Jivko Jelev

Тенорът Живко Желев навършва днес 67 години

Драги приятели на оперната музика, днес на 18 август 2022 г. навършва 67 години моя близък ФБ-приятел тенорът Живко Желев, който е широко известен тук на Запад, а преди това и в България с голямата си вокална кариера, която все още продължава.

За него аз написах подробна статия на тази дата през 2020 г., когато най навърши кръглите 65 години, която е въведана и в моя оперен блог „operastars.de“ и винаги може да се прочете там директно чрез линка:

https://www.operastars.de/category/jelev-jivko/

Тъй като на 18 август 2021 г., когато се навършиха 66 години от рождението на Живко Желев аз не бях в Германия, където пиша моите оперни истории, не можах да го почета с нещо специално по този случай и сега днес ще направя това.

Не е необходимо да повтарям всичко, което съм писал досега за него, но ще дам някои нови информации от годините 2020 и 2021 г., както и линкове към негови изпълнения, което не бях правил през 2020 г.

Все пак в началото искам да цитирам няколко абзаца от статията ми през 2020 г.:

(…) Особено се радвам днес да пиша за него, тъй като през 2013 г. се свързах лично с Живко Желев, получих информация за живота и дейността му, както и редица снимки от различни периоди на живота му. През този период до сега често си разменяме новини с него, той ме информира за артисти, които добре познава и така станахме добри, макар и „виртуални“ приятели. Все пак той не живее далеч – в Бремен на реката Везер, недалеч от Северно море, като фактически пристанищният град Бремерхафен е разположен на Северно море. Интересна е тази административна структура на Германия – тези два града образуват самостоятелна провинция Бремен (общо имаме 16 провинции в Германия – 12 преди обединението и още 4 от бившата ГДР), със свое правителство, закони, избори за парламент и правителство.

Кой знае кога ще се наканя да отида в този град, който всички познаваме от приказката на Братя Грим „Бременските градски музиканти (на немскиDie Bremer Stadtmusikanten“). Приказката разказва историята на магаре, куче, котка и петел, които остарели, станали безполезни за техните стопани и били изгонени от тях. Животните се събират случайно и решават да отидат в Бремен, където да станат градски музиканти. По пътя обаче те се натъкват на една къща, в която са се настанили разбойници. Нашите герои ги изплашват и изгонват благодарение на хитър план и щастливо заживяват в новата си къща (…)

(…) Връзката ми с Живко Желев стана случайно. Аз познавах неговото име от моите бележки върху оперния живот в Германия и други страни, които съм водил в архив през 90-те години. Той пееше тогава в оперните театри в Ерфурт и после в Бремен, така че имах данни за неговите изяви в картотеката си. През 2013 г. Любомир Дяковски ми предложи да се запознаем във Фейсбук с него и така, след като разбрах датата на раждане, бях решил вече да напиша нещо за него. Даже през 2014 г. когато Бойка Василева от Варненската опера имаше кръгъл рожден ден, той ми даде съвет да напиша нещо за нея. За това му благодаря и сега. Също разбрах от него, че той е познавал и певеца Стоян Стоянов, за когото писах преди време и имах малко информация, той ми прати късо съобщение с текста: „Бойка Василева е родена на 8 август 1964 г.“ , като добави още: „Стоян Стоянов беше солист в Загреб до 1991 г., когато и аз пях там като постоянно ангажиран. След това войната ни прогони и заминахме за Германия. Със Стоян съм пял в Загреб в операта „Адриана Лекуврьор“, той пееше още и Zrinsky в една хърватска опера. Мога да Ви пиша още за него“.

През 2014 г. по това време Живко Желев беше в България на почивка в родната Шабла и от изпратените ми тогава материали написах на статията си, която сега ще повторя с малки допъления.

Живко Желев е роден на 18 август 1955 г. в Шабла на Черно море. Завършва Музикално училище във Варна, Музикалната академия в София и се дипломира с отличие като магистър в специалностите валдхорна и пиано. Следват четири години на ангажименти в симфонични и оперни оркестри, но желанието му да пее се засилва и с помощта на различни експерти, които му помагат за гласовата школовка, той печели прослушване и през 1983 г. се присъединява към колектива на Музикалния театър “Стефан Македонски” в София като солист.. На сцената на театъра изпълнява централни оперетни роли. Запомнящи се ще останат ролите му като Алфред в “Прилепът” от Йохан Щраус, Хуанито – в ”Андалусия” от Фр. Лопес, Камий във “Веселата вдовица” от Франц Лехар, Братовчедът във “Влюбеният братовчед” от Е. Кюнеке и много други. Работи с изтъкнати режисьори като Борис Ал. Покровски, Михаил Кисляров, Ошаровски (главен режисьор на Одеската опера), с диригенти като Борис Хинчев, Жул Леви, Михаил Ангелов..

След бързо и възходящо развитие като певец и артист, през 1988 г. е удостоен с покана за специализация от Маестро Борис Христов в “Академията за изкуство и култура” в Рим. Под ръководството на маестро Христов като майстор на италианския оперен репертоар, той получава солидна подготовка и по негово настояване остава 10 месеца в Академията (…)

(край на цитатите от статията ми през 2020 г.)

Сега новите неща за Живко Желев през 2020 и 2021 години:

Портал „Дума“

30 ноември 2020 г.

Елиана Митова

Живко Желев гостува в музея „Борис Христов“ в София

Вярна на традицията да събира меломани, директорката на музея “Борис Христов” отново създаде празник за елитната публика. Тенорът Живко Желев – ученик на легендарния бас, изнесе великолепен концерт в рамките на феста “Музиката с много лица”.

Под акомпанимента на Милен Станев прозвучаха популярни арии и песни. Живко Желев започна с  баладата на Херцога от “Риголето” на Верди, а завърши с бравурната “Фуникули фуникула” на Луиджи Денца.

“За мен е огромна чест на пея в дома на моя учител Борис Христов. Не издържах, дойдох си в родината, напук на вируса”, каза тенорът. Любопитното пътешествие в класическата музика бе илюстрирано с прожекция на диапозитиви от местата, които Живко Желев е посетил с презокеанските круизни кораби, където се изявява като певец през последните години. Публиката видя тенора насред улиците на Хавана, сред ледовете на Антарктида, в екзотичния пейзаж на Далечния Изток. 

Сред слушателите бяха оперната прима Дарина Такова, дъщеря й Мила, просперираща млада певица, главният диригент на Музикалния театър Юли Дамянов и съпругата му Ана.

На 65-годишна възраст Живко Желев е в отлична гласова форма.

(край на цитата)

Портал „Pro News Dobrich“

13 август 2020 г.

Пътешествие из Средиземноморието” гостува в Шабла

„Симфониета Враца“ гостува вчера в Градския парк на Шабла, съобщават от Общината. В концерта, наречен „Пътешествие из Средиземноморието“, бяха включени популярни гръцки и испански песни, италиански канцонети и френски шансони.

Диригентът Христо Павлов, солистите Валентина Корчакова (сопрано) и Марио Николов (тенор) и специалният гост Георгиос Филаделфевс (тенор) се погрижиха за доброто настроение на присъстващите. Над 100 минути те пяха и се раздаваха за почитателите на класическата музика.

В края на концерта на сцената се качи оперният певец Живко Желев от Шабла, който се присъедини към солистите.

(край на цитата)

И накрая – едно интересно предаване на Марио Николов – „Вечната музика“, което той провежда редовно от много години по БНТ, което редовно следя, защото е крайно интересно и е почти водещо в това отношение. Респект пред дейността на Марио Николов в това поприще, в което едва ли има нещо подобно в момента!

В това предаване на 5 юни 2021 г. Живко Желев споделя интересни епизоди от артистичния си живот главно в Германия, където той от редица години е солист в много оперни театри. Живко Желев е един от моите най-добри приятели (все още не сме се виждали на живо!), но от 2013 година ние имаме с него много тясна връзка. Браво, мили Живко, радвам са за твоята дейност!

Българска Национална Телевизия (БНТ)

5 юни 2021 г.

Живко Желев – българският тенор, покорил германската публика, Вечната музика – 05.06.2021 по БНТ

Живко Желев – българският тенор, който завладя сърцата на германската публика, Вечната музика – 05.06.2021 по БНТ. Гледайте предаването на Българската национална телевизия “Религията днес” на 05.06.2021! Живко Желев – българският тенор, който завладя сърцата на германската публика

Албена Данаилова със специално интервю за “Вечната музика”

Алекс Атанасов и Милен Максимов за първия младежки арт фестивал “Солинария”

Телевизионната премиера на струнен квартет “Пипков”

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНТ:

С тази кратка статия днес искам сърдечно да поздравя Живко Желев за днешния му рожден ден. Не знам къде е той в момента – преди месец беше в родната Шабла, където го беше посетил нашият общ приятел Михаил Светлев, който беше поместил снимки в профила си във ФБ.

Живко посещава редовно родната Шабла и през минали години ми е пращал снимки от там, за което сърдечно му благодаря!

За много години драги Живко!

……

Сега следва статията ми от 2020 година:

Драги приятели на оперната музика, днес на 18 август 2020 г. навършва кръглите 65 години моя близък ФБ-приятел тенорът Живко Желев, който е широко известен тук на Запад, а преди това и в България с голямата си вокална кариера, която все още продължава.

Както и при други подобни случаи в последно време, когато пиша наново статии за именити оперни певци, обръщам внимение на факта, че за една година имам над 150 нови ФБ-читатели и приятели и искам да ги запозная с живота и кариерата на съответните артисти. Сега цитирам текста на статията си за Живко Желев от 2015 година:

„Драги приятели на оперната музика, днес на 18 август 2015 г. отбелязвам кръглия рожден юбилей на един български оперен певец – тенорът Живко Желев, роден на този ден през 1955 г. в Шабла на Черно Море.

Особено се радвам днес да пиша за него, тъй като през миналата година се свързах лично с него, получих информация за живота и дейността му, както и редица снимки от различни периоди на живота му. През този период до сега често си разменяме новини с него, той ме информира за артисти, които добре познава и така станахме добри, макар и „виртуални“ приятели. Все пак той не живее далеч – в Бремен на реката Везер, недалеч от Северно море, като фактически пристанищният град Бремерхафен е разположен на Северно море. Интересна е тази административна структура на Германия – тези два града образуват самостоятелна провинция Бремен (общо имаме 16 провинции в Германия – 12 преди обединението и още 4 от бившата ГДР), със свое правителство, закони, избори за парламент и правителство. Кой знае кога ще се наканя да отида в този град, който всички познаваме от приказката на Братя Грим „Бременските градски музиканти“ (на немскиDie Bremer Stadtmusikanten“).

Приказката разказва историята на магаре, куче, котка и петел, които остарели, станали безполезни за техните стопани и били изгонени от тях. Животните се събират случайно и решават да отидат в Бремен, където да станат градски музиканти. По пътя обаче те се натъкват на една къща, в която са се настанили разбойници. Нашите герои ги изплашват и изгонват благодарение на хитър план и щастливо заживяват в новата си къща.

Преди много години бях в Бремен и в Куксхафен по работа, трябваше да инсталираме софтуер в три фирми в двата града, но първата вечер преспахме в Куксхафен на Северно море (прекрасно градче с 50 хиляди жители и риба в изобилие!), а на другия ден заминахме за Бремен, там целия ден работихме интензивно и късно след обед си заминахме с колите за Франкфурт, нямаше време да разгледаме нищо.

Трябва да ви споделя, че оставам най-доволен от моите „оперни истории“, които са плод на лични връзки със съответните личности, което ми се удаде до сега в разстояние на 2 години поне в 15-20 случая. Непосредственият контакт с дадено лице е много важен – това не са интервюта с журналисти, а разговори с конкретна личност, при която контактът протича естествено, без пози и специални подготовки. Така беше със Стефка Минева в Стара Загора, с Дарина Такова в София, с Антон Дяков (мир на праха му!) и Иван Консулов в Швейцария, с Елена Филипова (когато писах за нея, тя имаше майсторски клас в Турция), с Мариана Пенчева, със Стефка Евстатиева в САЩ, с Любомир Дяковски, с Михаил Светлев тук в Германия, с Виолина Ангелов в далечна Южна Африка, с Арон Аронов, със Светлана Котленко чрез сестра й в САЩ, с Мариана Цветкова, с Татяна Шиварова в Италия, с Божидар Николов и Евгений Шевкенов (заради майка му Елена Балджиева) в Австрия, с Валентина Куцарова също в Австрия – съвсем наскоро, и още някои други.

Просто намирам начин да се свържа, пожелавам автентични материали за живота и кариерата им и след известна размяна на писма стигам до целта. А тя е да дам едно описание от „самия извор“. Знаете, че в света на изкуствата много факти се преиначават в хода на времето, тълкуват се различно от разни автори, най-често журналисти и не винаги отговарят на истината. Ето защо предпочитам при възможност да пиша на тези лица и от тях да събера сведения. Много често, както при Виолина Ангелов или Татяна Шиварова, както днес при Живко Желев няма много сведения в печатни и електронни медии, така че този път е единственият. Преди да мина към днешния юбиляр ще ви споделя, че с всички тия лица в течение на времето се разви едно „искрено далечно приятелство“, макар и с повечето от тях да не съм се срещал още.

Връзката ми с Живко Желев стана случайно. Аз познавах неговото име от моите бележки върху оперния живот в Германия и други страни, които съм водил в архив през 90-те години. Той пееше тогава в оперните театри в Ерфурт и после в Бремен, така че имах данни за неговите изяви в картотеката си. През 2013 г. Любомир Дяковски ми предложи да се запознаем във Фейсбук с него и така, след като разбрах датата на раждане, бях решил вече да напиша нещо за него. Даже през 2014 г. когато Бойка Василева от Варненската опера имаше кръгъл рожден ден, той ми даде съвет да напиша нещо за нея. За това му благодаря и сега. Също разбрах от него, че той е познавал и певеца Стоян Стоянов, за когото писах преди време и имах малко информация, той ми прати късо съобщение с текста: „Бойка Василева е родена на 8 август 1964 г.“ , като добави още: „Стоян Стоянов беше солист в Загреб до 1991 г., когато и аз пях там като постоянно ангажиран. След това войната ни прогони и заминахме за Германия. Със Стоян съм пял в Загреб в операта „Адриана Лекуврьор“, той пееше още и Zrinsky в една хърватска опера. Мога да Ви пиша още за него“.

През 2014 г. по това време Живко Желев беше в България на почивка в родната Шабла и от изпратените ми тогава материали написах на днешиня ден статия, която сега ще повторя с малки допъления. В крайна сметка за една година имам около 100 нови ФБ-приятели, които ще се радват да прочетат нещо непознато за този български артист.

Живко Желев е роден на 18 август 1955 г. в Шабла на Черно море. Завършва Музикално училище във Варна, Музикалната академия в София и се дипломира с отличие като магистър в специалностите валдхорна и пиано. Следват четири години на ангажименти в симфонични и оперни оркестри, но желанието му да пее се засилва и с помощта на различни експерти, които му помагат за гласовата школовка, той печели прослушване и през 1983 г. се присъединява към колектива на Музикалния театър “Стефан Македонски” в София като солист.. На сцената на театъра изпълнява централни оперетни роли. Запомнящи се ще останат ролите му като Алфред в “Прилепът” от Йохан Щраус, Хуанито – в ”Андалусия” от Фр. Лопес, Камий във “Веселата вдовица” от Франц Лехар, Братовчедът във “Влюбеният братовчед” от Е. Кюнеке и много други. Работи с изтъкнати режисьори като Борис Ал. Покровски, Михаил Кисляров, Ошаровски (главен режисьор на Одеската опера), с диригенти като Борис Хинчев, Жул Леви, Михаил Ангелов..

След бързо и възходящо развитие като певец и артист, през 1988 г. е удостоен с покана за специализация от Маестро Борис Христов в “Академията за изкуство и култура” в Рим. Под ръководството на маестро Христов като майстор на италианския оперен репертоар, той получава солидна подготовка и по негово настояване остава 10 месеца в Академията. Негов колега по това време в Академията в Рим е баритонът Антон Керемидчиев, който тогава пее в басовия жанр. Керемидчиев прави по думите на Живко Желев „хубава кариера в Германия и по света като баритон“ (бел. Б.К.: това е вярно, тъй като аз имам доста голяма картотека за Антон Керемидчиев през 90-те години, когато той беше солист в различни оперни театри в Германия, като: Лайпциг (1993/94), Кобург (1996/97), Дармщадт (1998 до 2002). През 2001 г. той играе и в Държавната опера във Франкфурт, а през март 2007 г. е вече на сцената на авторитетната „Komische Oper“ в Берлин (в „Травиата“ от Верди). През годините след 2000 той пее и на сцените на оперните театри в Билефелд, Любек, Хамбург, Мюнстер. Един талантлив български певец с големи успехи от редица години в Германия).

През това време в Рим Живко Желев работи със забележителни музиканти като пианиста маестро Атанас Атанасов, маестро Джузепе Джардина (главен корепетитор на Римската опера и дългогодишен пианист на Джузепе ди Стефано и Мария Калас), синьора Йоланта Маньони и сеньор Ромоло Гадзани. В същото време той печели второ място на престижния конкурс ”Тито Скипа” в Лече, Италия, чийто шеф на жури е прочутият баритон Алдо Проти (бел. Б.К.: преди месец писах статия за рождения ден на Алдо Проти и си спомням, че Живко Желев направи после коментар във ФБ).

Оперният дебют на Живко Желев е с голям успех в София в ролята на Граф Алмавива в “Севилският бръснар” от Росини. През 1990/91 г. той е ангажиран като солист в Загребската опера, където изпълнява ролите на Белмонте в “Отвличане от сарая” от Моцарт, Алфредо в “Tравиата” от Верди, които и до сега са сред най-популярните му роли. По същото време гостува за първи път в Клагенфурт – Австрия с ролята на Алфредо („Травиата“). От там започва творческият му път в Европа.

Още с първата си роля като Родолфо в “Бохеми” от Пучини в Оперния театър в Ерфурт, където е назначен веднага след конкурс през 1992 г., пресата в Германия го забелязва и признава неговата “гласова мощ”, “теноров гланц до най-високите тонове” и “богати гласови качества”. Запомнящи се са също и ролите му на Тамино във “Вълшебната флейта” и Дон Отавио в “Дон Жуан” от Моцарт и Шандор Баринкай в“Цигански барон”. Като „цигански барон“ печели сърцата на публиката и пресата.

Неговата певческа кариера продължава в „Гьоте театър“- Бремен, където изпълнява централните тенорови партии в оперите: „Любовен еликсир” от Доницети – Неморино, “Евгений Онегин” от Чайковски – Ленски, “Риголето” от Верди – Херцогът на Мантуа, “Дон Паскуале” от Доницети – Ернесто, “Травиата” от Верди – Алфредо, “Отело” от Верди – Касио, „Макбет“ от Верди – Макдъф, “Oтвличане от сарая” от Моцарт – Белмонте и много други, с които печели сърцата на немската публика и има голям успех. Работи със забележителни диригенти като Михаил Юровски, Масимо Дзанети, режисьори от европейски и световен мащаб – Удо Замел, Андрей Ворон, Ернст Тео Рихтер, Йохан Кресник. Успеха му в Бремен e последван от многобройни гастроли на различни cцени в Германия, Белгия, Чехия, Австрия, Франция, Испания, Италия и в САЩ (Бостън и Флорида).

Aнгажимента му в Бремен продължава до 2001 г., a след това е тенор на свободна практика. Неговият широк концертен репертоар включва освен песни на няколко европейски езика – испански, италиански, немски, руски, английски, също така и кантатно-ораториални творби: Моцарт – “Реквием” и „h-moll Messe“, Верди – “Реквием“, Дворжак – „Стабат Матер“ и много други. Живко Желев има различни директни концертни изяви в телевизионни студиa в Германия и в други страни в Европа, прави записи в радио- и телевизионни канали, концертира с удоволствие на луксозни пътнически лайнери.

В хода на нашата кореспонденция с Живко Желев той ми написа още: „поради много тежки здравословни проблеми през 2004, 2006 и 2008-2009 години бях принуден да прекратя оперната си кариера в Германия и по света, затова се занимавам и до днес с удоволствие с концертна дейност в Германия (където живея със семейството си) и в Европа и обикалям света, като радвам публиката по луксозни пътнически кораби като MS Deutschland (познат в България от немския телевизионен сериал „Кораб на мечтите“), MS Europa, MS Amadea и други. В момента „зареждам батериите“ на брега на Черно море – Шабла, където на 24 август т.г. имам голям концерт с Филхармонията от Шумен по случай празника на града“ .

(край на писмото)

В статията ми за Живко Желев през 2014 г. написах още следните редове (сега те звучат комично): „Не ми стана само ясно, къде ще е този концерт – в Шумен или в Шабла (ако е град). Нека тези читатели в България, които са по това време там, да посетят концерта на Живко Желев. Той заслужава тази чест.“

Oт няколко години Живко Желев се занимава и с педагогическа дейност в помощ на млади талантливи певци. Заедно с биографичните бележки Живко Желев праща и някои отзиви за негови изяви в чужбина – главно в САЩ и в Италия. Първият отзив е за гостуване на оперен театър от Европа с операта „Травиата“ от Верди и диригент Методи Матакиев, при който Желев пее Алфредо, Виолета е Marina Vyskvorkinа. Гостуването е в Бостън в „Emerson Boston Cutler Majestic Theatre“ (не е дадена датата). Рецензията е на английски език, преведена на немски. За Желев се казват хубави думи, като : „В ролята на Алфредо Желев започна със светъл тембър, малко особено звучащ. Все пак играта му беше много задълбочена и драматична, като напълно убедителен партньор на Виолета. Във второто действие при втората сцена неговият глас звучеше съвсем по друг начин – естествен и брилянтен, в някои арии топъл и преминаващ в спинто.“

Втората рецензия се отнася за един концерт във Венеция на Немско-италианското културно дружество (не е дадена датата), при който Живко Желев пее теноровата партия в „Реквием“ от Верди. Статията е превод от италиански на немски език и ще я цитирам изцяло:

Das Geheimnis des Todes in Verdis Musik

Musik: Die Veranstaltungsreihe der ACIT endet mit dem Requiem.

Venedig – Eine ausgezeichnete Interpretation von Verdis Requiem – ein Konzert der Deutsch-Italienischen Kulturgesellschaft – schloss gestern abend in der Lagunenstadt eine gedankliche Trilogie geistlicher Werke ab. Vorausgegangen waren das Requiem von Mozart und das Deutsche Requiem von Brahms. Verdis Meisterwerk strahlt keine liebevolle Ergriffenheit aus wie die Messe von Brahms, aber es erschüttert den Zuhörer noch mehr als die dramatische Partitur Mozarts, in der stellenweise die flammenden Höllenvisionen aus dem „Don Giovanni“ mitschwingen.

In Mozarts und Manzonis Werken zittert der Mensch vor der Macht Gottes, die ihn verdammen aber auch erretten kann. Bei Verdi trifft er auf das verstörende Nichts. Aber aus dieser hoffnungslosen Verletzbarkeit gewinnt er ein Gefühl für das menschliche Dasein. Auch wenn der Mensch in die schreckliche Leere jenseits des Lebens nicht eindringen kann, so vermag er doch dem Gefühl des Zerfalls, das aus dem Fehlen von ethischen Werten entsteht, Einhalt gebieten, indem er sich verstärkt und solidarisch um seine Mitmenschen kümmert.

Dirigent Armin Klaes hat diese vielschichtige Aussage überzeugend umgesetzt. Kraftvoll leitete er Chor und Orchester der Musikgemeinschaft Marl, die hier durch die Filarmonia Veneta verstärkt wurde. Der verklärte Gesang der großartigen Sopranistin Georgina von Benza – sie war für die indisponierte Lucia Mazzaria eingesprungen – , die mitfühlende Interpretation der Contraaltistin Manuela Breß, die strahlende tenorale Leuchtkraft von SHIVKO SHELEV und die mitreißende Expressivität des Bassisten Thomas Mahnert – sie alle zogen das Publikum in ihren Bann und ließen es, besonders im „Lacrimosa“ und im abschließenden „Libera me“, bewegende Gefühlsmomente erleben.

Ein überwältigender Erfolg.

Letizia Michielon

Übersetzung: Katharina Schmidt

(край на цитата)

Както се вижда, в последния абзац се казва за Желев: „ (…) бляскавата сила на светлинния теноров глас на Живко Желев, (…) които солисти привличат публиката към себе си и й позволяват да преживее вълнуващи чувствени моменти, особено при заключителните „Lacrimosa“ и „Libera me“.

Тези дни при подготовка на тази статия открих материал от 2014 г., публикаван след написване на моята статия тогава. Става въпрос за концерт в Шумен, който Живко Живков е изнесъл тогава. Ето подробности:

Българско Национално Радио, Радио Шумен

Тенорът Живко Желев пее на шуменска сцена

публикувано на 10.09.2014 г.

Концерт „Колекция канцонети” ще изнесе тази вечер шуменският симфоничен оркестър. Диригент ще бъде Станислав Ушев, а солист – тенорът ЖИВКО ЖЕЛЕВ. Ще бъдат изпълнени творби на Винченцо ди Киара, Едуардо ди Капуа, Ернесто де Куртис, Руджиеро Леонкавало, Жорж Бизе, Джоакино Росини, Жак Офенбах и Франц Лехар. Концертът започва в 19:05 часа в зала „Професор Венета Вичева” в Шумен.

Живко Желев е роден в град Шабла. Завършва Музикалното училище във Варна, а по-късно Музикалната Академия в София. Дипломира се с отличие, като Магистър със специалностите валдхорна и пиано.


През 1988 г. е удостоен с покана за специализация от Маестро Борис Христов в „Академията за изкуства и култура” в Рим. Под ръководството на Маестро Христов – майстор на италианския оперен репертоар, получава солидна подготовка и под негово настояване остава десет месеца в Академията.

Оперният дебют на Живко Желев преминава с голям успех в София в ролята на Граф Алмавива от „Сивилският бръснар” от Дж. Росини.

Живко Желев има различни концертни изяви в Европа, предавани на живо. Прави записи за радио и телевизионни канали, концертира с удоволствие на луксозни пътнически лайнери.

Oт няколко години Живко Желев се занимава и с педагогическа дейност в помощ на млади талантливи певци.

Радио Шумен Култура Живко Желев концерт

(край на съобщението)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://bnr.bg/shumen/post/100458528/tenorat-jivko-jelev-pee-na-shumenska-scena

В електронните медии могат да се намерят доста сведения, свърани с изяви на Живко Желев в България през последните години. Има и народен певец със същото име, но той не е този Живко Желев. Нашият Желев има в Интернет собствена страница в BLOG.bg, където могат да се прочетат редица информации за биографията и дейността му, както и хубави снимки от различни негови изяви, заедно с колеги-певци. Тук ще поместя още една информация, която открих в един портал в Интернет:

Портал „Зелен образователен център“ (7 август 2012 г.):

Музикална палитра

На 7 август 2012 г. организаторите на програмата за Седмицата на морето предложиха една прекрасна вечер за ценителите на музиката.


За начало, публиката се пренесе в пиано-бар обстановка, с изпълненията на дуо „Морски звуци”- Павел Симеонов – флейта, пиано и Драгомир Кирилов – акустична китара. Прозвучаха и български хитове на група „ФСБ” и Орлин Горанов.

Втората част на музикалната програма бе пренесена навън, в двора на „Зеления образователен център“, където отново на родна сцена гостува оперният певец ЖИВКО ЖЕЛЕВ.

„Една толкова голяма любов” се казваше концертът, посветен на шабленската публика, изпълнения, идващи от сърцето.

За уважилите неговия талант, Живко Желев поднесе палитра от класически произведения – обичаната ария на „Риголето” от Джузепе Верди, „Аве Мария”, „О, соле, мио”, „Гранада” и други от съкровищницата на оперната музика.

(край на цитата)

Нямам сведения къде се намира в момента Живко Желев, дали не е пак през това лято в родната Шабла. Където и да бъде, от сърце му желая много здраве, щастие и хубави дни!

Остава днес на 18 август 2015 година да пожелаем на юбиляра Живко Желев в деня на неговата 60-годишнина добро здраве, дълъг живот и много сили да продължава благородната си дейност в областта на музикалното изкуство. За много години!“

(край на статията от 2015 г.)

През 2016 г., няколко дни преди рождения ден на Живко Желев, в хода на подготовка на статията си се заинтересувах за някои нови неща относно Живко Желев, отразени в Интернет. В един линк попаднах на сайта на Община Шабла, в който под заглавие „Представяме ви“ се дава биографията и творческия път на Живко Желев. Цитирам само първите два абзаца, тъй като текста е повторение на много от данните, които съм изложил по-горе в статията си:

„Живко Желев е роден в Шабла – България. Завършва Музикално училище във Варна, Музикалната Академия в София и се дипломира като Магистър в специалностите валдхорна и пиано с отличие. Следват четири години на ангажименти в симфонични и оперни оркестри. Желанието му да пее се засилва и с помощта на различни експерти, които му помагат за гласовата школовка, той печели прослушване и през 1983 г. се присъединява към колектива на Музикалния Театър “Стефан Македонски” като солист. На сцената на театъра изпълнява централни оперетни роли. Запомнящи се остават  ролите му като Алфред – в “Прилепа”, Хуанито – ”Андалусия” на Фр. Лопес, Камий от “Веселата вдовица” на Фр. Лехар, Братовчеда от “Влюбения братовчед” на Е. Кюнеке и много други. Работи с изтъкнати режисьори като Борис Ал.Покровски, Михаил Кисляров, Ошаровски (главен режисьор на Одеската опера), с диригенти като Борис Хинчев, Жул Леви, Михаил Ангелов.

След бързо и възходящо развитие като певец и артист, през 1988 г е удостоен с покана за специализация от Маестро Борис Христов в “Академията за изкуство и култура” в Рим. Под ръководството на Маестро Христов като майстор на италианския оперен репертоар, получава солидна подготовка и по негово настояване остава 10 месеца в Академията. През това време работи със забележителни музиканти като пианиста Маестро Атанас Атанасов, Маестро Джузепе Джардина(главен корепетитор на Римската опера и дългогодишен пианист на Джузепе Ди Стефано и Мария Калас), Синьора Йоланта Маньони и Сеньор Ромоло Гадзани. В същото време печели Второ място на престижния конкурс ”Тито Скипа” в Лече – Италия, чийто шеф на жури е прочутия баритон Алдо Проти.“

(край на цитата)

Хубаво е това, че Община Шабла му е обърнала особено внимание. Но нека не забравяме, че Живко Желев често посещава родния си край и това прави впечатление на местните ръководители. Искам да отбележа и това, че в Уикипедия-страницата на български език за Община Шабла няма рубрика „Личности“, което и типично за всички населени места в света при повечето държави. Би било добре името на Живко Желев да се включи в рубрика на тази страница, както преди няколко дни това стана с големия български тенор Христо Баев, роден в севлиевското село Добромирка.

В друг линк открих едно съобщение на Музикалния театър „Ст. Македонски“ в София, в което се казва между другото:

Стартира новият сезон на Музикалния театър “Стефан Македонски”‏

Елиза Стоева

На пресконференция днес ръководството на Държавния музикален и балетен център – София представи програмата за новия сезон 2014/2015. По традиция началото на сезона на Националния музикален театър „Стефан Македонски“ започва на 1 октомври – Международния ден на музиката и ще бъде открит с теноровия концерт – спектакъл „Медитеранео” превърнал се в едно от музикалните събития за тази година.

Участват звездите на театъра Марчо Апостолов, Марио Николов, Пеньо Пирозов, Стефан Петков и Богомил Спиров, Добрина Икономова и Валентина Корчакова. Специалните гости на вечерта са Георгиос Филаделфевс (Гърция) и световно известният български тенор ЖИВКО ЖЕЛЕВ.

(край на цитата)

Колко е хубаво, че Живко Желев също е бил на този концерт. Той е започнал кариерата си именно в този театър и връщането в спомените винаги доставя особено удоволствие.

Нека днес на 18 август 2016 г. поздравим тенора Живко Желев по случай рождения му ден и да му пожелаем бодро здраве, лично щастие и нови музикални успехи.

За много години, драги Живко!

(край на статията от 2016 г.)

През 2017 г. исках да открия нещо ново за Живко Желев и попаднах случайно на един линк от 2010 г. във връзка с негов концерт в една клиника в Германия. Цитирам дословно:

Tenor gab Konzert in der Klinik

WESER-KURIER 23.12.2010

Превод:

Тенор изнесе концерт в клиника

Един съвсем особен начин за благодарност измисли българският тенор Живко Желев в навечерието на Коледа. Певецът реши, след като беше продължително време на лечение в клиниката „От ляво на реката Везер“, да благодари на персонала на клиниката с една песенна вечер. Концертът се проведе под мотото „Приятели, животът е чудесен“ и се състоя в хотела към клиниката. Живко Желев, който има изяви преди това в Бременският театър, беше акомпаниран от пианиста Александър Райчев от България. Персонал и пациенти са насладиха на една празнична вечер от най-високо ниво.

(край на превода)

Браво, една чудесна идея на Живко Желев! Нека допълня, че пианистът Райчев е син на известния български композитор Александър Райчев.

Както всяка година, така и през 2017 г. исках да се осведомя за нови изяви на Живко Желев и преди няколко дни му писах писмо да ми изпрати кратко изложение на дейността си през изтеклия период от една година. В този период той редовно четеше моите статии и вземаше много често участие с критични бележки или коментари по отношение на личности, които познава или с които е имал съвместни изяви. Както вече писах и на други места, с Живко Желев сме добри приятели, макар и още да не сме се срещали в действителност. Ето какво ми отговори той тогава:

Драги Борис,

с удоволствие ще ти напиша нещо ново от моята сегашна певческа дейност, както ти пожела, за да имаш повече материал за статията, която желаеш да напишеш за моя рожден ден! Благодаря ти не само заради това, а и заради апостолския труд, който ти с жар продължаваш да осъществяваш! 

При мен са на дневен ред концерта дейност на земя в Германия и България и концерти на круизни кораби, с които аз се гордея, защото мноооого мои колеги желаят, но не могат да достигнат нивото, което е необходимо за това! Вече 18 години работя за различни круизни немски компании, а от 2012 г. за „Phoenix Reisen“! Това трябва да ти говори, че съм един от малкото уважавани и канени класици-певци на корабите на тази компания! Най-добрите са при най-изискваните лайнери: МS “Amadea” или т.н. “Das Traumschiff“ – сериите, които се въртят по ZDF и в България, MS „Artania“, MS „Europa“ нa „Hapag Lloyd“ и т.н.

Концертите на тези луксозни лайнери се осъществяват под акомпанимент на класически пианист или с оркестър. Репертоара е разнообразен класически – от „Ave Мaria“ нa Шуберт или Бах – Гуно до „Nessun dorma“ нa Пучини. Често пътуваме и пеем заедно с Ks. Елена Филипова, с която през тези години сме етаблирани от съответния мениджмънт като класически дует! 

Другата ми дейност е свързана с концертни изяви в Германия – Хамбург, Бремен, Берлин, Улм и т.н. 

Удоволствие ми доставя и гостуването в София. От няколко години особено след моето оздравяване, съм в непрекъснат контакт с госпожа Елена Драгостинова – директор на Музикалния център “Борис Христов”. Почти винаги се отзовавам на нейните любезни покани за концерт в чест на рождения ден на Маестрото! Последната ми изява там беше на 18.05.2017 отново по този повод. Заедно с моите колеги Бойка Василева и Георги Петков, при препълнена зала и нестихващи аплодисменти почетохме рождения ден на Борис Христов! Пред множеството негови и наши почитатели, между които се разпознаваха лица като тия на Георги Йорданов – човекът, когото съм развеждал лично в Академията в Рим, колеги от Музикалния театър, музикални редактори от Радио София, колеги от операта, прочутият тенор Георги Чолаков, проф. д-р Емилия Коларова от Академията и много други, които останаха на балкона или в градината, поради недостиг на места в залата. Всички те ни наградиха с нестандартни, нестихващи аплодисменти! Водеща на концерта бе Елиана Митова по моя покана, а съпругът ѝ – дипломат, на първия ред!

Концерта завърши с “Non ti scordar di mme”  в изпълнение на Бойка, аз и Георги Чолаков!!!

Две думи за репертоара: песни от Георги Петков, Кармен и Далила (невероятно красива и еротична ария от Сен Санс от Бойка, любимите на Маестрото арии на Ленски и Плачът на Федерико от мен, Карузо на Лучо Дала и Ла Данца на Росини също от мен!

През 2018 г. ми предстоят пет круиза с MS Amadea “Das Teaumschiff”, мечта за всеки колега, няколко други круиза по Дунав и два много сериозни концерта в Хамбург и Улм.

Останалото, каквото Бог е наредил! Пожелавам си само да съм здрав и гласът да продължава да звучи все така!!!

Поздрави и най-хубави пожелания за теб и твоето семейство! Оставам с най-искрени приятелски чувства,

твой Живко Желев

(край на писмото)

Това писмо от Живко Желев много ме зарадва и го предавам тук без съкращения, то отразява онова, което е същност на дейността му и онова, което му предстои.

И през настоящата 2020 г. имам близък контакт с Живко Желев, който в момента е в родната Шабла – наскоро си разменихме информации. Поради „корона“-кризата той няма изяви в Германия, нито пътува с лайнери по световните морета и океани, където участва в развлекателни програми.

Новото което научих в последно време е, че той има Уикипедия-страница на немски език, която цитирам по-долу:

Shivko Shelev (bulgarisch Живко Желев; * 18. August 1955 in Shabla) ist ein bulgarischer Opernsänger (Tenor).

Leben

Shivko Shelev studierte am Musikkonservatorium in Sofia und schloss zunächst das Studium mit einem Diplom in den Fächern Horn und Klavier als Magister mit Auszeichnung ab. Als dann Fachleute sein Gesangstalent erkannten, wechselte 1988 zum Gesang und studierte auch diese Kunst. Bald schon gewann er erste Preise und erhielt ein Stipendium an der L’Accademia di Arte e Cultura in Rom bei Maestro Boris Christoff. Kurz darauf gewann er den zweiten Preis beim Tito-Schipa-Gesangswettbewerb in Lecce.

Sein Operndebüt gab Shivko Shelev mit großem Erfolg in Sofia als Almaviva in Rossinis „Der Barbier von Sevilla“. 1990/91 war er als Solist an der Zagreber Oper engagiert und sang die Rollen Belmonte in „Die Entführung aus dem Serail“ und Alfredo in „La traviata“. Schon mit seiner ersten Rolle am Opernhaus Erfurt als Rodolfo in „La Bohème“ wurde die Presse in Deutschland auf ihn aufmerksam, bescheinigte ihm eine „ausladende Kraft“ und „sichersten Stimmsitz bis in die höchsten Höhen“ sowie „stimmlich reichen Schmelz“. Ebenso trat er als Tamino in „Die Zauberflöte“, Don Ottavio in „Don Giovanni“ und als Sandor Barinkay („Der Zigeunerbaron“) auf.

Seine Karriere setzte er am Theater Bremen fort, wo er weitere bedeutende Rollen wie zum Beispiel den Nemorino in „L’Elisir d’amore“, den Lenski in „Eugen Onegin“, Duca di Mantova in „Rigoletto“, Ernesto in „Don Pasquale“ und Cassio in „Otello“ übernahm, und große Erfolge feierte. Es folgten zahlreiche Gastauftritte an verschiedenen Bühnen in Belgien, Tschechien, Slowakei, Schweiz, Österreich, Frankreich, Spanien, Italien und den USA.

Er wirkte zudem bei verschiedenen Theater-, Radio- und Fernsehproduktionen mit. Seit der Jahrtausendwende tritt Shivko Shelev als freischaffender Künstler auf. Er tritt immer wieder als Solist auf Kreuzfahrtschiffen auf und war beispielsweise auf der EuropaDeutschlandColumbusAmadea und Hanseatic zu Gast. Ferner ist er auch als Gesangslehrer tätig.

Nach längerer Erkrankung stand Shelev im Sommer 2010 auf der Bühne in einem Benefizkonzert für das Klinikum Links der Weser (Bremen) mit besonderer Widmung an das gesamte Intensivstation-Personal.

(край на цитата)

Няма да давам превод, данните са същите, които вече изложих на български език в началото на тази статия.

Цитирам още една нова публикация за Живко Желев през настояата 2020 година:

Портал „Дом Борис Христов София“

Нашите артисти, нашите концерти“
Живко Желев – ученик на Борис Христов, изпълнява „Карузо“ на Лучо Дала

Преди десетина години тенорът Живко Желев посети Музея „Борис Христов“, разгледа го, разказахме му за това как концертите, изложбите, моноспектаклите и майсторските класове дават живот на този дом. След време той ни посети отново и донесе своето дарение – афиши от концерти на учениците на Борис Христов в Рим, поставени в стилни рамки. Те сега са част от реликвите в музейната експозиция. През 2017 г. отново ни дари – този път с идеята трима ученици на Маестрото от Българската академия за изкуство и култура – Рим, да открият нашия Тринадесети фестивал на изкуствата „Борис Христов“. Постави и заглавието – „Non ti scordar di me“/„Не ме забравяй“. С присъщия си темперамент се хвърли в подготовката на това събитие, към което се присъединиха други двама ученици на Борис Христов – бас-баритонът Георги Петков и мецосопраното Бойка Василева, както и пианистите Даниела Дикова и Светослав Лазаров. А фотографската изложба на Светослав Чулин върна тримата певци към любими места във Вечния град.
Видеозаписът с едно от изпълненията на Живко Желев е спомен от 18 май 2017 г. „Карузо“ от Лучо Дала.


ЖИВКО ЖЕЛЕВ (Jivko Jelev) е роден в Шабла. Завършва Музикално училище във Варна с валдхорна и Музикалната академия в София при професор Кирил-Карел Стари u се дипломира като Магистър в специалностите валдхорна и пиано с отличие. През 1983 г. се присъединява към колектива на Музикалния театър “Стефан Македонски” като солист. През 1988 г.специализира в Българската академия за изкуство и култура в Рим под ръководството на Борис Христов, получава солидна подготовка и по негово настояване остава 10 месеца в Академията. Оперният дебют на Живко Желев е с голям успех в София в ролята на Граф Алмавива от “Сивилския бръснар” на Дж. Росини. През 1990/91г. той е ангажиран като солист в Загребската опера, където изпълнява ролите на Белмонте в “ Отвличане от сарая” на Моцарт, Алфредо в “Tравиата” на Верди, които са сред най-популярните му роли. По същото време гостува за първи път в Клагенфурт – Австрия с ролята на Алфредо („La Травиата“). От там започва творческият му път в Европа. Неговата певческа кариера продължава в Гьоте театър – Бремен, където изпълнява централни тенорови партии, с които печели сърцата на немската публика и има голям успех. Живко Желев има различни директни концертни изяви в телевизионни студия в Германия и в други страни на Европа, прави записи в радио и телевизионни канали, концертира с удоволствие на луксозни пътнически лайнери. Oт няколко години, той се занимава и с педагогическа дейност в помощ на млади талантливи певци.

(край на цитата)

Ще завърша днешната юбилейна статия във връзка с кръглата годишнина на Живко Желев с едно съобщение за концерт през февруари 2020 г. в София с негово участие:

Портал „Общински културен институт „Надежда“

13 февруари 2020 г., 19:00 ч., Централен военен клуб

Концерт на „Симфониета „София“ : „Вино, жени и любов“

Диригент – Свилен Симеонов

Солисти:
Олга Скеклиова – сопран
ЖИВКО ЖЕЛЕВ – тенор
Милен Шопов – тенор

В програмата: Любими арии, дуети и песни

Вход с покани

(край на цитата)

Нека днес на 18 август 2020 г. да пожелаем на тенора Живко Желев добро здраве, лично щастие и нови музикални успехи по случай навършване на 65 години.

За много години, драги Живко!

…….

Изпълнение на Живко Желев:

Jivko Jelev/Shivko Shelev – Giuseppe Ferilli – “Un amore cosi grande”

Jivko Jelev / Shivko Shelev – Giuseppe Ferilli LIVE-MS Ariana 2016

´´´´´´´´

Изпълнение на Живко Желев:

Jivko Jelev/Shivko Shelev – Fr. Lehár – Dein ist mein ganzes Herz

Jivko Jelev / Shivko Shelev – Dein ist mein ganzes Herz – aus Das Land des Lächelns – MS Amadea 2015 LIVE. Am Klavier – Eddy Teger

´´´´´´

Изпълнение на Живко Желев:

Jivko Jelev/ Shivko Shelev – L.Dalla – CARUSO

Jivko Jelev/Shivko Shelev – Lucio Dalla LIVE MS Hamburg 2016

´´´´´´

Изпълнение на Живко Желев:

Jivko Jelev/Shivko Shelev -Jose Padilla – “Valencia”

Jivko Jelev/ Shivko Shelev – J.Padilla – LIVE MS Ariana 2017

´´´´´´

Изпълнение на Живко Желев:

Jivko Jelev/Shivko Shelev – R.Stolz – “Ob blond, ob braun, ich liebe alle Frau´n”

Jivko Jelev / Shivko Shelev R.Stolz – LIVE – MS Ariana-“2017

´´´´´´

Изпълнение на Живко Желев:

Jivko Jelev/Shivko Shelev – Em.Kálmán – Aria des Mister X- “Zweimärchenaugen”

Jivko Jelev / Shivko Shelev – Em.Kálmán LIVE – MS Ariana 2016

…….

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.