Johann Strauß Sohn – operastars

„Написан през 1866 г., валсът “На хубавия син Дунав” е най-известното произведение на Йохан Щраус-син. Този валс се смята за втори неофициален химн на Австрия и на 31 май 2025 г. дори полетя сред звездите. По повод 200 години от рождението на композитора, Европейската космическа агенция излъчи знаменития валс в Дълбокия Космос – почит към един творец, чиято музика надхвърля граници, епохи и дори планетата Земя. Той композира този валс за Световното изложение в Париж през 1867 г. Постига световна слава през 1872 г. с изпълнението си на откриването на фестивала „Световен юбилей на мира“ в Бостън. Дирижира концерта си с 20 000 оркестрови музиканти пред 100 000 зрители. На този концерт Щраус е асистиран от 20 диригенти“.

Драги приятели на оперната и оперетна музика, днес на 25 октомври 2025 г. се навършват кръглите 200 години от рождението на великия виенски майстор на валса и на оперетната музика Йохан Щраус-син.

Ще започна с кратки уводни бележки за днешния юбиляр:

Йохан Щраус-син е роден на 25 октомври 1825 г. в Санкт Улрих близо до Виена и умира на 3 юни 1899 г. във Виена. Като композитор, цигулар и диригент, той оказва трайно влияние върху виенската музикална сцена и до днес е смятан за „Крал на валса“. Музиката му е неразривно свързана с блясъка и жизнерадостния дух на виенската буржоазия от 19-ти век и продължава да оформя образа на Виена по света.

Биография и кариера

Бунтът срещу баща му: Йохан Щраус (баща)

Самият той е бил успешен композитор и диригент. Той обаче искал да попречи на сина си също да стане музикант и го изпраща на чиракуване като банков чиновник. С подкрепата на майка си Анна, младият Йохан тайно учи музика и на 19-годишна възраст свири за първи път със собствен оркестър в казиното „Домайер“.

Музикален успех

След смъртта на баща си през 1849 г. той обединява оркестъра на баща си със своя собствен. Щраус-син се изявява в най-големите бални зали на Виена и бързо печели сърцата на публиката. Той отбелязва международния си пробив с концертни турнета, които го отвеждат в Русия и САЩ.

Преходът към оперетата

От 1870-те години нататък Щраус-син все повече се обръща към оперетния жанр. Той пише общо 16 сценични произведения, които затвърждават славата му, включително шедьоври като „Прилепът“ (1874) и „Циганският барон“ (1885).

Троен брак и краят на живота му

Личният му живот е богат на събития. След два брака, на 62-годишна възраст, той се жени за Адел, 31 години по-млада от него. Тя се грижи за него до смъртта му и умело управлява наследството му след смъртта му. За да се ожени за Адел, Щраус трябва да промени националността си от австрийска в немска и да се обърне от католик към протестант.

Музикални влияния и стил

Йохан Щраус-син е музикален революционер, който издига леката музика на ново артистично ниво.

Усъвършенстване на валса: Той доразвива виенския валс, като създава по-дълги, по-сложни форми и обогатява оркестъра със сложна инструментация.

Влияние върху оперетата: Неговите оперети се характеризират със закачливи мелодии, вълнуващи ритми и оживени сюжети. По този начин той оставя траен отпечатък върху жанра.

Шедьоври: Сред най-известните му произведения са валсът „На красивия син Дунав“, „Императорският валс“, „Трич-Траш полка“ и оперетата „Прилепът“.

Наследство

Музиката на Йохан Щраус-син остава неразделна част от концертния репертоар и до днес. Неговите валсове се танцуват по целия свят, а оперетите му остават изключително популярни. Музиката му въплъщава чара и елегантността на Дунавската монархия и е траен израз на виенската жизнерадост. И до днес музиката му остава символ на елегантността и чара на Дунавската монархия.

(край на уводните бележки)

Във връзка с днешния кръгъл юбилей на Йохан Щраус-син световните медии от известно време отделят особено внимание на този изключителен майстор на валса и оперетата, като му посвещават статии, предавания и излъчват негови творби. В това отношение български медии също отделят внимание и посвещават статии за виенския майстор. Цитирам такава публикация от юни 2025 г.:

Портал „Impressio.bg“

30 юни 2025 г.:

ВЕЧНАТА МУЗИКА

200 години от рождението на Йохан Щраус-син: България чества Краля на валса със специално турне

Под диригентството на прочутия маестро Гуидо Манкузи, “Йохан Щраус Виртуозен Оркестър” ще съживи блясъка и магията на златната епоха на виенската класическа музика

Световноизвестният оркестър “Йохан Щраус Виртуозен Оркестър”, вдъхновен от музикалното наследство на Йохан Щраус- син, ще зарадва българската публика с поредица от изключителни концерти това лято. Турнето у нас е организирано от Георги Радев, който споделя:

“Исках да подарим на българската публика не просто концерт, а преживяване – докосване до Виенския дух, пренесен с вкус, класа и жива емоция.”

(край на цитата)

Под диригентството на прочутия маестро Гуидо Манкузи, “Йохан Щраус Виртуозен Оркестър” ще съживи блясъка и магията на златната епоха на виенската класическа музика. Оркестърът, съставен от някои от най-добрите класически музиканти в Европа, ще представи изящна програма, посветена на Краля на валса – Йохан Щраус-син, която включва както неговите най-популярни валсове и полки, така и малко познати, но очарователни произведения. Елегантност, виртуозност и леко намигване към традицията – всичко това очаква зрителите в един истински празник на класическата музика. Маестро Гуидо Манкузи е утвърден композитор и диригент от световна величина със забележително сценично присъствие. Роден е в Италия, в семейство на музиканти. От ранна детска възраст има допир с известния италиански пианист и композитор Нино Рота. Завършва Виенската консерватория с отличия.

Успехите му бързо привличат вниманието на международната общност. Бил е почетен гост на турнета в Европа, Азия, Северна и Южна Америка. През годините работи и с известни български музиканти. Любопитно е, че част от произведенията му са вдъхновени от балканската музика.

В състава на оркестъра има и българско присъствие. Таня Джарова-Салюстио е концертмайсторката на “Виртуозите” от Виена. Над 30 години, тя е търсена цигуларка и се изявява на международната музикална сцена като солистка. Концертмайсторка е и на прочутия “Виена Шьонбрун Оркестра”. Обширните ѝ концертни турнета и участия в различни формации са я отвели на 5 континента.

Борис Липов е първи флейтист на “Виена Шьонбрун Оркестра” и на няколко реномирани виенски състава от 1996 г. насам. Той прави първата си солова изява с Пловдивската филхармония, където го наричат ”музикално чудо”. На 15-годишна възраст започва обучението си във Виенския музикален университет в класа на проф. В. Шулц, последвано от различни майсторски класове. Носител е на множество награди от национални и международни конкурси.

Написан през 1866 г., валсът “На хубавия син Дунав” е най-известното произведение на Щраус-син. Преди него валсът е бил народен танц от селските региони с характерен ¾ такт и бавни стъпки. Щраус го издига до концертната сцена, обогатява го с виртуозни оркестрации и го превръща в символ на виенската култура. Този валс се смята за втори неофициален химн на Австрия и на 31 май тази година дори полетя сред звездите. По повод 200 години от рождението на композитора, Европейската космическа агенция излъчи знаменития валс в Дълбокия Космос – почит към един творец, чиято музика надхвърля граници, епохи и дори планетата Земя.

Тази година, освен в България, “Йохан Щраус Виртуозен Оркестър” ги очакват пълни зали в Гърция, Кипър, Япония и Китай. Всяка държава от турнето е представена от водеща национална филхармония, а честта да бъде част от този забележителен проект в България се пада на Плевенската филхармония.

Концертите ще се състоят на емблематични и автентични сцени, които носят духа на историята и културата на България:

2 август – Велико Търново, Царевец
3 август – Варна, Летен театър
4 август – Бургас, Летен театър
5 август – Пловдив, Летен театър Бунарджика
6 август – Стара Загора, Летен театър
7 август – София, Военна академия

Турнето на “Йохан Щраус Виртуозен Оркестър” обещава да се превърне в най-значимата културна проява на годината в България, посветена на Йохан Щраус – син.

(край на цитата)

Що се отнася до медии в Германия, вчера на 24 октомври 2025 г. медията „Deutsche Welle“ публикува следната статия за Йохан Щраус-син (цитирам в оригинал на немски език, после превод на български):

Портал „Deutsche Welle“

Musik

200 Jahre Johann Strauss – der erste Popstar

Gaby Reucher

24. Oktober 2025

Seine Walzer begeisterten die Menschen von Russland bis Amerika. Die weiblichen Fans himmelten ihn an. Und dennoch gab es auch eine dunkle Seite des Superstars Johann Strauss.

Bis heute ist Johann Strauss (Sohn) international bekannt als der “Walzerkönig”. Mit seiner Tanzmusik im Dreivierteltakt hat er schon im 19. Jahrhundert die Massen begeistert. Die Frauen lagen ihm zu Füßen. Johann Strauss war ein Popstar seiner Zeit, der mit jungem Publikum riesige Ballsäle in ganz Europa füllte. Der Geiger und Komponist trat bei der Zarenfamilie in Russland auf und tourte durch die USA. Mit der Geige in der Hand ließ er sich feiern, einschließlich Merchandising mit speziellen Accessoires und Fanartikeln.

Seinen berühmten Walzer “An der schönen blauen Donau” komponierte er 1867 zur Weltausstellung in Paris. Weltruhm erlangte er 1872 durch seinen Auftritt bei der Eröffnung des Festivals “World Peace Jubilee” in Boston. Er dirigierte sein Konzert mit 20 000 Orchestermusikern vor 100 000 Zuschauern. 20 Dirigenten mussten Strauss dabei assistieren.

Weltstar aus Leidenschaft

Der Wiener Komponist Johann Strauss baute mit seiner Familie ein riesiges Unterhaltungsimperium auf. “Strauss hat mit großer Leidenschaft an seiner Karriere gearbeitet, an seinem Lebenswerk, und bis spät in die Nacht komponiert.”, sagt Marko Deisinger, wissenschaftlicher Mitarbeiter der Musiksammlung der Österreichischen Nationalbibliothek. Er hat mitgewirkt an der Ausstellung “Weltstar aus Leidenschaft”, die unter anderem Briefe und Karikaturen von Johann Strauss anlässlich seines 200. Geburtstags zeigt.

Der Erfolgs-Stress, die langen Nächte, all das blieb für den Komponisten gesundheitlich nicht ohne Folgen. Auf der Bühne brach er oft zusammen und war tagelang nicht erreichbar. “In einem Zeitungsartikel war von hochgradiger Nervenüberspannung die Rede. Er wurde dann auch sehr oft von seinem Bruder vertreten bei Konzerten, die er eigentlich leiten sollte”, sagt Deisinger.

Eine Karriere im Schatten des Vaters

Seine Stellung im Musik-Business musste sich Johann Strauss Junior hart erkämpfen. Am 25. Oktober 1825 wurde er in Wien geboren. Die Eltern ließen sich früh scheiden. Auch der Vater Johann Strauss (Senior) war ein angesehener Kapellmeister und Komponist der Unterhaltungsmusik mit seinem bekannten “Radetzkymarsch”.

Johann Strauss stand im Schatten des Vaters. Der wollte die berufliche Musikerkarriere seines Sohnes verhindern und verbot ihm aufzutreten. Nach dem Tod des Vaters 1845 konnte sich Johann Strauss in der Wiener Musikszene allmählich durchsetzen. Die Mutter kümmerte sich um die Geschäfte. Und auch die Brüder Josef und Eduard wurden eingespannt für die Musik der “Strauss-Dynastie”.

Sympathien mit der Revolution

“Er hatte ja einen ausgeprägten Sinn für die Pflege beruflicher und gesellschaftlicher Beziehungen, worauf letztendlich auch sein Erfolg zurückzuführen ist”, sagt Kurator Marko Deisinger. “Sein Zuhause war ein Treffpunkt von prominenten Personen aus dem Kulturleben.” Richard Wagner war Strauss ebenso verbunden wie Wagners musikalischem Antipoden Johannes Brahms, der gute Kontakte zu Musikverlegern hatte.

Das einzige, was Strauss’ Karriere etwas verzögerte waren der Walzer “Freiheitslieder” und der “Revolutionsmarsch”. Ein Bekenntnis zur Märzrevolution 1848. “Da ist er dann in Ungnade gefallen bei Hofe”, sagt Deisinger. Aus diesem Grund soll er sich auch zweimal vergeblich auf das wichtige Amt des Hofballdirektors in Wien beworben haben. Erst 1863 wurde er angenommen.

Innere Zerrissenheit und Stimmungsschwankungen

Auf der einen Seite feierte Johann Strauss große Erfolge in Europa, Russland und Amerika. Auf der anderen Seite quälten ihn Selbstzweifel und Minderwertigkeitskomplexe. Das geht aus seinen Briefen an seine Frauen hervor. Insgesamt war der Komponist dreimal verheiratet. Einige dieser Briefe sind im Bestand der Österreichischen Nationalbibliothek. Das Highlight ist ein Brief von 1882 an seine zweite Ehefrau Angelika, genannt Lili.

“Der Brief ist unvollständig, darin konnten wir eine Selbstkarikatur von ihm entdecken, die ist in der Literatur unbekannt”, erläutert Marko Deisinger. Darauf zu sehen ist Johann Strauss mit Tränen. Seine Frau wollte ihn verlassen und tat es letztendlich auch. “Die Selbstkarikatur zeigt seine Psyche”, sagt Deisinger. “Ein Blick der Trauer, er hat keine Hosen an, dann die dünnen knochigen Beine”, beschreibt der Kurator das Bild. Diese Entblößung erzähle von Kontrollverlust, verletzter Männlichkeit und dem Wunsch, geliebt zu werden.

Seiner früheren Geliebten, Olga Smirnitskaja hatte er ähnliche Briefe geschrieben. Seit 1856 war er jahrelang nach Pawlowsk bei St. Petersburg gereist, um vor dem Zaren und russischen Adligen zu spielen. Dort hatte er Olga kennengelernt. “In den Briefen sieht man ähnliche Stimmungsschwankungen und das ist ganz rasant, wie er von einem Gefühl zum anderen wechselt.” Verarbeitet hat Strauss diese Liebestragödie in dem aufrührenden Walzer “Reiseabenteuer”.

Bis 1870 schrieb Johann Strauss populäre Tanzmusik wie Walzer und Polkas, dann wandte er sich verstärkt der Bühne zu und komponierte bekannte Operetten wie “Die Fledermaus”, “Der Zigeunerbaron” oder “Eine Nacht in Venedig”. Seine einzige Oper “Ritter Pásmán” konnte sich dagegen nicht durchsetzen.

Die Nationalsozialisten nutzten die Walzer für ihre politische Propaganda als volkstümlichen urdeutschen Tanz. Während des Zweiten Weltkriegs dienten die heiteren Walzer von Johann Strauss als Ablenkung vom Grauen des Kriegs. Dafür fälschte der Antisemit und Propagandaminister Joseph Goebbels sogar nachträglich Dokumente, die auf Johann Strauss’ jüdische Herkunft verwiesen. Göbbels ließ die Einträge einfach streichen.

Bis heute werden die Strauss-Walzer beim traditionellen Neujahrskonzert der Wiener Philharmoniker gespielt. 90 öffentliche Fernsehsender übertragen die Konzerte weltweit. In Europa, Japan, China, und den USA sind sie genauso zu hören wie in Brasilien, auf den Karibischen Inseln oder in Kenia.

(край на цитата)

Превод:

Портал „Deutsche Welle“

Музика

200 години Йохан Щраус – Първата поп звезда

Габи Ройхер
24 октомври 2025 г.

Неговите валсове вълнуват хора от Русия до Америка. Жените го обожаваха. И все пак, имаше и тъмна страна на суперзвездата Йохан Щраус.

И до днес Йохан Щраус-син е международно известен като „Кралят на валсовете“. Със своята танцова музика в три четвърти такт той вълнуваше масите още през 19 век. Жените падаха в краката му. Йохан Щраус беше поп звезда на своето време, пълнейки огромни бални зали в цяла Европа с млада публика. Цигуларят и композитор свиреше за царското семейство в Русия и обиколи САЩ. С цигулка в ръка той беше празнуван, включително чрез мърчандайзинг със специални аксесоари и фен артикули.

Той композира известния си валс „На красивия син Дунав“ за Световното изложение в Париж през 1867 г. Постига световна слава през 1872 г. с изпълнението си на откриването на фестивала „Световен юбилей на мира“ в Бостън. Дирижира концерта си с 20 000 оркестрови музиканти пред 100 000 зрители. Щраус е асистиран от 20 диригенти.

Страстна световна звезда

Виенският композитор Йохан Щраус и семейството му изграждат огромна империя в сферата на развлеченията. „Щраус работи с голяма страст върху кариерата си, върху делото на живота си и композира до късно през нощта“, казва Марко Дайзингер, научен сътрудник в музикалната колекция на Австрийската национална библиотека. Той допринася за изложбата „Страстна световна звезда“, която представя писма и карикатури от Йохан Щраус по случай 200-годишнината му.

Стресът от успеха, дългите нощи, всичко това се отразява негативно на здравето на композитора. Той често се срива на сцената и не е на разположение с дни. „В една вестникарска статия се говори за силно нервно напрежение. Често е бил представляван от брат си на концерти, които е трябвало да дирижира“, казва Дайзингер.

Кариера в сянката на баща си

Йохан Щраус-младши трябвало да се бори усилено за позицията си в музикалния бизнес. Роден е във Виена на 25 октомври 1825 г. Родителите му се развеждат рано. Баща му, Йохан Щраус-старши, също е уважаван капелмайстор и композитор на популярна музика, включително известния си „Радецки марш“.

Йохан Щраус живее в сянката на баща си. Баща му искал да попречи на сина си да се занимава с професионална музикална кариера и му забранява да се изявява. След смъртта на баща си през 1845 г. Йохан Щраус постепенно се утвърждава на виенската музикална сцена. Майка му се грижи за бизнес страната. Братята Йозеф и Едуард също са участвали в музиката на „династията Щраус“.

Симпатии към революцията

„Той имаше изострено чувство за култивиране на професионални и социални взаимоотношения, което в крайна сметка е причината за неговия успех“, казва кураторът Марко Дайзингер. „Домът му беше място за срещи на видни фигури от културния свят.“ Щраус беше също толкова свързан с Рихард Вагнер, както и музикалният колега на Вагнер, Йоханес Брамс, който имаше добри контакти с музикални издатели.

Единствените неща, които донякъде забавят кариерата на Щраус, са валсът „Песни на свободата“ и „Революционният марш“. Те са свидетелство за Мартенската революция от 1848 г. „Тогава той изпадна в немилост в двора“, казва Дайзингер. Поради тази причина се твърди, че два пъти неуспешно е кандидатствал за важната позиция на директор на придворния бал във Виена. Приет е едва през 1863 г.

Вътрешни сътресения и промени в настроението

От една страна, Йохан Щраус се радва на голям успех в Европа, Русия и Америка. От друга страна, той е измъчван от съмнение в себе си и комплекси за малоценност. Това личи от писмата му до съпругите му. Композиторът е бил женен общо три пъти. Някои от тези писма се намират във фондовете на Австрийската национална библиотека. Акцентът е писмо от 1882 г. до втората му съпруга Ангелика, известна като Лили.

