Marcel Prawy

Оперният специалист от Австрия Марсел Прави, роден на днешния ден преди 110 години

Драги приятели на оперната музика, на днешния 29 декември 2021 г. точно преди 110 години се е родил един оперен деятел, който не мога да сравня с никой друг от изминалите 80-100 години по общи и специални познания върху историята на оперното изкуство, различните оперни стилове, епохи и произведения, както и по начина, по който той дълги години предаваше на широкия кръг оперни любители не само в Австрия, където е прекарал голяма част от живота си, но и по целия свят. Това е легендарният вече Марсел Прави (Marcel Prawy), за когото често съм писал отделни неща, свързани с живота и дейността на някои оперни личности – обект на моите статии през изтеклите осем години.

Марсел Прави се помина преди 18 години – през февруари 2003 г. и досега никой не може да заеме мястото му в тези области, в които той беше изявен доайен без подобен образец. Поне в Европа той беше уникален, не знам дали извън Европа е имало личност с такава ерудиция, познания и опит като него. При това по професия Марсел Прави е бил юрист, а не с музикално образование, но човек с много широки интереси и поради различни обстоятелства – главно събитията около началото на Втората световна война, му се налага да замине за Америка поради гоненията на евреите в Австрия, където е живял във Виена и променя плановете си за отдаване на юридическа кариера. При това той произхожда от стар благороднически род с големи традиции и славна история. Подробности за това ще дам по-късно.

Понеже пиша за това отиване на Марсел Прави в Америка, нека веднага цитирам конкретния случай (извадка от текст в една моя статия тук от 2015 г. по повод рожден ден на австрийската певица Леони Рюзанек):

„Драги приятели, преди час пратих един музикален линк, при който в началото, преди Леони Рюзанек и Михаил Светлев да започнат дуета си в „Селска чест“ от Маскани, един човек казва няколко думи на немски език. Този симпатичен и усмихнат човек, който сегашните млади оперни любители едва ли познават, се нарича Марсел Прави (помина се през февруари 2003 г.) и е една от най-интересните личности в оперния живот на Виена и Австрия. Човек с юридическо образование, с много драматична съдба (има еврейски произход), живее до идването на националсоциалистите на власт в Австрия, после заминава за САЩ, след Втората световна война се завръща във Виена и чак до края на миналото столетие е „емблематичната оперна личност“ в Австрия – критик, коментатор, драматург, писател и т.н. Помня още от тези години неговите коментари при разни оперни предавания от Виена – дълбоко смислени и обосновани, издържани във всяко отношение и разказани без да чете от някъде, винаги усмихнат и готов да каже нещо весело и забавно. Изобщо – вече 40 години не мога да го сравня с друга личност в тази област. При прочутите „Виенски балове“, които всяка година стават във Виенската държавна опера, той най-често години наред водеше предаванията по телевизията, интервюираше оперните артисти и други знатни гости и винаги праваше впечатление с високата си обща култура и несравнимо цветист език.

Днес няма да пиша повече за него – всеки може да прочете в страницата му в Интернет – Marcel Prawy. Само ще цитирим един анекдот, който ще ни развесели на този „петък – 13-то число“. Ето и предисторията:

(…) Марсел Прави се запознава във Виена с тенора Ян Кипура (Jan Kiepura) и става негов частен секретар (Ян Кипура също има еврейски произход). През октомври 1938 г. Марсел Прави, заедно със семейството на Ян Кипура успяват през Рим да емигрират в САЩ и по този начин да избегнат преследването от националсоциалистите в Австрия (…)

Сега идва и самият анекдот:

„ (…) Съвместната работа на Марсел Прави с полския тенор Ян Кипура, когато става негов частен секретар, започва така: Кипура има известни правни проблеми при сключване на договорите си за музикални изяви във Виена и другаде. Като чува за младия юрист Марсел Прави, който заедно с това е запален оперен любител, той го поканва на разговор във Виенската опера и без да знае произхода му, запитва: „Говорите ли френски език?“ Отговор: „Да“. „Говорите ли италиански език?“ Отговор: „Да“. „Говорите ли полски език?“ Отговор: „Не, но за две седмици мога да го науча“. Тогава Ян Кипура му казва: „Научете го. Желаете ли да станете мой секретар?“

Тава е анекдотът. Нека знаем още, че Марсел Прави владее перфектно немски, английски, френски, италиански, испански и полски езици. След като става личен секретар на Ян Кипура, техните отношения са не само служебни, особено след заминаването им за САЩ през 1938 г. Аз си мисля, какво щастие е човек да има такъв частен секретар. Не знам дали Ян Кипура е знаел добре английски език, знам само, че в Америка е направил знаменита кариера не само като певец, но и като филмов артист. Положително за това му е помогнала и подкрепата на такъв добър секретар – не само юрист, но и полиглот и изявен оперен познавач“.

(край на цитата от моята статия за Леони Рюзанек)

Спомням си много добре, че след като публикувах статията си за Леони Рюзанек (това беше на 13 ноември 2015 г.), Михаил Светлев ми изпрати следния коментар:

„Марсел Прави, с когото се познавахме много добре от Виена, идваше всяка година по покана на Операта в Маями и правеше предаване за артистите по PBC 3-ти канал. За моя дебют с операта “Симон Боканегра” ме покани заедно с именитият баритон Kорнел МакНийл на интервю (live). Зададе ми въпрос от къде съм се научил да говоря така добре английски, като имаше предвид, че аз ще отговоря, че съпругата ми е американка, която е пяла доста в Маями. За мой ужас той употреби такава форма на израза, който аз не разбрах. Пак ме попита, но пак по същия начин и аз пак не можах да схвана. Изпотих се и добре, че Корнел се намеси и го каза простичко, та разбрах най-сетне и проговорих на английски ( Ха ха ). По-късно много се смяхме, но в момента се засрамих здравата“.

(край на цитата)

Пак по този повод басът Антон Дяков от Швейцария (лека му пръст, тогава той беше жив, помина се през пролетта на 2016 година) ми написа следните редове:

„Прекрасен човек! Той направи много за популяризацията ми! Действително, голям познавач на музиката! Мили Борисе, питаш ме за Марсел Прави. Ето какво мога да кажа – Когато аз започнах една серия от гостувания като Зарастро във “Вълшебната флейта”, Каспар във “Вълшебният стрелец”, Раймондо в “Лучия ди Ламермур”, която пеех на немски и италиански, Марсел Прави беше Главен музикален драматург на “Фолксопер” във Виена. Тогава се запознахме и много сприятелихме. По-късно идваше за Фестивала в Залцбург, беше голям приятел с моя любим Караян, Ерих Верба, Дирекцията на Радио Залцбург, и много други наши общи познати. Така се виждахме често. Ценях много в него борбата, която водеше против нахлуващите режисьорчета от ГДР, с техните маниашки идеи за нови стилове … ”Ето сега ще ви покажем, старомодни западногермански режисьори, какво е нова постановка…” Бяхме при разговори на същото мнение … Много жалко за загубата му в плеадата големи музикални специалисти!“

(край на цитата)

След този голям увод нека се спра на биографията на Марсел Прави – тя е толкова интересна, пъстра и завладяваща читателя, тъй като илюстрира един от най-драматичните периоди от европейската история – годините преди и по време на Втората световна война.

Марсел Прави (на немски език Marcell Horace Frydmann Ritter von Prawy), роден на 29 декември 1911 г. във Виена, починал на 23 февруари 2003 също там, е австрийски драматург, познавач на музикалния театър, писател и оперен критик.

След разпадането на Австрийско-Унгарската монархия при Първата световна война фамилията на Марсел Прави загубва през 1919 г. благородническата си титла. През месец октомври 1938 г. той емигрира под името Марсел Фридман (Marcell Frydmann) в САЩ, където се нарича Marcell Horace Frydmann Prawy и е регистриран под името Marcell Frydman-Prawy. След завръщането си в Австрия през 1955 г. е известен под името Марсел Прави (Marcel Prawy).

Марсел Прави произхожда от известен в миналото еврейски род на служители в монархически дворове в Полша и Австро-Унгария, като родът е получил през 1899 г. – по-точно неговият дядо Марсел Фридман – благородническата титла Ritter (рицар), която се изписва при името на фамилията (както барон, граф, херцог и т.н.). Именно Марсел, по-точно Marcell Horace е син на Richard Frydmann Ritter von Prawy и внук на Марсел Фридман, който е получил тази титла. Баща му Рихард е бил министерски съветник (Ministerialrаt) във Управленческия съд (Verwaltungsgericht) на Австрийско-Унгарската монархия. Майка му Мари – родена с полското фамилно име Манкиевич (Mankiewicz) е сложила край на живота си след края на Първата световна война поради слухове, че Рихард фон Фридман – неин съпруг – не е баща на сестрата на Марсел – Едит. По тази причина малкият още Марсел е изпратен да бъде отгледан в Чехословакия при леля си Хедвиг. След като баща му Рихард се оженва за втори път, Марсел се връща наново във Виена. След завършване на гимназиалното си образовение във Виена той следва там юридически науки и промовира с титлата „Доктор – юрист“.

Твърде млад Марсел Прави се увлича по оперното изкуство. Той посещава научни лекции по музикология при Егон Велеш (Egon Wellesz) и е дългогодишен посетител на Виенската държавна опера в т.н. „легендарен партер за правостоящи“ към оперния театър. Там той се запознава с полския тенор Ян Кипура и става негов частен секретар (за това писах подробно в началото на статията). През октомври 1938 г. Марсел Прави заедно с фамилията на Ян Кипура емигрират през Рим в САЩ и така избягва преследването от националсоциалистите в Австрия. По-късно Марсел успява да прибере в САЩ и баща си Рихард, докато сестра му Едит остава във Виена, като в известни периоди е в нелегалност. По-късно и тя заминава за САЩ, когато Марсел вече се връща във Виена, а тя умира през 2007 г. в Денвер.

Има малък анекдот по отношение на имената на Марсел в САЩ: по съвет на Ян Кирура той се регистрира в САЩ от Марсел Хорац Фридман Прави (Marcell Horace Frydmann Prawy) на Marcell Frydman-Prawy (писах за това), като изоставя името Хорац (на български Хораций – по името на знаменития римски поет). Именно Ян Кипура му предлага „да изостави това ужасно име Хорац (аз лично не мога да си обясня защо?). Ето точния израз в оригинал на немски език: „Haben Sie hässlichen Namen behalten und schönen weggeschmissen? Machen Sie umgekehrt!“. Превод: „задържахте ужасното име, а хубавото изпускате? Направете обратното“. В полския език думата „Prawy“ означава „справедлив, правдоподобен, директен“.

Един малък парадокс: посоката „дясно“ на полски език се нарича „prawo“ или „w prawo“. Когато съпругата ми Ренате, пристигнала наскоро от Полша и все още назнаеща добре български език, учи в курсове за шофьори около 1964 г. в България, без малко щеше да пропадне на практическия изпит, защото инструкторът при едно кръстовище й казал: „карайте на право“. Тя в стреса забравила че това значи да продължи в същата посока, а опитала да направи десен завой (нали „в право“ е дясно на полски език, по-точно „na prawo od drogi (в дясно на пътя). Инструкторът страшно се ядосал, но като му обяснила смисъла, просто му станала смешна тази разлика в двата славянски езика и тя успя да си вземе изпита (мир на праха й, помина се на 29 октомври 2019 г., на днешния 29 декември през 1960 г. сключихме граждански брак в Полша).

След края на Втората световна война Марсел Прави се завръща отново във Виена като „служител в културата“ (Kulturoffizier) при окупационните войски на САЩ в Австрия. През 1950 г. той напуска тази служба и става продуцент на звукозаписни носители (тогава грамофонни плочи) и организатор на музикални вечери в кино „Космос“ във Виена. През 1955 г. поема поста драматург на Виенската Народна Опера (Wiener Volksoper). Той е първият, който организира изнасянето на мюзикъли от САЩ в Европа, като първият е „Kiss Me, Kate“ от Коул Портър през 1956 г. В началния период тези продукции имат голяма съпротива във Виена, тъй като с въвеждането на мюзикълите от САЩ се предполага, че това ще е края на Виенската оперета. Въпреки това Марсел Прави има успех и поради това днес се счита с право, че той въвежда мюзикъла на немски език като обичайно явление по-късно. Така в течение на следващите години Марсел Прави представя на немски език следващи преводи в Народната опера, между които заглавия като „Wonderful Town“ (1956) и „West Side Story“ (1968) – творби на неговия приятел Ленард Бърнстейн.

През 1972 г. Марсел Прави е предложен за директор на Виенската държавна опера. Обаче тогавашният министър Леополд Грац (Leopold Gratz) привлича на този пост Рудолф Гамсйегер (Rudolf Gamsjäger). Така Марсел Прави става „само“ шеф-драматург на Виенската държавна опера. От 1976 до 1982 г. той е също и редовен професор по оперна драматургия във Висшето училище за музика и изобразителни изкуства във Виена (Hochschule für Musik und darstellende Kunst Wien) и лектор по театрално изкуство във Виенския университет, както и гост-професор в редица университети в Америка и Япония. Марсел Прави става особено прочут чрез предавания по радиото и телевизията, при които демонстрира дълбоко познаване на творбите в музикалния театър, като въвежда слушатели и зрители в света на този музикален жанр с известна доза хумор.

Марсел Прави е личен приятел на редица известни певци и музиканти, като Пласидо Доминго, Ленард Бърнстейн и оперетния композитор Роберт Щолц. Особена любов той изпитва към творчеството на Рихард Вагнер. В книгата си „Nun sei bedankt …“ , посветена на оперите на Рихард Вагнер той изразява особено емоционално това свое влечение. Един от любимите композитори в младостта му е Рихард Щраус, освен Вагнер и Щраус той боготвори и Ерих Волфганг Корнголд, както и оперетния композитор Роберт Щолц. Той не обича Моцарт, често се интересува от нови композитори и творбите им.

През последните 10 години от живота си Марсел Прави живее съвсем наблизо до Виенската държавна опера в Хотел „Захер“ (на 19 декември 2016 г. писах статия послучай 200 години от рождението на Франц Захер – основател на „тортената империя Захер“) във Виена. Оперният лидер завещава обширната си колекция от музикални документи, ръкописи и оригинални ноти от Рихард Щраус до Ленард Бърнстейн на партньорката си Сента Венграф, която от своя страна ги оставя на град Виена. Тази огромна сбирка от музикални документи на Марсел Прави е забележителна не само по съдържание, но и по „начин на архивиране“ – намира се в станалите вече легендарни „сакове от пластмаса“ – повечето на фирмите Billa, Spar и LÖWA . Този архив в сакове първоначално е бил в неговото жилище, после е прехвърлен в хотелската му стая и след смъртта му става собственост на Община Виена.

По-горе става дума за Сента Венграф – дългогодишна партньорка на Марсел Прави, който никога не е бил семеен. Понеже тази дама е известна личност във Виена не само като дългогодишна спътница в живота на Марсел Прави и която предаде неговия огромен личен архив в управлението на Виена (тя се помина през 2020 г. на 96-годишна възраст), искам да напиша няколко думи и за нея. Цитирам откъс от статия във виенска медия от декември 2020 г.:

Mit 96 Jahren Schauspielerin Senta Wengraf verstorben

Die beliebte Schauspielerin Senta Wengraf ist laut einem Zeitungsbericht verstorben.

6 Dezember 2020

Der Wiener “Kurier” meldet das Ableben der Schauspielerin Senta Wengraf und beruft sich auf Informationen aus dem engen Umfeld der Familie. Wengraf ist den älteren Fernsehzuschauern noch aus der Serie “Familie Leitner”  (1958 bis 1967) ein Begriff. Sie spiele viel Boulevardtheater und war auch Mitglied des Josefstädter Theaters.

Daneben war sie ab 1946 auch in vielen Filmen zu sehen: unter anderem in “Kaiserjäger”, “Sissi”, “Der Bockerer”. Wengraf war lange Zeit Lebenspartnerin des 2003 verstorbenen “Opernführer der Nation”, Marcel Prawy. Wengraf machte Ende der 90er auch eine 18 Jahre lang dauerndes Verhältnis mit Langzeitkanzler Bruno Kreisky öffentlich.

(край на цитата)

Превод:

Актрисата Сента Венграф почина на 96-годишна възраст

Популярната актриса Сента Венграф е починала, съобщи вестник.

6 декември 2020 г.

Виенският “Куриер” съобщава за смъртта на актрисата Сента Венграф и цитира информация от близки на семейството й. Венграф е познат на по-възрастните телевизионни зрители от сериала “Семейство Лайтнер” (1958 до 1967). Тя играе много роли в булеварден театър и също така е била член на „Йозефщедтер“-театър .

Освен това Сента Венграф участва в много филми от 1946 г., включително “Kaiserjäger”, “Sissi”, “Der Bockerer”. Дълго време Венграф беше партньор в живота на “оперния водач на нацията” Марсел Прави, който почина през 2003 г. Венграф имаше също 18-годишна връзка с дългогодишния канцлер Бруно Крайски в края на 90-те години.

(край на превода)

Едва ли до сега на някой друг оперен деец се е удало така картинно като на Марсел Прави да представя света на оперното изкуство. По този начин той се превръща като „Оперен водач на нацията“ в една институция като Виенската държавна опера.

Марсел Прави умира на 23 февруари 2003 във Виена. На опелото му вземат участие много известни личности от културния и оперен живот на Виена и Австрия, като оперният режисьор Волфганг Вагнер – внук на Рихард Вагнер, Франц Морак, Андреас Майлат-Покорни, Франц Кьониг, Ото Шенк и други. Марсел Прави е погребан в централното гробище на Виена (група 33 G , номер 32) в почетен гроб на града Виена. През месец април 2008 г. в квартала Donaustadt (22-и район) на Виена една променада е наречена на негово име – „Marcel-Prawy-Promenade“.

Както стана въпрос в текста по-горе, Марел Прави пише и редица текстове, книги, спомени, рецензии и редица други материали. Много от книгите му са претърпели по няколко издания. Цитирам списък на най-важните му публикации през годините от 1969 до 2002. Особено интересна е последната му книга от 2002 г. – „Марсел Прави разказва преживелици от своя живот“:

• Die Wiener Oper. Geschichte und Geschichten. Molden, Wien 1969; 3., erg. u. überarb. A. ebd. 1978, ISBN 3-217-00726-3.
• Johann Strauss. Weltgeschichte im Walzertakt. Molden, Wien 1975; Goldmann, München 1980, ISBN 3-442-26710-2.
• „Nun sei bedankt …“ Mein Richard-Wagner-Buch. Goldmann, München 1983, ISBN 3-442-10191-3.
• Johann Strauss. Ueberreuter, Wien 1991, ISBN 3-8000-3393-3.
• Marcel Prawy erzählt aus seinem Leben. Kremayr & Scheriau, Wien 1996; 6., überarb. u. erw. A. ebd. 2002, ISBN 3-218-00690-2.

(край на цитата)

За големия принос по отношение на развитието на музикалния театър и популяризиране постиженията на оперното изкуство Марсел Прави е получил редица награди и отличия преди всичко от Австрия, Германия и Италия. Ето списък на най-важните от тях:

• 1972: Goldenes Ehrenzeichen für Verdienste um das Land Wien
• 1975: Österreichisches Ehrenkreuz für Wissenschaft und Kunst
• 1977: Bundesverdienstkreuz I. Klasse
• 1983: Preis der Stadt Wien für Volksbildung
• 1986: Ehrenring der Stadt Wien
• 1986: Österreichisches Ehrenkreuz für Wissenschaft und Kunst I. Klasse
• 1989: Großes Bundesverdienstkreuz
• 1991: Bürger der Stadt Wien
• 1992: Ehrenbürger von Wien
• 1993: Komtur des Italienischen Verdienstordens
• 1996: Großes Goldenes Ehrenzeichen für Verdienste um die Republik Österreich
• 1997: Ehrendoktor der Universität Wien
• 1998: Platin Romy für sein Lebenswerk
• 1998: Donauland Sachbuchpreis
• 2001: Goldener Rathausmann der Stadt Wien

(край на цитата)

Превод:

1972: Златен почетен медал за заслуги към града и провинцията Виена

1975: Австрийски почетен кръст за наука и изкуство

1977: Федерален кръст за заслуги, 1-ви клас

1983: Награда на град Виена за народно образование

1986: Почетен пръстен на град Виена 1986: Австрийски почетен кръст за наука и изкуство, 1 клас

1989: Голям кръст за заслуги на Федерална република Германия

1991: Гражданин на град Виена

1992: Почетен гражданин на Виена

1993: Командир на италианския орден за заслуги

1996: Голяма почетна награда в злато за заслуги към Република Австрия

1997: Почетен доктор от Виенския университет

1998: Платинена награда „Роми“ за делото на живота му

1998: Награда на „Околността около Дунав“ в Австрия за специализирана книга

2001: Награда „Златен човек“ на кметството на град Виена

(край на превода)

В хода на подготовка на тази статия събрах редица информации за Марсел Прави на немски език – статии, интервюта, изказвания по разни поводи, спомени на журналисти и други лица за него и дейността му. Не искам да преувеличавам с размера на статията си – ограничавам се с това, което изложих до сега. В различните медии има толкова много информация за него, така че любопитните читатели могат да се информират в електронните медии достатъчно добре. Попаднах и на много снимки от различни периоди на живота му, част от които публикувам след статията си.

Като последна информация ще цитирам една извадка от архива на Виенската градска служба по отношение населението на Виена (нещо като служба по регистрацията), от която се виждат в сбита форма главните етапи от живота и дейността на Марсел Прави (някои данни за награди и отличия вече споменах по-горе):

Funktion	Funktion von	Funktion bis
Dramaturg der Wiener Staatsoper	26 Mai 1972	1973
Präsident der Internationalen Richard-Strauss-Gesellschaft
Chefdramaturg der Wiener Staatsoper	1974
Dramaturg der Volksoper	1955

Auszeichnung	Verleihung	Übernahme
Robert Stolz-Preis		8 November 1977
Österreichisches Ehrenkreuz für Wissenschaft und Kunst	1975
Ehrenring der Stadt Wien	24 Oktober 1986	22 Dezember 1986
Verdienstkreuz 1. Klasse der Verdienstorden der Bundesrepublik Deutschland		1 März 1977
Österreichisches Ehrenkreuz für Wissenschaft und Kunst I. Klasse	8 Januar 1986
Bürger der Stadt Wien	1991
Fernsehpreis der Österreichischen Volksbildung		12 März 1968
Ehrenbürger der Stadt Wien	1992
Goldene Kamera	1967
Goldener Rathausmann	2001
Ehrenmitglied der Staatsoper	1981
Großes Verdienstkreuz der Bundesrepublik Deutschland	Dezember 1989
Clemens-Krauss-Medaille		Dezember 1986
Goldenes Ehrenzeichen für Verdienste um das Land Wien		23 Oktober 1972

(край на цитата)

И нека накрая изкажа за последен път възхищението си от личността на Марсел Прави, многостранната дейност на която съм следил още от 1974 година, когато дойдох в Германия чак до смъртта му през 2003 г. Все си мисля, че човек с такива качества в тази област на изкуствата се ражда един път на 100 години.

Последно – какво ли би станало с Виенската държавна опера, ако той беше избран за директор на същата през 1972 година, а не Рудолф Гамсйегер (за това писах по-горе в текста). Каквото и да гадаем, това време отдавна е отминало. Все пак той е бил драматург на този знаменит оперен театър, макар и само две години – от 1972 до 1973, но после става от 1974 г. шеф-драматург на операта, по-късно такъв на Виенската народна опера, а това не са незначителни постове.

Ще завърша статията, като цитирам линк за едно предаване на австрийска медия тия дни, свързано със 110 години от рождението на Марсел Прави – все още неговата личност е легендарна в Австрия!

https://www.tvbutler.at/tv-spielfilme/oesterreichische-filme-im-tv/100-jahre-marcel-prawy–die-wahre-freude-erleben/

Нека днес на 29 декември 2021 г. почетем достойно кръглия юбилей от рождението на Марсел Прави – 110 години от тази дата през далечната 1911 година, когато Европа все още е била сравнително спокоен континент!

…………

MARCEL PRAWY, der Mann mit den Plastiksackerln | KLINGERS KULTURPAVILLON

Der Mann mit den Plastiksackerln, Opernexperte und leidenschaftlicher Verfechter der klassischen Musik.

……

Marcel Prawy erzählt wie er das Musical nach Österreich holte

Marcel Prawy (* 29. Dezember 1911 in Wien; † 23. Februar 2003 ebenda) erzählt wie er das Musical Nach Österreich holte Aufnahme und Schnitt: Ton Volksoper 2001

……

Marta Eggerth in der Marcel Prawy Revue “Robert Stolz – Servus Du” – Wiener Volksoper 1992

Marta Eggerth in der Marcel Prawy Revue “Robert Stolz – Servus Du” – Wiener Volksoper 1992 – Ausschnitt aus der ORF Sendung “Lieben Sie Klassik?” von Karl Löbl Marta (Martha) Eggerth, Sopran (im Alter von 80 Jahren) Orchester der Wiener Volksoper

……

Phettbergs Nette Leit Show – Marcel Prawy

KULTIG und LEGENDÄR, Österreichische Fernsehgeschichte: Opernkenner Marcel Prawy zu Gast in Hermes Phettberg’s ‘Nette Leit Show’ aus dem Jahr 1995. Ausschnitt aus dem Best-Of ‘Nette Leit Show Remixed’. (c) ORF Enterprise, 1995 – 2010

……..