Le Mystère des Voix Bulgares

Снимка на дамския хор “Le Mystère des Voix Bulgares” (Мистерията на българските гласове)

Драги приятели на оперната и симфонична музика (изобщо на музиката), днес на 22 юни 2016 г. щеше да празнува своя 80-годишен юбилей един български музикант, който е в момента едно от най-известните български имена в сферата на музикалното изкуство по света – незабравимият Красимир Кюркчийски, който си отиде от нас преди почти 5 години – на 15 декември 2011 г. Неговото име често се свързва с хорът „Мистерията на българските гласове“ – български женски хор, изпълняващ автентична и обработена фолклорна музика. Красимир Кюркчийски е личността, която е изиграла ролята този великолепен състав да получи международно признание, често под френското название „Le Mystère des Voix Bulgares“.

„Мистерията на българските гласове“ е името, с което става популярен женският вокален ансамбъл на Българското национално радио и телевизия след изключително успешния албум „Мистерията на българските гласове“. Първи диригент е Борис Петров. Истинското израстване на хоровия състав става при композитора и диригента Димитър Динев. С идването на Красимир Кюркчийски хорът започва концертни изяви по световните сцени. Диригент на хора е Дора Христова. През 1997 година продуцентът Марсел Селие – собственик на търговската марка „Мистерия на българските гласове“, разрешава единствено на хора на БНТ под диригентството на Дора Христова да носи името „Мистерията на българските гласове“ (на френски език „Le Mystère des Voix Bulgares“.

Аз не познавах лично композитора и диригент Красимир Кюркчийски, но в годините до 1974, до когато живях постоянно в България, той беше вече една от най-известните личности в областта на музиката. Много бях чел за него (тогава бях абонат на сп. „Българска музика“ – месечно списание на Съюза на композиторите, което даваше достатъчно информация за музикалния живот в страната и в чужбина). Още през 1966 г. 30-годишният композитор спечели Голямата награда на Международния конкурс на Парижките музикални седмици за струнния си квартет, написан още през 1959 г. Този струнен квартет на композитора се числи сред най-ценните български творби в жанра. Работата му известно време и като диригент на оркестъра на ДАНПТ „Филип Кутев“, а след това като диригент на хора при ансамбъла за народни песни на Българското радио, известен по-късно като „Мистерията на българските гласове“ го направиха известен по целия свят.

Нека напиша нещо повече за този легендарен хор, който разнесе певческата слава на България по целия свят. По-младите читатели едва ли знаят неговата история и делото на Красимир Кюркчийски за развитието и утвърждаването на хора.

След неговото издаване хорът става световноизвестен и прави турнета по цял свят. Диригент на хора е Дора Христова. През 1997 година продуцентът Марсел Селие – собственик на търговската марка „Мистерия на българските гласове“, разрешава единствено на хора на БНТ под диригентството на Дора Христова да носи името „Мистерията на българските гласове“.

Хорът е основан през 1952 г. по идея на дългогодишния главен редактор на редакция „Народна музика“ в БНР Георги Бояджиев. Сред солистите на хора са едни от най-ярките изпълнителки на български народни песни : Ева Георгиева, Севдалина Славова, Димка Владимирова, Руска Недялкова, Мария Кокарешкова, Анастасия Костова, Надежда Хвойнева, Янка Рупкина, Калинка Вълчева, Стоянка Бонева, Олга Борисова, Павлина Горчева, Кремена Станчева, Василка Андонова, Стефка Съботинова, Калинка Згурова.

От 1952 до 1990 г. хорът е част от Ансамбъла за народни песни на Българското радио. През 1990 г. хоровият състав начело с Дора Христова преминава на щат към Българската национална телевизия. От 1997 г. певиците са на свободна практика и изнасят концерти основно в чужбина.