„Писмото е непълно; в него открихме негова автокарикатура, непозната в литературата“, обяснява Марко Дайзингер. То показва Йохан Щраус в сълзи. Съпругата му е искала да го напусне и в крайна сметка го е направила. „Автокарикатурата разкрива неговата психика“, казва Дайзингер. „Израз на тъга, той не носи панталони, след това тънките му, кокалести крака“, описва картината кураторът. Тази експозиция говори за загуба на контрол, наранена мъжественост и желание да бъде обичан.

Той е писал подобни писма до бившата си любовница Олга Смирницкая. От 1856 г. той пътува до Павловск близо до Санкт Петербург в продължение на години, за да се изявява пред царя и руските благородници. Там се е запознал с Олга. „В писмата се виждат подобни промени в настроението и е доста бързо как той превключва от едно чувство към друго.“ Щраус преработва тази любовна трагедия във вълнуващия валс „Пътешествие“.

До 1870 г. Йохан Щраус пише популярна танцова музика като валсове и полки, след което все по-често се обръща към сцената, композирайки известни оперети като „Прилепът“, „Цигански барон“ и „Една нощ във Венеция“. Единствената му опера „Ritter Pásmán“ обаче не успява да спечели популярност.

Нацистите използват валсовете за своята политическа пропаганда като народен, типично немски танц. По време на Втората световна война веселите валсове на Йохан Щраус служат като разсейване от ужасите на войната. За тази цел антисемитът и министър на пропагандата Йозеф Гьобелс дори впоследствие фалшифицира документи, които сочат еврейския произход на Йохан Щраус. Гьобелс просто нарежда записите да бъдат изтрити.

И до днес валсовете на Щраус се изпълняват на традиционния новогодишен концерт на Виенската филхармония. Деветдесет обществени телевизионни станции излъчват концертите по целия свят. Те могат да бъдат чути в Европа, Япония, Китай и САЩ, както и в Бразилия, Карибските острови и Кения.

(край на превода)

Сега ще се спра на биографията и творчеството на виенския майстир на валса и оперетата Йохан Щраус-син. Първо ще изложа биографични бележки за него от източници на български език:

Йохан Баптист Щраус (син) (на немски: Johann Baptist Strauß (Sohn)) е известен композитор, цигулар и диригент от Виена, Австрия, където много паметници са посветени на него.

Биография

Син е на известния австрийски композитор Йохан Щраус (баща). Той предвижда за сина си бъдеще като държавен служител. Действително от 1841 Йохан учи счетоводство, но междувременно неговата майка Анна му позволява скришом от баща му да взема уроци по цигулка и теория на музиката. През октомври 1844 изнася своя първи концерт, който пожънва огромен успех. Прави турнета в Европа и Америка. След смъртта на баща си, застава начело на неговия оркестър и става диригент на „дворцовите балове“. През 1871 моли да напусне този пост, който е даден на брат му Едуард. Щраус композира само бална музика, която му спечелва прякора „Кралят на валса“.

През 1864 среща Жак Офенбах, който го окуражава да композира оперети, които обаче Щраус нарича „смешни“. На 10 февруари 1871 във Виена е премиерата на първата му оперета („Indigo und die 40 Räuber“). През 1874 представя тази, която ще стане най-известната му оперета – „Прилепът“ (Die Fledermaus). Тя влиза в репертоара на операта „Театр ан дер Вин“ и до днес е единствената оперета, която се изнася там. Следва цяла серия от нови оперети, сред които „Една нощ във Венеция“ (Eine Nacht in Venedig). През 1876 получава позволение да построи жилище във Виена и по случай 40-годишнината от своя дебют получава виенско гражданство. През 1885 представя „Цигански барон“ (Zigeunerbaron), след което следват по-малко известни оперети. Неговата последна оперета „Виенска кръв“ е представена през 1899 г., след смъртта му. Композира общо 18 оперети и 145 валса.

Щраус се жени 3 пъти, няма деца. Първата му жена умира през 1878 г. След няколко седмици се жени за певицата Ернестине Хенриете Ангелика Дитрих, която изоставя през 1882 г. В католическа Австрия разводите не са позволени, заради което той се отказва от своето австрийско поданство и става поданик на Сакс-Кобурготското херцогство. През 1887 г. се жени в двореца „Кобург“ във Виена за Аделе Дойч.

Интересно е да се отбележи, че в благодарност за това предоставено му поданство Щраус написва няколко произведения за членове на Сакс-Кобургското семейство (вкл. на кралица Виктория), от които 2 са посветени на българската княжеска двойка:

„Festmarsch“ (op. 452), марш в чест на Фердинанд I, княз български;
„Hochzeitsreigen“ (op. 453), валс за княгиня Мария Луиза, негова съпруга.

Най-близък до творчеството на Щраус се счита балканският композитор Йосиф Иванович (румънец от сръбски произход), известен с неговия валс „Дунавски вълни“, повлиян от Щраусовия валс „На хубавия син Дунав“.

(край на цитата)

Повече подробности от биографията на Йохан Щраус-син могат да се намерят в източници на други езици. Аз цитирам такива от източници на немски език:

Йохан Баптист Щраус, роден на 25 октомври 1825 г. в Санкт Улрих (близо до Виена, сега част от Виена-Нойбау), починал на 3 юни 1899 г. във Виена, е австрийско-германски диригент и композитор, международно признат като „Кралят на валса“. За да се различава от баща си със същото име, е наричан още Йохан Щраус – син.

Живот

Произход и име

Семейството произхожда предимно от района на Виена и Долна Австрия.
Семейството му го наричало Шани (в Австрия – умалително име за Йохан, произлизащо от френската дума Жан), за да го различават от баща му. Този прякор също става разпространен сред любителите на музиката заради композитора.

Музикална кариера

Бащата Йохан Щраус, който нарича сина си „Йохан II“, първоначално планира кариера на сина си като държавен служител, но неговата скорошна самотна майка, Анна, по рождение Щрайм (1801–1870), която прави всичко възможно, за да отмъсти за изневярата на съпруга си чрез подкрепа на сина си, позволява на Йохан-младши да получи музикално образование, включително при известния музикант Йозеф Дрехслер.

На шестгодишна възраст Йохан-младши вече композира първия си валс и тайно взема уроци по цигулка.

Тъй като бащата Йохан Щраус се разделя със семейството си, Йохан-младши, като най-голям от децата, трябва да се грижи за семейството и той започва да изнася концерти. Първата му изява в казино „Домайер“ на 15 октомври 1844 г. във виенското предградие „Хитцинг“ – известно място за забавления в целия регион, постига огромен успех. Турнета го отвеждат със собствения му оркестър (което засилва съперничеството с баща му), първоначално из цялата монархия. След смъртта на баща му през 1849 г. той поема оркестъра на баща си и го обединява със своя собствен. От 1856 г. до 1865 г. той пътува всяко лято до Павловск, близо до Санкт Петербург, по покана на Руската железопътна компания. Там той не само гостува, но и композира много нови произведения, които след това включва в репертоара си. Щраус-младши има и любовна афера с руската композиторка Олга Смирницкая. По-нататъшни турнета го отвеждат из Европа и Северна Америка.

Тъй като той е композирал няколко произведения за революционерите от 1848 г. – като например „Валсът на песните за свободата“ и „Революционният марш“ – и по този начин е показал симпатии към въстанието, той привлича вниманието на цензурните власти и въпреки популярността си изпада в немилост в императорския двор. В резултат на това император Франц Йосиф I го назначава за „музикален директор на императорския и кралски придворен бал“ през 1863 г. След това Щраус-младши дирижира всички придворни балове до 1871 г. През това време той композира само танцова музика, което утвърждава репутацията му като „Кралят на валса“.

През 1866/1867 г. Щраус-младши композира по-късно световноизвестния „Дунавски валс“ („На красивия син Дунав“) в тогавашния си апартамент на „Пратерщрасе“ 54, 2-ра улица. През 1871 г. молбата му да бъде освободен от поста си на музикален директор на придворния бал е одобрена; едновременно с това е награден с орден „Франц Йосиф“. Негов наследник е брат му Едуард Щраус. Братът на Йохан Щраус-младши – Йозеф Щраус, започва да дирижира оркестъра на Щраус през 1853 г., а през 1861 г. тогава 25-годишният Едуард Щраус официално се присъединява към оркестъра като допълнителен диригент, който ръководи заедно с брат си Йозеф до 1870 г.

Жак Офенбах, когото среща през 1864 г., вдъхновява Щраус да композира оперети, които самият Щраус винаги нарича „комични опери“. На 10 февруари 1871 г. първата му оперета, „Индиго и 40-те разбойници“, е премиерно изпълнена в „Театър ан дер Вийн“. Премиерата на най-успешната и вероятно най-известната му оперета на всички времена – „Прилепът“, също се състои в този театър на 5 април 1874 г. Това произведение е добавено към репертоара на Императорската и кралска придворна опера (сега „Виенска държавна опера“) през 1894 г. и е единствената оперета, изпълнявана там и до днес. Следват поредица от други премиери на оперети, включително „Der lustige Krieg“ („Веселата война“) и „Eine Nacht in Venedig“ („Нощ във Венеция“). Щраус се превръща в централна фигура в „Златната ера на виенската оперета“.

През 1876 г. Щраус получава разрешение за строеж на жилищна сграда в квартал „Виден“, на адрес „Игелгасе“ 4/6, която Щраус използва за себе си и семейството си в къща с № 4. Този така наречен „Щраусов дворец“ е завършен през 1878 г. Той се намира близо до двореца на ерцхерцог Райнер и улица „Виднер Хауптщрасе“, която води директно към стария град. През 1944 г. сградата е разрушена от бомби по време на въздушни нападения.

От юли 1880 г. до 1893/94 г. Йохан Щраус притежава и вила в Шьонау ан дер Тристинг, построена през 1864 г. за индустриалеца Паул Пахер фон Тайнбург. Щраус я използва предимно през летните месеци. В тази вила той създава оперетите „Нощ във Венеция“ и „Цигански барон“, части от операта „Ритер Пасман“ и танцови композиции, включително „Рози от юга“ и „Валсът на целувките“.

