
Българският тенор Лъчезар Пръвчев празнува вчера рожден ден
Драги приятели на оперната музика, днес на 25 януари 2025 г. пиша за пръв път статия за българския тенор с кариера главно в чужбина Лъчезар Пръвчев, който вчера на 24 януари празнува рожден ден. Поради това че на същата дата е родена певицата и вокален педагог Благовеста Карнобатлова, написах вчера статия за нея, а тази за Лъчезар Пръвчев отложих за днес.
Името на този даровит и познат в чужбина тенор ми е познато много отдавна. Както съм писал в много мои статии, през годините около 1990-1995, когато наближаваше времето да премина в пенсионна възраст, започнах „като хоби“ да събирам сведения за изявите на български оперни певци, които имат кариера главно в чужбина. За тази цел поне два пъти в седмицата ходех по няколко часа в Университетската библиотека в Дармщадт, където събирах сведения главно от специализираното списание „Opernwelt“ (на немски език) и в течение на 7-8 години изградих голям архив, в който има около 300-400 български имена – певци от всички жанрове на това изкуство: сопрани, мецосопрани, тенори и баси. Това са хора, получили в по-голямата си част висше музикално образование в България, започнали кариера там, а после по различни причини заминали на работа в чужбина – най-често в ГДР и после в Западна Германия, но също и в Чехословакия, в различните републики на тогавашна Югославия, някои и извън Европа.
Точно по това време в моята картотека се появи и името на тенора Лъчезар Пръвчев. Той също започва след солидно образование в България оперната си кариера там, но после заминава за Германия и там изгражда внушителна кариера в продължение на десетки години.
За да бъда конкретен, ще изложа на български език данните за него, които имам в моята картотека (тя не е пълна, защото съм пропускал известни броеве на списание „Opernwelt“, а в началото на новото хилядолетие намалих тази си архивна дейност):
Изяви на Лъчезар Пръвчев, отразени в списания „Опернвелт“ (Opernwelt) – OW или в „Дойче Бюне“ (Deutsche Bühne) – DB: (списание, страница, опера, роля, дата)
OW2/93, стр. 38: Верди, „Дон Карлос“, Дон Карлос, Хановер, 5.12.1992
OW2/97, стр. 49: Верди, „Макбет“, Макдъф, Хановер, 30.12.1996 (Премиера). Същата информация в „Дойче Бюне“ – DB1/97, стр. 56
DB3/97 стр. 59: Вагнер, „Майсторите певци от Нюрнберг“, Кунц Фогелзанг, Хановер, 29.03.1997 (Премиера). Верди, „Дон Карлос“, Дон Карлос, Трир, 9.03.1997 (Премиера)
OW9/97, стр. 39: Пучини, „Мадам Бътерфлай“, Пинкертон, Ваймар, 5.07.1997 (Премиера)
OW6/98, стр. 66: Верди, „Отело“, роля не е посочена (Отело, Касио или Родриго), Хамбург, 1/7.6.07.1998
OW2/01, стр. 72: Верди, „Дон Карлос“, Дон Карлос, Бон, 4.02.2001
OW3/01, стр. 45: Мусоргски, „Борис Годунов“, Григори (Димитри Самозванецът), Хановер, 22.12.2000 (Премиера), стр. 72: както OW2/01, стр. 72: Верди, „Дон Карлос“, Дон Карлос, Бон, 3/24.03.2001
OW3/02, стр. 70: Яначек, „Йенуфа“, Лаца Клемен, Хановер, 30.03.2002 (Премиера)
OW4/02, стр. 15: Шостакович, „Лейди Макбет от Мценск“, Зиновий, Бремен, 8.02.2002 (Премиера), също на 12.02.2002 (Хубава рецензия от Герхард Аше, стр. 69: като OW3/02, Яначек, „Йенуфа“, Лаца Клемен, Хановер, 3/6/11/14.04.2002
OW5/02, стр. 53: Яначек, „Йенуфа“, Лаца Клемен, Хановер, 30.03.2002 (Премиера), стр. 70, същото на датите: 11/19/22/30.05.2002
OW3/03, стр. 60: Пучини, „Бохеми“, Родолфо, Хановер, 11/22.03.2003
OW4/03, стр. 60: Верди, „Симон Боканегра“, Габриеле Адорно, Бон, 6/25.04.2003
OW4/04, стр. 61: Рихард Щраус, „Кавалерът на розата“, Валзачи, Хановер (концертно изпълнение), 3.04.2004 (Премиера), също на 7.04.2004
OW3/07, стр. 20: Рихард Вагнер, „Танхойзер“, Валтер фон дер Фогелвайде, Хановер, 20.01.2007 (Премиера).
(край на цитата)
Достатъчно е да се разгледа този списък, за да се разбере какъв богат спектър от роли има в тези години Лъчезар Пръвчев. Наред с традиционните главни роли в опери от Верди, Пучини, Рихард Щраус, Рихард Вагнер и други, Лъчезар Пръвчев играе в роли, които не са твърде широко застъпени в оперните театри в България, например тия в опери от Яначек и Рихард Щраус. Но както ще видим, това е съвсем малко в сравнение с други негови роли, които той има в течение на много години главно в Оперния театър в Хановер, където е член на ансамбъла като водещ тенор в продължение на десетки години.
Лъчезар Пръвчев има изяви не само в Хановер. В моята картотека има данни за него на кои оперни сцени той е имал изяви. Цитирам отделно този списък:
Данни за Лъчезар Пръвчев относно ангажиментите му в оперни театри в Германия като редовен член на ансамбъла (списъкът и данните за години не са пълни):
Държавна опера Хановер: 1989/90/91/92/93/……/2005/06/07/08
Театър Трир: 1996/1997
Държавна опера Хамбург: 1997/98
Театър Брауншвайг: 1998/99 и 2005/2006
Театър Шверин: 1998/99
Държавна опера Базел: 2000/2001.
(край на цитата)
От всички данни, които имам за Лъчезар Пръвчев на български и немски езици, тия дни при поготовка на тази статия аз направих списък на неговия оперен репертоар, който сега ще цитирам. Там именно се вижда това разнообразие на роли, за което загатнах по-горе:
Оперен репертоар на Лъчезар Пръвчев по азбучен ред на композиторите, съответно с имената на оперите и ролите, в които той участва:
Батистели, Джорджо: „Лот“ (Първи гражданин),
Бизе, Жорж: „Кармен“ (Дон Хосе),
Берг, Албан: „Воцек“ (Tambourmajor),
Вагнер, Рихард: „Валкюра“ (Зигмунд), „Летящият холандец“ (Ерик), „Майсторите певци от Нюрнберг“ (Кунц Фогелзанг), „Парсифал“ (Парсифал), „Танхойзер“ (Валтер фон дер Фогелвайде),
Верди, Джузепе: „Аида” (Радамес), „Бал с маски” (Рикардо), „Дон Карлос“ (Дон Карлос), „Ернани” (Ернани), „Луиза Милер“ (Родолфо), „Макбет“(Макдъф), „Набуко“ (Исмаел), „Отело“ (Касио), „Симон Боканегра“ (Габриеле Адорно), „Травиата“ (Алфредо),
Доницети, Гаетано: „Любовен еликсир” (Неморино),
Маскани, Пиетро: „Селска чест“ (Туриду),
Моцарт, Волфганг Амадеус: „Вълшебната флейта“ (Тамино), „Идоменей“ (Върховен жрец на Нептун),
Мусоргски, Модест: „Борис Годунов“ (Григори),
Офенбах, Жак: „Хофманови разкази” (Хофман),
Понкиели, Амилкаре: „Джоконда”(Енцо Грималдо),
Пуленк,Франсис: „Диалози на кармелитките“ (Изповедник на Кармелитките)
Пучини, Джакомо: „Бохеми“ (Родолфо), „Мадам Бътерфлай“ (Пинкертон), „Тоска” (Каварадоси), „Турандот“ (Калаф),
Хенце, Ханс Вернер: „Младият лорд“ (Amintore la Locca),
Чайковски, Пьотр: „Евгений Онегин“ (Ленски),
Шостакович, Дмитри: „Лейди Макбет от Мценск“ (Зиновий),
Щраус, Йохан: „Прилепът“ (Алфред),
Щраус, Рихард: „Кавалерът на розата“ (Валзачи), „Капричио“ (Един италиански тенор),
Яначек, Леош: „Йенуфа“ (Лаца Клемен),
(край на цитата)
Тук се вижда ясно какъв огромен спектър от роли в класическия оперен жанр и в съвременната „нова“ музика има той. Достатъчно е да подчертая участията му в опери от Албан Берг, Джорджо Батистели, Франсис Пуленк и Ханс Вернер Хенце.
На това място искам да направя тази забележка, че много от българските оперни певци с кариера в чужбина имат подобна участ като Лъчезар Пръвчев – да участват в редица „модерни“ опери, често от съвременни автори, при които музиката е съвсем или отчасти нетипична за тази, позната в българските оперни театри, и тези певци не могат да правят компромиси. Ако те са на постоянна работа в такъв оперен театър, трябва да се съобразяват с желанията и изискванията на режисьори, диригенти и мениджъри.
