Костас Паскалис – баритон от Гърция, е роден на днешния ден преди 90 години

Драги приятели на оперната музика, днес на 1 септември 2019 година се навършват 90 години от рождението на един от най-изтъкнатите певци от генерацията си в световен мащаб – баритонът от Гърция Костас Паскалис, който напусна житейската сцена на 9 февруари 2007 г. За него в редица информационни материали е писано, че е бил „един от най-добрите баритони в света през декадите 1960 и 1970“.

Аз също подкрепям това мнение, защото съм гледал тук в Германия негови изяви по телевизията в края на 70-години, когато той гостуваше главно в опери от Верди в редица първокласни оперни театри, на първо място в Държавните опери в Берлин и Мюнхен. Даже при едно мое служебно гостуване във Виена в средата на 80-те години бях на спектакъл на операта „Мадам Бътерфлай“ от Пучини с негово участие в ролята на Шарплес. Тогава той беше на около 55 години – в силата си и ми направи отлично впечатление. Помня това, защото оперни певци от Гърция с голяма международна кариера са сравнително рядкост и имената им остават в паметта. Направи ми впечатление и прекрасната му осанка – не много висок, но с изразителни черти и великолепна драматична игра. За гласа не говоря – съгласно мнението на много музикални критици – „притежаващ тъмен добре тембриран глас, особено изразителен в средния регистър, с малки форсирания при високите тонове. Някои технически трудности се компенсират чрез неговото импозантно драматично представяне и отлично тълкуване на нюансите в играните роли …“.

По-долу ще дам конкретни обяснения при биографията и дейността му, но искам да добавя тук, че след като Костас Паскалис намалява активната си вокална кариера в края на 80-те години, наред с успешната си педагогическа работа в Гърция и в други държави, предимно в Австрия, той е поканен за артистичен директор на Държавната опера в Атина и е на този пост от 1988 до 1990 години. Похвално е отношението на отговорните лица в Гърция да му окажат това внимание.

Правя малък паралел с България, където само при певицата Христина Ангелакова (мир на праха й) това се случи в последните десетилетия за един мандат. Не си спомням друг певец или певица да е заемал поста директор на Софийската опера през тия десетилетия. Може би и изискванията в България да са съвсем други – в някои държави това се решава не с конкурс, а е въпрос на покана. Нещата в България винаги са били „малко особени“ …

Преди да изложа данни от биографията и дейността на баритона Костас Паскалис искам да кажа няколко думи по реакцията в медиите, когато той се помина на 9 февруари 2007 г. Цитирам в превод едно съобщение на медия в Русия, където той е имал изяви в Москва и в Санкт Петербург:

Портал „Интермедия“ Русия

ПОМИНА СЕ БАРИТОНЪТ КОСТАС ПАСКАЛИС

16.02.2007

Костас Паскалис – Вердиев баритон от Гърция, почина на 9 февруари 2007 г. на възраст от 77 години. Това съобщиха от управлението на Виенската държавна опера, където певецът е работил много години.

Костас Паскалис се ражда през 1929 г. и преди да се посвети на вокалното изкуство учи пиано в Атинската консерватория. Пее в хора на Гръцката национална опера и дебютира там в ролята на Риголето в едноименната опера от Верди.

През 1959 г. Паскалис има своя дебют в ролята на Ренато в операта „Бал с маски“ от Верди на сцената на Виенската държавна опера. Следва една блестяща кариера на тази сцена, където той участва в около 600 спектакъла преди всичко в опери от Джузепе Верди. Заедно с това Костас Паскалис има изяви на редица други водещи световни оперни сцени, между които: Ковънт Гардън в Лондон, Миланската Скала, Оперните театри в Санта Фе, Сан Франциско и Хюстън в САЩ, в Метрополитън Опера и в Карнеги Хол в Ню Йорк. Взема участия на музикалните фестивали в Глайндбърн във Великобритания и в Залцбург.

В годините от 1988 до 1990 Костас Паскалис е художествен ръководител на Гръцката национална опера в Атина.

(край на цитата)

Цитирам още едно интересно и задълбочено съобщение във връзка със смъртта на Костас Паскалис, публикувано на немски език в медията „mittelloge.dе“. После ще дам превод на български език:

Портал „mittelloge.de“

16.02.2007

Аutor E.H. (Initials)

IN MEMORIAM KOSTAS PASKALIS

Am vergangenen Freitag, den 9. Februar 2007 ist der Bariton mit einem großen Herz für Wien in seiner griechischen Heimat im 78. Lebensjahr nach langem Leiden verstorben.

Viele Freunde trauern jetzt um diesen großartigen Sänger, der eine Bilderbuchkarriere gemacht hatte. Kaum ein Sänger kann im Alter von 21 Jahren in einer Hauptrolle auf der Bühne stehen , noch weniger ein Bariton und noch weniger als Rigoletto. Und doch war dies der Beginn der Karriere von Kostas Paskalis

1929 in Levadia nahe von Delphi geboren, studierte er am Musikkonservatorium Klavier sowie Komposition und wollte eigentlich Dirigent werden. Er nahm auch Gesangsunterricht und sang dann im Chor der Oper in Athen. Und eben dort fand sein Debüt als Solist, als Rigoletto statt, da der vorgesehen Bariton plötzlich absagte, und das Wagnis wurde zum sensationellen Erfolg mit dem eine steile Karriere begann., die sehr schnell ins Ausland führte. Die ersten Engagements führten ihn nach Moskau, Berlin, und er landete dann 1958 bereits in Wien.

Hier debütierte er als Renato in “Maskenball”, und Wien wurde auch für zwei Jahrzehnte zu einem Fixpunkt in seiner Sängerkarriere. Der internationale Erfolg blieb deshalb nicht aus, und er sang an der Met ebenso wie in Glyndebourne, oder an der Covent Garden Opera, in Paris, Brüssel oder Rom.

Neben dem klassischen Repertoire wie Marquis Posa, Don Carlo in der “Forza”, Graf Luna, Escamillo, Amonasro, Tonio im “Bajazzo” oder Alfio in “Cavalleria”, Gerard im “Chènier”, war Kostas Paskalis auch bei einer Uraufführung der “Bassariden” von H.W.Henze bei den Salzburger Festspielen unter den Hauptinterpreten, und seine gesangliche Leistung wurde hier besonders hervorgehoben und auch bei der vor einiger Zeit erschienenen CD dieser Aufführung, ist dies wieder betont worden.

Leider gibt es relativ wenige Aufnahme mit dem Künstler (“Carmen”, “Rigoletto”, auf DVD “Macbeth”), es ist aber zu hoffen, daß aus diesem traurigen Anlaß (wie so oft) der eine oder andere Mitschnitt publiziert wird.

Wenn man sich Kostas Paskalis in Erinnerung ruft, dann hat man eine kräftige, etwas rauh timbrierte Stimme im Ohr, die aber auch schmeicheln konnte, optisch einen ” good looking man” und einen starken Gestalter auf der Bühne.

Ganz großartig waren sein Renato in “Maskenball” und Macbeth, nicht minder eindrucksvoll sein Rigoletto, Scarpia und Germont. Sämtliche seiner Rollengestaltungen waren stets bis in kleinste Detail ausgefeilt, und als zusehender Zuhörer war man immer angespannt und neugierig auf neue Facetten in Gesang und Rollenbild. Die heute so oft gebräuchliche Beschreibung ” Singschauspieler” hat bei Kostas Paskalis voll zugetroffen, und das zu einer Zeit, wo das noch wenig verlangt und erwartet worden ist. Auch sein Ensemblegeist und seine Treue zu den Opernhäusern, die sein Karriere prägten, wurden sehr geschätzt. Wien hatte hier besonders profitiert, den er sang mehr als zwanzig Jahre in 640 Aufführungen im Haus am Ring. Auch an der Volksoper war er sehr oft zu hören.

Meist bringt man Kostas Paskalis, der auch den Kammersängertitel verliehen bekommen hatte, mit Bösewichtern, Helden oder schwierigen Persönlichkeiten des Opernrepertoires in Verbindung, dabei ist es ihm aber auch ausgezeichnet gelungen spritzige , humorvolle Rollen zu gestalten. Da wäre einerseits der “Barbier von Sevilla” zu erwähnen, andererseits “Schwanda, der Dudelsackpfeiffer” von J. Weinberger, ein ganz liebenswerte Buffooper, die für einen vielseitigen Künstler eine große Herausforderung war. Dieses Werk wurde an der Volksoper aufgeführt, und wie immer, wenn ich von einem Werk/Künstler begeistert bin, habe ich mir einige Aufführungen davon angesehen).

Nach dem Abschied von der Bühne leitete Kostas Paskalis einige Jahre mit viel Engagement die Oper von Athen und war als Lehrer bemüht, seine Gesangskultur weiter zu geben und junge Künstler zu fördern. Die letzten Jahre waren jedoch durch Krankheit geprägt, und Aktivitäten gab es kaum noch.

Den Musikliebhabern und Freunden von Kostas Paskalis bleibt in Dankbarkeit die Erinnerung an schöne und interessante Stunden im Operngeschehen…. “Und die Erinnerung ist ein Paradies, aus dem man nicht vertrieben werden kann”. (dieser Spruch, den meine Mutter vor vielen Jahren auf einer kleinen Holztafel geschenkt bekommen hatte, welche nun in meinem Besitzt, ist kommt mir bei solchen und ähnlichen Anlässen immer wieder in den Sinn).

(край на цитата)

Превод:

Портал “mittelloge.de”
16 февруари 2007 г.

Автор Е.Х. (инициали)

IN MEMORIAM КОСТАС ПАСКАЛИС

Миналия петък, 9 февруари 2007 г., баритонът с голямо сърце за Виена почина в гръцката си родина на 78 години след дълги страдания.

Много приятели сега скърбят за загубата на този велик певец, който имаше перфектна кариера. Едва ли някой певец може да излезе на сцената в главна роля на 21 години, още по-малко баритон и още по-малко от „Риголето“. И все пак това е началото на кариерата на Костас Паскалис

Роден в Левадия близо до Делфи през 1929 г., той учи пиано и композиция в Музикалната консерватория и всъщност иска да стане диригент. Освен това взема уроци по пеене и след това пее в хора на Атинската опера. И именно там се състоя дебютът му като солист в ролята на Риголето, тъй като замисленият баритон внезапно отпадна и начинанието се превърна в сензационен успех със старта на стръмна кариера, която бързо отведе в чужбина. Първите му ангажименти го отвеждат в Москва и Берлин, а през 1958 г. попада във Виена.

Тук той дебютира като Ренато в “Бал с маски”, а Виена се превръща във фиксирана точка в певческата му кариера в продължение на две десетилетия. Международният успех е неизбежен и той пее в MЕТ в Ню Йорк, както и в Глайндбърн във Великобритания, в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лонод, в Париж, Брюксел и Рим.

В допълнение към класическия репертоар като Маркиз Поза в „Дон Карлос“, в “Силата на съдбата”, в ролите на Граф Луна, Ескамилио, Амонасро, Тонио в “Палячи”, Алфио в “Селска чест” и Жерар в “Андре Шение”, Костас Паскалис участва също при премиерата на съвременната опера „Die Bassariden“ от немския композитор Ханс Вернер Хенце на фестивала в Залцбург сред основните интерпретатори, а вокалното му изпълнение е особено подчертано тук и това също е подчертано отново в компактдиска с това изпълнение, който е издаден преди време.

За съжаление съществуват сравнително малко записи с артиста („Кармен“, „Риголето“, на DVD „Макбет“), но се надяваме, че един или два записа ще бъдат публикувани по този тъжен повод (както често се случва).

Когато мислите за Костас Паскалис, ще чуете силен, донякъде груб глас, който също може да бъде ласкателен, визуално „добре изглеждащ мъж“ и силен дизайнер на сцената.

Неговият Ренато в „Бал с маски” и Макбет бяха абсолютно страхотни, а неговите Риголето, Скарпия и Жермон бяха не по-малко впечатляващи. Всичките му интерпретации на роли винаги са били изпипани до най-малкия детайл и като гледащ слушател винаги сте били напрегнати и любопитни за нови аспекти в пеенето и представянето на ролите. Толкова често използваното днес описание “пеещ актьор” е напълно вярно за Костас Паскалис и то във време, когато това все още е малко търсено или очаквано. Неговият ансамблов дух и лоялността му към оперните театри, които оформят кариерата му, също са високо ценени.

Виена особено се възползва от това, тъй като той пее в 640 представления във Виенската държавна опера в продължение на повече от двадесет години. Той можеше да бъде чут много често и във „Фолксопер“ – Народната опера.

Костас Паскалис, който също е удостоен с титлата „Kammersänger“, обикновено се свързва със злодеи, герои или трудни личности в оперния репертоар, но той също успява отлично да създаде живи, хумористични роли. От една страна трябва да се спомене „Севилският бръснар“, а от друга – „Шванда, гайдарят“ от Й. Вайнбергер, една много симпатична „буфо“-опера, която е голямо предизвикателство за един многостранен артист. Това произведение е изпълнено в „Народната опера“ и както винаги, когато съм ентусиазиран от дадено произведение или от даден артист, гледам няколко пъти съответното изпълнение.

След като напуска сцената, Костас Паскалис ръководи Атинската опера с голям ангажимент в продължение на няколко години и като преподавател се опита да предаде своята певческа култура и да популяризира млади артисти. Последните години обаче бяха белязани от болести и той почти нямаше активност.

Меломаните и приятелите на Костас Паскалис остават благодарни за спомена за красивите и интересни часове в операта… “А паметта е рай, от който човек не може да бъде изгонен.” (Тази поговорка, която майка ми получи като подарък преди много години върху малка дървена плочка, която сега е у мен, винаги ми идва на ум при такива и подобни поводи).

Е.Х.

(край на превода)

При подготовка на тази статия аз се ориентирах специално на изявите на Костас Паскалис във Виенската държавна опера, влизайки в нейния архив. По-горе става въпрос за около 600 изяви. Оказа се, че той е играл общо в 29 опери, в някои от тях в по две роли, както при „Андре Шение“, „Кармен“, „Вълшебната флейта“ и други. В някои опери играе централни роли, в други – по-малки, особено при двойните роли. По-долу в статията ще дам подробности, но нека още тук изложа целия списък от ролите му във Виена:

Vorstellungen mit Kostas Paskalis

A Midsummer Night’s Dream

Demetrius | 1 Vorstellung | 12.05.1963

Aida

Amonasro | 16 Vorstellungen | 19.02.1959–09.09.1975

Andrea Chénier

Pietro Fléville | 9 Vorstellungen | 26.06.1960–25.09.1961

Andrea Chénier

Carlo Gérard | 3 Vorstellungen | 25.03.1963–11.02.1965

Ariadne auf Naxos

Harlekin | 24 Vorstellungen | 21.11.1962–04.06.1973

Carmen

Moralès | 4 Vorstellungen | 28.04.1962–02.02.1963

Carmen

Escamillo | 35 Vorstellungen | 05.09.1963–02.02.1980

Cavalleria rusticana

Alfio | 47 Vorstellungen | 14.02.1960–29.06.1979

Der arme Matrose

Sein Freund | 4 Vorstellungen | 02.10.1970–11.10.1970

Die Zauberflöte

Zweiter Priester | 6 Vorstellungen | 30.05.1962–25.09.1962

Die Zauberflöte

Vierter Priester | 6 Vorstellungen | 30.05.1962–25.09.1962

Don Carlo (Ital.)

Rodrigo | 45 Vorstellungen | 28.01.1959–08.06.1978

Don Giovanni

Masetto | 29 Vorstellungen | 14.09.1959–18.03.1964

Don Giovanni

Don Giovanni | 10 Vorstellungen | 07.09.1973–04.06.1979

Faust

Valentin | 16 Vorstellungen | 23.02.1963–27.06.1973

Fidelio

Erster Gefangener | 4 Vorstellungen | 25.05.1962–19.06.1963

Il barbiere di Siviglia

Figaro | 16 Vorstellungen | 27.04.1974–15.04.1978

Il trovatore

Graf von Luna | 19 Vorstellungen | 03.03.1965–06.06.1973

Iphigénie en Tauride

Orest | 6 Vorstellungen | 03.03.1970–02.05.1972

L’ incoronazione di Poppea

Ottone | 3 Vorstellungen | 01.02.1969–11.02.1969

La Bohème (Puccini)

Marcello | 26 Vorstellungen | 01.11.1961–26.06.1979

La forza del destino

Don Carlos de Vargas | 33 Vorstellungen | 22.12.1960–13.09.1978

La traviata

Giorgio Germont | 45 Vorstellungen | 24.02.1959–05.06.1978

Macbeth

Macbeth | 8 Vorstellungen | 29.05.1970–24.06.1972

Madama Butterfly

Sharpless | 49 Vorstellungen | 06.03.1960–20.05.1986

Manon Lescaut

Lescaut | 4 Vorstellungen | 29.10.1964–20.11.1964

Otello

Jago | 4 Vorstellungen | 02.02.1975–06.02.1976

Pagliacci

Tonio (Taddeo) | 14 Vorstellungen | 12.03.1959–01.02.1970

Pagliacci

Silvio | 26 Vorstellungen | 16.11.1960–12.03.1971

Parsifal

2. Gralsritter | 8 Vorstellungen | 01.04.1961–29.03.1964

Rigoletto

Rigoletto | 32 Vorstellungen | 07.11.1958–21.09.1978

Tosca

Baron Scarpia | 38 Vorstellungen | 29.04.1967–01.02.1980

Turandot

Ping | 26 Vorstellungen | 22.06.1961–01.06.1969

Un ballo in maschera

René Ankarström | 32 Vorstellungen | 06.10.1958–06.06.1979

(край на цитата)

При някои изяви Костас Паскалис е имал съвместни участия и с български певци. Не е лесно в 600 спектакъла при прегледа им в архива да се попадне на тях, но аз имах късмет и открих такива. Цитирам два примера с Николай Гяуров и с Любомир Бодуров:

Севилският бръснар (с Николай Гяуров в ролята на Дон Базилио):

Besetzung | 27.04.1974

Dirigent	Anton Guadagno
Inszenierung	Günther Rennert
Bühnenbild und Kostüme	Alfred Siercke
Choreinstudierung	Harald Goertz
Graf Almaviva	Renzo Casselato
Bartolo	Enrico Fissore
Rosina	Sona Ghazarian
Figaro	Kostas Paskalis
Basilio	Nicolai Ghiaurov
Fiorello	Reid Bunger
Ambrogio	Nikolaus Simkowsky
Marcellina (Berta)	Stefania Malagu
Ein Offizier	Siegfried Rudolf Frese

…..

Кармен (с Любомир Бодуров в ролята на Дон Хосе)

Besetzung | 05.09.1963

Musik	Georges Bizet
Dirigent	Miltiades Carydis
Inszenierung	Josef Gielen
Bühnenbilder und Kostüme	Georges Wakhevitsch / Wakhewitsch
Choreographie	Erika Hanka
Einstudierung der Chöre	Richard Rossmayer
Regie	Josef Witt
Carmen	Biserka Cvejic
Don José	Ljubomir Bodurov
Escamillo	Kostas Paskalis
Micaëla	Gerda Scheyrer
Frasquita	Lotte Rysanek
Mercédès	Margareta Sjöstedt
Zuniga	Frederick Guthrie
Moralès	Siegfried Rudolf Frese
Remendado	Murray Dickie
Dancairo	Harald Pröglhöf
Lillas Pastia	Franz Klos / Kloß

(край на цитата)

Сега ще изложа данни от биографията и творческия път на Костас Паскалис.

Костас Паскалис (на латиница: Kostas Paskalis, на гръцки Κώστας Πασχάλης), роден на 1 септември 1929 г. в Ливадия (на гръцки: Λιβαδειά), град в Гърция с население около 22 хиляди жители (според данни от 2011 г.), починал на 9 февруари 2007 г. в Атина, е гръцки оперен певец. В десетилетията между 1960 и края на 1970 е считан за един от най-добрите баритони в световен мащаб. През последните години на живота си Костас Паскалис живее не далеч от Атина – в град Кифисиа (на гръцки: Κηφισιά), живописен град в района на Атинската метрополия с население около 65 хиляди жители.

Преди да се посвети на вокалното изкуство той учи пиано в Атинската консерватория, но едновременно с това взема уроци и по вокално изкуство. Пее в хора на Гръцката национална опера и дебютира там през 1951 г. в ролята на Риголето в едноименната опера от Верди, която роля остава една от най-добрите в цялата му кариера.

През 1958 г. започва международната му кариера – първо на сцената на Виенската държавна опера в ролята на Ренато в операта „Бал с маски“ от Верди. В този оперен театър той пее близо 25 години в 600 спектакъла (писах по горе подробно за това) в най-разнообразен репертоар, но е особено добър в роли от опери на Верди, като Риголето, Макбет и Яго в операта „Отело“. През 1964 г. участва за пръв път на Музикалния фестивал в Глайндбърн във Великобритания, през 1969 г. дебютира на сцената на Ковънт Гардън в Лондон.

През 1966 г. той има особено важно участие в ролята на Pentheus в съвременната опера „Die Bassariden“ от немския композитор Ханс Вернер Хенце (Hans Werner Henze), роден през 1926 г., починал през 2012 г. Тази опера от този особено известен немски композитор с голямо и разнообразно творчество (малко познат в България) е написана върху сюжет от трагедията „Die Bakchen“ (на български език „Вакханки“)от гръцкия писател Еврипид.

„Вакханки“ (на гръцки: Βάκχαι) е древногръцка трагедия – една от последните творби на атинския поет и драматург Еврипид. Създадена е през 405 г. пр.н.е., когато той е в изгнание в двора на македонския цар Архелай. Трагедията е поставена след смъртта на поета. Сюжетът ѝ е свързан с мита за Дионис и навлизането на неговия култ в елинските земи. Той е част от Тиванския митологичен цикъл. Съдържа в себе си историята за утвърждаването на атическата драма в нейните три разклонения – трагедия, комедия, драма на сатирите.

В тази изключително силна и интересна роля Костас Паскалис дебютира на Музикалния фестивал в Залцбург при премиерата на операта през 1967 г., също и при премиерата й на Миланската Скала през същата година. Мисля си, твърде големия му успех се дължи и на това, че самият той е от Гърция, има изключително харизматична осанка и с прекрасния си баритонов глас е бил особено подходящ за тази „антична гръцка роля“.

Цитирам един забележителен запис на операта „Die Bassariden“ през 1967 година в Залцбург:

6. August 1966 – Christoph von Dohnányi (Dirigent), Wiener Philharmoniker, Chor der Wiener Staatsoper.
Loren Driscoll (Dionysos), Kostas Paskalis (Pentheus), Peter Lagger (Kadmos), Helmut Melchert (Teiresias/Kalliope), William Dooley (Hauptmann/Adonis), Kerstin Meyer (Agaue/Venus), Ingeborg Hallstein (Autonoe/Proserpina), Vera Little (Beroe).
Mitschnitt der Uraufführung; live aus Salzburg; deutsche Fassung.
Orfeo C 6050321 (2 CDs).[

(край на цитата)

Освен в споменатите по-горе роли в опери от Верди, Костас Паскалис играе в редица други роли от предкласика, класика, италиански и френски опери от стила веризмо и такива от съвременни автори. Ето някои от тези роли: Барнаба, Алфио, Тонио, Скарпия, Ескамилио, Шарплес и десетки други. Много от тези роли се виждат в големия списък от негови роли на сцената на Виенската държавна опера, които изброих по-горе.

Освен в цитираните по-горе оперни театри, Костас Паскалис гастролира в редица други такива, като в Римската опера и други в Италия, Държавните опери в Мюнхен, Хамбург и Берлин в Германия, Театър „La Monnaie“ в Брюксел, Оперните театри в Москва и Санкт Петербург (тогава Ленинград) и много други.

Особено впечатлителни са гастролите на Костас Паскалис в МЕТ в Ню Йорк – общо 17 на брой, където той има своя дебют на 17 февруари 1965 г. в ролята на Дон Карло в операта „Силата на съдбата“ от Верди.

Цитирам списък на всички негови изяви на тази сцена:

[Met Performance] CID:201300
La Forza del Destino {121}
Metropolitan Opera House; 02/17/1965
Debut: Kostas Paskalis

[Met Performance] CID:210820
Inno delle Nazioni {1} Macbeth {25}
Festival Field, Newport, Rhode Island; 08/17/1967
Verdi Festival at Newport

[Met Performance] CID:210870
Metropolitan Opera Premiere
I Vespri Siciliani {1}
Festival Field, Newport, Rhode Island; 08/23/1967

[Met Performance] CID:227020
Faust {638}
Metropolitan Opera House; 09/22/1971

[Met Performance] CID:227100
Faust {639}
Metropolitan Opera House; 09/30/1971

[Met Performance] CID:227140
Faust {640}
Metropolitan Opera House; 10/4/1971

[Met Performance] CID:228410
La Forza del Destino {150}
Metropolitan Opera House; 02/7/1972

[Met Performance] CID:228460 Opera News 1 Opera News 2
La Forza del Destino {151}
Metropolitan Opera House; 02/12/1972
Broadcast

[Met Performance] CID:228590
Falstaff {108}
Metropolitan Opera House; 02/25/1972
Debut: Christoph Von Dohnányi

[Met Performance] CID:228650
Falstaff {109}
Metropolitan Opera House; 03/2/1972

[Met Performance] CID:228700
Falstaff {110}
Metropolitan Opera House; 03/7/1972

[Met Performance] CID:228900
Falstaff {113}
Metropolitan Opera House; 03/27/1972

[Met Performance] CID:228960 Opera News
Falstaff {114}
Metropolitan Opera House; 04/1/1972
Broadcast

[Met Performance] CID:243110
Il Barbiere di Siviglia {363}
Metropolitan Opera House; 10/23/1975
Debut: Costanza Cuccaro
Review

[Met Performance] CID:243190
Il Barbiere di Siviglia {364}
Metropolitan Opera House; 10/31/1975

[Met Performance] CID:243270
Il Barbiere di Siviglia {365}
Metropolitan Opera House; 11/8/1975

[Met Performance] CID:243350
Il Barbiere di Siviglia {366}
Metropolitan Opera House; 11/15/1975

(край на цитата)

Както виждаме, участия в 6 опери, а именно: „Силата на съдбата“ от Верди (3 участия), „Макбет“ от Верди (1 участие), „Сицилиански вечерни“ от Верди (1 участие), „Фауст“ от Гуно (3 участия), „Фалстаф“ от Верди (5 участия) и „Севилският бръснар“ от Росини (4 участия).

Цитирам съставите на артистите при дебюта на 17 февруари 1965 г. и при последното участие на Костас Паскалис на 15 ноември 1975 г.:

Metropolitan Opera House February 17, 1965LA FORZA DEL DESTINO {121} Giuseppe Verdi--Francesco Maria Piave Leonora.................Gabriella Tucci Don Alvaro..............Franco Corelli Don Carlo...............Kostas Paskalis[Debut] Padre Guardiano.........Cesare Siepi Preziosilla.............Joann Grillo Fra Melitone............Elfego Esparza Marquis de Calatrava....Louis Sgarro Curra...................Carlotta Ordassy Trabuco.................Andrea Velis Surgeon.................Robert Goodloe Conductor...............Martin Rich

…..

Metropolitan Opera House November 15, 1975IL BARBIERE DI SIVIGLIA {366} Figaro..................Kostas Paskalis[Last performance] Rosina..................Costanza Cuccaro [Last performance] Count Almaviva..........Douglas Ahlstedt Dr. Bartolo.............Fernando Corena Don Basilio.............Jerome Hines Berta...................Shirley Love Fiorello................Robert Goodloe Sergeant................Robert Schmorr Ambrogio................Peter Sliker Conductor...............John Nelson

(край на цитата)

Както виждаме, при дебюта му негови партньори са световно известни певци, между които Габриела Тучи, Франко Корели и Чезаре Сиепи. И за тримата съм писал статии във връзка с техни рождени дни.

Една интересна подробност: както писах по-горе, на сцената на Виенската държавна опера Костас Паскалис е имал съвместни изяви с Николай Гяуров и Любомир Бодуров. Тук в МЕТ той има обща изява с певицата Райна Кабаиванска в операта „Фауст“ от Гуно. Както знаем, Райна Кабаиванска има също изяви в този оперен театър и в ролята на Маргерите е имала огромен успех. При подготовка на статията ми за Костас Паскалис и оглеждане на съставите при „Фауст“ открих, че в един от трите спектакъла на „Фауст“ с участие на Паскалис двамата са имали обща изява – той играе в ролята на Валентин, брат на Маргерите. Цитирам състава при тази изява:

(Заедно с Райна Кабаиванска):

Metropolitan Opera House September 22, 1971FAUST {638} Gounod-Barbier/Carré Faust...................Franco Bonisolli Marguerite..............Raina Kabaivanska Méphistophélès..........Giorgio Tozzi Valentin................Kostas PaskalisSiebel..................Frederica von Stade Marthe..................Batyah Godfrey Ben-David Wagner..................Russell Christopher Conductor...............Alain Lombard

(край на цитата)

Прекрасни солисти – освен двамата, Франко Бонисоли е Фауст, Мефистофел е Джорджо Тоци, Зибел е легендарната Фредерика фон Стаде – големи оперни имена в тази епоха.

(край на бележките за участия на Костас Паскалис във Виена и Ню Йорк)

Музикалните критици често отбелязват, че Костас Паскалис е особено добър в италианския драматичен жанр, примерно в ролите на Маркиз Поза в „Дон Карлос“, Граф Луна в „Трубадур“, Риголето и Набуко в едноименните опери – всички от Верди, както и като Скарпия в „Тоска“ от Пучини и Тонио в „Палячи“ от Леонкавало.

Те пишат също за това, че „той притежава тъмен добре тембриран глас, особено изразителен в средния регистър, с малки форсирания при високите тонове. Някои технически трудности се компенсират чрез импозантното му драматично представяне и отлично тълкуване на нюансите в играните роли“. Но в същото време се изтъква, че „мощният му гласов орган не е бил достатъчно подвижен при „Дон Жуан“ от Моцарт – една от ролите, които Паскалис често играе, както и тази на Ескамилио в „Кармен“ от Бизе – една от най-важните му роли, в която не е достатъчно добър в ниския регистър“. Всички тези малки неприятности обаче „се компенсират чрез неговото импозантно драматично представяне и отлично тълкуване на нюансите в играните роли ...“.

Цитирам още някои допълнения към биографията и творческия път на Костас Паскалис.

Наред с активната си дейност в Европа, той гостува често и в Америка. Особено голям успех той има в ролята на Алфонсо при сензационното концертно изпълнение на „Лукреция Борджия“ от Доницети като партньор на Монсерат Кабайе в „Карнеги Хол“ в Ню Йорк през 1965 г. Наред с изявите му в МЕТ, за които стана въпрос по-горе, той има редица изяви в оперните театри в Сан Франциско, Ню Орлиънс, Хюстън и другаде.

Още по време на вокалната си кариера, а след края й около 1985 г. Костас Паскалис започва да се занимава активно и с вокална педагогика преди всичко във Виена. През годините от 1988 до 1990 е артистичен директор на Гръцката национална опера в Атина.

Наред с активната си вокална дейност той прави и редица музикални записи за различни фирми. През годините 1969-1970 участва в един прочут запис на „Кармен“ с участието на Грейс Бъмбри, Йон Викерс, Мирела Френи и Виорика Кортес с диригент Рафаел Фрюбек де Бургос за фирмата EMI в Германия. Същия албум е преиздаден през 1972 г. във Великобритания.

Цитирам един непълен списък на музикални албуми с участия на Костас Паскалис:

Amilcare Ponchielli / Rysanek, Tagliavini, Paskalis, Randova, G. Patanè* ‎– La Gioconda

Label:

Myto Records ‎– 2 MCD 992.205 , Format: 2 × CD, Album, Land: Croatia

Veröffentlicht: 1999 Genre: Classical Stil: Opera

………

Giacomo Puccini, Jurinac, Lorenzi, Paskalis, Klobučar ‎– Madama Butterfly

Label:

Myto Records ‎– 2 MCD 021.254 , Format: 2 × CD, Album, Land: Croatia

Veröffentlicht: 2002 Genre: Classical Stil: Opera

…….

Donizetti* – Montserrat Caballe, Vanzo, Paskalis, Berbie, Perlea* ‎– Lucrezia Borgia

Label: Standing Room Only ‎– SRO-801-2 Serie: 800 Series – Format: 2 × CD, Reissue, Remastered Land: US Veröffentlicht: хххх Genre: Classical Stil: Romantic, Opera

(край на цитата)

В някои източници за Костас Паскалис са дадени повече сведения за дискографията му. Така в такъв на немски език се дава следната информация:

Diskografie

Bizet: Carmen mit Grace Bumbry und Jon Vickers, Leitung: Rafael Frühbeck de Burgos (CD)
Verdi: Macbeth mit Josephine Barstow, Leitung: John Pritchard (Video)
Verdi: Rigoletto mit Luciano Pavarotti, Leitung: Carlo Maria Giulini (CD)

(край на цитата)

И накрая – няколко думи за личния живот на Костас Паскалис. Той е оженен до смъртта си с певицата Марина Криловичи (Marina Krilovici) – сопран. Живял е преди всичко във Виена, но по-късно и до края на живота си – в град Кифисиа (на гръцки: Κηφισιά), живописен град в района на Атинската метрополия.

След приключване на активната си вокална кариера Костас Паскалис е дал едно интересно интервю по време, когато е в Гърция и е бил посетен от музикалната журналистка Бетина Мара, с която разговаря по най-различни въпроси на кариерата си и за странични неща. Интервюто е на английски език, ще го цитирам в превод на немски език, а после ще дам превод на българсик език.

Портал „Seen and Heard International“

(MusicWeb's Live Opera Concert and Recital Reviews)

Bettina Mara

(ohne Datum)

„Diese neue Macbeth-Produktion (in Glyndebourne) … ist einzigartig dank der wahrhaft brillanten Leistung eines Künstlers: Kostas Paskalis in der Titelrolle. Sein Bariton ist von scheinbar endloser Kraft, bemerkenswerter Kontinuität und Präzision. Hier ist eine Stimme, die Metall enthält, und ihr Besitzer weiß, wie er es künstlerisch und geschmackvoll, mit Sensibilität und Intensität gleichermaßen einsetzen kann. Sie strahlt eine Noblesse aus, die ans Göttliche grenzt …“

Mit diesem Lob überschüttete Kostas Paskalis die Sunday Times im Juni 1964 nach seinem Debüt in Glyndebourne. Der legendäre griechische Bariton, einer der gefragtesten Bariton der Welt in den 60er und 70er Jahren, wird am 1. September 77 Jahre alt. Heute ist er ^als Sänger im Ruhestand, aber als Gesangslehrer aktiv. Er lebt in einem gemütlichen Vorort im Norden Athens, wo er mit Bettina Mara über seine Karriere, seine Lehrtätigkeit und die Opernkunst seines Landes sprach .

– Herr Paskalis, Sie werden bei Wikipedia als griechisch-österreichischer Opernsänger geführt….?!

– Ja, das ist ziemlich amüsant und zweifellos eine Folge meiner vielen Jahre an der Wiener Staatsoper, aber obwohl mir die österreichische Regierung den Titel eines Kammersängers verliehen hat , besitze ich nicht die österreichische Staatsbürgerschaft und in meinen Adern fließt nichts anderes als griechisches Blut. Ich wurde in Levadia geboren – in der Nähe von Delphi, wie ich für diejenigen, die sich mit der griechischen Geographie nicht so gut auskennen, immer hinzufüge –, aber meine Kindheit und prägenden Jahre verbrachte ich in Athen. Mit Musik kam ich zum ersten Mal in der Kirche in Berührung, als Mitglied des Knabenchors der Athener Metropolis-Kathedrale, die so etwas wie das griechische Äquivalent der Wiener Sängerknaben ist. Mein Vater sorgte dafür, dass ich so viel wie möglich mit klassischer Musik in Berührung kam, was im Griechenland jener Zeit (und, möchte ich hinzufügen, auch heute noch) keine Selbstverständlichkeit war. Er schickte mich daraufhin auf das Athener Konservatorium, wo ich zunächst Klavier studierte. Zuerst wollte ich Dirigent werden! Später, noch vor meinem Gesangsdiplom, sang ich im Chor der Griechischen Nationaloper (GNO). Eines Tages erkrankte plötzlich ein Solist und das war das Jahr 1951, in dem ich mit 21 Jahren als Rigoletto mein GNO-Debüt gab .

– War dies der Beginn einer lebenslangen Vorliebe für Verdi-Rollen?

– In gewisser Weise vielleicht, obwohl ich natürlich viel mehr als nur Verdi sang: das gesamte italienische Repertoire und auch viele andere Rollen. Als beispielsweise 1958 der Wiener Agent Vladarski in Athen war, um sich Fidelio im antiken Herodes-Atticus-Theater am Fuße der Akropolis anzusehen, trat ich zufällig als Orest in Glucks Iphigenie auf Tauris im GNO auf und wurde von ihm „entdeckt“. Bald darauf folgte mein Debüt an der Staatsoper in Wien in Un Ballo in Maschera – eine große Herausforderung für mich, nicht zuletzt in sprachlicher Hinsicht, da ich bis dahin alle meine Rollen auf Griechisch gelernt hatte – zusammen mit Nilsson, Di Stefano und unter der Leitung meines Landsmannes Dimitris Mitropoulos, was ein Glücksfall war. Er ist der Dirigent, den ich im Laufe meiner Karriere am meisten schätzen gelernt habe, obwohl oder vielleicht gerade weil er im Umgang mit Sängern recht unverblümt war – ich erinnere mich noch, wie er einmal einem berühmten Kollegen, der sich nicht richtig auf eine Probe vorbereitet hatte, sagte: „Bei den Gagen, die sie dir zahlen, kannst du dir doch sicher einen Begleiter leisten, der dir deinen Part beibringt!“. Jedenfalls bot mir Karajan dann einen Vertrag in Wien an, zunächst für drei Jahre, und der Rest ist Geschichte. Ich blieb 25 Jahre und gab allein in Wien rund 650 Aufführungen, ganz zu schweigen von vielen weiteren in Deutschland, in Italien an der Mailänder Scala und anderswo, sowie in ganz Europa und in den USA.

– Anlässlich Ihres Glyndebourne-Debüts als Macbeth schrieb ein Kritiker, dass Sie dank einer ausdrucksstarken Stimme und einem tiefen Verständnis Ihrer Rolle zeigen konnten, wie sehr Verdis Musik Shakespeares Drama bereichert – oder so ähnlich. War dies Ihre Lieblingsrolle oder Ihre erfolgreichste? Gibt es noch andere, die Sie gern gesungen hätten? Und wie sehr haben Sie sich mit der Arbeit zeitgenössischer und griechischer Komponisten beschäftigt?

– Es ist schwer zu sagen, welche meine Lieblingsrolle war, aber ich mag auf jeden Fall die Rolle sehr, mit der man mich gerne identifiziert und in der ich 1964 in Glyndebourne debütierte – einem Festival, das weit mehr tut, als nur Stars zu bewirten, was ein sehr lobenswerter Aspekt ist. Etwas gewöhnungsbedürftig war dort der Alkoholgeruch des Publikums, der nach der Pause Richtung Bühne wehte… Rudolf Bing hörte mich dort singen, was im folgenden Jahr zu meinem ersten Auftritt in New York an der Met führte, in La Forza del Destino , neben Franco Corelli und Cesare Siepi, gefolgt von Engagements an fast allen anderen großen Opernhäusern der USA. Ich kann wahrlich nicht sagen, dass es Rollen gab, die ich aus Mangel an Gelegenheiten nicht gesungen hätte, im Gegenteil, ich konnte mir ein sehr breites Repertoire aufbauen – manche würden das heute als altmodischen Allround-Sänger bezeichnen, aber meiner Meinung nach gibt es viele, die davon durchaus profitieren könnten, nicht zuletzt motivierend. Und als ich dann gebeten wurde, in Santa Fe in Hans-Werner Henzes Bassarides – die Uraufführung dieses Werks 1966 ist wahrscheinlich meine bekannteste Begegnung mit zeitgenössischer Musik – auf Englisch zu singen, nachdem ich es auf Deutsch und Italienisch gesungen hatte, lehnte ich ab, es reicht! Die Opern der griechischen Komponisten Pavlos Carrer und Spyros Samaras aus dem 19. ^Jahrhundert , die erst vor kurzem „ausgegraben“ und seitdem gelegentlich hier in Griechenland aufgeführt wurden, waren damals noch unbekannt, aber Manolis Kalomiris‘ (1883-1962) Der Ring der Mutterist eine bemerkenswerte griechische Oper, in der ich das Glück hatte, mitspielen zu dürfen. Außerdem habe ich 1965 „Trauer um Ignacio“ aufgenommen, ein Gedicht von Garcia Lorca, das vom zeitgenössischen griechischen Komponisten Stavros Xarhakos vertont wurde; der Erzähler auf dieser Aufnahme ist der Schauspieler Manos Katrakis, der auch auf der Originalaufnahme von Mikis Theodorakis’ „Axion Esti“ die Gedichte des Nobelpreisträgers Odysseas Elytis gelesen hat .

Was hielten Sie von der jüngsten Wiederaufnahme der Visconti-Produktion von Don Carlo in der Athener Konzerthalle? Sie gehörten zur Besetzung der Originalproduktion in Rom im Jahr 1965, die gleichzeitig Ihr Debüt an der Opera di Roma war, mit vielen Prominenten im Publikum, darunter Alain Delon, der bald darauf in Viscontis Film „Der Fremde“ mitspielen sollte. Die Aufführungen waren alle ausverkauft, obwohl die Kartenpreise bei etwa 40.000 Lire lagen – ein Vermögen zu dieser Zeit – und die italienische Presse die Produktion kritisierte und sie als verschwenderisch und pompös bezeichnete, aber Sie erhielten viel Lob für Ihr brillantes Debüt als Rodrigo !

– Meiner Meinung nach war die Athener Produktion einfach zu lang, und ich war nicht der Einzige, der das dachte, wie es das Schicksal fast jeder Aufführung ist, die bis 1.30 Uhr morgens dauert. In Rom war der Umbau der Bühnenbilder, obwohl sie in beiden Fällen ziemlich gleich waren, bei weitem nicht so zeitaufwändig, in Athen gab es einfach zu viele Pausen, kurze und lange, so dass die Musik irgendwie keinen Sinn mehr ergab, obwohl einige bemerkenswerte Künstler mitwirkten, zum Beispiel Anthony Michaels-Moore als Rodrigo. Die neue Bühne der Athener Konzerthalle wird als eine der modernsten in ganz Europa gepriesen, aber anscheinend hat man noch nicht gelernt, sie angemessen zu nutzen. Die griechische Presse widmete der Eröffnung der neuen Tiefgarage der Konzerthalle viel mehr Aufmerksamkeit als der Oper selbst, was zeigt, wo in diesem Land die Prioritäten liegen.

– Sie waren von 1988 bis 1990 auch künstlerischer Leiter des GNO, wie war das?

– Das waren drei schwierige Jahre, auf die ich nicht so gern zurückblicke. Und ich besuche das GNO noch immer gelegentlich als Zuschauer, aber es ist meistens ziemlich enttäuschend. Unsere Regierung gewährt der Oper in diesem Land kaum Unterstützung, und es gibt wenig Interesse oder Verständnis für unsere Kunst. Das führt zu großer Ernüchterung bei jungen, vielversprechenden Sängern – und ich spreche hier nicht von unbefriedigenden Honoraren an, sondern von mangelnder künstlerischer Herausforderung – und in der Regel entscheiden sich diese Kollegen noch immer dafür, ihr Glück im Ausland zu suchen, so wie sie es zu meiner Zeit taten. Wenn sich seitdem etwas geändert hat, dann zum Schlechten. Natürlich bin ich nicht ganz unvoreingenommen, da ich selbst Opernsänger bin und glaube, dass meine Kunst mehr zu bieten hat als traditionelle griechische Bouzouki-Musik, aber es sollte doch möglich sein, dass populäre und klassische Musik nebeneinander existieren und die gleiche Unterstützung erhalten – die hier weit verbreitete Meinung, dass klassische Musik nur etwas für Intellektuelle und Hochschulabsolventen sei, ist schlicht falsch, insbesondere in einer Zeit, in der Oper dank moderner Produktionen und zeitgenössischer Werke weltweit zugänglicher geworden ist. Vielleicht würde es helfen, wenn wir Oper häufiger als „Musiktheater“ bezeichnen würden – die Griechen scheinen viel weniger davor zurückschrecken, klassisches Drama auszuprobieren als klassische Musik. Und wenn wir schon beim Thema sind: Ich stimme einigen Kollegen meiner Generation nicht zu, die die Übertitel, die heute in Theatern verwendet werden, ablehnen und sagen, sie seien wie Krücken für eine Generation von Sängern, die sich nicht die Mühe machen, an ihrer Diktion zu arbeiten. Im Gegenteil! Wir alle wissen, dass das Publikum auch früher nicht jedes Wort verstanden hat, und wenn die Oper keine Kunstform sein soll, die nur einem ausgewählten Publikum zugänglich ist, können wir nicht erwarten, dass die Leute mit dem Text vertraut sind, ganz zu schweigen von der Sprache, in der gesungen wird.

– Nachdem Sie auf der Bühne so viele verschiedene Rollen übernommen haben, wie sehen Sie Ihre aktuelle Rolle als Lehrer abseits der Bühne?

– Anfangs dachte ich, dass Unterrichten nichts für mich sei. Aber dann interessierte es mich immer mehr, und zwar gerade wegen der Probleme, bei denen ich sah, dass viele Schüler Hilfe brauchten. Natürlich beginnen junge Leute ihre Gesangsausbildung im Großen und Ganzen mit einer besseren musikalischen Grundlage als früher, als es üblich war, dass sich viele nur auf ihr Gehör verließen und keinerlei formale musikalische Ausbildung hatten. Und selbst diejenigen unter uns, die ein absolutes Gehör haben, wissen, dass ihr Gehör sie manchmal im Stich lässt und nie ganz so präzise ist, wie das, was ihr Auge auf dem Papier erkennen kann. Trotzdem sind Sänger nach wie vor die am wenigsten ausgebildeten Musiker. Immer wieder tauchen in meinen Meisterkursen Schüler auf, die wirklich keine Ahnung haben, was sie tun. Ich sage ihnen immer, dass man am Anfang viel Bescheidenheit an den Tag legen sollte: Auch ein gut vorbereiteter Sänger ist wie ein Erstklässler, wenn er zum ersten Mal vor Publikum auf die Bühne tritt, das heißt, er muss noch darauf vorbereitet werden, die Grundlagen, das ABC seines Fachs zu erarbeiten. Dazu gehört die Erkenntnis, dass die Stimme ein Musikinstrument ganz besonderer Art ist, das nicht nur zum Musizieren, sondern auch zum Sprechen, Lachen, Gähnen usw. geschaffen ist, ein Instrument, das nicht käuflich zu erwerben ist und nicht wie eine Geige oder ein Klavier an andere verliehen werden kann. Eine der wichtigsten Fähigkeiten, die Schüler erwerben müssen, ist die Fähigkeit, sich selbst und einander zuzuhören. Das ist etwas, was mir als Jurymitglied oft aufgefallen ist, zum Beispiel bei den Callas- oder Tschaikowsky-Wettbewerben, bei denen ich immer gerne mitmache, weil es mir ein Anliegen ist, die neue Generation von Sängern kennenzulernen. Für mich bedeutet Musik Kommunikation, sie ist eine internationale Sprache, und wer sie beherrscht, wird überall auf unserem Planeten verstanden – aber man muss sie natürlich erst sprechen lernen. Neben dem Gesang unterrichte ich auch Opernstudio-Klassen, und obwohl natürlich die Technik eines der Kernelemente dessen ist, was ich jungen Sängern zu vermitteln versuche, ist dies ein Aspekt, der sich über die Jahre nicht viel geändert hat.Während es bei der Rolleninterpretation auf der Bühne genau umgekehrt ist. Könnten wir Caruso heute noch live singen hören, hätten wir bei allem Respekt für seine hervorragende Technik wohl das eine oder andere an der Ausdruckskraft seiner Darbietung zu bemängeln.

– Bei einem Meisterkurs, den Sie im Mai in Athen abgehalten haben, waren Sie sehr offen, aber nie unfreundlich zu einigen der weniger vielversprechenden Schüler und haben auch gezeigt, dass Sie immer noch viel besser singen können, als die meisten Teilnehmer es sich je erhoffen könnten, insbesondere als Sie ihnen zeigten, wie man einen langen Ton interessanter klingen lässt …

– Ja, und es ist wichtig, auf diese Dinge hinzuweisen, denn nichts ist schlimmer als ein langweiliger Sänger! Ich versuche auch sicherzustellen, dass meine Schüler verstehen, wie wichtig die Artikulation ist. Sie müssen zuerst verstehen, was sie singen, und in der Lage sein, die Wörter richtig auszusprechen, mit den Akzenten auf den richtigen Silben, um beim Singen die richtige Wirkung zu erzielen. Ich war schon immer der Meinung, dass eine gute Artikulation beim Sprechen eine Voraussetzung für gutes Singen ist. Und natürlich bin ich nie unfreundlich zu Schülern, denn ich respektiere alle jungen Leute, die zu mir kommen, um sich beraten zu lassen – und ich habe immer gesagt, dass ein talentierter Künstler oft in der Lage ist, seine Nachteile in Vorteile umzuwandeln –, aber ich bin auch sehr ehrlich und werde nichts tolerieren, was nicht richtig oder nicht aufrichtig und echt ist. Falsett verkauft sich nicht, es ist eine Sache, die im Ladenregal liegen bleibt.

– Hätten Sie rückblickend gern etwas anders gemacht?

– Nein! Ich habe im Laufe meiner Karriere immer das getan, woran ich glaubte und was mir Befriedigung verschaffte, und außerdem war ich viel erfolgreicher, als ich es mir zu Beginn je hätte erhoffen können. Ich habe keine Geduld mit Leuten, die zurückblicken und sagen „was wäre, wenn…“ oder „wenn ich nur…“ – ich könnte nicht glücklicher sein mit dem, was ich erreicht habe!

(край на цитата)

Превод:

Международен портал „Видяно и чуто“. (Отзиви заопери, концерти и рецитали в MusicWeb)

Бетина Мара

(без дата) „Тази нова постановка на Макбет (в Глайндбърн)... е уникална благодарение на наистина брилянтното изпълнение на един артист: Костас Паскалис в главната роля. Неговият баритон е с привидно безкрайна сила, забележителна непрекъснатост и прецизност. Ето един глас, който съдържа метал и собственикът му знае как да го използва артистично и с вкус, с еднаква чувствителност и интензивност.Тойизлъчва благородство, което граничи с божественото…” „Sunday Times“ изсипа тази похвала през юни 1964 г.към Костас Паскалис след дебюта му в Глайндбърн. Легендарният гръцки баритон, един от най-търсените баритони в света през 60-те и 70-те години, става на 77 години на 1 септември 2006 г. Днес той е пенсиониран като певец, но активен като учител по пеене. Той живее в уютно предградие в северната част на Атина, където говори с Бетина Мара за кариерата си, преподаването си и оперното изкуство на страната си. - Г-н Паскалис, в Уикипедия сте записан като гръцко-австрийски оперен певец...?! - Да, това е доста забавно и несъмнено следствие от дългите ми години във Виенскатадържавна опера, но въпреки че австрийското правителство ме удостои със званието „Камерзенгер“, аз нямам австрийско гражданство и в мен тече нищо друго освен гръцка кръв във вените ми. Роден съм в Левадия - близо до Делфи, както винаги добавям за тези, които не са добре запознати с гръцката география - но моето детство и години на формиране преминаха в Атина. За първи път се докоснах до музиката в църквата, като член на момчешкия хор на катедралата на Атинската метрополия, който е като гръцкия еквивалент на Хора на виенските момчета. Баща ми се погрижи да бъда свързан скласическата музика колкото е възможно повече, което не беше даденост в Гърция по онова време (и, мога да добавя, дори и днес). След това ме изпрати в Атинската консерватория, където първоначално учих пиано. Първо исках да бъда диригент! По-късно, преди да получа дипломата си за пеене, пеех в хора на Гръцката национална опера (GNO). Един ден един солист внезапно се разболя и това беше годината 1951, когато направих своя дебют в „GNO“ на 21 години като Риголето. - Това ли беше началото на една доживотна любов към вердиевите роли?

- В известен смисъл може би, въпреки че, разбира се, пях много повече от Верди: целия италиански репертоар и много други роли. Например, през 1958 г., когато виенският агент Владарски беше в Атина, за да види „Фиделио“ в древния театър на Херод Атик в подножието на Акропола, аз случайно се появих като Орест в „Ифигения в Таврида“ от Глук в „GNO“ и бях „открит“ от него. Това скоро беше последвано от дебюта ми във Виенската държавна опера в „Бал с маски“ – голямо предизвикателство за мен, не на последно място от езикова гледна точка, тъй като дотогава бях научил всичките си роли на гръцки – заедно с Нилсон, Ди Стефано и под ръководството на моя сънародник Димитрис Митропулос, което беше късмет. Той е диригентът, който започнах да ценя най-много в хода на кариерата си, въпреки че, или може би защото, той беше доста откровен в отношенията си с певците - спомням си го как веднъж каза на известен колега, който не беше добре подготвен за дадена репетиция: „С хонорарите, които ви плащат, със сигурност можете да си намерите помощник, който да ви научи на вашата роля!“. Във всеки случай тогава Караян ми предложи договор във Виена, първоначално за три години, а останалото е история. Останах 25 години и изнесох около 650 представления само във Виена, да не говорим за много повече в Германия, в Италия в Миланската Скала и другаде, както и в цяла Европа и САЩ. - По повод дебюта ви вГлайндбърн като Макбет, критик написа, че благодарение на изразителния ви глас и дълбоко разбиране на ролята, виесте успели да покажете колко много музиката на Верди обогатява драмата на Шекспир - или нещо подобно. Това ли беше любимата ви роля или най-успешната? Има ли други, които бихте искали да изпеете? А колко сте изучавали творчеството на съвременни и гръцки композитори? - Трудно е да се каже коя беше любимата ми роля, но определено харесвам ролята, с която често ме идентифицират и в която дебютирах вГлайндбърн през 1964 г. - фестивал, който прави много повече от това просто да приема звезди, което е много похвален аспект. Миризмата на алкохол от публиката, носеща се към сцената след почивката, отне известно време за свикване... Рудолф Бинг ме чу да пея там, което доведе до първата ми поява в Ню Йорк в MЕТ през следващата година, в „Силата на съдбата“, заедно с Франко Корели и Чезаре Сиепи, последвани от ангажименти в почти всички други големи оперни театри в САЩ. Наистина не мога да кажа, че е имало роли, които не съм изпял поради липса на възможности, напротив, успях да изградя много широк репертоар - някои днес биха ме нарекли „старомоден всестранен певец“, но според мен има много певци, които определено могат да се възползват от този метод, не на последно място мотивиращ. И когато ме помолиха да пея в Санта Фе в „Басаридите“ на Ханс-Вернер Хенце - премиерата на това произведение през 1966 г. е може би най-известната ми среща със съвременната музика - на английски, след като я изпях на немски и италиански, отказах, това е достатъчно! Оперите от 19-ти век на гръцките композитори от 19-ти век Павлос Карер и Спирос Самарас, едва наскоро „открити“ и оттогава изпълнявани от време на време тук в Гърция, бяха неизвестни по онова време, но „Пръстенът на майката“ на Манолис Каломирис (1883-1962 г.) е забележителна гръцка опера, в която имах късмета да участвам. Записах също „Траур за Игнасио“ през 1965 г., поема от Гарсия Лорка, поставена с музика от съвременния гръцки композитор Ставрос Ксархакос; Разказвачът в този запис е актьорът Манос Катракис, който също чете стиховете на носителя на Нобелова награда Одисеас Елитис в оригиналния запис на „Axion Esti“ на Микис Теодоракис.

- Какво мислите за скорошното възобновяване на постановката на Висконти „Дон Карлос“ в Атинската концертна зала? Вие бяхте част от актьорския състав на оригиналната постановка в Рим през 1965 г., която беше и вашият дебют във Римската опера, с много знаменитости в публиката, включително Ален Делон, който скоро щеше да играе във филма на Висконти „Чужденецът“. Всички представления бяха разпродадени, въпреки че цените на билетите бяха около 40 000 лири - цяло състояние по онова време - и италианската преса критикува постановката, наричайки я пищна и помпозна, но вие получихте много похвали за блестящия си дебют като Родриго ! - Според мен атинската постановка просто беше твърде дълга и не бях единственият, който го смяташе, както е съдбата на почти всяко представление, което продължава до 1:30 сутринта. В Рим ремоделирането на декорите, въпреки че бяха почти еднакви и в двата случая, не беше толкова времеемко, в Атина просто имаше твърде много паузи, кратки и дълги, така че музиката някак си спря да има смисъл, въпреки че имаше някои забележителни артисти, които участваха, например Антъни Майкълс-Мур като Родриго. Новата сцена на Концертната зала в Атина е сочена за една от най-модерните в Европа, но явно хората още не са се научили да я използват правилно. Гръцката преса обърна много повече внимание на откриването на новия подземен паркинг на концертната зала, отколкото на самата опера, което показва къде са приоритетите в страната. - Били стеи артистичен директор на „GNO“ от 1988 до 1990 г., какво беше това? - Бяха три трудни години, на които не си спомням с обич. И все още посещавам „GNO“ от време на време като зрител, но обикновено е доста разочароващо. Нашето правителство предоставя малка подкрепа за операта в тази страна и има малък интерес или разбиране за нашето изкуство. Това води до голямо разочарование сред младите, обещаващи певци - и тук не говоря за незадоволителни хонорари, а за липса на артистично предизвикателство - и като правило тези колеги все пак решават да търсят късмета си в чужбина, както го направиха в моето време. Ако нещо се е променило от тогава, то е към по-лошо. Разбира се, не съм напълно безпристрастен, тъй като самият аз съм оперен певец и вярвам, че моето изкуство може да предложи повече от традиционната гръцка бузуки музика, но трябва да е възможно популярната и класическата музика да съществуват едновременно и да получават еднаква подкрепа - че широко разпространеното тук убеждение, че класическата музика е само за интелектуалци и висшисти, е просто погрешно, особено във време, когато операта е станала по-достъпна в световен мащаб благодарение на модерни продукции и съвременни произведения. Може бие от полза, ако по-често наричаме операта „музикален театър“ – гърците изглежда много по-малко се страхуват да опитат класическа драма, отколкото класическа музика. И докато сме на темата, не съм съгласен с някои колеги от моето поколение, които отхвърлят субтитрите, използвани в театрите днес, като казват, че са като патерици за едно поколение певци, които не си правят труда да работят с дикцията си. Напротив! Всички знаем, че дори преди публиката не разбираше всяка дума и освен ако операта не трябва да бъде форма на изкуство, достъпна само за избрана публика, не можем да очакваме хората да са запознати с текста, да не говорим за езика в койтосе пее. - След толкова различни роли на сцената, как виждате сегашната си роля на учител извън сцената? - Първо си помислих, че учителството не е за мен. Но след това започнах да се интересувам все повече и повече, именно поради проблемите, които виждах, че много ученици имат нужда от помощ. Разбира се, като цяло младите хора започват своето вокално обучение с по-добра музикална основа, отколкото в миналото, когато за мнозина беше обичайно да разчитат само на слуха си и да нямат официално музикално обучение. И дори тези от нас с перфектен тон знаят, че понякога слухът ни подвежда и никога не е толкова прецизен, колкото това, което очите ни виждат на хартия. Въпреки това певците все още са най-малко обучените музиканти. Отново и отново в моите майсторски класове се появяват ученици, които наистина нямат представа какво правят. Винаги им казвам, че трябва дапроявяват много смирение в началото: дори добре подготвеният певец е като първокласник, когато за първи път излезе на сцена пред публика, т.е. бъдете подготвени с основите за разработване на азбуката на вашия предмет. Това включва осъзнаването, че гласът е много специален вид музикален инструмент, който не е създаден само за правене на музика, но и за говорене, смях, прозяване и т.н., инструмент, който не може да бъде закупен и не е като цигулка или пиано, които могат да се заемат на други хора. Едно от най-важните умения, които учениците трябва да придобият, е способността да слушат себе си и един друг. Това е нещо, което често съм забелязвал като член на журита, например на конкурсите „Калас“ или „Чайковски“, в които винаги обичам да участвам, защото за мен е важно да опозная новото поколение певци. За мен музиката означава общуване, това е международен език и всеки, който го говори, се разбира навсякъде на нашата планета – но, разбира се, първо трябва да се научите да го говорите. В допълнение към пеенето, аз също преподавам класове по оперно студио и въпреки че, разбира се, техниката е един от основните елементи на това, което се опитвам да науча младите певци, това е аспект, който не се е променил много през годините, сцената е точно обратното. Ако днес все още можехме да чуем Карузо да пее на живо, с цялото ми уважение към отличната му техника, вероятно щяхме да критикуваме едно или две неща относно изразителността на неговото изпълнение. - На майсторски клас, който проведохте в Атина през май, вие бяхте много отворени, но никога нелюбезни към някои от по-малко обещаващите студенти и също така показахте, че все още можете да пеете много по-добре, отколкото повечето от участниците можеха да се надяват, особено когато им показахтекак да направят дългия тон да звучи по-интересно... - Да, важное да се изтъкнат тези неща, защото няма нищо по-лошо от скучен певец или певица! Също така се опитвам да уверя моите ученици да разбират важността на артикулацията. Първо трябва да разбират какво пеят и да могат да произнасят думите правилно, с ударенията на правилните срички, за да постигнат правилния ефект при пеенето. Винаги съм вярвал, че добрата артикулация при говорене е предпоставка за добро пеене. И разбира се, никога не съм неблагосклонен към студентите, защото уважавам всички млади хора, които идват при мен за съвет - и винаги съм казвал, че талантливият художник често е в състояние да превърне своите недостатъци в предимства, но също така съм и много честен и няма да толерирам нищо, което не е правилно или не е искрено, един истински „фалсет“ не се продава, това е нещо, което остава на рафта в магазина. - Поглеждайки назад, бихте ли искали да направите нещо различно? - Не! През цялата си кариера винаги съм правил това, в което съм вярвал и което ми е доставяло удовлетворение, и също така съм бил много по-успешен, отколкото можех да се надявам, когато започнах. Нямам търпение за хора, които поглеждат назад и казват "ами ако..." или "ако аз..." -аз самият не мога да бъда по-щастлив от това, което постигнах!

(край на цитата)

Нека днес на 1 септември 2019 г. почетем 90 години от рождението на големия гръцки баритон Костас Паскалис, оставил отлични спомени в музикалната история на миналия век.

Мир на праха му!

......