Драматичният сопран от Бразилия Лаура де Соуза, починала на 30 юли 2022 година
IN MEMORIAM
Драги приятели на оперната музика, днес на 4 август 2022 г. нямам планирана статия на оперна тема, но вчера на 3 август стана едно събитие, което ме принуди по съвест да напиша нещо за една малко позната в България оперна певица от Бразилия, която съвсем ненадейно напусна житейската сцена в края на месец юли – само преди няколко дни, и то на възраст от 64 години. Това е драматичният сопран Лаура де Соуза (Laura de Souza) – една от най-известните бразилски оперни и концертни певици с кариера не само в родината си, но и по целия свят, също и тук в Германия.
Интересен е повода как научих за нейната смърт, тъй като за това не стана дума през последните дни в немските медии – радио или телевизия. Ето подробности: вчера по обед влязох в профила във ФБ на моя приятел Михаил Светлев, за да се осведомя за неговите интересни информации относно почивката му в България в момента. Още в началото на страницата прочетох следното съобщение:
Svetlev Michail fühlt sich traurig mit Laura de Souza. (Мой превод: Светлев е опечален заради Лаура де Соуза).
31 Juli um 8:12 LAURA de SOUZA. R.I.P. Внезапно и твърде рано напусна този свят една моя приятелка и певица с голямо сърце. Сбогом ЛАУРА.
YouTube.com
“Laura de Souza / Michail Svetlev in “Manon Lescaut” act IV“
(следва снимка от тяхно изпълнение в операта „Манон Леско“ ог Пучини)
И следния текст от Светлев по отношение на това общо участие в „Манон Леско“:
Svetlev Michail: „Поради Лаура като Манон се съгласих, почти 55-годишен да пея “младият” Де Гриьо. Останаха спомените !“
(край на цитата)
След тази първа информация в профила на Михаил Светлев взех спонтанното решение да се осведомя относно биографията и кариерата на починалата певица и напиша статия за нея. Междувременно се свързах с Михаил Светлев в София и той ми каза, че в неговата последна книга от 2021 г. „Монолози без грим“ (той ми я прати като подарък) на стр. 241 има малки подробности за тяхната съвместна дейност и изявата в „Манон Леско“. Цитирам тази част от неговите спомени, свързани със съвместните им изяви в Оперния театър в Касел, Германия:
„ (…) Адвокатът ми все пак успя да наложи да изпея една оркестрова репетиция на сцената (моя бележка: Б.К.: става въпрос за операта „Турандот“ от Пучини, която е била подготвяна в Касел, но поради разногласия с режисьорската концепция Светлев е имал проблеми с него, и поради факта, че по спешност е бил замолен да замине „да спаси“ една продукция на „Тоска“ в Кралската опера в Копенхаген, където вече е пял в тази опера, за което е бил официално освободен от репетиции в Касел за няколко дни. Но още преди да пристигне в Копенхаген на следния ден, му съобщават от Касел, че режисьорът „се размислил“ и решил че Светлев му е „крайно необходим“ за репетиции. Светлев е коректен, вече е дал отговор да пее в „Тоска“ и изпълнява ангажимента си. Пристигайки обратно в Касел намира писмо от генералния директор, че е освободен от тази продукция на „Турандот“ и поради отсъствието си е нанесъл щети на театъра).
Написах тези думи (съгласно текста в книгата на Светлев), за да дам малка информация какви неприятности могат да се случат често на даден певец, който иска да помогне в такъв екстрен случай, както е било при „Тоска“ и как някои ръководители (в случая оперният режисьор) го използват, за да се „освободят от критично настроен относно дадена постановка“ певец, както е било при Светлев в „Турандот“.