От моите наблюдения и опит през последните 12-15 години виждам обаче, че голяма част от тия „българи в чужбина“ се справят чудесно с поставените им задачи. Аз искам да дам примери с две български певици и двама български певци, за които вече съм писал статии, внесени вече в моя оперен блог „operastars.de“. След кратките бележки, които ще направя сега, давам линкове към статиите за тях, за да се запознаят подробно с тях желаещите. Ще се види какво разнообразие на роли и какъв внушителен репертоар са изградили в чужбина тези наши певци и превици.
Започвам първо с дамите. На първо място цитирам данни за сопраното Весела Златева (дъщеря на легендарната българска певица Маргарита Лилова – мецосопран).
Цитирам кратка рецензия за нея от медия в Германия, за да се разбере какво се пише за Весела Златева в началото на новия век – през юли 2000 г.:
„ (…) С похвали обсипва Весела Златева и сп. “Опернвелт”, а “Щутгартер Цайтунг” дори споменава, че меломаните пътуват специално от Щутгарт до Карлсруе за представленията. “Тя е дявол и светица в едно. Само за тази изключителна драматична певица не е проблем двойната роля на МАРИЕТА / МАРИ в една доста безпощадна към гласовете на артистите постановка на “Мъртвият град”, пише критикът Хорст Кьоглер за друг образ, изваян от сопраното ни. Операта “МЪРТВИЯТ ГРАД” е писана от виенския композитор Ерих Волфганг Корнголд и премиерата й е била през 1920 г. в Хамбург и Кьолн едновременно. Интересът към музиката на този признат наследник на големите майстори напоследък се възроди и операта му бе поставена този сезон на пет европейски сцени. “Гласът на Златева излъчва сила и покорява, той може да изрази както земната чувственост, така и небесното просветление”, завършва статията си Кьоглер“.
(край на цитата)
Цитирам линк към моята статия за Весела Златева в Интернет:
https://www.operastars.de/category/zlateva-wessela/
На второ място ще пиша нещо за мецосопраното от Силистра Лиляна Нейчева, която се помина тук в Германия преди 10 години:
„ (…) Знаех, че на 5 юли една почти „забравена българска певица“ има рожден юбилей и започнах да събирам материали. Нека още в началото кажа името й – Лиляна Нейчева, родена през 1945 г. в Силистра, завършила Софийската музикална академия, още през 1969 г. получава ангажимент в Оперния театър в Лайпциг, четири години след това е привлечена като солистка в Баварската държавна опера в Мюнхен и оттам започва една шеметна кариера на първокласен мецосопран в роли като Клитемнестра („Електра“ от Рихард Щраус), Еболи, Азучена, Амнерис, Улрика и други в опери от Верди, в „Норма“ от Белини, в редица опери от Рихард Вагнер – Ортруд, Валтраут, Фрика, Кундри, Венера, Бренгене и редица други. Нейчева е една от най-успелите български певици „зад граница“ в течение на десетилетия. Но както често става, бързо е забравена в родината си, след като гастролира главно в чужди страни, където всички оперни любители знаят, че е българка – само в родината си е почти непозната. Скоро писах за Арман Токатян, Енрико ди Мазей, Никола Таджер и Павел Миров, също изградили внушителна световна кариера е все пак останали непознати в родината си. Спрях вече да се чудя на този „български феномен“. Дали е типичен само за оперните ни артисти или въобще за всички дейци на културата, които работят главно в чужбина, вече не се питам. Знам че има известни критерии, но все пак как да се съгласим с това, че една Лиляна Нейчева, която освен всичко се помина в началото на януари 2015 г. тук в Германия, където протече голяма част от вокалната й кариера не само като певица, но през последно време и като отличен вокален педагог, даже не беше удостоена с едно кратко съобщение в официалните български медии, като централната преса, радио и телевизия. Няма една дума за нея в Интернет, нито преди смъртта й, нито след това. Напразно търся тия дни, влизам в „Гугъл“ с нейните имена на български език – нищо ! Идват линкове с подобни имена, но не нейното. На латиница е друго, един след друг се редят линкове главно на немски език, също и на нидерландски, много от тях известявайки в последните месеци за смъртта й (бел. авт. Б.К.: Горните думи са написани през 2015 г., сега като пиша това през 2025 година, наново проверявам в „Гугъл“ с името й на български език – същият резултат – нито дума. Как е възможно това – ужас за българската култура!)“.
(край на цитата)
Цитирам линк към моята статия за Лиляна Нейчева в Интернет:
https://www.operastars.de/category/nejceva-liljana/
Сега ще пиша за българския певец, басът Мартин Цонев – дълги години солист в Оперния театър в Бон, Германия:
„ (…) Сигурен съм, че неговото име е познато на широкия кръг оперни любители както в България, така и в чужбина, тъй като дейността на Мартин Цонев е интернационална. Започнал от Русе, той разширява постепенно кръга на изявите си, участва в редица вокални конкурси и получава награди, има десетки гастроли в различни оперни театри в Европа и Южна Америка, по-късно концентрира дейността си преди всичко в Германия – в Оперния театър в Бон, родният град на Бетовен. Както е известно, през декември 2020 г. се навършиха 250 години от рождението на този велик композитор, но през цялата година 2000 се празнува този голям юбилей. През 2000-та година Мартин Цонев става солист на Фолксопер Виена, където пее в легендарни постановки (Хари Купфер), с оперни певци (Йохан Ковалски) и диригенти (Томас Хенгелброк) и много други. От 2002 г. е солист на Опера Бон, където изгражда внушителен репертоар от Предкласиката през Класиката и Романтизмът до Модерните оперни заглавия. Пее още в Националната Опера Амстердам (с Робърт Ллойд, Пиер Ауди, Филип Русе), Концертгебау Амстердам, така и на концертния подиум с множество меси, оратории и реквиеми. С оркестрите „Недерланд Блейзер Ансамбъл“, „Комбатименто Консорт“, „Нидерланд Балет Оркестър“, Филхармония Амстердам“ и др.
До днес Мартин Цонев е гост на множество европейски оперни театри и фестивали. През 2010 г. пее на легендарния Залцбургски Фестивал в операта „Лулу“ от Албан Берг с Виенската филхармония и режисьор Вера Немирова, диригент Марк Албрехт, заедно с Патриция Петибон, Франц Грундхебер и други. На сцената на „Мартенски музикални дни“ в Русе Мартин Цонев е участвал със „Софийски солисти“ и като Дон Жуан в „Дон Жуан“ от Моцарт. През 2012 г. изпълнява за първи път в България „Концертните арии за бас и оркестър“ от Моцарт с Русенска филхармония.