Първи диригент е Борис Петров. Истинското израстване на състава става при композитора и диригента Димитър Динев. С идването на Красимир Кюркчийски и Дора Христова хорът става един от най-добрите в България и започва концертни изяви по световните сцени. През годините се утвърждава като най-добрата българска вокална формация. Музика за този състав са писали едни от най-добрите български композитори: Красимир Кюркчийски, Николай Кауфман, Христо Тодоров, Филип Кутев, Петър Льондев, Стефан Мутафчиев.

След 1988 г. започва триумфалното шествие на хора по света. Под диригентството на Дора Христова певиците изнасят над 900 концерта в едни от най-престижните зали на Европа, Азия, Америка и Африка.

Албумите им няколко пъти са номинирани за наградата „Грами“. Получават я през 1990 г. за „Le Mystère des voix bulgares. Volume Two“ („Мистерията на българските гласове“. Част 2). През 1994 г. отново са номинирани за „Грами“ за албума с коледни и лазарски песни „Ритуал“.

Хорът записва музиката за игралния филм „Бункер хотел Паласт“, песента „Пиперо“, версия на италиански на „Дилмано, дилберо“, заедно с италианската група „Елио елесторие тезе“. Две песни на състава са включени в албума на Ванеса Мей. През 2000 г. специално записани песни на хора са включени в Международния мост „Ватикана поздравява света с 21 век“.

През 2005 г. певиците са поканени да пеят в Люксембург по време на подписването на договора за присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз, а хоровият състав е обявен за културен посланик на България в Европа.

В България са издадени три самостоятелни албума на хора под диригентството на Дора Христова. Последният е „Златна колекция“, включващ концертни записи.

През 2008 г. певиците записват изпълнение за популярната компютърна игра „Сам в тъмното“. През същата година изнасят самостоятелен концерт в Европейския парламент в Страсбург. В края на дванадесетото турне на хора в Америка през 2008 г. в зала „Кенеди център“ във Вашингтон се състои голям хоров концерт с участието на Боби Макферин, който изпълнява няколко песни заедно с „Мистерията на българските гласове“.

(край на бележките за хор „Мистерията на българските гласове“)

Цитирам допълнителни бележки към историята и дейността на този хор:

„Мистерията на българските гласове“ води началото си от създадения през 1952 година „Ансамбъл за народни песни на Българското радио“, състоящ се от народен хор и народен оркестър. Записите на народния хор са част от поредиците компилации на швейцарския продуцент Марсел Селие, издадени между 1975 и 1989 година под заглавието „Мистерията на българските гласове“. След техния търговски успех в края на 80-те години, наред с името „български женски щатен радио-телевизионен хор“, съставът започва да използва заглавието на албумите „Мистерията на българските гласове“.

История

Хорът е основан през 1952 г. по идея на дългогодишния главен редактор на редакция „Народна музика“ в БНР Георги Бояджиев. Студийни записи с хора имат народните певци Йовчо Караиванов и Борис Машалов. Солисти на хора от 1996 година са певците Даниел Спасов и Милен Иванов. През годините заедно с певиците е концертирала камерна група с ръководител Атанас Вълчев, както и група от АМТИИ – Пловдив с ръководител Владимир Владимиров. В някои от концертите по света е участвал и кавалджията Теодосий Спасов.

От 1952 до 1990 г. женският хор е част от Ансамбъла за народни песни на Българското радио. През 1990 г. хоровият състав се разделя на две. Част от певиците и Дора Христова преминават на щат към Българската национална телевизия. През 1997 година БНТ съкращава хоровия състав, певиците продължават да работят на свободна практика и изнасят концерти основно в чужбина. Останалите певици от хора продължават работа в БНР, като част от ансамбъла за народни песни. По-късно и този хор също е съкратен. Непосредствено след това възникват подобни на радиохора състави – хоровете „Ангелите“ и „Космически гласове от България“. Една част от певиците се присъединяват към хор „Българските гласове – Ангелите“, друга част се насочват към хор „Космически гласове от България“, трета част работят с хор „Големите български гласове“, основан през 80–те години от Здравко Михайлов.

Първи диригент е Борис Петров. Истинското израстване на хоровия състав става при композитора и диригента Димитър Динев. С идването на Красимир Кюркчийски хорът започва концертни изяви по световните сцени. Музика за този състав са писали едни от най-добрите български композитори: Красимир Кюркчийски, Николай Кауфман, Христо Тодоров, Филип Кутев, Петър Льондев, Стефан Мутафчиев, Георги Андреев.

Албумите с тяхно и на други хорови състави участие няколко пъти са номинирани за наградата „Грами“. През 1990 г. за „Le Mystère des voix bulgares. Volume Two“ (Мистерията на българските гласове. Част 2) получава наградата „Грами“ за продуцентство. През 1994 г. албумът „Ритуал“ само с тяхно участие, включващ коледни и лазарски песни отново е номиниран за „Грами“.

Диригенти на хора през годините са били Димитър Динев, Любен Ботушаров, Красимир Кюркчийски, Здравко Михайлов, Стефан Мутафчиев, Георги Генов. Диригент на хора е Дора Христова.

В популярната култура

Хорът записва музиката за игралния филм „Бункер хотел Паласт“, песента „Пиперо“, версия на италиански на „Дилмано, дилберо“, заедно с италианската група „Елио елесторие тезе“. Две песни на състава са включени в албум на Ванеса Мей. През 2000 г. специално записани песни на хора са включени в Международния мост „Ватикана поздравява света с 21 век“.

През 2018 г. „М-Шуберт Мюзик Пъблишинг“ издава албума на хора „BooCheeMish“ с участието на австралийската певица Лиса Джерард. През 2018 сайтът Musik frame публикува остър и критичен материал относно проекта на хора с Лиса Джерард /https://www.musicinframe.be/?p=14918./

През 2020 година в открито писмо до медиите дългогодишната солистка на хора Олга Борисова нарича индивидуалната регистрация на марката „Мистерията на българските гласове“ от Дора Христова узурпация и присвояване на общата история и труд. В дискусията се включват дългогодишни солисти на хора, които също се противопоставят на едноличната регистрация.

През 2024 г. песента „Rhûn“, композирана от Bear McCreary, е използвана в саундтрака на втори сезон от „Пръстените на властта“.

Дискография

1975 Le Mystère des Voix Bulgares, Compilation, Disques Cellier
1987 Cathedral Concert (Live), PolyGram (преиздаден през 1992)
1988 Le Mystère des Voix Bulgares, volume II, Disques Cellier
1989 Le Mystère des Voix Bulgares, volume III, Disques Cellier
1993 From Bulgaria with Love: the Pop Album, Rhino/Atlantic
1993 Melody Rhythm & Harmony, Rhino/Atlantic
1994 Ritual, Nonesuch/Elektra
1995 Box Set: Le Mystère des Voix Bulgares, volumes I – II and Ritual, Nonesuch/Elektra
1998 Le Mystère des Voix Bulgares, volume IV, Philips
2001 Bulgarian Custom Songs, Gega
2003 A Portrait of Nikolai Kaufmann, Riva Sound/ KVZ Music Ltd.
2008 Music From Alone in the Dark, composed by Olivier Derivière, Milan Records
2013 Angelina, Jaro 4310 – 2
2018 BooCheeMish, Prophecy Productions
2020 Shandai Ya / Stanka, EP, Prophecy Productions

(край на цитата)

Рецепция, влияние и наследство

Музиката на хор „Мистерията на българските гласове“ е възхвалявана от различни изпълнители като Пол Саймън, Кейт Буш, Джордж Харисън, Дейвид Боуи, Франк Запа, Питър Мърфи от „Баухаус“, Елизабет Фрейзър от близнаците „Кокто“, Боби Макферин, Медуин Гудол, Енрике Моренте, Глен Филипс от „Toad the Wet Sprocket“, „The Grateful Dead“ и Робърт Плант и привлича световен интерес.

Американската изпълнителка Линда Ронстад описва музиката като „една от най-красивите, които е чувала“. Британско-американският музикант Греъм Наш от „Crosby, Stills, Nash & Young“ заявява след слушане на албума: „Всеки музикант, който смята себе си за успешен, трябва да слуша (албума на тази група) и да преосмисли всичко, което знае (за пеенето).“ Джери Гарсия от „Grateful Dead“: „Те са като ангели… необикновено чисти, наистина излъскани. Нашата песен „Uncle John’s Band“ е вдъхновена от селската музика на България.“ Певицата на „Dead Can Dances“ Лиза Джерард беше толкова вдъхновена от този албум, че заяви: “Ако тази музика промени някого, промени мен…”

Саундтракът към филма на Кенджи Кавай „Призрак в броня“ (1995) е вдъхновен от музиката на „Мистерията на българските гласове“. Парчето „Полегнала е пшеница” е включено в саундтрака към филма „Скелети” (2010).

Композиторът Джоузеф Лодука написва заглавието и допълнителната музика към „Зина: Принцесата войн“. Заглавната музика е базирана на традиционната българска народна песен „Кавал свири“, изпята от женския хор на Българската държавна телевизия. Оригиналната „Kaval sviri“ може да бъде чута, когато Зина се впуска в битка в епизода на Херкулес „The Unleashed Heart“.

Песента “Parasite Eve” на „Bring Me the Horizon“ започва със семпъл от песента “Ergen deda”. Певецът Оли Сайкс обяснява в интервю за „Kerrang!“ че е избрал откъса от „Ergen deda“, защото е еуфоричен, но в същото време чужд и внушава усещане за паника и хаос.

Този албум достигна номер 10 в списъка на „Spin“ за “35-те най-добри албума от последните 35 години”.

(край на допълнителните бележки)

Както писах в началото, композиторът и диригент Красимир Кюркчийски е личността, която е изиграла ролята този великолепен състав да получи международно признание, често под френското название „Le Mystère des Voix Bulgares“. Сега ще дам повече сведения и за него:

Красимир Цветанов Кюркчийски е изтъкнат български композитор и диригент, роден на 22 юни 1936 г. в Троян, починал на 15 декември 2011 г. Възпитаник е на Българската държавна консерватория, където завършва „Композиция“ при професор Панчо Владигеров. По-късно специализира в Московската консерватория при Дмитрий Шостакович.

Известно време работи като диригент на оркестъра на ДАНПТ „Филип Кутев“, а след това е диригент на хора при ансамбъла за народни песни на Българското радио, известен по-късно като „Мистерията на българските гласове“. Неговите обработки „Калиманку, Денку“, „Пиленце пее“, „Изповед“, „Заблеяло агънце“, „Месечинко, льо“ са включени в поредицата на Марсел Селие „Мистерията на българските гласове“, получила наградата „Грами“.

Красимир Кюркчийски е сред най-често изпълняваните български композитори в чужбина. Удостоен е с много правителствени отличия, грамоти и награди. През 1966 г. получава голямата награда от конкурса за композиция „Парижки музикални седмици“, през 1980 г. получава Димитровска награда.

Дълго време Красимир Кюркчийски живее и работи в село Боженци край Габрово.

(край на цитата)

В сайта на Съюза на българските композитори за него се дават повече подробности за творчеството му. Нека ги цитирам:

Сценични творби:

Опери: “Юла”, либрето П. Филчев (1969, Стара Загора); “А вотр санте”, либрето М. Паунов (1986, София).

Балет: “Козият рог”, либрето М. Паунов (1980, София).

Хорово-оркестрови:

“Приказка за стълбата” за 3 рецитатори, смесен хор и симфоничен оркестър; “Балада за Паисий” - кантата за смесен хор и оркестър.

За симфоничен оркестър:

“Симфония-реквием” (1966); “Диафонична студия” (1971); Концерт за оркестър (1976). Вариации върху тема от Хендел (1984); “Един шоп в Испания” (1999); Рапсодия (2001). Симфония концертанте за виолончело и оркестър.

Концерти: за пиано и оркестър № 1 (1985) и № 2 (1999); за цигулка и оркестър (1999).

За духов оркестър:

“Шопско хоро” (оркестрация Н. Братанов) (1985).

За струнен оркестър:

Адажио (1959); Ария (1978); 8 пиеси (1983).

Камерна музика:

Струнен квартет (1959); Трио за цигулка, кларинет и пиано.

“Шопско хоро” за 5 флейти (1985).

Сонати: за пиано; за виолончело и пиано по тема на Хиндемит (1961); за цигулка и пиано (1962).

Обработки на народни песни:

“Калиманку, Денку мъри”; “Пиленце пее”; “3аблеяло ми агънце”; “Божур Калинки думаше”; “3амръкнала тънка Яна”; “Месечинко льо”; “Лепа Яна” и други.

Музика към филми:

“Свобода или смърт”, режисьор Н. Корабов (1968); “Дърво без корен”, режисьор Хр. Христов (1974); “Апостолите”, режисьор Б. Шаралиев (1975); “Записки по българските въстания” (1976-81), 13 серии ТВ, режисьор Б. Шаралиев и др.

(край на цитата)

Една по-подробна биография на Красимир Кюркчийски е написана доста отдавна от музиколога Любомир Сагаев. Цитирам я:

„Красимир Кюркчийски заема челно място сред българските съвременни композитори. Той проявява яркото си творческо дарование още като студент в консерваторията, където учи композиция при Панчо Владигеров. Първите си постижения прави в областта на камерната и симфоничната музика. Особено благоприятно му се отразява работата му на диригент на Държавния ансамбъл за народни песни и танци, което му дава възможност да навлезе дълбоко в българския музикален фолклор. Във всички негови творби преобладава народностният характер на музиката му. Кюркчийски е композитор с личен почерк. Произведенията му са написани с ярки изразни средства. Сред творбите му се открояват: операта „Юла“, балетът „Балада за автопортрета“, вокално-инструменталните произведения – „Приказка за стълбата“ по текст на Христо Смирненски и „Балада за Паисий“, симфоничните творби – Симфония-реквием, Диафонична студия, концерт за оркестър, Симфония-концертанте за виолончело и оркестър, Концерт за пиано и оркестър, посветен на паметта на Панчо Владигеров, оркестрови пиеси, камерна музика, хорова песен, обработки на народни песни и др. От песента му трябва да се споменат циклите „Сън за щастие“, „Дни на проверка“, а от филмовата му музика – „Записки за българските въстания“.

Красимир Кюркчийски е роден на 22 юни 1936 г. в Троян. След завършването на средното си образование постъпва в Българската държавна консерватория, а след това заминава на специализация в Москва. Тук той учи при именития съветски композитор Дмитрий Шостакович. След завръщането си в България Кюркчийски вече си е спечелил име на известен композитор. През 1966 г. 30-годишният композитор спечелва голямата награда на международния конкурс на Парижките музикални седмици. Струнният квартет на композитора се числи сред най-ценните български творби от този жанр. През 1968 г. в Новосибирския театър за опера и балет е представен балетът „Балада за автопортрета“. Една година по-късно Старозагорската народна опера изнася премиерата на първата опера на Красимир Кюркчийски „Юла“. След това операта се поставя и в други български театри, включително София, както и в Чехословакия. За своите творчески успехи Красимир Кюркчийски е удостоен с високи отличия – почетното звание „заслужил артист“ и лауреат на Димитровска награда. Най-новите му творби са балетът „Козият рог“ по едноименния разказ на Николай Хайтов и комичната опера „Наследството“.

(край на цитата)

Между другото, през юли 2015 г. станах ФБ-приятел с една забележителна хорова диригентка, която е познавала много добре Красимир Кюркчийски – Ваня Монева, диригент на знаменития хор „Космически гласове“, с която от края на юли до сега си разменихме десетки интересни постове във ФБ на най-различни теми. Особено високо ценя приятелството с тази жена, която е познавала много добре Кюркчийски преди всичко от работата му с хор „Мистерията на българските гласове“. Ето малък цитат от нейно писмо до мен:

„Да, светла му памет на Краси Кюркчийски! Работехме прекрасно с него и направи посвещения на нашия хор“

(край на цитата)

Тогава ми хрумна идеята да помоля Ваня Монева да ми напише нещо повече за Красимир Кюркчийски, след като са се познавали така добре от съвместната си работа. Тя бе крайно любезна и ми изпрати следните редове, които много ме зарадваха:

„Здравейте Борис, моля за извинение, че едва сега успявам да седна и пиша! Красимир Кюркчийски за мен е един самобитен и изключителен майстор на песенната музикална форма и не само! Срещна ни музиката му! Направи ни изключително близки точно тя, защото се оказа, че начинът по който той мисли и пише е идентичен с моето отношение и усещане за музиката! Обожавам неговата дълбочина и простор на изказ!

Симфоничното му мислене дори и в малката форма, каквато е песента! За неговата 60 -та годишнина, с нашия хор направихме голям концерт в две части с неговите песенни шедьоври! Тогава той каза: “Ако аз съм бащата на тези песни, то Ваня Монева е майката! Тя е видяла какво съм написал зад нотите, защото една партитура сама по себе си нищо не означава, ако няма една Ваня Монева и нейните великолепни гласове да одухотворят и направят от нея въздействаща музика.” Тогава каза още, че за него аз съм българския Караян в рокля! Често се чувахме по телефона, а и аз минавах през Боженци да се видим и да му занеса новозаписаните от нас песни. Той ги пускаше, озвучаваше целия двор на къщата си (а тя бе последна къща в Боженци и пътят стигаше до нея), сядаше и казваше: “Това е пълното щастие”. Обаждал ми се е по телефона вечер по никое време и казва: “Слушам и не мога да се наслушам на песните които така майсторски си направила, че ме просълзяват. Абе….. я питай майка си, да не би аз да съм ти баща, чувствам те като моето продължение” (смеем се и двамата).

Нашата интерпретация го вдъхновяваше много и той посвети песни на хора ни, вземайки от водещите ни солистки автентични песни. Изключителен момент бе и този, в който Красимир Кюркчийски и световният мецосопран Веселина Кацарова се обърнаха към мен, за да запишем с нашия хор аворски компактдиск. Подготвихме 11 негови песни, които той направи за соло мецосопран и народен хор, от които Веселина избра 6, а други песни записа със „Софийски солисти“ и с пиано. Дискът “Българска душа”, продуциран от „BMG“ и записан в зала „България“, спечели награда „ECHO“ на немските продуценти.

Щастлива съм, че съм имала шанса да общувам с великия Красимир Кюркчийски! Че съм имала шанса да го радвам с моето виждане и интерпретация на песните му! За мен той е от предпочитаните ми автори и няма да спра да го обичам и показвам гениалното му творчество у нас и по света!“

(край на цитата)

Какви хубави мисли за един велик музикант, изказани от негова колежка, която така добре го е познавала. Особено съм благодарен на Ваня Монева за отговора й!

Нека днес на 22 юни 2016 г. си спомним за композитора и диригент Красимир Кюркчийски – личността, която е изиграла ролята хорът „Мистерията на българските гласове“ да получи международно признание, често под френското название „Le Mystère des Voix Bulgares“. Днес маестро Кюркчийски щеше да навърши 80 години …

Мир на праха му!

……

Изпълнения: