Joan Sutherland

Сопранът от Австралия Джоан Съдърланд, която се помина на 10 октомври преди 10 години

(…) В края на днешната статия за Джоан Съдърланд ще направя само следния коментар: за тази знаменита певица има статии на 38 езика в Уикипедия, най-подробните са на английски и италиански езици. Един уникум – на български език има такава изящно и подробно написана страница за нея, каквато няма и за най-добрия български оперен артист до сега. Моля ви, влезте в Гугъл с името на певицата и потърсете тази страница – ако я напечатате, ще ви излезе 14-15 печатни страници. Съдържа всичко най-важно – биография, творчески път, изяви, репертоар, дискография. Дискографията и списъкът на ролите-дебюти са преведени на български език много точно.

(цитат от края на статията ми за Джоан Съдърланд)

Драги приятели, вчера на 10 октомври 2020 г. се навършиха точно 10 години от кончината на легендарната австралийска певица – сопранът Джоан Съдърланд (Joan Sutherland), която редица специалисти определят като една от най-значителните представителки на този жанр в нейната генерация. В много мои статии до сега аз съм писал по косвен начин за нея, особено при Лучано Павароти, който дълги години беше един от най-големите й партньори по световните сцени.

Вчера писах статия за баритона Кирил Манолов Тодоров във връзка с неговия рожден ден и поради това отложих за днес тази статия за Джоан Съдърланд, за да почета паметта й при кръглата годишнина от кончината й през 2010 г.

Дейм Джоан Съдърланд (на английски: Dame Joan Sutherland) е австралийска оперна певица, драматичен колоратурен сопран.

Родена на 7 ноември 1926 г. в Сидни, Австралия, починала на 10 октомври 2010 г. в Швейцария, тя е известна с перфектните си високи ноти, абсолютна техника и заслугите си за възраждането на белкантото. Командор на Ордена на Британската империя (CBE, 1961), компаньон на Ордена на Австралия (AC, 1975), дама-командор на Ордена на Британската империя (DBE, 1979), носител на Ордена за заслуги (OM, 1991), носител на Специалната почетна награда на „Кенеди център“ за изключителни постижения (2004).

Джоан Съдърланд е сред най-забележителните оперни певици на 20-ти век. В англоезичните среди е известна, колкото предшественичката си великата Мария Калас. Наричат я „Блестящата“ (на италиански: La Stupenda) от 1960 г. след изпълнението ѝ в “Алзина“ на Хендел. Тя притежава силен и красив глас, съчетаващ извънредна ловкост, точна интонация, прекрасни трели и огромен висок регистър, въпреки, че критиците често се оплакват заради дикцията ѝ. Нейният постоянен партньор и приятел ЛучаноПавароти я нарича „Гласът на столетието“, а Монсерат Кабайе – „Глас от Рая“.

Ще дам някои основни информации от биографията и дейността на певицата.

Родителите на Джоан Съдърланд са с шотландски произход. Като дете тя слуша и копира упражненията на майка си – мецосопран, но без амбиции за оперна кариера. Съдърланд е на 18 г., когато започва да учи пеене при Джон и Аида Дикенс. Дебютира през 1947 г. на концерт в Сидни като Дидо в „Дидо и Еней“ на Пърсел. Сценичния си дебют прави през 1951 г. в „Джудит“ на Юджийн Гусенс. През същата година, след спечелването на най-важния австралийски оперен конкурс Sun Aria, тя заминава за Лондон за да продължи обучението си в Кралския музикален колеж с Клайв Кери. Ангажирана е от Ковънт Гардън като щатен артист. На тази сцена дебютира на 28 октомври 1952 г. в ролята на Първа дама във „Вълшебната флейта“ на Моцарт, последвана през ноември от няколко изпълнения като Клотилда в „Норма“ на Белини с Калас в главната роля.

В началото на кариерата си Джоан Съдърланд е обучавана за мецосопран, по-късно – за вагнеров драматичен сопран, следвайки стъпките на Кирстен Флагстад, от която се възхищава. През декември 1952 г. Съдърланд изпява първата си важна роля в Ковънт Гардън – Амелия в „Бал с маски“ на Верди. След забележителния ѝ успех следват ролите последователно на Агата във „Вълшебният стрелец“ на Вебер, Графинята във „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт, Дездемона в „Отело“ и Джилда в „Риголето“ на Верди, Ева в „Нюрнбергските майстори певци“ на Вагнер, Памина във „Вълшебната флейта“ на Моцарт. През 1953 г. Джоан пее на световната премиера на „Глориана“ на Бенджамин Бритън. На 27 януари 1955 г. пее на друга световна премиера на опера – открива ролята на Дженифър в „Midsummer Mariage“ на Майкъл Типет.

На 16 октомври 1954 г. Джоан Съдърланд се омъжва за австралийския диригент, пианист и музиковед Ричард Бонинг. Двамата имат един син – Адам, роден през 1956 г. Под напътствията и с подкрепата на съпруга си, Джоан постепенно се убеждава, че Вагнер може би не е „нейният“ композитор, понеже гласът ѝ с лекота овладява високите колоратурни партии на белкантото.

През 1957 г. Съдърланд се появява в „Алзина“ на Хендел с Оперно дружество „Хендел“ и в „Емилия ди Ливърпул“ на Доницети, където ясно показва, че не е сгрешила, като е следвала съветите на съпруга си. На следващата година Съдърланд пее във Ванкувър Дона Анна в „Дон Жуан“ на Моцарт.

През 1958 г. изпълнението на Джоан Съдърланд буквално спира представлението с „The Bright Seraphim“ от „Самсон“ на Хендел – една от най-трудните и изискани колоратурни арии. Това са едни от най-неочакваните овации в Ковънт Гардън и бъдещето на Джоан като примадона на този театър вече ясно се очертава.

Блестящата (La Stupenda)

През 1959 г. Джоан Съдърланд е поканена да пее в постановка на „Лучия ди Ламермур“ в Ковънт Гардън, дирижирижана от Тулио Серафин и режисирана от Франко Дзефирели – голям пробив в нейната кариера. След края на прочутата сцена с полудяването, Съдърланд става световна звезда. През 1960 г. записва албума си „The Art of Prima Donna“, който и днес е един от най-препоръчваните албуми с класическа музика. За него печели награда Грами за най-добър класически изпълнител на 1962 г. Албумът, който се състои главно от колоратурни арии, дава възможност да се чуе младата Джоан в началото на шеметната ѝ кариера. Тя показва пеене без най-малки усилия, високи ноти, богати тонове и съвършени трели – всичко, на което публиката се възхищава.

В началото на 1960 г. Джоан Съдърланд вече си създава репутация на примадона с глас над обикновените. Пее с изключителен успех Лучия в Париж (1960), в Миланската Скала и Метрополитън опера (1961). Отново през 1960 г. за брилянтното си изпълнение в „Алзина“ в театър Ла Фениче във Венеция публиката я нарича „Блестящата“ (италиански – La Stupenda) и така ще се прочуе в цял свят. По-късно същата година (1960), Съдърланд пее Алзина и в Далас и това е дебютът ѝ в САЩ.

Първото представяне на Джоан Съдърланд в Метрополитън опера е на 26 ноември 1961 г. в „Лучия“. След общо 217 представления на различни опери, последното ѝ явяване на тази сцена е през 1987 г. в „Трубадур“. От 1978 г. връзката ѝ с Метрополитън прекъсва след отказа ѝ за „Отвличане от сарая“ повече от година преди старта на репетициите. Това става, въпреки решението на управата на театъра да постави оперетата „Веселата вдовица“ на Лехар и „Семирамида“ на Росини специално за нея. През 1982 г. триумфално се завръща в Метрополитън.

През 1960-те години Джоан Съдърланд постепенно добавя най-важните роли на белкантото към репертоара си: 1960 г. – Виолета в „Травиата“ на Верди, Амина в „Сомнамбула“ на Белини, Елвира в „Пуритани“ на Белини, 1961 – главната роля в „Беатриче ди Тенда“ (Белини), 1662 г. – главните героини на Маргарита Валоа в „Хугеноти“ на Майербер и „Семирамида“ на Росини, 1963 г. – „Норма“ на Белини и Клеопатра в „Юлий Цезар“ на Хендел. През 1966 г. дебютира в „Дъщерята на полка“ на Доницети като Мари – една от любимите ѝ роли, заради живите колоратури и едно от най-големите ѝ постижения след Лучия – заради перфектното ѝ изпълнение и отличното ѝ чувство за хумор. Премиерата на тази опера за откриването на сезон 1966–1967 г. в Ковънт Гардън с двойката Павароти – Съдърланд се счита за един най-успешните спектакли в историята на оперната музика.

През 1966 г. Джоан Съдърланд, заедно със съпруга си Ричард Бонинг и Оперното дружество „Съдърланд – Уилямсън“ (Sutherland – Williamson), предприема турне в Австралия. Точно за него е ангажиран един млад и много обещаващ тенор – „някой си Лучано Павароти“. Това първо появяване на сцена ще сложи началото на едно златно партньорство между двамата артисти и основен етап в кариерата на най-знаменития от втората половина на 20 век тенор. Всяко представление от това турне е абсолютно продадено.

През 1970-те години Съдърланд се стреми да подобри дикцията си – често критикуван проблем при почти всички колоратурни сопрани, и да увеличи изразителността в интерпретациите си. Продължава да добавя драматични белкантови роли към репертоара си – „Мария Стюард“ (Maria Stuarda) и „Лукреция Борджия“ на Доницети, изключително трудната „Есклармонд“ на Масне – роля, с която малко сопрани се захващат. Част е от екипа на считания за най-успешен запис на „Турандот“ на Пучини, правен някога: тя – в главната роля, Монсерат Кабайе като Лиу, Лучано Павароти като Калаф и Николай Гяуров като Тимур, с диригент Зубин Мета. Въпреки че интерпретацията ѝ е съвършена, Съдърланд никога не прави тази опера на сцена.

Ранните записи на Джоан Съдърланд показват кристално ясен глас и отлична дикция. В началото на 1960 обаче губи част от тази яснота в средния регистър и неясната ѝ дикция търпи чести критики. Отчасти проблемът е и заради операция на синусите ѝ през 1959 г. – веднага след първия ѝ пробив като Лучия в „Ковънт Гардън“. В действителност, в първия запис на „Лучия“ Джоан показва същата брилянтна дикция отпреди операцията. В интервю Бонинг заявява, че нейната „сантиментална дикция“ дошла със стремежа за по-добро легато. Според него преди това начинът ѝ на пеене е бил немски – „un-legato“. Явно Съдърланд взима присърце критиките и значително подобрява дикцията си и продължава да удивлява аудиторията по целия свят.

През 1970 г. записва една от коронните си роля – тази на Лучия с Лучано Павароти, Николай Гяуров и Бонинг. Този запис на „Лучия ди Ламермур“ се смята за една от най-важните на тази опера, не само заради изпълнението на Съдърланд, а и за интерпретацията на Павароти като Артуро, блестящото присъствие на т.нар „Бас номер 1 на планетата“ – Гяуров и елегантното дирижиране на Бонинг. Малко по-късно същия успех имат и записите на „Любовен еликсир“, „Риголето“, „Сомнамбула“ и „Пуритани“, а неин партньор е отново Павароти.

В края на 1970-те години гласът на Джоан започва да отслабва, а вибратото се отпуска до натрапчива степен. Въпреки това, благодарение на гъвкавостта на гласа ѝ и отличната ѝ вокална техника, тя продължава да пее удивително добре и в най-трудните роли. През 1980 г. дебютира в „Ана Болейн“, Амалия в „Бандити“ на Верди и „Адриана Лекуврьор“ на Чилеа. Изпълнява многократно „Есклармонд“ на сцената на „Ковънт Гардън“ през ноември и декември 1983 г. последното ѝ изпълнение е на Маргарет дьо Валоа в „Хугеноти“ в операта в Сидни през 1990 г. на 63-годишна възраст. Последната си публична изява Съдърланд прави на Гала представлението на „Прилепът“ от Йохан Щраус отново през 1990 г. в навечерието Новата 1991 г., в „Ковънт Гардън“, заедно с колегите и приятелите си Лучано Павароти и мецосопрана Мерилин Хорн.

Според собствените ѝ думи в интервю пред вестник „Гардиън“ (The Guardian), дадено през 2002 г., за свое най-голямо постижение Джоан Съдърланд смята ролята на Есклармонд. Записът ѝ в тази роля тя смята за свой най-добър резултат.

След пенсионирането си Джоан Съдърланд има много малко публични изяви – предпочита спокойния живот в дома си в Швейцария. Изключение е обръщението ѝ през 1994 г. по повод на обяда, организиран от австралийците за Конституционна Монархия. Там тя се оплаква от необходимостта австралийските граждани в чужбина да бъдат интервюирани от служител от китайски или индийски произход при подновяването на австралийския им паспорт. Това нейно изявление предизвиква бурни коментари в обществените среди.

През 1995 г. Съдърланд е поканена за главната роля в комедийния филм „Татко и Дейв: Нашият избор“ на Стийл Ръд като Мама Ръд. Нейни партньори са Лео МакКерн и Джефри Ръш.

През 1997 г. е публикувана нейната автобиография „Успехът на Примадоната“. Книгата получава унищожителни критики за литературните си достойнства и не съдържа пълен списък на изпълненията ѝ, както и на всички участия в опери.

През 2002 г. Джоан Съдърланд се появява на Гала вечер в Лондон, за да получи златния медал, връчен ѝ от Кралското филхармонично дружество. Дава интрвю за „Гардиън“, в което критикува техниката или липсата на такава при младите оперни певци и недостигът на добри педагози. Тя отдавна вече е спряла да дава майсторски класове и на въпроса „Защо?“ от един италиански журналист през май 2007 г., отговаря: „Защото вече съм на 80 години и вече не искам да имам нищо общо с операта, макар че все още участвам като жури в конкурса „The Cardiff Singer of the World Competition“, на който за пръв път журира през 1993 г. и оттогава е негов постоянен член, а през 2003 г. му става и патрон.

На 3 юли 2005 г. след падане в дома си Съдърланд си счупва и двата крака. Възстановява се бавно, но без особени проблеми.

Отличия и награди

По време на активната си кариера и след това Джоан Съдърланд получава много награди.

През 1961 г. ѝ е присъден Орденът на Британската империя (Order of the Brtitish Emppire – DBE). През същата година получава и титлата „Австралиец на годината“.

На рождения ден на кралицата, 9 юни 1975 г., Съдърланд е в първата група хора, които са наречени „Кавалери на Ордена на Австралия“. (Орденът е бил току-що създаден – през февруари 1975 г.)

На 29 ноември 1991 г. щралицата връчва на Джоан „Орден за заслуги“ (Order of Merit – OM).

През януари 2004 г. получава „Австралийски пост“ – медал, връчван на австралийци, допринесли за националната идентичност и култура. Образът на Джоан Съдърланд стои на 2 пощенски марки, издадени за Деня на Австралия през 2004 г. По-късно същата година получава „Kennedy Center Honour“ за изключителни постижения в кариерата си.

На името на Съдърланд са наречени „Sutherland House“ и „Dame Joan Sutherland Centre“ при училището „Св. Екатерина“ в Сидни, където Джоан е учила. Нейното име носи и Центърът за сценични изкуства в Пенрит (Joan Sutherland Performing Arts Centre (JSPAC), Penrith).

Роли-дебюти на Джоан Съдърланд

ДатаКомпозиторТворбаРоляМястоДиригентРежисьорЗабележка
юни 1947ХенделАлис и ГалатеяГалатеяEastwood Masonic HallКонцертно изпълнение
август 1947ПърселДидо и ЕнейДидоLyceum Club, SydneyКонцертно изпълнение
15 юли 1950ХенделСамсонДалила и израелтянкаSydney Town HallКонцертно изпълнение. Съдърланд прави дебюта си като Израелтянка на 14.10.1958 г.
9 юли 1951ГуусенсДжудитДжудитSydney Conservatorium of MusicГуусенсПърво изпълнение на цяла сценично поставена опера
16 юли 1952ПучиниТаборътДжорджетаParry Theatre, RCMРичард ОстинПитър Райс / Паулин Елиът
28 октомври 1952МоцартВълшебната флейтаПърва дамаROH, Covent GardenСър Джон ПричардМесълПрофесионален дебют
3 ноември 1952ВердиАидаВърховна жрицаROH, Covent GardenБарбиролиКрудас
8 ноември 1952БелиниНормаКлотилдаROH, Covent GardenГуиБарлоу
29 декември 1952ВердиБал с маскиАмелияROH, Covent GardenПричардБарлоу / СтоунПърва главна роля
24 февруаи 1953МоцартСватбата на ФигароГрафиня АлмавиваROH, Covent GardenДжон ГибсънЖерар
13 май 1953ЩраусЕлектраОвесерROH, Covent GardenКлайберЛамбърт
11 август 1953БритънГлорианаЛейди РичТурне на Ковънт Гардън
19 октомври 1953ВагнерВалкирияХелвигШтидриПембъртън
20 ноември 1953БизеКарменФраскитаROH, Covent GardenПричардВакевич
4 февруари 1954ВердиАидаАидаROH, Covent GardenЙънгКрудас
23 март 1954ВеберВълщебният стрелецАгатаROH, Covent GardenДаунсФърс
30 април 1954ПучиниКрасавицатаЛучиндаМакерасЖиво радиопредаване по BBC
27 май 1954ВагнерПръстенът на НибелунгитеВолинда и Горската птицаROH, Covent GardenШтидриХъриПее и ролята на Хелмвиг в по-ранни представления от целия цикъл – 2, 8 и 14 юни
17 ноември 1954Жак ОфенбахХофманови разказиАнтонияROH, Covent GardenДаунсВакевич
27 януари 1955ТипетMidsummer MeriageДженифърROH, Covent GardenПричардХепуърт
28 февруари 1955Жак ОфенбахХофманови разказиДжулиетаТурне на Covent Garden в ГлазгоДаунсВакевич
30 септември 1955ВеберЕвриантаЕвриантаШтидриЖиво радиопредаване по BBC
30 октомври 1955БизеКарменМикаелаROH, Covent GardenДаунсВакевич
11 май 1956МоцартМилосърдие на ТитВителияШтидриЖиво радиопредаване по BBC
10 ноември 1956МоцартВълшебната флейтаПаминаROH, Covent GardenГибсънМазъл
28 ануари 1957ВагнерНюрнбергските майстори певциЕваROH, Covent GardenКубеликВакевич
19 март 1957ВердиРиголетоДжилдаSt. Pancras Town HallФарнкомбКонцертно изпълнение
8 юни 1957ХенделАлзинаАлзинаROH, Covent GardenДаунсДжелнър
5 юли 1957МоцартDer SchauspieldirektorМадам ХерцGlyndebourne Festival OperaБалкуилРайс
16 август 1957СкарлатиМитридат ЕпаторЛаодичеАпияЖиво радиопредаване по BBC
8 септември 1957ДоницетиЕмилия ди ЛивърпулЕмилияПричардЖиво радиопредаване по BBC
21 декември 1957ВердиОтелоДездемонаROH, Covent GardenДаунсВакевич
16 януари 1958ПуленкДиалози на КармелититеМадам ЛидоинROH, Covent GardenКубеликВакевич
24 май 1958ХенделМузикални аплаузиТемперентияНюстоунЖиво радиопредаване по BBC
26 юни 1958МоцартДон ЖуанДона АннаVancouver OperaГолдсмитМаксимовна
17 февруари 1959ДоницетиЛучия ди ЛамермурЛучияROH, Covent GardenТулио СерафинДзефирелиНачало на международна кариера
24 юни 1959ХенделРоделиндаРоделиндаSadler’s Wells TheatreФарнкомбПидкок
8 януари 1960ВердиТравиатаВиолетаROH, Covent GardenСантиФедорович
24 май 1960БелиниПуританиЕлвираGlyndebourne Festival OperaГуиХийли
9 октомври 1960БелиниСомнамбулаАминаROH, Covent GardenСерафинСанхуст
21 февруари 1961БелиниБеатриче ди ТендаБеатричеNew York Town HallРешиньоКонцертно изпълнение. Съдърланд дебютира като Беатриче на сцена на 10 май 1961 г.
4 февруари 1962МоцартВълщебната флейтаКралицата на нощтаROH, Covent GardenКлемперерЕйслер
28 май 1962МайерберХугенотиМаргьорит дьо ВалоаLa ScalaГавацениНиколай Бенуа
17 декември 1962РосиниСемирамидаСемирамидаLa Scala
20 юни 1963ХенделЮлий Цезар в ЕгипетКлеопатраSadler’s Wells TheatreФарндкомбВар
17 октомври 1963БелиниНормаНормаVancouver OperaБонингМакланс / Мес
9 март 1965ГуноФаустМаргеритаConnecticut OperaБонингРоум / Бруукс ван Хорн
2 юни 1966ДоницетиДъщерята на полкаМариROH, Covent GardenБонингАни/ Ескофие
10 април 1967ДелибЛакмеЛакмеSeattle OperaБонинг
21 май 1967ГлюкОрфей и ЕвридикаЕвридикаTheater an der WienБонингЛудвиг
12 ноември 1971ДоницетиМария СтюардМария СтюардSan Francisco OperaБонингПици
26 октомври 1972ДоницетиЛукреция БорджияЛукреция БорджияVancouver OperaБонингПици
23 октомври 1974МаснеЕсклармондЕсклармондSan Francisco OperaБонингМонресор
12 септемви 1975ВердиТрубадурЛеонораSan Francisco OperaБонингХегер / Скалики
22 април 1976ЛехарВеселата вдовицаХана ГлавариVancouver OperaБонингВарона
16 юни 1977ПучиниСестра АнджеликаАнджеликаSydney Opera HouseБонингДигби
23 септември 1977МаснеКралят на ЛахорЗитаVancouver OperaБонингМариани
4 юли 1979МоцартИдоменейЕлектраSydney Opera HouseБонингТраскът
2 юли 1980ВердиБандитиАмалияSydney Opera HouseБонингЛийс / Стенет
22 май 1983ЧилеаАдриана ЛекуврьорАдрианаSan Diego OperaБонингО’Херн / Мес
22 юни 1984ДоницетиАна БолейнАна БолейнCanadian Opera Company, TorontoБонингПаско / Стенет
4 октомври 1985ТомаХамлетОфелияCanadian Opera Company, TorontoБонингШалики / Дигби / Стенет
(край на цитата)

В края на тази юбилейна статия за Джоан Съдърланд ще дам списък на нейната огромна дискография (публикувана в Интернет на български език, много подробна и идеално подредена по композитори, заедно с имената на партньорите й и данни за компанията, която издава съответния музикален носител):

Винченцо Белини

Жорж Бизе

Кармен – Регина Резник (Кармен), Марио дел Монако (Дон Хозе), Джоан Съдърланд (Микаела), Том Краузе (Ескамилио), Жоржет Спанелис (Фраскита), Ивон Минтън (Мерседес), Робърт Грей (Цунига), Жан Прудент (Данкайро), Алфред Халет (Ремендадо), Клод Калс (Моралес).

Джовани Батиста Бонончини

Лео Делиб

Лакме – Джоан Съдърланд (Лакме), Габриел Бакие (Нилаканта), Джейн Барбие (Малика), Емили Белкърт (Хаджи), Ален Ванзо (Жералд), хор на Опера Монте Карло, Национален оперен оркестър Монте КарлоРичард Бонинг – ДЕКА, 1968.

Гаетано Доницети

Шарл Гуно

Георг Фридрих Хендел

Волфганг Амадеус Моцарт

Джакомо Майербер

  • Хугеноти – Доминик Коса (Невер), Габриел Бакие (Сен-Бри), Никола Гюзелев (Марсел), Джон Уейкфийлд (Таван), Джоузеф Уард (Косе), Джон Нобл (Торе), Глин Томас (Рец), Джон Гибс (Меру), Клифърд Грант (Мюревер), Джанет Костър (Леонар), Дейм Кири Те Канава (1-ва девойка), Жозефте Клемент (2-ра девойка), Арлийн Оже (1-ва циганка), Морийн Лиейн (2-ра циганка), Джоан Съдърланд (Маргерит де Валоа), Мартина Аройо (Валентина), Югет Туранжо (Урбан), Анастасиос Врениос (Раул де Нанжи), Ален Опие (2-ри монах), Национална филхармония, Ричард Бонинг – Дека DECCA 130 549 – 2, 1969.

Жак Офенбах

Джакомо Пучини

Джоакино Росини

  • Семирамида – Джоан Съдърланд (Семирамида), Джон Серж (Идрено), Жозеф Руло (Аксур), Спиро Малас (Оро), Патриция Кларк (Адзема), Лесли Фисън (Митран), Майкъл Лангдън (Призракът на Нино), Мерилин Хорн (Арзаче), Лондонски симфоничен оркестър, Ричард Бонинг – Дека DECCA 425 481 – 2, 1966.

Амброаз Тома

  • Хамлет – Джоан Съдърланд, Гьоста Винберг, Джеймс Морис, Шерил Милнс, хор и оркестър на Национална опера Уелс – Дека DECCA 433 857 – 2.

Джузепе Верди

Рихард Вагнер

(край на цитата)

В редица от тези записи участва и българският бас Николай Гяуров. По тази причина ще дам откъс на тия записи, където той има участия:

Пуритани – Джоан Съдърланд (Елвира), Лучано Павароти (Артуро), Пиеро Капучили (Рикардо), Николай Гяуров (Джорджо), Джанкарло Лукарди (Гуалтиеро), Анита Каминада (Енрикета), Ренато Кацанига (Бруно), хор на Кралската опера „Ковънт Гардън“Лондонски симфоничен оркестър, Ричард Бонинг – ДЕКА, 1973.

  • Сомнамбула – Джоан Съдърланд (Амина), Лучано Павароти (Елвино), Николай Гяуров (Рудолфо), Изобел Бучанън (Лиза), Дела Джоунс (Тереза), Пиеро де Палма (Нотариус), Джон Томлинсън (Алесио), Национален филхармоничен оркестър, Лондонски оперен хор, Ричард Бонинг – ДЕКА, 1980.

(край на цитата)

В края на днешната статия за Джоан Съдърланд ще направя само следния коментар: за тази знаменита певица има статии на 38 езика в Уикипедия, най-подробните са на английски и италиански езици. Един уникум – на български език има такава изящно и подробно написана страница за нея, каквато няма и за най-добрия български оперен артист до сега. Моля ви, влезте в Гугъл с името на певицата и потърсете тази страница – ако я напечатате, ще ви излезе 14-15 печатни страници. Съдържа всичко най-важно – биография, творчески път, изяви, репертоар, дискография. Дискографията и списъкът на ролите-дебюти са преведени на български език много точно. Изобщо съм впечатлен от работата на този анонимен български автор, който е показал класа в работата си. Вярно е, редица данни могат да се вземат и от други страници, но превода на дискографията и репертоара не е лека работа. Такъв човек трябва да се захване с писането на тия неща за повечето български артисти (от кога апелирам за такова нещо, но знам че не е леко).

Нека днес на 11 октомври 2020 г. почетем кръглата годишнина от смъртта на Джоан Съдърланд вчера на 10 октомври – точно 10 години от тази дата през 2010 г.

Мир на праха й!

…………………..

Изпълнение на Джоан Съдърланд:

Joan Sutherland – “E strano..Ah forse lui…Sempre Libera” – NY – Live, 15/10/1979

The Great Joan Sutherland singing Violetta’s Act I Finale in Amazing Voice at her 53!! She is even sings the 9 High Cs in staccatto!!! Hope to enjoy!!

´´´´

(Most spectacular note in opera recording history * E flat by J. Sutherland @ 2:15 _ Norma / Act 2)

…….

Изпълнение на Джоан Съдърланд:

Il dolce suono (Lucia di Lammermoor) – Joan Sutherland

Subtitulado en español Joan Sutherland, Alfredo Kraus The Metropolitan Opera, Richard Bonynge 1982

…….

Изпълнение на Джоан Съдърланд:

Joan Sutherland – Alcina(Händel) – Tornami a vagheggiar

Händel – Alcina – Joan Sutherland ”Tornami a vagheggiar” (greek translation)

´´´´´´