Днес на 10 октомври 2020 г. празнува рожден ден баритонът Кирил Манолов
Драги приятели на оперната музика, на днешния 10 октомври 2020 г. има рожден ден един голям интерпретатор на роли от опери на Джузепе Верди, който също е роден на тази дата през 1813 година – българският баритон Кирил Манолов, роден през 1976 г. Дали Кирил Манолов знае за това съвпадение? И когато пее главни роли в неговите опери „Набуко“, „Фалстаф, „Симон Боканегра“, „Дон Карлос“, „Макбет“, „Аида“, „Травиата“ и „Луиза Милер“, дали си дава сметка какво удоволствие е да изпълнява тези чудесни роли, написани от човек, роден в същия ден преди 207 години? Това в кръга на общите разсъждения.
Днес Кирил Манолов навършва 44 години – пожелавам „много години“ на един отличен оперен певец, който от 7 години е мой добър ФБ-приятел, с когото често си разменяме постинги. А на 11 май 2017 г. имахме взаимното щастие да се срещнем лично и се запознем най-сетне при едно посещение на операта „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев в София.
Още в началото се изкушавам да ви споделя какво ми написа той преди известно време. Цитирам:
12.03.2016
Господин Контохов, Изумен съм че е възможно да има толкова много български певци, пяли в най-престижните театри в света, за които не знаем нищо. Това е толкова тъжно, толкова зле и лошо ме кара да се чувствам като българин. Бъдете жив и здрав и ви благодаря от сърце за това което правите! Ако решите да издадете книга, нещо като алманах на забравените певци на България, аз съм зад вас и с каквото мога ще помогна! Тази информация трябва да се съхрани и да има поне по няколко изречения за всеки един. Благодаря ви още един път! Възхищавам ви се!!! Кирил.
(край на цитата)
Аз съм се допитвал при определени случаи до Кирил, той пътува по целия свят и наблюдава отблизо „кухнята на оперното изкуство“ и може да даде реални преценки за редица факти, които са ме интересували. Ето един пример:
Кирил Манолов на въпроса ми защо към българските оперни артисти има известна резервираност на Запад при назначения за дадени роли:
(10.12.2015)
Кирил ми отговори:
Аз не мисля че има резервираност към
нас, просто по света се търсят хора,
които са безупречни комплексно, не както
мислят нашите певци, че е достатъчно да
имаш само глас… Едно нещо съм запомнил
от един голям наш бас – Юлиан Константинов:
„За да правиш кариера по света, факторът
глас е на 20-о място от качествата, които
трябва да имаш. Трябва да си интелигентен
и музикален, да си вокално сигурен, да
си артистичен, да си пластичен, да си
комуникативен, да говориш чужди езици
– колкото повече, толкова по-добре (аз
лично си служа с 5), да си готов на
компромиси с егото си, да си психически
стабилен, да си добре организиран, да
си издържлив физически, да си усмихнат
– (никой не иска да работи с намусени и
вечно философсващи певци), да си
съобразителен, комбинативен, инициативен,
да си без изявени комплекси, да си
отстъпчив, добър партьор на сцената, да
си добре възпитан и т.н.!!!!
И чак тогава
идва гласът!!!“
А в България разбиранията са други.
За това резултатите са трагични.
А за
реакцията на държавата и на държавните
служби, които трябва да се занимават с
нас, с хората които сме направили и
правим нещо – тя е просто отчайваща!!!
Аз му отговорих: „Искрено ти благодаря за тази оценка, напълно съм съгласен с теб. И в други сектори на живота тук на Запад има сходни изисквания. Спомням си моя професионален път от 1975 г. в света на компютърните науки – много от тези лични качества на кандидата за съответно място също се изискваха“.
(край на разговора)
Кирил Манолов е един от най-успелите български баритони през последните 10-15 години. Наред с Владимир Стоянов той е в момента може би най-добрия и най-популярен в родината си и в чужбина български баритон. Неговите гастроли по редица големи оперни театри в Европа, в Япония и в Корея през последните години подчертават високото равнище на изкуството му в редица оперни произведения на Верди, Росини, Доницети, Пучини, Белини, Моцарт, Гуно, Чайковски, както и в съвременни опери (имам предвид операта „Любовта към трите портокала“ от Сергей Прокофиев, в която той игра през сезона 2013/2014 в оперния театър във Висбаден / Германия).
Още в началото на тази статия искам да обърна внимание на няколко изяви на Кирил Манолов през лятото на 2018 г. на прочутия музикален фестивал в Савонлина във Финландия, където той е вече от дълги години постоянен солист на този авторитетен фестивал. Там той пя в операта „Дама Пика“ от Чайковски в ролята на Граф Томски – една чудесна роля, в която той показа големия си талант. При това в състава има известни имена, като диригентът Александър Ведерников и особено Елена Заремба в ролята на Старата графиня. Прави впечатление, че руските участници и Кирил Манолов са изключение, всички останали артисти са от Финландия. Цитирам състава на ансамбъла за шестте изяви през месец юли 2018 г.:
Pyotr Il’yich Tchaikovsky
:
The Queen of Spades
(Pikovaya
Dama)
[P] 6, 10, 13, 19, 24, 27 Jul 2018
Savonlinna,
Olavinlinna Castle
Savonlinna Opera Festival
Dirigent
Alexander Vedernikov
Regisseur
Jere
Erkkilä
Bühnenbild
Jani Uljas
Kostüme
Erika
Turunen
Beleuchtung
William Iles
Choreograph
Reija
Wäre
Chorleitung
Matti Hyökki
~
Herman
Mika Pohjonen / Misha Didyk
Count Tomsky
Tommi
Hakala / KIRIL MANOLOV
Prince Yeletsky
NN
Tchekalinksy
Ilkka Hämäläinen
Surin
Koit Soasepp
Tchaplitsky
Heikki Halinen
Narumov
Jouni Kokora
Master of
Ceremonies
Juha Riihimäki
Countess
Elena Zaremba
Lisa
Irina Churilova / Elena Guseva
Polina
Yulia Masurova /
Melis Jaatinen
Governess
Jeni Packalen
Masha
Suvi
Väyrynen
Chloë
Suvi Väyrynen
Daphnis
Yulia Masurova
/ Melis Jaatinen
Pluto
Tommi Hakala / NN
Premiere
(край на цитата)
Понеже стана въпрос за Елена Заремба, тя е световно известно мецосопрано от Русия, родена на 10 юли 1958 г. и с изяви по целия свят, включително във Виенската и Парижка държавни опери, Миланската Скала, големите оперни сцени и фестивали в Германия, Австрия и такива в цяла Европа, както и в Америка, на първо място в МЕТ Ню Йорк. Цитирам само няколко заглавия от нейни видеозаписи:
Видеозаписи на Елена Заремба:
1992 — Михаил Глинка, опера «Жизнь за
царя» (Ваня), дирижёр — Александр Лазарев,
Большой театр
2007 — Петр Чайковский,
опера «Евгений Онегин» (Ольга), дирижёр
— Валерий Гергиев, Метрополитен-опера
2008
– Дж. Верди опера «Бал маскарад» (Ульрика)
В театре Реал в Мадриде
2010 — Сергей
Прокофьев, опера «Война и мир» (Элен),
дирижёр — Гари Бертини, Парижская
опера
2013 — Петр Чайковский, опера
Евгений Онегин (Ларина), дирижёр – Валерий
Гергиев
(край на цитата)
А сега една информация за изява на Кирил Манолов през 2015 година:
Най-добрият Фалстаф в света гостува в „Каста дива”
Българско Национално Радио
Публикувано на 11.08.2015
Автор: Росица
Кавалджиева
Баритонът Кирил Манолов гостува в „Каста дива”
Преди броени дни баритонът КИРИЛ МАНОЛОВ се превъплъти с голям успех в главната роля в операта „Фалстаф” на Верди на Музикалния фестивал в Равена (Италия). Знаменитият диригент Рикардо Мути определи българския оперен певец като новия най-голям Фалстаф в целия свят.
Кирил Манолов пристигна в България за спектакъл на Бургаската опера – „Аида” на Верди на 13-и август, и за участие в заключителния гала концерт на Международния музикален фестивал „Моцартови празници” в Правец на 16-и август. Големият български баритон беше специален гост и в Българското национално радио – в предаването на програма “Хоризонт” за музикално-сценични изкуства „Каста дива”.
Чуйте в звуковия файл споделеното от оперния певец за работата му с маестро Рикардо Мути, за любимата му оперна сцена в Парма и за най-хубавото място в света.
Кирил Манолов е носител на престижни награди от конкурси за млади оперни певци в София, Виена, Варшава, Барселона и Бреша. Богатият му репертоар включва ролите на Набуко (Набуко), Симоне Боканегра (Симоне Боканегра), Амонасро (Аида), Марсел (Бохеми), Енрико (Лучия ди Ламермур), Жорж Жермон (Травиата), Ренато (Бал с маски), Фигаро (Севилският бръснар), Дандини (Пепеляшка), Фалстаф (Фалстаф), Ескамилио (Кармен), Жерар (Андре Шение) и т.н.
През месец октомври 2015 г. му предстои дебют в ролята на Саид от операта „Корсар” на Верди на сцената на Театро Реджо в Парма. През март 2016 г. ще гостува в Римската опера в Триптиха на Пучини – в ролята на Джани Скики в едноименната опера и като Микеле в „Мантията”.
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР:
http://bnr.radio/old/post/100593935
…..
Радосто е, че в електронните портали и други средства за масова информация се дават доста сведения за Кирил Манолов, също и на латиница. През тези години той често гостува на сцени в Западна Европа и там е предмет на специално внимание от страна на музикалната критика. По-долу ще дам цитати от разни източници в това отношение. В България – след много изяви на различни оперни сцени – той редовно гостува и в последно време, преди всичко на музикални фестивали във Варна, Созопол и другаде. След спечелване на Голямата награда на конкурса на името на Борис Христов през 2009 г., неимоверно нараства неговата популярност. В редица линкове в Интернет се говори за неговите награди, както и за участия във фестивали, като „Варненско лято“ през 2013 и 2014 г., както и на Конкурса на името на Гена Димитрова в Плевен, също и на фестивала „Аполония“ в Созопол през 2014 г. Има редица линкове и за негови участия в чужбина, например изявата му в Кьолн в операта „Трубадур“ през 2011 г. и големия му успех в ролятата на Фалстаф в едноименната опера от Верди (15 представления) във Висбаден през 2010 г. Даже в Уикипедия има страница за него на английски език, но тия дни като направих справка, намирам един много хубав текст, с доста подробности и цитиране на източниците, от където са взети съответните информации. Това са 9 различни цитата – всичките много информативни и помагат да имаме редица конкретни данни за неговата дейност.
Ето текста в тази Уикипедия-страница (без да давам източниците):
„Kiril Manolov (Bulgarian: Кирил Манолов) (born 10
October 1976) is a Bulgarian operatic baritone with an international
career performing leading roles in the opera houses and opera
festivals in Europe, US and Japan.
He is particularly known for
his portrayal of the title role in Verdi’s Falstaff but he also is
great Nabucco – “Nabucco ” , Simon – “Simon Boccanegra
“, Amonasro – “Aida” Rigoletto – “Rigoletto “,
Don Carlos di Vargas – “La forza del destino” and ecc.
Born Kiril Manolov Todorov in Sofia, he was educated at the Bulgarian State Academy of Music and made his debut in 1998 as Masetto in Don Giovanni. He did further vocal study in Milan and in Vienna.
Manolov in the title role of Simon Boccanegra at the Croatian National Theatre in Split, 2007
Manolov sang as a soloist for the National Opera and Ballet of Bulgaria for several years and went on to become a regular guest soloist at the Croatian National Theatres in Zagreb and Split. He has since returned several times to the National Opera in Sofia, including performances as Amonasro in Aida (2012) and the title role in Nabucco (2011). Since 2010 he has been a regular soloist at the Hessisches Staatstheater Wiesbaden, appearing as Miller in Luisa Miller and in the title roles of Il barbiere di Siviglia, Simon Boccanegra,”Falstaff” and Don Pasquale amongst others.
Sir John Falstaff in Verdi’s Falstaff has been one of Manolov’s signature roles. He sang the role for his house debuts at the Hamburg Staatsoper (2010), the Hungarian State Opera (2013), and the Deutsche Oper Berlin (2014). It was also the role in which he made his Italian debut at the Ravenna Festival in 2013. The Ravenna production with Manolov as Falstaff, subsequently toured to Ferrara and other Italian cities and was revived at Ravenna in July 2015, conducted by Riccardo Muti, who brought the production and singers to Spain for performances at Oviedo’s Teatro Campoamor later that month.
Awards
Manolov’s awards include:
2006 – First Prize, in the 1st Ghena Dimitrova National
Competition for Young Singers. The competition was founded in
Dimitrova’s honour following her death in 2005.
2009 – Gold Medal
and “Gold Ring of Sofia” in the 14th Boris Christoff
International Competition For Young Opera Singers. The “Gold
Ring of Sofia” is the Grand Prix of the competition and is
awarded to only a few singers. Manolov was the first singer to have
received the award since 1992“.
(край на цитата)
Все още няма статия за Кирил Манолов на български език в Уикипедия, но линковете на кирилица са достатъчни, за да бъдем напълно информирани. И сега през октомври 2020 г. проверявам в Интернет, дали най-сетне ще се появи такава Уикипедия-страница за него – уви, няма такова нещо … Това е направо осъдително за българската музикология, как не хрумна на някой да седне и напише нещо по-подробно за Кирил Манолов, та той е един от най-добрите български баритони в момента …Нямам думи!
В тази моя статия аз ще дам съдържанието или цитати от някои линкове, тъй като те дават сведения относно неговата биография, образование и артистичен път до сега. Не ги давам в хронологичен ред, това не е важно. През 2016 г., когато Кирил Манолов навърши кръглите 40 години, дадох много подробни сведения, днес ще бъда малко по-кратък.
Ето първият:
Звездният баритон Кирил Манолов във варненската премиера на „Фалстаф”
1 юли 2013 г.
ММФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО”
ОПЕРА В ЛЕТНИЯ
ТЕАТЪР – ВАРНА 2013
Варна – кандидат
за културна столица на Европа 2019
По повод 200-годишнината от рождението на Джузепе Верди, Държавна опера Варна, в партньорство с Opera International Foundation, поставя за първи път в своята история последната творба на великия композитор „Фалстаф”. В постановъчния екип са поканени известни творци от италианската и световна оперна сцена – диригента Стефано Сегедони, познат ни от премиерата на „Севилският бръснар”, режисьора Джулио Чабати, сценографа Платон Барди и костюмографа Марко Натери. Диригент на хора е Стефан Бояджиев.
След предпремиерните спектакли в
началото на април т.г. и турнето в
Холандия, с предимно италиански солисти,
премиерата на „Фалстаф”, с участието
на български солисти, бе планирана да
се случи през лятото. Специално за ролята
на Фалстаф е ангажиран един уникален
български певец – баритонът КИРИЛ
МАНОЛОВ. Освен че притежава прекрасен
глас и завидно артистично присъствие,
с едрата си фигура и ръст от 202 см. той
отговаря напълно на героя, описан в
либретото на „Фалстаф”.
Звездният
баритон ще изпълни коронната си роля,
проправила му пътя към международно
признание, и в двата премиерни спектакъла
на „Фалстаф” – на 28 юни, 19.00 ч., основна
сцена, в рамките на ММФ „Варненско лято”
и на 16 юли, 21.00 ч. в Опера в Летния театър.
В главните роли ще гастролират Петър
Данаилов – Форд и италианките Ева
Корбета (28 юни) и Паола Санчуинети (16
юли) – Алиса Форд. Останалите персонажи
са поверени на солистите на Държавна
опера Варна: Ирина Жекова – Нанета,
Валерий Георгиев – Фентон, Арсений
Арсов – Доктор Каюс, Христо Ганевски –
Бардолф, Гео Чобанов – Пистола, Вяра
Железова – Мег Пейдж, Бойка Василева –
Мисис Куикли и солистката на балета
Илияна Славова в ролята на Пажа.
Кирил Манолов е роден в София (1976), завършва НМА „Панчо Владигеров” (2003) и още по време на следването си е ангажиран в продукции на различни оперни театри в България. Участва в концерти на Райна Кабаиванска и ММФ „Варненско лято”, дебютира като Хитър Петър от едноименната опера на Веселин Стоянов в Софийска опера и балет (2001). Специализира в Милано при българското мецосопрано Адриана Стаменова и във Виена при проф. Оливера Миакович. Носител е на множество престижни награди от национални и международни конкурси, сред които Голямата награда на XIV конкурс за млади оперни певци “Борис Христов”, Първа награда в конкурса за млади певци “Гена Димитрова”, Трета награда от конкурса “Мануел Аусенси” в Барселона, Специална награда на конкурса “Светослав Монюшко” във Варшава и др.
Кирил Манолов е гостувал многократно
на сцените на всички оперни театри в
страната, а така също и в Токио, Барселона,
Брюксел, Гент, Палма де Майорка, Белград,
Скопие, Никозия, Солун, фестивалите в
Ларнака – Кипър, Родос – Гърция, Палма
де Майорка – Испания, Gars am Kamp – Австрия,
Дубровнишки летен фестивал – Хърватска
и др.
През 2004 г. е поканен за щатен
солист на Софийска опера и балет, където
изпълнява роли от централния баритонов
репертоар. От 2006 г. Манолов е постоянен
гост в спектаклите на Националния оперен
театър в Загреб – Хърватия
и Оперния театър в Сплит – Хърватия,
където се представя с огромен успех в
премиерните спектакли на „Севилският
бръснар” (Фигаро), „Лучия ди Ламермур”
(Енрико), „Фауст” (Валентин), „Симон
Боканегра” (Симон), ”Бал с маски”
(Ренато), „Набуко” (Набуко), ”Аида”
(Амонасро), „Трубадур” (Граф ди Луна)
„Бохеми” (Марсел), „Джани Скики” (Джани
Скики), „Манон Леско” (Леско), “Фалстаф”
(Сър Джон Фалстаф) и др.
През 2010 г. Кирил Манолов прави своя дебют на германската оперна сцена в Оперния театър на Висбаден с Фалстаф в нова продукция на едноименната Вердиева опера. След зашеметяващия прием, е поканен да дебютира в същата роля и в Щатсопер Хамбург, след което идват многобройни покани от различни оперни театри в страната. По повод неговия Фалстаф, „Frankfurter Allgemeine Zeitung“ определя Кирил Манолов като “явление в културния живот, певец с плътен и мощен глас, но същевременно с мек и красив тембър, с изключителна белкантова фраза и завладяващо сценично присъствие“.
(край на статията)
В тази информация става въпрос и за конкурса в Плевен на името на Гена Димитрова, където Кирил Манолов печели първа награда. Ето цитат от един линк във връзка с тази награда:
(…) С галаконцерт на 8-те лауреати и Плевенската филхармония приключи Първият национален конкурс за млади оперни певци на името на Гена Димитрова в Плевен. Мецосопранът Андреана Николова и баритонът КИРИЛ МАНОЛОВ бяха удостоени с първите награди – диплом и 3 000 лв. На второ място с диплом и 2 000 лв. бяха наградени сопранът Йоана Железчева и басът Петър Бучков. Третата награда от диплом и 1 500 лв. отиде при Гиргина Гиргинова – сопран, и Веселин Стойков – бас-баритон, а за най-добро изпълнение на песен от български композитор и 500 лв. беше отличена талантливата Емилия Иванова. Журито присъди и още една, поощрителна награда за най-млад финалист на конкурса, която получи студентката Биляна Данаилова.
Министърът на културата Стефан Данаилов връчи наградите на победителите. На тържествения концерт присъстваха президентът Георги Първанов и съпругата му Зорка Първанова, патронът на конкурса министър Румен Петков, депутатът от “Коалиция за България” Васил Антонов, председателят на организационния комитет Пламен Джуров, видни общественици и културтрегери, близки и приятели на Гена Димитрова от родното й село Беглеж. Зала “Емил Димитров” на читалище “Съгласие” не можа да събере всички желаещи да чуят невероятните изпълнения на младите оперни таланти. Според очакванията този конкурс се превърна в най-забележимото културно събитие на града. Въпреки провинциалния комплекс и въпреки опитите да се превърне в скандал с политически привкус. Защото изкуството няма цвят, а страст и отдаване. И трябва да се показва и доказва. А високото ниво на кандидатите и доказаният професионализъм на журито в състав: председател Георги Нотев и членове проф. Асен Селимски, проф. Мила Дюлгерова, доц. Христина Ангелакова, Мариана Пенчева и Луис Мигел Лайнс, направиха точно това.
Нежното “Нани ми, нани, Дамянчо” от Емилия Иванова, емоционалното изпълнение на Гиргина Гиргинова, моцартовата ария на Сузана от “Сватбата на Фигаро” от младата Биляна Данаилова, Верди с арията на Леонора от “Силата на съдбата” в изпълнение на Йоана Железчева, нямаше как да не предизвикат бурните аплаузи на публиката. За професионалистите Веселин Стойков и Петър Бучков суперлативите ще са излишни. Естествено фаворитите на журито станаха и любимци на всички присъстващи в залата. Андреана Николова и КИРИЛ МАНОЛОВ показаха, че не случайно носят тежката корона на лауреати в конкурс на името на Гена Димитрова. Професионализъм, талант, емоция и много обещания за блестящо бъдеще показаха всички участници в това първо издание на националния форум за млади оперни певци. ……
(край на цитата)
За спечелването на „Голямата награда на конкурса на името на Борис Христов“ през 2009 г. Българското Национално Радио посвещава специално предаване на 26 април. Ето извадка:
Българско национално радио
Кирил Манолов спечели конкурса “Борис Христов”
На българския баритон бе присъдена
Голямата награда на Международния
конкурс за млади оперни певци, нещо,
което не се беше случвало от 1992 г.
26 април 2009
КИРИЛ МАНОЛОВ e победител в 14-ия Международен конкурс за млади оперни певци “Борис Христов”, който завършва днес. На 33-годишния български баритон бе присъдена Голямата награда “Златен пръстен на София” – което не се беше случвало от 1992 г. – на четирите последни конкурса. Международното жури с председател голямата българска певица и педагог Александрина Милчева, присъди и следните други награди: Жени: Първа награда и златен медал – Елеоноре Маргер – сопран (Германия), Втора награда и сребърен медал – Евгения Ралчева – сопран (България), Трета награда и бронзов медал – Димитринка Райчева – сопран (България) и Агунда Кулаева – мецосопран (Русия). При мъжете не бяха присъдени първа, втора и трета награда. Дипломи и поощрителни награди бяха дадени на останалите финалисти: българките Доротея Дортеева и Ина Кънчева, Елишка Веисова (Чехия), Ядвига Посторожна (Полша) и Марк Пужол (Испания).
Членове на журито бяха: сръбският диригент Деян Савич – генерален директор на Националния оперен театър в Белград, италианският диригент Габриеле Гандини, композиторът проф. Александър Йосифов, оперният певец и режисьор проф. Павел Герджиков и режисьорът проф. Пламен Карталов – директор на Националната опера и балет в София.
Международният конкурс за млади оперни певци е създаден през 1961 г. Следващите два конкурса са провеждани през две, след това – през три, а от 1984 – през четири години.
От конкурса започна знаменитата световна кариера на най-известните български певци – Гена Димитрова, Ана Томова-Синтова, Никола Гюзелев, Стефка Евстатиева, както и на световни звезди като Владимир Атлантов, Ава Джун Купър, Силвия Шаш, Евгени Нестеренко – едни от най-красивите гласове на 20-и век.
Сега конкурсът се организира от Фондация “Борис Христов”, а съорганизатори са Министерството на културата, Столичната община и Националната опера.
(край на информацията)
И още едно предаване на Радиото през следващата 2010 година:
Българско национално радио – Програма „Христо Ботев“
„Метроном” избра:
кларинетистът Росен Идеалов и певецът
Кирил Манолов
публикувано на 12.02.2010
(Кирил Манолов с 15 спектакли на „Фалстаф” във Висбаден)
В „Метроном“ на 11 февруари излъчихме
разговор с кларинетиста Росен Идеалов
за новия му диск, за градовете, където
го е представял и предстои да го представя
на концерт.
Оттук се отправихме към българските успехи по света – 15 спектакли на „Фалстаф” във Висбаден с българина КИРИЛ МАНОЛОВ. Ще усетите гордост в думите му, но и известна горчивина от нехайството на институциите, които отговарят за визията на българските творци по света.
(Програма Христо Ботев Музика Музикални вечери Метроном)
(край на информацията)
Много интересно е предаването на „Deutsche Welle“ (на български език), посветено на гостуването на Кирил Манолов в Кьолн през 2011 г. и кариерата му в Германия. Авторът Александър Андреев разказва за вълнуващи моменти от концертното представяне на операта „Трубадур“ от Верди в Кьолн, заедно с известната певица Аня Хартерос, избрана за оперна певица на годината 2009 от „законодателя“ в бранша – списанието „Опернвелт” (б.а. Б.К.: това списание провежда всяка година допитване до 50 световно известни музикални журналисти, по отношение на най-добрите оперни певци, диригенти, режисьори, постановчици, оперни театри, ансамбли, хорове, оркестри, оперна литература и други и ги обявява в специална книжка през октомври/ноември – нещо изключително. Години наред между 1990 и 2005 съм следил тези класации. Мисля че Веселина Кацарова, Петя Ретрова, Михаил Михайлов, Красимира Стоянова и някои други са заемали призови първи и втори места).
Ето информация за изявата в
Кьолн:
„Deutsche Welle“
23.02.2011
На опера в Кьолн: Александър Андреев разказва за едно концертно изпълнение на “Трубадур” от Верди и ви среща с младия български баритон Кирил Манолов.
Българи в Кьолнската опера
Едно талантливо оперно семейство, мои приятели от Кьолнската опера, ми препоръчаха да гледам и слушам концертното изпълнение на „Трубадур” от Джузепе Верди. Наташа и Георги Пандурови пеят в хора на операта, те излязоха на сцената и в „Трубадур”, където имаше още едно българско участие: в ролята на граф Луна гастролира младият български баритон КИРИЛ МАНОЛОВ. Спектакълът беше чудесен, публиката – сигурно над 2000 души – се скъса от овации, като най-горещите аплодисменти бяха за голямата звезда на вечерта, германо-гръцката сопранистка Аня Хартерос, избрана за оперна певица на 2009 година от законодателя в бранша, списанието „Опернвелт”. Кирил Манолов също беше възхитен от ансамбъла.
„Много хубав оркестър, много хубав хор, залата прекрасна. За колегите не коментирам изобщо, защото те са хора, дошли от най-големите театри на света …”, каза той.
Не е лесно да заслужиш възторжените аплаузи.
Младият български оперен певец очевидно е на път да пусне творчески корени в Германия. „Последните 6-7 месеца непрекъснато стоя в Германия, работя във Висбаден, имах спектакли в Есен, в Хамбург. Сега като свърша тука с „Трубадур“ отивам пак във Висбаден, имам там още някакви спектакли да изпея. След това отивам в Есен, Загреб – и така до лятото. Дано да издържа, че много стана вече пеенката …”, споделя той.
Като го гледа човек – няма как да
не издържи: мъж като скала, мощен и с
излъчване, просто идеален за оперната
сцена. Е, в Кьолн „пеенката” му, както
се изразява той самият, невинаги беше
абсолютно стабилна, но това се случва.
Самият Кирил Манолов признава, че му
тежи славата на българското оперно
пеене.
По пътя към славата
„Трудничко идва да защитаваш името на тези, които са били преди тебе. Защото хора като Гена Димитрова, Гяуров, Гюзелев, Райна Кабаиванска – това са хора, които са носили оперния репертоар на света в продължение на половин век.”, каза Манолов.
После двамата повъздишахме за настоящата
съдба на операта в България. Баритонът
често участва в спектакли за деца в
Германия и е убеден, че само така се
създава оперна публика – с трайни
усилия. Компетентната публика възниква
бавно и…
„Много бързо се губи… Аз
разбирам, че хората едва ли им е да ходят
на опера…”, допълва Манолов.
Е, в Кьолн на хората очевидно им е другояче. Залата на филхармонията беше пълна с типичните оперни посетители: гръмогласни мъже с папийонки и бинокли, приповдигнати жени с голи гърбове и лисици, всякакви ексцентрични типажи, които могат да се видят само на опера. И накрая – дълги възгласи: „Браво!” и „Брави!” Но най-вече „Брава” за Аня Хартерос, която, забравих да спомена, е носителка на “Златен Орфей”. Е, не българския, а този на френската културна критика … Сега и вие можете да я чуете с „Лебедова песен” от Шуберт.
Автор: А. Андреев, Редактор: Е. Лилов
(край на информацията)
През лятото на 2016 г. особен интерес предизвикаха в София спектаклите на открито на операта „Набуко“ от Верди, в някои от които участва в ролята на Набуко Кирил Манолов. Цитирам две информации от тези изяви:
Портал „24 часа“, юли 2016 г.
Международната премиера на операта „Набуко” от Верди, с режисьор академик Пламен Карталов, е на 23 юли 2016 г. Следващите премиерни спектакли са на 24, 28, 29, 30 и 31 юли. Цели шест вечери площадът пред катедралния храм „Св. Александър Невски” ще бъде огласен от неповторимата музика на Верди и от прекрасните и запомнящи се гласове на звездния състав от световноизвестни изпълнители. А това са Владимир Стоянов – Набуко, КИРИЛ МАНОЛОВ – Набуко, Роберто Скандуци – Захария, Сузана Бранкини – Абигаил, Йорданка Дерилова – Абигайл, Шай Блох – Фенена, Оана Андра – Фенена, Дилета Скандуци – Фенена, Кахабер Шавидзе – Върховен вожд. И диригента – Михаил Синкевич. Общо 7 чужденци, от които трима гостуващи българи. Те са част от репертоара на световните оперни сцени и ще приковат вниманието на публиката към постановката на „Набуко” – историческата драма за любов и власт, за копнежа и порива за свобода.
(край на цитата)
В тези последни информации стана въпрос за изяви на Кирил Манолов в България. Неговата международна оперна програма е особено богата – както през тази, така и през 2017 година. Ето само два примера за две особено важни негови участия в операта „Аида“ от Верди в Монреал / Канада и на музикалния фестивал в Савонлина / Финландия в „Риголето“ от Верди. На този фестивал Кирил Манолов е постоянен гост от редица години. Даже в Монреал заедно с него пее и друг българин – тенорът Камен Чанев в ролята на Радамес:
Giuseppe Verdi
:
Aida
17, 20, 22, 24 Sep 2016
Auf
Italienisch mit Übertiteln auf Französisch, Englisch
Montréal,
Place des Arts, Salle Wilfrid-Pelletier
L’Opéra de Montréal
Dirigent
Paul Nadler
Regisseur
François Racine
~
Aida
Anna Markarova
Radamès
Kamen Chanev
Amneris
Olesya Petrova
Amonasro
Kiril Manolov
Ramfis
Phillip
Ens
Le Roi d’Égypte
Anatoli Sivko
Giuseppe Verdi
:
Rigoletto
[P] 10, 13, 15, 18, 20, 22
Jul 2017
Auf Italienisch mit Übertiteln auf Finnisch,
Englisch
Savonlinna, Olavinlinna Castle
Savonlinna Opera
Festival
Dirigent
Philippe Auguin
Regisseur
David
McVicar
Ausstattung
Tanya McCallin
Chorleitung
Matti
Hyökki
~
Duke of Mantua
Rame Lahaj
Rigoletto
Kiril
Manolov
Gilda
Tuuli Takala / Hanna Rantala
Giovanna
Merja
Mäkelä
Sparafucile
Mika Kares / Taras Shtonda
Maddalena
Katarina Giotas
Monterone
Juha Pikkarainen
Ceprano
Mikko Järviluoto
Marullo
Jussi Merikanto
Borsa
Juha
Riihimäki
(край на цитата)
…..
Почти в края на тази статия ще цитирам един по-подробен календар за участията на Кирил Манолов от 2018 до април 2020 години (може да има и пропуски). Списъкът е взет от база данни на английски език за изяви на оперни певци. В последната ми статия за Кирил Манолов през 2018 г. на това място бях цитирал този списък за годините от 2016 до края на 2017):
Kiril Manolov: Terminplan
From / To
Opera
Role
Company / Location
Production Team
Il barbiere di Siviglia
Figaro
Sofia Opera & Ballet
C: Borisov / Dimitrov – Р: Naydenova
Rigoletto
Rigoletto
Tiroler Landestheater, Innsbruck
C: Hong / P: Albright
Aida
Amonasro
Mikhailovsky Theatre, St Petersburg
C: Vedernikov / P: Ushakov
Verdi Opera Gala
No role
Fondazione Teatri di Piacenza / Teatro Municipale
C: Gamba / P: Bertolani
Opera anthology
No role
Fondazione Teatri di Piacenza / Teatro Municipale
C: Gamba / P: Bertolani
Falstaff
Sir John Falstaff
State Opera Plovdiv / CHC Boris Hristov
C: Baleff / P: Naydenova
Aida
Amonasro
State Opera Plovdiv / Ancient Theatre
C: Pescasseroli / P: Naydenova
Simon Boccanegra
Simon Boccanegra
State Opera Varna / Opera Theatre
C: Conti
P: Proshev
Il trovatore
Conte di Luna
Sofia Opera & Ballet, Belogradchik / The Belogradchik Rocks
C: Campellone
P:
Tonon
Nabucco
Nabucco
Sofia Opera & Ballet
C: Balsadonna
Aida
Amonasro
State Opera Stara Zagora, Sliven / Fortress TUIDA
C: Krinchev
P:
Draganoff
Il trovatore
Conte di Luna
State Opera Stara Zagora / Stadium
C: Krinchev
P:
Draganoff
Un ballo in maschera
Renato
Sofia Opera & Ballet
C: Filev
P:
Kartaloff
Il trovatore
Conte di Luna
Sofia Opera & Ballet
C: Campellone
P:
Tonon
La forza del destino
Don Carlo di Vargas
I Teatri di Reggio Emilia / Teatro Municipale Valli
C: Ciampa
P:
Nunziata
La forza del destino
Don Carlo di Vargas
Teatro Comunale di Modena / Teatro Comunale Luciano Pavarotti
C: Ciampa
P:
Nunziata
La forza del destino
Don Carlo di Vargas
Fondazione Teatri di Piacenza / Teatro Municipale
C: Ciampa
P:
Nunziata
Simon Boccanegra
Simon Boccanegra
Tiroler Landestheater, Innsbruck
C: Rosa / Hong
P:
Reinhardt
Simon Boccanegra
Simon Boccanegra
Sofia Opera & Ballet
C: Wächter / Dimitrov – P: Tānese
Pagliacci
Tonio
Fondazione Teatri di Piacenza / Teatro Municipale
C: Ovodok
P: Muti
The Queen of Spades
Count Tomsky/ Pluto
Savonlinna Opera Festival / Olavinlinna Castle
C: Vedernikov
P:
Erkkilä
Simon Boccanegra
Simon Boccanegra
Teatro Comunale Alighieri di Ravenna / Teatro Dante Alighieri
C: Morandi
P: Nucci,
Piro
Falstaff
Sir John Falstaff
Teatro de la Maestranza, Sevilla
C: Halffter
P:
Gandini
Il trovatore
Conte di Luna
Aalto-Musiktheater Essen / Aalto Theater
C: Sagripanti / Haider /
Beltrami / Witt
P: Caurier, Leiser
(край на цитата)
Цитирам една информация за Кирил Манолов от септември 2019 г.:
БНР
“Фалстаф” за начало на новия оперен сезон в Пловдив
Двама големи български оперни таланта – Кирил Манолов и Марияна Пенчева, се събират на пловдивска сцена
публикувано на 28.09.2019
Автор: Веселина Пеева – Радио Пловдив
С премиера на комичната опера „Фалстаф“ – последната творба на Верди по пиесите на Шекспир „Веселите уиндзорки“ и „Хернри ІV“, опера Пловдив открива своя нов сезон.
Спектакълът е от 19 ч. в Дома на културата „Борис Христов“.
Последната си опера Джузепе Верди създава на 78 години, като тя е 26-ата поред и трето музикално-сценично произведение по Шекспиров сюжет след „Макбет“ и „Отело“.
В нея сър Джон Фалстаф е пройдоха, алчен и лаком и както повечето комични персонажи от своето време, е алегорична фигура на старостта с присъщата й отчаяна ненаситност. Вместо в Средновековието обаче, премиерната постановка потапя чревоугодника и рогоносец в колоритната атмосфера на „Ла долче вита“ – епохата на „сладък живот“ в Италия от 60-те години на миналия век.
Сценограф и художник на костюмите е Елена Иванова. Хореографският дизайн е дело на Анна Пампулова, а в ролите са блестящи артисти в два равностойни състава.
Диригент е Павел Балев – ръководител на филхармонията в Баден-Баден, а за ролята на комичния шекспиров персонаж режисьорът Нина Найденова е поканила баритона КИРИЛ МАНОЛОВ– провъзгласен от Рикардо Мути за „най-добрия Фалстаф на нашето време“.
В премиерния спектакъл ще участва и световната прима Марияна Пенчева.
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР:
http://bnr.bg/post/101171842/falstaf-za-nachalo-na-novia-sezon-na-opera-plovdiv
Само часове преди рождения си ден на 10 октомври 2019 г. Кирил Манолов ми изпрати сведения за изявите си през годините 2018 и 2019. Ето какво ми написа той:
Кирил Манолов на 9 октомври 2019 г. в 18 часа:
Уважаеми Господин Контохов, изпращам Ви може би непълен списък на анагажиментите ми от началото на 2018 година, но по-важните неща са включени:
Януари – март 2018 г. бях в Севиля – „Театро Маестанца“ за „Фалстаф“, след това в Равена за „Симон Боканегра“, април и май в Рим за „Селска чест“ и „Палячи“. Юни и юли на Летния фестивал в Савонлина / Финландия за „Дама Пика“ от Чайковски. Септември – октомври в Пиаченца за „Палячи“, ноември и декември бях зает в Инсбрук със „Симон Боканегра“.
Януари 2019 г. – „Силата на съдбата“ в Пиаченца, Модена и Реджо Емилия. Междувременно изпях и премиерите и няколко спектакъла на „Симон Боканегра“ в София. Февруари – март 2019 г. „Трубадур“ и „Бал с маски“ в София, през април почивах, май – юни бях в Чикаго за „Аида“ с Маестро Мути, и цяло лято пях из България – „Трубадур“, „Симон Боканегра“, „Фалстаф“ и „Аида“.
Много съм щастлив, че това лято за първи път успях да поработя толкова много в България и да отида до всички градове, в които не бях пял толкова дълго време. Например в Стара Загора не бях пял от 2005 година… Сега заминавам за Пиаченца за два много големи Гала концерта и след това за Санкт Петербург за „Аида“, и от там „Риголето“ в Инсбрук и т.н.
Поздрави на семейството Ви и надявам се до скоро! Благодаря Ви още веднъж, Кирил!
(край на цитата)
През юли 2019 г. в Интернет бе публикувана интересна статия-интервю с Кирил Манолов, която аз не цитирах в последната ми статия за него на 10 октомври 2019 г., което ще направя сега през 2020 г. Става въпрос за следната статия и изчерпателно интервю с много въпроси от различен характер:
Портал „Площад Славейков“
7.07.2019
Диляна ДИМИТРОВА
Оперният певец Кирил Манолов: За да пееш в Италия, трябва да си 10 пъти по-добър от тях
Човек сам се научава да пее, такова нещо „да те научи някой” не съществува, казва баритонът
„Моята кариера не гръмна изведнъж като фойерверк, всичко стана с много труд“, казва певецът Кирил Манолов.
На 25 юни той закри сезона като солист на Чикагския симфоничен оркестър под диригентството на Рикардо Мути. В концертно изпълнение на „Аида“ българският баритон Кирил Манолов бе в ролята на Амонасро, цар на Етиопия и баща на Аида. Тази вечер, 7 юли, Манолов ще излезе пред публиката на старозагорския стадион „Берое“ в „Трубадур“, в ролята на Граф ди Луна.
Кирил Манолов е роден в София, завършва Националната музикална академия „Панчо Владигеров”. Печели различни певчески конкурси в България, носител е на престижни награди за млади оперни певци във Виена, Варшава, Барселона и Бреша.
Репертоарът му включва ролите на Набуко („Набуко“), Симон Боканегра („Симон Боканегра“), Амонасро („Аида“), Марсел („Бохеми“), Енрико („Лучия ди Ламермур“), Жорж Жермон („Травиата“), Ренато („Бал с маски“), Фигаро („Севилският бръснар“), Дандини („Пепеляшка“), Фалстаф („Фалстаф“), Ескамилио („Кармен“), Жерар („Андре Шение“) и др.
През 2010 г. той участва като Фалстаф от едноименната опера на Верди в продукция на Операта на Висбаден и същата година стъпва за първи път на сцената на Хамбургската Щатсопера. В следващите няколко години името му не слиза от афишите на оперния театър във Висбаден, един след друг идват ангажименти в Кьолн, Хановер, Есен, Вупертал, Загреб, Нюрнберг, Дармщадт, Будапеща, Равена, Лука, Парма, Пиаченца, Рим, Берлин, Лас Палмас, Триест, Ферара, Триест…
2015-а е знакова в кариерата му, когато триумфира като Фалстаф под диригентството на Рикардо Мути на музикалния фестивал в Равена, Италия. Мути обявява Кирил Манолов за „новия най-голям Фалстаф”.
Дни преди представлението в Стара Загора разговаряме с Кирил Манолов за пътя в изкуството, за разликите между българина и италианеца в началото на една оперна кариера, за школите, личните контакти и хладнокръвието.
Съвместявате участия на най-големите оперни и концертни сцени и същевременно нерядко пеете в България. Може ли да се приеме това като доказателство, че България е на световната оперна сцена, г-н Манолов?
Държа да пея в България, защото смятам, че и българската публика има право да ни слуша. Това е моята родна сцена и винаги съм държал да пея тук. Разбира се, в моментите, в които съм бил много дълго време навън, не съм имал тази възможност, но напоследък съм упорит в това да пея в България колкото се може повече.
Сега и на стадион „Берое“… какво е това предизвикателство за Вас?
Пял съм на всякакви сцени, на всякакви места, но не и на стадион. Това е добра идея на Старозагорската опера, защото ще могат да дойдат доста повече зрители и ще слушат опера в по-нестандартна обстановка. Хората като че ли се притесняват от това да отидат в зала, да се подготвят, да се облекат – няма такъв навик и не се прави масово…
Мнозина казват, че днешната оперна школа не е като онази навремето, родила най-големите ни звезди. Вие не сте ли опровержение на това твърдение?
Не съм само аз. Има доста българи, които работим и пеем навън. Сега, колко сме учили и колко сме научили тук и някой колко ни е научил… подлежи на коментар. Но не мога да коментирам дали има, или няма оперна школа – всичко е строго индивидуално. Човек се учи и сам в повечето случаи. За съжаление, нямаме шанса да сме родени в Италия например, където аз се срещам с млади хора по на 22, 23, 24 години, които идват почти перфектно научени от преподавателите. При тях операта е същото като при нас народната музика. Тези мелодии и фрази в италианската опера са народно творчество, откъдето са ги взаимствали композиторите. Традицията в тази страна е много стара, операта е създадена там преди пет века.
Роден сте в България, дълъг ли беше пътят Ви към голямата сцена?
Дълъг и труден. Десет години ми трябваха, за да стигна до Италия и там, откъдето започват те. Това е разликата. Тези десет години ги рискуваш и при много хора не става.
При Вас кое беше разковничето, как Ви приеха?
Работех много навън, но не пеех в Италия. Пеех в Хърватия, Германия, Австрия. В Италия, в оперния театър в Равена, попаднах с една младежка продукция на фестивала на Рикардо Мути и на съпругата му, там започна нашата колаборация.
Можем ли да наречем дружба отношенията Ви с маестро Мути?
Не мога да кажа, че е дружба. Тези хора са ме допуснали да работя с тях поради моите качества, аз нямам приятелски отношения с тях. Напротив, изпитвам невероятен респект и към двамата – защото това са хора, които са направили и правят страшно много за операта.
Рикардо Мути ли беше Вашата врата към италианската сцена?
Не бих казал. Преди да се познавам с него, първо се запознах с жена му. Тя е артистичен директор на фестивала в Равена и ме нае за една продукция на „Фалстаф”. От там се отвориха всички врати за мен в Италия. Това, разбира се, не стана веднага, костваше ми доста време, докато стигна дотам.
Изпитвахте ли лишения, докато стъпите на голямата сцена?
О, да. Нашата професия е такава. Да бъдеш в добра форма, означава да бъдеш здрав и отпочинал, не може да си позволиш всичко, което правят нормалните хора. Трябва да внимавам да спя, да не пия ледено и така нататък.
Това са лишения, които сте си наложили доброволно. Понасяли ли сте несгоди от битов характер?
Не. За щастие, аз винаги съм имал подкрепата на родителите ми и на съпругата ми, така че не ми се е налагало да се лишавам от елементарни условия.
Вашите родители имат ли отношение към музиката?
Не, никакво. Но винаги съм имал тяхната огромна подкрепа за всичко. Нашата професия изисква огромни разходи и няма никаква гаранция, че ще се върнат. Каквото и да правиш, не се знае как ще реагира организмът ти. Късметлия съм – защото винаги е ставало така, както е трябвало да стане. Не мога да кажа, че имам кариера, която изведнъж е гръмнала като фойерверк. Има и такива хора – тръгват с взрив. Но при мен не е така, всичко стана с много труд.
Кога осъзнахте, че имате мощен глас и операта се загнезди в ума Ви?
От малък пея по детски хорове, бях в хор „Гусларче“, част от хор „Гусла“. Ходех с голямо удоволствие, пяхме дори на сцената на Младежкия театър, когато правихме мюзикъла „Оливър Туист” – това беше първият ми досег с театър и страшно много ми хареса. Винаги съм имал хубав глас, детски, звънък. Събирахме се от училищата в София, но не знам дали още някой от там стана певец. Разбрах, че имам глас, може би на 17–18 години, когато започнах да се замислям за бъдещето. Пеенето винаги ми е доставяло радост и не съм гледал на него като професия. Не съм знаел, че е толкова трудно.
Вълнувате ли се, когато излезете пред публика?
В нашата професия трябва да си доста хладнокръвен, когато излизаш да пееш. Подведеш ли се по емоцията, много бързо свършваш – затова човек трябва да е много внимателен да няма никакво подкосяване. Излизаш и трябва да си много събран и съсредоточен, иначе не свършваш добре. Когато бях по-млад, вълнението много ми пречеше.
Само актьорство ли са емоциите, които показвате на сцената?
Операта е и актьорско майсторство. Смятам, че добрите оперни певци сме и качествени актьори, защото съвместяваме много детайли от театъра – музика, пеене, балет, ако щете. Затова операта е велико изкуство, тя съчетава всичко: драматичен театър, сатирична музика… да не говорим, че има и опери с говорни диалози, „Кармен” например. Речитативите във всички опери на Росини са си говорни диалози.
Изпитахте ли културен шок, когато за пръв път стъпихте на някоя от големите чужди сцени?
Не, защото аз не отидох на такъв форум директно от България, плавно беше. Имаше седем години, в които не съм пял на родна сцена, защото – за съжаление – никой не ме канеше, не се интересуваха от мен. А аз пеех в големи театри в Германия, Италия, в Америка, Япония, Белгия.
… И така Ви забелязаха в България?
Нали знаете тук как е… Човек трябва да направи нещо навън, за да кажат в родината му: „Да, той наистина е добър”.
Родителите Ви успяват ли да запазят самообладание, когато Ви аплодира публиката?
Вълнуват се, приятно им е, виждайки как хората реагират на моите изпълнения и предизвиквам емоция с това, което правя. Но мога да ви кажа, че даже и те започнаха да разбират, че техния Кирил май наистина е много добър в тая работа, едва когато започнаха да ме канят навсякъде.
Как се понася отговорността Рикардо Мути да каже за Вас „най-добрият Фалстаф на нашето време”?
Това се случи преди четири години, когато с него правихме „Фалстаф” в Равена. Една продукция, която направихме първо със съпругата му като режисьор и с друг диригент. Практиката в Италия е на принципа „стаджоне“ – изиграваш пет-шест спектакъла на едно заглавие, след което то пада. Но този „Фалстаф” започна да се иска от страшно много театри, хората го харесваха. И го завъртяхме сигурно 20 пъти в различни театри – сигурно сме обиколили половината театри в Италия с тази продукция. Така през 2015 г. маестро Мути реши, че ще възобнови спектакъла и ще го поеме като диригент – което беше страхотно, защото макар да бяхме работили много, когато той пое спектакъла, нещата от музикантска гледна точка станаха на съвсем ново ниво. Това беше истинската ми среща с него. Познавах се с него от преди, идвал е на наши репетиции. След като направихме с него този спектакъл, го играхме пет-шест пъти в Равена, после ходихме с него на турне в Испания. Мисля, че каза в някакъв вестник, че за него „Кирил Манолов е най-добрият Фалстаф на света”. Не го казва всеки, и съм горд от това, да.
Почувствахте ли се наследник на знаменитото поколение български певци – Борис Христов, Гяуров, Гюзелев…?
Ти не се появяваш от нищото и не изчезваш в нищото. Това са някакви натрупвания, които придобиваш, ако си достатъчно интелигентен да си слушал и да си запомнял старите певци какво са направили, какво са казали… Човек не се учи на пеене само докато пее, а и слушайки да отсява онова, което му е важно. Така че, ако се върнем на въпроса за българската оперна школа – не мога да кажа дали е изчезнала, или не. Човек сам се научава да пее, такова нещо „да те научи някой” не съществува. Някой може да те води по пътя, но ако ти сам не си свършиш работата и не си намериш посоката, ако нямаш глас и музикалност, по-добре не се занимавай с тази работа, няма смисъл да си губиш времето. Аз имах щастието да не ми се пречи, което е много важно, и да ме водят по един път, който в никакъв случай не е бил грешен – даваха ми свободата да търся себе си. Имаше хора, на които им забраняваха: „Няма да правиш това, няма да правиш онова, това трябва да бъде така”. Радвам се, че такова нещо на мен никога не ми е казвано. Мисля, че това е една от причините да стана това, което съм днес.
Има ли някой от големите гласове в българската опера, с когото сте имали личен контакт?
Запознавал съм се с Гюзелев. Той беше велик певец и артист и можеше да се научи страшно много от него. Въпросът е, че когато го срещнах, не бях готов. При него трябва да отидеш подготвен технически, да си намерил пеенето си и да си спокоен, че когато започнете да работите, ще можеш да изпълниш вокално онова, което ти казва. Така, както той представяше интерпретацията на някоя роля – такова нещо не съм виждал някой друг да го прави в България. Велико нещо! За съжаление си отиде.
Рикардо Мути имаше концерт с оркестъра на Миланската Скала у нас през 2004 г., в зала 1 на НДК. Някога споменавал ли е пред Вас нещо за България?
Говорили сме за колеги българи – за Гена Димитрова, за Гяуров, за Дарина Такова, за Светла Василева… Но Вие сигурна ли сте, че е идвал в България? Възможно е.
Мечтаете ли за „Ла Скала“?
Всеки мечтае за „Ла Скала“. Да, Соня Йончева пее там… Влизането в „Ла Скала“ е адски трудно – въпросът не е на качества, а по-скоро на контакти, дали импресариото ти е способен да те продаде на този театър. Моят изглежда не е. Сигурен съм, че ще стане някой ден. Всеки иска да пее в големите оперни театри, това е венецът на нашата професия. Но и да не стигнеш дотам, не е фатално – пак можеш да направиш страшно много.
Какво точно съдържа това „страшно много“?
Страшно много е да имаш работа и да имаш дълго работа – да имаш глас, да бъдеш интересен на публиката. Има хора, които свършват за 5 години. Аз работя вече 20 и се надявам да го правя още толкова. Много важно е да подбираш добре репертоара си. Лесно можеш да се подлъжеш, че можеш да пееш всичко. Има тежки роли, има и леки – когато си млад, е фатално да пееш тежки роли. Тежката роля ти взима от гласа. Като понатрупаш опит, тези роли се посрещат по друг начин и стават удоволствие за певеца.
Когато бяга от България, Кристо пътува в Италия и казва, че тази страна е „побъркване за душата”. При Вас, в музиката, имаше ли подобно „побъркване за душата“, когато попаднахте в този зашеметяващ оперен свят?
Аз може би не съм такъв гений като Кристо, за мен това беше огромен стрес. Звучи ми странно, когато някой започне да говори така… „побъркване за душата”! Ти отиваш там, изправяш се и трябва да си десет пъти по-добър от тях, родените в Рим, за да предпочетат теб, българчето, от „Сухата река“. Тях ги знаят от малки, а аз трябва да направя така, че да им взема хляба. Какво побъркване, дайте да слезем на земята…
Операта отнема много от времето Ви, интересувате ли се от проблемите на България, където културата е последна грижа за държавата?
Интересувам се, гласувам. Ситуацията в България трябва да се промени спешно, от много години е спешно… и жалкото е, че нищо не се случва. „Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме“, така се управлява. Единствено инвестицията в образованието и културата ще спаси нацията, нищо друго.
След толкова години работа по света, продължавате ли да сте с българско гражданство?
Разбира се! Това никога не е било коментирано. Живели сме със съпругата ми по 8 месеца в чужбина, след това сме се връщали в България. Тук е нашето място – независимо, че нещата не вървят на добре, а и не виждам как ще се оправят… В културата всичко се обърка, когато Вежди Рашидов въведе делегираните бюджети и каза, че културните институти трябва да се издържат като търговски дружества. Хубаво, обаче изкуството навсякъде по света е дотирано. Тук системата е сбъркана, националните културни институти трябва да бъдат дотирани директно от държавата, независимо от приходите им.
(край на цитата)
Изключително интересно четиво, за което трябва да поздравим преди всичко на Кирил Манолов за изчерпателните му отговори в толкова различни области.
Също през юли 2019 г. в Интернет бе публикувана друга интересна статия-интервю с Кирил Манолов, която аз не цитирах в последната ми статия за него на 10 октомври 2019 г. В тази статия става дума за мното от изявите на певеца, както и плановете му до края на 2019 г. Сега през 2020 г. ще цитирам тази статия:
Портал „Култура“
23.07.2019
Светлана Димитрова
Известният баритон ще пее в „Трубадур“ със Софийската опера в Белоградчик на 26 юли, на фестивала „Опера на Върховете“.
С три концертни изпълнения на „Аида“ на Верди на 21, 23 и 25 юни Рикардо Мути закри сезона на Чикагския симфоничен оркестър. За ролята на Аида той покани Красимира Стоянова, Анита Рачвелишвили беше Амнерис, Франческо Мели изпълни Радамес, Кирил Манолов беше Амонасро, а Илдар Абдразаков – Рамфис.
Този сезон отново беше изпълнен с незабравими преживяния и срещи за нашия известен певец. Ето някои от акцентите. Октомври започна с „Палячи“ на Леонкавало в Пиаченца, продължи с гостуване на оркестъра на БНР за „Немски реквием“ на Брамс. Последва серия от спектакли на „Симон Боканегра“ на Верди в Инсбрук, като певецът намери време да гостува в София за същата опера. През януари пя в „Силата на съдбата“ на Верди в Пиаченца. Февруари премина под знака на „Трубадур“ на Верди в новата постановка на Софийската опера. През март Кирил Манолов отново стъпи на родна сцена за „Набуко“ на Верди в НДК с Русенската опера.
„Това лято така се получи, че останах в България. Отказах един ангажимент във Финландия. Четири години поред стоя по четири месеца в Савонлина. Реших да се върна тук и да си почина. И ето какво стана. Направих „Трубадур“ в Стара Загора, ето сега „Аида“ в Сливен, прибирам се в София за „Набуко“ на 18 юли, имам „Трубадур“ със Софийската опера в Белоградчик на 26 юли. Ще пея „Симон Боканегра“ на ММФ „Варненско лято“ на 8 август. На 30 август ще бъда на Античния театър в Пловдив за „Аида“. И след това започваме репетициите за премиерата на „Фалстаф“ в Пловдив“.
Разговарям с Кирил Манолов преди спектакъла на „Аида“ на Верди представен, на античната крепост Туида над Сливен. Открито през 80-те години на ХХ век и социализирано преди няколко години, това място не е сред най-популярните туристически атракции. Намерението да се превърне във фестивална дестинация е много добро и се надявам да се осъществява всяка година. Идеята е на родения в Сливен известен български тенор Камен Чанев. Събитието се случи с обединените усилия на общината и екипа на Старозагорската опера. Бяха изградени сцена и трибуна с около петстотин места. Струва ми се, за това първо представление бяха дошли доста повече зрители, които бурно аплодираха изпълнителите, сред които имаше и двама сливналии: тенорът Камен Чанев – Радамес, и Даниела Дякова – Амнерис. Таня Иванова беше Аида, Ивайло Джуров – Рамфис, Александър Марулев – Фараон, Елена Петрова – Жрица. Диригент беше Ивайло Кринчев, а режисьор – Огнян Драганов. Спектакълът, за който освен хора и оркестъра на Старозагорската опера бяха поканени школата за оцеляване „Бага-Тур“ и деца от балетна школа „Адажио“ и балет „Петипа“ от Сливен, беше дирижиран от Ивайло Кринчев, а режисьор беше Огнян Драганов. Поради лошите метеорологични условия екипът имаше само една репетиция, непосредствено преди премиерата. Въпреки това публиката преживя една незабравима вечер, в която блестяха някои от най-изявените български оперни певци.
Винаги сте казвали, че държите да пеете в България.
Кирил Манолов: Да, така е. Мисля, че българската публика трябва да знае за нас и единствената вина за това, че има българи, които пеят по света, а в България не ги познават, си е тяхна лична. Хората не са длъжни да знаят всичко, даже и в сегашното време, в което технологията е навсякъде. Всички научават за всички всичко чрез различните социални мрежи. Ако не те познават в родината, то вината е изцяло само твоя.
Преди да се върнете, участвахте в чудесното закриване на сезона в Чикаго. Поканата е лично от Рикардо Мути.
Отдавна имам покана от маестро Мути за „Аида“. Щеше първо да се прави в Римската опера, когато беше главен диригент там. После той се премести. И ето че сега вече успяхме да го осъществим. Най-хубавото е, че в този проект участвахме двама българи – аз и Красимира Стоянова като Аида. Подобно нещо не се случва всеки ден. Беше голямо събитие от международен мащаб, защото маестро Мути успя да събере съзвездие от оперни певци, които много трудно могат да са заедно. Трудно е така да напаснеш програмата на всеки. Няма какво да коментираме Чикагската филхармония, един от най-добрите световни състави. С Рикардо Мути е изключително удоволствие да се работи. Тази „Аида“ ще остане като едно върховно мое постижение.
Кога се срещнахте за първи път с него на сцената?
Преди доста години по време на едно турне на Римската опера в Япония със „Симон Боканегра“ и „Набуко“. Аз не пях тогава, но изкарах целия репетиционен период с него. Изглежда е останал доволен, защото през 2015 г. направих „Фалстаф“ в Равена. Това е неговият фестивал, прави го всяка година там. Имахме голям успех и оттогава се срещаме периодично.
От няколко години имате план да изпълните Фалстаф в България, ето че вече дойде моментът.
Много се радвам, че това ще се случи в Пловдив. Надявам се някога да го изпея и в София. Премиерата ще бъде на 28 септември с диригент Павел Балев. Ние вече репетирахме малко. Сега се запознах с него. Павел Балев е изключителен музикант. Аз съм наистина впечатлен. За мен ще е огромно удоволствие да работя с него. Човек като него много рядко съм срещал и по света. Знае как да работи, изисква, има огромна информация за операта, за произведенията.
След този Фалстаф как ще започне сезонът, който всъщност не е свършвал за вас?
През октомври имам два големи гала концерта в Пиаченца, на които ще правим откъси от „Симон Боканегра“, „Отело“ и „Аида“. През ноември отивам в Санкт Петербург за „Аида“. След това започва серия от 15 спектакъла на „Риголето“ в Инсбрук. Много съм щастлив, защото в София се разбрахме да направя „Севилският бръснар“. Много обичам тази опера. Пял съм Фигаро стотици пъти. Пеех го допреди три години. Направих една продукция в Загреб, която играхме почти осем години, спектаклите сигурно са над петдесет. Пях го и в Германия. Много е важно за баритоните да пеят Фигаро. Фигаро е лекарство за гласа.
След определен период от време и възраст баритоните спират да пеят Фигаро.
Аз знам, че колкото по-дълго пееш Фигаро, толкова по-дълго ще пееш. Така са ми казвали едни по-стари певци, които са имали дълга кариера.
Правили сме толкова много интервюта, но все по определен повод. Нека се върнем към началото. Винаги ли сте мечтали да бъдете оперен певец?
Не, не съм имал такава идея.
Кога отидохте за първи път на опера?
Не
помня, но доста често ходех на опера.
Без да съм бил запленен от операта,
винаги съм харесвал тази музика. Сякаш
съм усещал някакво предопределение на
съдбата. Знаеш, че нещо ще ти се случи,
и му обръщаш повече внимание. Как стана?
Трябваше да кандидатствам във висше
училище, защото иначе щях да вляза в
казармата. Аз съм свирил на фагот и съм
кандидатствал в музикалното училище.
Приеха ме с фагот и имах висока оценка,
но на солфежа ме скъсаха, защото там
трябва да учиш повечко. Така се оказа,
че човек все пак трябва да научи това,
което е пропуснал. Ето, аз сега непрекъснато
уча. Толкова ноти имам в главата си,
толкова партии. Вече са четиридесет, и
то са все големи роли. Това е много, а аз
съм само на четиридесет и две години.
Сега
вече си мисля, че ако знаех, че това ще
бъде професията ми, със сигурност щях
да поуча малко повече пиано и солфеж,
защото много ми липсва това, че не мога
сам да си науча партията. Понякога го
правя, но ми отнема много време. Трябва
ми корепетитор. Аз работя с Поли Чернева.
Освен музикално, как изграждате ролите? Те всички са сложни, обикновено свързани с конкретни исторически личности.
Аз обичам историята и много чета, не само за операта. Много е интересно, когато видиш персонажа от някоя опера свързан с действителни исторически събития. Така се изчистват образите. Такива са случаите със Симон Боканегра, Ецио, Набуко. Винаги гледам да уча освен моята партия и цялата опера. Не слушам записи, защото смятам, че това е вредно. Особено когато си по-млад певец, да слушаш старите певци, това е погрешно, защото започваш да ги имитираш и най-лошото е, че имитираш само лошите им страни.
А записите си слушате ли?
Не или много рядко. Не си харесвам записите, дори и тези, правени студийно. Намирам си страшно много грешки, несъвършенства. И се дразня.
Записите не помагат ли да се направят корекции?
Не, защото всеки път е различно и никога не зависи само от мен, защото оркестрите, партньорите са различни.
Гостувате на различни сцени и в различни постановки. Как приемате и се отнасяте към режисьорските решения? Много ваши колеги се оплакват от авангардните концепции.
Избягвам да влизам в конфликт с режисьорите, защото няма смисъл от разправии. Това е непрофесионално. Както ти си се хванал да свършиш една работа, за която ти плащат, така и той се е хванал да върши своята работа, за която му плащат. Ако не ти харесва, трябва да има куража да кажеш: „Това няма да го направя. Не мога да го направя“ и да се махнеш. Освен това ние, певците, имаме следното предимство – режисьорът стои до премиерата и после си отива, а ние сме за целия период на продукцията. Така че често адаптираме неговите решения в по-удобен вид.
Преди малко казахте, че ролите ви вече са четиридесет. Кои от онези големи баритонови партии не сте изпели по различни причини, но много ви се иска да направите?
Много ми се иска да изпея Макбет, защото мисля, че ще го направя добре. Разбира се, има роли, за които малко изчаквам – Скарпия, Яго. Май тези са от масовия репертоар. С най-голямо удоволствие бих пял „Двамата фоскари“, „Ернани“, „Разбойници“, но най-много си мисля за Макбет.
Скарпия и Яго ги отлагате. Получавали ли сте предложения?
О, непрекъснато. За Яго не толкова много, но за „Тоска“ – много често. Аз казвам: „Не пея Скарпия. Не искам да го пея“.
Докога смятате да отлагате? Така преди време казвахте и за Риголето.
Да, но когато го направих, стана истински, с много мисъл, а не само да разчитам на природа и викане. Хората затова го харесаха. За Скарпия ще почакам още малко. Може би не съм прав, може би не познавам в такива детайли партитурата, но аз подхождам с голямо уважение към всички роли и най-вече към тези, които са коронни за баритоните. Струва ми се, че Скарпия подвежда. Самият начин, по който е написана музиката, води до известно подвикване, което искам да избегна. Научих Те Deum, изпях го, но не ми хареса как го направих. Затова ще изчакам. А и сега като изпея всичко, после какво ще правя?
А от комичния репертоар освен Фалстаф и Фигаро?
Пял съм Дулкамара. Страхотна роля е. Пял съм я и в Берлин, и в Севиля, в Загреб, на много места. Правя я с удоволствие. Аз обожавам комедията. Предпочитам я пред трагедиите, но когато започнеш с драматичните партии, те търсят предимно за тях и комедиите остават на втори план. Точно затова искам да направя в София „Севилският бръснар“, за да се върна към забавното, към по-лекото.
Всъщност Фалстаф обединява двете.
Фалстаф е нещо гениално. Това е перлата в короната на Верди. За мен е най-великата опера, която той е създал. Другите са прекрасни, гениални, но както казва Мути:„Всеки път, когато уча „Фалстаф“, намирам нещо ново и това ново ме кара да ми бъде интересно. Има опери, в които стигаш донякъде и повече няма какво да изчоплиш от тях, а при „Фалстаф“ винаги има нещо, което да откриеш“. И е така. Верди и Бойто, още един гений, заради когото съжалявам, че не съм бас, за да изпея неговия „Мефистофел“, уникална опера.
Кирил Манолов завършва Държавната музикална академия в София като ученик на проф. Илка Попова. Работи и с проф. Павел Герджиков, специализира при Адриана Стаменова в Милано, както и с Оливера Милякович. Сценичния си дебют прави като Мазето от „Дон Жуан“ на Моцарт през 1998 г.
Спомням си първата ми среща с него. Той се яви на първия конкурс „Гена Димитрова“ в Плевен през 2006 г. и спечели първата награда. Последва грандиозното му представяне на 14-ия международен конкурс за млади оперни певци „Борис Христов“ в София през 2009 г., когато след спектакъла на „Набуко“ на Верди журито нямаше друг ход, освен да му присъди Голямата награда и „Златния пръстен“ на София. Започва кариерата си като солист на националния оперен театър, където дебютира през 2001 г.
„Когато започвах имах огромния шанс, че беше период на липса на баритони, било заради ангажименти в чужбина, или други причини, и се оказах сам в боя. И веднага ме хвърлиха в едни „съвсем лесни“ опери (смее се) като „Набуко“, „Аида“, „Бал с маски“, „Лучия ди Ламермур“. Но както казва моят професор Павел Герджиков, „щом те хвърлят в дълбоките води, трябва да изплуваш“. Аз изплувах. След това зад граница направих партиите, които сега ме продават – „Фалстаф“, „Симон Боканегра“, „Силата на съдбата“.
В творческата му биография има над петнадесет премиери на „Фалстаф“. „По едно време пеех само Фалстаф“ – казва певецът. В Хамбург, Будапеща, Берлин, в различни градове на Италия и Испания. Към споменатите дотук в разговора ни опери ще добавя „Сватбата на Фигаро“, „Бохеми“, „Фауст“, „Луиза Милер“, „Травиата“, „Джани Скики“, „Мантията“, „Манон Леско“, „Мадам Бътерфлай“, „Любовен еликсир“, „Кармен“, „Селска чест“, които е изпълнявал в различни оперни театри по света.
(край на цитата)
Чудесна статия, която напълно е достатъчна да разберем основното в цялата дейност до сега на отличния баритон Кирил Манолов. При това автор е музикалният редактор в БНР Светлана Димитрова, която познава лично певеца още от началото на неговата кариера и му задава умни и конкретни въпроси, отговорите на които напълно задоволяват интереса на ония читатели, които се интересуват от изкуството на Кирил Манолов. Така в хода на цялата статия научаваме основната линия на Манолов по отношение на репертоар, избор на роли, предпочитания и планове за бъдещето.
С две думи – статията ми хареса извънредно много – респект и към двамата!
В края на днешната статия ще дам още информация за две важни оперни участия на Кирил Манолов през 2020 г. – във Варна и в Копенхаген:
Сайт Варненска опера
Детайли за събитието
„МАКБЕТ“ – 10.08.2020 и 12.08.2020 / 21:00 ч. – Летен театър
Опера от Джузепе Верди
Диригент – Найден Тодоров
Режисьор – Кузман Попов
Мейди Макбет – Александрина Пендачанска
Макбет – КИРИЛ МАНОЛОВ
Макдъф – Иван Момиров
„Макбет“ – операта, която великият Верди дълго време смята за най-доброто си произведение.
Александрина Пендачанска в ролята на Лейди Макбет е голямата звезда в блестящия солистичен състав, а неин партньор в ролята на Макбет ще е най-успешният български баритон по световните сцени КИРИЛ МАНОЛОВ.
“Макбет” е сред най-популярните пиеси на Уилям Шекспир, а също така и най-кратката от неговите трагедии. Посветена е на покварата на властта и на предателството и е основана на разказ за шотландския крал Макбет, записан от шотландския философ Хектор Бойс.
Пиесата разказва за престъпленията, извършени от Макбет, иначе смел и честен пълководец, който е унищожен от амбицията си да стане крал на Шотландия. Силно повлиян от съпругата си, Макбет се решава да убие Дънкан, законния крал. Убийството е съвсем в началото на пиесата, така че през останалата ѝ част да се проследят вината и страданието на престъпника, хаосът и злото, които се разпространяват из страната, чието управление е завзел нечестно. Сюжетът на пиесата е зает от „Хрониките“ на Рафаел Холиншед, според които тези събития се случили през 11-и век.
Особено характерни за
пиесата са халюцинациите и виденията
(както в „Хамлет“). Те се появяват, за
да напомнят на Макбет и лейди Макбет за
тяхната споделена вина във все по-честите
кръвопролития. Малко преди да убие
Дънкан, Макбет вижда кинжал, носещ се
из въздуха. Облян в кръв и насочен към
стаята на краля, той символизира тежкото
проклятие, което Макбет е на път да си
навлече. По-късно, на един пир, на Макбет
му се привижда призрака на Банко, който
му напомня, че е убил своя приятел.
Привидно уравновесената психически
лейди Макбет също се поддава на виденията
– тя ходи на сън и вярва, че ръцете ѝ са
изцапани с кръв, която не може да бъде
отмита.
Това е трети съвместен проект
на оперната дива Александрина Пендачанска
с ТМПЦ – Варна, след един свръхемоционален
концерт, посветен на 30-годишната й
сценична дейност, с който се откри през
2018 г. ММФ „Варненско лято“
и една бляскава „Тоска“ през 2019 г.
(край на цитата)
Последната информация е за предстоящи изяви на Кирил Манолов през октомври 2020 г. в Оперния театър в Копенхаген в една от неговите най-значителни роли – Симон в „Симон Боканегра“ от Верди:
Фейсбук
Копенхаген, 8 септември 2020 г.
Kiril Manolov eröffnet als Simon in einer neuen Produktion von Simon Boccanegra in der dänischen Oper @Royal Premiere am 23 Oktober, nächste Aufführungen-31 Oktober, 07, 13, 20, 26 November, 01 Dezember. Tickets für alle Vorstellungen sind ausverkauft.
Schaffner
– Alexander Vedernikov
Director – David Hermann, Ludivine
Klein
Sets, Kostüme – Christoph Hetzer,
Beleuchtung – Fabrice
Kebour
Simon
Bocccanegra – KIRIL MANOLOV
Fiesco – Gianluca Buratto
Paolo
Albiani – Jens Sondergaard
Pietro – Kyungil
Ko
Amelia Grimaldi – Gisela Stille
Gabriele Adorno –
Gert Henning-Jensen
(край на цитата)
Нека днес на 10 октомври 2020 г. да пожелаем на Кирил Манолов по случай навършване на 44-годишна възраст добро здраве, лично щастие и нови творчески успехи. Постигнатото от него до сега е много обещаващо и дано в бъдеще нашите пожелания за нови успехи станат действителност. Искам лично да го поздравя и да му благодаря за милите редове, които ми е писал през последните години. Как мога да забравя такива редове като:
25.12.2014 г.
Драги Господин Контохов, Благодаря Ви за пожеланията! И на Вас и Вашето семейство пожелавам много здраве и голямо вдъхновение в писателската ви работа, нещо, за което Ви се възхищавам от дъното на душата си! Ние сме в Берлин с жена ми Христина. Аз изпях три представления на „Фалстаф“ в „Дойчеопер“ и веднага след това ме поканиха и за „Любовен елексир“ – Дулкамара, спектаклите са на 29.12 и 31.12, така че сме тук за Нова Година. Веднага след това отивам в Триест за „Набуко“. Имам много интересни неща до лятото – „Аида“ в Рим, „Фалстаф“ в Триест и Реджо Емилия, и много очакваната от мен първа среща с Рикардо Мути за „Фалстаф“ на Фестивала в Равенна през месец юли. Надявам се да съм здрав, за да мога да се справя с всичко. Поздрави и много успех Ви Желая. Кирил.
25.04.2015 г.
Честит Рожден Ден Господин Контохов! Бъдете Жив и Здрав и пълен с творчески сили за прекрасното дело на което сте се отдал. Съжалявам че пиша малко със закъснение, но днес ми беше премиерата на „Аида“ в Римската опера и мислех постоянно за това. Мина със страхотен успех, слава на Бога!
Желая ви хубав ден и до скоро. С Уважение Кирил Манолов.
(край на цитатите)
За много години, драги Кирил!
´´´´´´
Линк към изпълнение на Кирил Манолов:
https://www.youtube.com/watch?v=JMqeCScXXz8
Kiril Manolov und Valentina Kutzarova…
Gioachino Rossini – Il barbiere di Sivigla – Dunque io son… tu non m’inganni
…..
Линк към изпълнение на Кирил Манолов:
https://www.youtube.com/watch?v=JMqeCScXXz8
Kiril Manolov und Valentina Kutzarova…
Gioachino Rossini – Il barbiere di Sivigla – Dunque io son… tu non m’inganni
…..
Линк към изпълнение на Кирил Манолов:
Kiril Manolov-G.Verdi- La Traviata-aria Germont
…………