Jussi Böhrling – operastars

Драги приятели на оперната музика, в дните от 5 септември до 20 октомври 2025 г., в които бях на почивка в България, имаше редица кръгли дати от рождение или кончина на оперни дейци, за които бях предвидил да пиша статии на съответната дата. Поради отстъствието ми от Германия, където пиша моите „оперни истории“, не можах да осъществя намерението си. По тази причини сега след завръщането ми на 20 октомври ще пиша последователно през следващите месеци такива статии. Първата такава е днес на 27 октомври и се отнася до един прочут през миналия век певец от Швеция – тенорът Юсси Бьорлинг, световно известен с драматичните си тенорови роли. На 9 септември 2025 г. се навършиха кръглите 65 години от кончината му през 1960 г.

Бьорлинг започва своята кариера на деветгодишна възраст. През 1924 г. баща му умира, така че семейният приятел Ролф Лундгрен поема ръководството на триото. Когато през 1927 г. друго турне до САЩ се проваля, Юсси се завръща в родния си град и временно работи като продавач в магазин за домакински стоки. През април 1928 г. той успява да се яви на прослушване при известния шведски тенор Карл Мартин Йоман, по това време член на Берлинската държавна опера, но чест гост в Стокхолм. Йоман се втурва при Джон Форсел, директор на Стокхолмската опера и самият той е известен баритон, за да му каже, че е чул „най-добрия шведски теноров глас на века“. Форсел кани Бьорлинг на прослушване и отбелязва „седемнадесетгодишен феномен“.

Юсси Бьорлинг (Jussi Böhrling) е роден на 2 февруари 1911 г. и след една звездна кариера по целия свят умира твърде млад – почти на 50 години – на 9 септември 1960 г. Аз знаех името му от тия години – от 1957 г. бях на работа в Габрово и си спомням, че по Радио София съобщиха за смъртта му. Сигурен съм, че името на Юсси Бьорлинг не е особено добре познато на моите читатели и приятели по няколко причини – той не е имал изяви в Южна Европа, също така твърде малко са тия в Централна и Западна Европа, както и специално тук в Германия, за което ще стане въпрос в статията ми по-долу. Юсси Бьорлинг е съсредоточил дейността си преди всичко в Скандинавия – главно в Швеция и Дания, а също така и много интензивно в Северна Америка, където е бил оценен много високо – наред с големите италиански тенори от тази епоха, като Марио дел Монако и Джузепе ди Стефано. Жалко, че Юсси Бьорлинг е починал от сърдечна болест твърде млад – почти на 50 години и не е могъл да развие докрай големия си талант в силно драматични роли, като например в „Отело“ от Верди, което е било негова мечта. Имал е само арии от тази опера в концертния си репертоар. Не случайно големият немски вокален специалист Юрген Кестинг (Jurgen Kesting) пише за него в ценната си книга за певците „Die Große Sänger“ следните думи: „Гласът на Юсси Бьорлинг е от изключително качество. Притежава присъщия чар на безпогрешен сребрист тембър и при средна сила на звукоизвличането, страхотна сила на звучене и удивително лесни за използване високи честоти. Той успява да атакува „си“, „до“ и дори „до диез“, тоновете излитат като от трамплин“.

(край на цитата)

Бьорлинг несъмнено е имал един от най-красивите гласове на 20-ти век. Той е похвален за страхотната си музикалност и перфектната си техника, с която е можел да пее най-високите ноти наглед без усилия. Неговата сънародничка – отличната певица от Швеция Елизабет Сьодерстрьом казва, че „е пяла по-добре на концертна сцена, когато до нея е бил Бьорлинг, защото майсторския му стил на пеене се предавал и на нея“. Юсси Бьорлинг е един от малкото певци на 20-ти век, който е безрезервно признат и оценен от професионалния свят, както и от широката публика – особено в САЩ, Твърди се, че „не би трябвало да има тенор, особено в италианския жанр, който да не използва Юсси Бьорлинг като ръководство за интонация и брилянтно гласово насочване, от Павароти до тенора от остров Малта Джоузеф Калея (Joseph Calleja)“. Бьорлинг има над 2000 публични изяви, от които е играл в повече от 900 оперни спектакъла (660 от тях в Кралската опера в Стокхолм и 127 в МЕТ Ню Йорк). Репертоарът му включва 55 заглавия и е почти изключително разработен в годините преди световната му кариера. След Втората световна война той добавя само „Дон Карлос“ (през 1950 г. при назначаването на Рудолф Бинг като генерален мениджър на MЕТ) и „Манон Леско“ (1949). Юсси Бьорлинг е известен като много активен песенен певец. По негово време е имало само няколко тенора, при които в концертните им програми с песни от немски и скандинавски композитори има една или няколко оперни арии като отстъпка за публиката или като „бис“. Има само няколко певци, които имат толкова обширна звукова документация през цялата си вокална кариера. Юсси Бьорлинг се включва акнтивно при развитието на технологията за запис от „звукова фуния“ до „стереофония“. Той е първият шведски певец, който получава договор за включване в световния каталог на известната звукозаписна фирма „His Master’s Voice“.

След този малък увод ще премина към биографични данни и описание на творческия път на днешния юбиляр.

Юсси Бьорлинг (собствено име – финландско [ˈjusːi], фамилно име – шведско [ˈbjœːrlɪŋ], роден на 2 февруари 1911 г. в Borlänge (Даларна), Швеция, починал на 9 септември 1960 г. в Siarö, община Österåker, е шведски оперен певец – тенор.

Юсси Бьорлинг произхожда от провинциална местност в Швеция. Финландската му баба избира това собствено име „Юсси“. Бащата Давид Бьорлинг също трябва да е имал красив глас, който изглежда не е бил записан на нито един музикален носител. Като учител по пеене, който също е написал и ръководство за гласово обучение, Давид Бьорлинг вижда основната си задача в обучението на синовете си Gösta, Olle, Karl и най-вече Jussi, чиито изпълнения също осигуряват по-късно препитание на семейството.

Майката на Юсси умира през 1917 г. малко след раждането на четвъртия им син Karl. От октомври 1919 г. до април 1921 г. бащата и синовете без Карл пътуват през САЩ. Юсси и братята му изпълняват песни пред шведски емигранти под ръководството на баща си. Вероятно първите записи са направени в Ню Йорк през февруари 1920 г., на които може да се чуе гласът на Юсси Бьорлинг – по това време все още момче със сопранов глас. В средата на двадесетте години по-големите братя също могат да бъдат чути като изпълняват самостоятелни номера в концерти.

През август 1926 г. квартетът в провинция Сконе в Южна Швеция се разпада след внезапната смърт на бащата. В Юстад петнадесетгодишният Юсси получава чрез приятели работа като помощник-продавач в магазин за домакински стоки. Той също се опитва да спечели малко пари и чрез пеене. По това време неговият вокален талант също е открит от любител на оперната музика, който е фармацевт по професия. Той познава бащата Давид Бьорлинг и е също приятел с Джон Форсел – известен баритон и директор на Кралската опера в Стокхолм по това време. Той насочва вниманието си към особено талантливия син на Форсел, който също е добър познат на Давид Бьорлинг. През август 1928 г. Юсси се явява на прослушване в Консерваторията в Стокхолм и е приет незабавно. Тук той се запознава и с бъдещата си съпруга Анна-Лиза Берг, която също учи вокално изкуство, а негов вокален педагог е Джон Форсел.

Юсси Бьорлинг се изявява за първи път като професионален оперен певец на 28 юли 1930 г. в малката роля на Фенерджията в „Манон Леско“ от Пучини. Официалният му дебют е малко по-късно – през август, в ролята на Дон Отавио в „Дон Жуан“ от Моцарт. През 1934 г. в увеселителните паркове „Gröna Lund“ и „Skansen“ в Стокхолм започва десетилетната традиция за представления на открито. Още през 1931 г. Юсси Бьорлинг има първата си чуждестранна проява в парка „Тиволи“ в Копенхаген. Истинската му международна кариера започва обаче през 1936 г. във Виенската държавна опера и в Прага.

Цитирам всички изяви на Юсси Бьорлинг на сцената на Виенската държавна опера:

AIDA

Radames | 1 Vorstellung | 07.06.1936

IL TROVATORE

Manrico | 5 Vorstellungen | 28.05.1936–22.03.1937

LA BOHÈME (PUCCINI)

Rodolfo | 2 Vorstellungen | 01.06.1936–14.02.1937

LA FANCIULLA DEL WEST

Johnson | 1 Vorstellung | 25.02.1937

MADAMA BUTTERFLY

B.F. Pinkerton | 1 Vorstellung | 17.02.1937

PAGLIACCI

Canio (Pagliaccio) | 2 Vorstellungen | 23.02.1937–12.03.1937

RIGOLETTO

Der Herzog von Mantua | 1 Vorstellung | 20.03.1937

UN BALLO IN MASCHERA

Gustaf III. | 1 Vorstellung | 17.03.1937

(край на цитата) Както виждаме, неговият дебют е на 28 май 1936 г. в ролята на Манрико в „Трубадур“ от Верди, а за последен път има изява във Виена на 22 март 1937 г. в същата роля. Ако се вгледаме в отделните дати, ще разберем за твърде малкото време за почивка между някои изяви, и то в главни роли. Например през март 1937 г. той има изяви като Канио на 12 март, после Густаф Трети на 17 март, Херцогът на 20 март и Манрико на 22 март. В разстояние на 6 дни участва в 3 главни роли – почти през ден. Както правя и при други артисти, цитирам съставите при първата и при последната му изява: На 28 май 1936 г. в ролята на Манрико в „Трубадур“:

BESETZUNG | 28.05.1936

Dirigent	Carl Alwin
Graf von Luna	Friedrich Ginrod
Leonora	Maria Németh
Azucena	Kerstin Thorborg
Manrico	Jussi Björling
Ferrando	Carl Bissuti
Inès	Ilona Hajmassy
Ruiz	Ernst Kurz
Un vecchio zingaro	Rolf Telasko
Un messo	Anton Arnold

(край на цитата)

Последна изява – на 22 март 1937 г. пак в ролята на Манрико в „Трубадур“:

BESETZUNG | 22.03.1937

Dirigent	Josef Krips
Graf von Luna	Alexander Svéd
Leonora	Ella Flesch
Azucena	Kerstin Thorborg
Manrico	Jussi Björling
Ferrando	Carl Bissuti
Inès	Aenne Michalsky
Ruiz	Anton Dermota
Un vecchio zingaro	Georg Monthy
Un messo	Anton Arnold

(край на цитата)

През пролетта на 1937 г. следва по-продължително турне на Юсси Бьорлинг през Централна Европа: отново във Виена, а също и в Германия (Нюрнберг, Дрезден и „Deutsches Opernhaus“ Берлин).

През есента на 1937 г. той има изяви за първи път като тенор в САЩ (Carnegie Hall New York); на 24 ноември 1938 г. дебютира в Метрополитън опера като Родолфо в „Бохеми“ от Пучини.

Повече от 20 години той е един от водещите тенори в MЕТ и пее – с изключение на военните години от 1941 г. – почти всяка година в САЩ. Юсси Бьорлинг пее три пъти при откриване на сезона на MЕТ (1940: „Бал с маски“ от Верди; 1950: „Дон Карлос“ от Верди, когато Рудолф Бинг встъпва в длъжност като главен директор; 1953: „Фауст“ от Гуно).

Ето и повече подробности за изявите на Юсси Бьорлинг в МЕТ Ню Йорк – там той има общо 127 изяви в следните опери: „Бохеми“ от Пучини, „Трубадур“ от Верди, „Фауст“ от Гуно, „Риголето“ от Верди, „Бал с маски“ от Верди, „Тоска“ от Пучини, „Ромео и Жулиета“ от Гуно, „Селска чест“ от Маскани, „Манон Леско“ от Пучини, „Дон Карлос“ от Верди (диригент Пиер Монтьо), и оперетата „Прилепът“ от Йохан Щраус (малка роля).

Цитирам ансамбъла при дебюта на Юсси Бьорлинг в МЕТ на 24 ноември 1938 г. в ролята на Родолфо от „Бохеми“ на Пучини:

Metropolitan Opera House
November 24, 1938

LA BOHÈME {330}
Puccini-Illica/Giacosa

Mimì………………..Mafalda Favero [Debut]
Rodolfo……………..Jussi Björling [Debut]
Musetta……………..Marisa Morel [Debut]
Marcello…………….John Brownlee
Schaunard……………George Cehanovsky
Colline……………..Norman Cordon
Benoit………………Louis D’Angelo
Alcindoro……………Louis D’Angelo
Parpignol……………Max Altglass
Sergeant…………….Carlo Coscia

Conductor……………Gennaro Papi

(край на цитата)

Ето и ансамбъла при последната изява на Юсси Бьорлинг в МЕТ на 22 декември 1959 г. в ролята на Туриду от „Селска чест“ на Маскани:

Metropolitan Opera House
December 22, 1959

CAVALLERIA RUSTICANA {414}

Santuzza…………….Mary Curtis-Verna
Turiddu……………..Jussi Björling [Last performance]
Lola………………..Helen Vanni
Alfio……………….Cesare Bardelli
Mamma Lucia………….Thelma Votipka

Conductor……………Dimitri Mitropoulos

(край на цитата)

Като се изключат редицата изяви на Юсси Бьорлинг предимно в САЩ, и то в МЕТ, както и много такива в Стокхолм, на други европейски сцени той почти не участва. Що се отнася до Германия, след Втората световна война той пее само в предавания на радиостанцията RIAS в Берлин през 1950 г. и в Щутгарт – операта „Бохеми“ от Пучини през 1954 г.

След 1947 г. често Юсси Бьорлинг пее заедно със съпругата си Анна-Лиза, която е певица със съответно образование и е негов партньор при концерти и оперни изяви. Както се вижда от неговата програма в МЕТ Ню Йорк, там той има редица изяви през 50-те години на миналия век.

Край на кариерата

През 1953 г. за първи път при Юсси Бьорлинг се появяват проблеми с гласа (ларингит). В следващите години той страда от сърдечно заболяване, така че многократно му се налага да остане без изяви по здравословни причини. Някои негови записи от 1958 и 1959 г. показват спад в качеството на гласа. През лятото на 1959 г. Бьорлинг трябва да потърси дългосрочно лечение. Официално се говори за остро сърдечно заболяване; десетилетия по-късно става ясно, че тогава е имало и лечение за отказ от алкохол.

Юсси Бьорлинг е бил винаги измъчван от неувереност в себе си, поради което все по-често е прибягвал до алкохол, за да може, както твърди сопранът Елизабет Сьодерстрьом, да издържи на огромния натиск от очакванията на публиката.

От 16 ноември до 22 декември 1959 г. („Селска чест“) той пее последните си осем представления в MЕТ, понякога с остри сърдечни проблеми по време на представленията. Както може да се чуе в записи на живо обаче, гласът му е отличен. След по-нататъшен период на възстановяване, Бьорлинг се завръща на сцената през пролетта на 1960 г. По време на изявата си като Манрико в „Трубадур“ от Верди в Кралската шведска опера в началото на март, певецът се представя с почти младежки свеж, напълно без смущения глас (както може да се чуе в запис на живо). На 15 март, малко преди представление на „Бохеми“ в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон, на което ще присъства „Кралицата Майка“, той получава инфаркт, но е решен да пее в ролята на Родолфо заради нея. Сигурно е бил добре наясно, че си играе с живота, защото само няколко дни преди това неговият партньор в редица общи изяви – баритонът Леонард Уорън е починал от инфаркт на сцената на МЕТ по време на представление на „Силата на съдбата“ от Верди.

През това време започват конкретни планове за първата изява на Юсси Бьорлинг в „Отело“ от Верди. През 1951 г. той и дългогодишният му сценичен партньор Робърт Мерил записват така наречения „Клетвен дует“ от тази опера, който е влязъл в историята на записите като особено добър запис. През юни 1960 г. Юсси Бьорлинг пее заедно с Леонтин Прайс при музикален запис под ръководството на Фриц Райнер в „Реквием“ от Верди. През лятото той изнася публични концерти в Швеция, на които присъстват огромен брой зрители. Може да се предположи, че и тук е имал здравословни проблеми, така че е трябвало да се оттегли отново, този път завинаги – няколко седмици по-късно Юсси Бьорлинг се прощава с живота – умира на 9 септември 1960 г.

Значение и спомени за живота и делото на Юсси Бьорлинг

Неговият живот и кариера са описани в биографията “Юсси” от вдовицата му Ана-Лиза (починала през ноември 2006 г.) в сътрудничество с Андрю Фаркас, където са описани всички възходи и падения на артиста. Град Borlänge е създал музей за своя известен син с много документи от живота му и магазин към музея. Според Джон Стивън – английски музикален критик, този музей на Юсси Бьорлинг е най-добрият музей в света, посветен на даден певец (справка в сп. „Gramophone“ 12/2004).

Специално в Германия Юсси Бьорлинг остава до голяма степен непознат приживе за широката публика. Немската публика особено цени певци като Марио дел Монако и Джузепе Ди Стефано, които въплътяват истинския италиански темперамент и италиански певчески умения. От друга страна обикновено не се вярва, че един скандинавец може да пее Верди или Пучини със същата страст. От друга страна фактът, че тия италианци могат да бъдат чути в записи с двете големи съпернички – примадоните Мария Калас и Рената Тебалди, също може да допринесе за по-голямата слава на двамата италианци. Юси Бьорлинг пее най-вече с други прекрасни артисти в МЕТ, като Зинка Миланов, Робърт Мерил и Леонард Уорън.

Всъщност Бьорлинг получава признанието в Германия само след смъртта си (и тук след въвеждането на компактдиска), което е имал в англосаксонските държави по време на живота си: като един от водещите певци на 20-ти век.

Глас и репертоар

„Гласът му е от изключително качество. Притежава присъщия чар на безпогрешен сребрист тембър и при средна сила на звукоизвличането, страхотна сила на звучене и удивително лесни за използване високи честоти. Той успява да атакува „си“, „до“ и дори „до диез“ – тоновете излитат като от трамплин“. (Цитирано от книгата „Die Große Sänger“ на големия немски вокален специалист Юрген Кестинг (Jurgen Kesting).

Бьорлинг несъмнено е имал един от най-красивите гласове на 20-ти век. Той е похвален за страхотната си музикалност и перфектната си техника, с която е можел да пее най-високите ноти наглед без усилия. Единствената му слабост се счита не особено добрата му дарба за представяне пред публиката. В допълнение към характера на Юсси (той е описан от приятелите си като доста срамежлив и сдържан), бащата Дарид Бьорлинг също може да е имал известно влияние тук, защото се твърди, че е давал най-висока стойност на чистите вокални изпълнения в обучението на момчетата си. Много певчески партньори, както и критици отбелязват, че Бьорлинг е действал единствено само с гласа си, по-малко със сценичната си игра при оперни изяви. Но отличното качество на неговия глас не случайно е определено от авторитетния радиопредавател „Westdeutscher Rundfunk Köln“ при едно възпоменателно предаване за него като „жарава под леда“. Певицата от Швеция Елизабет Сьодерстрьом казва, че е пяла по-добре на концертна сцена, когато до нея е бил Бьорлинг, защото майсторския му стил на пеене се предавал и на нея.

Юсси Бьорлинг е един от малкото певци на 20-ти век, който е безрезервно признат и оценен от професионалния свят, както и от широката публика – особено в САЩ, но не и в Германия. Твърди се, че „не би трябвало да има тенор, особено в италианския жанр, който да не използва Юсси Бьорлинг като ръководство за интонация и брилянтно гласово насочване, от Павароти до тенора от остров Малта Джоузеф Калея (Joseph Calleja)“.

Бьорлинг има над 2000 публични изяви (източник: Музей на Юси Бьорлинг Borlänge), от които е играл в повече от 900 оперни спектакъла (660 от тях в Кралската опера в Стокхолм и 127 в МЕТ). Репертоарът му включва 55 заглавия и е почти изключително разработен в годините преди световната му кариера. След Втората световна война той добавя само „Дон Карлос“ (през 1950 г. при назначаването на Рудолф Бинг като генерален мениджър на MЕТ) и „Манон Леско“ (1949).

В малкото си записи от немския репертоар той пее или на шведски („Портретната ария“ от „Вълшебната флейта“ на Моцарт или „Историята на Граала“ от „Лоенгрин“ на Вагнер), или на италиански „Ach so reious“ при „Марта“ от Флотов. По време на световната си кариера той се ограничава до около една дузина опери. Оперите от италианския репертоар се предлагат най-вече в студийни записи, а тези от френския репертоар са само в записи на живо от MЕТ.

Юсси Бьорлинг е известен като много активен песенен певец. По негово време е имало само няколко тенора, при които в концертните им програми с песни от немски и скандинавски композитори има една или няколко оперни арии като отстъпка за публиката или като „бис“. В тази категория има и някои записи на Бьорлинг, изпяти на немски език (включително записа на „Аделаида“ от Бетовен от 1939 г., който е високо оценен от Юрген Кестинг). Преди всичко има някои песни от Франц Шуберт и Рихард Щраус, които той представя по някакъв „идиоматичен начин“, но с несравнима атмосфера.

Бел. Б.К.: на това място исках да разбера какво точно означава израза „идиоматичен начин“. Направих справка и получих следното обяснение съгласно „Речник на българския език“:

„Когато разглеждаме значенията на идиоматичния израз, трябва да се вземат предвид не отделните съставни части, а неговите значения като цяло. Ако разбиете фразеологията на думи и едва след това се опитате да разберете смисъла, получавате само набор от думи. Не забравяйте, че идиоматичните изрази са неразделни. Формата е тази, която определя тяхното значение“.

(край на цитата)

Според моите представи Юсси Бьорлинг е тълкувал тези песни от Франц Шуберт и Рихард Щраус по свой начин, като е наблягал вероятно на общото впечатление от дадена песен, а не на отделни нейни съставки.

(край на отклонението за тия песни)

През лятото на 1959 г. Юсси Бьорлинг включва няколко песни от тези двама композитори – Франц Шуберт и Рихард Щраус – в програмата на концертите си на открито в „Грьона Лунд“ (последните студийни записи на немски песни са от 1952 г.).

Дискография

Има само няколко певци, които имат толкова обширна звукова документация през цялата си вокална кариера. Юсси Бьорлинг се включва акнтивно при развитието на технологията за запис от „звукова фуния“ до „стереофония“. По време на първите си записи през 1920 г. като сопран-дискант, той и братята му (както Енрико Карузо по това време) трябва да пеят на „звуковата фуния“ за записи върху грамофонни плочи, използвайки акустичната система за запис. Като млад тенор той пее с микрофон, използвайки електрическия метод, също за запис върху грамофонна плоча. Той вече е имал опит с микрофона година по-рано при първото си радиопредаване през март 1928 г. Няколко години преди смъртта си, когато е въведена вече стереофонията, той е един от първите, които пеят по този нов метод.

Първият публикуван запис на Юсси Бьорлинг – „Torna a Surriento“ от Де Куртис – е от 18 декември 1929 г., първият оперен запис е от 12 май 1930 г. – „Ah! Lève-toi soleil“ от „Ромео и Жулиета“. Така че и двата записа са преди първата му сценична изява на 18-годишна възраст, респектнивно – на 19 години. В началото на 30-те години той има редовно по няколко серии от записи годишно; през 1932/33 г. са издадени дори по десет заглавия шлагери под псевдонима „Erik Odde“.

През декември 1936 г. са направени в подкрепа на международната му кариера първите оперни записи на оригинален италиански език. Юсси Бьорлинг е първият шведски певец, който получава договор за включване в световния каталог на известната фирма „His Master’s Voice“.

През 1952 г. с него е направен първият пълен оперен запис (“Трубадур“ от Верди), вече с договор от новата му звукозаписна фирма RCA. Нови пълни записи, последвали почти всяка година са следните някои от тях, например “Аида”, “Бохеми“, “Палячи“ и преди всичко “Трубадур”). Много от тях са определени от критиците като записи на известния “Самотен остров”. Освен това редовно се правят записи на арии и записи на песни.

През 1959 г. Юсси Бьорлинг получава „Грами“ за соловия си албум „Björling in Opera“. Всички студийни продукции на пълни оперни записи с Бьорлинг в RCA (и по-късните в EMI и DECCA) са публикувани на немския пазар – най-вече скоро след техните записи – както и редица негови рецитали. Записите на живо от неговите изпълнения в MЕТ и други материали „на живо“ стават достъпни най-вече чрез услуги за внос от чужбина.

След смъртта на Юсси Бьорлинг през 1960 г. от време на време се появяват записи “In-Memorium” от предишните му издателски фирми, както и много материали с шведски песни и от изпълненията му на живо в „Грьона Лунд“ (главно от фипма „Bluebell“ от Швеция). През 1968 г. лейбълът от ГДР „Eterna“ издава дългосвиреща плоча със записи на Бьорлинг, главно от италиански опери; той пее някои от заглавията на шведски език („Eterna“ 8 20 829). Броят на наличните в търговската мрежа записи намалява все повече и повече с времето и в края на виниловата ера на немския пазар има само един албум на Бьорлинг. Показателно е, че той идва от компания извън пазара: „Ullstein-Verlag“.

След представянето на компактдиска ситуацията се променя напълно. В допълнение към студийните записи на певеца днес са публикувани почти всички записи на живо. Дори ако те не винаги са налични в магазините, могат да бъдат получени от чужбина чрез подходящи транспортни услуги. Записите на живо включват оперите “Бал с маски” и “Ромео и Жулиета” – две от “любимите” на Бьорлинг, от които няма студийни продукции с него.

Юсси Бьорлинг едва ли липсва в една от многото компилации от сорта на „Велики гласове от миналото“ или „Легендарни тенори“. Не на последно място са дуетите му с дългогодишния партньор в Метрополитън опера – тенор-баритона Робърт Мерил – от оперите на Верди и Пучини „Силата на съдбата“, „Дон Карлос“, „Отело“, „Бохеми“ и „Ловци на бисери“ от Жорж Бизе.

Любопитни факти

Юсси Бьорлинг все още е изключително популярен в Швеция. Комисарят Курт Валандер в книгите на Хенинг Манкел съхранява записи на Бьорлинг, който е живял известно време на работното място на Валандер в Юстад; Манкел дори нарече кучето на Валандер „Юсси“.

Моя бележка – Б.К.: за тия, които не знаят кой е Хенинг Манкел (1948-2015), давам малко обяснение:

Хенинг Манкел (на шведски: Henning Mankell) е шведски писател, драматург, театрален режисьор и издател.

Известен е с поредицата си от криминални романи от 1990-те години с главен герой комисаря от Юстад Курт Валандер. Пише и детски книги. През 1985 г. основава театър „Авенида“ в Мапуто, Мозамбик и оттогава живее и работи предимно там. Основател и собственик е и на „Leopard Förlag“ – издателство, насочено към талантливи автори от Швеция и Африка. Женен е за Ева Бергман, дъщеря на Ингмар Бергман (1918-2007). Добре известно е, че Ернст Ингмар Бергман (на шведски: Ernst Ingmar Bergman, [ˈɪŋmar ˈbærjman]) е шведски театрален и филмов режисьор, сценарист и продуцент, определян като един от най-изтъкнатите автори в киното на всички времена.

През 2014 г. Манкел съобщава, че е болен от рак. За борбата си със заболяването и страха от смъртта той разказва в поредица от колонки за „Гардиън“, както и в последната си книга „Плаващи пясъци: Какво означава да бъдеш човек“.

(край на цитата)

Жалко за Хенинг Манкел – гледал съм тук в Германия редица криминални филми по негови сюжети. (край на отклонението за Хенинг Манкел)

Друг любопитен факт:

Датският писател Юсси Адлер-Олсен, чието истинско име е Карл Валдемар Хенри Адлер-Олсен, дължи първото си име на Бьорлинг. Когато Адлер-Олсен е бил на три месеца, нарекли са го Юсси, по името на известния оперен певец Юсси Бьорлинг.

Майката на Адлер-Олсен е била много възхитена от шведския тенор. Юсси Адлер-Олсен разказва следния анекдот на своя немски уебсайт: „Когато бях на шест години и бях на път да започна училище, баща ми ме заведе един ден настрана и ми каза: „Юсси, трябва да знаеш, че когато ти казват Карл в училище, те имат предвид теб“.

(край на цитата)

А после Юсси Адлер-Олсен добавя:

„Аз малко знаех, че именно Карл е моето официално име. Напълно се разтревожих и заради това отказах да ходя на училище. И поради това родителите ми поискаха официално да се нарека Юсси. Така скоро след това получих писмо от кралят на Дания да се нарека Юсси. И оттогава се наричам само така – Юсси Адлер-Олсен“.

(край на любопитните факти)

Цитирам списък на оперния репертоар на Юсси Бьорлинг (източник на италиански език):

Repertorio

Repertorio operistico

Ruolo	Titolo	Autore
Faust	Faust	Gounod
Roméo	Roméo et Juliette	Gounod
Canio/Pagliaccio	Pagliacci	Leoncavallo
Turiddu	Cavalleria rusticana	Mascagni
Don Ottavio	Don Giovanni	Mozart
Un lampionaio Renato Des Grieux	Manon Lescaut	Puccini
Rodolfo	La bohème	Puccini
Mario Cavaradossi	Tosca	Puccini
F. B. Pinkerton	Madama Butterfly	Puccini
Calaf	Turandot	Puccini
Conte d’Almaviva	Il barbiere di Siviglia	Rossini
Arnoldo Melchtal	Guglielmo Tell	Rossini
Duca di Mantova	Rigoletto	Verdi
Manrico	Il trovatore	Verdi
Alfredo Germont	La traviata	Verdi
Riccardo	Un ballo in maschera	Verdi
Don Carlo	Don Carlo	Verdi
Radames	Aida	Verdi

(край на цитата)

Както писах и по-горе в статията, оперния репертоар на Юсси Бьорлинг не е особено голям и разнообразен – 18 роли. Защо е така, стана въпрос на много места в моята статия. Тук не са споменати обаче някои по-малки роли, като тази на Фенерджията в „Манон Леско“ от Пучини, но и по-големи, като тази на Джонсън в „Момичето от Златния Запад“ на Пучини, която Юсси Бьорлинг е играл на 25 февруари 1937 г. във Виенската държавна опера. По всяка вероятност този списък не е пълен, защото по-горе на едно място писах, че репертоарът му включва 55 заглавия и е почти изключително разработен в годините преди световната му кариера. А може би в тия 55 заглавия влизат не цели опери, а арии от тях, които Юсси Бьорлинг е включвал в многобройните си записи на музикални носители или изнасял на концерти.

В края на тази юбилейна статия за Юсси Бьорлинг ще дам още в оригинал на английски език сведения относно личен живот, наследство, награди и накрая – списък на дискографията му:

Personal life

Björling was known as the “Swedish Caruso“. His son Rolf, a successful tenor in his own right (although not at the level of his famous father), and his grandson Raymond are inheritors of the unique Björling “sound”.

His widow, Anna-Lisa Björling, published a biography with the cooperation of Andrew Farkas that described Björling as a loving family man and generous colleague. However, Anna-Lisa did not attempt in the book to hide the destructive influence of Björling’s alcoholism.

He is buried in the church cemetery at Stora Tuna, Borlänge, Sweden.

…….

Legacy

Gröna Lunds Tivolis Jussi Björling-stipendium (The Gröna Lund Jussi Björling Award) was established in 1963 by the Stockholm amusement park where Björling often sang, for its 80th anniversary.

Jussi Björlings Minnesstipendium (Jussi Björlingstipendiet) was established in 1970 and is administered by Stiftelsen Kungliga Teaterns Solister (The Royal Opera Soloists Foundation) in Stockholm.

The Jussi Björling Recital Hall was dedicated at Gustavus Adolphus College, St. Peter, Minnesota, in 1970.

The Jussi Björling Tenor Competition took place in Borlänge in 1994. 125 tenors from 38 countries participated and winner was the Chinese Deng Xiao-Jun.

Jussi Björlingmuseet (The Jussi Björling Museum) was opened in Borlänge in 1994.

Björling’s name is now used with the prestigious Jussi Björling Music Scholarship at Gustavus Adolphus College in St. Peter, Minnesota.

An archive of nearly all of Björling’s recorded performances, photographs, letters, recital and opera programmes, reviews, obituaries, and other items related to his career is maintained at the Jacobs School of Music at Indiana University Bloomington.

Luciano Pavarotti, in a 1988 interview for the Swedish daily newspaper Svenska Dagbladet, stated: “When I’m about to train a new opera, I first listen to how Jussi Björling did it. His voice was unique and it’s his path that I want to follow. I would more than anything else wish that people compared me with Jussi Björling. That’s how I’m striving to sing.”

……..

Awards and citations

During his lifetime, Björling received many orders, decorations, honorary citizenships and other honours from monarchs, governments and cultural and charity organizations in Sweden, Finland, Denmark, Iceland, Latvia, Belgium, Greece, Hungary and the US.

Appointed Hovsångare (Royal Court Singer) by the King of Sweden in 1944.
Elected member of Kungl. Musikaliska Akademien (Royal Swedish Academy of Music) in 1956.
Received Grammy Award for Best Classical Vocal Performance, 1960 (for LP “Bjoerling in Opera”)
Ranked greatest singer of the century by Classic CD (United Kingdom) “Top Singers of the Century” Critics’ Poll (June 1999).
He has a chair dedicated to him in Kilbourn Hall at the internationally renowned Eastman School of Music
Entered Gramophone‘s Hall of Fame in 2012.

………

Discography

Complete works issued on CD

Aida, RCA (studio), 1955.
Un ballo in maschera, Met, 1940; New Orleans, 1950.
La bohème, Met, 1948; RCA (studio), 1956.
Cavalleria rusticana, RCA (studio), 1953; Stockholm Opera, 1954 (other singers in Swedish); Decca/RCA (studio), 1957; Met, 1959.
Don Carlos, Met, 1950.
Faust, Met, 1950 & 1959.
Madama Butterfly, EMI (studio), 1959.
Manon Lescaut, Met, 1949 & 1956; RCA (studio), 1954; Stockholm Opera, 1959 (other singers in Swedish).
Missa solemnis (Beethoven), NBC broadcast, 1940.
Pagliacci, RCA (studio), 1953; Stockholm Opera, 1954 (sung in Swedish).
Requiem (Verdi), NBC broadcast, 1940; Decca/RCA (studio), Vienna, 1960.
Rigoletto, Met, 1945; RCA (studio), 1956; Stockholm Opera, 1957.
Roméo et Juliette, Stockholm Opera, 1940 (sung in Swedish); Met, 1947.
Tosca, RCA (studio), 1957.
La traviata, Stockholm Opera, 1939 (sung in Swedish).
Il trovatore, Covent Garden, 1939; Met, 1941 & 1947; RCA (studio), 1952; Stockholm Opera, 1957 & 1960.
Turandot, Decca/RCA (studio), 1959.

……

Larger general collections on CD

Jussi Björling: The Swedish Caruso, EMI Classics 2 17313 2 (5 CDs, 2008)
Jussi Björling: The Complete RCA Album Collection, RCA 88697748922 (14 CDs, 2011)
The Very Best of Jussi Björling, EMI Classics 6 78997 2 (2 CDs, 2012)
Jussi Björling Collection, Naxos 8.101101 (11 CDs, 2012. Comprises studio recordings. CDs 1–8 earlier issued separately. Released in Sweden with notes in Swedish only.)
Jussi Björling: The Swedish Caruso, Documents 600034 (10 CDs, 2013)
Jussi Björling: The Worldstar Live on Stage, Documents 600129 (10 CDs, 2013)

……

Selection of special collections and concerts on CD

Jussi Björling Live: Holland 1939, Norway 1954, Bluebell ABCD 006 (1 CD, 1987)
Jussi Björling: The Atlanta Recital 13 April 1959, Bluebell ABCD 020 (1 CD, 1989)
Jussi Björling in Song and Ballad, Bluebell ABCD 050 (1 CD, 1993)
Jussi Bjoerling: Rarities, VAI Audio VAIA 1189 (1 CD, 2000)
Jussi Björling: Fram för framgång: Film and Radio Recordings, Bluebell ABCD 092 (1 CD, 2002)
The Jussi Björling Series: Radamès, Alfredo, Roméo, Bluebell ABCD 103 (2 CDs, 2006)
Jussi Björling In Song, Testament SBT 1427 (1 CD, 2008)
Jussi Björling Live: Broadcast Concerts 1937–1960, West Hill Radio Archives WHRA-6036 (4 CDs, 2010)
Bjoerling Sings at Carnegie Hall, RCA 88697858222 (1 CD, 2011)
Jussi at Gröna Lund: Complete recordings 1950–1960, Bluebell ABCD 114 (3 CDs, 2011)
Jussi Björling in Concert: Finland & the U.S.A. (1940–1957), Bluebell ABCD 116 (2 CDs, 2012)

A complete list of Björling’s recordings and their CD and DVD issues is available on the Jussi Björling Museum’s website.

(край на цитата)

През 2017 г. в медия на немски език е публикувана обзорна статия за Юсси Бьорлинг във връзка с 50 години от неговата кончина. Цитирам в оригинал и в превод на български:

Портал „IOCO Kultur im Netz“

6.02.2017

Jussi Björling – Der Caruso des Nordens, IOCO Portrait, Februar 2017

Am 9. September 2010 jährte sich der 50. Todestag eines der größten Tenöre aller Zeiten. Noch heute ist die Erinnerung an diesen Ausnahmesänger nicht verblasst. Jussi Björling wurde am 5. Februar 1911 in Borlänge, (Schweden) geboren. Er selber feierte seinen Geburtstag am 2. Februar, da man zunächst dieses Datum in die offiziellen Dokumente eintrug.

Erst nach seinem Tod fand sich die Geburtsurkunde, die den 5. Februar belegte. Bereits am 15. Dezember 1915 begann seine außergewöhnliche Karriere als Sänger. Sein Vater David Björling gründete mit seinen Söhnen, Olle, Gösta und Jussi ein Kindertrio, das sein erstes Konzert eben an diesem 15. Dezember, in der Trefaldighetskyrka (Dreifaltigkeitskirche) in Örebro, gab.

In der Folge gastierte das Trio in zahlreichen Konzerten in Schweden. Im Jahr 1917 verstarb seine Mutter, Ester Björling, erst fünfunddreißig jährig, nach der Geburt des vierten Sohnes Karl. Einige Tage später sangen die Kinder bei der Beisetzung der Mutter in der Kirche von Stora Tuna. David Björling und seine drei ältesten Söhne traten nun als “Björling Male Quartett” auf und reisten 1919 nach Amerika, wo in der Gustavus Adolphus Kirche in New York am 20. November das erste Konzert stattfand. Im Februar 1920 wurden in New York sechs Titel auf Schallplatten aufgenommen, noch heute als CD erhältlich.

Somit begann Björling seine Schallplattenkarriere bereits als Neunjähriger. 1924 stirbt der Vater, sodass ein Freund der Familie, Rolf Lundgren, die Leitung des Trios übernimmt. Als 1927 eine weitere Tournée in die USA scheitert, kehrt Jussi in seine Heimatstadt zurück und arbeitet vorübergehend als Verkäufer in einem Haushaltwarengeschäft. Im April 1928, gelingt es ihm, dem berühmten schwedischen Tenor Carl Martin Öhman, zu dieser Zeit Mitglied der Staatsoper Berlin, aber oft in Stockholm gastierte, vorzusingen. Öhman eilte zu John Forsell, dem Direktor der Stockholmer Oper und selber ein gefeierter Bariton, um ihm zu berichten, er habe “die beste schwedische Tenorstimme des Jahrhunderts” gehört. Forsell bestellte Björling zu einem Vorsingen und bemerkte “ein siebzehn jähriges Phänomen”.

Forsell nahm Björling als Schüler in seiner Klasse im Stockholmer Konservatorium auf. Nun entwickelte sich alles rasend schnell und es schien, als wolle sich das Schicksal, das ihm nur eine kurze Lebensdauer gewährte, dennoch von seiner besten Seite zeigen. Bereits im Oktober 1929, unterzeichnet er seinen ersten Schallplatten – Vertrag. 1930 singt er im Rahmen von Studenten – Aufführungen die Tenorpartien im Requiem von Mozart und im Tedeum von Bruckner. Im Juli des gleichen Jahres gibt er an der königlichen Oper von Stockholm sein erstes Debut in der kleinen Rolle des Lampenanzünders in Puccinis “Manon Lescaut” und bereits einen Monat später findet sein offizielles Debut als Don Ottavio in Mozarts “Don Giovanni” statt.

Im September die ersten Schallplatten Aufnahmen unter der Leitung des schwedischen Dirigenten Nils Grevillius, mit dem Björling bis zu seinem Tod unzählige Aufnahmen machte. Im Laufe der ersten Jahre sang Björling ein Repertoire, für das andere Tenöre ein ganzes Leben brauchten. Was kaum bekannt ist, das er Rollen wie den Arnoldo in Wilhelm Tell, oder den Florestan in Fidelio sang. Außerdem, um nur einige zu nennen, den Harun in Djamileh von Bizet, den Walther in Tannhäuser, Eric in “Der fliegende Hölländer”, den Tonio in “La fille du régiment”, den Belmonte in “Die Entführung aus dem Serail”, den Tamino in “Die Zauberflöte, den Faust in”La damnation de Faust”, Lyonel in “Martha”, Luigi in “Il Tabarro”, Lensky in “Eugen Onegin”, Wilhelm Meister in “Mignon”, Conte Almaviva in “Il Barbiere di Seviglia”, den Roméo in “Roméo et Juliette”, Vladimir in “Prinz Igor” von Borodin, Vasco da Gama in L´africaine, den Sandor Barinkay in Der Zigeunerbaron, Alfred in “Die Fledermaus”, Narraboth in “Salome”, Dick Johnson in “La fanciulla del West”, Nemorino in “L´Elisir d´Amore”, Alfredo in “La Traviata”, Elemer in “Arabella”, dazu all die Rollen, mit denen er wenige Jahre später Weltrum erlangte.

Schon in dieser Zeit sang er mit weltberühmten Partnern zusammen, so in Tosca mit Dusolina Giannini, im “Barbiere” mit Giuseppe de Luca, “Prinz Igor” und “Faust” mit Fedor Chaljapin, in “Don Giovanni” mit Ezio Pinza und “Rigoletto” mit Lawrence Tibbett. Ab 1936 gastierte Björling bereits an der Wiener Staatsoper, wo er unter der Leitung so großartiger Dirigenten wie Victor de Sabata und Josef Krips mit Maria Nemeth, Jarmila Novotna, Alexander Kipnis, Alexander Svet und Ester Rethy u.a. sang.

An der Staatsoper Dresden, war u.a. Maria Cebotari seine Partnerin. Außerdem gab er Gastspiele in Prag, Kopenhagen, Uppsala, Brno (Tschechoslowakai), in Malmö, Budapest, Berlin, Nürnberg und Paris. Am 28. November 1937 gibt Björling mit einem Konzert in der New Yorker Carnegie Hall, sein Amerika Debut. Seine Partnerin war keine geringere als Maria Jeritza. Am 8. Dezember des gleichen Jahres, an der City Opera Chicago sein amerikanisches Opern Debut als Duca di Mantova in “Rigoletto” , mit Beverly Lane und Lawrence Tibbett. Am 20. Dezember ist er Partner von Lily Pons bei einem Konzert im Waldorf Astoria Hotel in New York. Am 21. Dezember unterschreibt er seinen ersten Contract mit der Metropolitan Opera für die nächste Saison und am 24. November 1938 debutiert er mit “La Bohéme” an der Met. Seine Partnerin war Mafalda Favero als Mimi. Nun entwickelte sich eine weltweite Karriere.

Am 12. Mai debutiert er an der Covent Garden Opera in London als Manrico in “Il Trovatore” als Partner von Gina Cigna (Leonora), Gertrud Palson – Wettergren (Azucena) und Mario Basiola (Luna), unter der Leitung von Vittorio Gui. Von dieser Vorstellung gibt es einen Mitschnitt. Im Oktober 1940 singt Björling in San Francisco in “Ballo in Maschera” mit Elisabeth Rethberg und im November in der Carnegie Hall in New York das Verdi Requiem unter der Leitung von Arturo Toscanini. 1943 sein erstes Auftreten am Teatro Comunale Florenz als Manrico mit Maria Caniglia als Leonora und im August 1946 sein Scala Debut in Verdis “Rigoletto”, mit Lina Aimaro und Carlo Tagliabue. 1948 fragt ihn der große Tenor Giovanni Zenatello, Mitbegründer der Opern Festspiele in der Arena von Verona, ab er die Partie des Enzo Grimaldo in La Gioconda von Ponchielli in der Arena, als Partner von Maria Callas singen wolle.

Björling lehnte mit der Begründung ab, dass er in diesem Jahr nicht mehr die Zeit habe, eine so umfangreiche Partie einzustudieren. So kam eine Partnerschaft mit Maria Callas erst zustande, als er an der Lyric Opera Chicago im November 1955 zwei Trovatore – Vorstellungen mit ihr sang. Dies waren die einzigen gemeinsamen Auftritte dieser beiden Ausnahme Sänger. Es hält sich hartnäckig das Gerücht, dass es von einer der beiden Vorstellungen einen Mitschnitt gibt. Doch ist bis zum heutigen Tage leider noch nichts dergleichen aufgetaucht. Im Mai 1950 nochmals an der Scala Milano mit Un Ballo in Maschera (vier Vorstellungen). 1951 besuchte Dorothy Caruso, die Witwe des legendären Enrico Caruso, an der Met eine Rigoletto Vorstellung mit Björling.

Sie war tief beeindruckt von der Qualität und der Schönheit seiner Stimme. Bei einem gemeinsamen Fernseh – Interview schenkte sie Björling eines der Kostüme ihres Mannes aus Rigoletto und bezeichnete ihn als den einzig legitimen Nachfolger Enrico Carusos. Das Kostüm ist heute eines der Schmuckstücke im Jussi Björling Museum in Borlänge (in der Nähe von Stockholm.) Björling hat an fast allen bedeutenden Opernhäusern der Welt gesungen, er hat weltweit Konzerte und Liederabende gegeben, u.a. in Honolulu, in Kuba, in Kanade, auf Hawaii, in Afrika, in Holland Finnland, Norwegen, Dänemark, Lettland, Österreich, Deutschland und in der Schweiz, wo er in Luzern zwei Mal das Requiem von Giuseppe Verdi, unter der Leitung Arturo Toscaninis sang.

Er hat seit 1931 regelmäßig Schallplattenaufnahmen gemacht, sodass seine gesangliche Entwicklung genauestens nachvollzogen werden kann. Alleine elf Gesamtaufnahmen und eine Vielzahl von Arien und Lieder Platten kamen auf den Markt, die alle auf CD übertragen wurden. Dazu eine Vielzahl von Opern Lifemitschnitten und Konzerten aus diversen Theatern. Schon bei den ersten Aufnahmen, Björling war zu dieser Zeit erst zwanzig Jahre alt, ist eine erstaunliche technische Sicherheit festzustellen. In wenigen Jahre gelingt es ihm, diese Technik zu vervollkommnen. Björlings Stimme war von mittlerer Größe, doch erzielte er durch eine perfekte Fokussierung des Tones eine Durchschlagskraft, die ihn befähigte selbst Partien wie Radames, Manrico, und Canio ständig im Repertoire zu führen. Jürgen Kesting schreibt in seinem Buch, Die großen Sänger des 20. Jahrhunderts, “Die Stimme war von überragender Qualität. Sie besaß den Eigenreiz eines unverkennbaren silbrigen Timbres und, bei mittlerem Volumen, große Schallkraft und eine wundervolle, leicht ansprechende Höhe. Er konnte H, C und selbst das Cis ansatzlos attackieren. Die Töne kamen wie abgewippt von einem Sprungbrett. Die Skala war ebenmäßig, die Registerverblendung bruchlos. Vor allem das strahlende Mittelstimmregister mit dem kopfigen Klanggepräge war exemplarisch entwickelt”. Dem ist nichts hinzuzufügen.

IOCO / AB

(край на цитата)

Превод:

Онлайн портал за култура на IOCO
6 февруари 2017 г.

Юсси Бьорлинг – Карузо от Севера, Портрет на IOCO, февруари 2017 г.

На 9 септември 2010 г. се навършиха 50 години от смъртта на един от най-великите тенори на всички времена. Дори днес паметта за този изключителен певец не е избледняла. Юсси Бьорлинг е роден на 5 февруари 1911 г. в Борленге, Швеция. Той празнува рождения си ден на 2 февруари, тъй като това е датата, първоначално записана в официалните документи. Едва след смъртта му е открит актът за раждане, който показва 5 февруари.

Неговата изключителна кариера като певец започва на 15 декември 1915 г. Баща му, Давид Бьорлинг, основава детско трио със синовете си Оле, Гьоста и Юсси, което дава първия си концерт на 15 декември в църквата „Света Троица“ (Trefaldighetskyrka) в Йоребру.

Впоследствие триото изнася множество концерти в Швеция. През 1917 г. майка му, Естер Бьорлинг, умира на едва 35-годишна възраст, след като ражда четвъртия си син, Карл. Няколко дни по-късно децата пеят на погребението на майка си в църквата в Стора Туна. Давид Бьорлинг и тримата му най-големи синове вече се изявяват като „Мъжки квартет Бьорлинг“ и пътуват до Америка през 1919 г., където първият им концерт се провежда на 20 ноември в църквата „Густав Адолф“ в Ню Йорк. През февруари 1920 г. в Ню Йорк са записани шест парчета, които все още са достъпни на CD.

Така Бьорлинг започва своята звукозаписна кариера на деветгодишна възраст. През 1924 г. баща му умира, така че семейният приятел Ролф Лундгрен поема ръководството на триото. Когато през 1927 г. друго турне до САЩ се проваля, Юсси се завръща в родния си град и временно работи като продавач в магазин за домакински стоки. През април 1928 г. той успява да се яви на прослушване при известния шведски тенор Карл Мартин Йоман, по това време член на Берлинската държавна опера, но чест гост в Стокхолм. Йоман се втурва при Джон Форсел, директор на Стокхолмската опера и самият той е известен баритон, за да му каже, че е чул „най-добрия шведски теноров глас на века“. Форсел кани Бьорлинг на прослушване и отбелязва „седемнадесетгодишен феномен“.

Форсел приема Бьорлинг като студент в своя клас в Стокхолмската консерватория. Оттогава нататък всичко се развива бързо и сякаш съдбата, която му е дарила само кратък живот, въпреки това е решена да покаже най-добрата си страна. Още през октомври 1929 г. той подписва първия си договор за звукозапис. През 1930 г. пее теноровите партии в „Реквием“ на Моцарт и „Te Deum“ на Брукнер в студентски изпълнения. През юли същата година дебютира в Кралската опера в Стокхолм в малката роля на фенерджия в „Манон Леско“ на Пучини, а само месец по-късно прави официалния си дебют като Дон Отавио в „Дон Жуан“ на Моцарт.

През септември Бьорлинг прави първите си записи под диригентството на шведския диригент Нилс Гревилиус, с когото прави безброй записи до смъртта си. В ранните си години Бьорлинг пее репертоар, който на други тенори би им отнел цял живот, за да го овладеят. По-малко известно е, че е пял роли като Арнолдо във „Вилхелм Тел“ и Флорестан във „Фиделио“. Също така, за да назовем само няколко, Харун в „Джамиле“ на Бизе, Валтер в „Танхойзер“, Ерик в „Летящият холандец“, Тонио в „Дъщерята на полка“, Белмонте в „Отвличане от сарая“, Тамино във „Вълшебната флейта“, Фауст в „Проклятието на Фауст“, Лионел в „Марта“, Луиджи в „Табаро“, Ленски в „Евгений Онегин“, Вилхелм Майсторът в „Миньон“, граф Алмавива в „Севилският бръснар“, Ромео в „Ромео и Жулиета“, Владимир в „Княз Игор“ на Бородин, Васко да Гама в „Африканката“, Шандор Баринкай в „Цигански барон“, Алфред в „Прилепът“, Наработ в „Саломе“, Дик Джонсън в „Момичето от Златния Запад“, Неморино в „Любовен еликсир“, Алфредо в „Травиата“, Елемер в „Арабела“ и всички роли, с които той постига световна слава няколко години по-късно.

Дори през това време той пее със световноизвестни партньори, включително в „Тоска“ с Дузолина Джанини, в „Севилският бръснар“ с Джузепе де Лука, в „Княз Игор“ и „Фауст“ с Фьодор Шаляпин, в „Дон Жуан“ с Ецио Пинца и в „Риголето“ с Лорънс Тибет. От 1936 г. нататък Бьорлинг вече гостува във Виенската държавна опера, където пее под диригентството на такива велики диригенти като Виктор де Сабата и Йозеф Крипс, с Мария Немет, Ярмила Новотна, Александър Кипнис, Александър Свет и Естер Рети, между другото.

В Дрезденската държавна опера негова партньорка е Мария Чеботари, между другото. Той също така гостува в Прага, Копенхаген, Упсала, Бърно (Чехословакия), Малмьо, Будапеща, Берлин, Нюрнберг и Париж. На 28 ноември 1937 г. Бьорлинг прави своя американски дебют с концерт в „Карнеги Хол“ в Ню Йорк. Неговата партньорка е не друга, а Мария Йерица. На 8 декември същата година той прави своя американски оперен дебют в Градската опера в Чикаго като Дукът от Мантова в „Риголето“ с Бевърли Лейн и Лорънс Тибет. На 20 декември той партнира на Лили Понс в концерт в хотел „Уолдорф Астория“ в Ню Йорк. На 21 декември подписва първия си договор с Метрополитън опера за следващия сезон, а на 24 ноември 1938 г. дебютира в Метрополитън опера с „Бохеми“. Неговата партньорка е Мафалда Фаверо в ролята на Мими. Така се развива световна кариера.

На 12 май той дебютира в операта „Ковънт Гардън“ в Лондон като Манрико в „Трубадур“ редом с Джина Чиня (Леонора), Гертруд Палсон-Ветергрен (Азучена) и Марио Базиола (Луна), под диригентството на Виторио Гуи. Съществува запис на това изпълнение. През октомври 1940 г. Бьорлинг пее в „Бал с маски“ с Елизабет Ретберг в Сан Франциско, а през ноември пее Реквиема на Верди в „Карнеги Хол“ в Ню Йорк под диригентството на Артуро Тосканини. През 1943 г. прави първата си изява в „Teatro Comunale“ във Флоренция като Манрико с Мария Канилия като Леонора, а през август 1946 г. дебютира в Миланската Скала в „Риголето“ от Верди с Лина Аймаро и Карло Талябуе. През 1948 г. великият тенор Джовани Дзенатело, съосновател на Оперния фестивал в „Арена ди Верона“, го кани да изпее ролята на Енцо Грималдо в „Джоконда“ от Понкиели на арената, като партнира на Мария Калас. Бьорлинг отказва, заявявайки, че през тази година вече няма време да репетира толкова сложна роля. Така партньорство с Мария Калас се осъществява едва когато той изпява две представления на „Трубадур“ с нея в „Лирик Опера“ в Чикаго през ноември 1955 г. Това са единствените съвместни участия на тези двама изключителни певци. Носи се упорит слух, че съществува запис на едно от двете представления. За съжаление обаче досега нищо подобно не се е появило.

През май 1950 г. той се появява отново в Миланската скала с „Бал с маски“ (четири представления). През 1951 г. Дороти Карузо, вдовицата на легендарния Енрико Карузо, присъства на представление на „Риголето“ с Бьорлинг в МЕТ. Тя е дълбоко впечатлена от качеството и красотата на гласа му. По време на телевизионно интервю тя подарява на Бьорлинг един от костюмите на съпруга си от „Риголето“ и го описва като единствения легитимен наследник на Енрико Карузо. Костюмът сега е едно от бижутата в музея „Юсси Бьорлинг“ в Борленге (близо до Стокхолм). Бьорлинг е пял в почти всяка голяма оперна сцена в света и е изнасял концерти и рецитали по целия свят, включително в Хонолулу, Куба, Канада, Хавай, Африка, Холандия, Финландия, Норвегия, Дания, Латвия, Австрия, Германия и Швейцария, където два пъти в Люцерн пее в „Реквием“ на Джузепе Верди под диригентството на Артуро Тосканини.

Той прави редовни записи от 1931 г. насам, което ни позволява да проследим подробно вокалното му развитие. Издадени са единадесет пълни записа и множество записи на арии и песни, всички от които са прехвърлени на CD. Освен това са издадени множество записи на опери на живо и концерти от различни театри. Дори в първите му записи, когато Бьорлинг е само на двадесет години по това време, е очевиден удивителен технически апломб. В рамките на няколко години той успява да усъвършенства тази техника. Гласът на Бьорлинг е със средна дължина, но чрез перфектен фокус на тона, той постига сила, която му позволява постоянно да изпълнява роли като тези на Радамес, Манрико и Канио в репертоара си. Юрген Кестинг пише в книгата си „Великите певци на 20-ти век“: „Гласът е с изключително качество. Притежава очарованието на безпогрешен сребрист тембър и, при средна сила на звука, голяма звукова мощ и прекрасен, лесно привлекателен висок диапазон. Той може да атакува „до“ и дори „до-диез“ без никакъв проблем. Нотите се появяват сякаш се олюляват от трамплин. Гамата е равномерна, регистърът се слива безпроблемно. Преди всичко, сияйният среден регистър с опияняващия си звуков характер е образцов.“

Няма какво да се добави към това.

IOCO / AB

(край на превода)

Нека днес на 27 октомври 2025 г. почетем 65 години от кончината на големия шведски тенор Юсси Бьорлинг – един от най-значителните тенори през средните десетилетия на миналия век, оставил незаличими следи в световната съкровищница на музикалното изкуство.

Мир на праха му!

…..

Изпълнение на Юсси Бьорлинг: