Luciano Pavarotti

Днес е рожденият ден на незабравимия тенор Лучано Павароти

Драги приятели на оперната музика, днес на 12 октомври 2020 г. не може да не посветя статия във връзка с кръглата годишнина от рождението на eдин велик италианец – световно известният тенор Лучано Павароти (Luciano Pavarotti) – една от най-известните личности не само за музикалната публика, но и за широките маси население от всички възрасти по целия свят. Ако той не беше ни напуснал през септември 2007 година, днес Павароти щеше да празнува своята 85-годишнина.

Изявите му не само по световните оперни и концертни зали, но и по площади, стадиони, по радио и телевизия в целия свят, особено по време на Зимните олимпийски игри в Торино през 2006 г. го направиха един от идолите на различни генерации, въпреки не рядко отрицателните рецензии на строгите музикални критици в някои страни. При всички случаи Павароти остави на нашите съвременници един пример как класическата музика, особено оперната, може да се приближи и популяризира в нашето напрегнато време, често лишено за масовия слушател от истински емиции и пропито с немалкия стремеж за бързина и невникване в това, което едно музикално произведение изразява.

Павароти беше един от малкото певци, който потърси нови пътища за комуникация с широките маси, често организираше съвместни концерти със звезди на рок-, поп- и развлекателната музика и по един непосредствен, близък за неспециализираните слушатели начин покоряваше сърцата им. Всички си спомняме неговите концерти под надслов „Павароти и приятели“ … Как може да се забравят изявите на „Тримата тенори – Павароти, Доминго, Карерас“, които допринесоха оперното изкуство да се популяризира по целия свят. Ето малка извадка от източници на немски език за записи в това направление:

Gemeinschaftsproduktionen (Pavarotti & Friends, The Three Tenors)

TitelMediumJahrMusikverlagBestellnummer
The Three Tenors – In Concert – Rome 1990CD1990DeccaCD002894304332
The Three Tenors – Paris 1998CD1998DeccaCD002894605002
The Best of the 3 TenorsCD2002DeccaCD002894669992
The Very Best Of The Three TenorsCD2004DeccaCD002894756300
Pavarotti & FriendsCD1992DeccaCD002894401002
Pavarotti & Friends 2CD1995DeccaCD002894444602
Pavarotti & Friends for War ChildCD1996DeccaCD002894529002
Pavarotti & Friends Together For The Children Of BosniaCD1996DeccaCD002894521002
Pavarotti & Friends For The Children Of LiberiaCD1998DeccaCD002894606002
Pavarotti & Friends For The Children Of Guatemala And KosovoCD1999DeccaCD002894666002
Pavarotti & Friends for Cambodia and TibetCD2000DeccaCD002894672002

(край на цитата)

От друга страна в блясъка на оперната си кариера Павароти е бил смятан за един от най-добрите тенори на съвремието. Не случайно Херберт фон Караян, с когото той често е работил е казал, че „тенор като него се ражда на всеки 100 години един път“.

Пишейки вчера и днес тези редове си мисля, какво да разказвам от живота на Павароти, когато толкова много информация има за него и всеки сам може да я прочете. Стотиците му записи на грамофонни плочи, дискове и пр., както и възможността чрез Интернет да се чуят всички желани записи ме кара да не вървя по пътищата, които ползвам до сега. Няма да пиша много за биографията му, нито за богатата му кариера, всичко това може да се прочете например в Интернет, версиите на различни езици за него в Уикипедия са толкова богати и обширно изразяват всяка подробност. За него има статии в Уикипедия на 80 различни езици!!! Аз прегледах вчера и днес тези на английски, немски, италиански и други езици и бях изумен. Когато се запознах и с версията на български език, останах още по-очуден – широко и подробно описание, едва ли не единствено по съдържанието си за друг чуждестранен музикант. Вчера на 11 октомври писах статия за сопрана от Австралия Джоан Съдърланд, която е била много често партньорка на Лучано Павароти и за която също има такава подробна и изчерпателна Уикипедия-страница, както има на български език за Лучано Павароти.

Как хубаво щеше да бъде, ако със същото вдъхновение авторът (или авторите) биха написали така и за десетки български оперни певци и други артисти. Защо не е така? Въпрос без отговор. Защо тогава да пиша за Павароти – всеки българин може да прочете това, то се различава в много линии с версиите на други езици. Браво на авторите (има печатни грешки, но то не е важно). Набляга се и на общите изяви на Павароти с български певци, като Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова и други, както и с Мирела Френи – една от предпочитаните партньорки на великия певец.

В такъв случай днес искам да бъда малко по-“развлекателен“, да разкажа нещо, което не стои в широките източници за информация.

Първо нещо от кариерата му: както е известно, дебютната му роля е тази на Родолфо в „Бохеми“ от Пучини, която става една от най-любимите му роли след това. Самият Павароти разказва: „след като дебютирах през 1961 г. като Родолфо в оперния театър на провинцията Reggio Emilia, смятах се за добър певец, но моят баща ми каза: „тенорът Лауриi-Волпи беше по-добър“ (бащата на Павароти бил по професия хлебар, но като хоби-певец пеел в хора на операта в Модена, където се е родил Павароти). И продължава: „когато през 1963 г. дебютирах със същата роля в Лондон в Ковънт Гардън, баща ми каза : „тенорът Tалиавини беше по-добър“. При дебюта ми пак като Родолфо през 1965 г. в Миланската Скала баща ми каза: „тенорът Бениамино Джили беше по-добър“. Когато най-сетне дойде дебюта ми в Ню Йоркската МЕТ през 1968 г. пак като Родолфо, баща ми не беше в Ню Йорк да ме чуе. След твърде успешната ми изява там му изпратих телеграма за Италия с текста: „Енрико Карузо беше по-добър!“.

Все пак ще цитирам някои подробности от живота и кариерата на артиста в нейното начало – когато е най-трудно, както и известни подробности за кариерата му в МЕТ Ню Йорк и във Виенската държавна опера.

Лучано Павароти е роден на 12 октомври 1935 г. в покрайнините на Модена, Северна Италия, в семейството на Фернандо Павароти – хлебар и любител тенор и Аделе Вентури – работничка в местната тютюнева фабрика. Семейството живее скромно, но не мизерно. Понеже майка му не могла да го кърми, понеже тютюнът разваля кърмата, на Лучано е намерена дойка. Кърмят го с още едно бебе, което се казва Мирела Фрегни. По-късно тя ще махне „г“-то от фамилията си и ще се прочуе като знаменитото сопрано Мирела Френи, втората съпруга на наречения „Бас No1 на планетата” Николай Гяуров и една от основните партньорки на млечния си брат. Често в интервюта тя, не без чувство за хумор, споделя: „Ясно е, че Лучано изгълтваше всичкото мляко.”

След завършването на гимназиалното си образование Павароти мисли с какво да се захване – математика, футбол или пеене. Математиката го привлича, но пък има и обещаващи резултати като играч в местния футболен отбор. Така или иначе семейството му не остава без спортист – сестра му, с 5 години по-малка от него, е учител по физическо възпитание в една класическа гимназия. А Павароти в крайна сметка избира най-рискованото поприще – оперната кариера. Сключва нещо като договор с родителите си – те ще го издържат до 30-та му година и ако дотогава не постигне нищо в пеенето, ще си търси работа.

На 19 юни 1955 г. на 19-годишна възраст той пее „Ch’ella mi creda libro lontano” от „Момичето от Златния запад” (Пучини) на Ариго Пола – един от най-добрите музикални педагози, славен тенор през 40-те години, и той го взема веднага. Павароти учи при Пола две години абсолютно безплатно. По-късно Пола заминава за Азия и изпраща Лучано, заедно с Френи и Леоне Маджера (неин първи съпруг и постоянен партньор в кариерата на Павароти) при своя колега Еторе Кампогалиани.

През 1955 г. Павароти прави първата си сериозна изява пред публика като солист на хор „Росини(Chorale Rossini), където пее и баща му. Хорът се явява на Международния музикален фестивал „Айстедфод” в Ланголен, Уелс и печели Голямата награда – това е и първият голям успех на младия тенор.

След приключване на обучението започват изявите, но те са твърде незначителни и на Павароти се налага да работи, за да си докарва по нещо допълнително. Започва да преподава в началното училище, после продава застраховки. Тъй като е симпатичен и открит, застрахователният бизнес му върви, парите също са добри, но забелязва, че цялото бърборене уврежда гласа му и спира. Започва да пее по концерти и вече почти решава, че реализацията няма да дойде, когато в началото на 1961 г. се явява за втори път на оперния конкурс „Ахиле Пери(Achille Perry) и го печели. Включен е в операта-награда – „Бохеми”. Така на 26 април 1961 г. Павароти дебютира на оперната сцена като Родолфо в театъра на Реджо Емилия под диригентството на Франческо Молинари-Прадели – едно от важните имена в операта. „Бохеми” ще се превърне в операта-дебют, операта-успех и операта на живота на тенора. Записът му на тази опера от 1972 г. заедно с Мирела Френи и Николай Гяуров под палката на Херберт фон Караян според критиците е най-добрият запис на опера правен някога, а в ролята на Родолфо Павароти е безусловният ненадминат. На генералната репетиция на операта-награда, след „Che gelida manina” Молинари-Прадели спира оркестъра и казва на младото тенорче: „Младежо, ако утре вечер пеете така, това ще бъде Вашият триумф!”. По време на спектакъла публиката вижда, че определено се ражда нова звезда, а след него Лучано се сдобива и с първия си импресарио – Алесандро Зилиани, знаменит тенор през 30-те години. Същата година Павароти се жени за Адуа Верони, за която е сгоден от пет години.

Така след този сполучлив дебют започва една шеметна кариера по целия свят, която е почти без сравнение за тази епоха и трае дълги години. Цитирам в сбита форма най-ярките моменти от нея:

След „Бохеми“ през 1961 г. младият певец пее в оперните театри в Белград, Амстердам, Анкара, Будапеща, Барселона, Виена и Лондон. В началото на професионалното си израстване почерпва ценен опит от сътрудничеството си с оперната прима на белкантото Джоан Съдърланд. Американският си дебют в Маями като Едгардо в „Лучия ди Ламермур” на Гаетано Доницети той прави отново благодарение на нея. Позицията си на водещ лиричен тенор утвърждава между 1966 и 1972 г. В този период той се представя в Миланската Скала (Teatro alla Scala) и други важни европейски театри. През 1968 г. дебютира в Метрополитън опера в Ню Йорк, отново с „Бохеми”. На представлението на „Дъщерята на полка” през 1972 г. в Метрополитън опера, Ню Йорк, пак с Джоан Съдърланд той получава титлата „Царят на горно до(The King of High C) след зашеметяващото си изпълнение на арията „Ah! Mes amis”, в чийто край написаните 8 горни „до“ и 1, добавено по-късно, я правят „връх Еверест” в теноровия репертоар. Джоан Съдърланд е дълбоко впечатлена от постиженията на партньора си и по нейна инициатива заедно с Павароти предприемат голямо оперно турне в нейната далечна родина – Австралия, което носи нови триумфи за младия италиански тенор.

Цитирам подробности за кариерата на Павароти в МЕТ и във Виенската държавна опера. Той е участвал в МЕТ в следните опери: Пучини – „Бохеми“ (Родолфо), „Тоска“ (Каварадоси), „Турандот“ (Калаф); Доницети – „Лучия ди Ламермур“ (Едгардо), „Дъщерята на полка“ (Тонио), „Любовен еликсир“ (Неморино), „Фаворитката“ (Фернандо); Верди – „Травиата“ (Алфредо), „Риголето“ (Херцогът от Мантуа), „Трубадур“ (Манрико), „Бал с маски“ (Рикардо), „Луиза Милер“ (Родолфо), „Ернани“ (Ернани), „Аида“ (Радамес), „Ломбардци“ (Оронте); Белини – „Пуритани“ (Артуро); Рихард Щраус – „Кавалерът на розата“ (Италианският певец); Моцарт – „Идоменей“ (Идоменей); Леонкавало – „Палячи“ (Канио); Джордано – „Андре Шение“ (Андре Шение).

Броят на всичките му участия в МЕТ е 388. Ето списък на началото и края на тия почти 400 изяви:


[Met Performance] CID:216690
La Bohème {680}
Metropolitan Opera House; 11/23/1968
Debut: Luciano Pavarotti
Review
[Met Performance] CID:216820
La Bohème {681}
Metropolitan Opera House; 12/5/1968
[Met Performance] CID:223310
Lucia di Lammermoor {388}
Metropolitan Opera House; 10/15/1970
[Met Performance] CID:223380
La Traviata {570}
Metropolitan Opera House; 10/22/1970

(…)

[Met Performance] CID:333390
Aida {1050}
Metropolitan Opera House; 01/30/2001
[Met Performance] CID:350127
Tosca {845}
Metropolitan Opera House; 05/11/2002
Debut: Salvatore Licitra
Plazacast
[Met Performance] CID:350932
Tosca {855}
Metropolitan Opera House; 03/06/2004
Charles Anthony’s 50th Anniversary
[Met Performance] CID:350928
Tosca {856}
Metropolitan Opera House; 03/10/2004
[Met Performance] CID:350925
Tosca {857}
Metropolitan Opera House; 03/13/2004

(край на цитата)

Както и при други артисти, ще цитирам съставите на ансамблите при дебюта и при последната изява на Павароти:

Дебют на 23 ноември 1968 г. в „Бохеми“ от Пучини:

Metropolitan Opera House
November 23, 1968 Matinee

LA BOHÈME {680}

Mimì………………..Mirella Freni
Rodolfo……………..Luciano Pavarotti [Debut]
Musetta……………..Colette Boky
Marcello…………….Frank Guarrera
Schaunard……………Russell Christopher
Colline……………..Jerome Hines
Benoit………………Paul Plishka
Alcindoro……………Lorenzo Alvary
Parpignol……………Gene Allen
Sergeant…………….Peter Sliker
Officer……………..Lloyd Strang

Conductor……………Francesco Molinari-Pradelli

……

Последна изява на 13 март 2004 г. в „Тоска“ от Пучини:

Metropolitan Opera House
March 13, 2004

TOSCA {857}
Puccini-Illica/Giacosa

Tosca……………….Carol Vaness
Cavaradossi………….Luciano Pavarotti [Last Performance]
Scarpia……………..Samuel Ramey
Sacristan……………Paul Plishka
Spoletta…………….Charles Anthony
Angelotti……………James Courtney
Sciarrone……………Richard Vernon
Shepherd…………….Sara Appleton
Jailer………………LeRoy Lehr

Conductor……………James Levine

(край на цитата)

При някои от изявите си в МЕТ Парароти има за партньори в главни роли български артистки, напрмер сопраните Люба Велич и Анна Томова-Синтова съответно в оперите „Дъщерята на полка“ от Доницети и „Аида“ от Верди. Цитирам съставите на ансамблите при две такива изяви:

Metropolitan Opera House
February 17, 1972
Benefit sponsored by the Metropolitan Opera Guild
for the production funds
New Production

LA FILLE DU RÉGIMENT {42}
Donizetti-Bayard/Saint-Georges

Marie…………………..Joan Sutherland
Tonio…………………..Luciano Pavarotti
Marquise of Berkenfield…..Regina Resnik
Sergeant Sulpice…………Fernando Corena
Hortentius………………Andrea Velis
Duchesse of Krakentorp……Ljuba Welitsch
Peasant…………………Charles Kuestner
Corporal………………..Andrij Dobriansky
Dancing Master…………..Harry Jones

Conductor……………….Richard Bonynge

….

Metropolitan Opera House
March 21, 1986

AIDA {900}
Giuseppe Verdi–Antonio Ghislanzoni

Aida………………..Anna Tomowa-Sintow
Radamčs……………..Luciano Pavarotti
Amneris……………..Fiorenza Cossotto
Amonasro…………….Matteo Manuguerra
Ramfis………………Dimitri Kavrakos
King………………..Terry Cook
Messenger……………Robert Nagy
Priestess……………Hillary Johnsson

Conductor……………James Levine


(край на цитата)

Сега давам справка за изявите на Павароти във Виенската държавна опера. Първо цитирам списък на всички изяви:

AIDA

Radames | 6 Vorstellungen | 30.04.1984–25.06.1984

ANDREA CHÉNIER

Andrea Chénier | 5 Vorstellungen | 02.11.1996–21.11.1996

IL TROVATORE

Manrico | 3 Vorstellungen | 08.05.1977–15.05.1977

L’ ELISIR D’AMORE

Nemorino | 12 Vorstellungen | 18.04.1984–20.03.1992

LA BOHÈME (PUCCINI)

Rodolfo | 8 Vorstellungen | 24.02.1963–07.11.1986

LUISA MILLER

Rudolfo | 4 Vorstellungen | 18.02.1986–01.03.1986

RIGOLETTO

Der Herzog von Mantua | 3 Vorstellungen | 27.04.1963–30.09.1970

TOSCA

Mario Cavaradossi | 7 Vorstellungen | 12.02.1985–30.06.1994

UN BALLO IN MASCHERA

Gustaf III. | 7 Vorstellungen | 19.10.1986–26.05.1988

(край на цитата)

Това са общо 52 изяви в 9 опери в интервала между годините 1963 и 1996.

Дебютът на Павароти там е в „Бохеми“ от Пучини на 24 февруари 1963 г.

Състав:

BESETZUNG | 24.02.1963

DirigentHeinrich Hollreiser
RegieWolf-Dieter Ludwig
BühnenbilderStefan Hlawa
KostümeErni Kniepert
RodolfoLuciano Pavarotti
SchaunardHans Braun
MarcelloEberhard Waechter
CollineFrederick Guthrie
BenoitPeter Klein
MimìJoan Carlyle
MusettaMimi Coertse
AlcindoroFranz Bierbach
ParpignolFritz Sperlbauer
Sergeant der ZollwacheWilhelm Leninger
ZollwächterJulius Suchey
ObstverkäuferErich Amon

(край на цитата)

Последната изява на Паравоти във Виена е в „Андре Шение“ на 21 ноември 1996 г.

Състав:

BESETZUNG | 21.11.1996

DirigentMarco Armiliato
Nach einer Inszenierung vonOtto Schenk
BühnenbildRolf Glittenberg
KostümeMilena Canonero
ChorleitungJohannes Meister
Andrea ChénierLuciano Pavarotti
Carlo GérardPaolo Gavanelli
Maddalena di CoignyGiovanna Casolla
BersiMalgorzata Walewska
Gräfin di CoignyWaltraud Winsauer
MadelonNelly Boschkowa
RoucherGottfried Hornik
Pietro FlévilleIstván Gáti
Fouquier TinvilleDavid Cale Johnson
MathieuWolfgang Bankl
AbbéFranz Kasemann
“Incroyable”Heinz Zednik
HaushofmeisterAndrás Palerdi
DumasWalter Zeh
SchmidtRudolf Mazzola

(край на цитата)

При тази последна изява четем името и на българския мецосопран Нели Божкова (1947-2004) в ролята на Маделон. Нели Божкова изгради във Виена завидна кариера в десетки оперни роли. Както е известно, тя също се помина от раково заболяване като Павароти – 3 години преди него. Жалко!

Павароти добива световна известност заради блясъка и красотата на гласа си, особено в горния регистър. Най-големи успехи има в белкантовите произведения – трудните опери на Белини и Доницети, ранните опери на Верди, както и лиричния Пучини – „Бохеми”, „Тоска”, „Мадам Бътерфлай”.

Знаменитостта на Павароти извън операта идва с концерта му с Пласидо Доминго и Хосе Карерас, известни като „Тримата тенори” за Мондиал 1990 в Рим – изпълнението му на арията „Nessun dorma!” от „Турандот” на Пучини му носи баснословен успех и чупи всички рекорди за продажби на класическа музика. След края на същото Световно първенство по футбол Павароти изнася самостоятелен концерт в Палатрусарди (Palatrussardi), Милано, който има значителен принос в неговата популярност над двамата му партньори. Участието му в реклами и поп концерти разширяват още повече неговата слава. В същото време не трябва да се забравя и неговата благотворителна дейност – за деца, за бежанци, пострадали от войни, за акции на Червения кръст и др.

Наред с както твърде положителните, така и отрицателни критики (например, че не е имал за дълго време специално музикално образование и че имал трудности с разчитане на нотите при изучаване на ролите си), не трябва да забравяме, че Павароти е първият тенор през 20-и век с феноменални гласови възможности, като тази: в операта „Дъщерята на полка“ от Доницети той успява да изпее всичките 9 високи „до-ноти“ (ноти „с“) – писах за това преди малко, както и единственият тенор, който не транспонира някои от особено високите тонове в „Трубадур“ от Верди.

Ето още някои пъстри моменти от биографията му през последните десетилетия:

През 90-те години Павароти има множество концерти на стадиони и паркове – обикновен театър или дори спортна зала не може да побере почитателите му. По-важни от тях са този в „Хайд Парк” в Лондон, където, въпреки проливния дъжд, повече от 150 000 души (между които Принц Чарлз и Лейди Даяна) слушат италиански песни и оперни арии. Лондонският „Таймз” пише: „Снощи дори птиците и плъховете слушаха Павароти”. Следва концертът в „Сентръл Парк” в Ню Йорк през юни 1993 г., където публиката надхвърля 500 000 души, а милиони по целия свят гледат по телевизията. Очакванията за концерта са доста противоречиви – един от вестнците пише, че е изява на „Един застаряващ тенор”, но Павароти излиза, атакува голямата ария на Рудолф от „Луиза Милер” (Верди) и “магията” мистериозно се завръща. После е концертът на „Тримата тенори” в Лос Анджелис през 1994 г., отново за Световното първенство по футбол, в Париж на Марсово поле пред Айфеовата кула през 1998 г., където ги гледат над 300 000 души и този в Йокохама за Мондиал 2002 г.

Превръщането на Павароти от млад тенор във велик оперен певец и после в супер звезда не става без перипетии. Той си спечелва прякора „Кралят на отменените представления”, с което си разваля отношенията с няколко оперни театри. Скандалът избухва през 1989 г., когато певецът, в продължение на 8 години, отменя 26 от 41 спектакъла за „Лирик опера” в Чикаго. Чикагският театър го обявява за „персона нон грата” и той никога повече не пее на неговата сцена. Търканията му с Доминго в началото на 80-те години, с когото по-късно стават първи приятели, са пословични.

На 12 декември 1998 г. Павароти е първият и до днес единственият класически изпълнител, който се появява в телевизионното шоу „На живо в събота вечер”. Там пее “Adeste fideles” заедно с Ванеса Уилямс. През 1995 г. пее с Боно от U2Мис Сараево” – песен, написана специално за него. През 1999 г. пее с Мерседес Соса на голям концерт в „Бока Хуниорс арена ла Бомбониера” в Буенос Айрес, Аржентина.

През 1998 г. на Павароти е присъдена поредната награда „Грами” за „Легендарен изпълнител”. Тя се присъжда само при изключително специални случаи, като до 2007 г. тя е присъждана само 15 пъти от създаването ѝ през 1990 г.

И последни подробности от новия век:

През 2004 г. бившият мениджър на Павароти – Херберт Бреслин, публикува книгата „Кралят и аз” (The King & I), смятана от мнозина за подигравателна и компрометираща големият певец. Там Бреслин говори за него като за тенор, който не може да чете ноти, че е една разглезена звезда. Павароти няма музикално образование, въпреки, че всички го наричат „Маестро” и познава нотите, но не се счита, че не е добър музикант. Наред с тези пикантерии Бреслин все пак признава величината на таланта му и общите им големи успехи. В интервю през 2005 г. с Джеръми Пакстън за BBC Павароти отхвърля твърденията около нотната си грамотност, но признава, че се затруднява с разчитането на партитурите.

Павароти получава много награди и почести, включително и “Kennedy Center Honours” през 2001 г., има рекорди в „Книгата на Гинес” между които един за най-много бисове (165) и един за най-продаван класически албум за концерта на „Тримата тенори” през 1990 г. (последният дели с колегите си Пласидо Доминго и Хосе Карерас).

През 2003 г. издава първия си албум с песни, писани специално за него. Казва се “Ti Adoro” (“Обожавам те”) и съдържа популярни песни на италиански език, повечето от тях написани от Микеле Чентонци – един от главните помощници на тенора в „Павароти и приятели”. Павароти заявява, че това е сватбеният подарък за втората му съпруга Николета Мантовани, за която се жени на 13 декември 2003 г. Тя е негова бивша асистентка, по-млада е с около 30 години от него и двамата вече имат дъщеричка Аличе. До този брак се стига след мъчителен развод след 30-годишен брак с първата му съпруга, приключил през 1998 г.

На 13 март 2004 г. Павароти дава последното си представление в Метрополитън като Каварадоси в „Тоска”. След спектакъла получава дълги и бурни овации. На 1 декември 2004 г., на 69-годишна възраст, Павароти започва прощалното си турне. С него решава да посети всички места, на които е пял в 40-годишната си кариера, като включва и някои нови. Последното му пълно концертно изпълнение е в края на двумесечния „Австралия тур” в Тайван през декември 2005 г.

През март 2005 г. на Лучано Павароти е направена операция на два гръбначни прешлена.

На 10 февруари 2006 г. Павароти пее “Nessun dorma!” от „Турандот” на Зимните олимпийски игри в Торино. Това е последното му появяване пред публика. В последния акт на церемонията по откриването им, изпълнението на Павароти е най-аплодираното. По-късно се разбира, че е записал арията по-рано и е пял на плейбек, това е потвърдено и от диригентът Леоне Маджера. Според публиката и организаторите фактът е без особено значение по няколко причини – защото Павароти нееднократно доказва, че може да пее; защото на 71-годишна възраст почти никой не може да изпее тази ария на живо без проблеми с подобно качество, особено на минусови температури; и защото за всички е достатъчно, че тяхната звезда е там. Самият Павароти в началото отказва да участва при подобни температури, но Олимпийският комитет го убеждава именно с условието да запише арията предварително.

По време на прощалното си турне на Павароти е поставена диагноза рак на панкреаса – през юли 2006 г. Тенорът се подлага на сериозна операция и планира след оздравяването да завърши турнето си.

В четвъртък на 6 септември 2007 г. той умира в дома си в Модена от болестта, на 71-годишна възраст. Часове след смъртта му, мениджърът му Тери Робсън прави електронно изявление по медиите: „Маестрото води дълга и тежка битка с рака, който накрая отне живота му. Позитивността му, която бележи и творчеството му, не го напусна до последния стадий на болестта.”

Погребението на Павароти се състои в Катедралата в Модена. Романо Проди, Никола Саркози и Кофи Анан са само част от множеството присъстващи държавни мъже и обществени фигури от най-високо равнище. В чест на големия тенор има демонстрация на т. н. „Трицветни стрели” (италиански – Frecce Tricoliori) – Италианските военновъздушни сили, те оставят след себе си червено-зелено-бели ивици дим – чест, оказвана само на погребенията на най-висшестоящи в държавата или в църквата особи. След триумфално 10-километрово шествие минаващо през центъра на Модена, ковчегът на Павароти е отнесен до Монтале Ранджоне – село, част от Кастелуново Ранджоне, и погребан в семейната гробница. Церемонията изцяло се предава пряко по CNN, а Мирела Френи коментира прякото предаване по RAI. На Виенската Щаатсопера и Фестивалният център в Залцбург са спуснати черни знамена, а операта в Сан Франциско, където Павароти прави повечето си дебюти, слага траурното знаме и на завесата си. Почит отдават всички важни оперни театри по целия свят – Миланската Скала, Кралската опера „Ковънт Гардън” в Лондон, Метрополитън опера в Ню Йорк. Италианският футболен гигант „Ювентус”, на който Павароти е фен цял живот, е представен на погребението и публикува на Интернет-страницата си прощално писмо „Чао, Лучано” с черно-бяло сърце – асоциация с цветовете на екипа им. Концерт в чест на тенора правят известни изпълнители, които са били негови ученици на 14 февруари 2008 г. в „Айвъри Фишер Хол” в Ню Йорк.

Последната ми забележка за днес е интимен спомен и е свързана с датата 6 септември 2007 г. – денят, в който Павароти се помина в родния си град Модена след тежкото заболяване от рак на панкреаса, което сложи край на славния му живот.

Бяхме със съпругата ми на лятна почивка в Габрово и през деня Радио София съобщи за кончината му. Знаехме за болестта му, той беше започнал световното си турне за раздяла с любимата си публика по много оперни театри в целия свят, но трябваше да прекъсне това турне поради заболяването си. Жена ми – негова вярна слушателка – извади на твърде закрития ни от съседи балкон домашното ни CD-устройство, постави диск с негови записи и включи направо „nessun dorma“ от „Турандот“ на Пучини. Тя обичаше извънредно много това негово изпълнение. След секунди мелодията – прекрасно изпълнение от златия период на кариерата му – огласи ефира и в тихия почти есенен ден звуците се разляха от балкона към съседните сгради. Когато дойде финала с внушителните последни тонове, някои любопитни съседи се показаха на прозорците, сигурно се чудеха какво е станало в дома на Контохови. Те обаче знаеха, че у нас се слуша с удоволствие оперна музика и „премеждието“ бързо затихна. В това време духът на великия Павароти вече се е отправял към безбрежните простори на вселената, за да остане при нас само незаличимият спомен за прекрасното му дело.

Преди да завърша, ще дам само за бърза ориентация относно огромното му дело списък на оперния му репертоар и най-важните му музикални записи (от италиански източници):

Repertorio

Repertorio operistico

RuoloTitoloAutore
TebaldoI Capuleti e i MontecchiBellini
ElvinoLa sonnambulaBellini
PollioneNormaBellini
OrombelloBeatrice di TendaBellini
Arturo TalboI puritaniBellini
FaustMefistofeleBoito
NemorinoL’elisir d’amoreDonizetti
Roberto LeicesterMaria StuardaDonizetti
Edgardo RavenswoodLucia di LammermoorDonizetti
TonioLa Fille du régimentDonizetti
FernandoLa FavoritaDonizetti
Andrea ChénierAndrea ChénierGiordano
CanioPagliacciLeoncavallo
TuridduCavalleria rusticanaMascagni
Fritz CobusL’amico FritzMascagni
Des GrieuxManonMassenet
Idamante
Idomeneo
IdomeneoMozart
Enzo GrimaldoLa GiocondaPonchielli
Renato des GrieuxManon LescautPuccini
RodolfoLa bohèmePuccini
Mario CavaradossiToscaPuccini
F. B. PinkertonMadama ButterflyPuccini
CalafTurandotPuccini
Arnoldo MelchtalGuglielmo TellRossini
Cantante italianoDer RosenkavalierStrauss
OronteI Lombardi alla prima crociataVerdi
ErnaniErnaniVerdi
MacduffMacbethVerdi
RodolfoLuisa MillerVerdi
Duca di MantovaRigolettoVerdi
ManricoIl trovatoreVerdi
Alfredo GermontLa traviataVerdi
RiccardoUn ballo in mascheraVerdi
Don CarloDon CarloVerdi
RadamesAidaVerdi
OtelloOtelloVerd

(край на цитата)

Discografia parziale

Opere

AnnoTitolo
Ruolo
CastDirettoreEtichetta
1967Beatrice di Tenda
Orombello
Joan Sutherland, Cornelius Opthof, Josephine VeaseyRichard BonyngeDecca
La fille du régiment
Tonio
Joan Sutherland, Spiro Malas, Monica SinclairRichard BonyngeDecca
1968L’amico Fritz
Fritz Kobus
Mirella Freni, Vincente Sardinero, Laura Didier-GambardellaGianandrea GavazzeniEMI
1969Der Rosenkavalier
Cantante italiano
Régine Crespin, Yvonne Minton, Helen DonathGeorg SoltiDecca
1970Un ballo in maschera
Riccardo
Renata Tebaldi, Sherrill Milnes, Regina ResnikBruno BartolettiDecca
L’elisir d’amore
Nemorino
Joan Sutherland, Spiro Malas, Dominic CossaRichard BonyngeDecca
Macbeth
Macduff
Dietrich Fischer-Dieskau, Elena Souliotis, Nicolai GhiaurovLamberto GardelliDecca
1971Lucia di Lammermoor
Edgardo Ravenswood
Joan Sutherland, Sherill Milnes, Nicolai GhiaurovRichard BonyngeDecca
Rigoletto
Duca di Mantova
Sherrill Milnes, Joan Sutherland, Martti TalvelaRichard BonyngeDecca
1972La bohème
Rodolfo
Mirella Freni, Nicolai Ghiaurov, Rolando PaneraiHerbert Von KarajanDecca
Turandot
Calaf
Joan Sutherland, Montserrat Caballé, Nicolai GhiaurovZubin MehtaDecca
1973I Puritani
Arturo Talbot
Joan Sutherland, Piero Cappuccilli, Nicolai GhiaurovRichard BonyngeDecca
1974La Favorita
Fernando
Fiorenza Cossotto, Gabriel Bacquier, Nicolai GhiaurovRichard BonyngeDecca
Madama Butterfly
F. B. Pinkerton
Mirella Freni, Robert Kerns, Christa LudwigHerbert Von KarajanDecca
1975Luisa Miller
Rodolfo
Montserrat Caballé, Sherrill Milnes, Bonaldo GiaiottiPeter MaagDecca
Maria Stuarda
Roberto Leicester
Joan Sutherland, Huguette Tourangeau, Roger SoyerRichard BonyngeDecca
1976Cavalleria rusticana
Turiddu
Julia Varady, Piero CappuccilliGianandrea GavazzeniDecca
Pagliacci
Canio
Mirella Freni, Ingvar WixellGiuseppe PatanèDecca
Il trovatore
Manrico
Joan Sutherland, Ingvar Wixell, Marilyn HorneRichard BonyngeDecca
1978Tosca
Mario Cavaradossi
Mirella Freni, Sherrill MilnesNicola RescignoDecca
1979Guglielmo Tell
Arnoldo Melchtal
Sherrill Milnes, Mirella Freni, Nicolai GhiaurovRiccardo ChaillyDecca
1980La sonnambula
Elvino
Joan Sutherland, Nicolai Ghiaurov, Isobel BuchananRichard BonyngeDecca
La traviata
Alfredo Germont
Joan Sutherland, Matteo ManuguerraRichard BonyngeDecca
1981La Gioconda
Enzo Grimaldo
Montserrat Caballé, Sherrill Milnes, Agnes BaltsaBruno BartolettiDecca
1982Un ballo in maschera
Riccardo
Margaret Price, Renato Bruson, Kathleen BattleGeorg SoltiDecca
Mefistofele
Faust
Nicolai Ghiaurov, Mirella Freni, Montserrat CaballéOliviero De FabritiisDecca
1983Idomeneo Re di Creta
Idomeneo
Agnes Baltsa, Lucia Popp, Edita GruberovaJohn PritchardDecca
1984Andrea Chénier
Andrea Chénier
Montserrat Caballé, Leo NucciRiccardo ChaillyDecca
Norma
Pollione
Joan Sutherland, Montserrat Caballé, Samuel RameyRichardy BonyngeDecca
1986Aida
Radames
Maria Chiara, Ghena Dimitrova, Leo NucciLorin MaazelDecca
1987Ernani
Ernani
Joan Sutherland, Leo Nucci, Paata BurchuladzeRichard BonyngeDecca
1988Rigoletto
Duca di Mantova
Leo Nucci, June Anderson, Shirley VerrettRiccardo ChaillyDecca
1990L’elisir d’amore
Nemorino
Kathleen Battle, Enzo Dara, Leo NucciJames LevineDeutsche Grammophon
Il trovatore
Manrico
Antonella Banaudi, Leo Nucci, Shirley VerrettZubin MehtaDecca
1991La traviata
Alfredo Germont
Cheryl Studer, Juan PonsJames LevineDeutsche Grammophon
1992Manon Lescaut
Renato Des Grieux
Mirella Freni, Dwayne CroftJames LevineDecca
1993Rigoletto
Duca di Mantova
Vladimir Černov, Cheryl Studer, Roberto ScandiuzziJames LevineDeutsche Grammophon
1996I Lombardi alla prima crociata
Oronte
June Anderson, Samuel RameyJames LevineDecca

(край на цитата)

(В последната информация виждаме записи заедно с Гена Димитрова и много с Николай Гяуров).

В страницата за Павароти в Уикипедия на български език има извънредно подробно описание в това отношение, което превъзхожда подобните на всички други езици.

Нека днес на 12 октомври 2020 г. да почетем 85-годишнината от рождението на великия певец Лучано Павароти и да не забравяме никога голямото му дело.

Поклон пред паметта му!

……………

Luciano Pavarotti sings “Nessun dorma” from Turandot (The Three Tenors in Concert 1994)

Renowned Italian tenor Pavarotti (1935–2007) sings the aria from the final act of Puccini’s opera Turandot, live in concert with The Three Tenors in Los Angeles in 1994. The Three Tenors (José Carreras, Plácido Domingo, and Luciano Pavarotti) are joined by conductor Zubin Mehta, the L.A. Philharmonic, and the L.A. Music Center Opera Chorus.

´´´´´´

Luciano Pavarotti sings Dein ist mein ganzes Herz (Italian)

´´´´

Luciano Pavarotti – “Che Gelida Manina” – RARE TV BROADCAST (Paris, 3/3/1965)

´´´´´´

Mariah Carey, Luciano Pavarotti – Hero (Live)

´´´´´´

Luciano Pavarotti & Celine Dion – I Hate You Then I Love You

´´´´´´

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.