Британското сопрано Джоузефин Барстоу празнува 85 години
Драги приятели на оперната музика, в дните от 5 септември до 20 октомври 2025 г., в които бях на почивка в България, имаше редица кръгли дати от рождение или кончина на музикални дейци, за които бях предвидил да пиша статии на съответната дата. Поради отстъствието ми от Германия, където пиша моите „оперни истории“, не можах да осъществя намерението си. По тази причини сега след завръщането ми на 20 октомври ще пиша последователно през следващите месеци такива статии.
Петата такава статия е днес на 7 ноември 2025 г. и се отнася за една от най-известните сопрани в генерацията си – изключителното британско сопрано Джоузефин Барстоу (Josephine Barstow), родена 27 септември 1940 г. в Шефилд. На тази дата през настоящата 2025 г. Джоузефин Барстоу навърши достойните 85 години и се радва на добро здраве и отлична кондиция за годините си. Нейната оперна кариера завърши отдавна, но мисис Барстоу доскоро имаше изяви в други музикално-драматични жанрове. Със затишието на оперната ѝ кариера в шейсетте си години, Джоузефин Барстоу се насочва към музикалния театър. През 2007 г. тя пее ролята на Хайди Шилер в концертна продукция на „Follies“ в лондонския „Паладиум“, а през 2017 г. повтаря ролята във възраждане на мюзикъла в Националния театър. През 2021 г. се завръща, за да пее за „Opera North“ във възраждане на „Малка нощна музика“ от Стивън Сондхайм.
През дългата си кариера Джоузефин Барстоу е участвала в повечето от големите оперни театри в света и е пяла разнообразен репертоар под диригентството на много изтъкнати диригенти, включително произведения от Верди, Рихард Щраус, Пучини, Леонкавало, Яначек, Пуленк, Бритън, Типет, Пендерецки, Сондхайм и много други.
Започва кариерата си с турнета с „Опера за всички“ и учи в Лондонския оперен център. Пее в „Евридика“ и „Виолета“ за оперната трупа „Садлърс Уелс“, а с Уелската национална опера играе, наред с други роли, Графинята в „Сватбата на Фигаро“, Фиордилиджи, Виолета, Мими, Амелия Боканегра и Елизабет в „Дон Карлос“. В „Английската национална опера“ тя се изявява като Виолета в „Травиата“, Наташа във „Война и мир“ от Прокофиев, Саломе, Елизабет в „Дон Карлос“, Леонора в „Силата на съдбата“, Леонора във „Фиделио“, Жана в „Дяволите от Лаудън“, Катарина в „Лейди Макбет от Мценски окръг“, Тоска, Зиглинда, Сента, Емилия Марти в „Аферата Макропулос“ от Яначек, Маршалката и Арабела в оперите от Рихард Щраус.
Връзката ѝ с Кралската опера „Ковънт Гардън“ започва рано с Втората племенница в „Питър Граймс“ от Бритън, а по-късно с Денис в световната премиера на „Градината на възлите“ от сър Майкъл Типет, Младата жена в „Идваме на реката“ от Хенце, Саломе, Елън Орфорд, Хелена в „Сън в лятна нощ“, Сантуца, Леонора, Алис, Лейди Макбет и Графинята в „Дама пика“ от Чайковски. В „Opera North“ тя пее роли, включително Тоска, Мари във „Воцек“ от Албан Берг, Аида, Медея, Лейди Билоуз и – може би най-забележителната – Глориана, роля, която е и филмирана. По-късните ѝ ангажименти включват Графинята в „Дама пика“ и Лейди Билоуз в „Алберт Херинг“ с „Opera North“, Майка Мария в „Диалози на кармелитките“ от Франсис Пуленк с „Английската национална опера“ (ENO), Костелничка в „Йенуфа“ в Овиедо и с Фламандската опера в Люксембург, и Мама Лучия в „Селска чест“ в „Teatro del Liceu“ в Барселона.
Дейм Джоузефин Барстоу е имала оперни участия в Париж, Мюнхен, Виена, Байройт, Берлин, Ню Йорк, Чикаго, Сан Франциско, Хюстън, Буенос Айрес, Хонконг, Южна Африка, Япония и Австралия. През 1986 г. тя предприема историческо турне в Съветския съюз, където пее Тоска и Лейди Макбет. Същата година тя участва в световната премиера на „Черната маска“ от Пендерецки в Залцбург. Херберт фон Караян я кани да изпее главната роля в „Тоска“ редом с Павароти и Амелия в „Бал с маски“ редом с Пласидо Доминго. След смъртта на Караян, Джордж Шолти поема дирижирането на представленията на „Бал с маски“, въпреки че записите вече са завършени по план.
Днес пиша за първи път статия за тази амбициозна певица и артистка, която в най-добрите си години е имала изключителни успехи по световните оперни сцени. Джоузефин Барстоу е изключителен талант – превъзходна певица, изразителна актриса, стройна и интелигентна.
Ето нейната кратка „визитна картичка“:
Дейм Джоузефин Барстоу е прочуто английско оперно сопрано, известно с интензивните си и драматично експресивни интерпретации на сложни женски роли. Кариерата ѝ я отвежда във водещите световни оперни театри и фестивали, включително Метрополитън опера, Английската национална опера (ENO) и Залцбургския фестивал.
Акценти в кариерата ѝ:
Ранна кариера: Дебютира през 1964 г. като Мими в „Бохеми“. Първоначално пее в оперния театър „Садлърс Уелс“ и Уелската национална опера, преди да дебютира в Кралската опера „Ковънт Гардън“ през 1969 г. Дебютира в Метрополитън през 1977 г. в ролята на Мюзета в „Бохеми“ от Пучини.
Световни премиери: Барстоу е известна с участието си в нови произведения, включително „Градината на възлите“ от Майкъл Типет и „Черната маска“ от Кшищоф Пендерецки, чиято премиера е на Залцбургския фестивал през 1986 г.
Международни изяви: Ангажиментите ѝ я отвеждат в Байройт, Париж, Мюнхен и Виена, а тя пее с известни диригенти като Херберт фон Караян и сър Джордж Шолти.
Награди: През 1985 г. е назначена за Командир на Ордена на Британската империя (CBE), а през 1995 г. е удостоена със званието Дейм-командир (DBE).
Важни роли:
Барстоу е известна със своята многостранност и превъплъщения в емоционално заредени героини. Най-важните ѝ роли включват:
Амелия в „Бал с маски“ от Верди
Тоска в „Тоска“ от Пучини
Мари във „Воцек“ от Берг
Саломе в „Саломе“ от Щраус
Емилия Марти в „Аферата Макропулос“ от Яначек
Елизабета в „Глориана“ от Бритън
Записи (избор):
„Бал с маски“ (Амелия)
„Глориана“ (Елизабета)
„Градината с възлите“ (Денис)
„Улична сцена“ (Ана Морант)
„Оперни финали“ (албум със сцени от „Саломе“, „Медея“ и други)
(край на уводните бележки)
Сега ще се спра обстойно на биографията и дейността на Джоузефин Барстоу (ползвам източници на английски, немски и италиански езици):
Дeйм Джоузефин Клеър Барстоу (родена на 27 септември 1940 г. в Шефилд) е английско сопрано.
Биография
Кариера
Родена в Шефилд, първоначално работи като учителка по английски език, преди да учи пеене при Ева Търнър и Андрю Фийлд. Учи в Университета в Бирмингам и дебютира на сцената през 1964 г. като Мими от „Бохеми“ на Пучини в турнето на „Опера за всички“.
Впоследствие печели стипендия за обучение в Лондонския оперен център между 1965 и 1966 г., а през следващия сезон се утвърждава на лондонска сцена, пеейки Евридика в „Орфей и Евридика“ и Виолета в „Травиата“ в театър „Садлърс Уелс“. През 1968 г. подписва тригодишен договор с Уелската национална опера, където изпълнява ролите на Графинята в „Сватбата на Фигаро“, Фиордилиджи в „Така правят всички“, Виолета в „Травиата“, Амелия в „Симон Боканегра“ и Елизабет в „Дон Карлос“.
През 1969 г. тя дебютира в Кралската опера като Втора племенница в „Питър Граймс“ и оттогава се радва на дълга и успешна кариера в „Ковънт Гардън“, където изпълнява роли като Денис в премиерата на „Градината на възлите“, Саломе в „Саломе“, Елън Орфорд в „Питър Граймс“, Елена в „Сън в лятна нощ“, Лучия в „Селска чест“, Леонора във „Фиделио“, Лейди Макбет в „Макбет“ и накрая Графинята в „Дама пика“ през 2002 г. През 1977 г. дебютира в Метрополитън опера като Мюзета в „Бохеми“.
През 1986 г. дебютира в Съветския съюз, където пее Тоска в операта на Пучини и Лейди Макбет в операта на Верди. Две години по-късно тя отново пее Тоска редом с Лучано Павароти под диригентството на Херберт фон Караян и Амелия в „Бал с маски“ редом с Пласидо Доминго под диригентството на Джордж Шолти. Тя също пее Мама Лучия в „Селска чест“ в „Teatre del Liceu“ в Барселона.
