Irra Petina

Вчера се навършиха 115 години от рождението на руско-американската певица Ира Петина

Драги приятели на оперната музика, днес на 19 април 2023 г. наново имаме кръгъл рожден ден на оперен певец или певица, както беше през последните два дни с Джани Раймонди и Кетрин Малфитано. Този път пиша статия за първи път за една особено интересна личност – певицата Ира Петина, родена на 18 април 1908 г. преди 115 години в Царска Русия – в Санкт Петербург, починала на 19 януари 2000 г. на 91 години в Остин, Тексас в САЩ. Пиша за нея един ден след рождената дата, понеже вчера имах статия за Кетрин Малфитано.

Ира Петина произхожда от руско аристократично семейство. Баща й – генерал Степан Петин, е личен адютант на последния руски цар Николай Втори до 1917 г., когато избухва Октомврийската революция. Нейна кръстница е майката на цар Николай Втори – Мари Софи Фредерике Дагмар, принцеса на Дания (родена на 26 ноември 1847 г. в двореца Амалиенборг в Копенхаген; починала на 13 октомври 1928 г. в двореца Хвидовре близо до Копенхаген), която е съпруга на руския император Александър Трети и носи името Мария Фьодоровна, като от 1881 до 1894 г. е императрица на Русия.

Много интересна е биографията на тази датчанка Мария Фьодоровна, поради което се изкушавам да споделя някои неща за нея:

Широкото разпространение на славянофилството в Руската империя принуждава руския император Александър II да избере за годеница на най-големия си син, великия княз Николай Александрович, принцеса, която да не е от Германия, каквато дотогава е традицията в руското императорско семейство. През 1864 г. Николай Александрович пристига в Дания, където се сгодява за принцеса Дагмар, която пристига с годеника си в Русия. На 22 април 1865 великият княз умира от туберкулоза. Неговото последно желание е Дагмар да се омъжи за по-малкия му брат, великия княз Александър Александрович, бъдещия император Александър III.

Смъртта на младия ѝ годеник се отразява зле на емоционалното състояние на Дагмар. Принцесата се завръща в родината си потънала в толкова дълбока скръб, че собствените ѝ родители се боят за нейното здраве. Трагедията с годеника ѝ сближава много Дагмар с родителите на Николай Александрович, с които тя поддържа непрекъсната кореспонденция, след като се завръща в Дания. В писмата си до Дагмар император Александър II я уверява, че тя винаги ще бъде част от неговото семейство.

През юли 1866 г., докато е на посещение в Копенхаген, великият княз Александър Александрович иска ръката на Дагмар. Дагмар напуска Копенхаген на 1 септември 1866 г. и е посрещната тържествено в Кронщат от император Александър II и цялото му семейство. В Русия на 13 октомври Дагмар приема православието и името Мария Фьодоровна, и получава титлата велика руска княгиня. Сватбата на Мария Фодоровна и Александър е отпразнувана на 9 ноември 1866 в Зимния дворец в Санкт Петербург. Младоженците се установяват в двореца Аничков, където живеят през следващите петнадесет години.

Мария Фьодоровна е красива и популярна. По характер тя е усмихната, жизнерадостна и откровена. Първоначално Мария се заема да научи руски език и да разбере душата на руския народ. Тя рядко се занимава с политика, като посвещава свободното си време изцяло на своето семейството. Изключение прави постоянно изразяваната от нея неприязън към новосъздадената Германска империя, която откъсва територии от родината ѝ Дания.

На 13 март 1881 г. император Александър II е убит при бомбен атентант на връщане от разходка към Зимния дворец. На руския престол се възкачва съпругът на Мария Фьодоровна Александър III. Двамата са короновани на пищна церемония в Московския Кремъл на 27 май 1883 г.

Поради съображения за сигурност императорското семейство се установява да живее в двореца Гатчина на 50 км. от Петербург. Мария Фьодоровна и Александър III живеят в огромния дворец тринадесет години, като периодически посещават столицата под строга охрана.

(край на бележките за Мария Фьодоровна)

След Октомврийската революция от 1917 г. Ира Петина – едва на 9 години, заминава със семейството си в Китай. Сега трябва да си представим какво е можело да стане с тяхното семейство, имайки предвид съдбата на последния руски цар Николай Втори и семейството му след Октомврийската революция. Така че фамилия Петини са имали щастието навреме да напуснат Русия.

Както чета в биографията на Ира Петина, в началото след напускане на Русия, в Китай те се установяват първо в град Харбин, който също има интересна история. Ето нещо за този град:

Харбѝн (на китайски 哈爾濱, на пинин Hā’ěrbīn) е град в Североизточен Китай, център на провинция Хъйлундзян. Разположен е на южния бряг на река Сунхуа. Населението на града е около 9 410 000 души (2001).

Въпреки че на мястото на Харбин има следи от човешко присъствие още от 22-и век пр.н.е., днешният град е създаден през 1898 г., когато Русия строи КВЖД. След поражението на Русия в Руско-японската война през 1905 г. руското влияние отслабва, но в Харбин се заселват десетки хиляди чужденци, главно американцинемци и французи. Градът се превръща в най-важния стопански и културен център на Манджурия.

По време на Руската гражданска война Харбин е под контрола на белогвардейците и в него се заселва нова вълна руски емигранти, включително голям брой евреи. На 4 февруари 1932 градът е превзет от японците, а на 20 август 1945 г. – от Червената армия. След няколко месеца под контрола на Гоминдана, през април 1946 г. градът е завзет от Китайската народно-освободителна армия и е включен в комунистически Китай.

(край на цитата за Харбин)

Тук в Харбин в продължение на дванадесет години Ира Петина получава първото си официално обучение по пеене, предимно от други руски емигранти. Тя се изявава за първи път на сцена в малка роля в “Евгений Онегин” от Чайковски.

На 21 години Петина пътува до Филаделфия за прослушване при института „Къртис“. През 1930 г. тя става студентка по пеене при Хариет ван Емден.

Петина учи в „Къртис“ до 1935 г., въпреки че прекарва една година в Ню Йорк и пее в Метрополитън опера, където дебютира като Швертлайте във „Валкюри“ от Вагнер през декември 1933 г. След дипломирането си кариерата на Петина тръгва нагоре с професионални изпълнения на Мадалена в „Риголето“ от Верди, Маркиза фон Беркенфелд в „Дъщерята на полка“ от Доницети, Фьодор в „Борис Годунов“ от Мусоргски, Анина в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус и главната роля в „Кармен“ от Бизе.

В допълнение към оперните си роли, Ира Петина също присъства на „Бродуей“, изявявайки се в „Song of Norway“, „Magdalena“, „Hit the Trail“ и „Anya“. Тя е може би най-известна обаче с изпълненията си в „Candide“ на Ленард Бърнстейн (1956) като Старата дама, роля, която й носи номинация за награда „Тони“ за изключителна поддържаща актриса.

Тук заслужава да се каже нещо повече за тази творба на Ленард Бърнстейн:

„Кандид“ е произведение, написано под влиянието на епохата на Мак Карти в САЩ през 50-те години. Хората, заподозрени в комунистическа дейност, са били влачени и разпитвани пред парламентарните анкетни комисии (напр. пред Комисията за неамериканска дейност към Камарата на представителите) и по този начин заклеймявани. Засегнати са много артисти, които страдат от бойкот и фактическа забрана за упражняване на професията си, тъй като театрите се страхуват от репресии, когато ги наемат. И двамата основни автори на това произведение – композиторът Бърнстейн и либретистката Хелман, както и много техни приятели, са били лично обект на жестоко преследване от страна на трибуналите. „Кандид“ е бил сърдечен въпрос и за двамата. Бърнстейн съпровожда премиерата през 1956 г. със статия, публикувана в „New York Times“, в която обвинява пуританския снобизъм на Америка, нейните двойни стандарти и инквизиторските атаки срещу личността.

Въпреки че Бърнстейн е единственият композитор на произведението (освен човека, който му помага с оркестрацията), през годините около дузина души са допринесли за текстовете, включително и самият Бърнстейн. На първо място, Лилиан Хелман, която има идеята и написва сценария. На „Бродуей“ е било обичайно сценарият и текстовете да се пишат от различни хора. Поради натиска на времето и многото вариации на сценария още за първата версия са се консултирали с най-различни автори, като лъвският пай е бил на Ричард Уилбър.

Лилиан Хелман е ослепителна личност. През 1936 г. тя заминава за Европа, където е кореспондент на Испанската гражданска война и се запознава с Ърнест Хемингуей, когото придружава известно време. С праволинейната си позиция по време на трибуналите на Маккарти тя е смятана за пример за подражание срещу нетолерантността от епохата на Маккарти (източник: Уикипедия). По-късно тя описва периода на “Кандид” като най-ужасното си театрално преживяване и отказва да участва в по-късните преработки и забранява на други да използват нейните текстови модули. Тя е била труден човек и вероятно не е случайно, че Бърнстейн написва окончателната версия на “Кандид” едва след смъртта ѝ през 1984 г.

Музикалният свят не е единодушен относно жанра, към който принадлежи произведението. Самият Бърнстейн описва творбата като оперета. Докато “Уестсайдска история”, с нейната джазова музика и много танцови сцени, е по-скоро произведение от „Бродуей“ или жанра мюзикъл, “Кандид” се основава на “по-изтънчени”, по-класически форми като мазурки, гавоти и т.н., а главните роли са толкова музикално взискателни, че се налага да бъдат изпълнявани с обучени оперни певци.

Остроумната и искряща в музикално отношение увертюра на Бърнстейн е едно от най-изпълняваните произведения на американски класически композитори. В стила на Росини тя цитира много от темите на операта, които ще срещнем в произведения като “Най-доброто от всички възможни светове”, “Бойна музика”, “О, щастливи ние” и “Блясък и гей”.

(край на бележките за „Кандид“)

Ира Петина се изявява като себе си във филма на Андрю Л. Стоун „Има магия в музиката“ (1941).

На въпроса как се произнася името й, тя казва в „The Literary Digest“, че първата сричка трябва да бъде с ударение: „PEH-ti-na“. (Чарлз Ърл Фънк, Какво е името, моля?, „Funk & Wagnalls“, 1936 г.).

Ира Петина се омъжва за д-р Франк Бъси, с когото тя се премества да живеят в Остин, Тексас, където умира на 19 януари 2000 г. на 91 години. Архивът й се съхранява в Центъра „Хари Рансъм“ към Тексаския университет в Остин.

(край на общите бележки за Ира Петина)

Ще изложа други биографични бележки и сведения от дейността на Ира Петина, взети от различни източници на английски, руски и немски езици (някои данни може да се повтарят):

Ира Петина (18 април 1908 г. – 19 януари 2000 г.) е актриса и певица, водеща алтистка в Метрополитън опера в Ню Йорк. Критикът Кен Манделбаум я нарича “Кралицата на Флоперета”.

Родена в Санкт Петербург, Русия, Петина е дъщеря на генерал Степан Петин, личен адютант на цар Николай II и кръщелница на вдовицата на цар Александър Трети – Мария Фьодоровна. Тя учи пеене в Ню Йорк с Естел Либлинг, която е учителка на Бевърли Силс. Първата й роля в MЕТ е в ролята на Швертлайте във „Валкюри“ на Рихард Вагнер (втората част от прочутия цикъл „Пръстенът на нибелурга“) на 29 декември 1933 г. Тя се изявява като Мадалена в „Риголето“ от Джузепе Верди с Ян Пиърс, като Маркиза фон Беркенфелд заедно с Лили Понс в „Дъщерята на полка“ от Доницети, Малика в „Лакме“ от Лео Делиб, Фьодор в „Борис Годунов“ от Мусоргски, Анина в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус и главната роля на Кармен в операта от Бизе.

Изпълнението на Ира Петина в ролята на Марчелина в „Сватбата на Фигаро“ от Волфганг Амадеус Моцарт (общо 27 изяви в Метрополитън опера с четири радиоизлъчвания) й спечелва възторжени отзиви в „New York Times“ и „New York Herald Tribune“. Други заслуги включват 35 участия в МЕТ като Берта в „Севилският бръснар“ на Росини и, макар и да е контраалт, високата сопранова роля на Розалинда при национално турне с оперетата „Прилепът“ от Йохан Щраус-син през 1944 г. е голямо нейно постижение.

Ира Петина също се изявява на „Бродуей“ в продукции като „Song of Norway“ (1947), „Magdalena“ (1948), „Hit the Trail“ (1954) и „Candide“ на Ленард Бърнстейн (1956), за която получава номинация за награда „Тони“ за най-добра актриса в мюзикъл, както и за участието й в мюзикъла „Аня“ (1965).

Тя продължава да пее до 1990 г., когато се оттегля от сцената.

Ира Петина се изявява като себе си във филма на Андрю Л. Стоун „Има магия в музиката“ (1941).

Ира Петина се омъжва за д-р Франк Бъси, с когото се преместват в Остин, Тексас, където тя умира на 19 януари 2000 г. на 91 години. Архивът й се съхранява в Центъра „Хари Рансъм“ към Тексаския университет в Остин.

(край на цитата)

Ще цитирам информация за Ира Петина от големия „Речник на певците“ с автори Kutsch & Riemens, издание 1997 г., Band 4, Seiten 2714-2715, в оригинал на немски език, после ще дам мой превод на български език:

Petina, Ira, Alt-Sopran, *1907 St. Petersburg. Ihr Vater General Stephen Petin, war der persönliche Adjutant des letzten russischen Zaren. Nach der Oktoberrevolution von 1917 flüchtete sie mir ihrer Familie nach China. Dort stand sie in einer kleinen Rolle in Tschaikowskys „Eugen Onegin“ erstmalig auf der Bühne.

Im Jahre 1930 kam sie nach Nordamerika und ließ ihre Stimme am „Curtis Institute of Music“ in Philadelphia ausbilden. Sie trat dort zuerst im Konzertsaal und an der Oper von Philadelphia auf. Nachdem sie dort bereits ertstes Aufsehen erregt hatte, kam sie 1933 an der Metropolitan Oper New York (Auftrittsrolle: Schwertleite in der „Walküre“), deren Mitglied sie bis 1950 blieb. Anfänglich sang sie hier kleinere, später großeq, insgesamt 50 Partien. Dazu gehörten die Maddalena im „Rigoletto“, die Marcellina in „Nozze di Figaro“, die Berta im „Barbier von Sevilla“, die Preziosilla in „La forza del destino“ von Verdi, die Suzuki in „Madame Butterfly“, die Marfa in „Khovantchina“ von Mussorgsky (1950) und ihre eigentliche große Glanzrolle, die Carmen. Diese sang sie auch 1947 als Antrittsrolle an der „City Centre Opera New York“.

Sie gastierte in Chicago und San Francisco, in Berlin (1935) und Montevideo (1936) und war seit 1950 an „New Yorker Broadway“ in Operetten und Musicals erfolgreich, zumal in „Song of Norway“, wobei das Libretto auf der Lebensgeschichte von Eduard Grieg basierte; 1956 wirkte sie dort in der Uraufführung von L. Bernsteins „Candide“ (als The Old Lady) mit. Geschätzte Interpretin des russischen Liedes.

Schallplaten: „Columbia“ (Recital), „Victor“, „CBS“ („Candide“ von L. Bernstein); dazu Privataufnahmen aus der Metropolitan Oper, u.a. auf „EJS“ Mamma Lucia in „Cavalleria rusticana“ und Preziosilla in „La forza del destino“, auf „Discocorp“ – Marcellina in „Nozze di Figaro“.

(край на цитата)

Превод:

Петина, Ира, алт-сопран, *1907 Санкт Петербург. Баща й, генерал Степан Петин, е бил личен адютант на последния руски цар. След Октомврийската революция от 1917 г. тя бяга със семейството си в Китай. Там се изявава за първи път на сцената в малка роля в “Евгений Онегин” от Чайковски.

През 1930 г. Ира Петина идва в Северна Америка и обучава гласа си в “Къртис институт по музика” във Филаделфия. Тя се изявава там първо в концертна зала и в Оперния театър на Филаделфия. След като вече е предизвикала фурор там, тя идва в Метрополитън опера в Ню Йорк през 1933 г. (дебютна роля: Швертлайте във „Валкюри“ от Вагнер), където остава член на МЕТ до 1950 г. Отначало тя пее тук по-малки, по-късно по-големи роли, общо 50 такива. Сред тях са Мадалена в „Риголето“, Марчелина в „Сватбата на Фигаро“, Берта в „Севилският бръснар“, Прециозила в „Силата на съдбата“ от Верди, Сузуки в „Мадам Бътерфлай“, Марфа в „Хованщина“ от Мусоргски (1950) и нейната истинска звездна роля Кармен в операта от Бизе. Тя също пее тази роля през 1947 г. като встъпителна роля в „City Center Opera New York“.

Петина гостува в Чикаго и Сан Франциско, в Берлин (1935) и Монтевидео (1936) и има успех в оперети и мюзикъли на “Ню Йорк Бродуей” от 1950 г., особено в “Песен за Норвегия”, чието либрето е въз основа на житейската история на композитора Едуард Григ; През 1956 г. участва в премиерата на “Кандид” от Ленард Бърнстейн (в ролята на Старата дама). Уважаван изпълнител на руски песни.

Винилови плочи: “Columbia” (рецитал), “Victor”, “CBS” (“Кандид” от Л. Бърнстейн); плюс частни записи от Метрополитън опера, включително на “EJS” – Maма Лучия в “Селска чест” и Прециозила в „Силата на съдбата“, на “Discocorp” – Марчелина в „Сватбата на Фигаро“.

(край на превода)

Моя бележка (Б.К.) относно данните по-горе: допусната е грешка в годината на раждане на Ира Петина – тя е 1908, е не 1907, а датата е 18 април (не е дадеда).

Както се вижда от биографичните данни за Ира Петина до тук, основната й дейност е тази в МЕТ Ню Йорк, където в продължение на годините от 1933 до 1950 тя има общо 448 изяви в малки, средни и централни роли в общо 50 различни оперни творби. Това е една огромна цифра, но както се научава от различни рецензии винаги се е справяла отлично със задачите си.

Първо ще цитирам началото и края на огромния списък от тези 448 изяви, после ще дам хронологично описание на най-важните изяви в отделни опери:


[Met Performance] CID:114060
Die Walküre {265}
Metropolitan Opera House; 12/29/1933
Debut: Irra Petina
Review

[Met Performance] CID:114130
Die Walküre {266}
American Academy of Music, Philadelphia, Pennsylvania; 01/2/1934

[Met Performance] CID:114240 
Die Walküre {267}
Metropolitan Opera House; 01/11/1934
Debut: Lotte Lehmann
Reviews

[Met Concert/Gala] CID:114380
Grand Sunday Night Concert
Metropolitan Opera House; 01/21/1934

[Met Performance] CID:114500
Manon {113}
American Academy of Music, Philadelphia, Pennsylvania; 01/30/1934

[Met Performance] CID:114550
Die Walküre {268}
Metropolitan Opera House; 02/3/1934
Broadcast
Review

[Met Concert/Gala] CID:114570
Special Program
Metropolitan Opera House; 02/4/1934

[Met Performance] CID:114650
World Stage Premiere
Merry Mount {1}
Metropolitan Opera House; 02/10/1934
Debut: Filomena Pangoni
Broadcast
Review

(…)

[Met Performance] CID:152440
Rigoletto {296}
Metropolitan Opera House; 01/6/1950
[Met Performance] CID:152520
Carmen {455}
Metropolitan Opera House; 01/13/1950
[Met Performance] CID:152620
Carmen {456}
Metropolitan Opera House; 01/21/1950
[Met Performance] CID:152770
Der Rosenkavalier {134}
Metropolitan Opera House; 02/4/1950
[Met Performance] CID:152790
Carmen {458}
Metropolitan Opera House; 02/7/1950
[Met Performance] CID:153020 
Tosca {290}
Metropolitan Opera House; 02/28/1950
Review
[Met Performance] CID:153200
Carmen {459}
Metropolitan Opera House; 03/17/1950
[Met Performance] CID:153280
Khovanshchina {4}
Metropolitan Opera House; 03/24/1950

(край на цитата)

Дебюта на Ира Петина в МЕТ е на 29 декември 1933 г. в ролята на Швертлайте във „Валкюри“ от Рихард Вагнер. Цитирам състава на ансамбъла при този неин дебют:


Metropolitan Opera House
December 29, 1933

DIE WALKÜRE {265}
Wagner-Wagner

Brünnhilde…………..Gertrude Kappel
Siegmund…………….Max Lorenz
Sieglinde……………Göta Ljungberg
Wotan……………….Ludwig Hofmann
Fricka………………Karin Branzell
Hunding……………..Emanuel List
Gerhilde…………….Phradie Wells
Grimgerde……………Philine Falco
Helmwige…………….Dorothee Manski
Ortlinde…………….Margaret Halstead
Rossweisse…………..Ina Bourskaya
Schwertleite…………Irra Petina [Debut]
Siegrune…………….Elda Vettori
Waltraute……………Doris Doe

Conductor……………Artur Bodanzky

(край на цитата)

Един месец по-късно, на 30 януари 1934 г. Ира Петина има нова роля в МЕТ – Розета в „Манон“ от Масне. Цитирам състава на ансамбъла при тази изява, където участва и тенора Тито Скипа в главната роля:


Philadelphia, Pennsylvania
January 30, 1934

MANON {113}

Manon……………….Lucrezia Bori
Des Grieux…………..Tito Schipa
Lescaut……………..Giuseppe De Luca
Count des Grieux……..Léon Rothier
Guillot……………..Angelo Badà
Brétigny…………….George Cehanovsky
Poussette……………Helen Gleason
Javotte……………..Lillian Clark
Rosette……………..Irra Petina
Innkeeper……………Paolo Ananian
Guard……………….Max Altglass
Guard……………….Arnold Gabor
Maid………………..Gina Gola
Archer………………George Cehanovsky
Sergeant…………….Paolo Ananian

Conductor……………Louis Hasselmans

(край на цитата)

Месец и половина след изявата в „Манон“ следва нова роля на Ира Петина на 9 март 1935 г. – Мадалена в „Риголето“ от Верди, където Джилда е легендарната Лили Понс. Цитирам състава на ансамбъла при тази изява:


Metropolitan Opera House
March 9, 1935

RIGOLETTO {205}
Giuseppe Verdi–Francesco Maria Piave

Rigoletto……………Armando Borgioli
Gilda……………….Lily Pons
Duke of Mantua……….Frederick Jagel
Maddalena……………Irra Petina
Sparafucile………….Virgilio Lazzari
Monterone……………Alfredo Gandolfi
Borsa……………….Angelo Badà
Marullo……………..Millo Picco
Count Ceprano………..Paolo Ananian
Countess Ceprano……..Elda Vettori
Giovanna…………….Philine Falco
Page………………..Paolina Tomisani

Conductor……………Vincenzo Bellezza

(край на цитата)

В края на годината 1935 следва четвъртата роля на Ира Петина в МЕТ – сега като Малика в „Лакме“ от Лео Делиб, пак с участието на Лили Понс като Лакме. Цитирам състава на ансамбъла при тази изява:


Metropolitan Opera House
December 23, 1935


LAKMÉ {32}
Delibes-Gondinet/Gille

Lakmé……………….Lily Pons
Gérald………………Giovanni Martinelli
Mallika……………..Irra Petina
Frédéric…………….George Cehanovsky
Nilakantha…………..Ezio Pinza
Hadji……………….Giordano Paltrinieri
Ellen……………….Helen Gleason
Rose………………..Dorothea Flexer
Mrs. Bentson…………Thelma Votipka
Fortuneteller………..Angelo Badà
Merchant…………….Max Altglass
Thief……………….Hubert Raidich

Conductor……………Louis Hasselmans

(край на цитата)

Само няколко седмици след изявата в „Лакме“ следва нова роля – Ира Петина играе Зибел във „Фауст“ от Гуно на 18 януари 1936 г. заедно с великолепния Ецио Пинца като Мефистофел. Цитирам състава на ансамбъла при тази изява:


Metropolitan Opera House
January 18, 1936

FAUST {406}

Faust……………….Frederick Jagel
Marguerite…………..Susanne Fisher
Méphistophélès……….Ezio Pinza
Valentin…………….Richard Bonelli
Siebel………………Irra Petina
Marthe………………Ina Bourskaya
Wagner………………Hubert Raidich

Conductor……………Louis Hasselmans

(край на цитата)

Три седмици след изявата във „Фауст“, Ира Петина е на 10 февруари 1936 г. наново в главна роля – Сузуки в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини. Ето състава на ансамбъла:


Metropolitan Opera House
February 10, 1936

MADAMA BUTTERFLY {238}

Cio-Cio-San………….Susanne Fisher
Pinkerton……………Richard Crooks
Suzuki………………Irra Petina
Sharpless……………Julius Huehn
Goro………………..Angelo Badà
Bonze……………….Louis D’Angelo
Yamadori…………….Max Altglass
Kate Pinkerton……….Dorothea Flexer
Commissioner…………George Cehanovsky
Yakuside…………….Mario Gili

Conductor……………Ettore Panizza

(край на цитата)

Един месец след изявата в „Мадам Бътерфлай“, на 12 март 1936 г. Ира Петина играе също нова главна роля – Лола в „Селска чест“ от Маскани, която роля става една от коронните й роли. Цитирам състава на ансамбъла при тази изява:

Metropolitan Opera House
March 12, 1936

CAVALLERIA RUSTICANA {295}
Mascagni-Targioni-Tozzetti/Menasci

Santuzza…………….Bruna Castagna
Turiddu……………..Frederick Jagel
Lola………………..Irra Petina
Alfio……………….Alfredo Gandolfi
Mamma Lucia………….Dorothea Flexer

Conductor……………Gennaro Papi

(край на цитата)

Нова роля за Ира Петина следва през идващата 1937 година, като междувременно тя играе постоянно в МЕТ в предните си роли. Сега на 8 февруари 1937 г. тя е за първи път в ролята на Никлаус в „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах. Ето състава на ансамбъла:


Metropolitan Opera House
February 8, 1937

LES CONTES D’HOFFMANN {56}
Jacques Offenbach-Jules Barbier

Hoffmann…………….Sydney Rayner
Olympia……………..Stella Andreva
Giulietta……………Helen Jepson
Antonia……………..Eidé Norena
Stella………………Frances Walsingham
Lindorf……………..Lawrence Tibbett
Coppélius……………Lawrence Tibbett
Dappertutto………….Lawrence Tibbett
Dr. Miracle………….Lawrence Tibbett
Nicklausse…………..Irra Petina
Andrès………………Angelo Badà
Cochenille…………..Angelo Badà
Pitichinaccio………..Angelo Badà
Frantz………………Angelo Badà
Luther………………Arnold Gabor
Nathanael……………George Rasely
Hermann……………..Wilfred Engelman
Spalanzani…………..Louis D’Angelo
Schlemil…………….Norman Cordon
Crespel……………..Louis D’Angelo
Mother’s Voice……….Anna Kaskas

Conductor……………Maurice Abravanel


(край на цитата)

И наново след една година – на 22 януари 1938 следва нова интересна роля за Ира Петина – Берта в „Севилският бръснар“ от Росини, заедно с Лили Понс и Ецио Пинца. Цитирам състава на ансамбъла при тази изява:


Metropolitan Opera House
January 22, 1938 Matinee Broadcast

IL BARBIERE DI SIVIGLIA {154}
Rossini-Sterbini

Figaro………………John Charles Thomas
Rosina………………Lily Pons
Count Almaviva……….Bruno Landi
Dr. Bartolo………….Pompilio Malatesta
Don Basilio………….Ezio Pinza
Berta……………….Irra Petina
Fiorello…………….Wilfred Engelman
Sergeant…………….Giordano Paltrinieri

Conductor……………Gennaro Papi

(край на цитата)

В края на същата 1938 г. следва нова главна роля за Ира Петина – Мег Пейдж в операта „Фалстаф“ от Верди, един огромен успех за нея, като се има предвид възходящия път в МЕТ, където започвайки от малките роли на Швертлайте във „Валкюри“ от Рихард Вагнер и Розета в „Манон“ от Масне, преминавайки през средни роли като Мадалена в „Риголето“ от Верди, Малика в „Лакме“ от Лео Делиб и Зибел във „Фауст“ от Гуно, достига до главни роли като Сузуки в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, Лола в „Селска чест“ от Маскани, Никлаус в „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах, Берта в „Севилският бръснар“ от Росини и сега Мег Пейдж във „Фалстаф“. Ето ансамбъла при тази нова роля:


Metropolitan Opera House
December 16, 1938 Matinee

FALSTAFF {55}
Giuseppe Verdi–Arrigo Boito

Sir John Falstaff…….Lawrence Tibbett
Alice Ford…………..Maria Caniglia
Ford………………..John Brownlee
Dame Quickly…………Bruna Castagna
Nannetta…………….Marisa Morel
Fenton………………Charles Kullman
Meg Page…………….Irra Petina
Dr. Cajus……………Giordano Paltrinieri
Bardolfo…………….Alessio De Paolis
Pistola……………..Norman Cordon
Innkeeper……………Ludwig Burgstaller

Conductor……………Ettore Panizza

(край на цитата)

В края на 1939 г., в периода на започване на Втората световна война, ансамбъл на МЕТ изнася спектакъл на „Борис Годунов“ от Мусоргски на 18 декември, при който Ира Петина играе за първи път в ролята на Фьодор. Борис Годунов е Ецио Пинца. Цитирам състава на ансамбъла при тази изява (артистите пеят на италиански език):


Metropolitan Opera House
December 18, 1939
In Italian

BORIS GODUNOV {93}

Boris Godunov………..Ezio Pinza
Prince Shuisky……….Alessio De Paolis
Pimen……………….Nicola Moscona
Grigory……………..Charles Kullman
Marina………………Kerstin Thorborg
Rangoni……………..Leonard Warren
Varlaam……………..Norman Cordon
Simpleton……………Nicholas Massue
Shchelkalov………….George Cehanovsky
Innkeeper……………Doris Doe
Missail……………..Giordano Paltrinieri
Officer……………..John Gurney
Xenia……………….Marita Farell
Feodor………………Irra Petina
Nurse……………….Anna Kaskas
Lavitsky…………….Wilfred Engelman
Chernikovsky…………Arnold Gabor
Boyar in Attendance…..Nicholas Massue

Conductor……………Ettore Panizza

(край на цитата)

През следващата 1940 г. Ира Петина участва в нова главна роля – Марчелина в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт – за пръв път на 7 декември 1940 г., при което Ецио Пинца е Фигаро, а легендарната Личия Албанезе (тя се помина през 2014 г. в Ню Йорк на 105-годишна възраст!) играе в ролята на Сузана. Ето ансамбъла при тази изява:


Metropolitan Opera House
December 7, 1940 Matinee Broadcast

LE NOZZE DI FIGARO {59}

Figaro………………Ezio Pinza
Susanna……………..Licia Albanese
Count Almaviva……….John Brownlee
Countess Almaviva…….Elisabeth Rethberg
Cherubino……………Jarmila Novotna
Dr. Bartolo………….Salvatore Baccaloni
Marcellina…………..Irra Petina
Don Basilio………….Alessio De Paolis
Antonio……………..Louis D’Angelo
Barbarina……………Marita Farell
Don Curzio…………..George Rasely
Peasant……………..Helen Olheim
Peasant……………..Maxine Stellman

Conductor……………Ettore Panizza

(край на цитата)

Три седмици след изявата като Марчелина в „Сватбата на Фигаро“, идва нова централна роля за Ира Петина – Маркиза фон Беркенфелд в „Дъщерята на полка“ от Доницети, заедно с Лили Понс в главната роля на Мари. Цитирам състава на ансамбъла при тази изява, нова постановка на МЕТ:

Metropolitan Opera House
December 28, 1940 Matinee Broadcast

New production

LA FILLE DU RÉGIMENT {27}
Donizetti–Bayard/Saint-Georges

Marie………………….Lily Pons
Tonio………………….Raoul Jobin
Marquise of Berkenfield….Irra Petina
Sergeant Sulpice………..Salvatore Baccaloni
Hortentius……………..Louis D’Angelo
Duchesse of Krakentorp…..Maria Savage
Peasant………………..Lodovico Oliviero
Corporal……………….Wilfred Engelman
Notary…………………Unknown
Little Duke…………….Unknown
Dance………………….Rita Holzer
Dance………………….Hortense Kessler [Debut]
Dance………………….Josef Levinoff
Dance………………….Alexis Kosloff

Conductor………………Gennaro Papi

(край на цитата)

До 1943 г. има известна пауза в МЕТ за Ира Петина по отношение на нови роли. Тя има десетки изяви в досегашните си роли, като на 1 януари 1943 г. идва горямата изненада – тя играе на Нова година в централната роля на Кармен в операта на Жорж Бизе – за първи път на сцената на МЕТ, което е огромен успех за нея. Тя е била досега Кармен на други сцени в Америка, но сега поради заболяване на основната певица в МЕТ в тази роля – Лили Джанел, Петина получава големия шанс да покаже таланта си. След като цитирам ансамбъла при тази изява на Петина, ще поместя рецензия за изявата й:


Metropolitan Opera House
January 1, 1943

CARMEN {384}

Carmen………………Irra Petina
Don José…………….Jacques Gérard
Micaela……………..Licia Albanese
Escamillo……………Leonard Warren
Frasquita……………Frances Greer
Mercédès…………….Lucielle Browning
Remendado……………Alessio De Paolis
Dancaïre…………….George Cehanovsky
Zuniga………………Lorenzo Alvary
Moralès……………..Wilfred Engelman

Conductor……………Thomas Beecham

(край на цитата)

Както виждаме, участват известни имена от тази епоха, преди всичко великолепният Ленард Уорън като Ескамилио и Личия Албанезе като Микаела.

Цитирам в оригинал на английски език рецензия за спектакъла, после ще дам мой превод на български език:


Review of Howard Taubman in The New York Times

IRRA PETINA STARS IN ROLE OF CARMEN

Mezzo-Soprano Wins Ovation Singing Part for the First Time at Metropolitan

REPLACES LILY DJANEL

Jacques Gerard in Debut Here as Don Jose – Sir Thomas Beecham the Conductor.

Irra Petina started the new year right with the best break of her career at the Metropolitan Opera last night. The illness of Lily Djanel gave Miss Petina a chance at the title role of Carmen, and Miss Petina made sure that in the future she will be assigned to “Carmen” as a matter of right. She proved to be one of the most attractive Carmens that the Metropolitan has had in recent seasons, and, given time and further opportunities, she could easily assume full ownership of the part, one of the plums of the repertory.

Miss Petina’s chance came in her tenth year with the Metropolitan. She has established herself as one of the most reliable members of the company. She sings in all the languages and in most of the repertory. Her lot has been usually minor roles and she has always done a good job. Occasionally she has shone in a comic role.

Voice Fits the Part

Her performance last night indicated that she has the talent to be a dramatic singing-actress. There were touches of archness in her Carmen, and not enough suggestion of inner tensions. But she moved and looked like the real thing. Her Carmen was a lissome baggage – young, sprightly and sinuous. Her dancing, whatever one may think of it technically, had gusto. Best of all, her mezzo-soprano had the dark, rich color for the part; it is ample and free and sensuous.

Miss Petina sang the role in San Francisco some months ago, and possibly she has done it on other occasions. There is a record of an appearance in it at Robin Hood Dell in Philadelphia in the Summer of 1933. Last night she sang with the security of one who does Carmen every week. Actually she had only a hurried rehearsal yesterday, and another the day before. Not being a prima donna, she had to sing in “The Barber of Seville” on Thursday and in “Boris Godunoff” on Wednesday. Apparently Carmen was something she could take in stride.

Gerard as Don Jose

Jacques Gerard, singing his first Don Jose here, did a routined, authoritative job. Leonard Warren sang the music of Escamillo sumptuously. Licia Albanese was an artistic Micaela. Frances Greer, Lucielle Browning, George Cehanovsky, Alessio De Paolis, Lorenzo Alvary and Wilfred Engelman rounded out a good cast.

Sir Thomas Beecham, in fine, fettle, conducted with spirit. The capacity holiday audience seemed to be having a grand time, and it gave the pinch-hitting Miss Petina its blessing.

(край на цитата)

Превод:

Преглед на Хауърд Таубман в „The New York Times“

ИРА ПЕТИНА В РОЛЯТА НА КАРМЕН

Мецосопранът печели овации при първата изява през новата година в „Метрополитън“.

ТЯ ЗАМЕСТВА ЛИЛИ ДЖАНЕЛ

Жак Жерар в дебюта си тук като Дон Хосе, сър Томас Бийчам дирижира.

Ира Петина започна новата година правилно с най-добрата изява в кариерата си в Метрополитън опера снощи. Болестта на Лили Джанел даде шанс на г-ца Петина за главната роля на Кармен, а г-ца Петина се увери, че в бъдеще тя ще бъде назначена за “Кармен” по право. Тя се оказа една от най-атрактивните Кармен, които Метрополитън е имала през последните сезони, и при време и допълнителни възможности, тя лесно би могла да поеме пълната собственост върху ролята, една от „черешките в тортата“ на репертоара й.

Шансът на г-ца Петина дойде в десетата й година в Метрополитън. Тя се е утвърдила като един от най-надеждните членове на компанията. Пее на всички езици в повечето опери от репертоара. Нейната участ обикновено са второстепенни роли и тя винаги се е справяла добре със задачата. Понякога блести в комедийна роля.

Гласът отговаря на ролята

Изпълнението й снощи показа, че тя има таланта да бъде драматична пееща актриса. В нейната Кармен се долавяха нотки на скромен характер и недостатъчно намек за вътрешно напрежение. Но тя се раздвижи и изглеждаше като истинска. Нейната Кармен беше тънко нюансирана – млада, жизнена и криволичеща. Танцът й, каквото и да се мисли за него технически, беше наслада. Най-хубавото от всичко е, че нейното мецосопрано има тъмния, наситен цвят за ролята; това е достатъчно, неоценимо и чувствено.

Г-ца Петина изпя ролята в Сан Франциско преди няколко месеца, а вероятно го е правила и в други случаи. Има запис за участие в нея в „Robin Hood Dell“ във Филаделфия през лятото на 1933 г. Снощи тя пя с чувството на певица, която прави Кармен всяка седмица. Всъщност тя имаше само една бърза репетиция вчера и още една предния ден. Тъй като не е прима в тази роля, тя трябваше да пее в “Севилският бръснар” в четвъртък и в “Борис Годунов” в сряда. Явно Кармен е нещо, което може да приеме спокойно.

Жерар като Дон Хосе

Жак Жерар, който изпя първия си Дон Хосе тук, свърши рутинна, авторитетна работа. Ленард Уорън изпя разкошно музиката в ролята на Ескамилио. Личия Албанезе беше артистична Микаела. Франсис Гриър, Лусиел Браунинг, Джордж Чехановски, Алесио Де Паолис, Лоренцо Алвари и Вилфред Енгелман допълват добрия актьорски състав.

Сър Томас Бийчам дирижира изящно, крехко, изпълнено с душевност. Празничната публика, която изпълни залата до максималния й капацитет, изглежда, че се забавляваше страхотно и даде благословията си със щедри овации за г-ца Петина.

(край на превода)

Един месец след изявата като Кармен в операта от Бизе, Ира Петина играе на 11 февруари 1943 г. в нова централна роля в „Силата на съдбата“ от Верди – ролята на Прециозила. Цитирам състава на ансамбъла при тази изява, нова постановка на МЕТ:

Metropolitan Opera House
February 11, 1943

LA FORZA DEL DESTINO {49}
Giuseppe Verdi–Francesco Maria Piave

Leonora……………..Zinka Milanov
Don Alvaro…………..Kurt Baum
Don Carlo……………Leonard Warren
Padre Guardiano………Ezio Pinza
Preziosilla………….Irra Petina
Fra Melitone…………Gerhard Pechner
Marquis de Calatrava….Louis D’Angelo
Curra……………….Thelma Votipka
Mayor……………….Lorenzo Alvary
Trabuco……………..Alessio De Paolis
Surgeon……………..John Gurney
Dance……………….Nina Youskevitch
Dance……………….Alexis Dolinoff
Dance……………….Michael Arshansky

Conductor……………Bruno Walter

(край на цитата)

През 1944 г. Ира Петина получава за втори път ролята на Никлаус в новата постановка в МЕТ на „Хофманови разкази“ от френския композитор Жак Офенбах, като през 1937 г. тя играе за пръв път там в тази роля, която е особено интересна с големи изисквания не само за глас, но и за драматична игра. Първата изява в тази нова постановка с нови имена в главните роли е на 26 април 1944 г. при следния ансамбъл:

Chicago, Illinois
April 26, 1944

LES CONTES D’HOFFMANN {64}
Jacques Offenbach-Jules Barbier

Hoffmann…………….Raoul Jobin
Olympia……………..Josephine Antoine
Giulietta……………Lily Djanel
Antonia……………..Eleanor Steber
Stella………………Nina Youskevitch
Lindorf……………..George Cehanovsky
Coppélius……………Ezio Pinza
Dappertutto………….Martial Singher
Dr. Miracle………….Ezio Pinza
Nicklausse…………..Irra Petina
Muse………………..Lily Djanel
Andrès………………Lodovico Oliviero
Cochenille…………..Lodovico Oliviero
Pitichinaccio………..Alessio De Paolis
Frantz………………Alessio De Paolis
Luther………………Gerhard Pechner
Nathanael……………John Dudley
Hermann……………..John Baker
Spalanzani…………..Alessio De Paolis
Schlemil…………….John Gurney
Crespel……………..Nicola Moscona
Mother’s Voice……….Margaret Harshaw
Dance……………….Michael Arshansky
Conductor……………Thomas Beecham

(край на цитата)

На 24 март 1950 г. идва прощалната изява на Ира Петина в МЕТ – в ролята на Марфа в „Хованщина“ от Мусоргски, в която роля тя е играла и преди това. Ето ансамбъла при тази последна нейна изява в МЕТ:

Metropolitan Opera HouseMarch 24, 1950In English

KHOVANSHCHINA 
{4}

Ivan Khovansky……….Lawrence Tibbett [Last performance]

Andrei Khovansky……..Thomas Hayward

Marfa……………….Irra Petina[Last performance]

Dosifei……………..Jerome Hines

Golitsin…………….Charles Kullman

Shaklovity…………..Frank Guarrera

Scrivener……………Leslie Chabay

Emma………………..Anne Bollinger

Susanna……………..Polyna Stoska

Kuzka……………….George Cehanovsky

Strelets…………….Emery Darcy

Strelets…………….Denis Harbour [Last performance]

Strelets…………….Philip Kinsman

Varsonofiev………….Osie Hawkins

Dance……………….Tilda Morse

Dance……………….Peggy Smithers

Conductor……………Emil Cooper

(край на цитата)

До края на тази юбилейна статия за Ира Петина остава още да дам сведения за репертоара и дискографията й (източници на италиански език):

Repertorio parziale

Repertorio operistico

RuoloTitoloAutore
Old LadyCandideBernstein
CarmenCarmenBizet
MallikaLakméDelibes
Marchesa di BerkenfeldLa figlia del reggimentoDonizetti
LolaCavalleria rusticanaMascagni
MarcellinaLe nozze di FigaroMozart
FeodorBoris GodunovMusorgskij
BertaIl barbiere di SivigliaRossini
RosalindIl pipistrelloStrauss
AnninaIl cavaliere della rosaStrauss
MaddalenaRigolettoVerdi
SchwertleiteLa ValchiriaWagner

(край на цитата)

Discografia parziale

(край на цитата)

Нека днес на 19 април 2023 г. почетем 115 години от рождението вчера на 18 април на голямата руско-американска алтистка Ира Петина, оставила незабравими спеди със забележителната си кариера не само на оперна и концертна певица, но и като такава в оперети и в мюзикъли, например при премиерата на „Кандид“ от Ленарт Бърнстейн през 1956 г.

Мир на праха й!

……….

Изпълнение на Ира Петина:

Irra Petina, I Am Easily Assimilated, CANDID, Original Cast 1956

Music: Leonard Bernstein. Lyrics: Richard Wilbur. Candid, Original Cast recording, 1956 Irra Petina (1908- 2000), a Russian born singer and actress, started performing with the Metropolitan Opera in New York in 1933. In 1956 she created the “Old Lady” part In “Candid”, in its original cast production on Broadway, 1956, and a year later, was nominated for a Tony Award for that performance.

´´´´´´

Изпълнение на Ира Петина:

Tchaikovsky – Songs with Orchestra – Irra Petina, soprano

https://www.google.de/search?q=you+tube+irra+petina&source=hp&ei=Qy9AZOHCA4mFhbIPjYuTgAo&iflsig=AOEireoAAAAAZEA9U4Z_S8WzS1gv-L4w3ytQbBowgZTi&ved=0ahUKEwih8KOJxrb-AhWJQkEAHY3FBKAQ4dUDCAs&uact=5&oq=you+tube+irra+petina&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAMyBwghEKABEAo6EQguEIAEELEDEIMBEMcBENEDOgsIABCABBCxAxCDAToOCC4QgAQQsQMQgwEQ1AI6CwguEMcBENEDEIAEOggIABCABBCxAzoOCC4QgAQQsQMQxwEQ0QM6CwguEIAEELEDEIMBOggILhCABBCxAzoFCC4QgAQ6BQgAEIAEOgcIABCABBAKOgsILhCABBDHARCvAToICAAQBxAeEAo6BggAEAcQHjoECAAQAzoNCAAQgAQQsQMQgwEQCjoICAAQFhAeEAo6BwgAEA0QgAQ6BggAEBYQHjoJCAAQDRCABBATOggIABAWEB4QEzoMCAAQFhAeEA8QChATOgcILhANEIAEOggIIRAWEB4QHVAAWImRAWCErwFoAHAAeACAAZABiAH7EJIBBDEzLjmYAQCgAQE&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:758c0168,vid:hRu_PSXsHBw

´´´´´´

Изпълнение на Ира Петина:

Vina Bovy & Irra Petina – Les contes d’Hoffmann: Barcarolle, “Belle nuit” (1937)

Metropolitan Opera Orchestra

´´´´´´

Изпълнение на Ира Петина:

La Fille du Régiment: Qu’est-ce que je vois un officier

La Fille du Régiment: Qu’est-ce que je vois un officier · Irra Petina · Lily Pons · Raoul Jobin · Salvatore Baccaloni · Gaetano Donizetti (Metropolitan Opera)

´´´´

Изпълнение на Ира Петина:

Grieg, Song of Norway, Irra Petina, excerpts, 1944/45

https://www.google.de/search?q=YOU+TUBE+IRRA+PETINA+&ei=djJAZIvFELSL9u8P-tq-kAc&ved=0ahUKEwiL2PSPybb-AhW0hf0HHXqtD3IQ4dUDCA8&uact=5&oq=YOU+TUBE+IRRA+PETINA+&gs_lcp=Cgxnd3Mtd2l6LXNlcnAQAzIHCCEQoAEQCjoKCAAQRxDWBBCwA0oECEEYAFCbBlibBmCzNGgBcAF4AIABeIgBeJIBAzAuMZgBAKABAcgBCMABAQ&sclient=gws-wiz-serp#fpstate=ive&vld=cid:0ee1e76b,vid:GhIgdcAHZa0

´´´