Днес е годишнина от рождението на знаменития тенор от Дания Лауриц Мелхиор
Драги приятели на оперната музика, днес на 20 март 2020 г. се навършват кръглите 130 години от рождението на датския героичен тенор Лауриц Мелхиор (Lauritz Melchior), останал в спомените на съвременниците си като най-добрия вагнеров тенор през първата половина на миналия век.
Аз помнех това име още от България преди 1973 г., когато той се помина в САЩ. Имах роднини в Габрово, които притежаваха грамофонни плочи с негови участия и около 1943-1944 г. сме слушали негови изпълнения в опери от Вагнер – „Лоенгрин“ и още някои други, не помня вече кои. Едва когато при моите занимания между 1990 и 2000 г. с оперни артисти и техните биографии и изяви четох повече за него, разбрах каква роля е играл Мелхиор в световната оперна история. Тогава видях и негови снимки – снажен и хубав човек, с аристократичен вид (ще разгледате после някои снимки), много висок на ръст и с излъчване на древноримски или гръцки бог – идеален артист за роли в опери от Вагнер (играл е в САЩ и във филми). Слушах и негови изпълнения – завидна техника и блестящ глас, еднакво овладян в целия теноров регистър, понякога звучащ като баритон. Не случайно в началото на кариерата си Мелхиор е пял баритонови партии.
Лауриц Мелхиор е роден на 20 март 1890 г. в Копенхаген в семейство на директор на училище. Още от дете пее в църковен хор, после учи в Кралската оперна академия в Копенхаген. След дипломирането си дебютира през 1913 г. в ролята на Силвио (баритонова партия) в операта „Палячи“ от Леонкавало. Продължава вокалното си обучение в продължение на четири години при Vilhelm Herold – един датски вагнеров тенор, който го довежда до оформяне като тенор. През 1918 г. Мелхиор изпълнява първата централна вагнерова роля – на Танхойзер в едноименната опера. При нужда обаче продължава да изпълнява и баритонови роли. Едва през 1921 г. Мелхиор се решава на кариера само като тенор и напуска Дания. Пристига в Германия и в Мюнхен продължава обучението си при певицата Анна Бар-Милденбург (Anna Bahr-Mildenburg) – видна изпълнителка на вагнеров репретоар.
Изключително успешната кариера на Лауриц Мелхиор като интерпретатор на вагнеров репертоар започва на 14 май 1924 г. на сцената на Ковънт Гардън в Лондон в ролята на Зигмунд във „Валкюра“ от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“. Още през същата година той дебютира на Фестивала в Байройт, една година по-късно играе на сцената на Виенската държавна опера. На 17 февруари 1926 г. е дебюта му на сцената на МЕТ в Ню Йорк като Танхойзер в едноименната опера от Вагнер – един незапомнен триумф до тогава, поради което Мелхиор остава чак до 2 февруари 1950 г. постоянен гост на тази сцена.
В продължение на 25 години той играе там общо в 519 спектакъла при всички опери от Вагнер, които се изнасят на тази сцена през тези години и то все в главни роли. Няма друг пример за оперен тенор в МЕТ, който да е играл САМО в опери от Вагнер. Не знам причината, нито защо Мелхиор е постъпил така. Той е имал в репертоара си и други опери, но е останал в музикалната история преди всичко като изявен вагнеров тенор.
Цитирам началото и края на оперната му кариера в МЕТ:
[Met Performance] CID:92430 Tannhäuser {235} Metropolitan Opera House; 02/17/1926 Debut: Lauritz Melchior Reviews | |
[Met Performance] CID:92530 Die Walküre {216} American Academy of Music, Philadelphia, Pennsylvania; 02/23/1926 Review | |
[Met Performance] CID:92620 Tannhäuser {236} American Academy of Music, Philadelphia, Pennsylvania; 03/2/1926 Review | |
[Met Performance] CID:92720 Siegfried {131} Ring Cycle [47] Metropolitan Opera House; 03/10/1926 Reviews | |
[Met Concert/Gala] CID:92990 Emergency Fund Benefit Gala Concert Metropolitan Opera House; 03/28/1926 | |
[Met Performance] CID:93050 Parsifal {111} Metropolitan Opera House; 04/2/1926 Review |
(…)
[Met Performance] CID:152280 Die Walküre {365} Metropolitan Opera House; 12/21/1949 Debut: Helena Braun Review |
[Met Performance] CID:152400 Tristan und Isolde {341} Metropolitan Opera House; 01/2/1950 |
[Met Performance] CID:152450 Lohengrin {481} Metropolitan Opera House; 01/7/1950 Broadcast |
[Met Performance] CID:152740 Lohengrin {483} Metropolitan Opera House; 02/2/1950 |
(край на цитата) |
А ето и съставите на солистите при неговия дебют и при последната му изява там:
Metropolitan Opera House
February 17, 1926 MatineeTANNHÄUSER
{235}
Tannhäuser..............Lauritz Melchior
[Debut]
Elisabeth...............Maria Jeritza
Wolfram.................Friedrich Schorr
Venus...................Karin Branzell
Hermann.................Michael Bohnen
Walther.................George Meader
Heinrich................Max Bloch
Biterolf................Arnold Gabor
Reinmar.................Louis D'Angelo
Shepherd................Elizabeth Kandt
Conductor...............Artur Bodanzky
…..
Metropolitan Opera House
February 2, 1950LOHENGRIN
{483}
Lohengrin...............Lauritz Melchior
[Last performance]
Elsa....................Helen Traubel
Ortrud..................Blanche Thebom
Telramund...............Alexander Sved
King Heinrich...........Dezsö Ernster
Herald..................Frank Guarrera
Conductor...............Fritz Stiedry
(край на цитата)
Особено тясна е връзката на Лауриц Мелхиор със Зигфрид Вагнер – синът на Рихард Вагнер. Може би затова Мелхиор остава на сцената в Байройт непрекъснато от 1924 до 1930 (смъртта на Зигфрид Вагнер), също и по-късно – до 1931 г., като пее всички големи тенорови партии – освен тази на Лоенгрин, на тази сцена. Музикалната критика пише тогава така: „Лауриц Мелхиор допринася като никой друг в интерпретацията на вагнерови роли чрез своя мощен и ясен глас, при това често с баритонов нюанс“.
През годините 1925-1939 Мелхиор е постоянен гост на Берлинската държавна опера. Освен това той играе с огромен успех в Париж, Брюксел, Чикаго (1934-1945), Сан Франциско (1934-1945), Буенос Айрес (Teatro Colón през 1931-1943) и на други оперни сцени. Често негова партньорка във вагнерови опери е знаменитата певица Кирстен Флагстад (за тази певица писах наскоро специална статия).
През годината 1934 той пее на сцената на Виенската държавна опера две главни роли в опери от Вагнер – в „Лоенгрин“ и в „Зигфрид“ от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“. Цитирам по-долу участията му на тази сцена, за да видим какъв е бил състава в тези години:
LOHENGRIN, Dienstag, 11. September 1934 | 19:00 | in deutscher Sprache
- Josef Krips | Dirigent
- Hans Duhan | Regie
- Alfred Roller, Anton Brioschi | Bühnenbild und Kostüme
- Josef von Manowarda | Heinrich der Vogler
- Lauritz Melchior | Lohengrin
- Lotte Lehmann | Elsa von Brabant
- Gertrude Rünger | Ortrud
- Viktor Madin | Der Heerrufer des Königs
- Anton Arnold, William Wernigk, Josef Knapp, Alfred Muzzarelli | Vier brabantische Edle
- Emil Schipper | Friedrich von Telramund
- Rosa Braun – Preinersdorfer, Malwine Jonas, Marta Karl-Schandl, Edith Priessner | Vier Edelknaben
(край на цитата)
Както виждаме, в тази продукция на „Лоенгрин“ в ролята на Елза е участвала голямата певица Лоте Леман (аз писах статия за нея във връзка с неин рожден ден).
SIEGFRIED, Donnerstag, 27. September 1934 | 00:00 | in deutscher Sprache
- Clemens Krauss | Dirigent
- Lothar Wallerstein | Regie
- Alfred Roller, Robert Kautsky | Bühnenbild
- Lauritz Melchior | Siegfried
- Anny Konetzni | Brünnhilde
- Friedrich Schorr | Der Wanderer
- Hermann Wiedemann | Alberich
- Enid Szánto | Erda
- Erich Zimmermann | Mime
- Nicola Zec | Fafner
- Adele Kern | Stimme des Waldvogels
(край на цитата)
При този спектакъл дирижира големият диригент и оперен интендант от тези години Клеменс Краус (1893-1954).
Интересна и драматична е съдбата на Клеменс Краус – този талантлив австрийски диригент и музикален организатор, особено в годините преди и по време на Втората световна война. Освен това той е бил тясно свързан с редица големи композитори по това време, най-вече с Рихард Щраус, като е участвал пряко при написване либретата на някои негови опери. Ето детайли от това време:
През 1933 г. Клеменс Краус работи над постановката на операта „Арабела“ от Рихард Щраус, след оттеглянето на диригента Фриц Буш (1890-1951). През 1934 г. Краус напуска Виена и става директор на Берлинската държавна опера, като заема поста на големия диригент Ерих Клайбер, който напуска Берлин в знак на протест срещу политиката на националсоциалистите. През 1937 г. Краус е назначен за интендант на Националния театър в Мюнхен след уволнението на диригента Ханс Кнапертсбуш. В началото на 40-те години Краус става преподавател в Моцартеума в Залцбург. През годините 1944-1945 той се връща във Виена и работи наново с Виенските филхармоници, понеже Националният театър в Мюнхен е разрушен по време на масивните бомбардировки.
След края на войната представители на Съюзниците (САЩ, Великобритания, СССР, Франция) разследват дейността на Краус и му забраняват да има публични изяви. Едва през 1947 г. тази забрана е отменена, понеже се доказва, че по време на войната Краус е помагал на редица евреи да се спасят от преследването на нацистите. Тогава Краус възобновява диригентската си кариера с Виенските филхармоници и ръководи успешно редица концерти, като слага началото на Новогодишните традиционни концерти.
През 1953 г. Клеменс Краус взема участие в провеждането на Музикалния фестивал в Байройт, като дирижира тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ и операта „Парсифал“. Преди време писах статия за Фестивала в Байройт и там дадох доста сведения за диригента Клеменс Краус. Той е бил близък приятел на Рихард Щраус и често е дирижирал негови творби. Написал е и либретото на операта му „Капричио“, освен това дирижира премиерите на двете му опери „Ден на мира“ и „Любовта на Даная“.
Както споменах по-горе, Клеменс Краус основава като диригент Новогодишните концерти на Виенските филхармоници през 1941 г., ръководи ги до 1945 г. и отново от 1948 до смъртта си през 1954 г. Стана въпрос и за забраната му да има изяви през годините от 1945 до 1947. Тогава новогодишните концерти през 1946 и 1947 дирижира Йозеф Крипс (диригентът, под чието ръководство е спектакъла на „Лоенгрин“ с Лауриц Мелхиор, който цитирах по-горе).
След това отклонение за Клеменс Краус ще продължа отново за тенора Лауриц Мелхиор. И до днес още не е ясно, защо Мелхиор приключва внезапно сценичната си кариера през февруари 1950 г. Някои критици твърдят, че блясъкът на неговия глас е загубил силата си, но също мислят, че това заключение е направено нарочно за дезинформация от тогавашния интендант на Метрополитън – Рудолф Бинг (б.а. Б.К.: В някои статии до сега аз писах за Рудолф Бинг – един дългогодишен шеф на МЕТ с много особен характер, често без напълно обосновани причини да „тормози“ някои артисти. Мисля, че при Мария Калас и други е имало такива случаи).
Запазено е на звуков носител предпоследното изпълнение на Мелхиор в ролята на Лоенгрин в операта от Вагнер, когато е на 59 години – една година преди да преустанови оперната си кариера. Гласът на Мелхиор звучи там свеж и блестящ. Самият Мелхиор пише в книгата си със спомени: „След един спектакъл на „Лоенгрин“ аз казах съвсем просто така: „Jetzt fährt der Schwan den ganzen Weg nach Hause“ (сега лебедът ще извърви целия път към дома си)“.
След това обаче Мелхиор не престава вокалната си дейност – продължава започнатата си преди това филмова кариера в Холивуд, до почтена възраст изнася концерти, прави музикални записи. Ето някои от филмите му:
- Thrill of a Romance (1945)
- Two Sisters from Boston (1946)
- This Time for Keeps (1947)
- Luxury Liner (1948)
- The Stars Are Singing (1953)
(край на цитата)
Репертоарът на Лауриц Мелхиор включва преди всичко вагнеровите героични тенорови партии, освен това партиите на Отело в едноименната опера и на Радамес в „Аида“ от Верди, Флорестан във „Фиделио“ от Бетовен и други. Силният му глас с баритонова окраска и блестящи високи тонове, както и драматичната му игра на сцената са причина да остане в оперната история като идеален героичен тенор.
На 18 март 1973 г. Лауриц Мелхиор умира в Санта Моника / Калифорния, два дни преди да празнува рождения си ден. Гробът му се намира в Копенхаген – гробището в градския район „Nørrebro“. И до днес в оперните архиви можем да прочетем, че „той заедно с Макс Лоренц (Max Lorenz, 1901-1975) са двамата най-големи вагнерови тенори през първата половина на 20-и век“.
През 1960 г. на Лауриц Мелхиор е присъден „Големият орден за заслуги на Федерална Република Германия“ – Großes Verdienstkreuz der Bundesrepublik Deutschland.
Все пак Мелхиор има известна връзка с Германия, не само заради вокалната си кариера (постоянни участия в Берлинската опера през годините 1925-1939) и обучение в тази държава, той е живял и известно време не далеч от Берлин. Ето какво четем в една по-подробна справка за него: „Мелхиор купува през 1920 г. имот в Chossewitz – 120 км. на изток от Берлин и живее там от 1932 г. до август 1939 г., когато емигрира в САЩ и придобива там американско гражданство през 1947 г.“
Скоро попаднах в Интернет на една хубава негова биография на английски език, която ще цитирам тук – имам и ФБ-приятели, които не са българи и такава информация ще бъде полезна за тях:
The Lauritz Melchior Homepage |
Lauritz Lebrecht Hommel Melchior was born in Copenhagen on 20 March 1890. On this day also Beniamino Gigli was born.
The young Lauritz sang in an English church choir as boy soprano. At the age of 18 he began voice studies under Paul Bang as a baritone at the Royal Opera School, Copenhagen. He made his official debut as a baritone at the Royal Danish Opera itself in 1913 as Silvio in Pagliacci by Leoncavallo. The conductor of the evening was the composer Carl Nielsen. From this time on he served as a bread-and-butter baritone at the Copenhagen opera. Some early acoustic recordings of Melchior’s baritone voice with opera arias and songs were made in this period and are still available. Hear, for example, old Germont’s aria Di provenza il mar from La Traviata.
One night,while on tour with the American contralto Mme. Charles Cahier, Melchior helped an ailing soprano in Il Trovatore by singing a high C in the Act IV Leonora-Di Luna duet. Mme Cahier, amazed by the tone she heard, forthwith gave her young colleague sound advice: he was no baritone, but a tenor “with the lid on”. The kind lady even wrote to the Royal Opera pleading that Melchior be given a sabbatical and a stipend to restudy his voice.
From 1917 to 1918 Melchior took lessons from the Danish tenor Vilhelm Herold (1865-1937) who had sung Wagnerian rôles in Covent Garden, Chicago and Copenhagen from 1900 to 1915. This training proved to be a turning point in Melchior’s career. His high baritone voice was remoulded in that of a low tenor, but with glorious high register. His second debut was on 8 October 1918 in the title rôle of Tannhäuser, also at Copenhagen. Incidentally his career was not yet very successful. Melchior was cast only twice, as Canio and as Samson.
Melchior made a journey to England, were he was heard by the inventor Marconi in a concert. Marconi invited him to take part in the first international radio transmission. This opened contacts, e.g. to the novelist and passionate Wagnerite Hugh Walpole, who provided the fledgling heldentenor with moral support and financial aid. Additional studies under Victor Beigel, Ernst Grenzebach and the legendary dramatic soprano of the Vienna Court Opera, Anna Bahr-Mildenburg, kept Melchior occupied until 1923. Word of his talent spread and he was taken under the wing of Cosima and Siegfried Wagner at Bayreuth. There the re-opening of the Festival for 1924 was under preparation. Melchior was signed as the new tenor for Siegmund and Parsifal. The news of his engagement opened the way to several other performances, e.g. a Wagner concert with Frida Leider in Berlin, 1923. Around this event some acoustic Wagner records were made by Polydor.
On 14 May 1924 he appeared as Siegmund at the Covent Garden Opera House, London. The result was a smashing success. Some weeks later Melchior made his debut on the stage of the Festspielhaus in Bayreuth in the rôles of Siegmund and Parsifal. On 17 February 1926 his first appearance at the Metropolitan Opera, New York took place. He sang Tannhäuser togather with Jeritza, Schorr, Branzell and Bohnen, conducted by Bodansky. Although he was not criticized, there was not much enthusiasm heard about his debut. In his first season at the Met Melchior sang only 8 evenings. His second season brought only one appearance. To build up his repertory and to gain more stage experience Melchior got into an engagement at the Hamburg State Opera, where he eventually made his debuts as Lohengrin, Otello, Radames and Jean van Leyden. He also sung regularly at other major German music theaters, so at the State Operas of Berlin and Munich.
Melchior’s breakthrough at the Met was finally to come with his Tristan performance on 20 March 1929. From this moment he went from success to success until his retirement. It was Lohengrin’s Farewell which served as Melchior’s “Swan Song” in his last stage performance on 2 February 1950. Parallel to his work at the Met Melchior appeared at Covent Garden from 1924 to 1939, also as Otello and Florestan. Other important stations of his career were Buenos Aires (1931-1943), San Francisco (1934-1945) and Chicago (1934-1945). In the time from 1929 to 1945 Melchior made the most of his numerous 78rpm discs.
Melchior, the Great Dane, believed in living life to the full, with a typically Danish love of food and drink. His second wife, Kleinchen, who was also his business manager during most of his career, fought constantly to control his diet — and his extravagant spending. Off-stage, his great passion was hunting; he had to abandon his beloved German hunting estate, Chossewitz on the outbreak of war in August 1939. He had not endeared himself to the Nazis, on one occasion setting his dogs on some unwelcome Gestapo visitors at Chossewitz. On-stage, he was fond of practical jokes, which was contributed to the difficulties in his relationship with Kisten Flagstadt. Another factor was Kleinchen’s constant promotion of her husband through what Flagstad called phony publicity stunts.
After Melchior’s retirement from opera his musical activities continued in the form of radio, television and nightclub engagements. There are also several movies with Melchior playing and singing playback. To celebrate his 70th birthday, 1960, Melchior sung Siegmund in a concert performance of the first act of “Die Walküre” at Copenhagen. There exists a recording of this performance. His farewell from public musical life was as conductor of the Fledermaus overture in an open-air concert at San Francisco, 1966.
The old Melchior was convinced that after he had not enough real Heldentenors as successors. So he instituted a program to discover and develop potential Heldentenors, mainly from the species of high baritones. A Wagnerian tenor, as Melchior knew, is made, not born. He needs special training under ideal conditions, circumstances that permit him to devote his full time and energies to studies. The Melchior Heldentenor Foundation, a cash scholarship, provides gifted young singers with such an opportunity. In a broschure of the Foundation we can read:
“Heldentenors are rare, usually developing with age, and most often created from a high baritone voice. This singer must stop singing for some time an concentrate on study. The Melchior Foundation will provide the financial assistance to make the training and support of the future Heldentenor possible. Applicants for grants can be nominated only by the director of an opera company, who will be expected to assist the singer’s development in any way possible if he is selected. The director must engage the singer to perform Heldentenor roles for at least one season with his opera company. By the same token, the singer must have musical and dramatic experience already.”
Among the singers successfully assisted by the Foundation were William Cochran and Gary Lakes. They belong to the best Heldentenors of today.
Lauritz Melchior finally died on March 18, 1973 at Santa Monica, California.
(край на цитата)
Ще цитирам в превод от датски език на няколко кратки сентенции от дейността на Лауриц Мелхиор:
От баритон до тенор 1) Лауриц Мелхиор взима уроци при Вилхелм Херолд (1917-1918). Това ще бъде повратна точка в кариерата на певеца. Високият му баритон е оформен в нисък тенор със силна, висока надстройка. 2) Дебютира за втори път в „Танхайзер“ от Вагнер в Кралския театър на 8 октомври 1918 година. 3) По време на представление на Лауриц Мелхиор в Лондон изобретателят на радиото Гулиелмо Маркони присъства и кани Мелхиор да вземе участие в първото в света радиопредаване от радиостанцията Челмсфорд (1920 г.). 4) Мелхиор редовно има изяви в Лондон в т.н. „Променадни концерти“ на сър Хенри Джоузеф Ууд в „Куинс Хол“ (от 1920 година).
Ще добавя нещо към точка 3): Гулиѐлмо маркиз Марко̀ни (на италиански: Guglielmo Marchese Marconi, роден като Гулиелмо Джова̀ни Марѝя Маркони) е италиански физик и изобретател с голям принос в областта на радиотехниката, съизобретател на радиото и основател на Радио Ватикана.
И още няколко сентенции под надслов
Формира се героят на героите
5) В Лондон Лауриц Мелхиор се запознава с популярния романист и страстен фен на Вагнер Хю Уолпол (Hugh Walpole), който предоставя на възникващия герой морална и финансова подкрепа. 6) По-нататък Мелхиор се запознава и има връзки с такива колеги като Виктор Байгел (Victor Beigel), Ернст Гренцебах (Ernst Grenzebach) и легендарното драматично сопрано във „Виенската Придворна Опера“ („Wiener Hofoper“) Анна Бар фон Милденбург (Anna Bahr von Mildenburg). Тия връзки продължават до 1923 г. 7) Слуховете за таланта на Мелхиор се разпространяват бързо и са чути от Козима и Зигфрид Вагнер в Байройт, които подготвят програмата за фестивала през 1924 година. Мелхиор получава покана и се съгласява да пее Зигмунд и Парсифал. Този договор проправи пътя към няколко други изпълнения като концерт с творби на Вагнер през 1923 г. заедно с Фрида Лайдер (Frida Leider) в Берлин. 8) Мелхиор дебютира като Зигмунд в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон на 14 май 1924 г. Резултатът е огромен успех. Няколко седмици по-късно той дебютира на Музикалния фестивал в Байройт в ролите на Зигмунд и Парсифал.
Цитирам някои подробности относно изяви на Лауриц Мелхиор в прочути оперни театри (също от източник на датски език):
Ковънт Гардън Мелхиор пее освен в репертоар от Вагнер също така и партията на Отело в едноименната опера от Верди в „Ковънт Гардън“ от 1924 до 1939 г. с Виорика Урсулеак (Viorica Ursuleac) като Дездемона и Флорестан във „Фиделио“ от Бетовен. Той пее Зигфрид през 1932 г. с популярното сопрано Флорънс Истън (Florence Easton), като двамата се представят заедно само един път. Метрополитън Мелхиор за първи път се изявява в Метрополитън Опера в Ню Йорк като Танхойзер заедно с Мария Йерица, Фридрих Шьор, Карин Бранцел и Майкъл Бонен с диригент Артур Бодански (17 февруари 1926 г.). В МЕТ той пее 519 пъти в роли от опери на Вагнер между 1926 и 1950 година. Пробивът на Мелхиор в МЕТ е в ролята на Тристан в „Тристан и Изолда“ на 20 март 1929 г. От тогава кариерата му процъфтява. Прощаването в МЕТ става на 2 февруари 1950 г. в „Лоенгрин“ – “лебедовата песен” на Мелхиор при последното му изпълнение там. Други звездни моменти за Лауриц Мелхиор са изявите му в: Буенос Айрес („Театро Колон“) през годините от 1931 до 1943. Операта в Сан Франциско (1934-1945). Чикагската опера (1934-1945).
И накрая в тази статия – малка информация за дискографията на Лауриц Мелхиор (на датски език):
Pladeindspilninger
Melchior lavede indspillinger som baryton på dansk HMV og som tenor for
- Deutsche Grammophon (Polydor) (1923-30).
- Engelsk og Tysk HMV (1927-35).
- RCA Victor (1938-41).
- American Columbia (1942-50)
- Warner Brothers.
Hans sidste optræden i Danmarks Radio var i 1960 med første akt af Valkyrien for at fejre hans 70 års fødselsdag. Den blev indspillet og repræsenterer et formidabelt minde om den “uforgængelige”, næsten overnaturlige Melchior i fuld flugt.
(край на цитата)
Нека днес на 20 март 2020 г. да си спомним за знаменития тенор Лауриц Мелхиор по случай 130 години от рождението му.
………………………….
Изпълнение на Лауриц Мелхиор:
Lauritz Melchior, tenor – Wagner – Lohengrin – In fernem Land (1951 – video)
…..
Изпълнение на Лауриц Мелхиор:
Lauritz Melchior Prize Song from Wagner’s Die Meistersinger
´´´´´´´´
Изпълнение на Лауриц Мелхиор:
“Torna a Surriento” – Lauritz Melchior
Fabled song by composer Ernesto de Curtis, and lyricist brother Giambattista. It’s here presented by amazing Mr. Lauritz Melchior. He’s observed by Jane Powell, and accompanied by Xavier Cugat and his orchestra.
´´´´´´
Изпълнение на Лауриц Мелхиор:
OTELLO – SI PEL CIEL – Melchior vs. Svanholm
- Lauritz Melchior w/ H. Janssen (1946)
- Set Svanholm w/ L. Warren (1947)
´´´´