Raina Kabaivanska

Днес празнува рожден ден великата певица Райна Кабаиванска

Драги приятели на оперната музика, днес на 15 декември 2020 г. празнува своя 86-и рожден ден една от най-известните съвременни български певици – маестра Райна Кабаиванска, която с пословична дисциплина и усърдие продължава голямата си мисия на вокален педагог специално в България, както това става и през последните години.

С какво мога да започна – с думите, които написах за нея преди три години, когато тя навърши 83 години. Нека перефразирам:

„Драги приятели на оперната музика, днешният 15 декември 2017 г. е особено празничен ден за всички любители на музиката, не само в България, но и в целия свят. На този ден е родена в Бургас през 1934 г. Райна Кабаиванска – една от „най-прочутите оперни певици през двадесети век“ (цитат от страницата й на немски език в Уикипедия), която днес навършва 83 години“.

Така че немските автори в тази информационна мрежа я поставят по-високо отколкото българските им колеги, които казват „ (…) сред най-значимите сопранови гласове през втората половина на 20 век“. Как да е, не са важни подробностите, но ако се прегледат десетките (да не кажем стотици) информации за нея в речници, в българската и чуждестранна преса, справочници, музикални енциклопедии и многото дигитални източници за информация, ще се констатира едно общо мнение, което може само да радва ония, които ценят тази действително изключителна певица и преди всичко скромността и човешкото й обаяние.

Лично аз като съвременник на Кабаиванска от над 60 години съм следил нейното развитие и особено в годините до 1974 г. в България съм имал възможност да се информирам за най-важните етапи в началото на кариерата й. Винаги съм се учудвал на стриктното и безкомпромисно изграждане на това бъдеще, което донесе после тия върхови постижения. Достатъчно е да се прочете биографията й в първите години след започване на активната й певческа дейност, за да се забележи тази тенденция. Тя самата казва по-късно:

„Аз съм безпощадно критична към себе си. Сцената не е реалното – защото завесите падат и оставаш сам. Зад тях са хотелите, хората, семейството. Истинският живот е, след като представлението свърши. Блясъкът на сцената се заплаща с много талант и с много труд“.

(край на цитата)

Нека днес започна с факта, че макар и настоящата 2020 година да е съдбоносна за цялото човечетво поради жестоката „корона“-пандемия в целия свят, Райна Кабаиванска продължи с едно отдавна започнато дело – провеждането на нейния майстрски клас по вокално изкуство през есента, който тази година е юбилеен – провежда се за 20-ти пореден път. Ето кратко съобщение:

БНТ

XX Международен МАЙСТОРСКИ КЛАС на РАЙНА КАБАИВАНСКА | БНТ – Култура.БГ

Цитирам линк за повече информация:

https://www.facebook.com/watch/?v=1435332996675442

Искам да бъда откровен и прям – професионалният път на Райна Кабаиванска ми е бил пример, който и аз до известна степен съм следвал и подражавал, макар и в друга област. Този начин, по който тя започна своята международна кариера в края на 50-те години, безкомпромисното преследване на поставените цели и отказване от всякакви странични фактори, които действат в обратната посока, беше и мое мото: когато тя дебютира през 1959 г. в Италия (в „Мантията“ от Пучини в оперния театър във Верчели), аз бях учител по математика в Механотехникума „Д-р Василияди“ в Габрово. В това време се заговори, че в Габрово ще се открива Висш технически институт. Понеже обичах музиката и в българските печатни медии се пишеше широко за постиженията на наши артисти в чужбина, знаех за този неин дебют, както и две години по-късно, когато Кабаиванска направи дебюта си на Миланската Скала в операта „Беатриче ди Тенда“ от Белини. Аз си казах: след като Райна Кабаиванска постига тия успехи на оперната сцена, защо и аз – инспириран от постиженията й – да не започна една научна кариера. Така и стана, след две години в Габрово се основа Висш технически институт, аз се подготвих много добре и след тежък изпит в София при корифея на българската математика проф. Георги Брадистилов станах първият редовен асистент в катедрата по висша математика и започнах изграждането на научната си кариера. През 2014 г. Техническият университет в Габрово навърши своята 50-годишнина. Благодаря, уважаема Райна Кабаиванска – хората се учат едни от други, стига да имат качества и желания да постигнат онова, за което мечтаят, но имайки примера на такива хора като Вас.

Райна Кабаиванска е родена в Бургас на 15 декември 1934 г. Баща й е ветеринарен лекар и писател (все още помня псевдонима му „Марко Поло“), университетски преподавател и инициатор на значими за своето време проекти – негова е идеята за създаване на организацията на българския туризъм. Майка й е учителка по физика. Когато Райна е на седем години семейството й се премества в София. От дете започва да свири на пиано, пее като си акомпанира на малък акордеон. Като малко момиче пее в известния тогава „Детски хор Бодра смяна“ под ръководството на легендарния Бончо Бочев (1899-1975).

В Консерваторията учи пиано и пеене при Людмила Прокопова и Илия Йосифов. Като студентка работи и е солистка в Ансамбъла на трудовите войски, пеейки сопранови и мецосопранови партии. За няколко месеца е член на хора на Софийската опера. На абсолвентската продукция на Консерваторията участва като Татяна в сцената с писмото от “Евгений Онегин” на Чайковски и във финалната сцена на “Бал с маски” от Верди. През 1958 г. печели стипендия за специализация за шест месеца в Москва, но успява да се срещне с министър-председателя по онова време и да замени стипендията си за специализация в Италия (помислете, това не е ли кураж и високо поставена цел, за да поиска среща с българския министър-председател – дали не беше Антон Югов тогава?). През 1958 г. Райна Кабаиванска заминава за Италия. В Милано се запознава и започва да учи при Дзита Фумагали-Рива – прочут сопран от 20-те години на 20-и век, пяла целия италиански веристичен репертоар в най-големите световни театри с прочутите Карузо, Джили и т.н. По това време при Фумагали се обучава и тенорът Франко Талиавини. Виже какво се казва за тази певица и вокален педагог в страницата й на руски език в Уикипедия:

Зита Фумагалли-Рива (итал. Zita Fumagalli-Riva; 20 ноября 1893, Милан — 4 октября 1994) — итальянская оперная певица (сопрано) и музыкальный педагог.

Пела на различных итальянских оперных сценах 1910-20-х гг., в том числе и в театре Ла Скала. Исполнительница заглавной партии в премьере оперы Амилькаре Дзанеллы «Суламифь» (1926). Записала в 1923 г. несколько оперных дуэтов с Антонио Кортисом, получивших сочувственный отзыв критики, а также с Этторе Бергамаски.

В дальнейшем на протяжении многих лет была одним из ведущих вокальных педагогов Италии. Наиболее известна как наставник Райны Кабаиванской, отправившейся учиться к ней после окончания консерватории в Софии и дебюта на сцене Софийской народной оперы; в неблагополучные 1950-е годы Фумагалли не только обучала болгарскую певицу тонкостям интерпретации веристских партий, но подбрасывала ученице денег на еду. Среди её учеников также Франко Тальявини, Джанни Маффео, Бональдо Джайотти, Оттавио Гаравента, Лео Нуччи.

Именем Зиты Фумагалли-Рива названа улица в городе Новеллара.

(край на цитата)

Какви хубави думи за една голяма италианска артистка, която е починала на 101-годишна възраст. И специално в тази статия се обръща внимание за Райна Кабаиванска. Останах дълбоко впечатлен!

В Милано Райна Кабаиванска е подложена на редица лишения, за да завърши обучението си. Освен при Дзита Фумагали-Рива тя се обучава и при Джулия Тес във Верчели. През април 1959 г. Кабаиванска печели оперния конкурс във Верчели заедно с Лучано Павароти и дебютира в ролята на Жоржета в “Мантията” от Пучини. Същата година дебютира и в “Палячи” от Леонкавало във Фано. Следват участия в по-малки театри, като тези в Сан Ремо, Мантуа, Тренто, Болцано в “Бохеми” и “Палячи”. По-късно печели конкурса за млади изпълнители към школата на Миланската Скала, където се обучава при Антонио Тонини, Джан Андреа Гавадзени и режисьора Марио Фриджеро. През 1961 г. с ентусиазираното настояване на Антонио Вотто младата българка дебютира в „малката“ Скала в “Нощен турнир” от Малипиеро. През май 1961 година e дебютът й в “голямата” Ла Скала в ролята на Агнес в “Беатриче ди Тенда” заедно с Джоан Съдърланд.

Благодарение на музикалността си и сценичната си подготовка Кабаиванска печели веднага три престижни международни контракта: Сър Дейвид Уебстър – артистичен директор на Ковънт Гардън в Лондон, я кани за дебют в театъра като Лиу в „Турандот“ и Дездемона в “Отело” през юни 1962 г. заедно с Марио дел Монако и Тито Гоби и с диригент Джордж Шолти; Курт Херберт Адлер я привлича за дебют в САЩ, отново като Дездемона в Сан Франциско; няколко месеца по-късно Рудолф Бинг – директор на Метрополитен опера в Ню Йорк сключва с нея договор за петнадесет сезона, който започва с “Палячи” с Карло Бергонци и “Манон Леско“. Между 1961 и 1968 г. Кабаиванска учи вокална техника и репертоар в Балтимор при великата Роза Понсел, която я подготвя за ролите на Леонора от “Силата на съдбата”, Чо Чо Сан от “Мадам Бътерфлай” и Леонора от “Трубадур”. От тези уроци остават някои извънредно интересни следи. Отношенията на Кабаиванска с Ла Скала продължават да бъдат все така интензивни през 60-те години – “Фалстаф”, “Турандот” от Бузони, “Сестра Анджелика”, “Дон Карлос”, “Мефистофел”, “Риенци”. В същото време нейните участия в САЩ стават все по-интензивни и полезни: в оперите в Ню Йорк и в по-големите американски градове – Чикаго, Вашингтон, Ню Орлиънс, Хюстън, Далас – актрисата шлифова всички онези роли, донесли й впоследствие световна слава, с упорит труд и концентрация. През 1969 г. Кабаиванска открива сезона на Ла Скала с ролята на Елвира от “Ернани” на Верди, заедно с Пласидо Доминго и Николай Гяуров. По това време се запознава с асистента на режисьора Джорджо де Лулло – Франко Гуандалини, млад оперен режисьор и колекционер на произведения на изкуството, който е и аптекар в Модена, а по-късно става неин съпруг. След раждането на дъщеря им Франческа (кръстена на героинята от едноименната опера на Дзандонаи), Райна Кабаиванска избира Модена за свой дом.

Искам да се спра по-подробно на изявите на Райна Кабаиванска в МЕТ в Ню Йорк. Макар и договора с Рудолф Бинг да е за 15 сезона, фактически тя започва кариерата си в МЕТ на 27 октомври 1962 г. в „Палячи“ и я приключва на 8 декември 1979 г. в ролята на Татяна в „Евгений Онегин“, след като през ноември и декември общо е имала 7 изяви в тази роля. Една знаменита кариера в МЕТ в продължение на 17 години и 78 участия в опери и концерти. Едва ли има друг български оперен артист, който може да се сравни с постиженията на Райна Кабаиванска. Ето списък на оперите, в които тя има участия: Неда в „Палячи“, Мими в „Бохеми“, Кралица Елизабет в „Дон Карлос“, Дездемона в „Отело“, Алис Форд във „Фалстаф“, Леонора в „Силата на съдбата“, Манон в „Манон Леско“, Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“, Мадалена в „Андре Шение“, Маргарита във „Фауст“ от Гуно, Лиза в „Дама Пика“ и Татяна в „Евгений Онегин“. Най-голям брой участия над 10 – има в „Дон Карлос“, „Фалстаф“ и „Мадам Бътерфлай“.

Ще цитирам и съставите при някои изяви:

(Debut: Raina Kabaivanska)

Metropolitan Opera House
October 27, 1962

PAGLIACCI {458}
Leoncavallo-Leoncavallo

Nedda...................
Raina Kabaivanska [Debut]
Canio...................Carlo Bergonzi
Tonio...................Mario Sereni
Silvio..................Norman Mittelmann
Beppe...................George Shirley
Villager................William Dembaugh
Villager................Carlo Tomanelli

Conductor...............Fausto Cleva

´´´´´´´´

Цитат от рецензия за Райна Кабаиванска от Everett Helm през декември 1962 г. в списание „Musical America“ (извадка):


(...) Fausto Cleva deserves considerable credit for his excellent, concentrated but not exaggerated conducting of the twin bill. In Leoncavallo's "Pagliacci," attention was focused on RAINA KABAIVANSKA, who made her Met debut as Nedda. And a very successful debut it was. The Bulgarian soprano in her mid-20s is dark, pretty and trim of figure. She can also act. As Nedda she was a sensuous, passionate creature; as Columbine she was completely puppetlike. Most important of all, of course, she can sing. Her pleasant voice, well produced and controlled, on the whole, is backed up by excellent musicianship and phrasing. Hers is not a "big" voice, but it carries well, even in the softest passages. Only occasionally was there a slight deviation from the pitch, caused by a slight wobble and an occasional spread on the top notes. Both of these small flaws in an otherwise splendid performance may have been caused by "debutitis." In all events, Miss Kabaiwanska is someone to watch (...)

(край на цитата)

…..

Metropolitan Opera House
October 16, 1963

LA BOHÈME {610}
Puccini-Illica/Giacosa

Mimì....................
Raina Kabaivanska
Rodolfo.................George Shirley
Musetta.................Maria Gray [Debut]
Marcello................Calvin Marsh
Schaunard...............Clifford Harvuot
Colline.................
Anton Diakov [Debut]
Benoit..................Fernando Corena
Alcindoro...............Lorenzo Alvary
Parpignol...............Emil Filip [Debut]
Sergeant................Lloyd Strang
Officer.................Edward Ghazal

Conductor...............Fausto Cleva

(край на цитата)

В този спектакъл на „Бохеми“ през 1963 г. има своя дебют в МЕТ българският бас Антон Дяков (1934б-2016).

.....

