Певицата Мария Цветкова празнува днес рожден ден
Драги приятели на оперната музика, днес на 8 ноември 2023 г. (Архангелов ден) пиша за втори път статия за една българска певица, с която се запознах лично през месец май 2018 г. в София – сопранът Мария Цветкова-Маджарова (в статията по-нататък за краткост ще пиша само Мария Цветкова) и то при особено интересен повод – тя беше наградена със специалната награда „Музикант на годината 2017“.
В различни информации за нея в Интернет е дадена и годината на раждането й – 1973, така че днес на 8 ноември Мария Цветкова празнува кръгъл рожден ден – 50 години (денят на раждане – 8 ноември е даден в профила й във Фейсбук). Така че статията ми днес може да считаме като поздрав във връзка с този рожден ден. Както е известно, най-често пиша статии по такъв повод.
Днешната ми статия ще бъде почти повторение на тази от 2018 г., когато тя навърши 45 години. За 5 години имам толкова много нови приятели и читатели, нека научат какво съм писал тогава за нея. В края ще добавя някои нови информации за Мария Цветкова относно нейни изяви през последните години.
Как стана така, че въпреки моя кратък престой в София през май 2018 г. имах тази възможност да се запозная лично с Мария Цветкова – това стана именно при концерта в Българското Радио по повод награждаването на всички артисти, определени чрез анкетата на програма „Алегро виваче“ при БНР. Ето малко подробности, някои от които вече споделих в една статия тук в началото на юни 2018 г.:
„ (…) Днес ще пиша за моите впечатления от един концерт на другия ден след Гергьовден – в понеделник, 7 май 2018 г., когато от 19 часа посетих тържествения концерт във връзка с награждаване на победителите в анкетата „Музикант на годината 2017“ на предаването за класическа музика „Алегро виваче” на програма “Хоризонт” при БНР. Няма да се спирам на тази анкета – всички любители на класическата музика и на Радио София знаят за тази хубава инициатива на Радиото, която се провежда редовно от редица години – от 1991 г. Концертът беше в големия салон – първо студио на БНР, който познавам от мои посещения преди много години, когато през 60-те години сме правили записи с Хора на запасните офицери от Габрово, където пеех дълги години до 1974 г., когато заминах за Германия.
На самата програма няма да се спирам тук подробно – в нея участваха редица български певци и инструменталисти (…) Преди тържеството подробности за церемонията разказа в ефира на Радио София Ирена Гъделева – музикален редактор и водеща на „Алегро виваче“. Сред носителите на този приз са Васил Арнаудов, Минчо Минчев, Емил Табаков, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Теодосий Спасов, Красимира Стоянова, Васко Василев, Веско Ешкенази, Людмил Ангелов… Наградата се печели единствено по критерия за най-много слушатели, гласували за даден музикант. Има и изненади понякога, признава Ирена Гъделева. Гласуването се пази поне 1 година и може да се провери достоверността на класирането.
В галаконцерта “Музикант на годината 2017” участват вече награждаваните музиканти – кавалджията Теодосий Спасов и Симфоничният оркестър на БНР с главен диригент Марк Кадин (…)
(…) Мария Цветкова-Маджарова е родена в Бургас. Завършва Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” – София в класа по оперно пеене на проф. Реса Колева. Още като студентка печели специалната награда в категория „Оперно пеене“ на ХІV национален конкурс “Светослав Обретенов” в Провадия.
Носител е на наградата на публиката „Кристална лира 2015“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци и Класик ФМ радио за ролята на Катерина от операта „Катерина Измайлова” на Дмитрий Шостакович. През 2015 година списание „Opernwelt” от Германия я номинира за същата роля в категория „Най-добри певци” в годишната класация на оперните музикални критици в Германия.
Високо оценено беше участието на певицата и в новата постановка на “Кавалерът на розата” от Рихард Щраус, с която Русенската опера се представи на фестивала “Мартенски музикални дни” през 2017 година.
Мария Цветкова-Маджарова е солист на Държавна опера – Бургас и Държавна опера – Русе. Пяла е на сцените на Софийската национална опера, Държавния музикален театър “Стефан Македонски”, Варненската, Пловдивската и Старозагорската опера. Гастролирала е в Италия, Франция, Холандия, Белгия, Германия, Австрия, Швейцария, Испания, Португалия, САЩ.
(…) Престижната награда на Мария Цветкова-Маджарова се присъжда въз основа вота на слушателите, а бургаската прима бе номинирана за следните си изяви през 2017 година:
* За премиерните роли на Маршалин Мария-Терезия в “Кавалерът на розата” от Рихард Щраус (под диригентството на маестро Найден Тодоров и режисурата на Вера Немирова, в рамките на фестивала Мартенски музикални дни – Русе), Мария – Десислава в едноименната опера на Парашкев Хаджиев (под диригентството на Владимир Бошнаков и режисурата на Пламен Бейков на сцената на опера Русе и фестивала на двореца Царевец във Велико Търново), Елена в “Кармина Бурана” от Карл Орф (с режисьор Дарина Главанакова и диригент Иван Кожухаров на същия фестивал), Франци Каглер във “Виенска кръв” от Йохан Щраус (под диригентството на маестро Иван Кожухаров и режисурата на Марио Николов по време на закриването на Бургаски музикални празници “Емил Чакъров”), Лаурета в “Джани Скики” от Пучини във фестивала “Опера под звездите – Банско” (с диригент Найден Тодоров и режисьор Таня Соколова);
* За коронните си роли на Лиу в операта “Турандот” от Пучини (под диригентството на маестро Григор Паликаров, отново на фестивала Бургаски музикални празници “Емил Чакъров”), Виолета Валери в операта “Травиата” от Верди (с диригент Иван Кожухаров и режисьор Александър Текелиев);
* За концертите й като солист на Софийската филхармония в двореца “Враня” и летния фестивал в Балчик, с диригент Славил Димитров;
* За ролята на Виолета Валери тя е поканена да участва в постановката на “Травиата”, с режисьор Ивана Драгутинович, на сцената на Националната опера – Белград, Сърбия.
…….
От горните информации се научават редица детайли, а аз успях да направя редица снимки след концерта, когато повечето участници и наградените се качиха на сцената и позираха за снимки. Жалко, един от първите участници в концерта беше кавалджията Теодосий Спасов, който веднага след изпълнението си замина за друга изява и не се върна. За него вече писах тук преди няколко дни в началото на юни 2018 г. специална статия, свързана с концерта му по-късно в Габрово. Тогава имах възможност да разговарям и по-дълго време с него и колегите му от гостуващия квинтет.
(…) Концертът в БНР на 7 май 2018 г. завърши с непринуден и приятен коктейл, където говорих с редица от моите ФБ-приятели, запознах се лично с някои от участниците в концерта, като ги поздравих: певицата Мария Цветкова-Маджарова, пианистката Надежда Цанова, която свири в дуо с тромпетиста Петър Македонски (запознах се и с него – забележителен майстор на тромпета), пианистът Николай Димитров от Русе, получил наградата “Олга Камбурова” – изключителен млад артист, китаристът Георги Димитров-Жожо и други.
Някъде около 22 ч. напуснах сградата на Радиото с хубави чувства и напълно доволен от срещите и контактите със симпатични и вежливи хора, много от които виждах за пръв път (…)
(край на цитата)
Много пъти съм писал до сега, че ми е най-приятно когато пиша статии за артисти, с които имам личен контакт – било чрез среща, било чрез контакт посредством социалната мрежа Фейсбук. Така беше преди години – от края на 2013 чак до сега – при статии за Дарина Такова, Елена Филипова, Мариана Цветкова, Виолина Ангелова (в Южна Африка), Мариана Пенчева, Валентина Куцарова (в Австрия), Бойко Цветанов (в Швейцария), Камен Чанев (в Австрия), Кирил Тодоров, Арон Аронов, Мартин Цонев (в Германия), Божидар Николов (в Австрия) и десетки други (споменах само някои имена), тъй като при тия контакти „пия вода от извора“, т.е., получавам меродавни сведения от самите артисти.
Така стана и с Мария Цветкова – след като се запознахме през май 2018 г., после станахме и ФБ-приятели и често си разменяме постове по различни поводи, най-често свързани с нейни изяви, планове, предпочитания и други. Не искам да давам рецензии за нейното изкуство – това не е цел на моята статия, но винаги ми прави впечатление ШИРОКИЯ ПЕВЧЕСКИ ИНТЕРЕС, който тя демонстрира при оперните си изяви (за концертните й изяви не говоря, това ще засегна после). Ако се прегледа репертоара й, ще се забележи наличието на опери от почти всички стилове, епохи и течения – от барок, класика, романтизъм и съвременно оперно изкуство. Не искам да изказвам големи думи, но колко са българските артисти (говоря само за жени), които наред с опери и оперети от Хендел, Пърсел, Верди, Пучини, Доницети, Моцарт, Росини, Маскани, Леонкавало, Бизе, Чайковски, Офенбах, Калман, Лехар, Йохан Щраус и други, пеят и в опери от Рихард Щраус (“Кавалерът на розата”), Шостакович („Нос“ и „Катерина Измайлова”), Карл Орф (“Кармина Бурана”). А също и в опери от български композитори, като Любомир Пипков (“Янините девет братя”), Парашкев Хаджиев (“Парадокси” и „Мария Десислава“), Александър Йосифов (“Алиса в страната на чудесата“) и други.
