Veröffentlicht am von Kontohow

Leontyne Price

Днес празнува рожден ден изключителната певица от САЩ Леонтин Прайс

Драги приятели на оперната музика, както вече много пъти съм писал, за артисти които не са българи пиша статии само при кръгли рождени дни (или на смъртта им), иначе не бих се справил със стотиците или хиляди прочути оперни артисти, но правя и изключения при особени случаи, както е днес на 10 февруари 2020 г. Именно днес навършва достойните 93 години една певица от САЩ, която в течение на много десетилетия разви огромна кариера в целия свят, като освен това беше една от първите цветнокожи оперни певици, които получиха достъп до световните сцени. Това е драматичният сопран Леонтин Прайс (Leontynе Price), която в момента е една от последните живи оперни диви на генерацията, която обърна внимание на музикалния свят в средата на миналия век, че „тъмните“ певици с нищо не отстъпват по качество и игра на „белите“ си колежки.

Преди 3 години, когато на този ден през 2017 г. Леонтин Прайс навърши кръглите 90 години, аз написах статия за нея, която днес искам да публикувам с малки допълнения, за да могат ония 420-450 нови мои ФБ-читатели и приятели през тези 3 години да се запознаят с изкуството на тази знаменита артистка. Цитирам статията от 2017 г. (няма да променям никакви дати в текста):

„Драги приятели на оперната музика, на днешния 10 февруари 2017 г. искам да отбележа един особено значителен оперен юбилей: една от най-известните през втората половина на миналия век все още живи тъмнокожи оперни певици от САЩ – драматичният сопран Леонтин Прайс (Leontynе Price) днес навършва 90 години.

Нека дам само един пример в подкрепа на тия думи (цитирам от източник на немски език):

„Als sie an der New Yorker Met ihr Debüt als Leonora in Verdis “Il trovatore” sang, bekam sie 42 Minuten lang Standing Ovations – und war anschließend über 20 Jahre eine der wichtigsten Sängerinnen des Hauses. Sie überwand als eine der ersten afroamerikanischen Sopranistinnen Rassenschranken – und war Publikumsliebling an allen großen Opernhäusern“.

Превод: „Когато тя даде своя дебют на сцената на МЕТ в Ню Йорк като Леонора в операта „Трубадур“ от Верди, овациите със ставане на крака траяха в продължение на 42 минути. След това тя беше повече от 20 години една от най-важните певици в ансамбъла на този театър. Тя преодоля расовите ограничения като една от първите афроамерикански сопрани и беше любимка на публиката във всички големи оперни театри“.

(край на превода)

Тази сутрин като погледнах в Интернет накрато за нови информации относно Леонтин Прайс, имаше поне на немски език 4-5 хубави статии специално за този кръгъл юбилей. Три от тях особено ми харесаха, няма да ги превеждам по липса на време, но ще ги дам в оригинал. Първият е от Швейцария, останалите две – от Германия. Цитирам:

Neue Zürcher Zeitung

Zum 90. Geburtstag von Leontyne Price

Die erste schwarze Diva

von Thomas Baltensweiler

10.2.2017

Aus dem Schatten der Callas zu treten – dazu bedurfte es wahrhaft sängerischer Überzeugungskraft. Leontyne Price, die am 10. Februar ihren 90. Geburtstag feiert, verfügte darüber fast im Übermass.

Bei ihrem Debüt als Leonora in Verdis «Trovatore» wurde sie 1961 mit Ovationen überschüttet – und das ausgerechnet an der New Yorker Metropolitan Opera, dem Haus, an dem Maria Callas noch kurz zuvor als Primadonna assoluta regiert hatte. Aus dem Schatten der Callas zu treten – dazu bedurfte es wahrhaft sängerischer Überzeugungskraft. Leontyne Price, die am 10. Februar ihren 90. Geburtstag feiert, verfügte darüber in einem Masse, dass sie bis zu ihrem Bühnenabschied in der Rolle der Aida, ein Vierteljahrhundert später, eine der zentralen Sängerinnen der Met blieb.

Opulenz und Strahlkraft

In Europa war sie demgegenüber weniger präsent. Vielleicht lag dies daran, dass ihre Karriere spezifisch amerikanische Wurzeln hatte. Nach der Mitwirkung in einem Kirchenchor kam Price, die in einfachen Verhältnissen aufgewachsen war, an die Juilliard School in New York. Ihre professionelle Tätigkeit startete sie am Broadway, danach tourte sie von 1952 bis 1954 mit «Porgy and Bess» durch Europa. Der Sprung zur Oper erfolgte schliesslich mit Auftritten am Fernsehen – bei der NBC Opera Company – und in San Francisco. Kurz darauf witterte RCA in ihr den künftigen Star und gab ihr Gelegenheit zu Plattenaufnahmen.

Das ist die eine Geschichte von Leontyne Price. Indes gehört auch die andere erzählt: Price war zwar nicht die erste afroamerikanische Sängerin an der Met – das war Marian Anderson gewesen, die übrigens bei einem Konzert auf die neunjährige Leontyne einen bleibenden Eindruck gemacht hatte. Doch Price wurde, wie sie später von sich behaupten durfte, die «erste schwarze Diva in der Geschichte des Hauses». Dass ihr Aufstieg in eine Zeit fiel, in der Minderheitenförderung noch ein Fremdwort war, ist nicht nur eine historische Anmerkung; es spricht auch Bände in Bezug auf die künstlerischen Qualitäten von Leontyne Price.

Auf Tondokumenten überwältigt ihr Sopran durch Opulenz. Da ist das Timbre: In der Tiefe und der Mittellage weist es eine leicht rauchige Note auf. Obwohl der Klang hier in seinem Reichtum fast breit wirkt, bleibt er stets klar definiert, was der Stimme – wie Live-Aufnahmen belegen – die Tragkraft im Raum sicherte. Die Höhe gewinnt auf dieser Basis eminente Strahlkraft, und mit ihren Mitteln pflegte Price ausgesprochen generös umzugehen. Das Legato spannte sie so fest, wie es sich nur denken lässt, und selbst nach weiten Phrasen hat man nie den Eindruck, die Atemreserven seien erschöpft – so wunderbar schwingen die letzten Töne aus. Zu hören ist dies etwa auf einem Mitschnitt von «Il trovatore» unter Karajan. In der Salzburger Festspielproduktion spornten sich die Interpreten, unter ihnen Franco Corelli und Giulietta Simionato, gegenseitig zu Höchstleistungen an.

Mit Verdi auf den Gipfel

Überhaupt sind es vornehmlich Verdi-Partien, in denen Price ihr Bestes zu geben vermochte. Für die verzierte Musik des Belcanto waren ihre Fiorituren nicht akkurat genug, was sie mitunter durch einen überrumpelnden Impetus kaschierte. Puccini wiederum stattete sie mit einem stupenden dynamischen Expansionsvermögen aus, doch den dezidiert artifiziellen Aspekten seiner Opern entsprach ihr geradliniger Vortrag nicht optimal. Wie sie sang, so spielte sie auch: mit grossen Gesten, die einzig aus der Musik zu wachsen schienen. Auf einer DVD der «Forza del destino» kann man diesen aus einer anderen Zeit stammenden Darstellungsstil erleben. Wem er nicht behagt, der halte sich an die Studioproduktion unter Thomas Schippers, die Price auf dem Zenit ihres Könnens präsentiert und eine Referenzaufnahme nicht nur in ihrer Diskografie, sondern im Verdi-Katalog schlechthin bildet.

(край на статията)

Авторът на статията в тази авторитетна медия в Швейцария е дал в съкратена форма най-важното от живота и дейността на днешната юбилярка.

Следва статията в портала на известно немско издателство в Хамбург:

STERN

Promi-Geburtstag vom 10. Februar 2017: Leontyne Price

New York – Mit Superlativen ist die «New York Times» äußerst sparsam, doch bei der schwarzen Opernsängerin Leontyne Price ließ sich selbst die große Zeitung der Millionenmetropole hinreißen.

«Diva aller Diven» taufte das Blatt Price und stellte sie damit über alle großen Sopranistinnen der Gegenwart. Am 10. Februar wird die afroamerikanische Gesangskünstlerin 90 Jahre alt.

Das hohe Loblied der «Times» kam (unter anderem) im Jahr 1981, als Price bei der Gala zum 100. Geburtstag des Boston Symphony Orchestra gesungen hatte. Arien von Komponisten wie Giuseppe Verdi, Richard Strauss und Giacomo Puccini sang sie «mit so strahlender Wärme und Frische», dass der Kritiker alle Hemmungen abwarf und sie in den musikalischen Himmel hob.

Neun Jahre war das als Mary Leontyne Violet Price im US-Bundesstaat Missouri geborene Mädchen alt, als sie klassische Musik eigener Aussage zufolge bei einem Konzert erstmals richtig wahrnahm. Sie nahm Klavierunterricht, sang im Chor einer Methodisten-Kirche und prägte ihren Sinn für Musik – auch dank Eltern, die ihr Talent erkannten. Price wollte Musiklehrerin werden und sang während des Lehrer-Studium im Verein, doch eine Gesangskarriere schien ihr da noch zu abwegig.

Weltberühmt wurde sie dann mit einem Schlag im Jahr 1952, als sie bei einer Tournee über mehrere Kontinente in George Gershwins «Porgy and Bess» die Bess sang und spielte. Von Anfang an und in Europa ebenso wie in den USA rissen sich die Leute auch um Karten für ihre Liederabende, und als Tosca sang sie zum ersten Mal klassische Oper. «Ich konnte Tosca singen, weil ich Bess gesungen hatte – sie waren beide Huren», sagte sie mit entwaffnendem Lachen.

In den 50er Jahren gab es kaum schwarze Opernsängerinnen, und es war eine Sensation, als Dirigent Herbert von Karajan «die Price» unter seiner Stabführung als Aida in der Wiener Staatsoper herausbrachte. Als sie ihren Erfolg an der Mailänder Scala wiederholte, schrieb ein italienischer Kritiker: «Unser großer Meister Verdi hätte in ihr seine ideale Aida gefunden.»

In New York an der Metropolitan Opera, wo nur sehr wenige schwarze Sängerinnen vor ihr aufgetreten waren, wurde sie als Leonora im «Troubadour» zur Sensation – mit 42 Minuten Ovationen. Als die Met 1966 in ihr neues Haus im Lincoln Center umzog, sang am ersten Abend Leontyne Price eine der beiden Titelrollen in der Uraufführung von Samuel Barbers «Anthony and Cleopatra».

Price hat alles gesungen, was sie für einen lyrischen Sopran ihrer Klasse geeignet hielt. Leontyne Price: «Nie hätte ich gesagt, ich sei ein dramatischer Sopran.» Ihre Plattenaufnahmen wurden immer wieder mit Preisen ausgezeichnet. Sie erhielt hohe Orden, trat im Weißen Haus in Washington oft auf, wenn illustre Staatsgäste zu unterhalten waren. Bei den Salzburger Festspielen war sie Publikumsliebling.

Trotz ihres legendären Selbstbewusstseins begann sie in den frühen 80er Jahren, ihrer Stimme «das reifste Stadium musikalischer Reife» zuzusprechen, und verabschiedete sich 1985 mit einer triumphalen und landesweit vom Fernsehen übertragenen «Aida»-Aufführung von der Met und von der Opernbühne überhaupt. «Es war wunderschön, gefragt zu werden, warum ich aufhöre, statt gefragt zu werden, wann ich aufhöre», sagte sie. Auf zahlreichen Konzertpodien hat sie danach weiter Spirituals und anspruchsvolle, oft moderne Lieder gesungen.

Auch Jahre später gab sich Price vor der Kamera in einer Mischung aus Stolz, Entschlossenheit und Glanz. «Lass’ sich deinem Fokus, etwas zu erreichen, niemals etwas Negatives in den Weg stellen», sagte sie, nachdem das staatliche Förderprogramm «National Endowment for the Arts» (NEA) sie mit dem begehrten Opern-Preis ausgezeichnet hatte. Bei der Preisverleihung im Jahr 2008 sagte Price, was in ihren rauschenden Jahren als Sängerin auf den Bühnen der Welt überhaupt nicht gegolten hatte: «Ich bin immer noch fast sprachlos.»

(край на статията)

И като венец на тези две публикации – една кратка трета от Баварското радио в Мюнхен, но придружена от десетина прекрасни снимки на Леонтин Прайс – нейни участия в оперни спектакли, или в съвместни изяви с други артисти, както и такива в дома й. Една прекрасна серия от снимки, които съветвам всеки оперен любител да разгледа в сайта на Баварското радио от днес – 10 февруари 2017 г.:

BR- KLASSIK

09.02.2017 von Volkmar Fischer / Online-Bearbeitung: Bettina Jech

Als sie an der New Yorker Met ihr Debüt als Leonora in Verdis “Il trovatore” sang, bekam sie 42 Minuten lang Standing Ovations – und war anschließend über 20 Jahre eine der wichtigsten Sängerinnen des Hauses. Sie überwand als eine der ersten afroamerikanischen Sopranistinnen Rassenschranken – und war Publikumsliebling an allen großen Opernhäusern. BR-KLASSIK würdigt Leontyne Price zu ihrem 90. Geburtstag am 10. Februar 2017.

Sie war die geborene Aida: mit dem gewissen exotischen Stimmklang, wie er einer äthiopischen Königstocher gut zu Gesichte steht. “Very smoky” – so ließ sie ihre zarten Spitzentöne aufleuchten. Leontyne Price ist die erste schwarze Diva der Operngeschichte. Von einem der bedeutendsten Spinto-Soprane (jugendlich-dramatische Soprane) würde man nicht unbedingt erwarten, dass ihr auch eine Mezzosopranpartie wie Bizets Carmen liegen würde. Doch es war so. Mit stattlichem Stimmumfang und dem Pathos der Außenseiterin machte Leontyne Price das freiheitsliebende Teufelsweib zu einer selbstbewusst-sinnlichen Verlockung.

Internationaler Durchbruch mit Aida

In den 1960er Jahren wiederholte sich an den renommierten Bühnen zwischen New York und Wien das immer gleiche Szenario: Opernfans jubelten der Leonora oder Amelia, Tosca oder Donna Anna zu, die am 10. Februar 1927 im Bundesstaat Mississippi als Tochter eines Zimmermanns und einer Hebamme zur Welt gekommen war. Ihre musikalische Ausbildung begann in der Kirche, sie sang in der St. Paul Methodist Church ihrer Heimatstadt Laurel, bekam außerdem früh Klavierunterricht und studierte später Musikpädagogik, ehe sie in New York an der berühmten Juilliard School of Music Gesang studierte. Als Aida an der Wiener Staatsoper gelang ihr 1958 der internationale Durchbruch. Und als erste schwarze Aida – und erste schwarze Sängerin überhaupt – stand sie am 21. Mai 1960 auf der Bühne der Mailänder Scala.

Sie brillierte in der Uraufführung von Samuel Barbers “Anthony and Cleopatra” – und auch in der US-amerikanischen Erstaufführung der “Karmeliterinnen” von Francis Poulenc. Lange nach ihrem Bühnenabschied 1985 stand sie als Sängerin 2001 noch einmal im Rampenlicht der Öffentlichkeit: Als sie an einem Benefizkonzert für die Opfer der Terroranschläge vom 11. September teilnahm.

(край на статията)

Нека сега се спра на биографията и творческия път на днешната юбилярка.

Леонтин Прайс (Leontynе Price) е родена на 10 февруари 1927 г. в Laurel, щата Мисисипи. След музикално обучение в Ню Йорк (Juilliard School) изгражда завидна оперна кариера с дебют през 1951 г. в Ню Йорк в оперен състав от тъмнокожи артисти, пее с огромен успех главната роля в „Porgy and Bess“ от Гершуин. С този ансамбъл прави през 1952-1954 г. огромно турне в САЩ, след това с целия ансамбъл и с тази опера гостува в Европа – Лондон, Берлин, Париж, Москва и другаде. Разширява репертоара си и през 1957 г. има голям успех в ролята на Аида на Миланската Скала, после на „Аrena di Verona“. Следват гастроли в Лондон (Covent Garden) и във Виенската опера, през 1960 г. в Залцбург като Донна Анна в „Дон Жуан“ от Моцарт. Ето изявите на Леонтин Прайс на сцената на Виенската държавна опера:

Titel des WerksRolle/Funktion der PersonDatum der ersten/letzten VorstellungAnzahl der Vorstellungen
AidaAida24.05.1958–14.06.196413 mal
Die ZauberflötePamina25.04.1959–02.05.19592 mal
Don GiovanniDonna Anna04.09.1960–25.06.19634 mal
Il trovatoreLeonora07.06.1964–15.05.19774 mal
Madama ButterflyCio-Cio-San25.09.19601 mal
Porgy and BessBess09.09.1952–11.09.19522 mal
ToscaFloria Tosca03.10.1962–10.06.19644 mal
TurandotLiu22.06.1961–20.06.19637 mal

(край на цитата)

Както виждаме, тя е била постоянен гост на тази сцена между 1958 и 1977 г. В една от коронните си роли – на Аида в едноименната опера от Верди е нейният дебют във Виена. Интересно е да отбележим, че на три от всичките 13 спектакъла с нейно участие неин партньор е бил българският тенор Димитър Узунов в ролята на Радамес, за пръв път на един от спектаклите през 1959 г., после още два пъти през 1962 и 1963 г. При изявата на 23 септември 1962 г. съставът е следният:

Sonntag, 23. September 1962 | 19:00 | in deutscher und italienischer Sprache

80. Aufführung in dieser Inszenierung

In italienischer Sprache

…….

Ето състава при изявата на 3 юни 1963 г.:

Montag, 3. Juni 1963 | 19:00 | in deutscher und italienischer Sprache

86. Aufführung in dieser Inszenierung

In italienischer Sprache

DIMITER USUNOV| Radames

(край на цитатите)

Какво щастие и чест за Димитър Узунов да пее с такива артисти като Леонтин Прайс, Джулиета Симионато и Еторе Бастианини, при това с диригенти като Херберт фон Караян и Ловро фон Матачич.

Много по-късно, през ноември 1982 г. друг български тенор – Михаил Светлев е имал съвместни участия с Леонтин Прайс – при концерт в Сан Франциско, от който имам снимка-постер, която ще приложа след тази статия. Тази снимка Михаил Светлев е поместил в профила си във Фейсбук и в нея се четат имената и на другите участници в концерта – певици и певци с международни успехи.

Кариерата на Леонтин Прайс се развива много успешно и следват ангажименти в МЕТ в Ню Йорк вече като призната знаменитост, дебютирайки през 1961 г. в ролята на Леонора в „Трубадур“ от Верди. Там пее в продължение на много години, както и на други сцени. През 1985 г. е последната й изява в МЕТ в ролята на Аида, като поставя край на оперната си кариера. Следват редица концерти и рецитали в продължение на много години. Други нейни прочути партии са: Леонора в „Силата на съдбата“, мисис Форд във „Фалстаф“, Амелия в „Бал с маски“ и Дездемона в „Отело“ от Верди, Кармен в едноименната опера от Бизе, Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“, Лиу в „Турандот“, Тоска в едноименната опера и Мини в „Момичето от Златния запад“ от Пучини, както и „тъмнокожата Татяна“ в „Евгений Онегин“ от Чайковски.

Следва списък на всичките роли на Леонтин Прайс, цитиран от източник на италиански език:

Repertorio

Repertorio operistico

RuoloTitoloAutore
VanessaVanessaBarber
CleopatraAntony and CleopatraBarber
CarmenCarmenBizet
Tat’janaEugenio OnieghinČajkovskij
BessPorgy and BessGershwin
Donna Anna
Donna Elvira		Don GiovanniMozart
FiordiligiCosì fan tutteMozart
PaminaDie ZauberflöteMozart
Madame LidoineLes dialogues des CarmélitesPoulenc
Manon LescautManon LescautPuccini
Floria ToscaToscaPuccini
Cio-Cio-SanMadama ButterflyPuccini
MinnieLa fanciulla del WestPuccini
GiorgettaIl tabarroPuccini
LiùTurandotPuccini
Ariadne
Primadonna		Ariadne auf NaxosStrauss
ElviraErnaniVerdi
LeonoraIl trovatoreVerdi
AmeliaUn ballo in mascheraVerdi
LeonoraLa forza del destinoVerdi
AidaAidaVerdi

(край на цитата)

Особено богата е дискографията на Леонтин Прайс, като при редица записи нейни партньори са най-известни за епохата певци и певици. Прави впечатление и големия брой записи от рецитали и концерти, редица от които са получили специални награди. Следва списък на италиански език:

Discografia

Incisioni in studio

……

Registrazioni dal vivo (selezione)

  • Il trovatore, con Franco Corelli, Ettore Bastianini, Giulietta Simionato dir. Herbert von Karajan – Salisburgo 1962 ed. Gala/Opera D’Oro/Deutsche Grammophon
  • Aida, con Carlo Bergonzi, Rita Gorr, Mario Sereni, Cesare Siepi dir. Thomas Schippers – Met 1963 ed. Myto

……..

Recital

  • Leontyne Price – In Concert At The Met – con James Levine, Marilyn Horne & Metropolitan Opera Orchestra, 1983 Sony Music – Grammy Award for Best Classical Vocal Solo 1984
  • Leontyne Price Sings Verdi – Israel Philharmonic Orchestra & Zubin Mehta, 1981 Decca – Grammy Award for Best Classical Vocal Solo 1983
  • Leontyne Price – Prima Donna Vol. 5: Great Soprano Arias from Handel to Britten – The Philharmonia Orchestra, The Ambrosian Opera Chorus, Boris Martinovich, RCA Red Seal – Grammy Award for Best Classical Vocal Solo 1981
  • Leontyne Price Sings Strauss Arias – RCA Victor Gold Seal – Grammy Award for Best Classical Vocal Solo 1975
  • Leontyne Price – Puccini Heroines – New Philharmonia Orchestra & Edward Downes, 1973 Sony Music – Grammy Award for Best Classical Vocal Solo 1974
  • Leontyne Price Sings Robert Schumann – 1970 Sony Music – Grammy Award for Best Classical Vocal Solo 1972
  • Leontyne Price Sings Barber, Two Scenes From “Antony and Cleopatra”/Knoxville, Summer of 1915 – RCA BMG – Grammy Award for Best Classical Vocal Solo 1970
  • Leontyne Price – Prima Donna, Vol. 2: Great Soprano Arias from Handel to Puccini – Francesco Molinari-Pradelli & RCA Italiana Opera Orchestra, 1965 Sony Music – Grammy Award for Best Classical Vocal Solo 1968
  • Leontyne Price – Prima Donna, Vol. 1: Great Soprano Arias from Purcell to Barber – Francesco Molinari-Pradelli, RCA Italiana Opera Orchestra & Corinne Vozza, 1965 Sony Music – Grammy Award for Best Classical Vocal Solo 1967
  • Leontyne Price – Richard Strauss – Erich Leinsdorf & Boston Symphony Orchestra, 1965 Sony Music – Grammy Award for Best Classical Vocal Solo 1966
  • Leontyne Price – Hector Berlioz: Les nuits d’été, Op. 7 – Manuel de Falla: El Amor Brujo – Fritz Reiner & Chicago Symphony Orchestra, 1964 Sony Music – Grammy Award for Best Classical Vocal Solo 1965
  • Leontyne Price – Great Scenes from Gershwin’s Porgy and Bess – RCA Victor Chorus, RCA Victor Orchestra, Skitch Henderson & Leonard de Paur, 1963 Sony Music – Grammy Award for Best Classical Vocal Solo 1964
  • Leontyne Price – A Program of Song – con David Garvey, 1959 Sony Music – Grammy Award for Best Classical Vocal Solo 1961

(край на цитата)

Не може да не се забележи големият брой награди „Grammy Award“, които Леонтин Прайс е получила през дългите години на вокалната си кариера – от 1961 до 1984 година.

Понеже стана въпрос за огромната кариера на Леонтин Прайс специално на сцената на МЕТ в Ню Йорк, искам да се спра на някои нейни конкретни изяви там. Фактически нейният дебют там не е – както писах в началото – през 1961 г., а доста години преди това – още през 1953 г., но не в оперна изява, а при следобеден концерт в МЕТ. Това е многогодишна практика в този легендарен театър, при особени случаи – чествания, празници, юбилеи и редица подобни да се устройват тържествени концерти с участието на прочути солисти на театъра, обикновено в съпровод на оркестъра на МЕТ. Така е било и при въпросния концерт – “джамбуре“ (тази дума се ползваше и в България в моята младост!) на 6 април 1953 г. с участието на Леонтин Прайс. Цитирам от всичките около 20 участника в програмата само нея и солистите преди и след нея – тенорът Марио дел Монако и сопранът Личия Албанезе (извадка от архива на МЕТ):

New York
Manhattan, Ritz Theater
April 6, 1953 Broadcast / Telecast

METROPOLITAN OPERA JAMBOREE

(…)

Turandot: Nessun dorma
Mario Del Monaco
Fausto Cleva, Conductor

Porgy and Bess: Summertime
LEONTYNEPRICE[First appearance]
Max Rudolf, Conductor

Tosca: Vissi d'arte
Licia Albanese
Fausto Cleva, Conductor

  • (край на цитата)
Както виждаме, Марио дел Монако пее най-известната ария от „Турандот“, Леонтин Прайс изпълнява прекрасната песен "Summertime" от Джордж Гершуин, позната на всеки любител на музиката. Макар и толкова известна, искам да дам кратко допълнение за този „бисер“ в онази епоха (цитат на английски език):

“Summertime” is an aria composed in 1934 by George Gershwin for the 1935 opera Porgy and Bess. The lyrics are by DuBose Heyward, the author of the novel Porgy on which the opera was based, although the song is also co-credited to Ira Gershwin by ASCAP.

The song soon became a popular and much recorded jazz standard, described as “without doubt (…) one of the finest songs the composer ever wrote (…) Gershwin’s highly evocative writing brilliantly mixes elements of jazz and the song styles of blacks in the southeast United States from the early twentieth century”. Composer and lyricist Stephen Sondheim has characterized Heyward’s lyrics for “Summertime” and “My Man’s Gone Now” as “the best lyrics in the musical theater”.

(край на цитата)

Положително с това изпълнение Леонтин Прайс е обърнала внимание върху себе си. По това време тя е почти непозната, при това – през 1953 г., когато расовите различия в САЩ са твърде оживена сфера на дискусии, не е било лесно да се наложи една млада „тъмнокожа“ певица.

Няколко думи и за солистката след нея – Личия Албанезе. Едва ли много от моите читатели си спомнят, тази легендарна певица се помина през 2014 г. на библейската възраст от 105 години. Родена е през 1909 г. недалеч от Бари в Италия, изгражда знаменита международна кариера преди всичко в Америка, където умира в Ню Йорк на 15 август 2014 г. Аз си спомням много добре, че малко след смъртта й писах статия по този повод. По всяка вероятност Личия Албанезе ще остане в музикалните летописи като най-възрастната певица с особено голяма световна кариера.

Нека се спра на оперните изяви на Леонтин Прайс в МЕТ. По-горе в статията писах, че нейната кариера се развива много успешно и следват ангажименти в МЕТ в Ню Йорк вече като призната знаменитост, дебютирайки през 1961 г. в ролята на Леонора в „Трубадур“ от Верди. В МЕТ тя пее в продължение на много години – от 1961 до 1985 г. общо при 213 спектакъла в 16 оперни роли и в редица концерти и гала-представления. През 1985 г. е последната й изява в МЕТ в ролята на Аида, като поставя край на оперната си кариера.

Цитирам съставите при дебюта и при последната изява на Леонтин Прайс в МЕТ:

(Debuts: Leontyne Price, Franco Corelli
Review)

Metropolitan Opera House
January 27, 1961

IL TROVATORE {320}
Giuseppe Verdi--Salvatore Cammarano

Manrico.................Franco Corelli [Debut]
Leonora.................Leontyne Price [Debut]
Count Di Luna...........Robert Merrill
Azucena.................Irene Dalis
Ferrando................William Wilderman
Ines....................Helen Vanni
Ruiz....................Charles Anthony
Messenger...............Robert Nagy
Gypsy...................Carlo Tomanelli

(край на цитата)

Именно при този дебют е нейният сензационен успех заедно с Франко Корели (също негов дебют в МЕТ), за който писах в самото начало: „Когато тя даде своя дебют на сцената на МЕТ в Ню Йорк като Леонора в операта „Трубадур“ от Верди, овациите със ставане на крака траяха в продължение на 42 минути. След това тя беше повече от 20 години една от най-важните певици в ансамбъла на този театър. Тя преодоля расовите ограничения като една от първите афроамерикански сопрани и беше любимка на публиката във всички големи оперни театри“.

(край на цитата)

Ето състава при последната й изява:

Metropolitan Opera House
January 3, 1985 Broadcast / Telecast


AIDA {899}
Giuseppe Verdi--Antonio Ghislanzoni

Aida....................Leontyne Price [Last performance]
Radamès.................James McCracken
Amneris.................Fiorenza Cossotto
Amonasro................Simon Estes
Ramfis..................John Macurdy
King....................Dimitri Kavrakos
Messenger...............Robert Nagy
Priestess...............Therese Brandson

Conductor...............James Levine

(край на цитата)

И тук виждаме един прекрасен състав от солисти начело с Джеймс Маккракен, Фиоренца Косото, Саймън Естес и Димитри Кавракос.

Преди тези последни изяви в „Аида“ Леонтин Прайс има и 3 изяви през предната година в операта „Силата на съдбата“ от Верди в ролята на Леонора. Тя е играла в тази роля в МЕТ през годините 1967, 1972, 1977 и последно през 1984 г., общо в 17 изяви. Имам нейна снимка от изява през последната година, както и състава на ансамбъла, които ще поместя в статията ми и след нея. Цитирам ансамбъла:

Metropolitan Opera House
March 24, 1984 Matinee, Broadcast / Telecast

LA FORZA DEL DESTINO {210}
Giuseppe Verdi--Francesco Maria Piave

Leonora.................Leontyne Price
Don Alvaro..............Giuseppe Giacomini
Don Carlo...............Leo Nucci
Padre Guardiano.........Bonaldo Giaiotti
Preziosilla.............Isola Jones
Fra Melitone............Enrico Fissore [Last performance]
Marquis de Calatrava....Richard Vernon
Curra...................Diane Kesling
Mayor...................James Courtney
Trabuco.................Anthony Laciura
Surgeon.................John Darrenkamp

Conductor...............James Levine

(край на цитата)

Като последна подробност ще цитирам един състав от солисти при изява на Леонтин Прайс като солистка в МЕТ при Реквием от Верди на 28 март 1964 г. Поводът е особено тържествен – почитане паметта на президента Джон Кенеди, който е убит през ноември 1963 г. в Далас. От програмата се вижда особената важност на събитието – сцена от операта „Парсифал“ от Вагнер и Реквием от Верди. Цитирам:

Metropolitan Opera House
March 28, 1964 Matinee Broadcast

PARSIFAL: Act III, Scene 1

Parsifal................Jess Thomas
Gurnemanz...............Jerome Hines
Kundry..................Marcia Baldwin

Conductor...............Georg Solti
.....

IN MEMORY OF JOHN F. KENNEDY

Verdi: REQUIEM MASS {35}

Soloist.................Leontyne Price
Soloist.................Rosalind Elias
Soloist.................Carlo Bergonzi
Soloist.................Cesare Siepi

Conductor...............Georg Solti [Last appearance]

Rebroadcast on Sirius Metropolitan Opera Radio

(край на цитата)

И тук особена тържественост: концертът е дирижиран от Джордж Шолти, което е последното му участие в МЕТ. Само каква почит!

В общи линии това беше моята статия за Леонтин Прайс от 2017 г., при което направих през 2019 г. някои допълнения преди всичко относно нейните участия в МЕТ. И като последно допълнение – днес през 2020 г. за първи път ще цитирам в моята статия една хубава обзорна публикация за Леонтин Прайс от годината 2017, поместена в портала на известното англоезично музикално списание „Gramophone“, която е била поместена като оригинал още през 1971 г. в книжка на това списание (цитирам в оригинал на английски език без превод):

Портал фирма „Gramophone“


Monday, February 6, 2017

A classic meeting with Leontyne Price, from „Gramophone“ in August 1971, by Alan Blyth

At the impressionable age of nine, Leontyne Price was taken to hear a recital by Marian Anderson at Jackson, Mississippi. Although she had taken piano lessons earlier, this was, she says, her first real experience of classical music. ‘The whole aura of the occasion had a tremendous effect on me, particularly the singer’s dignity and, of course, her voice’. But at this time Price had no thought of becoming a singer herself, although music was already filling her life. Her mother – ‘a divine creature’ – was a soloist in the local Methodist church choir and her father played the tuba in the church band. The young Leontyne played the piano at community functions, studied the instrument at high school, had intended to become a music teacher. When she got to college, where she was to study for a teacher’s degree, she began singing in the glee club, but she still didn’t realise the potential of her voice. 

That was only recognised when she had won a scholarship to the Juilliard School in New York where she eked out her limited financial resources – ‘my parents came from a humble background’ – by working at the International House for home and foreign students – ‘a United Nations kind of place’. She received every kind of encouragement from the authorities. ‘In fact, everyone realised I had a voice except me’. 

Just about this time she caught, as she puts it, ‘a dose of the operatic monster’ by going to hear Welitsch in Salome at the Met – ‘the first opera I’d ever seen’ – and she was exhilarated by the experience. She began studying in the Juilliard opera department and she was soon singing major roles in its productions, among them Mistress Ford in Falstaff; which really set her on the road to fame. The composer Virgil Thomson heard her and offered her a part in a revival he was preparing of his opera, Four Saints in Three Acts. That was in 1952 and the impact of her performance was such that she was immediately offered the role of Bess in Gershwin’s opera. ‘I thought it was worth leaving the Juilliard to try my wings in this production but I had no idea it would run for so long – nearly two years – and also take me all over Europe. In 1954, I decided I must leave the show and have a go at becoming a concert artist, my real ambition at that time. I suppose I aspired to be in opera but with the then limited outlook for blacks I thought it would be a waste of time to bother with it. Then I saw Callas in Puritani, Butterfly and Norma. She became my great idol and I said to myself that I’d go out of my mind if I couldn’t get into this business. From then on I knew I would have to concentrate on the theatre.’ 

Her debut was in Poulenc’s Les Dialogues des Carmelites in 1957 at San Francisco as Madame Lidoine. ‘This meant, I felt, that I was at last in grand opera. I sang in the same work on TV, as well as in Toscaand The Magic Flute at about the same time. Then I appeared in Chicago in various roles. But my major break came when I went to Europe and sang Aida at Covent Garden and the Vienna State Opera, there beginning my association with Karajan. I gained a wealth of experience and knowledge working with him that has held me in good stead ever since. Indeed I’m still doing things today that I then learned. I think at that time – when I made my Royal Opera and La Scala debuts – I was so young and naïve that I wasn’t really nervous. 

‘I suppose it was my success at La Scala that led to my engagement by the Met. When I finally sang there I went out of my head with joy because here I was really being accepted at home. Then there was another – and most important – point. I don’t know how to put it without somehow sounding conceited but I was, of course, the first black diva in the history of the house. And I give the credit to Rudolf Bing [the Met’s general manager]. Because of his foresight he opened the door for black singers. Mind you, once I’d put my foot in the door, I was determined to keep it there. Another great occasion for me was when I opened the new Met in 1966 – a most difficult responsibility and a tremendous challenge. But I always think that if you’re properly prepared no other considerations really matter.’ 

She was signed up by RCA in 1957 and since then has made a host of records. She doesn’t find recording cold at all. ‘It’s a different medium, of course, and you undoubtedly miss certain things. In the theatre you’re just part of the mise-en-scène: you’re helped by the lighting, sets, costumes, your colleagues. So much is done for you. On disc, you have to portray the whole character by voice alone. Through the microphone you have to convey the aura of the work – its poetic and histrionic qualities, and so provoke the imagination of your unseen audience. It’s certainly a great challenge.’ 

Did she have any favourites among her discs? ‘No, I think I like all of them. It’s terrible but you know I just love the sound of my own voice. Sometimes I simply move myself to tears. I suppose I must be my own best fan. I don’t care if that sounds immodest – l feel that all singers must enjoy the sound they make if they’re to have others enjoy it too.’ 

She still has roles she would like to add to her live and recorded repertory. ‘I’d love to sing Desdemona on stage. Of course, the production would have to be handled very carefully by a great director. Then I’d love to sing the Countess in Figaro and Elisabetta in Don Carlos. I suppose Elisabeth is a bit bland and pallid as a character. She is very sweet and is usually lost in the frantic femininity of Eboli – which I resent and would like to put right’. In fact Elisabetta’s great scena is included on her next recital record along with Leonore’s ‘Abscheulicher’ and Desdemona’s Willow Song and Ave Maria, and Ariadne’s ‘Es gibt ein Reich’. 

I asked about some of the early Verdi roles. ‘Well, Lady Macbeth and Abigaille are a bit steely for me. Your voice is liable to get stabbed to death by those sort of parts. Mine is predominantly a juicy, lyric soprano and I don’t really want to move in the direction of adramatica. No, I don’t see the point of my singing Norma either. Why should I tackle a part unless I think I can do it superbly? I wouldn’t mind having a go at Ariadne, which I sang once at Tanglewood, or even the Marschallin, which is of course a marvellous role’. 

Price does not neglect her concert-giving. ‘I usually offer a mixed programme – some classical airs, romantic songs – usually Schumann and Strauss – a few operatic arias and finally an American group and some spirituals. Occasionally I include a Rachmaninov group sung in the original Russian’. 

She is in the lucky position these days of doing more or less what she wants to do. ‘For me, the the “rat race” is over. You’re bound to have pressures in the early stage of a career, like learning roles at extremely short notice and getting on and off jets at frequent intervals. Now I’m taking it much more easily, resting in between appearances. Needless to say, you keep your voice much fresher that way and your career is bound to last longer’. 

She makes nearly all her records here now. Last summer she was busy with Aida (Domingo, Bumbry, Milnes, conductor Leinsdorf) and she returns this summer to make another set. Luckily for us and her she loves London. ‘You have so many fantastic orchestras and they maintain extraordinarily high standards. Then there’s so much to see – especially when, like me, you’re a fiend for learning English history. I wish I could have been alive during the time of Henry VIII or Elizabeth I. I love to read a page of history and than go and see where it actually happened. It’s a marvellous exercise in fantasy and imagination – a superb experience’. 

Her home is in Greenwich Village, New York where she likes to entertain and cook and, like most busy artists, she prefers to holiday there than go travelling. She does not have much of a social life otherwise, ‘When you’re working you must be disciplined, but I do go out to the theatre and ballet – but emphatically not the opera.’ 

Her main interest back home is the encouragement of black artists and students. ‘I often give benefit concerts for colleges in Mississippi, and I would like to get myself more involved with youth groups. I know from my own experience the situation of poor students and anything I can do to help them I shall do. They must be given their first chance’. One singer she has encouraged is a young black soprano called Joyce Mathis, who has already taken the small part of the Priestess in Aida under Price’s aegis. ‘I’m sure you are going to hear a lot more of her’.  

(This article was originally published in the August 1971 issue of Gramophone).

(край на цитата)

Както четем, още тогава Леонтин Прайс е имала в репертоара си песни от Сергей Рахманинов на оригиналния руски език. Респект!

Да пожелаем здраве и дълъг живот на тази изключително добра певица, която заедно с Джеси Норман (моя любимка) показаха на широката световна публика, че е възможно тъмнокожи певици да играят всякакви роли и то с голям успех, след като гласовете им са на такава висота. Както днешната юбилярка Леонтин Прайс, така и Джеси Норман, Мариан Андерсън, Грейс Бъмбри, Ширли Верет, Барбара Хендрикс и други остават в паметта на любителите на оперната и концертна публика като изключително добри певици не само в оперни роли, но и като отлични изпълнителки на песни и участия в ораториално-симфонични произведения.

За много години мисис Леонтин Прайс!

…………….

Изпълнение на Леонтин Прайс:

Leontyne Price sings Verdi’s “Pace, pace, mio Dio”

The great American Soprano Leontyne Price singing “Pace, pace, mio Dio” from Italian opera La Forza del Destino by Giuseppe Verdi (The Power of Fate) – Bell Telephone Hour performances (1967).

´´´´´´´´

Изпълнение на Леонтин Прайс:

Leontyne Price Sings America the beautiful with Metropolitan Opera Orchestra

´´´´´´

Изпълнение на Леонтин Прайс:

Leontyne Price has been, for more than 40 years, one of the most influential sopranos of the century; and one of the first African-American singers to reach worldwide recognition. O Holy Night.

´´´´´´

Изпълнение на Леонтин Прайс:

Leontyne Price “Summertime”

David Garvey, piano. October 8, 1978 .Porgy & Bess by George Gershwin.

https://www.youtube.com/watch?v=9z5nfHjJG60

´´´´

Изпълнение на Леонтин Прайс:

The great Leontyne Price “owned” this role. From “The Voice of Firestone” network TV series, 1963.

´´´´´´

Изпълнение на Леонтин Прайс:

Leontyne Price, as Leonore – the aria “D’amor sull’ali rosee” from Giuseppe Verdi’s Il Trovatore

This is a live telecast of the role dated 1963.

´´´´´´´´

Изпълнение на Леонтин Прайс:

Leontyne Price – Kennedy Center Honors, 1980

´´´´´´

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.