Pavel Manolov

103 години от рождението на баса Павел Манолов

На тази снимка Павел Манолов е заедно с Веса Кърджиева – постановка на операта “Риголето” в Старозагорската опера през 1947 година

Драги приятели на оперната музика, днес на 30 януари 2020 г. пиша за един български оперен певец, за който има малко написани информации, макар че дълги години е бил член на Софийската народна опера, както и на тая в Стара Загора. Това е басът Павел Манолов, роден на този ден през 1917 г. и починал през 1971 г. Днес се навършват 103 години от неговото рождение.

Неусетно изминаха дните от първия месец на новата 2020 година. Постарах се да отделя повече място за артисти от България, чиито рождени дни са през месец януари. Не бяха много на брой, но като гледам в архива ми за този януари виждам, че са се събрали над 300 машинописни страници, повечето от които са за българи.

Вярно е, за някои отделих повече място, за други – по-малко, но в този месец са родени такива артисти – главно от миналото, за които трябваше да се пише повече: Тодор Мазаров, Пенка Маринова (статията за нея предизвика подчертан интерес, беше свързана с други двама основатели на Русенската опера – Николай Здравков и Кирил Кръстев и много читатели се изказаха или допълниха информациите), Виргиния Попова, Лидия Гюлева (диригент), Евгения Бабачева, Андреана Николова от Русе, Мариана Пенчева, диригентката Радосвета Бояджиева, която се помина през 2018 година, трите други нейни колежки: Росица Баталова, Любка Биаджони и Вилиана Вълчева, Катя Попова (за нея отзвукът беше също значителен, като Драга Мачуганска – нейна роднина, ми беше изпратила през 2015 г. лични спомени и написан от нея акростих), Елена Николай (за нея се оказа, според проверена информация на източника, че Американският колеж, където е учила, действително е бил както в Симеоново, така и в Самоков, само в различни периоди – този факт беше повторно констатиран още преди 3 години от приятеля ми Николай Колев от Габрово), Михаил Зидаров, Ана Ангелова, певецът Аврам Андреев от Пловдив, който навърши 92 години, Георги Енев (бивши негови колеги също реагираха, допълниха малкото сведения за него), Благовеста Карнобатлова-Добрева, диригентите Ромео Райчев и Михаил Милков, певците Петър Золотович и съпругата му Мария Золотович, Цветана Табакова, Цветана-Лиляна Табакова и Тодор Бонев (за него също имаше доста коментари, а през 2017 г. се уточни от читатели, че на сцената в Ямбол е преживял нещастието с кръвоизлива, след като е участвал при две изяви в един ден в операта „Тоска“), и вчера за големия режисьор проф. Светозар Донев, който навърши 87 години.

Не се хваля, но вижте, писал съм за един месец неща за 33 личности от музикалния живот на България, нито повече, нито по-малко! И днес за Павел Манолов – стават 34.

През януари също писах за починалата през 2015 г. диригентка Росица Баталова (споменах я по-горе), както и за легендарния цигулар Васко Абаджиев във връзка с 93 години от рождението му.

Наред с тях обърнах внимание и за артисти от други държави, като: Пласидо Доминго, Грейс Бъмбри, Шерил Милнс, Тереса Жилис-Гара, както и за операта „Саломе“ от Рихард Щраус.

С няколко думи, за сетен път се уверих, че „Фейсбук“ е мощно съвременно средство за идеална комуникация между хора с еднакви интереси (допреди 20 години немислимо) от цял свят, стига да се използва разумно и не както при много постижения на всяка техника и прогрес да се злоупотребява – така е било в цялото развитие на човечеството.

Днес на 30 януари 2020 г. ще спомена още един български оперен певец, за който има съвсем малко написани сведения, макар че дълги години е бил член на Софийската народна опера, както и на тая в Стара Загора. Това е басът Павел Манолов, роден на този ден през 1917 г. и починал през 1971 г.

Ако искаме да намерим сведения за него в електронни медии, няма да успеем, освен няколко реда и то на латиница. Разбира се, той е пял през 50-те и 60-те години на миналия век, но след като е слязъл от сцената, нищо съществено не е отразено в печатни медии – репертоар, биография, гостувания, интервюта. Ако за 50-60 оперни личности – най-известните в България – може да се намерят достатъчно информации в Интернет и в Уикипедия, в сборници, монографии, книги, речници и пр., то за останалите 100-200 артисти – също със значителна кариера предимно в родната страна, не винаги е лесно да се намерят подходящи сведения, особено когато пишещият тези редове не живее в родината си.

Ето пак идвам до извод, който вече направих няколко пъти тук в писмена форма: трябва да има орган в България, който да се заеме със задачата да се съхрани онази минимална информация, която е необходима за поддържането на едно средно ниво на осведоменост сред любителите на оперната музика по отношение на артисти, чиято кариера е била преди 50-60 и повече години. По мое мнение този орган трябва да бъде отдел в Министерство на културата, където само 2-3 лица в течение на 3-4 години могат да проучат какво има написано и архивирано за тези 300-400 български артисти и се погрижат да запълнят пропуските. Все още има достатъчно живи съвременници – колеги на въпросните артисти, режисьори, постановчици, диригенти, администратори от оперните театри, също и любители, които имат спомени за тия лица. Аз се уверих за това от личен опит откакто пиша моите оперни истории от средата на 2013 година. Какво е необходимо – много малко: разговори и интервюта, след като бъдат издирени и любезно поканени, както правят с добър успех музикалните редактори на много печатни медии, на радиото и на телевизията с по-изявени в момента артисти от всички жанрове на изкуствата.

Тази информация след това трябва да се съхрани в електронна форма и внесена в Интернет и Уикипедия ще остане за вечни времена. След като Виенската държавна опера е направила архив за всичките 3000-4000 артисти, които през цялото й съществуване са гостували в нея и сега всеки интересуващ се може да се осведоми за тях, защо нещо подобно не се направи сега в България, докато все още има много живи свидетели за делото на въпросните артисти. Знам, мнозина ще кажат – „големи фантазии, музика на бъдещето!“ Добре, нека са фантазии, но всяко реално дело започва от известна фантазия (както често е в света на оперното изкуство!), всеки знае, че в България има много добри специалисти по компютри, програмиране и информационни технологии, но трябва организация. Ако влезете в сайта на Софийската опера и балет, всичко ще научите за момента – програма, артистичен състав, история на оперния театър (много добре написана), но искате ли да разберете какъв е бил състава на ансамбъла например в периода 1960-1970 г., напразно ще търсите – няма конкретни данни. Ето – Павел Манолов е бил дълги години солист в ансамбъла на Софийската опера, няма нито една негова снимка. Ако не бях получил една такава от негова изява в Старозагорската опера, нямаше да знам как е изглеждал въобще. Непростими пропуски в Пиара на Софийската опера или в друг отдел от администрацията.

Така е и за останалите оперни театри в страната. Единствено в Русенската опера може да се намери повече информация благодарение на г-н Огнян Стамболиев, който е написал и публикувал главно в електронен вид редица материали за бивши и сегашни членове на тази опера – артисти, диригенти, режисьори като Пенка Маринова, Николай Здравков, Кирил Кръстев, Роза Митова, Косю Лунгов, Тодор Костов, Мария Бохачек, Виолета Шаханова, Димитър Манолов, Тодор Бонев и други. При това той е работил дълги години там като драматург и при директния контакт с тия лица е имал автентични наблюдения и преценки. Така би трябвало да се постъпи и при другите оперни театри, но при повече координация от едно централно място – редица артисти са работили или работят в различни оперни театри. Както в Русе, така и проф. Боянка Арнаудова, която дълги години е била драматург на Софийската народна опера, е писала и пише десетки есета за артисти в този оперен театър, най-често публикувани във в. „Култура“. Много от тях съм ползвал през изминалите повече от шест години за моите оперни статии тук.

В последно време ми хареса електронния архив на Варненската опера. Там може по даден дескриптор (търсеща дума, в случая името на артист – член на ансамбъла на операта) да се търси участието му в дадена опера, както и да се получат други сведения. За Русе и Стара Загора нещата почти са направени в най-важния етап – д-р Владимир Попов в Русе и д-р Ема Жунич в Стара Загора защитиха през 2014 г. докторски дисертации, свързани с историята, състава и репертоара на съответния оперен театър, което е вече основата за създаване на електронната банка данни. Дано в скоро време това стане и за останалите оперни театри в България. Писах вече, като погледна страницата на кой да е оперен артист, особено от италиански произход в страницата му в Уикипедия на италиански език, оставам възхитен от порядъка и схемата на написване, една и съща за всички: биография, творчески път по години, репертоар, дискография, награди, източници. Подобно е положението и на немски и английски езици, ако има такива.

Сега конкретно за Павел Манолов.

Басът Павел Манолов е роден на 30 януари 1917 г. в София. От малък проявява певчески талант и на 17-годишна възраст започва да пее в известния тогава мъжки хор „Гусла“. Следва висше образование (не в областта на музиката) и след това започва да пее в хора на Софийската народна опера. В този период започва да учи пеене в Музикалната академия при Мара Маринова-Цибулка и при проф. Христо Бръмбаров. През 1946 г. Павел Манолов постъпва в Старозагорската опера, където дебютира през същата година в ролята на Клисарят в операта „Тоска“ от Пучини. През 1950 г. той започва дългата си кариера в Софийската народна опера. Някои от главните роли в репертоара му са: Спарафучиле в „Риголето“, Ферандо в „Трубадур“, Рамфис в „Аида“ от Верди, Колин в „Бохеми“ от Пучини, Дон Базилио в „Севилският бръснар“ от Росини, в много роли от руския репертоар на Софийската народна опера.

В автореферата към докторската дисертация на д-р Ема Жунич за оперния театър в Стара Загора на две места става дума и за Павел Манолов. На едно място се казва за ролята му на Спарафучиле в „Риголето“ от Верди, а на друго място, че е приет в солистичния състав на операта през годината 1948. Сигурен съм, че в самата работа – над 600 страници, са дадени и други детайли от кариерата му.

За дейността на Павел Манолов на сцената на Софийската народна опера няма други конкретни източници, освен цитираните по-горе, взети от източника за него на латиница. Няма и снимки.

Едва през 2019 г. попаднах на сведения за Павел Манолов и то на кирилица – в ценната книга „Енциклопедия на българската музикална култура“, издание на БАН през 1967 г., стр. 300. Там са дадени кратки биографични данни (почти същите, които писах по-горе), но и малък списък на ролите, които е имал в своя репертоар. Отбелязано е, че е роден в семейство на чиновник (другите данни са еднакви с дадените по-горе), но се изтъква, че „като най-близки до певческо-артистичната му природа могат да бъдат посочени комедийно-характерните роли – Осмин в „Отвличане от сарая“, Спинелокио в „Джани Скики“ и други. Носител е на орден „Кирил и Методий“ втора степен (1959 г.)“.

Посочва се следния списък от роли (около 20, между които в опери от): Георги Атанасов – Селим бей в „Гергана“ (1947); Верди – Спарафучиле (1947) и Монтероне (1950) в „Риголето“, Ферандо в „Трубадур“ (1948), Великият инквизитор в „Дон Карлос“ (1960); Даргомижски – Мелничарят в „Русалка“ (1948); Кабалевски – Дядя Семьон в “Семейството на Тарас“ (1952); Моцарт – Осмин в „Отвличане от сарая“ (1952); Мусоргски – Княз Иван Ховански в „Хованщина“ (1955); Любомир Пипков – Георги Грозника в „Янините девет братя“ (1961); Прокофиев – Кочияшът Балага във „Война и мир“ (1957); Пучини – Колин в „Бохеми“ (1952), Спинелокио в „Джани Скики“ (1956); Римски-Корсаков – Собакин в „Царска годеница“ (1952); Росини – Дон Базилио в „Севилският бръснар“ (1949): Сметана – Кецал в „Продадена невеста“ (1947) и други.

(край на цитата)

През 2017 г. случайно открих чрез Google едно участие на Павел Манолов чрез сайта на „Двореца на културата“ в Перник със следното съдържание:

„ (…) Към Двореца на културата, през 1961 год. се създава ВОКАЛЕН КЛАС  с ръководител Силвия Бръчкова (…) През 1963-1964 год. ръководител и корепетитор е била заслужилата артистка Констанца Кирова, през периода 1965-1967 – ръководител е Дора Мутафчиева с акомпаниране: Вера Дреникова и Дора Домусчиева… От 1967 до 1971 год. ПАВЕЛ МАНОЛОВ е бил вокален педагог, акомпанирал е Любен Кондов. Ръководител от 1971 до 1972 год. е била Ана Кирова, от 1973 до 1975 год. – Райна Михайлова (…).

Дворецът на културата в гр. Перник е открит на 10  февруари 1957 г., като първата копка е направена на 15 юли 1953 г.. Проектант  на сградата е арх. Александър Иванов Дубовик.

Дворецът на културата е построен в класически стил. Фасадата създава впечатление за хармония и завършеност. Сградата е разположена върху 4250 кв. м. разгърната площ и великолепно стои в обкръжаващия парк, привлича погледите със своята красота и величие. Тази сграда наречена „дворец” дори и днес запазва своя блясък и великолепие.

Дворецът на културата е естествен център на богата и разнообразна дейност, наследник и продължител на значителни културни традиции. И днес като водещ културен институт участва активно в духовния живот на град Перник“.

(край на цитата)

Интересна информация, която показва, че Павел Манолов е бил и вокален педагог. Понеже се е поминал през 1971 г., сигурно по тази причина след него в Перник тази длъжност заема Ана Кирова.

Случайно попаднах в електронен портал за една изява на Павел Манолов в ролята на Спарафучиле в „Риголето“ от 1963 г., когато спектакълът (заедно с артисти от Полша) е бил предаван „на живо“ по Радио София (на 30 юни 1963 г.) и това е било зарегестрирано, после отразено в Интернет в една „оперна банка данни“ на латиница. Ценното е, че е даден целият изпълнителски състав. Ето копие от информацията:

(край на цитата)

За голямо съжаление, това е единственият конкретен източник за оперна изява на певеца Павел Манолов, няма други негови участия. Не разполагам и със снимка на певеца. През годините 1956-1965 съм срещал името му, не съм бил на негови изяви. Като студент в София през 1951-1956 г. съм посетил поне 30-40 спектакъла на Народната опера, сигурно е пял в някои от тях, за съжаление не съм си водил бележки и спомените за конкретни имена след почти 70 години вече са съвсем повяхнали. Павел Манолов е починал в София през 1971 година.

През 2014 г. попаднах случайно на една информация за Павел Манолов в статия, публикувана в портал „Дарик“, свързана със смъртта на големия певец Никола Гюзелев. Цитирам:

„В интервю за предаването „Суматоха” по БНТ Никола Гюзелев с усмивка си спомня за годините, когато синовете му са млади:

“Един път ме пита: Татко, ти бас ли си, или баритон? Викам: бас баритон. И той каза: Добре. А Гяуров? Казах: И той също. А Борис Христов, продължи той. Казах: Май че и той. Еми няма ли един истински бас, каза той. Казах, че има. И уточних: ПАВЕЛ МАНОЛОВ. Чочо запомнил името Павел Манолов и един път идва в операта на една моя репетиция и отдолу се задава Павел и казвам: Ето го Павел. Той е бас. И Павел Манолов се просълзява”, разказа Гюзелев.

(край на цитата)

През 2017 г. при търсене на нови източници за Павел Манолов на латиница попаднах на една информация за запис от 1960 г. по време на спектакъл на операта „Дон Карлос“ от Верди в изпълнение на солисти, хор и оркестър на Софийската народна опера с диригент Атанас Маргаритов, в който участва и Павел Манолов в ролята на Великия инквизитор. Ето цитат от банка данни на немски език:

1960 [16.11.1960 live] Don Carlo Bodurov, Ljubomir
LP: Elisabetta Konforti, Radka
MC: Rodrigo Selimski, Assem
CD: AE Eboli Dimcheva, Jordanka
Dirigent: Atanas Margaritov Filippo II. Ghiaurov, Nicolai [singt ital.]
Orchester: Sofia Op Orch inquisitore MANOLOV, PAVEL
bulgarisch & italienisch / bulgarian & italian Tebaldo Radeva, Vasia
5 Akte / 5 acts frate Christov, Nicolaï
3.Fassung / 3.version Lerma Paunov, Milen
Radioübertragung / Broadcast araldo N.N. – der Akt I ist leicht gekürzt
voce N.N.

(край на цитата)

На днешния ден през 2016 г. аз писах пак статия за Павел Манолов, която намери добър отзвук сред моите читатели. Особено интересен беше малкия диалог във ФБ, който проведохме с моя приятел от София – певецът-баритон Жоро Стефанов, артист преди години в оперните театри в Стара Загора и София. Цитирам този диалог от 2016 година:

Жоро Стефанов – Басът Павел Манолов заедно с г-жа Елисавета Йовович, Георги Белев, Катя Спиридонова и други певци от Софийската опера, след 9-ти септември 1944 год. бяха изгонени от Соф. опера и “командировани“ в Ст. Загорската опера, тъй като тя беше единствената провинциална опера! Така че Ст. Загорци имаха привилегията да слушат големи певци по стечение на нещастни обстоятелства за певците! Забравих да спомена и най-добрият български режисьор Драган Кърджиев! От тях съм се учил и попивал всичко, което правят на сцената. Вечна им памет !

Boris Kontohow – Жоро, благодаря ти, това са безценни бележки – нека знаят младите, какво е ставало в тия години. За Елисавета Йовович и Катя Спиридонова знаех, за Белев – не. Значи и Кърджиев е бил “наказан” – голям режисьор. А може би само командирован да помага в Стара Загора.

Boris Kontohow – Жоро, и нещо лично, в горната светлина: след като от 1963 г. работех като асистент в ТУ Габрово, издържах изпити за МЕИ София през 1965 г. за асистент по висша математика (авторитетната катедра на проф. Георги Брадистилов). Въпреки това ми казаха: “в Габрово можете да работите, в София – не! Твоят съименик Георги Марков пише в едно свое есе (не е цитат): “Под похлупака можеш да скачаш само до определена височина”.

Жоро Стефанов – Boris Kontohow – Направо си бяха изгонени от София като неблагонадеждни ?! Даже се шегувахме с по-старите колеги, че са ги наричали “плевели” ?! Аз самият избягах от Стара Загора, понеже ме съкращаваха от работа непрекъснато ! А и във Соф. опера дълги години не пътувах на турнета на Запад, понеже съм бил “народен враг” ! Но да спи зло под камък ! За съжаление продължават да ни управляват същите идиоти – без извинение за израза ?!!

(край на цитата)

Понастоящем друг българин с подобно име – Кирил Манолов, баритон, роден през 1976 г., има значителна певческа кариера както в България, така и в много страни по целия свят, включително и в далечна Австралия. За него аз написах пет статии на 10 октомври от 2015 до 2019 години във връзка с рождения му ден. Той е един от най-добрите български баритони с оперни и концертни участия в много чужди страни. Радвам се, че с него сме добри ФБ-приятели и често си разменяме постове на оперни теми.

На 13 март 2017 г. получих от моята ФБ-приятелка Татяна Иванова (журналист в Радио София) следния постинг в личната ми поща:

Спомен за баса Павел Манолов

публикувано на 05.02.2017 в 10:40

Автор: Красимира Йорданова

  • Помните ли… Павел Манолов?

На 30 януари се навършиха 100 години от рождението на един от ярките български оперни певци – баса Павел Манолов. Той имаше обемен дълбок глас с пълнозвучни низини и изравнен регистър, и ярък артистичен талант.

Павел Манолов е роден през 1917 година в София. Учи в Музикалното училище при Мара Маринова Цибулка, частно при Христо Бръмбаров, а в Академията е ученик на Цветана Дякович. Още като ученик пее в прочутия мъжки хор „Гусла“, от  където започват кариерата си много наши оперни певци. Манолов участва и в хора на Софийската опера. Диригентът на Ансамбъла на строителните войски Киркор Киркоров го приема в хора, а в същото време Манолов взема уроци при Събчо Събев. От 1946 година е солист на Софийската опера, но две години по-късно по собствено желание  заминава за Стара Загора, където е щатен солист в продължение на 4 години в одържавения оперен театър. Там пее ролите на Кецал в „Продадена невеста“ от Сметана,  Осмин в „Отвличане от сарая“ на Моцарт, Воденичарят в „Русалка“ на Даргомижски, Дядо Недялко в „Гергана“ на Маестро Атанасов, Колин в „Бохеми“ на Пучини  и др. Там подготвя коронната си роля на Спарафучиле от „Риголето“ на Верди. В старозагорския  вестник “Септември“ през 1947 година е отбелязано участието му в „Продадена невеста“:


В ролята на Кецал Павел Манолов предава отлично типа на простодушния и самовлюбен селски хитрец-сватовник. С хубавата си игра и приятния си бас този артист се налага като централна фигура, дори като двигател на действието…

От 1952 г. до края на живота си през 1971 г. (той умира твърде млад, на 54 години) Павел Манолов е солист на Софийската опера, където изпълнява басовите партии в много опери като Дон Базилио от „Севилският Бръснар“, Великия инквизитор от „Дон Карлос“, Ферандо от „Трубадур“ и в много руски опери от репертоара. С цялото си присъствие в състава на Софийската опера Павел Манолов остави спомена и като певец с богат басов глас, и като актьор, изградил ярки образи на сцената.

В Златния фонд на БНР е запазено изпълнение на Павел Манолов – Разказът на Ферандо из първа картина на операта „Трубадур“ от Верди. Записът е направен по време на спектакъл на Софийската опера, състоял се на 11 юли 1961 година под диригентството на Радосвета Бояджиева. Този спектакъл е включен в рамките на Първия международен конкурс за млади оперни певци в София. Чуйте в звуковия файл.

Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче    Помните ли…

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на Радио София, за да чуем изпълнението на Павел Манолов в операта „Трубадур“ от Верди:

http://bnr.bg/post/100792476/spomen-za-pavel-manolov

Наскоро в един от последните броеве на новото месечно списание за култура „Артизанин“ е публикувана голяма статия-интервю на певеца Павел Герджиков с проф. Боянка Арнаудова. При един неин въпрос – „Сега можеш ли да си признаеш своите страхове?“, той отговаря много подробно, като в основата стои съвет, който му е дал именно днешният юбиляр Павел Манолов. Цитирам съответната част от тази статия:

Явлението Павел Герджиков

„Толкова много съм изпял … за три живота“

Разговор на проф. Боянка Арнаудова с Павел Герджиков

(…)

Сега можеш ли да си признаеш своите страхове?

Първото притеснение, което имах, беше, когато в Глайндборн пеех Томски от „Дама Пика“. Режи­сьорът Михаил Хаджимишев организира про­слушване тук, англичаните дойдоха, изпях им втората песен на Томски „Если бы милые деви­ци…“, която е съвсем в диапазона ми, чувствах се като маслина в зехтин. Докато за „сол“-ове­те в баладата винаги имах „едно на ум“, макар да ми излизаха. Но това е особена партия – за баритон ниска, а за бас-баритон е висока. Из­пяхме, мисля, 17 спектакъла с Лондонската филхармония и диригент сър Джон Причард. Обаче в единия, на френския тенор Морис Маев­ски-Герман, в арията: „Я имени её не знаю…“ му излезе малко хрипче, въпреки това той си я изпя блестящо. Да, но докато го аплодираха, той ми каза „Не мога повече. Отивам си!“ Това е, всички певци си имаме бръмбари в главата! Аз отидох към кулисите и казах: „Търсете doppio“, защото във всеки голям театър има дежурен втори из­пълнител. Те го търсят и гримират, но музи­ката си върви, действието тече и дойде ред на един диалог на Томски (аз) с Герман. Запявам фраза запитване, обръщам се – няма Герман, и веднага реагирах – просто започнах да пея не­говите реплики. Изпях всичко – и неговите, и моите. Да, ама в неговите фрази имало тона „сол“, за който не подозирах, и после, като раз­брах какво съм изпял, без да съм подготвен, вече нямах никакъв страх от „сол“-овете. И когато по-късно пях Фалстаф, нямах проблем, зна­ех как да го изпея.

Имам и друг случай, с барон Окс от „Кавалерът на розата“, партия която абсолютно не е за моя глас, но бях разпределен за нея и приех предизвикателството. Тук има един много нисък тон, едно „ми“, както казва­ме долу, в мазето, което не ми излиза и не ми излиза. Както и да опитвам не мога да го изпея. Басът ПАВЕЛ МАНОЛОВ, – светла му памет! – ме научи. Видя, колко се мъча и веднъж ми казва: „МИЛО (така се обръщаше към колегите), ЕЛА ДА ТИ ПОКАЖА КАК ДА ГО ИЗПЕЕШ…“.

От тогава и до ден днешен нямам абсолютно никакъв страх от ниските тонове. Много пъти и с успех пях Княз Гремин, която също не е партия за мен, но знаех как да слизам надолу, „на тембър“, и всич­ко винаги си е наред.

(край на цитата)

Забележка: както е известно на оперните любители, г-н Франк Фишър от Питсбърг / САЩ поддържа от години оперния портал „Bulgarian Opera Stars“, който често цитирам в моите статии. Г-н Фишър често публикува периодично на стената на портала кратки биографии на български артисти, но не на календарен принцип. Така на 25 август 2015 г. имаше кратка статия за Павел Манолов. Получиха се някои коментари от негови бивши колеги и приятели в Софийската опера, които го познават и написаха ценни бележки. Ето две от тях (не правя промени в словоред и правопис):

Svetlev Michail – Ваньо, ние “по-младите” познаваме Павката Манолов и то много добре. Ако г-н Фишър иска да напомни нещо …. то е, че Павката, освен “Спарафучааааал”.. (2 мин.) все ни забавляваше с разни случки. Например представление с Гяуров в „Дон Карлос“ …

(край на цитата)

На 29 януари 2017 г. аз си спомних за тия забележки и реших да помоля Михаил Светлев за допълнение към горния му коментар. Той беше любезен да отговори почти веднага на молбата ми – на следната сутрин в пощата ми дойде негов коментар:

Михаил Светлев на 30.01.2017 г.:

„Като допълнение и обобщение към миналата година, мога да добавя голямото му чувство за хумор и приятелското отношение към всички. Идваше по време на паузите в гримьорната на хористите и се разказваха вицове или коментираше нещо от операта.

За случая с Гяуров в “Дон Карлос” е, че всички български певци са пяли както на представления, така и на аудио записа, на български език. Само Гяуров е имал привилегията да пее на италиански … И когато в ролята на “Великия инквизитор” (който е сляп) е пял Павел Манолов, се появява на сцената и пита, т.е. пее: “Пред Краля ли стоя” ? Гяуров му отговаря: „СИ“. Това “недоволство” го е разказвал стотици пъти … Той почти на всички нас казваше “МИЛО“ !

Хубав топъл изравнен дълбок бас. Първокласен колега, обичан от всички. А случая със “Спарафучааал” (2 минути) е, че се казва СпарафучИл, но понеже е много нисък тон, басовете обичаха да се изявяват като го пееха на “а” и го държаха колкото могат по- дълго. Пафката беше известен с времетраенето на този последен тон …“

(край на цитата)

Действително, като погледнем цитата от записа на „Дон Карлос“ през 1960 г. (по-горе в статията ми), виждаме забележката, че Гяуров пее на италиански език, докато останалите солисти – на български език.

(край на забележката)

Нека днес на 30 януари 2020 г. да почетем 103 години от рождението на почти забравения вече Павел Манолов.

Мир на праха му!

…………..

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.