По случай 40-годишнината му като артист, която той отново отбелязва в „Домайер“, град Виена му предоставя виенско гражданство през 1884 г. Това гражданство обаче изтича, когато той се отказва от австрийското си гражданство през 1886 г.

Премиерата на „Цигански барон“ е през 1885 г. с участието на Александер Жирарди, последвана от няколко по-малко известни оперети. Щраус завършва само последната си оперета – „Богинята на разума“, защото се е ангажирал договорно да я композира, включително с Александрина фон Шьонерер. Отхвърляйки либретото на Алфред Мария Вилнер, той се дистанцира от произведението и дори не се явява на премиерата на 13 март 1897 г., която отново се състои в „Театър ан дер Вийн“.

Бракове

Йохан Щраус е бил женен три пъти. И трите брака са останали бездетни.

Първи брак с Джети Трефц

Първата му съпруга е Хенриета, по рождение Халупецки, родена през 1818 г., певица, известна като Джети Трефц (моминското име на майка ѝ). През 1862 г., годината на сватбата им, той и тя се местят в лятна квартира на „Хетцендорферщрасе“ 18 (преименувана на „Максингщрасе“ през 1894 г.) в Хитцинг и по-късно купуват къщата, която използват периодично до 1878 г. Там той композира по-голямата част от оперетата си „Прилепът“ през лятото на 1873 г. През зимния сезон двойката живее предимно в 1-ви или 2-ри район, а от 1866 г. нататък на „Пратерщрасе“ 54 (сега апартаментът на Йохан Щраус във Виенския музей).

Джети умира в къщата в Хитцинг през 1878 г. През същата година е завършен „Дворецът Щраус“ на „Игелгасе“ в 4-ти район.

Втори брак с Ангелика Дитрих

Само няколко седмици по-късно, на 28 май 1878 г., Щраус се жени за родената в Бреслау (сега в Полша с име Вроцлав) актриса Ангелика Дитрих (1850–1919) във виенската църква „Карлскирхе“. През 1882 г. тя го напуска заради директора на „Театър ан дер Вийн“ – Франц Щайнер. Същата година бракът е разтрогнат. Законната раздяла не е била възможна, тъй като католическото брачно право се е прилагало и за гражданското право в Австрия.

Промяна в гражданство на Сакс-Кобург-Гота

За да може да се ожени повторно, Щраус се отказва от австрийското си гражданство през ноември 1885 г. и напуска католическата църква. На 24 май 1886 г. той подава заявление до градския съвет на Кобург за гражданство. На 24 юни 1886 г. той става гражданин на херцогство „Сакс-Кобург и Гота“ и по този начин става германец. По закон, според закона за гражданския брак, приложим за германците, бракът му с Ангелика Щраус (по баща Дитрих) също трябва да бъде разтрогнат по граждански закон, което херцог Ернст II прави на 11 юли 1887 г. Фактът, че служителите там са объркани от ситуацията, се демонстрира от архаичната формулировка в документа, в която се посочва, че той е направил това „от суверенна власт“ (което е довело до независими публикации в литературата), а това е опровергано: Докато по това време в Прусия и Саксония отговорни са били съдебните секретари, в това херцогство не е имало независим закон за прилагане, така че на херцога е било позволено да действа самостоятелно въз основа на Основния закон, който е бил в сила от 1852 г. Втората му съпруга, Ангелика, е дала предварително писмено съгласие за този граждански развод по искане на Кобург.

Трети брак с Адел Дойч, овдовяла Щраус

Щраус се жени в Кобург същата година на 15 август 1887 г. за Адел (1856–1930, по рождение Дойч, овдовяла след смъртта на Антон Щраус), първоначално на гражданска церемония, като кметът Мутер лично извършва церемонията. Като негова съпруга, тя също става гражданка на херцогство „Сакс-Кобург и Гота“ и следователно германка. И двамата вече са приели евангелско-лутеранската вяра във Виена. Църковната венчавка впоследствие се провежда в Кобург в дворцовия параклис на замъка Еренбург. В същия ден на Йохан Щраус е издаден и паспорт, който, от една страна, го идентифицира като гражданин на херцогство „Сакс-Кобург и Гота“, но от друга страна, му позволява свобода на пътуване във всяко отношение. В деня след сватбата Адел и Йохан Щраус си тръгват; след това обаче не посещават Кобург, нито лично, нито публично.

Смърт

Йохан Щраус умира – като германец и гражданин на Кобург, какъвто е бил от 1887 г. – на 3 юни 1899 г., на 73-годишна възраст, от пневмония в дома си на „Игелгасе“ във Виена-Виден. Тялото му първоначално е положено публично в погребалния дом (по време на което върху ковчега са положени 161 венца), а на 6 юни 1899 г. погребалната служба се провежда в Евангелската градска църква на „Доротеергасе“. След това, в церемония, продължила няколко часа и посетена от хиляди хора, ковчегът е отнесен до Централното гробище на Виена, минавайки покрай „Театър ан дер Вийн“, „Придворната опера“ и „Музикферайн“. Кметът Карл Люгер се обръща към публиката на открития гроб. На следващия ден ежедневникът „Neue Freie Presse“ споменава Густав Малер, Лудвиг Бьозендорфер и Херман Бар сред многобройните опечалени.

Щраус е погребан на 8 октомври 1899 г. в малък кръг в почетен гроб, разположен близо до гробовете на други известни музиканти (Група 32А, № 27). Надгробният камък е проектиран от Йоханес Бенк.

Почести

Йохан Щраус-син е получил множество почести през живота си. В началото на кариерата си като диригент и композитор той е искал да увеличи броя на наградите, които е получил, не на последно място чрез многобройни посвещения. В напреднала възраст Щраус се дистанцира от тези почести. Според добре познат (но непотвърден) анекдот, се казва, че той е изложил колекцията в стая във вилата си на улица „Игелгасе“ с думите: „А тук виждате килера на моята знаменитост.“

Сред най-важните отличия са:

Гражданство на град Виена (1884 г., по случай 40-годишнината му като артист, прекратено със закон през 1885 г. след оттеглянето му от Австрийската държавна асоциация)

Почетно членство в „Дружеството на приятелите на музиката във Виена“ (присъдено по случай златния юбилей на артистичната му кариера на 8 октомври 1894 г.)

Почетно членство във „Виенската асоциация на мъжкия хор“

Златен медал „Артист“, присъден от император Франц Йосиф I на 23 май 1864 г.

Руски голям златен медал и лентата „Александър Невски“, присъден на 11 октомври 1864 г.

Рицарски кръст на „Ордена на Франц Йосиф“, присъден на 12 януари 1871 г. (по случай отстраняването му от придворната бална музика)

Кръст на кавалера на Националния орден на Почетния легион, присъден на 28 март 1877 г. от маршал Макмахон, президент на Френската република. След като е допуснат до производството по наследство, Йохан Щраус (син), освен изброените отличия, е получил и следните ордени и отличия през живота си: „[…]

Рицарски кръст, първа степен, на Ордена на Саксонско-Ернестинската династия;
3) Рицарски кръст, първа степен, на Ордена на Баденския Церингерски лъв, […]
2) Командорски кръст на Испанския орден на Изабела,
3) Рицарски кръст на същия орден,
4) Рицарски кръст на Испанския орден на Карл III,
5) Командорски знак на Турския орден на Меджидже,
6) Командорски кръст на Българския орден за граждански заслуги, […]
8) Офицерски кръст на Ордена на Италианската корона,
9) Рицарски кръст на Италианския орден на Свети Маврикий и Свети Лазар,
10) Пруски Червен кръст Орден на орела, IV степен, и Пруски орден на короната, IV степен, на закопчалка,
11) Пруски орден на короната, IV степен Клас,
12) Персийски орден на слънцето и лъва, IV клас,
13) Персийски орден на слънцето и лъва с кристали (фантазийна декорация), […]
15) Сребърен медал Сакс-Кобург-Гота за изкуство и наука,
17) Малък сребърен медал за заслуги Сакс-Кобург-Гота,
18) Белгийски медал.

Тези ордени и отличия включват неизвестен брой благодарствени и поздравителни писма, венци и ленти за венци, както и почетни и ръкописни писма от различни институции и личности.

Прием

Творчество и въздействие

Щраус е бил високо ценен от съвременниците си както като личност, така и като артист. Това въздействие е трайно и продължава и до днес, както показва следният избор от цитати:

„Възхищавам му се не само като артист, но и като човешко същество, защото изключителната му скромност ме възхищава.“
– Антон Рубинщайн

„Той е единственият, на когото завиждам – той е изпълнен с музика, винаги има идеи.“
– Йоханес Брамс

„Възхищавам му се като един от най-блестящите ми колеги.“
– Джузепе Верди

„Той е един от малкото ми колеги (да), към които мога да изпитвам безрезервно уважение. Можем да научим нещо от него.“
– Ханс фон Бюлов: В писмо до Луиза, 13 септември 1872 г.

„Йохан Щраус е най-музикалният мозък на нашето време. […] Да живеят всички музикални гении от Бах до Йохан Щраус!“
– Рихард Вагнер

„Ние, писателите, показваме на света колко нещастен е той – Щраус ни показва колко красив може да бъде.“
– Емил Зола

„Считам формата, в която царува вашият Крал на валсовете, за много щастлива и благословена. Никога не бих му противоречал.“
– Принц Бисмарк до император Франц Йозеф I

„Осем такта виенска кръв и ще дам цяла опера за тях – много по-трудно е да се напише красив валс, отколкото да се композира посредствена симфония.“
– Рихард Щраус

„Характеристиката на всяко велико изкуство е присъща и на това на Йохан Щраус: То не ни тежи, то се носи и ни кара да се носим с него…“
– Феликс Вайнгартнер

„Семейство Щраус е свой собствен космос, несравним с нищо на света.“
– Марис Янсонс

Оценката на музиката му е очевидна и от факта, че неговият валс „На красивия син Дунав“ (оп. 314) се смята за неофициален химн на Виена и Австрия.

