John Eliot Gardiner

Британският диригент сър Джон Елиът Гардинър празнува кръгъл рожден ден

Драги приятели на оперната и симфонична музика, вчера на 20 април 2023 г. наново имахме кръгъл рожден юбилей на виден музикант – британският диригент сър Джон Елиът Гардинър (Sir John Eliot Gardiner), който празнува своя 80-ти рожден ден. Днес на 21 април – един денс след този юбилей пиша за пръв път статия за него, макар че той отдавна е заслужил тази чест.

Сър Джон Елиот Гардинър е известен със своята любов към изпълнение на старинна музика. Особеното при него е, че той от повече от 50 години желае тази музика да се изпълнява на оригинални инструменти, каквито е имало по времето на нейното създаване. Това се отнася и за хорови произведения от тези епохи, поради което преди доста години Гардинър създава специални хорове, които пеят такава музика, а по-късно и оркестър, носещ името на Клаудио Монтеверди. С тези музикални състави започва неговата основна дейност в тази област, както по-долу в редица източници, които ще цитирам, ще се запознаем подробно с дейността на този забележителен музикант. Бих казал, че няма подобен на него в момента и не е необходимо да се прави голяма реклама на Гардинър, тъй като от редица публикации се научават неговите изключителни постижения.

Вчера в деня на неговото рождение медиите тук в Германия му посвещават редица публикации и предавания по радио и телевизия. В моето радио от Франкфурт имаше почти всеки час предаване за него, заедно с изказвания на специалисти, като освен това се пускаха произведения, дирижирани от Гардинър.

Ще започна статията си именно с такова предаване на авторитетната медия „Баварско радио“ в Мюнхен, която помести голяма статия с редица видео и аудио-примери, посветена на неговия 80-и рожден ден (цитат на немски език, после ще дам мой превод на български):

Портал „BR Klassik“

JOHN ELIOT GARDINER ZUM 80. GEBURTSTAG

DIRIGENT, ARISTOKRAT UND HIMMELSSTÜRMER

18.04.2023

von Fridemann Leipold

Er ist eine Ikone der historischen Aufführungspraxis: Sir John Eliot Gardiner. Er ist Historiker, Musikforscher, Ensemblegründer, Bach-Spezialist, Chorleiter, Dirigent und – Ökobauer. Auch bei den europäischen Traditionsorchestern ist der britische Grandseigneur seit Jahrzehnten zu Gast. Am 20. April feiert er seinen 80. Geburtstag.

München, Ende März: Applaus brandet auf im Herkulessaal, als John Eliot Gardiner das Podium betritt und das Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks aufstehen lässt. Jeder Zoll ein Sir, hochgewachsene Erscheinung, selbstverständlich im Frack, würdevoller Blick ins Auditorium. Ganz unkonventionell fängt das Konzert mit einem Adagio an: Mit fließenden Gesten phrasiert Gardiner die trübseligen Kantilenen zu Beginn von Haydns f-Moll-Symphonie “La Passione” aus – was ihm berührend gelingt, kommt Gardiner doch vom Gesang her. Denn seine Karriere begann er als Knabensopran in Bach-Motetten, 1964 hat er seinen weltberühmten Monteverdi Choir gegründet, den er bis heute leitet – also seit fast 60 Jahren.

JOHN ELIOT GARDINER AUF BR-KLASSIK

Am 20. April wird Sir John Eliot Gardiner 80 Jahre alt. BR-KLASSIK ehrt den Dirigenten mit einigen Sondersendungen – unter anderem mit Opern-Einspielungen, Aufnahmen mit dem Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks, in “Klassik Stars” und als Gesprächspartner in “Meine Musik”.

KNACKIGER SOUND AUF HISTORISCHEN INSTRUMENTEN

Längst hat der knackige Sound der historischen Instrumente bei solchem Repertoire seinen Siegeszug angetreten und die Traditionsorchester überrollt, die sich oftmals gar nicht mehr trauen, Barockmusik, Wiener Klassik oder frühe Romantik zu spielen – und das in vorauseilendem Gehorsam lieber den Spezialensembles für Alte Musik überlassen. Genau dagegen geht Gardiner mit seiner immensen Erfahrung an und trainiert die modernen Orchester in historisch informiertem Musizieren. Dazu gehört: scharfe Artikulation, atmende Phrasierung, durchhörbarer Klang.

„Ich kämpfe gegen die Ghetto-Mentalität, ein Symphonieorchester dürfe weder Bach noch Händel spielen. Das ist Quatsch“. (John Eliot Gardiner)

AUFTAKT ZU SCHUBERT-ZYKLUS BEIM BRSO

Mit dieser Einstellung ist Gardiner keineswegs der einzige. Und er betont: “Mit dem Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks ist das absolut möglich. Es ist lediglich eine Frage von Transparenz, Klarheit und Durchsichtigkeit.” Wie historisch informiertes Musizieren funktionieren kann, hat Gardiner erst neulich beim Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks mit Schuberts Erster Symphonie brillant vorgeführt. Selten klang sie so frisch, so feurig und graziös. Und das war erfreulicherweise erst der Auftakt zu einem neuen Schubert-Zyklus unter seiner Leitung, der in den nächsten beiden Spielzeiten fortgesetzt wird.

KONZERT BEIM BRSO NACHHÖREN

Hören Sie hier das Konzert mit John Eliot Gardiner und dem Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks vom 24. März 2023 mit Joseph Haydn, Carl Maria von Weber und Franz Schubert.

MIT DISZIPLIN ZUR PERFEKTION

Bei den Proben kann der Sir, der den sprichwörtlichen britischen Humor gern ins Sarkastische treibt, auch ungnädig, ungeduldig, unbequem werden – immer geht es ihm, dem Perfektionisten, darum, seinen künstlerischen Visionen möglichst nahe zu kommen. Und das heißt eben auch, am Detail zu feilen. Deutliche Worte scheut er nicht – vor allem, wenn die klassische Musik auf dem Spiel steht. So hat er kürzlich gegenüber BR-KLASSIK ganz klar Stellung bezogen gegen die angedrohten Sparmaßnahmen bei den Klangkörpern der BBC.

WELTDIRIGENT UND ÖKOBAUER

Harmonie findet Gardiner hingegen in der Musik, im Moment der Aufführung – und in der biologischen Landwirtschaft, die er als Versöhnung mit der geschundenen Natur betrachtet. Denn immer noch betreibt Gardiner, der aus altem britischen Landadel im Südwesten der Insel stammt, in der Grafschaft Dorset den vom Vater geerbten Gutshof mit seiner Rinder- und Schafzucht. Sicher auch ein persönlicher Ausgleich für ihn, dieses Heimkommen nach strapaziösen Tourneen. Diese Leidenschaft teilt Gardiner übrigens mit seinem Fürsprecher, dem künftigen König Charles III., der seinerseits auch wiederum ein großer Bewunderer der klassischen Musik ist. Gardiner wird im Rahmen der Krönungsfeierlichkeiten am 6. Mai dirgieren.

„Harmonie ist wichtig – sowohl in der Musik als auch in der Landwirtschaft“. (John Eliot Gardiner)

VON ALTER MUSIK BIS ZU URAUFFÜHRUNGEN

Das Repertoire, das Gardiner in den nunmehr fünfzehn Jahren beim Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks erarbeitet hat, steht exemplarisch für den weiten Horizont des Dirigenten: eben ein von allen “Papa Haydn”-Klischees befreiter Wiener Klassiker, die auf deren Spuren wandelnden Romantiker Mendelssohn, Schumann und Brahms, der geliebte Berlioz und dessen unpopulärer Zeitgenosse Emmanuel Chabrier.

Sein Debüt beim BRSO hat Gardiner 2008 aber mit Bartók und Schostakowitsch gegeben. Sogar Uraufführungen hat er realisiert – und 1994 einen Seitensprung ins Operetten-Genre gewagt: Seine Einspielung von Lehárs “Lustiger Witwe” mit den Wiener Philharmonikern und einer illustren Solistenriege wird als Höhepunkt in Gardiners riesiger Diskografie gepriesen.

CD-BOX ZUM 80. GEBURTSTAG

Eine Box mit 64 CDs von John Eliot Gardiner ist kürzlich beim Label Erato erschienen. Lesen Sie die Rezension von BR-KLASSIK.

UND IMMER WIEDER BACH

John Eliot Gardiner vor einem Porträt von J.S. Bach | Bildquelle: picture-alliance/dpa”Bach ist Anfang und Ende aller Musik” – dieser Satz von Max Reger könnte auch von John Eliot Gardiner stammen. Denn die Auseinandersetzung mit der Musik des Thomaskantors hat den studierten Historiker und Ägyptologen schon früh beschäftigt – und kulminierte in seinem Mammutprojekt “Bach Cantata Pilgrimage”: Im Bach-Jahr 2000 führte er mit seinen Ensembles an 60 historischen Orten alle 200 geistlichen Kantaten Bachs in der Chronologie des Kirchenjahres auf und veröffentlichte die Live-Mitschnitte bei seinem eigenen Label “Soli Deo Gloria”. Die Erfahrungen, Erkenntnisse und Forschungsresultate dieser einzigartigen Wallfahrt flossen in Gardiners vielbeachtete Bach-Biografie “Music in the Castle of Heaven – Musik für die Himmelsburg” ein. 2014 brachte Gardiner das Buch zu seinem Amtsantritt als Präsident des Leipziger Bach-Archivs heraus, 2019 übergab er die Leitung der Stiftung an Ton Koopman.

KLICKTIPP BACH-HÖRBIOGRAFIE

Hören Sie hier die neue BR-KLASSIK-Hörbiografie zu Johann Sebastian Bach.

GARDINERS ANFÄNGE MIT DER RENAISSANCEMUSIK

John Eliot Gardiner 2017 mit Monteverdi bei den Salzburger Festspielen. | Bildquelle: © Salzburger Festspiele / Silvia LelliVor Bach stand für Gardiner aber erstmal die Renaissancemusik auf der Agenda. Zuhause in der Familie wurde Schütz gesungen – und Claudio Monteverdi. Nach dem Opern-Pionier sind seine beiden frühen Ensembles benannt, der Monteverdi Choir und das Monteverdi Orchestra, aus dem später die English Baroque Soloists hervorgingen. Im Gegensatz zum Vorgänger-Kollektiv spielen die seither nämlich auf historischen Instrumenten. Gardiner hatte erkannt, dass er auf der Suche nach Authentizität mit dem modernen Instrumentarium an einen toten Punkt gekommen war. Bis heute haben seine halbszenischen Aufführungen und maßstabsetzenden Einspielungen von Monteverdis Opern-Trilogie und der nicht weniger epochalen “Marienvesper” Kultstatus.

SINGEN, SPRECHEN, TANZEN

Gardiners Musikdenken ruht auf drei Säulen: Singen, Sprechen und Tanzen. Gesungen hat er früher selbst, Chöre geleitet sowieso. Dass Musik eine eigene Sprache ist, deren Rhetorik man lernen und verstehen muss, hat schon Nikolaus Harnoncourt in seinem legendären Buch “Musik als Klangrede” gefordert. Und gerade wenn man Barockmusik wie Händel oder Rameau mit ihren mannigfaltigen Tanzgesten adäquat aufführen will, sollte man das historische Schrittmaterial kennen, findet Gardiner.

MIT BERLIOZ BEI DEN SALZBURGER FESTSPIELEN

Neben Monteverdi fasziniert Gardiner seit jeher die Welt des Klangpioniers Hector Berlioz, der mit seiner hypertrophen, maßlosen Musik alle bis dato gültigen Konventionen über den Haufen warf. Die völlig neuartige Instrumentation, die ungewöhnlichen Klangfarben-Mixturen, die kühne Harmonik und die Einbeziehung der räumlichen Komponente in seine Musik verlangte nach neuen Ausdrucksmitteln, die sich Gardiner 1989 mit der Gründung des größer besetzten Orchestre Révolutionnaire et Romantique verschaffte.

Mit diesem Originalklang-Orchester, das den revolutionären Elan schon im Namen trägt, hat er einen bedeutenden Beethoven-Zyklus eingespielt. Live kann das Publikum der Salzburger Festspiele Ende August Gardiners historisch aufgerauhten Berlioz-Sound erleben, wenn er mit dem Orchestre Révolutionnaire et Romantique, dem Monteverdi Choir und einer großen Solistenschar die monumentale Antiken-Tragödie “Les Troyens” konzertant auf die Bühne des Großen Festspielhauses wuchtet.

„Musik hat für mich eine erlösende Kraft“. (John Eliot Gardiner)

80 Jahre und kein bisschen leise – auf den runden Geburtstag angesprochen, hat Gardiner gegenüber BR-KLASSIK mit britischer Distinktion geantwortet und eine Art Credo formuliert: “Natürlich werde ich ein bisschen meditieren, auf die letzten fünfzig Jahre zurückblicken. Und wenn ich das so sagen darf: Musik hat für mich eine erlösende Kraft, die uns miteinander und mit der Welt, in der wir leben, versöhnt. Sie ist unser Glück, unser Privileg und – als ausübende Musiker – unsere Verpflichtung. Wir geben das musikalische Erbe der Vergangenheit an ein Publikum der heutigen Generation weiter. Und es ist unsere Aufgabe, der Resonanz nachzuspüren, die die Musik, die wir aufführen, bei den Zuhörern hat oder haben kann – und welche Resonanz sie heute findet, was die Jahre überdauert, was gar ewig Gültigkeit zu besitzen scheint oder auch was einem Publikum ganz unerwartet, mit ungeahnter Kraft widerfährt. Denn Werke, die manchmal unbeachtet und unaufgeführt in Bibliotheksregalen verstauben, können plötzlich eine erstaunliche Aktualität und Dringlichkeit entfalten.“

(край на цитата)

Превод:

Портал “BR Кlassiк”

80 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДЖОН ЕЛИЪТ ГАРДИНЪР

ДИРИГЕНТ, АРИСТОКРАТ И ЩУРМОВАК НА НЕБЕТО

18.04.2023 г

от Фридеман Лайполд

Той е икона на историческата изпълнителска практика: сър Джон Елиът Гардинър. Той е историк, музикален изследовател, основател на ансамбъл, бахов специалист, хоров ръководител, диригент и екофермер. Британският велик сеньор гостува и с традиционни европейски оркестри от десетилетия. На 20 април той празнува своя 80-годишен юбилей.

Мюнхен, края на март: Аплодисменти избухват в „Herkulessaal“, когато Джон Елиът Гардинър излиза на сцената и музикантите от Симфоничният оркестър на Баварското радио стават на крака. Всяка клетка на осанката му е „сър“, той има изящен външен вид, разбира се във фрак, с достоен изглед към аудиторията. Концертът започва по много нетрадиционен начин с адажио: Гардинър фразира мрачните кантилени в началото на симфонията на Хайдн „La Passione“ във фа минор с плавни жестове – което той успява да направи трогателно, тъй като Гардинър идва от жанра на хоровото пеене. Тъй като започва кариерата си като детски сопран в мотетите на Бах, през 1964 г. той основава своя световноизвестен хор „Монтеверди“, който дирижира и до днес – тоест почти 60 години.

ДЖОН ЕЛИЪТ ГАРДИНЪР НА „BR КLASSIК“

На 20 април сър Джон Елиът Гардинър ще навърши 80 години. “BR-KLASSIK“ почита диригента с редица специални програми – включително оперни записи, записи със Симфоничния оркестър на Баварското радио, в „Кlassik Stars“ и като събеседник в „Моята музика“.

ЯСЕН ЗВУК НА ИСТОРИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ

Чистият звук на историческите инструменти с такъв репертоар отдавна е започнал своето триумфално шествие и е завладял традиционните оркестри, които често вече не смеят да свирят барокова музика, виенски класицизъм или ранен романтизъм – и в изпреварващо подчинение предпочитат да го оставят на специални ансамбли за старинна музика. Това е точно онова, с което Гардинър се справя с огромния си опит и обучението на модерни оркестри в исторически информирано музициране. Това включва: остра артикулация, дихателна фраза, прозрачен звук.

„Аз се боря срещу манталитета на гетото, че симфоничният оркестър няма право да свири нито Бах, нито Хендел. Това са глупости”. (Джон Елиът Гардинър)

НАЧАЛО НА ЦИКЪЛА НА ШУБЕРТ В „BRSO“

Гардинър в никакъв случай не е единственият с подобно отношение. И подчертава: “Това е абсолютно възможно със Симфоничния оркестър на Баварското радио (BRSO). Това е просто въпрос на прозрачност и яснота”. Гардинър наскоро брилянтно демонстрира как може да се работи при създаването на музика с историческа информация, показвайки това със Симфоничния оркестър на Баварското радио при Първа симфония на Шуберт. Рядко тя звучи толкова свежо, толкова пламенно и грациозно. И за щастие това е само началото на нов цикъл на Шуберт под негово ръководство, който ще продължи в следващите два сезона.

СЛУШАЙТЕ КОНЦЕРТА НА „BRSO“

Слушайте тук концерта с Джон Елиът Гардинър и Симфоничния оркестър на Баварското радио на 24 март 2023 г. с Йозеф Хайдн, Карл Мария фон Вебер и Франц Шуберт.

С ДИСЦИПЛИНА ДО СЪВЪРШЕНСТВО

По време на репетициите сър Гардинър, който обича да издига пословичния британски хумор до саркастично ниво, също може да стане нелюбезен, нетърпелив, неудобен – за него, перфекциониста, винаги става въпрос да се доближи възможно най-близо до собствените артистични визии. А това също означава фина настройка на детайлите. Не бяга от ясните думи – особено когато става дума за класическа музика. Наскоро той говори пред „BR-KLASSIK“ с много ясна позиция срещу застрашените мерки за икономии за оркестрите на „BBC“.

СВЕТОВЕН ДИРИГЕНТ И ЕКОЛОГИЧЕН ФЕРМЕР

Гардинър, от друга страна, намира хармонията в музиката в момента на изпълнението – и в екологичното земеделие, което вижда като помирение с малтретираната природа. Защото Гардинър, който произхожда от старото британско поземлено дворянство в югозападната част на острова, все още управлява имението, което е наследил от баща си в графство Дорсет с отглеждането на говеда и овце. Със сигурност и лична компенсация за него, това завръщане у дома след изтощителни турнета. Между другото, Гардинър споделя тази страст със своя защитник, бъдещият крал Чарлз III, който от своя страна също е голям почитател на класическата музика. Гардинър ще бъде диригент на оркестър при част от тържествата по случай коронацията на 6 май.

„Хармонията е важна – както в музиката, така и в селското стопанство“. (Джон Елиът Гардинър)

ОТ СТАРИННА МУЗИКА ДО ПРЕМИЕРИ

Репертоарът, върху който Гардинър е работил през последните петнадесет години със Симфоничния оркестър на Баварското радио, е пример за широкия кръгозор на диригента: виенска класика, освободена от всички клишета на „Папа Хайдн“, романтиците Менделсон, Шуман, които вървят по техните стъпки и Брамс, любимият Берлиоз и неговият непопулярен съвременник Еманюел Шабрие.

Въпреки това, Гардинър направи своя дебют с „BRSO“ през 2008 г. с Барток и Шостакович. Той дори прави световни премиери – и през 1994 г. се осмелява да скочи в жанра на оперетата: неговият запис на „Веселата вдовица“ от Лехар с Виенската филхармония и славен екип от солисти е възхваляван като връхната точка в огромната дискография на Гардинър.

CD-КУТИЯ ЗА 80-ИЯ РОЖДЕН ДЕН

Кутия с 64 компактдиска от изпълнения на Джон Елиът Гардинър наскоро беше издадена от лейбъла „Erato“. Прочетете рецезията на „BR-KLASSIK“.

И ВИНАГИ БАХ

„Бах е началото и краят на цялата музика“ – това изречение на Макс Регер може да идва и от Джон Елиът Гардинър. Тъй като изследването на музиката на „Кантора на „Thomas“-хор“ (става въпрос за Бах) заема изучения историк и египтолог отрано – и кулминира в неговия грандиозен проект „Поклонение пред кантатите на Бах“: през годината 2000 – година на Бах, Гардинър и неговите ансамбли изпълняват всичките 200 сакрални кантати на Бах на 60 исторически места в хронологията на църковната година и издават записите на живо на собствения си лейбъл “Soli Deo Gloria”. Преживяванията, прозренията и изследователските резултати от това уникално поклонение се вливат във високо оценената биография на Бах, написана от Гардинър: „Музиката в замъка на небето – „Musik für die Himmelsburg“. През 2014 г. Гардинър публикува книгата, когато поема длъжността президент на „Лайпцигския архив на Бах“, а през 2019 г. предава управлението на фондацията на Тон Купман.

БЪРЗ СЪВЕТ ОТНОСНО АУДИО-БИОГРАФИЯТА НА БАХ

Чуйте новата аудиобиография на „BR-KLASSIK“ за Йохан Себастиан Бах тук.

НАЧАЛОТО НА ГАРДИНЪР С РЕНЕСАНСОВА МУЗИКА

Преди Бах обаче ренесансовата музика е била първа в дневния ред на Гардинър. У дома в семейството се пеят творби на Шютц – и Клаудио Монтеверди. Неговите два ранни ансамбъла са кръстени на пионера на операта, Хорът „Монтеверди“ и Оркестърът „Монтеверди“, които по-късно стават „Английски барокови солисти“. За разлика от предишния колектив, оттогава музикантите свирят на исторически инструменти. Гардинър осъзнава, че е стигнал до задънена улица в търсенето на автентичност с модерни инструменти. И до ден днешен неговите полусценични изпълнения и стандартни записи на оперната трилогия на Монтеверди и не по-малко епохалната „Marienvesper“ имат култов статус.

ПЕЙТЕ, ГОВОРИТЕ, ТАНЦУВАЙТЕ

Музикалното мислене на Гардинър се опира на три стълба: пеене, говорене и танцуване. Самият той пееше и все пак дирижираше хорове. В своята легендарна книга “Musik als Klangrede” Николаус Арнонкур изисква музиката да има свой собствен език, чиято реторика трябва да научите и разберете. „И особено ако искате да изпълнявате адекватно барокова музика като тази на Хендел или Рамо с нейните разнообразни танцови жестове, трябва да познавате историческия танцов материал“, казва Гардинър.

С БЕРЛИОЗ НА ФЕСТИВАЛА В ЗАЛЦБУРГ

Освен Монтеверди, Гардинър винаги е бил очарован от света на пионера на звука Хектор Берлиоз, чиято хипертрофирана, ексцесивна музика преобръща всички конвенции, които са били в сила дотогава. Изцяло новият инструментариум, необичайната смесица от тонове, смелите хармонии и включването на пространствени компоненти в музиката му изискват нови изразни средства, които Гардинър създава през 1989 г. с основаването на „Orchestrе Révolutionnaire et Romantique“ с по-голям състав.

Той е записал важен цикъл на Бетовен с този оригинален звуков оркестър, който вече носи революционния елан в името си. Публиката на фестивала в Залцбург в края на август може да се докосне до исторически грубото звучене на Берлиоз на Гардинър на живо, когато той издига монументалната антична трагедия „Les Troyens“ в концерт с „Orchestrе Révolutionnaire et Romantique“, хор „Monteverdi“ и голяма група солисти на сцената на „Großes Festspielhaus“.

„Музиката има изкупителна сила за мен.“ (Джон Елиът Гардинър)

80 години и не малко тих – когато го попитват за крайъгълния рожден ден, Гардинър отговаря на „BR-KLASSIK“ с британско отличие и формулира нещо като кредо:

„Разбира се, че ще медитирам малко, ще погледна назад към последните петдесет години. И ако го направя, мога да кажа: За мен музиката има изкупителна сила, която ни помирява един с друг и със света, в който живеем. Това е нашето щастие, нашата привилегия и – като музиканти-изпълнители – наше задължение. Ние предаваме музикалното наследство от миналото на публиката от днешното поколение и нашата работа е да проследим резонанса, който музиката, която изпълняваме, има или може да има с публиката – и какъв резонанс има днес, какво продължава през годините, какво остава валидно завинаги поради качествата си, или нещо, което се случва на публиката съвсем неочаквано, с невъобразима сила, защото произведения, които понякога събират прах по библиотечните рафтове, незабелязани и неизпълнени, могат изведнъж да развият удивителна актуалност и неотложност“.

(край на превода)

Цитирам линк към горното предаване, където могат да се слушат редица творби под диригентството на сър Гардинър:

https://www.br-klassik.de/aktuell/news-kritik/john-eliot-gardiner-dirigent-80-geburtstag-100.html

Сега ще изложа данни от биографията и дейността на сър Джон Елиот Гардинър, взети от различни източници:

Сър Джон Елиът Гардинър (на английски: Sir John Eliot Gardiner), CBE, роден на 20 април 1943 г. във Фонтмел Магна, Дорсет, Великобритания, е британски диригент, хормайстор и специалист в творчеството на Йохан Себастиан Бах.

Живот и дейност

Джон Елиът Гардинър е син на Ролф Гардинър и Марабел Ходжкин и внук на египтолога Алън Гардинър. Произхожда от музикално семейство, като дете е свирил на цигулка и също се е отдал на пеенето. Още на 15-годишна възраст той натрупва първите си опити на диригентския подиум.

За първи път получава магистърска степен по история от Кеймбриджкия университет през 1965 г. По време на обучението си той води певците от Оксфорд и Кеймбридж на турне в Близкия изток и основава хор „Монтеверди“ през 1964 г. След като завършва Кеймбридж, той учи в Лондон при Thurston Dart в „King’s College“ и след това две години при Nadia Boulanger в Париж. През 1968 г. основава оркестър „Монтеверди“.

Гардинър прави дебюта си в Лондонската опера през 1969 г. с „Вълшебната флейта“ в Английската национална опера, а през 1973 г. гостува в Кралската опера „Ковънт Гардън“ с „Ифигения в Таврида“ от Глук. През 1979 г. дирижира Симфоничния оркестър на Далас при първата си изява в САЩ.

Гардинър отпразнува основните си успехи чрез своите изпълнения и записи на старинна музика, особено в историческата изпълнителска практика. Около 1978 г. ансамбълът „English Baroque Soloists“, сформиран от членове на оркестъра „Монтеверди“, се представя за първи път на фестивала за старинна музика в Инсбрук с изпълнение на „Ацис и Галатея“ от Хендел с исторически инструменти.

От 1980 до 1983 г. Гардинър е главен диригент на оркестъра на „CBC“ във Ванкувър. От 1983 до 1988 г., като музикален директор на Националната опера на Лион, той сформира нов оркестър, който днес е един от най-добрите във Франция. От 1981 до 1990 г. е артистичен директор на Международния фестивал на Хендел в Гьотинген, а от 1991 до 1994 г. е главен диригент на Симфоничния оркестър на Северо-германското радио („NDR“) в Хамбург. Като гост Гардинър дирижира между другото Оркестъра на Филхармонията, Оркестъра на Кливланд, Оркестъра „Консертгебау Амстердам“, Виенската филхармония, Берлинската филхармония, Дрезденската държавна капела и оркестъра „Гевандхаус“ в Лайпциг. През 2010 и 2013 дирижира Новогодишния концерт във Венеция.

По случай 25-ата годишнина от основаването на хор „Монтеверди“, Гардинър предприема световно турне през 1989 г. с изпълнения на „Марианската вечерня“ на Монтеверди от 1610 г., която също е записана като филм, видео и CD продукция. Френският вестник “Монд” възхвалява постиженията на този вокален ансамбъл с думите: “Ако имаше Нобелова награда за хорово пеене, хор „Монтеверди“ щеше да я получи”.

През 1990 г. Гардинър основава друг оркестър за инструменти от епохата за автентично изпълнение на класическа и романтична музика – „Orchestrе Révolutionnaire et Romantique“. През същата година дирижира хор „Монтеверди“ и „Английските барокови солисти“ при дебюта им на Залцбургския фестивал, където оттогава е редовен гост.

През февруари 2014 г. Гардинър поема длъжността президент на „Архивна фондация на името на Бах“ в Лайпциг.

Изключителни записи под ръководството на Джон Елиът Гардинър първоначално са направени по време на дейността му в „PolyGram“ на лейбълите „Deutsche Grammophon“, „Philips“ и „Decca Records“. През 2004 г. Гардинър основава своя собствена звукозаписна компания „Soli Deo Gloria“, която издава само записи от неговите собствени ансамбли, включително всички църковни кантати на Йохан Себастиан Бах в записи на живо от 2000 г., 250-ата година от смъртта на композитора.

Особено признание получават записите на великите вокални произведения на Йохан Себастиан Бах („Страстите по Матей“, „Страстите по Йоан“, „Меса в си минор“, „Коледна оратория“, „Магнификат“) и неговите записи с произведения на Хектор Берлиоз, Георг Фридрих Хендел и оперите на Волфганг Амадеус Моцарт, но също така и записите на деветте симфонии на Лудвиг ван Бетовен с „Orchestrе Révolutionaire et Romantique“.

Личен живот

Първият брак на Гардинър, с Черил Фулкс, завърши с развод след осем години. Той е женен за цигуларката Елизабет Уилкок от 1981 до 1997 г. и двамата имат три дъщери. През 2001 г. се жени за италианското сопрано Изабела де Сабата, внучка на диригента Виктор де Сабата; бракът е разтрогнат през 2019 г. На 76-годишна възраст три пъти жененият Гардинър се разделя с 59-годишната си съпруга, с която са били 18 години заедно. Причината е установената нова връзка с наградената холандска арфистка Гуинет Уентинк. Едва на половината от възрастта на Гардинър, на 37 години, г-жа Уентинк е соло арфистка на „English Baroque Soloists“ – камерния оркестър, основан от Гардинър, на който той е артистичен директор.

Във връзка с развода на Гардинър с Изабела де Сабата през 2019 г., редица медии поместват кратки информации. Цитирам една такава (на немски език):

Портал „Slippe Disk“

EINE MAESTRO-EHE IST VORBEI

HAUPTSÄCHLICH

Norman Lebrecht

4. August 2019

Zwischen Sir John Eliot und Lady Isabella Gardiner wurde nach 25 Jahren Ehe die Scheidung vollzogen. Das Paar hatte keine Kinder.

Der Maestro, 76, soll andere Interessen haben. Er dirigiert diese Woche West Side Story beim Edinburgh Festival.

Isabella, 59, Enkelin von Victor De Sabata, lernte ihn bei der PR-Arbeit für die Deutsche Grammophon kennen.

(край на цитата)

Превод:

Портал „Slippe Disk“

ЕДИН МАЕСТРО-БРАК ПРИКЛЮЧИ

ПРЕДИ ВСИЧКО

Норман Лебрехт

4 август 2019 г.

Сър Джон Елиът и лейди Изабела Гардинър се разведоха след 25 години брак. Двойката нямаше деца.

Твърди се, че 76-годишният Маестро има други интереси. Той дирижира „West Side Story“ на Единбургския фестивал тази седмица.

59-годишната Изабела, внучка на диригента Виктор де Сабата, го среща, докато работеше за PR при „Deutsche Grammophon“.

(край на превода)

Освен че е музикант, Джон Елиът Гардинър управлява екологична ферма за едър рогат добитък и овце близо до Спрингхед, близо до град Фонтмел Магна в Северен Дорсет.

Награди

Записите на Джон Елиът Гардинър са спечелили множество награди, включително „Артист на годината 1994“ (награда „Gramophone“), „Диригент на годината 1995“ („Echo Klassik“) и „Най-добър диригент“ (награда за класическа музика в Кан). Наградата на немските звукозаписни критици му е присъдена през 1994 г. като „Класически изпълнител на годината“.

Награди по години:

1987: Почетна докторска степен от Университета в Лион
1988: Офицер от „Ордена на изкуствата и литературата“
1989/90: „Премио Абиати“
1990: Командир на Британската империя
1992: Назначен за почетен член на Кралския колеж в Лондон и Кралската музикална академия.
1995: Награда „Букстехуде“, като първи диригент
1998: „Рицар Бакалавър“, награден лично от кралица Елизабет II при честването на рождения му ден
2001: Награда „Роберт Шуман“ на град Цвикау за неговите новаторски интерпретации на Шуман (оркестрови творби, „Раят и Пери“ и др.)
2001: Награда „Георг Фридрих Хендел“ на град Хале
2005: „Бахов медал“ на Баховия фестивал в Лайпциг за дейността в целия му живот
2005: „Федерален кръст за заслуги 1-ва степен“, връчен от германския посланик в Лондон Томас Матусек
2005: Музикална награда „Léonie Sonning“
2015: Почетен член (Honorary Fellow) на Британската академия
(край на цитата)

За сър Джон Елиот Гардинър има извънредно много инфорамации в медиите. Той обича да дава интересни интервюта, поради което съм избрал две такива от различни години. От тях се научават редица детайли относно дейността му и различните й аспекти, защото наред с музикаланта си дйност, Гардинър се е отдал отдавна и на екологичното земеделие и скотовъдство. За това стана въпрос още в началото на тази статия.

Цитирам първо една статия-интервю от годината 2007. Текста е на английски език, после ще дам мой превод на български:

„The Guardian“

Stephen Pritchard

28.01.2007

At home with the organic conductor

Stephen Pritchard meets conductor Sir John Eliot Gardiner and his bulls at his organic Dorset farm

It can’t be often that new lambs are helped into the world on a chilly spring night by a strong, confident shepherd dressed in white tie and tails. But then it’s not every farmer who is also a supreme interpreter of JS Bach, and sometimes there’s simply no time to change from one identity to another.

Besides, Sir John Eliot Gardiner wouldn’t see that the roles are necessarily separate. For him, farming is as much in his blood as Cantata BWV 167 or the works of Rameau, Purcell or Mozart.

Settling back in his chair in the kitchen at Gore Farm in loveliest Dorset, it is immediately obvious that this is where he is happiest. This is home. This is where he draws breath before the next great project, and where he comes to find peace, inspiration and the reassuring comfort of the changing seasons.

It’s also where he comes to roll up his sleeves and get stuck in. There are 650 acres out there that need attention, and while he simply hasn’t time to run the farm first-hand, he keeps as close an eye on the day-to-day business of agriculture as he does on the intonation of the second altos.

‘I can be walking down Park Avenue in New York and get a call about steers escaping or lambs with pasteurella’, he says. ‘It’s deeply frustrating not to have more time here. When we are abroad with the choir [the Monteverdi Choir, which he established while at Cambridge in the Sixties and which is regarded as one of the world’s finest] or, say, the London Symphony Orchestra, we’re lucky to get even the occasional weekend here. The woods and the farm are such a replenishment.’

And what woods they are. We are looking out through the French windows to a fine stand of beech, oak, ash and sycamore, resplendent in their autumnal red and gold. Out in the meadow, fat sheep graze contentedly, while up on the wilder downs horned cattle make noble silhouettes against a glowering, stormy sky.

He’s particularly proud of these cattle. They’re French Aubracs, a breed found in Aveyron-Lozère, but unique in this country. He has 85 pedigree animals and another 40 crossbreeds – mostly ‘shorbracs’: shorthorn and Aubrac crosses. They’re gorgeous to look at with their distinctive horns, creamy brown hides and big, film-star eyes. John Eliot gave two to the Prince of Wales as a birthday present, and when he came to be knighted, Charles (standing in for the Queen) leant forward and, as he dubbed him on each shoulder, whispered: ‘Thanks for the cows.’

John Eliot warms to his theme. ‘The breed doesn’t seem to have caught on here; maybe its because of their horns. We like to keep them on; it helps them establish their pecking order.’ He began in 1994, buying 12 heifers and a bullock from France, and then a farmer in Norfolk sold him 15 heifers and a bull. ‘We’ve built it up gradually, introducing new bloodlines and breeding carefully. They look so good in this landscape. Up on the downs around the Iron Age forts they look magnificent, as though they have always been here.’

The Gardiner family feel as though they have always been here, too. ‘My father was one of the first truly organic farmers and a founder member of the Soil Association. He started in 1927 down the vale two miles away, embarking on land reclamation in Cranborne Chase after much of it had been felled for shipbuilding and the railways.

‘It was a broken-down landscape of scree and brambles, gorse and rabbits. With my great-uncle [the composer] Henry Balfour Gardiner, he established four million trees over the next 30 years. Initially, he employed up to 30 men who were glad to have the work in forestry when agriculture was so depressed in the Twenties.

‘Forestry is about the long term; you are talking about 80 years before you see the true benefits, so it was selfless work in some ways: they were never going to see the real results which we see today. They planted oak, ash, beech and sycamore, protected by evergreens from the sometimes harsh conditions up here. We are between 750-900ft and the wind really blows hard.’

In 1968, his father gave him 20 acres of farmland and 15 acres of woodland, but later the farm itself was left to his elder brother, who changed it from a pioneering organic farm to an orthodox enterprise and then sold it. John Eliot has made a tremendous effort to buy as much of it back as he can and return it to its organic origins. He now has his 650 acres, which he shares with the National Trust and the Dorset Wildlife Trust. As well as the cattle there are 1,000 ewes and 25 rams producing about 850 lambs a year .

‘The cattle enterprise is almost completely self-sufficient; we make enough silage and haylage to feed them as well as growing barley, oats, spring beans and milling wheat for bread Our biggest expense is diesel for the tractors. We’ve even used carthorses in the woods in the past .

‘Clover is the fuel of the whole system, though we have to be careful with red clover as it can interfere with the ewes’ fertility, but a careful grazing management can avoid this; in fact, keeping the grassland in top condition is essential.’

He has just two full-timers to help him: Stockman Kevin, who gets in extra help at lambing, and George who does everything arable; ploughing and running the combine harvester. ‘I’m confined to cash flow and cropping schedules these days, but I used to do everything. I would sometimes return from the Festival Hall and go straight out to the lambing sheds in my tails.’

While we have been chatting, John Eliot’s lovely Italian wife Isabella has been preparing lunch, talking about the farm and about music. She runs SDG, the successful record label that Gardiner set up after Deutsche Grammophon pulled out halfway through his recording of all 198 surviving Bach cantatas.

We are to have venison, which reminds Isabella of the time she found a tiny, sick fawn abandoned in the woods and brought it back to the kitchen in an attempt to save its life. Their retrievers, Biscuit and Cracker, immediately adopted the frail creature, but it died nonetheless. At the time she was editing their Pilgrimage to Santiago album (hailed as the record of the 2006). ‘I can’t listen to that music now without thinking of that poor little fawn,’ she says.

A casserole of beef from the farm is also bubbling quietly in the oven. The venison, culled from the wood, has been specially prepared to a favourite recipe of John Eliot’s. Steeped for 24 hours in a marinade of wine, juniper berries and herbs, it was cooked for 15 minutes on the top of the oven and then left overnight wrapped in foil in the Aga. Served with leek au gratin, it was simply delicious, as was the dense, strong and sensationally tender Aubrac beef.

Over lunch, conversation turned to the farmer’s lot in the 21st century. John Eliot despairs for the future of agriculture as supermarkets squeeze margins to a minimum and consumers become divorced from the process of food production. ‘Unless we all support the rural community the nation will become one huge foodstuff importer, and family farms will go. Expertise is already being lost on the land. We have to deregulate to allow the local butcher, the local baker, to flourish and we have to loosen the monopoly control of the big chains,’ he said.

I ask him about his great-uncle, Henry Balfour Gardiner, still popular with singers today for his dramatic anthem Te Lucis Ante Terminum. He was a generous patron and music supporter, organising seasons at London’s old Queen’s Hall, and most notably the first performance of Gustav Holst’s new piece The Planets in 1918.

Balfour’s happiest memory of that event was not the concert itself, triumph though it was, but the afternoon rehearsal, when the cleaners at the Queen’s Hall stopped work and danced with their mops to the irresistible jauntiness of Jupiter

For all his talent, Balfour felt his own music was becoming irrelevant to the 20th century. Tragically, he burnt most of it, turning instead to architecture, forestry and farming. ‘I have such fond memories of him,’ said John Eliot. ‘He wore a tweed suit, always had champagne on ice and thought music began with Beethoven and ended with Wagner. Through him I met Percy Grainger and Arnold Bax when I was a boy – a wonderful experience.’

His ashes were buried here in the woods he established, and tracts of the forest are still named after his composer friends – Gustav’s Folly and Percy’s Piece. Conversation ranges over the merits of English music (Isabella can’t stomach Vaughan Williams, Walton or Tippett); finding a decent restaurant after giving a concert (Amsterdam is so provincial, nowhere stays open late; the Germans aren’t much better); concert etiquette (Americans make so much noise) and concert dress for musicians (‘I prefer white tie and tails for players and singers. It bestows an anonymity and just lets the music do the work.’)

Up in the roof he has built a writing room, a tranquil eyrie from which he can look out over the hills towards the Isle of Purbeck. It is made entirely of timber taken from his forests, all held together the traditional way, not with screws and nails, but with pegs.

Here he labours over what many believe will be a definitive work on the life and music of JS Bach. ‘It’s a mug’s game, frankly,’ he says with disarming modesty. ‘Writing about music is a challenge at the best of times, but there is so little to go on when discussing Bach. We have the music, of course, thank God, but we have so little source material and we really don’t know how his music was received at the time.’

Lunch over, Biscuit and Cracker jump into the Jeep and off we go to see the cattle as the grey light begins to fade over Hardy’s Wessex.

In a pleasant, airy, German-designed barn jokingly named Benvenuto Cellini (a season conducting the Berlioz opera paid for it) and in the neighbouring Merry Widow (similar story) we find the beautiful Aubrac cattle. John Eliot jumps over the fence with practised ease and poses with the cows for the photographer, stroking their noses and offering salt lick for their big strong tongues.

He takes me across the yard to see his handsome bulls; massive beasts with staring eyes named Artiste, Egyptian, Troubadour and Vulcan. They snort and bellow a greeting as he approaches, saluting their owner who confides that, fearsome as they look, they are easier to handle than some singers.

We talk about the relationship between the land and music. ‘For me, music is as much a part of the seasons as farming. I have vivid childhood memories of music at home punctuating the year much as the seasons punctuate the way we farm. It’s all one, really.’

As if to underscore that relationship, the distinguished organ builder Robin Jennings has his workshop just across the yard from the lowing cattle, using timber cut from John Eliot’s forests. So music can truly be said to be springing from the land. And there’s another nice touch. The workshop was converted from the former home of a Silesian friend who, during the second world war, sent to Dorset a 1748 portrait of Bach – a picture that intrigued and captivated the young John Eliot and set him on his course to greatness.

To order John Eliot Gardiner’s Pilgrimage to Santiago (rrp £13.25) for £11.25 go to monteverdiproductions.co.uk/shop, discount code SDGOBS107

Isabella Gardiner’s marinated venison

Serves 6

1 haunch or a saddle of venison
3 onions

1 carrot

1 stick celery

1 clove garlic thinly sliced

10 juniper berries, half crushed, half whole

sage leaves sprig rosemary

1 bottle red wine

140g lardons

140g chicken livers (optional)

spoonful redcurrant jelly

Heat a couple of spoonfuls of olive oil in a thick-bottomed pan, then add the chopped vegetables (retaining one onion), stir, cover the pan and leave the vegetables to sweat on low heat until soft (at least 15 minutes). Add the garlic, the juniper berries, sage and rosemary. Stir well, then add the red wine. When the wine boils, take the marinade off the heat and cool.

Make small incisions in the meat, insert slivers of garlic and put the joint in a deep dish . When the marinade has cooled, pour it on the venison and leave (overnight is enough but 24 hours is better but do turn the joint halfway through).

When ready to cook, take the joint out of the marinade, wrap it tightly in kitchen foil. Heat the oven to 250C and cook the joint for 20 minutes.Turn the heat down to just over 100C. Cook for 4-5 hours.

For the sauce, strain the marinade and remove the vegetables and herbs. In a pan fry lardons with remaining onion cut very fine. If including chicken liver, chop almost to a paste and add. Add the wine , bring to the boil and reduce by half. Add a spoonful of redcurrant jelly and if it is too liquid, a little cornflour. To serve, unwrap the joint from the foil, and add any juice in the wrapping to the sauce.

… as 2023 gathers pace, and you’re joining us from Germany, we have a small favour to ask. A new year means new opportunities, and we’re hoping this year gives rise to some much-needed stability and progress. Whatever happens, the Guardian will be there, providing clarity and fearless, independent reporting from around the world, 24/7. 

Times are tough, and we know not everyone is in a position to pay for news. But as we’re reader-funded, we rely on the ongoing generosity of those who can afford it. This vital support means millions can continue to read reliable reporting on the events shaping our world. Will you invest in the Guardian this year?

Unlike many others, we have no billionaire owner, meaning we can fearlessly chase the truth and report it with integrity. 2023 will be no different; we will work with trademark determination and passion to bring you journalism that’s always free from commercial or political interference. No one edits our editor or diverts our attention from what’s most important. 

With your support, we’ll continue to keep Guardian journalism open and free for everyone to read. When access to information is made equal, greater numbers of people can understand global events and their impact on people and communities. Together, we can demand better from the powerful and fight for democracy.

Whether you give a little or a lot, your funding is vital in powering our reporting for years to come.

If you can, please support us on a monthly basis from just €2. It takes less than a minute to set up, and you can rest assured that you’re making a big impact every single month in support of open, independent journalism. Thank you.

(край на цитата)

Превод:

„The Guardian“

Стивън Причард

28.01.2007 г.

У дома с биологичния диригент

Стивън Причард се среща с диригента сър Джон Елиът Гардинър и неговите бикове в биологичната му ферма в Дорсет

Не може да се случи често новите агнета да се появяват на бял свят в хладна пролетна нощ от силен, уверен пастир, облечен с бяла вратовръзка и смокинг. Но тогава не всеки фермер е и върховен тълкувател на Й. С. Бах и понякога просто няма време да се смени една идентичност с друга.

Освен това сър Джон Елиът Гардинър не би предвидил, че ролите непременно са разделени. За него земеделието е толкова в кръвта му, колкото „Кантата BWV 167“ или произведенията на Рамо, Пърсел или Моцарт.

Настанявайки се обратно на стола си в кухнята във фермата „Гор“ в най-красивия Дорсет, веднага става очевидно, че това е мястото, където той е най-щастлив. Това е дом. Това е мястото, където той си поема дъх преди следващия страхотен проект и идва да намери спокойствие, вдъхновение и успокояващия комфорт на променящите се сезони.

Това е и мястото, където той идва, за да запретне ръкави и да се захване. Там има 650 акра, които се нуждаят от внимание, и макар той просто да няма време да управлява фермата от първа ръка, той следи деня отблизо – ежедневен бизнес на селското стопанство, както той прави върху интонацията на втория алт.

„Мога да се разхождам по „Парк авеню“ в Ню Йорк и да получа обаждане от пастирите за избягали бикове или агнета“, казва той. „Много е разочароващо да нямам повече време тук. Когато сме в чужбина с хора (хорът „Монтеверди“, който той създава, докато е в Кеймбридж през шейсетте години и който се смята за един от най-добрите в света) или, да речем, Лондонския симфоничен оркестър, имаме късмета да получаваме дори от време на време уикенд тук. Горите и фермата са такова попълване.

И какви гори са. Гледаме през френските прозорци към изящна стойка от бук, дъб, ясен и явор, блестящи в есенното си червено и златно. Навън на поляната тлъсти овце пасат доволно, докато горе по по-дивите низини рогати говеда правят благородни силуети на фона на сияещото, буреносно небе.

Той е особено горд с тези животни. Те са френски „Aubracs“, порода, открита в Aveyron-Lozère, но уникална в тази страна. Той има 85 родословни животни и още 40 кръстоски – предимно „шорбраци“: кръстоски с шортхорн и обрак. Те са прекрасни за гледане с техните отличителни рога, кремавокафяви кожи и големи очи на филмова звезда.

Джон Елиът подари две на принца на Уелс като подарък за рождения му ден и когато той дойде да бъде посветен в рицар, Чарлз (заместил кралицата) се наведе напред и, докато го кръщаваше на всяко рамо, прошепна: „Благодаря за кравите“.

Джон Елиът се насочва към своята тема:

„Породата изглежда не се е прихванала тук; може би заради рогата им. Обичаме да ги държим включени; това им помага да установят своя ред.“ Той започва през 1994 г., като купува 12 юници и един бик от Франция, а след това фермер в Норфолк му продава 15 юници и един бик. „Изградихме го постепенно, въвеждайки нови кръвни линии и внимателно размножавайки. Те изглеждат толкова добре в този пейзаж. Горе по низините около крепостите от желязната епоха изглеждат великолепни, сякаш винаги са били тук“.

Семейство Гардинър се чувстват така, сякаш винаги са били тук. „Баща ми беше един от първите наистина екологични фермери и член-основател на „Soil Association“. Той започна през 1927 г. надолу по долината на две мили разстояние, като се впусна в рекултивация на земя в Кранборн Чейс, след като голяма част от нея беше изсечена за корабостроене и железопътни линии. „Това беше разчленен пейзаж от сипеи и къпини, дроки и зайци. С моя прачичо – композитора Хенри Балфур Гардинър, той зася четири милиона дървета през следващите 30 години. Първоначално наемаие до 30 мъже, които се радват да работят в горското стопанство, когато селското стопанство е толкова депресирано през двадесетте години.

„Горското стопанство е дългосрочно; вие говорите за 80 години, преди да видите истинските ползи, така че това беше безкористна работа в някои отношения: те никога нямаше да видят истинските резултати, които виждаме днес. Те засадиха дъб, ясен, бук и явор, защитени от вечнозелени растения от понякога суровите условия тук горе. Ние сме между 750-900 фута и вятърът наистина духа силно“.

През 1968 г. баща му му дава 20 акра земеделска земя и 15 акра гори, но по-късно самата ферма е оставена на по-големия му брат, който я променя от пионерска органична ферма в ортодоксално предприятие и след това я продава. Джон Елиът полага огромни усилия да изкупи колкото може повече от него и да го върне към екологичния му произход. Сега той има своите 650 акра, които споделя с „National Trust“ и „Dorset Wildlife Trust“. Освен говедата има 1000 овце-майки и 25 кочове, които дават около 850 агнета годишно.

„Говедовъдното предприятие е почти напълно самоиздържащо се; правим достатъчно силаж и сенаж, за да ги изхранваме, както и отглеждаме ечемик, овес, пролетен фасул и пшеница за хляб. Най-големият ни разход е дизелът за тракторите. В миналото дори сме използвали карторзи в гората.

„Детелината е ‘горивото’ на цялата система, въпреки че трябва да внимаваме с червената детелина, тъй като тя може да попречи на плодовитостта на овцете, но внимателното управление на пашата може да избегне това; всъщност поддържането на пасищата в отлично състояние е от съществено значение“.

Той има само двама служители на пълен работен ден, които да му помагат: Кевин, който получава допълнителна помощ при агненето, и Джордж, който обработва всичко, което се обработва; оран и пускане на комбайна. „В наши дни съм ограничен от паричните потоци и графици за реколта, но преди правех всичко. Понякога се връщах от Фестивалната зала и отивах направо в кошарите за агнета, облечен в смокинга си.

Докато разговаряхме, прекрасната италианска съпруга на Джон Елиът – Изабела приготвяше обяд, говорейки за фермата и музиката. Тя ръководи „SDG“, успешния звукозаписен лейбъл, който Гардинър създава, след като „Deutsche Grammophon“ изтегля по средата на неговия запис всичките 198 оцелели кантати на Бах.

Ще имаме еленско месо, което напомня на Изабела за времето, когато намери малко, болно еленче изоставено в гората и го върна в кухнята в опит да спаси живота му. Техните помощници – Бисквит и Крекър, веднага осиновиха крехкото създание, но въпреки това то умря. По това време тя редактира техния албум „Pilgrimage to Santiago“ (приветстван като запис от 2006 г.). „Не мога да слушам тази музика сега, без да мисля за това бедно малко еленче“, казва тя.

Във фурната тихо клокочи и гювеч с телешко от фермата. Еленското месо, избрано от дърво, е специално приготвено по любима рецепта на Джон Елиът. Накиснато за 24 часа в марината от вино, плодове от хвойна и билки, то беше положено за 15 минути в горната част на фурната и след това оставено за една нощ, увито във фолио. Сервирано със запражен праз лук, то беше просто вкусотия, както и плътното, силно и сензационно крехко говеждо месо „Aubrac“.

По време на обяда разговорът се насочи към съдбата на фермера през 21 век. Джон Елиът се отчайва за бъдещето на селското стопанство, тъй като супермаркетите свиват маржовете до минимум, а потребителите се откъсват от процеса на производство на храни. „Освен ако всички не подкрепим селската общност, нацията ще се превърне в един огромен вносител на хранителни продукти и семейните ферми ще изчезнат. Експертизата вече се губи на земята. Трябва да дерегулираме, за да позволим на местния месар, местния пекар да процъфтява и трябва да разхлабим монополния контрол на големите вериги“, казв той.

Питам го за неговия чичо, Хенри Балфур Гардинър, все още популярен сред певците днес с драматичния си химн „Te Lucis Ante Terminum“. Той е щедър меценат и музикален поддръжник, организирайки сезони в старата лондонска „Queen’s Hall“ и най-вече първото изпълнение на новото произведение на Густав Холст „Планетите“ през 1918 г.

Най-щастливият спомен на Балфур от това събитие не е самият концерт, колкото и триумфален да е, а следобедната репетиция, когато чистачките в Залата на кралицата спират работата си и танцуват с уредите за почистване на фона на неустоимата веселост на Юпитер.

Въпреки целия си талант, Балфур чувства, че собствената му музика става неуместна за 20-ти век. За съжаление, той изгаря по-голямата част от нея, обръщайки се към архитектурата, горското стопанство и земеделието. „Имам толкова мили спомени от него“, казва Джон Елиът. „Той носеше костюм от туид, винаги имаше шампанско върху лед и смяташе, че музиката започва с Бетовен и завършва с Вагнер. Чрез него се запознах с Пърси Грейнджър и Арнолд Бакс, когато бях момче – прекрасно изживяване. Пепелта му е погребана тук в гората, която той е основал, а участъци от гората все още носят имената на творби от неговите приятели композитори – „Глупостта на Густав“ и „Пиеса на Пърси“.

Разговорът варира около предимствата на английската музика (Изабела не може да забрави Вон Уилямс, Уолтън или Типет); намиране на приличен ресторант след изнасяне на концерт (Амстердам е толкова провинциален, никъде не остава отворено до късно; германците не са много по-добри); концертен етикет (американците правят толкова много шум) и концертно облекло за музиканти („Предпочитам бяла вратовръзка и смокинг за инструменталисти и певци. Това дава анонимност и просто позволява на музиката да си върши работата“).

Горе на покрива той е построил стая за писане – тихо кътче за съзерцаване, от което може да гледа към хълмовете към остров Пърбек. Изработена е изцяло от дървен материал, взет от неговите гори, всички свързани по традиционния начин, не с винтове и пирони, а с колчета.

Тук той работи върху това, което мнозина вярват, че ще бъде окончателна работа върху живота и музиката на Й. С. Бах. „Това е игра на халба, честно казано“, казва той с обезоръжаваща скромност. „Писането за музика е предизвикателство в най-добрите времена, но има толкова малко какво да продължим, когато обсъждаме Бах. Имаме музиката, разбира се, слава Богу, но имаме толкова малко изходен материал и наистина не знаем как музиката му е била приета по това време“.

Обядът приключи, Бисквит и Крекър се качват в джипа и отиваме да видим животните, докато сивата светлина започва да избледнява над „Hardy’s Wessex“.

В приятна, просторна, по немски проектирана плевня, шеговито наречена „Бенвенуто Челини“ (през сезона той дирижира операта на Берлиоз) и в съседната „Весела вдовица“ (подобна история) откриваме красивото говедо Обрак. Джон Елиът прескача оградата с отработена лекота и позира с кравите пред фотографа, галейки носовете им и предлагайки сол за близане на големите им силни езици.

Той ме превежда през двора, за да видя неговите красиви бикове; масивни зверове с втренчени очи, наречени Артист, Египтянин, Трубадур и Вулкан. Те изсумтяват и поздравяват, когато той се приближава, поздравявайки собственика си, който признава, че колкото и страховити да изглеждат, те са по-лесни за справяне отколкото някои певци.

Говорим за връзката между земята и музиката. „За мен музиката е също толкова част от сезоните, колкото и земеделието. Имам ярки спомени от детството си за музиката у дома, която подчертава годината, точно както сезоните определят начина, по който се занимаваме със земеделие. Всичко е едно, наистина“.

Сякаш за да подчертае тази връзка, изтъкнатият конструктор на органи Робин Дженингс разполага работилницата си точно отсреща на двора срещу ревящия добитък, като използва дървен материал, изсечен от горите на Джон Елиът. Така че наистина може да се каже, че музиката извира от земята. И има още едно приятно докосване. Работилницата е преустроена от бившия дом на силезийски приятел, който по време на Втората световна война изпраща в Дорсет портрет на Бах от 1748 г. – картина, която заинтригува и пленява младия Джон Елиът и го насочва по пътя му към величието.

(За да поръчате „Поклонението на Джон Елиът Гардинър в Сантяго“ (предварителна цена £13,25) за £11,25, вървете на адреса: monteverdiproductions.co.uk/shop, код за отстъпка SDGOBS107).

Маринованото еленско месо на Изабела Гардинър:

1 бут или седло (чейрек) еленско месо, 3 глави лук,1 морков,1 пръчка целина, 1 скилидка чесън, нарязана на ситно, 10 хвойнови плодове, половината смачкани, половината цели, листа от градински чай, стрък розмарин, 1 бутилка червено вино, 140 гр. парченца бекон, 140 гр. пилешки дробчета (по желание), лъжица желе от касис.

Загрейте няколко лъжици зехтин в тиган с дебело дъно, след това добавете нарязаните зеленчуци (като оставите една глава лук), разбъркайте, покрийте тигана и оставете зеленчуците да се потят на слаб огън, докато омекнат (поне 15 минути). Добавете чесъна, плодовете от хвойна, салвията и розмарина. Разбъркайте добре, след което добавете червеното вино. Когато виното заври, свалете маринатата от печката и охладете.

Направете малки разрези в месото, поставете резенчета чесън и сложете яденето в дълбока чиния. Когато маринатата е изстинала, залейте еленското месо с нея и оставете (през нощта е достатъчно, но по-добре 24 часа, като обърнете яденето по средата на времето).

Когато сте готови да започнете с готвенето, извадете месото от маринатата, увийте го плътно в кухненско фолио. Загрейте фурната до 250C и гответе месото 20 минути при тази висока температура. Намалете топлината до малко над 100C. Гответе 4-5 часа. За соса прецедете маринатата и отстранете зеленчуците и билките. В тиган се запържват парченцата бекон с останалия лук, нарязан на ситно. Ако включваме и пилешки дробчета, нарязваме почти на паста и добавяме. Добавете виното, оставете да заври и намалете наполовина. Добавете лъжица желе от касис и ако е много течно, малко царевично брашно. За да сервирате, отвийте печеното месо от фолиото и добавете сока от опаковката към соса.

(…от редакцията на „Guardian“ по време на копиране на тази статия:

Тъй като 2023 г. набира скорост и вие се присъединявате към нас от Германия, желаем малка услуга, за която да ви помолим. Новата година означава нови възможности и се надяваме тази година да доведе до така необходимата стабилност и напредък. Каквото и да се случи, „Guardian“ ще бъде там, осигурявайки яснота и безстрашни, независими репортажи от целия свят, 24/7. Времената са трудни и знаем, че не всеки е в състояние да плаща за новини. Но тъй като се финансираме от читатели, разчитаме на продължаващата щедрост на онези, които могат да си го позволят. Тази жизненоважна подкрепа означава, че милиони могат да продължат да четат надеждни доклади за събитията, оформящи нашия свят.

Ще инвестирате ли в „Guardian“ тази година?

За разлика от много други, ние нямаме собственик милиардер, което означава, че можем безстрашно да преследваме истината и да я докладваме почтено. 2023 няма да е по-различна; ние ще работим с решителност и страст като търговска марка, за да ви предоставим журналистика, която винаги е свободна от търговска или политическа намеса. Никой не контролира нашите редактори и не отклонява вниманието ни от най-важното. С вашата подкрепа ще продължим да поддържаме журналистиката на „Guardian“ отворена и безплатна за четене от всички. Когато достъпът до информация е равен, по-голям брой хора могат да разберат глобалните събития и тяхното въздействие върху хората и общностите. Заедно можем да изискваме по-добро от силните и да се борим за демокрация. Независимо дали давате малко или много, вашето финансиране е жизненоважно за захранването на нашето отчитане за години напред. Ако можете, моля, подкрепете ни на месечна база само от € 2. Настройката отнема по-малко от минута и можете да сте сигурни, че оказвате голямо влияние всеки месец в подкрепа на отворената, независима журналистика.

Благодарим ви“.

(край на превода)

Втората статия-интервю за сър Джон Елиът Гардинър е през 2018 г. във връзка с навършване на 75 години и е поместена в сайта на Баварското радио в Мюнхен. Тя съдържа също много ценни информации за този диригент. Текста е на немски език, после ще дам пой превод на българси:

„BR Klassik“

19.04.2018 von Bernhard Neuhoff

ZU BESUCH BEI SIR JOHN ELIOT GARDINER

TRAKTOR STATT TAKTSTOCK

John Eliot Gardiner gilt als der Grandseigneur der Alten Musik. Doch er ist auch passionierter Landwirt, Waldbesitzer, Rinder- und Schafzüchter. Anlässlich seines 75. Geburtstags am 20. April 2018 besuchte ihn BR-KLASSIK-Autor Bernhard Neuhoff auf seinem Landsitz.

Südwestengland, Grafschaft Dorset, in the middle of nowhere. Zwischen den typisch englischen Hecken schlängeln sich enge Sträßchen über die Hügel. Plötzlich zweigt ein Feldweg ab. Hinter einem Gatter taucht ein altes Farmhaus aus roten Ziegeln auf, eher bäuerlich als herrschaftlich. Daraus tritt ein hochgewachsener älterer Herr. Es ist John Eliot Gardiner, Waldbesitzer, Rinder- und Schafzüchter – alles streng nach den Regeln des biologischen Landbaus.

Im Moment hat er wahnsinnig viel Arbeit. Die jungen Kälbchen sind vor wenigen Tagen auf die Welt gekommen, auch die Schafe haben Junge. “Ich bin gerade von einer anstrengenden Tournee mit dem London Symphony Orchestra zurückgekommen”, erzählt er. “Jetzt freue ich mich sehr auf die nächsten Wochen, in denen ich mich endlich wieder um die Farm kümmern kann. Es gibt so viel zu tun!”

„Ist das nicht fantastisch? Hier sind meine Wurzeln!“ (John Eliot Gardiner)

Seit den 20er-Jahren prägt seine Familie diese Landschaft. Stolz zeigt Gardiner auf den Wald hinter dem Bauernhaus. Mehr als dreieinhalb Millionen Bäume haben sein Vater und sein Onkel in dieser Gegend gepflanzt. “Ist das nicht fantastisch? Hier sind meine Wurzeln!” Die Landschaft hat auch die Gardiners geprägt: Sein Vater leitete hier Volkstanzgruppen. Noch heute liebt Sir John Eliot neben dem Jazz auch die englische Volksmusik – und Komponisten wie Percy Grainger, die sich davon inspirieren ließen.

EIN KUHSTALL NAMENS “BENVENUTO CELLINI”

Bildquelle: © Bernhard NeuhoffIm Geländewagen fährt mich Sir John Eliot durch seine Ländereien. Nach drei Minuten Fahrt erreichen wir die Ställe. Er zeigt mir die flauschigen Kälbchen, die noch etwas wackelig auf den Beinen stehen. Der eine Stall heißt “Die Lustige Witwe”, der andere “Benvenuto Cellini”. Beide Stücke hat er an der Oper Zürich dirigiert: In der Schweiz verdient man gut. Das Honorar hat er in die Kuhställe investiert.

Weiter geht’s mit dem Wagen den Hügel herunter. Gardiner deutet auf das weiße Haus, in dem er aufwuchs. Gern erinnert er sich an die nordenglischen Schwerttänze, die er Jahr für Jahr mit seinem Vater aufführte. Aber auch Schütz und Monteverdi wurde gesungen in der Familie Gardiner. Über das Treiben wachte mit strengem Blick kein Geringerer als der Thomaskantor. Während des 2. Weltkriegs hing hier am Treppenabsatz das berühmte originale Bach-Porträt von Elias Gottlob Haußmann – eine Leihgabe von jüdischen Freunden aus Deutschland, damit Bachs Konterfei den Krieg übersteht. Heute hängt das Bild wieder in Leipzig, wo Gardiner Präsident der Bach-Gesellschaft ist.

Der kleine John fand den Mann mit der Perücke damals allerdings ziemlich unsympathisch: “Ich konnte das Bild nicht mit der Musik zusammenbringen, die ich damals schon liebte. Ich sang als Knabensopran die Motetten, kannte meine Stimme auswendig, spielte auch zwei Violinkonzerte. Und diese Musik war so aufregend, so tänzerisch und lebendig, so geistlich im besten Sinn. Ich konnte mir einfach nicht vorstellen, dass dieser strenge Thomaskantor, der so pädagogisch schaute, das komponiert haben sollte.” Erst viel später erkennt Gardiner: Bachs Augen und Stirn wirken zwar streng, aber der Mund ist sinnlich – wie Bachs Musik, die Verstand und Herz, Körper und Geist verbindet.

GESCHICHTE UND ARABISCH STATT MUSIK

Bildquelle: picture alliance / CTKTrotz des musischen Inputs aus der Familie entscheidet sich der junge Gardiner, der schon als Teenager Chöre leitet, erstmal für ein Studium der arabischen Sprache und Geschichte. Noch heute kann er Koranverse aufsagen. Auch dieses Interesse liegt in der Familie: Sein Großvater war ein berühmter Ägyptologe, der viel in Deutschland arbeitete, weshalb Gardiners Vater in Berlin aufwuchs. Eine Brücke bauen zwischen der Kultur des Westens und der des Nahen Ostens – das sieht der junge Gardiner als reizvolle Lebensaufgabe. Doch dann dirigiert der Arabistik-Student mit Freunden eine Aufführung von Monteverdis Marienvesper. Ein Sprung ins kalte Wasser, der unabsehbare Folgen hat: “Das war eine bekloppte Idee. Ich wusste fast nichts. Ich musste mir meine eigene Ausgabe machen. Zum Glück hatte ich Hilfe. Und zum Glück gibt es keine Aufnahme von diesem Konzert. Aber ein paar Berufsmusiker ermutigten mich und sagten: Du musst Musik studieren!”

Nach dem Dirigier-Studium bei der legendären Nadia Boulanger in Paris fährt Gardiner zweigleisig: Mit den von ihm selbst gegründeten Ensembles, dem Monteverdi Choir, den English Baroque Soloists und dem Orchestre Révolutionaire et Romantique, spielt er die Musik vom Barock bis zur Spätromantik auf historischen Instrumenten. Die Impulse und Ideen, die er dabei entwickelt, bringt er dann zu den konventionellen Ensembles. Besonders eng ist im Augenblick die Zusammenarbeit mit dem London Symphony Orchestra und dem Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks.

„Man muss die Musiker zu Komplizen machen“ (John Eliot Gardiner)

Gardiner, der Perfektionist, kann auch streng sein. Und ist stets bereit, für seine künstlerischen Ideen zu kämpfen. Etwa wenn Orchestermusiker nicht mitziehen, oder wenn Pfarrer, in deren Kirche er spielen möchte, sich querstellen. “Man muss Diplomat sein. Das war früher nicht leicht für mich. Mit dem Alter wird es leichter. Man muss die Musiker zu Komplizen machen.”

Sir John Eliot kann ziemlich sarkastisch werden. Doch immer geht es ihm um die Sache, um die überwältigende Schönheit und Lebendigkeit der Musik. Und die hat für ihn drei Wurzeln: Das Singen, das Sprechen und das Tanzen: “Ich habe selbst einige Jahre als Sänger gearbeitet. Das hilft, wenn man als Dirigent die Phrasierung einer Melodie vermitteln will. Und es ist gut, wenn man die historischen Tanzschritte beherrscht. Nicht nur für die Barockmusik, auch für die Musik des 19. und 20. Jahrhunderts.”

MIT BERNSTEIN DURCH PARIS

Gerade freut er sich darauf, dass er demnächst erstmals die “West Side Story” von Leonard Bernstein dirigieren wird. Im Auto sitzend erzählt er lachend, wie er Bernstein bei einem Abendessen in Paris kennenlernte – und anschließend die ganze Nacht lang mit ihm durch Montmarte zog, zweistimmig französische Arien singend.

Die Ernte, auf die der Dirigent und Biofarmer Gardiner an seinem 75. Geburtstag zurückschauen kann, ist eindrucksvoll – und wird bleiben: Seine Einspielungen der Bachschen Oratorien und des gesamten Kantatenwerks, sein Beethoven-Zyklus und seine Interpretationen von Hector Berlioz sind unübertroffen: in ihrer energiegeladenen Musizierfreude, ihrer vergeistigten Ausdruckskraft und ihrer packenden Lebendigkeit.

(край на цитата)

Превод:

Портал “BR Кlassik”

19 април 2018 г. от Бернхард Нойхоф

ПОСЕЩЕНИЕ НА СЪР ДЖОН ЕЛИЪТ ГАРДИНЪР

ТРАКТОР ВМЕСТО ДИРИГЕНТСКА ПРЪЧКА

Джон Елиът Гардинър се смята за велик сеньор на старинната музика. Но той е и страстен фермер, собственик на гора, говеда и овцевъд. По повод 75-ия му рожден ден на 20 април 2018 г. авторът от „BR-KLASSIK“ Бернхард Нойхоф го посети в селското му имение.

Югозападна Англия, графство Дорсет, в средата на нищото. Между типично английските плетове, тесни улички се вият над хълмовете. Изведнъж се отклонява черен път. Стара селска къща от червени тухли се появява зад порта, по-скоро селска, отколкото величествена. От него излиза висок, възрастен господин. Това е Джон Елиът Гардинър, собственик на гора, говеда и овцевъд – всичко това стриктно по правилата на биологичното земеделие.

Той има много работа в момента. Малките телета се родиха преди няколко дни, а овцете също имат малки. „Току-що се върнах от изтощително турне с Лондонския симфоничен оркестър“, казва той. „Сега наистина очаквам с нетърпение следващите няколко седмици, когато най-накрая отново мога да се грижа за фермата. Има толкова много работа!“

„Не е ли фантастично? Тук са моите корени!“ (Джон Елиът Гардинър)

Семейството му оформя този пейзаж от 20-те години на миналия век. Гардинър гордо сочи към гората зад селската къща. Баща му и чичо му засадиха повече от три и половина милиона дървета в тази област. „Не е ли страхотно? Тук са моите корени!“. Пейзажът също оформя семейство Гардинър: баща му ръководи тук групи за народни танци. Сър Джон Елиът все още обича джаза и английската народна музика днес – и композитори като Пърси Грейнджър, които са били вдъхновени от тях.

ОБОР НАРЕЧЕН „БЕНВЕНУТО ЧЕЛИНИ“

(Снимка: © Bernhard Neuhoff). Сър Джон Елиът ме кара през имението си с офроуд превозно средство. След три минути път стигаме до обора. Показва ми пухкавите теленца, които все още леко се клатят на краката си. Единият обор се казва “Веселата вдовица”, другият – “Бенвенуто Челини”. Той дирижира и двете творби в Цюрихската опера – в Швейцария се печели добре. Той инвестирал хонорара в оборите.

Колата продължава надолу по хълма. Гардинър посочва бялата къща, където е израснал. Той с умиление си спомня северноанглийските танци с мечове, които е изпълнявал с баща си година след година. Но творби на Шютц и на Монтеверди също се пеят в семейство Гардинър. Не друг, а „Thomaskantor“-ът Йохан Себастиан Бах наблюдават суматохата със строг поглед. По време на Втората световна война прочутият оригинален портрет на Бах от Елиас Готлоб Хаусман висеше тук на площадката – заем от приятели евреи в Германия, така че образът на Бах да оцелее във войната. Днес картината отново виси в Лайпциг, където Гардинър е президент на „Обществото на Бах“.

По онова време обаче малкият Джон намира мъжа с перуката за доста несимпатичен: „Не можех да съчетая картината с музиката, която обичах тогава. Като момче сопран пеех мотетите, знаех гласа си наизуст, и също изсвирих два концерта за цигулка. И тази музика беше толкова вълнуваща, толкова танцувална и жива, толкова духовна в най-добрия смисъл. Просто не можех да си представя, че този строг „Томаскантор“, който беше толкова педагогичен, трябваше да я композира”. Едва много по-късно Гардинър разбира, че очите и челото на Бах може да изглеждат сурови, но устата е чувствена – като музиката му, която свързва ума и сърцето, тялото и духа.

ИСТОРИЯ И АРАБСКИ ВМЕСТО МУЗИКА

(Снимка: picture alliance / CTK). Въпреки музикалния принос от семейството, младият Гардинър, който дирижира хорове от тийнейджъри, решава първо да учи арабски език и история. Той все още може да рецитира стихове от Корана днес. Този интерес се проявява и в семейството: дядо му е известен египтолог, работил много в Германия, поради което бащата на Гардинър е израснал в Берлин. Изграждането на мост между културите на Запада и тези на Близкия изток – младият Гардинър вижда това като привлекателна работа в живота си. Но тогава студентът по арабистика дирижира изпълнение на „Марианската вечерня“ от Монтеверди с приятели. Скок в дъното, който има непредвидими последици: „Беше луда идея. Не знаех почти нищо. Трябваше да направя свое собствено тълкуване. За щастие имах помощ. И за щастие няма запис на този концерт. Но няколко професионални музиканти ме насърчиха и казаха: Трябва да учиш музика!“

След като учи дирижиране при легендарната Надя Буланже в Париж, Гардинър следва двупосочен подход: с ансамблите, които сам основава – Хора „Монтеверди“, „Английските барокови солисти“ и „Революционния и романтичен оркестър“, той свири музика от барока до късния романтичен период на исторически инструменти. След това той внася импулсите и идеите, които развива в конвенционалните ансамбли. Особено тясно в момента е сътрудничеството с Лондонския симфоничен оркестър и Симфоничния оркестър на Баварското радио.

„Човек трябва да направи музикантите съучастници“ (Джон Елиът Гардинър)

Гардинър, перфекционистът, може да бъде и строг. И винаги е готов да се бори за своите артистични идеи. Например, когато музикантите от оркестъра не се съобразяват с това или когато пастори, в чиято църква иска да свири, му пречат. “Трябва да си дипломат. Преди това не ми беше лесно. С възрастта става по-лесно. Трябва да превърнеш музикантите в съучастници”.

Сър Джон Елиът може да стане доста саркастичен. Но той винаги е загрижен за разглеждания въпрос, за поразителната красота и жизненост на музиката. И за него тя има три корена: пеене, говорене и танцуване: „Аз самият работих като певец няколко години. Това помага, когато ти като диригент искаш да предадеш фразата на една мелодия. И е добре, когато можеш да предадеш усвоените исторически танцови стъпки. Не само за бароковата музика, но и за музиката от 19-ти и 20-ти век”.

ПРЕЗ ПАРИЖ С БЪРНСТЕЙН

Той очаква с нетърпение да дирижира “Уестсайдска история” на Ленард Бърнстейн за първи път. Седнал в колата, той разказва със смях как се е запознал с Бърнстейн на вечеря в Париж – и след това е минал през Монмартр с него цяла нощ, пеейки френски арии на два гласа.

Реколтата, на която диригентът и земеделецът Гардинър може да погледне назад на своя 75-и рожден ден, е впечатляваща – и ще остане такава: неговите записи на ораториите на Бах и целите кантати, неговият цикъл на Бетовен и неговите интерпретации на Хектор Берлиоз са ненадминати: в своята енергичност, радостта от правенето на музика, тяхната одухотворена изразителност и завладяващата им жизненост.

(край на превода)

Ще завърша тази юбилейна статия за сър Джон Елиът Гардинър с данни за неговата огромна дискография, която най-пълно е дадена в източник на испански език. Цитирам:

Discografía

• Bach: Sacred Masterpieces Cantatas Archiv Produktion e Philips Classics 1980/2000 22-CD
• Bach: Cantatas Volume 1 (Feast of St. John the Baptist & 1st Sunday after Trinity) CD | Soli Deo Gloria | 2005
• Bach: Cantatas Volume 7 (14th Sunday after Trinity – Feast of St Michael and All Angels) CD | Soli Deo Gloria | 2006
• Bach: Cantatas Volume 8 (15th Sunday after Trinity – 16th Sunday after Trinity) CD | Soli Deo Gloria | 2005
• Bach: Cantatas Volume 10 (19th Sunday after Trinity – 25th Sunday after Trinity –Feast of Reformation) CD | Soli Deo Gloria | 2005
• Bach: Cantatas Volume 14 (Christmas Day & Second Day of Christmas) CD | Soli Deo Gloria | 2006
• Bach: Cantatas Volume 15 (3rd Day of Christmas – 2nd Day of Christmas) CD | Soli Deo Gloria | 2005
• Bach: Cantatas Volume 19 (2nd Sunday after Epiphany – 4th Sunday after Epiphany) CD | Soli Deo Gloria | 2006.
• Bach: Cantatas Volume 21 (Quinquagesima – Annunciation/Palm Sunday/Oculi) CD | Soli Deo Gloria | 2006.
• Bach: Cantatas Volume 22 (Easter Sunday – Easter Monday – Easter Tuesday) CD | Soli Deo Gloria | 2007.
• Bach: Cantatas Volume 24 (3rd Sunday after Easter – 4th Sunday after Easter) CD | Soli Deo Gloria | 2006.
• Bach: Cantatas Volume 26 (Whit Sunday) CD | Soli Deo Gloria | 2006.
• Bach: Cantatas for Ascension Day CD | Archiv | 2000
• Bach: Cantatas for the 11th Sunday after Trinity CD | Deutsche Grammophon | 2000
• Bach: Cantatas for the 27th Sunday Trinity / Visitation of Mary CD | Archiv | 2000
• Bach: Cantatas for the 3rd Sunday after Epiphany CD | Archiv | 2000
• Bach: Cantatas for the Feast of the Purification of Mary CD | Archiv | 2000
• Bach: Choral Works CD | Deutsche Grammophon | 2004
• Bach: Christmas Oratorio CD | Archiv | 1990
• Bach: Easter Cantatas CD | Archiv | 2000
• Bach: Funeral Cantatas CD | Archiv | 2000
• Bach: Magnificat BWV 243/Cantate Jauchzet Gott in allen Landen BWV 51, Argenta/Kwella/Brett CD | Philips | 1983
• Bach: Messa in si min BWV 232, English Baroque Soloists CD | Archiv | 1985
• Bach: St. John Passion CD | Archiv | 1990
• Bach: St. Matthew Passion – Arias and Choruses CD | Archiv | 1991
• Bach: St. Matthew Passion CD | Archiv | 1989
• Bach: Trinity (9th Sunday After Trinity) CD | Deutsche Grammophon | 2000
• Bach: Whitsun Cantatas CD | Archiv | 2000
• Beethoven/Mendelssohn: Conc. per vl., Mullova/Orch. Révolutionnaire et Romantique (SACD) SACD | Philips | 2002
• Beethoven/Mendelssohn: Conc. per vl., Mullova/Orch. Révolutionnaire et Romantique CD | Philips | 2002
• Beethoven the Revolutionary: Symphony Nos. 3 & 5 CD | Archiv | 1995
• Beethoven: Leonore CD | Archiv | 1997
• Beethoven: Mass in C major / Ah! Pérfido CD | Archiv | 1993
• Beethoven: Missa Solemnis CD | Archiv | 1991
• Beethoven: Piano Concerto No. 5 / Choral Fantasy CD | Archiv | 1996
• Beethoven: Piano Concertos Nos. 1 & 2 CD | Archiv | 1997
• Beethoven: Piano Concertos CD | Archiv | 1999
• Beethoven: Sinf. n. 1-9, Orch. Révolutionnaire et Romantique CD | Archiv Produktion | 1991/1994
• Beethoven: Sinf. n. 9 op. 125 “Corale”, Orgonasova/Otter/Rolfe Johnson/Cachemaille CD | Archiv Produktion | 1992
• Berlioz: Harold en Italie / Trista CD | Philips | 1996
• Berlioz: Romeo e Giulietta, Orch. Révolutionnaire et Romantique CD | Decca | 1989
• Berlioz: Symphonie Fantastique CD | Philips | 1993
• Berlioz: Messe solennelle, Monteverdi Choir & Orchestre Révolutionnaire et Romantique | Universal International Music | 1994 Grammy Award for Best Choral Performance 1995
• Best of the Vienna Philharmonic CD | Deutsche Grammophon | 2004
• Brahms: Choral Works CD | Philips | 2006
• Brahms: Requiem tedesco, Margiono/Gilfry CD | Decca | 1990
• Britten: War requiem/Sinf. primavera/S.Cecilia/Flower, Orgonasova/Rolfe-J. CD | Deutsche Grammophon | 1997
• Bruckner: Mass No. 1 / Motets CD | Deutsche Grammophon | 2001
• Chabrier: España / Suite Pastorale / Habanera CD | Deutsche Grammophon | 1996
• Danny Boy CD | Philips | 1996
• Debussy: The Debussy Edition, 150.º Anniversario della nascita CD | Deutsche Grammophon | 2012
• Elgar: Enigma Variations / In the South CD | Deutsche Grammophon | 2002
• Fauré: Requiem CD | Philips | 1994
• Gluck: Alceste CD | Philips | 2002
• Gluck: Iphigénie en Aulide CD | Erato | 1990
• Gluck: Iphigénie en Tauride CD | Philips | 2004
• Gluck: Orfeo ed Euridice, McNair/Sieden/Ragin CD | Philips | 1991
• Haendel: Aci e Galatea, Burrowes/Rolfe J. CD | Archiv Produktion | 1978
• Haendel: Alexander’s Feast CD | Philips | 2007
• Haendel: Hercules, Tomlinson/Walker CD | Archiv Produktion | 1982
• Haendel: Israel in Egypt CD | Philips | 1988
• Haendel: Jephtha CD | Philips
• Haendel: Messiah (Highlights) CD | Philips | 1983
• Haendel: Messiah CD | Philips | 2003
• Haendel: Solomon CD | Philips | 1990
• Haendel: Solomon CD | Philips | 2006
• Haendel: Mus. sull’acqua/Mus. fuochi d’artificio, English Baroque Soloists CD | Decca | 1983
• Haydn: 6 Great Masses CD | Philips | 2004
• Haydn: Heiligmesse – Missa Sancti Bernardi de Offida / Missa in Tempore Belli – Paukenmesse CD | Philips | 2003
• Haydn: Lord Nelson Mass / Theresienmesse CD | Philips | 2003
• Haydn: The Creation CD | Archiv | 1997
• Holst: The Planets / Grainger: The Warriors (SACD) SACD | Deutsche Grammophon | 2003
• Holst: The Planets / Grainger: The Warriors CD | Deutsche Grammophon | 1995
• Lehár: Merry Widow CD | Deutsche Grammophon | 1995
• Mendelssohn: Symphonies Nos. 4 & 5 CD | Deutsche Grammophon | 1999
• Monteverdi: L’Incoronazione di Poppea CD | Archiv | 1996
• Monteverdi: L’Orfeo, Otter/Argenta/Rolfe-Johnson CD | Archiv Produktion | 1990
• Monteverdi: Vespro della Beata Vergine, Monoyios/Chance/Tucker/Naglia/Terfel DVD | Archiv Produktion | 1989
• Monteverdi: Vespro della Beata Vergine CD | Decca | 1994
• Monteverdi: Vespro della Beata Vergine, Monoyios/Chance/Tucker/Naglia/Terfel CD | Archiv Produktion | 1989
• Monteverdi Gabrieli Bassano: Vespro della B.V./Mottetti, Gómez/Palmer/Bowman CD | Decca
• Mozart Collection CD Boxed Set | Deutsche Grammophon | 2005
• Mozart: Così Fan Tutte CD | Archiv | 1994
• Mozart: Così Fan Tutte, Roocroft/Mannion DVD | Archiv Produktion | 1992
• Mozart: Die Entführung aus dem Serail CD | Archiv | 1993
• Mozart: Die Entführung aus dem Serail CD | Deutsche Grammophon | 2005
• Mozart: Don Giovanni CD | Deutsche Grammophon | 1995
• Mozart: Great Mass in C minor CD | Philips | 1990
• Mozart: Idomeneo, Rolfe J./Otter/McNair CD | Archiv Produktion | 1990
• Mozart: La Clemenza di Tito CD | Archiv | 1992
• Mozart: Le Nozze di Figaro CD | Archiv | 1993
• Mozart: Le Nozze di Figaro, Terfel/Hagley/Gilfry regia Olivier Mille DVD | Archiv Produktion | 1993
• Mozart: Conc. per pf. n. 5-27/Rondò n. 1-2, Bilson/English Baroque Soloists CD | Archiv Produktion | 2001
• Mozart: Requiem / Mass in C Minor DVD | Philips | 2006
• Mozart: Requiem in D Minor CD | Deutsche Grammophon | 2005
• Mozart: Requiem/Kyrie, Bonney/Otter/White CD | Philips | 1986
• Mozart: Flauto magico, Oelze/Schade/Sieden CD | Archiv Produktion | 1995
• Mozart: Idomeneo/Ratto/Nozze/Don Giovanni/Così/Clemenza/Flauto, English Baroque Soloists CD | Archiv Produktion | 1990/1995
• Once as I remember CD | Philips | 1998
• Purcell: Fairy Queen CD | Archiv | 1990
• Schumann: Complete Symphonies CD | Archiv | 1998
• Schumann: Paradiso e la Peri/Requiem/Nachtlied op. 108, Bonney/Finley CD | Archiv Produktion | 1997
• Schumann: Symphonies Nos. 1 & 4 CD | Archiv | 2003
• Stravinsky: Rake’s Progress Ian Bostridge, Anne Sofie von Otter, Bryn Terfel, Deborah York, the Monteverdi Choir & the London Symphony Orchestra CD | Deutsche Grammophon | 1999 Grammy Award for Best Opera Recording 2000
• Stravinsky: Symphony of Psalms / Boulanger: Psalms 24 & 129 / Vieille Prière Bouddhique CD | Deutsche Grammophon | 2002
• The Artist’s Album CD | Deutsche Grammophon | 1998
• Verdi: Requiem / 4 Sacred Pieces CD | Philips | 1995
• Vivaldi: Gloria / Handel: Dixit Dominus/Gloria, Monteverdi Choir CD | Philips | 1998
• Weber: Oberon, Davislim/Kaufmann CD | Philips | 2002

(край на цитата)

Нека днес на 21 април 2023 г. почетем забележителния британски диригент сър Джон Елиът Гардинър с навършване на 80 години вчера на 20 април, като му пожелаем добро здраве, нови музикални успехи и такива в екологичното земеделие и скотовъдство, както и в личния му живот.

За много години, уважаеми сър Гардинър!

…….

BRSO: Sir John Eliot Gardiner dirigiert Schumann 4 (2. Satz)

https://www.google.de/search?q=john+gardiner+&source=hp&ei=lY5BZMjaGYiPxc8PkLeD8A4&iflsig=AOEireoAAAAAZEGcpV3hkrGpOxgP23t6XrsWtmFWOgZ2&ved=0ahUKEwiI-Z2Plbn-AhWIR_EDHZDbAO4Q4dUDCAs&uact=5&oq=john+gardiner+&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAMyBQgAEIAEMgUILhCABDIGCAAQFhAeMgYIABAWEB4yBggAEBYQHjIGCAAQFhAeMgYIABAWEB4yBggAEBYQHjIGCAAQFhAeMgYIABAWEB46DgguEIAEELEDEMcBENEDOgsIABCKBRCxAxCDAToICC4QgAQQsQM6CwguEIAEELEDEIMBOgsIABCABBCxAxCDAToICAAQgAQQsQM6EQguEIoFELEDEIMBEMcBEK8BOgsILhCKBRCxAxCDAToLCC4QgAQQsQMQ1AI6CAguELEDEIAEOg4ILhCABBCxAxCDARDUAjoICC4QgAQQ1AI6CwguEIAEEMcBEK8BOggILhDUAhCABDoLCAAQFhAeEPEEEApQAFi9NWCzN2gAcAB4AIABd4gB-AmSAQQxMi4ymAEAoAEB&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:f08f427b,vid:5s3ZBNJkADQ

…..

The art of conducting | Sir John Eliot Gardiner

https://www.google.de/search?q=john+gardiner+&source=hp&ei=lY5BZMjaGYiPxc8PkLeD8A4&iflsig=AOEireoAAAAAZEGcpV3hkrGpOxgP23t6XrsWtmFWOgZ2&ved=0ahUKEwiI-Z2Plbn-AhWIR_EDHZDbAO4Q4dUDCAs&uact=5&oq=john+gardiner+&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAMyBQgAEIAEMgUILhCABDIGCAAQFhAeMgYIABAWEB4yBggAEBYQHjIGCAAQFhAeMgYIABAWEB4yBggAEBYQHjIGCAAQFhAeMgYIABAWEB46DgguEIAEELEDEMcBENEDOgsIABCKBRCxAxCDAToICC4QgAQQsQM6CwguEIAEELEDEIMBOgsIABCABBCxAxCDAToICAAQgAQQsQM6EQguEIoFELEDEIMBEMcBEK8BOgsILhCKBRCxAxCDAToLCC4QgAQQsQMQ1AI6CAguELEDEIAEOg4ILhCABBCxAxCDARDUAjoICC4QgAQQ1AI6CwguEIAEEMcBEK8BOggILhDUAhCABDoLCAAQFhAeEPEEEApQAFi9NWCzN2gAcAB4AIABd4gB-AmSAQQxMi4ymAEAoAEB&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:0c3d685b,vid:lVgmey6LFmc

…….

John Eliot Gardiner – Bach: Johannes-Passion, BWV 245 …

https://www.google.de/search?q=john+gardiner+&source=hp&ei=lY5BZMjaGYiPxc8PkLeD8A4&iflsig=AOEireoAAAAAZEGcpV3hkrGpOxgP23t6XrsWtmFWOgZ2&ved=0ahUKEwiI-Z2Plbn-AhWIR_EDHZDbAO4Q4dUDCAs&uact=5&oq=john+gardiner+&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAMyBQgAEIAEMgUILhCABDIGCAAQFhAeMgYIABAWEB4yBggAEBYQHjIGCAAQFhAeMgYIABAWEB4yBggAEBYQHjIGCAAQFhAeMgYIABAWEB46DgguEIAEELEDEMcBENEDOgsIABCKBRCxAxCDAToICC4QgAQQsQM6CwguEIAEELEDEIMBOgsIABCABBCxAxCDAToICAAQgAQQsQM6EQguEIoFELEDEIMBEMcBEK8BOgsILhCKBRCxAxCDAToLCC4QgAQQsQMQ1AI6CAguELEDEIAEOg4ILhCABBCxAxCDARDUAjoICC4QgAQQ1AI6CwguEIAEEMcBEK8BOggILhDUAhCABDoLCAAQFhAeEPEEEApQAFi9NWCzN2gAcAB4AIABd4gB-AmSAQQxMi4ymAEAoAEB&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:1b52de50,vid:tfRSamwTGXc

…..