Metropolitan Opera House
November 16, 1965
In Italian

DON CARLO {70}
Giuseppe Verdi--François Joseph Méry/Camille du Locle

Don Carlo...............Richard Tucker
Elizabeth of Valois.....
Raina Kabaivanska
Rodrigo.................Robert Merrill
Princess Eboli..........Irene Dalis
Philip II...............
Nicolai Ghiaurov
Grand Inquisitor........David Ward
Celestial Voice.........Margaret Kalil
Friar...................
Luben Vichey
Tebaldo.................Mary Ellen Pracht
Count of Lerma..........Gabor Carelli
Countess of Aremberg....Sally Brayley
Herald..................Robert Nagy

Conductor...............Thomas Schippers

(край на цитата)

При тази изява четем имената на трима българи: Райна Кабаиванска, Николай Гяуров и Любомир Вишегонов.

….

(Debut: Kazimierz Kord
Review
First performance of a Russian opera in Russian)


Metropolitan Opera House
December 27, 1972

THE QUEEN OF SPADES {27}
P. I. Tchaikovsky-M. Tchaikovsky

Lisa....................
Raina Kabaivanska
Gherman.................Nicolai Gedda
Countess................Regina Resnik
Prince Yeletsky.........William Walker
Count Tomsky............John Reardon
Chekalinsky.............Paul Franke
Surin...................Andrij Dobriansky
Paulina.................Joann Grillo
Masha...................Carlotta Ordassy
Master of Ceremonies....Gene Boucher
Chloé...................Loretta Di Franco
Chaplitsky..............Robert Schmorr
Narumov.................Edmond Karlsrud
Dance...................Naomi Marritt
Dance...................Ivan Allen

Conductor...............Kazimierz Kord [Debut]

(край на цитата)

…..

Последната изява на Райна Кабаиванска дирижира Емил Чакъров, който ръководи музикално всички 7 нейни изяви в „Евгений Онегин“:

Metropolitan Opera House
December 8, 1979 Matinee Broadcast

EUGENE ONEGIN {62}

Eugene Onegin...........Yuri Mazurok
Tatiana.................
Raina Kabaivanska [Last performance]
Lensky..................Nicolai Gedda
Olga....................Isola Jones
Prince Gremin...........Paul Plishka
Larina..................Ariel Bybee
Filippyevna.............Batyah Godfrey Ben-David
Triquet.................James Atherton
Captain.................Mario Bertolino
Zaretsky................Andrij Dobriansky

Conductor...............
Emil Tchakarov

(край на цитата)

И така между 1960 и 1980 г. Райна Кабаиванска гастролира по всички големи оперни сцени в света – освен в Лондон и в Ню Йорк, следват изяви в „Болшой“-театър в Москва, „Тeatro Colón“ в Буенос Айрес, Парижката държавна опера, Виенската държавна опера, операта в Будапеща, „Teatro dell’Opera di Roma“, както и на други сцени в САЩ: „Lyric Opera of Chicago“, „San Francisco Opera“, „Dallas Opera“. Както вече е традиция с големите таланти в Европа по това време, тя става обект на внимание от страна на Херберт фон Караян и участва в негови музикални постановки по време на Фестивала в Залцбург и на сцената на Държавната опера във Виена.

Както често правя при български артисти, които са имали участия във Виенската опера да цитирам участията им там, прилагам по-долу тия на Райна Кабаиванска:

Titel des Werks Rolle/Funktion der Person Datum der ersten/letzten Vorstellung Anzahl der Vorstellungen
Don Carlo (Ital.) Elisabetta 03.10.1968 1 mal
Il trovatore Leonora 24.04.1978–04.05.1978 3 mal
Pagliacci Nedda (Colombina) 06.03.1965–22.06.1965 2 mal
Tosca Floria Tosca 09.03.1989–30.06.1994 6 mal

(край на цитата)

Репертоарът на Райна Кабаиванска, изграден последователно в течение на 45 години е огромен – почти 100 роли от стъпването й на оперната сцена. Ето някои подробности:

Композитор Oпера Роля
Giuseppe Verdi Don Carlo Elisabeth of Valois
Otello Desdemonia
La traviata Violetta Valery
Falstaff Alice Ford
Il trovatore Leonora
La forza del destino Leonora
Les vêpres siciliennes La Duchesse Hélène
Ernani Elvira
Macbeth Lady Macbeth
Requiem Soprano
Giacomo Puccini Madama Butterfly Cio-Cio San
Tosca Floria Tosca
La Bohéme Mimi
Manon Lescaut Manon Lescaut
Richard Wagner Rienzi Irene
Francesco Cilea Adriana Lecouvreur Adriana
Gaetano Donizetti Roberto Devereux Elisabetta
Charles Gounod Faust Marguerite
Ruggero Leoncavallo Pagliacci Nedda
Jules Massenet Manon Manon Lescaut
Alfredo Catalani La Wally Wally
Pyotr Ilyich Tchaikovsky The Queen of Spades Lisa
Eugene Onegin Tatiana
Richard Strauss Capriccio Countess
Riccardo Zandonai Francesca da Rimini Francesca
Gasparo Spontini La Vestale Julia
Christoph Willibald Gluck Armide Armide
Leoš Janáček The Makropulos Case Emilia Marty
Franz Lehár The Merry Widow Hanna Glawari

(край на цитата)

Отдавна Райна Кабаиванска е призната от музикалната критика за една от най-добрите изпълнителки на главните роли в „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“ и „Травиата“. Нейният сопранов глас е силно впечатляващ и изразителен както в драматични роли, като Тоска, Виолета Валери и Чо Чо Сан, но така също и в лирични роли като Леонора и Мими. Гласът й се отличава чрез стиловото си многообразие и богатство на нюансите. Тембърът е неподражаем, различава се от тоя на другите артистки и придава на ролите й своеобразна окраска. Винаги е била предпочитана за много от тези си качества от най-добрите режисьори и диригенти на епохата, а нейни партньори – най-изявените солисти по това време. Не малка роля са играли и отличните й актьорски качества на сцената.

За нейните героини Тоска и Мадам Бътерфлай се разказват легенди. Ето какво се казва в едно предаване на Българското радио преди години: „Тези две роли българката е изпяла повече от 400 пъти в целия свят. В последното десетилетие Райна Кабаиванска изпя за последен път по-голяма част от ролите си. “Бътерфлай, казвам ти сбогом и за теб, Мария, са последните аплаузи…” – c тези думи най-голямата интерпретаторка на Мадам Бътерфлай в наше време, се раздели със своята героиня, с която повече от 33 години живя на сцената. Раздели се на „Арена ди Верона“, където през 1978 г. дебютира с драмата на Бътерфлай в големия експеримент на Арената да поставя и по-камерни опери. Големият италиански режисьор Мауро Болонини беше казал – “Бътерфлай на Райна няма възраст”. За триумфа на Арената критиката пише: “Ръцете на Райна Кабаиванска до днес ни очароват, дори и на разстоянието на Арената…”. И по нататък: „Триумфът на своето “сбогом” Райна Кабаиванска посвети на божествената Мария Калас – “Голямата самотна жена, която идва от древна Елада”, както си спомня за нея Кабаиванска. Божествената Калас и една от последните “диви” – Кабаиванска, българката, която четирийсет и пет години създава незабравими образи от света на операта. Две жени, две артистични съдби, родени на Балканите, покорили висините на изкуството и останали там завинаги. Райна Кабаиванска не остава само с любимите си героини, а в последните години разкри света на Яначек в “Делото Макропулос” и “Въртенето на винта” от Бритън. “Предпочитам нещо ново”, казва тя“, така завършва този хубав радиорепортаж.

Райна Кабаиванска е казала за Мария Калас:

Мария Калас е най-високият връх в певческото изкуство на ХХ век. Гласът ѝ беше феноменален, на основата на невероятна техника, съвършена музикалност и магнетично присъствие на сцената. Тези уникални качества я направиха мит в историята и във въображението на обществото…“

В моите бележки между 1993 и 2001 г. съм нанесъл редица изяви на Райна Кабаиванска на различни сцени, както и рецензии за нея, публикувани в сп. „Opernwelt“ по това време. Ето някои от тях: на 2 април 1993 г. в Мадрид като Сестра Анджелика в „Il Trittico“ от Пучини, на 9 декември 1993 г. в Торино като Емилия Марти в „Случаят Макропулос“ от Яначек, също на 8 следващи дати през този месец – 12, 14, 15, 17, 18, 19, 21 и 23 (как е възможно такова натоварване в главна роля ?!). При това на 15 декември е навършила в Торино 59 години, през март 1994 г. в същата роля в Болоня, на 27 и 30 юни 1994 г. във Виенската държавна опера като Тоска от операта на Пучини и Пласидо Доминго като Каварадоси, на 25 и 28 септември 1994 г. в Марсилия като Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, на 30 юни и още няколко дни през 1995 г. на Фестивала в Maccerata като Тоска, на 26 май 1996 г. в Палермо като Адриана в „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа, на 3 декември 1996 г. в Неапол (премиера) като Тоска с партньор Лучано Павароти, на 12 октомври 1997 г. в Миланската Скала – „I cameristi del Teatro alla Scala“ с диригент Ranzani, на 21 януари 1998 г. песенен концерт в Reggio Emilia. Последната ми бележка е за един интересен репортаж – ретро-преглед на дейността на Райна Кабаиванска – в книжка 1 от 1997 г. на „Opernwelt“ на 4 страници (от 54 до 57), придружен с много снимки. Автор е музикологът Kai Luehrskaiser, заглавието е „Diva mit Understatement“.

Може би едно върховно постижение, оставило спомени сред милиони хора от целия свят, Райна Кабаиванска постигна на 8 септември 2007 г. при погребението на Лучано Павароти в Модена. Това траурно изпращане на великия певец бе предавано по стотици телевизионни станции в целия свят (аз го гледах в Габрово) и Райна Кабаиванска изпя с голямо вътрешно изживяване Ave Maria от „Отело“ на Верди по време на траурната служба в катедралата. Това беше незабравимо посвещение за дългогодишната съвместна оперна дейност на двамата певци и колеги. Няколко месеца по-късно – през февруари 2008 г. Кабаиванска остави незаличими спомени във Франция с изявите си като Графинята в „Дама Пика“ от Чайковски – пет участия между 31 януари и 19 февруари на сцената на „Capitole“ в Тулуза.

Твърде голяма е дискографията и радиозаписите на певицата (няма да пиша подробности, много от тях могат да се чуят в YouTube). Не трябва да се забравя, че освен десетките нейни записи на опери и други участия, които остават за поколенията, тя има филмови участия в най-известни оперни продукции, като: в „Палячи“ от Леонкавало с партньор Jon Vickers през 1968 г., в „Трубадур“ от Верди с партньор Franco Bonisolli през 1975 г. и в „Тоска“ от Пучини с Пласидо Доминго през 1976 г.

Ето една непълна дискография, дадена в страницата й на италиански език в Уикипедия (нейни страници има там на 16 различни езика):

Discografia parziale

  • Turandot, Amy Shuard/Bruno Prevedi/Raina Kabaivanska/Edward Downes, 2011 Bump Ent Group
  • Puccini: Madama Butterfly – Rico Saccani/Raina Kabaivanska/Nicola Martinucci/Franco Giovine/Paola Romanò, 2008 Rico Saccani
  • Verdi, Falstaff – Karajan/Taddei/Kabaivanska, 1980 Deutsche Grammophon
  • Verdi: Il trovatore – Chor der Deutschen Staatsoper Berlin/Giancarlo Luccardi/Bruno Bartoletti/Gisela Pohl/Raina Kabaivanska/Giorgio Zancanaro/Franco Bonisolli/Viorica Cortez/Johannes Bier/Staatskapelle Berlin, 2013 FonoTeam
  • Verdi: Otello – Berislav Klobucar, 2014 Walhall Eternity Series
  • Raina Kabaivanska In Concert, 1994 Gega New

´´´´´´

DVD & Blu-Ray

  • Leoncavallo, Pagliacci – Karajan/Kabaivanska, regista Paul Hagar 1968 Deutsche Grammophon
  • Puccini, Tosca (film 1976) – Bartoletti/Kabaivanska/Domingo, regista Gianfranco De Bosio 1976 Decca
  • Puccini, Tosca – Oren/Kabaivanska/Pavarotti/Wixell/Mariotti, regista Mauro Bolognini 1990 RCA
  • Puccini, Madama Butterfly – Kabaivanska/Antinori/Jankovic/Saccomani, 1983 Kultur/RAI
  • Verdi, Falstaff – Karajan/Taddei/Panerai/Kabaivanska/Ludwig/Perry/Araiza/Schmidt, regista Karajan 1982 Sony
  • Verdi, Il trovatore – Karajan/Kabaivanska/Cossotto/Domingo/Cappuccilli/van Dam, regista Ernst Wild 1978 TDK/Naxos

(край на цитата)

След като Кабаиванска се раздели със сцената и с милионите почитатели по целия свят по най-достоен начин, тя продължава дейността си в други насоки. От много години е председател или член на жури в международни певчески конкурси. Но преди всичко изпъква нейната изключително богата педагогическа дейност. Тя е професор в „Accademia Musicale Chigiana“ в Сиена, води майсторски класове с особена специализация в оперите на Пучини, също такива в Испания, Италия и Франция. Нейни ученици са носители на награди от прочути музикални конкурси в целия свят. Райна Кабаиванска от много години идва редовно в родината си, не само по повод нейни певчески изяви, но и като педагог със световно реноме.

През 2002 г. тя основава заедно с „Нов български университет“ своя фондация – „Райна-Кабаиванска-Фондация“. Всяка година обикновено през месец септември се организират майсторски класове за талантливи млади певци и певици от цял свят с допълнителна възможност някои да получат стипендии за по-нататъшно обучение в Италия или другаде, също и при самата Кабаиванска, която живее в Модена. През 2013 г. се проведе съвместно с „Нов български университет“ XIII Международен майсторски клас. Ето една подробност, която е интересна, за да се разбере структурата на тази съвместна работа (цитирам поканата за пресконференция на Райна Кабаиванска):

„Уважаеми колеги, имаме удоволствието да Ви поканим на пресконференцията, която Райна Кабаиванска ще даде на 16 септември 2013 г. (понеделник) от 11.00 часа в Гранд хотел “София”, зала “София” – етаж 2. Райна Кабаиванска пристигна в България, за да проведе своя XIIІ Международен майсторски клас, организиран от Нов български университет. В пресконференцията ще участват Райна Кабаиванска и учениците й от новия майсторски клас, г-н Георги Текев, Изпълнителен директор на Нов български университет, г-жа Десислава Тальокова, Изпълнителен директор на фондация „Америка за България“, както и други спонсори и приятели на инициативата.

Прослушването за майсторския клас на Райна Кабаиванска се проведе на 5 септември и на него бяха избрани 9 активни участници и 2 курсисти: Ана Петричевич (Сърбия), Антон Марков (България), Венера Котларова (България), Дарина Линкова (България), Десислава Стоименова (България), Elisa Cho (Корея), Костадин Мечков (България), Pietro Di Bianco (Италия), Сinzia Сhiarini (Италия), Марин Йончев – (България), Цветелина Коцева (България). Всички те се обучават при Райна Кабаиванска в периода от 6 до 19 септември, а на 20 септември – най-добрите от тях ще представят галаконцерт със специалното участие на Райна Кабаиванска и оркестъра на Софийската опера и балет. Диригент на концерта ще бъде маестро Найден Тодоров.

През 2014 г. най-добрите от участниците ще получат стипендии за обучение в Италия при Райна Кабаиванска. Със специално предимство се ползват българите в майсторския клас, тъй като за поредна година фондация „Америка за България“ отпуска стипендии, специално предназначени за българските участници. Стипендиите са различни, като част от тях покриват таксата за участие в класа, други – финансират участие в майсторския клас на Райна Кабаиванска в академия „Киджана“ в Сиена, Италия, а най-големите стипендии се присъждат за по-дълготрайно обучение при Райна Кабаиванска в академията „Веки-Тонели“ в Модена, Италия. Част от участниците в майсторския клас получават и стипендии от фонд „Райна Кабаиавнска“ на НБУ, който от създаването си през 2002 г. до сега е присъдил стипендии на над 60 млади оперни изпълнители. Уважаеми колеги,ще сме благодарни да подкрепите и популяризирате нашето събитие“.

(край на поканата от 2013 г.)

Райна Кабаиванска е носител на много български и чужди (главно италиански) награди и отличия за многогодишната си музикална и педагогическа дейност. Ето най-важните: 1965 – „Bellini“-награда, 1970 – „Viotti d’oro“-награда, 1978 – „Puccini“-награда, 1979 – „Illica“-награда (Луиджи Илика е един от любимите либретисти на Пучини, заедно с Джузепе Джакоза, автори на „Тоска“, „Бохеми“ и „Мадам Бътерфлай – най-големите успехи на Райна Кабаиванска), 1980 – „Monteverdi“-награда, 1990 – награда „Accademia Medici-Lorenzo il Magnifico Florenz“, 1994 – най-високото българско държавно отличие – орденът „Стара Планина“, даден й за „изключителен принос към българското изкуство и за развитието на демокрацията в България“, 1998 – титлата „Doctor honoris causa“ на Нов български университет, 2000 – наградата „Una vita dedicata alla musica“ във Венеция. Освен това Райна Кабаиванска е носител на ордена на Италианската република „за гражданско достойнство и изключителен принос в областта на изкуството“. Тя е била пет пъти избирана като „най-известна личност в Италия“ и два пъти „музикален артист на годината“.

През 2013 г. Райна Кабаиванска бе отличена в Италия с нещо изключително важно, тя получи „Оскар за кариерата си на международните награди за опера Оскар“. За домакин на церемонията на 18 май 2013 г. беше избран „Театро Комунале“ – Болоня, Италия, който чества своите 250 години. Ето цитат: “Вечерта на 18 май „Театро Комунале“ имаше на своята сцена една кралица – неоспоримата Райна Кабаиванска” – отбеляза италианската преса. На същата церемония специална награда “Операта в киното” получи големият италиански режисьор Франко Дзефирели. Композиторът и диригент Джовани Алеви, известен със своите умения да доближава класическата музика до младите, представи своята последна творба “A Perfect Day” и се обърна към публиката с думите: “Да благодарим на наградените, че разпространяват по целия свят огромното наследство, на което се гради нашата културна идентичност”.

През месец юни 2015 г. Райна Кабаиванска даде интервю в Модена пред българската журналистка Диана Алексиева, което беше публиувано в сайта на Българското национално радио. Цитирам това твърде интересно интервю на певицата:

Райна Кабаиванска – в търсене на “свещения пламък”

29 юни 2015 г.

Автор: Диана Алексиева

Фотограф: Недялко Данов

Постоянно пътува. Казва, че е толкова добра в събирането на багаж, че в един малък куфар може да събере дрехи, с които да е различно облечена цяла седмица. Но това не е най-важното. Тя винаги, винаги носи в себе си музика. Ама не онази, въображаемата, в главата. Винаги има в себе си някакви ноти. Защото в повечето случаи пътува по работа. И тази нейна енергия, вярвам, е голяма част от голямата магия на примата Райна Кабаиванска.

Намирам я в дома ѝ в Модена. Събота сутрин е. Тя току що се е върнала от разходка с внуците си в парка. Казва ми, че е с тях всеки уикенд, когато си е вкъщи. Продължава да ми е трудно да си я представя в ролята на баба, но в нея тя явно се чувства комфортно. Семейството ѝ е голямо. Освен за дъщеря си и внуците, тя се грижи с любов за всичките си ученици. Всъщност, идеята на интервюто е да разкаже малко повече за майсторските класове, които от 15 години прави в София със съдействието на НБУ. Разговорът обаче тръгва в съвсем друга посока. Защото телефонът вдига не кралицата на операта, а една ерудирана, мила и много наясно със себе си жена.

Райна Кабаиванска разговаря с Интервюто. 

Събота сутрин е. Какво правите обикновено по това време, ако не разговаряте с журналисти?

Обикновено в събота пристигат внуците ми. Всяка събота сме с тях, а пък малката почти всяка сутрин е тук. 

Гледах едно старо Ваше интервю при Кеворк Кеворкян, може би преди повече от 15 години. В него казвате, че искате да имате повече време да четете, гледате филми, да си почивате. Дойде ли това време?

Тази нощ към 12 часа се върнах вкъщи, защото имах уроци, после ходих на вечеря с две мои ученички. И именно това си помислих – че аз нямам време да чета. Само нощем. И обикновено заспивам върху книгата. Да имам време да чета – наистина е стара моя мечта и Вие ми напомняте за нея. И за пореден път си дадох сметка, че нямам време. С учениците си имам много специална връзка, аз почти ги осиновявам. И смятам, че имам толкова положителни резултати с тях именно заради това. Това не е кухата връзка между ученик и преподавател. И те никога не ме напускат. Аз непрекъснато съм на телефона – една се обажда от Ню Йорк, друга звъни от Венеция. Изобщо моето семейство е много голямо. 

Каква музика слушате, когато не преподавате?

Симфонична музика. Онази вечер ходих на прекрасен концерт на пианиста Цимерман. Невероятно! В свиренето му няма нищо по правилата. Той излиза извън тях и в това е неговата гениалност. В интервала хората не мръднаха от местата си, а накрая се изправиха с усмивки. Това е голямото изкуство.

Казахте „семейство”. Внукът Ви е на 7 години, а внучката – на 4 месеца. Иска ли Ви се тя да е наследила Вашия талант и да вземе Вашата професия?

Не й желая такова бъдеще. Времената са много различни, не са моите времена. Но аз и не мисля с носталгия за миналото, защото си давам сметка, че светът върви напред и младите трябва да живеят в друг свят. Аз не мога да им наложа моя свят с моите правила.

И аз някак си се пригаждам към модерните времена. Макар че с технологията не се занимавам много, защото нямам време да седна и да се науча. Не работя с компютър.  

Мислила ли сте какво щеше да бъде ако не бяхте станала оперна певица? 

По-скоро си мисля за нещата в много по-широк мащаб. Какво значи да се родиш в една страна? Представете си ако се бях родила в Африка. В много редки случаи щеше да се случи една такава кариера. Абсурдното е и че се родих в България. В комунистическа България, която беше абсолютно затворена за света.

И по някакъв магически начин, какво стана? Може би с моя дяволски инстинкт се озовах в Италия. И се получи тази невероятна световна кариера. Но аз се бях родила в една страна, в която нямаше реални възможности. И стана някакво чудо. Може би талантът трябва да се изявява на всяка цена, независимо къде се е родил.

Кой откри Вашия талант? Кой пръв чу гласът на успеха?

Може би това се случи още във Втора девическа гимназия. Имаше една учителка по музика, много мила жена, която ми даде първото соло в хора. И ми каза: “Ти си много музикална, имаш глас”. Аз вече свирех на пиано, защото майка ми ме беше задължила още от дете. Така че това беше моята откривателка. 

Талантът може ли да вирее без други качества? 

За да пееш, да правиш кариера, трябват много качества. Талантът не значи класа. Значи подчертана индивидуалност. За да изградиш кариера, трябва в очите ти да се вижда, че си роден да даваш емоция. Да има едно “свещено пламъче” в очите. Това е най-важното.


Да създаваш емоционална, а не реална връзка с хората. Когато видя в очите на младия човек таланта, тогава и аз се запалвам. И много внимавам да не разочаровам някои млади хора, които имат глас и си мислят, че може нещо да се направи. Гласът не е достатъчен. Трябва да имаш интелигентност, особено днес. И точност, и това свещено пламъче, без което не може. 

Трудно ли се слиза от сцената при такава успешна кариера?

Аз винаги казвам, че съм се чувствала много по-удобно на сцената, отколкото в живота. Аз се реализирам там, защото това е една тотална реализация. На сцената ти не си това, което си. Ти си принуден да си друга личност. И това бягане от себе си понякога не ни прави добра услуга. Истината е, че аз съм се чувствала чудесно на сцената и не толкова добре в живота. Затова си направих един мой живот, личен живот. С един съпруг, който е много интелигентен и с прекрасна дъщеря. И винаги след представление се връщах от сцената, много рядко оставах с колеги или хора от театъра. Винаги съм живяла на два различни полюса. 

Много ли главозамайва големият успех?

Главозамайва тези, които нямат мозък. И виждам, че по-голямата част от големите певци в края, особено когато трябва да се разделят с кариерата си, стават жертва на много болестни състояния. Защото не си намират място в живота. Нямат реална връзка с него. Смятали са може би, че сцената им е давала всичко. Но тя дава само чудесна илюзия. За няколко часа. И после трябва да се върнеш към реалността. Магия и живот – двете крайности. 

Чувствала ли сте се несигурна на сцена? Имала ли сте слаби моменти там?

Много дълбоко ме накарахте да се замисля. Несигурност? Не. Аз винаги съм имала самочувствие да се усещам сигурна на сцената. Малки вълнения – да, ако съм се разминавала с диригента, например. Всъщност сега за първи път се замислям. И да Ви кажа – всеки път ми трепереше десният крак. Много силно. Но под дългите рокли и поли не се виждаше. 

Кога разбрахте, че сте успешна? Кога го казахте пред себе си?

Никога. Самият факт, че аз пях 55 години с едно невъзможно българско име… Ако знаете как ме наричат тук! По всякакви начини. Все още. Защото отгоре на всичко това не е дори българско име. Това е някакво изфантазирано от моя баща име. Аз трябваше да съм Иванова. Но баща ми като млад решава, че това е много скучно име и го сменя. Той беше един вулкан от фантазия. 

Вечер, като си легнете, благодарите ли на някого за живота си, за късмета си? На баща си, например?

Непрекъснато. Аз съм много благодарна на добрите хора. За щастие, в живота си съм срещала много добри хора. Например, моята първа учителка, която беше един невероятно щедър човек. Благодарна съм на семейството си, което ме е възпитало, защото си давам сметка колко са важни първите седем години за живота на човек. Семейството ми е дало възпитание, характер и интерес към живота. Страшно важно е да си любопитен и да имаш интереси, а това се учи в детството. Непрекъснато  съм благодарна и на един стар италиански диригент – маестро Антонино Вото, който ме откри и след четири месеца ме накара да дебютирам на Миланската скала. А по мое време това откриваше вратите на всички сцени. След моя дебют дойдоха представители на Метрополитън в Ню Йорк, на Ковънт Гардън и ми предложиха договор. Благодарение на тези хора откриха таланта ми.

Страх ли Ви беше на този дебют?

Бях толкова млада и неопитна, че тогава не се страхувах. Страхът дойде после, с отговорността. Със самочувствието, че ти си отговорен за едно положение и за едно име. Но в началото се хвърлях със сигурност и доверие. 

Какви хора са колегите Ви, големите имена в операта?

Не може да има обобщение. Това, което си в живота, не си на сцената. Познавам хора, които са големи личности и в живота, и на сцената. Макар че сцената, от друга страна, е като лупа, която показва всичко. Ако си щедър и публиката го чувства. Ако не даваш всичко от себе си – пак ще те усетят. Публиката не може да бъде излъгана. 

Вечна ли е операта?

Светът е нов. Аз много се учудвам, когато видя моите ученици, които постоянно са над едно малко компютърче. Това им е животът. Но няма как. Светът върви напред. Или се връща назад. Вярвам обаче, че операта е вечна. 

Какво е щастието за Вас?

Количката, бебето, биберона, малкият, който непрекъснато говори какво е станало в училище. Това е истинското щастие. А не ръкоплясканията след спектаклите.

……..


От 7 до 27 септември 2015 г. Райна Кабаиванска ще проведе своя XV Mеждународен майсторски клас, организиран от Нов български университет. Прослушването на кандидатите ще бъде на 7 септември в Софийската опера и балет. На 27 септември най-добрите участници в майсторския клас ще представят Гала концерт в Софийската опера и балет с оркестъра на оперния театър, под диригентството на Найден Тодоров и със специалното участие на великата оперна актриса. По време на Гала концерта Райна Кабаиванска ще присъди стипендиите от нейния дарителски фонд за обучение в Италия.

(край на статията на Диана Алексиева от юни 2015 г.)

Тъй като от доста години аз съм всяка година през септември обикновено в България, мога да следя пряко от многото предавания по радиото и телевизията за проявите на Райна Кабаиванска по време на майсторските й класове, както и за нейни интервюта и изказвания и винаги съм оставал възхитен от амбицията и последователността, с която тя изпълнява задачите си, не само в областта на музиката, но и в стремежа й да помогне за налагане на демокрацията в обновена България. Това винаги ме връща назад в годините около 1960, когато тя започна певческата си кариера, продължила толкова дълго и изключително успешна, благодарение на таланта, упоритостта и постоянството, с което е преследвала целите си. Не е ли това най-важното в един осмислен човешки живот? Бих цитирал част от едно нейно изказване по радиото, което е много поучително:

„Сцената не е реалното – защото завесите падат и оставаш сам. Зад тях са хотелите, хората, семейството. Истинският живот е, след като представлението свърши. Блясъкът на сцената се заплаща с много талант и много труд. Хората в целия свят вече са еднакви. Живеем затворени в своите къщи, а светът се глобализира. Затова искам майсторският ми клас в Нов български университет да става все по-интернационален, да среща различни хора и после българите от него да могат да пеят и навън – в големите опери. И да се връщат отново тук, в България. Хората с талант не са от най-богатите и затова трябва да им се помага. В нашия майсторски клас се отпускат стипендии от моя фонд в Нов Български Университет. В 2004-та година дадох четири нови стипендии на изпълнители, които да могат да се обучават при мен в Италия. Стипендиите покриват дневните и пътните разходи, а обучението с мен е безплатно.Правя това, защото много ми се иска повече хора да мислят за културата, защото човекът е преди всичко чувства и душа, а операта винаги ще се прави от живи хора.”

(край на цитата)

Как да няма наследственост? Бащата на Райна Кабаиванска – писах в началото – беше известният писател Яким Кабаивански с псевдоним Марко Поло – човекът, който едно време обиколи целия свят, за да открива нови земи и пътища и така да сближава хората от планетата. Сега неговата дъщеря Райна показа как с помощта на музиката и изкуството хората могат също да се сближават. Нека да си спомним музикалните традиции на Бетовен (Деветата му симфония) и на моя идол Александър Скрябин (слушайте при възможност финала на Първата му симфония, завършваща с голям смесен хор и солисти, които възхваляват изкуството).

Райна Кабаиванска не е човек, който се интересува само от музиката. Бях изненадан, когато през септември 2016 г. научих от медиите, че тя по време на престоя си през 2016 г. в България, наред с майсторския си вокален клас и други ангажименти от музикален характер е посетила представянето в София на новия роман на немския писател с български корени Илия Траянов „Власт и съпротива“ в превод на български език. Този роман предизвика тук в Германия голям резонанс сред читатели и любители на историческо-документалната проза, понеже е свързан с най-новата история не само на България, но и на редица постсоциалистически страни в Европа. Цитирам по-долу част от статия, която беше поместена в електронна медия и дава съответна информация:

Портал „Стандарт“, септември 2016 г.

Оперната легенда Райна Кабаиванска не може да спи вече три нощи заради новия роман „Власт и съпротива” (“Сиела”) на Илия Троянов.

Примата, която е в София за традиционния си майсторски клас, дойде изненадващо на премиерата на книгата във вторник вечер във „Виваком арт хол”, където се събраха над сто запалени читатели на успешния германски писател от български произход, както той сам се определя.

„Господин Троянов, преди всичко вие имате невероятен речник и език. Исках да ви помоля да не правите филм от тази книга. Това ще бъде нещо ужасно. Не искам да видя филм по този роман”, обърна се развълнувана към автора Кабаиванска. Тя е заинтригувана и в голяма степен разстроена от историята в романа, който разбулва голяма част от извращенията в комунистическото минало на България, и за това не иска да ги види филмирани.

Илия Троянов говори дълго за осмислянето на тоталитарната ни история и колко малко се прави в тази посока. „Миналото е като организъм. То не само трябва да се разгледа, анализира, разбере, да се събере фактологията, но и също да се преодолее, а този процес е свързан не само с писане, но и с обществена воля. Самата тя има три елемента: търсене на отговорност, описване на станалото и отворен, свободен и обществен дебат. Всичко това в България почти го няма. Изненадващо е за мен, че като немски автор, аз трябва да се занимавам с тази тема. Смятам, че това е работа повече на българските писатели”, каза творецът на един много добър, но както той го определи ограничен, роден език.

Троянов работи дълго по книгата си и прави много проучвания, включително и разговори с хора, които са били в лагери. „Тези хора, които са преживели ужаси, но са оцелели с твърдост, смелост и достойноство, бяха напълно изолирани, маргинализирани в обществото, което твърдеше, че поема по демократичен път. Това е не само ненормално, престъпно, но и гнусно”, спомня си писателят. Той дори прави и документален филм за тях, който се излъчва по немската телевизия. Срещнал е трудности обаче в издирването на офицери от Държавна сигурност, които да се съгласят да говорят с него. Дълго време му затваряли телефона след като чували името му. Накрая се съгласява да говори Цвятко Цветков (вече покойник), някогашен зам.- шеф на Шесто управление на Държавна сигурност и член на БСП. „Едно от големите човешки слабости е суетността. Той се съгласи на интервюто, само защото щях да го вкарам по немската телевизия. Това беше главната му цел. Интересно беше да гледам как се е настанил удобно в своя живот, намерил е обяснение за всеки свой акт на участие в диктатурата. Краят на разговора беше много унизителен за мен. Той ми подаде своя стихосбирка и ми каза, че сме били колеги”, разказа писателят. Един вид отмъщение на случилото се е моментът в книгата, когато бившите партийни функционери се събират да празнуват 70-ия рожден ден на антигероя Методий, и един от тях се оказва поет. „Изключтелно много време инвестирах да напиша една лоша поезия”, разсмя публиката писателят.

(част от цялата публикация)

(край на цитата)

Още в началото на тази статия започнах с думите: „ (…) маестра Райна Кабаиванска, която с пословична дисциплина и усърдие продължава голямата си мисия на вокален педагог специално в България, както това стана и през 2018 г.

Във връзка с този майсторски клас през 2018 г. цитирам една информация от месец септември 2018 г.:

Портал „Avtora.com“

13 млади таланти в международния майсторски клас на Райна Кабаиванска

Добавена от: Катя Димитрова на 13 септември 2018 г.

Осемнадесетият международен майсторски клас на Райна Кабаиванска, организиран от „Нов български университет“, стартира в Софийската опера и балет. След прослушване на 59 кандидати от 21 страни, Кабаиванска избра 13 млади таланти (10 активни участници и 3-ма курсисти), с които ще работи за усъвършенстване на тяхната  вокалната техника и артистична интерпретация.

Сред тях са българките Александрина Михайлова (20, сопран) и Йоана Кадийска (30, мецосопран), както и идващата от Русия, но родена и израснала в България Мария Николова (21, сопран). Най-младият курсист е Йоанис Лазопулос (17, баритон) от Гърция. Давиде Риу от Корея и Рейналдо Дроз от Венецуела, които развълнуваха до сълзи българската публика през юни с концерта “Тенорите на Райна Кабаиванска” в зала “България”, също са част от майсторския клас. В международния състав участват също млади оперни певци от Италия, Турция, Франция. 

Най-добрите от младите дарования ще вземат участие в заключителния Галаконцерт в Софийска опера и балет на 29-и септември от 19 ч., когато Райна Кабаиванска ще обяви и стипендиите от своя дарителски фонд в „Нов български университет“.

Втори Галаконцерт, по покана на Община Бургас, ще се състои в Деня на музиката – 1-ви октомври от 19 ч. в залата на Бургаската опера.   

(край на цитата)

Аз пожелах през 2018 г. на всички участници в този майсторски клас на Райна Кабаиванска големи успехи в бъдещата им вокална кариера. Само седмица след приключване на това събитие писах кратка информация в моя профил за крайните резултати и съответните два концерта.

Няколко дни по-късно получих покана за ФБ-приятелство от една от първите класирани – мецосопранът Йоана Кадийска, която очевидно приех и си разменихме постинги на различни теми през следните дни.

През 2019 г. не можах да пътувам за България през септември както всяка година, но знам, че Райна Кабаиванска и тогава е имала своя майсторски клас в България, също със заключителен концерт. За тези събития има информации в Интернет и във ФБ.

При откриване новия сезон на Миланската Скала на 7 декември 2019 г. стана въпрос наново за Райна Кабаиванска във връзка със знаменитата й роля на Тоска в едноименната опера от Пучини, с която опера се откри новия сезон на Скалата. В тази роля на 7 декември игра Анна Нетребко, която дни преди това направи интервю и спомена с голяма благодарност името на Райна Кабаиванска, която е била „модел за нея в тази роля“. Какъв приятен комплимент. В медиите има публикации на темата и аз цитирам част от това интервю на Анна Нетребко, в което става въпрос за Кабаиванска. Има също и снимка на двете певици – Райна Кабаиванска е била на премиерата на Нетребко в ролята на Тоска в Милано (преди това тя е пяла тази роля само в МЕТ Ню Йорк) и са си направили обща снимка. Цитирам (оригинал на английски език):

Цитат от интервю на Анна Нетребко преди участието й в ролята на Тоска при откриване сезона на Миланската Скала на 7 декември 2019 г.:

Interview with Anna Netrebko on Tosca at La Scala: kissing, killing, and KABAIVANSKA

2 December 2019 by „gramilano

Anna Netrebko opens the new season at La Scala – as each year, on 7 December – as Tosca. It will be her fourth time in what is always a prestigious occasion (Italy’s President and other dignitaries will be present) after heading new productions of Andrea Chénier, Giovanna d’Arco, and Don Giovanni. With the ultra-critical ‘loggionisiti’ watching over from the gods, it is always something of a challenge.

„Challenge is the right word. There have been many exciting evenings in my life on stage, but none is comparable to the pressure and magnificence of La Scala’s opening. You never get used to it. Each time is a challenge, although it gives me strength to have Maestro Chailly on the podium again. As for me, I will gather all my experience together to try to be the Tosca that Puccini would have wanted“.

„I must confess that at first I didn’t find her a sympathetic character: too hysterical, too over the top, too much the diva. All those clichés… The risk of overstepping the line and making her ridiculous is great. But, singing it night after night, I began to appreciate her. Tosca is a diva, but she is also a woman – jealous and possessive, like anyone in love. If Yusif [her husband, the tenor Yusif Eyvazov] looked at someone else, it wouldn’t end well! The only woman I’ll let him look at is the Queen of Spades, in the production he’ll sing in at the Met the day after my opening in Milan (…)

With Yusif, we really kissed. It always happens when we find ourselves on stage, being that in opera the soprano loves the tenor, so we take advantage of it! With Francesco, of course, it will not be like that, but Tosca knows how to pretend… she is a showwoman! Joking apart, I’m always happy to work again with old friends, like Francesco and Luca Salsi, whose presence makes even Scarpia likeable. But that’s not the story, so I’ll make sure he finishes badly!

Everyone sings Tosca, but I’ve seen very few good ones… Callas’s, Kabaivanska’s. KABAIVANSKA was magnificent with both Pavarotti at the Rome Opera and with Domingo in De Bosio’s film. RAINA IS A ROLE MODEL FOR ME“.

(…)

(край на цитата)

През настоящата 2020 година също не можах да пътувам за България поради „корона“-пандемията. Не ми беше известно дали Райна Кабаиванска е имала тази есен своя традиционен майсторски клас в България, но се ориентирах тия дни в Интернет и научих, че е имало предвиден такъв през м. септември – сигурно при спазване на всички мерки за сигурност поради „корона“-пандемията.

В Интернет има редица подробности за този майсторски клас в периода 8–26 септември 2020 г. Той е юбилеен – за 20-ти пореден път. Давам съвсем кратка информация:

Срок за записване: 3 септември 2020 г.

Прослушване: 7 септември 2020 г.

Майсторски клас: 8-26 септември 2020 г.

Галаконцерт: 27 септември 2020 г.

Майсторският клас

В своя майсторски клас Райна Кабаиванска работи върху усъвършенстването на вокалната техника и актьорска интерпретация на участниците в избрани от тях произведения. Най-добрите участници се представят в Галаконцерт с оркестъра на Софийската опера и балет. На лауреатите, показали особено високи постижения по време на майсторския клас и Галаконцерта, се присъждат стипендии от фонд „Райна Кабаиванска“ в НБУ за обучение в Италия.

(край на цитата)

За пълна информация цитирам следния линк:

https://nbu.bg/bg/fakulteti/fakultet-za-distancionno-elektronno-i-nadgrazhdashto-obuchenie/majstorski-klasove/mezhdunaroden-majstorski-klas-na-rajna-kabaivanska

Също така тази година традиционното откриване на сезона на Миланската Скала не стана за пръв път с оперна изява. На 7 декември беше изнесен голям концерт в Скалата без публика, който трая 3 часа. Аз тогава писах в моя профил във ФБ, като дадох и самата програма. Към края на същата имаха изяви Пласидо Доминго и веднага след него Соня Йончева – и двамата изпълниха арии от „Андре Шение“ на Джордано. Режисурата на концерта беше великолепна!

Нека да пожелаем на днешния 15 декември 2020 г. добро здраве и всичко най-хубаво на г-жа Райна Кабаиванска и на семейството й, както и много сили и бодрост, за да продължи благородното си дело и занапред.

………………..

Записи на Райна Кабаиванска:

Линк към изпълнение на Райна Кабаиванска – ария от „Тоска“ на Пучини

(“Vissi d’arte” aria from Tosca composed by Giacomo Puccini Raina Kabaivanska – Tosca New Philharmonic Orchestra conductor – Bruno Bartoletti directed by Gianfranco De Bosio):

……..

Линк към изпълнение на Райна Кабаиванска – дует с Лучано Павароти от първо действие на „Тоска“:

(Great Performances at Lincoln Center Vocal Spectacle PAVAROTTI PLUS Lincoln Center Avery Fisher Hall New York February 24, 1992 NY City Opera Orchestra Edoardo Müller, conductor)

…….

Линк към изпълнение на Райна Кабаиванска – дует от „Мадам Бътерфлай“:

(Giacomo Puccini: Madama Butterfly I: “Vogliatemi bene” Raina Kabaivanska: Madama Butterfly Lorenzo Saccomani: Sharples Verona Teatro Arena Orchestra Verona Teatro Arena Chorus Maurizio Arena: Conductor Opera recorded at the Arena di Verona (Verona, Italy), 1983).

……..

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.