Днес почитаме рождения ден на певицата Светлана Котленко
Драги приятели на оперната музика, днес на 6 юли 2020 г. наново пиша за една даровита българска певица след вчерашната Лиляна Нейчева, която също за съжаление не е вече между живите – мецосопранът (и сопран) Светлана Котленко, която е родена на този ден през 1942 г., т.е., днес щеше да навърши 78 години.
Вече няколко пъти писах статии за нея – почти всяка година на този ден от 2014 до 2019. Имам над 140 нови ФБ-читатели през изтеклата година – нека тия, които не я познават, да се запознаят с живота и делото й.
Много от по-възрастните оперни любители и колеги на Светлана Котленко от Софийската народна опера, в която тя е била член на ансамбъла от 1972 г. до смъртта й през 1992 г. (цели 20 години) си спомнят за трагичната смърт в разцвета на международната й кариера, след като е гастролирала с голям успех в редица европейски и извъневропейски страни – в САЩ, Латинска Америка, Израел. На 4 февруари 1992 г., няколко месеца преди на навърши 50 години, Светлана Котленко умира внезапно в резултат на сърдечен или мозъчен удар, като предния ден е имала изява на сцената на Софийската народна опера като Абигайл в операта „Набуко“ от Верди – една от коронните й роли, с която е гастролирала в редица страни.
В официалните информации за биографията й (те са на чужди езици, тя няма Уикипедия-страница на български език в електронните медии!), погрешно е дадена датата на смъртта й – 4 юли 1992 г., вместо точната дата 4 февруари. Как разбрах за това? Още в края на 2013 година случайно се запознах във Фейсбук с една дама на име Любов Котленко, която живее в щата Охайо в САЩ и от самото начало тя ми писа, че е сестра на Светлана Котленко. От моите младежки спомени до 1974 г., до когато живях в България си припомних, че съм чувал това име – не съм бил на нейни оперни спектакли, но съм чел някои неща главно в сп. „Българска музика“, за което бях абониран още от 1957 г. Тук в Германия името й се разчу през 1982 г., когато тя пя в Париж в ролята на Абигайл в „Набуко“ от Верди поради недиспониране на знаменитата Гена Димитрова. Лично аз не бях чувал по-късно за това нещастие със Светлана Котленко през февруари 1992 г. и за смъртта й.
Така че в края на декември 2013 г. написах кратко писмо на Любов Котленко, в което приложих копие на биографията й (на английски език) и я замолих за някои подробности, които са й известни. На 8 януари 2014 г. получих отговор, който няма да цитирам. Лично аз бях доволен, че получих информация от най-близък човек. Оттогава сме често в контакт с Любов Котленко, аз й писах, че когато наближи рождения ден на сестра й, ще напиша статия за нея.
В това време аз предложих на моята приятелка Стефка Евстатиева (световно известна певица, сега жевее в САЩ), която положително познава Светлана Котленко като колежки в Софийската опера по това време, да ми напише нещо за нея. Стефка беше много акуратна и ми отговори няколко дни след това следното:
„Мисля, че не отдавна си споделих спомени за Светлана със сестра й Любов, която живее тук в Щатите. Светлана беше омъжена за Любен Пинтев, диригент в консерваторията и той беше един от най-първите диригенти с които съм работила и като че ли той ми отвори вратите за удоволствие от интерпретацията. Затова веднаж я попитах работят ли заедно. Тя се смя много и каза нещо като, че не, защото биха се карали непрекъснато. Предполагам, че не е съвсем така. Тя имаше и много добра певческа дисциплина, за която си давам сметка от думите й, че сутрин като стане, всеки ден преди да започне каквато и да е работа се разпява. Тя беше мецосопран, но опита да пее и драматичен сопрнов репертоар и й се отдаваше много лесно. Имаше сигурни височини. Наравно с Еболи, тя пя Абигайл, не съм абсолютно сигурна, но и (Норма) и Адалджиза… Турандот? Макбет? Не, по-добре да не спекулирам, не съм сигурна. В това амплоа тя получи самочувствие и признание в колектива на операта. Получи контракти за спектакли в чужбина и точно беше включена в листата на моите мениджъри в Щатите и разбира се голямата надежди за големи успехи. Чух, че една сутрин станала, но не се почувствала добре и пак си легнала. Легнала и не станала. Сега, като чуя подобен случай, винаги си мисля за нея“.
(край на писмото)
Аз лично съм много благодарен на Стефка Евстатиева за написаните мисли, които ни дават една добра представа за детайли, които никой друг не може да разкаже сега, освен преки свидетели, каквато е била Стефка. Както стана и вчера с Лиляна Нейчева, също Стефка Евстатиева ми беше написала редица данни за Лиляна Нейчева, които вчера изложих в статията си за нея. Не искам да прекалявам със суперлативи, но през тия 7 години, в които пиша „оперни истории“, поне в 12-15 случая Стефка Евстатиева ми е помагала при певци и певици, за които няма много сведения – тя е незаменима в това отношение и много ме радва, че има толкова много любители от целия свят. Вчера при снимката й в операта „Андре Шение“, която бях поместил, ИМАШЕ НАД 120 КЛИКВАНИЯ!!! Респект!
Нека отбележа, че в средата на юли 2014 г. Любов Котленко – сестрата на певицата Светлана Котленка ми беше писала, че музикалната журналистка от Радио София Светлана Димитрова е обещала да направи предаване, посветено на Светлана Котленко. Действително това е станало – през 2016 г., като преглеждах в Интернет за нови сведения относно Светлана Котленко, попаднах на предаване на Българското Национално Радио от 5 февруари 2016 г., посветено на нея. Веднага ще цитирам текста (между някои абзаци се срещат названия на арии от опери, които са били включени в звуковите файлове при предаването):
БНР
Спомен за Светлана Котленко
публикувано на 05.02.2016
Автор: Светлана Димитрова
Много са спомените ми свързани със сценичните превъплъщения на Светлана Котленко. През 1983 г. имаше една великолепна постановка на операта „Атила“ от Верди и Светлана беше неотменна част от певческия състав. За жалост не са много документалните записи от стотиците спектакли, които тя е изпяла на сцената на Софийската опера. Помня я и като Норма, Турандот, Абигаил. Помня и скромния, етичен и възпитан творец, който не парадираше с изявите си и работеше упорито, за да бъде винаги на все по-високо певческо ниво.
„Аида“ на Верди – ария на Аида от 2-а картина
Светлана Котленко е родена на 6 юли 1942 г. в Казанлък. Завършва Софийското музикално училище със специалност пеене и ударни инструменти, а след това и Софийската консерватория при Христо Бръмбаров. Печели Петото общобългарско състезание за млади оперни певци и инструменталисти през 1969 г. и получава като награда двумесечна специализация в Сиена. След това продължава в учебния център на театър „Масимо“, Палермо. Част от обучението й са и участие в постановки на операта. По време на тригодишния си престой в Италия тя изпълнява мецосопрановите партии в постановки на театъра, сред които „Женитба“ на Мусоргски, „Нос“ на Шостакович. Участва и в концерти организирани от театъра в Сицилия и Тоскана. Да, артистичната кариера на певицата започва като мецосопран.
„Атила“ на Верди – ария на Одабела от 2-о действие
„Светлана Котленко е мецосопран с лек център, стабилни гръдни тонове и блестящи височини… Котленко пее без всякакво напрежение, търси не силата, а изразността и това й помогна с успех да издържи тежката програма, която би затруднила даже опитни певци.“
„За мецосопрана Светлана Котленко се заговори миналата година на дебюта й на концертния подиум. Талантът, музикалната култура и сценичното очарование на младата певица спечелиха симпатиите на публиката и музикалната общественост.“
„Пепеляшка“ на Росини – финално рондо на Анджелина
А тези рецензии са за концерти на певицата в зала „Славейков“ с песни от Чайковски, Рахманинов и Мусоргски в първата част и арии от опери на Росини във втората – „Отело“, „Пепеляшка“, „Севилският бръснар“, „Италианката в Алжир“, „Семирамида“. Партньор на певицата в тези концерти е бил пианистът Константин Станкович.
През 1971 г. Светлана Котленко печели сребърен медал на конкурса „Виоти“ във Верчели, Италия. След 1972 г. се връща в България и става солистка на Софийската опера. Тя дебютира там като Турандот през 1974 г.
„Норма“ – Ария на Норма
Звездата й на международната сцена изгрява през 1982 г., когато по време на турне в Париж се налага да замести разболяла се певица в постановка на „Набуко“. На следващия ден във вестник „Льо монд“ излиза отзив: „Светлана Котленко се защити много умело, дори забележително добре, превръщайки една дива Абигаиле, неудържима, с акробатична игра, със звучността на тоновете по маниера на Мария Калас и с изключителна виртуозност.“
След 1982 г. Светлана Котленко започва да получава покани от различни сцени по света, а отзивите от критиката са все така ласкави: „Българското сопрано показа блестящи резултати, голяма музикалност, стил в пеенето, силен, красив глас, зряла фраза и елегантност.“
„Една прекрасна артистка от класа!“
„С ролята на Одабела Котленко превзе най-запалената и безкомпромисна публика от този град в Италия (Парма)“.
Както и в началото на певческата си кариера, успоредно с оперните изяви тя продължава да изнася и камерни концерти. Попаднах на кратки анонси сред които и един за концерт в зала „Славейков“ с песни на Роберт Шуман, Мануел Де Файя и Рихард Щраус с пианиста Атанас Атанасов. Годината вече е 1983 и тя все така всеотдайно отделя време и за малките форми.
„Набуко“ – ария на Абигаил от 2 действие
Внезапно свършва животът й – на 4 февруари 1992. Преди това последната й роля, която тя е изпълнила, била Абигаил – ролята, която й отвори пътя към световните сцени.
Записите, които ще звучат са дирижирани от Любен Пинтев, Руслан Райчев, Недялко Недялков, Борис Хинчев и Владимир Гяуров. Те са осъществени между 1967 и 1986 г.
петък, 5 февруари, от 23 часа
Програма Христо Ботев Музика Български изпълнители Светлана Котленко
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР, чрез който могат да се чуят винаги изпълненията на Светлана Котленко в „Аида“, „Набуко“ и „Атила“ от Верди, както и в „Пепеляшка“ и в „Норма“:
http://bnr.bg/hristobotev/post/100655460
Нека на това място отбележа, че Светлана Котленко е била една от най-добрите изпълнителки на ролята на Одабела в операта „Атила“ от Верди при постановката й в Софийската опера през 1982 г. Повод за това ми дава една информация от 2015 г. във връзка с новата постановка на тази опера през 2015 г. (цитирам само част от информацията):
ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ
СОФИЙСКА
ОПЕРА
17.11.2015
ВАЛЕРИ ТОДОРОВ: Добре дошли на всички колеги. Благодаря ви за вниманието. Тук е основната част от творческия екип, който се готви за премиерата на “Атила”. Предлагам по самата постановка – идеята, замисъла и реализацията, да започнем с диригента Велизар Генчев. След това ще помоля г-жа Юлия Кръстева също да се включи, и останалите колеги – солистите, да споделят мисли – всеки за своята роля, и да дадат една предварителна оценка на труда, който са вложили.
(…)
ВЕЛИЗАР ГЕНЧЕВ: Благодаря на
Светозар Рангелов. Нашият колега и скъп
приятел Димитър Станчев е участвал и в
предишната постановка на “Атила”
тук през 1982 година и ще ни разкаже нещо
интересно.
ДИМИТЪР СТАНЧЕВ: Изпълнявах
малката роля на ПАПА ЛЕОНЕ. Предполагам,
че всички сте чели либретото, знаете
съдържанието на историята. Верди като
силно религиозен човек вмъква тук една
страница: АТИЛА спи и в съня си вижда
как един огромен човек в бяло му казва:
стой, спри, върни се, това е свята земя,
тук само боговете могат да присъстват.
Обзема го страх, понеже е един средновековен,
безпросветен дивак, и се връща назад.
На пръв поглед така може да бъде прочетено
това за двете гигантски фигури, които
се явяват пред него целите в бяло – той
се уплашва и отстъпва. Макар че историята
е друга. Преди години се направи една
много добра постановка. Първите 12
спектакъла дирижираше Владимир Гяуров
– през ден-два, после по-нарядко. След
това се появи един друг диригент –
Стоян Марев, който я дирижираше няколко
години. Накрая дойде Иван Маринов и с
него приключи представянето на операта,
която се игра 8-9 години. Беше направена
от италианска група: режисьор – Фабио
Амброзини, и едно семейство Надолини.
Надя Надолини беше сценограф и костюмиер.
Беше много хубава постановка, но тогава
хорът на Софийската опера беше 80 човека,
а сега е 40.
ВЕЛИЗАР ГЕНЧЕВ: 50.
ДИМИТЪР
СТАНЧЕВ: Да, приблизително.
ВЕЛИЗАР
ГЕНЧЕВ: 50.
ДИМИТЪР СТАНЧЕВ: Така, и
каква огромна маса звук излизаше тогава
– спомените ми са отлични. Имаше, както
и сега, три Одабели. Гена Димитрова пя,
с отлични спомени съм от нея. СВЕТЛАНА
КОТЛЕНКО пя, Мария Крикорян пя. Може би
сте ги забравили, но имаше такива певици.
Всички баритони по онова време: Стоян
Попов, Никола Василев, Сабин Марков,
Никола Смочевски – всички пяха прекрасно.
Тогава дебютира Калуди Калудов. Изпя
блестящо ролята си и прескочи направо
във Виена. Там в компанията на Гяуров,
на Пиеро Капучили продължи кариерата
му. Ех, славни страници! Аз пях първите
12 спектакъла – не че съм бил толкова
страшен и гениален – и Гюзелев го пя, и
Стефан Еленков го пя, много хора го пяха:
Петър Петров, Александър Манолов, но
така се случи – другите пътуваха, имаха
ангажименти, а аз бях тук и пях първите
12 спектакъла. И така, приятно е да се
припомни.
ВЕЛИЗАР ГЕНЧЕВ: Благодаря
на Димитър Станчев.
(край на цитата)
Какви интересни спомени споделя басът Димитър Станчев. Нека споделя и това, че имах щастието да се запозная лично с него през май 2018 г. при мое гостуване в София, където бяхме заедно на операта „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев, изнесена от състав на Русенската опера в сградата на Софийската опера на 11 май.
Сега – биографията на Светлана Котленко, и то по данни от западни източници: тя е родена на 6 юли 1942 г. в Казанлък. Основното си музикално образование получава в Държавната музикална академия в София като студентка на Христо Бръмбаров. През годините 1969-1972 пее в Оперния театър „Massimo Opera“ в Палермо, Италия. През 1972 г. се завръща в България и постъпва като солистка в състава на Софийската народна опера, където пее до смъртта си през 1992 г. Нейният дебют е през 1974 г. в ролята на Турандот в едноименната опера от Пучини. Като се изключи работата й в Палермо, дебютира с голям успех в Париж през 1982 г. в ролята на Абигайл в „Набуко“ от Верди поради недиспониране на предвидената Гена Димитрова. След гастролите й там, печатните медии в Париж й предсказват голяма кариера. Действително следват много ангажименти в Италия, Испания, Франция, Полша, СССР, Унгария, също и в други страни от Източния блок. В репертоара й влизат роли като: Аида в едноименната опера, Еболи в „Дон Карлос“, Лейди Макбет в „Макбет“, Абигайл в „Набуко“, Одабела в „Атила“ от Верди, Адалджиза и Норма в „Норма“ от Белини, Тоска и Турандот в едноименните опери от Пучини, Розина в „Севилският бръснар“ и Пепеляшка в едноименната опера от Росини, Сантуца в „Селска чест“ от Маскани, както и много роли в руски репертоар.
Биографичните бележки завършват така: „Трагично, но Светлана Котленко умира неочаквано в София на 4 юли (бел. Б.К.: доказа се, че датата е 4 февруари), един ден след като играе в ролята на Абигайл в „Набуко“.
Хубаво е, че Светлана Котленко е оставила редица свои записи на музикални носители, които сега могат да се слушат или непосредствено, или чрез е-порталите като YouTube (части от „Турандот“, „Макбет“, „Норма“, „Лакме“, „Бал с маски“ и др.). Скоро научих и за една нейна изява в „Андре Шение“ от Джордано, записана в Софийската народна опера под диригентството на Асен Найденов. През 2012 г. записът е бил излъчен по Радио София. Ето подробностите:
Програма на „Еврокласик ноктюрно“ от 21 до 31 март 2012 година
28 март
Умберто Джордано
(1867-1948), операта „Андре Шение”.
Изпълняват:
Здравко Гаджев (тенор, Андре Шение),
Никола Смочевски (баритон, Карло Жерар),
Стефка Евстатиева (сопран, Мадалена),
СВЕТЛАНАКОТЛЕНКО
(мецосопран, Берси), Надя Шаркова
(мецосопран, графинята), Христина
Ангелакова (мецосопран, Маделон), хор и
оркестър на Софийската национална опера
с диригент Асен Найденов.
3.00 часа
– Първо действие
3.33 часа – Второ
действие
4.03 часа – Трето действие
4.46
часа – Четвърто действие
(край на цитата)
През същата 2012 г. е имало и друго предаване, посветено на 20 години от смъртта на Светлана Котленко. Ето текста на съобщението:
| 20 години от смъртта на Светлана Котленко 20 години от смъртта на Светлана Котленко, българска оперна певица, и 70 години от рождението й (6 юли 1942 г.) (1942-1992). Член на състава на Софийската опера от 1972 г., гастролира в Испания, Франция, Германия, Италия, Холандия, САЩ и Латинска Америка. (край на съобщението) |
Името на Светлана Котленко се споменава и в официалната страница в Интернет на катедра “Музикално-сценично изкуство” към Държавната музикална академия в София. Ето един откъс:
„За почти 45-годишното си съществуване Учебният театър към катедра “Музикалносценично изкуство” създава редица постановки, които дават възможност за истинска творческа реализация на няколко поколения български оперни артисти. Някои от тях са: “Отвличане от Сарая” от В. А. Моцарт (1968, Софийска народна опера), “Продадена невеста” от Б. Сметана (1975, Софийска народна опера), “Сватбата на Фигаро” от В. А. Моцарт (1977, ДМТ “Стефан Македонски”, София), “Севилският бръснар” от Дж. Росини (1980, Сливенска работническа опера), “Любовен еликсир” от Г. Доницети (1981, Сливенска работническа опера), “Просяшка опера” от Б. Бритън (1984, Софийска народна опера), “Консулът” от Дж. К. Меноти (1987, НДК, София), “Манастирски неволи” от Г. Костов (1989, Камерна опера-Благоевград), “Прилепът” от Й. Щраус (1990, Сливенска работническа опера)……. Много оперни артисти с голяма международна кариера, прославящи българската музикална култура и Националната музикална академия “Панчо Владигеров”, са направили “прощъпулника” си именно в Учебния оперен театър: Маргарита Лилова (преп. проф. Мара Маринова-Цибулка), Гена Димитрова, СВЕТЛАНАКОТЛЕНКО, Стефан Еленков (преп. проф. Христо Бръмбаров), Христина Ангелакова (преп. проф. Сима Иванова), Надя Цветкова и Дарина Такова (преп. проф. Мати Пинкас), Бойко Цветанов (преп. проф. Чавдар Хаджиев), Веселина Кацарова (преп. проф. Реса Колева), Иван Консулов (преп. проф. Илия Йосифов), Цветелина Василева (преп. доц. Констанца Вачкова), Нико Исаков (преп. доц. Сабин Марков), Илка Попова (преп. проф.Елена Киселова) и други (…)
(край на цитата)
Русенският писател, оперен драматург и преводач Огнян Стамболиев също споменава името на Светлана Котленко в една негова статия, посветена на Пенка Дилова. Ето откъс:
„Чух за първи път Пенка на Петото общобългарско състезание за певци и инструменталисти в София през май 1969 година, като студент в София. Нивото на този голям национален конкурс бе наистина изключително и е до днес неповторено. Много от участниците тогава сега са водещи фигури в нашия музикален живот. Пенка получи само диплом (журитата у нас са често несправедливи и некоректни!), което възмути публиката. А бе сред истинските й фаворити, заедно с незабравимите Валери Попова, Стефан Еленков, Румяна Барева и СВЕТЛАНАКОТЛЕНКО. Още си спомням какъв взрив от аплодисменти предизвикаха нейните арии – на Орлеанската дева от Чайковски и Ефросина от „Момчил” на Пипков. Чуха я чужди импресарии и я поканиха за гастроли в Германия, Унгария и Франция. Там тя дебютира в няколко опери – съвсем млада, неопитна за сцената, но вече със самочувствие, готова да покорява върхове. С Робер Ирш и Пиер Дерво тя направи роли в „Любовта към трите портокала” на Прокофиев, „Самсон и Далила” и „Вертер” във Франция, „Трубадур” в Германия и Унгария, като в последната партнира на звездата Хосе Карерас и Юлия Варади“.
(из спомени на Огнян Стамболиев за Пенка Дилова) (бел. Б.К.: аз писах вече за Дилова по случай рождения й ден на 18 февруари т.г.).
В друга статия на Огнян Стамболиев за Българското Радио – „Къде е българската музика“, поместена във в. „Дума“, брой 255 от 5 ноември 2010 г., наред с доста критичните бележки четем нещо и за Светлана Котленко:
„Известно е, че фондът на БНР е богат.
Трупан е десетилетия наред. Записите
на българските изпълнители съвсем не
са малко, макар напоследък да се записват
много по-ограничено, но този фонд просто
си лежи в архива. Трябва да умре някой,
за да се сетят за него. Както се случи с
прекрасните ни певици Пенка Дилова,
Мария Бохачек и СВЕТЛАНАКОТЛЕНКО
например. Защото не си
спомням да съм чул отдавна концерт на
някои от първите певци на Пловдив, Варна
или Русе по БНР. Наистина, къде трябва
да ги чуем нашите музиканти? Може би по
Радио Лисабон или Радио Люксембург?
Слушам програмите на Букурещкото
радио (те, разбира се, са несравнимо
по-богати и по-национално ориентирани
от нашите!). Букурещкото радио е наистина
национално. Там
всеки ден се предават концерти и
изпълнения на румънски певци,
инструменталисти, оркестри, звучи
румънска художествена музика. Енеску
е издигнат в култ. А фестивалът, носещ
името му, се предава директно – всичките
около 60 концерта! А у нас? Нашето БНР
(по-точно е да се нарича Радио София,
защото си е определено столично!),
пропуска…..“
(край на извадката)
Наистина силно казано по отношение на Радиото, но Огнян Стамболиев като отличен познавач на румънското изкуство е намерил сравнение, което при всички случаи е в полза на северните ни съседи. А що се отнася до фестивала на името на Енеску, там вече има 100% право. Помните ли, мисля през 2015 г. Христина Ангелакова (мир на праха й!) беше пратила във ФБ постинг с пълна информация за миналогодишния фестивал в Букурещ. Аз лично бях дълбоко впечатлен. А какво да се чудим, като в Букурещ „главна личност“ в това дело е бил тогава Йоан Холендер – дълги години шеф на Виенската държавна опера!
В началото на юли 2014 г. случайно открих в Интернет в една страница на моята приятелка от Стара Загора д-р Ема Жунич едно сведение за участие на Светлана Котленко в спектакъл на „Набуко“ на сцената на операта в Стара Загора. Ето откъс от прочетеното:
Zhunich : Четвъртък, 5 декември 2013 г.
Материалът е представен на юбилейната конференция “Viva Verdi”, проведена на 9.10.2013 в голямата зала на БАН и публикуван в сп. History, бр. 6, 2013.
Резюме: Група ентусиасти от Музикалното дружество „Кавал” в Стара Загора през 1925 г. със собствени сили представя операта „Гергана” на Маестро Георги Атанасов. Импулсирани от успеха, те започват …..
(…) „Набуко” е едно от любимите произведения и „най-силният певчески спектакъл на старозагорци”. Арена за силни певчески постижения и многобройни гастроли на най-изявените и обичани певци. Предпочитаната (не само) от Джузепе Синополи Абигайл – Гена Димитова, Анна Томова-Синтова, СВЕТЛАНА КОТЛЕНКО, Евдокия Здравкова-Хорозова, Офелия Христова, както и Стоян Попов, Александър Марулев, Денчо Белев, Стоян Иванов – все имена, оставили трайни дири в интерпретацията на библейския разказ. „Набуко” е една от първите постановки на Античния форум „Августа Траяна”…..
(край на цитата)
Наред с разни информации за Светлана Котленко (това име носят десетки личности главно в Русия – в Интернет има стотици линкове, докато се намери достоверна информация за българската певица Светлана Котленко), при търсене на латиница могат да се открият и материали от западни държави. Аз попаднах на два интересни откъса от отзиви за нейни изяви в Италия и в САЩ на английски език, които ще предам без съкращения, тъй като са интересни – както и двата, понеже се говори не само за Котленко, но и за Никола Гюзелев и Евгения (Жени) Дундекова, както и за големи световни певци като Ренато Брузон, Пиеро Капучили, Gwendolyn Jones и други, което показва с колеги от какъв ранг тази рано починала певица е имала щастието да гастролира по чужди сцени. Не съм специалист да кажа, дали съответните рецензенти имат за всичко пълно право – въпрос на вкус.
(Из италиански архиви – 1984 г.)
Rarities in Italy
The performance (January 3) did not, however, live up to expectation. Verdi’s third opera requires two principle singers of great vocal and expressive calibre. Parma heard Renato Bruson and Angeles Gulin five years ago, and this year engaged Piero Cappuccilli as Nabucco and SVETLANA KOTLENKO as Abigaille. Cappuccilli sang very well—his high register is particularly well suited to Verdi baritone roles – but without sufficient emotional support. The vigorously applauded ‘Di° di Giuda’, for instance, sounded very similar to `Di Provenza’ and ‘II balen del suo sorriso’ and conveyed little sense of the prayer combined with catharsis that Bruson can so effectively achieve.
SVETLANA KOTLENKO, on the other hand, who had the right expressive intent, was unable to cope at all with the technical difficulty of the part. Her lower register is non-existent, the middle brittle, the high notes hard and shrill, the coloratura too ragged. Prode guerrier’ seemed ridiculous and the recitative ‘Ben t’invenni’ was only snatched at. Evgenia Dundekova’s Fenena and Nazzareno Antinori’s Ismaele were pleasing, though Nicola Ghiuselev’s Zaccaria was the only portrayal of any real vocal and dramatic strength. The Regio chorus, trained by Adolfo Tanzi, sang well and the Arturo Toscanini orchestra, conducted by Romano Gandolfi, captured nicely the lyricism of the opera if not its white-hot passion and epic quality. Filippo Crivelli’s functional production with Carlo Savi’s rather colourless sets, suffered from being forced into the confines of a smaller theatre: the chorus was seated as if on the steps of an amphitheatre and the characters made their entrances from the back. This static approach can work well in Nabucco, but the staging of the plot’s intricacies seemed rather laboured, and it religious spirit was muted in the finale of the second act. PIERO MIOLI
Zoom page
April 1984
(из архиви на операта в Палм Бийч във Флорида / САЩ)
……Unfortunately, in the Palm Beach Opera`s production of the work, unveiled Friday evening at West Palm Beach Auditorium, the only explosive thing was a statue of Baal that literally blew up with a delightful flourish in the finale, just as the libretto calls for. The rest of the performance had a lackluster, often clumsy, feel.
It seems churlish to complain, however, considering how embarrassing the company used to be before Anton Guadagno took over as artistic director and princiapl conductor last year. His efforts on this occasion were, to be sure, thoroughly professional and sensitive to the broader aspects of the score.
But although he had the Philharmonic Orchestra of Florida responding to his direction with reasonably secure, even spirited, playing, Guadagno could do little with most of the people on stage. Try as he might (and, if elaborate balletic motions on the podium count, he was certainly trying), the singing rarely rose above the provincial. And without potent singing, Nabucco doesn`t have much of a chance.
The work makes a particularly risky choice when there is no solid chorus on hand; the best parts of the score are reserved for the chorus, which frequently is called upon to provide a tonal foundation for the slowly unfolding drama. The Palm Beach Opera never had a solid chorus before; it still doesn`t.
Although enlarged with the help of Jack Jones` Masterworks Chorus, the ensemble still could not produce a ringing, articulate tone. It also had considerable difficulty following Guadagno`s beat. As a result, the great choral scenes of the first two acts were sadly dull.
The third act Va, pensiero, Nabucco`s most famous moment, and one of the most sublime choruses in all of opera, brought out more tonal firmness and expressive phrasing, but it never became truly moving.
In the title role, Matteo Manuguerra displayed an understanding of the Verdian line, if little of the requisite heft and projection. SVETLANA KOTLENKO, as Abagaille, sang with annoying variations between sharpness and flatness. Don Garrard made a fairly strong Zaccaria; Neil Wilson revealed a reliable tenor as Ismaele. As Fenena, Gwendolyn Jones sang so securely and insightfully it was a shame Verdi wrote so little for the part.
Carlo Maestrini`s stage direction was relentlessly wooden, Dean Tschetter`s scenery utilitarian.
PALM BEACH OPERA
Presents Verdi`s Nabucco; Anton Guadagno, conductor.
8 p.m. tonight and 2 p.m. Tuesday at West Palm Beach Auditorium, 1610 Palm Beach Lakes Blvd. Call 833-7888……
(край на цитатите)
През 2015 г. попаднах на един линк, в който става въпрос за Светлана Котленко. Малък текст и една снимка на трима артисти, заедно със заглавието: „Ваня, Иво и Лъчезар Станкови следват семейната традиция на три поколения музиканти“.
И после:
Солисти: Ваня Ватралова-Станков (сопран), Иво Станков (цигулка), Лъчезар Станков (пианo), Евгени Василев и Наталия Кисинова (мултимедия)
В програмата:
Георги Арнаудов, Антони Дончев, Мартин
Георгиев.
Иво и Лъчезар от малки
участват в концерти у нас и в чужбина
заедно със своята майка Дора Колева,
концерт-майстор на Варненска Опера.
Ваня върви по стъпките на своята леля
– известната певица от близкото минало
СВЕТЛАНА КОТЛЕНКО.
След като се установяват в Лондон,
музикантите участват индивидуално или
заедно в множество концерти в
най-престижните зали за камерна музика.
(край на цитата)
По-пълна информация за този „Ансамбъл Станкови“ може да се получи от други линкове в Интернет. Оказа се, че и тримата млади музиканти са завършили Музикално училище във Варна, сега живеят в Лондон и имат голяма кариера. Гостували са и в България, във в. „Култура“ проф. Боянка Арнаудова е писала рецензия за изкуството им. Всичко това може да се прочете в PDF-файла за ансамбъла, заедно с хубави снимки.
Наред със снимките на Светлана Котленко (много от тях ми изпрати през предните години нейната сестра Любов), които ще покажа след статията, прилагам също така и снимката на тримата млади музиканти, за които стана въпрос по-горе.
Изложих до тук всичко, което ми е известно за Светлана Котленко. Мисля си, ако тя е имала възможност да пее поне още 10 години – като чета спомените на Стефка Евстатиева – колко още успехи са били възможни за тази дисциплинирана и амбициозна певица.
Единствено ново за нея, което научих наскоро и не съм включвал в статиите си до 2016 г., бяха три неща: първо – в новата си книга „Великите сопрани на България“, излязла през 2015 г. Марин Бончев говори и за Светлана Котленко. Ето съответен цитат:
„ (…) Мнозина съм пропуснал, за което се извинявам. Такива са Мария Корели – солистка на Берлинската щатсопера, Райна Симеонова Кимберг – солистка на „Сити опера“ – Ню Йорк, ученички на проф. Елена Орукин, Маргарита Радулова, която твори под чадъра на Юлия Винер, но нейните Лейди Макбет и Турандот още звучат в ушите ми, СВЕТЛАНА КОТЛЕНКО и Мари Киркорян, които започнаха като мецосопрани и половината от кариерата си бяха такива, за да се утвърдят в света на операта като бляскави сопрани. Нещо като Шърли Верет. За съжаление, тяхната сопранова кариера продължи кратко. Не мога да забравя Радка Конфорти, която участваше във всяка премиера през петдесетте години на миналото столетие, или Мария Венциславова, Пенка Маринова от Русенската опера, забележителните Мария Бохачек и Лиляна Анастасова от Варненската опера, Евдокия Здравкова от Старозагорската опера или Евелина Стоицева, която направи бум с появата си в операта „Лейди Макбет от Мценска губерния“ на Шостакович, който сам я нарече „най-добрата интерпретаторка на тази роля“. А какво да кажем за колоратурните сопрани: Серафима Динева, Людмила Максимова, Катерина Апостолова. Петя Иванова, Цветана Аршинкова, всички те истинско явление с принос в развитието на Софийската опера, или за Юлия Кираджиева и Емилия Георгиева, които имат и международно развитие.“
(край ни цитата)
Второто нещо беше една информация от „Фейсбук“ от 4 август 2014 г., заедно с видео, която открих в профила на Галя Горчева прези 2016 г.. Цитирам по-долу:
Galja Gorcheva hat ein Video (4. August 2014) in ihrer Chronik gepostet.
SVETLANA KOTLENKO – Ambizioso spirto tu sei, Makbetto
Следва текст:
„Сега, когато отмина много време както от нейните отлични спектакли и нейната преждевременна смърт си мисля, че Светлана Котленко остана недооценена (…) “
и видео със снимка на певицата, после кликвания и коментари:
Christina Anghelakova, Mariana Zvetkova und 14 weitere Personen
6 Kommentare
Galya Pavlova Velika, grandissima………….
Kiril Manolov Todorov Страхотна!!! Вечна и памет!!!
Geco Hristov Независимо че не пя на премиерата на ”Норма” във Варна в театъра и сред публиката, Адалджиза на Светлана Котленко се възприе като най-доброто постижение в първата постановка на тази опера в България. На варненска сцена певицата пееше и Розина. С тази роля отлично се представи на оперния конкурс в София през 1973 година, но награда не получи. След това като че ли изчезна … Появи се блестящо в Абигаил на софийска сцена и блестящо пя тази роля в Париж по време на гастролите на Софийската опера, когато замени заболялата Гена Димитрова. Последваха Норма, Одабела, Аида, Тоска. И така до внезапната й смърт през 1992 година. Познавах певицата още от варненските й гастроли и много пъти сме разговаряли. Едва ли ще забравя думите й които ми каза след един спектакъл – ”Не можете да си представите колко много ми струва всичко това”…
Galya Pavlova Mojat debjut v Stara Zagora v Norma s neja njama da zabravja nikoga….
Lubov Kotlenko Благодаря !!!!!!
Adriana Stamenova Porta Bravissima e bellissima!! R.I.P 13. Mai 2015.
(край на коментарите)
Направо съм впечатлен и доволен, че открих тези хубави думи, казани за Светлана Котленко.
Третото нещо беше една информация от „Архив на град Цюрих“, според която Светлана Котленко е кандидатствала за участие в ансамбъла на Държавната опера в Цюрих през годините 1981-1992.
Ето линка в Интернет:
[PDF] Aktientheater, Stadttheater, Opernhaus Zürich – Informationen zur Suche
Korrespondenz mit Künstlern Briefe der Sängerinnen Frieda L. Brauer und Emmy …… Kerimov, Yüksel Köseoglu, SVETLANA KOTLENKO, Ludmila. Kotzeva, Stefan …
Информацията включва списък, в който фигурира името на Светлана Котленко (стр. 335 от всичко 639, редакция 8.10.2013 г.). Тази информация е интересна от тази гледна точка, че в този архив може да се прочетат имената на всички кандидати за участие в този първокласен оперен театър в периода 1981-1992. В този огромен архив са подредени по азбучен ред в групи хиляди кандидати от цял свят. Светлана Котленко е в групата от буква „I“ до „L“ на фамилните имена (група 11.6.1.56), в която прочетох още следните „български“ имена: Maria Ilieva, Nadja Klintscharova, IVAN KONSULOV, Ludmila Kotzeva (дали е българка?), Elena Lalova. Името на Консулов написах с главни букви, той ми е добър приятел и както знаем – певец с голяма международна оперна кариера.
(край на цитата)
След като поместих статията си за Светлана Котленко на 6 юли 2014 г., през следните 2-3 дни се получиха редица коментари тук във ФБ от хора, които са я познавали и дадоха известно мнение. Аз ги архивирах и днес ги помествам (това направих и през 2015 г.), нека се знае за нея онова, което е направило особено впечатление, като спомените на Нестор Славов, Арон Аронов, Жоро Стефанов:
Nestor Slavov – Бяхме много добри приятели….
Aron Aronov – Изумителна белкантистка и великолепен глас! Тя пееше с еднакъв успех сопранови и мецосопранови роли! Глас, който нямаше предели! Поклон! Дълбок поклон!
Boris Kontohow – Радвам се за написаното от Нестор, той сега е в Колумбия, но дълги години е бил в оркестъра на Софийска опера (тромбон) и познава много от оперните певци по това време.
Жоро Стефанов – Звездата на Светлана изгря по време на турнето ни във Париж. Там имахме премиера на “Набуко”, на която Абигаил трябваше да пее Гена Димитрова. Поради по-важен за нея ангажимент Гена не пристигна и тогава се наложи да я замести Светлана. Непредвидена смяна на обявените участници доведе до негодуване и освиркване преди започването на спектакъла от публиката. Наложи се диригентът Атанас Маргаритов да се обърне към публиката и да я успокоява. Блестящото представяне на Светлана доведе до пълно спокойствие и чудесен спектакъл. От там и започна голямата кариера на Светлана. Вечна й памет. Като допълнение – наскоро след това Гена стана лауреат на Димитровска награда !
Martin Tzonev, Kiril Andonov, Жоро Стефанов und 5 anderen gefällt das.
Kotlenko Lubov – Благодаря ти Борис!
Ema Zhunich – Благодаря!
Aron Aronov (край на коментарите)
Нека днес на 6 юли 2020 г. да си спомним за Светлана Котленко по случай рождения й ден и дано най-сетне и за нея се появи в Уикипедия поне малка статия на български език – за кой ли път вече пиша по този въпрос, засягащ много български певци с международна кариера.
Мир на праха й!
……………….
Отзиви след статията през 2020 г.:
Boris Drenkov Какъв универсален женски глас – Аида, Еболи, Турандот, Сантуца… и колко малко знаем ние за нея, които не сме успяли да се насладим на живо на този феномен. Как се е подготвила за Консерваторията? От къде идва любовта към операта? Какво се случва между връщането от Италия и дебюта в Турандот в София? От какво умира толкова млада и в началото на една макар късна, но със сигурност звездна кариера? Светлана Котленко е легенда за мен! Дано Люба, нейната прекрасна сестра осветли този толкова енигматичен образ за нас.
Žeco Hristov На варненска сцена Светлана Котленко е пяла Розина и Адалджиза .
Ema Zhunich В старозагорски постановки на “Норма” и “Набуко”.
Detelina Dimitrova Чудесна певица ! Светла й памет ! <3
Žeco Hristov Жалко че неполучи небходимото признание отговарящо на професионализма й.
Neda Dimanova Царство ѝ небесно!
Galya Pavlova Велика!Благодаря,Маестра!
…..