Басът от Унгария Йожеф Грегор е роден на днешния ден преди 75 години
Драги приятели на оперната музика, днес на 8 август 2015 г. отбелязваме един кръгъл юбилей – 75 години от рождението на големия унгарски певец – басът Йожеф Грегор (József Gregor), който за съжаление от 9 години не е между живите – почина след тежко раково заболяване на 27 октомври 2006 г. в Сегед / Унгария.
Както тази сутрин отбелязах в статията за българския бас Иван Арабов, Йожеф Грегор е за унгарските любители на музиката това, което са през тази епоха примерно Николай Гяуров или Никола Гюзелев за България.
Йожеф Грегор е роден недалеч от Будапеща, започва да учи цигулка, следва в Музикалната академия в Будапеща, пее в Хора на унгарската армия, след което става солист на Оперния театър в Сегед. Като пиша тези редове се сещам, че през лятото на 1963 година с приятел пътувахме с кола през Унгария и останахме 5 дни в Сегед – имахме малка пътна катастрофа и трябваше да чакаме за ремонта на колата ни. Тогава си спомням – беше месец август, пред местната катедрала беше издигната голяма открита сцена във връзка с оперен фестивал, който се провеждаше в града. Даже една вечер бяхме с моя приятел на оперна изява, не си спомням вече каква. Така че тогава научих, че този град има големи музикални традиции.
По-късно ще се спра на подробности относно биографията на Йожеф Грегор, но от прочетените материали за него съм дълбоко впечатлен от голямото музикално влияние, което той е указал в родината си и дълбоката благодарност на сънародниците си към делото му. Известно ми е, че унгарците знаят много по-добре да ценят заслужилите си артисти, да им отдават почести и да се гордеят с тях. Като правя само паралел с Иван Арабов, за който писах тази сутрин, имал 45 години сценичен живот, играл в 113 различни оперни, оперетни и други роли в 3800 спектакъла, а няма една Уикипедия-страничка на български език. Като гледам, за Йожеф Грегор има такива на английски и есперанто, а страницата му на унгарски език е особено подробна. Вярно е, той е гастролирал в редица европейски страни, също и в Америка, играл е на сцените на Миланската Скала и на МЕТ в Ню Йорк, но все пак такова незачитане като това при Иван Арабов не мога да си представя.
След смъртта на Йожеф Грегор – твърде неочаквана за мнозина, особено за любителите извън Унгария, които не са знаели за тежката му болест, това е било изненада. Прави ми впечатление, 4 дни след смъртта му вестник „Ню Йорк Таймс“ му отделя особено внимание с малка, но съдържателна статия. Ще я цитирам в оригинал, после в превод на български език:
Jozsef Gregor, 66, Bass-Baritone Known for Compelling Portrayals, Dies
Published: October 31, 2006
Jozsef Gregor, a bass-baritone who parlayed stardom in his native Hungary into a second-act opera career in the United States, died on Friday in Budapest. He was 66.
His death, after a long illness, was announced to the Hungarian news agency MTI by the opera house in Szeged, Hungary.
A large man with a large voice and expressive, compelling acting ability, Mr. Gregor had been a mainstay of the Hungarian opera scene since the 1970s in all the major roles for his voice type: Sarastro, Falstaff, Mephistopheles. When the state record label Hungaroton made a concentrated bid for an American market share in the 1980s with affordable recordings of less-known operas, Mr. Gregor was one of several previously unknown singers who became familiar in the West through recordings from “Don Pasquale” to Rossini’s “Mosè” to various early-music works.
Jozsef Gregor was born on Aug. 8, 1940, in Rakosliget, now a part of Budapest. He was initially drawn to the violin, but studied voice at the Liszt Academy in Budapest (though he never graduated). He made his professional debut in 1958, in the Hungarian Army chorus. He soon became a leading soloist with the opera houses in Budapest, Gyor and Szeged, where he eventually became opera director in 1990. He resigned, however, over his reluctance to allow political considerations to influence his artistic decisions, which only added to his long-term popularity in that city.
The late 1980s saw an increase in his international performance activity, first in France, Belgium and Canada, then, in 1989, with the Portland Opera in Oregon, where he continued appearing more or less regularly until 2002.
A dispute with the opera in Budapest was said to have left him with more time to sing abroad. He appeared frequently with the Houston Grand Opera, where he sang Don Basilio in Cecilia Bartoli’s American stage debut, and, during the 1994-95 season, at the Met, where he made his debut along with Bryn Terfel in Mozart’s “Nozze di Figaro” and sang two other roles.
His strong singing and acting won him respect in the United States, but he never attained the degree of fame he reached in Hungary, where his awards included the Kossuth Prize, Hungary’s highest honor for an artist.
Mr. Gregor was in rehearsals for new productions of “Don Pasquale” in Budapest and “Fiddler on the Roof” in Szeged in September when he unexpectedly announced his retirement, saying he was “very tired.”
He is survived by his wife and two daughters.
(край на цитата)
Превод:
Почина Йожеф Грегор, 66, бас-баритон, известен със завладяващите си портрети
От АН МИДЖЕТ
Публикувано: 31 октомври 2006 г.
Йожеф Грегор, бас-баритон, превърнал звездната си кариера в родната Унгария в оперна кариера като второ действие в Съединените щати, почина в петък в Будапеща. Той беше на 66 години..
Смъртта му след дълго боледуване беше съобщена на унгарската информационна агенция „MTI“ от операта в Сегед, Унгария.
Едър мъж с едър глас и експресивни, завладяващи актьорски способности, г-н Грегор беше опора на унгарската оперна сцена от 70-те години на миналия век във всички главни роли за неговия тип глас: Зарастро, Фалстаф, Мефистофел. Когато държавният звукозаписен лейбъл „Hungaroton“ направи концентрирана оферта за американски пазарен дял през 80-те години на миналия век с достъпни записи на по-малко известни опери, г-н Грегор беше един от няколкото неизвестни преди това певци, които се запознаха на Запад чрез записи от „Дон Паскуале“ до “Moйсей” от Росини до различни произведения за ранна музика.
Йожеф Грегор е роден на 8 август 1940 г. в Ракошлигет, сега част от Будапеща. Първоначално е привлечен от цигулката, но учи вокалто изкуство в Академията „Ференц Лист“ в Будапеща (въпреки че така и не завършва). Той прави своя професионален дебют през 1958 г. в хора на унгарската армия. Скоро той става водещ солист на оперните театри в Будапеща, Дьор и Сегед, където в крайна сметка става оперен директор през 1990 г. Той обаче подава оставка поради нежеланието си да позволи на политическите съображения да повлияят на артистичните му решения, което само допълва дългосрочната му популярност в този град.
В края на 80-те години на миналия век се наблюдава нарастване на неговата международна изпълнителска дейност, първо във Франция, Белгия и Канада, след това през 1989 г. в Портландската опера в Орегон, където той продължава да се изявява повече или по-малко редовно до 2002 г.
Твърди се, че спорът с Оперния театър в Будапеща му е оставил повече време да пее в чужбина. Той често се изявява в „Гранд Опера“ в Хюстън, където пее Дон Базилио в американския сценичен дебют на Чечилия Бартоли в „Севилският бръснар“, а през сезон 1994-95 в МЕТ, където дебютира заедно с Брин Терфел в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт. и играе и две други роли.
Неговото интензивно пеене и актьорско майсторство му спечелват уважение в Съединените щати, но той никога не достигна степента на слава, която постигна в Унгария, където наградите му включват наградата „Kossuth“ – най-високото отличие на Унгария за артист.
Г-н Грегор беше на репетиции за нови продукции на „Дон Паскуале“ в Будапеща и „Цигулар на покрива“ в Сегед през септември, когато неочаквано обяви, че се пенсионира, като каза, че е „много уморен“.
Той е женен и има две дъщери.
(край на превода)
Ще цитирам в превод на български език Уикипедия-страницата на Йожеф Грегор на унгарски език – тя съдържа редица подробности и е най-добър източник на информация:
Кариерният път на Йожеф Грегор
Началото
Това е съвместната изява на Йожеф Грегор и Шандор Барди при представяне на операта „Отвличане от сарая“ на Моцарт в Оперния театър в Сегед през 1977 г. Дирижира Тамаш Пал.
Йожеф Грегор се готви да стане химик, но революцията от 1956 г. попречва на плановете му. Той не иска в началото да стане певец, като 10-годишен учи цигулка. Учител по музика забелязва пеенето му в католическата църква в Ракошлигет, когато Грегор пее вместо неразположения за това кантор.
Приет е в консерваторията на 5 февруари 1957 г. Между 1957 и 1959 г. той учи в Музикалната академия „Бела Барток“ в Будапеща, но отпада след три години.
През 1959 г. е приет в катедрата по пеене на Музикалната академия „Ференц Лист“, но поради особения си стил, който не винаги е бил продиктуван от добри обноски, е отхвърлен и от двете си школи – консерваторията и Музикалната академия. В музикалната академия „Ференц Лист“ негов учител е Ендре Рьослер. През 1959 г. отива на репетиция в Будапещенската опера, но е спрян, когато пее арията на Гремин.
Между 1959 и 1963 г. е член на Художествения ансамбъл на Унгарската народна армия.
Сегед, Гьор, Ню Йорк
През 1963 г. Йожеф Грегор отива в Националния театър в Сегед за вокално прослушване и тогава диригентът-режисьор Виктор Васи забелязва таланта и певческите му умения, като го насърчава да тренира гласа си и веднага подписва с него договор. Между 1964 и 1988 г. Йожеф Грегор е певец на трупата в Сегед. Първата му роля е Зарастро във „Вълшебната флейта“ от Моцарт.
От 1976 г. той редовно се изявява като гост в Унгарската държавна опера. (Първоначално той пътува напред-назад с мотоциклет.)
През сезон 1988-89 г. Йожеф Грегор е член на ансамбъла на театър „Kisfaludy“ в Гьор.
Между 1989 и 1991 г. е директор на оперния отдел на Националния театър в Сегед.
През 1994-1995 г. е редовен артист в Метрополитън опера в Ню Йорк. Петнадесет години пее на различни чужди сцени.
Подреждане за един форинт
През 2003 г., на 63 години, Йожеф Грегор е дебютира като режисьор, поставяйки „Дон Карлос“ от Верди.
С несравнимия си сценичен инстинкт и безпогрешно чувство за социална психология, той грабва заглавието седмици преди премиерата, като обявява, че е приел работата за един унгарски форинт. Окаяното финансово състояние на Националния театър в Сегед оправдава спестяванията. Минихонорерът се е доказал и като рекламна идея. По този начин става възможно оперното представление да стане тема на публичен разговор дори сред хора, които не се интересуват от жанра.
Виктор Васи
„Виктор Васи ме заведе в Сегед през 1963 г., научих всичко от него. Като добър баща получих шамар и ласка. По-рядко галене, но когато го направих, ми направи силно впечатление. Виктор Васи ме научи да обичам работата, по-точно на това, че без “инвестиция” не може да се очаква резултат. Че висококачествено представление може да се създаде само след стриктен, задълбочен репетиционен процес. Че в изкуството няма случайни неща“. „Ако беше казал да нарисуваме небето, нямаше да питаме как, а в какъв цвят.“
Гардони
Йожеф Грегор обичаше да прекарва времето си в малката лятна къща в Гардони и често ходеше да играе оттук в Пеща и Сегед. Обичаше да учи в Гардони. На разсъмване той седеше на терасата, гледаше градината, запаметяваше и се наслаждаваше на спокойствието и тишината. Това беше най-големият релакс за него.
Неговото семейство
Съпругата му д-р Мария Такач (Марика) се отказва от професията си на лекар – и двамата вече бяха разведени, когато се запознаха – за да помогне на съпруга си в работата му. Дъщерите му са актрисата Бернадет Грегор и Беата.
Неговата смърт
Йожеф Грегор обяви през септември 2006 г., че няма да предприема повече представления, нито в театъра, нито на концерти. Един месец по-късно, на 22 октомври, той е награден със Средния кръст на Ордена за заслуги на Република Унгария със звезда (цивилен отдел), който е приет от съпругата му поради лошото му здравословно състояние. Той умира на 27 октомври 2006 г. след тежко боледуване. Погребан е в гробището „Belvárosi“ в Сегед.
Главни роли
Реб Тевя („Цигулар на покрива“)
Зарастро („Вълшебната флейта“)
Фалстаф („Фалстаф“)
Мефистофел („Фауст“)
Осмин („Отвличане от сарая“)
Борис Годунов, Варлаам („Борис Годунов“)
Крал Лоджик („Новите дрехи на краля“)
Дон Паскуале („Дон Паскуале“)
Дон Магнифико („Пепеляшка“)
Дон Алфонсо („Така правят всички“)
Лепорело („Дон Жуан“i)
Дулкамара („Любовен еликсир“)
Гремин („Евгений Онегин“)
Банко („Макбет“)
Фиеско („Симон Боканегра“)
(край на цитата)
Всъщност Йожеф Грегор беше музикален енциклопедист. В допълнение към множеството оперни и ораториални роли, той пееше своето Реб Тевя от „Цигулар на покрива“, известната песен за Мисисипи на Пол Робсън, пееше оперети, шансони, всякакви неща. Сред шансоните се откроява една от унгарските версии на световноизвестната песен „Comme d’habitude / My Way (Az én utam)“, чийто текст е написан от Андраш Русанов. Песента е записана от Йожеф Грегор през 1996 г. и режисирана от Петер Волф.
Йожеф Грегор смяташе себе си за басист. Артистичното излъчване и драматичната сила и вяра, които му бяха толкова скъпи, се проявяваха във всичките му изпълнения и изяви в музиката и живота. В ролите на Фалстаф, Одмин, Бартоло, Крал Лоджик и другите шутовски персонажи, той беше неустоимо забавен и завладяващ.
Почести и награди
Награда “Ференц Лист” (1974)
Заслужил артист (1979)
Изключителен артист (1983)
Награда „SZOT“ (1987)
Награда „Елизабет“ (1987)
Носител на голямата награда на фондация „Szegedért“ (1991)
Постоянен член на Националния театър в Сегед (1991 г.)
Почетен гражданин на Гардони (1995 г.)
Потомствен член на Обществото на безсмъртните (1997)
Награда „Inter-Lyra“ (1998)
Награда „Кошут“ (1999)
Награда „Dömötör“ (2001)
Награда „Будапеща XVII“ – почетен гражданин на областта (2001 г.)
Мемориална плоча на „Михали Секели“ (2002 г.)
Почетен гражданин на Сегед (2003)
Награда „Dömötör“ за цялостно творчество (2005)
Централният кръст на Ордена за заслуги на Република Унгария със звезда (2006)
Почетен гражданин на Aszófő (2006)
(край на цитата)
Почит
Като почетен гражданин на Сегед, той почива в почетен гроб в гробището в центъра на Сегед.
На 1 септември 2007 г. основното училище „Hősök Terei“ в Ракошлигет, днес основно училище „Йожеф Грегор“ приема неговото име.
В Сегед основното училище „Fő Fasor“ е наречено от септември 2008 г. Основно училище „Йожеф Грегор“ в памет на певеца.
Писателят Zsolt Hollósi написва книга за Йожеф Грегор под заглавието „Gregor“.
През декември 2006 г. на стената на Националния театър в Сегед е открита паметна плоча в негова чест.
От 2007 г. наградата на Арт-борда на фондация „Szegedért“ се нарича Награда „József Gregor Award“.
Създадена е фондация за запазване на паметта на Йожеф Грегор; Целта на неправителствената организация е да представя годишния Златен пръстен на Грегор, да организира гала концерти и да организира песенни конкурси за ученици.
През 2010 г. бронзов бюст на László Bánvölgyi е поставен на западната стена на националната мемориална зала „Dóm tér“ в Сегед.
Външни връзки
Биография на сайта на Сегед
Биография на уебсайта на Унгарското радио
Уебсайтът на Националния театър в Сегед
Некролог на Index с биография
Съболезнователна книга за Йожеф Грегор
Статуята на Йожеф Грегор е тържествено открита, Délmagyar на 9 август 2010 г.
(край на цитата)
Йожеф Грегор (8 август 1940 г. – 27 октомври 2006 г.) е известен унгарски оперен бас, който се радва на успех първо в Унгария, след това във Франция, Белгия и Канада и накрая в Съединените щати.
Грегор е роден в Ракошлигет, малък град, който сега е част от Будапеща. Той учи цигулка в продължение на десет години и след това, вокал в Академията Лист в Будапеща за една година, но не завършва. Започва да пее с хора на унгарската армия през 1958 г., преди да стане солист в Националния театър на Сегед в Унгария.
В Европа той пее в много оперни театри, включително Vlaamse Opera и La Scala в Милано. В началото на 1989 г. Йожеф Грегор се изявява в САЩ с Портландската опера, а по-късно с Гранд операта на Хюстън (със Сесилия Бартоли при нейния американски дебют) и Метрополитън опера (с Брин Терфел). Най-известните му роли включват Зарастро, Осмин, Фалстаф, Дон Паскуале, Дулкамара, Дон Базилио, Дон Бартоло, Дон Алфонсо, Лепорело, Дон Магнифико, Борис Годунов, Гремин, Варлаам, Джани Скики, Филип II, Банко, Атила, Пагано, Фиеско , Мефистофел, Синята брада и др., роли в меси и оратории, мюзикъли (Тевие, Каиафа) и песни.
Умира в Сегед от рак на стомаха.
Йозеф Грегор прави много записи. Те бяха с Arts Music, Sony Classical и по-специално с унгарския държавен лейбъл Hungaroton. През 1996 г. той се запознава с Андраш Русанов, който написва версия на Comme d’habitude / My Way на унгарски текст за него. József Gregor отиде в студио и направи запис на тази песен, озаглавен Az én utam, режисиран от Péter Wolf. József Gregor изпълни Az én utam в едно от най-популярните телевизионни предавания в Будапеща, оттогава тази версия е постоянно в плейлистите на много радиостанции в Унгария.
Нека днес на 8 август 2015 г. почетем 75 години от рождението на големия унгарски певец – басът Йожеф Грегор, починал след тежко раково заболяване на 27 октомври 2006 г. в Сегед / Унгария.
Мир на праха му!
…..
Записи:
Gregor József-Bende Zsolt – Duett – Donizetti: Don Pasquale
Don Pasquale-Malatesta duett (Hadarókettős), 3. felv. Don Pasquale: Gregor József, Malatesta: Bende Zsolt (Sung in Hungarian) Vezényel (Conductor): Kovács János Budapest, Erkel Színház (Erkel Theatre) – 1982
https://www.youtube.com/watch?v=9tyZzMLSWeU&ab_channel=Norina64
…..
Gregor József Gregor, Kováts Kolos, Polgár László – Don Giovanni – Finálé
Mozart: Don Giovanni – Finale, Don Giovanni: László Polgár, Leporello: József Gregor, Commendatore (Kormányzó): Kolos Kováts Conductor: János Kovács A három basszus koncertje – Budapest Kongresszusi Központ – 1995
……
Der Schulmeister (The Scoolmaster) – Comic cantata: Overture and recitativo: Ihr Jungen sperrt…
Der Schulmeister (The Scoolmaster) – Comic cantata: Overture and recitativo: Ihr Jungen sperrt die Ohren auf! · József Gregor · Georg Philipp Telemann · Péter Ella · Tamás Pál · The Boys of Schola Hungarica · Corelli Chamber Orchestra Telemann: Der Schulmeister, Cimarosa: Il Maestro di Cappella ℗ 1985 HUNGAROTON RECORDS LTD.
´´´´
József Gregor sings Varlaam’s Song – LIVE, 1988
´´´´
Basszus ária kórussal, Bach: János Passiójából-Gregor József
„Mein teurer Heiland, lass dich fragen” — Aria Bass-mit Chor „Hűséges Megváltóm, hadd kérdezzelek meg” – Basszus ária kórussal Bach: János Passiójából — von Bach’s Johannes Passion
´´´´´´
Gregor Jozsef Ha en gazdag lennek (Тевя от „Цигулар на покрива“)
´´´´
Gregor Jozsef A szeretet faj
….
Cantata No. 1 (Alone in the Forest) Meeting again
József Gregor · Liszt Ferenc Chamber Orchestra, Budapest · Ilona TOKODY · Emil Petrovics The Book of Jonah, Cantata No. 1, Cantata No. 5 ℗ 1998 HUNGAROTON RECORDS LTD.
´´´´
Valami szépet hadd mondjak el
József Gregor · János Berkes · Vilmos Körmendi · Monteverdi kórus Valami szépet hadd mondjak el ℗ 1989 HUNGAROTON RECORDS LTD.
´´´´´´