Днес се навършват 91 години от рождението на диригента Любомир Каролеев
Тази снимка е направена във фотостудиото на фотографа-художник Петър Папакочев в София. Снимката е копирана от архива на БАН, където е депозиран снимковия архив на Петър Папакочев. Снимките от този архив се ползват само за културни цели, но не и за търговски.
Драги приятели на оперната и хорова музика, днес на 18 юни 2020 г. пиша за втори път статия за един хоров диригент, на когото дължим много за популяризиране на българското оперно изкуство не само в България, но и по целия свят. Това е големият майстор на хоровото изкуство Любомир Каролеев (1929-1995), който в края на 70-те години обърна внимание на световноизвестния диригент и музикален организатор Херберт фон Караян. По негово настояване хорът на Софийската опера беше поканен за участие в Летния музикален фестивал в Залцбург през 1979 г. Днес на 18 юни 2020 г. се навършват 91 години от рождението на Любомир Каролеев.
Когото и да попитате от състава или приятелите на хора на Софийската опера от тази епоха, всеки недвусмислено ще ви отговори, че хоров диригент с толкова положителни качества като Любомир Каролеев рядко се среща. Дали това е било щастие или просто стечение на обстоятелства, не може сега да се каже, но случайно ли е това, че в десетилетията след 1979 г. хорът на Софийската опера получава редица покани за международни участия на престижни музикални фестивали, гостувания на прочути оперни сцени и редица други. Случайно ли е, че след участието на Музикалния фестивал в Залцбург през 1979 г. Херберт фон Караян, след като е дълбоко впечатлен от качеството на софийския хор, наново ги кани през 1980, 1984, 1985 и 1986 години. Караян е убеден, че ръководеният от Каролеев хор е „уникално добър“. Когато през 1983 година маестрото идва за първи и единствен път в България, заедно с Виенската филхармония, не един и двама диригенти започват да му предлагат своите хорове за бъдеща съвместна работа в Залцбург. Караян отсича, че иска „онзи диригент с брадичката“, визирайки Каролеев.
Освен с Херберт фон Караян, хорът на Софийската опера работи още с диригенти като Рикардо Мути, Рикардо Шаии, Пиеро Фаджони. Излиза на една сцена с певци като Хосе Карерас, Пласидо Доминго, Пиеро Капучили, Монсерат Кабайе, Мирела Френи. Участва в концерти и записи с Виенската и Берлинската филхармония. Известни музикални къщи в света ползват услугите на хора на операта, под диригентството на Любомир Каролеев, за редица аудио и видео записи.
Често някои „познавачи на музиката“ споделят при непринудени разговори, че късметът играе голяма роля за налагането на дадено лице или ансамбъл на международната сцена. Колкото и да има голяма доза истина в това, няма случайни неща. Нека бъда конкретен: първата покана за участие на Хора на Софийската опера в Залцбург е през лятото на 1979 г. Сигурен съм, че там този хор е направил особено добро впечатление, което не може да бъде случайно.
Работата на Любомир Каролеев с този хор се изгражда в течение на редица години, още с назначаването му там като втори диригент през 1959 г. През 1968 г. е назначен за главен диригент на хора. Остава негов ръководител в течение на 23 години. Паралелно с това дирижира и прочутия хор „Кавал“ в София. Как може такава продължителна и целенасочена работа да не даде прекрасни плодове, като имаме предвид, че в тези години селекцията на хористите е много строга и прецизна? Тези десетилетия са „златен период“ изобщо за Софийската опера. Както добре знаем, пак в годината на тази първа покана за Залцбург – 1979 г., Софийската опера гостува през есента за редица спектакли на сцената на Виенската държавна опера с няколко постановки.
Не е излишно да припомня ансамблите при две от тези изяви във Виена, където ще забележим като диригент на хора именно Любомир Каролеев. Цитирам:
Fürst Igor
Besetzung | 02.11.1979
Dirigent | Ivan Marinov |
---|---|
Inszenierung | Nikola Nikolov |
Bühnenbild | Radostin Tschomakov |
Kostüme | Bojana Tschomakova |
Choreographie | Assen Gavrilov |
Einstudierung der Chöre | Hristo Kazandjev, LJUBOMIR KAROLEEV |
Igor | Sabin Markov |
Jaroslawna | Stefka Evstatieva |
Wladimir Igorewitsch | Petko Marinov |
Wladimir Fürst Galizky | Stojan Popov |
Kontschak | Stephan Elenkov |
Kontschakowna | Alexandrina Miltschewa |
Owlur | Ljubomir Bodurov |
Skula | Bojan Katzarski |
Eroschka | Mintscho Popov |
Die Amme der Fürstin Jaroslawna | Lidia Gotscheva |
Ein polowezkisches Mädchen | Rumiana Bareva |
´´´´´´
Pique Dame
Besetzung | 06.11.1979
Dirigent | Ruslan Raytscheff |
---|---|
Inszenierung | Boris Pokrowskij |
Regie | Emil Boschnakov |
Bühnenbild | Radostin Tschomakov |
Kostüme | Anna Hadschimischeva |
Einstudierung der Chöre | Hristo Kanzandjev, LJUBOMIR KAROLEEV |
Choreographie | Lilia Talankina |
Hermann | Michail Svetlev |
Graf Tomski | Nikola Smotschevski |
Fürst Jeletzki | Nikola Vassilev |
Tschekalinski | Mintscho Popov |
Surin | Nikolai Stoilov |
Tschaplitzki | Angel Petkov |
Narumow | Bojan Katzarski |
Festordner | Werther Vratschovski |
Gräfin | Stefka Mineva |
Lisa | Stefka Evstatieva |
Polina | Hristina Angelakova |
Mascha | Lidia Gotscheva |
Mascha / Chloe |
Rumiana
Bareva
|
(край на цитата)
А само какви солисти – основните сили на Софийската опера, които вземат участия в тези забележителни гостувания, показали голямата висота на оперния театър в София. И до сега се помнят тези гостувания във Виена, направили голямо впечатление сред публика и специалисти.
След тези обширни уводни бележки, ще се спра на биографични данни и дейност на днешния юбиляр Любомир Каролеев, който днес щеше да навърши 91 години. Жалко, през 1995 г. той ни напусна завинаги – преди малко повече от 25 години, на 18 януари 1995 г.
Не са много източниците за информация в Интернет и в други медии, от които могат да се научат сведения в това отношение. Добре че има малка Уикипедия-страница, която в кратък вид дава най-важното в това отношение. Цитирам данни от тази страница:
Любомир Каролеев (18 юни 1929 –18 януари 1995) е български диригент.
Любомир Каролеев е роден в София. Дипломира се със специалност „пиано“ при проф. Мара Петкова, а по-късно завършва и първия в България клас по хорово дирижиране на проф. Георги Димитров в Музикалната академия. През 1959 година започва да работи като втори диригент на хора на Софийската опера. През 1968 година е назначен за главен диригент на хора. Остава негов ръководител 23 години. Паралелно с това дирижира и хор „Кавал“.
Получава два пъти предложения за работа в чужбина – от Музикалната академия „Санта Чечилия“ в Рим и от операта в Анкара. Отказва и двата пъти, заради желанието си да остане в България.
Любомир Каролеев е единственият български диригент, работил няколко години подред със световноизвестния Херберт фон Караян. По лично настояване на маестро Караян хорът на Софийската опера е поканен през 1979 година за участие в летния музикален фестивал в Залцбург. Следват още четири покани — съответно през 1980, 1984, 1985 и 1986 година. Караян е убеден, че ръководеният от Каролеев хор е „уникално добър“. Когато през 1983 година маестрото идва за първи и единствен път в България, заедно с Виенската филхармония, не един и двама диригенти започват да му предлагат своите хорове за бъдеща съвместна работа в Залцбург. Караян отсича, че иска „онзи диригент с брадичката“, визирайки Каролеев.
След едно от поредните участия на фестивал в Залцбург Николай Гяуров казва, че хористите на Софийската опера са „феноменални“.
Освен с Херберт фон Караян, хорът на Софийската опера работи още с диригенти като Рикардо Мути, Рикардо Шаи, Пиеро Фаджони. Излиза на една сцена с певци като Хосе Карерас, Пласидо Доминго, Пиеро Капучили, Монсерат Кабайе, Мирела Френи. Участва в концерти и записи с Виенската и Берлинската филхармония. Известни музикални къщи в света ползват услугите на хора на операта, под диригентството на Любомир Каролеев, за редица аудио и видео записи.
(край на цитата)
В сайта на Софийската опера при описание на нейната по-нова история се казва следното по отношение на диригентите и сценографите:
(…) Дългогодишно и ползотворно е присъствието на имена като диригентите Руслан Райчев, Иван Маринов, Михаил Ангелов, Борис Хинчев, Недялко Недялков, хормайсторите Димитър Гончаров, Ангел Самоковлиев, Любен Кондов, Любен Пинтев, ЛЮБОМИР КАРОЛЕЕВ, Христо Казанджиев, сценографите Асен Попов, Нева и Никола Тузсузови, Ана Хаджимишева, Мариана Попова, Константин Радев, Бояна и Радостин Чомакови (…)
(край на цитата)
Любомир Каролеев произхожда от фамилия с музикални традиции. При подготовка на тази статия попаднах в Интернет случайно на информация, която ме убеди в това. Цитирам:
Музей за история на радиото в България “Проф. д-р Веселин Димитров”
На тази фотография е заснет в Радио София през 1936 г. джаз оркестърът на Тодор Каролеев. Името на неговия ръководител е отдавна забравено, но вероятно оперните меломани веднага ще го свържат с дългогодишния хормайстор на Софийската опера ЛЮБОМИР КАРОЛЕЕВ, който е негов син. Нека в следващите редове си припомним за надарения музикант Тошо Каролеев (така са го наричали неговите приятели и колеги), свирил на цигулка и саксофон, дирижирал не един състав за салонна и танцова музика през миналия век. Роден на 1 юли 1906 г. в Цариброд (днес в Сърбия), той започва да учи цигулка още на 7 години. По време на военната си служба свири в оркестъра на Военното училище под диригентството на Маестро Атанасов. След това е поканен като цигулар в оперетния театър „Ренесанс” в столицата, където работи почти 2 години. В 1927 г. Тодор Каролеев е приет за студент в Държавната музикална академия в класа по цигулка на проф. Торчанов. Там негови преподаватели са още композиторът Добри Христов, Димитър Радев, проф. Никола Атанасов и други известни музиканти. Но за да се издържа младият музикант е принуден да работи вечер и той започва да свири първо в един естраден квартет, след това в други салонни и джаз оркестри, с които обикаля нощни заведения и ресторанти. През 1931 г. Т. Каролеев заминава за Турция, където участва в първокласни състави в Истанбул е Анкара. Там овладява и огромен репертоар с ориенталска музика, с който по-късно печели успех и у нас. През 1935 г. се завръща в София и комплектува свой оркестър от осем души. В спомените си Мильо Басан (друг талантлив музикант от онова време) споделя: „Това бе първокласен джаз оркестър, който просъществува няколко години, има доста ангажименти и се ползва с добро име.” Точно заради тези му качества през 1936 г. Димитър Ненов – първият музикален уредник в Радио София, го ангажира да свири в програмата танцова музика три пъти седмично. По-късно Т. Каролеев формира нови състави и до средата на 70-те години свири с тях в столичните заведения „Плиска”, „България”, „Рила”, Хемус” и още други.
(край на цитата)
След тази статия ще приложа въпросната снимка на джазовия оркестър на Тошо Каролеев.
В две предавания на БНР от годините 2009 и 2015 става въпрос за Хора на Софийската опера. Цитирам:
БНР
Фабио Бионди – виртуозът цигулар, който се превърна в маестро
публикувано на 27.11.2009
(…) В рубриката “Срещи, гласове, съдби” проф. Павел Герджиков припомня изумителния хор на Софийската опера от 60-те, 70-те, 80-те и началото на 90-те години на ХХ век и двамата хормайстори – ЛЮБОМИР КАРОЛЕЕВ и Христо Казанджиев (…)
(край на цитата)
БНР
Професор Павел Герджиков: Хорът на Софийската опера е един от най-реномираните състави в българската музикална култура!
Неделя, 1 февруари, от 14.00 часа, “Неделен следобед”, по програма “Христо Ботев”
публикувано на 31.01.2015
Автор: Цветана Тончева
- Чуйте рубриката „Срещи, гласове, съдби“, посветена на ЛЮБОМИР КАРОЛЕЕВ и Христо Казанджиев, дългогодишни хормайстори на Софийската опера
Тази неделя в рубриката „Срещи, гласове, съдби“ с проф. Павел Герджиков припомняме двама музиканти, отдали целия си живот, безспорните си таланти и изключително трудолюбие на Софийската опера. ЛЮБОМИР КАРОЛЕЕВ и Христо Казанджиев са незаменимите хормайстори на Националния ни оперен театър по времето, когато неговият хор е сред водещите в света. Работили са в Залцбург с Караян, както и с музиканти от ранга на Мути, Шайи, Доминго, Карерас, Кабайе, Френи, Капучили… На 18 януари се навършиха 20 години от смъртта на Любомир Каролеев (18.06.1929 – 18.01.1995), Софийската опера се раздели с Христо Казанджиев на 24 октомври 2006.
….
Линк към предаването:
http://bnr.bg/hristobotev/post/100515512
(край на цитата)
В други материали в Интернет се среща името на Любомир Каролеев като диригент на хора при Софийската опера, който участва и при концерти. Както мнозина си спомнят, преди години бяха известни концертите при Новогодишния фестивал през декември, който беше основал незабравимия диригент Емил Чакъров. Тогава гостуваха най-известни артисти както от България, така и от други страни. Цитирам части от такива информации, в някои от които се споменава името на Любомир Каролеев:
„ (…) В програмата на Фестивала ще има прожекции в зала „Люмиер Лидл“ на записите от 1986 и 1987 на Симфониите № 4 и 5 на Чайковски на Фестивалния симфоничен оркестър с диригент Емил Чакъров (7 декември);
(…) на Верди – „Реквием“ със солисти Мирела Френи (сопран), Елена Образцова (мецосопран), Петер Дворски (тенор), Николай Гяуров (бас) и хора на Националната опера с хормайстори: Любомир Каролеев и Христо Казанджиев. Фестивален симфоничен оркестър с диригент Емил Чакъров, запис от 1987 година (8 декември).
(край на цитата)
Ще завърша тази статия за Любомир Каролеев с извадки от спомени на бившия министър на културата Георги Йорданов за Херберт фон Караян и Хора на Софийската опера, които спомени бяха публикувани в София в последно време.
(…) За концертите във Виена и за фестивала в Залцбург през 1984 г. Маестро Караян ме помоли да съдействам първите наши певци заедно със “снахата” – перлата на световната опера Мирела Френи, да бъдат сред поканените изпълнители. И пожела с хора на Софийската опера с диригент ЛЮБОМИР КАРОЛЕЕВ да “смеси меките и звучни славянски гласове с по-твърдите изпълнения на немските хористи”. По негова покана преживях вълнения, които ме караха да се чувствам горд, че съм сънародник и приятел на български звезди със световни творчески постижения.
Тяхното представяне под ръководството на Херберт фон Караян във Виена и Залцбург бе нова прослава за България. Записите от тези неповторими културни събития продължават да пълнят музикалните магазини по света. В “Реквием” и “Макбет” на Джузепе Верди, “Кавалерът на розата” на Рихард Щраус и в други постановки, както и по време на концертите в прочутата катедрала в града на Моцарт, Николай Гяуров, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Маргарита Лилова и други, както и хористите на Софийската опера достигнаха художествени висоти.
Няма да забравя магнетичното въздействие на вълшебника на диригентската палка. Седнал на стол поради ужасните болки в кръста, без да гледа в партитура, той извайваше божествена красота от звуци, ритми, мелодии. Когато го посещавахме в гримьорната му с моята съпруга и придружаващия ни Христо Друмев – директор на българския културен дом “Витгенщайн” във Виена, виждахме сладката умора, осенила един гений.
Очаровани от изкуството на българските артисти, Карл Блеха и други австрийски министри и авторитети им дадоха прием в замъка на Залцбург. Драго ми бе да слушам за кой ли път думи за ролята и приноса на нашата страна в развитието на европейската култура (…)
(край на цитата)
Жалко, от Любомир Каролеев има само една снимка в Интернет, направена във фото Папакочев и свободна за публикуване. Други негови снимки не са помествани. Може би в архива на Софийската опера има такива, но както почти винаги до сега, те не са известни на любителите на оперното изкуство.
Нека днес на 18 юни 2020 г. почетем 91 години от рождението на големия хоров диригент Любомир Каролеев (1929-1995), направил извънредно много за издигане реномето на българското оперно изкуство по целия свят.
Мир на праха му!
……