Възпоменание

Дружества „Йохан Щраус“:

„Международното дружество „Йохан Щраус“ във Виена е основано през 1936 г. След Аншлуса на Австрия, то е принудено да прекрати дейността си през 1938 г. Възобновено е през 1945 г. и е преименувано на Дружество „Йохан Щраус“ Виена през 80-те години на миналия век (председател през 2016 г.: Петер Видхолц).

През 1960 г. е основано първото чуждестранно дружество, „Шведското дружество „Йохан Щраус“ (Svenska Strauss Sällskapet, председател до смъртта му през 2012 г.: Лайф Йоханисон, от 2013 г. и към 2016 г.: Берт Вестергард). През 1964 г. то е последвано от „Дружество „Йохан Щраус“ на Великобритания“ (дългогодишен председател и сега почетен президент: Петер Кемп, председател (към 2016 г.): Джон Даймънд).

Немското дружество „Йохан Щраус“, със седалище в Кобург от 1991 г., съществува от 1975 г. (председател от 2011 г. (първоначално действащ само до 2012 г.), от 2016 г.: Инголф Росберг). Швейцарските приятели на Щраус традиционно са интегрирани в него. През 1991 г. Виенският институт за изследвания на Щраус (председател през 2016 г.: Едуард Щраус) се налага в немскоезичния свят като научно-ориентирано сдружение.

Включително новооснованите през 2011 г. дружества в Ню Йорк, Орегон (и двете в САЩ) и Виена (Културната асоциация „Виенско сърце“, която е и спонсор на Музея на династията Щраус от 2015 г.; президент-основател до ден днешен (към април 2016 г.): Хелмут Райхенауер), както и съществуващите дружества в Япония, двете в Канада (и двете със седалища в Едмънтън и Квебек), Филипините, Полша, Румъния, Русия (правилно в Санкт Петербург) и Чехия, в момента по света има 14 дружества „Йохан Щраус“ (към април 2016 г.).

Паметници, плакети и скулптури

Многобройни паметници и плакети почитат Щраус във Виена. През 1921 г. в Щатпарк във Виена е тържествено открит Мемориалът „Йохан Щраус“, създаден през 1907 г. по частна инициатива на Едмунд Хелмер. Паметникът е бил в процес на изграждане след смъртта на Йохан Щраус през 1899 г., но различни препятствия от страна на властите и в крайна сметка Първата световна война и непосредственият следвоенен период са попречили на по-ранното му изграждане. През 1991 г. позлатявенато, което е съществувало до 1935 г., е подновено. Днес това е един от най-сниманите паметници във Виена.

Немското дружество „Йохан Щраус“ от своя страна дарява паметен камък за своя сметка през 1987 г., за да отбележи 100-годишнината от натурализацията на Йохан Щраус в Кобург. Паметният камък първоначално е стоял на площад „Йохан Щраус“, който е преименуван по същото време. Две години по-късно е преместен в Розовата градина, където може да се види и днес.

През 2003 г. в Павловск е издигнат паметник в чест на „руските години“ на Йохан Щраус. Той е направен по подобие на паметника на Щраус във Виена.

Скулптура на Щраус е издигната в австро-унгарската колония в Тиендзин, Китай, както и на други места.

В 10-ти район на Париж, бюст на Щраус може да бъде намерен на площад „Йохан Щраус“ (булевард „Сен Мартен“ / улица „Рене Буланже“).

Музеи и паметници

Йохан Щраус е живял на „Пратерщрасе“ 54 във 2-ри район на Виена със своята (първа) съпруга, Хенриета, по рождение Трефц-Халупецки. През 70-те години на миналия век в част от бившия му апартамент е създаден музикален паметник като аванпост на Виенския музей. Тук той композира, наред с други произведения, валса „На красивия син Дунав“.

На 18 март 2015 г. в 9-ти район на Виена, „Мюлнергасе“ 3 е открит Музеят на династията Йохан Щраус. Този музей, създаден и управляван от частната културна асоциация „Виенска кръв“ (президент е Хелмут Райхенауер, от 2019 г.), показва, наред с други произведения, произведения на композитора и съпругата му. Използвайки оригинални документи, гравюри, фотографии и аудиозаписи, музеят разказва историята на династията Щраус (Йохан Щраус (баща), синовете му Йохан, Йозеф и Едуард Щраус, както и Йохан Щраус (внук)) и културно-историческата среда, в която са живели и работили. Това е първият (и единствен) музей от този вид в света, който изследва семейната история, от една страна, и художественото творчество на цялата династия Щраус, от друга. Поради пандемията от COVID-19 в Австрия, той трябваше да бъде временно затворен през март 2020 г., както всички частни музеи във Виена. Вече обаче ставаше очевидно, че повторното отваряне на това място вече не е възможно. Спонсориращата асоциация се разпусна през март 2024 г. Идеята за музей е прехвърлена в „Казино Цьогерниц“ в Дьоблинг под формата на „Къщата на Щраус“, която отвори врати там през октомври 2023 г. със съгласието и активното участие на Хелмут Райхенауер.

Марки, банкноти и монети

Германска пощенска марка, отбелязваща 100-годишнината от смъртта на Йохан Щраус II, с първите тактове от Дунавския валс, написани на ръка, в долния десен ъгъл.

През 1922 г. първата марка с портрет на Йохан Щраус II е издадена от Австрийската пощенска и телеграфна администрация (PTV). По това време това е марка от 50 крони, но поради инфлация е била в употреба само няколко месеца. Може да се предположи, че тази емисия е свързана с откриването на Мемориала на Йохан Щраус.

През 1949 г. PTV пуска марка от 1 шилинг, за да отбележи 50-годишнината от смъртта му, последвана от марка от 4 шилинга през 1975 г. – 150-годишнината от рождението му. 100-годишнината от смъртта на Щраус през 1999 г. беше отбелязана от „Post and Telekom Austria“ с марка от 7 шилинга, докато „Deutsche Post AG“ издава марка от 300 пфенига по същия повод.

В Австрия портретът на Йохан Щраус е изобразен на банкнотата от 100 шилинга от 1960 г. нататък. През 1975 г. е издадена монета от 100 шилинга в чест на 150-годишнината му, изобразяваща паметника на Щраус. Златна монета с номинална стойност 1000 шилинга, проба 986/1000 и чисто тегло 16 грама е издадена през 1992 г. в чест на 150-годишнината на Виенската филхармония. На лицевата страна е изобразен портрет на Йохан Щраус с цигулка, а на обратната страна е изобразена сградата на „Музикферайн“.

100-годишнината от смъртта му през 1999 г. е отбелязана и в Австрия с монета от 50 шилинга.

През 1995 г. в Австрия са емитирани също монета от 5 екю и медал от екю с портрет на Йохан Щраус II.

Филми

Животът на семейство Щраус, особено този на Щраус-син, и техните световноизвестни композиции са довели до филмови и телевизионни адаптации, чиято достоверност се счита за съмнителна в почти всеки случай. Следният австрийски и немски списък показва филмите, в които животът на Йохан Щраус-син е обект на сценария, изцяло или частично.

„На красивия син Дунав“ (1913, ням филм, с участието и режисьора Карл фон Цеска, в полза на Мемориалния фонд на Йохан Щраус)

„Heut’ spielt der Strauss“ (Кралят на валса) (1928, ням филм, режисьор Конрад Вине, с участието на Паул Хьорбигер)

„Кралят на валса“ (1930, режисьор Манфред Ноа, с участието на Ханс Щюве)

„Йохан Щраус, Музикалният директор на дворцовия бал“ (1932, режисьор Конрад Вине, с участието на Михаел Бонен)

„Петербургски нощи. Валс на Нева“ (1934, режисьор: Е. В. Емо, главна роля: Паул Хьорбигер)

„Безсмъртни мелодии“ (1935, режисьор: Хайнц Паул, главна роля: Алфред Йергер)

„Рози от юга“ (1935, режисьор: Валтер Янсен, главна роля: Паул Хьорбигер)

„Безсмъртен валс“ (1939, режисьор: Е. В. Емо, Йохан Щраус (син): Фред Ливер)

„Оперета“ (1940, режисьор: Вили Форст, Йохан Щраус (син): Едмунд Шелхамер)

„Виенски комик“ (1954, режисьор: Карл Парила, Йохан Щраус (син): Едуард Щраус II)

„Вечен валс“ (1954, режисьор: Паул Верховен, главна роля: Бернхард Вики)

„Йохан Щраус – Крал без корона“ (1986, режисьор: Франц Антел, с участието на Оливер Тобиас)

Сред Чуждестранни филми, които си струва да се споменат, са:

„Валсове от Виена“ (1934, режисьор Алфред Хичкок)

„Великият валс“ (1938, режисьор Жулиен Дювивие, с участието на Фернан Граве)

„Кралят на валсовете“ (1963, режисьор Стив Превин, с участието на Керуин Матюс), продуциран от Уолт Дисни, със Сента Бергер и Петер Краус

„Сбогом, Санкт Петербург“ (1971, режисьор Ян Фрид, с участието на Гирт Яковлев), съветски (на руски език: Прощание с Петербургом), почти биографично точна филмова адаптация на престоя му в Павловск през 1856/57 г.

„Великият валс“ (1972, режисьор Андрю Л. Стоун, с участието на Хорст Буххолц, да не се бърка със едноименния филм от 1938 г.)

