Veröffentlicht am von Kontohow

Luca Ronconi

Вчера се навършиха 10 години от кончината на италианския оперен и театрален режисьор Лука Ронкони

Драги приятели на оперната музика, вчера на 21 февруари 2025 г. се навършиха кръглите 10 години от смъртта на големия италиански оперен и драматичен режисьор Лука Ронкони (Luca Ronconi), който се помина в Милано на 81-годишна възраст на тази дата през 2015 година.

Преди 10 години – през 2015 година – аз научих на 21 февруари за това (преди 2015 г. не съм знаел почти нищо за Лука Ронкони) и написах на следния ден кратко съобщение по този случай. Ето текста му:

„Драги приятели на оперната музика и на театъра,

Италианскят режисьор Лука Ронкони почина.

Тази вечер в събота – 21 февруари 2015 г. в Милано почина на 81 години италианският оперен и театрален режисьор Лука Ронкони. Той се помина в една поликлиника в Милано, след като преди няколко дни беше доведен там, понеже здравословното му състояние се е влошило.

Управлението на Миланската Скала изрази съболезнованията си за кончината на Лука Ронкони. Той работеше много тясно с този оперен театър и беше изобщо изявен представител на европейския театър. Между годините 1974 и 2009 Ронкони инсценира общо над 25 различни оперни постановки на Скалата, като работи с най-известните диригенти в света, като Клаудио Абадо, Рикардо Мути, Рикардо Шайи, Жорж Претр и Джузепе Синополи. В едно съобщение на Скалата се казва: „Ронкони допринесе по решителен начин за идентичността на Миланската Скала“.

(край на цитата от източник на италиански език)

Тогава написах само още няколко реда, за да запозная читателите си с основни факти от живота на Лука Ронкони. Ето какво написах още:

„Лука Ронкони е роден през 1933 г. в Тунис, където майка му преподава литература. Той завършва театрално образование с диплом в „Accademia d’Arte Drammatica“ в Рим. След това работи при театрални постановки заедно с Luigi Squarzina и Michelangelo Antonioni. Международна известност получава през 1969 година с постановката на „Orlando furioso” от Ludovico Ariosto, преработка на Edoardo Sanguineti. Тази му работа е показана не само в Италия, но и при гостувания в редица страни в целия свят.

Между годините 1975 и 1977 Ронкони ръководи театралната секция при Биеналето във Венеция. От 1989 до 1994 година той е ръководител на „Teatro Stabile“ в Торино, след което става директор на „Teatro di Roma“. В началото на 1999 година Ронкони наследява поста на Джорджо Стрелер (Giorgio Strehler) като художествен ръководител на „Piccolo Teatro“ в Милано.

Лука Ронкони е считан заедно с Джорджо Стрелер за най-видният италиански режисьор на 20-и век. Заедно с множество постановки в Италия Ронкони работи в течение на много години в най-известни театри в Австрия, като „Wiener Burgtheater“, при Фестивалите в Залцбург и при „Wiener Festwochen“.

(край на цитата)

Сега през 2025 година във връзка с 10 години от кончината на Лука Ронкони, искам днес на 22 февруари 2025 г. да разширя написаното за него през 2015 г., като добавя нови факти от живота му и детайли от огромната му дейност като оперен и театрален режисьор.

Първо ще цитирам няколко съобщения за смъртта му през 2015 г. в оригинал на немски език и после в мой превод на български:

Портал „SPIEGEL Kultur“

22. Februar 2015

Rom – Der italienische Theater- und Opernregisseur Luca Ronconi ist am Samstag in einem Mailänder Krankenhaus an den Folgen einer Lungenentzündung gestorben. Ronconi galt als Rebell des italienischen Theaters, der auch international große Erfolge feierte. Wegen seiner eigenwilligen Inszenierungen wurde er auch als “Regisseur des Wahnsinns” bezeichnet. Er wurde 81 Jahre alt.

Das Opernhaus Mailänder Scala, mit dem Ronconi Jahrzehnte zusammengearbeitet hatte, würdigte ihn als “eine der führenden Figuren im europäischen Theater”. Der italienische Staatspräsident Sergio Mattarella erklärte: “Die Welt des Schauspiels hat einen wichtigen Referenzpunkt verloren, und Italien einen großen Meister.”

Geboren in Tunesien begann Ronconi seine Karriere als Schauspieler. 1974 wurde er Direktor der Theater- und Musik-Biennale in Venedig, 1977 gründete er ein Theaterlabor in Prato bei Florenz. Weitere Stationen: das Teatro Stabile in Turin, das Staatstheater in Rom und das Piccolo Teatro in Mailand.

Als Gastregisseur arbeitete er an europäischen Bühnen wie dem Wiener Burgtheater oder der Deutschen Oper in Berlin. Internationale Erfolge feierte er mit dem “Kaufmann von Venedig”, dem Botho-Strauß-Drama “Besucher” und seiner “Falstaff”-Inszenierung für die Salzburger Osterfestspiele 1993.

Seine zehnstündige Inszenierung von “Ignorabimus” nach Arno Holz wurde 1986 als “Theater für Masochisten” beschimpft. Eine Neuinszenierung von Mozarts Oper “Don Giovanni” bei den Salzburger Festspielen bekam 1999 ebenso negative Kritiken wie Rossinis “Wilhelm Tell” an der Mailänder Scala 1988.

Zum Eklat kam es 2002 in einer Auseinandersetzung mit dem damaligen Regierungschef Silvio Berlusconi. Ronconi hatte der Regierung vorgeworfen, ein von ihm inszeniertes Stück zensiert zu haben. Er habe sich gezwungen gesehen, Bühnenbilder, auf denen Berlusconi und seine Koalitionspartner als Tyrannen porträtiert werden, nicht aufzustellen. Die Regierung wies jegliche Einflussnahme zurück.

(край на цитата)

Превод:

Портал “Шпигел Култур”
22 февруари 2015 г.

Рим – Италианският театрален и оперен режисьор Лука Ронкони почина в събота в болница в Милано от последиците на пневмония. Ронкони беше смятан за бунтар на италианския театър, който се радваше и на голям международен успех. Заради своеобразните си продукции той е наричан още “режисьорът на лудостта”. Той беше на 81 години.

Миланската Скала, с която Ронкони работи от десетилетия, го възхвалява като “една от водещите фигури в европейския театър”. Италианският президент Серджо Матарела каза: “Светът на актьорството загуби важна отправна точка и Италия загуби велик майстор”.

Роден в Тунис, Ронкони започва кариерата си като актьор. През 1974 г. става директор на Биеналето за театър и музика във Венеция, а през 1977 г. основава театрална лаборатория в Прато близо до Флоренция. Допълнителни спирки: „Teatro Stabile“ в Торино, Държавният театър в Рим и „Piccolo Teatro“ в Милано.

Като гост-режисьор Ронкони работи на европейски сцени като „Бургтеатър“ във Виена и „Дойче Опер“ в Берлин. Радва се на международен успех с „Венецианският търговец“, драмата на Бото Щраус „Посетители“ и продукцията му на операта „Фалстаф“ от Верди за Великденския фестивал в Залцбург през 1993 г.

Неговата десетчасова продукция на “Ignorabimus” по Арно Холц е заклеймена като “театър за мазохисти” през 1986 г. Нова постановка на операта на Моцарт “Дон Жуан” на фестивала в Залцбург през 1999 г. получава също толкова негативни отзиви, колкото и “Вилхелм Тел” от Росини в Миланската Скала през 1988 г.

Скандал избухна през 2002 г. при спор с тогавашния премиер Силвио Берлускони. Ронкони обвини правителството, че цензурира пиеса, която той е режисирал. Той се чувстваше принуден да не поставя декори, представящи Берлускони и коалиционните му партньори като тирани. Правителството отрече всякакви опити за влияние по въпроса.

(край на превода)

Портал „Frankfurter Rundschau“

03.02.2019

Von Peter Iden

Zum Tod der Theaterinstanz Luca Ronconi

Der italienische Regisseur Luca Ronconi zeigte den Deutschen in den sechziger Jahren ein großformatiges Theater, wie sie es seit Erwin Piscator nicht mehr gesehen hatten. Nicht alles gelang ihm, aber die Notwendigkeit von Theater als Medium der kritischen Selbsterfahrung einer Gesellschaft behauptete er mit einem Nachdruck, der jetzt eine große Lücke hinterlässt.

Аnders als einst Hannibal mit seinen Elefanten kam der 1933 in Tunesien geborene, am Wochenende wenige Tage vor seinem 82. Geburtstag verstorbene Luca Ronconi nicht aus Gallien über die Alpen nach Italien, sondern mit Pferden und Wagen in der Gegenrichtung von Italien nach Berlin. Das war 1969, der Regisseur zeigte dem deutschen Publikum seinen ersten theatralischen Exportschlager, eine turbulente Version der mehr als vierzig Gesänge des Epos „Orlando Furioso“ des italienischen Dichters Ariost aus dem ersten Drittel des 16. Jahrhunderts.

In einer Halle von enormem Format war ein Spektakel zu erleben wie ein wilder Rausch, es gab richtige Pferde, berittene Soldateska erging sich in allerhand Gemetzeln, Musik dröhnte. Seit Erwin Piscator in Berlin in den zwanziger Jahren seine großen Polit-Revuen inszeniert hatte, war derlei in Deutschland nicht wieder gesehen worden.

Die szenische Großform entsprach einer Neigung Ronconis, die er auch später noch mehrmals ausgelebt hat. So etwa, als er in den neunziger Jahren des vorigen Jahrhunderts in der früheren Werkhalle von Fiat in Turin, dem Lingotto, für die Kriegsbilder in „Die letzten Tage der Menschheit“ von Karl Kraus tatsächlich Panzer auffahren ließ – die Aufführung machte Furore, und war doch ein einziges Missverständnis. Aber Ronconi war vor allem ein Regisseur, der Lust hatte an der Entwicklung von Spielräumen, auf der Bühne oder außerhalb.

In Aufführungen von Tschechows (weil nur mit alten Damen fatal fehlbesetzten) „Drei Schwestern“, der Theaterfassung von Nabokovs „Lolita“ oder Pirandellos „Riesen vom Berge“ in Prato, Mailand und bei den Salzburger Festspielen hat er damit Eindruck gemacht. Die genauere Einlassung auf einzelne Figuren der Dramen war seine Sache weniger. Im Fall der gleich fünf Produktionen, die er für die Olympischen Winterspiele in Turin erarbeitete, hat er seine Erfindungslust wie seine Kräfte dann bis zum Kollaps überfordert.

Dass Ronconis Interesse eher dramaturgischen Strukturen der Texte und der Entwicklung szenischer Räume galt als dem Personal der Dramen, hat ihn unterschieden von Giorgio Strehler, dessen antipodischer Konkurrent er in Italien gewesen ist. Nach dem Tod Strehlers 1997 wurde Ronconi die künstlerische Leitung des 1949 von Strehler und Paolo Grassi gegründeten Mailänder Piccolo Teatro anvertraut. Es ist unter seiner Direktion weitgehend glanzlos geblieben. Noch auf dem Spielplan findet sich der Versuch Ronconis, die folgenreiche Krise der amerikanischen Lehmann-Bank szenisch zu erfassen. Als forcierte Bemühung des Theaters um Aktualität nicht mehr als achtenswert.

Medium der Selbstreflexion

Es ist aber das unbestreitbare Verdienst Luca Ronconis, als Theaterleiter und Regisseur in Rom, Turin, Mailand und in Prato, die Notwendigkeit von Theater als Medium der kritischen Selbsterfahrung einer Gesellschaft immer wieder mit Nachdruck behauptet zu haben.

Damit war er, schon seit Jahren geschwächt von einer schweren Krankheit, in der durch ihre horrende Kulturlosigkeit beklagenswerten Epoche der Regentschaft Berlusconis ein Lichtpunkt in zunehmender Dunkelheit. In Italien eine Instanz. Wer die Aufgabe jetzt übernehmen könnte, ist einstweilen nicht zu erkennen.

(край на цитата)

Превод:

Портал “Франкфуртер Рундшау”
03.02.2019 г.

От Петер Иден


По повод смъртта на театралния авторитет Лука Ронкони

През 60-те години на миналия век италианският режисьор Лука Ронкони показва на германците мащабен театър, какъвто не са виждали от Ервин Пискатор насам. Той не успя във всичко, но утвърди необходимостта от театъра като средство за критично самосъзнание на обществото с акцент, който сега оставя голяма празнина.

За разлика от Ханибал със слоновете си, Лука Ронкони, който е роден в Тунис през 1933 г. и почина този уикенд няколко дни преди 82-ия си рожден ден, той не идва от Галия през Алпите в Италия, а с коне и карети в обратната посока от Италия до Берлин. Това беше през 1969 г., когато режисьорът показа на немската публика първия си театрален експортен хит, бурна версия на повече от четиридесет песни на епоса „Яростният Орландо” на италианския поет Ариосто от първата третина на 16 век.

В зала с огромни размери можеше да се изживее зрелище като дива лудост; Откакто Ервин Пискатор организира големите си политически ревюта в Берлин през 20-те години на миналия век, нищо подобно не е виждано отново в Германия.

Мащабната сценична форма съответства на една тенденция на Ронкони, която той по-късно преживя няколко пъти. Например, през 90-те години на миналия век той действително накара танкове да бъдат докарани в бившата фабрика на „Фиат“ в Торино – „Lingotto“, за военните сцени в “Последните дни на човечеството” от Карл Краус – представлението предизвика сензация и въпреки това беше пълно недоразумение. Но Ронкони беше преди всичко режисьор, който обичаше да създава пространства за игра, на сцената или извън нея.

Той направи впечатление в представленията на „Три сестри“ от Чехов (което беше фатално погрешно изхвърлено, защото имаше само стари дами), сценичната версия на „Лолита“ от Набоков и „Великаните на планината“ от Пирандело в Прато, Милано и на фестивала в Залцбург. По-детайлният поглед върху отделните герои в драмите не беше толкова негово нещо. В случая с петте продукции, които създаде за Зимните олимпийски игри в Торино, той пренатовари изобретателността и силата си до точката на колапс.

Фактът, че Ронкони се интересува повече от драматургичните структури на текстовете и развитието на сценичните пространства, отколкото от героите на драмите, го отличава от Джорджо Стрелер, чийто антиподен конкурент е той в Италия. След смъртта на Стрелер през 1997 г., на Ронкони е поверено художественото ръководство на Миланския „Пиколо Театро“, основан през 1949 г. от Стрелер и Паоло Граси. Под негово ръководство то остава доста слабо. Все още в програмата е опитът на Ронкони да инсценира важната криза на американската „Lehman Bank“. Като насилствено усилие на театъра да бъде актуален, вече не е за уважение.

Среда за саморефлексия

Неоспорима заслуга на Лука Ронкони обаче е като театрален директор и режисьор в Рим, Торино, Милано и Прато, че многократно и категорично е отстоявал необходимостта от театъра като средство за критично самопреживяване на обществото.

Отслабен с години от тежка болест, Лука Ронкони по този начин беше светло петно ​​в нарастващия мрак на режима на Берлускони, така плачевен с ужасяващата си липса на култура. Ронкони имаше авторитет в Италия. Все още не е ясно кой може да поеме задачата.

(край на превода)

Портал „Deutschlandfunk Kultur“

Von Adelheid Wedel | 22.02.2015

Luca Ronconi war ein Rebell des Theaters

Der italienische Theater- und Opernregisseur Luca Ronconi ist tot. Er starb am Samstag im Alter von 81 Jahren: Ronconi galt als Rebell des Theaters. Die „Neue Zürcher Zeitung“ widmet ihm eine ganze Seite, für sie stand sein Name für eine Theaterrevolution.

„Die italienische Kulturwelt betrauert Luca Ronconi, den Regisseur, der als Erneuerer des Theaters gilt.“ Eine ganze Seite widmet die NEUE ZÜRCHER ZEITUNG dem am Wochenende verstorbenen Schauspiel- und Opernregisseur. Christine Wolter erinnert in ihrem Nachruf an dessen ersten großen Erfolg.

„Sein ‚Orlando Furioso‘ war 1969 die Sensation des Festivals von Spoleto. Von nun an stand sein Name für eine Theaterrevolution. Der damals 36-Jährige hatte das Schauspiel aus dem konventionellen Theater geholt, er hatte die Trennung von Bühne und Zuschauerraum aufgehoben.“

Die Aufführung, zu sehen in Paris, New York und Zürich, erreichte über das Fernsehen Millionen von Zuschauern. Der 1933 in Tunesien geborene Ronconi „hatte genug Erfahrungen und Originalität erworben, um sich aus der Ruhm-Umklammerung zu befreien und immer auf neue Weise das Theater zu erfinden“ lobt die Autorin. Das gelang ihm unter anderem in Florenz, Rom, Mailand und als Gast auch in Berlin.

„Seine letzte Großtat war die Erarbeitung der ‚Lehman Trilogy‘ des jungen Florentiners Stefano Massini. Der Text erzählt auf 320 Druckseiten Aufstieg und Fall der berühmten New Yorker Bank und die Geschichte der Familie, die dahinter steht“, schreibt Christine Wolter und berichtet:

„Seit der Premiere im vergangenen Januar und bis auf weiteres sind alle Vorstellungen ausverkauft.“

(край на цитата)

Превод:

Портал “Deutschlandfunk Kultur”
От Аделхайд Ведел | 22 февруари 2015 г.


Лука Ронкони беше бунтар на театъра

Италианският театрален и оперен режисьор Лука Ронкони почина в събота на 81-годишна възраст: Ронкони беше смятан за бунтар на театъра. “Neue Zürcher Zeitung” му посвети цяла страница, името му означаваше театрална революция.

„Италианският културен свят скърби за загубата на Лука Ронкони, режисьорът, смятан за новатор на театъра“. „NEUE ZÜRCHER ZEITUNG“ посвещава цяла страница на театралния и оперен режисьор, който почина през уикенда. В некролога си Кристин Волтер си спомня първия му голям успех:

„Неговият „Orlando Furioso“ беше сензацията на фестивала в Сполето през 1969 г. Отсега нататък името му означава театрална революция. Тогавашният 36-годишен режисьор беше извадил актьорската игра от конвенционалния театър, той беше премахнал разделението между сцена и публика“.

(край на цитата)

Спектакълът, показан в Париж, Ню Йорк и Цюрих, достигна до милиони зрители по телевизията. Ронкони, роден в Тунис през 1933 г., „е придобил достатъчно опит и оригиналност, за да се освободи от лапите на славата и постоянно да изобретява театъра по нови начини“, хвали авторът. Той постига това във Флоренция, Рим, Милано и като гост в Берлин.

„Последното му голямо постижение беше разработването на „Трилогията на Леман“ от младия флорентинец Стефано Масини. Текстът разказва възхода и падението на известната нюйоркска банка и историята на семейството зад нея на 320 печатни страници“, пише Кристин Волтер и съобщава:

„От премиерата миналия януари и до второ нареждане всички представления са разпродадени“.

(край на превода)

Това бяха моите информации, свързани с кончината на Лука Ронкони през 2015 г.

Реших тази година във връзка с 10 години от неговата кончина да напиша по-подробна статия за Лука Ронкони. Както стана по-горе въпрос, той е един от най-видните европейски режисьори и заслужава това внимание. Части от някои абзаци ще се дублират с такива от написаното през 2015 г.

Лука Ронкони е роден през 1933 г. в Тунис, където майка му преподава литература. Той завършва театрално образование с диплом в „Accademia d’Arte Drammatica“ в Рим. След това работи при театрални постановки заедно с Luigi Squarzina, Orazio Costa и Michelangelo Antonioni. Първите му изяви като режисьор датират от 1963 г. Международна известност получава през 1969 година с постановката на „Orlando furioso” от Ludovico Ariosto, преработка на Edoardo Sanguineti. Тази му работа е показана не само в Италия, но и при гостувания в редица страни в целия свят. През 1973 г. под негова режисура се снима и филмова версия.

Между годините 1975 и 1977 Ронкони ръководи театралната секция при Биеналето във Венеция. През 1979 г. той основава и ръководи една „Театрална лаборатория“ в Прато (Прато е град и община в Италия, в региона Тоскана. Градът е административен център на едноименната провинция. Това е вторият град в Тоскана по население, около 186 000 души (2007). От 1989 до 1994 година той е ръководител на „Teatro Stabile“ в Торино, след което става директор на „Teatro di Roma“. В началото на 1999 г. Ронкони наследява поста на Джорджо Стрелер (Giorgio Strehler) като художествен ръководител на „Piccolo Teatro“ в Милано.

Лука Ронкони е считан заедно с Джорджо Стрелер за най-видният италиански режисьор на 20-и век. Неговите постановки се отличават чрез точната си дълбоко интелектуална концепция, която рефлектира често в твърде сложни сценично-декоративни построения, така че той не е привърженик на „бедния сценичен театър“. Редовно той режисира постановки, които както в пространствен смисъл – като в индустриални обекти, така и по отношение на времетраенето – далеч по-дълготрайни от нормалните, игнорират всякакви граници. Смисъла и важността на сценичната картина довежда Ронкони до съвместна работа с най-известните италиански сценографи, между които са Pier Luigi Pizzi , Luciano Damiani oder Ezio Frigerio . От особено значение в това отношение е и съвместната работа с архитекта Gae Aulenti , който е инспириран от проектите на Ронкони и започва да му сътрудничи.

Постановките на Ронкони обхващат един широк и богат репертоар, който се простира от Ренесанса чак до модерното изкуство, при което се откроява особено подчертания му интерес към античното изкуство. Наред с многобройните му инсценировки в Италия, Ронкони работи в най-известните драматични театри и театрални фестивали в Европа: „Wiener Burgtheater“, „Salzburger Festspiele“, „Wiener Festwochen“ в Австрия, „Schauspielhaus Zürich“ в Швейцария, „Comédie-Française“ във Франция.

В края на 60-те години Ронкони започва и дейност като режисьор на оперни постановки. Както в драматичния театър, така и тук той се посвещава на репертоар, който включва опери от епохата на Клаудио Монтеверди и преминава през тези на Волфганг Амадеус Моцарт и Рихард Вагнер, като стига до съвременната епоха на Карлхайнц Щокхаузен. В това си творчество Ронкони се определя като привърженик на антиреалистичния тетатър, който той вижда че стои в противовес на принципите на говоримия театър. За него не е важно психологичното обосноваване на драматичните постижения на оперните певци, той опитва повече да доведе тълкуването на дадена оперна творба в контекст между епохата от създаването на творбата със сегашната ситуация. Така например в операта „Валкюра“ от Вагнер той пренася мястото на събитието в обстановката на напрегнатия интериор между природа и индустрия през 19-ти век. Също и в операта „Пътуването до Реймс“ от Росини той показва един обсаден от папараци оперен театър на блестящи оперни звезди, които искат да се спасят от тях в анархистично веселие.

В рамките на Зимните олимпийски игри в Торино през 2006 г. Ронкони отговаря за една част от придружаващата културна програма. В сътрудничество с „Teatro Stabile“ в Торино се представят на различни места 5 театрални творби под общото заглавие „Domani“ (утре), в които участват общо 68 артисти: „Тroilus und Cressida “ от Шекспир (2 февруари до 11 март), „Kriegsspiele“ от Edward Bond (3 февруари до 12 март), „Il silenzio dei Comunisti“ (Мълчанието на комунистите) от Vittorio Foa, Miriam Mafai, Alfredo Reichlin, „Lo specchio del diavolo“ (Огледалото на дявола) по един текст от Giorgio Ruffolo (6 февруари до 5 март), „Biblioetica. Dizionario per l’uso“ (Библиотека. Речник за употреба) от Gilberto Corbellini, Pino Donghi, Armando Massarenti (14 февруари до 12 март).

Лука Ронкони прави радица постановки за „Maggio Musicale“ във Флоренция, като една нова продукция на „Фалстаф“ от Верди с диригент Зубин Мета, премиера на 12 май 2006 г. През есента на 2006 г. той инсценира за „Teatro Regio“ в Торино нова продукция на „Турандот“ от Пучини, премиера на 10 октомври. Забележително за тази постановка е факта, че в знак на протест срещу съкращаването на субсидии за италианските театри постановъчният екип се отказва от декори и костюми. Сценичната картина варира с тези подръчни технически средства, които са в наличност в момента, като се ползват само издигане и снемане на части от пода с един кран. Използва се твърде оригинален светлинен дизайн, певците играят с обикновеното си делнично облекло.

Заслугите на Лука Ронкони са оценени от италианската общественост – той е получил редица награди и медали, от които ще отбележа:

През 1998 г. Ронкони е назначен за артистичен директор на „Piccolo Teatro di Milano“ от Серджо Ескобар и е удостоен с Европейската награда за театър.

Той получава отличието “Medaglia d’oro ai benemeriti della cultura e dell’arte“, което му е връчено в Рим на 25 февруари 2000 г., както и наградата на името на Antonio Feltrinell през 2008 г.

(край на цитата за биография и дейност)

По-долу ще цитирам подробен списък на всички театрални и оперни постановки на Лука Ронкони от 1968 до 2008 г. (източник на немски език, без превод):

Regiearbeiten (Auswahl)

(край на цитата)

При подготовка на настоящата статия ми попадна в Интернет една хронология на театралните и оперни постановки на Лука Ронкони, подредени хронологично в обратен ред, като се стига чак до 1953 г. Тук даже описанието включва и периода след смъртта на Ронкони – чак до настоящата 2025 г., с която започва описанието. То е на италиански език и аз няма да давам превод на български:

2025 Un anno con Luca a Ronconi a dieci anni dalla scomparsa 

2024 e poi qui cadi – laboratorio sulla regia del Questa sera si recita a soggetto di Luca Ronconi Santacristina. laboratorio su “Guerra ed estate” di Luca Ronconi (Teatro Stabile del Veneto) Luca Ronconi il maestro dell’Utopia – Radicondoli Festival 2024 Convegno di studi: Ho sempre preferito non lasciare traccia. Luca Ronconi tra scena vita e archivio Pubblicazione di “Guerra ed estate” (Feltrinelli, 2024) Biografia di Luca Ronconi 

2023 Santacristina. Guerra ed estate: laboratorio per attori sulla commedia inedita di Luca Ronconi Santacristina. Il Luca di Gubbio (mostra) Il Fondo Luca Ronconi approda all’ASAC della Biennale di Venezia 

2022 75 – Biennale Ronconi Venezia 

2021 Ronconi e Roma (mostra) Essere attori. Al lavoro con Luca Ronconi (interviste-documentario) 

2020 Ginesio Fest 2020. Giornate di studio 

2019 Santacristina. La Scuola d’estate 2019 – Il filo del presente: il teatro tra memoria e realtà Pubblicazione di “Prove di autobiografia” (Feltrinelli, 2019) 

2018 Giornata aperta. Incontri nel nome di Luca Ronconi e del teatro 

2017 Regia, Parola, Utopia. Giornate di studio per Luca Ronconi Santacristina. La Scuola d’estate 2017 Apre al pubblico l’Archivio Luca Ronconi presso l’Archivio di Stato di Perugia. 

2016 Luca Ronconi. Maître d’un théâtre sans limites. Convegno di Studi Internazionale Santacristina. Il corpo nelle parole L’utopia possibile. Il grande teatro-mondo di Luca Ronconi (Maratona video) Santacristina. Corso di alta formazione per attori 2016 Luca Ronconi. Il laboratorio delle idee (mostra) 

2015 Santacristina. Il corpo nelle parole Lucia di Lammermoor 21 febbraio 2015: morte di Luca Ronconi Lehman Trilogy 

2014 Conferimento della cittadinanza onoraria di Prato Armida Danza macabra Celestina laggiù vicino alle concerie in riva al fiume La scuola d’estate. Film di Jacopo Quadri 

2013 Falstaff Santacristina. Laboratorio di agosto/settembre Pornografia Sigillo della città di Milano in occasione dell’ottantesimo compleanno Il panico 

2012 Lezione al Teatro Valle Occupato Santacristina. Laboratorio Pornografia Leone d’Oro alla Carriera – Biennale di Venezia Santacristina. Laboratorio di luglio In cerca d’autore. Studio sui Sei personaggi Mistero doloroso Santa Giovanna dei Macelli IUAV. Lou Salomé Laurea honoris causa della Università IUAV di Venezia 

2011 Semiramide Santacristina. Laboratorio Condivisioni La Modestia Nora alla prova da Casa di bambola La bella Italia. Arte e identità delle città capitali (mostra) IUAV. Intollerance 1960 La compagnia degli uomini 

2010 I beati anni del castigo Roma. La pittura di un Impero (mostra) La clemenza di Tito Santacristina. Laboratorio Quattro pezzi non facili 

2009 Il mercante di Venezia Intervista di Ariella Beddini (video) Un altro gabbiano Santacristina. Laboratorio per Un altro gabbiano Giusto la fine del mondo 

2008 Sogno di una notte di mezza estate Nel bosco degli spiriti Santacristina. Lezioni su Ibsen Trittico: Il tabarro, Suor Angelica, Gianni Schicchi Sebastiano Del Piombo (mostra) 

2007 Odissea doppio ritorno (Itaca – L’antro delle Ninfe) Fahrenheit 451 Inventato di sana pianta ovvero Gli affari del barone Laborde Il ventaglio Santacristina. Corso di formazione per attori per Odissea doppio ritorno 

2006 Turandot Santacristina. Corso di formazione per attori. La mente da sola Cina. Nascita di un impero (mostra) Laurea ad honorem dell’Università di Urbino Falstaff Scuola del Piccolo Teatro. I soldati Biblioeteca. Dizionario per l’uso Lo specchio del diavolo Silenzio dei comunisti Atti di guerra: una trilogia Troilo e Cressida 

2005 Il barbiere di Siviglia Progetto Domani Diario privato Il professor Bernhardi “Ero un attore che poi si è messo a fare il regista” (“Patalogo 28”) Nomina di Consulente artistico al Piccolo Teatro di Milano 

2004 Europa riconosciuta La Centaura Santacristina. Corso di perfezionamento per attori e registi Scene di una notte d’estate Anton Van Dyck. Riflessi italiani (mostra) Memoriale da Tucidide. Pericle e la peste Alfonso und Estrella 

2003 Moïse et Pharaon Peccato che fosse puttana Capriccio Laurea honoris causa dell’Università di Perugia 

2002 Giulio Cesare in Egitto Amor nello specchio Le Rane Le Baccanti Prometeo incatenato Infinities Quel che sapeva Maisie Una scuola per giovani registi (“Patalogo 25”) Progetto “Corriere della Sera” 

2001 Lear La donna del lago Candelaio Phoenix I due gemelli veneziani Lolita sceneggiatura 

2000 L’incoronazione di Poppea Ariadne auf Naxos Il sogno La vita è sogno Il sogno e/è la vita: un ciclo di incontri sul “Progetto Sogno” 

1999 Lohengrin Don Giovanni Laurea honoris causa in Disciplina delle Arti Musica e Spettacolo a Bologna Alcesti di Samuele Premio Leoncino d’Oro a Pistoia 

1998 La Cenerentola Nomina a Direttore artistico del Piccolo Teatro di Milano Scompare Nunzi Gioseffi, a lungo collaboratrice di Ronconi Questa sera si recita a soggetto Premio Europa per il Teatro (Taormina Arte) L’Orfeo I fratelli Karamazov Il ritorno di Ulisse in patria 

1997 Memorie di una cameriera Samson et Dalila Tosca Davila Roa Il lutto si addice a Elettra Ciclo “Teatri alla Radio” per Radio Tre 

1996 Medea Teorema Ruy Blas Quer pasticciaccio brutto de via Merulana 

1995 Turn of the Screw Fierrabras Dio ne scampi Sturm und Drang Scuola del Teatro Stabile di Torino. Qualcosa di vero dev’esserci Verso Peer Gynt Re Lear 

1994 La Fille du Régiment Ligeia Anacleto Morones Die Riesen vom Berge (I giganti della montagna) Elektra Aminta Nomina a Direttore del Teatro di Roma Otello Venezia salva Pubblicazione del saggio “A proposito di istituzioni” (Patalogo 17) 

1993 Il caso Makropulos L’affare Makropulos Armida Scuola del Teatro Stabile di Torino. Calderón Scuola del Teatro Stabile di Torino. Pilade Affabulazione Pier Paolo Pasolini, il sogno di una cosa (attività collaterali agli allestimenti pasoliniani a Torino). Falstaff 

1992 L’aquila bambina Misura per misura Donna di dolori La Damnation de Faust Il Trovatore 

1991 Gli ultimi giorni dell’umanità (tv) Nella gabbia Luca Ronconi e il suo teatro (settimana del teatro dedicata a Ronconi e promossa dall’Università degli studi di Milano) Lodoïska La pazza di Chaillot 

1990 Gli ultimi giorni dell’umanità Don Giovanni Ricciardo e Zoraide L’uomo difficile Strano interludio 

1989 Besucher Féerie. Pantomima per un’altra volta Le tre sorelle Oberon Nomina a Direttore del Teatro Stabile di Torino 

1988 Guglielmo Tell D’Annunzio. La scena del Vate (mostra) Mirra La fiaba dello zar Saltan Dialoghi delle carmelitane Fetonte Vigilia Premio della Critica Teatrale 1988 

1987 Le marchand de Venise The Fairy Queen Accademia Silvio d’Amico. La morte innamorata Accademia Silvio d’Amico. Amor nello specchio Regia per la cerimonia del Corteo storico di San Nicola Capriccio 

1986 Ifigenia in Tauride Evento di chiusura delle collezioni moda autunno-inverno a Firenze Ignorabimus La serva amorosa Intervento al convegno Il sipario strappato I vespri siciliani 

1985 Aida Demofonte Pluto L’Orfeo Accademia Silvio d’Amico. La fidanzata povera Commedia della seduzione Premio della Critica Teatrale 1985 

1984 Le due commedie in commedia Il viaggio a Reims Fedra Un ballo in maschera Santa Giovanna Premio Mondello per Fedra 28° Premio Renato Simoni 

1983 Moïse et Pharaon ou le passage de la Mer Rouge Così fan tutte Accademia Silvio d’Amico. Il sogno Sabato da Luce 

1982 Ernani La Traviata Spettri Les Troyens Manon Lescaut John Gabriel Borkman Latina 

1981 Medea Il crepuscolo degli dei Donnerstag aus Licht (Giovedì da “Luce”) Conversazione con Peter Stein sull’Orestea Sigfrido 

1980 I racconti di Hoffmann La Valchiria Macbeth 

1979 L’uccellino azzurro Opera L’oro del Reno La Torre (tv) 

1978 Norma Al Pappagallo Verde e La contessina Mizzi La Torre Calderón (parte II) Calderón (parte I) Le Baccanti 

1977 Il Trovatore Don Carlo L’Olandese volante Nabucco Wozzeck L’anitra selvatica 

1976 Bettina (tv) Oberon Orfeo ed Euridice Die Orestie (Orestea) Laboratorio di Progettazione Teatrale di Prato 

1975 Utopia Il barbiere di Siviglia Die Vögel (Gli uccelli) Sigfrido Faust Orlando furioso (tv) 

1974 Le astuzie femminili La Walkiria Nomina a Direttore della Biennale Teatro (tre edizioni 1974-1975-1976) 

1973 Accademia Silvio d’Amico. Una partita a scacchi Die Bachken (Le Baccanti) 

1972 Orestea Das Kätchen von Heilbronn Accademia Silvio d’Amico. La centaura 

1971 XX da La Roue 

1970 Carmen La tragedia del vendicatore 

1969 Orlando Furioso Fedra Traumdeutung 

1968 Le mutande Candelaio Riccardo III 

1967 Misura per misura Firma del manifesto nato dal Convegno di Ivrea “Per un nuovo teatro” Arlecchino ovvero Le finestre Giovanna d’Arco al rogo 

1966 Lucrezia?… (Pour Lucrèce) I Lunatici Commedia degli straccioni 

1965 Film “L’uomo che ride” (sceneggiatore con Sergio Corbucci) Sceneggiato televisivo “Resurrezione” (attore) Il nemico di se stesso 

1963 La buona moglie Il costo di una vita (attore) Brodo di pollo con l’orzo (attore) 

1962 Il sogno di una notte di mezza estate (attore) Acque turbate (attore) 

1961 Un castello in Svezia (attore) Sceneggiato televisivo Graziella (attore) 

1960 La congiura (attore) 

1959 Il misantropo (attore) La Romagnola (attore) Film “I prepotenti” e “Prepotenti più di prima” (attore) 

1958 J. B. (attore) 

1957 Io sono una macchina fotografica (attore) Il diario di Anna Frank (attore) 

1956 Sceneggiato “L’arlesiana” (attore) 

1955 Tè e simpatia (attore) Tre quarti di luna (attore) 

1954 Lorenzaccio (attore) 

1953 Candida (attore) Tre quarti di luna (attore)

(край на цитата)

Възхитен съм специално от широкия обхват на оперните постановки на Лука Ронкони – заглавия от всички епохи и стилове (той започва по-късно с такива постановки – през 1970 г. с „Кармен“ от Бизе, следват „Валкюра“ от Вагнер, „Севилският бръснар“ от Росини, „Оберон“ от Вебер, „Орфей и Евридика“ от Глук, „Трубадур“, „Дон Карлос“ и „Ернани“ от Верди, „Воцек“ от Албан Берг и т.н. – няма да изброявам десетките имена.

В областта на оперната режисура Ронкони поставя редица постановки в различни оперни театри не само в Италия. Тук ще дам една справка на италиански език, постановките са подредени по години:

(край на цитата)

Както виждаме, от 1970 до 2010 година – общо 36 постановки от различни епохи и най-разнообразни стилове в продължение на 40 години.

За по-пълна картина от общата работа на Ронкони и в областта на драматичното театрално изкуство, ще цитирам един подробен списък на всичките му постановки – оперни и драматични, заедно с имената на диригенти, сценографи, автори на костюмите (източник на немски език):

(край на цитата)

Ще завърша днешната статия с една публикация от преди няколко дни в медия от Италия, посветена на делото на Лука Ронкони. Цитирам в оригинал, после превод на български език:

Портал „Quotidiano Piemontese“ Италия

Pubblicato 19 Febbraio 2025

Di  Alessia Serlenga

A dieci anni dalla sua scomparsa, Torino ricorda Luca Ronconi

Il Teatro Stabile di Torino presenta in anteprima “Il silenzio dei comunisti”, un’opera che invita alla riflessione sulla storia e sull’identità politica, a dieci anni dalla morte del celebre regista

TORINO – In occasione del decennale dalla scomparsa di Luca Ronconi, il Teatro Stabile di Torino ha organizzato una serie di eventi commemorativi che celebrano l’eredità culturale e artistica di un regista che ha segnato profondamente il panorama teatrale italiano. Collaborando con Rai Cultura, il Museo Nazionale del Cinema e il Centro Teatrale Santacristina, la manifestazione si propone di onorare la memoria di Ronconi, che ha diretto lo Stabile torinese dal 1989 al 1994, firmando produzioni indimenticabili.

Mercoledì 19 febbraio, alle 20.30, il Cinema Massimo di Torino ospiterà la proiezione in anteprima di “Il silenzio dei comunisti”, un’opera diretta da Ronconi che trae ispirazione da una serie di lettere scritte nel 2002 da Vittorio Foa a due storici compagni di partito, Miriam Mafai e Alfredo Reichlin. Queste lettere pongono interrogativi profondi sul significato del Partito Comunista Italiano (PCI) e sulla militanza politica, esplorando il motivo per cui sempre meno persone si identificano come “comunisti” nel contesto contemporaneo.

La produzione, realizzata dal Teatro Stabile di Torino – Teatro Nazionale, vede sul palco attori di spicco come Luigi Lo Cascio, Maria Paiato e Fausto Russo Alesi, e sarà trasmessa anche su Rai5 il 22 febbraio alle 21.15. La regia televisiva è affidata a Emanuele Garofalo, mentre il progetto editoriale è curato da Felice Cappa e Alida Fanolli.

L’opera, sebbene non pensata originariamente per la scena, diventa un’importante occasione di dibattito su temi sociali e politici, riflettendo una società in crisi e il passaggio tra epoche storiche. Luca Ronconi, parlando del suo lavoro, sottolineava l’importanza del dialogo e della conoscenza reciproca, affermando che l’appartenenza non deve essere vissuta come un’esclusione, ma come un’opportunità di confronto.

La serata del 19 febbraio non è solo un tributo al regista, ma anche un invito a riflettere su un periodo storico complesso e sulle sue ripercussioni nel presente. Con l’ingresso libero fino a esaurimento posti, l’evento si preannuncia come un’importante occasione di incontro e discussione, in onore di un artista la cui visione e sensibilità continuano a ispirare generazioni di teatranti e spettatori.

Iscriviti al canale Quotidiano Piemontese su WhatsApp, segui la nostra pagina Facebook e continua a leggere Quotidiano Piemontese.

(край на цитата)

Превод:

Портал „Quotidiano Piemontese“ Италия
Публикувано на 19 февруари 2025 г.

От Алесия Серленга


Десет години след смъртта му Торино си спомня за Лука Ронкони

„Teatro Stabile di Torino“ представя предпремиера на „Il silenzio dei comunisti“, произведение, което приканва към размисъл върху историята и политическата идентичност, десет години след смъртта на известния режисьор.

ТОРИНО – По случай десетата годишнина от смъртта на Лука Ронкони, „Teatro Stabile di Torino“ организира поредица от възпоменателни събития, които честват културното и артистично наследство на режисьора, който е повлиял дълбоко върху италианската театрална панорама. В сътрудничество с „Rai Cultura“, „Националния музей на киното“ и „Театралния център Santacristina“, събитието цели да почете паметта на Ронкони, който ръководи театъра в Торино от 1989 до 1994 г., създавайки незабравими продукции.

В сряда, 19 февруари, от 20:30 ч. „Cinema Massimo“ в Торино ще бъде домакин на предпремиерната прожекция на „Il silenzio dei comunisti“, произведение, режисирано от Ронкони, което черпи вдъхновение от поредица от писма, написани през 2002 г. от Виторио Фоа до двама исторически партийни другари, Мириам Мафаи и Алфредо Райхлин. Тези писма повдигат дълбоки въпроси относно значението на Италианската комунистическа партия (PCI) и политическата войнственост, изследвайки защо все по-малко хора се идентифицират като „комунисти“ в съвременния контекст.

Продукцията, създадена от „Teatro Stabile di Torino – Teatro Nazionale“, включва изявени актьори като Луиджи Ло Кашио, Мария Паято и Фаусто Русо Алези на сцената и ще бъде излъчена и по „Rai5“ на 22 февруари от 21:15 ч. Телевизионната режисура е поверена на Емануеле Гарофало, докато редакционният проект е куриран от Феличе Капа и Алида Фаноли.

Произведението, въпреки че първоначално не е замислено за сцена, се превръща във важна възможност за дебат по социални и политически въпроси, отразяващи общество в криза и преминаването между исторически епохи. Лука Ронкони, говорейки за работата си, подчертава значението на диалога и взаимното разбирателство, заявявайки, че принадлежността не трябва да се преживява като изключение, а като възможност за сравнение.

Вечерта на 19 февруари е не само почит към режисьора, но и покана за размисъл върху един сложен исторически период и неговите отражения върху настоящето. Със свободен вход до заемане на всички места, събитието обещава да бъде важна възможност за среща и дискусия в чест на артист, чиято визия и чувствителност продължават да вдъхновяват поколения театрали и зрители.

Абонирайте се за канала „Quotidiano Piemontese“ във „WhatsApp“, следвайте страницата ни във Фейсбук и продължавайте да четете „Quotidiano Piemontese“.

(край на превода)

Нека почетем днес на 22 февруари 2025 г. 10 години от смъртта на големия италиански и европейски артист Лука Ронкони на 21 февруари 2015 г. Жалко, през 2016 г. – само два дни преди датата 21 февруари си отиде от нас именития писател, философ и хуманист Умберто Еко (тогава написах статия и за него), предната година ни напусна Лука Ронкони – в разстояние на две години Италия загуби двама от най-видните си интелектуалци.

Мир на праха им!

………….

Записи:

Italienischer Regisseur Luca Ronconi gestorben

´´´´