Кариерата й е свързана главно с „Английската национална опера“, за която пее Евридика в „Орфей и Евридика“ (1967), Керубино в „Сватбата на Фигаро“ (1968), Жана в „Дяволите от Лаудън“ (1973), Виолета в „Травиата“ (1973), Флория Тоска в „Тоска“ (1976, 1986), едноимененната героиня в „Аида“ (1977), Леонора в „Силата на съдбата“ (1978, 1992), Арабела в „Арабела“ (1980), Леонора във „Фиделио“ (1980), Мюзета в „Бохеми“ (1982, 1986), Дона Анна в „Дон Жуан“ (1987), Катарина в „Лейди Макбет от Мценска губерния“ (1987, 1991), Елън Орфорд в „Питър Граймс“ (1991).
Често сътрудничеща на „Opera North“, тя пее за тях „Аида“ (1997), Елизабета в „Глориана“ (1993, 1997, 2001), Лейди Макбет в „Макбет“ (1987), Мари във „Воцек“ (1997), в „Медея“ от Керубини (1996), „Тоска“, Лейди Билоуз в „Алберт Херинг“, Графинята в „Дама пика“ и Одабела в „Атила“.
С затишието на оперната ѝ кариера в шейсетте си години, Джоузефин Барстоу се насочва към музикалния театър. През 2007 г. тя пее ролята на Хайди Шилер в концертна продукция на „Follies“ в лондонския „Паладиум“, а през 2017 г. повтаря ролята във възраждане на мюзикъла в Националния театър. През октомври 2011 г. тя се изявява като графинята в „Дама пика“ от Чайковски, също с „Opera North“. Тя повтаря ролята в продукцията на фестивала „The Grange“ през 2023 г. (тогава е на 83 години).
Напоследък тя изпълнява редица роли в „Opera North“, включително Алис Форд, Лейди Макбет, Костелницка в „Йенуфа“, Мари във „Воцек“, Лейди Билоуз в „Алберт Херинг“ и в главните роли на Елизабет в „Глориана“, „Медея“ и „Аида“. Също така за „Opera North“ през 2021 г. (възстановена през 2022 г.) тя пее и говори ролята на Мадам Армфелд в „Малка нощна музика“ от Стивън Сондхайм.
През 1985 г. Джоузефин Барстоу е удостоена с Ордена на Британската империя (CBE) и наградата „Фиделио“ за международни режисьори. През 1995 г. е удостоена с Орден на Британската империя (DBE). Нейните записи включват: „Бал с маски“, „Глориана“, „Алберт Херинг“, „Целуни ме, Кейт, Оливър!“, „Улична сцена“, „Воцек“, „Йенуфа“ и „Диалози на кармелитките“. Сред филмовите ѝ участия са „Глориана“ и „Оуен Уингрейв“.
Личен живот
Тя е омъжена за Тери Хендс от 1964 до 1967 г., а след това за режисьора Анде Андерсън от 1968 г. до смъртта му през 1996 г.
Цитирам подробности за изявите на Джоузефин Барстоу във Виенската държавна опера. Там тя има участия в двете опери „Фиделио“ от Бетовен – една изява през 1982 г. и в „Черната маска“ от Пендерецки – 3 изяви през 1986 г. Ето подробности:
Fidelio
Leonore | 1 Vorstellung | 08.05.1982
Състав на ансамбъла:
Besetzung | 08.05.1982
| Dirigent | Adam Fischer |
|---|---|
| Inszenierung | Otto Schenk |
| Bühnenbild | Günther Schneider-Siemssen |
| Kostüme | Leo Bei |
| Chorleitung | Norbert Balatsch |
| Florestan | Spas Wenkoff |
| Leonore | Josephine Barstow |
| Don Fernando | Peter Wimberger |
| Don Pizarro | Guillermo Saràbia |
| Rocco | Karl Ridderbusch |
| Marzelline | Renate Holm |
| Jaquino | Wilfried Gahmlich |
| Erster Gefangener | Karl Terkal |
| Zweiter Gefangener | Walter Fink |
(край на цитата)
Четем името на известния в тази епоха български тенор Спас Венков в ролята на Флорестан. Респект!
…
Втората опера:
Benigna | 3 Vorstellungen | 12.09.1986–21.09.1986
Die schwarze Maske
PREMIERE
In Koproduktion mit den Salzburger Festspielen (Auftragswerk der Salzburger Festspiele)
Besetzung | 12.09.1986
| Dirigent | Woldemar Nelsson |
|---|---|
| Inszenierung | Harry Kupfer |
| Bühnenbild | Hans Schavernoch |
| Kostüme | Reinhard Heinrich |
| Choreinstudierung | Karl Kamper |
| Silvanus Schuller | Walter Raffeiner |
| Benigna | Josephine Barstow |
| Arabella | Lona Culmer-Schellbach |
| Rosa Sacchi | Marjana Lipovšek |
| Jedidja Potter | Martin Finke |
| Francois Tortebat | Hans Franzen |
| Daga | Jolanta Radek |
| Löwel Perl | Günter Reich |
| Robert Dedo | Huub Claessens |
| Plebanus Wendt | Malcolm Smith |
| Hadank | Heinz Zednik |
| Graf Ebbo Hüttenwächter | Rainer Scholze |
| Gräfin Laura Hüttenwächter | Gertrude Jahn |
| Schedel | Robert Werner |
| Doktor Knoblochzer | Kurt Equiluz |
| Johnson | Charleston Marquis |
| Eine Altstimme | Ingrid Mayr |
(край на цитата)
На световната премиера на „Черната маска“ от Пендерецки на 15 август 1986 г. като част от Залцбургския фестивал, Волдемар Нелсън дирижира хора на Виенската държавна опера и Виенската филхармония. Продукцията е режисирана от Хари Купфер, сценографията е дело на Ханс Шавернох, а костюмите – на Валтер Хаген-Грол.
Певците са Валтер Рафайнер (Силванус Шулер), Джоузефин Барстоу (Бениня), Лона Кулмер-Шелбах (Арабела), Маряна Липовшек (Роза Саки), Мартин Финке (Джедиджа Потър), Ханс Францен (Франсоа Тортебат), Йоланта Радек (Дага), Гюнтер Райх (Льовел Перл), Хууб Класенс (Робърт) Дедо), Малкълм Смит (Плебанус Вендт), Хайнц Зедник (Хаданк), Райнер Шолце (граф Ебо Хютенвехтер), Гертруде Ян (графиня Лаура Хютенвехтер), Робърт Вернер (Шедел), Волфганг Еквилуз (доктор Кноблоцер), Чарлстън Маркиз (Джонсън) и Ингрид Майр (алтов глас).
През следващия оперен сезон постановки са правени във Виенската държавна опера и в полски превод („Черна маска“) в Театър „Виелки“ в Познан. Тази продукция – новорепетирана на немски език – е изпълнена и в „Щатсопер Унтер ден Линден“ в Берлин в Деня на германското единство (3 октомври 1990 г.). Произведението е имало своята премиера в САЩ на 30 юли 1988 г. в операта на Санта Фе.
(край на превода)
Цитирам оперния репертоар на Джоузефин Барстоу от източник на италиански език:
Repertorio
Repertorio operistico
(край на цитата)
Цитирам дискографията на Джоузефин Барстоу първо от източник на немски език, после от такъв на английски:
CD parziale
- Britten, Gloriana – Mackerras/Barstow/Langridge, 1992 Decca
- Britten: Albert Herring – Josephine Barstow/Robert Lloyd, 2003 Naxos
- Poulenc: The Carmelites – Josephine Barstow/Felicity Palmer/Ryland Davies/English National Opera Chorus & Orchestra/Paul Daniel/Toby Stafford-Allen/Peter Wedd/Sarah Tynan/Roland Wood/Ashley Holland/Jane Powell/Orla Boylan/William Berger/Anne-Marie Gibbons/Catrin Wyn-Davies/Gary Coward/Natalie Herman/James B. Edwards/David Stephenson, 2006 Chandos
- Verdi, Ballo in maschera – Karajan/Domingo/Barstow/Nucci, 1989 Deutsche Grammophon
- Verdi: Arias – Josephine Barstow, 1998 JAY
…..
DVD
- Britten: Gloriana – regia Phyllida Lloyd, 2000 Opus Arte/Naxos
- Britten: Owen Wingrave – Josephine Barstow/Kent Nagano, 2001 Arthaus Musik/Naxos
- Mozart: Idomeneo (Glyndebourne, 1974) – Josephine Barstow/John Pritchard (direttore d’orchestra), Arthaus Musik/Naxos
- Verdi: Un ballo in maschera (Salzburg Festival, 1990) – Plácido Domingo/Leo Nucci/Sumi Jo/Josephine Barstow/Georg Solti, regia John Schlesinger, Arthaus Musik/Naxos
- Verdi: Macbeth (Glyndebourne, 1972) – Josephine Barstow/John Pritchard, Arthaus Musik/Naxos
(край на цитата)
Следва дискографията от източник на английски език:
Selected recordings
CDs
- Albert Herring (conductor Steuart Bedford), 1996, Naxos
- Un ballo in maschera (conductor Herbert von Karajan), 1989, DG
- Gloriana (conductor Charles Mackerras), 1993, Decca
- The Knot Garden (conductor Colin Davis), 1974, Philips
- Kiss Me, Kate (conductor John McGlinn), EMI
- Oliver! (conductor John Owen Edwards), JAY Records
- Street Scene (conductor John Mauceri), 1991, Decca
- Opera Finales (Salome, Médée, The Makropulos Affair, Turandot) (conductor John Mauceri), 1990, Decca
…….
DVDs
- Un ballo in maschera (conductor Sir Georg Solti), 2005, TDK
- Gloriana (conductor Paul Daniel), 2000, Opus Arte
- Idomeneo (conductor John Pritchard), 1974, Arthaus Musik
- Macbeth (conductor John Pritchard), 1972, Arthaus Musik
- Owen Wingrave (conductor Kent Nagano), 2001, Arthaus Musik
(край на цитата)
Накрая цитирам почестите, които е получила Джоузефин Барстоу (източник на английски език):
Honours
Appointed a Commander of the Order of the British Empire (CBE) in the 1985 New Year Honours, Josephine Barstow was promoted to Dame Commander of the Order of the British Empire (DBE) in the 1995 Birthday Honours.
Dame Josephine Barstow is currently represented by Musichall Ltd.
(край на цитата)
До края на настоящата юбилейна статия за Джоузефин Барстоу ще поместя в превод от английски език едно обширно интервю, което тя е направила на 30 октомври 1981 г. в хотела си в Чикаго при гостуване там в операта „Макбет“ от Верди, където играе в ролята на Лейди Макбет – една от най-добрите й роли. Интервюто е направено от известния американски музикален публицист Брус Дъфи (Bruce Duffie), който е световно известен с дейността си в това направление от дълги години. Брус Дъфи е публикувал ХИЛЯДИ такива интервюта в течение на десетки години с най-известните световни оперни артисти. Редица такива негови интервюта съм помествал в моите „оперни истории“ за редица мои протагонисти. Интервютата са обширни и съдържат редица подробности от живота и делото на съответните артисти.
В края на интервюто с Джоузефин Барстоу са дадени някои допълнения за Брус Дъфи и неговата многогодишна дейност.
Цитирам цялото интервю от 30 октомври 1981 г.
Разговор с Джоузефин Барстоу
От Брус Дъфи
Обикновено е изненадващо да видиш артист да се изявява и в двете части на двоен оперен спектакъл, сякаш е необходимо свръхчовешко усилие, за да завършиш работата за две вечери наведнъж. Но това се случва – може би дори по-често, отколкото човек би си помислил. В ранните дни на „Lyric Opera“ в Чикаго, Тито Гоби пя в ролите на Джани Скики от операта на Пучини и Тонио в „Палячи“ от Леонкавало в една и съща вечер; Пласидо Доминго е играл няколко пъти Туриду и Канио; Рената Ското пя и трите героини в „Триптих“ от Пучини. Тази есен Норман Мителман ни представи четиримата злодеи в „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах. Моят личен акцент от този род беше вечер в МЕТ в Ню Йорк, когато Херман Уде пя Амфортас и Клингзор в „Парсифал“ от Вагнер, като по този начин изобрази собствения си заклет враг в средното действие!
Със сигурност има още много примери, но причината това да се споменава сега е завръщането на Джоузефин Барстоу в „Lyric Opera“ по-рано този месец. Тя пее както Жената в „Човешкият глас“ на Пуленк, така и Неда в „Палячи“. Ролята в „Човешкият глас“ на Пуленк е, разбира се, специално създадена за Барстоу, тъй като драмата представя самотна фигура, на чиято част от телефонен разговор сме свидетели. А Неда е друго оперно сопрано, ухажвано от няколко мъже в живота си. Но играенето и на двете роли не би трябвало да представлява по-голяма трудност за Джоузефин Барстоу от ролята на Лейди Макбет, която тя изигра толкова майсторски миналия сезон.
Джоузефин Барстоу е изключителен талант – превъзходна певица, изразителна актриса, стройна и интелигентна. Омъжена за режисьора Анде Андерсън (който, заедно със сър Герайнт Еванс, поставя „Били Бъд“ и „Питър Граймс“ за „Lyric Opera“), тя живее в Лондон, където редовно изпълнява голямо разнообразие от роли в Кралската опера „Ковънт Гардън“ и „Английската национална опера“. Тя също така пее в големи оперни театри в Европа, както и в МЕТ и в Сан Франциско.
По време на дебюта ѝ в Чикаго миналия сезон, имах голямото удоволствие да се срещна с г-гжа Барстоу за разговор. Както често се случва, разговорът ни беше многостранен, обхващайки голяма част от работата ѝ в съвременната опера, както и стандартните ѝ роли. Докато настройваше блокфлейтата си, тя спомена прекрасния си нов дом и желанието си да прекарва повече време там. И така, продължаваме разговора…
Брус Дъфи (БД): Като певица, колко трудно ви е да кажете „не“ на определени роли, за да освободите малко време?
Джоузефин Барстоу (ДБ): До миналата година (1980) ми беше много трудно да кажа „не“. Но се преместихме във фермата за лятото и имах два месеца почивка – почти три месеца всъщност – през които поех само няколко по-малки проекта тук-там. И беше толкова прекрасно, че реших да го правя всяка година. Ще си правя по-дълга почивка всяко лято. Вече съм отказвала оферти, така че сега изобщо не е трудно.
БД : Работили ли сте някога със (съпруга си) Анде Андерсън?
ДB : Правили сме едно или две неща заедно – „Дон Карлос“ и „Бохеми“ – и скоро той ще режисира първата ми Сантуца в „Ковънт Гардън“.
БД : Много ли е трудно да работиш с някой, с когото си толкова близък?
ДБ : Не, всъщност работим доста добре – само че той е много строг с мен, много по-строг, отколкото с всеки друг в ансамбъла, което е някак си хубаво, защото тогава всички останали ме съжаляват и ме подкрепят.
БД : Никога, никога не би ли отровила сутрешното му кафе заради нещо, което е направил по време на репетиции?
ДБ : Ами, и двамата сме доста опитни и разумни и обсъждам нещата точно както бих го направила с всеки друг режисьор.
БД : Помагал ли ти е и с продукции, в които не е участвал пряко?
ДБ : Помагал ми е много, но рядко по конкретен начин. Не сядаме и не обсъждаме настоящата ми роля, но фактът, че той винаги е там и отговаря на всеки въпрос, който имам, ми оказва голямо влияние.
БД : Звучи идеално – той е там, за да отговаря на въпроси, но не се намесва, освен ако не е желан.
ДБ : Да, той просто ме оставя да си върша работата, но разбира се, ние обсъждаме много театър у дома. Отдавна е така, така че е трудно да се прецени влиянието му, но съм сигурна, че е много значително.
БД : Бих искал да поговорим малко за оперите от 20-ти век. Участвала си в доста специални продукции и си правила няколко световни премиери. Има ли нова опера, която се откроява в паметта ти и далеч надминава всички останали?
ДБ : Много ми хареса „Басаридите“ на Ханс Вернер Хенце и смятах, че е великолепно произведение, но не беше световна премиера, когато го изпълних. Изпълнихме го на английски в „Английската национална опера“. Според мен това е най-великото модерно произведение, в което съм участвала – разбира се, с изключение на Бритън. Друго произведение, което ми е останало в паметта, е „Възловата градина“ на сър Майкъл Типет. Това е прекрасно произведение – значително по-трудно от „Басаридите“ – и по-трудно за разбиране.
БД : По-музикално или драматично взискателно, или и двете?
ДБ : И двете. Либретото е сложно. Психологически е сложно произведение.
БД : Преди няколко години имаше постановка в Северозападния университет – завладяващо произведение, но много труднодостъпно.
ДБ : Да, вярно е. Никога не съм пяла в неговата „Лятна сватба“, но не мисля, че „Възловата градина“ е толкова добра. Гледала съм „Лятна сватба“ няколко пъти и я смятам за прекрасно произведение.
БД : По-лирично е.
ДB : Да.
БД : В кой момент музиката става твърде напрегната за гласа?
ДB : Трудно е да се каже. Винаги съм се опитвала да пея опери от 20-ти век като Верди или Пучини. Винаги съм подхождала към проблема, сякаш нотите са свързани в по-италиански стил. Разбира се, има произведения, където гласът е толкова изключително напрегнат, че става невъзможно. Бих казала, че това е моментът, в който вокалните трудности са наистина твърде големи. Типет и Хенце не принадлежат към тази категория, но има и други.
БД : Има ли композитори, чиято музика намирате за твърде трудна или твърде взискателна за изпълнение?
ДB : Не, защото ако знаех това, нямаше да приема произведението. Имах късмета да мога да избирам произведенията и не искам да се излагам на такъв проблем.
БД : Кои световни премиери сте изпълнявали?
