Luciano Neroni

Басът от Италия Лучано Нерони, починал на днешния ден преди 70 години

Драги приятели на оперната музика, днес на 23 октомври 2021 г. ще отбележа кръглата годишнина – 70 години – от смъртта на един италиански певец, който много рано напусна житейската сцена и не можа да покаже достатъчно много на оперните любители по света от високото си изкуство. Той е днес почти непознатия вече бас-профундо Лучано Нерони, роден на11 февруари 1909 г., починал на 23 октомври 1951 г. едва на 42-годишна възраст следствие на тежко сърдечно заболяване.

И това става точно по времето, когато той вече е получил покана от Метрополитън опера в Ню Йорк, където ще има своя дебют след много успешна вокална кариера главно в Италия, но и в други европейски страни – в Лондон вече е имал изяви в Ковънт Гардън. А малко преди да замине за Ню Йорк той получава лично покана през 1950 г. от Евита Перон (съпругата на президента на Аржентина) да гостува в Буенос Айрес за оперни изяви в прочутия оперен театър „Колон“.

Точно по време на неговата кончина – октомври 1951 г. лично аз започнах моето следване по математика в Софийския университет, като разбира се не съм знаел нищо за този оперен певец, също и в годините по-късно. Даже и сега в тия 8 години, в които пиша от средата на 2013 г. моите „оперни истории“, не бях чувал за Лучано Нерони – за него няма сведения в Интернет на основните английски, немски и френски езици, пък и музикалните записи, които Нерони е оставил, са недостатъчни, за да бъде днес той позната оперна личност. Тогава звукозаписната техника не е била на високо равнище, и макар че през 30-те и 40-те години на миналия век да е имало достатъчно много музикални носители, тяхното качество не е било такова, че днес да имаме ясна представа за гласовите качества на Нерони. Както научих сега, много от неговите стари записи са преиздадени наскоро с това техника и някои от тях са включени в дигиталните мрежи или се продават в съответни магазини.

Интересно е да споделя с читателите си как научих за този бас-профундо с особено красив тембър, след като за него няма достатъчно информация. Това стана много неочаквано и то съвсем скоро – тази сутрин на 23 октомври. След като отворих компютъра си и влязох в моя ФБ-профил около 10 часа, видях че мой приятел от Италия ми е пратил линк без никакъв коментар. Пуснах го и чух ария за бас, чието изпълнение веднага ме впечатли. На екрана имаше разбира се името на певеца и то именно Лучано Нерони – ария от операта на Верди „Луиза Милер“, запис от 1948 г. Отгоре в каре бяха данните за певеца, година на раждане и на смърт, както и негова снимка от оперно участие. Но също и важни данни като:

Giuseppe Verdi – LUISA MILLER “Il mio sangue, la vita darei…” Basso LUCIANO NERONI – Ripatransone (Ascoli Piceno) 11.2.1909 – Ivi 23.10.1951. Direttore: Mario Rossi (1902-1992)

(край на цитата)

Като видях датата на кончината веднага прецених, че именно днес е кръгла годишнина – 70 години, и спонтанно реших да потърся сведения и евентуално да го почета със статия до края на деня.

Оказа се, че в Интернет има сведения за Лучано Нерони, и то не много големи, на италиански и руски езици. Намерих и няколко негови снимки, също и такива на обложките на музикални записи и сега ви предлагам онова, което съчиних в няколкото свободни часа, с които разполагам до вечерта. Доволен съм, че много мои читатели ще имат възможността да се запознаят с един прекрасен певец, който е притежавал забележителен бас-профундо глас. Положително в неговите последни години нашият Борис Христов го е познавал – Лучано Нерони е имал изяви по всички италиански оперни сцени, също и Миланската Скала и Римската опера. Мария Калас, Рената Тебалди и Бениамино Джили са били негови партньори.

Първо ще изложа моите материали от източници на руски език, после тия на италиански език. Имам и линкове към негови изпълнения, така че ще може да се чуят и гласовите му качества:

Лучано Нерони (ит. Luciano Neroni Malaspina), роден на 11 февруари 1909 г. в Рипатрансоне, Италия, починал на 23 октомври 1951 също в Рипатрансоне, е италиански оперен певец (бас профундо).

Роден в творческо семейство, от ранна възраст Лучано Нерони изучава вокално изкуство при най-изтъкнати педагози на своето време. Оперният му дебют е през 1931 г., а преди избухването на Втората световна война талантът на Нерони успява да завладее водещите театри в Италия, включително легендарната Миланска Скала.

Върхът на популярността му датира от следвоенния период – през 1950 г. Лучано Нерони получава покана от Метрополитън опера в Ню Йорк, но внезапната му смърт от сърдечен удар през 1951 г. попречва плановете му да се осъществят.

Въпреки факта, че Лучано Нерони умира на 42 години, гласът му става стандарт за много оперни певци. Богат бас-профундо в съчетание с отлично владеене на техниката на белкантото, неговият глас дори във всички регистри демонстрира цялата си красота не само в студийните записи (доста многобройни по това време), а и в “живите” изпълнения на певеца (например записът от широко познатото изпълнение на „Набуко“ от Верди с Мария Калас, където Нерони играе в ролята на Закария).

Гласът и техниката на певеца привличат интереса на звукозаписните компании почти веднага след появата му на оперната сцена. Така през 1938 г. италианската звукозаписна компания EIAR записва операта „Турандот“ от Пучини с Лучано Нерони в ролята на Тимур, а през 1939 г. списъкът се допълва със записа на „Лучия ди Ламермур“ от Доницети, където гласът на Нерони, въпреки факта, че бас-профундо се смята за тромав, е отличен за тази роля. Тук той показва своята колоратурна лекота в ролята на Раймондо. Заслужава да се отбележи брилянтно звучащата ария на Зарастро от „Вълшебната флейта“ на Моцарт.

През декември 1950 г. се появяват първите симптоми на болестта, но Лучано Нерони продължава да има оперни изяви. През август 1951 г. се ражда дъщеря му Брунхилда, предлагат му да участва в спектакъл на Метрополитън опера, но той вече не може да играе.

Лучано Нерони умира на 23 октомври 1951 г. Всяка година Италия е домакин на вокален конкурс в памет на Лучано Нерони, който събира най-добрите оперни певци от цял ​​свят.

(край на цитата)

Сега ще изложа данните от източници на италиански език – някои от тях се повтарят или са подобни на вече цитирани по-горе.

Първи години

Лучано Нерони е вторият син на семейството с благородническо потекло Рипана – графовете Нерони Маласпина. Баща му Карло е любител поет и любител композитор. Майка му, благородничката Илда Бокабианка, от своя страна произхожда от семейство, отдадено на музиката: чичо Енрико е бил ученик на Амилкаре Понкиели, леля Тереза ​​е известен мецосопран и дядо Винченцо е диригент.

Нерони проявява преждевременен музикален интерес, тъй като от малък се запалва по изпълненията на местния градски хор и много други концертни събития, които с тревога и трепет търси дори по време на почивка. Оттук до неофициалния му вокален дебют е само кратка стъпка.

Под ръководството на Енрико Бокабианка, тринадесетгодишният Лучано (тенор по онова време), дебютира по случай градския фестивал в чест на Санта Мария Мадалена. Спектакълът – оперетата на Алфредо Софредини „Салваторело“ – се провежда в местния театър „Меркантини“ и има три представления на 21, 22 и 23 юли 1922 г.

Училищните занимания на Лучано възпрепятстват музикалния му талант за нови изпълнения през юношеските години. Но през 1928 г., след като завършва гимназия в Анкона, той се мести в Милано, за да учи в Консерваторията при вокалните педагози Саммарко и Гамбардела. На двадесет години неговият глас е окончателно узрял в тоновете на дълбок бас. Музикалното му обучение е прекратено за кратко през 1930 г., когато Нерони е призован за военна служба в Палермо. Тук той се разболява тежко и след това е принуден да оздравява няколко месеца в родния си град.

Утвърждаване

След няколко благотворителни изяви в околностите на родния град Рипатрансоне, Нерони най-накрая има възможността в театър „Ventidio Basso“ в Асколи Пичено – град в Централна Италия, да се представи и да играе заедно с Бениамино Джили, който му отправя после много ласкателни думи:

„Ехото на вашата прекрасна песен ще остане дълго в сърцата на онези, които са имали щастието да ви слушат“ (Бениамино Джили до Лучано Нерони)

Решаващата година за кариерата на певеца е 1933 г., когато Рикардо Страчари го представя заедно с други млади певци в „Театро дел Пополо“ в Милано. Нерони официално дебютира няколко дни по-късно (16 април) в „Тетро Джузепе Персиани“ в град Реканати в „Севилският бръснар“, като през следващите вечери играе също в „Сомнамбула“ и „Лучия ди Ламермур“.

През лятото на същата година е допуснат до последния тест на Националния конкурс за белканто на „Maggio Musicale Fiorentino“, а също така получава договори за два концерта по радиото и договор за „Лучия ди Ламермур“ в „Театро Пучини“ във Флоренция. През есента той е финалист в конкурса за млади лирични артисти, освен това участва в Болоня и влиза в артистичната листа на „Teatro Argentina“ в Рим в началото на оперния сезон, режисиран от Пиетро Маскани. Натрупаният досега опит донася и първите записи на Лучано Нерони за компанията EIAR.

Кариера

След 1933 г. Лучано Нерони навлиза в същността на кариерата си, интерпретирайки роли в различни опери, включително „Аида“, „Севилският бръснар“, „Бохеми“, „Селска чест“, „Ернани“, „Фалстаф“, „Силата на съдбата“, „Джоконда“, „Лучия ди Ламермур“, „Набуко“, „Норма“, „Риголето“, „Сомнамбула“, „Тоска“, „Травиата“, „Трубадур“, „Турандот“. Той играе от 1934 до 1943 г. по сцените на големите италиански театри, също и с някои гостувания в чужбина (Букурещ 1935 г., Родос 1939 г.).

Втората световна война му налага ново прекъсване, този път в разгара на успеха, между 1943 и 1944 г. Лучано Нерони възобновява изявите си в края на същата година; но не и преди да е преживял жестокостта на войната, когато с двадесет съграждани е заловен от нацистите, които заплашват с отмъщение за предполагаема партизанска акция срещу германски войници. Интересна е неговата бележка от личния му архив:

„Имах удоволствието да пея пред нашите освободители за първи път“.

В непосредствения следвоенен период Нерони трябва да се задоволява с изяви в местни театри, докато ситуацията в Италия се стабилизира. На 11 февруари 1945 г. той се оженва за благородничката Бианка Бокабианка ди Патай, дъщеря на първия му учител Енрико. През същата година най-после той може да поднови изявите си на националната сцена, достигайки до „Сан Карло“ в Неапол с импровизирани средства, за да интерпретира различни оперни роли заедно с Ебе Стиняни и други известни имена в оперния свят.

Последни години

Въпреки всичко кариерата на Нерони, която е на върха си, е на път да приключи внезапно. След многобройни успехи в „Сан Карло“ в Неапол, в Римската опера, в Миланската Скала, в Ковънт Гардън в Лондон, в които той се присъединява към имена като Бениамино Джили, Мария Калас и Рената Тебалди, Лучано Нерони е лансиран за окончателно международно утвърждаване, като посочва, че Евита Перон иска да го опознае лично в Рим и го поканва за изява в „Театро Колон“ в Буенос Айрес.

Но през декември 1950 г. се появяват първите симптоми на болестта, които биха го откраднали от живота и операта. През август 1951 г., което съвпада с раждането на дъщеря му Брунхилда, му предлагат да пее в Метрополитън опера в Ню Йорк. Жалко, той не може да пее там: умира на следващия 23 октомври 1951 г., на четиридесет и две години.

Артистични бележки

Лучано Нерони е дълбок бас-профундо, забележителен в драматичните си образи, но също така способен за остроумни роли като Дулкамара в „Любовен еликсир“ и тежки роли като тая на Борис Годунов в операта на Мусоргски. Гласът му има отличен тембър и за това той не се страхува от конкуренция, така че фирма „Cetra“ изключва с търговска цел младите Чезаре Сиепи и Никола Роси-Лемени от записи на творби, които влизат в репертоара на Лучано Нерони.

(край на цитата)

Цитирам от източник на италиански език репертоара на Лучано Нерони:

Repertorio

Много популярен в живота, Нерони е наказан с посмъртна слава както поради като цяло заради второстепенните му роли, но така и най-вече поради преждевременната му смърт. Неговите записи обаче се налагат на пазара за поне десетилетие и остават в каталога на „Cetra“, докато технологията не направиха записите остарели. Музикалната фирма „Тима клуб“ издава нов диск с десет арии от различни опери през 1983 г., а наскоро преиздава дискографията на Нерони на два компактдиска. Оперните изпълнения на певеца са 79 (цитирам почти всички):

Нека днес на 23 октомври 2021 г. почетем кръглите 70 години от кончината на рано починалия италиански певец Лучано Нерони, един от най-профилираните за епохата си баси-профундо.

Мир на праха му!

……

Записи:

Basso LUCIANO NERONI – Luisa Miller “Il mio sangue, la vita darei…” (1948)

https://www.youtube.com/watch?

app=desktop&v=EKw_6p3c51s&fbclid=IwAR2t5ub43OLD3dIIAZXf7U4uYLgYLaw8IUFTqsR-ZPjwEtSaGpEmnp68nXk#dialog …….

Luciano Neroni, udite o rustici (L’elisir d’amore)

basso italiano , registrazione del 1948

´´´´

Luciano Neroni, “Dalle Stanze Ove Lucia” (Lucia Di Lammermoor)1909 – Donizetti https://www.youtube.com/watch?v=3Xs8F7uzUbs ´´´´

Luciano Neroni, La Calunnia (Il barbiere di siviglia )

https://www.youtube.com/watch?v=phkQiIe_riU .

……

luciano neroni, giuseppe manacchini, suoni la tromba ( i puritani )

basso italiano , tenore italiano , registarzione del 1939