Руската оперна певица Лариса Авдеева, родена преди 90 години
Драги приятели на оперната музика, днес на 21 юни 2015 г. ще припомня кръглия рожден ден на една голяма руска певица – мецосопраното Лариса Авдеева (Лариса Ивановна Авдеева), която щеше да навърши достойните 90 години.
За съжаление на 10 март 2013 г. – преди малко повече от 2 години, Лариса Авдеева се помина в Москва и не доживя този кръгъл юбилей. Руските медии тогава широко отбелязаха смъртта й, аз случайно чух за това.
Лариса Авдеева ми беше отдавна познато име, както и на нейната сънародничка и родената в същата 1925 година Ирина Архипова, която се помина 3 години преди това – през 2010 г. Изпълненията на Лариса Авдеева в централни роли от жанра й бяха световно известни, особено в опери и други творби от руски композитори, също и от съвременни, като Тихон Хренников, Сергей Прокофиев, Холминов и други. Много от тях са запечатани на музикални носители и винаги могат да се чуят. При това името й стана популярно още през 1953 г., когато тя спечели първа награда на Световния фестивал на младежта и студентите в Букурещ. Певица с прекрасна външност, внушителен глас и отлична драматична игра, което й помогна да развие внушителна кариера в родината си и извън нея, Лариса Авдеева е гостувала и в България. Лично аз не съм гледал нейни изяви, но съм сигурен, че е добре позната на оперните любители и нейни колеги от тази епоха. При това беше съпруга на големия руски диригент Евгений Светланов, който за мен си остава като един от най-талантливите диригенти в епохата си, наред с такива личности като Федосеев, Рождественски, Темирканов и други.
Интересно, само в течение на 5 години – между 2010 и 2015, Русия загуби четири от най-известните си оперни певици – Галина Вишневская (1926-2012), Ирина Архипова (1925-2010), Лариса Авдеева (1925-2013) и Елена Образцова (1939-2015). За всяка от тях руската и световна общественост отдадоха необходимото внимание, като в медиите се отразиха по-кратко или по-нашироко биографиите и кариерата на всяка от тях.
Що се отнася до Лариса Авдеева, и сега в Интернет могат да се прочетат десетки линкове, отразяващи смъртта й. Ще цитирам няколко от тях в оригинал на руски език, после ща дам превод на български език:
МОСКВА, 11 март 2013 — РИА Новости. Народная артистка РСФСР, оперная певица, солистка Большого театра Лариса Авдеева скончалась в воскресенье на 88 году жизни, сообщил РИА Новости источник в ГАБТ.
Дата и место прощания и похорон пока не определены.
………….
В Москве 10 марта на 88-м году жизни скончалась оперная певица Лариса Авдеева, сообщает ИТАР-ТАСС со ссылкой на Центр оперного пения Галины Вишневской.
Лариса Авдеева родилась 21 июня 1925 года в Москве. Ее отцом был оперный певец Иван Авдеев.
В одиннадцать лет Авдеева начала петь в хоровом кружке при Доме художественного воспитания детей Ростокинского района, в составе которого выступала на вечерах в Большом театре. После школы она сначала поступила в строительный институт, но через два года ушла в Оперную студию имени Станиславского, а затем поступила в Опернодраматический театр имени Станиславского.
С 1947 года певица выступала в Московском музыкальном театре имени Станиславского и Немировича-Данченко, с 1952 — в Большом театре, где исполняла партии в таких постановках, как «Евгений Онегин», «Кармен», «Снегурочка», «Хованщина» и других. В 1954 году Авдеева исполнила роль Марины Мнишек в фильме-опере «Борис Годунов».
Авдеева гастролировала по США и Канаде, пела в Дрездене, Варшаве, Софии и других европейских городах. В 1964 году она была признана Народной артисткой РСФСР.
Певица была замужем за дирижером Евгением Светлановым, который скончался в 2002 году.