Ето и някои от участията на Мария Цветкова в големи кантатно-ораториални опуси – „Реквием“ и „Коронационна меса“ от Моцарт, „Стабат Матер“ от Перголези, оратория “Света Троица” от Бах, „Девета симфония“ от Бетовен, „Немски реквием“ от Брамс, „Стабат Матер“ от Росини, „Тържествена меса“ от Рутер, “Въоръженият човек” от Дженкинс, „Реквием“ (компониран през 1985 г.) от Андрю Лойт Уебър и други.
Даже през 2016 г. в плана на Русенска опера стоеше едно много предизвикателно заглавие – операта „Лулу“ от Албан Берг, също с участие на Мария Цветкова в главната роля на Лулу, но в последния момент то бе заменено с „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус. Не знам какъв е бил повода за замяната, но съм ситурен, че един ден Мария Цветкова ще включи и тази особено трудна роля в репертоара си. Очевидно е, че тя има определен интерес към силно драматични роли, и то в сравнително нетрадиционен репертоар – една рядкост за повечето съвременни български сопрани.
А за интересите в бъдеще на Мария Цветкова? Не ми е удобно сега да правя изказвания – това ще узнаем скоро, но самата тя подсказва тия дни в профила си във ФБ някои от тия планове. Цитирам от ФБ:
Мария Цветкова – Маджарова aufgeregt – hier: Türkiye İstanbul تركيا اسطنبول.
4. November 2018 um 15:25 · Istanbul, Türkei ·
Обичате ли Дворжак? Познавате ли Корнголд? Луда съм за тях и начина, по който ме разплакват!! „Мъртвият град“ и песните на старата майка… Марта и Мария!!… Скоро!!
(край на цитата)
Няма да взема отношение по Дворжак, сигурно става въпрос за операта „Русалка“ (но там няма „стара майка“), тъй като в едно нейно интервю от 2017 г. при въпроса „Коя роля мечтаете от тук нататък да изпеете?“ тя отговоря: „Има роли, които искам и ги чакам – Русалка на Дворжак, Йоланта и Лиза на Чайковски, Анна-Болейн на Доницети….“. После научих лично от Мария Цветкова, че става въпрос за концерт в Истанбул на 24 ноември, който ще изнесат солисти на Бургаската опера там. Тя ще пее Пучини (ария на Мими в „Бохеми“), Дворжак („Песен на старата майка“) и Корнголд (ария на Мариета в операта „Мъртвият град“).
За тия които не познават Корнголд, малко информация (цитат от моя статия през 2015 г.):
„Драги приятели на оперната музика, днес на 4 декември 2015 г. има рожден ден не един оперен певец или певица, а цяла опера, и то едновременно на сцените на два големи оперни театъра в Германия – в Хамбург и в Кьолн – почно преди 95 години, на днешния ден през 1920 година. Това е операта „Мъртвият град“ от австрийския композитор с еврейски произход Ерих Волфганг Корнголд (1897-1957).
Не ми е известно защо тази опера е имала премиерата си в един ден на две места. Обикновено композиторите обичат да бъдат на премиерите на своите творби – това е напълно естествено, те трябва да видят каква е реакцията на публиката и на критиката, и то на мястото на събитието. Защо Корнголд е решил това да стане по малко необичаен начин, не мога да знам. През 1916 година са премиерите на две негови други опери (тогава той е едва на 19 години), но не така известни, както е станало по-късно с „Мъртвият град“. Може би плановете на двата театъра в Хамбург и в Кьолн през 1920 г. не са позволили друг вариант, може би той просто е желаел така. Но това сега не е важно. Както ще видим, операта му „Мъртвият град“ има много интересна история и след толкова години оттогава сега изнасянето й по цял свят предизвиква известен ренесанс, след като дълги години е била почти забравена. По-късно в статията ще се спра и на факти за нейната популярност в България.
Операта „Мъртвият град“ (на немски език „Die tote Stadt“) от Ерих Корнголд има премиерата си на 4 декември 1920 г. едновременно на две оперни сцени в Германия – един уникум – в Градския театър в Хамбург (диригент Егон Полак) и в Градския театър в Кьолн (диригент Ото Клемперер). До средата на миналия век – около 50-е години, операта има над 50 постановки в целия свят, между другото и на сцената на МЕТ в Ню Йорк през 1921 г., където Мария Йерица играе в ролята на Мариета и тази роля е неин дебют в МЕТ. В ролята на Паул играе прочутият тенор Рихард Таубер. Тази опера е първата опера на немски език след края на Първата световна война, поставяна на сцената на МЕТ.
След идване на националсоциалистите на власт в Германия и в Австрия, операта е свалена от репертоара на театрите в тези страни – сюжета е от жанра на сюрреализма, не отговарящ на представите за изкуство при тази власт. След смъртта на Корнголд (починал през 1957 г. в Лос Анджелис) операта му остава в забрава. Едва от 1967 г. тя се играе наново в Европа – във Виенската Народна Опера и през 70-е години отново се изнася редовно. На сцената на New York City Opera се прави една цялостна продукция, която е записана и на музикален носител и оттогава операта преживява един истински ренесанс. През 1983 г. големият режисьор и интендант на Deutsche Oper Berlin – Гьотц Фридрих поставя „Мъртвият град“ в неговия театър, като тази постановка после се приема и при Виенската държавна опера. Същата е записана за телевизията и след това е продуцирана на компакт-дискове. Един чудесен запис на „Мъртвият град“ е направен през 1975 г. от фирма RCA-BMG-Ariola (2 CD’s) със солисти Carol Neblett (Мариета) и Рене Колло в ролята на Паул. Свири Мюнхенският симфоничен радиооркестър с диригент Ерих Лайнсдорф.
През новия век режисьорът Анселм Вебер инсценира „Мъртвият град“ през 2009 г. във Франкфурт. В най-ново време режисьорът Йоханес Ерат ( Johannes Erath ) поставя операта през настоящата 2015 г. на сцената на Оперния театър в Грац / Австрия. Сценографията е на Херберт Мурауер ( Herbert Murauer ). Прави ми впечатление, че снимки от тази последна постановка в Грац са поместени в редица Уикипедия-страници за тази опера или в такива за автора й – Ерих Волфганг Корнголд.
Статистиките показват, че до 2015 година е имало около 550 спектакли на тази опера в световен мащаб. Не ми е известно „Мъртвият град“ да е поставяна в България и би било интересно, кой оперен театър ще се наеме за пръв път да я постави. Както ще видим, музиката е мелодична и в стила на късния романтизъм, с влияние от импресионистите и сюрреализма, от оркестровата техника на Рихард Щраус, от хроматичното изкуство на Рихард Вагнер и най-сетне – от влиянието на „веризмото“ в Италия, преди всичко от Пучини. Макар и повлиян от учението на „Виенската школа“ на Арнолд Шьонберг, Албан Берг и Антон Веберн, които по-късно пропагандират дванадесеттоновата система, Ерих Корнголд остава чужд в тази си опера на тия тенденции. Както писах по-горе, късният романтизъм и споменатите влияния на цитираните композитори са типични за тази интересна опера. Като най-известни откъси от операта се считат силно мелодичният дует на Паул и Мариета „Glück, das mir verblieb“ (Щастието, което ми остана) – песен на Мариета и меланхолично звучащата баритонова ария „Mein Sehnen, mein Wähnen“ (Мой копнеж, моя надежда)“.
(край на цитата)
Не искам да останем с впечатление, че тези „толкови сериозни роли“ – като Катерина Измайлова например, пречат на Мария Цветкова да бъде напълно „земен и осезаем човек“ като всички други артисти. Тя е отворена към връзки с пресата и другите медии и има много контакти в социалните мрежи. Направи ми впечатление, че взема отношение и към всекидневни проблеми и събития. Така напрмер на 1 ноември 2018 г. – Денята на народните будители, четем в нейния профил във ФБ следното:
Мария Цветкова – Маджарова
„Какво е да си Будител?
Будителите са хора, които се грижат за духа ни. Чудесата на знанието и познанието, онази невидима струна, която докосва сетивата ни и ние отваряме очи. Умението да чуваш, виждаш и усещаш, слушаш и разбираш отвъд думите, образите, звуците…
Това те превръща в Буден, избягал от мрака и невежеството. Да раздаваш знания се изисква щедрост на ума и сърцето. Така се запазва миналото и се предава традицията.
Честити да сте Будители и не спирайте да карате душите ни да трептят!!!“
(край на цитата)
Хареса ми, защото само с 3 изречения са казани толкова ценни и важни неща, браво на Мария Цветкова!
След този сравнително голям увод ще премина към едно по-конкретно изложение. Все пак дотук се разбраха редица неща, характерни за певицата Мария Цветкова, но водейки се от традиционния ми метод, трябва да се спра на биография и творчески път на същата. Понеже в медиите има редица информации, които са дадени като пъзел с разпръснати части, най-добре е да почна с нейни интервюта, от които се разбира най-важното. Цитирам такова интервю от 2015 г. в портал „Утро“ от Русе (журналист Нели Пигулева), което е много интересно и изчерпва редица въпроси от биография и творчески път на Мария Цветкова:
Оперната прима Мария Цветкова завършила 7 клас с тройка по пеене
Портал „Утро“ Русе, 3 октомври 2015 г.
Глас, който с изумителна лекота взема височините, като превежда зрителя в салона през цяла палитра от преживявания. Заразителна усмивка – когато сопраното пее за пролетта и любовта в „Кармина Бурана“, закачлив поглед – когато на сцената е Розина от „Севилският бръснар“ или Силва от „Царицата на чардаша“, истинска драма – когато Евридика от „Орфей и Евридика“ търси своя любим, и обреченост и безизходна несподеленост – на Катерина Измайлова в постановката на Русенската опера.
Това е сопраното Мария Цветкова-Маджарова, солистка на Русенската опера. Тя е винаги сияйна – във всяка роля, в която са я аплодирали русенските почитатели на оперното изкуство. Те винаги са откривали това сияние в различните му нюанси: ведро и заразително в комичните роли, пораждащо въпроси и търсещо отговори в драматичните оперни постановки. Но винаги носи радост – онази радост, която е в състояние да върне смисъла на съществуването на човеците, ако са се позагубили в безличните дебри на битието. Тази радост Мария Цветкова носи на русенци вече седем години.
Първия си оперен спектакъл днешната солистка на Русенската опера Мария Цветкова-Маджарова е гледала едва седемгодишна. И още тогава малката русокоса фея попада под въздействието на тази магия, която днес е неразделна част от живота й. „Разбира се, че помня кой беше спектакълът, помня и къде беше“, засмива се певицата. Оказва се, че сцената не е коя да е, а… „Болшой театър“ в Москва! Спектакълът е „Тоска“! „Бяхме на гости при приятели на родителите ми в Москва и домакините ни бяха подготвили това прекрасно преживяване“, казва сопраното.
И малко по-късно, когато вече е ученичка в трети клас, тя вече е наясно със себе си. „Имах си три мечти – всъщност, три плана за себе си“, казва Мария. Единият е да стане комедийна актриса – „като Татяна Лолова“. Вторият – да стане оперна певица. Ако случайно не се осъществи нито първият, нито вторият, тогава на ред идва третият план: да стане шеф готвач!
Всъщност, когато момиченцето формулира това, то е съвсем мъничко. Защото в първи клас Мария тръгва… петгодишна! Става ученичка на шега.
Майка й е учителка в училището в едно китно родопско селце, където семейството се изнася от Бургас за няколко години заради астмата на бащата и на братчето на Мария. И така, в първия учебен ден майката взема 5-годишната си дъщеричка със себе си, а детето само се подрежда в колонката на първи клас. „Остави я, тя е толкова мъничка, нека да влезе малко в клас, да постои, после ще й омръзне“ – казали колежките на майка й. Оказало се обаче, че до края на първия срок на Мария не й омръзнало, напротив. Така че за втория срок тя вече официално била записана в първия клас и дори й купили истинска ученическа чанта! „С картинка от филмчето „Ну, погоди!“, уточнява Мария Цветкова.
След като семейството се връща в Бургас, Мария учи в гимназия „Димитър Полянов“, а от десети клас е в прословутото тогава УПК (учебно-производствен комплекс) по строителство! За нея това няма кой знае какво значение – тя вече върви по стъпките на мечтата си и от 14-годишна взема уроци по пеене при Кръстина Чернева, която я подготвя за Музикалната академия. „Нашите като видяха, че няма да се откажа, ми купиха пиано“, спомня си тя. В седми клас обаче Мария завършва годината с… тройка по пеене! Това е отмъщението на преподавателката й в училище, защото момичето отказва да пее в училищния хор.
„Не исках да пея в хор, исках да стана солистка и още тогава нямах намерения да правя компромиси“, казва сопраното. Затова е започнала директно с големите роли. „Ако човек е роден за солист, трябва да започне именно с голямото, а не да се страхува и да следва плахо някаква определена неизвестно от кого поредица“, убедена е певицата. Още като студентка в класа на проф. Реса Колева, тя пее в Софийска опера и в Музикалния театър. С професорката продължава да поддържа връзка и до ден-днешен. „Тя ме научи на всичко – и да пея, и да дишам“, признава Мария. И сега продължава да се консултира с нея за нова роля – по телефона. Двете се разбират от половин дума, толкова е силна връзката между тях.
Русенският оперен театър посреща Мария Цветкова през 1998 г. За съжаление, за кратко. Тук тя успява да се появи в ролята на Щаси в „Царицата на чардаша“, появява се като Белинда, Мюзета, Джилда, участва в концертни програми. След това се връща в Бургас при любовта на живота си – Димитър Маджаров, също музикант, свири на фагот, а от доста време насам е директор на музикалните фестивали в Бургас. Скоро след това се ражда дъщеричката Киара (вече е 16-годишна, учи в Националното училище за танцово изкуство в София, справя се сама с разните там трудности житейски). Три години по-късно – синът Марко.
Не крие, че си е тръгнала от Русе с известно огорчение. И дори с решението кракът й никога повече да не стъпи тук. Но съдбата си знае работата. И затова времето има уникалното свойство да затрупва едни усещания, а да отваря път на други. И Мария Цветкова-Маджарова преди 8 години се явява на прослушване за „Турандот“. Кандидатите били страшно много, тя не получава ролята, но скоро след това получава покана да участва в русенското турне в Америка като Сузана от „Сватбата на Фигаро“. „Направихме общо 36 представления на Моцартовата опера, в един момент
имах 7 поредни „Сватби“, питаха ме как издържам, а обяснението е простичко – аз обичам работата си, обичам да пея за публиката, да играя за нея“, казва солистката. За нея играта на сцената е изключително важна. „Смятам, че така трябва – хората са дошли не просто да чуят, а и да гледат! Целта е да уловиш всички сетива на човека в салона, да го заразиш и с визия, и с глас, да направиш така, че ако е сляп – да остане омагьосан от музиката, ако пък е глух – да се влюби в героя ти с гледане. Аз обичам да играя. И не разбирам някои колеги, които казват „Абе аз да си го изпея…“
Скоро след онова американско турне Мария получава предложение от директора на Русенската опера Найден Тодоров да стане част от солистичния екип тук. И приема. Сега работи и в Русе, и в Бургас. Не крие, че понякога й тежи пътуването от Бургас до Русе – единственият превоз вече е останал микробус, който пътува веднъж на ден. Но това преживяване тя сякаш отмества с ръка настрани и, влизайки в операта, просто забравя за него. Защото влиза в друг свят. В любимия си свят. Където всичко трябва да се прави с обич.
„Публиката навсякъде е различна, но тя очаква нашата поява с трепет. Някъде е по-взискателна, другаде е заредена с трепетно очакване на празник – особено в по-малките градчета. Отговорността, с която излизаш на сцената, обаче е еднаква“, казва сопраното. При гостуване в Пирдоп след спектакъла едно дете й признало, че за първи път гледа опера. „А е толкова важно какво първо впечатление ще отнесе това дете“, казва Мария. „Пък и кой знае – може в салона в Карнобат да е седнала една бъдеща Райна Кабаиванска?! Нямаш ли контакт с публиката, ти си загинал. Ако ти не даваш от себе си, тя ти отвръща със същото. И така, както ти винаги играеш „наужким“, ти всъщност трябва да накараш хората в залата да се влюбят в теб, да те разберат, да ти съчувстват“, казва Мария Цветкова. Затова при всяка нова роля тя изчита всичко, свързано с нейната героиня. Така самата тя влиза в мислите и чувствата на образа.
„Затова не съм сигурна, че Катерина Измайлова е наистина влюбена в Сергей, заради когото убива. Тя притежава много любов и иска да я даде на някого, иска да я даде на мъжа си, но той се оказва не този човек, който ще я оцени…“, разсъждава солистката, направила блестяща роля в операта на Шостакович. Самата тя обича прозата на Чехов, много харесва и „Ана Каренина“ на Толстой. Убедена е, че руската култура – литературата, музиката, изобразителното изкуство, са една наистина необятна територия, която за съжаление напоследък не намира често място на българските сцени и подиуми. А руските опери са истинско предизвикателство и изпитание за певците. Затова при все че Мария Цветкова вече е изпълнила много от ролите, за които мечтае всяка певица, тя все още мечтае за Лиза от „Дама пика“ на Чайковски. И за Ана Болейн… „И не само заради музиката, а защото ми харесват като образи“, обяснява тя.
Снощи Мария Цветкова пя в Троян. На 22 октомври й предстои „Катерина Измайлова“ в НДК. На 30 октомври е с Бургаската опера в Поморие. И още куп други ангажименти. Между които успява да си помечтае и за коледната ваканция. Обикновено тогава цялото семейство прави празнично пътешествие. Миналата година са били в Прага, по-миналата – във Виена, тази година плановете са за Испания. „Това са едни от най-хубавите ни моменти – заедно четиримата“, казва Мария. И признава, че любимото й място е Виена. „Там се чувствам много добре, някак в съзвучие със себе си“, обяснява тя. И веднага уточнява, че все пак най-добре се чувства там, където е заедно с любимите си хора. Инак нещата губят смисъла си.
(край на цитата)
Ето линк към това интервю:
https://utroruse.com/article/599559/
…..
Десет дни по-късно – на 13 октомври 2015 г. в друга медия Мария Цветкова говори за ролята си на Катерина Измайлова и по други въпрси, които споделя там. Цитирам:
Портал „Вести.бг“
Драма, сътворена като филм и изиграна на живо – с премиера в София
Става дума за гениалната опера на Шостакович, в която образът на Катерина Измайлова е изигран от Мария Цветкова
13 октомври 2015 г.
Мария Цветкова е сред най-добрите български оперни солистки. Родена в Бургас, завършва ДМА “Панчо Владигеров”, гостувала на сцените на Национална опера – София, Държавен музикален театър “Стефан Македонски” – София, както и в театрите на Варненска опера, Пловдивска опера, Старозагорска опера. Многократно участва в международни проекти с гастроли в Италия, Франция, Холандия, Белгия, Германия, Австрия, Швейцария, Испания, Португалия, САЩ.
През пролетта софийската публика се влюби в нея, когато изигра нежната и чувствителна Микаела в “Кармен” (31 март, Зала 1, НДК). Мария Цветкова е оперна актриса, която има таланта да бъде забавна, „лудетина” на сцената, когато ролята й го изисква в оперетите и комичните опери, но тя е също толкова убедителна и завладяваща в своите трагични оперни образи, какъвто е този на Катерина Измайлова.
Самата Мария се определя като една непоправима романтичка и е щастлива от своята професия. Тя й позволява да пресъздава различни съдби, да се потопи в житейското многообразие на характери и литературни персонажи. Не крие, че в оперетата преди всичко се забавлява и си почива, а операта я обсебва изцяло. Но и в двата случая не може да замени удоволствието от срещата с публиката, от предизвикателството да извае вокалните образи и да се отдаде на магията на музиката и въздействието на сценичната драматургия.
Образът на Катерина Измайлова е едно от най-големите предизвикателства в кариерата й. За премиерата в София на гениалната опера на Шостакович и участието й в нея, Мария Цветкова разказва в интервю за „Vesti.bg“:
– Как приехте предложението да влезете в образа на Катерина Измайлова, когато го чухте за първи път?
– Има роли, за които си мечтал. Има и такива, за които не си, но ги изпълняваш. Катерина не е нито една от двете. Тя се появи изведнъж – немечтана, неочаквана, като монета от 15-и век, която случайно се озовава в краката ти. Катерина е моят неочакван подарък. Много бързо се обикнахме с нея. Приех я с широко отворено сърце и й обещах да я покажа нова, реална и неоперна. Приех предложението без да се замисля и не съжалявам.
– Познавахте ли добре произведението преди това, как бихте го описали? Гледали ли сте го, тъй като знаем, че то е играно само веднъж в България, в Русе, преди точно 50 г.
– Признавам, че не познавах добре произведението, но определено ми беше интересно, защото Шостакович е сред любимите ми композитори. Бях чувала няколко откъса и то от интермедийните моменти в операта. Шостакович грабва с това, че косата ми настръхва и си представям музиката му като на филм. Това е и Катерина Измайлова – филм. Незабравим, разтърсващ и много трогателен. Начинът, по който я представя композитора е уникален – крехка, но и много силна. Обичаща, мразеща… убийца… и все пак и съчувстваш и я разбираш. Първото, което чух от операта е ариозото “Серьожа” от Каторгата и се разплаках. За една минута аз вече бях влюбена в нея.
– Вие как бихте описали образа на героинята си?
– Образът на Катерина е много сложен. Реално тя е убийца и в същото време единствения положителен герой в операта, в което Шостакович ни убеждава със силата на своята гениална музика. Моята героиня е много различна от останалите интерпретации. Всеки актьор дава част от себе си и това е най-хубавото. Винаги съм търсила доброто и светлото в нещата (затова и любимият ми цвят е белият). Подходих към изграждането й с нежност и любов. Разбирам колко й е било трудно да оцелее и да продължи да живее така. Най-хубавото, което имаме в живота си е правото ни на избор – винаги можеш да избираш! Понякога е трудно, понякога е сложно. Съобразяваш се с обстоятелства, хора, морални норми… На Катерина й е било много, ужасно трудно, но тя е направила избора. Нещастна, самотна (макар и омъжена), отчаяна… тя намира своето “слънчево зайче” (така започва операта) и се усмихва на живота. Прегръща го със страст и много нежност. Построява си свой свят, за да е щастлива. Всъщност нещата са прости – Катерина има нужда да обича! Катерина има нужда да бъде обичана!
– Има много драматизъм и театрална игра в операта. Кои моменти са Ви най-трудни и с кои сцени най-много се гордеете?
– Във всяка опера има игра, но при Катерина Измайлова театралната игра е от определящо значение, някои я наричат театрална опера… ако има такова понятие! Тя ми дава шанс да покажа на публиката освен гласа си, още палитрата, която нося като актьор. Не си представям ролята в отделни сцени и не я деля на трудни и лесни моменти. Мисля я на цяло. Има моменти, в които емоцията те хваща за гърлото и става сложно… Опитвам се да се успокоя и да я представя по най-добрия начин. Последната сцена е много, много специална.
– Кои са партньорите Ви на сцената и как се работи с тях?
– Петър Костов, Пламен Бейков, Александър Баранов, Петя Цонева… все колеги, които обичам. Работи се лесно, когато си вярваме. С Пламен сцените се случиха веднага, защото си вярваме отдавна. С другите се “влюбихме” по време на репетиции.
– Вера Немирова е един от най-популярните оперни режисьори на съвремието. Какъв човек и професионалист е тя във Вашите очи на база Вашите опит и впечатления.
– Вера е явление в съвременният оперен свят. Шанс е да работиш с такава Стихия. Толкова е хубаво. Показа ми нов модел на работа (за който отдавна мечтаех). Тя ни направи по-добри и аз безкрайно й благодаря.
– Диригент на спектакъла е Найден Тодоров, хорът и оркестъра са на Русенска опера. Ще споделите ли няколко думи и за тях?
– Гледали ли сте филм без музика – ужасно е. Музиката е 80% от ефекта на филма. Нашият спектакъл всъщност е филм с прекрасно написана музика. Трябва и да се покаже по начин, който да те заплени… и ето тук е ролята на Найден Тодоров. Той е най-добрият разказвач на истории и може да те накара да обикнеш всяко произведение, пресъздадено от ръката му. Невероятно е как може да “запали” всички около себе си и те да го следват с удоволствие. Ако успееш да усмихнеш оркестър, значи си страхотен. Всъщност мисля, че няма оркестър по света, който той да не би “усмихнал”. Аз съм му много благодарна, че ми повярва и създадохме Катерина с нова визия. От 7 години работя в Държавна опера Русе и все още (предполагам и винаги ще бъде така) се вълнувам и притеснявам от всяка моя изява с този оркестър и хор! Те са изключителни музиканти и аз много ги обичам, но респекта ми е огромен.
– Последният въпрос е най-труден. Защо зрителите трябва да гледат “Катерина Измайлова”?
– Има книги и филми, които те разтърсват и никога, ама никога не забравяш! Имаш ги в библиотеката си и ги препрочиташ, защото имаш нужда. Защо не добавите и опера? Защо това да не е “Катерина Измайлова”? Та тя е драма, сътворена като филм и изиграна на живо специално за вас. Мисля, че хората се делят в две групи – такива, които не познават “Катерина Измайлова” и такива, които я обичат и искат отново и отново да я съпреживяват.
(край на цитата)
И още една статия-интервю, но в последно време – от 2017 година:
Портал „ФАР“
Операта не е концерт в костюми
9.07.2017 г.
Мария Цветкова–Маджарова e оперна певица. Сопрано. Солист на оперите в Бургас и Русе. За себе си тя казва: „Обичам да пея, танцувам, чета и гледам филми. Обожавам да пътувам и да разглеждам музеи, катедрали, площади…“
За разлика от митовете за големите оперни прими, които непременно трябва да са капризни и скарани с битовизмите, Мария признава: „Обичам да готвя и да ям“. А най-хубавото нещо за певицата са дните, в които е с децата и съпруга си – гушнати на дивана, гледайки някоя комедия. Нейното мото е: „Животът е прекрасен, когато обичаш и си обичан!“
– Госпожо Маджарова, вие сте оперна певица – фина и крехка, като порцеланова статуя. Означава ли това, че е разбит митът за пищните прими на операта, които задължително трябва да бъдат по-едри?
– Оооо, аз съвсем не съм крехка и слаба, но много обичам порцеланови кукли. Всъщност, ако се замислите големите певици, които са оставили следа в историята и за тях и до днес се говори, като за Диви и те съвсем не са пищни и дебели! Мария Калас, Анна Мофо, Тереза Стратас, Райна Кабаиванска… и много други. Те са красиви, елегантни и много модерни. Операта не е концерт в костюми. Публиката иска да гледа красиви и елегантни певци. Разбира се, има и изключения, когато са по-пищни, но е по-добре обратният вариант.
– Започнахте кариерата си на бургаската оперна сцена, но сте дебютирали на много други места. Къде се чувствате най-добре – в Бургас или на другите сцени?
– Всъщност аз не започнах кариерата си в Бургас. Първите ми изяви се случиха на сцената на Софийска опера – още като студентка. В момента съм солист на два оперни театъра – Бургас и Русе. Пътувам много, срещам се с различни хора и състави и всеки път е различно и много вълнуващо.
Чувствам се добре навсякъде. Това е като любовта – даваш и получаваш и се случва магия. Никога не подценявам публиката. За мен тя е най-важна и никога не можеш да я излъжеш. Усеща и вижда всичко. Обичам я!
– В последните години се превъплътихте в образите на най-големите партии за сопрано в оперите: – „Нос“ (Шостакович, Катерина Измайлова – за тази роля получихте награда – „Кристална лира“). Тази година направихте МАРШАЛЕСАТА от “Кавалерът на розата” от Щраус – това са високи завоевания във вокалното майсторство. Тези роли изпълнявани ли от други българки у нас?
– Имах шанса да получа роли, за които никога не съм мечтала. И точно тези роли ми донесоха награди и един вид признание, като професионалист.
Катерина Измайлова на Шостакович е една много сложна и трудна музикално роля. Аз обожавам Шостакович и неговата симфонична музика, може би това ми помогна да направя образа.
Влюбих се в тази героиня и много исках и публиката да я обича… Все пак, тя е убиец, но е и единственият човешки образ в пиесата. Всъщност там няма нито един положителен герой – гениално, нали? И все пак авторът така е ,,нарисувал” Катерина, че ти я оправдаваш за всичко! В тази роля всички забелязаха, че съм и актриса. Много е важен екипът, с който правиш ролята – диригент и режисьор.
Е, аз имах абсолютното щастие да работя с Найден Тодоров, който е изключителен музикант и човек. С него музиката звучи като магия, защото умее да извади най-доброто от всеки. Този човек е абсолютен магьосник.
Режисьор е Вера Немирова. Самото име говори. Тя режисира по най-големите световни театри. За нея моето определение е: изключителна. Работата ми с нея бе приключение и аз винаги ще съм й благодарна. Тя направи опера, която изглеждаше като филм на живо.
Да, за тази роля получих „Кристална лира“ – наградата на публиката. Ето за това ви говорих преди малко – Публиката с главна буква – тя е важна за мен.
И още едно международно признание – в годишната класация на немското списание ,,Опернвелт”, което пише за всички най-големи театри, в номинациите на критиката за най-добра роля бях в Топ 3. Хубаво е, нали?
Тази година съдбата отново ме събра с Вера и Найден и участвах в операта ,,Кавалерът на розата” от Рихард Щраус в ролята на Маршалката – Мария-Терезия. Всеки, който се интересува от опера, знае каква голяма роля е това: Невероятна. Красива. Безумна музикално. Щраус е доста сложен за певците и това го признават всички. Радвам се, че я направих тази роля.
Всъщност световните най-добри Маршалки са българки и това са Анна Томова-Синтова и в момента Красимира Стоянова. Може би, защото ролята е за чувствителни жени? Нужна е една особена емисия на прикрита тъга зад фасадата на жена, която има всичко и прави каквото си поиска…
– Какво е да учиш текст на език, който почти не разбираш и не само да го учиш как се изговаря правилно, а и да го пееш?
– Аз винаги разбирам за какво пея. Не може да играеш, ако не знаеш за какво говориш. Превеждам си всичко. Все още не ми се е случвало да пея на абсолютно непознат език, но сигурно ще ми е интересно.
Всеки език има своята напевност и агогика. Трябва да я знаеш, ако се луташ и съмняваш питаш професионалист. И така всичко се получава.
– Кое е най-голямото предизвикателство, което сте приемали дотук в певческата си кариера?
– Най-голямото предизвикателство е ,,Кавалерът на розата”!
– Обикновено човек винаги пази в съзнанието си едно-две имена, които са му светлинка – кой педагог приемате най-близо до сърцето си и кой изпълнител е Ваш кумир?
– Аз съм ученичка на проф. Реса Колева. Това, което съм – го е направила тя. Често се чуваме, рядко се виждаме, заради забързания ритъм и разстоянията, но аз продължавам да се съветвам с нея.
Харесвам много изпълнители, но нямам кумир. Може би, за да не стана имитатор?! В различни роли харесвам различни изпълнители.
Всъщност аз предпочитам да слушам симфонична музика повече, иначе не се отпускам, или мрънкам тихичко, или слушам текст, фраза… ей такива професионални изкривявания…
– Какво предстои в бъдещата кариера?
– Надявам се, че ми предстои нещо вълнуващо и интересно!
– Камерзенгер е едно от най-високите звания за певец – това е друго изкуство – на камерно пеене, на кратката форма, на ювелирното превъплъщаване в музиката. Вие правите и това – как гледате на работата си и изявите си като камерен изпълнител?
– Камерната музика е нещо различно. Това е като краткия разказ. Да успееш за 2-3 минути да разкажеш тричасов филм. Концентрация. Тази музика ми е интересна и с нея откривам други светове. Забавно е.
– Каква е връзката ви с публиката – всеки творец я усеща по различен начин. Вашият какъв е?
– Както ви казах по-горе – публиката е най-важният фактор. Ако тя не е щастлива и аз не съм. Все едно правиш любов. Страст и хармония трябва да има.
– Имате ли си някакъв свой ритуал преди излизане на сцената? Ще споделите ли за него с нашите читатели?
– Нямам абсолютно никакъв ритуал. Не искам да изпадна в ужас, ако съм забравила да направя нещо по някакъв измислен ритуал. Разпявам се. Грим – минимален, ако може. И излизам на сцената.
– Разбит ли е вече още един мит – за оперните прими, които непременно трябва да са много нервни, капризни, непредсказуеми, а често и зли?
– Е, за това трябва да питате някоя прима. Ако съдите по мен – митът е разбит. Не съм капризна. Нервнича вътре в мен и това го усещат само най-близките ми хора.
– Съпруга, майка и оперна звезда – как се случват всички тези неща в живота Ви?
– В България няма оперни звезди, нека сме реалисти! Звезди има и те се малко, но не у нас. Да, аз съм съпруга и майка и това е най-хубавото нещо в живота ми.
Нищо не е по-важно от тях – децата и съпругът ми. Ние се подкрепяме и това е ценно. Аз съм щастлива жена, защото и работя това, което ми харесва, и обичам. Колко хора могат да се похвалят с това?
– Коя роля мечтаете от тук нататък да изпеете?
– Има роли, които искам и ги чакам – Русалка на Дворжак, Йоланта и Лиза на Чайковски, Анна-Болейн на Доницети….
(край на цитата)
Сега малко статистика и заглавия: Дотук стана въпрос за редица роли в оперния репертоар на Мария Цветкова и участия в симфонично-ораториални творби. Цитирам непълен списък:
Централни партии в опери от: Моцарт (“Сватбата на Фигаро”, “Така правят всички”, “Дон Жуан”, “Вълшебната флейта”, “Отвличане от сарая”, “Бастиен и Бастиена”, “Милосърдието на Тит”, “Заида”), Росини (“Севилският бръснар”, “Семирамида”), Верди (“Травиата”, “Риголето”, “Бал с маски”, “Фалстаф”, “Аида”, “Набуко”), Доницети (“Лучия ди Ламермур”, “Дъщерята на полка”, “Любовен елексир”, “Дон Паскуале”, “Линда ди Шамуни”), Маскани (“Приятелят Фриц”), Леонкавало (“Палячи”), Бизе (“Кармен”), Пучини (“Бохеми”, “Турандот”), Хендел (“Цезар и Клеопатра”), Пърсел (“Дидона и Еней”), Чайковски (“Евгений Онегин“, “Дама Пика”), Пипков (“Янините девет братя”), Хаджиев (“Парадокси”, „Мария Десислава“), оперети на Й. Щраус (“Прилепът“), Офенбах (“Хубавата Елена”), Калман (“Царицата на Чардаша”), Лехар (“Веселата вдовица”), Ал. Йосифов (“Алиса в страната на чудесата“) и други.
Големи кантатно-ораториални опуси: „Реквием“ и „Коронационна меса“ от Моцарт, „Стабат Матер“ от Перголези, оратория “Света Троица” от Бах, „Девета симфония“ от Бетовен, „Немски реквием“ от Брамс, „Стабат Матер“ от Росини, „Тържествена меса“ от Рутер, “Въоръженият човек” от Дженкинс, „Реквием“ (компониран през 1985 г.) от Андрю Лойт Уебър и други.
В авторитетната база данни за участия на оперни артисти (на немски език) има редица сведения за конкретни оперни участия на Мария Цветкова в България (Бургас, Русе и Пловдив). Разполагам с извадка за годините от 2012 до 2016. Цитирам:
Мария Цветкова – план на изявите:
Von / Bis Oper Rolle Ort Mär 16 Lulu Lulu de Ruse ML: Nayden Todorov; R: V Nemirova Aug 15 Die Zauberflote Pamina de Ruse ML: Ivailo Krinchev; R: Tekeliev Jun 15 Die Fledermaus Adele Bourgas ML: I Kozhuharov; R: Glavanakov-Bakardzhieva Jun 15 La traviata Violetta Valéry Bourgas ML: I Kozhuharov; R: Tekeliev Apr 15 Turandot Liù Ruse ML: Nayden Todorov; R: Naydenova Mär-Apr 15 Carmen Micaëla fr Ruse ML: Nayden Todorov; R: C Mihăilescu Mär-Nov 15 Katerina Izmaylova Katerina Ruse ML: Nayden Todorov; R: V Nemirova Feb 15 Carmen Micaëla Bourgas ML: I Kozhuharov; R: Maya Slavcheva Feb-Mai 15 Slujbogonci Anichka bg Bourgas ML: I Kozhuharov; R: Tekeliev Jan-Aug 15 Die Csardasfurstin Silva Ruse ML: V Boshnakov / Nayden Todorov; R: Mario Nikolov Jan-Aug 15 Le nozze di Figaro La contessa Almaviva Ruse ML: V Boshnakov; R: Gianotti Dez 14-Feb 15 Orfeo ed Euridice Euridice Ruse ML: Rega; R: Draganoff Nov-Dez 14 La belle Helene Oreste Bourgas ML: J Damianov; R: Tekeliev Nov 14-Jun 15 Grafin Mariza Lisa Bourgas ML: I Kozhuharov; R: Mario Nikolov Nov 14 La boheme Musetta Bourgas ML: I Kozhuharov; R: Tekeliev Nov 14 Grafin Mariza Lisa Ruse ML: V Boshnakov / Juli Damyanov / I Kozhuharov; R: Mario Nikolov Okt 14 Un ballo in maschera Oscar Bourgas ML: I Kozhuharov; R: Tekeliev Okt 14 Il barbiere di Siviglia Rosina Bourgas ML: H Ignatov; R: Pavel Gerdjikov Okt 14-Jun 15 Die Fledermaus Adele Ruse ML: V Boshnakov; R: S Donev Sep 14-Apr 15 La traviata Violetta Valéry Ruse ML: Nayden Todorov / Kienle / F di Mauro; R: Georgi Dimitrov Sep 14-Jun 15 Der Zigeunerbaron Arsena Bourgas ML: Nayden Todorov / Yuli Damyanov; R: Mario Nikolov Jul 14 Turandot Liù Bourgas ML: Grigor Palikarov; R: Naidenova Jun-Jul 14 Grafin Mariza Lisa Ruse ML: I Kozhuharov; R: Mario Nikolov Mai 14 La traviata Violetta Valéry Bourgas Apr 14 La boheme Musetta Bourgas Apr-Mai 14 Le nozze di Figaro La contessa Almaviva Ruse ML: Pavlič; R: Gianotti Mär-Jun 14 Les contes d’Hoffmann Antonia Ruse ML: Nayden Todorov / Tchobanov; R: Ursula Horner Mär 14 La belle Helene Oreste Bourgas Feb-Jun 14 Rigoletto Gilda Bourgas Feb-Jun 14 Don Giovanni Donna Anna Bourgas Feb-Jul 14 Il barbiere di Siviglia Rosina Ruse ML: Anthony Armore; R: I Savov Nov 13 Un ballo in maschera Oscar Bourgas Nov 13-Apr 14 Carmen Michaela Bourgas Okt 13-Apr 14 Die lustige Witwe Valansien Bourgas Okt 13-Mär 14 Il barbiere di Siviglia Rosina Bourgas Okt 13-Apr 14 Die Csardasfurstin Sylva Varescu Ruse ML: V Boshnakov; R: Mario Nikolov Sep 13-Feb 14 La boheme Musetta Ruse ML: Mores; R: Korina Boskovsky Sep 13-Feb 14 Grafin Mariza Lisa Bourgas ML: I Kozhuharov; R: Mario Nikolov Sep 13-Jul 14 Carmen Micaëla Ruse ML: Nayden Todorov / Anthony Armore / Gergov; R: Michailescu Aug 13 Carmen Michaela Bourgas Aug 13 Die Csardasfurstin Sylva Bourgas Aug 13-Jun 14 Die Fledermaus Adelle Bourgas Jun 13 La boheme Musetta Bourgas Mai-Jun 13 Rigoletto Gilda Bourgas Mär-Mai 13 Falstaff Nannetta Ruse ML: Gergov; R: Draganoff Mär 13 Pagliacci Neda Bourgas Feb-Jun 13 La belle Helene Oreste Bourgas Feb-Jun 13 Don Giovanni Donna Anna Bourgas Feb-Aug 13 Die Fledermaus Adele Bourgas Feb-Apr 13 La traviata Violetta Valéry Bourgas Jan 13 Die Fledermaus Adele Ruse ML: Nayden Todorov / J Damianov / V Boshnakov; R: S Donev Jan 13 Il barbiere di Siviglia Rosina Bourgas Nov 12-Apr 13 Die lustige Witwe NoRole Bourgas ML: I Kozhuharov; R: Glavanakov-Bakardzhieva Nov 12-Jul 13 Carmen Micaëla Ruse ML: Nayden Todorov / Konrad Leitner / Grigor Palikarov; R: C Mihăilescu Nov 12-Feb 13 Maria Desislava Maria Desislava Ruse ML: I Kozhuharov; R: S Donev Nov 12-Mai 13 Die Csardasfurstin Sylva Varescu Ruse ML: Nayden Todorov / V Boshnakov / Doman; R: Mario Nikolov Okt 12 Rigoletto Gilda it Plovdiv ML: Izmirliev; R: Daliyska Okt 12 Carmina Burana Soprano Ruse ML: Nayden Todorov; Sep 12-Jun 13 Requiem Soprano Ruse ML: Nayden Todorov; Sep 12 Die Zauberflote Pamina Ruse ML: Nayden Todorov; R: Tekeliev Aug 12-Jan 13 La traviata Violetta Valéry Ruse ML: V Boshnakov; R: Marco Catena Mär 12 Nos Mrs Podtochina_s Daughter Ruse ML: Nayden Todorov; R: A Yakimova Sep 11-Jun 12 La traviata Violetta Valéry Ruse ML: Nayden Todorov / Addabo / Lubomir Denev jr; R: Marco Catena Sep 11-Apr 12 Carmina Burana Soprano Ruse ML: Nayden Todorov; Mär-Mai 11 Guillaume Tell Mathilde Ruse ML: Nayden Todorov; R: Gianotti Okt 10 L’elisir d’amore Adina Bourgas ML: I Kozhuharov; R: Tekeliev Aug 10 Die Fledermaus Adelle Bourgas ML: Varadinov; R: Mario Nikolov Aug 10 Un ballo in maschera Oscar Bourgas ML: Grigor Palikarov; R: Tekeliev |
---|
(край на цитата)
Както писах преди, в плана на Опера Русе за 2016 г. е била предвидена операта „Лулу“ от Албан Берг, която после не е била представена. Все пак е интересно да видим кои артисти са били предвидени:
Alban Berg : Lulu 18p Mär 2016 Auf Deutsch mit Übertiteln auf Bulgarisch Ruse, Opera House Dirigent Nayden Todorov Regisseur Vera Nemirova ~ Ein Gymnasiast Petya Tsoneva Der Theaterdirektor Evgeni Ganev Lulu Maria Tsvetkova Gräfin Geschwitz Andreana Nikolova Alwa Peter Kostov Der Maler Alexander Baranov Schigolch Stoyan Stoyandzhov Dr. Schön Plamen Beykov Der Tierbändiger Alexander Krunev Der Prinz Georgios Filadelfevs Landespremiere |
(край на цитата)
Аз си спомням много добре, че тогава бях запитал моята ФБ-приятелка от Русе Андреана Николова (тя също е била предвидена), която ми отговори, че това е било запланувано за Мартенските музикални дни, но после са решили вместо „Лулу“ да се постави „Кавалерът на розата“, което действително се извършва.
До края на тази обзорна статия за Мария Цветкова искам да дам още някои информации за нея от последно време – публикации в медиите през 2017 и 2018 г. Първо едно мнение във Фейсбук във връзка с участие на Мария Цветкова в операта „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, в ролята на Лиу:
Благовеста Рядкова (във Фейсбук)
В забързаното ежедневие, потопени в професионализма си, често раздразнени от битовизми, финансов недоимък, с вечните ни стремежи към измислените желания, не можем да изпитаме истинската наслада от шедьоврите на великите майстори! Но има и такова време, когато ежедневието ни пак е делнично и забързано и битовизмите са не по-малко дразнещи, но разказаните приказки ни отнасят в други светове, световете на големите истини, на силните чувства и прекрасни отношения! Такава беше и вечерта на 11 август – вечерта на „ТУРАНДОТ”! Едва ли ще напиша нещо ново – за последната – недовършена от Джакомо Пучини опера, или за новия етап на „веризъм”, утвърдено с професионалното му майсторство! Който е присъствал на спектакъла е видял и чул… и това бих искала да споделя – успешната работа на целия екип на Държавна опера – Бургас! Искрен поздрав и респект от положения труд и стоицизъм на професионална изява! И това, което най-ме впечатли: образът Лиу – изпълнен от МАРИЯ ЦВЕТКОВА ! – много убедителен, с много вкус, изграден с тънък музикантски усет и съвременен професионален прочит. Това е талантът: да си оригинален, новатор и интересен! Прекрасна Лиу – чувствена, всеотдайна, нежна и същевременно непреклонна! Пътят на Мария Цветкова ще е дълъг, с Лиу и други героини!
От първото изпълнение на „Турандот” – 25 април 1926 г. в Миланската Скала, под диригентството на Тосканини, до днес – 2017 г., времето не е малко! Все щастливо време… И тази вечер публиката беше щастлива!
(край на цитата)
Портал „DIR.bg“
Оперната прима Мария Цветкова-Маджарова в “Анфас”
27 октомври 2017 | Дачев
Родена е в Бургас, очите й са синьо-зелени като лятното море. Обича да пее от дете. Притежава не просто талант на певица, женствена красота, покоряваща артистичност, но умее да изпълва сякаш сцената с любовта си към музиката, самата тя да се превръща в Музика.
Образът на Катерина Измайлова в едноименната опера на Дмитрий Шостакович, който тя ярко пресъздаде заедно с екипа на Русенската опера, й донесе преди две години наградата на публиката “Кристална Лира”, а тази трудна роля бе последвана от още по-предизвикателната Маршалка от „Кавалерът на розата” на Рихард Щраус през изминалия сезон.
В събота, 28 октомври 2017 г. от 20.30 ч., в студиото на “Анфас” по TV1 ще бъде гост солистката на Бургаската и Русенката опера, блестящото сопрано Мария Цветкова-Маджарова.
Повторения на предаването: неделя (29 октомври от 10.30 ч.), сряда (1 ноември от 21.00 ч.) и четвъртък (2 ноември от 18.30 ч.).
(край на цитата)
………
23 май 2018 | Радио “Фокус” Бургас
Мария Цветкова, Държавна опера – Бургас: Подготвям камерен концерт в рамките на Летния фестивал
Бургас. Подготвям камерен концерт в рамките на Летния фестивал. Това каза за Радио „Фокус“ – Бургас Мария Цветкова, оперна певица в Държавна опера – Бургас, която напоследък получава множество отличия.
„Концертът ще е с двама композитори, с които ще направим паралел между австрийската школа и българската. В подготовката ще участва и българин, който е учил в Австрия и е взел много от тяхната култура и техния начин на композиране и музициране“, каза още Цветкова. По думите й песните, които ще бъдат изпълнени са на Рихард Щраус и Георги Златев-Черкин.
Веселина НИКОЛОВА
(край на цитата)
….
23 май 2018 | Радио “Фокус” Бургас
Мария Цветкова, Държавна опера – Бургас: Наградата на публиката е много важна, защото всеки певец и артист работи за нея
Бургас: Наградата на публиката е много важна, защото всеки певец и артист работи за нея. Това каза за Радио „Фокус“ – Бургас Мария Цветкова, оперна певица в Държавна опера – Бургас. По случай 24-и май бургаската оперна певица Мария Цветкова, която бе победителят в анкетата „Музикант на годината 2017“, ще получи и нова награда. Каква ще е тя, ще стане ясно тази вечер в традиционния ежегодишен празник на Община Бургас, в който взимат участие културни и светски личности от целия регион.
Мария Цветкова завършва Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” – София през 1995 година.Още като студентка печели специалната награда в категория „Оперно пеене“ на ХІV национален конкурс “Светослав Обретенов” в Провадия. И до днес тя не спира да работи и жъне успех след успех. А ролите в операта успешно успява да съчетава и с тази на майка на две деца.
Веселина НИКОЛОВА
(край на цитата)
Както разбрах по-късно, тази награда се дава от град Бургас по случай 24 май – за особени заслуги в областа на културата. Тя представлява плакет на св. Никола и грамота, връчени от кмета на град Бургас.
В днешната ми статия от 8 ноември 2023 г. ще добавя още някои нови информации за изяви на Мария Цветкова през последните години:
Портал „Труд News“
24 май 2018 г.
Мария Кехайова
Солистка на операта грабна наградата на Бургас
Солистка на Бургаската опера – сопраното МАРИЯ ЦВЕТКОВА–МАДЖАРОВА получи наградата на Община Бургас в навечерието на 24-ти май – Денят на българската просвета и култура. Тя бе отличена за изключителни професионални успехи и значима солистична кариера в бургаската опера. Наградата се връчва ежегодно за зявени културни дейци и бе връчена лично от кмета на Бургас Димитър Николов на тържествена церемония в Културен център “Флора”.
Преди броени дни Мария Цветкова-Маджарова взе и престижната награда „Музикант на годината“ за 2017-та година на предаването за класическа музика „Алегро виваче“ на програма „Хоризонт“ на БНР.
Позната на оперните сцени в цяла Европа и САЩ, Мария Цветкова изпълнява изключително богат репертоар – сопрановите партии от най-известните опери на Моцарт, Росини, Верди, Доницети, Маскани, Леонкавало, Бизе, Пучини и други. Има богат опит като кантатно-ораториален изпълнител, като е изпълнявала най-известните творби в този жанр – „Реквием“ и „Коронационна меса“ на Моцарт, „Стабат Матер“ на Перголези и на Росини, „Девета симфония“ на Бетовен, оратория „Света Троица“ на Бах и други.
(край на цитата)
Портал „Виа Понтика“
12 май 2019 г.
Соня Георгиева
Сопраното Мария Цветкова – Маджарова предизвика фурор в Украйна
Сопраното на Държавна опера – Бургас МАРИЯ ЦВЕТКОВА–МАДЖАРОВА предизвика бурни овации на тазгодишния Фестивал на изкуствата „Карпатски простор“, който се проведе между 3 и 5 май в Ивано-Франковск, Украйна. Гласовитата бургазлийка, която беше включена в програмата за изпълнители на класическа музика, беше избрана за тазгодишния любимец на оркестъра на фестивала.
„Изключително съм щастлива, защото бях там за първи път и никой не ме познаваше, а ми оказаха такава висока чест! Когато попитах на какво дължа тази чест, те казаха, че аз съм била певицата-музикант, проявила съм ювелирност в изпълнението си“, сподели Мария Цветкова при завръщането си.
Солистката на Държавна опера – Бургас е първата българка, взела участие във фестивала „Карпатски простор“. Във фестивалната програма тя участва в концерт на солистите на всички национални театри на държавите-участнички и изпълни ария на Маргарита от операта „Фауст“ на Гуно и ария на Мими от „Бохеми“ на Пучини. Представянето на Мария Цветкова е впечатлило организаторите на фестивала и те вече са я поканили за следващото му издание.
Международният фестивал „Карпатски простор“ е дело на директора на Киевската оперета, който е родом от града-домакин Ивано-Франковск. Тридневното събитие е разположено на десет сцени, дислоцирани на различни места в града – дори в изоставени фабрики, жп депо, речна гара и др. В него са застъпени всички видове изкуство – класическа музика, рок и поп, изобразително изкуство и скулптура, стрийт арт, танцово изкуство и литература.
Тази година фестивалът е приел участници от Италия, Китай, Финландия, Норвегия, Грузия, Беларус, Азърбайджан, Армения, Словакия, Чехия, Австрия, Румъния, Сърбия и много други. В концерта, в който Мария Цветкова представи Държавна опера – Бургас, са взели участие трима главни диригенти – на киевската и лвовската опера и на киевската оперета, както и диригентът на театъра на Ивано-Франковск.
„На концерта за първи път чух украинска класическа музика. Изключително съм впечатлена! Също така съм очарована от възторжената публика – залата беше препълнена! Освен в залата, концертът се излъчваше на голям екран навън, за да може всеки, който не е успял да влезе, да може да го види. Впечатли ме и че малко по-късно на площада започна концерт на нашумялата група „Каска“, но въпреки това публика не ни липсваше“, разказа още Мария Цветкова.
Ивано-Франковск е един от съвременните арт-центрове на Украйна. Градът е исторически и е принадлежал към териториите на Австроунгарската империя, тъй като граничи с Полша. В него се намира единственият в света музей на яйцето. Друг любопитен факт за Ивано-Франковск е, че това е родното място на Роксалана или Хурем Султан.
(край на цитата)
БНР Радио Бургас
Сопраното Мария Цветкова – Маджарова за музиката, малките неща в живота и … ягодите с черен пипер
публикувано на 20.07.2020 г.
Автор: Стефка Бакърджиева – радио Бургас
Сопраното МАРИЯ ЦВЕТКОВА–МАДЖАРОВА дебютира в ролята на Леонора в операта „Трубадур“ на Джузепе Верди през миналата седмица на сцената на Летния театър в Бургас.
“За мен това беше много специално, нещо което съм чакала и съм се готвила и бях супер концентрирана, за да може всичко да се случи по специален начин. Много съм щастлива! Невероятно е чувството да се пее на открита сцена, а и моите колеги, които бяха мои партньори и аз много обичам са страхотни певци – световноизвестният Камен Чанев, Даниела Дякова – най-доброто мецосопрано в България, Александър Крунев, с който аз от много години работя. Ние се познаваме и се разбираме само с един поглед и за това всичко се случи много истински!”.
Още за емоциите на сцената по време на операта “Трубадур” може да чуете в звуковия файл:
(звуков файл)
Мария Цветкова-Маджарова е категорична, че е щастлив човек, защото се занимава с това, което обича – музиката е сред важните неща в живота й, заедно със семейството и приятелите. Оперната прима си почива като чете книги и напоследък много се увлича от фентъзи романите. Обожава да гледа филми и да се среща със семейни приятели, за да си говорят за ежедневните неща, да си разказват вицове и смешни случки.
Мария обича да експериментира в кухнята, прави салати от ягоди, каперси, босилек и нещо друго и добавя черен пипер. Тайната на доброто ястие според нея е, да не е сложно и да не включва прекалено много подправки. Много харесва средиземноморската кухня и какво още може да чуете в звуковия файл:
(звуков файл)
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на Радио Бургас:
Портал „Гласове“
10 септември 2020 г.
Препълнената зала „България“ аплодира на крака Паул Бадура-Скода и Софийската филхармония
Живата легенда на пианото Паул Бадура-Скода беше аплодиран горещо от родните меломани на концерта му със Софийската филхармония и маестро Найден Тодоров. Деветдесет и една годишният пианист е сред специалните гости на Националния оркестър в нейния 90-и юбилеен сезон. Той изпълни Концерт за пиано и оркестър N24 от Моцарт пред повече от 1100 меломани. Моцарт беше и избора му за бис. Музикантът, известен и с със своите теоретични трудове, сподели, че е впечатлен от професионализма и отношението на филхармониците към музиката. “Имате прекрасен оркестър. Свири и с чувство, и със стил!” – каза пианистът секунди след края на концерта.
Не по-малко впечатляващо беше и изпълнението на „Кармина Бурана“ във втората част на концерта. На сцената заедно с оркестъра излязоха и Националният филхармоничен хор, Детския филхармоничен хор и солистите МАРИЯ ЦВЕТКОВА–МАДЖАРОВА, Оскар де ла Торе и Иво Йорданов. Поредният успех на Софийската филхармония беше увенчан с десет минутни аплаузи и пожелания за още вълнуващи срещи.
(край на цитата)
Сайт на Бургаската опера
16 октомври 2021 г.
В хладната дъждовна съботна вечер, напълно съответстваща на заглавието и посланията на камерния проект “Руска есен”, залата на Бургаската опера приюти отбрана публика, която проследи със затаен дъх музикално‐тематичната линия на концерта.
Рядко се наблюдава подобно затишие на сценични изяви, които обикновено предизвикват емоционални реакции по време на самия спектакъл. В концерта “Руска есен” тишината бе осезателна и с елемент на свещенодействие – по време на прекрасните изпълнения на двамата солисти – сопраното МАРИЯ ЦВЕТКОВА‐МАДЖАРОВА и Диман Панчев, бас, както и на изцяло импониращата на мелодиката и емоционалните препратки на гласовете им пианистка Илиана Тодорова.
Преживяванията на публиката сякаш се сляха в единен дъх със солистите – стилни и изключително състредоточени в сценичната си задача. Публиката проследяваше – с усет и възхита, и всяка фраза, изваяна от великолепната пианистка.
Руското изкуство, представено чрез музика на велики композитори, стихове на Есенин и картини на известни художници, чиито творби са изложени в Третяковската галерия в Москва, бе поднесено на публиката по чудесен начин – вълнуващ и едновременно с това – с осезателна доза уважение и преклонение към вечните послания, заложени в културата на Русия.
Естетично оформената и идейно издържана сцена, мултимедията и внимателно подбраното осветление бяха един допълнителен плюс в цялостния облик на музикалния проект.
В концерта имаше един важен участник, който не успя да присъства физически, но беше духом с всички на сцената – младата художничка Диана Авелова, куратор на художествената част на проекта и дизайнер на изящната сценична рокля на солистката Мария Цветкова‐Маджарова – издържана стилово в рамките на вълшебните руски приказки за Василиса Прекрасна и Кашчей Безсмъртни. Вълшебната сценична рокля е изработена – с професионализъм и отношение към детайла и авторовата концепция, от гардеробиерките на Бургаската опера.
Приказна бе атмосферата на концерта “Руска есен”. Комплексно се представиха двамата певци – и като присъствие, и като визия, и като тембри, и като изящество на звученето, и като създадена атмосфета на нещо крехко, изключително ценно и безпределно красиво. Пианистката Илиана Тодорова бе равностоен партньор на двамата оперни певци, солисти на Държавна опера – Бургас – с великолепна техника, пеещ звук, красива линия на фразите – сякаш изпети, постигнато приглушено‐носталгично звучене на рояла Steinway – с нежно‐галещи нюанси на обертоновата гама.
Публиката усети и оцени всичко това. След забележителната тишина по време на изпълненията, присъстващите изразяваха бурно своето възхищение. И уважиха концерта на високо музикално‐естетическо ниво, въпреки лошото време и “конкуренцията” на други – също значими, културни събития в града в съботната вечер.
В подбраната с вкус и отношение към богатството на руската музикална съкровищница програма на концерта „Руска есен“ прозвучаха:
„Неспящих солнце“, „Грустная звезда“, „Южная ночь“, „Колыбельная“, „Еврейская песня“, „Песня Зулейка“, „Пленившись розой соловей“, „Нимфа“, „Не пой, красавица“ – Римски-Корсаков; „Сомнения“ – Глинка; „Не только тот кто знап“, „Колыбельная“, „На нивы жёлтые“, „Я ли в поле да не травушка была“, „Благословляю вас леса“, „Забыть так скоро“, „Йоланта ариозо“, „Слеза дрожит“, „Сред шумного бала“, „Ночи безумные“ – Чайковски; „Титулярный советник“, „Мельник“ – Даргомижски; „Ноченька“ – руская песня; „Сирень“„ Здесь хорошо“ – Рахманинов.
Снимки: Държавна опера – Бургас
Подробности и видео очаквайте в официалния сайт на Бургаската опера:
https://operabourgas.com/bg/media
….
Ще завърша тази юбилейна статия за Мария Цветкова със следната забележка: само преди два дни аз се свързах с нея във ФБ и я замолих да ми напише накратко нещо за новите си изяви през последно време. Тя откликна веднага и ми написа следните редове:
„Здравейте!!! Много мило!
Участвам в почти всички спектакли на Държавна опера Бургас.
Добавям нови роли в репертоара си, като Леонора от „Трубадур” на Верди. Също Бианка от „Целуни ме Кейт”, сопрановата партия на филмовата музика от Мориконе.
През ноември ще изиграя Аничка от „Службогонци” на Парашкев Хаджиев. Също Дона Анна от „Дон Жуан” на Моцарт, Адела от оперетата „Прилепът” на Йохан Щраус.
Предстоят ми солови концерти и други спектакли.
Поздрави от мен!“
(край на цитата)
Нека днес на 8 ноември 2023 г. поздравим Мария Цветкова-Маджарова с навършване на 50 години, като й пожелаем крепко здраве, лично и семейно щастие и нови музикални успехи. Направеното от нея до сега е гаранция за нови постижения.
За много години, драга Мария!
……
…….
За Мария Цветкова – концерт (ФБ):
Препълнената зала „България“ аплодира на крака Паул Бадура-Скода и Софийската филхармония
Живата легенда на пианото Паул Бадура-Скода беше аплодиран горещо от р…одните меломани на концерта му със Софийската филхармония и маестро Найден Тодоров. Деветдесет и една годишният пианист е сред специалните гости на Националния оркестър в нейния 90-и юбилеен сезон. Той изпълни Концерт за пиано и оркестър N24 от Моцарт пред повече от 1100 меломани. Моцарт беше и избора му за бис. Музикантът, известен и с със своите теоретични трудове, сподели, че е впечатлен от професионализма и отношението на филхармониците към музиката. “Имате прекрасен оркестър. Свири и с чувство, и със стил!” – каза пианистът секунди след края на концерта.
Не по-малко впечатляващо беше и изпълнението на „Кармина Бурана“ във втората част на концерта. На сцената заедно с оркестъра излязоха и Националният филхармоничен хор, Детския филхармоничен хор и солистите Мария Цветкова-Маджарова, Оскар де ла Торе и Иво Йорданов. Поредният успех на Софийската филхармония беше увенчан с десет минутни аплаузи и пожелания за още вълнуващи срещи.
……
МАРТЕНСКИ МУЗИКАЛНИ ДНИ – 27 март 2016
РУСЕНСКА ФИЛХАРМОНИЯ Хор Проф. ВАСИЛ АРНАУДОВ Диригент НАЙДЕН ТОДОРОВ Диригент на хора Свилен Димитров МАРИЯ ЦВЕТКОВА сопран
….
„Анфас” с гост Мария Цветкова-Маджарова, бр. 147, 24.11.2017 г.
´´´´
Изпълнение на Мария Цветкова:
ФРАГМЕНТИ ОТ КОНЦЕРТА С ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ...
…..
Изпълнение на Мария Цветкова:
ДЪРЖАВНА ОПЕРА – БУРГАС ПРЕДСТАВЯ МАРИЯ ЦВЕТКОВА
…..
Изпълнение на Мария Цветкова:
Le Nozze di Figaro, Duettino Crudel – Svilen Nikolov, Maria Cvetkova
´´´´