Liliana Kissiova

6 години от смъртта на оперетната артистка Лиляна Кисьова

Тази снимка на Лиляна Кисьова е направена във фотостудиото на фотографа-художник Петър Папакочев в София. Снимката е копирана от архива на БАН, където е депозиран снимковия архив на Петър Папакочев. Снимките от този архив се ползват само за културни цели, но не и за търговски.

Драги приятели на оперната и оперетна музика, отдавна бях решил да пиша статия за една от най-значителните оперетни артистки в България, незабравимата Лиляна Кисьова, която ни напусна преди 6 години. Все имах други статии на датите, в които тя е родена или починала – съответно дните 3 юни 1928 г. и 17 януари 2014 г.

Тъй като на 3 юни 2018 г. не бях в Германия, не можах да напиша статия за кръглите 90 години от рождението й, а точно на 17 януари 2019 и 2020 г. имах статия за певицата Мариана Пенчева, която всяка година уважавам на рождения й ден вече от 6 години. Така че реших да отложа статията за Лиляна Кисьова в друг ден, което направих именно на днешната дата – за пръв път на 31 януари 2019 година, като днес отново на тази дата през 2020 г. повтарям написаното за новите си читатели и приятели.

Нека да бъда откровен и да призная, че за деня 17 януари, в който се е поминала през 2014 г. Лиляна Кисьова, ми напомни през 2019 г. една моя ФБ-приятелка, уважаемата г-жа Мариола Даскалова, с която се познаваме от март 2017 г. Тя е близка на семейството на Видин Даскалов и често сме си разменяли информации за него след март 2017 г. Събрах редица материали в медиите, главно в Интернет и през 2019 г. ги изложих в моята първа статия за Лиляна Кисьова.

Искам веднага да подчертая, ча нейното име ми е добре познато от редица спектакли на Музикалния театър „Стефан Македонски“, които съм посещавал по време на моите студентски години в София през 1951-1956, в които често участваше тази знаменита артистка. Още тогава тя се наложи като първостепенна интерпретаторка на редица главни роли от репертоара на театъра, както с играта и отличния си глас, но и с много приятната си външност. Преди няколко години писах статия за Арон Аронов (това правя и до сега) и там дадох редица подробности, в които често се споменаваше името на Лиляна Кисьова като негова постоянна партньорка. Това се разбира и за Видин Даскалов, за когото също съм писал редица статии. Нека цитирам един абзац от моя статия за него:

„Когато бях студент в София между 1951 и 1956 г., десетки пъти съм посещавал спектакли на Музикалния театър „Стефан Македонски“, който получи прекрасна нова и модерна сграда недалеч от паметника „Левски“ и сградата на Софийския университет. Често с колеги сме преминавали по този булевард и сме спирали пред входа на театъра, за да видим програмата и евентуално да закупим билети за представления, в които не рядко играеше Видин Даскалов, заедно с титаните на българския оперетен театър в тези години – Мими Балканска, Тинка Краева, Асен Русков, Лиляна Кисьова и други. Тогава Видин Даскалов беше в началото на кариерата си, но вече личеше идването на една бъдеща звезда, която завладя оперетната сцена през следващите десетилетия. Чак до 1974 г. при мои посещения в София съм се радвал да го гледам в неговите разнообразни и всестранни роли в десетки оперети. Много гости на София специално идваха там, за да посетят Музикалния театър и се насладят на неговото изкуство. Между 1956 и 1974 г. групи на този театър са гостували – особено извън редовните игрални сезони на театъра между септември и юни – в провинцията, също и в Габрово, където Видин Даскалов и колегите му играеха в оперетни спектакли, изискващи по-скромна сценична техника. Когато в Габрово се построи новият културен дом с грамадна зала и съвременна сценична екипировка и техника, много оперети бяха изнасяни на габровска сцена и публиката, която не познаваше Видин Даскалов, се запозна с този прекрасен артист“.

(край на цитата)

През 1951 г., именно в годината когато дойдох в София да следвам, Лиляна Кисьова стана солистка в Държавния музикален театър. После тя разви изцяло таланта си, игра в повече от 80 роли, като едни от най-популярните бяха тези в „Царицата на чардаша“, „Мамзел Нитуш“, „Веселата вдовица“, „Службогонци“ и други. Редица от тези оперети с нейно участие съм гледал, някои и по-късно при мои престои в София в годините 1958 до 1974, когато заминах за Германия. Както писах и при Видин Даскалов и Арон Аронов, групи от оперетни артисти, между които и Лиляна Кисьова са посещавали Габрово и там съм имал възможност да са наслаждавам на таланта им.

След тези уводни бележки ще се спра на биографични данни и творчески път на Лиляна Кисьова. В медиите има редица статии за нея, като особено след смъртта й през 2014 г. се появиха редица материали с доста подробности, особено във връзка с нейните жилищни проблеми в София. За това ще стане въпрос при някои от цитираните статии.

Първо ще цитирам нейната много скромна Уикипедия-страница в Интернет, която е напълно незадоволителна.

Цитирам от Уикипедия:

Лиляна Кисьова
българска оперетна актриса
Родена: 3 юни 1928 г. Троян, Царство България
Починала: 17 януари 2014 г. (85 г.) София, България

Лиляна Василева Кисьова е известна българска оперетна актриса, една от звездите на оперетната сцена от времето на сребърния период на това изкуство. В много оперети партнира на друг виден представител на оперетното изкуство – Видин Даскалов.

Родена е на 3 юни 1928 г. в Троян. Пяла е както в България, така и в чужбина. През 1951 г. става солистка в Държавния музикален театър в София. Изпълнява повече от 80 роли, като едни от най-популярните са тези в „Царицата на чардаша“ „Мамзел Нитуш“, „Веселата вдовица“, „Службогонци“ и други. Наградена е с високи държавни награди.

(край на цитата)

Фактически всички по-важни статии за Лиляна Кисьова са публикувани след кончината й през 2014 г. Преди това има само една голяма статия от 2009 година, която се отнася за нейната дъщеря Габриела Хаджикостова, която ще цитирам по-късно. Така че от много материали в тази връзка избирам най-важните, тъй като много от тях повтарят същите неща с малки изменения.

Веднага след смъртта на Лиляна Кисьова на 17 януари 2014 г. нейните колеги от Музикалния театър „Стефан Македонски“ в София написват траурно съобщение, което цитирам:

Портал „Културни новини“

18.01.2014

◊ ТЪЖНА ВЕСТ
 
Напусна ни незабравимата звезда на оперетата Лиляна Кисьова

Народен артист

 
Пепита, Щаси, Шани, Чебулета, Елайза Дулитъл, Адела, Лиза, Янка, Дейзи, Ханума, Настася, Цецилия, Пепи, Летиция, Донна Лусия, Анита, Станка, Любаша, Кристина, Алиш, Марийчето, Мис Мейбъл…


Това са част от нейните превъплъщения на сцената на ДМТ “Ст. Македонски“, с които ще остане в сърцата ни!

Отличена с високи държавни награди, Лиляна Кисьова оставя златна страница в българската култура! Пътят й към оперетното изкуство започва от студентската скамейка и искрено му отдава огромния си талант и енергия.
   
Трудно е да се обходи галерията от героини, които е изиграла на сцената.
 
44 сезона на сцената на Музикалния театър, израства като една от най-ярките и талантливи интерпретатори в този жизнерадостен и оптимистичен жанр.
       
Неин партньор на сцената дълги години е оперетната легенда Видин Даскалов. Те остават в историята на театъра като един от най-колоритните субретни дуети!
             
Лили, оставяш златна диря!
    
Огнена, магнетична, незабравима!

От приятелите и колегите от ДМТ ”Ст. Македонски”
ДМБЦ – София

(край на цитата)

А сега следват в хронологичен ред останалите материали:

Портал „Petel.bg“

Угасна народната артистка Лиляна Кисьова

17.01.2014

На 85-годишна възраст днес сутринта е починала народната артистка Лиляна Кисьова, съобщиха нейни близки. За времето и мястото на поклонението и погребението те ще информират допълнително, пише “Блиц”.

Кисьова е известна българска актриса, една от звездите на оперетната сцена. Родена е на 3 юни 1928 в Троян. Пяла е както в България, така и в чужбина. През 1951 г. става солистка в Държавния музикален театър, София. Изпълнява повече от 80 роли, като едни от най-популярните са тези в „Царицата на чардаша“, „Мамзел Нитуш“, „Веселата вдовица“, „Службогонци“ и други. Наградена е с високи държавни награди.

В много оперети партнира на друг виден представител на оперетното изкуство — Видин Даскалов. Самият той признаваше, че с Лили са като “две тела с общо сиво вещество”.  

През 2001 година Лили Кисьова за последно участва на сцената. След това тя остави зад гърба си 44 сезона и се оттегли. Очакваше спокойствие, но за съжаление не получи спокойни и щастливи старини. 

Над десет години тя водеше съдебни битки, за да запази жилището си. Напрежението я сломи и осакати, а краката спряха да държат някогашната пъргава газела.През пролетта на 2009 година тя загуби съпруга си Константин Хаджикостов, който бе известен в близкото ни минало буфосинхронист. Артистичното семейство бе принудено да се изнесе във вилата си в Драгалевци, но в същото време съседи правят софийското й жилище направо необитаемо. Запушват тоалетната с тръби и никакви жалби и оплаквания до инстанции не можаха да помогнат, дори телевизионни предавания. Кисьова бе принудена да запечата апартамента си и да се изнесе от него.

Едно от нещата, които останаха да я радват, бяха обажданията на внучето й Кирил Марк, който заедно с родителите си живее в Унгария, там е омъжена единствената дъщеря на Хаджикостови – Габриела. За болната си майка Габи бе наела специалисти, които се грижеха за нея до последния й ден.

(край на цитата)

Портал „Faktor.bg“

18 януари 2014 г.

На 85 годишна възраст в петък сутринта е починала народната артистка Лиляна Кисьова, съобщиха нейни близки пред БТА.

Лиляна Василева Кисьова е родина на 3 юни 1928 г. в Троян. Тя става една от звездите на оперетната сцена от времето на златния период на това изкуство през 50-те – 70-те години на миналия век.

Близо десет години неин основен партньор на сцената беше друг виден представител на оперетата Видин Даскалов. Самият той признаваше, че с Лили са като “две тела с общо сиво вещество”.

Лиляна Кисьова става солистка в Държавния музикален театър в София през 1951 г. Изпълнява повече от 80 роли, като едни от най-популярните са тези в “Царицата на чардаша”, “Мамзел Нитуш”, “Веселата вдовица”, “Службогонци”. Пяла е както в България, така и в чужбина. Награждавана е с ордени и медали. Последното й стъпване на сцената е през 2001 г.

През 2009 г. Кисьова загуби съпруга си Константин Хаджикостов, който бе известен в близкото ни минало буфосинхронист.

(край на цитата)

БНР

Видин Даскалов е най-любимият оперетен артист на ХХ век на българската публика

публикувано на 31.12.2017 в 22:10 | обновено на 02.01.2018 в 12:38

Автор: Росица Кавалджиева

”Любимите ви български оперетни артисти на ХХ век” – първа част

”Любимите ви български оперетни артисти на ХХ век” – втора част

В звуковите файлове чуйте финала на анкетата “Любимите ви български оперетни артисти на ХХ век” в празничното издание на предаването за музикално-сценични изкуства “Каста дива”.

(край на цитата)

БНР Архивен фонд

Лиляна Кисьова – очарователната субретка на българската оперета

Музика

03.06.2018

В ролята на Лила от „Българи от старо време“ с Видин Даскалов – документален запис от 1972 г. 00:43

Огнена, магнетична, незабравима… Такава е в спомените на своите колеги оперетната актриса Лиляна Кисьова (1928–2014). Тя започва изявите си на сцената на Музикалния театър през 1951 г., превръщайки се постепенно в една от най-запомнящите се фигури на оперетното ни изкуство.

      За постъпването си в Музикалния театър в „златния период на оперетата“

Десетилетия наред името на Лиляна Кисьова на афиша гарантира пълна зала с възторжена публика. Незабравими остават образите й в „Царицата на чардаша“, „Мамзел Нитуш“, „Веселата вдовица“, „Службогонци“ и много, много други. Приключва кариерата си през 2001 г., но остава в сърцата на меломаните. Публиката на Музикалния театър и изобщо почитателите на оперетата в България помнят легендарното й партньорство с Видин Даскалов, а техните дуети остават като еталон за жанрово изпълнение.

      Оперетната прима за партньорството с Видин Даскалов и любимите си роли

Глас, осанка, очарование. След 44 блестящи сезона в Музикалния театър и над 80 изградени роли Лиляна Кисьова стои редом до останалите легендарни имена като Видин Даскалов, Минко Босев, Емил Пенчев, Петрана Ламбринова, Лиляна Кошлукова и др., с които и до днес помним златните години на българския оперетен театър.

В публикацията са използвани откъси от интервю с Лиляна Кисьова по повод 75-годишнината й през 2013 г.

(край на цитата)

БНР

Лиляна Кисьова – звездата от „сребърното поколение“

публикувано на 7.06.2018 в 15:27 | обновено на 08.06.2018

Автор: Цветана Тончева

Чуйте предаването, посветено на Лиляна Кисьова

Този петък „Звездният експрес“ на програма „Христо Ботев“ ще предложи на слушателите вълнуващо пътешествие в атрактивната компания на една от най-прочутите представителки на родната класическа оперета, озарявала сцената на Държавния (днес Национален) Музикален театър почти четири десетилетия. На 3 юни се навършиха 90 години от рождението на Лиляна Кисьова – знаменитата каскадна субретка на музикалната ни сцена от втората половина на ХХ век.

Тя си отиде тихо в началото на 2014 година след продължително боледуване. Днес превъзходната актриса е само спомен и легенда – легенда с повече от 70 роли и около 40 години на сцената. Години на упорит труд, себераздаване до край и… щастие. Защото, както самата тя неведнъж е казвала: „Аз бях един щастлив човек, защото животът ми беше в Оперетата!“. Името й е синоним на вихрена енергия, актьорско съвършенство, атрактивна музикалност, впечатляваща танцувалност и бляскаво остроумие. Аплодирана и обожавана в продължение на десетилетия, тя е оставила върхови постижения на сцената на Музикалния театър, които още се помнят и от еталонните ѝ записи.

Сред най-ярките сценични превъплъщения на Лиляна Кисьова (много обичани и от самата нея) са Дениз от „Мамзел Нитуш“, Щаси от „Царицата на чардаша“, Лизистрата от едноименната оперета на Дендрино, Пепита от „Волния вятър“, Любаша от „Севастополски валс“, Лили Ванеси от „Целуни ме, Кейт“, Илайза Дулитъл от „Моята прекрасна лейди“, Янка от „Българи от старо време“, Станка от „Време за любов“. Последната ѝ коронна роля беше Цилика от „Царицата на чардаша“.


В „Звездния експрес“ припомняме не само тези и други нейни великолепни роли, а и последното ѝ интервю за Българското национално радио, направено от Румяна Каракостова специално за предаването „Фантомът на чардаша“ преди 15 години – през май 2003, по повод 75-ия ѝ рожден ден. („Фантомът на чардаша“ е предишното название на предаването „Звезден експрес“ на програма „Христо Ботев“ – единственото в българския ефир специализирано предаване за популярни музикалносценични жанрове).

Програма Христо Ботев Музика Звезден експрес    Лиляна Кисьова

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

http://bnr.bg/post/100980647

…..

Това бяха всички статии, свързани с живота и кончината на Лиляна Кисьова.

В едно интервю на големия режисьор Светозар Донев от 2014 г. той цитира и едно свое мнение за Лиляна Кисьова при въпрос относно актрисата:

„ (…) – Неотдавна си отиде Лиляна Кисьова …

Също голяма личност. Изпратихме я с почест. Преди дни ми се обади дъщеря й Габриела, която живее в Унгария, тя е също актриса, играе, владее унгарски перфектно. Най-хубавите ми представления са с Лиляна Кисьова – “Моята прекрасна лейди” например. Игра се 650 пъти в разстояние на 4 години. И с Видин Даскалов се разбирахме отлично. Позабравиха го хората. А те двамата играеха непрекъснато заедно, но никога не е имало любовни отношения между тях, както беше писано по вестниците. Гарантирам. Ние сме като едно семейство в театъра и всичко се знае, нали?“

(край на цитата)

Именно за дъщерята Габриела е статията от 2009 година, за която загатнах в началото. С нея ще завърша днешната моя статия за Лиляна Кисьова:

Портал „Public Republic“

На сцената звуците, думите, жестовете придобиват нови измерения

17 март, 2009 от Natalie

Интервю на Наталия Николаева с Габриела Хаджикостова

На приключилия преди дни „Аркус фест“ в Будапеща българка бе удостоена с Наградата за най-добра женска роля.

За наградата, за самата актриса, за любимия й театър „Малко театро” и за ролята й на Елада Пиньо разговаряме с талантливата Габриела Хаджикостова.

Как се роди любовта Ви към театъра?

Родена съм и съм израснала в България, в София, в семейство на театрали. Майка ми – Лиляна Кисьова беше дълги години една от звездите на българската оперета. Баща ми – Константин Хаджикостов, музикант в Народния театър за младежта и ръководител на популярния тогава квартет Буфосинхронисти. Израснах от малка с театъра и сцената.

Следвах една година във ВИТИЗ “Кръстю Сарафов” – актьорско майсторство за куклен театър, след което интересът към мюзикъла и пеенето ме отведе в Академията за театрално и филмово изкуство в Будапеща – единствено в Будапеща и Виена имаше такава специалност. Австрия тогава минаваше за капиталистическа страна, изглеждаше невъзможно да следвам там.

Какъв беше пътят Ви след завършването на Академията за театрално и филмово изкуство в Будапеща?

След завършването си през 1986 година се върнах в България, придружена от съпруга ми, унгарецът Ищван Наги, който по онова време бе режисьор в движенчески театър (в България го наричат физически театър, но на мен този израз не ми харесва, не покрива напълно същността на този тип театър….). На български изразът идва от Америка, а унгарците предпочитат да имат за всичко собствена дума. Преподавахме две години във ВИТИЗ. Ищван направи доста постановки в различни театри в България. След това заминахме за Унгария. След завършването на театралния институт вече имах покани от тамошния Рок театър.

Първо отидох в него, играх 2 години Козет в „Клетниците” – шедьвър в света на мюзикъла. Впоследствие трупата се разпадна и попаднах в Немския театър в Унгария, тогава с него гастролирах много пъти и в Германия, и в Австрия, в продължение на 16 години бях водеща актриса и изиграх над 30 централни роли на немски.

В Немския театър се роди първият ми моноспектакъл по песни на Курт Вайл и Брехт. Дълго събирах материали от Германия и Америка. Може би притежавам най-голямата частна сбирка с музика на Курт Вайл. И за рамките на Унгария съм първата актриса, интерпретирала песни на Курт Вайл – неизмерима величина в театралната музика.

След това играх и Поли в “Опера за три гроша”.

Кой беше импулсът за основаване на ”Малко театро”? Носталгия, търсене на национална идентичност, търсене на българското в космополитичното?

По принцип съм космополитен тип. Умея да се чувствам добре навсякъде. Като млада не знаех какво е носталгия…. какво е национална идентичност. И не ме и интересуваше особено.

Но годините минаваха…в един момент нещо започна да ме тегли назад: започнах да осъзнавам себе си, осезателно да чувствам корените си, научих се да виждам нещата, да ги преосмислям. Думите, звуците, жестовете придобиха други измерения. Започнаха много силно да влияят върху мен думите на майчиния ми език….

И през 1996 г. заедно с Ищван (емоционално заразен от мен) създадохме собствена театрална формация под името ”Малко театро”, чиято задача е да прокара път на българската култура в Унгария. И емоционално да заразява и други. В продължение на 12 години изградих 36 главни роли в 43 двуезични спектакли на български и унгарски език, сама обработих литературен и фолклорен материал за повече от 20 постановки, на които понякога съм и режисьор.

Допълнително работя върху текстове на български, унгарски и немски автори, ползвайки ги в оригинал и се опитвам да допринасям за тяхното мултиплициране на другия език. В дейността на „Малко театро“ са привлечени повече от 70 творци от България и Унгария, а „Малко театро“ изгради собствен художествен почерк, все повече ценен от специалисти и любители.

А какво предопредели ролята на българския фолклор във Вашите спектакли?

В спектаклите ни присъстват много силно българската песен и танц, които са ключ към сърцата и на сънародниците ни, и към унгарската публика. Фолклорът ни е уникален и това е причината толкова театрални и филмови дейци по света да се обръщат към него. Чувствам се задължена да го използвам.

С течение на времето открих, че въпреки класическата постановка на пеене, която съм учила, благодарение на баба ми може би, в гърлото ми има някаква магия. Българската песен. И запях, отначало в спектаклите си, а сега и с три унгарски оркестъра за етно-джаз. С два от тях имам издадени и компакт дискове.

Ще ни разкажете ли малко повече за синтетичния спектакъл „Упражнения по другост”?

През годините между двете страни изникна комуникативна пропаст в сферата на културата. Тъкмо тогава попаднах на книгата на Станислав Стратиев „Упражнения по другост” и по тези, бих ги нарекла, „едноминутки” създадохме един синтетичен спектакъл – музикално-танцувално-словесен, като привлякох колеги от движенческите театри, хора, които се занимават с пантомима и танц.

За втори път посегнах към същия автор с „Концерт от другата страна”. С този спектакъл отбелязахме десетата годишнина на театъра. След представлението две, според мен даже интелигентни български жени, едната журналистка от България ме попитаха: ама защо толкова драматично, очукано и олющено. Не можахте ли да снимате поне една реституирана, лъсната къща.

На помощ ми се притече Наташа Куртева – драматург на Военния театър, която беше сред зрителите и простичко отговори вместо мен: в реституираните къщи няма драма. А за театъра е нужна драма…. Другата пък искаше да ме подведе под съдебна отговорност, че съм уронвала престижа на България. Че я представям грозна.

Да, за нея може и да е грозна. Но за мен е красива, с поолющените къщи с плочник и чардак, с подаващите се се от пукнатините калдъръмчета, с набраздените лица на уникалните й столетници. Красотата е нещо относително.

В спектакъла участваха Маргит Балог, актриса мим и джаз квартетът на Роуд сикс сакс, четиримата саксофонисти на Виктор Тот, които по моя молба обработиха българска народна музика и я адаптираха за четири саксофона. С огромен успех…..Издадохме и диск към спектакъла. В него участват и деца – българчета от Унгария…

А какво ще кажете за спектакъла по Елиас Канети и по романа му „Спасеният език” през 2004 г.?

Канети, както знаем, е роден в България и е живял в Русе като малък.
На същата улица е живяла и баба ми с шестте си сестри, с майката виенчанка и бащата офицер от Търново. Една от сестрите на баба ми беше още жива, когато правех спектакъла и ми разказваше как е играела с малкия Канети.

Семейството ми още притежава ред от магазини на същата улица, точно срещу дома на Канети. Миналата есен имах концерт в Русе и се поразходих по тази улица. Интересно чувство беше. И смесено. Засмях се на комбинацията в себе си…. Къщата на Канети, магазините, музикалният салон на прабаба ми – виенчанката в Русе и становете на баба от Троян…..

Спектакълът беше много въздействащ. Напълнихме салон от 700 зрители в Будапеща в Театър Талия.

А по какъв начин свързвате словото на поезията с изразните средства на театъра?

През 2003 година се беше родил един много сполучлив спектакъл по стихове на седем български поетеси – „Докосване”. Отново във верния за „Малко театро“ стил. Движение, мултимедия, слово.

Това е може би един от най-играните ни спектакли, с който сме идвали и в България. В 2005 се роди огледалният му спектакъл – „Вавилон 2005“ по стихове на 5 унгарски поетеси. Много добри, съвременни унгарски поетеси, мои връстници. С много въздействаща поезия.

Стиховете и за двата спектакъла бяха преведени на съответните езици по молба и поръчка на „Малко театро“. Това също е една от целите ми – да спомогна в кореспонденцията между двете култури.

Аз самата имам 8 превода на пиеси. 3 на български пиеси на унгарски и 4 на унгарски пиеси на български.

Удовлетворени ли сте от нещата, които случихте професионално през 2008 г.?

В творчески план 2008 беше много интересна година. Съпругът ми Ищван Наги написа специално за мен и мой колега, сърбин по произход, пиеса със заглавие “Граничен случай”. Играем я в два варианта. Аз играя на български, колегата ми на сръбски. Във втория вариант и двамата играем на унгарски. Разбира се, удоволствието е голямо и за двама ни, когато всеки играе на родния си език.

Ищван е не само автор на текста. Той е и режисьор на постановката. Продължаваме да жънем голям успех с нея. Много колеги ни насърчават да направим филм. Може би защото им напомня на света от филмите на Кустурица…. за тях – измислен, за нас реален….

Гостувахме с постановката в България. В Пловдив и Сливен. Но ми се иска да я изиграем и в София, и в Бургас. Ролята си на медиатор между двете култури осъществявам и като координатор и селекционер на Международния фестивал за съвременна драма в Будапеща.

Какво провокира раждането на „Without frontiers“?

През 2007 година, когато в Софийска градска галерия отбелязахме и празнувахме 10 годишния юбилей на „Малко театро“, след концерта срещнах Николай Иванов ОМ. И тази среща стана определяща за творчеството ми.

С Николай, по негова идея, създадохме спектакъла „Without frontiers”. Аз като актриса – сценична игра и вокал, Николай Иванов – духови инструменти, перкусия и вокал, Виктор Тот, един от най-изявените джазмени на Унгария – саксофон.

Ние, източноевропейците, все още се учим на живота без граници. Все още не приемаме за естествено, когато един български и един унгарски артист замислят нещо и след това отидат в Берлин да импровизират пред няколкостотин души, сред които германците са най-малко.

Стресът и търсенето на опорни точки скоро бяха преодолени: имаме стабилни ценности, на които да се опрем, които са ни дадени и върху които можем да надграждаме. „Without frontiers“ е концерт-спектакъл. Неговата същност е музиката. Зрителят би могъл да й се наслаждава и със затворени очи.

Безкрайно съм благодарна на Николай за творческото му доверие спрямо мен и за свободата, която ми дава по време на концерт. Потопих се в един нов свят. И преживяването е огромно. Еуфорично. Имахме вече спектакли в Берлин, София, Русе, Будапеща. Предстоят ни Виена, Вроцлав, Братислава, Смолян.

Как открихте “Елада Пиньо и времето” на Керана Ангелова? Случайна или съдбовна среща беше това?

Попаднах на книгата на Керана Ангелова “Елада Пиньо и времето” през есента на 2007 в България. Тогава снимах в една унгаро-българо британско-холандска продукция във филма на унгарския режисьор Янош Еделени “Прима примавера”. Главната роля във филма играе Весела Казакова.

„Елада Пиньо и времето”… Емблематична среща. Изчетох я на един дъх. И се разтресох цялата. Стои до леглото ми като Библия. Препрочетох я десетки пъти. Разбрах, че трябва да направя от нея спектакъл. Пътят беше дълъг. Но такава среща рядко се случва в живота на един актьор. Това са много редки моменти. И не винаги е дадено да се случат. Тази книга ми е подарък от съдбата. Карма ми е.

Драматизирах я, съветвах се с Керана, която имаше вече един вариант за литературен театър. Помолих Николай Иванов да напише музика за спектакъла и да свири, рисува и говори на живо. Знаех, че само той може да усети душата на Елада Пиньо, в която се бях превърнала. И я пресътворих в един монолог-изповед, монолог от думи и музика. Защото музиката на Николай тече от първата до последната секунда на спектакъла. И е моето второ аз.

Рядък творец е Николай. Много чувствителен и интелигентен в творчеството си. Притежава огромна душа и страшна вътрешна сила, и необяснима енергия, която се чува в музиката му и струи от картините му. Мисля, че срещата ни е в друга димензия. Усещаме се. Работим, без да говорим излишно.

Изобщо не знам дали в България си давате сметка какви поети, писатели и музиканти имате. Понякога ми става смешно, че идвам от Унгария да ви ги покажа…. Наистина. Глупаво звучи, но е така. След спектаклите ни много хора ме питат кои са тези поетеси, писатели. За Керана разказах на над петдесет човека.

Как бихте определили връзката си с творчеството на Керана Ангелова?

Керана е генетичната памет на българите. Не е от гръмките писатели и поети, вдигащи паради и шум около себе си. Но и трите й книги, които прочетох са най-българското, най прекрасното, най-философското и разтърсващо нещо, което съм чела в живота си: “Зана”, “Вътрешната стая” и “Елада Пиньо и времето”. Ще направя спектакли и по трите. Тези думи трябва да бъдат чути.

Защо решихте да играете спектакъла си “Елада Пиньо и времето” на роден език?

Със спектакъла си “Елада Пиньо и времето” се явих в края на февруари на театрален преглед в Унгария. Не знаех как ще реагира публиката. Играех на български, с надписи на унгарски. Този спектакъл ще играя само на български. Не може на друг език. Просто усещам, че това е магия.

Не мога да я обясня. Има я в дълбочината на думите, в особения словоред, в загатнатия диалект, в музиката на думите. Има някакви древни кодове в този текст. Действат подсъзнателно и бъркат много на дълбоко. Попадаш в някаква центрофуга…Непреводими са. И изказани на друг език, за мен не звучат със същата помитаща сила. Енергията им е друга. За превода се борих много. Ревниво защитавайки всяка дума, всяка запетайка. Стана добър като превод. Верен на автора. Но да играя Елада Пиньо мога само на български. Заради магията на родния ми език… и на думите на Керана.

Кое беше най-голямото удовлетворение след спектакъла, на който получихте Наградата за най-добра главна женска роля?

След спектакъла дойдоха много хора, искаха ми текста. И българи, и унгарци. От тогава получавам на ден по няколко email-а с молба да препратя текста, защото хората искат да го имат. До себе си. Като библия, както каза една българка, леля Милка. Мисля, че в това е смисълът да правиш театър. Това беше най-голямата ми награда. Не че не се зарадвах на Наградата за най-добра главна женска роля… Но това, че докоснах публиката и я заразих, че стигнах до сърцата е най-голямото ми удовлетворение. Защото съм фанатично влюбена в този текст. Много ми се иска да дойда със спектакъла в България. В Бургас. Да чуят там каква писателка имат.

В едно съм сигурна, че на писателите, поетите, музикантите, художниците, творците на България дължа, че се гордея с това, че съм българка. Те ми дават сила да крача много уверено напред и като човек, и като творец. Дават ми един свят на равновесие и вътрешна сила.

(край на цитата)

Както разбирам, Габриела Хаджикостова е една особена надарена личност с всестранни интереси и големи постижения в нейните междудисциплинарни търсения. Очевидно е наследила голяма част от таланта и на майка си.

Нека днес на 31 януари 2020 г. почетем 6 години от кончината на голямата артистка Лиляна Кисьова, която се помина на 17 януари 2014 г.

Мир на праха й!

……

Изпълнение на Лиляна Кисьова:

Откъс от оперетата “Царицата на Чардаша”, Цилика – Лиляна Кисьова, Фери Бачи – Хрисанд Бъчваров, Мишка – Александър Балабанов, Диригент – Росица Баталова

…..

Изпълнение на Лиляна Кисьова:

Лиляна Кисьова, Видин Даскалов, Александър Балабанов

…..

Изпълнение на Лиляна Кисьова:

Лиляна Кисьова – Елиза Дулитъл в “Моята прекрасна лейди” 1971

….

Изпълнение на Лиляна Кисьова:

Лиляна Кисьова и Видин Даскалов Дует на Иван и Янка от оперетата “Българи от старо време” 1971

…..

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.