Костас Паскалис – баритон от Гърция, е роден на днешния ден преди 90 години

Драги приятели на оперната музика, днес на 1 септември 2019 година се навършват 90 години от рождението на един от най-изтъкнатите певци от генерацията си в световен мащаб – баритонът от Гърция Костас Паскалис, който напусна житейската сцена на 9 февруари 2007 г. За него в редица информационни материали е писано, че е бил „един от най-добрите баритони в света през декадите 1960 и 1970“.

Аз също подкрепям това мнение, защото съм гледал тук в Германия негови изяви по телевизията в края на 70-години, когато той гостуваше главно в опери от Верди в редица първокласни оперни театри, на първо място в Държавните опери в Берлин и Мюнхен. Даже при едно мое служебно гостуване във Виена в средата на 80-те години бях на спектакъл на операта „Мадам Бътерфлай“ от Пучини с негово участие в ролята на Шарплес. Тогава той беше на около 55 години – в силата си и ми направи отлично впечатление. Помня това, защото оперни певци от Гърция с голяма международна кариера са сравнително рядкост и имената им остават в паметта. Направи ми впечатление и прекрасната му осанка – не много висок, но с изразителни черти и великолепна драматична игра. За гласа не говоря – съгласно мнението на много музикални критици – „притежаващ тъмен добре тембриран глас, особено изразителен в средния регистър, с малки форсирания при високите тонове. Някои технически трудности се компенсират чрез неговото импозантно драматично представяне и отлично тълкуване на нюансите в играните роли …“.

По-долу ще дам конкретни обяснения при биографията и дейността му, но искам да добавя тук, че след като Костас Паскалис намалява активната си вокална кариера в края на 80-те години, наред с успешната си педагогическа работа в Гърция и в други държави, предимно в Австрия, той е поканен за артистичен директор на Държавната опера в Атина и е на този пост от 1988 до 1990 години. Похвално е отношението на отговорните лица в Гърция да му окажат това внимание.

Правя малък паралел с България, където само при певицата Христина Ангелакова (мир на праха й) това се случи в последните десетилетия за един мандат. Не си спомням друг певец или певица да е заемал поста директор на Софийската опера през тия десетилетия. Може би и изискванията в България да са съвсем други – в някои държави това се решава не с конкурс, а е въпрос на покана. Нещата в България винаги са били „малко особени“ …

Преди да изложа данни от биографията и дейността на баритона Костас Паскалис искам да кажа няколко думи по реакцията в медиите, когато той се помина на 9 февруари 2007 г. Цитирам в превод едно съобщение на медия в Русия, където той е имал изяви в Москва и в Санкт Петербург:

Портал „Интермедия“ Русия

ПОМИНА СЕ БАРИТОНЪТ КОСТАС ПАСКАЛИС

16.02.2007

Костас Паскалис – Вердиев баритон от Гърция, почина на 9 февруари 2007 г. на възраст от 77 години. Това съобщиха от управлението на Виенската държавна опера, където певецът е работил много години.

Костас Паскалис се ражда през 1929 г. и преди да се посвети на вокалното изкуство учи пиано в Атинската консерватория. Пее в хора на Гръцката национална опера и дебютира там в ролята на Риголето в едноименната опера от Верди.

През 1959 г. Паскалис има своя дебют в ролята на Ренато в операта „Бал с маски“ от Верди на сцената на Виенската държавна опера. Следва една блестяща кариера на тази сцена, където той участва в около 600 спектакъла преди всичко в опери от Джузепе Верди. Заедно с това Костас Паскалис има изяви на редица други водещи световни оперни сцени, между които: Ковънт Гардън в Лондон, Миланската Скала, Оперните театри в Санта Фе, Сан Франциско и Хюстън в САЩ, в Метрополитън Опера и в Карнеги Хол в Ню Йорк. Взема участия на музикалните фестивали в Глайндбърн във Великобритания и в Залцбург.

В годините от 1988 до 1990 Костас Паскалис е художествен ръководител на Гръцката национална опера в Атина.

(край на цитата)

При подготовка на тази статия аз се ориентирах специално на изявите на Костас Паскалис във Виенската държавна опера, влизайки в нейния архив. По-горе става въпрос за около 600 изяви. Оказа се, че той е играл общо в 29 опери, в някои от тях в по две роли, както при „Андре Шение“, „Кармен“, „Вълшебната флейта“ и други. В някои опери играе централни роли, в други – по-малки, особено при двойните роли. По-долу в статията ще дам подробности, но нека още тук изложа целия списък от ролите му във Виена:

Vorstellungen mit Kostas Paskalis

A Midsummer Night’s Dream

Demetrius | 1 Vorstellung | 12.05.1963

Aida

Amonasro | 16 Vorstellungen | 19.02.1959–09.09.1975

Andrea Chénier

Pietro Fléville | 9 Vorstellungen | 26.06.1960–25.09.1961

Andrea Chénier

Carlo Gérard | 3 Vorstellungen | 25.03.1963–11.02.1965

Ariadne auf Naxos

Harlekin | 24 Vorstellungen | 21.11.1962–04.06.1973

Carmen

Moralès | 4 Vorstellungen | 28.04.1962–02.02.1963

Carmen

Escamillo | 35 Vorstellungen | 05.09.1963–02.02.1980

Cavalleria rusticana

Alfio | 47 Vorstellungen | 14.02.1960–29.06.1979

Der arme Matrose

Sein Freund | 4 Vorstellungen | 02.10.1970–11.10.1970

Die Zauberflöte

Zweiter Priester | 6 Vorstellungen | 30.05.1962–25.09.1962

Die Zauberflöte

Vierter Priester | 6 Vorstellungen | 30.05.1962–25.09.1962

Don Carlo (Ital.)

Rodrigo | 45 Vorstellungen | 28.01.1959–08.06.1978

Don Giovanni

Masetto | 29 Vorstellungen | 14.09.1959–18.03.1964

Don Giovanni

Don Giovanni | 10 Vorstellungen | 07.09.1973–04.06.1979

Faust

Valentin | 16 Vorstellungen | 23.02.1963–27.06.1973

Fidelio

Erster Gefangener | 4 Vorstellungen | 25.05.1962–19.06.1963

Il barbiere di Siviglia

Figaro | 16 Vorstellungen | 27.04.1974–15.04.1978

Il trovatore

Graf von Luna | 19 Vorstellungen | 03.03.1965–06.06.1973

Iphigénie en Tauride

Orest | 6 Vorstellungen | 03.03.1970–02.05.1972

L’ incoronazione di Poppea

Ottone | 3 Vorstellungen | 01.02.1969–11.02.1969

La Bohème (Puccini)

Marcello | 26 Vorstellungen | 01.11.1961–26.06.1979

La forza del destino

Don Carlos de Vargas | 33 Vorstellungen | 22.12.1960–13.09.1978

La traviata

Giorgio Germont | 45 Vorstellungen | 24.02.1959–05.06.1978

Macbeth

Macbeth | 8 Vorstellungen | 29.05.1970–24.06.1972

Madama Butterfly

Sharpless | 49 Vorstellungen | 06.03.1960–20.05.1986

Manon Lescaut

Lescaut | 4 Vorstellungen | 29.10.1964–20.11.1964

Otello

Jago | 4 Vorstellungen | 02.02.1975–06.02.1976

Pagliacci

Tonio (Taddeo) | 14 Vorstellungen | 12.03.1959–01.02.1970

Pagliacci

Silvio | 26 Vorstellungen | 16.11.1960–12.03.1971

Parsifal

2. Gralsritter | 8 Vorstellungen | 01.04.1961–29.03.1964

Rigoletto

Rigoletto | 32 Vorstellungen | 07.11.1958–21.09.1978

Tosca

Baron Scarpia | 38 Vorstellungen | 29.04.1967–01.02.1980

Turandot

Ping | 26 Vorstellungen | 22.06.1961–01.06.1969

Un ballo in maschera

René Ankarström | 32 Vorstellungen | 06.10.1958–06.06.1979

(край на цитата)

При някои изяви Костас Паскалис е имал съвместни участия и с български певци. Не е лесно в 600 спектакъла при прегледа им в архива да се попадне на тях, но аз имах късмет и открих такива. Цитирам два примера с Николай Гяуров и с Любомир Бодуров:

Севилският бръснар (с Николай Гяуров в ролята на Дон Базилио):

Besetzung | 27.04.1974

Dirigent	Anton Guadagno
Inszenierung	Günther Rennert
Bühnenbild und Kostüme	Alfred Siercke
Choreinstudierung	Harald Goertz
Graf Almaviva	Renzo Casselato
Bartolo	Enrico Fissore
Rosina	Sona Ghazarian
Figaro	Kostas Paskalis
Basilio	Nicolai Ghiaurov
Fiorello	Reid Bunger
Ambrogio	Nikolaus Simkowsky
Marcellina (Berta)	Stefania Malagu
Ein Offizier	Siegfried Rudolf Frese

…..

Кармен (с Любомир Бодуров в ролята на Дон Хосе)

Besetzung | 05.09.1963

Musik	Georges Bizet
Dirigent	Miltiades Carydis
Inszenierung	Josef Gielen
Bühnenbilder und Kostüme	Georges Wakhevitsch / Wakhewitsch
Choreographie	Erika Hanka
Einstudierung der Chöre	Richard Rossmayer
Regie	Josef Witt
Carmen	Biserka Cvejic
Don José	Ljubomir Bodurov
Escamillo	Kostas Paskalis
Micaëla	Gerda Scheyrer
Frasquita	Lotte Rysanek
Mercédès	Margareta Sjöstedt
Zuniga	Frederick Guthrie
Moralès	Siegfried Rudolf Frese
Remendado	Murray Dickie
Dancairo	Harald Pröglhöf
Lillas Pastia	Franz Klos / Kloß

(край на цитата)

Сега ще изложа данни от биографията и творческия път на Костас Паскалис.

Костас Паскалис (на латиница: Kostas Paskalis, на гръцки Κώστας Πασχάλης), роден на 1 септември 1929 г. в Ливадия (на гръцки: Λιβαδειά), град в Гърция с население около 22 хиляди жители (според данни от 2011 г.), починал на 9 февруари 2007 г. в Атина, е гръцки оперен певец. В десетилетията между 1960 и края на 1970 е считан за един от най-добрите баритони в световен мащаб. През последните години на живота си Костас Паскалис живее не далеч от Атина – в град Кифисиа (на гръцки: Κηφισιά), живописен град в района на Атинската метрополия с население около 65 хиляди жители.

Преди да се посвети на вокалното изкуство той учи пиано в Атинската консерватория, но едновременно с това взема уроци и по вокално изкуство. Пее в хора на Гръцката национална опера и дебютира там през 1951 г. в ролята на Риголето в едноименната опера от Верди, която роля остава една от най-добрите в цялата му кариера.

През 1958 г. започва международната му кариера – първо на сцената на Виенската държавна опера в ролята на Ренато в операта „Бал с маски“ от Верди. В този оперен театър той пее близо 25 години в 600 спектакъла (писах по горе подробно за това) в най-разнообразен репертоар, но е особено добър в роли от опери на Верди, като Риголето, Макбет и Яго в операта „Отело“. През 1964 г. участва за пръв път на Музикалния фестивал в Глайндбърн във Великобритания, през 1969 г. дебютира на сцената на Ковънт Гардън в Лондон.

През 1966 г. той има особено важно участие в ролята на Pentheus в съвременната опера „Die Bassariden“ от немския композитор Ханс Вернер Хенце (Hans Werner Henze), роден през 1926 г., починал през 2012 г. Тази опера от този особено известен немски композитор с голямо и разнообразно творчество (малко познат в България) е написана върху сюжет от трагедията „Die Bakchen“ (на български език „Вакханки“)от гръцкия писател Еврипид.

„Вакханки“ (на гръцки: Βάκχαι) е древногръцка трагедия – една от последните творби на атинския поет и драматург Еврипид. Създадена е през 405 г. пр.н.е., когато той е в изгнание в двора на македонския цар Архелай. Трагедията е поставена след смъртта на поета. Сюжетът ѝ е свързан с мита за Дионис и навлизането на неговия култ в елинските земи. Той е част от Тиванския митологичен цикъл. Съдържа в себе си историята за утвърждаването на атическата драма в нейните три разклонения – трагедия, комедия, драма на сатирите.

В тази изключително силна и интересна роля Костас Паскалис дебютира на Музикалния фестивал в Залцбург при премиерата на операта през 1967 г., също и при премиерата й на Миланската Скала през същата година. Мисля си, твърде големия му успех се дължи и на това, че самият той е от Гърция, има изключително харизматична осанка и с прекрасния си баритонов глас е бил особено подходящ за тази „антична гръцка роля“.

Цитирам един забележителен запис на операта „Die Bassariden“ през 1967 година в Залцбург:

6. August 1966 – Christoph von Dohnányi (Dirigent), Wiener Philharmoniker, Chor der Wiener Staatsoper.
Loren Driscoll (Dionysos), Kostas Paskalis (Pentheus), Peter Lagger (Kadmos), Helmut Melchert (Teiresias/Kalliope), William Dooley (Hauptmann/Adonis), Kerstin Meyer (Agaue/Venus), Ingeborg Hallstein (Autonoe/Proserpina), Vera Little (Beroe).
Mitschnitt der Uraufführung; live aus Salzburg; deutsche Fassung.
Orfeo C 6050321 (2 CDs).[

(край на цитата)

Освен в споменатите по-горе роли в опери от Верди, Костас Паскалис играе в редица други роли от предкласика, класика, италиански и френски опери от стила веризмо и такива от съвременни автори. Ето някои от тези роли: Барнаба, Алфио, Тонио, Скарпия, Ескамилио, Шарплес и десетки други. Много от тези роли се виждат в големия списък от негови роли на сцената на Виенската държавна опера, които изброих по-горе.

Освен в цитираните по-горе оперни театри, Костас Паскалис гастролира в редица други такива, като в Римската опера и други в Италия, Държавните опери в Мюнхен, Хамбург и Берлин в Германия, Театър „La Monnaie“ в Брюксел, Оперните театри в Москва и Санкт Петербург (тогава Ленинград) и много други.

Особено впечатлителни са гастролите на Костас Паскалис в МЕТ в Ню Йорк – общо 17 на брой, където той има своя дебют на 17 февруари 1965 г. в ролята на Дон Карло в операта „Силата на съдбата“ от Верди.

Цитирам списък на всички негови изяви на тази сцена:

[Met Performance] CID:201300
La Forza del Destino {121}
Metropolitan Opera House; 02/17/1965
Debut: Kostas Paskalis

[Met Performance] CID:210820
Inno delle Nazioni {1} Macbeth {25}
Festival Field, Newport, Rhode Island; 08/17/1967
Verdi Festival at Newport

[Met Performance] CID:210870
Metropolitan Opera Premiere
I Vespri Siciliani {1}
Festival Field, Newport, Rhode Island; 08/23/1967

[Met Performance] CID:227020
Faust {638}
Metropolitan Opera House; 09/22/1971

[Met Performance] CID:227100
Faust {639}
Metropolitan Opera House; 09/30/1971

[Met Performance] CID:227140
Faust {640}
Metropolitan Opera House; 10/4/1971

[Met Performance] CID:228410
La Forza del Destino {150}
Metropolitan Opera House; 02/7/1972

[Met Performance] CID:228460 Opera News 1 Opera News 2
La Forza del Destino {151}
Metropolitan Opera House; 02/12/1972
Broadcast

[Met Performance] CID:228590
Falstaff {108}
Metropolitan Opera House; 02/25/1972
Debut: Christoph Von Dohnányi

[Met Performance] CID:228650
Falstaff {109}
Metropolitan Opera House; 03/2/1972

[Met Performance] CID:228700
Falstaff {110}
Metropolitan Opera House; 03/7/1972

[Met Performance] CID:228900
Falstaff {113}
Metropolitan Opera House; 03/27/1972

[Met Performance] CID:228960 Opera News
Falstaff {114}
Metropolitan Opera House; 04/1/1972
Broadcast

[Met Performance] CID:243110
Il Barbiere di Siviglia {363}
Metropolitan Opera House; 10/23/1975
Debut: Costanza Cuccaro
Review

[Met Performance] CID:243190
Il Barbiere di Siviglia {364}
Metropolitan Opera House; 10/31/1975

[Met Performance] CID:243270
Il Barbiere di Siviglia {365}
Metropolitan Opera House; 11/8/1975

[Met Performance] CID:243350
Il Barbiere di Siviglia {366}
Metropolitan Opera House; 11/15/1975

(край на цитата)

Както виждаме, участия в 6 опери, а именно: „Силата на съдбата“ от Верди (3 участия), „Макбет“ от Верди (1 участие), „Сицилиански вечерни“ от Верди (1 участие), „Фауст“ от Гуно (3 участия), „Фалстаф“ от Верди (5 участия) и „Севилският бръснар“ от Росини (4 участия).

Цитирам съставите на артистите при дебюта на 17 февруари 1965 г. и при последното участие на Костас Паскалис на 15 ноември 1975 г.:

Metropolitan Opera House February 17, 1965LA FORZA DEL DESTINO {121} Giuseppe Verdi--Francesco Maria Piave Leonora.................Gabriella Tucci Don Alvaro..............Franco Corelli Don Carlo...............Kostas Paskalis[Debut] Padre Guardiano.........Cesare Siepi Preziosilla.............Joann Grillo Fra Melitone............Elfego Esparza Marquis de Calatrava....Louis Sgarro Curra...................Carlotta Ordassy Trabuco.................Andrea Velis Surgeon.................Robert Goodloe Conductor...............Martin Rich

…..

Metropolitan Opera House November 15, 1975IL BARBIERE DI SIVIGLIA {366} Figaro..................Kostas Paskalis[Last performance] Rosina..................Costanza Cuccaro [Last performance] Count Almaviva..........Douglas Ahlstedt Dr. Bartolo.............Fernando Corena Don Basilio.............Jerome Hines Berta...................Shirley Love Fiorello................Robert Goodloe Sergeant................Robert Schmorr Ambrogio................Peter Sliker Conductor...............John Nelson

(край на цитата)

Както виждаме, при дебюта му негови партньори са световно известни певци, между които Габриела Тучи, Франко Корели и Чезаре Сиепи. И за тримата съм писал статии във връзка с техни рождени дни.

Една интересна подробност: както писах по-горе, на сцената на Виенската държавна опера Костас Паскалис е имал съвместни изяви с Николай Гяуров и Любомир Бодуров. Тук в МЕТ той има обща изява с певицата Райна Кабаиванска в операта „Фауст“ от Гуно. Както знаем, Райна Кабаиванска има също изяви в този оперен театър и в ролята на Маргерите е имала огромен успех. При подготовка на статията ми за Костас Паскалис и оглеждане на съставите при „Фауст“ открих, че в един от трите спектакъла на „Фауст“ с участие на Паскалис двамата са имали обща изява – той играе в ролята на Валентин, брат на Маргерите. Цитирам състава при тази изява:

(Заедно с Райна Кабаиванска):

Metropolitan Opera House September 22, 1971FAUST {638} Gounod-Barbier/Carré Faust...................Franco Bonisolli Marguerite..............Raina Kabaivanska Méphistophélès..........Giorgio Tozzi Valentin................Kostas PaskalisSiebel..................Frederica von Stade Marthe..................Batyah Godfrey Ben-David Wagner..................Russell Christopher Conductor...............Alain Lombard

(край на цитата)

Прекрасни солисти – освен двамата, Франко Бонисоли е Фауст, Мефистофел е Джорджо Тоци, Зибел е легендарната Фредерика фон Стаде – големи оперни имена в тази епоха.

(край на бележките за участия на Костас Паскалис във Виена и Ню Йорк)

Музикалните критици често отбелязват, че Костас Паскалис е особено добър в италианския драматичен жанр, примерно в ролите на Маркиз Поза в „Дон Карлос“, Граф Луна в „Трубадур“, Риголето и Набуко в едноименните опери – всички от Верди, както и като Скарпия в „Тоска“ от Пучини и Тонио в „Палячи“ от Леонкавало.

Те пишат също за това, че „той притежава тъмен добре тембриран глас, особено изразителен в средния регистър, с малки форсирания при високите тонове. Някои технически трудности се компенсират чрез импозантното му драматично представяне и отлично тълкуване на нюансите в играните роли“. Но в същото време се изтъква, че „мощният му гласов орган не е бил достатъчно подвижен при „Дон Жуан“ от Моцарт – една от ролите, които Паскалис често играе, както и тази на Ескамилио в „Кармен“ от Бизе – една от най-важните му роли, в която не е достатъчно добър в ниския регистър“. Всички тези малки неприятности обаче „се компенсират чрез неговото импозантно драматично представяне и отлично тълкуване на нюансите в играните роли ...“.

Цитирам още някои допълнения към биографията и творческия път на Костас Паскалис.

Наред с активната си дейност в Европа, той гостува често и в Америка. Особено голям успех той има в ролята на Алфонсо при сензационното концертно изпълнение на „Лукреция Борджия“ от Доницети като партньор на Монсерат Кабайе в „Карнеги Хол“ в Ню Йорк през 1965 г. Наред с изявите му в МЕТ, за които стана въпрос по-горе, той има редица изяви в оперните театри в Сан Франциско, Ню Орлиънс, Хюстън и другаде.

Още по време на вокалната си кариера, а след края й около 1985 г. Костас Паскалис започва да се занимава активно и с вокална педагогика преди всичко във Виена. През годините от 1988 до 1990 е артистичен директор на Гръцката национална опера в Атина.

Наред с активната си вокална дейност той прави и редица музикални записи за различни фирми. През годините 1969-1970 участва в един прочут запис на „Кармен“ с участието на Грейс Бъмбри, Йон Викерс, Мирела Френи и Виорика Кортес с диригент Рафаел Фрюбек де Бургос за фирмата EMI в Германия. Същия албум е преиздаден през 1972 г. във Великобритания.

Цитирам един непълен списък на музикални албуми с участия на Костас Паскалис:

Amilcare Ponchielli / Rysanek, Tagliavini, Paskalis, Randova, G. Patanè* ‎– La Gioconda

Label:

Myto Records ‎– 2 MCD 992.205 , Format: 2 × CD, Album, Land: Croatia

Veröffentlicht: 1999 Genre: Classical Stil: Opera

………

Giacomo Puccini, Jurinac, Lorenzi, Paskalis, Klobučar ‎– Madama Butterfly

Label:

Myto Records ‎– 2 MCD 021.254 , Format: 2 × CD, Album, Land: Croatia

Veröffentlicht: 2002 Genre: Classical Stil: Opera

…….

Donizetti* – Montserrat Caballe, Vanzo, Paskalis, Berbie, Perlea* ‎– Lucrezia Borgia

Label: Standing Room Only ‎– SRO-801-2 Serie: 800 Series – Format: 2 × CD, Reissue, Remastered Land: US Veröffentlicht: хххх Genre: Classical Stil: Romantic, Opera

(край на цитата)

В някои източници за Костас Паскалис са дадени повече сведения за дискографията му. Така в такъв на немски език се дава следната информация:

Diskografie

Bizet: Carmen mit Grace Bumbry und Jon Vickers, Leitung: Rafael Frühbeck de Burgos (CD)
Verdi: Macbeth mit Josephine Barstow, Leitung: John Pritchard (Video)
Verdi: Rigoletto mit Luciano Pavarotti, Leitung: Carlo Maria Giulini (CD)

(край на цитата)

И накрая – няколко думи за личния живот на Костас Паскалис. Той е оженен до смъртта си с певицата Марина Криловичи (Marina Krilovici) – сопран. Живял е преди всичко във Виена, но по-късно и до края на живота си – в град Кифисиа (на гръцки: Κηφισιά), живописен град в района на Атинската метрополия.

Нека днес на 1 септември 2019 г. почетем 90 години от рождението на големия гръцки баритон Костас Паскалис, оставил отлични спомени в музикалната история на миналия век.

Мир на праха му!

......