ДB : „The Knot Garden“ и „The Icebreak“ от Типет, както и най-новата творба на Хенце, „We Couve to the River“. Последната беше много трудна за работа, тъй като е почти трикратна. Има три оркестъра, три места и три различни сюжетни линии, които се развиват едновременно.
БД : Само един диригент?
ДB : Да. Това очевидно е много трудно за публиката и за всички участници.
БД : Очаква ли продуцентът публиката да се съсредоточи върху едно или друго нещо във всеки един момент?
ДB : Точно това е проблемът. Ханс го е преживял самият и не съм сигурен, че е решил напълно проблема, който си е създал. Но със сигурност е режисьорско предизвикателство да насочиш вниманието на публиката към специфичен аспект на актьорската игра, ако искаш тя да се съсредоточи върху него.
БД : Може ли киното да реши този проблем по-добре?
ДB : Да, но тогава съществува рискът да се изпуснат от поглед другите два аспекта. Увлекателното при посещението на театър е, че постоянно осъзнаваш, че три неща се случват едновременно. Мисля, че в известен смисъл публиката сама решава къде да насочи вниманието си във всеки един момент, но трябва да ѝ помогнеш с това и това, а според мен това беше най-голямото предизвикателство пред пиесата. Но това е прекрасно произведение – много интересно.
БД : Нещо, което трябва да гледаш няколко пъти, за да разбереш наистина?
ДБ : Да, но публиката трябва да гледа повечето от тези съвременни произведения няколко пъти. Същото важи и за „Градината с възлите“ и много други.
БД : Как да накарате публиката да види произведение от 20-ти век и как можете да гарантирате, че ще го възприеме по-пълноценно?
ДБ : Мисля, че просто като ги насърчите и като се уверите, че публиката ще извлече нещо от това и че това не е безплодно преживяване. Ако отидат и съжаляват, че не са отишли, значи сте се провалили. Трябва да предложите нещо и това е проблем на всички – на композитора, на режисьора и на всички останали. Но да привлечете хората в театъра е особено трудно, защото повечето хора са склонни да ходят на опери, които вече познават. Операта е много скъпа среда в днешно време и тези проблеми непрекъснато се влошават. Ако имате определен бюджет за опера и го инвестирате в представления, за които знаете, че ще ви харесат – освен ако нямате особен интерес към конкретно произведение или към операта от 20-ти век като цяло.
БД : И обратното, често ми е било трудно да накарам студентите по съвременна музика да се вълнуват от „Травиата“ или „Орфей“.
ДБ : Да. Предполагам, че работи и обратното, но има повече хора по света, които искат да видят „Травиата“! [Смее се]
БД : Какво е да работиш с композитора – специално ли е?
ДB : Да, специално е. Познах Ханс много добре, както и Майкъл. Майкъл е абсолютно завладяваща личност – е, и двамата са – но от всички, които съм срещал, Майкъл има най-широки познания. В разговор той може да черпи информация от почти всяка област на цивилизацията и да я подкрепи със знания и факти. Може да говори за китайска литература, индийска музика, африканско изкуство или каквото и да е. Той познава и усвоява повече от световната култура от всеки друг, когото познавам. Той постоянно мисли за това и го знае.
БД : Съзнателно усилие от негова страна ли е да овладее всички тези области?
ДB : Не, той е просто такъв човек. Той е невероятно интелигентен – истински гений и не трябва да се използва този термин лекомислено.
БД : Звучи по-скоро като всестранно гениален.
ДB : Да.
БД : Бритън гений ли беше?
ДB : В известен смисъл, да. Той пишеше за театъра и мисля, че е редно да се каже, че „Питър Граймс“ е шедьовър. Но той беше много различен от Типет.
БД : Типет пише ли нова опера?
ДB : Не знам. Работи върху оркестрова музика, но напоследък има проблеми с очите и здравето му се влошава. Всъщност не съм го виждала от „Ледоразбиването“, което беше доста отдавна…
БД : Ако имаше нов проект и ви покани да участвате, бихте ли казали веднага „да“?
ДB : Ами… Ролята в „Ледоразбиването“, която той написа за мен, не беше особено добра, така че следващия път бих поискала по-добра… [Смее се]
БД : Участвала ли сте в „Цар Приам“?
ДB : Не, не съм участвала в „Приам Цар“, въпреки че съм я гледала много пъти.
БД : Харесва ли ви като сценична постановка?
ДB : Да, много. Мисля, че е и прекрасно произведение.
БД : Добра публика ли сте?
ДB : Да, мисля, че съм много добра публика. По-добра публика съм за произведения като това, отколкото за „Травиата“ и „Бохеми“.
БД : Различна публика ли сте за опера, в която пеете роля, отколкото за произведение, в което никога не сте участвала?
ДB : Не знам точно. Разбира се, дори никога преди да си пяла в опера, знаеш коя роля би изпяла.
БД : [С нежно побутване] Трябва да видите “Били Бъд”!
ДБ : О, обичам „Били Бъд“. Но когато отидете на театър, очаквате нещо от него, независимо дали играете или не.
БД : Значи харесвате музиката на 20-ти век повече от обикновеното актьорско майсторство?
ДБ : Когато казвате “музика на 20-ти век”, това е много широко поле. Не мога да кажа, че харесвам много от това, което се случва в момента. Харесвам произведенията, за които говорихме, но всъщност не разбирам електронната музика. И все още не съм изследвала по-експериментална музика.
БД : [С пакостливо побутване] Никога ли не сте били обект на експерименти?
ДБ : [Смее се] Не.
БД : Ако някой композитор дойде при вас и каже, че пише произведение за електронни устройства и Джоузефин Барстоу, какви предложения бихте направили?
ДБ : Бих била предпазлива.
БД : Не искате да се превърнете в транзистор, нали?
ДБ : Не, не искам.
БД : Пяла ли си някога „Erwartung“?
ДБ : Да. Открих, че е едно от най-трудните творби, които съм пяла.
БД : Защо? Заради задържането?
ДБ : Преди всичко, за да го науча. Но щом го разбрах, ми хареса. Отне ми много време, но щом го усвоих, ми хареса. Все още не съм го изпълнявала на сцена, само на концерт. Достатъчно е трудно да се пее като концертно произведение. За да го изпълня на сцена, ще трябва да се случи в доста интимна атмосфера, защото е много интимно произведение.
БД : Изпълнявали ли сте други произведения на Шьонберг?
ДБ : Не, но съм пяла някои песни от Берг. Исках да участвам във „Воцек“, но изпълнението беше отменено.
БД : Имам теория, че по-старите произведения – Монтеверди, Кавали и др. – хармонизират по-добре с по-новите, отколкото с тези от средния период.
ДБ : Разбирам какво имате предвид и е интересно. Преди да направя пауза, имахме продукция на „Орфей“ от Монтеверди в „ENOC“. Не съм участвала в изпълнението, но видях резултата. Това беше експеримент: по време на репетициите ансамбълът импровизираше върху сюжета през по-голямата част от времето. Крайният драматичен резултат беше един вид сливане на различните импровизации. Отделните изпълнители отиваха в гримьорната и избираха какво искат да облекат.
БД : Дали това беше нечия теория, че е правено по този начин през 1607 г.?
ДБ : Не, това беше просто начинът, по който този човек – Дейвид Фрийман, се опитва да внесе истина в драматичната постановка на опери. До известна степен това проработи, но бях много наясно, че би било много по-трудно да се подходи по този начин към произведение като „Травиата“. Произведението на Монтеверди се поддаваше на този подход, подобно на произведение от 20-ти век.
БД : Хареса ли на публиката?
ДБ : Реакциите на публиката бяха смесени. Повечето хора или го харесаха, или го намразиха. Някои напуснаха залата, други останаха и ръкопляскаха и викаха.
БД : Кой оркестър беше използван?
ДB : Музикално, това беше в съответствие с духа на времето – малки оркестри с колкото се може повече „автентични“ инструменти.
БД : Изпълнявахте ли и ранни произведения?
ДB : Не. Бих искала да изпея нещо подобно, но обикновено ме молят да изпея по-взискателни пиеси.
БД : Има ли пиеси, които наистина бихте искали да изпеете, но все още не са ви канили да ги изпълните?
ДB : Винаги съм искал да пея ролята на Зиглинда и скоро ще го направя в „ENOC“. Това обаче ще е след няколко години. Вече съм изпяла повечето от ролите, които съм искала да изпея. За мен става въпрос най-вече за преразглеждане на някои от по-ранните ми роли и интерпретирането им перфектно.
БД : Всичко в „ENOC“ все още ли се изпълнява на английски?
ДБ : Да.
БД : Обичате ли да пеете произведения на английски?
ДБ : Много зависи от произведението. С удоволствие бих пяла във „Воцек“ на английски, но пях в „Аида“ на английски и я намерих за ужасна, защото просто чувствах, че музиката се нуждае от италиански език. Бях постоянно разочарована.
БД : Значи „Аида“ е по-скоро опера за певци, отколкото „Воцек“?
ДБ : Да, ако се смятате за човек, участващ в два аспекта на представлението – актьорът и певецът. Понякога акцентът е повече върху едната или другата страна. За мен фокусът в „Аида“ е върху пеенето и затова ми беше разочароващо, че не мога да създам правилната музикална атмосфера за нея.
БД : Има ли някаква компенсация за това, например, да изговаряте реплика ясно и да знаете, че всички в публиката разбират точно какво сте казали?
ДБ : Да, абсолютно. Интересно беше, че хората казваха, че са гледали „Аида“ много пъти и никога не са разбирали какво се случва в дуета между Аида и Амнерис.
БД : Това е майсторска малка сцена.
ДБ : Това е майсторска малка сцена, но не мога да си представя някой, който е гледал „Аида“ многократно и да не разбира за какво е този дует. Психологическото съдържание на „Аида“ не е същото като психологическото съдържание на „Воцек“ или събитията от „Фиделио“.
БД : Работите ли повече върху произношението си, когато пеете на английски?
ДБ : Винаги се опитвам да полагам усилия, независимо какво пея, независимо от езика. Понякога успявам по-добре от другите, но когато става въпрос за „Аида“… Езикът е част от вокалната интерпретация.
БД : Пяла ли сте някога „Аида“ на италиански?
ДБ : Не, пяла съм я само в тази една продукция и не мисля, че някога ще я пея отново.
БД : Как решавате кои роли да запазите в репертоара си и кои да отхвърлите или оставите настрана засега?
ДБ : Трябва постоянно да се опитвате да оценявате способностите си; да анализирате силните и слабите си страни за всяка роля във всеки един момент. Колкото и да бих искал да я изпея, чувствам, че силните ми страни не са толкова изразени за италианска Аида, колкото би трябвало да бъдат. Представям си звученето на Леонтин Прайс за тази роля, но се страхувам, че аз не притежавам това звучене.
БД : Значи, ако директорът на голяма оперна компания ви помоли да изпеете тази роля…
ДБ : Тогава бих казала, че с удоволствие бих дошла и да изпея нещо друго.
БД : Ами ако ви предложат различна роля, ако пеете и Аида?
ДБ : Ако откажете по артистични причини, може да се опитат да ви убедят малко, но не мисля, че биха настоявали.
БД : Просто се чудех колко политика се случва зад кулисите.
ДБ : Политиката е постоянно налице навсякъде! [И двамата се смеят] Разбира се, човек се опитва да я избягва. Аз самата съм имала голям късмет и съм успявала да стоя настрана от подобни неща през повечето време.
БД : Пяла сте роли в оригиналната версия и на английски, но пяла ли сте и в друг превод?
ДБ: Да, пях Йенуфа на немски миналата пролет.
БД : Хареса ли ви да учите ролята в превод, който не е немски?
ДБ : Не ми се стори особено странно. Всички пееха на немски и определено ми беше по-лесно да науча ролята на немски, отколкото на чешки. Скоро ще пея „Онегин“ на руски и това ще бъде много по-голямо предизвикателство. Мога да говоря малко немски, но не знам как да се справя с руски. Винаги съм казвала, че никога не бих пяла на език, който не разбирам, но това е същият режисьор, който вече е изпълнил произведението с мен в Уелс на английски. Толкова много ми хареса да работя с него, че когато се появи възможността да го направя отново с него, веднага приех, въпреки че беше на руски. Така че вината е негова!
БД : Какво влияние има диригентът върху вас?
ДБ : Това варира значително от диригент до диригент. Някои настояват за собствения си стил, докато други ви дават много свобода.
БД : Кой диригент ще бъде по-снизходителен с вас?
ДБ : той е или много неопитен диригент, който просто ви насочва и ви дава свобода, или такъв с невероятен опит, който ви кара да се чувствате сякаш можете да вървите по свой собствен път, но в действителност той има пълен контрол. Прекрасно е да работиш с такива диригенти, защото те не те ограничават. Чувстваш се свободен и креативен, но в същото време си в ръцете на майстор – и това е прекрасно. Не се случва често, но когато се случи, е абсолютно фантастично.
БД: Същият въпрос важи и за режисьора.
ДБ : Режисьорите се различават дори повече от диригентите в подхода си към хората, с които работят. Наскоро работих с няколко немски режисьори, които са абсолютно непреклонни в собствената си интерпретация на произведението, предварително заложена в съзнанието им представа, още преди да са видели – камо ли да са се срещнали – с актьорите. Често това е идея, наложена върху произведението така или иначе – като политически мотивирана идея. В някои случаи беше много интересно и приятно, защото можех да съчувствам на намеренията им и да направя произведението свое. От друга страна, имаше един или два случая – особено един – в които намерих подхода им за много неподходящ и го почувствах като грешен и нарушение на самото произведение. Това беше много трудно, защото трябваше повече или по-малко да изоставиш собствените си ценности и да се държиш като марионетка. Намерих това за много обезпокоително и изобщо не ми хареса.
БД : Бихте ли отказали, ако ви попитат отново дали искате да работите с този режисьор?
ДБ: Мисля, че да.
БД : Продуцентът има ли твърде много власт?
ДБ : Не бих казала това. Може би това е вярно за някои от тези родени в Германия типове, но от друга страна, те не са единствените, които работят в оперния свят днес. Има режисьори, които са прекрасни хора, които имат много положителни неща да кажат за работата си и които умело интегрират талантите на различните ансамбли, които ангажират. Не може да се прави обобщение.
БД : Изглежда сякаш живеем в ерата на режисьора, където тя се превръща по-скоро в опера от продуцента X, отколкото в опера от композитора.
ДБ : Това се случва, но не винаги. Ако случайно работите с брилянтен диригент, това се превръща в опера на диригента.
БД : Дали това е също толкова потенциално вредно?
ДБ : Според мен това е опера на композитора, разработена съвместно от екип, който включва всички участници.
БД : Чак до майстора на перуките и майстора на реквизита?
ДБ : Ако говорите за истинска демокрация, да. Но всеки, който участва – особено изпълнителите – носи със себе си своята индивидуалност и мисля, че това е изключително важно. Това е моят собствен подход към работата в музикалния театър. Ако нямаш възможност да допринесеш сам и не си просто глас в тяло, което се движи според инструкциите, тогава няма особен смисъл да си певец и да работиш в този бизнес.
****
БД : Изнасяте ли и концерти освен опери?
ДБ : Понякога, не много често. Бих искала да изнасям повече концерти.
БД : Защо?
ДБ : Защото наистина се наслаждавам на различните дисциплини и понякога е голямо облекчение просто да оставя драматичната страна зад гърба си и да пея.
БД : Ами оперните концерти? Работят ли?
ДБ : Зависи от операта. Някои опери се получават по-добре в концертната зала, отколкото на сцената, но като цяло предпочитам сценичната версия.
БД : Правили ли сте записи?
ДБ : Само „The Knot Garden“ и CD с рецитал.
БД : Когато пеете роля, чувствате ли се сякаш композирате не само срещу всички, които вече са я пяли в театъра, но и срещу различни записи?
ДБ : Да, по някакъв начин. За съжаление, музикалната индустрия обикновено се фокусира само върху няколко певци, така че почти всички останали се считат за второкласни в сравнение. Това не вреди на бизнеса или на имиджа на артистите. Но не можем да направим нищо по въпроса. Трябва да приемем, че театралните зрители са готови да видят и чуят какво прави един изпълнител с ролята си.
БД : Колко подготовка очаквате от публиката?
ДБ : Мисля, че колкото е възможно повече е най-добре. Всеки, който просто преглежда бързо бележките с програмата, преди завесата да се вдигне, пропуска пълното преживяване. Мисля, че това е жалко, особено след като оперните представления стават все по-скъпи и взискателни.
БД : Значи имате предвид, че по-добрата подготовка трябва да даде на публиката повече стойност за парите им?
ДБ : Не просто повече стойност за парите им, но те трябва да се насладят на преживяването възможно най-интензивно. Ако преживеят само част от това, което е възможно, мисля, че това е истински жалко.
БД : А какво ще кажете за телевизията – участвахте в телевизионна продукция на “Макбет”, нали?
ДБ : Да, направих това, Боже мой, това беше преди десет години. Ужасно е, защото представлението все още се играе. Когато пристигнах в Чикаго, маестро Бартолети каза, че го е гледал в Италия миналото лято. Телевизионното представление беше първата ми „Лейди Макбет“ и също така беше единственото ми изпълнение през този сезон. Надявам се, че вече познавам ролята малко по-добре и мога да я интерпретирам малко по-различно, но тази версия все още се излъчва по целия свят.
БД : Бихте ли искали да се покаже малко споменаване в началото, припомнящо годината на запис и първия ви опит за ролята?
ДБ : Ами, да, това би било полезно… [Смее се]
БД : Освен това конкретно оплакване, вярвате ли, че телевизията помага операта да се доближи до публиката?
ДБ : Мисля, че може да бъде само полезна. Разбира се, не е същото като операта в театър и зрителите няма да имат същото преживяване, но ако телевизията направи операта достъпна за по-широка публика и предизвика интерес, така че хората след това да дойдат в театъра, това може да бъде само нещо добро. Но очевидно операта не е събитие, което може да има пълното си въздействие на малък екран в хола.
БД : Дали е компромис?
ДБ : Да. Оперното преживяване е по същество грандиозно театрално преживяване с голям оркестър и всички гарнитури.
БД : Грандиозно ли е всичко в операта?
ДБ : Тя задължително трябва да бъде по-грандиозна, отколкото в традиционния театър, поради мащаба на произведенията и броя на участващите хора.
БД : Изпълнявали ли сте някога камерна опера?
ДБ : Преди години режисирах опера от Рамо, която беше много интересна и обогатяваща. Под „голяма“ имам предвид места като Чикаго или Лондон. Изпълнихме това произведение на Рамо в малък лондонски институт, който е абсолютно великолепен, обзаведен в стила на 18-ти век. Седнахме в единия край на тази красива зала и се насладихме изключително много.
****
БД : Накъде се е насочила операта днес?
ДБ : Не знам. Понякога усещам отчаяние в развитието ѝ, но се надявам, че се създават произведения, които се опитват да кажат нещо за живота през 80-те години на миналия век. Надявах се, че можем да намерим начин да вървим в тази посока. Понякога не изглежда така. Понякога изглежда сякаш просто възпроизвеждаме това, което е било направено преди 50 или 100 години.
БД : Говори ли ни „Травиата“ все още днес?
ДБ : Да. „Травиата“ ни говори повече от многото други произведения, защото е за истински хора. Става дума за жена, която страда. Ако тя страда заради морални стандарти, които вече не са валидни днес, това е без значение. Важното е, че тя страда, защото се жертва за друг човек и това би трябвало – и наистина – да резонира с публиката. Елате в Лондон – ще я режисирам веднага щом се върна.
БД : Операта по-добре ли се представя на английски?
ДБ : Това е произведение, което се представя на всеки език. За мен това е едно от най-ценните произведения и обичам тази жена. Просто обичам да я играя, защото е толкова прекрасна жена.БД : Ами ако работите по продукция с този мразен режисьор?
ДБ : Надявам се да знам за това предварително и след това да откажа. Но режисьорът първо трябва да ме убеди в проекта си и в причините за него. Не става въпрос толкова за самата режисура, колкото за причините за нея. Ако може да ме убеди във визията си, тогава всичко е наред.
БД : Значи той трябва да ви убеди, а вие от своя страна трябва да убедите публиката?
ДБ : Точно така. Можете да убедите публиката само ако самият вие сте убедени. Ако не сте наистина убедени, няма да се получи.
БД : Има ли други роли, които значат за вас толкова много, колкото тази на Виолета в „Травиата“?
ДБ : Тя е много специална жена. Има и други роли, които харесвам по различни причини. Мисля, че вие се наслаждавате на всяка роля по малко по-различен начин. Наистина ми харесва да играя Саломе, въпреки че е много взискателно. Харесва ми, защото ѝ съчувствам. Харесвам Елизабет в „Дон Карлос“ по подобен начин на Виолета в „Травиата“.
БД : Тя също е манипулирана.
ДБ : Да, но тя е прекрасна жена. Наистина харесвам ролите в опери на на Яначек – Катя, Йенуфа.
БД : Нека поговорим малко за Елизабет дьо Валоа. Колко страда тя след сцената във Фонтенбло, когато осъзнава, че трябва да отиде при Филип вместо при Карлос? Колко ѝ тежи това?
ДБ : Мисля, че ѝ тежи дълбоко. В операта тя вижда Карлос само за няколко минути, което прави нещата малко трудни. Но като се има предвид ситуацията, тя осъзнава, че този мъж е нейната друга половинка и че трябва да се сбогува с него.
БД : Щяха ли да бъдат щастливи, ако можеха да се оженят?
ДБ : Трябва да повярваш в това, когато я играеш, и трябва да оставиш настрана всички предварителни представи за това дали е бил епилептик или не, защото героят, когото играеш, е точно такъв, какъвто го е замислил Верди, и трябва да повярваш, че Карлос и Елизабет са били предназначени един за друг.
БД : Намира ли тя щастие с Филип изобщо?
ДБ : Мисля, че в началото го уважава. Губи това уважение, но вече не реагира на него по същия начин.
БД : Опитва ли се да го направи щастлив, да изпълни дълга си?
ДБ : Мисля, че да, защото е жена, която е много осъзната за дълга си.
БД : Твърде съзнателна?
ДБ : В този свят, към който тя принадлежи, не, защото това е единственото съзнание, което може да има. Моралният кодекс на този свят я принуждава да се окаже в тази ситуация. Разбира се, днес ситуацията не би била същата, а и ситуацията на Виолета днес също не би била същата. Но вие не играете какво би се случило, ако тези хора живееха днес, а по-скоро какво се е случило тогава, когато са живели. Така че трябва да съчувствате на героя, както е изобразен в пиесата.
БД : Предпочитате ли „Дон Карлос“ в петактната версия?
ДБ : Да, защото е най-трудно да се обясни ситуацията на Елизабет, ако не сте гледали сцената от Фонтенбло.
БД : Бихте ли я изпълнили на френски?
ДБ : Бих се заинтересувала да я направя на френски.
БД : Това е моята „любима тема“ – искам да изпълня „Дон Карлос“ на френски, както и „Сицилиански вечерни“ и „Фаворитката“ и т.н. … Нека поговорим за друга роля – Саломе. На колко години е тя?
ДБ : Тя е на около 15 или 16 години.
БД : Девствена ли е?
ДБ : Разбира се, това варира от продукция до продукция, но аз я играя като някой, който е бил горе-долу аутистично дете в този двор. Тя не може да се идентифицира с него, защото няма какво да ѝ предложи. Не харесва майка си; още по-малко харесва доведения си баща; моралът на двора е напълно чужд и отвратителен за нея, затова се е затворила в себе си. Никой не е можел да я достигне, а и тя не е могла да достигне до никого. Тя се е изразила малко чрез танци – за които има талант – и тогава изведнъж среща Йоан Кръстител, някой от съвсем различен свят. Той има съвсем различни ценности, които тя вярва, че трябва да може да разбере и оцени.
БД : Това ли я очарова?
ДБ : Да. Нейната трагедия е, че винаги е принадлежала на този друг свят, въпреки че не се е чувствала сякаш принадлежаща там. Когато се сблъсква с криза в живота си, тя е зле подготвена и затова реагира, използвайки инструментите на познатия си свят. С други думи, тя реагира чувствено, тоест в категориите на дворцовите взаимоотношения. Тя изобщо не разбира духовното значение на това, което представлява Йоан Кръстител. Ако не получи това, което изисква, тя разрушава себе си и целите си. Според мен обаче нейната трагедия се крие в неспособността ѝ да реагира автономно.
БД: Харесва ли ви танцът?
ДБ : Не, мразя го. Танцувала съм го по много различни начини и винаги е мъчение и винаги съм много облекчена, когато свърши.
БД : Ами ако продуцентът ви помоли да се съблечете напълно?
ДБ : Ами, почти винаги съм правила това. Горе-долу е необходимо, така че просто го правиш. По-малко е трудно, отколкото си мислиш предварително, защото си потопен в цялата атмосфера на представлението. Намирам подобни неща за невероятно трудни на репетициите, но по време на самото представление става част от цялото и просто продължаваш.
БД : По-лесно ли е да се пее финалната сцена тогава, защото танцът е свършил?
ДБ : Да. Докато пееш Саломе, си някак прекъсван от различните събития. Страхуваш се да продължиш да пееш. Напълно си погълнат, докато Йоан Кръстител не се спусне обратно в цистерната. Тогава си мислиш: „Слава Богу, сега мога да си почина малко.“ Така че почиваш малко, след това идва танцът и веднага щом той свърши, осъзнаваш, че трябва да изпееш финалната сцена веднага. Спомням си, когато за първи път пях Саломе, не знаех дали мога да го направя. Никакви репетиции на света не могат в крайна сметка да те подготвят за стреса от изпълнението. Успях да изпълня танца и кратката пиеса след това, а след това Ирод заповядва да донесат главата. Лежах там на пода, без да знам дали ще мога да се справя, но осъзнах, че трябва да опитам. Бях доста изтощена, но го направих и успявам всеки път оттогава. Но това е роля, която изисква всичко от теб.
БД : Пяла ли си някога Електра?
ДБ : Не, никога не съм пяла Електра. Мисля, че е подобен проблем, само че значително по-труден. В момента нямам голямо желание да я пея. Ако питате за роли, тогава вероятно това е една от ролите, които са ми били на ума, но изобщо не бързам.
БД : Трябва ли обстоятелствата да са подходящи?
ДБ : Абсолютно.
БД : Как различните обстоятелства – като например нова продукция – влияят на благосъстоянието ви в ролите, особено в новите?
ДБ : О, много. Те имат огромно влияние. Работата в приятна атмосфера с хора, с които се разбирате, прави невероятна разлика за успеха и резултата.
БД : Притесняват ли ви фоновите шумове на сцената?
ДБ : Понякога, когато сте силно концентрирани, дори не забелязвате много от случващото се, защото сте толкова фокусирани върху това, което правите.
БД : Чудех се колко блокирате.
ДБ : Мисля, че блокирате много, но има моменти, когато се концентрирате върху тишината и спокойствието, а след това някой идиот се закашля силно. Това е много разсейващо и досадно. Винаги си мисля: „Уау, мъча се тук горе, давам всичко от себе си, за да изпея това, а всичко, което трябва да направят, е да седнат там.“ [По ирония на съдбата, телефонът й звънна в този момент и ние спряхме разговора за няколко минути, за да може тя да го приеме.] [Тя се върна и каза, че обаждането е от семейството ѝ у дома.] Ето защо, когато пътувам, обичам да си намеря нещо като апартамент, за да мога поне да си свия малко гнездо. Трудно е и защото виждам операта като екипна работа. Постоянно сменяш екипа си. Сигурна съм, че би било идеално да работиш с един и същ екип за по-дълъг период от време.
БД : Бихте ли предпочели да останете в една сцена и да изпълнявате репертоар целогодишно?
ДБ : До известна степен го правя. Обикновено правя две или три продукции годишно с „Английската национална опера“ и това е нещо като моята „база“, където експериментирам или опитвам нещо ново. Имам голям късмет да имам сцена, където се чувствам почти като у дома си. Това е много добре, но по различни причини трябва да се развиваш и да опитваш и други неща.
БД : Това първото ви пътуване до Америка ли е?
ДБ : Не, не, била съм в Щатите много пъти. Това е първият ми път в Чикаго.
БД : По какво се различава публиката тук от лондонската?
ДБ : Разбира се, позната съм в Лондон и мисля, че тъй като всичко в „ENOC“ е на английски, реакцията е по-директна. Веднага получавате усещането, че можете да се свържете с хората там, отчасти защото те ходят редовно на опера. Така че има основна група от хора, които познават ансамбъла и стила и ни следят от много години. Те например са имали възможността да станат свидетели на моето развитие. Реакциите на публиката варират от място на място. Немската публика е сред най-топлите в света. Получаваме най-топлите отзиви от тях и това вероятно е така, защото имат по-голям достъп до опера от всеки друг в света.
БД : Казват, че чакат, докато завесата падне напълно, преди да аплодират.
ДБ: Да. Виждате ли, операта е част от немския начин на живот. Те говорят за нея по начина, по който английска група говори за футболен мач или американска група за бейзболен мач. Тя е част от ежедневието, поради което реакцията е различна. Трудно е да се обясни.
БД: Това е по-скоро вътрешно чувство, отколкото нещо повърхностно.
ДБ : Да. Не се възприема като нещо специално. За американската публика оперното представление е нещо различно и много специално. Това не е така за немската публика, поради което те са склонни да търсят смисъл и финес. Те не са толкова фокусирани върху това просто да бъдат забавлявани.
БД : Операта „забавление“ ли е?
ДБ : Да, разбира се, че трябва да бъде и трябва да бъде много повече от това.
БД : Операта „изкуство“ ли е?
ДБ : Да.
БД : Развлечение и изкуство?
ДБ : Бих искала това.
БД : Как могат да се съчетаят двете?
ДБ : Изкуството винаги трябва да забавлява. Да предположим, че имате красива картина, но не ви е приятно да я гледате. Не е ли точно това забавлението – да се наслаждавате на нещо?
БД : Това е философски въпрос, който ви кара да се замислите много.
ДБ : Да. Може би ще намеря по-добър отговор на това догодина.
****
БД : Нека поговорим малко за „Фиделио“. Харесва ли ви?
ДБ : Харесвам я! Да, възхищавам й се. Това е прекрасна опера. Никога не съм завършвала пиесата, без да чувствам, че душата ми ще прелети през покрива на театъра.
БД : Това нещо ли е, което трябва да се случи в превода заради диалога?
ДБ : Всъщност, за първи път я изпълних на немски в Шотландия. Работи както на немски, така и на английски. Най-прекрасната продукция за мен беше тази в Глайндбърн, в която участвах миналото лято. Бернард Хайтинк дирижираше и беше абсолютно великолепен. Той е човек, който работи с любов. Обича всички, с които работи, и ти дава тази любов по време на репетиции и представления. Все едно играеш върху матрак от обич – просто е изключително и ти дава толкова много увереност, а също и толкова много отговорност.
БД : Повишава ли това общото ниво на представлението?
ДБ : Да, и за произведение като „Фиделио“, което се занимава с духовността, беше прекрасно. Беше чувствителна продукция на Питър Хол. [Смее се] Питър имаше идеята да подчертае домашната страна на Роко, в контраст с ролята му на затворнически надзирател. Той имаше малка градина, където Роко отглеждаше зеле и други зеленчуци, а също и истински пилета, които се разхождаха свободно. Тези пилета имаха сигнал кога да излязат на сцената и кога да си тръгнат. Кокошките бяха гладувани няколко часа преди представлението, след което им беше поставена пътека от храна, за да могат да кълват, за да се изкачат на сцената и да се върнат. Всичко вървеше чудесно до последната вечер, когато една от тях – мисля, че беше замислена – реши, че ѝ е писнало. Намери хубаво малко местенце по средата на градината на Роко, което беше пълно с пръст за саксии. Там е много прашно, когато е сухо, и тя се настани по средата на това малко кътче и се изкъпа в прах! [И двамата избухват в смях] Тя започна да се смее по средата на дуета между Жакино и Марселина и вече беше далеч, когато се качих на сцената. Тя пляскаше диво с ръце и през целия квартет и трио навсякъде се вдигаше прах. Към края на триото бях напълно очарована и реших, че е моя работа да сваля кокошката от сцената. Не знам защо си мислех, че е моя работа, но бях толкова ядосана за това и веднага щом се опитах да я взема, тя избяга. Тя хукна напред, аз хукнах след нея и тя отново хукна назад. Всичко това се случи точно преди Пицаро да се качи на сцената и аз се изложих като пълна глупачка, гонейки това пиле. Накрая тя се озова в клетката, а аз стоях като идиот пред вратата, за да се уверя, че няма да излезе отново. Някой я хвана отстрани и всичко беше наред, но…
БД : [Съвзема се от смях] Бих си помислил, че инспициентът е наредил някой певец в хора да се преоблече като помощно лице и го е изпратил да прибере пилето.
ДБ : Ами, така трябваше да стане, но след това всичко беше наред.
БД : Писаро реагира ли на това, когато пристигна?
ДБ : Той яздеше на кон, така че си имаше свои собствени проблеми.
БД : Твърде много ли беше всичко това за началната сцена при операта на Бетовен?
ДБ : Ако предизвиква такъв шум, очевидно не работи, но се случи едва на последното представление. Рискът обаче винаги е съществувал.
БД : Бихте ли ги уволнили и двамата, ако се беше случило на премиерата?
ДБ : О, да. Всъщност единият от тях беше уволнен след генералната репетиция! Той се беше присъединил и се беше кикотил, така че беше уволнен.
БД : Кои опери на Яначек сте изпълнявали?
ДБ : Йенуфа, Катя и героинята в „Случаят Макропулос“.
БД : Вие пяхте Емилия Марти, какво е да си на 342 години?
ДБ : Харесва ми, но другите две ми харесват още повече.
БД : Защо?
ДБ : Защото са истински хора и можете да се поставите на тяхно място. Не можете наистина да си представите Емилия Марти така. Катя е любимата ми роля. Пяла съм Йенуфа доста пъти, но „Катя Кабанова“ е наистина прекрасно произведение. Музикално е великолепно и аз просто му се наслаждавам.
БД : Добре ли е приет Яначек от публиката?
ДБ : Това е много интересно. През последните десет години реакцията на публиката към Яначек се промени изключително много. Преди беше много трудно да се запълнят местата при изпълнения на опери от Яначек. Сега не е чак толкова просто – не е като Аида – но броят на публиката непрекъснато се увеличава. Колкото по-често се играе, толкова повече хора идват.
БД : И хората се прибират доволни и се връщат отново.
ДБ : Да. Когато играхме „Йенуфа“ в Шотландия, представлението беше в много малък театър в Глазгоу и половин час след представлението хората все още седяха там замръзнали на местата си, взирайки се в празната сцена. Имаше невероятен ефект. Беше просто фантастично.
БД : Като певица, каква според вас е разликата между малка и голяма оперна зала?
ДБ : Предполагам, че предпочитам да пея в по-малка зала, защото там можеш да създадеш този ефект, но е и много вълнуващо да пея в по-големите. Харесва ми да пея в „Lyric opera“, защото акустиката изглежда много добра. Не е толкова плашещо, колкото в МEТ, главно заради формата си. Там публиката те отблъсква. Тук публиката седи далеч назад, но не изчезва напълно от погледа. Разглезила съм се, пеейки в „Ковънт Гардън“ и в по-малките театри в Англия. „Ковънт Гардън“ е абсолютно прекрасна зала, защото усещаш как публиката се приближава към теб. Чувстваш се сякаш можеш да я прегърнеш и да ѝ се довериш. В МЕТ е точно обратното.
БД : Като да пееш през панорамен прозорец?
ДБ : Да. Намерих това за доста обезпокоително.
БД : Разкажете ми за Денис в „Градината на възлите“. Колко объркана е тя?
ДБ : Тя е жертва на ситуацията си.
БД : Забавно ли е да я играете?
ДБ : Страхотното нещо за Денис е музиката. Диригентът на практика ми подаде ролята на сребърен поднос. Всички останали герои се подготвят за влизането си, а той дава на героинята прекрасно оркестрово въведение. След това тя влиза и пее най-фантастичната ария – най-добрата ария в цялото произведение. Така че това е много възнаграждаваща роля. Тя е интересен и, мисля, много симпатичен човек.
БД : Добре ли беше приета „Градината на възлите“ от публиката?
ДБ : Да, много добре. Беше много успешна продукция, отново от Питър Хол, с брилянтни декори от Тимъти О’Брайън. Отзивите бяха много положителни. Жалко е, че не беше изпълнена отново. Имаше възраждане след премиерата, но не и след това. Това е истински срам, защото произведения като тези трябва да се изпълняват редовно, за да генерират положителен отзвук от публиката. Но трябва да следите бюджета и да поддържате баланс в броя на произведенията, които можете да изпълните в рамките на един сезон.
БД : От гледна точка на мениджмънта, кое би било по-добре – още едно възраждане на „Градината на възлите“ или произведение на Майербер, което не е изпълнявано от 50 или 100 години?
ДБ : Ако казвате Майербер, бих казала „Градината на възлите“, но това е само моето лично предпочитание.
БД : Добре, нека вземем някое неизвестно произведение на Верди.
ДБ : Това е трудно решение. Често чувствам, че тези произведения не са изпълнявани от дълго време с основателна причина.
БД : Но от време на време вадиш някое от архивите, изтупваш праха и осъзнаваш, че е прекрасно произведение.
ДБ : Да, но в идеалния случай би трябвало да правиш всички тези неща. Дори не би трябвало да правиш този избор.
БД : Ами ако изборът е между възраждането на „Градината на възлите“ и световна премиера?
ДБ : Мисля, че трябва да направиш световната премиера. Ако не продължим да я изпълняваме, ще стигнем до задънена улица, но не всички от тях ще бъдат толкова интересни, колкото „Градината на възлите“. Аз самата съм го преживяла. Участвала съм в някои произведения, които са изпълнявани само веднъж, но също и в произведения като „Дяволите“ на Пендерецки, което не е особено забавно музикално, но е театрално брилянтно. Изпълнихме много успешна продукция на Джон Декстър малко преди той да отиде в Метрополитън. Оттогава не е изпълнявана и декорите бяха унищожени около две години след нашето представление. Съхранението беше просто твърде скъпо, а декорите бяха прекрасни.
БД : Виждали ли сте или чували ли сте „Изгубеният рай“?
ДБ : Не. Бих искала.
БД : Мисля, че бихте направили добра вечер.
ДБ : Обичам всички тези предизвикателства от различен вид.
БД : Пяли ли сте някога американски произведения?
ДБ : Преди да срещна съпруга си, когато бях студентка в Лондонския оперен център, пях Магда Сорел в „Консулът“. Той режисираше и така се запознахме. Но оттогава не съм правила нищо.
БД : Бихте ли приели друга роля от Меноти, или от Рорем или Флойд?
ДБ : Да.
БД : Всички вие сте мелодични певци. Такива произведения по-успешни ли са от атоналните?
ДБ : Това зависи от качеството на музиката. Не мисля, че можете да ги сравнявате, защото успехът е различен. Успехът на „Консулът“ е различен от успеха на „Лулу“.
БД : Бихте ли искали да пеете в „Лулу“?
ДБ : Не. Много пъти са ме питали дали искам да пея в ролята на Лулу“, но винаги съм отказвала. Просто не мисля, че мога да го направя.
БД : Виждала ли сте операта „Лулу“?
ДБ : Да, често.
БД : Работи ли в театъра?
ДБ : Виждала съм как работи, но съм виждала и как не работи. За сопрано, мисля, че това е една от най-трудните роли, защото представлява толкова значителни предизвикателства, както драматично, така и вокално. Бях изкушена да изпея двуактната версия, но така и не го направих. Третият акт е толкова труден за Лулу, че вероятно не бих могла да го изпея. Мисля, че е твърде висок за мен.
БД : Каква роля играе критикът?
ДБ : Надявам се, че ролята на критика е конструктивна. Конструктивната критика е възможна и често се практикува. Но може да бъде и деструктивна, и това също се случва. Мисля, че целта трябва да бъде конструктивна критика, тоест да се помогне на читателя, който все още не е гледал представлението, да вземе решение. Освен това, в професионалния свят, критикът трябва да бъде положителна сила, подкрепяща участващите в работата. Винаги е трудно да попиташ артист за мнението му за критик. В миналото ми е помагало да чета рецензии с отворено съзнание. Често осъзнаваш, че са прави, но съм чела и неща, които са ме блокирали толкова много за следващото представление, че не съм могла да играя ролята в продължение на две или три представления. Мисля, че критиците често не са наясно с това.
БД : Може би трябва да ги прочетете всичките едва след последното представление.
ДБ : Трябва да кажа, че сега чета по-малко. Преди бързах на следващия ден и купувах всички вестници, но сега ги чета само ако случайно попадна на тях, а иначе ги оставям на мира. Проблемът е, че никога не помниш добрите. Въздъхваш с облекчение, когато са добри, но лошите остават с теб дълго време и могат да те засегнат години наред. Така че е трудно.
БД : Изглежда, че сте излязла невредима …
ДБ : Ами, опитвам се. Затова ти е нужна друга област от живота, нещо напълно отделно от театъра, място, където можеш да избягаш, и аз съм много щастлив да го имам.
БД : Но вие обичате да пеете.
ДБ : О, обичам да пея.
БД : Много ви благодаря, че дойдохте в Чикаго. Ще видим вашия „Макбет“ в петък, 13-ти.
ДБ : Не знам дали знаете това или не, но това е едно от най-големите суеверия в английския театър. В английските театри дори не го наричате „Макбет“. Винаги се нарича „Шотландската пиеса“ и никога не бива да цитирате от нея. Тук, зад кулисите, някой в гримьорната рецитираше цялата реч – „Това сабя ли виждам пред очите си?“ – и аз не можех да повярвам на ушите си. В английски театър всички щяха да ви се смеят за това. Забавно е колко различни са суеверията в различните страни. Тук „Великата сила“ се смята за нещастен ден. „Макбет“ в петък, 13-ти – не мисля, че това дори би било поставено в Англия.
““
© 1981 Bruce Duffie
Това интервю е записано на 30 октомври 1981 г. в хотела на Джоузефин Барстоу. Откъси са излъчени (с аудио) по „WNIB“ през 1990, 1995 и 2000 г. Преписът е публикуван в „Opera Scene“ през ноември 1982 г. Преписът е преработен, с добавяне на биография, снимки и връзки, и публикуван на този уебсайт през 2013 г.
Пълен списък (с връзки) на преписаните интервюта, публикувани на този уебсайт, можете да намерите тук. Моите мисли за редактирането на тези интервюта за печат, заедно с някои други интересни наблюдения, можете да намерите тук.
* * * * * *
Награждаваният водещ Брус Дъфи е работил за „WNIB“, „Classical 97“ в Чикаго, от 1975 г. до закриването на станцията като станция за класическа музика през февруари 2001 г. Неговите интервюта се появяват и в различни списания и журнали от 1980 г. насам, а той продължава поредицата си по „WNUR-FM“ и „Contemporary Classical Internet Radio“.
Сърдечно ви каним да посетите уебсайта му, за да научите повече за работата му, включително избрани преписи на други интервюта и пълен списък с неговите гости. Той би искал също така да насочи вниманието ви към снимките и информацията за своя дядо, който е бил пионер в автомобилната индустрия преди повече от век. Чувствайте се свободни да му изпращате имейли с коментари, въпроси и предложения.
(край на цитата)
Нека днес на 7 ноември 2025 г. да почетем британското сопрано Джоузефин Барстоу с навършване на 27 септември 2025 г. на достойните 85 години, като й благодарим за дългогодишната музикална дейност и й пожелаем добро здраве, лично щастие и нека да продължава дейността си във възможните граници.
За много години уважаема мисис Барстоу!
…..
Записи:
JOSEPHINE BARTOW VIENI T’AFFRETA
´´´´
Un Ballo in Maschera (1990) – Domingo, Nucci, Barstow – Solti …
´´´´
Josephine Barstow Divinites du Styx Alceste ENO
´´
50 Years Opera
https://www.musichall.uk.com/artists/sopranos/dame-josephine-barstow
´´´´
32 Josephine Barstow #50YearsofOpera English National …
´´´´
Geoffrey Chard & Josephine Barstow – TOSCA (Puccini) 1976
´´´´
Jack the Ripper: The Women of Whitechapel | Behind the …
… Josephine Barstow, Susan Bullock, Lesley Garrett, Marie McLaughlin, Janis Kelly, Alan Opie and Robert Hayward. Joining them is rising soprano …
´´´´