Louis Grueneberg – operastars

Руско-американският композитор Луис Грюнберг е роден преди 140 години

Драги приятели на оперната музика, на 3 август 2024 г. се навършиха кръглите 140 години от рождението на руско-американския композитор Луис Грюнберг (1884-1964), името на когото днес не е така известно, както е било през средата на миналия век. Понеже на 3 август писах друга моя статия, отложих статията си за Грюнберг за днешния 6 август.

Нека още сега подчертая, че той е плодовит оперен композитор – през цялата си дейност написва 12 опери, някои от които имат особен успех за времето си, особено операта от 1933 г. „Император Джоунс“. През сезона 1933 г. Метрополитън опера в Ню Йорк представя тази експресионистична опера, базирана на голямата експериментална пиеса на Юджийн О’Нийл, която вече е триумфирала на Бродуей с Пол Робсън в главната роля на афроамериканец, който се самообявява за император на карибски остров. В операта главната роля се играе от известния баритон Лорънс Тибет, изпълняващ ролята с тъмно, почти черно лице. Операта е изнасяна в Метрополитън и през сезона 1934 г. и снимка от нея е включена към корицата на списание „Time“, получавайки много одобрение от критиката.

Интересна е съдбата на този космополит Луис Грюнберг (на англ. Louis Gruenberg), който има еврейски корени. Роден на 3 август 1884 г. близо до Брест-Литовск (сега в Беларус, но тогава в Русия), семейството му емигрира в Съединените щати, когато Луис е на няколко месеца. Младият Луис има талант за пианист и от осемгодишна възраст взема уроци по пиано в Националната консерватория в Ню Йорк, тогава ръководена от Антонин Дворжак.

Грюнберг свири както на солови концерти, така и в ансамбли от самото начало, а в началото на двадесетте си години заминава да учи в Европа при Феручо Бузони във Виенската консерватория. Преди Първата световна война Грюнберг преподава на студенти и обикаля редица държави в Европа, както като корепетитор, така и като солист.

През 1919 г. Грюнберг написва „The Hill of Dreams“ за оркестър, което му носи високо оценената награда „Flagler“ и му позволява да се посвети по-пълно на композиционна дейност. Когато Грюнберг започва да оставя своя отпечатък като композитор, той показва очарованието си от джаза, композирайки произведения със силни джаз и рагтайм влияния.

Между 1933 и 1936 г. Грюнберг оглавява катедрата по композиция на Чикагския музикален колеж (сега част от Рузвелтския университет). През 1937 г. той се премества със семейството си в Бевърли Хилс, Калифорния, където композиторите Арнолд Шьонберг и Игор Стравински също живеят там. Той работи в Холивуд върху сливането на музика с визуални медии и филми, а също така композира за холивудски филми.

Луис Грюнберг композира непрекъснато до смъртта си на 10 юни 1964 г. в Бевърли Хилс. Освен други произведения, той написва пет симфонии, един концерт за цигулка и симфоничен оркестър, четири пълнометражни опери („Волпоне“, „Джак и бобеното стъбло“, „Антоний и Клеопатра“ и „Тъпата жена“) и дългата оратория „Песен на вярата“.

Ето и кратката „визитна картичка“ на Луис Грюнберг:

„Той е роден на 3 август 1884 г. близо до Брест-Литовск, семейството му емигрира в Съединените щати, когато Луис е на няколко месеца. Младият Луис има талант за пианист и от осемгодишна възраст взема уроци по пиано в Националната консерватория в Ню Йорк, тогава ръководена от Антонин Дворжак.

Грюнберг заминава да учи в Европа когато е едва 20-годишен при Феручо Бузони във Виенската консерватория. Може би връхната точка в публичната му кариера идва през 1933-34 г., когато Метрополитън опера представя неговата експресионистична опера „The Emperor Jones“ (Император Джоунс) по пиесата на Юджийн О’Нийл, с участието на Лорънс Тибет. МЕТ я изпълняват единадесет пъти в два сезона, операта попада на корицата на списание „Time“ и получава одобрението на критиците.

През 1944 г. Яша Хейфец поръчва Концерт за цигулка оп. 47 и го изпълнява премиерно с Юджийн Орманди и оркестъра на Филаделфия. Произведението също е записано с Пиер Монтьо и Симфоничния оркестър на Сан Франциско. През последните две десетилетия от живота си Грюнберг поддържа близко приятелство с Арнолд Шьонберг, докато последният не умира през 1951 г. и е избран за член на Националния институт за изкуства и литература.

Грюнберг продължава да композира до смъртта си през 1964 г. и продукцията му през следващите години е впечатляваща. Наред с много други произведения, той композира пет симфонии, четири пълнометражни опери („Волпоне“, „Император Джоунс“, „Джак и бобеното стъбло“ и „Антоний и Клеопатра“) и голяма оратория, озаглавена „Песен на вярата“.

(край на цитата)

След тези уводни бележки ще се спра на биографията и творчеството на Луис Грюнберг, като обърна особено внимание на операта му „Император Джоунс“, която му донася голяма известност.

Луис Грюнберг, роден на 3 август 1884 г., починал на10 юни 1964 г., е американски пианист и плодовит композитор, особено на опери, роден в Русия. Ранен защитник на Арнолд Шьонберг и други съвременни композитори, той също е много уважаван филмов композитор, номиниран за „Оскар“ в Холивуд през 40-те години на миналия век.

Живот и кариера

Луис Теодор Грюнберг е роден близо до Брест-Литовск (сега в Беларус, но тогава в Русия), и е син на Ейб Грюнберг и Клара Кантарович, семейство с еврейски корени. Фамилията емигрира в Съединените щати, когато Луис е на няколко месеца. Баща му работи като цигулар в Ню Йорк. Младият Луис има талант за пианист и от осемгодишна възраст взема уроци по пиано с Adele Margulies в Националната консерватория в Ню Йорк (тогава ръководена от Антонин Дворжак).

Той се присъединява към Международната гилдия на композиторите „ICG“, която е основана от Edgard Varèse и Carlos Salzedo през 1921 г. На 19 февруари 1922 г. „ICG“ насрочва началния концерт от първата си поредица концерти в „Greenwich Village Theatre“. Творбата „Polychromatics“ на Грюнберг има световната си премиера същата вечер. След това, на 4 февруари 1923 г. Грюнберг дирижира американската премиера на „Pierrot Lunaire“ от Арнолд Шьонберг в „Klaw Theatre“ в друг концерт, организиран от „ICG Varèse“ и формира Лигата на композиторите.

През сезона 1933 г. Метрополитън опера в Ню Йорк представя неговата експресионистична опера „Император Джоунс“, базирана на голямата експериментална пиеса на Юджийн О’Нийл, която вече е триумфирала на Бродуей с Пол Робсън в главната роля на афроамериканец, който се самообявява за император на карибски остров. В операта главната роля се играе от известния баритон Лорънс Тибет, изпълняващ ролята с тъмно, почти черно лице. Операта е изнасяна в Метрополитън и през сезона 1934 г. и снимка от нея е включена към корицата на списание „Time“, получавайки много одобрение от критиката.

Филмът на Пол Робсън от 1936 г. „Песен на свободата“ също включва сцена от операта с участие на Робсън, който пее ролята на Джоунс. Това понякога води до объркване, защото филмът от 1933 г. по пиесата на О’Нийл е филмиране на самата опера.

Между 1933 и 1936 г. Грюнберг оглавява катедрата по композиция на Чикагския музикален колеж (сега част от Рузвелтския университет). Той си сътрудничи с Паре Лоренц – човек, наречен „режисьорът на Рузвелт“, когато се създава „Борбата за живот“ – полудокументален филм за възникването на бедните квартали в Чикаго, при което писателят Джон Стайнбек също сътрудничи.

През 1937 г. Луис Грюнберг се премества със семейството си в Бевърли Хилс, Калифорния, където членовете на Лигата Арнолд Шьонберг и Игор Стравински също живеят там (макар че никога не са разговаряли с Грюнберг). Там той работи върху сливането на музика с визуални медии и филми, а също така композира за холивудски филми.

Композитор на филми

Грюнберг работи върху музиката за шедьовъра на Джон Форд – фирма „Дилижанс“ от 1939 г., която музика включва народни песни. Четиримата други композитори, които са работили с Грюнберг, са посочени за наградата “Оскар”, която „Дилижанс“ печели за най-добра филмова музика през онази легендарна година – и са изправени пред такава силна конкуренция като Димитри Тьомкин, Ерих Корнголд и Арън Копланд – но необяснимо защо Грюнберг не е в списъка на номинираните. Тъй като в официалните надписи към филма Грюнберг оглавява списъка на екипа от петима души, който е допринесъл за музиката и скоро е известен във филмовата индустрия като сътрудник на спечелилия Оскар филм „Дилижанс“ за музика, човек се чуди дали Грюнберг е снел сам името си от списъка в номинацията, може би защото не е искал да бъде сведен до екип от петима души, който пише музика за уестърн, след като снимка от операта му „Император Джоунс“ се появява на корицата на списание „Time“. В крайна сметка никой не знае тогава, че „Дилижанс“ ще се превърне в шедьовър, камо ли да спечели два „Оскар“-а. Дотогава нито един уестърн не е бил шедьовър. Това е и първият уестърн на Джон Форд със звук. А Шьонберг и Стравински, да не говорим за Рахманинов, са в радиус от пет километра до дома на Грюнберг. Но това е само приблизителна оценка.

Грюнберг скоро композира филмовата музика за „Така свършва нашата нощ“ (1941) и е единственият автор на музиката към филма, базиран на четвъртия роман на известния немски писател-изгнаник Ерих Мария Ремарк. Във филма участват носителят на „Оскар“ Фредрик Марч, Маргарет Сълаван и много младият Глен Форд като отчаяни изгнаници, останали без гражданство при възхода на нацистка Германия. Познавайки добре Виена, в която до голяма степен се развива действието на филма, Грюнберг композира огромна гама от оригинална музика – искряща почит към света на австрийската и немската музика, в която е израснал и която сега е станала жертва на нацистката лудост. Постоянното присъствие на музика се превръща в своеобразна тонална поема на дълбоката носталгия, която отчаяните изгнаници изпитват по предишния си живот, носталгия на герои, които си подсвиркват няколко такта от Бетовен, което предизвиква при Грюнберг спомена на друг герой – за майка му на пианото, до сурови джазови оркестрации, както и безмелодични мотиви като тия на малкия орган на площад „Руммелплац“ във Виена, който орган се задвижва от водна пáра.

Грюнберг е номиниран за „Оскар“ за най-добра филмова музика. Неговите музикални колеги от Академията несъмнено се радват особено на остроумния му музикален цитат на известната низходяща шест тона „Въздишка“ на Рихард Щраус от операта „Кавалерът на розата“, докато девственият 19-годишен герой Глен Форд гледа с копнеж новата си любов – 32-годишната Маргарет Сълаван (която, както всички знаят, е омъжена за трети път в реалния живот).

През 1942 г. Грюнберг, заедно с музикалния директор на „Columbia“ Морис Столоф, е номиниран отново в категорията за най-добра оригинална музика за следващия си филм „Commandos Strike at Dawn“ (1942) на Джон Фароу и с Пол Муни в главната роля. Този филм разказва историята на тайно нападение от съюзниците на норвежкото крайбрежие, окупирано от нацистите. Първоначално Столоф е убедил шефа си Хари Кон да наеме Игор Стравински за написване на музиката, защото руският гений случайно прекарва Втората световна война в Лос Анджелис. Съпругата на Стравински – Вера открива някои норвежки народни песни в антикварна книжарница в Лос Анджелис и Стравински се заема да ги адаптира с обичайното си темпо. Когато плодовитият композитор завършва партитурата си, преди още да бъде заснет и един кадър от филма, Столоф тъжно заплаща хонорара на Стравински и му връща произведението. Месеци по-късно, както е обичайно, Столоф предлага на Грюнберг да композира музиката към вече готовия филм. Стравински, който никога не е оставял работата си „да отиде на вятъра“, преработва неизползваната си партитура в „Четири норвежки настроения“, а Грюнберг е номиниран за още един „Оскар“.

Следващият планиран за музика от Грюнберг филм „An American Romance“, е сърцераздирателен провал за режисьора Кинг Видор. Филмът за 3 милиона долара на фирма „Technicolor“ е за един стоманодобивен индустриалец, който филм никой не иска да гледа. Вместо Грюнберг един некредитиран композитор е нает да „закърпи половин час музика“ към съкратената версия след първата прожекция, преди филмът да загуби милион долара. Това бележи края на дългата кариера на режисьора Кинг Видор в „Метро Голдуин Майер“.

Концерт за цигулка от Грюнберг

Но Луис Грюнберг има и по-щастливи неща, за които да се тревожи, защото през 1944 г. най-великият цигулар в света – Яша Хейфец, му поръчва и изпълнява премиерно Концерта за цигулка на Грюнберг, опус 47 с диригент Юджийн Орманди и оркестъра на Филаделфия, като после го записват с диригента Пиер Монтьо и Симфоничния оркестър на Сан Франциско през 1945 г.

Яша Хейфец е роден на 2 февруари 1901 г. във Вилно в еврейско семейство на музикант. Започва да свири на цигулка в много ранна възраст, като на 7 години изнася първите си концерти, а от 1910 г. учи в Санктпетербургската консерватория. През 1917 г. семейството му емигрира в Съединените щати, където Хайфец веднага придобива широка известност и през следващите десетилетия е сред водещите цигулари в световен мащаб. От 60-те години на XX век се концентрира върху преподаването, а след операция на рамото през 1972 година прекратява концертната си дейност. Яша Хайфец умира след тежко падане в дома си в Лос Анджелис на 10 декември 1987 г.

Това е оживено произведение в три части („Рапсодия“ – „С простота и топлина“ – „Живо и с добър хумор“) и продължава 38 минути (в изпълнение на Хейфец). Първоначално този концерт е записан за „RCA Victor“ на грамофонни плочи със шеллак 78 RPM, той се смята за легендарно изпълнение на майстора Хейфец в разцвета на силите му и често се преиздава на дългосвиреща плоча в комбинация със записа на Хейфец от 1937 г. на Концерта за цигулка от Прокофиев. Като един от най-ранните записи на този знаменит диригент Пиер Монтьо, той може да бъде открит и в неговите събрани произведения, преиздадени от „Sony Classics“.

Композиране на следвоенни филми

След края на Втората световна война Грюнберг е привлечен обратно в Лос Анджелис да напише музика за напрегнатата, добре приета драма „Контраатака“ (1945) за руски войник, държащ група немски войници, написана от скоро попадналия в „черния списък“ Джон Хауърд Лоусън. Следващата му поръчка е за музика към филма „Гангстерът“ (1947) – нискобюджетен филм по сюжет на писателя в „черния списък“ Далтън Тръмбо, който вече работи без кредит.

Следва „Триумфалната арка“ (1948 г.) – филм, базиран на петия роман на Ерих Мария Ремарк, преразглеждащ историята на страдащи бежанци, със Шарл Боайе, Ингрид Бергман и Чарлз Лоутън като укриващ се нацист. Това е друг „престижен провал“, струващ 5 милиона долара, но спечелил по-малко от милион в боксофиса. Никой, изглежда, не иска да преразгледа Париж, където нацистите все още не са победени. Но извисяващата се откриваща музика на Грюнберг е доста прекрасна.

„Всички мъже на краля“ (1949) – носител на награда „Пулицър“ е измислена история на Хюи Лонг, и има огромен успех, спечелвайки три най-добри „Оскар“-а сред много други награди. Луис Грюнберг е номиниран с най-добър резултат за нововъведените награди „Златен глобус“.

Последната холивудска музика на Грюнберг е за Мики Руни и Питър Лоре във филма „Noir Quicksand (1950), режисиран от ветерана Ървинг Пишел и считан от мнозина за най-добрата работа на възрастния Мики Руни. Отново оркестровият старт под надписите има мощно използване на духови инструменти и докато Руни навлиза в живота си с дребни престъпления, се появява подвижна джаз партитура.

По-късни години

Композиторската кариера на Луис Грюнберг като автор на филмова музика приключва през 1950 г. и изглежда е справедлива предпоставка, че след като е работил със сценаристи в „черния списък“ (Тръмбо и Лоусен), режисьори в „черния списък“ (Ървинг Пишел и Джон Кромуел) и „ляво опетнени“ актьори (Ингрид Бергман, Фредрик Марч), Грюнберг или изоставя Холивуд в този момент от историята на американското кино, или е изоставен от Холивуд. Има много малко информация за въздействието на „черния списък“ върху филмовите композитори, които са склонни да бъдат пренебрегвани в най-добрите времена, а 1950 г. не е било най-доброто време.

През последните 20 години от живота си Грюнберг става все по-изолиран от света на концертната музика. Той поддържа близко приятелство с Арнолд Шьонберг, постоянно пребиваващ в Лос Анджелис, където е също и професор по музика в „UCLA“, до кончината си през 1951 г.

Луис Грюнберг композира непрекъснато до смъртта си през 1964 г. в Бевърли Хилс. Освен други произведения, той написва пет симфонии, четири пълнометражни опери („Волпоне“, „Джак и бобеното стъбло“, „Антоний и Клеопатра“ и „Тъпата жена“) и дългата оратория „Песен на вярата“.

Преоткриване

Цигуларят Кох Габриел Камеда представя отново почти забравения Концерт за цигулка от Луис Грюнберг на публиката с премиера на творбата в Япония през 2002 г. с „Новата японска филхармония“ под диригентството на Джерард Шварц. Той е първият цигулар, който някога е свирил този концерт след Хейфец. През 2009 г. Камеда прави още една премиера на концерта в Мексико с Филхармоничния оркестър на Мексико Сити под ръководството на Едуин Аутуотър.

Разнообразната гама от филмова музика на Грюнберг също заслужава допълнително признание; за щастие, по-осъществима цел сега, когато неговите филми от 1940 г. стават достъпни на домашно видео и онлайн. Чудесната му работа върху онези безстрашни филми, допринесли за битката на режисьорите срещу профашистка, изолационистка Америка, също ще бъде призната един ден, заедно с другите целулоидни воини, толкова невъзпяти и толкова брутално наказани от „черния списък“.

Дейност

Опери от Луис Грюнберг

Цитирам в оригинал на английски език списък на оперното творчество на Луис Грюнберг, после ще дам превод на български език:

Operas

The Bride of the Gods, libretto by Busoni, translated by C. H. Meltzer (1913)
The Dumb Wife, libretto after The Man Who Married a Dumb Wife by Anatole France after Rabelais (1923)
Jack and the Beanstalk, libretto by John Erskine (1931)
The Emperor Jones, libretto by the composer (working alone), after a play by Eugene O’Neill (1931)
Witch of Brocken, with J. Lilian Vandevere and Emil Ferdinand Malkowsky (1931)[6]
Queen Helen (1936)
Green Mansions (radio opera), libretto after a novel by William Henry Hudson (1937)
Helena’s Husband, libretto by P. Moeller (1938)
Volpone, libretto by the composer after Ben Jonson (1945)
One Night of Cleopatra, libretto by the composer after T. Gautier
The Delicate King, libretto by the composer after Alexandre Dumas, père (1955)
Antony and Cleopatra, libretto by the composer after Shakespeare (1955)

(край на цитата)

Превод:

Опери от Луис Грюнберг

По време на цялата си композиторска дейност Луис Грюнберг композира обшо 12 опери. Те са следните:

„Невястата на боговете“, либрето от Бузони, превод на К. Х. Мелцер (1913)

„Тъпата съпруга“, либрето по „Мъжът, който се ожени за тъпа жена“ от Анатол Франс по Рабле (1923)

„Джак и бобеното стъбло“, либрето от Джон Ърскин (1931)

„Императорът Джоунс“, либрето на композитора (работещ сам), по пиеса на Юджийн О’Нийл (1931)

„Вещицата от Брокен“, с J. Lilian Vandevere и Emil Ferdinand Malkowsky (1931)

„Кралица Елена“ (1936)

„Green Mansions“ (радиоопера), либрето по роман на Уилям Хенри Хъдсън (1937)

„Съпругът на Хелена“, либрето от П. Мьолер (1938)

„Волпоне“, либрето от композитора по Бен Джонсън (1945)

„Една нощ на Клеопатра“, либрето на композитора по Т. Готие

„Деликатният крал“, либрето от композитора по Александър Дюма (1955)

„Антоний и Клеопатра“, либрето на композитора по Шекспир (1955)

(край на цитата)

Цитирам в оригинал на английски език друга част от творчеството наЛуис Грюнберг:

Orchestral

The Hill of Dreams, 1919
The Daniel Jazz, 1925
Concerto for Violin and Orchestra, Op. 47, 1944
5 symphonies

—–

Films

Quick Sand, 1950
All the King’s Men, 1949. (Golden Globe nomination for Best Score, 1950)
Smart Woman, 1948
Arc of Triumph, 1948
The Gangster, 1947
Counter-Attack, 1945
An American Romance, 1944
The Nazi-Strike Documentary Short, 1943
Commandos Strike at Dawn, 1942 (Nominated for Academy Award for Best Dramatic Score, 1943)
So Ends Our Night, 1941 (Nominated for Academy Award for Best Dramatic Score, 1942)
The Fight for Life, 1940
Stagecoach, 1939. (uncredited Academy Award for best music scoring, 1940)

(край на цитата)

Сега ще се спра подробно на най-известната опера на Луис Грюнберг „Императорът Джоунс“. Данните са превод от информации на английски език:

„Императорът Джоунс“

Опера от Луис Грюнберг

Основата на текста е на Юджийн О’Нийл, по чието произведение композиторът написва музиката, текстописец (либрето) са Грюнберг и Катлийн де Джафа, език: английски, премиера на 7 януари 1933 г. в Метрополитън опера, Ню Йорк.

„Императорът Джоунс“ е опера в две действия с пролог и интерлюдия от Луис Грюнберг към англоезично либрето, което композиторът адаптира от пиесата на Юджийн О’Нийл от 1920 г. „Императорът Джоунс“.

Премиерата се състои на 7 януари 1933 г. в Метрополитън опера в Ню Йорк с Лорънс Тибет в главната роля. Действието се развива на неназован остров в Западна Индия, операта разказва историята на афроамериканеца Брут Джоунс, бивш портиер и бивш затворник, който е избягал на острова, издигнал се до тираничен „император“ и забогатял чрез експлоатация на туземци. Местните жители започват бунт срещу него и докато той се опитва да избяга през джунглата, е преследван от видения за предишния си живот и човека, когото е убил. Докато местните се приближават, той се самоубива със сребърния куршум, който е носел за късмет като амулет на врата си.

С партитура, включваща елементи на джаз и негърски спиричуъл „Император Джоунс“ е единадесетата американска опера с премиера в MЕТ и продължава да се изпълнява, макар и рядко, и през 21-и век.

Планиране на операта

Малко след като Джулио Гати-Касаца става генерален директор на Метрополитън опера през 1908 г., той се насочва към създаването на нови англоезични опери от американски композитори. По време на престоя му в MЕТ, компанията организира световните премиери на 13 американски опери. Въпреки че композиторите на тези опери са били американци, само три от тях всъщност са имали американски теми – „Шануис“ на Чарлз Кадман (1918), „Веселият хълм“ на Хауърд Хансън (1934) и „Императорът Джоунс“ на Луис Грюнберг.

Премиерата на драмата „Императорът Джоунс“ от американския драматург Юджийн О’Нийл е през 1920 г. и е много популярна. След като прочита пиесата, Грюнберг се обръща към О’Нийл и предлага идеята да я превърне в опера, обсъждайки възможностите с него в продължение на две години. През 1930 г. О’Нийл дава на Грюнберг правата да редактира произведението със всякакви промени, които сметне за подходящи, но отказва да участва в създаването на либретото, въпреки настояването на композитора. И накрая, либретото е написано от Катлийн де Джафа в сътрудничество с Грюнберг. Действителните реплики са взети почти дословно от пиесата. Единствените две значителни промени са добавянето на пеещ хор за оркестровата прелюдия и интерлюдия, подобно на гръцки хор, и смъртта на император Джоунс. В пиесата той е убит от местните жители, докато в операта той се застрелва със сребърен куршум, когато преследвачите му го приближават.

Либретото е завършено през 1931 г. и Грюнберг наема вила в Олд Орчард, Мейн, където композира операта за период от четиринадесет месеца. Когато партитурата за пиано е завършена, Грюнберг я показва на австрийския диригент Ерих Клайбер, който по това време е музикален директор на Берлинската държавна опера и е известен като шампион на нови произведения. Клайбер е впечатлен и предлага да направи световната премиера в Берлин. Грюнберг иска да прекара следващите няколко месеца в Германия, за да завърши оркестрацията.

Премиерата в крайна сметка е отложена. Възходът на националсоциализма означава, че опера, композирана от евреин с чернокож в главната роля, ще предизвика проблеми в Германия.

Две години по-късно Клайбер подава оставка от поста си в Берлинската опера в знак на протест срещу нацистката политика за забрана на „дегенеративната музика“ – етикет, прикрепен към почти всички произведения на еврейски композитори. Музикалният критик на „New York Times“ вижка партитурата на „Император Джоунс“ и я препоръчва на директора на МЕТ Джулио Гати-Касаца, който я приема за изпълнение в сезона на МЕТ 1932-1933.

История на изпълнението

„Императорът Джоунс“ има своята световна премиера на 7 януари 1933 г. в Метрополитън опера с баритона Лорънс Тибет в главната роля и също така е излъчена на живо по радиото. Въпреки че и Тибет, и Пърл Бесунър носят черен грим за ролите си, танцьорите са от „New Negro Art Theatre“ на Хемсли Уинфийлд, като самият Уинфийлд поема ролята на магьосника в джунглата на острова. Ръководството на МЕТ първоначално иска да използва бели танцьори с черен грим, но се отказва, когато Тибет заплашва да отмени продукцията, ако Уинфийлд и неговата трупа не се представят. Въпреки това МЕТ назовава компанията като „Балет на Хемсли Уинфийлд“ вместо истинското й име и освен Уинфийлд, не споменава нито един от другите танцьори по име в театралната програма.

Премиерният спектакъл е дирижиран от Тулио Серафин и режисиран от Александър Санин. Декорите и костюмите са проектирани от Джо Милцинер, който по това време е на 32 години и по-късно създава декорите за над 300 опери и мюзикъли, включително оригиналните продукции на „Смъртта на продавача“ и „Момчета и кукли“. Въпреки че е опера в две действия, MЕТ я изпълнява без антракт за общо времетраене от един час и петнадесет минути и я представя като първа половина от двойна програма с „Палячи“ от Руджеро Леонкавало.

Въпреки смесените рецензии, „Императорът Джоунс“ първоначално е доста успешна продукция, спечелвайки за Грюнберг „Наградата за мемориален медал „Bispham“ за англоезична опера. Това произведение продължава да се изпълнява (макар и рядко) през 21-ви век, дълго след като другите американски опери, чиито премиери в епохата на Гати-Казаца са изпаднали в неизвестност. Операта е изнесена в 15 представления за два сезона в МЕТ, включително при турнета в Бостън, Бруклин, Хартфорд и Балтимор.

В допълнение към изпълненията на МЕТ, тя е представена и във Филаделфия, Чикаго, Лос Анджелис и Сан Франциско (1933) с Тибет в главната роля, и е представена отново в Чикаго през 1946 г.

Оперният театър в Рим представя операта през 1951 г., а през 1979 г. оперният театър в Мичиган организира голямо възраждане с афро-американските баритони Андрю Смит и Дейвид Арнолд в главните роли и под ръководството на Робърт Уилоби Джоунс.

След последното си представление в МЕТ през февруари 1934 г., операта не е гледана отново в Ню Йорк до 2001 г., когато е възстановена от малката компания „Operaworks“, в театър с 55 места. Вместо музиканти е използван дигитализиран виртуален оркестър, а главната роля се изпълнява от баритона Фредрик Ред.

През 2009 г. операта е възстановена в Италия за две представления в „Teatro delle Muse“ в Анкона, с Нмон Форд в главната роля и пълен оркестър и хор, дирижирани от Бруно Бартолети.

Данни за премиерата на „Императорът Джоунс“

Премиера, 7 януари 1933 г.
Диригент: Тулио Серафин

Роли:

Брут Джоунс – „Императорът Джоунс“, афроамериканец, бивш портиер и кондуктор при фирма „Pullman“, комарджия и избягал затворник – Лорънс Тибет, баритон

Хенри Смитърс, дребен търговец и подчинен на Джоунс – Марк Уиндхайм, тенор

Местна жена – Пърл Бесунер, сопрано

Конго, лекар на вещиците, магьосник в джунглите – Хемсли Уинфийлд (танцьор)

Резюме

Обстановка: Неназован остров в Западна Индия в началото на 20-и век

Оркестрова прелюдия

Пеещ хор призовава за смъртта на император Джоунс и в далечината се чува натрапчив барабанен тътнеж.

Акт 1

Брут Джоунс, афроамериканец, бивш портиер и кондуктор при фирма „Pullman“, комарджия и избягал затворник, е напуснал нелегално Съединените щати и се заселва на остров в Западна Индия преди няколко години. Там той се провъзгласява за император на острова и през това време се обогатява за сметка на местното население и си спечелва репутацията на жесток тиранин. Сега той седи в своя „дворец“ в последните дни на царуването си. Неговият подчинен, дребният търговец Смитърс, казва на Джоунс, че местните жители планират въстание срещу него. Изпълнен с храброст, Джоунс разказва на Смитърс за властта, която е имал над острова и че е убедил местните жители, че може да бъде убит само със сребърен куршум, който носел на верижка около врата си. Въпреки това той казва на Смитърс, че подава оставка като император, че е скрил запаси в джунглата и планира да избяга на остров Мартиника с всички пари, които е откраднал от островитяните.

Оркестрова интерлюдия

Отново се чува пеещ хор

Акт 2

Джоунс лежи изтощен в джунглата и не може да намери нищо от припасите, които е скрил. С настъпването на мрака и ударите на барабаните, които стават по-силни и по-настоятелни, той е преследван от халюцинации в миналия си живот. Когато му се явява видение на човека, когото е убил в игра на зарове, той тича през джунглата, разкъсвайки парчета от униформата си, докато не остане в дрипи. След това той има видения за банда затворници с пазач и търг за роби, където аукционерът вика Джоунс в блока. Той стреля с пистолета си по фантомите, докато изхаби всичките си куршуми с изключение на сребърния, който носи на верижка на врата си. В момент на яснота той разсъждава върху своя минал живот и вероятна съдба и пее негърския спиричуъл: „It’s Me, O Lord, Standin’ in de Need of Prayer“.

На разсъмване той все още се опитва да намери пътя си през джунглата, когато се появява знахар-магьосник. Той грабва Джоунс и започва да танцува диво около него. В това време се оказва, че те са заобиколени от войници и местни жители, които го преследват. Джоунс осъзнава, че всичко е загубено. Той поставя сребърния куршум в пистолета си, опира пистолета в главата си и стреля. Смитърс стои над мъртвия император и пее последните думи от операта: „Мъртъв като луд. Е, по дяволите, ти така или иначе умря с голямата титла на император …”.

Завесата пада, когато ударите на барабаните заглъхват и местните хора отнасят тялото на Джоунс.

Записи

Няма налични пълни комерсиални записи на „Императорът Джоунс“. Най-известната ария от операта „It’s Me, O Lord, Standin’ in de Need of Prayer“, е записана от Лорънс Тибет на 19 януари 1934 г. и пусната малко след премиерата на операта в запис на „RCA Victor“ (Victor 7959, CS 81087– 2).

Записът на Тибет по-късно е преиздаден от „New World Records“ на LP под „Toward an American Opera 1911-1954“. Тя се появява на CD като: „Лорънс Тибет: От Бродуей до Холивуд“ от серията „Prima Voce“ на „Nimbus Records“ – сувенири от американски опери на Международния клуб на колекционерите на плочи“ и „Живо минало: Лорънс Тибет.

Запис на същото парче, изпято от Джордж Лондон, се появява в: „George London: Of Gods and Demons“ от поредицата „Sony Master Works“.

(край на цитата)

Нека днес на 6 август 2024 г. почетем 140 години от рождението на композитора Луис Грюнберг, които се навършиха на 3 август т.г.

Мир на праха му!

……

Записи: