Днес се навършват 95 години от рождението на певицата Лиляна Барева
Драги приятели на оперната музика, днес на 16 юни 2017 г. преди 95 години е родена певицата Лиляна Барева – една от личностите, които най-често съм гледал при моите оперни и концертни посещения като студент в София през годините 1951-1956, също и по-късно – чак до 1974 г., след което нямам никаква представа как е протекъл живота й, освен от информациите в пресата и другите информационни източници.
През настоящата 2017 година отбелязвам две важни нейни кръгли годишнини – 95 години от рождението й днес и 10 години от смъртта й на 21 юни 2007 година.
В моята младост Лиляна Барева беше еталон на чудесно певческо изкуство – както оперно, така и концертно. Малко след като приключих с висшето си образование в София, аз посещавах нейни концерти заедно с пианиста Петър Щабеков, с когото тя работеше редица години. Ето какво казва самата Лиляна Барева за тази съвместна работа, като имаме предвид, че тя е първата ярко открояваща се камерна певица в България през тази епоха:
„Над 25 години заедно разкривахме прелестите на многобагрена звукова картина от Монтеверди до Прокофиев и Пипков. С Петър Щабеков започнахме съвместна работа през 1953 г. А първият ни концерт бе през 1957-а! Четири години работихме върху песните на Шуман, преди да ги представим на публиката. Постепенно се заговори за нашия ансамбъл. На всеки концерт бях убедена, че ще видя познати лица. Вярвах, че от залата ме гледат добри очи. А аплодисментите бяха спонтанни и възторжени”.
(край на цитата)
Пиша това, защото след 1957 година работех като учител и преподавател в Габрово и няколко пъти след това съм бил на нейни концерти заедно с Петър Щабеков или в Габрово, или в София.
Що се отнася до оперните й изяви, поне два-три пъти съм я гледал като очарователна Виолета в „Травиата“ от Верди – една от коронните й роли, която е играла много години – почти 30 сезона – при различни постановки. Около 200 пъти само на софийска сцена. За другите й роли ще пиша по-късно.
През 2015 г. писах за първи път за Лиляна Барева. Бях събрал материали още от 2014 г., но така реших – на рождения й ден през 2015 г. да ги систематизирам и изложа. При това те не бяха доста много, но тогава събрах още сведения и ги описах като малка история, заедно с някои подробности за съпруга й – незабравимия артист Андрей Чапразов – мой любим актьор през годините ми в България. Ах този Андрей – отличен артист с такъв характерен глас и излъчване, когото съм гледал десетки пъти както в София, така и в Габрово. А как рецитираше, какъв тембър имаше гласа му. Знаех, че е завършил и Музикалната академия, сигурно е имал данни и за певец. За него ще стане въпрос по-късно, ще цитирам думи на известен софиянец, който познава редица артисти от тази епоха.
Тази година ще повторя статията си за Лиляна Барева – за една година имам над 130-140 нови читатели, нека се запознаят с онова, което съм писал за нея. Но има и нещо ново – през 2015 г. в страницата за нея в Уикипедия на български език нямаше данни дали е жива – просто само датата на раждане и годината 1922. Все имах надеждата, че може би е още жива, макар и на преклонна възраст от 93 години. Нямаше къде да се провери, такива са често източниците за информация на български език. През 2016 г. обаче, като влязох наново в тази страница, намерих и датата на кончината й – 21 юни 2007 година, значи е напуснала този свят на 85-годишна възраст. И нито една специална информация в Интернет за този факт, като че ли Лиляна Барева е някоя случайна и непозната певица. Просто недоумявам. Все пак някой се е сетил да направи тази поправка в страницата й.
Материалите които имам за Лиляна Барева са както на латиница, така и на български език. На латиница няма много сведения, тя е гостувала и зад граница, но не е написано особено много за тия изяви. Основното е това, дадено в оня списък на английски език за 100-120 български певци и певици, който често цитирам в моите статии – портала „Bulgarian Opera Stars“ на г-н Франк Фишър в САЩ. Ето какво и написано там за Лиляна Барева в превод:
„Сопраното Лиляна Барева е родена на 15 април (бел.авт. Б.К.: не е вярно, на 16 юни!) 1922 г. в София. Следва в Музикалната академия в София като ученичка на Людмила Прокопова. През 1945 г. получава златен медал при Младежкия фестивал в България. През 1948 г. получава първа награда на Първия конкурс за певци и инструменталисти в България.
През 1946 г. Лиляна Барева постъпва в ансамбъла на Софийската държавна опера и има своя дебют на 4 юни същата година в ролята на Виолета в „Траивиата“ от Верди. Следват други роли и гостувания в СССР, Унгария, Полша и Албания. През 1961 г. участва в спектакли като солистка в Берлинската държавна опера.
В репертоара й влизат роли като Виолета, Мими, Манон, Микаела, Джилда, Памина, Констанца, Керубино, Донна Елвира и редица главни роли в опери от български автори“.
(край на статията)
Както е типично за биографиите в този справочник на английски език, след статията се дават примери за някои роли:
Mozart: Le nozze di Figaro Porgi, amor
Pergolesi: La serva padrona Stizzoso, mio stizzio.
В друга информация за Лиляна Барева на немски език се казва: „Тя следва в Софийската музикална академия като ученичка на Людмила Прокопова“ (После е даден почти същия текст, който четем в първата информация на английски език).
В крайна сметка това са оскъдните материали на латиница, които могат да се намерят за Лиляна Барева. Добре че има редица неща за нея на български език, на които ще се спра сега. На първо място – страницата в Уикипедия, която не е голяма, но все пак заслужава да се цитира:
„Лиляна Димитрова Барева е българска оперна певица (сопран), родена на 16 юни 1922 г. в София, заслужила артистка от 1963 година, народна артистка от 1970 година, починала на 21 юни 2007 г. в София.
Учи пеене в Държавната музикална академия при Людмила Прокопова. През 1943-1945 година е в трупата на Художествения оперетен театър в София. През 1946 година получава назначение в Софийската народна опера, където на 4 юни прави дебюта си в ролята на Виолета в операта „Травиата“ от Джузепе Верди.
Между 1948 и 1949 година Барева специализира актьорско майсторство в Оперната студия на режисьора Илия Иванов. Прави успешни турнета в СССР, Унгария, Полша, Албания и в други страни. През 1950-те години заедно с пианиста Петър Щабеков прави кариера и като камерна певица. През 1961 година има участия по договор с Берлинската държавна опера.
Лиляна Барева има богат певчески репертоар. Особено добра изпълнителка на песни от композиторите романтици на 19-и век. Нейни отличителни роли са:
- Антонида в „Иван Сусанин“ на Михаил Глинка,
- Виолета в „Травиата“ на Дж. Верди,
- Джилда в „Риголето“ на Дж. Верди,
- Елвира в „Дон Жуан“ на Волфганг Амадеус Моцарт,
- Зорница в „Луд гидия“ на Парашкев Хаджиев,
- Манон в „Манон“ на Жул Масне,
- Мими в „Бохеми“ на Джакомо Пучини,
- Памина във „Вълшебната флейта“ на В. А. Моцарт,
- Яна в операта „Янините девет братя“ на Любомир Пипков.
(край на цитата)
През 1945 г. е удостоена със златен медал на конкурса „Младежко творчество“, с първа награда от Първото национално състезание за инструменталисти и певци през 1948 г. и с орден „Кирил и Методий“ ІІ степен през 1959 г. През 2002 г. е наградена с Орден „Стара планина“ – първа степен от президента на България.
Тя е втората съпруга на актьора Андрей Чапразов“.
(край на информацията)
В някои източници на български език се казва, че е родена не в София, а в Брезник. Даже в сайта на Община Брезник четем следното:
Две много известни личности са родени в гр. Брезник през първата половина на XX-ти век, прославили българското оперно изкуство по света. Известната оперна певица ЦВЕТАНА ТАБАКОВА е родена тук. Умира твърде млада (преди да навърши 30 години). Изпълнила е няколко оперни партии в Софийската Народна Опера, гастролирала е и в чужбина.
В града е родена и известната в цял свят оперна певица ЛИЛЯНА БАРЕВА – знаково име в развитието на оперното изкуство в България. Нейният репертоар е изключително широк. През целия си творчески път в Софийската Опера тя е един от нейните стълбове. Родена е в семейство на интелектуалци в Брезник. Нейният баща дълги години поддържа първата “европейска” аптека в гр. Брезник, също и неговата внучка Румяна Барева.
(край на цитата)
Що се отнася до Румяна Барева, не е казано ясно, каква роднинска връзка има тя с Лиляна Барева. Като четем горното разбираме, че Румяна Барева „поддържа тази първа европейска аптека“. Но дали това е оперната певица Румяна Барева, не се разбира ясно.
През юни 2007 г. по случай 85 години от рождението на Лиляна Барева Българското Национално Радио посвещава специална програма. Ето какво се казва в съответното съобщение:
„В предаването “На опера в събота”, на 16 юни 2007 г. програма “Христо Ботев” ще честити 85-ия рожден ден на Лиляна Барева. Ще чуете откъси от интервю, което направих с прочутата певица в дома й през 1995 г. И разбира се, изпълнения на Барева в някои от най-ярките й роли: Виолета, Манон, Микаела, Рита, Зорница… Ще звучат и песни от Шуман, Брамс, Фалкониери, Бетовен, Шуберт… през погледа на дуото Барева – Щабеков. А от Златния фонд на БНР ще слушате цялостен запис на “Дон Жуан” от Моцарт – запис от премиерния спектакъл в Софийската опера през 1963 г., особено скъп на Лили Барева. Най-вече заради работата й с Добрин Петков. Партньори на Барева (певицата се справя блестящо в ролята на Донна Елвира!) са: Павел Герджиков, Никола Гюзелев, Ана Алексиева, Георги Божиков, Светослав Рамаданов…“.
Ивета Грънчарова
(край на цитата)
Българското Национално Радио посвещава във връзка с 90 години от рождението на певицата две предавания – на 12 и на 15 юни. Една от хубавите информации за Лиляна Барева е дадена на 12 юни 2012 г., в която се казва:
БНР
Лиляна Барева отблизо…
публикувано на 12.06.2012 г.
Лиляна Барева – певицата със запазено място в първата редица на българския оперен театър! На 16 юни се навършват 90 години от рождението й. С нескрито обожание наричаха Лиляна Барева „българската Виолета“.
Дебютът й в Софийската опера преди повече от 60 години е съпътстван от успех колкото неочакван, толкова и стряскащ с бурните овации. Тогава Лили Барева е още студентка в Музикалната академия при Людмила Прокопова, а Петър Райчев галантно извежда младата си колежка пред завесата с думите: „Ти успя!”. Мъчно й е понякога, че Мими, Манон, Микаела, Елвира или пък Джилда (не по-малко ярки и запомнящи се в нейно изпълнение) остават сякаш в сянката на Виолета.
„Травиата“ стана моя съдба!“, казва Лиляна Барева. „Пеех я сезон подир сезон. Участвах в различни постановки. Сменях перуки и костюми, помагах на млади и неопитни партньори… Изиграх я на софийска сцена повече от 200 пъти! Гостувах с нея в Берлин, Прага, Анкара… Живях и страдах с Виолета Валери над 30 сезона… Публиката обикна моята „Травиата” и с бурни овации ме заставяше винаги да бъда нова. На всяко представление да откривам нов щрих, други нюанси… Да бягам от рутината. Излизах на сцената с чувството, че ми предстои нещо непознато, неизпитано досега. С годините се убедих, че е възможно на една и съща сцена да поднасяш изненада на публиката. Неусетно да откриваш с любов и вдъхновение непознати пътища…“.
(край на цитата)
Много роли изигра Лиляна Барева на сцената на Софийската опера. Имаше и мечти, разбира се. Уви, неосъщeствени. Роля-блян, според признанието на певицата остана Чо Чо Сан, а също Дездемона, Маргарита, Леонора… Не успя да ги представи на сцена. По ред причини. Една от тях: да се добере до роля или спектакъл на всяка цена.
„Подкупващата приветливост на Лиляна Барева ще й спечели още в ранните години безброй почитатели от сцената. Докрай верни в своето обожание към изкуството й“, пише Розалия Бикс през 1982 година. „Но ще стовари върху нейните плещи кръста на непробивност в кариерата, незавиден за кой да е талант. Пастелното многоцветие на сложната душевност на Барева неусетно вписва настроенията си в традицията да се съчетават в едно боите на лиричката и субретката. Надмощие в това съчетание при нея ще вземе нежността, мекотата… Щедростта на изтънчено женствено излъчване, в което – като по чудо за типично женския характер! – ще липсва коварството. Ще е непозната пресметливостта“.
(край на цитата)
Има една улица в София, особено скъпа за Лиляна Барева – „11 август”. На нея са живяли две вълшебници (според признанието на певицата). Людмила Прокопова е първата й учителка по пеене. Мими Балканска пък помага на Лили да овладее тънкостите на сценичното превъплъщение при дебюта й като Анина в „Една нощ във Венеция” от Йохан Щраус.
Да не забравяме, че Лиляна Барева бе първата ярко открояваща се камерна певица у нас. Дуото с пианиста Петър Щабеков критиците наричаха уникално за концертния ни живот. Над 25 години заедно разкриваха прелестите на многобагрената звукова галактика – от Монтеверди до Прокофиев и Пипков. Дължим им първите си срещи с „Мария Стюарт” на Шуман, с миниатюри от Хайдн, Лист, Хиндемит, с „Летни нощи” на Берлиоз…
„С Петър Щабеков започнахме съвместна работа през 1953 година“, спомня си Лиляна Барева. „А първият ни концерт бе през 1957. Четири години работихме върху песните на Шуман преди да ги представим на публиката! Постепенно се заговори за нашия ансамбъл. На всеки концерт бях убедена, че ще видя познати лица. Вярвах, че от залата ме гледат добри очи. А овациите бяха спонтанни и възторжени“. Дуото Барева – Щабеков гостува с огромен успех из цяла Европа. По време на турне в Норвегия на страниците на „Моргеннавизен” се появява следното съобщение: „Всяка песен от програмата на българския ансамбъл бе изваяна като малките радирунги на Рембранд…“
(край на цитата)петък, 15 юни 2012 г., от 23.00 часа
Програма Христо Ботев Музика Класика – Лиляна Барева
(край на цитата)
Днес на 16 юни 2017 г. Българското Национално Радио посвещава предаване във връзка с 95 години от рождението на певицата, което ще цитирам:
БНР
Ролите на Лиляна Барева
На опера в събота, 17 юни, от 20.00 часа
публикувано на 16.06.2017
Автор: Ивета Грънчарова
Мими, Манон, Елвира, Микаела, Джилда… – ярки, запомнящи се роли на Лиляна Барева, които уви остават сякаш в сянката на Виолета Дебютът в „Травиата“ в Софийската опера преди повече от 60 години е съпътстван от успех колкото неочакван, толкова и паметен с нестихващите овации. Тогава Лили Барева още е студентка в Музикалната академия при Людмила Прокопова, а прочутият тенор Петър Райчев галантно извежда младата си колежка пред завесата с думите: „Ти успя!“. Над 200 пъти облича костюма на изкусителната куртизанка. Публиката пък с нескрито обожание я нарича „българската Виолета“. Колкото до Бътерфлай, за Лиляна Барева тя остава роля – блян като Дездемона, Маргарита от „Фауст“, Леонора в „Трубадур“…За повече от три десетилетия в Софийската опера прочутото сопрано не успя да ги представи на сцена. По ред причини. Една от тях: да се добере до роля или спектакъл на всяка цена! „Подкупващата приветливост на Лиляна Барева ще й спечели още в ранните години безброй почитатели от сцената“, припомня Розалия Бикс през 1982 година. „Докрай верни в своето обожание към изкуството й. Но ще стовари на нейните плещи кръста на непробивност в кариерата , незавиден за кой да е талант. Пастелното многоцветие на сложната душевност на Барева, неусетно вписа настроенията си в традицията да се съчетават в едно боите на лиричката и субретката. Надмощие в това съчетание при нея ще вземе нежността, мекотата…Изтънчено женствено излъчване, в което като по чудо за типично женския характер ще липса коварството, ще е непозната пресметливостта…“
На 15 юни се навършиха 95 години от рождението на Лиляна Барева. В съботната вечер ще излъчим запис от спектакъл на Софийската опера паметен и заради участието на именитото сопрано. Изминали са повече от 50 години от култовата за това време постановка на „Дон Жуан“, когато от диригентския пулт своите чудеса сътворяваше Добрин Петков.
Лиляна Барева има договор в ония години с Берлинската Щаатсопер и е сред малцината у нас, които познават тънкостите на Моцартовия стил. Критиците са единодушни: справя се блестящо в ролята на Донна Елвира! А „Дон Жуан“ през погледа на Добрин Петков се превръща в топсъбитие, за което дълго се говори и то все със суперлативи! Записът от премиерата през март 1963 – част от Златния фонд на БНР вече може да се чуе и на компактдиск. Великолепна идея, осъществена с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Партньори на Лиляна Барева са Павел Герджиков, Ана Алексиева, Никола Гюзелев, Георги Божиков, Светослав Рамаданов, Юлия Кираджиева, Георги Генов. С участието на хора и оркестъра на Софийската опера, обединени от диригентската палка на Добрин Петков.
Ще си припомним и другого „аз“ на Лиляна Барева – първата ярко открояваща се камерна певица у нас! Дуото със забележителния майстор на клавишите Петър Щабеков бе уникално за концертното ни битие. Повече от 25 години свещенодействаха на сцената, разкривайки прелестите на многоцветна звукова палитра от Монтеверди до Прокофиев и Любомир Пипков.Дължим им първата си среща с вокалния цикъл „Мария Стюарт“ на Шуман, с миниатюри от Хайдн, Лист,Хиндемит, с „Летните нощи“ на Берлиоз…
(край на цитата)
Цитирам линк към горното предаване на БНР:
https://bnr.bg/hristobotev/post/100842580?forceFullVersion=1
Това са основните информации за Лиляна Барева. Има редица други, които повтарят казаното до тук.
Понеже в биографията й стана въпрос, че е била съпруга на големия театрален артист Андрей Чапразов, ще поместя и една информация за него, дадена в електронен портал. Този актьор остави незаличими спомени не само като прекрасен артист в Народния театър „Иван Вазов“ и в редица игрални филми, но и като чудесен рецитатор и участник в редица спектакли на телевизионния театър всеки понеделник по Българската телевизия. Андрей Чапразов беше и един от пионерите на Българския радиотеатър – той остави в архивите на радиото над 5000 записа на радиопиеси с негово участие. Хората от моята генерация помнят още неговите незабравими превъплъщения в стотици роли, мощния му добре отмерен и винаги отлично тембриран глас, който звучеше в пространството с особената си красота и привличаше вниманието и на тези, които не се интересуваха от изкуствата. Завършил и Музикалната академия в София, всичко в този артист беше неповторимо и автентично. Мир на праха му !
Андрей Чапразов
Роден през 1920 г. в Оряхово, той дълго търси истинското си поприще – от Духовната академия през 30-те, през музикалната академия до онази паметна среща с Георги Стаматов. Завършва театралната школа и за пръв път стъпва на сцената през 1944 г. През 1966-1967 г. е директор на Театъра на поезията и естрадата. Преминавайки на работа в Народния театър “Иван Вазов” става един от стожерите му до пенсионирането си. Андрей Чапразов умира на 23 август 1999 г. в София.
Повече от 60 години от живота си Андрей Чапразов посвещава на театъра и киното, а ролите му в “Дон Карлос”, “Ромео и Жулиета”, “Крал Лир”, “Сирано дьо Бержерак”, във филмите “Специалист по всичко” “Черните ангели” , “Обич”, “Зарево над Драва” помним и до днес. Освен като гениален актьор, Чапраза, както го наричаха почитателите му, се славеше и като един от най-големите шармьори в театралното съсловие.
От времето, прекарано в Консерваторията, остава и голямата любов към музиката. За това може би и трите му съпруги имат отношение към нея – първата е пианистка, втората – именитата оперна певица Лиляна Барева, третата – хористка. От първата, която е пловдивчанка, има дъщеря. Самият той признава приживе, че е бил непоправим бохем и любовник. “Бях неспокойно сърце. Доста жени, които бяха водещи в българския театър бяха мои приятелки. Но не съм имал злобни жени около себе си”.
19 години негова спътница е певицата Лиляна Барева, но от брака си нямат деца, ролите са нашите деца – обичала да повтаря тя. Но голямата му любов до края си остава Славка Славова. Готов е да се разведе с първата си жена, за да се ожени за нея. Славка обаче го приземява твърдо на земята с един шамар в Борисовата градина, категорично заявявайки, че няма да допусне да напусне жена си и детето, които го чакат в къщи. Така тя остава голямата му неизживяна любов. След години самият той ще признае, че тя е постъпила тогава правилно. Остават много близки приятели. За нея той казва “тя е най-добрата ми приятелка от колежките”.
Тодор Живков и тогавашните управници бяха респектирани от таланта му. “Имам чувството, че всички тези хора, ръководители на държавата – от министър-председатели до президенти, имат респект към мен, към моята скромна особа” – твърди той. Но на никакви топли чувства не се и надява, не ги и търси. Не е искал и нищо от тях – “аз получавах почти всичко в тази държава. Трудно го получавах, вярно, защото бях Сирано дьо Бержерак не само на сцената, но и в живота”.
“Аз бях малко и от гилдията на прокълнатите актьори. Конфликтувах с всичко живо в българския театър години наред, казва актьорът в едно от последните си интервюта – аз бях нещо като “таралеж в гащите” на всеки режисьор. Казвах им истината. Щото една част от тях бяха самозванци”. Чепат, открит, прям и много честен – такъв го помнят в гилдията, дори и тези, които е “настъпвал”.
Вероятно именно тези черти от характера на големия актьор и човек му помагат с достойнство да приеме уволнението си от театъра през 1988 г., без да се чувства обиден. За него сцената беше религия, молитва, някакво велико тайнство и такава си остана до края.
Ангелина ЧЕРНЕВА
(край на статията)
Аз много добре си спомням Андрей Чапразов. И тук в Германия след 1974 г. четях за неговите постижения в театъра и в киното – главно от вестник „Народна култура“, който редовно идваше в кпуба на нашето Немско-българско дружество в Дармщадт през годините 1975 до 1989. Знаех и за уволнението му през 1988 г. от Народния театър „Иван Вазов“, което и така не можах да проумея – такъв гигант на театралното изкуство да бъде уволнен. До известна степен сигурно това е било резултат на силния му и независим характер, както се казва в горната статия. Но че е бил и твърде „особен характер“, научих през 2015 година, когато открих случайно в Интернет един линк, свързан с него и с Лиляна Барева. Този линк се отнася до лицето Никола Антикаджиев-Антиката (твърде позната личност в София). Реших да цитирам някои откъси от линка, за които съм сигурен, че ще предизвикат интерес между много от читателите ми, тъй като в тях става въпрос за редица известни личности в България от тази епоха. Ето тези откъси:
„Няма по-известен ресторантьор в София от Никола Антикаджиев-Антиката (роден през 1929 г.). През 60-те години тълпи от хора обсаждат Кулинарния магазин в центъра на София. Ресторантът на хотел „Славия“, Клубът на актьора на бул. „Руски“, клубовете на Сатиричния и Народния театър, на „Булгартабак“, ресторант „Антик“ – всички под негово управление, са все култови заведения, които стават място за среща на столичната артистична бохема, на политическия, културния и спортния елит на България. Антикаджиев има и феноменална памет. Той помни буквално всичко – за всяка пиеса, за актьорите в нея. Да не говорим за резултатите от футболни мачове или пък за политически събития, за министрите от всички правителства. Енциклопедичните му познания са го превърнали в „бюро справки“ за приятелите му. Невена Коканова, Ламбо, Кольо Анастасов, Кеворк, Владимир Велчев, Гунди, Саркис, Гришата Вачков, Нейчо Попов, Радана, Гец, Черкелов, Аня… Това са само малка част от имената на най-близките му приятели, някои от които преселили се вече в по-добрия свят. За Антиката казват, че е биографът на актьорите, Странджата на Народния театър, душеприказчикът – както и да го нарекат, все ще са прави. Историите му нямат край. Ето част от тях…“
– Г-н Антикаджиев, познавали сте повечето от известните и популярни хора в България – политици, артисти, спортисти, с мнозина от тях сте личен приятел. Какви бяха те, ако трябва да направите разлика със сегашните?
– Живял съм и при цар Борис, после при Георги Димитров, при Вълко Червенков и при Тодор Живков. Сега живея през времето на т. нар. демокрация. Мога да ви кажа какво, кога е било добре и кога не е. Но най-важното, което общуването с тези големи личности ми е дало, е усетът да преценявам хората. Много рядко съм се лъгал в преценката си за тях, знам кой колко струва. Защото на този свят освен семейството съществуват само две неща – здраве и приятели, всичко друго е ала-бала. Най-важното е, че не бива да бъдеш предател – като обещаваш нещо, да знаеш, че трябва да го изпълниш. Познавам наистина много хора, били във върховете и тогавашния елит – политически, културен, спортен. Добър приятел съм и с децата на много от тях. Но разликата със сегашните е от земята до небето.
– Какво имате предвид? Направете конкретно сравнение.
– Повече от 40 години съм много добър приятел с бащата на бившия главен прокурор Борис Велчев. Баща му Владимир Велчев е син на прочутия член на Политбюро тогава Борис Велчев. Владимир беше дипломат от кариерата – посланик в Англия, Канада, Русия, но изключително скромен, възпитан и интелигентен. Той не отиде да учи в Москва, както правят сега повечето деца на известните – учат на Запад, а завърши Юридическия факултет в София. Така направи и наследникът му Борис Велчев. С Владо често ходехме на мач и винаги сядахме на трибуните сред хората, той не искаше да ползва ложите. Такъв си е и днес. С него си имаме традиция – всеки четвъртък двамата си пием кафето заедно.
– Един от сценаристите на „На всеки километър“ е писателят Георги Марков. Какво си спомняте за него?
– Сценаристите бяха пет души Павел Вежинов, Свобода Бъчварова, Евгени Константинов, Константин Кирилов и Георги Марков. На първите серии сценарист беше Джери, както викахме на Марков. През 1969-а се случи нещо неприятно с него – след премиерата свалиха пиесата му „Аз бях той“ в Сатиричния театър, защото имало критика срещу един партиен секретар. Тогава в театъра дойдоха Венелин Коцев и други величия и Джери много се изплаши. Той имаше италианска виза и се готвеше да посети брат си, който живееше там. Несполуките около пиесата само ускориха заминаването му. Двамата с Нейчо Попов (вечна му памет, друг мой голям приятел и бивш съпруг на Стоянка Мутафова) отидохме да ходатайстваме пред един от шефовете на паспортната служба. Много бързо в събота му изкарахме изходна виза, без която той не можеше да отпътува…
– Вие сте уредили визата на Георги Марков?! А имахте ли представа, че той няма да се върне?
– Ние нищо не знаехме. Уредих нещата не само с изходната виза, но и със застраховката на автомобила му. С Нейчо го изпратихме с колата чак до Калотина още на другия ден – беше неделя. В това време вече започна и работата по следващите серии на „На всеки километър“ – филмът имаше грандиозен успех. Властта обаче не можа да понесе, че името на един невъзвращенец стои сред авторите на сериала, и го свали след първите четири епизода. Името на Георги Марков беше изчегъртано с бръснарско ножче от лентите.
– Имахте ли неприятности след заминаването на Марков?
– След 6 месеца започнаха с Нейчо да ни викат и да ни разпитват, но ни се размина. После Марков отиде в Лондон, започна да говори по Би Би Си. През 1971 г. Любомир Кабакчиев, който вече бе станал председател на Съюза на артистите в България, бе там с делегация. Петър Увалиев тогава дошъл в лондонския хотел и завел Любчо при Марков – двамата доста си говорили. Кабакчиев дори го помолил да не плюе много България. Любчо ми разказа това още на летището, като го посрещнах. Посъветвах приятеля си, като се прибере, веднага да викне Григор Шопов у тях и да пият по една ракия. Шопов живееше срещу Кабакчиев, беше първи заместник-министър на вътрешните работи и шеф на Държавна сигурност цели 35 години! „Да му кажеш, че си видял Георги Марков“, му натъртих няколко пъти.
– Как реагирал тогава вездесъщият Григор Шопов?
– Захилил се и му казал: „Абе, аз знам всичко.“ Излезе, че от ДС са следили Любчо в Лондон. Кабакчиев беше страхотна фигура – благ човек и много свестен. През 1992 г. му бяха махнали портрета от Народния театър – бил партиен секретар. Секретар, ама спаси народния артист АНДРЕЙ ЧАПРАЗОВ от изселване.
– Защо, какво е направил Чапразов? Та той не е ли бил един от любимците на властта?
– По време на унгарските събития през 1956 г. Чапраза потриваше ръце и викаше: „Сега ще изколиме комунистите“… ей такива разни глупости. И като чули за това, веднага дошли да го търсят. Любчо му наредил да си ходи и да се скрие някъде. Едвам оправил работата с Григор Шопов. Още ми е пред очите един трамваен билет, който Чапраза беше залепил на гърба на входната си врата. Като го попитах какво е това, той ми вика: „Казал съм на Лиляна – като ме ядосаш, вземаш трамвайния билет и си заминаваш“. Тогава той беше женен за голямата оперна певица ЛИЛЯНА БАРЕВА. Луд човек!
– Били сте близки приятели с най-обичания български футболист. Като какъв запомнихте Гунди?
– Гунди беше прекрасен човек и приятел. През 1971 г. работих малко в едно кафене на Търговския дом. Гунди идваше често, Котков също. Часове преди да загинат, двамата пак бяха при мен. Оттам тръгнаха с „Алфа Ромео“-то за Враца. Тъкмо заминаха и отидох да си взема паспорта за Берлин, защото пак ми предстоеше да пътувам за снимките на „На всеки километър“. Не минаха два часа и ми съобщиха, че са загинали. Не можех да повярвам – та само преди малко бяха при мен, говорихме…
– Има ли някоя случка, която се е запечатала силно в съзнанието ви от онези години?
– Четиридесетият ми рожден ден на 18 ноемви 1969 г. беше направо исторически. Нищо че казват, че не се празнува – направих голям купон. В апартамента от 56 квадрата, в който тогава живеех, поканих все приятели – Калоянчев, Парцалев, Нейчо Попов, Стефан, Гришата, Кольо Анастасов, Гунди, Жечев, Пенев, Гаганелов, Шаламанов, националния вратар Симеонов и още… всички един върху друг. От Евксиноград бях уредил една каса с 20 бутилки ракия, от гастронома в ЦУМ каса уиски „Грексън“ – по 4 лв. бутилката, и две каси сингапурска бира „Тайгър“ в кутии. И всичко беше изпито до 5 ч. сутринта. Невена Коканова държа реч, после Нейчо говори, а Стоянка Мутафова през смях викаше на футболистите: „А тия там, неграмотните, няма ли да кажат нещо“ (смее се – б.а.).
– Разказали сте толкова истории с известни личности, но не се знае каква е вашата семейна история…
– Семейството ми е от Петрич, беше патриархално, но заможно. Живеехме в огромна къща 21 души – четири апартамента, четири летни кухни, а отдолу четири магазина. Дядо ми е основал първия магазин за кинкалерия и галантерия, а баща ми е направил единствения за времето си магазин за брашно и зърнени храни в Петрич. Домът ни беше толкова забележителен, че на 6 април 1941 г. германците евакуираха цялата фамилия и в него се настани щабът на германската армия на Балканите начело с фелдмаршал Лист. През септември 1944 г. обаче пак опразниха къщата ни – този път за щаба на Седма рилска дивизия. Преживяхме това и за трети път – на 1 август 1950 г. Тогава през нощта още докато спяхме, милиционери от Видин с насочени пистолети ни разбудиха с викове: „Ставайте веднага! И си вземете за 2-3 дни дрехи и нещо за ядене.“ Изселиха ни в Твърдица…
– Разбрахте ли какво стана с голямата ви къща, в която сте живели в Петрич?
– Ооо, комунистите веднага я бяха взели за свои цели – настанили там околийския комитет на БКП. Така домът на Антикаджиеви набързо станал партиен дом. Къщата за трети път беше сменила обитателите си, и то задълго – до 1991 г. в нея години наред беше районният комитет на БКП.
(край на извадките)
Интересни случки, а Андрей Чапразов действително не е бил лек характер, след като е оставил този трамваен билет на вратата. Как да е, той вече е покойник, лека му пръст!
Беше ми интересно да знам, какво е станало с г-н Антикаджиев през последните години – направих спавки в Интернет тия дни – нищо ново през последните години. Дано е жив и здрав, тази година ще навърши (или вече ги е навършил) 88 тодини – една достойна възраст. Последния линк за него беше от 2016 г. Цитирам го:
Никола Антикаджиев успешно опериран в болница „Софиямед“
28.11.2016 24 часа онлайн
Най-известният управител на „Клуба на актьора“ в Народния театър „Иван Вазов“ Никола Антикаджиев беше успешно опериран в Университетска болница „Софиямед“.
Той е приет за планирана операция по смяна на колянна става, която е извършил Началникът на клиниката по ортопедия и травматология в лечебното заведение проф. д-р Андрей Йотов.
„Операцията на г-н Антикаджиев премина без усложнения и той се чувства добре. Предстои му да премине през индивидуална рехабилитационна програма за максимално бързо и качествено възстановяване след оперативната интервенция“, уточнява проф.Йотов.
(край на цитата)
Нека днес на 16 юни 2017 г. почетем 95 години от рождението на голямата певица Лиляна Барева, направила изключително много за развитието на българското вокално изкуство. А само 5 дни след това – на 21 юни да си спомним наново за тази певица по случай 10 години от смъртта й през 2007 година.
Мир на праха й!
……………………..
Записи:
Травиата: Ария на Виолета
……..
Gedichte der Königin Maria Stuart, Op. 135: II. Nach der Geburt ihres Sohnes · Лиляна Барева · Petar Shtabekov Robert Schumann: Gedichte der Königin Maria Stuart, Op. 135
…..
Gia il sole dal gange · Лиляна Барева · Petar Shtabekov Lilyana Bareva: Opera Recital
…..
Abendempfindung, K. 523 · Лиляна Барева · Petar Shtabekov Lilyana Bareva: Opera Recital
……
Филм с Лиляна Барева – част I Лиляна Барева представя тенора Арсений Арсов
…..