Manfred Jung – operastars

Немският тенор Манфред Юнг празнува днес рожден ден

Драги приятели на оперната музика, днешният 9 юли 2015 г. е по капризите на съдбата двоен оперен юбилей – на този ден са родени през 1940 г. двама европейски тенори от значителен мащаб – немецът Манфред Юнг (Manfred Jung) и унгарецът Янош Б. Наги (János B. Nagy). Какво съвпадение, не само в един ден, не само тенори, но и през известен период от вокалната си дейност са били в един оперен ансамбъл – този на Оперния театър в Дюселдорф-Дуисбург в Германия.

И двамата днес навършват кръглите 75 години, но докато Манфред Юнг ще празнува с най-близките си, Янош Б. Наги не е вече между нас живите – от седем години, на 22 декември 2007 г. той се помина в Будапеща след тежко и продължително боледуване.

Предполагам, че и двамата тенори са почти непознати за масовия български оперен любител, тъй като те са имали своята интензивна кариера тук на Запад, отчасти и в Америка и на други континенти. Докато Манфред Юнг става особено прочут в роли от опери на Рихард Вагнер (не само в тях), то Янош Б. Наги се профилира като особено добър лиричен тенор и прави голяма кариера предимно в опери от италиански и френски автори. За него ще пише по-късно, но ето едно мнение на негов любител от Германия, дадено скоро след смъртта му:

„Лиричният тенор Янош Б. Наги остава незабравим преди всичко в роли от опери на Верди и Пучини, но също така и като Дон Хосе и Туриду. Неговият тембър се числи към най-хубавите в италианския жанр. Който е слушал неговата ария “Recondita armonia” или е имал щастието да го гледа на сцената, може да разбере каква загуба причинява смъртта на този симпатичен артист. Аз още го виждам пред себе си, когато след арията

È il vino che mi ha suggerito!
Per me pregate Iddio!
Un bacio, mamma…
Un altro bacio… addio!

той се отправя бавно към ъгъла, за да започне дуела с Алфио. Той беше също един особено изразителен драматичен артист“.

(край на цитата)

Най-напред ще пиша за Манфред Юнг, после отделно за Янош Б. Наги. По всяка вероятност ще разделя статията на две части, които ще публикувам една след друга във Фейсбук.

Манфред Юнг е от „златната генерация“ немски тенори, които през втората половина на миналия век налагат своя отпечатък върху развитието на този жанр в Европа и извън нея. Особено тия от тях, които се профилират във Вагнерови опери след края на Втората световна война, когато по целия свят започва един ренесанс на неговото творчество, те са търсени не само в немскоезичните страни, но и в цяла Европа и особено в САЩ, където Вагнерови опери започват много често да се поставят в най-големите оперни театри. Не случайно в тази епоха имената на Рене Коло, на тримата „Петровци“ – Петер Зайферт, Петер Шрайер и особено Петер Хофман (и за тримата съм писал статии през последните две години), на Зигфрид Иерузалим, на Фриц Вундерлих и на още няколко стават синоним за високо певческо и драматично майсторство. Освен това след 50-те години новата генерация големи оперни режисьори – не само немски, но и други, държат особено много не само на гласовите данни, но и на силно изразена драматична игра на сцената. След възобновяването на Фестивала на Вагнер в Байройт, когато неговите внуци Виланд и Волфганг поемат кормилото в ръцете си, тези изисквания стават все по-големи. Няма да изпадам в подробности, но почти при всички постановки в Лондон, Париж, Милано, особено в МЕТ в Ню Йорк се канят немски артисти, имащи вече съответната практика и най-важно, че се пее на оригиналния немски език, което не е лека работа за всеки оперен певец. Без да изпадам в сравнения, знаем например колко е трудно за французи да пеят на немски език. Понеже говоря за Вагнер, похвално е че такъв български певец като легендарният Спас Венков е направил забележителна кариера като Вагнеров певец при наличието на огромна международна конкуренция.

Но да се върна на Манфред Юнг. Парадокс при него е, че той въобще не е мислел да става певец. Просто случайно попада на оперната сцена, след като работи техническа дейност в театър. Тук вече става въпрос за неща, които се знаят от стотици подобни случаи по целия свят – скрит талант, още неоткрит поради упражняване на друга професия, случайно забелязан и подкрепен от други лица, но и интензивна работа после за неговото развитие и налагане. Колко често имаме случаи на големи певци, които са започнали от музикален инструмент, после се открива, че имат отлични гласови възможности и така се изгражда след това завидна вокална кариера. В момента си спомням за Веселина Кацарова, която най-напред е пианистка, други – за да влезят в Консерватория, започват от „случаен“ инструмент, след това се профилират в желаната област. Нали така е било например с отличната певица Елена Филипова, която свири в началото на обой, за което е получила и диплом от Софйската музикална академия, ако не се лъжа и по пиано. Мисля, че Стефка Евстатиева започва първо с контрабас (дано не се заблуждавам).

Сега ще се спра на биографията на Манфред Юнг. За него има много информации в печатните медии на немски език, също и в електронните портали. Той е роден на 9 юли 1940 г. в Оберхаузен, провинция Северен Рейн-Вестфалия в Германия. Обучава се в техническа професия – силнотокова електротехника. По тази причина започва работа като осветител в Градския театър в Есен. Там откриват неговите певчески заложби и Манфред Юнг започва да учи вокално изкуство при проф. Хилде Веселман във Висшето училище „Folkwang“ в Есен (в тази музикална академия от много години преподава българският цигулар проф. Минчо Минчев). През 1968 г. Манфред Юнг се дипломира с държавен изпит. Веднага след това той получава ангажимент в „Камерната опера“ в Кьолн. През 1971 г. е назначен в ансамбъла на Музикалния театър в Дортмунд, където остава до 1975 г. После следва назначение в Театъра в Кайзерслаутерн. Именно през 1975 г. той има първите си гастроли при „Великденския фестивал“ в Залцбург под ръководството на Херберт фон Караян, също изяви в Йерусалим. През 1976 г. гостува в „Оперния театър на река Рейн“ в Дюселдорф-Дуисбург, след което става член на ансамбъла с договор до 1988 г. Още през 1976 г. има изяви и на сцените на оперните театри във Вупертал и Заарбрюкен (провинция Заарланд).

При едно гостуване в Берлин през ноември 1976 г. той обръща внимание на ръководството и е препоръчан за легендарната постановка през сезона 1977 година в Байройт на „Пръстенът на нибелунга“ в ролята на Зигфрид в „Залезът на боговете“. За тази постановка съм писал в други мои статии, тя е била нещо изключително. Нека припомня с няколко думи за т. н. „Jahrhundertring“ (Стогодишен пръстен):

„Als Jahrhundertring wird die Inszenierung von Richard Wagners Ring des Nibelungen zum 100-jährigen Bestehen der Bayreuther Festspiele im Jahr 1976 bezeichnet. Die Inszenierung wurde fünf Festspielsommer lang (von 1976 bis 1980) in 16 Aufführungen des kompletten Ring-Zyklus sowie vier zusätzlichen Aufführungen von Einzelwerken in Bayreuth gezeigt. Im zweiten Jahr wurden einige Veränderungen und Weiterentwicklungen im szenischen Bereich vorgenommen: So erhielt der „Walkürenfelsen“, der 1976 noch wie ein Matterhorn aus Pappe aussah, seine endgültige Gestalt, die der Toteninsel von Arnold Böcklin nachempfunden war. Auch die 1976 eher missglückte optische Erscheinung der Götterburg Walhall wurde 1977 wesentlich verbessert.

Die musikalische Leitung des Ring des Nibelungen zum 100-Jahre-Jubiläum der Bayreuther Festspiele hatte der Dirigent und Komponist Pierre Boulez (mit seinem Assistenten Jeffrey Tate). Regie führte Regisseur Patrice Chéreau, das Bühnenbild entwarf Richard Peduzzi, die Kostüme schuf Jacques Schmidt, die Lichtgestaltung oblag Manfred Voss“.

(край на цитата)

Превод: „Като „Стогодишен пръстен“ се нарича реализацията на оперната тетралогия „Пръстенът на нибелунга“ от Рихард Вагнер по случай 100-годишнината на Фестивала в Байройт през 1976 г. Тази постановка се изнася в Байройт в продължение на пет летни фестивала (от 1976 до 1980 г.) в 16 пълни цикъла, както и с 4 допълнителни отделни части на тетралогията. През втория сезон се правят някои промени и допълнения в инсценировката. Например „Скалите на Валкюра“, които през 1976 г. изглеждат като Матерхорн (изработени от папкартон), получават окончателното си оформление, приличащо на „Островът на мъртвите“ от Арнолд Бьоклин. Също така недоброто през 1976 г. оптично оформяне на замъка-крепост на боговете „Валхал“ съществено се подобрява през 1977 г.

Музикалното ръководство на „Пръстенът на нибелунга“ за 100-годишния юбилей на Фестивала в Байройт се води от диригента и композитор Пиер Булез (Pierre Boulez), заедно с неговия асистент Джефри Тейт. Режисурата е поверена на Патрик Шеро, сценографията е на Рихард Педуци, костюмите изработва Жак Шмидт, осветлението се възлага на Манфред Фос“.

(край на превода)

Дадох тези обяснения, защото в Германия (може би и другаде), през тези пет сезона тема номер едно в кръга на оперните любители, пък и за професионалистите, беше именно тази постановка в Байройт. Помня добре, специално Пиер Булез (той отдавна живее в Баден Баден и е сред най-уважаваните французи тук) и Патрик Шеро получиха възторжени рецензии за работата си. И за двамата съм писал статии по случай рожден ден или друг повод.

Сега пак за Манфред Юнг. Именно на този „Стогодишен пръстен“ той получава заслужено признание с играта си като Зигфрид в „Залезът на боговете“. Даже музикалното списание „Orpheus“ му присъжда през 1977 г. званието „Das große Lob“ (голямата похвала). Оттогава Манфред Юнг редовно получава през следващите сезони различни роли в жанра си.

Първите му международни участия като Вагнеров тенор идват през 1980 г. в „Карнеги Хол“ в Ню Йорк и във Виенската държавна опера през 1981 г., както и на сцената на МЕТ в Ню Йорк. През 1982 г. Манфред Юнг получава наградата „Grammy Award“ за участията си в „Пръстенът на нибелунга“ като Зигфрид в „Зигфрид“ и същата роля в „Залезът на боговете“.

На сцената на Виенската държавна опера Манфред Юнг гостува и в други роли. Още през 1976 г. той играе в оперетата „Цигански барон“, през сезона 1982/1983 във „Вълшебната флейта“ от Моцарт, по-късно – през 1985 г. има участие в операта „Йенуфа“ от Леош Яначек. Като изявен Вагнеров тенор през 1981 г. играе и главната роля в „Парсифал“. По-долу цитирам всички негови участия във Виена:

Titel des Werks	Rolle/Funktion der Person	Datum der ersten/letzten Vorstellung	Anzahl der Vorstellungen
Der Zigeunerbaron	Sandor Barinkay	31.01.1976	1 mal
Die Walküre	Siegmund	22.11.1981–19.06.1982	6 mal
Die Zauberflöte	Erster Geharnischter	18.05.1982–05.05.1983	3 mal
Jenůfa	Laca Klemeň	12.12.1985	1 mal
Parsifal	Parsifal	01.11.1981	1 mal

(край на цитата)

Дебюта на Манфред Юнг във Виенската държавна опера е на 31 януари 1976 г. в ролята на Шандор Баринкай в оперетата „Цигански барон“ от Йохан Щраус. Цитирам състава на ансамбъла при този негов дебют:

Besetzung | 31.01.1976

Dirigent	Klauspeter Seibel
Inszenierung	Werner Düggelin
Ausstattung	Wolfgang Mai
Kostüme	Franziska Loring
Choreographie	Imre Keres
Chorleitung	Norbert Balatsch
Peter Graf Homonay	Hans Helm
Conte Carnero	Erich Kunz
Sándor Barinkay	Manfred Jung
Koloman Zsupán	Benno Kusche
Arsena	Hilda de Groote
Mirabella	Hilde Rössel-Majdan
Ottokar	Heinz Zednik
Czipra	Gertrude Jahn
Saffi	Lotte Rysanek
Pali	Alfred Šramek

(край на цитата)

Последната изява на Манфред Юнг във Виенската държавна опера е на 12 декември 1985 г. в ролята на Лаца Клемен в операта „Йенуфа“ от Леош ЯЙначек. Цитирам състава на ансамбъла при тази негова последна изява:

Besetzung | 12.12.1985

Dirigent	Reinhard Schwarz
Regie	Richard Bletschacher
Nach der Inszenierung von	Otto Schenk
Bühnenbilder	Günther Schneider-Siemssen
Kostüme	Hill Reihs-Gromes
Choreinstudierung	Helmuth Froschauer
Die alte Buryja	Czeslawa Slania
Laca Klemeň	Manfred Jung
Števa Buryja	Josef Hopferwieser
Die Küsterin Buryja	Ruth Hesse
Jenůfa	Gabriela Beňačková-Cap
Altgesell	Alfred Šramek
Dorfrichter	Rudolf Mazzola
Frau des Dorfrichters	Lotte Rysanek
Karolka	Olivera Miljakovic
Schäferin/Magd	Margareta Hintermeier
Barena	Gabriele Sima
Jana/Jano	Machiko Obata
Tante	Margarethe Bence

(край на цитата)

От тези години Манфред Юнг се прочува като изявен интерпретатор в опери от Вагнер. Днес той се слави като един от малкото тенори, които са пели всички партии в този жанр в тетралогията „Пръстенът на нибелунга“.

Манфред Юнг има 17 оперни изяви в МЕТ Ню Йорк през годините от 1981 до 1984 в опери от Вагнер: „Зигфрид“ (в ролята на Зигфрид – 6 изяви през 1981 г.), „Валкюра“ (в ролята на Зигмунд – 4 изяви през 1983 г.), „Парсифал“ (в ролята на Парсифал – 2 изяви през 1983 г.) и „Тристан и Изолда“ (в ролята на Тристан – 5 изяви през 1983 и 1984 г.). Освен това на 12 април 1981 г. преди да започне оперните си изяви в МЕТ, той участва при концерт в МЕТ с арии от опери на Вагнер при следната програма:

Metropolitan Opera House April 12, 1981 WAGNER CONCERT „Die Meistersinger von Nürnberg“: Act I Prelude „Die Walküre“: Act III Duet Birgit Nilsson Simon Estes „Götterdämmerung“: Dawn Zu neuen Taten Birgit Nilsson Manfred Jung [First appearance] Rhine Journey „Tristan und Isolde“: Prelude and Liebestod Birgit Nilsson Conductor...............James Levine

(край на цитата)

За да не остане читателят с впечатление за едностранчивост в репертоара на Манфред Юнг само като Вагнеров певец, искам да подчертая, че това не е така.

В Интернет има десетки линкове към информации за него и много подробности. Той си има и собствена блог-страница, където през тази 2015 г. година е внесъл редица сведения за себе си. Намирам това за много полезно и пример за други оперни певци. Ето редица редове от неговите информации (собствен текст):

„ (…) Имах първия си контакт с театъра като осветител в Театъра на град Есен. Оттам отидох в Университета „Фолкванг“ в Есен. Там учих пеене при проф. Хилде Веселман. Приключих с държавен изпит през 1968 г.

1963 година ми донесе първото участие на фестивала в Байройт, не като певец, а като осветител по покана на техническото ръководство.

Първата ми изява в Байройт беше в кметството през 1967 г. по повод международната младежка фестивална среща в операта „Феите” от Рихард Вагнер с ролята на Ариндал. Вилхелм Пиц, големият хормайстор на фестивалния хор в Байройт, ме покани да се присъединя към хора през 1970 г. След смъртта му, проф. Норберт Балач стана директор на фестивалния хор, под чието ръководство ми беше позволено да пея още две години до 1973 г.

След като завърших обучението си през 1968 г., ме назначиха в Кьолнската камерна опера. Това беше последвано от ангажимент в Дортмундския градски музикален театър от 1971 до 1975 г. През това време изпях 27 различни тенорови роли в 374 представления. Имаше толкова интересни задачи, като Тамино от „Вълшебната флейта“, Ханс от „Продадена невеста“, Баринкай от „Циганският барон“.

Пътят ме отведе от Дортмунд до Пфалц, до театъра в град Кайзерслаутерн. Тук ме очакваха Макс от „Вълшебният стрелец“ на Вебер, ролята на Ленски от „Евгений Онегин“ и ролята на Дон Хосе от „Кармен“. На Великденския фестивал в Залцбург през 1975 г. участвах в спектакъл на „Майсторите певци от Нюрнберг“ с диригент Херберт фон Караян.

За първи път пях в Йерусалим през 1975 г. На иврит беше изпълнена операта „Еврейката” от Жак Фроментал Халеви, където играх в ролята на Елеазар. Тази роля е последната изиграна роля на легендарния италиански тенор Енрико Карузо в Ню Йорк в Метрополитън опера през 1920 г.

През януари 1976 г. директорът на „Немската опера на Рейн – Дюселдорф/Дуисбург“ – проф. д-р Барфус ми повери ролята на Логе в „Рейнско злато“ от Вагнер. След това гостуване получих договор от генералния директор, който приключи през 1988 г. с напускането на проф. д-р Барфус.

През април 1976 г. за първи път изпях ролята на Парсифал в операта „Парсифал” от Вагнер в Театъра на град Вупертал. Същата година през м. ноември имах премиерата си в „Залезът на на боговете“ от Вагнер с ролята на Зигфрид в Държавния театър на Саарбрюкен.

В края на ноември успях да пея Макс в операта „Вълшебният стрелец“ под диригентството на Ойген Йохум в Берлин. След това представление г-н Йохум ме препоръча на директора на фестивала в Байройт г-н Волфганг Вагнер. С радост приех поканата от ръководителя на „Зеления хълм“ в Байройт и там ме наеха като Зигфрид в „Залезът на на боговете“ при фестивала през 1977 г.

Пях като Зигфрид в „Залезът на на боговете“ в така наречения „Пръстен на столетието“ през 1977 г., под музикалното ръководство на Пиер Булез и режисиран от Патрис Шеро.

През същата година ми позволиха да поема ролята на Парсифал в операта „Парсифал“ в кратки срокове за колега, който беше болен. Дирижирането беше в ръцете на Хорст Щайн, а постановката беше на самия г-н Волфганг Вагнер.

През 1977 г. редакторите на музикалното списание „Орфей” ми присъдиха наградата на критиката „DAS GROSSE LOB 1977“ като най-добър мъжки актьор. При жените бе отличена известната италианска певица Мирела Френи.

През 1978 г. Държавният театър в Карлсруе ми предложи възможността да пея за първи път ролята на младия Зигфрид в „Зигфрид“ от Вагнер под диригентството на Кристоф Прик.

Известният запис на „Ринга“ от фестивалната зала в Байройт започна през 1979 г. с последната част на тетралогията – „Залезът на на боговете“. След това последваха „Зигфрид“ през 1980 г., както и първите две части на „Ринга“ – „Рейнско злато“ и „Валкюра“.

Първата ми изява в „Карнеги хол“ в Ню Йорк беше през 1980 г. в концертно изпълнение на „Валкюра“ с Джеси Норман като моя партньорка, в която изява пеех Зигмунд.

През 1981 г. Виенската държавна опера ме нае като Зигмунд за новата постановка на „Валкюра“ под диригенството на Зубин Мета.

Дебютът ми в легендарната Метрополитън опера в Ню Йорк се състоя през 1981 г., където пях Зигфрид в „Залезът на на боговете“ заедно с Биргит Нилсон като Брюнхилда.

През 1982 г. получих значителната награда „ГРАМИ“ за записа на тетралогията „Пръстенът на нибулунга“ под ръководството на Пиер Булез за ролите ми на Зигфрид в „Зигфрид“ и в „Залезът на боговете“.

През 1983 г. участвах в ролята на Логе в „Рейнско злато“ във фестивалната зала в Байройт в постановката на Питър Хол и дирижирана от Джордж Шолти, както и Зигфрид в „Зигфрид“ и в „Залезът на на боговете“ също там. Поех ролята на Зигфрид в „Залезът на боговете“ и в „Зигфрид“ набързо без репетиции за мой болен колега. Този „Ринг“ беше в програмата на фестивала от 1983 до 1986 г.

През 1984 г. се състоя първото световно излъчване на телевизионния сериал “Рихард Вагнер”, режисиран от Тони Палмърс. Ричард Бъртън въплъщаваше образа на Рихард Вагнер в този сериал. В този филм ми беше позволено да изиграя ролята на Георг Унгер, първият Зигфрид на фестивала в Байройт през 1876 г.

1985 година ми донесе срещата с великата роля на Отело в операта „Отело” от Верди на немски език в Градския театър в Кил тук в Германия.

През 1986 г. беше първата ми изява като гост в един от най-красивите театри в света – световноизвестна „Опера Земпер“ в Дрезден в ролята на Барабаниста в операта „Воцек” от Албан Берг.

През 1986 г. във вечния град Рим участвах като солист при „Песните на Gurre“ от Арнолд Шьонберг при изпълнение в легендарната „Accademia Nazionale di Santa Cecilia“ под музикалното ръководство на Джузепе Синополи.

Участвах като солист при германската премиера на „Реквием” от Андрю Лойд Уебър в Аугсбург през 1987 г.

Няколко години по-късно аз дирижирах това произведение като диригент в Херне тук в Гермавия. Също през 1987 г. се изявих заедно с „Немската опера на Рейн – Дюселдорф / Дуисбург“ в Москва в Болшой театър във „Вълшебният стрелец“ като Макс и във „Валкюра“ като Зигмунд.

През същата година бях солист в 9-та симфония на Лудвиг ван Бетовен в Сантяго де Чили.

На първата постановка на „Пръстенът на нибелунга” във Варшава бях там като Логе в „Рейнско цлато“ и като Зигмунд във „Валкюра“, постановки на Аугуст Евердинг през 1988 г.

През 1989 г. гостувах с Вюртембергския държавен театър в Щутгарт в Санкт Петербург с операта „Саломе” от Рихард Щраус в ролята на Ирод.

Имах първо сътрудничество с „Gewandhausorchester Leipzig“ през 1989 г. в родното място на Рихард Вагнер, като Тристан в операта „Тристан и Изолда“.

На „Разпети петък“ 1989 г. имаше първо излъчване на портрет по западногерманската телевизия – „Зигфрид, благословен герой“.

През 1990 г. имах участие във фестивала „Due Mondi Spoleto Италия/Чарлстън САЩ“ в операта „Електра” от Рихард Щраус в ролята на Егист.

Голямо артистично предизвикателство беше ангажиментът на г-н Волфганг Вагнер да изпея ролята на Миме в „Рейнско злато“ , както и Миме в „Зигфрид“ в новата постановка на Алфред Кирхнер и диригента Джеймс Ливайн. Този „Ринг“ е изпълняван във фестивалната зала в Байройт от 1994 до 1998 г.

Така че бях един от малкото (редки) певци-актьори, които изпяха всички тенорови партии в „Пръстенът на нибелунга“ от Рихард Вагнер.

Държавният театър в Касел планира нова постановка на „Пръстенът на нибелунга“ през 1997 г. Тук ме наеха и като Миме за двете музикални драми. Беше издаден много интересен пълен CD запис на този „Ринг“.

През 2000 г. великото произведение на Кшищоф Пендерецки „PASSIO ET MORS DOMINI NOSTRI IESU CHRISTI SECUNDUM LUCAM“ беше изпълнено в зала „Бетовен“ в Бон в пряко телевизионно предаване на „Разпети петък“. В това произведение аз поех ролята на рецитатора.

Имам договори за постоянни гостуващи представления в: Метрополитън опера Ню Йорк, Виенската държавна опера, Хамбургската държавна опера, Вюртембергския държавен театър в Щутгарт, Мюнхенската държавна опера, Градският театър в Карлсруе.

Имам оперни гостувания и концерти, включително в Токио, Осака, Киото, Париж, Мадрид, Торонто, София, Източен Берлин, Барселона, Брюксел, Стокхолм, Триест, Торино, Монте Карло, Загреб, както и сътрудничество с известни диригенти, включително Герд Албрехт, Пиер Булез, Гари Бертини, Кристоф фон Донани, Курт Айххорн, Херберт фон Караян, Ойген Йохум, Берислав Клобукар, Джеймс Ливайн, Ерих Лайнсдорф, Зубин Мета, Ловро фон Матачич, Кристоф Прик, Волфганг Савалиш, Джордж Шолти, Хорст Щайн, Петер Шнайдер, Джузепе Синополи, Вилхелм Шай, Силвио Варвизо, Хироши Вакасуги и Чарлз Макерас.

Имам и други артистични дейности:

Учебна дейност с ученици по предмета пеене

Обучение и подкрепа на международни оперни и концертни певци

Преподаване няколко години в Университета за музика и сценични изкуства в Щутгарт

Тиролски фестивал 1999: Надзор на певците за фестивалните изпълнения „Messa da Requiem” от Джузепе Верди, „Немски реквием” от Йоханес Брамс и операта „Зигфрид” от Рихард Вагнер

Гостуващ курс през пролетта на 2000 г. в Университета/Музикален колеж в Грац

През 2002 г. – майсторски клас в Университета „Фолкванг“ в Есен.

……

Тези биографични данни са откъси от живота ми като музикант, които означават много за мен по пътя ми до днес.

Също толкова важни бяха телевизионните продукции у нас и в чужбина, както и записите на CD, включително:

„Пръстенът на нибелунга“

„Рихард Вагнер, Фестивалът в Байройт“ 1980 г.

„Gurre-Lieder“, Арнолд Шьонберг, Berlin Classics 1997 г.

„Пръстенът на нибелунга“, Рихард Вагнер, Държавен театър в Касел, 1998 г.

„Страстта на Лукас“, Кшищоф Пендерецки, Бон 2000 г.

„Опера за три гроша“, Курт Вайлl, Schwan Verlag Koch 1990 г.

През лятото на 2006 г. аз проведох при „Музикалните курсове в Ароза“ един майсторски курс по вокално изкуство. На пианото съпровождаше Тобиас Крампен.

От лятото на 2006 г. съм художествен ръководител на музикалната фондация „Junge Musiker-Stiftung“, която има седалището си в Байройт – фестивалният град на Рихард Вагнер. Ако искате да научите повече за целите и предложенията на фондацията, можете да направите това на адрес: www.junge-musiker-stiftung.de“.

(край на цитата на Манфред Юнг от неговия сайт)

Наред с артистичните си изяви Манфред Юнг отделя много време за занимания с подрастващата младеж по отношение на музикалното й възпитание. От 2005 г. той е художествен ръководител на музикалната фондация „Junge Musiker-Stiftung“, която има седалището си в Байройт. Тази фондация се занимава и с провеждане на конкурси и друга музикална дейност, като вокалния конкурс „Cantilena Gesangswettbewerb“. Основната й цел е да подпомага млади израстващи певци в различни жанрове – опера, концертна дейност, оперета.

Наред с конкретната си дейност тази фондация се грижи и за опазване и разкрасяване на околностите в парка, където се намира Фестивалния комплекс в Байройт, както и гроба на великия композитор. В един линк от 2008 г. четем:

Manfred Jung und die Junge Musiker Stiftung bieten Ruhepause

13. Juli 2008

„Die Junge Musiker Stiftung hat im Park der Villa Wahnfried eine Sitzbank zur Entspannung und Meditation in unmittelbarer Nähe der Grabstätte Richard Wagners gestiftet.

Der Künstlerische Leiter Manfred Jung testete als Erster diese Sitzgelegenheit“.

(край на цитата)

Не е необходим превод – тази фондация се е погрижила да монтира в парка, където се намира вилата на фамилията Вагнер, както и неговият гроб, една пейка за почивка и медитация. Манфред Юнг е първият, който пробва тази възможност за сядане. Даже има и снимка на тази пейка със седналия на нея Манфред Юнг, която ще приложа след статията.

В различните портали и електронни магазини могат да се намерят редица музикални носители със записи на Манфред Юнг, както и такива в YouTube. Подробен списък няма в краен вид, само малка дискография на френски език:

Discographie

Siegfried, dans l’opéra du même nom de Richard Wagner, sous la direction de Pierre Boulez, avec Gwyneth Jones dans le rôle de Brünnhilde et Donald McIntyre dans celui de Wotan, dans la mise en scène de Patrice Chéreau. DVD publié par Deutsche Grammophon.
Siegfried, dans Götterdämmerung de Richard Wagner, sous la direction de Pierre Boulez, avec Gwyneth Jones dans le rôle de Brünnhilde, dans la mise en scène de Patrice Chéreau. DVD publié par Deutsche Grammophon.

(край на цитата)

Очевидно това са заглавия от прословутия „100-годишен Ринг“, за който писах вече по-горе.

За ония, които се интересуват от още подробности относно кариерата на Манфред Юнг, цитирам в орнигинал една статия на немския автор Karl Daniel. После ще дам мой превод на български език:

Immer war er der Held – und ging als Zwerg

25.12.2007

Am Niederrhein. Manfred Jung, Wagner-Tenor der Extraklasse, sang im “Jahrhundert-Ring” in Bayreuth den Siegfried. Er lebt am Niederrhein und ist sehr aktiv in der Förderung junger Musiker.

Als Held wurde er entdeckt, als Zwerg trat er ab. Manfred Jung, der heute in Homberg wohnt, war über Jahrzehnte einer der gefragtesten Wagner-Tenöre der Welt, sein höchster Triumph war sicherlich die Mitwirkung beim sogenannten “Jahrhundert-Ring” auf dem “Grünen Hügel” in Bayreuth vor genau 40 Jahren. Die Videoaufzeichnung dieses Großereignisses aus dem Festspielhaus ist heute noch bei den Musikliebhabern ein Maßstab. Der gebürtige Oberhausener Manfred Jung singt zwar nicht mehr öffentlich, der Musik bleibt er aber bis heute verbunden. Seit 2006 ist er künstlerischer Leiter der Jungen Musiker Stiftung, die ihren Sitz in der Festspielstadt Bayreuth hat.

Der Niederrhein liegt Manfred Jung, der viele Jahre in Moers gelebt hat. Oberhausen liegt ja nicht so weit entfernt. Auch wenn er für seine musikalischen Verpflichtungen einen Bungalow nahe dem Festspielhaus sein eigen nennt, zieht es ihn immer wieder hierhin zurück.

Eine Karriere wie ein Märchen

Seine Karriere ist wie ein Märchen. Gelernt hat er Starkstrom-Elektriker, und seine ersten Bühnenerfahrungen machte er als Beleuchter am Theater der Stadt Essen. Allerdings stand ihm der Sinn schon gleich nach Höherem. So studierte er Gesang an der Folkwang-Hochschule, machte 1968 sein Examen. Schon 1963 war er in Bayreuth dabei gewesen – da allerdings immer noch als Beleuchter. Immerhin, die Luft der Bühne, die er zwei Jahrzehnte lang als Tenor mit großer Stimme erfüllte, hatte er bereits geschnuppert.

Seine ersten Auftritte hatte er später beim Festspielchor unter dem großen Chormeister Wilhelm Pitz. Die Solistenkarriere ging zunächst den “üblichen” Gang: Kölner Kammeroper, Musiktheater der Stadt Dortmund, Theater Kaiserslautern. Mitte der 70er Jahre war er dann reif für etwas auffälligere Einsätze. Woran er sich besonders erinnert: “1975 sang ich in Jerusalem die Partie des Eleazar aus Halevys Oper “Die Jüdin” – ganz und gar in hebräischer Sprache. Das war furchtbar schwer zu lernen, brachte mir aber großen Respekt bei Publikum und Presse: ein Deutscher, der hebräisch singt!”

In diesen Tagen häuften sich auch die Partien aus Wagner-Opern: den Loge singt er in Düsseldorf/Duisburg an der Rheinoper, den Pasifal in Wuppertal, den ersten Siegfried 1976 in Saarbrücken.

Und dann lud ihn “der Chef”, Wolfgang Wagner, 1977 als Siegfried zur “Götterdämmerung” unter Pierre Boulez nach Bayreuth. Die Regie hatte Patrice Chereau. Von der Musikzeitschrift “Orpheus” bekam er dafür den Kritikerpreis “Das große Lob 1977” als bester männlicher Darsteller. Die berühmt gewordene Ring-Aufzeichnung wurde dann 1979 begonnen, zog sich bis 1980.

1982 erhielt er für diesen Siegfried die höchste Auszeichnung der Musikbranche, den “Grammy”.

Die Titelrollen blieben ihm dann auch in den Folgeinszenierung unter dem Dirigat von georg Szolti.

Sogar filmisch mimte er Siegfried: in dem TV-Mehrteiler, der Richard Burton als Richard Wagner sah, spielte er den ersten Siegfried-Tenor Georg Unger, der 1876 bei den ersten Festspielen zum Einsatz kam.

Die folgenden Jahre waren erfüllte Sängerjahre. “Ich war einer der wenigen Sängerdarsteller, die alle Tenorpartien in Wagners “Ring” gesungen haben.

Warum wurde er so oft in Bayreuth, dem Mekka des Wagner-Gesangs verpflichtet? Andere große Sänger kamen hier nur gelegentlich zum Einsatz. “Ich sage im Scherz manchmal, ich war nicht der beste Wagnertenor, aber der billigste,” grinst Manfred Jung, der sich eine unkomplizierte, menschliche Art erhalten hat, ganz ohne Starallüren. Natürlich war der Grund ein etwas anderer: “Wen ich liebe, den lasse ich gewähren” zitierte Wolfgang Wagner gerne aus dem Werk seines Großvaters. Mit Manfred Jung kann man einfach gut auskommen, er war immer zuverlässig, und er sang einen unglaublich kraftvollen, heldischen Siegfried.

Seine letzte Rolle hier allerdings war der verschlagene, feige winselnde Zwerg Mime, der dem großen Helden Siegfried nach dem Leben und Erbe trachtet.

“1998 war es soweit. Eine schwere Erkrankung hatte meinen Entschluss, mit dem Singen aufzuhören, beeinflusst. Ich hatte es niemanden gesagt, doch an diesem einen Abend sollte es das letzte Mal sein, dass ich auftrat. In meiner Garderobe habe ich immer mein eigenes kleines Idyll aufgebaut: der Igel Mecki mit Hufeisen samt Familie als Glücksbringer, ein Bild meiner Eltern, eine Thermoskanne mit Tee und ein Wurstbrot, und stets ein Klavierauszug der jeweiligen Oper aufgeschlagen, wo ich zwischen allen Auftritten meine Partie noch einmal repetiere. An diesem Tag klappte ich das Buch plötzlich zu. Der altgediente Garderobier hat sofort gemerkt, dass etwas anders war. Er fragte: ,Was ist los mit ihnen, Herr Jung?’ Nun, ich hatte mit meiner Karriere abgeschlossen.”

Fehlt ihm das nicht: der Glanz, die Erfolge? “Nein, gar nicht. ich habe seither viel dirigiert, habe in Herne die Städtische Chorgemeinschaft geleitet, habe Gesang gelehrt, Vorträge gehalten.” Und jetzt die “Junge Musiker Stiftung”. Gegründet 2006 von einem Schweizer Unternehmer, der ausdrücklich wünschte, dass der berühmte Tenor die Geschicke dieser Stiftung in die Hand nahm.

Zum einen werden junge Sänger zu Wettbewerben geladen, es gibt Meisterkurse und Stipendien. Besondere Freude macht Manfred Jung die Arbeit mit dem Jungen Tonkünstler Orchester. Die rund 50 hochbegabten Nachwuchsmusikerinnen und -musiker arbeiten intensiv zusammen, am Ende steht ein Abschlusskonzert. In diesem Jahr war es ein Abend in der alten markgräflichen Oper – natürlich mit Werken von Richard Wagner.

Mit dabei Lasse Opriel aus Rheurdt. Der schon mit Preisen überschüttete junge Geiger wurde zum Konzertmeister des Orchesters bestimmt. Der 18-Jährige steckt gerade im Abitur, hat aber schon ein Teilstudium der Musik absolviert. Die Oboistin Melanie Jung – richtig, eine Tochter des Maestros! – hatte mit Lasse Opriel die Moerser Musikschule besucht und sprach ihn eines Tages an. Daneben ist auch noch Matthias Bruns (Violinie) aus dem Raum Moers mit dabei.

Manfred Jung über Lasse Opriel: “Ich brauchte einen fähigen Musiker, der auch eine Führungspersönlichkeit ist. Er ist außerdem ein netter Kerl…” Lasse Opriel über Manfred Jung: “Klar, bei den Proben ist er so penibel, wie es sein soll – aber ansonsten ist Manfred Jung ein unwahrscheinlich herzlicher und väterlicher Typ! Er schätzt Eigeninitiative und hilft uns gerne bei allen möglichen Problemen.”

Karl Daniel

(край на цитата)

Превод:

Той винаги беше герой – и си отиде като джудже

25.12.2007 г.

На Долен Рейн: Манфред Юнг, изключителният тенор на Вагнер, пее Зигфрид в „Ринга на столетието“ в Байройт. Той живее в региона Долен Рейн и е много активен в подкрепа на млади музиканти.

Манфред Юнг беше открит като герой, но се примири като джудже. Той живее сега в Хомберг и беше един от най-търсените Вагнерови тенори в света в продължение на десетилетия. Със сигурност най-големият му триумф беше участието му в т. нар. “Ринг на столетието“ на “Зеления хълм” в Байройт преди 40 години. Видеозаписът на това голямо събитие от фестивалната зала и днес е еталон сред меломаните. Манфред Юнг, който е роден в Оберхаузен, вече не пее публично, но остава свързан с музиката и до днес. От 2006 г. той е артистичен директор на Фондацията за млади музиканти, която е базирана във фестивалния град Байройт.

Регионът Долен Рейн допада на Манфред Юнг, който е живял в Мьорс в продължение на много години. Оберхаузен не е толкова далеч. Въпреки че притежава бунгало близо до фестивалната зала за музикалните си задължения, той все още се връща тук отново и отново.

Кариера като от приказките

Кариерата му е като приказка. Обучава се за електротехник за високо напрежение и има първия си сценичен опит като осветител в градския театър в Есен. Той обаче вече се интересува от нещо по-високо. Учи пеене в университета „Folkwang“ и се дипломира през 1968 г. Той вече е бил там в Байройт през 1963 г. – но все още като осветител. Все пак той вече беше подушил въздуха на сцената, която две десетилетия изпълваше като тенор с великолепен глас.

По-късно има първите си изяви с фестивалния хор под ръководството на великия хормайстор Вилхелм Пиц. Кариерата му на солист първоначално следва “обичайния” курс: Камерна опера в Кьолн, Музикален театър на град Дортмунд, Театър Кайзерслаутерн. До средата на 70-те години той е готов за нещо по-забележимо. Какво си спомня особено: „През 1975 г. в Йерусалим изпях ролята на Елеазар от операта „Еврейката“ на Халеви – изцяло на иврит. Беше ужасно трудно да се научи, но ми спечели голямо уважение от публиката и пресата: германец, който пее на иврит!”.
В наши дни ролите от оперите на Вагнер също се увеличиха: той пее Логе в Дюселдорф/Дуисбург в „Оперния театър на Рейн“, Пасифал във Вупертал и първия Зигфрид през 1976 г. в Саарбрюкен.

И тогава „шефът“ Волфганг Вагнер го кани в Байройт през 1977 г. като Зигфрид за „Залезът на блоговете“ под ръководството на Пиер Булез. Режисиран е от Патрис Шеро. За това получава наградата на критиката „Das große Lob 1977″ от музикалното списание “Орфей” като най-добър актьор. Известният запис на „Ринга“ започва през 1979 г. и продължава до 1980 г.

През 1982 г. той получава най-високата награда на музикалната индустрия “Грами” за този Зигфрид.

Заглавните роли остават с него в последвалата постановка под ръководството на Джордж Шолти.

Той дори имитира Зигфрид във филми: в телевизионния сериал, в който Ричард Бъртън играе Рихард Вагнер, той играе първия тенор на Зигфрид – Георг Унгер, който е играл на първия фестивал през 1876 г.

Следващите години са изпълнени с песни. „Аз бях един от малкото певци, които изпяха всички тенорови партии в „Пръстена“ на Вагнер“, казва той.

Защо е толкова често ангажиран в Байройт – „Меката“ на пеенето на Вагнер? Други велики певци са били използвани тук само от време на време. „Понякога се шегувам, че не съм бил най-добрият тенор на Вагнер, но бях най-евтиният“, усмихва се Манфред Юнг, който е запазил неусложнен, човешки маниер, без никакво излъчване и грация. Разбира се, причината е малко по-различна: „Когото аз обичам, оставям го да се изяви“, обичаше да цитира Волфганг Вагнер за методи от работата на дядо си. А Волфганг Вагнер добавя: „Лесно се разбирах с Манфред Юнг, той винаги беше надежден и пееше един невероятно мощен, героичен Зигфрид“.

Последната му роля тук обаче е хитрото, страхливо, хленчещо джудже Миме, което търси живота и наследството на великия герой Зигфрид.

Манфред Юнг казва: „Моментът дойде през 1998 г. Сериозно заболяване повлия на решението ми да спра да пея. Не бях казал на никого, но тази вечер трябваше да е последното ми участие. Винаги имам в гримьорната си малка създадена идилия: таралежът Меки с подкова и семейството му като талисман за късмет, снимка на родителите ми, термос с чай и сандвич с наденица и винаги отворена партитура за пиано от съответната опера, където бях между всички. Онзи ден внезапно затворих партитурата и гардеробният ветеран веднага забеляза, че нещо е различно. Той попита: „Какво не е наред с вас, г-н Юнг?“ Отговорих му: „Е, приключих с кариерата си.”

Дали това му липсва: блясъкът, успехите? Манфред Юнг казва: „Не, в никакъв случай. Оттогава съм дирижирал много, ръководил съм общинския хор в Херне, преподавал съм пеене и съм изнасял лекции“. А сега той има и „Фондация млади музиканти”, основана през 2006 г. от швейцарски предприемач, който изрично иска известният тенор да поеме съдбата на тази фондация в свои ръце.

От една страна, млади певци се канят на конкурси, има майсторски класове, стипендии. Манфред Юнг особено обича да работи с оркестъра от млади музиканти. Около 50-те изключително талантливи млади музиканти работят интензивно заедно, а накрая има заключителен концерт. Тази година имаше вечерен концерт в старата маркграфска опера – разбира се с произведения на Рихард Вагнер.

Ласе Оприел от Rheurdt (Рьорд – малък град в Рейн-Вестфалия) е там. Младият цигулар, вече обсипан с награди, е назначен за концертмайстор на оркестъра. 18-годишният младеж в момента е в матура, но вече е завършил частична специалност по музика. Обоистката Мелани Юнг – точно така, дъщеря на маестрото! – е посещавала музикалното училище в Мьорс заедно с Ласе Оприел и разговаря с него един ден. Матиас Брунс (цигулка) от района на Мьорс също е там.

Манфред Юнг за Ласе Оприел: „Имах нужда от способен музикант, който е и лидер. Той също е хубав човек…“. Ласе Оприел за Манфред Юнг: „Разбира се, той е толкова педантичен в репетициите, колкото трябва да бъде – но иначе Манфред Юнг е невероятно топъл и бащински човек. Той цени инициативата и се радва да ни помогне с всякакви проблеми.”

Карл Даниел

(край на превода)

А ние нека да пожелаем на този весел и винаги оптимистично настроен артист Манфред Юнг добро здраве и нови успехи по случай навършване днес на 9 юли 2015 г. на кръглите 75 години.

Alles Gute und viel Gesundheit, Herr Manfred Jung !

´´´´´´´´´´

Записи: