Певицата от САЩ Мария Юинг празнува днес рожден ден
Драги приятели на оперната музика, днес на 27 март 2015 г. ще поздравя с особено удоволствие една оперна артистка от САЩ, която има кръгъл юбилей – днес навършва 65 години. Това е сопраното и мецосопрано Мария Луиза Юинг (Maria Louise Ewing), една певица с феноменален глас и особено присъствие на оперната сцена, с много широк и богат репертоар и играла на всички големи оперни сцени и фестивали в целия свят.
Не вярвам да е позната на много български оперни любители, но може и да се лъжа. Лично аз я познавам от участия в оперни спектакли в Европа, за които съм чел в музикалната преса преди 20-25 години, един път в Западен Берлин съм бил на нейна изява като Кармен през 1986 г. До скоро бях забравил за нея, но при една справка с репертора й тук в Европа, когато започнах да подготвям тази статия, попаднах на нейни изяви във Виенската държавна опера. Там тя не е пяла много, само в две опери – дебюта й през януари 1991 г. в „Пелеас и Мелизанда“ от Дебюси и три години по-късно като Мадам Бътерфлай от Пучини през януари и февруари 1994 г. По една случайност открих, че в двете й изяви в „Мадам Бътерфлай“ в ролята на Пинкертон е играл българският певец Емил Иванов – тогава постоянен гост на Виенската държавна опера. Специално за това ще пиша по-късно, защото историята е твърде интересна – при втората изява на 3 февруари Юинг играе само в първото действие, в останалите две е заместена от друга певица, по какви причини – не знам. Парадокса е в това, че на нейно място продължава да играе до края на спектакъла българската певица Мариана Ангелова, която в тия години има активна кариера в различни европейски страни. Така че ще се върна на тази тема по-късно.
Мария Юинг е родена на 27 март 1950 г. в Детроит, щат Мичиган / САЩ. Тя е най-малката от четири сестри. Майка й има нидерландски произход, а баща й произхожда от фамилия с различни корени – прародители от индианското племе Sioux, смесени с наследници от Шотландия и такива на афро-американци. Както ще видим по-късно, Мария Юинг показва различни таланти, не само певчески – тя танцува великолепно, играе и филмови роли, осанката й е много екзотична и като актриса при специални опери – например в „Саломе“ от Рихрад Щраус оставя такива спомени, които не се забравят лесно. И за това ще стане въпрос по-късно. При това притежава глас с неимоверно широк регистър и нюанси, което й позволява да пее както сопранови, така и мецосопранови партии. Това ще видим от репертоара й също по-късно.
Още от малка Мария Юинг показва артистичен и певчески талант и започва музикално обучение в Кливленд при Jennie Tourel и Eleanor Steber, което продължава и в Ню Йорк. Оперният й дебют е през 1973 г. на „Ravinia Festival“ в щата Илинойс, а три години по-късно вече гастролира в МЕТ в Ню Йорк в ролята на Керубино в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт. Оперната й кариера се развива много бързо – още същата година – 1976 г. тя играе на сцената на Миланската Скала в ролята на Мелизанда в операта „Пелеас и Мелизанда“ от Клод Дебюси. На Фестивала в Залцбург същата година играе Керубино (също и през годините 1979 и 1980), а десет години по-късно участва като концертна солистка в Залцбург през 1990 г. в „Les nuits d’été“ от Ектор Берлиоз. От 1978 г. Мария Юинг има големи успехи във Великобритания, особено при Летните музикални фестивали в Глайндбърн. Следват конкретни нейни изяви по години: 1980: гостува в оперния театър в Брюксел, 1981: Розина в „Севилсият бръснар“ от Росини в Севиля, Церлина в „Дон Жуан“ от Моцарт в Парижката опера – особено голям успех, както и като Композиторът в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус, Анджелина в „Пепеляшка“ от Росини в Женева.
През 1982 г. Мария Юинг се омъжва за големия британски режисьор сър Питър Хал (роден през 1928 г.), който започва да й възлага големи оперни роли в постановки, които той режисира (през 1990 г. двамата се развеждат, имат дъщеря – Ребека Хал, която сега е известна артистка). През 1982 г. Юинг играе главната роля в операта на Офенбах „La Périchole“ (преди години Веселина Кацарова игра с голям успех тази роля – за мецосопран – в Държавната опера в Цюрих). През 1983 г. Юинг играе Сузана в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, през 1984 г. на фестивала в Глайндбърн има големи успехи като Попеа в „Коронацията на Попеа“ от Монтеверди. На този фестивал тя тържествува като Кармен през 1985 и 1987 г.
Сега информации за отделни оперни театри: МЕТ в Ню Йорк: Композиторът в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус (1987), Дорабела, Церлина, Розина, Кармен (1986), в ролята на Бланш в „Диалозите на кармелитките“ от Пуленк (1987), Дидон в „Троянците“ от Берлиоз и главната роля в „Леди Макбет от Мценск“ от Шостакович (1993). Оперният театър в Лос Анджелис: Саломе в операта от Рихард Щраус (1986). В тази роля Мария Юинг е поставила известен еталон, с който е останала в историята на оперното изкуство. В сцената при „танца със седемте наметала“ тя следва указанията на режисьора Oscar Wilde и в края на танца остава съвсем гола за няколко секунди, преди действието да продължи. Тук трябва да добавя, че Мария Юинг има перфектно развито тяло с чудесни пропорционални форми, и който е виждал някъде тази сцена, изпитва през тези 4 минути на танца истинско удоволствие. Аз знам, че Люба Велич е била идеален интерпретатор на ролята на Саломе във Виена и е останала в музикалната история като незабравима в тази си роля. При този танц не си спомням как е агирала, но за любопитните по отношение на Мария Юинг може да се види изпълнението й в YouTube чрез съответен линк. Четох вчера един коментар на руски език, отнасящ се за това изпълнение:
Veröffentlicht am 24.08.2013 (публикувано на 24 август 2013 г.):
„Фантастическое исполнение и полная раскрепощенность для оперной певицы в “Саломеи” Рихарда Штрауса. Мария Юинг не просто певица и АКТРИСА, она еще мама великолепной актрисы Ребекки Холл, которую вы, вероятно, видели в отличных фильмах. Вот где гены сработали!“
(край на цитата).
Това свободно поведение на Мария Юинг не е ново – през 1984 г. при изявата й в „Коронацията на Попеа“ на фестивала в Глайндбърн тя играе съвсем гола сцената при къпането в банята. Представям си как консервативните британци са приели това, но все пак като знам сега как някои „съвременни и модерни“ оперни режисьори принуждават артисти да правят каквото им скимне, имам разбиране за Мария Юинг, която знае добре преимуществата на идеалното си тяло. Да не забравяме, че в кръвта й има толкова смесени гени от най-различен произход. Знаем много добре как някои африкански и южноамерикански племена се отнасят по отношение на облеклото.
През 1988 г. Мария Юинг играе по същия начин ролята на Саломе в „Ковънт Гардън“ в Лондон. През 1987 г. тя играе ролята на Керубино в оперния театър в Чикаго. През 1991 г. е нейният дебют във Виена (писах по-горе) като Мелизанда. Тази година е много успешна за Мария Юинг: ролите на Кармен и на Тоска в оперите от Бизе и Пучини на сцената на „Ковънт Гардън“, Кармен в Осло, Мадам Бътерфлай в Лос Анджелис и в Чикаго. През 1993 г. тя е отново Бътерфлай в Сан Франсиско, през 1994 г. във Виена.
