На 8 февруари т.г. световно прочутият композитор на филмова музика Джон Уилямс навърши 90 години
Драги приятели на оперната и филмова музика, на 8 февруари тази година навърши достойните 90 години световно прочутият композитор и диригент Джон Уилямс от САЩ – огромна фигура в жанра на филмовата музика, за когото писах статия през 2017 г., когато той навърши 85 години. През настоящата година на тази дата имах статия за друг музикален деец, поради което отложих тази за Джон Уилямс за по-късно, което правя днес на 16 февруари. През изминалите 5 години имам стотици нови читатели и приятели, нека научат какво съм писал за този голям представител на жанра филмова музика.
Защо пиша въобще за Джон Уилямс, той не е свързан с оперното изкуство? По две причини – първо, че той заслужава заради това, че е един от най-важните живи представители на жанра филмова музика, и второ – да не забравяме, че филмовото изкуство е тясно свързано с оперната музика по тази причина, че от десетки години различни оперни продукции по целия свят се филмират и така тези две изкуства се преплитат едно с друго, разбира се в твърде ограничен смисъл. Колко често в различни филми се ползват откъси или арии от оперни произведения, с което „елитарното оперно изкуство“ се приближава до широките слоеве от населението и го популяризира.
Нека сега се върна 5 години назад – на 8 февруари 2017 г. сутринта бях любопитен да проверя в Интернет какво пишат немски медии за рождения юбилей на Джон Уилямс. Имаше редица информации и то съвсем нови. Ето една такава от последните часове:
SWR1 Rheinland-Pfalz
Die Hollywood-Legende wird 85 Jahre alt
Filmmusiklegende John Williams feiert am 8. Februar seinen 85. Geburtstag. Viele Filmklassiker bekamen durch seine Arbeit unvergessliche Ohrwürmer. Mit fünf Oscars und 22 Grammys ist Williams der erfolgreichste Filmkomponist unserer Zeit. John Williams komponierte den Soundtrack für alle bisherigen Star Wars Filme.
(Превод на този първи абзац: „Легендата на филмовата музика Джон Уилямс празнува на 8 февруари своя 85-и рожден ден. Редица ленти от филмовата класика получиха чрез неговата работа незабравимо звучене. С награди от 5 Оскара и 22 Грамис (Gramophone Award) Джон Уилиямс е най-известният филмов композитор на нашето време. Той написа музиката на всички досегашни филми от поредицата „Междузвездни войни“).
(край на превода)
Цитирам по-нататък, след което ще дам превод:
Stellen Sie sich vor, sie schauen sich “Star Wars” an und wenn Darth Vader erscheint, kann man kein “Da da da, do da da, do da da…” hören. Oder, wenn Indiana Jones in einer halsbrecherischen Verfolgungsjagd seine Bullenpeitsche schwingt: was wären diese Szenen ohne die markante Filmmusik von John Williams? Kurzum: kaum so emotional, spektakulär und erinnerungswürdig!
John Williams Karriere umfasst über 50 Jahre. Der studierte Pianist und Komponist komponierte seine erste Filmmusik 1959 für den Film Daddy-O. Einen ersten großen Erfolg feierte Williams für den Musicalfilm “Anatevka”. Für diese Arbeit gewann er seinen ersten Oscar. Danach entstand eine heute schon über 40 Jahre dauernde Partnerschaft mit Steven Spielberg. Für seine Soundtracks zu “Der weiße Hai”, “E.T. – Der Außerirdische” und “Schindlers Liste” wurde Williams ebenfalls mit dem Oscar ausgezeichnet.
Neben seiner Arbeit mit Spielberg, arbeitete John Williams auch mit George Lucas zusammen. Ein paar der berühmtesten und bekanntesten Soundtracks der Welt waren das Resultat der gemeinsamen Zusammenarbeit: zum Beispiel die Star Wars und Indiana Jones-Filme.
Auch in den 2000er Jahren knüpfte Williams an seine früheren Erfolge an: weitere Oscar-Nominierungen erhielt er unter anderem für die Musiken zu “Harry Potter und der Stein der Weisen”, “Die Geisha”, “Lincoln” und zuletzt 2016 “Star Wars: Das Erwachen der Macht”.
Neben seiner Arbeit an Filmen komponierte Williams Musik für Olympische Spiele, Fernsehsendungen, sowie viele klassische Stücke.
Williams erhielt insgesamt 50 Oscar-Nominierungen. Nur Walt Disney hatte mehr. Er hat es geschafft, dass Menschen beim Gedanken an ihren Lieblingsfilm nicht nur die passenden Bilder im Kopf haben, sondern auch unvergessliche und energiegeladene Klänge.
Patrick Mauser
Stand: 8.2.2017, 8.15 Uhr
(край на цитата)
Превод: Представете си, че гледате „Междузвездни войни“ и когато Дарт Вейдър се появи, не можете да чуете „Дa дa дa, дo дa дa, дo дa дa…“. Или, когато Индиана Джоунс размахва бича си в главоломно преследване: какви биха били тези сцени без отличителната партитура на Джон Уилямс? Накратко: едва ли толкова емоционално, зрелищно и запомнящо се!
Кариерата на Джон Уилямс обхваща повече от 50 години. Обученият пианист и композитор създава първата си филмова музика през 1959 г. за филма „Daddy-O“. Уилямс отпразнува първия си голям успех с музикалния филм “Анатевка”. За тази работа той спечели първия си Оскар. Това е последвано от партньорство със Стивън Спилбърг, което продължава повече от 40 години. Уилямс също получи Оскар за саундтраците си към „Бялата акула“, “E.T. – Извънземното” и „Списъкът на Шиндлер“.
В допълнение към работата си със Спилбърг, Джон Уилямс е работил и с Джордж Лукас. Някои от най-известните и разпознаваеми саундтраци в света са резултат от съвместната работа: например филмите “Междузвездни войни” и “Индиана Джоунс”.
Уилямс продължава предишните си успехи през годините на новия век: получава още номинации за Оскар за музиката към „Хари Потър и философският камък“, „Гейшата“, „Линкълн“ и последно през 2016 г. „Междузвездни войни: Силата се пробужда“.
В допълнение към работата си по филми, Уилямс е композирал музика за Олимпийските игри, телевизионни предавания и много класически пиеси.
Уилямс получава общо 50 номинации за Оскар. Само Уолт Дисни има повече. Джон Уилямс е успял, когато хората мислят за любимия си филм, те не само да имат правилните образи в главите си, но и незабравими звуци, заредени с енергия.
Патрик Маузер Състояние: 8.2.2017 г., 8.15 ч.
(край на превода)
Цитирах тази кратка статия само за обща информация, сега ще пиша доста подробности за самия юбиляр и неговото дело. Известно ми е, че музикалното дело на Джон Уилямс в областта на филма е добре познато и в България. В Уикипедия има страници на български език не само за него, но и за почти всички филми, за които той е писал музика, също и статии, които дават достатъчно информация за дейността му и голямото признание, което му се оказва. През лятото на 2016 г. попаднах на една особено важна информация за него в българска медия:
Портал „Новините.bg“
Джон Уилямс ще бъде награден от Американския филмов институт
9 юни 2016 г.
Композиторът Джон Уилямс ще получи Наградата на Американският филмов институт, смятана от мнозина за „най-високата чест за кариера в киното”, пише АФП. Творческият път на 84-годишния Уилямс се простира в 7 десетилетия и включва всеизвестни произведения като музиката за филмови класики като „Междузвездни войни” и „Челюсти”. Симфоничните произведения на Уилямс са неизменна част от цялостния образ на тези заглавия в популярната култура. На специална церемония по-късно тази вечер наградата ще бъде връчена от Стивън Спилбърг. Галата ще се проведе в холивудския „Долби Тиътър”, където обикновено се раздават и призовете „Оскар”. Уилямс ще е първият композитор, носител на наградата, на която са носители актьори като Стив Мартин, Мел Брукс, Том Ханкс и Мерил Стрийп.
„Джон Уилямс е написал саундтрака на живота ни”, заяви ръководителят на филмовия институт Хауърд Стрингър. Композиторът е работил по над 150 филма на големия и малкия екран от 1958 г. насам. Най-добре е познат със съвместните си проекти със Спилбърг като „Челюсти”, „Извънземното”, „Списъка на Шиндлер”. Уилямс е печелил „Оскар” за всеки един от тези филми, както и за „Междузвездни войни” и „Цигулар на покрива”. Той е бил номиниран за златната статуетка 50 пъти, което го превръща в рекордьор сред живите артисти и втори за всички времена след Уолт Дисни.
(край на цитата)
Продължавам със статията си за Джон Уилямс от 2017 г.:
Както писах в самото начало, днес на 8 февруари 2017 г. темата на моята статия е по-широка от обичайните до сега. Причината е, че за днес нямам отбелязана дата за юбилей на оперен деец, а в същото време идеята да пиша днес идва от едно изпълнение на една широко известна в момента оперна и концертна певица от САЩ, чийто старт започна през 1979 г. в Оперния театър в Дармщадт, в градът и в околността на който живея от 1974 г. тук в Германия.
Тази певица е сопраното Барбара Боней или Барбара Бонни (Barbara Bonney), за която ще дам малко по-късно някои подробности. Между другото, на 14 април 2016 г. Барбара Боней навърши 60 години, и аз написах на този ден специална статия по този случай. Познавам я лично от далечното минало – през 1976 и 1977 г. пях два сезона в хора на Оперния театър в Дармщадт (операта „Лоенгрин“ от Вагнер) и през следващите години, когато вече започнах да уча допълнително и да работя в основната си професия като математик, в някои надвечери или в съботи и недели съм посещавал репетиции на опери или съм се срещал в кафенето на театъра с приятели от хора на операта, с които имах вече връзки. Така през 1979 г. младата американка Барбара Боней беше приета в ансамбъла на театъра и на два пъти сме били на една маса в кафенето, където взаимно сме се запознали чрез други нейни колеги. Тя игра тогава в ролята на Анна в операта „Веселите жени от Уиндзор“ от Ото Николай – една комична немска опера, която се играе главно в немскоезичните страни. Сюжета е по прочутата комедия на Шекспир, някои от действащите лица са като тия от операта „Фалстаф“ от Верди, например Фалстаф и Фентон. Барбара Боней беше тогава на 23 години (родена е на 14 април 1956 г. в Маунтклер, щата Ню Джърси), съвсем млада, но певица с голям потенциал, независимо че е започнала музикалното си образование в Канада като челистка. После идва в Европа – в Залцбург, където учи пеене при известния тогава педагог Валтер Ранингер (Walter Raninger) в прочутия „Моцартеум“.
След два или три сезона Барбара Боней напусна Дармщадт, където игра редица главни роли (на някои нейни изяви съм бил) и започна да пее на сцените на оперните театри във Франкфурт, Хамбург и Мюнхен. Спомням си, че тогава тя бързо се прочу и отзивите в различни медии бяха много добри. През 1984 г. играе за пръв път на сцената на Ковънт Гардън в Лондон като Софи в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, през 1985 г. е дебюта й на Миланската Скала като Памина във „Вълшебната флейта“ от Моцарт. Три години по-късно, през 1988 г. Боней играе с голям успех в родината си – на сцената на МЕТ в Ню Йорк в ролята на Наяде (Najade) в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус. От края на 80-те години ангажиментите на Барбара Боней са още по-интензивни и на всички големи оперни сцени и музикални фестивали.
Барбара Боней е прочута с нейния „ясен лиричен сопран, звучащ като лъч (оригинал на немски език: Bonney ist bekannt für ihren klaren, “strahlenden” lyrischen Sopran). Няма да се спирам на отделни роли, но нейните най-сполучливи са Софи в „Кавалерът на розата“, както и Памина във „Вълшебната флейта“ и Сузана в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт. Тя има огромна дискография – около 90 записа, между които 15 солови албума.
Барбара Боней е член на „Кралската музикална академия“ в Стокхолм, гост-професор в „Royal Academy of Music“ в Лондон и преподава от зимния семестър на учебната година 2007/2008 в „Моцартеума“ в Залцбург, където има титлата „професор по вокално изкуство“.
Каква е тази случайност, че Дармщадт е бил стартов пункт и за други оперни певици, започнали кариерата си в местната опера, която не е от най-известните в Германия, а после са изградили значителна световна кариера. През месец октомври 2014 г. писах за друга американка от САЩ – сопраното Черил Стюдър (Cheryl Studer) с рожден ден 24.10.1955 г., която също дебютира в тия години в Дармщадтската опера и след това изгради особено голяма световна кариера. С нея също се познавах, и там това запознанство стана в кафенето на оперния театър. А най-интересното, в началото на своята певческа кариера тук в Германия през 70-те години българският сопран Галина Савова (мир на праха й, помина се в началото на 2021 г. във Варна) беше няколко сезона солистка в оперния театър в Дармщадт. Когато аз пеех в разширения хор при операта „Лоенгрин“, тя играеше два сезона с голям успех Елза и след това започна голямата й международна кариера, особено при продукцията на „Турандот“ от Пучини в Париж – на грамадната сцена, където са играли главната роля при различни спектакли заедно с Гена Димитрова. В тези години Галина Савова живееше и в Дармщадт и сме се срещали по улиците или другаде. Така че този град е бил според мене една случайност, но при моите спомени се открояват три значителни примера за певици, затова ги отбелязах. Последният, четвърти пример е вече за мъж – баритонът Антон Керемидчиев, който и сега продължава успешната си международна кариера, също беше няколко сезона член на ансамбъла на оперния театър в Дармщадт. В последните години срещам неговото име в редица оперни продукции на Любка Биаджони цу Гутенберг, които тя прави всяка година тук в Германия от 2007 г. на музикалния фестивал в замъка „Herrenchiemsee“ в Бавария.
А сега ще направя връзката с началото на тази статия. Знам, че много любители на класическата музика, също и на оперната, харесват и слушат с удоволствие хубава филмова музика, написана от добри композитори, изпълнявана от големи симфонични оркестри и звучаща често като в концерт в огромна зала. Преди няколко години, като се занимавах в една оперна енциклопедия с биографията на някои „по-модерни“ оперни композитори, ме заинтересува живота и творчеството на един австрийски автор с нещастна съдба, роден през 1897 година. Това е Ерих Волфганг Корнголд (Еrich Wolfgang Korngold), починал през 1957 г. в Холивуд. Тук няма да се спирам на подробности, само ще спомена, че е бил музикален вундеркинд и много отрано се отдава на музикалното изкуство, като получава във Виена солидно образование при най-добри специалисти. На 11 години написва една балетна пантомима, която е изнесена с голям успех в тогавашната „Придворна опера“ във Виена. Това става през 1910 година. Още като 9-годишен обръща внимание с таланта си на Густав Малер. А като 19-годишен създава и първите си две едноактни опери. През 1920 г. Корнголд създава първата си и може би най-известна днес опера „Мъртвият град (Die tote Stadt)“. Тази опера е прочута и с това, че има премиерата си едновременно на сцените на два големи оперни театра – в Хамбург и в Кьолн – на 4 декември 1920 г. Именно по повод от кръглата годишнина – 95 години на тази премиера, на 4 декември 2015 г. написах доста подробна статия тук във Фейсбук, която се посрещна с голям интерес от моите читатели и приятели.
Така 23-годишният Корнголд става знаменита личност в тази епоха. Той е и отличен пианист и диригент, през 1921 г. става главен диригент на Оперния театър в Хамбург, през 1927 г. е вече професор по композиция, теория на музиката и дирижиране в Музикалната академия във Виена, където води и един клас по оперно изкуство. Специално операта „Мъртвият град“ – едно отлично произведение на музикалния импресионизъм в годините след Първата световна война създава световна популярност на автора. Операта се играе на всички големи сцени в Европа, през 1921 г. е поставена на сцената на МЕТ в Ню Йорк като първа немскоезична опера след края на войната. Успехът в САЩ е огромен, може би поради факта, че главните роли изпълняват легендарните Ричард Таубер (Richard Tauber) – тенор и Мария Ерица (Maria Jeritza) – сопран – известни солисти на театъра. Извинете, в този момент, в който пиша тези редове, от радиото ми зазвучава позната мелодия от тази опера – берлинският предавател „Класик радио“ често пуска мелодии от „Мъртвият град“. Звучи като интермецо, подобно на прочутото от „Селска чест“ на Маскани.
Катастрофата с личната съдба на Ерих Корнголд настъпва с идването на власт на националсоциалистите в Австрия. Преди два дни писах за нещастната съдба на един от пионерите на оперното дело в България – Иван Вульпе, който на 49 години е съкратен от професорското си място в Софийската музикална академия и като солист в Софийската опера. Писах, че когато политическата власт в България се поема от проф. Александър Цанков, Вульпе като русофил е отстранен от работа. Скоро се разболява и умира, може би от мъка. В Австрия става друго – Корнголд има еврейски корени, още никой не го заплашва, но редица личности от света на музиката, литературата и театъра, които също имат еврейски произход и са предвидливи, чувстват опасността и навреме напускат страната. Ерих Корнголд следва стъпките на големия си приятел, съратник и съветник по въпроси на различните изкуства – великия режисьор Макс Райнхард (Max Reinhardt), който вече е напуснал Виена и заминал за САЩ. Така през 1934 г. Корнголд емигрира също в САЩ, където продължава връзките си с Райнхард.
В САЩ обстановката и интересите на масовия зрител и слушател са също други. Мнозина читатели си спомнят нещастната съдба на австрийския писател Стефан Цвайг (мой идол в младежките ми години), също с еврейски произход, който напуска Австрия и след няколко години, свързан с родния немски език, страда така, че намира единственото решение да сложи край на живота си по време на изгнанието в Бразилия.
Една трагична съдба, която помня още от ученическите си години. Не всички писатели свикват бързо да пишат на друг език, това е много сложен индивидуален процес. При Ерих Корнголд като музикант нещата стоят по друг начин – той твори и в Америка, сменя интересите си според обстановката. Пише музика за ревюта и преди всичко бързо е оценен в Холивуд като отличен автор на филмова музика. Пише такава за 18 филма и ако днес слушаме откъси от тази музика, ще останем възхитени. В областта на оперното изкуство той продължава да създава и други опери, но те не намират особено добър прием, поради което „Мъртвият град“ си остава неговото изключително добро постижение в този жанр. Все пак той продължава да твори чак до смъртта си и друг вид „сериозна“ музика – една симфония, камерна музика и по един концерт за пиано, цигулка и виолончело в съпровод с оркестър.
В редица музикални справочници се отбелязва, че след затишието на интереса към „Мъртвият град“ в периода между двете световни войни, даже и по-късно, едва след много сполучливата й постановка в „New York City Opera“ през 1975 г., интереса към тази опера нараства неимоверно. Специалистите отбелязват, че главна причина за това е и факта, че тази постановка е заснета на музикални носители от много известна фирма и по този начин слушана в цял свят от оперни любители, което предизвиква ренесанса й. Не ми е известно, дали някой оперен театър в България е поставил до сега „Мъртвият град“. Музиката е много мелодична, напомня веризмото на италианските майстори, но с нюанси от стила на Рихард Щраус – типична за импресионизма от тия години. При това сюжетът е твърде романтичен, бихме го определили по-точно в полето на сюрреализма. За всичко това писах подробно в статията от 4 декември 2015 г.
Отделих се от главната тема, понеже Корнголд твори много успешно филмова музика и съм сигурен, че и други майстори на операта, например Пучини, ако в тия времена около 1920 г. е имало филми с музика, сигурно щеше да напише прекрасна музика към тях.
Сега да се върна на темата за сопрана Барбара Боней. В някои филми с повече и разнообразна музика, често и близка до симфоничната, същата се придружава и от солисти, но ние често не се замисляме кои са те, ако не четем текстовете в края на даден филм. Аз не съм се замислял изобщо, че при много такива филми е пяла и „моята позната от 1979 г.“ Барбара Боней, просто не мога да го допусна. Скоро слушах по радиото в програма от берлинския предавател „Класик радио“ едно чудесно изпълнение на солистка с голям симфоничен оркестър, което ми направи особено впечатление. Това изпълнение бях слушал и друг път, но не съм се замислял. Много често след края започва друга мелодия, този път обаче чух част от думите на модератора: „солистка беше Барбара Боней по музика от Джон Уйлямс“. Не стана въпрос за самата музика – дали е от филм или солова песен. Разбира се, че знам кой е Джон Уйлямс, неговото име е добре познато на всеки човек, който обича хубава филмова музика и то в суперпродукции на Холивуд. Той в момента е един от най-добрите филмови композитори, особено познат в музика от филми на Стивън Спилбърг и Мартин Скорсезе. Освен това, той е автор на музиката при откриване на редица олимпийски игри, но просто не съм чел специални информации за него.
Знам много добре, че редица композитори на филмова музика имат солидно музикално образование, че големите филмови режисьори си избират за автори на музиката прочути и вече известни личности, защото ефекта от тази музика играе основна роля при възприемането на един филм и неговата популярност. Не са необходими примери, такива съществуват стотици. Така е в целия свят. Отдавна не живея в България, но знам например, че моят роднина Божидар Петков (син на нашите кръстници Марилка и инж. Стефан Петкови), който следва и завърши през 60-те години Краковската музикална академия в Полша като пианист и композитор, после се прочу в България също и с филмова музика към редица български игрални филми. Жалко, Божидар Петков се помина преди няколко години, както и неговите родители, и то доста отдавна.
Така че беше достатъчно преди известно време да се ориентирам в Интернет за Джон Уйлямс и да направя извод, че това е един от най-интересните съвременни автори на този вид музика. Научих доста подробности, и понеже той е роден на 8 февруари, реших днес да пиша за него. Все пак ми беше интересно да науча, каква е връзката между него и Барбара Боней, дали той не пише и други произведения, като солови песни и прочие. Открих в страницата на Барбара Боней (на немски език) в Уикипедия следното изречение: „Einem größeren nicht-klassischen Publikum wurde sie 2001 durch den Soundtrack zu Steven Spielbergs Sciencefiction-Film „A.I. – Künstliche Intelligenz“ (Musik: John Williams) bekannt“. Превод: „На една по-широка публика, която не познава класическата музика Барбара Боней става позната през 2001 г. чрез саундтракът към научно-фантастичния филм на Стивън Спилбърг „A.I. – Изкуствен интелект“ (музика: Джон Уилямс)“. Това вече ми даде повод да се поразровя в биографията на Джон Уилямс и разбрах, че той не пише само филмова музика, но и че е активен и в много други области, също и като диригент. Прочетох например: „През април 2004 г., февруари 2006 г. и септември 2007 г. Джон Уилямс дирижира Ню-Йоркската филхармония при изяви в Ню Йорк. Първоначалният концерт води и до последвали два благотворителни концерта през 2006 г. (със споделяне на лични спомени от режисьорите Стивън Спилбърг и Мартин Скорсезе) и още три през 2007 г., които са удостоени с честта да открият музикалния сезон. Билетите за всички концерти са разпродадени“.
Няма какво повече да говоря общи неща – подробностите са описани в стотици линкове в Интернет, а в страниците за него в Уикипедия (в момента на 57 езика) могат да се прочетат и най-малките подробности. Голямото ми учудване дойде, когато видях страницата му на български език – пример в това отношение. Ако така се постъпваше за оперните дейци в България, нямаше какво повече аз да прибавям в моите статии. Просто влезте в тази страница и ще се убедите как трябва да се пише. Очевидно известността на Уилямс по целия свят с музиката му във филми като: „Междузвездни войни“, „Бялата акула“, „Супермен“, „Извънземното“, „Индиана Джоунс“, „Сам вкъщи“, „Списъкът на Шиндлер“, „Джурасик парк“, „Война на световете“ и редица други е неимоверно голяма. Като си помисли човек, че Джон Уилямс е композирал музиката или отделни песни за 110 филма, просто не може да повярва. И като връх към това идва в началото на новото хилядолетие и музиката към много от филмите в поредицата „Хари Потър“. Не случайно Уилямс композира музиката при откриване на Олимпийските игри през 1984, 1988,1996 и 2002 години, както и музика в редица телевизионни предавания, солови песни и други. По-късно в статията ще се спра на някои специални изяви с негова музика, тук само ще пиша, че той е автор на две симфонии, множество концерти за соло-инструмент и оркестър, както и отделни кратки творби за оркестър или различни други ансамбли. Той е автор на мюзикъла „Thomas and the King“ от 1975 г., със сюжет от епохата на Thomas Becket и английския крал Хенри Втори.
Следва малко биография: Джон Уилямс (John Towner Williams) е роден на 8 февруари 1932 г. в Flushing, Queens, New York City, щат Ню Йорк. Той е композитор, диригент и автор на филмова, солова и оркестрова музика. От началото на 70-те години Уилямс е считан за един от най-известните и най-успяли композитори на филмова музика. Той е многократен носител още от това време на наградите „Оскар“ и „Грами“. Работи с най-известните филмови режисьори като Стивън Спилбърг, Мартин Скорсезе, Джордж Лукас и други, като пише музиката към редица техни филми. В края на тази статия ще дам списък на филмите с негова музика.
Джон Уилямс е син на оркестров музикант. Още като 3-годишен той се научава да разчита музикалните ноти. Израства в Ню Йорк и през 1948 г. се преселва заедно с фамилията си в Лос Анджелис, където следва композиция в „University of California“ при Mario Castelnuovo-Tedesco. След завършване на университетското си образование Уилямс отбива военната си служба при „Air Force“ и след това се завръща в Ню Йорк. Тук той посещава прочутото училище „Juilliard School“, където учи пиано при Rosina Lhévinne. В свободното си време той работи в Ню Йорк като джазов пианист. Още през 1951 г. написва първата си клавирна соната. Следват нови произведения с класически характер. През идващите години Уилямс работи между другото и за телевизионни предаватели в САЩ, както и при различни продукции в Холивуд, най-напред под името Johnny Williams.
Няма да се спирам подробно на следващите години – те са особено успешни за Уилямс и се отразяват върху идващите поръчки преди всичко за филмова музика, и то от световно известни режисьори, които ценят качествата на музиката му. От списъка на филмите в края на статията ще се получи необходимата информация. През последните няколко години можем да отбележим филмовата музика към:
Приключенията на Тинтин: Тайната на еднорога (2011)
Боен кон (2011)
Линкълн (2012)
Междузвездни войни (оригинал на английски език „Star Wars“: Епизод VII (2015)
Както много читатели си спомнят, през декември 2015 година в целия свят се проведе гигантска рекламна кампания във връзка с премиерата на новия седми епизод на „Междузвездни войни“. Тук в Германия това беше направо извън всяка представа. Още в началото на декември като отивам да пазарувам в някои магазини за хранителни стоки, на касата получавах при заплащането рекламни пликчета за предстоящата премиера – тук под името „Star Wars“. Това беше само една част от тази рекламна кампания. Виждаха се по улици, магазини и къде ли не всякакви материали, свързани с цялата поредица филми от тази серия. Цитирам ви едно изказване в немска медия по този феномен:
„Dieser Film, der von zahlreichen Kritikern gefeiert wurde und sieben Oscars gewann, legte die Grundlage für ein Phänomen der heutigen Popkultur. Auf „Krieg der Sterne“ folgten sechs weitere Spielfilme sowie eine Reihe von lizenzierten Büchern, Comicserien, Videospielen, Ablegern, Fernsehserien, Spielzeugen, Kostümen, Rollenspielen und anderen Produkten“.
(край на цитата)
Превод: „Този филмов сериал, който се възхвалява от редица критици и спечели седем Оскара, поставя основите за един феномен на днешната попкултура. След „Star Wars“ (на немки език често представян като „Krieg der Sterne“) следват още 6 игрални филми, както и една редица от лицензирани книги, серии от комикси, видеоигри, подобни филми, тв-серии, играчки, костюми, артистични роли и други продукти“.
(край на превода)
Интересно е да видим какво се казва за тази филмова поредица на български език. Ето цитат от Уикипедия-страницата за нея: „Междузвездни войни“ (на английски: Star Wars) е филмова космическа сага на американския режисьор Джордж Лукас, създадена през 70-те години на ХХ век и разработена от неговата компания „Лукасфилм“. Поредицата се състои от седем филма, премиерата на първия от които („Нова надежда“) се състоя на 25 май 1977. Оттогава насам „Междузвездни войни“ оказват огромно влияние върху съвременната попкултура, и са третата най-печеливша филмова поредица на всички времена след „Джеймс Бонд“ и „Хари Потър“ със спечелените до момента 4,3 милиарда долара. Официалният канон (от 22 април 2014 г.) на „Междузвездни войни“ е вдъхновен от древния Рим.“
(край на цитата)
Както се разбира от тази страница, запланувани са още две серии от поредицата:
- Междузвездни войни: Епизод VIII (на английски: Star Wars: Episode VIIІ) (2017)
- Междузвездни войни: Епизод IХ (на английски: Star Wars: Episode IХ) (2019)
И за да направя връзката с композитора на музиката, ето още един цитат от Уикипедия-страницата на български език: „Музиката към филма, написана от Джон Уилямс става известна и като самостоятелно произведение и се използва като мотив в различни телевизионни шоута, театрални постановки, сигнали на предавания, реклами, компютърни игри и други“.
Що се отнася до Германия, в тукашните медии се обяви, че този последен седми епизод излиза на екран на 17 декември 2015 г. под режисурата на J. J. Abrams.
Понеже списъкът на всички филми с музика от Джон Уилямс ще дам от страницата му на български език (там заглавията отговарят на тия, под които са прожектирани в България), забелязах, че един филм с негова музика, който тук в Германия е прожектиран от 13 март 2014 г. под името „Die Bücherdiebin“ (Крадлата на книги) – екранизация на романа с автор Markus Zusak, не е включен в този списък. Оригиналното заглавие на тази немско-американска продукция е „The Book Thief“. Може би филмът не е прожектиран в България.
В настоящата статия ще се спра само на някои общи моменти от работата на Джон Уилямс, които правят особено впечатление. При работата си главно за филмови продукции в Холивуд той не се базира в композирането на музика само на един жанр, като прави впечатление преди всичко богатата и пъстра оркестрация. Само в отделни филми той нарушава това правило: „Джейн Еър“ от 1970 г., „Стенли и Айрис“ от 1990 г. и „Прахът на Анджела“ от 1999 г., който филм има номинация за „Грами“ и номинация за „Оскар“. Едни от най-интересните му музикални идеи са в четири филми от 2005 г. с напълно различен характер: „Междузвездни войни – епизод III – Отмъщението на ситите“, получил две номинации за „Грами“, „Война на световете“ с номинация за „Грами“, „Мемоарите на една гейша“ с награди „Златен глобус“, „БАФТА“ и „Грами“ и номинация за „Оскар“, „Мюнхен“ с награда „Грами“ и номинация за „Оскар“. Докато при първия филм музиката е силно драматична, във втория има елементи на ужас. В третия филм музиката се отличава с особена елегантност и простота. Най-сетне в четвъртия филм Уилямс твори траурна музика, която се поднася от струнни инструменти, пиано, китара и солово пеене.
По време на церемонията по полагане на клетва от 44-ия президент на САЩ – Барак Обама на 20 януари 2009 г. звучи музика със заглавие „Air and Simple Gifts“, написана от Уилямс за случая и изпълнена от квартет в състав: Итцхак Перлман (цигулка), Йо-Йо Ма (чело), Габриела Монтеро (пиано) и Антони МакГил (кларинет).
Стана въпрос по-горе, че Уилямс пише музика за откриване на някои олимпийски игри. Ето подробности: за Летните игри през 1984 г. в Лос Анжелис, за Летните игри през 1988 г. в Сеул / Корея, за Летните игри през 1996 г. в Атланта, Джорджия и за Зимните игри през 2002 г. в Салт Лейк Сити в Юта. През 2003 г. Уилямс е награден за тази се дейност с олимпийски орден.
През 2011 г. известната естрада (сцена) в Лос Анжелис с името „Steven Spielberg Stage“ e преименувана в „John Williams Scoring Stage“.
От 1980 до 1993 г. Джон Уилямс е бил диригент на „Boston Pops Orchestra“ и е сега техен почтен диригент. Освен тази си дейност като диригент той гостува редовно също като диригент в различни американски симфонични оркестри.
В края на тази статия цитирам списък на филмите с негова музика според информацията в страницата му в Уикипедия на български език.
За филмовата си музика Джон Уилямс печели 5 награди „Оскар“, 4 награди „Златен глобус“, 20 награди „Грами“, 7 награди „БАФТА“ и 2 награди „Еми“. Уилямс е номиниран 45 пъти за награда „Оскар“, което го нарежда на второ място по номинации след Уолт Дисни, 21 пъти за награда „Златен глобус“ и 59 пъти за награда „Грами“.
- Daddy-O (1958)
- Because They’re Young (1960)
- I Passed for White (1960)
- The Secret Ways (1961)
- Bachelor Flat (1962)
- Diamond Head (1963)
- Gidget Goes to Rome (1963)
- Убийците (1964)
- None but the Brave (1965)
- The Rare Breed (1966)
- John Goldfarb, Please Come Home! (1965)
- Valley of the Dolls (1967) номинация за Оскар
- A Guide for the Married Man (1967)
- Fitzwilly (1967)
- Как да откраднеш милион (1968)
- Хайди (1968)
- The Reivers (1969) номинация за Оскар
- Довиждане, г-н Чипс (1969) номинация за Оскар
- Storia di una donna (1970) единствената му музика за чуждестранен филм
- Джейн Еър (1970)
- Цигулар на покрива (1971) награда Оскар
- Images (1972) номинация за Оскар
- Приключението Посейдон (1972) номинация за Оскар
- Каубоите (1972)
- Cinderella Liberty (1973) номинация за Оскар
- Дългото сбогуване (1973)
- The Paper Chase (1973)
- Том Сойер (1973) номинация за Оскар заедно с Робърт Шърман и Ричард Шърман
- The Towering Inferno (1974) номинация за Оскар
- Земетресение (1974)
- The Sugarland Express (1974)
- Челюсти (1975) награди Златен глобус, БАФТА & Оскар
- The Eiger Sanction (1975)
- Семеен заговор (1976)
- Мидуей (1976)
- The Missouri Breaks (1976)
- Черната неделя (1977)
- Междузвездни войни: Епизод IV – Нова надежда (1977) награди Оскар, Златен глобус & БАФТА
- Близки срещи от третия вид (1977) номинация за Оскар
- Челюсти 2 (1978)
- Ярост (1978)
- Супермен: Филмът (1978) номинация за Оскар & две номинации за Грами
- 1941 (1979)
- Дракула (1979)
- Междузвездни войни: Епизод V – Империята отвръща на удара (1980) номинация за Оскар & две номинации за Грами, награда БАФТА
- Похитителите на изчезналия живот (1981) номинация за Оскар & две номинации за Грами
- Heartbeeps (1981)
- Monsignor (1982)
- Извънземното (1982) награди Оскар, Златен глобус & БАФТА
- Междузвездни войни: Епизод VI – Завръщането на джедаите (1983) номинация за Оскар
- Индиана Джоунс и храмът на обречените (1984) номинация за Оскар
- Реката (1984) номинация за Оскар
- SpaceCamp (1985)
- Империята на Слънцето (1987) номинация за Оскар, награда БАФТА
- Вещиците от Ийстуик (1987) номинация за Оскар
- The Accidental Tourist (1988) номинация за Оскар
- Роден на четвърти юли (1989) номинация за Оскар
- Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход (1989) номинация за Оскар
- Винаги (1989)
- Стенли и Айрис (1990)
- Невинен до доказване на противното (1990)
- Сам вкъщи (1990) две номинации за Оскар
- Хук (1991) номинация за Грами & номинация за Оскар
- Джей Еф Кей (1991) номинация за Оскар
- Сам вкъщи 2: Изгубен в Ню Йорк (1992)
- Далече, далече (1992)
- Джурасик парк (1993)
- Списъкът на Шиндлер (1993) награди Оскар, Грами и БАФТА
- Никсън (1995) номинация за Оскар
- Сабрина (1995) две номинации за Оскар
- Sleepers (1996) номинация за Оскар
- Розууд (1997)
- Изгубеният свят: Джурасик парк 2 (1997)
- Седем години в Тибет (1997)
- Амистад (1997) номинация за Грами & номинация за Оскар
- Stepmom (1998)
- Спасяването на редник Райън (1998) номинация за Златен глобус, Грами & Оскар
- Междузвездни войни: Епизод I – Невидима заплаха (1999) номинация за Грами
- Прахът на Анджела (1999) номинация за Грами & номинация за Оскар
- Патриотът (2000) номинация за Оскар
- A.I. Изкуствен Интелект (2001) номинация за Грами & номинация за Оскар
- Хари Потър и Философският камък (2001) номинация за Оскар & две номинации за Грами
- Хвани ме, ако можеш (2002) номинация за Оскар
- Междузвездни войни: Епизод II – Клонираните атакуват (2002)
- Доклад на малцинството (2002)
- Хари Потър и Стаята на тайните (2002) номинация за Грами
- Хари Потър и затворникът от Азкабан (2004) номинация за Грами & номинация за Оскар (soundtrack)
- Терминалът (2004)
- Междузвездни войни: Епизод III – Отмъщението на ситите (2005) две номинации за Грами
- Война на световете (2005) номинация за Грами
- Мемоарите на една гейша (2005) награди Златен глобус, БАФТА и Грами, номинация за Оскар
- Мюнхен (2005) награда Грами, номинация за Оскар
- Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп (2008)
- Приключенията на Тинтин: Тайната на еднорога (2011)
- Боен кон (2011)
- Линкълн (2012)
(край на списъка)
Този списък е според данните до 2015 година. Като направих справка преди 2 дни разбрах, че през 2016 г. Джон Уилямс е написал музика за нов филм, представен на кинофестивала в Кан през май 2016 г. Това е филма „Добрият великан“, прожектиран и в България по-късно. Ето кратка информация за филма от източник на български език:
„Добрият великан“ (на английски: The BFG – Big Friendly Giant) е американски фентъзи приключенски филм от 2016 г. на режисьора Стивън Спилбърг. Сценарият, написан от Мелиса Матисън, е базиран на романа за деца „Г.Д.В.“ на Роалд Дал. Премиерата се състои на 14 май 2016 г. на кинофестивала в Кан, а по кината в САЩ и България филмът излиза съответно на 1 юли и 16 септември 2016 г.
(край на цитата)
Като виждам с какво старание и прецизност българските автори са се заели със задачата да отразят правилно дейността на Джон Уилямс, мога само да завиждам за това, че в областта на оперното дело в България няма нещо подобно до сега. Защо е така, сигурно има много причини, но не е моя работа да се занимавам с това. Сигурно филмовото изкуство има далеч повече привърженици и това е една от най-важните причини. Все пак Джон Уилямс е извънредно голямо име от световен мащаб и това е понятно. Като помисля, че може би само италианецът Енио Мориконе (Ennio Morricone), роден през 1928 г., починал на 6 юли 2020 г. на 91 години, може да съперничи по качество и брой на филмите, за които е писал музика. Броят на филмите с негова музика надхвърля голямата цифра от 500 филма. Интересно е да се отбележи, че през 1999 г. Мориконе получава наградата за филмова музика на името на Ерих Корнголд, заложена в негова чест.
След тази разходка из света на филмовата музика, нека днес на 16 февруари 2022 г. да почетем кръглите 90 години, които Джон Уилямс навърши на 8 февруари и да му пожелаем добро здраве и нови успехи в писането на музика за следващи филми, особено за нови епизоди на „Междузвездни войни“ !
……
Музика от Джон Уилямс:
Barbara Bonney “Where Dreams Are Born” John Williams
´´´´´´
Музика от Джон Уилямс:
John Williams & Vienna Philharmonic – Williams: Theme from “Jurassic Park”
´´´´
Музика от Джон Уилямс:
John Williams & Vienna Philharmonic – Williams: Imperial March (from “Star Wars”)
´´´´´´
Музика от Джон Уилямс:
Lost World · John Williams · John Williams · John Williams Grandes Clássicos Do Cinema vol. 8
´´´´
Музика от Джон Уилямс:
John Williams – Where Dreams Are Born
One of the most heart-breaking themes ever written – “Where Dreams Are Born” from “A.I. Artificial Intelligence” composed by John Williams. Vocal solo by soprano Barbara Bonney.
´´´´
Музика от Джон Уилямс:
Barbara Bonney – Where Dreams Are Born (HQ)
……