Животът на Йохан Щраус-син е адаптиран за телевизия в:

„Семейство Щраус“ (1972)

„Династията Щраус“ (1991, режисьор Марвин Дж. Чомски, Йохан Щраус (син): Стивън Макган)

„Щраус: Кралят на 3/4 такт“ (1995, режисьор Кит Худ, с участието на Майкъл Райли)

„Щраус: Кралят на валса“ (2005, режисьор Рупърт Едуардс),

„Йохан Щраус (син)“, режисура Джоузеф Едуардс/Саймън Уилямс, документална драма за спора между баща и син

Улици и площади (Селекция)

Многобройни пътни зони са кръстени на негово име. Във Виена-Виден (4-ти район) „Igelgasse“ е преименуван на „Johann-Strauß-Gasse“ само един месец след смъртта му през 1899 г.

Има улица „Йохан Щраус“ в Германия в Асамщад, Ауербах (Горен Пфалц), Аугсбург, Бабенхаузен (Швабия), Балдхам, Бернау близо до Берлин, Билефелд, Брамше, Бранденбург, Динголфинг, Герстхофен, Хаар, Хам, Хайлброн, Илинген (Вюртемберг), Карлсдорф-Нойтхард, Карлсруе, Келкхайм, Кьолн-Роденкирхен, Лимбах (Баден), Мюнстер, Нойбург (Дунав), Нортхайм, Йостринген, Ораниенбург, Планкщат, Бад Рапенау, Райлинген, Реде, Рот, Шпремберг, Щауфенберг (Хесен), Телтов, Унтерхахинг, Фатерщетен, Валдорф (Баден), Вайсенхорн, Виндек и Витенберг.

В Австрия улица „Йохан Щраус“ е известна в Дорнбирн, Ебрайхсдорф, Бад Хал, Инсбрук, Бад Ишл, Линц, Бад Шалербах, Щадл-Паура, Мьолерсдорф, Фьокламаркт, Бад Фьослау, Тулн, Валерн ан дер Тратнах, Велс, Цирсдорф.

Също така в Австрия: Дойч Ваграм, Дитерсдорф ам Гнасбах, Фелдбах (Щирия), Фелдкирхен при Грац, Феликсдорф, Фонсдорф, Гензерндорф, Гарс ам Камп, Грац, Хааг (Долна Австрия), Юденау, Юденбург, Клагенфурт, Kлостернойбург, Kнителфелд, Мауербах, Мьодлинг, Mукендорф-Випфинг, Пьотшинг, Оберварт и Винер Нойщат.

В допълнение към Виена, всеки следващ по-долу град има „Йохан-Щраус-Гасе“ в
Берлин-Лихтенраде и Берлин-Maсдорф. В Дрезден и Kирхдорф aн дер Кремс имат Щраус-улица, докато Леобен има „Щраус-гасе“. Пътища на името на Йохан Щраус има в Бург (близо до Магдебург), Гелзенкирхен, Хилден, Лайнфелден-Ехтердинген, Офенбах (Майн), Зайерсберг, Улм и Верл. Щокерау има алея „Йохан Щраус“, а Фалкензее „авеню Йохан Щраус“. Кобург и Потсдам-Бабелсберг имат площад „Йохан Щраус“.

През 2006 г. площад „Анна Щраус“ във виенския квартал „Хитцинг“ (13-ти район) е кръстен на майка му; нито един път във Виена (все още) не е кръстен на баща му със същото име.

(край на цитата)

От източници на български език следва описание на творчеството на Йохан Щраус-син:

Произведения

Изложени са хронологично с дата на композирането или първото представление.

Оперети

„Индиго и Четиридесетте разбойници“, Indigo und die Vierzig Räuber, англ. Indigo and the Forty Thieves (10 февруари 1871, „Театър ан дер Вийн“, Виена)
„Карнавал в Рим“, Der Karneval in Rom, англ. The Carnival in Rome (1 март 1873)
„Прилепът“, Die Fledermaus, англ. The Bat (5 април 1874, „Театър ан дер Вийн“, Виена)
„Калиостро във Виена“, Cagliostro in Wien, англ. Cagliostro in Vienna (27 февруари 1875, Виена)
„Принц Матусаил“, Prinz Methusalem (3 януари 1877, Виена)
„Игра на криеница“, Blindekuh, англ. Blind Man’s Buff (12 декември 1878, Виена)
„Дантелената кърпичка на кралицата“, Das Spitzentuch der Königin, англ. The Queen’s Lace Handkerchief (1 октомври 1880, „Театър ан дер Вийн“, Виена)
„Веселата война“, Der lustige Krieg, англ. The Merry War (25 ноември 1881, „Театър ан дер Вийн“, Виена)
„Една нощ във Венеция“, Eine Nacht in Venedig (3 октомври 1883, Берлин, после е преработена)
„Цигански барон“, Der Zigeunerbaron (24 октомври 1885, „Театър ан дер Вийн“, Виена)
„Симплициус“ („Простакът“), Simplicius 17 декември 1887, „Театър ан дер Вийн“, Виена)
„Княгиня Нинета“, Fürstin Ninetta, англ. Princess Ninetta 10 януари 1893, „Театър ан дер Вийн“, Виена)
„Ябълката“, Jabuka – Der Apfelfest, англ. Apple festival (12 октомври 1894, „Театър ан дер Вийн“, Виена)
„Лесничеят“, Waldmeister, англ. Woodruff (4 декември 1895, Виена)
„Богинята на разума“, Die Göttin der Vernunft, англ. The Goddess of Reason (13 март 1897, Виена)
„Виенска кръв“, Wiener Blut (25 октомври 1899, „Карл театър“)

……

Опера

Ritter Pásmán, англ. Knight Pásmán (1892)

…….

Балет

„Пепеляшка“, Aschenbrödel (1899)

……

Валсове

Sinngedichte op. 1 Epigrams (1844)
Gunstwerber op. 4 Favour solicitor (1844)
Faschingslieder op. 11 Carnevalsongs (1846)
Jugendträume op. 12 Youth dreams (1846)
Sträußchen op. 15 Bouquets (1846)
Sängerfahrten op. 41 Singers’ Journeys (1847)
Lava-Ströme op. 74 Streams of Lava (1850)
Rhadamantus-Klänge op. 94 Echoes of Rhadamantus (1851)
Mephistos Höllenrufe op. 101 Cries of Mephistopheles from Hell (1851)
Liebeslieder op. 114 Lovesongs (1852)
Phönix-Schwingen op. 125 Wings of the Phoenix (1853)
Schneeglöckchen op. 143 Snowbells (1854)
Nachtfalter op. 157 Moths (1855)
Man lebt nur Einmal! op. 167 Man only Lives Once! (1855)
Accelerationen op. 234 Accelerations (1860)
Immer Heiterer op. 235 Always Cheerful (1860)
Karnevalsbotschafter op. 270 Carnival Ambassador (1862)
Leitartikel op. 273 Leading Article (1863)
Morgenblätter op. 279 Morning Journals (1863)
Studentenlust op. 285 Students’ Joy (1864)
Feuilleton op. 293 (1865)
Bürgersinn op. 295 Citizen Spirit (1865)
Flugschriften op. 300 Pamphlets (1865)
Wiener Bonbons op. 307 Viennese Sweets (1866)
Feenmärchen op. 312 Fairytales (1866)
„На хубавия син Дунав“, An der schönen blauen Donau op. 314, The Blue Danube, On the Beautiful Blue Danube (1867)
Künstlerleben op. 316 Artists’ Life (1867)
Telegramme op. 318 Telegrams (1867)
Die Publicisten op. 321 The Publicists (1868)
G’schichten aus dem Wienerwald Tales from the Vienna Woods op. 325 (1868),
Illustrationen op. 331 Illustrations (1869)
Wein, Weib und Gesang op. 333 Wine, Women and Song (1869)
Freuet Euch des Lebens op. 340 Enjoy Life (1870)
Neu Wien op. 342 New Vienna (1870)
Tausend und eine Nacht op. 346 Thousand and One Nights (1871)
Wiener Blut op. 354 Viennese Blood (1873)
Bei uns Z’haus op. 361 At Home (1873)
Wo die Zitronen blühen op. 364 Where the Lemons Blossom (1874)
Du und du from Die Fledermaus op. 367 You and you (1874)
Cagliostro-Walzer op. 370 (1875)
O schöner Mai! op. 375 Oh Lovely May! (1877)
Rosen aus dem Süden op. 388 Roses from the South (1880)
Nordseebilder op. 390 North Sea Pictures (1880)
Kuss-Walzer op. 400 Kiss Waltz (1881)
Frühlingsstimmen op. 410 Voices of Spring (1883)
Lagunen-Walzer op. 411 Lagoon Waltz (1883)
Schatz-Walzer op. 418 Treasure Waltz (1885)
Wiener Frauen op. 423 Viennese Ladies (1886)
Donauweibchen op. 427 Danube Maiden (1887)
Kaiser-Jubiläum-Jubelwalzer op. 434 Emperor Jubilation (1888)
Kaiser-Walzer op. 437 Emperor Waltz (1888)
Rathausball-Tänze op. 438 City Hall Ball(1890)
Gross-Wien op. 440 Great Vienna (1891)
Seid umschlungen Millionen op. 443 Be Embraced Millions (1892)
Klug Gretelein op. 462 Clever Gretel (1895)

…….

Полки

Explosions-Polka op. 43
Annen op. 117 Anna (1852)
Champagne-Polka op. 211
„Трик-трак“, Tritsch-Tratsch-Polka op. 214, Chit-chat (1858)
Maskenzug op. 240 Masked Ball
Demolirer op. 269 Demolition Men (1862)
Vergnügungszug op. 281 Journey Train (1864)
S gibt nur a Kaiserstadt,’s gibt nur a Wien! op. 291 Only an Imperial City, one Vienna
Kreuzfidel op. 301 Cross-Fiddling
Lob der Frauen Polka-mazurka op. 315 Praise of Women
Leichtes Blut Galop op. 319 Light Blood (1867)
Figaro-Polka op. 320
Ein Herz, ein Sinn! Polka-mazurka op. 323 One Heart, One Mind!
Unter Donner und Blitz op. 324 Thunder & Lightning (1868)
Freikugeln op. 326 Free-shooter (1868)
Fata Morgana Polka-mazurka op. 330
Éljen a Magyar! polka schnell op. 332 Long live the Magyar!
Im Krapfenwald’l op. 336 In Krapfen’s Woods French Polka
Im Sturmschritt op. 348 At the Double!
Die Bajadere op. 351 The Bayadere
Vom Donaustrande op. 358 By the Danube’s Shores
Bitte schön! op. 372 If You Please! (1875)
Auf der Jagd! op.373 On the Hunt! (1875)
Banditen-Galopp op. 378 Bandits’ Galop (1877)

……..

Маршове

Patrioten op. 8 (1845)
Austria op.20 (1846)
Fest op. 49 (1847)
Revolutions op. 54 (1848)
Studeten op. 56 (1848)
Brünner Nationalgarde, op. 58 „Brno National Guard“ (1848)
Kaiser Franz Josef op. 67 (1849)
Triumph op. 69 (1850)
Wiener Garnison op. 77 (1850) „Vienna Garrison“
Ottinger Reiter op. 83 (1850)
Kaiser-Jäger op. 93 (1851)
Viribus unitis op. 96 „With United Strength“ (1851)
Grossfürsten op. 107 (1852)
Sachsen-Kürassier op. 113 (1852)
Wiener Jubel-Gruss op. 115 (1852)
Kaiser-Franz-Josef-Rettungs-Jubel Op.126 Joy at Deliverance of Emperor Franz Josef (1853)
Caroussel op.133 (1853)
Kron op.139 (1853)
Erzherzog Wilhelm Genesungs op.149 (1854)
Napoleon op.156 (1854)
Alliance op. 158 (1854)
Krönungs op.183 (1856)
Fürst Bariatinsky op.212 (1858)
Deutscher Kriegermarsch op.284 (1864)
Verbrüderungs op.287 „Fraternization“ (1864)
Persischer op.289 Persian March (1864)
Egyptischer op.335 Egyptian March (1869)
Indigo-Marsch op.339 (от Indigo und die vierzig Rauber)
Hoch Osterreich op.371 „Hail Austria“ (от Cagliostro in Wien)
Jubelfest op.396 Jubilee Festival (1881)
Der Lustige Krieg op.397 (1882)
Matador op.406 (върху теми от Das Spitzentuch der Königin) (1883)
Habsburg Hoch! op. 408 (1882)
Russischer Marsch op.426 Russian March (1886)
Reiter op.428 (от Simplicius) (1888)
Spanischer Marsch op.433 Spanish March (1888)
Fest op.452 „Festival“ (1893)
Živio! op.456 „Your Health“ (1894)
Es war so wunderschön op.467 „It Was So Wonderful“ (от Waldmeister) (1896)
Deutschmeister Jubiläums op.470 (1896)
Auf’s Korn! op.478 Take Aim! (189)

(край на цитата)

До края на настоящата юбилейна статия за Йохан Щраус-син ще се спра на най-известната му оперета „Прилепът“, която и до днес не слиза от програмите на редица оперни и оперетни театри по целия свят.

„Прилепът“ е оперета от Йохан Щраус-син. Премиерата ѝ е във Виена през 1874 г. (виенска оперета) и се смята за връх на така наречената „Златна оперетна ера“.

Детайли за произведението

Оригинално заглавие: „Прилепът“ („Fledermaus“)

Оригинален език: Немски
Музика: Йохан Щраус
Либрето: Карл Хафнер, Рихард Жене
Премиера: 5 април 1874 г.
Място: Театър ан дер Вийн
Продължителност: приблизително 2,5 часа

Актьорски състав

Габриел фон Айзенщайн (тенор)
Розалинда, съпругата на Габриел (сопран)
Франк, директор на затвора (бас)
Принц Орлофски (мецосопран)
Алфред, учител по пеене (тенор)
Д-р Фалке, нотариус (баритон)
Д-р Блинд, адвокат (тенор)
Адел, камериерка (сопран)
Ида, нейната сестра (сопран)
Фрош, съдебен разпоредител (говореща роля, комик)
Гостите на принца (хор)
Балет

Сюжет

Първо действие

Силно самоувереният Габриел фон Айзенщайн („Никой“ не може да ми устои!”) излежава присъда за обида на държавен служител. Той с радост следва съвета на приятеля си д-р Фалке да прекара нощта, като се забавлява при принц Орлофски. В действителност д-р Фалке възнамерява да си отмъсти за по-ранна шега на Айзенщайн (оперетата първоначално е трябвало да се казва „Отмъщението на прилепа“, но името е съкратено по време на репетициите). Розалинда фон Айзенщайн с радост пуска съпруга си, когато той уж заминава за затвора. Тя също така дава почивка на камериерката Адел, която се преструва, че посещава болна леля.

Когато всички си тръгват, Алфред пристига, за да се позабавлява с Розалинда. За съжаление, срещата е прекъсната от директора на затвора – Франк, който иска да вземе Айзенщайн. Алфред, от уважение към Розалинда, няма друг избор, освен да се престори на неин съпруг и да позволи да бъде отведен в затвора.

Второ действие

В градинския салон на младия принц Орлофски, д-р Фалке обещава на принца, че днес ще има много поводи за смях. Айзенщайн се появява като „маркиз Ренар“, а Адел е представена като младата художничка „Олга“. Тя отхвърля подозренията на Айзенщайн, че е негова камериерка. Директорът на затвора Франк е представен на групата като „Шевалие Шагрен“ и дори Розалинда, преоблечена като унгарска графиня, се появява – д-р Фалке я е повикал, информирайки я, че съпругът ѝ е там. Тя успява да открадне джобния часовник на Айзенщайн, очарована от него (който не я разпознава), който часовник ѝ е необходим, за да докаже по-късно изневярата на съпруга ѝ (когото тя, разбира се, разпознава).

Пиян от шампанското, Айзенщайн разказва на всички гости как веднъж се е запознал с д-р Фалке. Той го е смутил, когато го е изложил на подигравките на пазарните жени и уличните хлапета в костюма си на прилеп (те са били на бал с маски).

Трето действие

Рано сутринта силно пияният Франк е на път да започне службата си като директор на затвора. Още по-силно пияният килиен пазач Фрош трябва да докладва какво се е случило междувременно и използва този доклад за повече или по-малко импровизирана пародия на текущи местни събития. Тогава се оказва, че Адел (заедно със сестра си Ида) е проследила Франк. Адел признава коя е всъщност и моли предполагаемия кавалер да я обучи за сцената. Сега се появява и Айзенщайн, който иска да започне присъдата си и научава от Франк, че той, Айзенщайн, вече го е взел от вилата си предния ден. Оказва се обаче, че неговият двойник е не друг, а Алфред; Когато се появява и Розалинда, Айзенщайн прозира връзката между Алфред и съпругата му, но се смирява, когато Розалинда му показва часовника, който му е откраднала на партито на Орлофски, преоблечена в „унгарската графиня“.

Накрая пристига цялата компания, включително принц Орлофски и д-р Фалке. Сега става ясно: цялата продукция е била успешното „Отмъщение на прилепа“ на д-р Фалке. Възхитително развеселеният принц обещава на Адел да я подкрепя като меценат.

Роли и актьорски състав

Главният мъжки актьор, Габриел фон Айзенщайн, е противопоставен на двете еднакво талантливи главни женски роли, Розалинда и Адел. Говорните партии и вокалната трудност на трите главни роли са приблизително еднакви. Ролята на Айзенщайн е написана от Щраус за тенор, въпреки че няколко видни баритони също са я изпълнявали. Ролята на Адел е класическа субретка.

Най-важните поддържащи роли са на д-р Фалке (известен още като „Прилепът“), тенорът Алфред, директорът на затвора Франк, съдия-изпълнителят Фрош и принц Орлофски. Последният е замислен от Йохан Щраус като панталонна роля за мецосопран; в някои продукции ролята се изпълнява и от тенор.

В допълнение към вокалните солисти, произведението е композирано за четиригласен хор и симфоничен оркестър с 2 флейти (втора с пиколо), 2 обоя, 2 кларинета, 2 фагота, 4 валдхорни, 2 тромпети, 3 тромбона, тимпани, ударни инструменти и струнни инструменти (първа цигулка, втора цигулка, виоли, виолончела, контрабаси).

Актьорски състав на премиерата на 5 април 1874 г. в „Театър ан дер Вийн“

Габриел фон Айзенщайн: Яни Шика
Розалинда: Мари Гайстингер
Адел: Каролин Шарл-Хирш
Ида, сестрата на Адел: Хермине Жул
Алфред: Ханс Рюдигер
Д-р Фалке: Фердинанд Лебрехт
Д-р Блинд: Карл Матиас Рот
Франк: Карл Адолф Фризе
Принц Орлофски: Ирма Нитингер
Фрош: Алфред Шрайбер

История на създаването

Либретото на оперетата е базирано на комедията в четири действия „Затворът“ от лайпцигския писател Родерих Бенедикс. Това от своя страна дава началото на комедията „Le Réveillon“ от френския авторски дует Анри Мейак и Людовик Халеви. Във Франция „Réveillon“ се отнася до празненството в навечерието на Коледа, което със сигурност може да излезе извън контрол (подобно празненство играе периферна роля във втория акт на операта на Джакомо Пучини „Бохеми“). Карл Хафнер адаптира мотивите и съдържанието, въпреки че оригиналът му се оказва неподходящ за музика. Живеещият във Виена капелмайстор, композитор и либретист Рихард Жене разширява този оригинал в компактно произведение, подходящо за оперета. По-специално, той превръща пищен пир в дома на руски велик херцог в център на произведението, около който се развиват интригите на Айзенщайн и Фалке.

Твърди се, че основните части на музиката са композирани в рамките на 42 дни през лятото на 1873 г. в тогавашния апартамент на Щраус (1870–1878) на „Максингщрасе“ 18 в Хитцинг (от 1892 г. 13-ти район на Виена). Щраус е отговорен основно за мелодиите, докато Жене изпълнява голяма част от инструментацията. Една музикална част от новото произведение е представено за първи път пред виенска публика на благотворителен концерт през октомври 1873 г.: Чардашът от втори акт. Това и увертюрата са единствените музикални части, изцяло композирани от Йохан Щраус.

Поради големия успех на това изпълнение на Чардаша, премиерата на цялата оперета бързо е отложена, но е трябвало да бъде отлагана няколко пъти поради икономическата криза („Gründerkrach“), която е избухнала междувременно. Накрая цялата оперета е изпълнена на 5 април 1874 г. в „Театър ан дер Вийн“, под музикалното ръководство на композитора. Макар че по-късни някои мнения твърдят, че премиерата не е „сензационен успех“ във Виена, но всъщност тя е посрещната с изключително положително признание от публиката и пресата. Следват още 199 представления в същия театър до 1888 г. Приемът обаче е значително по-добър в други градове; по същото време в Берлин, на по-късна дата на премиера, тя вече е била изпълнявана над 300 пъти.

Първото представление в оперен театър се състои през 1894 г. под диригентството на Густав Малер в Държавната опера в Хамбург.

Прием

Наред с „Циганският барон“ и „Нощ във Венеция“, „Прилепът“ е една от трите най-известни оперети на Щраус, а също и една от малкото оперети, редовно изпълнявани в големи международни оперни театри (обикновено в навечерието на Нова година и по време на карнавала).

Причината за това е преди всичко изключително фината, завладяваща и майсторски оркестрирана композиция, която е базирана на не по-малко майсторско либрето. Акцентите включват „Часовниковият дует“ (Розалинда/Габриел фон Айзенщайн), „Чардаш“, арията на принц Орлофски, арията „Mein Herr Marquis“ (Адел) и хоровият валс „Brüderlein und Schwesterlein – Du und du“ (Брат и сестра – ти и ти) във втори акт.
Текстът е запомнящ се и изпълнен с ирония и вечни истини. Ансамбълът „Brüderlein und Schwesterlein“ (Малко братче и малка сестричка) служи като допълнително доказателство:

„Малко братче / Малко братче и малка сестричко / Нека това скъпо ни дадеш / За вечността / Винаги такова, каквото е днес / Ако все още го помним утре.“

Увертюрата, написана в свободна сонатна форма, заема специално място. Тя е едно от най-великите творения на Йохан Щраус. Тя обобщава многобройните музикални акценти на цялото произведение и с разнообразната си динамика винаги е предизвикателство дори за най-добрите оркестри.

През 1999 г. е публикувано двутомно ново издание на „Прилепът“ като част от Новото пълно издание на творбите на Йохан Щраус, включващо преработения музикален текст и новокомпозирания „Нов чардаш“, както и история на композирането му, доклад за преработката и либрето.

(край на цитата)

Що се отнася до продукции на оперетата „Прилепът“ в България, нейният огромен успех започва от премиерата й и трае и до днес, преди всичко в продукции на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“ в София, както и в други градове на България.

Едно пълно описание не само на продукциите на „Прилепът“ в България, но и редица подробности за самата оперета могат да се прочетат в книгата „Български музикален театър 1890-2010“, издание през 2015 г. на Института за изследване на изкуствата при БАН, където проф. д-р Румяна Каракостова дава на стр. 318-326 необходимите информации. Ще цитирам някои части на това описание:

„С присъщото си творческко вдъхновение Щраус завършва партитурата на „Прилепът“ само за 43 дни, без да си дава сметка, че е създал „виенското шампанско“ на оперетата. Нещо повече – тя е най-виенската от всички виенски оперети, но и най-космполитната от написаните край Дунава. Необичайното й място в историята на жанра се дължи преди всичко на несравнимото й мелодично великолепие и действена танцувалност, които завладяват слуха още с първите акорди на увертюрата. Но на премиерата (5 април 1874 г.) виенчани парадоксално остават „глухи“ за изключителната музика на любимия си Маестро и изобщо не оценяват епохалното значение на „Прилепът“ за развитието на жанра. Постановката издържа едва 16 представления!

Пет години по-късно оперетата се играе с все по-нарастващ успех в 170 европейски театри, а след тях в Америка, Индия и Австралия. Но едва 20 години след виенската й премиера (13 март 1894 г.) Густав Малер (по това време капелмайстор на Хамбургския градски оперен театър) преоткрива музикалните й достойнства на класическа комична опера. От тази момент нататък започва триумфалното шествие на „Прилепът“ по световните оперни сцени – отредили му почетно място в традиционния (и най-вече в празничния Новогодишен) класически репертоар.

От 1926 г. „Прилепът“ трайно е включен и в програмите на престижния Залцбургски музикален фестивал, където е представена и изисканата постановъчна версия на Херберт фон Караян (1955). В поредицата от върхови реализации на творбата следва да се посочат също и по-ранните постановки – на Франкфуртската опера под диригентството на Ото Клемперер (1929) и на лондонската Ковънт гардън, дирижирана от Бруно Валтер (1930), както и перфектният дигитален запис с Виенската филхармония и хора на Виенската опера (1990), под диригентството на Андре Превен и с превъзходен изпълнителски състав: Кири Те Канава (Розалинда), Волфганг Брендел (Габриел фон Айзенщайн), Том Краузе (Франк), Бригите Фасбиндер (принц Орловски), Ричард Лийч (Алфред), Едита Груберова (Адела), Олаф Бер (д-р Фалке), Антон Бендлер (адвокатът Блинд). Образци, които сами по себе си свидетелстват, че бликащата от комедиен чар партитура на „Прилепът“ е създадена за певчески гласове, диригенти и оркестри от изключително висока класа. Очевидно и днес остава в сила прочутият афоризъм на диригента и дългогодишен директор на Виенската филхармония Феликс фон Вайнгартнер: „Прилепът“ е не само най-добрата оперета, той е самата оперета!“.

Първата българска постановка на „Прилепът“ в столичния частен Свободен театър (1919) е реализирана с подчертано внимание къв комедийната интрига (режисьор П.К. Стойчев, диригент Тодор Хаджиев, художник Владимир Йорданов, хореограф Руска Колева, хормайстор Константин Рамаданов). Следващите две постановки в Софийската норадна опера (1927 и 1937) амбициозно налагат традицията на поставянето му като комична опера, а втората от тях – с режисура на Христо Попов и сценография на Пенчо Георгиев е по известната преработка на Макс Райнхард и е призната за равностоен успех на предшестващата я „Хубавата Елена“ (1935), поставена от същия тандем.

От 1954 г. „Прилепът“ трайно се завръща на оперетната ни сцена, но още с първата постановка в Държавния музикален театър фактически започва нескончаемият дебат „за“ и „против“ руската преработка на либретото, както и за жанровите тежнения в сценичната и вокалната интепретация на творбата, която и днес поставя възможно най-високия критерий за стилно изпълнение и музикално-театрална култура.

(край на цитата от публикацията на проф. д-р Румяна Каракостова)

Накрая в тази подробна рецензия от 8 страници голям формат за оперетата „Прилепът“ авторката Румяна Каракостова дава конкретни сведени в хронологична форма за отделните постановки на оперетата в градовете София, Стара Загора, Пловдив, Варна, Русе, Велико Търново, Плевен и Бургас. Първата постановка е на 18 февруари 1927 г., последната – на 8 април 2004 г. също в София. Цитираната книга обхваща годините до 2010, така че за следващи постановки няма сведения.

Цитирам годините на постановки по градове:

София (1927, 1937, 1954, 1962, 1965, 1968, 1977, 1984, 1993, 2004).

Стара Загора (1956, 1972, 1994)

Пловдив (1959, 1974, 1992)

Варна (1960, 1981, 1992)

Русе (1965, 1978

Велико Търново (1977, 1986, 1999)

Плевен (1979)

Бургас (1980).

Що се отнася до постановки в България на други оперети от Йохан Щраус-син, в същата книга на други места се дават подробни сведения и за оперетите „Една нощ във Венеция“ и „Цигански барон“. „Една нощ във Венеция“ е поставяна само в София през годините 1960, 1981, 2001 и 2009 в Държавния музикален театър, а „Цигански барон“ е представена в следните градове:

София (1938, 1949, 1952, 1974, 1980, 1992, 1996, 2003)

Варна (1958)

Велико Търново (1982, 2002)

Русе (1982)

Плевен (1990)

Бургас (1992)

Благоевград (1998)

Пловдив (2007)

При всички описания в отделните градове са дадени и имената на режисьори, диригенти, сценографи, хореографи и хормайстори.

В края на този раздел „Оперета“ във въпросната книга, на стр. 375-379 са изброени по азбучен ред имената на всички оперети, поставяни в България през периода 1890-2010. Общият им брой е 343, като се започне от „Абдал Фирус – роб на любовта“ от Веселин Стоянов, поставена през 1936 г. в театър „Одеон“ в София, и се стигне до „Японският славей (Жорури)“ от Борис Левиев, поставена през 1942 г. също в театър „Одеон“. В този раздел се дават и кратки сведения за постановка на оперетата „Виенска кръв“ от Йохан Щраус-син, която е поставяна в София през 1971 и 2005 г., както и във Варна през 1975 г.

Нека днес на 25 октомври 2025 г. почетем 200 години от рождението на великия виенски майстор на валса и на оперетната музика Йохан Щраус-син. Сигурен съм, че докато съществува нашия свят, неговите мелодии ще се слушат по цялата планета.

Мир на праха му!

…..

Валс от Йохан Щраус-син, посветен на Княз Фердинанд:

https://www.facebook.com/reel/1398923814459276

……