Цитирам неговия оперен репертоар и участия по години (на английски език):
OPERA ROLES:
Wotan “Das Rheingold” R. Wagner – Sofia Opera & Ballet Sofia 2010/15 (BG)
– Festspielhaus Füssen (D) 2015
Wotan “Die Walküre” R.Wagner – Sofia Opera & Ballet Sofia 2011
– Festspielhaus Füssen (D) 2015
Wotan “Siegfried” R.Wagner – Sofia Opera & Ballet Sofia 2012/16
Donner “Das Rheingold” R.Wagner – Accademia Nazionale di Santa Cecilia 2013 (Cond. Kirill Petrenko)
König Marke “Tristan und Isolde” R. Wagner – Theater Bonn 2013, (regie Vera Nemirova)
Boris Godunov „Boris Godunov“ M. Mousorgski – Sofia Open Air (regie P. Kartaloff) 2014
Mephistofeles “Faust” Ch. Gounod – Theater Bonn 2007, (regie Vera Nemirova),
Roger “Jerusalem” G. Verdi – Theater Bonn 2016 (reg. Fr. Negrin, with Franz Hawlata)
– Theater Freiburg 2017 (reg. Calixto Bieito)
Attila “Attila” G.Verdi – Rotterdam opera 2001(NL),
– “Stage of Ages” Open Air Festival, Veliko Tarnovo (BG) 2011
– Sofia Opera & Ballet 2015/16
Bertram “Robert le diable” Meyerbeer – National Opera & Ballet Sofia 2012 (BG)
Don Giovanni “Don Giovanni” W.A.Mozart – International Fest “March music days” State Opera Ruse 2006 (BG),
-Teatro “Segura” Lima (Peru) 2006 (reg. Luigi Alva)
-Teatro Jovellanos de Gijon, (Spain. With Miguel Zapater) 2009
Leporello “Don Giovanni” W.A.Mozart – Theater Bonn 2005/12/17, (Weise, Peters-Messer. Dir. Wächter)
– Theater Lübeck 2006
Figaro “Le nozze di Figaro” W.A.Mozart – Theater Bonn 2007
Theater Gelsenkirchen 2012
Don Basilio “IL Barbiere di Sevilia” G.Rossini – Theater Bonn 2003/13,
– State Opera Ruse 1996 (prof.debut)
Raimondo “Lucia … ” G. Donizetti – Donau tour Opera 1998 (Bordeux, Lisabon, ),
– Theater Bonn 2007/2016
Nick Bottom “A Midsummernight’s dream” B.Britten – Theater Bonn 2006
Volksoper Wien 2001 (with J.Kowalski)
Don Magnifico “La Cenerentola” G.Rossini – Theater Bonn 2002/03
Theater Regensburg 2002
Alidoro “La Cenerentola” G. Rossini – Sofia Opera & Ballet 2014/15/16 Opera Romana Craiova 2015
Banco “Macbeth” G.Verdi – Theater Bonn 2003
Filippo II “Don Carlo” G.Verdi – State Oper Burgas 2012 (BG)
Padre Guardiano “La Forza del Destino” G.Verdi – Theater Bonn 2004
Ferrando “Il Trovatore” G. Verdi – Opera in AHOY Rotterdam 2001 (with Olga Romanko, Elisabetta Fiorillo. Vladimir Stoyanov) – Concertgebouw Amsterdam 2001
Ramfis “AIDA” G.Verdi – Opera SPANGA fest NL 2001, Opera Ruse (BG) 1998, Opera Berlioz Montpellier 2008 Salle Pleyel de Paris 2008, Staatsoper Stuttgart 2010 (Il Re)
Gremin “Evgenij Onegin” P. I. Tchaikovski – Theater Bonn 2004
Gobriaz “Belzzazar” G.F.Händel – Theater Bonn 2003 (Regie D. Hilsdorf, Cond. Jos V.Veldhoven)
Zebul “Jephtha” G. F. Händel – Theater Bonn 2005 /13 (Regie D. Hilsdorf, Cond. Jos V.Veldhoven , A. Sperring)
Saul “Saul” G. F. Händel -Theater Bonn 2006 (Hilsdorf, VanVeldhoven, with J.Waschinski)
Lindorf, Coppelius, Mirakel, Dapertutto
“Le contes d“Hoffman” Offenbach – Theater Bonn 2004,2014/15 (u.a. Barbe & Doucet)
– Theater Wuppertal 2005
Paolo Albiani “Simone Boccanegra” G.Verdi – Theater Mannheim, 2003/04
Theater Bonn 2003
Litore, Console, Famigliare
“Il coronazione di Poppea” C.Monteverdi – DNO Amsterdam 2000 (Reg. Pierre Audi, Cond. Ch. Rousset, with R. Lloyd)
Der Athlet, Der Tierbändiger “Lulu” A. Berg – Theater Bonn 2003 (Reg.Werner Schröter. With Hanna Schwarz)
Der Bankier, Der Theaterdirektor “Lulu” A.Berg – Salzburger Festspiele 2010
cover Der Athlet, Der Tierbändiger (Wiener Philharmoniker, Albrecht, Nemirova. With F.Grundheber, P. Pettibone, H. Zednik)
Parsi Rustamji, Lord Krishna “Satyagraha” Phill Glass -Theater Bonn 2004/13 (Reg. S. Purcarete, Windfuhr)
Sparafucile, Monterone “Rigoletto” G. Verdi – Teatro Jovellanos Gijon, Spain 2007, State Opera Russe 1997
and others…“
(край на цитата)
Един огромен репертоар, който Мартин Цонев разширява с всяка нова година (цитираният по-горе списък е от преди 10 години).
Цитирам линк към моята статия за Мартин Цонев в Интернет:
https://www.operastars.de/category/tzonev-martin/
Ще завърша тези предварителни бележки с данни за баса Михаил Миланов:
„ (…) Не е излишно да спомена сега, че Михаил Миланов има забележителна оперна и концертна кариера – той участва общо 49 сезона на сцена, последно през сезона 2017-2018, когато има серия от изяви в „Хофманови разкази“ от Офенбах на сцената на Оперния театър в Дюселдорф. Друго забележително за него е това, че има участия в 20 роли в 15 опери от Верди! Ще се спра на биографията на Михаил Миланов, за когото няма Уикипедия-страница на български или други езици, така че ползвам източници главно на немски език, взети от оперните театри, главно този в Дюселдорф, където той е имал и има своите дългогодишни изяви. Нали прочетохме по-горе цитата от 2014 г.: „В 45-ия му сезон той участва в постановка на Дюселдорфския оперен театър, в която изпълнява ариите си на турски език“. Ако влезем в Гугъл с името му на кирилица, нищо няма да получим – нито един ред, нито една дума. Има личности от Русия с това име, но за певеца Михаил Миланов – нищо! Същата съдба като вчера за Михаил Михайлов – все едно че такива хора не са съществували. Колкото и да се чудя, това е истината! След първите си изяви в Плевенската опера заминава за ГДР и после за Западна Германия. Именно там получава и постоянни договори за изяви в оперните театри в Майнц, Бремен, Бон, Вупертал и в Оперния театър „Am Gärtnerplatzt“ в Мюнхен. Освен там той гостува на различни оперни сцени в Германия и в други държави. В репертоара му влизат големи басови роли в различни опери: Зарастро във „Вълшебната флейта“ от Моцарт, Борис в „Борис Годунов“ от Мусоргски, Филип Втори в „Дон Карлос“, Рамфис в „Аида“, Закария в „Набуко“ от Верди, Магьосникът Челий в „Любовта към трите портокала“ от Сергей Прокофиев, Гремин в „Евгений Онегин“ от Чайковски, Даланд в „Летящият холандец“ и Крал Марке в „Тристан и Изолда“ от Вагнер“.
(край на цитата)
Цитирам линк към моята статия за Михаил Миланов в Интернет:
https://www.operastars.de/category/milanov-michail-bg-bass/
След този голям увод преминавам към данни за тенора Лъзечар Пръвчев. Първо ще изложа тия сведения за него, които имам на български език, после тия на немски език.
Нека разкажа, как стигнах преди 6 години до една нова връзка с Лъзечар Пръвчев чрез негова роднина в България – оперната певица Силвана Пръвчева, с която отдавна сме приятели във ФБ:
През пролетта на 2019 г. бях за известно време в България, главно в родното Габрово и на 9 юни имах резервиран самолетен билет от София за Франкфурт. През предните дни имах телефонни разговори от Габрово с мои приятели в София и много от тях знаеха, че летя на 9 юни и по обед ще бъда на софийското летище. Това правя по стар навик – вече 6-7 години – радвам се, когато си отивам от България, някой да дойде на летището „да ме изпрати“. И това става много често – идвали са моите близки приятели Фани Иванова, Неда Диманова, Жоро Стефанов, Антония Бранкова, Илонка Цонева и други. Бях се обаждал и на Силвана Пръвчева и тя пожела да дойде на този 9 юни.
Ние с нея сме имали разговори чрез Фейсбук – питал съм я за неща, свързани с работата й в Софийската опера, но също така научих и интересния факт, че тя познава добре един известен тук в Германия певец – тенорът Лъчезар Пръвчев. Именно сходството във фамилните имена беше причина – мисля през 2017 или 2018 – да я запитам дали има нещо общо с нейното фамилно име. Оказа се, че Лъчезар Пръвчев, който е добре известен тук в Германия певец, и то отдавна, е брат на нейния съпруг – те имат еднакви фамилни имена. Така че тогава аз научих от нея някои неща за Лъчезар Пръвчев, чиято вокална кариера е започнала от България.
Как да е, Силвана дойде с метрото на летището, имахме време около час да си поприказваме и после се разделихме. Успхяме да си направим и снимки (ще поместя една след статията). Не трябва да крия – до тогава познавах Силвана само от ФБ – тя е една рядко симпатична, весела, засмяна и сияеща жена, вежлива, възпитана, разговорлива и останах с отлични впечатления от жеста й с идването на летището. Това беше – остана един хубав спомен…
(край на цитата)
Сведения за Лъчезар Пръвчев на български език
Лъчезар Пръвчев е един от големите български тенори. Роден е в София на 24 януари 1956 г. Завършва висше образование със специалност пеене във Вокалния факултет на Държавна музикална академия – София, в класа на доц. Ирена Бръмбарова. През 1981 г. заминава на две годишна специализация в Миланската „Ла Скала”. Работи с известни изпълнители като Джулиета Симионато, Клаудио Абадо, Джорджо Стрелер и др. По това време Пръвчев има гостувания и участия в концерти из цяла Италия. От 1984 г. започва работа в Германия. След 5 години, от 1989 г. е постоянен солист с договор на пръв тенор към държавния театър на град Хановер.
Тенорът е носител на много реномирани награди. В известният конкурс за оперни певци „Белведере” във Виена певецът получава две отличия. Пръвчев има гастроли в различни оперни театри по целия свят. Между тях в Сан Франциско, Ню Орлинс, Държавните опери в Мюнхен, Хамбург, Берлин, Дрезден, Стокхолм, Осло и други. Твори с известни диригенти като: Зубин Мета, Лорин Маазел, Герд Албрехт, Доналд Ръникалс, Стефан Шолтеш, Инго Мецмахер и други. Прави много концерти и записи. Специално за белгийската телевизия участва в телевизионен запис на операта „Кармен”, където изпълнява ролята на Дон Хосе. В репертоара му са включени главните роли в оперите: „Аида”, „Дон Карлос”, „Бал с маски”, „Ернани”, „Тоска”, „Джоконда”, „Хофманови разкази” и други.
През 1998 година му е присъдена титлата „Камерзенгер” на Германия. Лъчезар Пръвчев е един от малкото български мъжки гласове с тази титла. Тенорът ще се представи на софийска сцена в ролята на Хофман от прочутата опера на Жак Офенбах „Хофманови разкази”. Режисурата е на маестро Пламен Карталов.
(край на цитата)
Портал „theatre.art.bg“
Лъчезар Пръвчев
Lachezar Pravchev
Лъчезар Пръвчев е един от големите български тенори. Роден е в София. Завършва висше образование със специалност пеене във Вокалния факултет на Държавна музикална академия – София, в класа на доц. Ирена Бръмбарова.
През 1981 заминава на две годишна специализация в Миланската „Ла Скала”. Работи с известни изпълнители като Джулиета Симионато, Клаудио Абадо, Джорджо Стрелер и други. По това време Пръвчев има гостувания и участия в концерти из цяла Италия.
От 1984 г. започва работа в Германия. След 5 години, от 1989 г., е постоянен солист с договор на пръв тенор към Държавния театър на град Хановер.
Тенорът е носител на много реномирани награди. В известният конкурс за оперни певци „Белведере” във Виена певецът получава две отличия.
Пръвчев има гастроли в различни оперни театри по целия свят. Между тях в Сан Франциско, Ню Орлиънс, Държавните опери в Мюнхен, Хамбург, Берлин, Дрезден, Стокхолм, Осло и други. Твори с известни диригенти като: Зубин Мета, Лорин Маазел, Герд Албрехт, Доналд Ръникалс, Стефан Шолтеш, Инго Мецмахер и други.
Прави много концерти и записи. Специално за белгийската телевизия участва в телевизионен запис на операта „Кармен”, където изпълнява ролята на Дон Хосе.
В репертоара му са включени главните роли в оперите: „Аида”, „Дон Карлос”, „Бал с маски”, „Ернани”, „Тоска”, „Джоконда”, „Хофманови разкази” и други.
През 1998 г. му е присъдена титлата „Камерзенгер” в Германия. Лъчезар Пръвчев е един от малкото български мъжки гласове с тази титла.
Тенорът се представя на софийска сцена в ролята на Хофман от прочутата опера на Офенбах „Хофманови разкази”. Режисурата е на маестро Пламен Карталов.
(край на цитата)
Моят живот и моите успехи – Марио дел Монако (Mario del Monaco)
Лъчезар Пръвчев (преводач)
За изданието:
Издателство „Музика“, София, 1986 г., български език, 102 стр. корици меки. Преводач Лъчезар Пръвчев, художник Божидар Икономов, Поредици и библиотеки: Книги за бележити музиканти, Категория – Мемоари, биографии, писма.
(Published August 25th 1986)
Марио дел Монако – големият певец и артист се превърна в мит на оперната сцена, какъвто продължава да е и днес. „Моят живот и моите успехи” разкрива за първи път пред любителите на музиката и многобройните почитатели на незабравимия италиански тенор един непознат Дел Монако. От прохладата на „Санта Мария дел Фиоре” и зноя на Мисурата в Триполи, през лицея „Росини” и театър Марио дел Монако – големият певец и артист се превърна в мит на оперната сцена, какъвто продължава да е и днес. „Моят живот и моите успехи” разкрива за първи път пред любителите на музиката и многобройните почитатели на незабравимия италиански тенор един непознат Дел Монако. От прохладата на „Санта Мария дел Фиоре” и зноя на Мисурата в Триполи, през лицея „Росини” и театър „Пучини” до сцените на „Ла Скала” и „Метрополитън” – това е не само историята на неговия интересен живот, но и отрязък от историята на оперния театър и последните „примадони” на ХХ век.
Първо издание 1982 г. (Paperback, 104 pages)
(край на цитата)
Цитирам информационна публикация на софийския Дворец на културата, в която става въпрос и за тенора Лъчезар Пръвчев:
Сайт на НДК София
(без дата)
Национален Дворец на Културата
Националният дворец на културата е многофункционален комплекс – синтез на модерна архитектура с пластични изкуства. Великолепните пространства са одухотворени от над сто произведения на монументалната живопис, скулптурата, дърворезбата, гоблена, металопластиката и други жанрове. Тук са съсредоточени както културният живот на столицата, така и престижна конгресно-конферентна дейност, делови и политически събития. Има прекрасни условия и добри професионалисти за провеждането на престижни прояви и могат да бъдат посрещнати и най-строгите международни изисквания. С времето НДК се е превърнал в естествен притегателен център за столичани и гостите на столицата, а силуетът на Двореца на фона на Витоша е емблематичен.
В залите на НДК са гастролирали знаменити артисти като Херберт фон Караян, Клаудио Абадо, Алексис Вайсенберг, Хосе Карерас, Андреа Бочели, Николай Гяуров, Рикардо Мути, Монсерат Кабайе, Катя Ричарели, Мирела Френи, Веселина Кацарова, Дарина Такова, Анна Томова–Синтова, Гена Димитрова, Емил Чакъров, Емил Табаков, Юрий Башмет, Найджъл Кенеди, Емир Кустурица и др. Тук ежегодно се провежда Новогодишния музикален фестивал, създаден от маестро Емил Чакъров през 1986 година. Тогава на голямата сцена могат да бъдат чути великолепни български гласове като тези на Веселина Кацарова, Калуди Калудов, Красимира Стоянова, Цветелина Василева, Ина Кънчева, Бойко Цветанов, Юлиан Константинов, Орлин Анастасов, Румен Дойков, ЛЪЧЕЗАР ПРЪВЧЕВ, Емил Иванов, а също така и най-големите симфонични оркестри с най-добрите диригенти – Емил Табаков, Росен Миланов, Методи Матакиев, Найден Тодоров. Сред тези значими събития, традиция в културния афиш на НДК са гостувания на читалищни и училищни състави от район „Триадица” в рамките на традиционните „Фестивал на детските игри”, „Салон на изкуствата”, „Новогодишен коледен фестивал”, организиране на творчески вечери и премиери на книги.
(край на цитата)
Портал „Дума“
22.02.2007
Лъчезар Пръвчев ще пее Дон Хосе в Софийската опера
Немският диригент Волфганг Рьогнер ще се представи за първи път у нас с операта “Кармен” от Бизе – на 24 февруари в Националната опера. След близо тригодишно отсъствие от първата ни оперна сцена тенорът Лъчезар Пръвчев, който работи в Германия, ще изпълни в спектакъла една от коронните си роли – Дон Хосе, съобщават от операта.
Волфганг Рьогнер е интендант на Сръбския народен ансамбъл в Бауцен – малък град близо до границата с Чехия и Полша, в който живеят над 60 000 сърби.
Сръбският народен театър е създаден през 1952 г. с цел да запази и популяризира сръбската култура. Днес той е съвременно културно средище със собствена балетна и солистична трупа и оркестър. Волфганг Рьогнер е специализирал в Санкт Петербург – в консерваторията “Римски-Корсаков”. В продължение на четири сезона е музикален директор на Немско-сръбския народен театър и главен диригент на Холандския танцов театър в Хага, бил е генерален музикален директор на театъра в Ерфурт и главен диригент на филхармонията в града. От 2002 г. е интендант на Сръбския национален ансамбъл в Бауцен. Рьогнер има много оперни и танцови творби, детски мюзикъли.
(Моя бележка: Б.К.: Тук е направена голяма грешка в редакцията на „Дума“: в района на Бауцен (не само там) има голяма народностна група от т.н. „сорби“ със собствен език – сорбски. Тази народност няма ОБЩО СЪС СЪРБИТЕ на Балканския полуостров. Цитирам малка справка от Уикипедия на български език за тази народност:
„Лужишки сърби или лужичани (на горнолужишки: Serbja; на долнолужишки: Serby; на немски: Sorben; на чешки: Lužičtí Srbové), са западнославянски народ, наброяващ около 30 000 души, главно в областта Лужица на територията на Германия и Полша. Традиционно говорят лужишки езици (близкородствени с полския и чешкия език), които са официално признати и защитени като малцинствени езици в Германия“.
(край на цитата)
Цитирам и справка за същата народност в превод от източник на немски език:
„Лужическите сърби (горнолужически: Serbja, долнолужически: Serby, особено в Долна Лужица на немски, наричани още „венди“ (Wenden – немски в остаряла форма или в славянските езици до днес „Лужишки сърби“) са западнославянска етническа група, която живее предимно в Лужица в Източна Германия. Включва горните лужици в Горна Лужица в Саксония и долните лужици/венди в Долна Лужица в Бранденбург, които се различават езиково и културно. Сорбите са признати за национално малцинство в Германия. Освен език, те имат официално признат флаг и химн. Сорбите обикновено са германски граждани. През Средновековието едноименно племе се заселва между реките Заале и Мулде. То не е идентично с предците на днешните сорби – лузити и милценери – но южната част на славянските племена около реката Елба обикновено се нарича “сорбски” поради тяхната езикова връзка“.
(край на цитата)
Така че във въпросната статия думите „сърби“ и „сръбски“ трябва да се заменят с близките по произношение думи „сорби“ и „сорбски“, за да отговарят данните на историческата истина. Аз самият много пъти съм пътувал главно през 80-те и 90-те години с лека кола ат Германия за Полша през тази територия около граничната зона между Източна Германия и Полша с граничен град Бауцен (на полски Згожелец) – едната му част е в Германия, другата – в Полша. Разделя ги една пълноводна река, над която има голям мост за коли, камиони и пешеходци.
(край на бележките за сорбите)
Лъчезар Пръвчев е възпитаник на доц. Бръмбарова в НМА в класа на доц. Бръмбарова и специализира в студията за усъвършенстване на оперни певци към миланската “Ла Скала”. През 1983 г. е назначен в Pусенската опера, а от 1984 г. работи в Германия – първо в държавния театър на град Брауншвайг, а от 1989 г. е първи тенор на операта в Хановер. През 1998 г. му е присъдена най-престижната титла в оперното изкуство на Германия – “Камерзенгер”. През всичките години е гостувал и в България – в Софийската и Варненската опера, в много концерти на Софийската филхармония и Симфоничния оркестър на БНР, в “Тенорисимо” на популярните български тенори, които правят световна кариера.
(край на цитата)
Портал „Сега“
28 декември 2000 г.
ЧАСЪТ НА ИСТИНАТА Орлин Горанов ще води концерта на тенорите Орлин Горанов е в предстартова треска, тъй като тази вечер му предстои важната задача да води първия по рода си концерт у нас, в който на една сцена ще се съберат седем от най-известните ни тенори. В зала 1 на НДК ще звучат прочути арии от Верди и Пучини, както и вечните италиански канцонети в изпълнение на Бойко Цветанов, Емил Иванов, Калуди Калудов, Камен Чанев, Костадин Андреев, ЛЪЧЕЗАР ПРЪВЧЕВ и Румен Дойков. Концертът, организиран от “София мюзик ентърпрайсис”, е част от традиционния Новогодишен музикален фестивал на НДК, чийто артистичен директор е маестро Емил Табаков. Тенорите обаче ще пеят под диригентството на друг именит българин – маестро Методи Матакиев. Водещият на вечерта Орлин Горанов също е подготвил приятна изненада на публиката. Нищо чудно в края на концерта и той да се присъедини към своите колеги. |
(край на цитата)
Портал „Литературен форум“, брой 7, 2001 г.
Наградата да пееш пред родна публика
С участниците в “Тенорисимо 2000” разговаря Ваня Бекярова
Галаконцертът в рамките на 14-ия музикален фестивал в НДК бе празник, гордост българска. Защото ако светът бисира по стадиони, площади, концертни зали тримата тенори Лучано Павароти, Пласидо Доминго, Хосе Карерас (него сме слушали в Софийската опера през 1980 г.), то София, а чрез Българската национална телевизия – и България, аплодира единствената по рода си среща не на трима, а на шестима български таланти. Калуди Калудов, Емил Иванов, ЛЪЧЕЗАР ПРЪВЧЕВ, Румен Дойков, Костадин Андреев и Камен Чанев от години разнасят певческата слава на родината по най-прочутите оперни сцени в Европа, САЩ, Япония. Домакин на “Тенорисимо 2000” бе друг популярен певец – Орлин Горанов, а симфоничният оркестър на “Арт Генерация ХХI” с диригент Методи Матакиев съпроводи изпълненията на звездите. Участниците обобщиха пред в. “Литературен форум” впечатленията си от уникалното събитие и плановете си за бъдещи творчески ангажименти.
Калуди Калудов
Претворил е повече от 60 централни партии в оперни и кантатно-ораториални творби. Гастролира из цяла Европа, САЩ, Япония, Чили, Корея, пее с най-прочутите диригенти и оперни звезди. Живее постоянно със съпругата и четирите си деца във Варшава.
Лъчезар Пръвчев
От години е първи тенор на Хановерската опера, често е канен от водещи немски и европейски театри. „Когато от Хановер отпътувах за “Тенорисимо”, три дни след премиерата на “Борис Годунов”, моят директор проф. Леман каза: “Само българите могат да съберат едновременно толкова много и толкова надарени певци. Ние в Германия се радваме да осигурим втори тенор за премиера”. Впрочем тъкмо затова се върнах веднага след концерта в Германия – за моята роля на Дмитрий Самозванеца в “Борис Годунов”, нямаше дубльор. Ще вметна, че второто ми излизане в тази опера на Мусогорски беше 888-ия спектакъл в живота ми“.
(край на цитата)
За този концерт ми беше разказвала Силвана Пръвчева при наша среща преди години:
Шок: БЪЛГАРСКИЯТ ОТГОВОР
Седем тенора на една сцена – Кой не е чувал за тримата тенори Лучано Павароти, Пласидо Доминго и Хосе Карерас? А представете си как би изглеждала една сцена, ако на нея стъпят не трима, а 7 тенори. Това ще се случи на 28 декември 2000 г. в зала 1 на НДК, съобщиха от „СМЕ“. Това са Бойко Цветанов, Емил Иванов (не бъркай с фоторепортера на “Сега”, той все още пее само в тесен приятелски кръг), Калуди Калудов, Камен Чанев, Костадин Андреев, ЛЪЧЕЗАР ПРЪВЧЕВ и Румен Дойков.
Водещ на шоуто е Орлин Горанов, който нищо чудно на финала да се присъедини към великолепната седморка. Концертът е част от традиционния новогодишен фестивал. В него ще участва и симфоничен оркестър, дирижиран от Методи Матакиев. Програмата включва популярни арии от Верди и Пучини и италиански канцонети. Билетите с цени от 8 до 20 лв. се продават от днес.
(край на цитата)
Портал „Стандарт“, 21 март 2001 г.
“Лучия ди Ламермур” с премиера в Операта
Един от най-големите български гласове Дарина Такова се завръща на наша сцена за премиерата на популярната опера на Гаетано Доницети “Лучия ди Ламермур”.
Спектакълът ще бъде в петък в Софийската опера под диригентската палка на Методи Матакиев. Освен Дарина Такова ще пеят още Елена Стоянова, Нико Исаков, Живко Пранчев, Арон Аронов, ЛЪЧЕЗАР ПРЪВЧЕВ.
Пищната постановка е дело на Огнян Драганов, хореографията е на Катя Петровска, а художник на декора е Борис Стойнов. Очаква се спектакълът да е едно от събитията на сезона. Това е четвъртата премиера в операта след “Тоска”, “Четири нощи”, “Светулката”. Чуждите музикални критици са категорични за Дарина Такова: “Нейната Лучия те кара да изтръпнеш.” На световните сцени познават изпълнението й, което винаги изправя публиката на крака и я аплодира продължително. Сцената на полудяването обикновено получава най-много аплаузи. Младото ни сопрано прави впечатление с артистизма и с прекрасния си тъмен тембър. Трагичната любовна история е по романа на Уолтър Скот, а либретото на операта е дело на Салваторе Камарано.
Ролята на Лучия е емблематична за Дарина Такова. Преди 10 години като студентка тя дебютира в това заглавие под диригентството на Методи Матакиев. През 1992 г. се явява в партията на Лучия на конкурса за млади оперни певци. Заради премиерата в София българският глас пристига от Мадрид, където участва в испанската барокова опера “Ревността дори към въздуха убива”. Преди това в операта в Рим тя откри сезона в “Лястовичката” от Пучини. В Лиеж и Брюксел има концертни изпълнения на “Семирамида” от Росини. В Лондон пък пее в “Травиата”. Предстоят й изяви в Лион в операта “Обсадата на Коринт” от Росини. В Триест г-жа Такова ще открие следващия сезон с “Пуритани” на Белини, спектакъл, посветен на 200 г. от рождението на композитора.
(край на цитата)
Музикално събитие:
Лъчезар Пръвчев – тенор, Александър Райчев – пиано – песенен рецитал
Начало: 25.5.2003 г.
Край: 25.5.2003 г.
Държава: България
В рамките на: Софийски музикални седмици
Забележки: 130 години от рождението на Енрико Карузо
Организатор(и)
– Фондация – Софийски музикални седмици
Произведение(я):
Име: Песни
Автор(и):
Франческо Тости – Композитор
Дата: 25.5.2003 г.
Град: София
Място: Камерна зала България
Вид музикален артефакт: Музикален опус
Начин на музициране: Вокално-инструментално
Акустична среда на изпълнението: В зала
Вид или жанр музика: песни
Забележки:
Изпълнител(и):
Лъчезар Пръвчев – Певец
Александър Райчев – Пианист
(край на цитата)
Цитирам една публикация от юни 2003 г., в която става въпрос за тенора Лъчезар Пръвчев:
„Култура“ – Брой 23 (2543), 6 юни 2003 г.
Наталия Илиева
Софийски музикални седмици
Началото на 34-тия фестивал “Софийски музикални седмици” беше в много отношения успешно: пълна зала, двама много добри солисти – Лъчезар Пръвчев, тенор, и Ханс-Петер Шайдегер – бас, участието на Националния филхармоничен хор “Светослав Обретенов” и на Хора на софийските момчета. Концертът, посветен на 190-aта годишнина от рождението на Рихард Вагнер – организира се със съдействието на Гьоте институт, София – е част от годишнините, които този фестивал ще почете. Сред достойнствата на това откриване беше сериозната програма: не изградена популистки, от Вагнерови “хитове”, а от големи фрагменти из “Валкюра” и “Парсифал” – изискан програмен подход, почит към философската идея на гениалния композитор за нова музика.
Единственият “хит” в програмата беше прочутата „Езда на валкюрите“ – доста стряскащо начало на концерта.
Тромава езда, грозна, лишена от блясък, полет и тайнственост. За жалост оркестърът показа, че не е на “ти” с Вагнеровата музика. Не съм сигурна, че това се дължи на неочаквана смяна на диригента: в програмата беше обявено името на Юлиан Ковачев, а на диригентския пулт застана Йордан Дафов. Все пак Софийската филхармония е високо професионален състав! Оркестърът на Вагнер не е просто голям оркестър, той е пластичен, нюансиран; “безкрайната” мелодия изисква пълно осъзнаване на величествената красота, дълбочина и пространственост. Публиката не отива на Вагнерова опера само да чуе тенора или сопраното, а органичната цялост на тази мощна музика. Справедливо е да се отбележи, че в концерта на 23 май имаше моменти на художествено просветление – например Финала на първо действие на “Парсифал” с участието на Хора на Софийските момчета и на филхармоничния хор. Всяка намеса, обаче, на духачите беше на репетиционно ниво.
И още нещо: музиката на Вагнер изисква особен акустичен подход. Знаем за идеите на композитора, вложени в гигантския му проект Байройт; за големите Вагнерови гласове, извисяващи се над могъщия, но поставен при специални акустични условия оркестър. В този смисъл, може би, трябваше да се търси някакво решение за мястото на двамата солисти – и двамата с големи и красиви гласове, за да не наблюдаваме само, а и да чуваме артикулирането им в моменти на големи кулминации.
(край на първата част от статията, в която става дума за Лъчезар Пръвчев)
Цитирам данни за едно гостуване на тенора Лъчезар Пръвчев в ролята на Дон Хсе във Варна:
„Варненската опера гостува на най-голямата българска сцена с най-изпълняваната опера в света – “Кармен” от Жорж Бизе, на 6 юни от 19 ч. в НДК. Сред известните солисти са Нико Исаков и вече познатата на българската публика с изпълнението си в “Атила” Линка Стоянова. Специално от чужбина пристигат ЛЪЧЕЗАР ПРЪВЧЕВ и Галя Ибрагимова (Русия). На софийска сцена “Кармен” се представя в рамките на 13-ото издание на Салона на изкуствата.
Диригент-постановчик е Христо Игнатов, режисьор-постановчик – Георги Лалов, художник е Иван Савов, хореография – Боряна Сечанова. Главните роли изпълняват Галина Ибрагимова (Русия) като Кармен, Лъчезар Пръвчев – Дон Хосе, Нико Исаков – Ескамилио, Евгений Станимиров – Цунига, Свилен Николов – Моралес, Христо Сарафов – Данкайро, Пламен Долапчиев – Ремендадо, Линка Стоянова – Микаела, Даниела Иванова-Димова – Фраскита, Вяра Железова – Мерцедес“.
(край на цитата)
През 2004 г. тенорът Лъчезар Пръвчев гостува наново във Варна за спектакъл на операта „Бохеми“ от Пучини, в която той играе в ролята на Родолфо. Цитирам съобщение за тази изява:
26-07-2004
„Бохеми“ – Джакомо Пучини
Оперно-филхармонично дружество – Варна
Диригент Христо Игнатов
Режисьор Кузман Попов
Художник Мария Диманова
Солисти Йорданка Дерилова, ЛЪЧЕЗАР ПРЪВЧЕВ, Марчин Брониковски, Снежaна Драмчева, Венцеслав Анастасов, Евгений Станимиров
(край на цитата)
Цитирам част от статия през 2013 г., в която става дума за тенора Лъчезар Пръвчев:
„Култура“, брой 21 (2727), 7 юни 2013 г.
Здравко Гаджев
Павел Герджиков на 75
Живот с музиката
За зрителя тружениците от музикалната сцена са жреци, призвани да ги приобщят за час-два към пречистващия свят на голямото изкуство. Времето е твърде ограничено, за да се запознаят и с друг нюанс в божественото озарение на някои от своите любимци – способността да одухотворяват не само сценичното пространство, а и задкулисието, репетиционните зали и колегиалните отношения. Ако трябва да дам конкретен пример за такова излъчване, без колебание бих посочил професор Павел Герджиков – солист, постановчик, педагог и ерудит, посветил живота си на усъвършенстването на тези свои разностранни умения, който тези дни чества своя 75-годишен юбилей.
Когато през 70-те години на миналия век имах рядката чест да се приобщя към солистичния състав на Софийската опера, останах приятно изненадан от радушието и вниманието, с което младите артисти биваха приемани от утвърдилите се вече опитни колеги, сред които беше и Павел. Той несъмнено е оставил следа и в спомените на много други възпитаници на вокалния факултет към Музикалната академия “Панчо Владигеров” и особено у тези, които са работили с него и Сливенския оперно-симфоничен оркестър между 1980-1990 г. Сред тях са ЛЪЧЕЗАР ПРЪВЧЕВ, Цветан Михайлов, Камен Чанев, Дарина Такова. С участието си в “Дъщерята на полка”, “Мадам Бътерфлай”, “Сватбата на Фигаро”, “Тайният брак”, “Бастиен и Бастиена” и др. те правят първи професионални стъпки на сливенска сцена във ведра, приятелска атмосфера, предразполагаща ги да разгърнат пълноценно своя талант, и имат дори шанса да гостуват в Московската консерватория.
(…..)
(край на частта от статията)
Сайт на Национална музикална академия „Панчо Владигеров“ София
Вокален факултет, Ръководител катедра: Проф. д-р Свилен РАЙЧЕВ
Когато през 1921 г. е създадена Държавната музикална академия, за преподаватели по пеене са поканени известните оперни певци, основатели на Българската оперна дружба Иван Вульпе и Димитър Попиванов. По това време Академията има два отдела – среден (с права на музикално училище) и висш – с тригодишен курс на обучение.
(…) За последните години между ярките дарования, излезли от Вокалния факултет на Музикалната академия, са Веселина Кацарова, Дарина Такова, Мариана Пенчева, Надежда Кръстева, Цветелина Василева, Радостина Николаева, Андреана Николова, Владимир Стоянов, Юлиян Константинов, ЛЪЧЕЗАР ПРЪВЧЕВ, Камен Чанев, Кирил Манолов.
(край на цитата)
Сега ще изложа в хронологичен ред информации за Лъчезар Пръвчев от източници на немски език. Някои от тях ще цитирам в оригинал и после в превод на български, други – само началото и после превод на български, за да не става статията много голяма.
Уикипедия-страница на Лъчезар Пръвчев на немски език:
Latschesar Prawtschew, bulgarisch Лъчезар Пръвчев (* 24. Januar 1956 in Sofia) ist ein bulgarischer Opernsänger (Tenor).
Leben
Prawtschew studierte am Konservatorium Sofia bei Irena Brambarowa Gesang.
An der Mailänder Scala erhielt er ein zweijähriges Stipendium.
Nach Engagements an der Nationaloper Sofia und am Staatstheater Braunschweig ist er seit 1989 an der Staatsoper Hannover engagiert. Gastengagements führten ihn nach Berlin, München, Hamburg, Stuttgart und Essen, sowie ins Ausland nach den USA, Spanien, Italien, Dänemark, Schweden und Belgien.
1998 wurde ihm der Titel des Kammersängers verliehen.
Er arbeitete u. a. mit Dirigenten wie Zubin Mehta, Lorin Maazel, Rafael Frühbeck de Burgos, Gerd Albrecht und Ingo Metzmacher zusammen.
(край на цитата)
Превод:
Лачезар Правчев, на български: Лъчезар Пръвчев, роден на 24 януари 1956 г. в София е български оперен певец (тенор).
Живот
Пръвчев учи вокално изкуство в Софийската консерватория при Ирена Бръмбарова.
Получава двегодишна стипендия в Миланската Скала.
След ангажименти в Националната опера София и Държавния театър в Брауншвайг, от 1989 г. е ангажиран в Държавната опера Хановер. Гостуващи ангажименти го отвеждат в Берлин, Мюнхен, Хамбург, Щутгарт и Есен, както и в чужбина в САЩ, Испания, Италия, Дания, Швеция и Белгия.
През 1998 г. е удостоен със званието „Kaмерзенгер“ (Каmmersänger).
Той е работил с диригенти (наред и с други) като Зубин Мета, Лорин Маазел, Рафаел Фрюбек де Бургос, Герд Албрехт и Инго Мецмахер.
(край на превода)
Staatsoper Hannover
Latchezar Pravtchev
Kammersänger
Der gebürtige Bulgare studierte in seiner Heimatstadt Sofia bei Irena Brambarova. 1981 als Preisträger eines Internationalen Gesangswettbewerbs in Sofia ausgezeichnet, folgten ein Stipendium an der Mailänder Scala und Auftritte an vielen Bühnen in ganz Italien. 1983 schloss sich ein Engagement an der Nationaloper Sofia an, ein Jahr später der Wechsel an das Staatstheater Braunschweig. Als Preisträger des Gesangswettbewerbs »Belvedere« in Wien wurde der Tenor 1989 Ensemblemitglied der Staatsoper Hannover. 1998 wurde er zum Kammersänger ernannt.
Latchezar Pravtchev gastierte an zahlreichen Opernhäusern weltweit: Er sang in Berlin, München, Hamburg, Stuttgart, San Francisco, Stockholm, Göteborg, Madrid, Mailand, in Palermo und Bari sowie bei den Salzburger Festspielen. Er arbeitete u.a. mit Zubin Mehta, Lorin Maazel, Heinz Wallberg, Rafael Frühbeck de Burgos, Gerd Albrecht, Donald Runnicles, Stefan Soltesz und Ingo Metzmacher.
In der aktuellen Spielzeit steht er in den Neuinszenierungen »Der junge Lord«, »Die Zauberflöte« und »Dialoge der Karmelitinnen« auf der Bühne.
(край на цитата)
Превод: Държавна опера в Хановер
(без дата)
Лъчезар Пръвчев
Kaмерзенгер
Роденият в България артист учи при Ирена Бръмбарова в родния си град София. През 1981 г. получава награда на международен певчески конкурс в София, последвана от стипендия в Миланската Скала и участия на много сцени в Италия. През 1983 г. е ангажиран в Софийската народна опера, а година по-късно се премества в Държавния театър в Брауншвайг. Като лауреат на певческия конкурс „Белведере” във Виена, тенорът става член на ансамбъла на Държавната опера в Хановер през 1989 г. През 1998 г. получава титлата „Kaмерзенгер“ (Kammersänger).
Лъчезар Пръвчев е играл в много опери по света: пял е в Берлин, Мюнхен, Хамбург, Щутгарт, Сан Франциско, Стокхолм, Гьотеборг, Мадрид, Милано, Палермо и Бари, както и на фестивала в Залцбург. Работил е, между другото, със Зубин Мета, Лорин Маазел, Хайнц Валберг, Рафаел Фрюбек де Бургос, Герд Албрехт, Доналд Руникълс, Стефан Шолтеш и Инго Мецмахер.
През настоящия сезон той е на сцената в новите постановки на „Младият лорд”, „Вълшебната флейта” и „Диалозите на кармелитките”.
(край на превода)
Цитирам данни от друг източник на немски език:
Pravtchev Latchezar
Tenor
Latchezar Pravtchev stammt aus Sofia, wo er auch seine Gesangsausbildung erhielt. Er setzte sein Studium mit Kursen bei Claudio Abbado und Giorgio Strehler an der Mailänder Scala fort, wo er dann seine ersten Bühnenerfahrungen sammeln konnte. 1983 nahm er ein Engagement an der Nationaloper Sofia an, wo er mit Nemorino im ‘Liebestrank’ und Alfredo in ‘La Traviata’ debütierte. 1984 wechselte er ans Staatstheater Braunschweig, seit 1989 ist er an der Staatsoper Hannover engagiert. Hier singt er alle Partien des lyrischen und dramatischen Spinto-Tenor-Fachs. Zahlreiche Gastengamements führten ihn nach Helsinki, Antwerpen, Weimar, Göteborg, an die Staatsoper Hamburg und die Deutsche Oper Berlin. Von Verdis Requiem liegen eine CD- und Fernsehaufzeichnung vor, das belgische Fernsehen hat Bizets ‘Carmen’ mit Latchezar Pravtchev als Don José aufgenommen.
Im März 1998 wurde ihm in Hannover der Titel ‘Kammersänger’ verliehen.
(край на цитата)
Превод:
Пръвчев Лъчезар
тенор
Лъчезар Пръвчев е от София, където получава и вокалното си образование. Продължава обучението си с курсове от Клаудио Абадо и Джорджо Стрелер в Миланската Скала, където придобива първия си сценичен опит. През 1983 г. приема ангажимент в Софийската народна опера, където дебютира като Неморино от „Любовен еликсир” и Алфредо от „Травиата”. През 1984 г. се премества в Държавния театър в Брауншвайг, а от 1989 г. е ангажиран в Държавната опера в Хановер. Тук той пее всички роли от репертоара на лиричния и драматичен спинтов тенор. Многобройни гостувания го отвеждат в Хелзинки, Антверпен, Ваймар, Гьотеборг, Хамбургската държавна опера и „Дойче Опер Берлин“.
Има CD и телевизионен запис на Реквиема на Верди, а белгийската телевизия е записала „Кармен“ от Бизе с Лъчезар Пръвчев като Дон Хосе.
През март 1998 г. той получава титлата “Kaмерзенгер” в Хановер.
(край на превода)
Трети източник на немски език за Лъчезар Пръвчев:
Latchezar Pravtchev
Latchezar Pravtchev wurde 1956 in Sofia geboren und in der deutschen Sprache erzogen. Zunächst absolvierte Pravtchev ein Chemiestudium. Schon während seiner anschließenden Militärzeit machte er im Chor Karriere, die ihm erste Erfolge brachte. Im Anschluss an diese Zeit ging Pravtchev an das Konservatorium in Sofia und machte als Preisträger eines internationalen Gesangwettbewerbs auf sich aufmerksam. Er erhielt ein zweijähriges Stipendium an der Mailänder Scala, wo er u.a. mit Placido Domingo im Troubadur auf der Bühne stand. Nach Auftritten in Italien und einem Engagement als lyrischer Tenor an der Nationaloper Sofia hatte er 1984 sein erstes deutsches Engagement als Tenor am Staatstheater Braunschweig unter Heribert Esser und Mario Krüger.
Hier in Braunschweig erhielt Latchezar Pravtchev 1995 die deutsche Staatsbürgerschaft und heiratete eine echte Braunschweigerin. Seit 1989 ist der gefeierte Künstler an der Staatsoper Hannover als Erster Italienische Tenor verpflichtet und wurde 1998 zum Kammersänger ernannt.
Mit Braunschweig verbindet Pravtchev nicht nur Familie, Freunde und sein Publikum, sondern auch sein großes Engagement im Millenium-Projekt am Madamenweg. Viele bedeutende Künstler hat der Sänger schon zu Benefiz-Konzerten zugunsten krebskranker Kinder nach Braunschweig geholt.
(край на цитата)
Превод:
Лъчезар Пръвчев
Лъчезар Пръвчев е роден в София през 1956 г. и е израснал в среда, където се говори немски език. Пръвчев първоначално учи химия. По време на последвалата си военна служба той прави кариера в хор, което му носи първите успехи. След този период Пръвчев постъпва в Музикалната академия в София и привлича вниманието като лауреат на международен конкурс по пеене. Получава двегодишна стипендия в Миланската Скала, където играе на сцената с Пласидо Доминго в „Трубадур“ и др. След изяви в Италия и ангажимент като лиричен тенор в Националната опера в София, той има първия си немски ангажимент като тенор в Държавния театър в Брауншвайг под ръководството на Хериберт Есер и Марио Крюгер през 1984 г.
Тук в Брауншвайг Лъчезар Пръвчев получава германско гражданство през 1995 г. и се оженва за истинска брауншвайгерка. От 1989 г. прочутият артист е ангажиран като първи „италиански тенор“ в Държавната опера на Хановер и е избран за Камерзенгер през 1998 г.
Пръвчев е свързан с Брауншвайг не само чрез семейството, приятелите и публиката си, но и чрез големия си ангажимент към „Проекта на хилядолетието“ на улица „Мадаменвег“. Певецът вече доведе много важни артисти в Брауншвайг за благотворителни концерти в помощ на деца с раково заболяване.
(край на превода)
Цитирам сведения за някои роли на Лъчезар Пръвчев в Германия:
Der junge Lord
Oper von Hans Werner Henze
Komische Oper in zwei Akten (1964)
Text von Ingeborg Bachmann nach der Parabel »Der Affe als Mensch« aus Wilhelm Hauffs Märchensammlung »Der Scheik von Alexandria und seine Sklaven« (1827)
Auf dem Spielplan seit der Premiere der Inszenierung am 2. September 2017
Premiere | Sa 02.09.17 | 19:30 | anschl. Premierenfeier im Foyer | Opernhaus
´´´´´´
Latchezar Pravtchev (Amintore la Locca)
´´´´
Dialoge der Karmelitinnen
Oper von Francis Poulenc
Oper in drei Akten und zwölf Bildern (1956)
Libretto vom Komponisten nach dem gleichnamigen Drama von Georges
Bernanos (1947/52) und nach der Novelle »Die Letzte am Schafott« von Gertrud von Le Fort (1931)
in französischer Sprache mit deutschen Übertiteln
Premiere der Inszenierung am 2. Juni 2018
Premiere | Sa 02.06.18 | 19:30 | anschl. Premierenfeier im Foyer | Opernhaus
´´´´
Latchezar Pravtchev (Beichtvater des Karmel)
…..
LOT (GIORGIO BATTISTELLI)
- Company : Staatsoper Hannover
Niedersächsische Staatstheater Hannover GmbH, Hannover, Allemagne
1, 6, 21, 29 April – 2, 10, 14, 28 May 2017
Latchezar Pravtchev (1. Bürger)
(край на цитатите)
Превод:
Младият лорд
Опера от Ханс Вернер Хенце
Комична опера в две действия (1964)
Текст от Ингеборг Бахман по притчата „Маймуната като човек“ от сборника с приказки на Вилхелм Хауф „Шейхът от Александрия и неговите роби“ (1827)
В програмата от премиерата на постановката на 2 септември 2017 г
Премиера | Събота 02.09.17 | 19:30 | последвано от премиерно парти във фоайето | опера
´´´´´´
Лъчезар Пръвчев (Amintore la Locca)
´´´´
Диалози на кармелитите
опера от Франсис Пуленк
Опера в три действия и дванадесет сцени (1956)
Либрето на композитора по едноименната драма на Жорж
Бернанос (1947/52) и след новелата „Последният на ешафода“ от Гертруд фон Льо Форт (1931)
на френски с немски субтитри
Премиера на постановката 02.06.2018 г.
Премиера | събота 02.06.18 | 19:30 | последвано от премиерно парти във фоайето | опера
´´´´
Лъчезар Пръвчев (изповедник на Кармелитките)
´´´´
ЛОТ (ДЖОРДЖО БАТИСТЕЛИ)
Компания: Staatsoper Hannover
Държавен театър на Долна Саксония, Hannover GmbH, Хановер, Германия
1, 6, 21, 29 април – 2, 10, 14, 28 май 2017 г.
…..
Лъчезар Пръвчев (1-ви гражданин)
(край на превода)
Цитирам статия за участие на Лъчезар Пръвчев в операта „Турандот“ от Пучини:
Latchezar Pravtchev sings Turandot: Nessun dorma
Pravtchev was born in Sofia in 1956. In 1981, he finishes his studies at the Acadamy of Music in Sofia with Irena Brambarova. The same year, he wins the International Singing Competition in Sofia, and receives a two years scholarship at La Scala. During that time, he sang several performances in Italy. In 1983, he made his debut as Nemorino at the National Opera in Sofia. In 1984, he is hired in Germany, first at the Stadttheater in Braunschweig, then in 1989 at the Staatsoper in Hannover, where he would stay for the entire rest of his career. In 1988, he wins the singing competition Belvedere in Vienna. In Germany, he makes guest appearances at the Deutsche Oper in Berlin, Staatsoper in Hamburg, Nationaltheater in Munich,Stuttgart and Essen. He further sang in Spain, Italy, Denmark, Sweden and Belgium. His repertory included: Pinkerton, Alfred (Die Fledermaus), Hoffmann, Zinovij (Lady Macbeth Mtsenskogo uezda), Tambourmajor, Italienischer Sänger, José, Lenskij, Nemorino, Radames, Laca, Ismaele, Turiddu, Rodolfo (Luisa Miller), Gran Sacerdote (Idomeneo), Alfredo, Dmitrij, Carlo, Tamino, Macduff, Enzo, Cassio, Rodolfo, Riccardo, Cavaradossi, Ernani, Calaf, Erik, Walther (Tannhäuser) … Reference: Pravtchev’s website (defunct) Latchezar Pravtchev sings
(край на цитата)
Превод:
Пръвчев е роден в София през 1956 г. През 1981 г. завършва Музикалната академия в София при Ирена Бръмбарова. Същата година печели Международния певчески конкурс в София и получава две години стипендия в Ла Скала. През това време той изпя няколко представления в Италия. През 1983 г. дебютира като Неморино в Народната опера в София. През 1984 г. е назначен в Германия, първо в Държавния театър в Брауншвайг, след това през 1989 г. в Държавната опера в Хановер, където остава до края на кариерата си. През 1988 г. печели певческия конкурс Белведере във Виена. В Германия той гостува в Дойче опер в Берлин, Щатсопер в Хамбург, Националния театър в Мюнхен, Щутгарт и Есен. Освен това той пее в Испания, Италия, Дания, Швеция и Белгия.
Неговият репертоар включва: Пинкертон, Алфред („Прилепът“), Хофман, Зиновий („Лейди Макбет от Мценска губерния“), Tambourmajor, Италиянският певец, Дон Хосе, Ленскиj, Неморино, Радамес, Лаца, Исмаеле, Туриду, Родолфо „Луиза Милер“), Главниятг жрец на Нептун („Идоменей“), Алфредо, Дмитрий, Карло, Тамино, Макдъф, Енцо, Касио, Родолфо, Рикардо, Каварадоси, Ернани, Калаф, Ерик, Валтер („Танхойзер“) …
Справка: уебсайтът на Правчев (несъществуващ)
(край на превода)
Ще завърша днешната статия за Лъчезар Пръвчев с една публикация от 2019 г., в която става дума за негово участие в концерт в памет на Лучано Павароти:
Портал „Peiner Nachrichten“
Harald Meyer
18.01.2019
Musikalische Erinnerung in Vechelde an Luciano Pavarotti
VECHELDE Der Restaurantbetreiber Murat Adrovic lädt Anfang Februar zum zweiten Mal zu seinem „Klassik & Pop Diner“ in das Fehtlon in Vechelde. Es ist eine Gala zu Ehren des italienischen Star-Tenors Luciano Pavarotti, eine musikalische Erinnerung an diesen Weltstar: Am Samstag, 2. Februar, lädt Restaurantbetreiber Murat Adrovic zum zweiten Mal zu seinem „Klassik & Pop Diner“ in das Vechelder „Fehtlon“ ein – es wird eine Hommage an „Luciano Pavarotti & Friends“.
Unter anderem ehren der Kammersänger LATCHEZAR PRAVTCHEV, der Sopran Ivi Karnezi und der Popsänger Petar Florean an dem Abend den Jahrhundert-Tenor Pavarotti: Sie präsentieren die größten Arien und schönsten neapolitanischen Liedern des charismatischen Italieners. Selbstverständlich ist die Arie des Prinzen Kalaf aus der Oper Turandot – das „Nessun Dorma“ – zu hören, dieses unverwechselbare Markenzeichen Pavarottis, das Kultstatus wie ein Popsong erreicht hat.
Aber es gibt noch weitaus mehr. „Wir werden ein ganzes Kaleidoskop seiner größten Erfolge zu Gehör bringen“, verspricht Kammersänger Latchezar Pravtchev, gefeierter Tenor an der Staatsoper Hannover. Das über eineinhalbstündige Programm beinhaltet außer Werken Puccinis und Verdis auch Streifzüge durch die Operette und das internationale Liedgut. „Die drei Tenöre in der Besetzung Pavarotti, Domingo und Carreras sind ein kaum wieder erreichbares Unikat“, weiß Pravtchev: „Aber die weltweit gefeierte Mixtur aus Oper und Pop, Operette, Musical und anderen Einzelstücken wird auch in Vechelde ihre Wirkung nicht verfehlen.“
Karten für das Programm mitsamt Buffet gibt es für 69 Euro nur im Vorverkauf im Fehtlon in Vechelde, Hildesheimer Straße 5, Telefon (05302) 8056966. Einlass ist am Samstag, 2. Februar, um 18.30 Uhr, Beginn ist um 19 Uhr. …..
(край на цитата)
Превод:
Портал “Peiner Nachrichten”
Харалд Майер
18 януари 2019 г.
Музикална памет на Лучано Павароти във Вехелде
Вехелде. В началото на февруари собственикът на ресторант Мурат Адрович ви кани за втори път на своята „Classic & Pop Diner” във „Fehtlon“ във Вехелде. Това е гала в чест на италианския звезден тенор Лучано Павароти, музикален спомен за тази световна звезда: В събота, 2 февруари, собственикът на ресторант Мурат Адрович ви кани за втори път на своята „Classic & Pop Diner” във „Fehtlon“ във Вехелде. Това ще бъде реверанс към „Лучано Павароти и приятели”.
Между другото, тази вечер камерният певец ЛЪЧЕЗАР ПРЪВЧЕВ, сопраното Иви Карнези и поп певецът Петър Флореан ще почетат тенора на века Павароти: Те ще представят най-великите арии и най-красивите неаполитански песни на харизматичния италианец. Разбира се, можете да чуете арията на принц Калаф от операта Турандот – „Nessun Dorma” – тази безпогрешна запазена марка на Павароти, постигнала култов статус като поп песен.
Но има много повече. „Ще представим цял калейдоскоп от най-големите му успехи“, обещава Каммерзенгер Лъчезар Пръвчев, прочут тенор в Държавната опера на Хановер. Програмата от час и половина включва не само произведения на Пучини и Верди, но и набези в оперетни и международни песни. „Тримата тенори в състав Павароти, Доминго и Карерас са уникален състав, който едва ли ще бъде повторен“, казва Пръвчев: „Но световноизвестната смесица от опера и поп, оперета, мюзикъл и други индивидуални произведения няма да намали успяха и ще окаже влияние и във Вехелде”.
Билети за програмата, включително бюфет, се предлагат само за 69 евро предварително във „Fehtlon“ във Вехелде, „Hildesheimer Straße“ 5, телефон (05302) 8056966. Вратите се отварят в събота, 2 февруари, в 18:30 часа, събитието започва в 19:00 часа.
(край на превода)
Нека днес на 25 януари 2025 г. поздравим тенора Лъчезар Пръвчев за рождения му ден вчера на 24 януари, като му пожелаем крепко здраве, много щастие и нови музикални успехи.
За много години, драги Лъчезар!
……
Изпълнения на Лъчезар Пръвчев:
„Турандот“ – „nessun dorma“
……
Begeisterung bei der Vernissage
https://www.facebook.com/watch/?v=253406651943742
´´´´