Mara Coleva

Певицата Мара Колева е родена днес преди 100 години





Драги приятели на оперната музика, започвам днешната статия на 12 март 2022 г. с малко фрапиращия израз:

Радвам се, че именно днес наново пиша за Мара Колева, защото тя е родена на 12 март 1922 г. и днес се навършват 100 години от рождението й!

Цитирам началото на информация в българска медия:
„ (…) За сопрана Мара Колева, наречена „втората Мария Калас”, много от нас научиха през последните години след Десети ноември 1989 година. Гласът й за първи път прозвучава по Българското радио през 1990 година в специализираното радиопредаване за оперна музика. Маестро Антонио Гуаданьо, дирижирайки за първи път на Софийските музикални седмици, донася у нас две плочи на италианската фирма „Фоничетра” със записите на два концерта, където Мара Колева пее с Марио дел Монако и Чезаре Валети под диригентството на Алфредо Симонети и Бруно Ригачи. Тези записи, дарени от него, са скромно свидетелство за големия талант на българката и стават част от златния фонд на Българското радио“.

И по-нататък:
„Въпреки това, сънародниците й и до днес малко знаят за нея и творческия й път. Тя се чувства обидена на родината си дълги години. Една от причините за това е, че когато брат й заболява тежко, поискала да му помогне с лечение в чужбина, но получава отказ от тогавашните управляващи и брат й умира. Днес Етнографският музей в родния й град Долна Оряховица й е отредил представително място сред експозициите, а нейният портрет е нареден сред  видните личности от този край. За широката публика в страната обаче името й все още е твърде непопулярно“.



Предпоследна и последна част от този цитат:
„Българката, която е имала честта да пее в „Аида” в Кайро по повод годишнината от откриването на Суецкия канал, покорява публиката в Германия, Австрия, Великобритания. През 1963 година Мара Колева заминава за САЩ, но не на турне. Съпругът й, известният архитект Любен Христов е получил покана за работа като сценограф в киностудия „Чинечита”. Той вече е утвърдено име сред сценографите и архитектите, които работят в киното. В името на семейството и на единствената си дъщеря, певицата се разделя със своята публика и блястящата кариера в Европа. След няколко участия в оперни спектакли в Далас и концертна дейност в Ню Йорк през 1970 година Мара Колева открива студия за вокалисти и преподава на много млади певци“.

Но през петдесетте и шестдесетте години на миналия век гласовитата българка се е изявявала постоянно на сцената на оперните театри в Рим, Торино, Палермо, Неапол, Болоня, Верона и т. н. През 1969 година нейна снимка се появява на корицата на списание „Радио куриере” в Италия, заедно с думите: „Една чудесна певица, която тази седмица ще бъде постоянен гост на италианското радио – Мара Колева, сопраното от България, ще пее в „Трубадур”, „Аида” и „Лоенгрин”, информира изданието. За нея критиката обобщава, че е с ярка драматична изразителност и голям, мащабен глас, с удивителна красота на тембъра.

Мара Колева е родена на 12 март 1922 г. в Долна Оряховица в семейството на уважавания учител Атанас Колев. Майка й Стефана е известна из Великотърновския край като гласовита певица. Мара завършва гимназия като много добра цигуларка, но избира пеенето за бъдещата си професия. В Българската държавна консерватория става ученичка на Мара Маринова-Цибулка и на Христо Бръмбаров. През 1940-1941 г. спечелването на италианска стипендия й осигурява следване в Римската академия „Санта Чечилия”, където завършва в съкратени срокове курса на обучение“.

(край на цитат от информация в българска медия)

Сигурен съм, че тези изречения напълно изненадват читателите, които за пръв път чуват това име – Мара Колева. Така беше и с мен до 2015 година, когато за първи път чух това име и то ми бе съобщено от моята ФБ-приятелка Антония Бранкова, която усърдно дълго години „украсява“ много колоритно моите „оперни истории“ с музикални илюстрации, за което всички сме й много благодарни. Ето как се стигна до това събитие:

На 17 март 2015 г. Антония Бранкова даде на стената ми кратко сведение за Мара Колева, взето от линк в Интернет. Аз се заинтересувах и открих, че тя е родена на 12 март 1922 г. и въпреки че рождената дата беше отминала, написах кратка статия за нея, тъй като останах възхитен от постиженията на този ЗБГ (Забравен Български Глас) – по моята терминология. Казвам „забравен“, защото наличието на само един източник за информация на български език за Мара Колева не може да се тълкува по друг начин. Тази година – 2020 – ако Мара Колева беше жива, щеше да навърши утре достойните 98 години, което е повод днес да напиша наново статия за нея.

Но вместо да давам отделни части от сведенията за Мара Колева, нека цитирам първо цялата статия от 2015 година, която наново написах една година по-късно:

„Драги приятели на оперната музика, понеже днес на 17 март 2015 г. в моя архив нямам дата за раждане или за друго събитие в света на оперното изкуство, реших да напиша малка статия за една българска певица, която сигурно не е позната в България, понеже много рано е напуснала родината си и така бързо е била забравена. Това е сопранът Мара Колева (Mara Koleva или Mara Coleva), за която моята приятелка Антония Бранкова вчера даде на стената ми кратко сведение, взето от линк в Интернет.

Понеже Мара Колева е имала рожден ден преди няколко дни – на 12 март (дали е още жива, никой не може да каже, няма сведения, тя е родена през далечната 1922 г.), нека днес напиша онова, което намерих за нея – то е толкова оскъдно, както и факта, че за Мара Колева никой досега не се е сетил да напише нещо повече, за да се даде поне на младите оперни любители малка информация за тази голяма оперна певица. Няма защо да се чудим, отдавна е известно, че много българи, след като напуснат родината си, постепенно остават там почти неизвестни, особено за идващите поколения. Такава е била официалната политика на властта около 50-те години на миналия век за лица, заминали за чужбина „без да питат“ където трябва или без официално разрешение. За света на операта има десетки примери, нека посоча само Борис Христов и Антон Дяков. Може би една причина Мара Колева да остане почти неизвестна е и тази, че тя е била огорчена от някои порядки в родината си. Ето цитат от информацията за нея:

„Въпреки това, сънародниците й и до днес малко знаят за нея и творческия й път. Тя се чувства обидена на родината си дълги години. Една от причините за това е, че когато брат й заболява тежко, поискала да му помогне с лечение в чужбина, но получава отказ от тогавашните управляващи и брат й умира“. Какво да прибавя – подобно нещо стана едно време и с Борис Христов. Спомням си, че когато той триумфираше по света и специално в Италия, също е получил такъв отказ по отношение на брат си в София, но не си спомням точните подробности.

Макар че след политическите промени през 1989 г. в цяла Европа, някои неща в областта на информацията в България доста се промениха, през 1990 г. Радио София е излъчило при предаване, посветено на оперната музика запис с изпълнение на Мара Колева, но след като почти никой от нас не познава тази певица, това е било „капка вода в морето“. И до сега няма повече официални сведения за Мара Колева. Тази сутрин влязох в сайта на община Долна Оряховица (тя е родена там) и мислех, че поне ще бъде спомената в графата „бележити личности“, както е обикновено за сайтовете на всички населени места в България. Мара Колева не фигурира в тази графа, като че ли няма човек от управата, който да се сети за една действително заслужила българка, родена в това живописно градче край Горна Оряховица. През 1956/57 г. бях гимназиален учител по математика в Стражица и съм посещавал района около тези места.

Все пак е хубаво, че има написано нещо за Мара Колева (на Запад тя е писала името си, специално в Италия – Mara Coleva, презимето не с „К“, а с „С“, така че при търсене в Google е хубаво да се опита и с двете версии на фамилното име.

Тъй като моите данни са фактически само тези от линка за нея в Интернет, направо ще цитирам (този източник е даден като портал „Десант“):

Една българка на световните сцени

За сопраното Мара Колева, наречена „втората Мария Калас”, много от нас научиха през последните години след Десети ноември. Гласът й за първи път прозвучава по Българското радио през 1990 година в специализираното радиопредаване за оперна музика.

Но през петдесетте и шестдесетте години на миналия век гласовитата българка се е изявявала постоянно на сцената на оперните театри в Рим, Торино, Палермо, Неапол, Болоня, Верона и т. н. През 1969 година нейна снимка се появява на  корицата на списание „Радио куриере”. „Една чудесна певица, която тази седмица ще бъде постоянен гост на италианското радио – Мара Колева, сопраното от България, ще пее в „Трубадур”, „Аида” и „Лоенгрин”, информира изданието. За нея критиката обобщава, че е с ярка драматична изразителност и голям, мащабен глас, с удивителна красота на тембъра.

Мара Колева е родена на 12 март 1922 г. в Долна Оряховица в семейството на уважавания учител Атанас Колев. Майка й Стефана е известна из Великотърновския край като гласовита певица.


Мара завършва гимназия като много добра цигуларка, но избира пеенето за бъдещата си професия. В Българската държавна консерватория става ученичка на Мара Маринова-Цибулка и на Христо Бръмбаров. През 1940-1941 г. спечелването на италианска стипендия й осигурява следване в Римската академия „Санта Чечилия”, където завършва в съкратени срокове курса на обучение и дебютира в Римската опера с Йенуфа от едноименната опера на Верди (б.а. Б.К.: допусната е груба грешка – операта не е от Верди, а от Леош Яначек).

Мара изпълнява най-тежките сопранови партии от Вагнеровото творчество – Елизабет от „Танхойзер”, Сента от „Летящият холандец”, Елза от „Лоенгрин”, както и някои роли от тетралогията „Пръстенът на нибелунгите”. Певицата става известна още и като превъзходна изпълнителка на Пучини, като Тоска и Манон Леско непрекъснато присъстват в репертоара й. Завидно артистично майсторство и внушение нашенката постига и в „Арлезианката” и „Адриана Лекуврьор” от Чилеа. Не се отказва също и от Моцарт, Росини, Масне и Вебер.

Въпреки това, сънародниците й и до днес малко знаят за нея и творческия й път. Тя се чувства обидена на родината си дълги години. Една от причините за това е, че когато брат й заболява тежко, поискала да му помогне с лечение в чужбина, но получава отказ от тогавашните управляващи и брат й умира.

Българката, която е имала честта да пее в „Аида” в Кайро по повод годишнината от откриването на Суецкия канал, покорява публиката в Германия, Австрия, Великобритания. През 1963 година Мара Колева заминава за САЩ, но не на турне. Съпругът й, известният архитект Любен Христов е получил покана за работа като сценограф в киностудия „Чинечита”. Той вече е утвърдено име сред сценографите и архитектите, които работят в киното. В името на семейството и на единствената си дъщеря, певицата се разделя със своята публика и блястящата кариера в Европа.

След няколко участия в оперни спектакли в Далас и концертна дейност в Ню Йорк през 1970 година Мара Колева открива студия за вокалисти и преподава на много млади певци.


Маестро Антонио Гуаданьо, дирижирайки за първи път на Софийските музикални седмици, донася у нас две плочи на италианската фирма „Фоничетра” със записите на два концерта, където Колева пее с Марио дел Монако и Чезаре Валети под диригентството на Алфредо Симонети и Бруно Ригачи. Тези записи, дарени от него, са скромно свидетелство за големия талант на българката и стават част от златния фонд на Българското радио.

Днес Етнографският музей в родния й град Долна Оряховица й е отредил  представително място сред експозициите, а нейният портрет е нареден сред  видните личности от този край. За широката публика в страната обаче името й все още е твърде непопулярно.

Източник: Десант

(край на статията)

Лично на мен тази статия ми хареса, тя дава най-сетне малко „светлина в тунела“ за тази певица. Впечатлен съм за кариерата на Мара Колева в чужбина, както и за разнообразния й репретоар. Малко се озадачих при факта, че напуска Европа заради участието на съпруга си като сценограф в „Чинечита“, но защо в Америка? Това световно прочуто киностудио е чисто италианско, много американски филми, особено вестерни и големи продукции са снимани в Италия главно по финансови причини. Всички си спомняме големи холивудски филми от втората половина на миналия век, правени в Италия. Реших да дам малка информация на български език от статията в Уикипедия за „Чинечита“, за да научим, какво е станало с този прочут в миналото филмов център:

Чинечита̀ (на италиански: Cinecittà, буквално Киноград, Град на киното) е световноизвестна италианска киностудия с площ 400 декара (400 000 m²), разположена в югоизточно предградие на Рим, на Тускуланския път (Via Tuscolana) (на около 9 km от центъра на града).

Студията е основана през 1937 г. от Бенито Мусолини, сина му Виторио и ръководителя на кинодирекцията на Мусолини Луиджи Фреди под лозунга „Il cinema è l’arma più forte!“ („Киното е най-мощното оръжие!“). Целта е не само да служи на пропагандата, но и да се увеличат възможностите на италианската киноиндустрия, която тогава е в криза. Мусолини лично открива студията на 21 април 1937 г. Първите филми, като едноименния филм за Сципион Африкански (1937) и „La corona di ferro“ (1941) демонстрират добро технологично състояние на студията. Седем хиляди души вземат участие в снимките на баталните сцени от „Сципион“, и живи слонове са превозени за част от инсценировката на битката при Зама.

По време на Втората световна война студията е бомбардирана.

До 1943 г. в студията са снимани около 300 филма. През 1950-те години на площадките на студията са снимани американските пеплуми, такива като „Бен Хур“ (1959) на режисьора Уилям Уайлър и „Камо грядеши“ на Мервин Лерой. След 1964 г. тук се снимат италиански уестърни. През 1980-те години киностудията е на границата на банкрут и италианското правителство я приватизира. През 1991 г. на територията на киностудията се провежда конкурсът „Евровизия“; през 1995 г. – изложба, посветена на 100-годишнината на кинематографията. През 2006 г. Маурицио Костанцо (на италиански: Maurizio Costanzo) и Стефано Чикарини (на италиански: Stefano Cigarini) откриват комплекса „Cinecittà Campus“, станал впоследствие школа за актьорско майсторство под името Eutheca – European Union Academy of Theatre and Cinema (Академия за театър и кино на Европейския съюз).

Към киностудията има едноименен тризвезден хотел.

(край на справката)

Жалко е, че нищо не се знае сега за Мара Колева. Тя има дъщеря, къде живее и с какво се занимава, също не се знае. Ако Мара Колева е жива (става въпрос за годината 2020), утре на 12 март 2020 г. тя ще навърши 98 години. Това също е възможно, но кой да го установи? През същата 1922 година е родена и голямата певица Лиляна Барева, която всеки познава. Тя се помина обаче през 2007 г.

И така драги оперни приятели, това е почти всичко за Мара Колева. Последният факт не е много приятен: намерих освен снимката, която беше поместена заедно с линка още една друга, много хубава и качествена от периода, когато Мара Колева е пяла в Италия. Снимката е подарена на оперен любител в Рим през 1958 г., предполагам след спектакъл с нейна изява. На снимката има и посвещение-автограф, което и сега се прави много често след оперни и други изяви. Кое не ми хареса: тази снимка е предадена на фирма, която търгува с такива неща (не го срещам за първи път). Често притежателите поради старост или финансови причини предлагат ценни снимки с автографи на фирми, които ги препродават и то на доста високи цени. Спомням си, че при статията за легендарния Петър Райчев съвсем скоро имаше такъв пример. Ето текста след снимката, който я придружава (фирмата-продавач е в Германия):

Titelbeschreibung

Coleva, Mara, Sängerin (D. n. e.): Portraitphotographie mit eigenh. Widmung und Unterschrift.

Rom, 1958. 90:140 mm.

Schrift leicht wischspurig.

Anbieter:
Kotte Autographs GmbH
D – 87672 Roßhaupten

Bestellnummer: 6232
Preis: 50.00 EUR

Versandkosten: 4.50 EUR
Versandart: Deutschland / Standard (mit Einlieferungsbeleg)
Lieferzeit: 1 – 4 Werktage.

(край на текста)

В крайна сметка – нищо лошо. За около 55 евро някой оперен любител може да получи снимката на Мара Колева. Все си мисля, община Долна Оряховица може да даде тази сума и получи снимката на бележитата си жителка, родена през 1922 г. там. Само че в текста е отбелязано, че получаването може да стане само в Германия срещу таксата от 4,50 евро.

След тази малка статия ще поместя както снимката от линка в Интернет, така и чудесната снимка на Мара Колева от горната информация.

Нека се радваме, че сме открили още една голяма българска певица и дано все още тя е на този свят. Да се надяваме, че някой оперен любител – българин/българка, живеещ в Америка, може да намери сведения за Мара Колева. Например Стефка Евстатиева, или Любов Котленко, или фамилията Тинка и Кирил Андонови, или Ирина Делина, или Лукреция Сербан или руснакът Дмитри Карамазов (всички са мои ФБ-приятели) или поне да открият къде е дъщерята на Мара Колева.

Знам, че малко фантазирам, но нали цялата история на оперното изкуство е нещо подобно и затова ни привлича.

(край на статията ми от 2015 година)

Както и очаквах, малко след като публикувах тази статия на 17 март 2015 г., получих редица рецензии, кликвания и мнения, от които най-важен беше следният коментар на Стефка Евстатиева от САЩ:

Stefka Evstatieva – Аз я срещнах, когато пристигнах в Ню Йорк. Живеехме на 72- улица в блок на същия етаж врата до врата. Тя се представи, но не беше много контактна. Живееше с дъщеря си. Останах с впечатление, че е много наранена. Хем търсеше контакт, хем странеше и все се оплакваше от някого. Като се преместихме в къща й се обадих и я поканих, тя обеща, но не дойде и се изгубихме. Ако мина от там ще се кача да й кажа, че има хора дето се сещат за нея.

Аз й отговорих: Стефче, много благодаря. Все пак научихме нещо за Мара Колева. Но това е било доста отдавна. Ако сега може да я срещнеш, тя вече е на 93 години. Благодарности от името на много оперни любители за това, че ни съобщи.

По-нататък диалога със Стефка се разви така:

Stefka Evstatieva – Да, пресметнах, но поне може да видя дъщеря й. Или кой знае? Ще пиша. Намерих телефона й и звъннах. Електронен глас ми каза, че телефона не е вече валиден. Обещавам си да мина най-късно в неделя и да питам поне портиера. Беше преди 25 години.

Boris Kontohow – Всичко се изясни. Ти ще ни кажеш и финала на тази история.

Скоро след това се намеси и моя позната от Габрово, която сега живее в Германия:

Фани Първова-Алтенфелдер – Стана като в “крими”… Всеки път си казвам, че най-дългият път е през държавните институции … Възможностите, които получаваме чрез Интернет са фантастични. Така може да заобиколим бюрокрацията, щом искаме. Ще следя за края на историята ….За съжаление, повече нищо не научих. (край на коментара)

Така нещата останаха „да почиват цяла година“.

През 2016 г., след като повторих статията от 2015 г., добавих следния текст:

„Преди няколко дни се свързах пак със Стефка, за да й кажа, че и тази година ще пиша статия за Мара Колева, бях открил някои нови неща и нови снимки.

Веднага след това Стефка ми отговори: „Аз мисля, че ти казах, но още тогава спрях и говорих с портиера. Той ми каза, че е починала не отдавна и обеща да предаде визитката ми на дъщеря й с молба в бележка да ми звънне и за какво става въпрос. Не ми се обади и нямам намерение пак да я търся“.

Сега всичко е ясно – Мара Колева е починала, но кога и къде – няма как да научим, дъщеря й не желае да се свърже с любителите на вокалното изкуство на майка си. Нямам коментар по този въпрос, това е индивидуален проблем, който не мога да обсъждам.

Новото, което добавих през 2019 г. към статията си е една ценна информация от банка данни в източник на немски език, която открих през 2016 г. – целия оперен репертоар на Мара Колева. Цитирам го в оригинал (има известни размествания при копирането):

(край на цитата от 2016 г.)

REPERTOIRE / REPERTORY
Komponist Oper Rolle Uraufführung
Boito Mefistofele Mephisto
Elena Helena
 
Cilèa Adriana Lecouvreur Adriana Lecouvreur  
Cortese Prometeo Prometheus
Io  
Giordano Andrea Chénier Maddalena di Coigny Magdalena von Coigny
 
Janácek Jenufa Jenufa  
Mascagni Cavalleria rusticana Sizilianische Bauernehre
Santuzza  
Puccini Manon Lescaut Manon Lescaut  
Tosca Floria Tosca  
Rossini Guglielmo Tell Wilhelm Tell
Edvige Hedwig
 
Respighi La fiamma Die Flamme
Silvana  
Verdi Aïda Aïda   Don Carlo Don Carlos
Elisabetta di Valois Elisabeth von Valois
  Voce dal cielo Stimme vom Himmel
  La forza del destino Die Macht des Schicksals
Leonora Leonore
  Il trovatore Der Troubadour
Leonora Leonore
 
Weber Der Freischütz Agathe  

(край на цитата)

Внушително разнообразие на автори и творби, особено опери от Респиги, Кортезе, Яначек.

Още по-ценна е информацията, която е дадена след тази таблица – музикални записи с данни по дати и години, партньори, диригенти, оркестри, фирми на записите.

В два записа от 1965 г. четем имената на Николай Гяуров и Алфредо Краус при операта „Мефистофел“ от Ариго Бойто, също общи изяви с Марио дел Монако при песенен рецитал, както и с Карло Бергонци и Чезаре Сиепи в „Силата на съдбата“ от Верди:

AUFNAHMEN / RECORDINGS
LP — T — MC — CD — CD-ROM — CD-MP3 — CD-FLAC — DL(auch D/L) — HD-Vinyl

(край на цитата)

(край на цитата)

Предполагам, че горните данни не са напълно изчерпателни, особено оперните театри и концертни зали, където Мара Колева е имала многогодишните си изяви.

С тези мисли по случай 100 години от рождението на Мара Колева днес на 12 март приключвам статията си от 12 март 2022 година. Жалко, нищо повече не знаем за тази легендарна певица, останала дълги години почти забравена за широкия кръг оперни любители. Все пак Стефка Евстатиева ни даде да разберем, че Мара Колева вече не е между живите, за което трябва да й бъдем благодарни. И сега новото през тази година: в средата на 2021 г. моята ФБ-приятелка Силвия Колева ми съобщи, че е научила точната дата от смъртта на Мара Колева – това е 22 октомври 2014 г. По този начин се затвори още една страница от живота на тази бележита българска певица …

Мир на праха на легендарната певица Мара Колева.

………..

Забележка: През 2015 г. Антония Бранкова посочи два линка към изпълнения на Мара Колева. Ето първия:

Antonia Brankova https://www.youtube.com/watch?v=LApuBVMBoZI

(Mara Coleva – Catalani – La Wally – Ebben? ne andrò lontana…

Mara Coleva (Colevá) [Sopran *Bulgarien] Komponist:…

youtube.com)

Моля послушайте какво изпълнение на Мара Колева на тази прочута ария от операта на Каталани – аз нямам думи!

Жалко че Мара Колева по семейни причини прекъсва голямата си кариера в Италия и заминава със съпруга си за Америка, като там тя се посвещава на семейството си. Една достойна българка!

……

През 2015 г. Антония Бранкова посочи два линка към изпълнения на Мара Колева. Ето втория:

Antonia Brankova https://www.youtube.com/watch?v=Q-oG6mRis78

(Anna Moffo, Maria Coleva LA FIAMMA, RESPIGHI, 1955

Anna Moffo, Maria Coleva, Orchestra Sinfonica di Milano della Radiotelevisione Italiana, Francesco Molinari Pradelli 1955

youtube.com)

……….

………..

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.