Днес щеше да празнува рожден ден певицата Карън Армстронг
Драги приятели на оперната музика, днес на 14 декември 2021 г. щеше да празнува кръгъл рожден ден – 80 години, една известна певица от САЩ, която от дълги години има знаменита вокална кариера в Европа, главно тук в Германия – сопранът Карън Армстронг (Karan Armstrong), родена на този ден през 1941 г. в Хавър (на английски: Havre) – град в окръг Хил, щат Монтана, САЩ. За голямо съжаление, само два и половина месеца преди това – на 28 септември т.г. Карън Армстронг се помина и не можа да празнува тази кръгла годишнина.
До преди няколко дни аз лично не знаех, че тя вече не е жива. Бях почнал да приготвям статията си за нея, имах много неща от предните години, но по стара традиция надникнах в нейната Уикипедия-страница и констатирах, че тя вече не е жива.
Цитирам едно траурно съобщение от медия в Берлин, където Карън Армстронг е живяла постоянно от дълги години:
Berliner Zeitung
29 September 2021
Martina Hafner
Opern-Diva Karan Armstrong gestorben
Berlins Opernfans trauern um Sopran-Diva Karan Armstrong (79). Wie ein Freund der Sängerin BZ berichtete, starb sie in den frühen Morgenstunden am Dienstag in einem Krankenhaus im spanischen Marbella.
Armstrong war von 1979 bis zu dessen Tod im Jahr 2000 mit Götz Friedrich, dem legendären Ex-Intendanten der Deutschen Oper verheiratet, aus der Ehe ging Sohn Johannes (37) hervor.
Die Sopranistin stammt aus Montana (USA), studierte unter anderem bei Lotte Lehmann, feierte ab Ende der 1960er-Jahre weltweit große Erfolge, singt an vielen großen Opernhäusern wie der New Yorker MЕТ.
In Deutschland sorgte sie 1979 bei den Bayreuther Festspielen als Elsa in Richard Wagners „Lohengrin“ für Furore, nach der Hochzeit mit Götz Friedrich eroberte sie die Herzen vieler Berliner Opernfans, als „Elektra“, „Katja Kabanowa“ im „Rosenkavalier“, „Fidelio “ und vielen weiteren Rollen.
In ihren späteren Jahren kümmert sich sie um den Sänger-Nachwuchs, unterrichtete Meisterklassen. Harald Krockhaus (51) aus Grunewald informierte die BZ über das Ableben der Sängerin und sagte: „Wir sind seit Jahren mit Karan Armstrong befreundet, vor etwa zwei Jahren war sie auf Wunsch ihres Sohnes in ein Apartment in Marbella übergesiedelt. Sie wollten aber seit Monaten zurück nach Berlin.“
Vor 14 Tagen wurde Armstrong laut Krockhaus in еine Klinik in Marbella eingeliefert, vor еiner Woche gab die Ärzte jedoch das Okay, dass sterben Geschwächte nach Berlin. „Sie hat es nicht mehr geschafft, darüber sind wir sehr traurig“, so Krockhaus.
(край на цитата)
Превод:
Берлинер цайтунг
29 септември 2021
Мартина Хафнер
Оперната дива Карън Армстронг почина
Почитателите на оперното изкуство в Берлин скърбят за сопранът-дива Карън Армстронг (79). Както съобщи приятел на певицата в редакцията на „Берлинер цайтунг“, тя почина рано сутринта във вторник в болница в Марбея, Испания.
Армстронг беше омъжена за Гьоц Фридрих, легендарния бивш директор на „Deutsche Oper“, от 1979 г. до смъртта му през 2000 г., като бракът им доведе до раждането на сина Йоханес (37). Сопранът произхожда от Монтана (САЩ), учи при Лоте Леман, наред с други педагози, отбелязва голям успех по целия свят от края на 60-те години на миналия век, пее в много големи оперни театри като Нюйоркския MET.
В Германия тя направи сензация на Фестивала в Байройт през 1979 г. като Елза в „Лоенгрин“ на Рихард Вагнер; след като се омъжи за Гьоц Фридрих, тя завладя сърцата на много почитатели на оперното изкуство в Берлин като „Електра“, „Катя Кабанова“, в „Кавалерът на розата“, „Фиделио” и много други роли.
В по-късните си години тя се грижи за младите певци и е водила майсторски класове. Харалд Крокхаус (51) от Грюневалд информира „Берлинер цайтунг“ за смъртта на певицата и каза: „Приятели сме с Карън Армстронг от години, преди около две години тя се премести в апартамент в Марбея по молба на сина си. Но от месеци насам тя искаше да се върне обратно в Берлин”.
Според Крокхаус Армстронг е била приета в клиника в Марбея преди 14 дни, но преди седмица лекарите не са разрешили за това завръщане поради общата слабост на Армстронг. „Тя вече не успя, много сме тъжни за това“, каза Крокхаус.
(край на превода)
Името на Карън Армстронг ми е известно от дълги години – то се срещаше много често в специализираната музикална литература, главно в списания с оперна тематика и програми на немските оперни театри, където през последните 3 десетилетия на миналия век изявите й в различни опери будеха особен интерес. Освен това тя също от дълги години е член на ансамбъла на реномираната „Дойче Опер Берлин (Deutsche Oper Berlin)“, която заедно с другите два берлински оперни театъра – „Държавната опера“ на Линденщрасе (преди години в пределите на Източен Берлин и „Комише опер“ също в Източен Берлин оформяха (и сега оформят) особения културен пейзаж на този забележителен европейски град със стара култура.
При това Карън Армстронг след идването си в „Дойче Опер Берлин“ в началото на 80-те години наскоро след това се омъжи за интенданта и главен режисьор на театъра – легендарния Гьоц Фридрих (Götz Friedrich), вече покойник и през следващите 15-20 години, именно в периода, когато аз започнах интензивно да се занимавам с оперни изследвания, тя направи неимоверно добра вокална кариера особено в Берлин, но и другаде. По това време аз пътувах служебно за Западен Берлин – 4-5 години между 1983 и 1988 (имахме софтуер от берлинска фирма, поради което често летях със самолет от Франкфурт до Западен Берлин за 2-3 дни). Вечер съм посещавал берлински опери и театри, както и концерти, така че имах известна непосредствена представа през този период за новостите и интересните заглавия и артисти в тази област. Бил съм и на оперни изяви на Карън Армстронг в „Дойче Опер Берлин“, мисля в „Саломе“ от Рихард Щраус и „Мъртвият град“ (Die tote Stadt) от Ерих Волфганг Корнголд – една модерна опера от епохата на експресионизма, за която вече писах в различни мои статии. Както ролята на Саломе, така и тази двойна роля в „Мъртвият град“ – на Мари и после на Мариета (духът на починалата вече Мари) са особено трудни роли и си спомням добре, че Карън Армстронг ги извайваше с голямо майсторство – както вокално, така и при драматичната интерпретация на трудните роли. Спомням си добре, че като Саломе я гледах още един път във Виенската държавна опера (Армстронг е гостувала редовно там през периода 1978-1991, където е играла общо 55 пъти в 9 различни опери). Ако не се лъжа, това беше през декември 1985 г., тъй като пак служебно съм пътувал тогава за австрийската столица за няколко дни.
Бяхме заедно с възрастен колега от Виена на спектакъла на „Саломе“ – аз не бях гледал „Саломе“ с Армстронг още в Берлин, но този колега ми сподели (той беше оперен любител) и уреди билети за посещението, че все още във Виена възрастни оперни фенове си спомнят преди доста години за фантастичните изяви на Люба Велич в тази роля на виенска сцена. Не можех да правя сравнение, до тогава не бях виждал „на живо“ операта „Саломе“, само части от нея по радио и телевизия, но играта и вокалното майсторство на Карън Армстронг бяха впечатлителни. Както е известно, Люба Велич живееше тогава във Виена, тя се помина на 1 септември 1996 г. във Виена и е погребана там. Вече съм писал 4-5 пъти статии за нея по различни поводи и там съм давам редица подробности както за „Саломе“, така и за другите й роли и за бурния й и много интересен живот.
Но да се върна на Карън Армстронг. Когато разбрах, че тия дни тя ще има кръгъл рожден юбилей и започнах да събирам материали за статия (днес за пръв път пиша статия за нея) ми беше интересно, дали все още продължава вокалната си кариера, вече като над 75-годишна дама. Съпругът й Гьоц Фридрих, който дълги години беше шеф на „Дойче Опер Берлин“ и в тези години издигна реномето на този театър на много високо равнище във всяко отношение, се помина на 12 декември 2000 г. и тогава след смъртта му в този оперен театър имаше много смени в ръководствата, много „борби за власт“ и надмощие – аз само съм чел и слушал, без да се вниквам в проблемите. Все пак дочувах, че докато той е бил жив, като съпруг на Карън Армстронг е имал влияние в даването на определени оперни роли, при това той беше и режисьор на много от постановките в „Дойче Опер Берлин“ и е имал свободата да си избира ония артисти от ансамбъла, които той си пожелае.
Не искам да дискутирам на тази тема – това е минало време и във всеки оперен театър по света възникват подобни проблеми за влияние, връзки и покровителство. При всички случаи кариерата на Карън Армстронг през изминалите 35 години на активна дейност показват, че тя е имала качествата и изискванията за редица главни роли, които е изпълнявала (първата й оперна изява е през 1965 г. в ролята на Мюзета в „Бохеми“ от Пучини в оперния театър в Сан Франциско). Но тя е имала и редица изяви в МЕТ Ню Йорк от годината 1966 до 1969 – общ брой 49. Ето началото и края на списъка от нейни изяви там:
[Met Concert/Gala] CID:350662 National Council Concert Metropolitan Opera House; 03/27/1966 First Appearance: Pablo Elvira, Karan Armstrong, Kenneth Riegel, Gwendolyn Killebrew, Gail Robinson, Dominic Cossa, Evelyn Mandac, Raeschelle Potter, Deborah Truxal | |
[Met Performance] CID:208070 Metropolitan Opera Premiere Die Frau ohne Schatten {1} Metropolitan Opera House; 10/2/1966 Debuts: Walter Berry, Karan Armstrong, Nancy Williams, Patricia Welting Reviews | |
[Met Performance] CID:208100 Rigoletto {449} Metropolitan Opera House; 10/5/1966 Review | |
[Met Performance] CID:208110 Die Frau ohne Schatten {2} Metropolitan Opera House; 10/6/1966 Review | |
[Met Performance] CID:208180 Rigoletto {450} Metropolitan Opera House; 10/13/1966 | |
[Met Performance] CID:208190 Die Frau ohne Schatten {3} Metropolitan Opera House; 10/14/1966 |
(….)
[Met Performance] CID:213210 Martha {114} Metropolitan Opera House; 01/16/1968 |
[Met Performance] CID:213390 Martha {116} Metropolitan Opera House; 02/3/1968 Broadcast |
[Met Performance] CID:217560 Die Frau ohne Schatten {10} Metropolitan Opera House; 02/17/1969 Debut: Batyah Godfrey Ben-David Review |
[Met Performance] CID:217600 Die Frau ohne Schatten {11} Metropolitan Opera House; 02/21/1969 |
[Met Performance] CID:217710 Die Frau ohne Schatten {12} Metropolitan Opera House; 03/4/1969 |
[Met Performance] CID:217750 Opera News Die Frau ohne Schatten {13} Metropolitan Opera House; 03/8/1969 Broadcast |
[Met Performance] CID:217790 Die Frau ohne Schatten {14} Metropolitan Opera House; 03/12/1969 |
(край на цитата)
Както виждаме, Карън Армстронг има първата си и последна оперна изява в една и съща опера – „Жената без сянка“ от Рихард Щраус. Поради това цитирам състава само при дебюта й в МЕТ:
DIE FRAU OHNE SCHATTEN {1}
R. Strauss-Hofmannsthal
Empress……………..Leonie Rysanek
Emperor……………..James King
Dyer’s Wife………….Christa Ludwig
Barak……………….Walter Berry [Debut]
Nurse……………….Irene Dalis
Messenger……………William Dooley
Falcon………………Carlotta Ordassy
Hunchback……………Paul Franke
One-Eyed…………….Clifford Harvuot
One-Armed……………Lorenzo Alvary
Servant……………..Loretta Di Franco
Servant……………..Karan Armstrong [Debut]
Servant……………..Nancy Williams [Debut]
Apparition…………..Robert Nagy
Unborn………………Patricia Welting [Debut]
Unborn………………Margaret Kalil
Unborn………………Marcia Baldwin
Unborn………………Joann Grillo
Unborn………………Shirley Love
Unborn………………Lilian Sukis
Watchman…………….Charles Anthony
Watchman…………….Robert Goodloe
Watchman…………….Russell Christopher
Voice……………….Belén Amparan
Guardian…………….Mary Ellen Pracht
Conductor……………Karl Böhm
(край на цитата)
Освен в тази опера, тя участва и в оперите: „Риголето“ от Верди (Паж), „Травиата“ от Верди (Анина), „Макбет“ от Верди (Bloody Child), „Хензел и Гретел“ от Хумпердинк (Dew Fairy) и „Марта“ от Флотов (Момиче).
Както виждаме, голям брой изяви, но все в малки роли … Може би това е бил повод Карън Армстронг да замине за Европа, където успява да изгради далеч по-голяма кариера. На тази кариера ще се спра подробно по-късно в тази статия.
И така след като направих справка тия дни в една банка данни на немски език за оперни изяви, бях приятно изненадан, че през месец декември 2016 г. – точно преди 5 години – Карън Армстронг е имала 3 изяви на сцената на „Дойче Опер Берлин“ в операта „Евгений Онегин“ от Чайковски в ролята на Ларина – една напълно подходяща за възрастта й роля, независимо че е за мецосопран. Ето подробен цитат за всички участващи в спектаклите на 12, 15 и 20 декември.
Pyotr Il’yich Tchaikovsky : Eugen Onegin (Eugene Onegin) 12, 15, 20 Dez 2016 Auf Russisch mit Übertiteln auf Deutsch, Englisch Berlin, Deutsche Oper Deutsche Oper Berlin Dirigent Ivan Repušić Regisseur Götz Friedrich Ausstattung Andreas Reinhardt Choreograph Stefano Giannetti ~ Larina Karan Armstrong Tatjana Sonya Yoncheva Olga Annika Schlicht Filipjewna Ronnita Miller Eugen Onegin Andrei Bondarenko Lenskij Benjamin Bernheim Fürst Gremin Tobias Kehrer Hauptmann Andrew Harris Saretzki Thomas Lehman Triquet Peter Maus Vorsänger Slavtscho Kurschumov |
(край на цитата)
Изненадата ми беше огромна като разбрах, че и при трите спектакъла в главната роля на Татяна е участвал българският сопран Соня Йончева – каква хубава новина. Аз знам че тя има редица участия на тази авторитетна сцена в Берлин, но че именно в тия дни ще бъде заедно с юбилярката Карън Армстронг – това е забележително. След големите успехи на Соня Йончева в последните години особено в Ню Йорк, но и другаде, през 2016 г. и в Берлин тази великолепна певица е била обект на особено внимание, напълно съм сигурен.
Както виждаме, постановката е на Гьоц Фридрих – тя не е нова, при справка научих, че премиерата на тази опера на тази сцена е била на 28 септември 1996 г. под негова режисура. Кои са били главните изпълнители тогава, не ми е известно.
И като последно име в списъка на участниците сега четем също българско име – Славчо Куршумов, който наистина е българин. Срещал съм името му в състава на оперния хор на „Дойче Опер Берлин“ и то от доста години. Славчо Куршумов участва и в малки оперни роли, както тук в „Евгений Онегин“. Той е бас и е член на „Първи бас“ в хора – общо 9 артисти. Ето групата им:
1. Bass
Murat Acikada | Heiner Boßmeyer |
Мike Fischer | Alexander Hoffmann |
Slavtscho Kurschumov | Tadeusz Milewski |
Hong-Kyun Oh | Ryosuke Saito |
Piotr Wawrowski |
(край на цитата)
Какъв интернационален състав: 3 немци (може и австрийци), 2 поляци, 2 от „далечния изток“, 1 българин, „Мурат“ не мога да определя от къде е.
След всички тези встъпителни бележки давам данни от биографията и творческия път на днешната юбилярка.
Карън Армстронг (Karan Armstrong) е родена на 14 декември 1941 г. в Хавър (на английски: Havre) – град в окръг Хил, щата Монтана, САЩ. Първо получава музикално образование като пианистка, завършвайки през 1963 г. с титла Bachelor of Music училището Concordia College (Moorhead) в САЩ. Допълнително учи при легендарната оперна певица Лоте Леман (Lotte Lehmann), която освен Армстронг обучава в тия години само още една друга талантлива ученичка – известната по-късно Грейс Бъмбри (Grace Bumbry).
Първият си професионален оперен дебют Карън Армстронг има през 1965 г. в Сан Франциско в ролята на Мюзета в „Бохеми“ от Пучини. Следва участие във вокален конкурс на Метрополитън Опера, който тя спечелва и дебютира в Ню Йорк през 1967 г. на сцената на МЕТ в малка роля в операта „Жената без сянка“ от Рихард Щраус. Заедно с няколко други малки роли в МЕТ, Карън Армстронг участва често през годините от 1969 до 1977 в оперни продукции на другия известен оперен театър в Ню Йорк – New York City Opera, като най-значителна е тази на Виолета в „Травиата“ от Верди. В тези години тя живее постоянно в Ню Йорк Сити.
През 1974 г. е европейският дебют на Карън Армстронг – участие в ролята на Микаела в операта „Кармен“ от Бизе на сцената на Opéra du Rhin в Страсбург във Франция. В този театър тя играе Саломе в едноименната опера от Рихард Щраус – една от най-значителните й роли в целия й репертоар, с която роля обръща внимание на специалистите и музикалната критика. Именно в „Саломе“ тя гостува на редица европейски сцени, чрез което добива известност в много посетени държави. Чрез тия гостувания тя получава редица ангажименти в други роли, като Тоска в едноименната опера от Пучини във Венеция, но преди всичко една особено сполучлива изява като Елза в „Лоенгрин“ от Рихард Вагнер на Музикалния фестивал в Байройт през 1979 г. Там режисьор на тази постановка е Гьоц Фридрих, с когото още не са женени. Тази продукция в Байройт и днес е особено ценена и по-късно е записана както върху дигитални носители, така също и като филм.
От началото на 80-те години започва интензивната дейност на Карън Армстронг в Западен Берлин – в „Дойче Опер Берлин“, където бъдещият й съпруг Гьоц Фридрих е интендант на театъра и главен режисьор, но тя има изяви и в „Комише Опер“ в Източен Берлин. Договорите й позволяват да има изяви и в други оперни театри и държави, като във Виена, в Парижката опера, в Ковънт Гардън в Лондон. В Лондон постига изключително голям успех в ролята на Лулу в едноименната опера от Албан Берг. Следват изяви също в Болшой-театър в Москва, също и извън Европа – в Лос Анджелис.
Цитирам всички изяви на Карън Армстронг на сцената на Виенската държавна опера, от където се вижда част от репертоара й:
Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
---|---|---|---|---|
Der Rosenkavalier | Die Feldmarschallin | 17.06.1991 | 1 mal | |
Die tote Stadt | Marietta/ Die Erscheinung Mariens, Pauls verstorbener Gattin | 22.12.1985–29.06.1989 | 10 mal | |
Erwartung | Die Frau | 22.11.1985–11.05.1989 | 9 mal | |
Falstaff | Alice Ford | 07.03.1991–14.03.1991 | 2 mal | |
Karl V. | Eleonore | 18.10.1984–21.06.1985 | 7 mal | |
Madama Butterfly | Cio-Cio-San | 16.02.1983–24.02.1983 | 3 mal | |
Salome | Salome | 24.11.1978–14.12.1985 | 15 mal | |
Un re in ascolto (Ein König horcht) | Sopran I | 12.09.1984–24.09.1984 | 3 mal | |
Wozzeck | Marie | 11.06.1984–09.02.1985 | 5 mal |
(край на цитата)
Срещаме заглавия, някои от които не са съвсем еднозначни или не се срещат често в познатия репертоар на редица артисти. Например третото заглавие в горния списък – „Erwartung“ е названието (на български език „Очакване“) на една едноактна моноопера от австрийския композитор Арнолд Шьонберг. Това е неговото първо сценично произведение – трае около 30 минути. Макар и творбата да е композирана и завършена на 12 септември 1909 г., сценичната й премиера е била 15 години по-късно – на 6 юни 1924 г. в Новия немски театър в Прага (Neues Deutsches Theater in Prag) в рамките на Музикалния празник на Международното дружество за Нова музика под диригентството на Александер фон Цемлински (Alexander von Zemlinsky).
Петото заглавие „Карл Пети“ е това на опера от австрийско-американския композитор Ернст Кшенек (Ernst Křenek), роден през 1900 г. във Виена, починал през 1991 г. в Палм Спринг, Калифорния / САЩ, емигрирал от Австрия през 30-те години в САЩ. Малко познат в България, той е един от най-големите представители на „модерната“ музика, написал редица опери и други творби. Операта „Карл Пети“ има опус 73, либретото на немски език е от него. За да видим ролята на Ернст Кшенек като оперен композитор, нека изброя творбите му в този жанр:
Opern
- Zwingburg. Szenische Kantate op. 14 (1922; UA 1924)
- Der Sprung über den Schatten op. 17 (1923; UA 1924)
- Orpheus und Eurydike op. 21 (1923; UA 1926)
- Bluff, Operette op. 36 (1924/1925; Ms)
- Jonny spielt auf op. 45 (1925–1926; UA 1927)
- Der Diktator op. 49 (1926; UA 1928)
- Das geheime Königreich op. 50 (1926–1927; UA 1928)
- Schwergewicht, oder Die Ehre der Nation op. 55 (1926–1927; UA 1928)
- Das Leben des Orest op. 60 (1928–1929; UA 1930)
- Kehraus um St. Stephan op. 66 (1930, Bärenreiter; UA 1990)
- Karl V. op. 73 (1930–1933; UA 1938)
- Cefalo e Procri op. 77 (1933–1934; UA 1934)
- Tarquin op. 90 (1940; UA 1950)
- What Price Confidence? (Vertrauenssache) op. 111 (1945–1946; UA 1960)
- Dark Waters (Dunkle Wasser) op. 125 (1950; UA 1950)
- Pallas Athene weint op. 144 (1952–1955; UA 1955)
- The Bell Tower (Der Glockenturm) op. 153 (1955–1956; UA 1957)
- Ausgerechnet und verspielt op. 179 (1961; UA 1962)
- Der goldene Bock (Chrysomallos) op. 186 (1963; UA 1964)
- Der Zauberspiegel. Fernsehoper op. 192 (1966)
- Das kommt davon oder Wenn Sardakai auf Reisen geht op. 206 (1967–1969; UA 1970)
- Flaschenpost vom Paradies, Fernsehstück mit elektronischer Musik (1973, ORF Wien)
(край на цитата)
Редица от тия творби днес се оценяват като „модерна класика“. Например „Jonny spielt auf“ с премиера през 1927 г. през последните 10-15 години има такъв ренесанс, играе се с голям успех по целия свят, както и операта „Der goldene Bock“ от 1963 година.
И като последна „непозната опера“ ще отбележа „Un re in ascolto“ („Ein König horcht“), на български език „Един крал (владетел) се подчинява“ от италианския композитор Лучано Берио – един от най-важните представители на „новата“ музика. Както и някои други свои сценични творби, починалият през 2003 г. Лучано Берио нарича това свое произведение „azione musicale (сценична акция)“. Премиерата е през 1984 г. на Музикалния фестивал в Залцбург. Както се вижда от изявите на Карън Армстронг във Виена, тя е участвала в ролята на Първия сопран при 3 изяви през месец септември същата година.
Разбира се, горният списък не е достатъчно репрезентативен, тъй като тя е имала редица други изяви по целия свят в много по-широк репертоар. Ако се вгледаме по-внимателно във всички тези роли ще установим, че тя има пиетет към произведения от съвременни автори от най-различни националности, особено през по-късния период на вокалната си дейност. Не случайно някои критици я наричат „Primadonna der Moderne“ поради нейни участия в световни премиери на такива творби. Ето няколко примера:
„Jesu Hochzeit“ от Готфрид фон Айнем (в ролята на Tödin) – опера-мистерия в 2 действия, либрето от Лоте Ингриш – съпруга на Готфрид фон Айнем. Премиера на 18 май 1980 г. във Виена на сцената на Theater an der Wien. Режисура Джанкарло дел Монако (син на тенора Марио дел Монако). Премиерата е предавана пряко по австрийската телевизия ORF и Втора немска програма ZDF.
„Lou Salomé“ от италианския композитор и диригент Джузепе Синополи е поръчана от ръководството на Баварската държавна опера в Мюнхен. Премиерата й през 1981 г. в Мюнхен дирижира самият 35-годишен тогава Синополи, режисьор е Гьоц Фридрих – съпруг на Карън Армстронг. Публиката е доволна, голяма част от критиците обаче са недоволни, след 6 спектакъла операта не се изнася повече за дълго време и то никъде по света. Редица „специалисти“ считат, че тази опера не се поддава на сценично изнасяне, може би поради сложността на вокалните партии, не мога да кажа точно, знам само, че Синополи прибира партитурата. Междувременно той умира през 2001 г. при дирижиране на операта „Аида“ в Берлин. В различни статии до сега съм писал за това нещастие. Операта „Lou Salomé“ е единствената му сценична творба.
Може някои от моите читатели да си спомнят за тази опера, защото преди месеци имах статия, в която стана въпрос за тази жена Лу Андреас-Саломе (Lou Andreas-Salomé), която стои в сюжета на либретото като главно действащо лице. Даже за нея има доста подробна Уикипедия-страница на български език и аз писах тогава както за нея, така и за операта на Синополи. Ето кратък цитат:
Лу Андреас-Саломе (Lou Andreas-Salomé,на руски: Луиза Густавовна Саломе) е руска психоаналитичка и писателка с еврейски корени. Нейните разнообразни интелектуални интереси я водят до приятелство с широк кръг видни европейски личности като Ницше, Вагнер, Фройд и Рилке.
(край на цитата)
Като последна забележка относно тази опера ще отбележа, че през 2012 г. във Венеция при откриване на новия оперен сезон в „Gran Teatro La Fenice di Venezia“ се изнася наново операта „Lou Salomé“ в знак на уважение и признание за голямото музикално дело на бележития син на този град – Джузепе Синополи.
Останалите две премиерни опери, в които участва Карън Армстронг са
„Maître et Marguerite“ от York Höller и „Desdemona und ihre Schwestern“ от Siegfried Matthus. За тези две опери няма да давам пояснения. В Интернет могат да се научат при интерес съответни информации.
Наред с всички изброени вече роли и предпочитания, Карън Армстронг изгражда внушителен репертоар, в който влизат още: Леонора във „Фиделио“ от Бетовен, Венера в „Танхойзер“ и Зиглинда във „Валкюри“ от Рихард Вагнер, Жулиета и две други роли в „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах, както и роли в оперите: „Пелеас и Мелизанде“ от Клод Дебюси, „Катя Кабанова“ и „Случаят Макропулос“ от Леош Яначек, „Саломе“ и „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, „Лулу“ и „Воцек“ от Албан Берг, „Човешкият глас“ – моноопера и „Диалогът на кармелитките“от Франсис Пуленк, „Матис художникът“ от Паул Хиндемит (в ролята на Урсула).
Карън Армстронг получава редица важни отличия и награди по време на активната си вокална кариера и след края й. Така например през 1985 г. тя получава в Щутгарт титлата „Камерзенгерин на провинция Баден-Вюртемберг“, през 1994 г. – същата титла в Берлин – „Kammersängerin des Landes Berlin“.
По отношение на личния си живот – първият й брак е с George D. Tefkin, вторият – от 1979 г. до смъртта на съпруга си през 2000 г. – с оперния интендант и режисьор Гьоц Фридрих. С него имат един син. След статията ще приложа хубава снимка на тримата.
Една от последните публични изяви на Карън Армстронг е тази през 2014 г. в рамките на Триеналето в региона Рур в Германия – „Ruhrtriennale 2014“ в една продукция под името „Sänger ohne Schatten (Певци без сенки)“. И разбира се – тези 3 изяви в Берлин през месец декември 2016 г. в „Евгений Онегин“, за които писах в началото на тази статия.
Както при почти всяка моя статия, в края давам информации за дискогрфия и други музикални записи. Ето такива сведения и за Карън Армстронг от източници на немски език:
Diskographie
- Wagner: Lohengrin (Peter Hofmann; Woldemar Nelsson, 1982), live, CBS
- Gian Carlo Menotti: Lieder (Francesch, 1983), Etcetera
- Berio: Un re in ascolto (Theo Adam; Lorin Maazel, 1984), live, col legno
- Hans Werner Henze: Die Bassariden (Kenneth Riegel; Gerd Albrecht, 1986), Koch Schwann
- Marcel Landowski: Montségur (G. Quilico; Plasson, 1987), live, Cybelia
- Alexander Zemlinsky: Lyrische Symphonie (Kusnjer; Gregor, 1987–1988), Supraphon
……..
Videos
- Verdi: Falstaff (Gabriel Bacquier, Richard Stilwell; Georg Solti, Götz Friedrich, 1979)
- Wagner: Lohengrin (Hofmann; Nelsson, Friedrich, 1982) live
- „Richard-Wagner-Abend“ (Wesendoncklieder und Isoldes Liebestod) (Adam; Masur, 1988) (live)
(край на цитата)
Карън Армстронг е имала и изяви в оперети, подобно на много нейни колежки и колеги. В източници за това четем следното: през 1996 г. тя гостува в берлинския „Метропол Театър“ в ролята на Хана Главари в оперетата „Веселата вдовица“ от Франц Лехар. В други източници откриваме нейни участия в опери, които до тук не бях отбелязал. Ето някои заглавия без подробности: „Хензел и Гретел“ от Хумпердинк, Гутруне в „Залезът на боговете“ от Вагнер, Катерина Измайлова в „Лейди Макбет от Мценск“ от Шостакович, Кундри в „Парсифал“ от Вагнер, Маргерите във „Фауст“ от Гуно, Неда в „Палячи“ от Леонкавало, Сузана в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, Мими и Мюзета в „Бохеми“, Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“ и Тоска в оперите от Пучини, Йокаста в „Едип цар“ от Джордже Енеску (в „Дойче Опер Берлин“ през 1996 г.), Розина в „Севилският бръснар“ от Росини.
В статията по-горе почти не стана въпрос за това, че преди европейската си кариера след 1974 г. Карън Армстронг е имала редица изяви от 1965 г. до тогава на редица оперни сцени в САЩ, не само в Сан Франциско и Ню Йорк, за които писах вече, но и в Балтимор, Синсинати, Хюстън, Далас, Сан Диего, Сан Антонио и другаде. Очевидно още оттам е започнала да изгражда този внушителен репертоар от най-различни стилове и автори, натрупал се в разстояние на повече от 30 години.
Преди няколко години случайно открих в Интернет една информация, от която виждаме, че Карън Армстронг е имала още планове за бъдещето, макар и не само в оперни или концертни изяви. Цитирам информация на немски език от месец юни 2016 г. Става въпрос за театрални изяви в „Ренесанс Театър“ в Берлин. В разговор с Георг Каш тя и известният оперен певец – тенорът Рене Коло, двамата дават редица информации за себе си – минало и планове за тази обща изява. В края на тази цитирана статия пиша нещо и за Рене Коло:
Karan Armstrong und René Kollo gemeinsam auf der Bühne
Die Sänger Karan Armstrong und René Kollo spielen in “Quartetto” zwei Musiker mit Ego, die sich im Altersheim neu arrangieren müssen. Von Georg Kasch
20.06.2016
Sie gehören zu den berühmtesten Sängern ihrer Generation: Karan Armstrong und René Kollo haben bei den Bayreuther Festspielen, an der Deutschen Oper und an zahllosen anderen Häusern weltweit Operngeschichte geschrieben. Jetzt stehen sie gemeinsam mit ihren Sänger-Kollegen Ute Walther und Victor von Halem im Renaissance Theater auf der Bühne – in einem Sprechstück: “Quartetto” handelt von vier Opernsängern, die sich in einem Altersheim für Musiker trotz ihrer Künstleregos zusammenraufen müssen. Premiere ist am Mittwoch. Ein Gespräch über das Aufhören, Schauspiel-Herausforderungen und Maria Callas.
Miss Armstrong, Herr Kollo, in “Quartetto” spielen Sie Sänger, die ihre Karriere hinter sich haben und damit umgehen müssen. Ist das ein Testlauf für die Zukunft?
Karan Armstrong: Nein. Aber es ist eine Herausforderung. Schließlich habe ich nie ein Schauspielstudium absolviert.
René Kollo: Das spielt für mich keine Rolle. Für mich ist das auch kein Fachwechsel. Ich habe ja in Berlin eine Schauspielausbildung gemacht und bin dadurch erst zum Singen gekommen. Ich habe hier in Berlin über 80 Mal den Jedermann gespielt, auch andere Rollen. Dazwischen waren über 40 Jahre Oper. Jetzt, nach 68 Jahren Bühnenerfahrung, geht es wieder ein bisschen ins Schauspiel.
Armstrong: Schauspiel ist viel schwerer als Oper. In der Oper stecken die Emotionen in der Musik. Hier muss man die Gefühle in jeder Sekunde neu finden. Auch die Wörter: Die wechseln, da wird geschnitten oder eine bessere Wendung gefunden. Bei der Oper gibt’s die Partitur, die ist unantastbar: Du lernst das einmal, und das bleibt so.
Die Frage, die ja das Stück stellt, ist: Wie altert man? Und wie hört man auf?
Kollo:Man kann nicht aufhören. Seit 68 Jahren stehe ich auf der Bühne, davon 40 Jahre Oper, da kann man sich nicht einfach zu Hause hinsetzen und Däumchen drehen. Ich singe noch um die 40 Konzerte im Jahr und bereite gerade meine Abschiedstournee vor. Am 20. November beginnen wir sie im Schlosspark Theater, da feiere ich in mein 80. Jahr. Man muss was tun – solange, bis man tot umfällt.
Sie waren beide über Jahrzehnte der Deutschen Oper verbunden. Das Haus hat sich sehr verändert.
Kollo:Ich gehe da nicht mehr rein, ich bin ja kein Masochist. Ich war manchmal in den Generalproben, habe mich an die Seite gesetzt, da konnte ich wieder raus. Wenn ich in eine Vorstellung gehe, ist das kaum möglich. Soweit kennen mich die Leute noch …
Armstrong: … sie stellen viele Fragen…
Kollo: … aber nach zehn Minuten kriege ich schon einen Tobsuchtsanfall, weil vieles falsch ist, jetzt gar nicht mal nur von der Regie her, sondern auch beim Singen und allem möglichen. Es hat einfach keine Qualität mehr. Ich will nicht alle über einen Kamm scheren, um Gottes willen! Es kommen auch immer wieder Momente, die sehr schön sind. Aber meiner Meinung nach werden die Sänger vollkommen falsch ausgebildet.
Armstrong: Es ist einfach nicht mehr, was es mal war.
Fällt es schwer, da loszulassen? Oder sagen Sie sich: Das ist nicht mehr meins, jetzt sind andere dran?
Armstrong: Für mich ist es auch schwer reinzugehen, auch wenn ich noch die Larina in “Eugen Onegin” singe. Aber ich denke, man muss das machen, um zu sehen, wie die junge Generation heute denkt und singt. Ich habe die Götz-Friedrich-Stiftung für junge Regisseure und ich lehre in der Lotte-Lehmann-Akademie, also gehe ich rein, das ist meine Pflicht. Von Zeit zu Zeit gibt’s auch wunderbare starke Momente. Ich habe all die Jahre profitiert von der Zusammenarbeit in den Theatern und von Götz Friedrich natürlich als meinem Ehemann und Regisseur. Nun ist es an der Zeit, etwas davon zurückzugeben. Ich komme ja viel rum. Wenn ich da eine junge Sängerin höre mit großem Talent, dann unterstütze ich sie, rufe Opernhäuser an und schicke sie auf meine Kosten hin. Es ist nur schwer, wenn eine Inszenierung ganz schlimm ist, und die Leute, die mich kennen, dann zu mir kommen und fragen: Was würde Ihr Mann denken? Oder: Was denken Sie?
Wie reagieren Sie dann?
Armstrong: Dann sage ich “Oh, hoch interessant” und verschwinde. Man kann da nicht einfach seine Meinung sagen, weil man nicht weiß, ob alle auf der Bühne in guter Verfassung waren. Vielleicht war die Inszenierung auch nicht das, was der Regisseur eigentlich wollte. Deshalb versuche ich immer die Premiere zu sehen und die letzten zwei Vorstellungen. Dann kann man wirklich sehen, was die Regie-Absicht war.
Kollo: Man hat ja auch eigene Vorstellungen. Ich habe selbst fünf Regien gemacht und eine sehr epische Vorstellung von Theater. Man muss mir im Theater nicht alles intellektuell erklären wollen. Als Zuschauer will ich die Musik sehen und alles, was damit zusammenhängt. Man kann Musik ja auch optisch machen.
Armstrong: Das sieht man heute kaum noch.
Kollo: Ich mag dieses intellektuelle Gefussel-Theater nicht. Aber das ist heute so. Wo soll ich dann reingehen? Wenn Sie mal Giorgio Strehler gesehen haben, Rudolf Noelte, Wieland Wagner, das war unglaublich.
Herr Kollo, geben Sie Ihr Wissen weiter?
Kollo: Ich hab früher unterrichtet und den Fehler gemacht, dass ich nie was genommen habe dafür. Weil ich mir gesagt habe: Entweder es macht mir Spaß, oder ich lasse es. Die Schüler sind fünf, sechs Mal gekommen, dann weggeblieben und haben sich nie wieder gemeldet. Wahrscheinlich weil sie sich gedacht haben: Wenn der nicht teuer ist, dann taugt er nichts. Schon die Callas hat gesagt und war darüber sehr erbost und traurig: “Es kommt keiner, mich will keiner.” Das stimmt.
Armstrong: Ja, aber wenn man mit ihr an einem Tag geredet hat, an dem sie nicht depressiv war, klang das ganz anders, da war sie voller Enthusiasmus, etwas mit jungen Leuten zu machen. In New York war sie immer depressiv, aber wenn sie in Kalifornien war, hat sie bei Freunden von mir gelebt, und da war sie ein anderer Mensch.
Kollo: Man könnte vielen Leuten viel zeigen, weil man ja eine große Erfahrung hat. Ich bin stimmlich völlig okay, ich kann das noch alles singen mit fast 80 jetzt, das heißt ja: Man hat vieles richtig gemacht.
Wenn Sie jetzt gemeinsam mit den Deutsche-Oper-Kollegen von damals auf der Bühne stehen, gibt es da manchmal den “Ach, weißt Du noch”-Moment?
Armstrong: Ich muss Gilda singen, da denke ich oft: Früher war es viel leichter. Ich bin zwar noch nicht 80, aber ich stehe auch schon seit 70 Jahren auf der Bühne. Man merkt schon, was man früher alles konnte und was heute nicht mehr geht, physisch, stimmlich, auch im Gehirn. Unabhängig davon, was ich möchte. Von Zeit zu Zeit ist das natürlich deprimierend. Aber ich bin jemand, der positiv denkt, das hilft über diese Berge. Das ist auch der Grund, warum meine Rolle der Cecily so interessant ist: Weil sie immer nach vorne schaut und alle anderen dazu drängt, am Ball zu bleiben.
Kollo: Ich bin überhaupt kein Mensch, der zurückguckt. Morgen weiß ich schon nicht mehr, dass ich hier war. Das interessiert mich nicht, ich kann’s nicht mehr ändern. Ich schaue, was übermorgen ist. Und dann versuche ich, das aus der Erfahrung heraus besser zu machen. (край на интервюто)
Превод:
Карън Армстронг и Рене Коло заедно на сцената
Певците Карън Армстронг и Рене Коло играят в “Квартето” двама музиканти с его, които трябва да се пренареждат в дома за стари хора.
От Георг Каш
20.06.2016 г
Те са сред най-известните певци на своето поколение: Карън Армстронг и Рене Коло написаха оперна история на фестивала в Байройт, в „Deutsche Oper“ и в безброй други театри по света. Сега те са на сцената заедно с колегите си певци Уте Валтер и Виктор фон Халем в „Renaissance Theater“ – в говоримо произведение: “Квартето” е за четирима оперни певци, които трябва да се съберат в пенсионен дом за музиканти въпреки техния артистичен статус. Премиерата е в сряда. Разговор за напускането, актьорските предизвикателства и Мария Калас.
Госпожо Армстронг, г-н Коло, в “Квартето” играете певци, които имат зад гърба си кариерата и които трябва да се справят с това. Това тестово изпълнение за бъдещето ли е?
Карън Армстронг: Не. Но това е предизвикателство. В крайна сметка никога не съм учила актьорско майсторство.
Рене Коло: Няма значение за мен. За мен също не е смяна на темата. Направих актьорско обучение в Берлин и така се захванах с пеенето. Играл съм „Йедерман“ над 80 пъти тук, в Берлин, включително други роли. Между тях имаше опера повече от 40 години. Сега, след 68 години сценичен опит, се връщам малко към актьорството.
Армстронг: Актьорството е много по-трудно от операта. В операта емоциите са в музиката. Тук трябва да намирате чувствата наново всяка секунда. Също и думите: те се сменят, има изрязване или се намира по-добра фраза. В операта има партитура, тя е неприкосновена: научиш я веднъж и тя си остава.
Въпросът, който задава тази творба е: Как остарявате? И как спираш?
Коло: Не можеш да спреш. Аз съм на сцената от 68 години, 40 от тях в операта, така че не можеш просто да седнеш вкъщи и да въртиш палци. Все още пея около 40 концерта годишно и в момента подготвям прощалното си турне. Ще го започнем на 20 ноември в театър „Шлоспарк“, когато празнувам 80-ата си година. Трябва да направите нещо – докато не паднете мъртъв.
И двамата бяхте свързани с „Дойче опер“ от десетилетия. Този оперен театър се е променил много.
Коло: Вече не влизам там, не съм мазохист. Понякога ходех на генералните репетиции, седях настрана, за да мога да изляза отново. Ако отида на представление, това едва ли е възможно. Досега хората все още ме познават…
Армстронг: … те задават много въпроси …
Коло: … но след десет минути получавам пристъп на ярост, защото много не е наред, не само по отношение на посоката, но и с пеенето и всякакви неща. Просто вече няма качество. Не искам да събирам всички заедно, за бога! Винаги има моменти, които са много хубави. Но според мен певците са обучени напълно погрешно.
Армстронг: Просто не е това, което беше. Трудно ли е да се пуснеш? Или си казваш: Това вече не е мое, сега е ред на другите?
Армстронг: На мен също ми е трудно да вляза, дори ако все още пея Ларина в „Евгений Онегин“. Но мисля, че трябва да направите това, за да видите как мисли и пее младото поколение днес. Имам фондация „Гьоц Фридрих“ за млади режисьори и преподавам в Академията „Лоте Леман“, така че влизам, това е мое задължение. От време на време има и прекрасни силни моменти. През годините имах полза от съвместната работа в театрите и, разбира се, от Гьоц Фридрих като мой съпруг и режисьор. Сега е моментът да върнете част от него. Обикалям много. Винаги, когато чуя млада певица с голям талант, я подкрепям, звъня на оперни театри и я изпращам там за моя сметка. Просто е трудно, когато една продукция е наистина лоша и хора, които ме познават, идват при мен и ме питат: какво би си помислил съпругът ти? Или: какво мислиш?
Как реагирате тогава?
Армстронг: Тогава казвам: „О, много интересно“ и си тръгвам. Не можете просто да дадете мнението си, защото не знаете дали всички на сцената са били в добра форма. Може би постановката не беше това, което режисьорът всъщност искаше. Затова винаги се старая да видя премиерата и последните две представления. Тогава наистина можете да видите какво е било режисьорското намерение.
Коло: Вие също имате свои собствени идеи. Направих пет режисури и една много епична идея за театър. Не е нужно да ми обясняваш всичко интелектуално в театъра. Като зрител искам да видя музиката и всичко свързано с нея. Можете също да правите музика оптически.
Армстронг: Днес едва ли можете да видите това.
Коло: Не ми харесва този интелектуален пиянски ступор. Но днес е така. Тогава къде да вляза? Ако някога сте виждали Джорджо Щрелер, Рудолф Ноелте, Виланд Вагнер, беше невероятно.
Г-н Коло, предавате ли знанията си?
Коло: Преди преподавах и направих грешката да не вземам нищо за това. Защото си казах: Или ми е приятно, или не. Студентите идваха пет или шест пъти, след което стояха настрана и никога не се свързваха. Сигурно защото са си помислили: Ако не е скъпо, значи не е добре. Мария Калас вече го е казала и беше много ядосана и тъжна за това: „Никой не идва, никой не ме иска“. Това е правилното.
Армстронг: Да, но ако говориш с нея в ден, когато не е била депресирана, звучеше много различно, тя беше пълна с ентусиазъм да направи нещо с младите хора. Тя винаги беше депресирана в Ню Йорк, но когато беше в Калифорния, тя живееше с мои приятели и там беше различен човек.
Коло: Можеш да покажеш много на много хора, защото имаш много опит. Вокално съм напълно добре, все още мога да пея всичко това, когато съм почти на 80, това означава: Направихте много правилно.
Когато сте на сцената с колегите си от „Deutsche Oper“ от тогава, има ли понякога онзи „О, знаеш ли“ момент?
Армстронг: Трябва да пея Джилда, често си мисля: Преди беше много по-лесно. Още не съм на 80, но съм на сцената от 70 години. Вече можете да видите какво сте могли да правите в миналото и какво вече не е възможно днес, физически, вокално, също и в мозъка. Независимо какво искам. От време на време, разбира се, това е депресиращо. Но аз съм човек, който мисли положително, което помага над тези планини. Това е и причината, поради която ролята ми на Сесили е толкова интересна: защото тя винаги гледа напред и призовава всички останали да останат на топката.
Коло: Изобщо не съм човек, който гледа назад. Утре вече няма да знам, че съм бил тук. Не ме интересува, не мога да го променя повече. Ще видя какво ще има вдругиден. И тогава се опитвам да го направя по-добре въз основа на опита.
(край на интервюто)
Интересни мисли, особено за разликата между оперния театър преди и сега, за работата на оперните режисьори също преди и сега, за отношението на младите певци към педагозите си и най-после – кой от двамата по какъв начин оформя ежедневието си и как гледа на минало и на бъдеще. Много полезно четиво относно двамата заслужили за оперното изкуство артисти!
Сега нещо и за Рене Коло на немски и на руски езици:
René Kollo (bürgerlich René Viktor Kollodzieyski (* 20. November 1937 in Berlin) ist ein deutscher Opernsänger (Tenor), der insbesondere durch seine Partien in den Wagner-Opern bekannt wurde.
Er entstammt einer Berliner Musikerdynastie (Großvater: Walter Kollo, Vater: Willi Kollo). Aus seiner Ehe mit der dänischen Schlagersängerin Dorthe Kollo entstammt seine Tochter Nathalie Kollo, die ebenfalls eine musikalische Karriere eingeschlagen hat. Von 1982 bis 2006 war René Kollo mit der Tänzerin Béatrice Bouquet verheiratet, mit der er drei Kinder hat: Florence und Magali und den Sohn Oliver Walter.
……..
Рене Колло (René Kollo, настоящая фамилия Kollodzieyski, род. 20 ноября 1937 года, Берлин, Германия) — один из ведущих немецких теноров 1970-х — 1980-х годов, исполнявший главные партии во всех операх Рихарда Вагнера как в ведущих театрах Европы, так и в США. Его лирический по природе голос не только произвёл переворот в традиции исполнения вагнеровских опер, но в нём хватило также силы и эмоциональной насыщенности, чтобы по праву встать в ряд с лучшими героическими тенорами эпохи. Основу репертуара певца всегда составлял немецкий (помимо Вагнера — Рихард Штраус, Малер, Бетховен, Вебер). Хотя он пел также главные партии в «Пиковой даме» Чайковского, «Борисе Годунове» Мусоргского, «Отелло» Верди и «Питере Граймсе» Бриттена. Успешной была карьера Рене Колло и в более лёгких жанрах эстрадной песни и оперетты.
(край на цитатите)
Както писах в самото начало, на 28 септември 2021 г. Карън Армстронг се помина в Марбея, Испания и не можа да празнува днес своята 80-годишнина. Жалко, през 2015 г. за пръв път беше дадена награда на нейното име при музикален конкурс, основан в нейна чест.
След смъртта й в края на септември т.г., тленните останки на Карън Армстронг са пренесени в Германия и тя е погребана в Берлин, в гробището „Целендорф“ (Waldfriedhof Zehlendorf).
Ще завърша тази юбилейна статия за Карън Армстронг с едно траурно съобщение в немска медия от края на септември 2021 г.:
Deutsche Presse Agentur (DPA)
29.09.2021
Sie wurde 79 Jahre alt
Opernstar Karan Armstrong ist tot
Trauer um Karan Armstrong: Die Sopranistin, die in den Sechzigerjahren ihr Operndebüt feierte, ist gestorben. Die Musikerin wurde 79 Jahre alt.
Die Sopranistin und Kammersängerin Karan Armstrong ist tot. Die US-Amerikanerin starb am Dienstag im Alter von 79 Jahren in Spanien, wie die Deutsche Oper in Berlin am Mittwoch unter Berufung auf den engsten Freundes- und Familienkreis bestätigte. Die “Berliner Zeitung” berichtete, Armstrong sei in einem Krankenhaus im Marbella gestorben.
“Wie nur wenige Sängerinnen hat Karan Armstrong über fast vier Jahrzehnte die Deutsche Oper Berlin mitbestimmt”, schrieb die Oper in einem Nachruf. Danach stand sie an mehr als 400 Abenden für 24 verschiedene Partien auf der Bühne.
Die im kleinen Ort Havre im US-Bundesstaat Montana geborene Armstrong studierte in den USA Sopran bei der deutsch-amerikanischen Opernsängerin Charlotte Lehmann. Nach ihrem Operndebüt 1965 in San Francisco trat sie in den 70er Jahren erstmals in Europa auf. Dabei lernte sie während einer “Salome”-Inszenierung in Stuttgart den Regisseur Götz Friedrich kennen. Den späteren Intendanten der Deutschen Oper Berlin heiratete Armstrong und ging mit ihm nach Berlin.
Das Paar galt bis zu Friedrichs Tod im Jahr 2000 als seltene künstlerische Symbiose. Aus Sicht der Oper war Armstrong “die ideale Künstlerin für das Regietheater ihres Mannes”, deren Repertoire sich nicht nur auf Strauss und Wagner beschränkte, sondern auch Opern von Komponisten wie Berg, Korngold, Poulenc, Schostakowitsch und Kurt Weill umfasst habe.
(край на цитата)
Превод:
Дойче Пресе Агентур (ДПА)
29.09.2021
Тя беше на 79 години
Оперната звезда Карън Армстронг почина
Траур за Карън Армстронг: Сопраното, което направи своя оперен дебют през 60-те години на миналия век, почина. Музикантката беше на 79 години.
Почина сопранът и камерна певица Карън Армстронг. Американката почина във вторник на 79-годишна възраст в Испания, както потвърди в сряда „Дойче Опер“ в Берлин, позовавайки се на близки приятели и семейство. “Берлинер Цайтунг” съобщи, че Армстронг е починала в болница в Марбея.
„Карън Армстронг помогна за оформянето на „Дойче Опер Берлин“ в продължение на почти четири десетилетия като малко жени певици“, пише оперния театър в некролог. На тази сцена тя изпълни 24 различни роли в повече от 400 вечери.
Родена в малкия град Хавър в американския щат Монтана, Армстронг учи пеене като сопран при немско-американската оперна певица Шарлоте Леман в САЩ. След оперния си дебют в Сан Франциско през 1965 г., тя прави първата си изява в Европа през 70-те години на миналия век. Тя се запознава с режисьора Гьоц Фридрих по време на продукцията на “Саломе” в Щутгарт. Армстронг се омъжва по-късно за артистичния директор на „Дойче Опер Берлин“ и заминава за Берлин с него.
Двойката се смяташе за рядка артистична симбиоза до смъртта на Гьоц Фридрих през 2000 г. От гледна точка на оперния театър, Армстронг беше „идеалният артист за режисьорския театър на съпруга си“, чийто репертоар не се ограничаваше само до Щраус и Вагнер, но включваше и опери на композитори като Берг, Корнголд, Пуленк, Шостакович и Курт Вайл.
(край на превода)
Накрая в тази статия цитирам линк към видео във връзка със смъртта на Карън Армстронг:
Нека днес на 14 декември 2021 година почетем кръглите 80 години от рождението на Карън Армстронг и да си припомним нейното вокално изкуство и заслугите й за развитието на „Дойче Опер Берлин“ в годините, в които е била солистка в този оперен театър.
Мир на праха й!
……………………
Изпълнение на Карън Армстронг:
Karan Armstrong: “Un bel di vedremo”
Karan Armstrong, Sopran singt “Un bel di vedremo” begleitet von der Ruhr-Philharmonie unter der Leitung von Heinz Panzer (Aufn. 1990)
……
Изпълнение на Карън Армстронг:
Karan Armstrong as Marschallin (in Memoriam)
“Kann mich auch an ein Mädel erinnern” from the 1. Act of the Opera “Der Rosenkavalier” by Richard Strauss (Zeitmonolog) Feldmarschallin Fürstin Werdenberg – Karan Armstrong (14.12.1941 – 28.9.2021)
…….
Изпълнение на Карън Армстронг:
Karan Armstrong (in Memoriam) Salome Final Scene 1976
“Ah, du wolltest mich nicht deinen Mund küssen lassen – Ah, ich habe Deinen Mund geküsst” from the Opera “Salome” by Richard Strauss, Salome: Karan Armstrong, Herodias: Astrid Varnay, Herodes: Fritz Uhl
…….
Изпълнение на Карън Армстронг:
LOHENGRIN : KARAN ARMSTRONG AND ELIZABETH CONNELL, BAYREUTH 1982
Elsa & Ortrud / Interpret: Woldemar Nelsson; Elizabeth Connell; Orchester der Bayreuther Festspiele
…….