………
В Москве скончалась оперная певица Лариса Авдеева. Ей было 87 лет. Звезда Московского музыкального театра имени Станиславского и Немировича-Данченко и Большого, она начала выступать на сцене с 11 лет. Авдеева блистала в таких известных постановках Большого театра, как «Евгений Онегин», «Кармен» и «Хованщина». Она навсегда запомнилась зрителям в роли Марины Мнишек в киноверсии оперы «Борис Годунов». В 1964 году Лариса Авдеева стала народной артисткой РСФСР. Время и место прощания с певицей пока не сообщается.
(край на цитатите)
Превод:
МОСКВА, 11 март 2013 г. – „РИА Новости“. Народната артистка на РСФСР, оперната певица, солистката на Болшой театър Лариса Авдеева почина в неделя на 88-годишна възраст, съобщи източник от Болшой театър за „РИА Новости“.
Датата и мястото на сбогуването и погребението все още не са определени.
…………
В Москва на 10 март на 88-годишна възраст почина оперната певица Лариса Авдеева, съобщава ИТАР-ТАСС с позоваване на Центъра за оперно пеене „Галина Вишневская“.
Лариса Авдеева е родена на 21 юни 1925 г. в Москва. Баща й е оперният певец Иван Авдеев.
На единадесет години Авдеева започва да пее в хорова група в Дома за художествено образование за деца на Ростокинския район, в който тя участва във вечери в „Болшой театър“. След училище тя първо влиза да учи в строителен институт, но две години по-късно отива в оперното студио Станиславски, а след това влиза в оперния и драматичен театър „Станиславски“.
От 1947 г. певицата играе в Московския музикален театър на името на Станиславски и Немирович-Данченко, от 1952 г. в „Болшой театър“, където изпълнява роли в такива продукции като „Евгений Онегин“, „Кармен“, „Снежната девойка“, „Хованщина“ и други. През 1954 г. Авдеева играе ролята на Марина Мнишек в оперния филм “Борис Годунов”.
Авдеева обиколи САЩ и Канада, пя в Дрезден, Варшава, София и други европейски градове. През 1964 г. е призната за Народна артистка на РСФСР.
Певицата беше омъжена за диригента Евгений Светланов, който почина през 2002 г.
………
Оперната певица Лариса Авдеева почина в Москва. Тя беше на 87 години. Звезда на Московския музикален театър на името на Станиславски и Немирович-Данченко, тя започва да играе на сцената на 11-годишна възраст. Авдеева блести в такива известни постановки на „Болшой театър“ като „Евгений Онегин“, „Кармен“ и „Хованщина“. Тя ще бъде запомнена завинаги от публиката в ролята на Марина Мнишек във филмовата версия на операта „Борис Годунов“. През 1964 г. Лариса Авдеева става Народна артистка на РСФСР. Часът и мястото на сбогуването с певицата все още не са обявени.
(край на цитатите)
Цитирам биографични данни и дейност на оперната певица Лариса Авдеева в оригинал на руски език, като превод ще дам само за биографичните данни в началото:
Биография
Лари́са Ива́новна Авде́ева (21 июня 1925 — 10 марта 2013) — русская советская певица (меццо-сопрано), народная артистка РСФСР (1964).
Училась в Оперной студии имени К. С. Станиславского (1945—1946).
С 1947 пела в Музыкальном театре имени Станиславского и Немировича-Данченко
В 1952 была принята в труппу Большого театр.
Была замужем за Евгением Светлановым, сын Андрей 1956 года рождения.
Гастролировала за границей: в США, Канаде, Европе. В 1964 году ей присуждено звание Народной артистки РСФСР.
Превод:
Биография
Лариса Ивановна Авдеева (21 юни 1925 – 10 март 2013) е руска съветска певица (мецосопран), Народна артистка на РСФСР (1964).
Учи в Оперното студио на името на К. С. Станиславски (1945-1946).
От 1947 г. пее в Музикалния театър «Станиславски и Немирович-Данченко»
През 1952 г. е приета в трупата на «Болшой театър».
Тя беше омъжена за Евгений Светланов, син Андрей, роден през 1956 г.
Тя предприема турнета в чужбина: в САЩ, Канада, Европа. През 1964 г. е удостоена със званието народен артист на РСФСР.
(край на превода)
Творчество
Театральные работы
Музыкальный театр имени Станиславского и Немировича-Данченко
- «Чио-Чио-Сан» (Дж. Пуччини) — Судзуки
- «Перикола» (Ж. Оффенбах) — Перикола
- «В бурю» (Т. Н. Хренников) — Косова
- «Фрол Скобеев» (Т. Н. Хренников) — Варвара
- «Каменный цветок» (К. В. Молчанов) — хозяйка Медной горы.
……
«Большой Театр»
- «Чародейка» (П. И. Чайковский) — Княгиня
- «Князь Игорь» (А. П. Бородин) — Кончаковна
- «Война и мир» (С. С. Прокофьев) — Ахросимова
- «Игрок» (С. С. Прокофьев) — Бабуленька
- «Оптимистическая трагедия» (А. Н. Холминов) — Комиссар
……
Фильмография
Роли в кино
- 1951 — Большой концерт
- 1954 — Борис Годунов — Марина Мнишек
……
Озвучивание
- 1964 — Царская невеста — Любаша
……
Вокал
- 1958 — Евгений Онегин — Ольга
- 1960 — Пиковая дама — Полина
…..
Диско и видеографии
- Фильм-опера Борис Годунов, съёмка 1954 года, Л. Авдеева — Марина Мнишек. (в остальных ролях — А. П. Пирогов, М. Д. Михайлов, Н. С. Ханаев, Г. М. Нэлепп, И. С. Козловский и др.)
- Грамзапись Евгений Онегин, 1955 года, п/у Б. Э. Хайкин, Л.Авдеева — Ольга (партнёры — Е.Белов, С. Я. Лемешев, Г. П. Вишневская, И. И. Петров и др.)
- Грамзапись Снегурочка, 1957 года, п/у Е. Ф. Светланова, Л.Авдеева — Лель. (партнеры В. М. Фирсова, В. И. Борисенко, А. Ф. Кривченя, Г. П. Вишневская, Ю.Галкин, И. С. Козловский и др.)
- Садко п/у Е. Ф. Светланова, Л.Авдеева — Любава (партнёры — В.Петров, В. М. Фирсова и др.).
- Грамзапись Евгений Онегин, 1978 года, п/у М. Ф. Эрмлер, Л.Авдеева — Няня (партнёры — Т. А. Милашкина, Т. И. Синявская, Ю. А. Мазурок, В. А. Атлантов, Е. Е. Нестеренко и др.).
……
Признание и награды
- Лауреат Всемирного фестиваля молодежи и студентов в Бухаресте (1-я премия, 1953).
- Народная артистка РСФСР (1964)
(край на цитатите)
Ще дам допълнителни данни за руската певица Лариса Авдеева и списък на ролите й в двата оперни театра, където е имала основните си изяви: в Музикалния театър «Станиславски и Немирович-Данченко» и в «Болшой театър». Превод давам само на първата част:
Авдеева Лариса Ивановна
Родилась 21 июня 1925 года в Москве, в семье оперного певца.
Заслуженная артистка РСФСР (16.11.1955).
Народная артистка РСФСР (25.02.1964).
Ещё не помышляя об оперной карьере, она уже воспитывалась как певица, слушая звучащие в доме народные песни, романсы, оперные арии.
В 11 лет Лариса пела в хоровом кружке при Доме художественного воспитания детей Ростокинского района, выступала на торжественных вечерах в Большом театре.
Профессиональное образование певицы получила в Оперно-драматической студии им. К. С. Станиславского у Л. Я. Шор-Плотниковой, по окончании которой в 1947 году была принята в музыкальный театр имени Станиславского и Немировича-Данченко.
В 1952 году стала солисткой Большого театра, где выступала непрерывно на протяжении 30-ти лет. Красивый и большой голос, хорошая вокальная школа, отличная сценическая подготовка позволили Ларисе Ивановне за короткий срок войти в основной меццо-сопрановый репертуар театра. Прекрасно исполняла певица романсы и эстрадные песни, в 50-е годы её голос постоянно звучал на радио.
Гастролировала в Чехословакии, Финляндии, Венгрии, Болгарии, Италии, Англии, Канаде, США, Франции, ГДР, Польше, Японии.
Ушла из жизни 10 марта 2013 года.
(край на цитата)
Превод:
Авдеева Лариса Ивановна
Родена на 21 юни 1925 г. в Москва, в семейството на оперен певец.
Заслужил артист на РСФСР (16.11.1955 г.).
Народен артист на РСФСР (25.02.1964).
Без дори да мисли за оперна кариера, тя вече е израснала като певица, слушайки народни песни, романси и оперни арии, слушани в къщи.
На 11-годишна възраст Лариса пее в хорова група в Дома за художествено образование за деца на Ростокинския район и участва в гала вечери в „Болшой театър“.
Професионалното си образование певицата получава в Оперно-драматичното студио на името на К. С. Станиславски с Л. Я. Плотникова, след което през 1947 г. е приета в Музикалния театър „Станиславски и Немирович-Данченко“.
През 1952 г. става солистка на „Болшой театър“, където играе непрекъснато в продължение на 30 години. Красив и силен глас, добра вокална школа, отлична сценична подготовка позволяват на Лариса Ивановна да влезе за кратко време в основния мецосопранов репертоар на театъра. Певицата пее прекрасно романси и поп песни; през 50-те години гласът й постоянно се чува по радиото.
Гастролира в Чехословакия, Финландия, Унгария, България, Италия, Великобритания, Канада, САЩ, Франция, Източна Германия, Полша, Япония.
Тя умира на 10 март 2013 г.
(край на превода)
Театральные работы
„Музыкальный театр имени Станиславского и Немировича-Данченко“
«Чио-Чио-Сан» Дж. Пуччини — Судзуки
«Перикола» Ж.Оффенбаха — Перикола
«В бурю» Т. Н. Хренникова — Косова
«Фрол Скобеев» Т. Н. Хренникова — Варвара
«Каменный цветок» К. В. Молчанова — Хозяйка Медной горы
……
„Большой Театр“
«Евгений Онегин» П. И. Чайковского — Ольга
«Хованщина» М. П. Мусоргского — Марфа
«Кармен» Ж. Бизе — Кармен
«Чародейка» П. И. Чайковского — Княгиня
«Снегурочка» Н.А.Римского-Корсакова — Лель и Весна
«Царская невеста» Н. А. Римского-Корсакова — Любаша
«Садко» Н. А. Римского-Корсакова — Любава
«Борис Годунов» М. П. Мусоргского — Марина Мнишек
«Князь Игорь» А. П. Бородина — Кончаковна
«Война и мир» С. С. Прокофьева — Ахросимова
«Игрок» С. С. Прокофьева — Бабуленька
«Оптимистическая трагедия» А. Н. Холминова — Комиссар
«Банк бан» Ф. Эркеля — Гертруда
«Дон Карлос» Дж. Верди — Эболи
«Мёртвые души» Р. К. Щедрина — Коробочка
(край на цитатите)
За певицата Лариса Авдеева има много информации в различните медии, както в печатни, така и в електронни. Прави впечатление, че на латиница при търсене с името й попадаме на десетки линкове главно с нейни изпълнения – както в Русия, така и в западни страни. Някои записи са направени също на Запад. Има и такива, произведени в СССР от фирмата „Мелодия“ и преиздадени по-късно от западни фирми. Особено се впечатлих от един запис, направен между 1970 и 1973 г. (фирма „Мелодия“), после преиздаден през 1982 г. в САЩ:
Alexander Scriabin* – LARISSA AVDEYEVA*, Anton Grigoriev*, RSFSR Russian Chorus*, U.S.S.R. Symphony Orchestra*, Yevgeny Svetlanov* – Three Symphonies
Label:
Musical Heritage Society – MHS 834587 Format: 3 × Vinyl, LP, Compilation
Box Set Country: US Released: 1982 Genre: Classical Style: Modern
Credits
- Chorus – RSFSR Russian Chorus* (tracks: A1 to B3)
- Composed By – Alexander Scriabin*
- Conductor – Yevgeny Svetlanov*
- Mezzo-soprano Vocals – LARISSA AVDEYEVA* (tracks: A1 to B3)
- Orchestra – U.S.S.R. Symphony Orchestra*
- Tenor Vocals – Anton Grigoriev* (tracks: A1 to B3)
Notes
Licensed from Melodiya SR-40113, SR-40118, SR-40098.
(P) 1970, 1973, 1971
Както е известно, Александър Скрябин не е писал оперни произведения, но в Първата му симфония последната част включва към големия оркестър и смесен хор и двама солисти – тенор и мецосопрано. През април т.г. се навършиха 100 години от смъртта на Скрябин, аз писах статия по този повод и дадох редица подробности. Сега научих за този запис с диригент Евгений Светланов и солистка – съпругата му Лариса Авдеева. Знам, че към симфоничното творчество на Скрябин отдавна в САЩ има определен интерес – там са направени и други записи на трите симфонии на Скрябин (писах и за това), като лично аз имам записите на Филаделфийската филмапмония с диригент Рикардо Мути – чудесен запис. Там мецосопрановото соло се изпълнява от полската певица Стефания Точиска.
Ето още две заглавия на записи с участието на Лариса Авдеева:
Tchaikovsky – Eugene Onegin. Galina Vishnevskaya. Valentina Petrova. Eugene Belov. Sergei Lemeshev. LARISSA AVDEYEVA. Ivan Petrov. Bolshoi. Dir: Boris Khiakin.
Sergey Prokofiev – Alexander Nevsky: Cantata (Op. 78) Based on the Score for Eisenstein’s Film [RSFSR Chorus / LARISSA AVDEYEVA / USSR Symphony Orchestra / Yevgeny Svetlanov].
И двете заглавия са дадени в линкове на латиница, има и снимки на обложките, които ще приложа след статията.
Редица подробности и конкретни данни за кариерата на Лариса Авдеева могат да се прочетат в музикални справочници на латиница. Ще дам някои описания в превод от немски език (някои данни се дублират с тези от по-горе, а на някои места разширявам данните с мои бележки):
Лариса Авдеева е родена на 21 юни 1925 г. в Москва в семейството на оперния певец Иван Авдеев. От малко дете проявява музикалните си интереси, на 11 години пее в детския хор в Москва при Дома за възпитание на децата в изкуствата. През 1945 г. започва вокалното си обучение в Оперното студио на името на Станиславски. През 1947 г. е нейният дебют в Музикалния театър на името на Станиславски в Москва в главната роля на Périchole в едноименната опера на Жак Офенбах (б.авт. Б.К.: в тази роля преди години българката Веселина Кацарова игра с голям успех на сцената на Оперния театър в Цюрих). На същата сцена Авдеева има големи успехи като Сузуки в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, Олга в „Евгений Онегин“ от Чайковски, както и в съвременните модерни руски опери „В бурята“ от Тихон Хренников (1913-2007) и „Каменното цвете“ от Кирил Молчанов (1922-1982).
На това място искам да дам някои кратки бележки по отношение на композиторите Хренников и Молчанов, чиито оперни произведения почти не са известни на Запад. За българските любители на музиката от онази епоха около 1960-1980 г. името на Тихон Хренников е добре познато. Този съветски композитор и педагог, който се помина през 2007 т. на 94 години беше може би с най-дългия стаж като председател на музикална организация в целия свят. Той беше такъв на мощния Съюз на съветските композитори през периода 1948-1991, цели 43 години. Името му знам още от ученическите години, защото около 50-те години, когато започна „борбата“ срещу „упадъчната западна музика“ главно в СССР (но също и в България), Хренников беше винаги в първите позиции и на него се дължи до голяма степен редица „модерни“ руски композитори (на първо място Шостакович и Прокофиев) да изпаднат в немилост. Не е моя работа да давам преценки, но моля влезте в „Гугъл“ с неговото име и вижте какво се пише сега в обширната страница на руски език в Уикипедия. Ще останете удивени. Тук аз давам само един кратък цитат:
„ (…) С 1961 года преподавал в МГК имени П. И. Чайковского (с 1966 года – профессор). В последнее десятилетие свой жизни Хренников негативно высказывался о лидерах перестройки, распаде СССР и ликвидации соответствующих структур: «Здесь было предательство наших руководителей. Я считаю предателем партии и предателем народа Горбачева и его приспешников, которые специально устроили травлю советского искусства […]»
Хренников следующим образом отзывался о Сталине и его эпохе:
«Сталин, по-моему, музыку знал лучше, чем кто-либо из нас. Он постоянно ходил на спектакли Большого театра и часто водил туда Политбюро — воспитывал, так сказать, своих сотрудников. […] Сталин был совершенно нормальный человек. С ним часто спорил Фадеев, мне один раз пришлось поспорить. […] Вообще в СССР музыка, как в классической Древней Греции, была крупнейшим государственным делом. Духовное влияние крупнейших композиторов и исполнителей, формирующее умных и волевых людей, было огромным, в первую очередь через радио. Наш Союз композиторов обладал огромной материальной мощью. Мы в год имели 20 миллионов рублей! По тем временам — это колоссальная сумма. Мы строили дома, давали бесплатно квартиры. Создавали Дома творчества»……»
(край на цитата)
Интересни мисли. Че този мощен съюз е разполагал с 20 милиона рубли годишно – чудесно, на защо се е пречило на ония композитори, които имат други представи за „съвременна музика“, нищо не се казва. А какво пише там за унгареца Дьорд Лигети например, за неговите гонения и неприятности в Унгария? А сега Лигети (вече покойник) е един от най-ценените в целия свят съвременни композитори. Въздържам се да говоря за България, аз знам само какво се пишеше в сп. „Българска музика“ тогава относно моя съгражданин – диригента и композитор Христо Питев, който имаше интереси към авангардистите от групата на Щокхаузен, Далапикола, на мултиталанта Джузепе Синополи.
Все пак в интерес на истината трябва да отбележа, че Тихон Хренников е написал 8 опери, между които и „В бурята“, в която е участвала Лариса Авдеева. Не съм чувал през тези 41 години, в които живея в Германия, някоя опера на Хренников да е представяна тук на оперна сцена. Сигурен съм, че те са били поръчани и са имали съвсем конкретна цел за създаването им. Все пак не мога да говоря за музикално-сценичните им качества.
Що се отнася до Кирил Молчанов, той също е бил оперен композитор – написал е общо 7 опери, заедно и с други произведения. И за него не съм чувал тук в Германия да са поставяни негови опери. Може би преди години в оперни театри в ГДР опери от Хренников и Молчанов да са имали успех.
Сега ще продължа за Лариса Авдеева. През 1953 г. тя има първия си голям успех – на Летния международен фестивал на младежта и студентите в Букурещ тя спечелва първата награда за вокално изкуство. Още от предната 1952 г. Авдеева е член на ансамбъла на „Болшой“-театър в Москва. В този театър тя играе редица главни роли: дебюта й през 1952 г. като Олга в „Евгений Онегин“ от Чайковски, Марина в „Борис Годунов“ от Мусоргски (през 1954 г. заснет като филм), Кончаковна в „Княз Игор“ от Бородин, в „Снежинка“ от Римски-Корсаков, Кармен в едноименната опера от Бизе, Княгинята в „Чародейка“ от Чайковски, Ахросимова във „Война и мир“ и Бабуленка в „Играчът“ от Прокофиев, Комисарят в „Оптимистична трагедия“ от Холминов.
Александър Холминов е руски композитор, роден през 1925 г. Написал е 14 опери, „Оптимистична трагедия“ през 1965 г. (по пиеса на В.В. Вишневски). Сюжети за много от тях служат творби на Гогол, Достоевски, Пушкин, Есенин, Фурманов. Последните му две опери са писани след промените от 90-те години – «Плоды просвещения» (1990) по пиесата на Лев Толстой и «Лес» (1996) по пиесата на А.Н. Островски.
В оперния репертоар на Лариса Авдеева влизат още ролите: Филипиевна в „Евгений Онегин“ и Полина (Паулина) в „Дама Пика“ от Чайковски, Стьоша в „Декабристи“ от Юрий Шапорин, Марфа в „Хованщина“ от Мусоргски, Гертруде в операта „Bánk Bán“ от унгарския композитор Ференц Еркел (1810-1893).
Руският композитор Юрий Шапорин (1887-1966) е създал редица музикални произведения, като операта „Декабристи“ е писана дълги години, либрето от В. А. Рождественски по мотиви на «Полина Гёбль» от А. Н. Толстой (1925). В тази опера Лариса Авдеева играе в ролата на циганката Стьоша. Цитирам малък откъс от „Книга за операта“ от Любомир Сагаев, в който става въпрос за музиката: „Юрий Шапорин е създал операта „Декабристи“ в духа на най-добрите традиции на руската класика, на руската национална музикална школа. В музиката на композитора се чувства духът, атмосферата на епичните произведения на Глинка и Бородин. „Декабристи“ на Шапорин е достижение в съветското оперно творчество. Музиката притежава големи художествени достойнства — мелодическа красота, изразителност, близка връзка с руската народна песенност, изградена е с висок професионализъм. Операта изобилствува от масови сцени, в основата на които лежи руската революционна и войнишка песен. Шапорин изгражда великолепни музикални образи на своите герои, но заедно с това е създал и един колективен образ на декабристите“.
Що се касае за ролята на Гертруде в операта „Bánk Bán“ от унгарския композитор Ференц Еркел, ето някои допълнения. Този „класически“ унгарски композитор е създал редица творби, между които и 9 опери (сигурно непознати в България). В Унгария той е високо ценен наред с Бела Барток, Золтан Кодай, Дьорд Лигети, Петер Етвьош. Там го считат за създател на Унгарската музикална школа. Не случайно днес вторият оперен театър в Будапеща след Националната опера носи неговото име. Ето списък на оперите му (на немски език):
Opern:
- Bátori Mária (komponiert und uraufgeführt 1840)
- Hunyadi László (komponiert 1841–1843, uraufgeführt 1844)
- Erzsébet (komponiert 1857 zusammen mit Franz Doppler und Karl Doppler, Uraufführung 1857)
- Bánk bán (komponiert 1851–1860, uraufgeführt 1861)
- Sarolta (komponiert 1861–1862, uraufgeführt 1862)
- Dózsa György (komponiert 1864–1866, uraufgeführt 1867)
- Brankovics György (komponiert 1868–1872, uraufgeführt 1874)
- Névtelen Hősök (Die namenlosen Helden; komponiert 1875–1879, uraufgeführt 1880)
- István király (König Stephan; komponiert 1874–1884, uraufgeführt 1885)
(край на цитата)
Както виждаме, операта „Bánk Bán“, в която Лариса Авдеева играе в ролята на Гертруде, е създадена през годините 1851–1860 и има премиера през 1862 г.
В източниците на латиница се обръща внимание, че освен в опери Лариса Авдеева има завидни успехи като концертна певица и солистка в симфонично-ораториални творби. Имала е гастроли както в родината си, така и в редица европейски страни, както и в САЩ, Канада и Далечния изток. През 1983 г. тя приключва с вокалната си кариера.
По отношение на музикалните й записи освен цитираните в началото на статията, съществува пълен запис на „Евгений Онегин“ (фирма „Мелодия“), също и други, между които запис на операта „Мъртви души“ от Родион Шчедрин с нейно участие. В западната фирма „НЕК“ е издаден носител, в който тя пее песни от Сергей Прокофиев заедно с колегата си Юрий Елников. При търсене в YouTube може да се открият десетки други записи, някои също да се закупят, главно от „Amazon“.
Нека днес на 21 юни 2015 г. да почетем паметта на голямата певица Лариса Авдеева, родена точно преди 90 години и отдала таланта си за развитие на музикалното изкуство в продължение на много години. След статията ще приложа редица нейни снимки от участия в различни опери.
……………..
Записи:
Larissa Avdeyeva sings Marfa’s Fortune-Telling (1965)
…..
Лариса Авдеева / Avdeeva – 3-я песня Леля (“Снегурочка”)
…..
Katiusha
…..