Leonie Rysanek

Сопранът от Австрия Леони Рюзанек е родена на днешния ден преди 95 години

Драги приятели на оперната музика, днес на 14 ноември 2021 г. искам да отбележа един важен рожден юбилей – този на драматичния сопран Леони Рюзанек от Австрия – една от най-значителните певици през втората половина на миналия век, родена преди 95 години – през 1926 г., починала през 1998 г. За нея писах последен път през 2020 г., тогава годишнината не беше кръгла, но нека моите нови ФБ-приятели и читатели научат повече за тази отлична певица, която е имала общи изяви с българския тенор Михаил Светлев във Виенската държавна опера и другаде (за това ще стане въпрос по-късно в моята статия).

Драматичният сопран (по-късно мецосопран) от Австрия Леони Рюзанек (Leonie Rysanek) е била една от най-добрите изпълнителки на роли в опери от Рихард Вагнер, Рихард Щраус и Джузепе Верди. След края на Втората световна война през 1945 г., когато Европа и светът постепенно започват да се възстановяват от ужасите и пораженията, предизвикани от войната, постепенно започва да се възстановява и нормалният музикален живот на планетата, свързан с не малко традиции, останали от преди войната, що се отнася до музикални фестивали. Понеже през 2013 г. празнувахме 200-годишнината от рождението на Вагнер и Верди, нека отбележа някои интересни факти.

Както се знае от много любители на музиката, от 1876 г. в Байройт започват Вагнеровите фестивали в новопостроения за целта театър, които в течение на времето се провеждат с интернационално участие и привличат зрители от цял свят. Между 1939 г. и 1944 г. въпреки хода на войната, същите се провеждат макар и при военни условия. Този фестивал е бил в периода 1939-1944 до известна степен бойкотиран по политически причини от редица прочути артисти и диригенти, много от които са имали за сметка на това изяви на основания от Ернест Ансерме музикален летен фестивал в Люцерн в Швейцария. От 1945 г. до 1950 г. няма фестивали в Байройт – цели 6 години.

Едва през лятото на 1951 г. започва ежегодното провеждане на Вагнеровия фестивал – по традиция от 25 юли до 28 август, като се играят определени опери от Вагнер, обикновено при нова постановка или възобновена такава. Само на този първи фестивал в деня на откриването – 29 юли, се изпълнява Деветата симфония на Бетовен. Очевидно през лятото на 1951 г. всичко е било ново след края на войната – двамата внуци на Рихард Вагнер – братята Волфганг и Виланд Вагнер са ръководители на фестивала, Виланд режисира първите постановки, променяйки много досегашни концепции в режисурата – малко декори, силно използване на светлина и багри чрез нови осветителни идеи, наблягане не само на певческите качества на артистите, но и на тяхната драматична игра на сцената и редица нови идеи. През тези първи след 1951 г. фестивали Виланд Вагнер е движещата сила на постановките. Заедно с диригентите Ханс Кнапертсбуш и Херберт фон Караян те привличат нова генерация певци и певици, развили таланта си през изтеклото десетилетие, така че при първите спектакли през лятото на 1951 г. публиката се среща с редица нови имена, както и с вече изявени Вагнерови изпълнители.

В програмата на фестивала влизат: „Пръстенът на нибелунга“, „Парсифал“ и „Майсторите певци от Нюрнберг“, като „Парсифал“ се играе 6 пъти, а „Майсторите …“ – 7 пъти. За „Пръстенът …“ ще стане въпрос по-долу. Интересното е, че именно през 1951 г. по едно време – в течение на малко повече от месец се срещат в главните роли най-добрите в момента световни изпълнители, поканени за участие в тези Вагнерови празници, очаквани от специализираната Вагнерова публика и от критиката с голям интерес. Не трябва да се забравя, че по време на войната – в САЩ и далеч от преките военни действия в централна, източна и южна Европа – опери от Вагнер се играят непрекъснато, особено в МЕТ в Ню Йорк, в Лондон и в Скандинавия, така че някои от новите солисти в Байройт вече са показали качествата си по други световни сцени.

Понеже днес пиша за Леони Рюзанек, тя е една от тия женски фигури, играли за пръв път в Байройт през 1951 г. – точно преди 70 години. Заедно с нея са и още други доказани певици (днес говоря само за женски роли), като германката Марта Мьодл (Martha Mödl) – най-възрастната от групата (1912-2001), която пее в Байройт непрекъснато от 1951 до 1967 г., а на 80-годишна възраст играе през 1992 г. ролята на Старата графиня в операта „Дама Пика“ от Чайковски. Мьодл играе главна роля – Кундри – в „Парсифал“ при всички спектакли. Втората е шведката Астрид Варнай (Astrid Varnay) – (1918-2006), която също пее всяка година в Байройт от 1951 до 1968 г. Леони Рюзанек е най-младата, тя пее заедно с Астрид Варнай в части от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ (Рюзанек пее Зиглинде във „Валкюра“). В този първи фестивал „Пръстенът …“ се представя два пъти, като първите три части се играят всяка вечер една след друга, само „Залезът на боговете“ следва един ден след „Зигфрид“. При това някои от певиците като Мьодл пеят по две роли в една част.

Към това трио от знаменити драматични сопрани се присъединява от 1954 г. знаменитата шведска певица Биргит Нилсон (Birgit Nilsson) – (1918-2005), която вече се е наложила по целия свят като изключителна Вагнерова певица. Нилсон пее всяка година в Байройт до 1967 г. – цели 14 сезона. Така че този квартет „изнася на плещите си“ почти целия Вагнеров репертоар в женските роли за дълъг период от време. Почти всички спектакли от това време са заснети на музикални носители и носят отпечатъка на майсторството на тези солистки. Намирам за голямо постижение факта, че в електронния архив на „Фествала в Байройт“, в който може да се влезе в Интернет, са отразени всички фестивали от 1951 г. до днес със съответната програма по дати, опери и имената на диригенти, режисьори и участници-солисти. Това е несравнимо богатство за по-подробни изследвания на Вагнеровите празници в Байройт. На фона на тези мисли се връщам за пореден път към участието на знаменития български тенор Спас Венков в главни роли във Байройт през 70-те години – международната конкуренция там винаги е била извънредно голяма и много известни оперни певци и певици, прочути в опери от други композитори, не са имали участия там. Това показва какъв висок е стандартът за едно таково участие.

Леони Рюзанек е родена на 14 ноември 1926 г. във Виена. Музикалното си образование получава във Виенската музикална академия при Alfred Jerger и Rudolf Grossmann (баритон). Наскоро след приключване на обучението си, през 1950 г. Рюзанек се омъжва за Рудолф Гросман. Оперният й дебют е през 1949 г. на сцената на театъра в Инсбрук в ролята на Агате в операта „Вълшебният стрелец“ от Вебер. През годините 1950-1952 тя е ангажирана в оперния театър в Саарбрюкен / Германия, където започва да се специализира в драматичния сопранов репертоар от Вагнерови опери. В годините 1952-1954 тя гастролира в Държавната опера в Мюнхен, а от 1954 г. е приета в ансамбъла на Виенската държавна опера, където остава до края на кариерата си през 1991 г.

Ето пълен списък на нейните участия на тази сцена, който показва каква основна роля е играла тази певица в репертоара и в живота на Виенската държавна опера – участие в 27 различни опери в продължение на 37 години:

Titel des WerksRolle/Funktion der PersonDatum der ersten/letzten VorstellungAnzahl der Vorstellungen
AidaAida08.11.1954–24.06.196319 mal
Ariadne auf NaxosPrimadonna/Ariadne26.06.1962–12.04.198330 mal
CarmenFrasquita14.04.1966–04.06.19662 mal
Cavalleria rusticanaSantuzza29.03.1979–15.04.19824 mal
DaliborMilada19.10.1969–19.10.19715 mal
Der fliegende HolländerSenta06.10.1954–14.06.197116 mal
Der FreischützAgathe20.09.19721 mal
Der RosenkavalierDie Feldmarschallin14.01.1958–17.11.198661 mal
Die Frau ohne SchattenDie Kaiserin09.11.1955–18.11.198435 mal
Die Toten AugenMyrtocle seine Gattin05.06.19501 mal
Die WalküreSieglinde02.04.1957–06.02.198946 mal
Don Carlo (Ital.)Elisabetta27.04.1962–02.05.19649 mal
Don GiovanniDonna Anna01.06.1956–08.01.19573 mal
ElektraChrysothemis30.05.1956–30.09.198145 mal
Eugen OneginTatjana10.11.1950–17.06.19553 mal
FidelioMarzelline16.01.19681 mal
FidelioLeonore10.10.1954–20.09.197836 mal
JenůfaDie Küsterin Buryja18.10.1985–15.04.199111 mal
Kátja KabanowáKabanicha24.11.1991–23.04.19926 mal
KonzerteMitwirkende01.09.19791 mal
LohengrinOrtrud04.01.1985–03.09.19852 mal
LohengrinElsa von Brabant13.06.1965–23.06.197013 mal
Medea (Cherubini)Medea31.01.1972–16.04.197410 mal
OtelloDesdemona15.04.1957–22.12.196415 mal
ParsifalKundry18.03.1979–22.04.198411 mal
SalomeHerodias12.10.1989–12.12.19919 mal
SalomeSalome22.12.1972–27.09.198138 mal
Tannhäuser und der Sängerkrieg auf WartburgElisabeth04.01.1957–16.05.197615 mal
ToscaFloria Tosca18.10.1954–12.03.198453 mal
TurandotTurandot20.10.1954–23.06.19563 mal
Un ballo in mascheraAmelia04.06.1960–10.11.197624 mal

(край на цитата)

Както виждаме, в някои роли Леони Рюзанек има над 50 изяви, например в операта „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус или в „Тоска“ от Пучини. Като Тоска тя играе на виенска сцена в течение на 30 години – от 1954 до 1984.

Един интересен факт – при последните й три гастроли в тази роля през март 1984 г. неин партньор в ролята на Каварадоси е българският тенор Михаил Светлев, който играе в тези три спектакъла. Ето артистите при изявата на 5 март 1984 г.:

TOSCA

Montag, 5. März 1984 | 19:30 | in italienischer Sprache

286. Aufführung in dieser Inszenierung

(край на цитата)

А през 1982 г. двамата са имали обща изява в „Селска чест“ от Маскани, тя като Сантуца, Светлев като Туриду. Ето състава на 15 април 1982 г.

BESETZUNG | 15.04.1982

DirigentBerislav Klobučar
InszenierungWolf-Dieter Ludwig
Bühnenbild und KostümeNicola Benois
ChorleitungNorbert Balatsch
SantuzzaLEONIE RYSANEK
TuridduMICHAIL SVETLEV
LuciaCzeslawa Slania
AlfioGeorge Fortune
LolaRohangiz Yachmi

(край на цитата)

Но това е последната им изява в тази опера. През предната 1981 г. са имали също изява:

BESETZUNG | 12.06.1981

DirigentJulius Rudel
InszenierungWolf-Dieter Ludwig
Bühnenbild und KostümeNicola Benois
ChorleitungNorbert Balatsch
SantuzzaLEONIE RYSANEK
TuridduMICHAIL SVETLEV
LuciaMARGARITA LILOWA
AlfioGuillermo Saràbia
LolaMargareta Hintermeier

(край на цитата)

Тук играе и Маргарита Лилова в ролята на Лучия.

Понеже съм близък приятел с Михаил Светлев, при това той много често ми дава съвети или прави изказвания за артисти, които познава добре от дългогодишната си световна практика като оперен артист, исках да се осведомя за точното произношение на фамилното име на Леони Ризанек (през 2015 г. го бях писал именно така). Известно е, че в немския език буквата „у“ (игрек или ипсилон) се произнася между българското „ю“ и „и“, повече близко до „ю“. Например думата „система“ на немски език се пише „System“, но никой немец няма да я каже фонетично на кирилица „систем“, а почти „сюстем“ – устните при произнасяне на това латинско „у“ се свиват като че ли ще се свири през устата, чува се почти нашето „ю“. Така че „Ризанек“ е по-добре да се пише „Рюзанек“ – така ще го чуем произнесено от немци или австрийци.

През 2015 г. имах контакт с Михаил Светлев и той беше любезен да ми даде мнението си, както и да добави някои бележки от спомените си от съвместните им участия. Цитирам част от нашия диалог във Фейсбук:

„Ние Леони Рюзанек й казвахме. Ще проверя на видеото от Виенската опера как я назова Марсел Прави“. И после: „Не, на видеото не й споменава името. Аз на нея много дължа, защото и съпругът и харесваше как й партнирам, а и гласовете ни и емоциите ни бяха близки. Берлин, Виена, Сан Франциско са места на които успехът ни беше невероятен. Тя се раздаваше до краен предел, но това я правеше истински щастлива. Пряма, точна и безкомпромисна. Последно мисля беше Тоска във Виена, а популярният тенор Димитър Узунов ни въведе в мизансцена. Тогава колко шампанско изпихме, защото се падаше и мой рожден ден. После бяхме с Митко на женското българо-виенско парти по случай празника 8 март…. Той им беше председател и любимец и държа хубава реч. Леони винаги ще споменавам с огромна благодарност и не само на думи, а благодарение на фактите! Благодаря, че се грижиш поне ти, за да не забравяме кои бяхме…. Имам и видео от тази репетиция, но ще си остане в архива. Може някога да го включа в някой филм от живота си. Поздрави Боре.“

(край на диалога)

Освен това Михаил Светлев ми изпрати и линк към съвместна изява с Леони Рюзанек,

който сега цитирам тук – той ще се появи веднага след тази статия:

http://www.youtube.com/watch?v=tzB0ynsO2Xk

След това му отговорих: „Мишо, ще пратя музикалния линк в профила си, тъй като изпълнението ви с Леони от “Селска чест” е чудесно!“.

А след това, когато и аз се запознах със съдържанието на линка, написах (днес наново ще повторя този текст):

„Драги приятели, преди час пратих един музикален линк, при който в началото преди Рюзанек и Светлев да започнат дуета си в „Селска чест“ от Маскани, един коментатор казва няколко думи на немски език. Този симпатичен човек, който сегашните млади оперни любители едва ли познават, се нарича Марсел Прави (помина се през февруари 2003 г.) и е една от най-интересните личности в оперния живот на Виена и Австрия. Човек с юридическо образование, с много драматична съдба (има еврейски произход), живее до идването на националсоциалистите на власт в Австрия, после заминава за САЩ, след Втората световна война се завръща във Виена и чак до края на миналото столетие е „емблематичната оперна личност“ в Австрия – критик, коментатор, драматург, писател и т.н. Помня още от тези години неговите коментари при разни оперни предавания от Виена – дълбоко смислени и обосновани, издържани във всяко отношение и разказани без да чете от някъде, винаги усмихнат и готов да каже нещо весело и забавно. Изобщо – вече 40 години не мога да го сравня с друга личност в тази област. При прочутите Виенски балове от държавната опера той най-често години наред водеше предаванията по телевизията, интервюираше оперните артисти и винаги праваше впечатление с високата си обща култура и несравнимо цветист език.

Днес няма да пиша повече за него – всеки може да прочете в страницата му в Интернет – Marcel Prawy. Само ще цитирим един анекдот, който ще ни развесели: „ …. Марсел Прави се запознава във Виена с тенора Ян Кипура ( Jan Kiepura ) и става негов частен секретар (Ян Кипура също има еврейски произход). През октомври 1938 г. Марсел Прави, заедно със семейството на Ян Кипура успяват през Рим да емигрират в САЩ и по този начин да избегнат преследването от националсоциалистите в Австрия …..“

Сега идва и самият анекдот (оригинал на немски език):

„Die Zusammenarbeit mit dem polnischen Tenor Jan Kiepura kam angeblich so zustande: Kiepura hatte rechtliche Probleme mit diversen Verträgen gehabt. Als er von dem jungen, opernbegeisterten Juristen Prawy hörte, sprach er diesen in der Wiener Staatsoper an: „Sprechen Sie Französisch?“. „Ja.“ „Sprechen Sie Italienisch?“ „Ja.“ „Sprechen Sie Polnisch?“ „Nein, aber in zwei Wochen kann ich’s lernen.“ „Lernen Sie. Wollen Sie mein Sekretär werden?“

Prawy beherrschte sechs Sprachen: Deutsch, Englisch, Französisch, Italienisch, Spanisch und Polnisch“.

Превод:

„Съвместната работа с полския тенор Ян Кипура се осъществи така: Кипура е имал известни правни проблеми при някои от договорите си. Когато той научава за младия юрист Прави, че освен това е и оперен любител, Кипура го заприказва във Виенската опера: „Говорите ли френски език?“, „Да“. „Говорите ли италиански език?“, „Да“. „Говорите ли полски език?“, „Не, обаче за две седмици мога да го науча“. „Научете го тогава. Желаете ли да станате мой секретар?“.

Марсел Прави е владеел 6 езика: немски, английски, френски, италиански, испански и полски“.

(край на превода)

Нека само добавя, че Марсел Прави произхожда от фамилия на висши държавни служители в двора на Австро-унгарската империя, които имат еврейски корени в Полша. Ясно е, че Марсел Прави е знаел полски език още от дете.

Кога ли ще се роди пак такъв интересен и високо образован оперен коментатор и драматург, музикален журналист и критик – той се помина на 23 февруари 2003 година.

Между другото, роден е на 29 декември 1911 година във Виена и в края на следващия месец ще се навършат точно 110 години от рождението му. Планирал съм да напиша статия за него по този повод, отдавна се каня за това – той е моя любима личност от много години, дано мога да сторя това на 29 декември т.г. – в навечерието на Новата 2022 година!“

(край на цитата)

След това отклонение наново се връщам към данните за Леони Рюзанек:

В дългата си вокална кариера Рюзанек гостува на всички големи оперни театри по света – Миланската Скала, Лондон (Ковънт Гардън), Парижката опера, фестивалите в Залцбург и Единбург. Дебютът й в Ню Йоркската МЕТ е през 1959 г. в ролята на Лейди Макбет в операта „Макбет“ от Верди. Този дебют има решително влияние върху последвалата международна популярност на Рюзанек, понеже в тази роля е трябвало да играе Мария Калас. Директорът на МЕТ – прословутият Рудолф Бинг, който е направил много за този оперен театър като неин директор в продължение на редица години (за него има доста анекдоти и истини, понеже е бил с твърд и решителен характер и не е обичал прищявките на „примадоните“), е сменил дати в плана за премиерата на „Макбет“, с които промени Мария Калас не е била съгласна. Тогава се стига до конфликт, поради който Бинг отказва участието на Калас и заангажира своевременно Рюзанек, която постига триумфален успех в тази роля. После Рюзанек гастролира в МЕТ почти 37 години – до януари 1996 г., като пее трудни роли от драматичния репертоар (не само в МЕТ, но и другаде) в опери от Вагнер (Зиглинде във „Валкюра“, Елза и Ортруд в „Лоенгрин“, Елизабет в „Танхойзер“, Сента в „Летящият холандец“, Кундри в „Парсифал“), както и от Рихард Щраус (Маршалката в „Кавалерът на розата“, Ариадна в „Ариадна на Наксос“, Хризотемис и Електра в „Електра“, Кралицата в „Жената без сянка“, Херодиас в „Саломе“, Елена в „Египетската Елена“), но така също и в опери от Верди (Аида, Елизабет в „Дон Карлос“, Амелия в „Бал с маски“, Абигайл в „Набуко“, Леонора в „Силата на съдбата“, Дездемона в „Отело“). В репертоара й влизат още роли от Пучини (Тоска от едноименната опера, Турандот), Леонкавало (Сантуца в „Селска чест“), Бетовен (Леонора във „Фиделио“), Керубини (Медея в едноименната опера), Яначек („Йенуфа“), Понкиели (Джоконда в едноименната опера), Чайковски (Графинята в „Дама Пика“, Татяна в „Евгений Онегин“). През тези 25 години в МЕТ Рюзанек е участвала в 314 спектакъла с 24 различни роли. В по-късния период на кариерата си Рюзанек пее роли от мецосопрановия репертоар, като Ортруд в „Лоенгрин“ от Вагнер, Иродиада в „Саломе“ и Клитемнестра в „Електра“ от Щраус. Като жителка на „централна Европа“ Рюзанек показва интерес и към композиции – песни и опери – от Чайковски, Сметана, Дворжак, Яначек и др., като песни от тях включва в многобройните си рецитали и концерти.

Понеже тази дебютна роля на Леони Рюзанек като Лейди Макбет в МЕТ изиграва решителна роля за кариерата й въобще, цитирам състава при премиерата – това е първия спектакъл на тази опера от Верди в МЕТ:

Metropolitan Opera House
February 5, 1959
Benefit sponsored by the Metropolitan Opera Guild
for the production funds

Metropolitan Opera Premiere

MACBETH {1}
Giuseppe Verdi--Francesco Maria Piave/Andrea Maffei

Macbeth.................Leonard Warren
Lady Macbeth............
Leonie Rysanek [Debut]
Banquo..................Jerome Hines
Macduff.................Carlo Bergonzi
Malcolm.................William Olvis
Lady-in-Attendance......Carlotta Ordassy
Physician...............Gerhard Pechner
Manservant..............Harold Sternberg [Debut]
Duncan..................Walter Hemmerly
Murderer................Osie Hawkins
Warrior.................Calvin Marsh
Bloody Child............Emilia Cundari
Crowned Child...........Mildred Allen

Conductor...............Erich Leinsdorf

(край на цитата)

Само какъв състав – при дебюта на Леони Рюзанек й партнират знаменити артисти като Ленард Уорън, Джеръм Хайнс, Карло Бергонци и други. Нека добавя още интересни подробности: след тази много успешна премиера на 5 февруари 1959 г., тя играе още 6 пъти в тази роля до 10 март, и на 14 март играе нова роля – на Кралица Елизабет в операта „Дон Карлос“ от Верди. Два дни по-късно – на 16 март е наново Лейди Макбет, а до края на месеца играе още два пъти Кралица Елизабет. На 2 април 1959 г. в МЕТ се изнася гала-представление (това е честа практика в този оперен театър по различни поводи – най-често празнуване на някакъв юбилей или празник). Обикновено се изнасят няколко действия от различни опери със съответни състави. На този гала-спектакъл Леони Рюзанек играе в ролята на Аида от операта на Верди в трето действие, партнира й като Радамес наново Карло Бергонци. Освен „Аида“, изнесени са още по едно действие от оперите „Бохеми“ и „Тоска“ от Пучини с други солисти.

Защо пиша тези подробности – за да покажа в каква форма е по това време Леони Рюзанек, тогава на 33-годишна възраст. В разстояние на два месеца тя участва в три главни роли при 11 спектакъла. Не искам да правя никакви сравнения с Мария Калас, но на този фон не бих се чудил защо Рудолф Бинг е имал проблеми с нея, а в същото време звездата на Рюзанек изгрява в МЕТ. Благодарение на отличната й подготовка и опит в Европа, тя започва голямата си кариера в МЕТ: на 4 април следва още едно участие като Кралица Елизабет, а една година по-късно – през януари 1960 г. тя пее в МЕТ за пръв в опера от Вагнер – Сента в „Летящият холандец“, сетне в редица други главни роли – в „Силата на съдбата“ и „Аида“ от Верди и във „Валкюри“ от Вагнер, през март – Маршалката в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус – това само през 1960 г.

Заслужава накрая да цитирам и състава при последната нейна изява в МЕТ в ролята на Старата Графиня в операта „Дама Пика“ от Чайковски – на 2 януари 1996 г. – две години преди тя да се помине на 7 март 1998 г.:

Metropolitan Opera House
January 2, 1996


THE QUEEN OF SPADES {43}

Lisa....................Maria Guleghina
Gherman.................Gegam Grigorian
Countess................
Leonie Rysanek [Last performance]
Prince Yeletsky.........Dmitri Hvorostovsky
Count Tomsky............Nikolai Putilin
Chekalinsky.............Peter Kazaras
Surin...................Julien Robbins
Paulina.................Birgitta Svendén
Governess...............Ludmila Filatova [Last performance]
Masha...................Emily Pulley
Master of Ceremonies....Anthony Dean Griffey
Daphnis.................Birgitta Svendén
Chloé...................Marie Plette
Plutus..................Nikolai Putilin
Chaplitsky..............Tony Stevenson
Narumov.................Kurt Link [Last performance]

Conductor...............Valery Gergiev

(край на цитата)

Само какъв ансамбъл – Мария Гулегина, Гегам Григориян, Дмитри Хворостовски и други, с диригент Валери Гергиев. Не знам дали Григориян е известен на всички оперни

любители – той е световно прочут тенор от Армения, играл на всички големи оперни сцени в света, роден на 29 януари 1951 г. в Ереван, починал също там на 23 март 2016 г. на 65-годишна възраст в резултат на цероза на черния дроб. Жалко, голям тенор със световна кариера.

Така Леони Рюзанек приключва по най-тържествен начин знаменитата си кариера в МЕТ след 37 години непрекъснато участие там в 24 роли и 314 спектакъла.

Последната оперна изява на Рюзанек е по време на Фестивала в Залцбург през август 1996 г. като Клитемнестра в „Електра“ от Щраус. Както е известно от музикалните летописи, само тя и британската певица Гуинет Джоунс са играли и трите главни женски роли в операта „Електра“ от Щраус. Ето откъс от статията:

„ (…) Също и през последното десетилетие Гуинет Джоунс е още активна, макар и в по-малки мащаби, тя изнася отделни концерти и дебютира през 2005 г. в ролята на Клитемнестра в “Електра“ от Рихард Щраус в Хонконг. По този начин тя има рекорд – играе всичите три големи женски партии в тази опера, което се е отдало до сега само на ЛЕОНИ РЮЗАНЕК. Друга нейна забележителна роля в последно време е ролята на Жената в „Човешкият глас“ от Франсис Пуленк. През 2007 г. Джоунс пее при откриването (…) “.

(край на цитата)

А този факт за трите роли в „Електра“ се подчертава и в биографията на Рюзанек:

Richard Strauss: Titelpartie und Herodias in Salome,

Chrysothemis, Klytämnestra und Elektra in Elektra,

Ariadne in Ariadne auf Naxos,

Marschallin in Der Rosenkavalier,

Kaiserin in Die Frau ohne Schatten,

Helena in Die ägyptische Helena

През годините 1997/1998 Рюзанек е президент на традиционните „Музикални седмици“ във Виена. В това време тя знае, че е заболяла от рак и продължава тази почетна дейност. На 7 март 1998 г. Рюзанек умира в родния си град Виена. Погребана е много официално в почетен гроб във Виенското централно гробище в присъствието на хиляди нейни почитатели и членове на управлението на града. Както в МЕТ в Ню Йорк, така и във Виена тя е била на огромна почит сред публиката и принадлежи към оперните звезди на своето време в тия два града.

За големите си заслуги в областта на оперното изкуство Рюзанек е получила следните награди и отличия:

1986 – „Ehrenring der Stadt Wien“, 1991 – „Kommandeur des Ordre des Arts et des Lettres“ (Франция), 1996 – „Grosses Goldenes Ehrenzeichen für Verdienste um die Republik Österreich“, „Österreichische Kammersängerin“, „Österreichisches Ehrenkreuz für Wissenschaft und Kunst I. Klasse“.

Дискографията на Рюзанек е огромна и обхваща всички заглавия, които се отнасят до споменатите по-горе опери – някои по няколко пъти. Придружават първокласни оркестри с диригентите Херберт фон Караян, Вилхелм Фуртвенглер, Карл Бьом, Тулио Серафин, Хорст Щайн, Ерих Лайнсдорф, Джузепе Синополи, Волфганг Савалиш, Ханс Кнапертсбуш, Джузепе Патане, Рафаел Кубелик и др. По-долу цитирам списъци на записите – на английски език и след това на италиански език, които се допълват взаимно:

Officially published recordings

Work (composer), role, conductor, year of recording, label.

Only recordings marked thus ! were originally recorded by the respective record companies. All others are recordings of concerts or opera performances generally made by radio stations.

……….

Other recordings

……

Many roles in which Rysanek was virtually unsurpassed—or performed with distinction—were never recorded or published officially. These include, among others:

…….

На италиански език – с имената на партньорите й:

Incisioni in studio

……..

Registrazioni dal vivo

(край на цитата)

Нека днес на 14 ноември 2021 г. – рожденият ден на Леони Рюзанек – си спомним за нея, тя щеше да навърши 95 години. Лично за мен тя си остава може би най-великият сопран в генерацията й!

Поклон пред паметта и огромното й дело.

………….

Забележка: на 13 ноември 2020 г. Михаил Светлев ми написа:

„Боре, утре най-прочутото драматично сопрано на Австрия, ползваща се с огромен респект и слава по цял свят има рожденна дата. Не е кръгла и може би да си писал за нея. Биографията и е извънредно интересна. Пяхме във Виена, Берлин и Щатите, а във филма на БГ телевизия за мен, я споменах с благодарност за нейната колегиалност. Подържахме връзка и имахме план, когато стана Куратор на Виенският Фестивал, но бързо си отиде. Утре 14.11.2020 ще я спомена и споделя запис на живо от Берлин. Пращам ти една от снимките ни“.

(край на цитата)

…..

Линк към изпълнения на Леони Рюзанек:

(Film clips of the great dramatic soprano Leonie Rysanek (1926-1998).

…..

Линк към изпълнение на Леони Рюзанек от „Жената без сянка“ на Рихард Щраус:

´´´´´´

Линк към изпълнение на Леони Рюзанек от „Египетската Елена“ на Рихард Щраус:


Die Ägyptishce Helena: Act II

Künstler

Leonie Rysanek, Bernd Aldenhoff, Annelies Kupper

Album

Richard Strauss: Die Agyptische Helena

……..

Линк към изпълнение на Леони Рюзанек на сцената на МЕТ Ню Йорк:

January 2, 1996 : the last performance of the new production of The Queen of Spades was billed as “Leonie Rysanek’s farewell to opera in America”. A real love affair with the Met, where this legendary artist sang more than 300 performances from 1959 to 1996.

….