Leonard Bernstein

Диригентът и композитор Ленард Бърнстейн, който се помина на 14 октомври преди 30 години

Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 14 октомври 2020 г. нека си спомним за легендарния диригент, пианист, композитор, музикален педагог и пропагандатор на музиката Ленард Бърнстейн (Leonard Bernstein), който ни напусна точно преди 30 години на този ден през 1990 г.

Преди 7 години – на 25 август 2013 година аз написах малка статия по случай 95 години от рождението му. Два месеца преди това бях започнал да пиша моите „оперни истории“ и не можех да се сдържа да не напиша нещо за него, чието дело ме придружава от младежките ми години. Днес ще разширя тази статия, като направя допълнения по отношение изявите му на диригент в МЕТ Ню Йорк, а в края – наградите, които е получил и списък на сценичните му и вокални творби. За него има толкова много информации в различните медии, само в Уикипедия съществуват днес 62 страници на различни езици – грамадни, средно големи и по-малки, също и на български език. В тази страница на български език се срамувам да влизам – точно 8 реда, от които последните 3 са посветени на „много интересния факт“ от какво е починал! Просто жалко за един световен музикант от най-висок ранг. Как е възможно това?

Цитирам моята статия от 2013 г., като в нея добавям допълненията по отношение изявите му на диригент в МЕТ Ню Йорк:

„Драги приятели на оперната музика (не само на нея), на днешния ден – 25 август, преди 95 години се е родил един от титаните на съвременното музикално изкуство – незабравимият диригент, пианист, композитор, музикален педагог и пропагандатор на музиката – обаятелният човек Ленард Бърнстейн (Leonard Bernstein) – идол на цяла генерация от млади любители на музикалното изкуство в цялата му дълбочина и възможни представи, пример за подражание преди всичко чрез всеотдайността и огъня, с който живя и твори през целия си живот този кумир на няколко поколения музиканти – професионалисти и любители по целия свят.

Едва ли е възможно всеки културен човек от всяка точка на планетата да няма спомени за неговите изяви не само на световните концертни и оперни сцени, на много от международните музикални фестивали и празници, но и в предавания по радиото и по телевизията, където той се проявяваше като страстен проповедник и разяснител на музикалното изкуство и по такъв вълшебен начин обясняваше сложните вътрешни механизми на това изкуство, че и малко просветените бързо разбираха какво иска да каже. Ленард Бърнстейн беше роден музикален педагог и творец, влюбен и отдаден винаги в това, което правеше или репетираше в момента, умееше да зарази с тази любов и отдаването си тези, които му съдействаха. Може би това е една от причините да бъде така силно уважаван и ценен от членовете на оркестрите, с които е работил по целия свят, както и от артистите, с които е осъществявал творческите си планове.

Като музикален педагог не могат лесно да се забравят прочутите му лекции по музика „The Unanswered Question“ (поредица от 6 части) през 1973 г., които той изнася по покана на Харвардския университет в САЩ, заснети от телевизията и разпространени след това по целия свят (също и в България). Названието на тази поредица от лекции идва от заглавието на композиция със същото име, дело на композитора Charles Ives (1874-1954) – един от най-значителните американски композитора, създал собствен стил в модерната музика на настъпващия 20-и век. В тези забележителни лекции, където Бърнстейн често обяснява на пианото сложни проблеми от основите на музикалното изкуство по аналогия с нашумелите тогава изследвания на Ноам Чомски (Noam Chomsky) в областта на математическата лингвистика в САЩ (бел.а. Б.К.: сега през 2020 г. Чомски – вече 91-годишен, е един от всепризнатите корифеи на тази научна област в световен мащаб, както и участието му в борбата за мир). За любопитните да поясня, че днешните успехи на превеждането от един език на друг чрез компютър (струва ни се толкова лесно!) до голяма степен почиват върху теоретичните основи на лингвистиката, баща на която е Чомски. Между другото този пенсиониран професор е почетен доктор на 37 университета по целия свят и е най-често цитирания учен (справка Уикипедия). Няколко пъти съм писал статии при негов рожден ден, нищо че не е музикант.

Ленард Бърнстейн е роден на 25 август 1918 г. в Лорънс, щата Масачузетс в САЩ. Корените му са отчасти в Украйна, също и еврейското му потекло. Проявява от малък големи музикални способности и в течение на годините получава много солидно и всестранно музикално образование – най-напред по композиция в Харвардския университет, след това в „Curtis Institut of Music“ във Филаделфия (пиано, дирижиране и инструментация). След това Бърнстейн посещава майсторските диригентски курсове на знаменития Сергей Кусевицки в Tanglewood. След смъртта на Кусевицки през 1951 г. Бърнстейн поема неговия диригентски клас. Още през 1943 г. той става асистент-диригент в „New York Philharmonic Orchestra”. През същата есен поради заболяване на шеф-диригента Бруно Валтер, Бърнстейн поема ръководството на концерт с много трудна програма, при който дебюта му е оценен с голям ентусиазъм от публика и критика.

От този момент започва шеметната кариера на Бърнстейн. След изтичане на договора му с този оркестър, веднага е избран за шеф на „New York City Symphony Orchestra“ (1945-1947), с който състав предприема големи турнета в Западна Европа и Близкия Изток (1947), преди това дирижира този състав в Прага по време на Фестивала „Пражка пролет“. Все по-често на концертите се изпълняват и негови собствени произведения. Заедно с усилената си концертна дейност Бърнстейн твори музика в различни жанрове – симфонична, концертна, както и мюзикъли, в които постига големи успехи, особено на сцената на Ню Йоркския „Бродуей“: „On the Town“ (1944), „Wonderful Town“ (1952), „Candide“ (1956) и приетия с голям възторг „West Side Story“ (1957). Интересно, наред с тази музика Бърнстейн пише симфонични произведения, приети от критиката по същия възторжен начин, като двете му симфонии „Jeremiah Symphony“ (1944) и „The Age of Anxiety“ (1949).

През следващите десетилетия Бърнстейн развива всестранна дейност в целия свят като композитор, пианист, диригент, автор на книги и педагог. Негови публикации са „The Joy of Music“ (1959), „The Infinite Variety of Music“ (1966). Често е солист-пианист в симфонични концерти, които също дирижира (както сега често прави Даниел Баренбойм). От 1951 до 1955 г. e шеф на Международния музикален фестивал в Tanglewood, през 1957 г. поема ръководството на „New York Philharmonic“ (през първия сезон съвместно с Димитри Митропулос), но през 1969 г. напуска този пост, за да се посвети основно на композирането на своите творби. Още от 1964 г. Бърнстейн има връзка с оперното изкуство чрез дирижирането на „Фалстаф“ от Верди в Ню Йоркската МЕТ, където получава огромен успех. От 1972 г. тази връзка става постоянна, като през същата година той води музикалното ръководство на операта „Кармен“ от Бизе в импозантната и прочута след това постановка на Франко Дзефирели.

Още преди това Бърнстейн се свързва трайно с операта – през 1953 г. като първи американски диригент той дирижира в Миланската Скала „Медея“ от Луиджи Керубини с Мария Калас в главната роля, след това пак с нея – „Лунатичката“ от Винченцо Белини на същата сцена. През 1966 г. Бърнстейн ръководи във Виенската опера нова постановка на „Фалстаф“ от Верди, после пак там отлично приетата от публика и критика „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус.

Що се отнася до написване на собствена опера, Бърнстейн не е имал особено желание в това отношение. Наред с многостранните му интереси към балетна музика и мюзикъли, в областта на сценичното изкуство единствена творба е едноактната му опера „Trouble in Tahiti“ от 1952 г. Връзката на Бърнстейн специално с Виена и с „Виенските симфоници“ е особено интензивна – всички симфонии и много инструментални концерти на Бетовен, Брамс, на по-модерните композитори като Брукнер, Малер и много други са свирени и запечатани за поколенията на носители под неговото изящно диригентство. През целия си творчески живот Бърнстейн и Херберт фон Караян – двамата велики диригенти на тази епоха са имали едно „приятелско съревнование“ помежду си, когато са музицирали с „Виенските филхармоници“. Какъв респект от страна на Бърнстейн – когато през есента на 1989 г. в сградата на „Wiener Musikverein“ се провежда траурното честване след смъртта на Караян, самият Бърнстейн ръководи тази проява.

Ето всички изяви на Бърнстейн на сцената на Виенската държавана опера като диригент и автор на свои сценични творби (тук не влизат концертните му изяви, които са преди всичко в сградата на „Wiener Musikverein“):

:

Titel des WerksRolle/Funktion der PersonDatum der ersten/letzten VorstellungAnzahl der Vorstellungen
A Quiet Place/Ruh’ und FriedenDirigent08.04.1986–17.04.19867 mal
A Quiet Place/Ruh’ und FriedenKomponist08.04.1986–17.04.19867 mal
Der RosenkavalierDirigent13.04.1968–05.04.19718 mal
FalstaffDirigent16.03.1966–31.03.19665 mal
FidelioDirigent24.05.1970–12.11.197918 mal
KonzertDirigent11.06.1967–03.09.19794 mal
MassKomponist16.02.1981–10.03.19818 mal
Masszusätzliche Texte von16.02.1981–10.03.19818 mal

(край на цитата)

Виждаме, най-често е дирижирал оперите „Фиделио“, „Кавалерът на розата“ и „Фалстаф“. Ето състава на премиерата при „Фалстаф“ на 16 март 1966 г.:

FALSTAFF
Mittwoch, 16. März 1966 | 18:30 | in italienischer Sprache

PREMIERE

(край на цитата)

А ето и кратка информация за изявите му на диригент в МЕТ Ню Йорк:

Ленард Бърнстейн има общо 22 изяви на сцената на МЕТ: 21 оперни и 1 концертна изява. Оперните му участия са следните: „Фалстаф“ от Верди (10 изяви), „Селска чест“ от Маскани (5) и „Кармен“ от Бизе (6). Концертното участие е и неговата последна изява в МЕТ – концерт послучай 100 години от основаването на МЕТ (гала заедно с други диригенти). Ето и съответни подробности:

Дебют на Ленард Бърнстейн на 6 март 1964 г. във „Фалстаф“ от Верди:

Metropolitan Opera House
March 6, 1964
Benefit sponsored by the Metropolitan Opera Guild
for the production funds
New production

FALSTAFF {67}
Giuseppe Verdi–Arrigo Boito

Sir John Falstaff…….Anselmo Colzani
Alice Ford…………..Gabriella Tucci
Ford………………..Mario Sereni
Dame Quickly…………Regina Resnik
Nannetta…………….Judith Raskin
Fenton………………Luigi Alva [Debut]
Meg Page…………….Rosalind Elias
Dr. Cajus……………Paul Franke
Bardolfo…………….Andrea Velis
Pistola……………..Norman Scott

Conductor……………Leonard Bernstein [Debut]

Production…………..Franco Zeffirelli [Debut]
Designer…………….Franco Zeffirelli [Debut]
Choreographer………..William Burdick

(…)

(край на цитата)

Цитирам началото на дейността на Ленард Бърнстейн в МЕТ:

[Met Performance] CID:197440
New production
Falstaff {67}
Metropolitan Opera House; 03/6/1964
Debuts: Luigi Alva, Leonard Bernstein, Franco Zeffirelli
Reviews

[Met Performance] CID:197500
Falstaff {68}
Metropolitan Opera House; 03/12/1964
Review
[Met Performance] CID:197550
Falstaff {69}
Metropolitan Opera House; 03/16/1964

Следват още изяви на Ленард Бърнстейн във „Фалстаф“ (общо 10 пъти), после идват 5 изяви като диригент на „Селска чест“ от Маскани – първа изява на 8 януари 1970 г. Цитирам ансамбъла:


Metropolitan Opera House
January 8, 1970
Benefit sponsored by the Metropolitan Opera Guild
for the production funds

New Production

CAVALLERIA RUSTICANA {441}
Mascagni-Targioni-Tozzetti/Menasci

Santuzza…………….Grace Bumbry
Turiddu……………..Franco Corelli
Lola………………..Nedda Casei
Alfio……………….Frank Guarrera
Mamma Lucia………….Carlotta Ordassy

Conductor……………Leonard Bernstein

Director…………….Franco Zeffirelli
Designer…………….Franco Zeffirelli

(край на цитата)

През септември 1972 г. следват нови 6 изяви на Ленард Бърнстейн като диритент на новата постановка на „Кармен“ от Бизе с великолепните солисти Мерилин Хорн като Кармен и Джеймс МакКрeкен като Дон Хосе. Ето състава при първата изява на 19 септември 1972 г.:

[Met Performance] CID:231000
New Production
Carmen {686} Metropolitan Opera House: 09/19/1972.

(Opening Night {88}
Schuyler G. Chapin, General Manager

Debuts: Göran Gentele, Josef Svoboda, David Walker
Reviews)


Metropolitan Opera House
September 19, 1972
New Production
Opening Night {88}

Schuyler G. Chapin, Acting General Manager

CARMEN {686}
Bizet-Meilhac/L. Halévy

Carmen..................Marilyn Horne
Don José................James McCracken
Micaela.................Adriana Maliponte
Escamillo...............Tom Krause
Frasquita...............Colette Boky
Mercédès................Marcia Baldwin
Remendado...............Andrea Velis
Dancaïre................Russell Christopher
Zuniga..................Donald Gramm
Moralès.................Raymond Gibbs
Lillas Pastia...........Paul Franke

Conductor...............Leonard Bernstein

(край на цитата)

Последната изява на Ленард Бърнстейн е на 22 октомври 1983 г. в концерт послучай 100 години от основаването на МЕТ (гала заедно с други диригенти):

Metropolitan Opera House
October 22, 1983 Broadcast / Telecast

Celebrating the 100th anniversary of the Metropolitan Opera


CENTENNIAL GALA II

Beethoven: Leonore Overture No. 3

Conductor……………Leonard Bernstein [Last appearance]

(край на цитата)

В края на 80-те години Бърнстейн активно музицира в Европа, специално в Германия. През 1987 г. той основава „Международната Оркестрова Академия“ към „Schleswig-Holstein Musik Festival“ в Германия. Една от последните му големи изяви 10 месеца преди да се помине е в Берлин – той дирижира на 23 и 25 декември 1989 г. Деветата симфония на Бетовен – проява свързана с падането на Берлинската стена. По негово решение в четвъртата част при хоровото изпълнение той променя думата „Freude“ (радост) с „Freiheit“ (свобода). По този начин прочутата „Ода на радостта“ става „Ода на свободата“. Самият той прави следния коментар : „Аз съм сигурен, че Бетовен щеше да се съгласи с нас“.

Следващите месеци са критични за Бърнстейн – здравето му не е в ред, той с мъка ръководи последния си концерт на 19 август 1990 т. с „Boston Symphony Orchestra“ в Tanglewood. Изпълнението на „Four Sea Interludes“ от Бенджамин Бритън и на 7-ма симфония от Бетовен се счита за „финалния“ концерт в живота му.

На 14 октомври 1990 г. Бърнстейн умира на 72 години в резултат на сърдечен инфаркт. Неговият гроб се намира в „Green-Wood Cemetery“ в Бруклин, Ню Йорк.

Личен живот

Ленард Бърнстейн се оженва на 9 септември 1951 г. за Фелисия Монтеалегре – артистка от Чили, с която имат три деца: Jamie Anne Maria (родена през 1952 г.), Alexander Serge Leonard (роден през 1955 г.) и Nina Maria Felicia (родена през 1962 г.). Като баща за Бърнстейн се твърди, че е бил особено нежен и любящ, докато в музикалния свят заедно с това са знае, че е познат за своя „промискуитет“ (български превод на понятието от медицината и психологията „Promiscuity” (на английски език). Ето няколко думи за това понятие – на английски и на български езици: „Promiscuity is the practice of having casual sex frequently with different partners or being indiscriminate in the choice of sexual partners. The term can carry a moral judgment if the social ideal for sexual activity is monogamous relationships. A common example of behavior viewed as promiscuous by many cultures is the one-night stand, and its frequency is used by researchers as a marker for promiscuity”.

В Уикипедия на български език за това понятие се казва: „Промискуитет се нарича практиката на безразборен избор. Най-често терминът се употребява за сексуалните контакти и означава безразборно избиране на интимни партньори“. Има още някои допълнения, но те не са за цитиране поради особено пошлото дефиниране на понятието по отношение на мъжете и жените. Погледнах и в други страници – на други езици: никъде няма такова безразборно употребяване на термини, които не бива да се пишат. Така е в България – няма чувство за такт и мярка при писане.

Сега по-нататък за Ленард Бърнстейн: Ленард и Фелисия се разделят в средата на 70-те години, когато тя разбира, че мъжът й има хомосексуални връзки с мъже. След раздялата им Ленард Бърнстейн живее заедно с Тom Cothran. Няколко години след раздялата, при Фелисия е диагностициран рак на дробовете. Тогава Бърнстейн се връща отново при нея и остава до края на живота й през юни 1978 година.

(край на описанието за личен живот)

За всестранната си дейност Ленард Бърнстейн е получил безброй отличия и награди – много от тях международни – като: 11 пъти „Emmy Award“, „Grammy Award“ през 1985 г. за целокупната си дейност, награди и отличия от Австрия, Израел, Германия, Дания и другаде“.

Днес на 14 октомври 2020 г. ще добавя списък на наградите, които Ленард Бърнстейн е получил за дейността си, както и списък на сценичните му и вокални творби (на италиански език).

Много често при статии за диригенти и певци добавям в края и дискографята им. При Бърнстейн тя е огромна (той и Херберт фон Караян държат може би рекорд в днешно време) – обхваща 200-250 заглавия, не е възможно да изброявам 10-12 страници, а всеки любопитен читател може да намери пълен списък в Уикипедия-страниците му на италиански или английски езици, които са особено прецизни и пълни.

Premi e riconoscimenti

…….

Opere principali con data della prima esecuzione

Opere per il teatro

……………..

Musica vocale

  • I Hate Music: A cycle of Five Kids Songs for Soprano and Piano, 1943
  • La Bonne Cuisine: Four Recipes for Voice and Piano, 1948
  • Arias and Barcarolles per Mezzo-Soprano, Baritono ed Orchestra (o pianoforte a quattro mani nella prima versione), 1988
  • A Song Album, 1988

(край на цитатите)

Нека днес на 14 октомври 2020 г. да почетем 30 години от кончината на великия диригент, пианист, композитор, музикален педагог и пропагандатор на музиката – обаятелният Ленард Бърнстейн.

Мир на праха му!

………………

Zum 100. Geburtstag von Leonard Bernstein

Happy Birthday, Lennie! Die Gesellschaft der Musikfreunde in Wien erweist ihrem Ehrenmitglied Leonard Bernstein, der am 25. August seinen 100. Geburtstag gefeiert hätte, mit mehreren Konzerten und Veranstaltungen die ihm gebührende Reverenz.

´´´´

Leonard Bernstein – Das zerrissene Genie

Als einer der ersten in den USA geborenen Dirigenten, der die Welt im Sturm erobern sollte, ist Leonard Bernstein auch ein außergewöhnlicher Komponist und das nicht nur wegen des Erfolges von The West Side Story. Statt sich auf Bernsteins berühmtestes Werk zu konzentrieren, hat Thomas von Steinaecker sich auf die Suche gemacht, um ein Gesamtbild von Bernstein zu entwerfen. Daher fokussiert die Doku auf seine weniger bekannten und späten Werke und dabei speziell auf drei Kompositionen: seine Mass, das Musical 1600 Pennsylvania Avenue und auf die große und letzte Oper A Quiet Place.

´´´´

LSO Live CANDIDE – Album Available October 15

Marin Alsop leads the London Symphony Orchestra and Chorus in a new recording of Bernstein’s operetta ‘Candide’. Made almost three decades after the composer’s own iconic recording with the Orchestra, Alsop’s new version was captured during celebratory concerts marking Bernstein’s centenary year, and features an outstanding array of soloists, including Leonardo Capalbo (Candide), Jane Archibald (Cunégonde), Anne Sofie von Otter (The Old Lady) and Sir Thomas Allen (Dr Pangloss, Narrator). Release date: 15 October 2021

´´´´