „Отвличане от сарая“ на Моцарт признанието идва бързо и следват нови големи оперни роли на тази сцена, с които завладява сърцата на посетителите.
От сезона 1930/31 тя постъпва в Оперния театър в Лайпциг, където се запознава с д-р Брауер, за когото сетне се омъжва. Ирма Байлке остава в Лайпциг до 1935 г. и там играе с огромен успех редица основни роли за колоратурно сопрано. След 5 години наново се връща в родния Берлин. Най-напред пее пак в Оперния театър на „Kantstraße“, а от 1947 до 1949 г. вече в „Berliner Staatsoper“. Заедно с това тя принадлежи на ансамбъла на Виенската държавна опера. (Бел. Б.К.: На това място съм малко разочарован, защото справката с архива на Виенската опера показа следното:
| Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
|---|---|---|---|---|
| Die Entführung aus dem Serail | Blondchen | 10.11.1941–13.01.1942 | 4 mal |
(край на цитата)
С други думи, само четири участия от ноември 1941 до януари 1942 г. в „Отвличане от сарая“ – една от коронните й роли. Не знам причините, може би в тия времена във Виена е било също както в София едно време в Софийската народна опера – важно е да принадлежиш на ансамбъла, а не е важно, колко често играеш – заплатата си върви (дали помните това време ?).
Ирма Байлке гостува също в Баварската държавна опера в Мюнхен, също и на Музикалните фестивали в Залцбург и при изяви на сцената на „Ковънт Гардън“ в Лондон. Наред с оперните си изяви тя е предпочитана концертна певица в Германия и в чужбина, пее под диригентството на Карл Бьом, Херберт фон Караян и други прочути за епохата диригенти. През този период тя получава и почетното звание „Kammersängerin“. Концертните й изяви извън Германия са преди всичко в Италия, Франция, Белгия, Нидерландия, Дания и Великобритания.
От 1949 г. Ирма Байлке е наново в „старата начална опера“ на „Kantstraße“ – вече като лирично сопрано в „Städtische Oper Berlin“, където става любима артистка за многобройната публика. В продължение на 10 сезона тя играе на тази сцена, чак до края на септември 1958 г., когато се прощава с оперната сцена в ролята на Мими в „Бохеми“ от Пучини. Трябва са се отбележи, че нейният баща, който така упорито преди години отказва тя да се посвети на вокалното изкуство, присъства на тази раздяла на дъщеря си със сцената и е дълбоко развълнуван от представянето й.
След края на певческата си кариера Ирма Байлке получава професура по вокално изкуство в „Berliner Hochschule für Musik“. През 1968 г. тя преминава в пенсия, но все още преподава частни уроци до времето, в което здравното й състояние не позволява повече.
На 20 декември 1989 г. Ирма Байлке умира в Берлин. Тя е оставила и много записи на музикални носители, които могат да се намерят в различни електронни портали и магазини за търговия с такива. В някои портали могат да се прочетат и мнения за такива. Ето един пример:
„Von Irma Beilke habe ich ein sehr schönes Doppel-Album von BASF mit Arien von Mozart, Nicolai, Weber, Donizetti, Rossini, Auber, Mascagni und Verdi. Anhand dieser Aufnahmen kann man sich ein gutes Bild von ihrer schönen Stimme und ihres großen Repertoirs machen.
Gruß Wolfgang“
(край на цитата)
Превод:
„Аз имам един много хубав двоен албум от „BASF“ с арии от Моцарт, Николай, Вебер, Дониценти, Росини, Аубер, Маскани и Верди в изпълнения на Ирма Байлке. Въз основа на тях може да се направи извод за нейния хубав глас и големия й репертоар. Поздрав: Волфганг).
(край на превода)
Когато четох пасажа за повторното връщане на певицата в оперния театър на „Kantstraße“ си зададох един въпрос: защо тази артистка се връща назад, нали е чест да си в ансамбъла на Берлинската държавна опера? Каква ли е била причината? Случайно ли е това или плод на интрига или завист от колеги? Аз по принцип съм привърженик на т.н. „инвестигативен журнализъм“ – този, който се стреми да влезе в тънкостите и детайлите на даден проблем и да ги разгледа колкото е възможно по-независимо и меродавно в момента. От къде знам този метод? Поне от 20 години преглеждам редовно седмичните книжки на немското седмично списание „Дер Шпигел“ – едва ли има по-меродавно международно списание, толкова независимо и с такъв огромен щаб от независими журналисти в редакцията си, които са се отдали на професиятга си не само за да се издържат, но и да поддържат духа на основателя на списанието – д-р Рудолф Аугщайн (помина се преди няколко години, след като много години стоеше на кормилото на кораба си, който лично създаде след края на Втората световна война). Това списание е достатъчно да се прегледа, за да се разбере горе-долу ситуацията в света по най-разнообразните проблеми, които могат да се появят. Не знам какви са тези хора, но за мен те са образци на морал, отговорност пред обществото и пред съвестта си. Няма власт в Германия, която да не е изпитвала респект и известен страх от техните разкрития. Това за мен е една „институция“ за световен пример. Не искам да давам примери, при всички по-големи афери, които са ставали тук повече от 50 години, те са разкрити от журналисти на „Дер Шпигел“ и те заслужават този респект.
Сега на въпроса: по една случайност дойдох до един резултат, който не считам за 100% верен, но вероятен. Като се рових преди час в Интернет, някъде в третата или четвърта страница за Ирма Байлке открих следния линк (Немски източник от 6.10.2007 г.), автор HELMUT BÖGER :
Hitler zu Eva Braun: „Ich kann Dich nicht mehr befriedigen“
(превод: Хитлер към Ева Браун: „Аз не мога повече да те задоволя“)
Веднага си зададох въпроса: какво общо има това с певицата Ирма Байлке? Още в първия абзац разбрах: тя е служила без да иска на политиката на Хитлер, като е получавала подкупи или материални ползи, за да музицира по време на войната (не знам подробностите) и така да служи на политиката на неговата власт. Пресилено е да правя коментари, трябва да се прочете целия текст, за да „настръхнат косите на човека“. Моля ви, драги читатели, ще преведа текста, нека се знае истината, ще разберете, но ето какво е немският „инвестигативен журнализъм“ – истината се открива рано или късно. Що се отнася до някои от филмовите артисти, това го знаех от години, също и за диригента Вилхелм Фуртвенглер. За Ирма Байлке не е толкова голяма сензация, това е отношението на много хора на изкуството при всички общества и обществени строеве, да не се чудим. Защо дадох този пример? Много просто, понеже го открих и искам да го покажа. Забележителна е тази „листа от 253 имена“ (листата на Райнхард), които са служили „волю или неволю“ на властта, за да бъдат материално и морално облагодетелствани. Да не би това да е нещо ново тогава? Въпрос на морал и разбиране.
Ето сега цялата статия, моля да я прочетете в оригинал ако желаете (после ще дам превод на български език):
Die Liste ist lang. Sie enthält 253 Namen von Stars.
Einige sind vergessen, doch eine Reihe kennt man noch heute: Die Filmschauspielerinnen Lil Dagover, Lida Baarova, Käthe Dorsch, Olga Tschechowa, Elisabeth Flickenschildt, Marianne Hoppe, Brigitte Horney, die Schauspieler Gustav Gründgens, Heinrich George, Paul Hartmann, Albrecht Schoenhals, Willy Fritsch, Gustav Fröhlich, Hans Albers, DIE SÄNGERINNEN IRMA BEILKEund Konstanze Nettesheim sowie den Dirigenten Wilhelm Furtwängler.
Alle diese Berühmtheiten stehen auf „Reinhardts Liste“, benannt nach dem Staatssekretär im Reichsfinanzministerium Fritz Reinhardt (1895–1969). Am 18. Juni 1938 hat er die 253 Namen aufgelistet.
Wer auf Reinhardts Liste kam, genoss auch im Dritten Reich ein süßes Leben. Denn den Angehörigen der braunen Schickeria wurden Steuervorteile eingeräumt, von denen normale Bürger nur träumen konnten.
Adolf Hitler selbst hat diese Liste zusammenstellen lassen. Das geht aus einem Schreiben seines Kanzleichefs Heinrich Lammers vom 7. Juli 1938 an Reinhardt hervor: „Lieber Herr Reinhardt, ich habe gestern Ihren Brief dem Führer vorgelegt . . .“
Hitler, dessen Wille Gesetz war, befahl laut Lammers eine flexible Abzugsfähigkeit für Werbungskosten bei der Steuererklärung ihm genehmer und loyaler Künstler. Diese willkürliche Weisung aus der Reichskanzlei hatte zur Folge, dass sich gut verdienende Stars legal und mit bestem Gewissen schmieren ließen.
So wurde dem von Hitler hochgeschätzten Dirigenten Furtwängler erlaubt, von seinem Jahreseinkommen in Höhe von 117 000 Mark 39 600 Mark Werbungskosten geltend zu machen, also 35 Prozent. Käthe Dorsch konnte die Steuerschuld ihrer Jahresgagen von 152 700 Mark um ein Viertel reduzieren. Obwohl Hans Albers dem braunen Verbrecher-Regime skeptisch gegenüberstand, wurde dem populären „blonden Hans“ gestattet, von 562 000 Mark Jahreseinnahmen gleich 100 000 Mark Werbungskosten abzuziehen.
Zum Vergleich: Ein Staatssekretär, der höchste Beamte damals wie heute, erhielt zu jener Zeit eine jährliche Besoldung von 18 000 Mark, ein Arbeiter bekam zwischen 2400 bis 3600 Mark Lohn pro Jahr. Werbungskosten fielen kaum an.
Warum war Hitler, dessen Künstlerkarriere wegen mangelnden Talents bei der Aufnahmeprüfung an der Wiener Kunstakademie bereits 1907 beendet war, gegenüber Stars so großzügig?
Der französische Historiker Fabrice d’Almeida gibt in seiner sorgfältig recherchierten Untersuchung „Hakenkreuz und Kaviar – Das mondäne Leben im Nationalsozialismus“ (Patmos Verlag, Düsseldorf; 29,90 Euro) die Antwort: „Die Entscheidung Hitlers, Persönlichkeiten in öffentlichen Berufen zu unterstützen, hatte strategischen Charakter. Es ging darum, enge Verbindungen zu den tonangebenden und einflussreichen Eliten einer Berufsgruppe zu unterhalten.“
Wenn kleine Geschenke die Freundschaft erhalten, so erhalten große die Gefolgschaft.
Fabrice d’Almeida: „Die Steuergeschenke Hitlers an seine Favoriten waren nicht gratis zu haben.“ Damit habe der Führer und Reichskanzler, so Hitlers offizieller Titel, „seine umfassende Macht demonstriert, denn um etwas zu bekommen, musste man eine loyale Haltung zeigen“. Und die Verbrechen ignorieren.
Generös wie ein absolutistischer Herrscher schenkte Hitler gern Gemälde, Gelder, Güter. So erfreute er seinen Lieblingsbildhauer Arno Breker mit einem komfortablen Rittergut als Atelier. Die Generalfeldmarschälle Gerd von Rundstedt, Wilhelm Keitel und Günther von Kluge bekamen einen Scheck über je 250 000 Mark, Generaloberst Heinz Guderian sogar 1,24 Millionen Mark – nachzulesen in dem Buch „Dienen und Verdienen“ von Gerd R. Überschär und Winfried Vogel, das die Korruption der obersten Militärkaste durch Hitler enthüllt.
„Für die Angehörigen der oberen Gesellschaft war der Krieg in der Anfangszeit eine Periode des Überflusses“, schreibt d’Almeida und fühlt sich „an das Teilen der Beute unter Plünderern erinnert“.
Das Dritte Reich, das war eben nicht nur Gewalt und Repression. Es bediente sich raffinierter Verführungs- und Bestechungsmethoden, die zum Entstehen einer braunen Schickeria führte, in deren Ruhm sich die überwiegend aus dem Kleinbürgertum stammenden Machthaber sonnten.
Da auch Hitlers Paladine wie Reichsmarschall Hermann Göring, Reichsführer SS Heinrich Himmler und Reichspropagandaminister Joseph Goebbels ihre Gefolgsleute mit Geld- und Sachgeschenken bei Laune hielten, dürften etwa drei bis vier Millionen Deutsche zu den Privilegierten des Dritten Reichs gehört haben.
D’Almeida vergleicht Hitler mit dem französischen Sonnenkönig: „Hitler wurde zu einer Art Ludwig XIV., allerdings ohne ein Versailles. Die Prunksucht, die Höflinge, die Querelen der Prinzen erinnerten an einen absolutistischen Souverän.“
Nach Hitlers Selbstmord am 30. April 1945 und dem Ende seines Dritten Reichs erinnerte sich die braune Schickeria nur ungern daran, wie sie sich kaufen ließ. Politisch, so rechtfertigten sich die Stars bei den „Entnazifizierungsverfahren“ gern, seien sie nie gewesen. Aber bestechlich.
(край на статията).
Превод на статията:
Списъкът е дълъг. Съдържа 253 имена на звезди
Някои са забравени, но редица все още са известни днес: филмовите актриси Лил Даговер, Лида Баарова, Кете Дорш, Олга Чехова, Елизабет Фликеншилд, Марианe Хопе, Бригите Хорнeй, актьорите Густав Грюндгенс, Хайнрих Георге, Паул Хартман, Албрехт Шонхалс, Вили Фрич, Густав Фрьолих, Ханс Алберс, ПЕВИЦИТЕ ИРМА БАЙЛКЕ и Констанце Нетесхайм, както и диригентът Вилхелм Фуртвенглер.
Всички тези знаменитости са в „Списъка на Райнхард“, кръстен на държавния секретар във финансовото министерство на Райха Фриц Райнхард (1895–1969). На 18 юни 1938 г. той изброява 253-те имена.
Тези, които бяха в списъка на Райнхард, се радваха на сладък живот дори в Третия райх. Членовете на кафявия елит получиха данъчни предимства, за които нормалните граждани можеха само да мечтаят.
Самият Адолф Хитлер е съставил този списък. Това е видно от писмо от началника на неговия щаб – Хайнрих Ламерс, до Райнхард от 7 юли 1938 г.:
„Уважаеми г-н Райнхард, представих вашето писмо на фюрера вчера. . .”
Според Ламерс Хитлер, чиято воля е била закон, е наредил гъвкаво приспадане на разходите за реклама в данъчните декларации на артисти, които са му угодни и лоялни. Тази произволна директива от канцлерството на Райха означава, че добре печелещите звезди могат да приемат подкупи законно и с чиста съвест.
Например диригентът Фуртвенглер, който е високо ценен от Хитлер, получава право да поиска 39 600 марки като бизнес разходи, или 35 процента от годишния си доход от 117 000 марки. Кете Дорш успява да намали с една четвърт данъчното задължение върху годишната си заплата от 152 700 марки. Въпреки че Ханс Алберс е скептичен към нацисткия престъпен режим, на популярния „рус Ханс“ е позволено да приспадне 100 000 марки рекламни разходи от годишния си доход от 562 000 марки.
За сравнение: тогавашният държавен секретар, най-висшият служител, тогава е получавал 18 000 марки годишна заплата, а работникът е получавал между 2400 и 3600 марки годишно. Разходи за реклама почти няма.
Защо Хитлер, чиято артистична кариера е приключила още през 1907 г. поради липса на талант на приемния изпит във Виенската академия на изкуствата, е толкова щедър към звездите?
Френският историк Фабрис д’Алмейда дава отговора в своето внимателно проучено изследване „Свастика и хайвер – изтънченият живот в националсоциализма“ (Patmos Verlag, Дюселдорф; 29,90 евро):
„Решението на Хитлер да подкрепя личности в обществени професии имаше стратегически характер . Ставаше въпрос за поддържане на тесни връзки с водещите и влиятелни елити на дадена професионална група. Ако малките подаръци поддържат приятелство, големите подаръци поддържат последователи“.
Фабрис д’Алмейда: „Данъчните подаръци на Хитлер за неговите фаворити не бяха безплатни.“ По този начин фюрерът и райхсканцлерът, официалната титла на Хитлер, „демонстрира своята всеобхватна власт, защото, за да получиш нещо, трябваше да покажеш лоялно отношение. И да се игнорират престъпленията“.
Щедър като абсолютистки владетел, Хитлер обича да прави подаръци от картини, пари и стоки. Той зарадва любимия си скулптор Арно Брекер с удобно имение като студио. Фелдмаршалите Герд фон Рундщет, Вилхелм Кайтел и Гюнтер фон Клуге получиха чек за 250 000 марки, а генерал-полковник Хайнц Гудериан дори получи 1,24 милиона марки – както може да се прочете в книгата „Служба и печелене“ на Герд Р. Юбершар и Винфрид Фогел, който разкрива корумпираността на Хитлер от висшата военна каста.
„За членовете на висшето общество войната първоначално е била период на изобилие“, пише д’Алмейда, който „напомня за подялбата на плячката между грабителите“.
Третият райх не беше само насилие и репресии. Той използва усъвършенствани методи за съблазняване и подкупване, което води до появата на кафяв елит, в чиято слава се пекат управляващите, които идват предимно от долната средна класа.
Тъй като паладините на Хитлер като райхсмаршал Херман Гьоринг, райхсфюрерът от SS Хайнрих Химлер и министърът на пропагандата на Райха Йозеф Гьобелс също поддържаха своите последователи щастливи с подаръци от пари и стоки, около три до четири милиона германци вероятно са били сред привилегированите на Третия райх.
Д’Алмейда сравнява Хитлер с френския крал-слънце: „Хитлер стана един вид Луи XIV, но без Версай. Помпозността, придворните, кавгите на принцовете напомняха за абсолютистки суверен“.
След самоубийството на Хитлер на 30 април 1945 г. и края на неговия Трети райх „кафявата шикерия (горната състоятелна прислойка на обществото) не си спомня с удоволствие за това, как се е оставила да бъде купена. Всички са твърдели, че „политически не са се оставили да бъдат закупени. Обаче са се оставили за това чрез подкупи (как е хубаво на български език : получили са бакшиши).
(край на превода)
Драги приятели на оперната музика, съжалявам, че днес темата беше малко с поучителен характер. А защо не? Всеки ден давам толкова чиста информация за десетки оперни дейци, днес беше пак така, но само с един горчив привкус. Въпреки всичко, културните народи си личат: ако причината Ирма Байлке да се върне пак в операта на „Кантщрасе“ заради „прегрешения“ спрямо старата власт (в това не съм сигурен), то след това тя си е получила професорското място в Музикалната академия в Берлин. Какво означава това? Един респект пред една заслужила личност. Това става само там, където възпитанието и морала на политиците и на обикновените хора е на ниво и има чувство за мярка – без насилие и без омраза.
Нека днес на 24 август 2014 г. да си спомним и почетем 110 години от рождението на немската певица Ирма Байлке.
……..
Записи на Ирма Байлке:
Rudolf Schock & Irma Beilke “Lass, ach lass mich hören”
´´´´´´
Irma Beilke – Rossini: BARBER OF SEVILLE, Una voce poco …
´´´´
Rudolf Schock & Irma Beilke “Liebesduett” Madama Butterfly”
´´´´´´
Aber der Richtige, wenn´s einen gibt (Arabella) · Orchester der Staatsoper Berlin · Margarete Teschemacher · Irma Beilke, Lebendige Vergangenheit – Margarete Teschemacher ℗ Preiser Records Released on: 2006-09-01 Composer: Richard Strauss Lyricist: Orchester der Staatsoper Berlin Lyricist: Margarete Teschemacher Lyricist: Irma Beilke
´´´´
Vater ist Soldat , mein Kind – Irma Beilke mit Orch.Beglt …
´´´´
Wiener Blut: “Du lieber Schatz, ich muss es dir gestehen …
´´´´