Продължавам с думите на Светлев по този случай:
„(…) До премиерата на „Турандот“ оставаха най-малко три седмици, достатъчно време, а за щети не можеше да става и дума. Въпреки че беше само устно, даденото пред свидетели разрешение да отсъствам беше официално и с правна тежест. Ясно беше, че се използва създалата се ситуация, за да се угоди на режисьора и да ангажират по-удобен тенор. Адвокатът ми все пак успя да наложи да изпея една оркестрова репетиция на сцената, за да нямат основание да ме обвиняват, че аз съм се отказал от продукцията. Както за мен, така и за диригента Адам Фишер решението на съда беше безапелационно в наша полза и бяхме обезщетени.
(…) За да изглади отношенията ни, генералният директор в Касел ме покани да направим заедно „Манон Леско“, на която самият той пое режисурата и дори ми позволи да му давам съвети, особено при сцените със симпатичната ми партньорка от Бразилия ЛАУРА ДЕ СОУЗА. Някои представления дирижира Бернхард Ланг и въпреки че наближавах 55 години, спектаклите станаха чудесни. Това бяха едни от последните ми излизания на германска сцена.
След ангажиментите ми в Касел заминах за Ню Йорк, където се включих в турнетата на гилдията от Метрополитън и останах отново да пея предимно в Америка.
Това са част от спомените ми от операта в Касел, най-същественото за мен от които е, че пях и работих отново с диригента, с когото започнах и с когото завърших кариерата си в Германия“.
(край на цитата от книгата на Михаил Светлев)
След този откъс на стр. 241 в края й има хубава снимка на двамата солисти в „Манон Леско“, под която има следния текст: „Сцена от „Манон Леско“ с Лаура де Соуза“. Тази снимка е подобна на онази, която стои в профила на Михаил Светлев на 31 юли, с което започнах и статията. Ще поместя тази снимка в края на моята статия. А чудесният откъс от „Манон Леско“ от близо 15 минути, който Светлев дава в профила си, също ще посоча в моята статия чрез съответен линк – вълшебно изпълнение на двамата!
Сега за самата певица Лаура де Соуза:
През последните дни в медиите се появиха редица материали за нея, всички свързани с ранната й смърт. В много от тях се дават общи сведения относно биографията и творческата й дейност, репертоар, изяви в различни държави, имена на диригенти, режисьори и други лица, с които е работила. Почти всички статии, които намерих в Интернет, са на португалски език – официалния език в Бразилия, но има и такива на английски и други езици.
Ще цитирам първо една обстойна статия за нея от източник на английски език, която дава почти пълна информация за цялостната й дейност, както и важни биографични данни:
Портал „OPERA WIRE“
AUG 2, 2022
Obituary: Distinguished Brazilian Soprano Laura de Souza Dies at Age 64
By Ching Chang
Brazilian soprano Laura de Souza passed away Saturday, July 30 at the age of 64, in Porto Alegre, Brazil.
One of the most renowned dramatic sopranos Brazil has ever produced, de Souza excelled in Verdi and Puccini heroines, several Wagnerian roles, and was also acclaimed for her portrayal of the title role in Richard Strauss’ “Ariadne auf Naxos.”
De Souza’s career was largely centered in Europe. Her early musical training in Brazil was as a pianist, but after winning several regional singing competitions in Brazil and Europe, she moved to Germany for further professional training, and was soon offered artistic residencies with the Staatstheater Kassel and the Deutsches Nationaltheater und Staatskapelle Weimar.
De Souza then made important debuts at major houses and festivals in the cities of Hamburg, Munich, Mannheim, Cologne, the Bolshoi Theater in Minsk, and at Aalborg Theater in Denmark. Though she was much beloved by her Brazilian colleagues, many of her international triumphs went unnoticed and did not have a great repercussion with the Brazilian public, having happened at a time when the internet did not have a wide penetration in Brazil. Though she often felt under appreciated in her own country, she nevertheless sang frequently in many important performances at major theaters in large Brazilian cities, including a superb Elisabeth in Wagner’s Tannhäuser at Rio’s Theatro Municipal, in a production created and directed by the legendary filmmaker Werner Herzog.
In recent years, de Souza returned to her native state of Rio Grande do Sul in the south of Brazil, where she was actively teaching and founded the Companhia de Ópera Do Rio Grande do Sul, a fledging regional opera ensemble in her hometown of Porto Alegre. A victim of an aggressive cancer of the stomach, her sudden passing surprised many of her colleagues and admirers, since she had concealed her condition from much of the public since it was diagnosed.
Here is a clip of Ariadne auf Naxos in Weimar, Germany.
(край на цитата)
Цитирам линк към статията, там може да се чуе и нейното изпълнение в „Ариадна на Наксос“:
Превод на горната статия:
ПОРТАЛ „OPERA WIRE“
2 август 2022 г.
Некролог: Уважаваното бразилско сопрано Лаура де Соуза почина на 64-годишна възраст
От Чинг Чанг
Бразилското сопрано Лаура де Соуза почина в събота, 30 юли, на 64-годишна възраст в Порто Алегре, Бразилия.
Едно от най-известните драматични сопрани, които Бразилия някога е притежавала, Лаура де Соуза блестеше в героините на Верди и Пучини, няколко роли на Рихард Вагнер и също така е прославена с изпълнението си на главната роля в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус.
Кариерата на Де Соуза до голяма степен е фокусирана върху Европа. Нейното ранно музикално обучение в Бразилия е като пианистка, но след като печели няколко регионални певчески конкурса в Бразилия и Европа, тя се премества в Германия за по-нататъшно професионално обучение и скоро получава артистични назначения в Държавните оперни театри в Касел и Ваймар.
След това Де Соуза прави важни дебюти в големи оперни театри и музикални фестивали в градовете Хамбург, Мюнхен, Манхайм, Кьолн, в Болшой театър в Минск и в театър Олборг в Дания. Въпреки че е много обичана от бразилските си връстници, много от нейните международни триумфи остават незабелязани и нямат голям отзвук сред бразилската общественост, тъй като се случват във време, когато Интернет все още не е широко разпространен в Бразилия. Въпреки, че Лаура де Соуза се чувства подценена в собствената си страна, тя все пак често пее в много важни продукции в централни оперни театри в големите бразилски градове, включително превъзходна Елизабет в „Танхойзер“ на Вагнер в „Theatro Municipal“ в Рио де Жанейро, в продукция, създадена от легендарния немски филмов режисьор Вернер Херцог.
През последните години де Соуза се завръща в родния си щат Рио Гранде до Сул в Южна Бразилия, където беше активен педагог и съосновател на „Companhia de Ópera Do Rio Grande do Sul“, млада регионална оперна компания в нейния роден град Порто Алегре. Като жертва на агресивен рак на стомаха, внезапната й смърт изненада много от нейните колеги и почитатели, тъй като тя пазеше състоянието си в тайна от голяма част от обществеността след съответното диагностициране.
….
Авторът на тази траурна статия Чинг Чанг е журналист в областта на изкуствата и културата. Той живее както в Лисабон, Португалия, така и в Сан Франциско, Калифорния. Чинг Чанг е рецензирал оперни и концертни представления в Америка, Европа и Азия и е писал публикации за: „SF Gate“, „San Francisco Bay Guardian“, „Opera News“, „The SF Classical Voice“ и „Bay Times“.
(край на превода)
Сега ще цитирам и други публикации, свързани с кончината на Лаура де Соуза:
Портал „Música Clássica“ (на португалски език)
LAURA DE SOUZA
(Soprano)
Nasceu em 07 de abril de 1958 e faleceu em 30 de julho de 2022.
Diplomada em Piano pelo Instituto de Artes da UFRGS, Laura de Souza dedicou-se
ao estudo do Canto Lírico a partir de 1983, na Hochschule für Musik und darstellende Kunst Hamburg, Alemanha.
Iniciou sua carreira internacional em concertos na Filarmonia de Berlim, com o Berliner Kantatenensemble e na Sala Giuseppe Verdi do Conservatório de Música de Milão
como solista da Orquestra da RAI.
Sua formação vocal teve lugar em Hamburgo, Paris, Milão e Munique, e dentre
seus mestres contam nomes como Ugo Ugaro, Eduardo Abumrad, Thomas Tipton
e William Workmann. Venceu importantes Concursos Internacionais de Canto como Cagliari, Itália em 1988 (Primeiro Prêmio), e Rio de Janeiro em 1991 (Primeiro Grande Prêmio), sendo a única brasileira a ter obtido tais premiações, além de ter sido escolhida como Melhor Cantora Brasileira no referido concurso.
De 1991 a 1998, foi membro estável do Staatstheater Kassel e do Deutsches Nationalteather Weimar, Alemanha, onde desenvolveu amplo repertório, o qual a levou como artista convidada a diversos teatros e salas de concerto da Europa e do Brasil: Aalborg Theater, Dinamarca, Bolschoi Theater Minsk, Rússia, Openair Opera Festival, Hamburgo, Kloster Maulbronn, Filarmonia de Colônia, Stadttheater Würzburg, Stadttheater Coburg, Stadttheater Koblenz, Deutches Theater München, Nationaltheater Mannheim, Alemanha, Theatro São Pedro, Teatro da OSPA, Teatro do SESI, Porto Alegre, Sala Cecícila Meirelles e Theatro Municipal do Rio de Janeiro, Teatro Alfa, Theatro São Pedro e Theatro Municipal de São Paulo, Theatro Guaíra de Curitiba, Teatro Amazonas de Manaus e Palácio das Artes, Belo Horizonte, Brasil.
Seus principais papéis operísticos foram Cio-cio-san (Madama Butterfly), Manon
(Manon Lescaut), Angelica (Suor Angelica), Liù (Turandot), Tosca, de G. Puccini, Donna Anna (Don Giovanni), de W. A. Mozart, Aída e Elisabetta (Don Carlo), de G. Verdi, Ariadne (Ariadne auf Naxos), de R. Strauss, Elisabeth (Tannhäuser) e Sieglinde (Die Walkürie), de R. Wagner.
Foi dirigida cenicamente por grandes nomes como Herbert Wernicke, por ocasião de
seu début europeu, na opereta Sangue Vienense de J.Strauss no Theater des Westens em Berlim, Wolfram Mehring, em Fausto de Ch.Gounod, no Deutches Nationaltheater Weimar, Aidan Lang, em Don Giovanni no Teatro Alfa de São Paulo e em A Valquíria,
de R. Wagner, durante o VI Festival Amazonas de Ópera e pelo famoso cineasta alemão Werner Herzog em Tannhäuser, de R. Wagner, no Theatro Municipal do Rio de Janeiro.
Sua intensa atividade como concertista incluiu participações em Festivais Internacionais, entre eles, Europäische Wochen Passau, Passau, Alemanha, como solista da Petite Messe Solennelle, de G.Rossini, Brazil Arts Festival, Tempe, Arizona, EUA, Latinamerican Music and Arts Festival, Central Michigan University, EUA e atuações diante de grandes orquestras sinfônicas como, dentre outras, Orquestra Petrobrás Sinfônica, OSB-Orquestra Sinfônica Brasileira, Orquestra Sinfônica do Theatro Municipal de São Paulo, OSUSP Orquestra Sinfônica da Universidade de São Paulo, Staatstheater Kassel Symphonie Orchester, realizando a estreia europeia de A Floresta Amazônica, de H. Villa-Lobos, e a Ford Symphonieorchester, na Filarmonia de Colônia, Alemanha.
Em 2005, realizou a estreia Latino-americana de Erwartung, de Arnold Schoenberg,
no Theatro Municipal do Rio de Janeiro. Neste mesmo ano, foi solista da ópera portuguesa A Serrana de Alfredo Keil, com a WDR-Orchester (Rádio Alemã do Oeste). Após gravações para aquela rádio, a obra foi apresentada Bonner Musikfest, na ópera
de Bonn e no Dresdner Musikfestpiele na Semperoper, em Dresden.
Participou da abertura da temporada 2007 do Theatro Municipal do Rio de Janeiro, interpretando o papel de Condessa, em As Bodas de Figaro.
No âmbito pedagógico, Laura de Souza ministrou inúmeros seminários intensivos para solistas, coristas e atores na Alemanha e no Brasil, e manteve o compromisso
com o desenvolvimento do estudo musical e vocal de jovens cantores líricos brasileiros, implantando e dirigindo projetos, como Lied em Cena e Ópera Jovem. Foi fundadora
e diretora artística do Verões Musicais – Festival Internacional de Música, Canela, RS.
Em 2022, foi co-fundadora da Companhia de Ópera do Rio Grande do Sul (CORS).
Foi, sem sombra de dúvidas, uma das mais importantes cantoras líricas da história
do nosso Estado.
(край на цитата)
Превод от португалски език:
ЛАУРА ДЕ СОУЗА (сопрано)
Родена е на 7 април 1958 г. и починала на 30 юли 2022 г.
Тя завършва клавирно изкуство в Института по изкуства на UFRGS. После Лаура де Соуза се посвещава на вокалното изкуство и от 1983 г. нататък учи в „Hochschule für Musik und Darstellende Kunst“ в Хамбург, Германия.
Започва международната си кариера с концерти в Берлинската филхармония, в „Berliner Kantatenensemble“ и в „Sala Giuseppe Verdi“ на Миланската музикална консерватория като солистка на оркестъра на RAI.
Вокалното й обучение се провежда в Хамбург, Париж, Милано и Мюнхен и сред нейните учители се броят имената на Ugo Ugaro, Eduardo Abumrad, Thomas Tipton и
William Workmann.
Тя печели важни международни певчески конкурси като този в Каляри, Италия през 1988 г. (Първа награда) и Рио де Жанейро през 1991 г. (Първа голяма награда), като е единствената бразилка, получила такива награди, освен че е избрана за най-добра бразилска певица в гореспоменатия конкурс.
От 1991 до 1998 г. Лаура де Соуза е постоянен член на ансамблите на „Staatstheater Kassel“ и „Deutsches Nationalteather Weimar“, Германия, където развива широк репертоар, който я отвежда като гост-артист в няколко театри и концертни зали в Европа и Бразилия: Aalborg Theater, Дания, Болшой театър Минск, Русия, Openair Opera Festival, Хамбург, Kloster Maulbronn, Philharmonia de Colônia, Stadttheater Würzburg, Stadttheater Coburg, Stadttheater Koblenz, Deutches Theater München, Nationaltheater Mannheim, Германия, São Pedro Theater, OSPA Theater, SESI Theater, Порто Alegre, Sala Cecícila Meirelles и Theatro Municipal do Rio de Janeiro, Teatro Alfa, Theatro São Pedro и Theatro Municipal de São Paulo, Theatro Guaíra в Куритиба, Teatro Amazonas в Манаус и Palácio das Artes, Бело Оризонти, Бразилия.
Основните й оперни роли са Чо Чо Сан („Мадам Бътерфлай“), Манон („Манон Леско“), Анджелика („Сестра Анджелика“), Лиу („Турандот“), Тоска („Тоска“) от Джакомо Пучини, Дона Анна („Дон Жуан“) от В. А. Моцарт, Аида („Аида“) и Кралица Елизабет („Дон Карлос“) от Джузепе Верди, Ариадна („Ариадна на Наксос“) от Рихард Щраус, Елизабет („Танхойзер“) и Зиглинда („Валкюри“) от Рихард Вагнер.
Тя е работила с големи имена на режисьори като Херберт Вернике, по случай европейския й дебют в оперетата „Виенска кръв“ от Йохан Щраус в „Theater des Westens“ в Берлин, с Волфрам Меринг във „Фауст“ от Шарл Гуно в „Deutches Nationaltheater Weimar“, с Айдън Ланг в „Дон Жуан“ в „Teatro Alfa“ в Сао Пауло и във „Валкюри“ от Р. Вагнер по време на VI фестивал „Amazonas de Ópera“ и с известния немски режисьор Вернер Херцог в „Танхойзер“ от Р. Вагнер, в Общинския театър на Рио де Жанейро.
Нейната интензивна концертна дейност включва участия в международни фестивали, сред които „Europäische Wochen“ в Пасау, Германия, солистка на „Petite Messe Solennelle“ от Росини, при Бразилски фестивал на изкуствата, Темпе, Аризона, САЩ, „Latinamerican Music“ и Фестивал на изкуствата, Централен Мичигански университет, САЩ и изпълнения заедно с големи симфонични оркестри като (между другото): Orquestra Petrobrás Symphony, OSB-Orquestra Sinfônica Brasileira, Симфоничен оркестър на Общинския театър на Сао Пауло, OSUSP Симфоничен оркестър на Университета на Сао Пауло, Симфоничният оркестър на Staatstheater Kassel, изпълняващ европейската премиера на „A Floresta Amazônica“, от Хектор Вила-Лобос, симфоничният оркестър на името на Форд във Philharmonia de Colônia, Германия.
През 2005 г. Лаура де Соуза прави латиноамериканската премиера на „Erwartung“ от Арнолд Шьонберг в Общинския театър на Рио де Жанейро. През същата година тя е солист в португалската опера „A Serrana“ от Алфредо Кейл с WDR-Orchester (Rádio Alemã do Oeste). След записи за това радио, произведението е представено на „Bonner Musikfest“ в операта на град Бон в Германия и на „Dresdner Musikfestpiele в Semperoper“ в Дрезден.
Тя участва в откриването на сезон 2007 на „Theatro Municipal do Rio de Janeiro“, играейки ролята на Графинята в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт.
По отношение на преподаването Лаура де Соуза е провела множество интензивни семинари за солисти, хорови певци и актьори в Германия и Бразилия и е спазила ангажимента си с развитието на музикалното и вокално обучение на млади бразилски лирични певци, реализирайки и ръководейки проекти като „Lied em Cena“ и „Ópera Jovem“. Лаура де Соуза е основател и артистичен директор на „Verões Musicais“ – Международен музикален фестивал, Канела, RS.
През 2022 г. тя е съосновател на „Companhia de Ópera do Rio Grande do Sul (CORS)“.
Лаура де Соуза без съмнение е една от най-важните лирични певици в историята на Бразилия.
(край на превода)
И още един източник на португалски език относно смъртта на Лаура де Соуза:
Портал „Correio do Povo“
Morre a soprano Laura de Souza aos 64 anos
Cantora lírica será velada no Cemitério Santa Casa neste domingo, em cerimônia aberta ao público
30/07/2022 | 15:30 Atualizado 16:38
A soprano Laura de Souza faleceu neste sábado, aos 64 anos. Em nota divulgada no Instagram, a Fundação Orquestra Sinfônica de Porto Alegre, instituição vinculada à Secretaria de Estado da Cultura, lamentou o falecimento da cantora lírica: “A soprano deixa seu nome gravado na história como uma das mais importantes cantoras líricas do Rio Grande do Sul e do Brasil”, diz o texto.
Procurada pelo Correio do Povo, a Assessoria da OSPA não informou a causa da morte. Laura será velada no Cemitério Santa Casa neste domingo, na Capela 6, das 7h30min às 17h, a cerimônia será aberta ao público.
Laura foi diplomada em Piano pelo Instituto de Artes da Universidade Federal do Rio Grande do Sul (Ufrgs) e dedicou-se ao estudo do Canto Lírico a partir de 1983, na Hochschule für Musik und darstellende Kunst Hamburg, Alemanha. Além disso, era Doutora em Música pela Unicamp.
Obteve o Primeiro Lugar na Biennale di Canto di Cagliari, em 1988 e o Primeiro Grande Prêmio no Concurso Internacional de Canto do Rio de Janeiro, em 1991, bem como Prêmio de Melhor Cantora Brasileira, sendo a primeira e única brasileira a receber tais premiações. Participou como convidada de temporadas em teatros europeus e ao longo de 30 anos de carreira, atuou nas principais salas de concerto do Brasil.
A soprano também marcou passagem na OSPA. Trabalhou como funcionária da orquestra e, após atingir reconhecimento internacional, voltava sempre a cantar junto como solista. Foi professora de canto da Escola da OSPA e, ultimamente, no projeto Ópera Estúdio da OSPA
(край на цитата)
Превод:
Сопраното Лаура де Соуза почина на 64 години
Лиричната певица ще бъде погребана в гробището „Санта Каса“ тази неделя на церемония, отворена за обществеността
30.07.2022 | 15:30 Обновена 16:38
Сопранът Лаура де Соуза почина тази събота на 64 години. В бележка, публикувана в Instagram, както и в „Fundação Orquestra Sinfônica de Porto Alegre (OSPA“), институция, свързана с държавния секретариат по културата, се съобщава за смъртта на оперната певица: „Сопранът оставя името си гравирано в историята като една от най-важните оперни певци в „Rio Grande do Sul e do Brasil” (Рио Гранде на Юг в Бразилия), се казва в текста.
Потърсен за информация относно причините за смъртта на Лаура де Соуза, „Correio do Povo“, консултативният съвет на OSPA не съобщи причината за смъртта. Лаура де Соуза ще бъде погребана в гробището „Санта Каса“ тази неделя, в параклис 6, като от 7:30 сутринта до 5 следобед церемонията ще бъде отворена за обществеността.
Лаура де Соуза завършва обучение по пиано в Института по изкуства на Федералния университет на Рио Гранде до Сул (UFRGS) и се посвещава от 1983 г. на изучаване на вокално изкуство в „Hochschule für Musik und darstellende Kunst“ в Хамбург, Германия. Освен това тя е доктор по музика от „Unicamp“.
Тя печели първо място на „Biennale di Canto di Cagliari“ през 1988 г. и първа голяма награда на Международния певчески конкурс в Рио де Жанейро през 1991 г., както и наградата за най-добра бразилска певица, като е първата и единствена бразилка, която получава такива награди. Участвала е редица сезони като гост в европейски театри и през цялата си 30-годишна кариера е изнасяла концерти в основните концертни зали в Бразилия.
Постъпването на Лаура де Соуза е важен момент за оркестъра OSPA. Работила е като служител в този оркестър и след постигане на международно признание, винаги се е връщала да пее като солистка. Била е преподавател по пеене в „OSPA School“ и напоследък в проекта „OSPA Opera Studio“.
(край на превода)
Както става дума във всички материали до сега, певицата Лаура де Соуза е имала отлична кариера не само в родината си, но и в други държави, преди всичко в Германия. В медиите има публикации във връзка със смъртта й и на немски език. Цитирам такава информация:
Портал „SLIPPED DISK“
TRAUER UM EINEN WAGNER-SOPRAN, 64
Norman Lebrecht
30 Juli 2022
Die herausragende dramatische Sopranistin Laura De Souza ist gestorben, berichtet ihr Agent.
Die Brasilianerin war von 1991 bis 1997 Ensemblemitglied des Staatstheaters Kassel und von 1997 bis 1998 des Deutschen Nationaltheaters Weimar, bevor sie eine internationale Karriere einschlug und zum Publikumsliebling in Rio de Janeiro wurde.
Sie promovierte mit einer Arbeit zum Thema „Yoga und Singstimme: Anwendung von Yogatechniken in der Gesangspädagogik“.
(край на цитата)
Превод:
ТРАУР ЗА ЕДНО ВАГНЕРОВО СОПРАНО, 64
ОПЕРА
Норман Лебрехт
30 юли 2022 г
Изключителното драматично сопрано Лаура Де Соуза почина, съобщи нейният агент. Бразилката беше член на ансамбъла на „Staatstheater Kassel“ от 1991 до 1997 г. и в „Deutsches Nationaltheater Weimar от“ 1997 до 1998 г., преди да започне международна кариера и да стане любимка на публиката в Рио де Жанейро.
Защитила е докторска степен с дисертация на тема „Йога и певческият глас: Приложение на йога техниките в педагогиката на пеенето“.
(край на превода)
След това съобщение на немски език в медиите, чета един коментар след статията:
„Ich würde vermuten, dass das als Brasilianerin und festes Mitglied an deutschen Opernhäusern schon eine internationale Karriere war. Um dann in Rio Publikumsliebling zu werden, wäre sie nicht die Erste gewesen, die erst nach dem Start einer Auslandskarriere zu Hause berühmt geworden wäre. Wie das alte Sprichwort sagt, vollbringen Hausheilige keine Wunder“.
(край на коментара)
Превод:
„Бих предположил, че като бразилка и постоянен член на немски оперни театри, това вече беше международна кариера. За да стане любимка на публиката в Рио де Жанейро, тя нямаше да е първата, която ще стане известна у дома, след като е започнала кариера в чужбина. Както се казва в старата поговорка, „домашните светци не правят чудеса”.
(край на превода)
Лаура де Соуза има профил във ФБ. От приятелите й има двама българи: диригентът Владимир Гяуров и певецът Арон Аронов. Както научихме още в началото, тенорът Михаил Светлев е бил неин колега в Оперния театър в Касел, където положително са имали и други съвместни изяви, освен в „Манон Леско“ от Пучини. Нямам сведения дали Лаура де Соуза е имала общи изяви и с други български оперни певци.
Това бяха всички материали, които исках да поместя в днешната траурна статия за рано починалата певица от Бразилия Лаура де Соуза. Разполагам с доста нейни снимки, част от които ще поместя след статията.
Нека днес на 4 август 2022 г. почетем делото на голямото драматично сопрано Лаура де Соуза, починала на 30 юли в Бразилия на 64-годишна възраст.
Мир на праха й!
……
Изпълнение на Лаура де Соуза в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус:
…..
Едно изпълнение на Лаура де Соуза заедно с българския тенор Михаил Светлев:
Laura de Souza / Michail Svetlev in “Manon Lescaut” act IV
…….
Изпълнение на Лаура де Соуза:
Grandes Vozes – Laura de Souza e Roberto Servile (11/2011) 2
at Theatro São Pedro, São Paulo, Brazil. on November 11, 2011.
O Projeto Grandes Vozes está em seu sexto ano de existência e é uma parceria da Secretaria de Estado da Cultura e Cia Ópera São Paulo. Tem o objetivo de trazer ao país os principais cantores líricos da cena internacional e também nomes importantes do cenário brasileiro, para atuarem em recitais ou concertos e ministrarem master classes aos jovens cantores líricos brasileiros gratuitamente. Este ano o Projeto já trouxe a mezzo soprano argentina Alicia Nafé, a soprano italiana Giovanna Casolla e a soprano espanhola Maria Bayo, todas com gravações e apresentações que fazem parte da história da ópera internacional. Para este Concerto juntamente com a Orquestra do Theatro São Pedro, o projeto apresenta a soprano brasileira Laura de Souza e o barítono italiano Roberto Servile. Laura de Souza é considerada uma das principais vozes de soprano no Brasil, tendo feito sua carreira também em importantes palcos de ópera na Alemanha, Holanda, Bélgica, Áustria. Reinaugurou o Theatro Municipal do Rio de Janeiro como protagonista da ópera Il Trovatore de Verdi em 2010, com excelentes críticas de público e imprensa.
PROGRAMA: G. VERDI Macbeth – Sinfonia – Ária “Nel di della vitória” — soprano Nabucco – Ária “Dio de Giuda” — barítono Aida – Prelúdio Ária “Ritorna vincitor” — soprano Dueto Ciel, mio padre INTERVALO G. DONIZETTI La Favorita – Abertura Ária “Vien Leonora” — barítono F. CILEA Adriana Lecouvreur Ária “Io son l`umile ancella” — soprano G. VERDI Rigoletto – Ária “Cortigiani” — barítono Il Trovatore – Dueto Mira, di acerbe lagrime
………