Veröffentlicht am von Kontohow

Issay Dobrowen

Норвежкият диригент, пианист, оперен режисьор и композитор Исай Добровен, роден в днешния ден

Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 27 февруари 2021 г. през далечната 1891 г. е роден един норвежки диригент, пианист, оперен режисьор и композитор с руско-еврейски корени, който през сезона 1927-1928 е бил главен диригент на Софийската народна опера – Исай Александрович Добровен (Issay Alexandrowich Dobrowen), за когото не съм писал никога до сега статия.

Поради факта, че днес се навършват кръглите 130 години от неговото рождение, реших да му посветя статия – все пак Исай Добровен е оставил следи от богатата си международна дейност и в България, а това не се случва толкова често.

Искам още в началото на тази кратка статия да започна именно с неговата дейност в България – в историята на Софийската опера може да се прочете името му в Сайта на операта. Цитирам откъс от нея:

„ (…) През 30-те години в състава на театъра влизат изтъкнатите певци Христо Бръмбаров, Тодор Мазаров, Таня Цокова, Райна Стоянова, Константин Каренин, Любомир Вишегонов, а малко по-късно Надя Афеян, Виргиния Попова, Георги Белев, Стоян Коларов, Димитър Ненков, Коста Гецов, Димитър Кожухаров, Иван Масларов и други.

С голямо значение е творческата дейност на диригентите Мойсей Златин, утвърдил линията на руската оперна класика в репертоара, ИСАЙ ДОБРОВЕН, Юрий Померанцев, Херман Щанге, Емил Купер, Асен Димитров, Саша Попов, Венедикт Бобчевски, Атанас Маргаритов. Асен Найденов проявява своя голям талант и впоследствие дълги години ще осъществява музикалното ръководство на театъра.

Режисурата на постановките е дело на Илия Арнаудов, Драган Кърджиев, Христо Попов, а сценографията на Пенчо Георгиев, Преслав Кършовски, Иван Пенков, Асен Попов и на ветерана Александър Миленков. Сред ръководителите на трупата са Владимир Василев, Константин Сагаев, Петко Стайнов….“

(край на цитата)

Името на Исай Добровен ми е било познато, но никога не съм предполагал, че е имал такъв бурен и не лек живот, който го е принуждавал да отива от една държава в друга, докато накрая се е установил в Норвегия, където умира на 9 декември 1953 г. в Осло.

Друг повод да пиша за него днес е факта, че наскоро слушах на компютъра си редица клавирни концерти с оркестър в YouTube, между които и този на големия български музикант проф. Димитър Христов (1933-2017), който се помина преди 4 години. Именно в един линк, който дойде на моята стена беше цитиран концерта му за пиано и оркестър, който аз харесвам още от годините ми в България. Като го пуснах, един след друг се редуваха не само неговия концерт, но и редица други от непознати за мен композитори от различни държави: Лудвиг Шитте от Дания, Улви Джемал Еркин от Турция (нещо като Панчо Владигеров за тази държава), Селим Палмгреен от Финландия, Ото Малинг от Дания, и този на Исай Добровен. Слушах го с голямо удоволствие и тогава реших при случай да напиша статия за автора му. Ето че днес се отдаде тази възможност.

Сега ще изложа данни от неговата биография и голяма дейност по целия свят:

Исай Александрович Добровен (Issay Alexandrowich Dobrowen) е роден на 27 февруари 1891 г. (по Грегориянския календар) в Нижни Новгород, починал на 9 декември 1953 г. в Осло.

По време на раждането си той е кръстен като Izchok Sorachowitsch Barabeitschik (Ицхок Зорахович Барабейчик). Баща му Зорах свири в местен оркестър и едва успява да нахрани семейството си, така че Ицчок, който е четвъртото дете на родителите си, е адоптиран от фамилията на втория баща на майка си, поради което получава фамилното име Добровел (Dobrowel), което той променя по време на следването си в Добровейн (Dobrowejn). След като емигрира през 1922 г. за Германия, по-късно той става известен под името Исай Добровен, както и аз си спомням това негово име.

Исай Добровен показва от малко дете силен музикален талант. Като 4-годишно дете свири публично на пиано в Нижни Новгород. През 1901 г. пианистът Давид Шор обръща внимание на 10-годишното дете и му осигурява място в Московската консерватория. Тук негов учител по композиция е Сергей Танеев, като същевременно посещава класа по пиано на Константин Игумнов. Скоро Исай Добровен се прочува като един от най-добрите студенти-пианисти в консерваторията. През 1911 година 20-годишният младеж получава златен медал за клавирното си изкуство.

След това Добровен заминава за Виена, където учи при Леополд Годовски (Leopold Godowsky) и след малко преди година от идването си във Виена се премества в Париж. Там той е добре приет от руската общност в изгнание, където е и приятелят му от детството Максим Горки и се изявява като камерен музикант и корепетитор.

След шест месеца в Париж, носталгията го откарва обратно в Москва. Тук той пише и свири сценична музика за спектакли на легендарния тогава „Театър на Станиславски“, който няколко години по-рано се прочува с произведенията си по драмите на Антон Чехов. Тук Добровен участва в концерти като кмавирен солист под диригентството на легендарните Сергей Кусевицки и Николай Малко, също музицира в клавирно трио с Грегор Пиатигорски и Миша Мишаков.

В музикалните летописи се отбелязва, че Исай Добровен в тия години често съпровожда на пиано концертни изпълнения на Фьодор Шаляпин.

В източници на руски език се отбелява, че през 1920 г. се случва епизод, добре познат в руското съзнание: по време на посещение при върналия се от Париж в Москва писател Максим Горки, Исай Добровен свири 23-та соната за пиано на Бетовен в фа минор, опус 57 «Appassionata» за ентусиазирания Владимир Илич Ленин – негово любимо клавирно произведение. Съветският режим използва тази среща с пропагандна цел и през 1963 г. е заснет игрален филм с това събитие като основен елемент.

През 1918 г. Исай Добровен има изяви за пръв път като диригент. През 1919 г. той дирижира един спектакъл на операта „Борис Годунов“ от Мусоргски на сцената на „Болшой“-театър в Москва с участието на Фьодор Шаляпин в главната роля. Тогава получава постоянен ангажимент като диригент в този театър. По неизвестни причини Болшой театър не подновява ангажимента на Добровен през 1922 г. и поради несигурност относно бъдещето (самият той е евреин и има съпруга от немски произход) семейството се премества в Дрезден с две малки деца.

Тук Добровен подготвя заедно с известния режисьор Фриц Буш продукцията на „Борис Годунов“ за „Земпер“-операта в Дрезден. До това съвместно дело се идва, понеже Добровен току-що е участвал в изпълнение на произведението в Русия и му предлага своята помощ. Фриц Буш е толкова впечатлен от Добровен, че му дава отговорност за постановката на операта. Тя се оказва един от най-големите триумфи в историята на „Земпер“-опера и изведнъж Добровен може да избира и да отхвърля предложения от европейски оркестри. Това е и началото на кариерата му в Западна Европа.

Исай Добровен гостува като диригент на Берлинската и Виенска филхармонии, на „Гевандхаус“-оркестъра в Лайпциг и на „Щатскапеле Дрезден“. През 1924 г. е ангажиран за диригент на „Народната опера Берлин“ (Volksoper Berlin).

ПРЕЗ СЕЗОНА 1927-1928 ТОЙ Е ШЕФ-ДИРИГЕНТ НА СОФИЙСКАТА ОПЕРА.

После има гастроли във Филармонията в Осло (1927–1931), Франкфурт на Майн и Сан Франциско (от 1930) и Операта в Будапеща (1936–39), но запазва постоянно местожителство и дома си в Дрезден. В началото на 30-те години семейството разбира, че Германия също не може да им предложи трайно бъдеще, затова решават да емигрират отново и то в Норвегия. Известният норвежки учен Фритьоф Нансен, с когото Добровен има тясна приятелска връзка, гарантира и цялото семейство получава норвежко гражданство през 1928 г. Така че през 1934 г. Добровен и семейството му заминават окончателно за Норвегия след идването на власт на националсоциалистите.

След германската инвазия в Норвегия през 1940 г., семейството трябваше да емигрира за трети път, този път заминава за Швеция и Стокхолм, където Добровен е назначен в Кралския оперен театър в Стокхолм, където работи до 1945 г. като диригент. По време на Втората световна война Добровен работи изключително с шведски оркестри и поставя редица опери. Известният шведски режисьор Ингмар Бергман казва, че постановките на Добровен му правят дълбоко впечатление.

Един динамичен и пълен с пътешествия живот, типичен в тези години за всички артисти с еврейски корени!

Добровен продължава да живее в Стокхолм след края на войната, но подновява международната си кариера. Той дирижира симфонични концерти и продължава да поставя опери и става особено известен като експерт по руска музика. През 1949 г. поема инициативата да изпълнява поредица от руски опери в Миланската Скала, където е едновременно режисьор и диригент. През последните си години той споделя позицията на музикален директор с Вилхелм Фуртвенглер, Виктор де Сабата и Херберт фон Караян.

Освен това след края на Втората световна война Исай Добровен започва усилена дейност за записване на редица музикални произведения на музикални носители. Преди всичко това са десетки записи с основания от Валтер Легге (Walter Leggе) Лондонски филхармоничен оркестър (London Philharmonia Orchestra) – повече от 20 часа музика, днес голяма част от тях издадени на компактдискове. Освен това записва и за фирмата „HMV“. Той успява да реализира в Париж записа на една особено сполучлива продукция на „Борис Годунов“ от Мусоргски с Борис Христов в главната роля. Заедно с тази дейност продължава да има изяви като гост-диригент преди всичко в Ковънт Гардън в Лондон и на Миланската Скала.

Що се отнася до дейността му на композитор, Исай Добровен създава над 20 творби, между които един клавирен концерт (именно този, който слушах и писах в началото на статията – много ми хареса, чух го за пръв път!), една соната за цигулка, музика за някои театрални спектакли, филмова и хорова музика (преди много години в Габрово сме пяли негови произведения в Хора на запасните офицери), както и малки творби за цигулка и пиано. Ето какво се споменава за клавирния му концерт:

„Този концерт, в който самият Исай Добровен е солист и с него гостува в редица държави, в последно време преживява ренесанс и се изпълнява редовно от редица големи пианисти“.

По отношение на музикалния език на композициите си, Исай Добровен следва стиловете на Сергей Рахманинов, Александър Скрябин и Николай Медтнер. Някои от най-добрите му произведения са записани на компактдиск. Цитирам:

  • Issay Dobrowen: Piano Concerto, Sonata-Skaza, Jugend-Sonate, Deuxième Sonate. Jørn Fossheim piano, Alexander Dmitrijew Dirigent des St. Petersburger Akademischen Philharmonischen Orchesters (Академический симфонический оркестр Санкт-Петербургской филармонии). CD, Simax Classics 2004, PSC 1246.

(край на цитата)

Цитирам списък на някои произведения (за пиано и камерна музика) на Исай Добровен (източник на немски език):

Werke

  • Elegie WoO
  • 8 Preludes, Op.1
  • Ballade Nr.1 Op.2
  • 4 Mazurkas Op.4
  • Märchen-Sonate Op.5
  • Jugend-Sonate Op.5b
  • 2 Walzer Op.6
  • Scherzo Op. 7a
  • 4 Etuden Op.8
  • Ballade Nr.2 Op.9
  • Klaviersonate Nr.2 Op.10
  • Kleine Mazurka Op.11
  • 7 Stücke  Op. 13
    • Scherzo (C-Dur)
    • Prélude (E-Dur)
    • Nocturne (c♯-moll)
    • Etude (e♭-moll)
    • Pastorale (E♭-Dur)
    • Etude (c♯-moll)
    • Mazurka-Capriccio (b-moll)
  • Impromptu Op.14

´´´´´´

  • 7 Romanzen für Stimme und Klavier Op. 7
  • Hebräische Melodien Op. 12 für Violine und Klavier
  • Violinsonate Op. 15
  • Märchen für Violine und Klavier Op.16

(край на цитата)

Исай Добровен умира в Осло на 9 декември 1953 г. и е погребан също там.

Ще завърша статията си с един линк към концерта за пиано и оркестър на Исай Добровен, за който стана въпрос в началото на статията:

Нека днес на 27 февруари 2021 г. почетем 130 години от рождението на Исай Добровен – голям диригент, пианист, оперен режисьор и композитор, който през сезона 1927-1928 е бил главен диригент на Софийската народна опера.

………….