Сега ще се върна на темата от началото – Бътерфлай на сцената на Виенската опера. Ето извадката от архива на оперния театър:
Vorstellungen mit Maria Ewing
| Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
|---|---|---|---|---|
| Madama Butterfly | Cio-Cio-San | 31.01.1994 | 1 mal | |
| Madama Butterfly | Cio-Cio-San (1. Akt) | 03.02.1994 | 1 mal | |
| Pelléas et Mélisande | Mélisande / Melisande | 23.01.1991–30.01.1991 | 3 mal |
(край на цитата)
При първата изява на 31 януари няма нищо особено, но както виждаме, при втората изява на 3 февруари тя е играла само в първото действие. Ето подробности за двете изяви:
Montag, 31. Januar 1994 | 19:00 | in italienischer Sprache
284. Aufführung in dieser Inszenierung
- Randall Behr | Dirigent
- Josef Gielen | Inszenierung
- Tsugouharu Foujita | Bühnenbild und Kostüme
- Dietrich D. Gerpheide | Chorleitung
- Maria Ewing | Cio-Cio-San
- Ruxandra Donose | Suzuki
- Waltraud Winsauer | Kate Pinkerton
- Emil Ivanov | B.F. Pinkerton
- Ruben Broitman | Goro
- Renato Girolami | Sharpless
- Josef Hopferwieser | Der Fürst Yamadori
- Janusz Monarcha | Onkel Bonze
- István Gáti | Der kaiserliche Kommissär
- Johann Reinprecht | Der Standesbeamte
- Elisabeth Kudrna-Schrei | Die Mutter Cio-Cio-Sans
- Bonita Merlik | Die Base
(край на цитата)
Както писах по-горе, неин партньор е Емил Иванов, също и във втората й изява:
Donnerstag, 3. Februar 1994 | 19:30 | in italienischer Sprache
285. Aufführung in dieser Inszenierung
- Randall Behr | Dirigent
- Josef Gielen | Inszenierung
- Tsugouharu Foujita | Bühnenbild und Kostüme
- Dietrich D. Gerpheide | Chorleitung
- Ruxandra Donose | Suzuki
- Waltraud Winsauer | Kate Pinkerton
- Emil Ivanov | B.F. Pinkerton
- Ruben Broitman | Goro
- Renato Girolami | Sharpless
- Josef Hopferwieser | Der Fürst Yamadori
- Janusz Monarcha | Onkel Bonze
- István Gáti | Der kaiserliche Kommissär
- Johann Reinprecht | Der Standesbeamte
- Hedwig Witte | Die Mutter Cio-Cio-Sans
- Renate Hasler | Die Base
- Marjana Anghelowa | Cio-Cio-San (2. und 3. Akt)
- Maria Ewing | Cio-Cio-San (1. Akt)
(край на цитата)
Едва тук се разбира, че във второ и в трето действие ролята на Чо-Чо-Сан изпълнява друга певица, и то българката Мариана Ангелова. Защо Мария Юинг не е продължила, това не се знае, никъде не е отразено. Понеже Емил Иванов ми е приятел от известно време (той живее във Варна и играе във Варненската опера), бих го запитал за причината, сигурно знае, но не съм имал тия дни контакт с него.
Мариана Ангелова ми е позната като отлична певица, която фигурира в моята картотека от 90-те години. Тя е родом от София, там е завършила Музикалната академия и е започнала кариерата си в България, после гастролира в чужбина. Нанесъл съм в моите бележки, че дълги години е в ансамбъла на оперния театър в Манхайм, в Кайзерслаутерн, играла е и в Берлинската държавна опера. Имала е гастроли в Брегенц (в „Набуко“ от Верди на Фестивала през 1994 г.). Очевидно в този ден е била във Виена (сигурно не случайно) и е поела ролята на Мария Юинг. В репертоара на Мариана Ангелова влизат роли в опери от Пучини, Верди, Офенбах, Вагнер и други (говоря само за моята картотека, тя е непълна). В някои музикални речници е вписана като „Мариана Ангело“ („Who’s Who in Music“ от 1996/97 г.). За нея на български език не може да се намери информация в Интернет.
Не е изключено Мария Юинг след първото действие да се е почувствала не добре, може би и гласово и се е наложила тази замяна. Оперната история е пълна с такива примери, но както е известно, в главните роли има винаги дубльори, които при нужда поемат съответната роля. Най-добре това знае Емил Иванов. Самият той е поемал подобни замествания във Виена, това знам от четене на информации за неговата дейност там.
На сцената на МЕТ в Ню Йорк Мария Юинг има общо 98 изяви в следните опери: „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт (дебют на 14 октомври 1976 г., после още 6 изяви в сведващите 2 години), „Диалози на кармелитките“ от Пуленк (първа изява на 5 февруари 1977 г., после още 24 изяви до 1981 г., след това още 7 изяви през годината 1987), „Така правят всички“ от Моцарт (първа изява на 29 януари 1982 г., после още 10 изяви през същата 1982 г.), „Севилският бръснар“ от Росини (първа изява на 25 октомври 1982 г., после още 7 изяви до декември същата 1982 г.), „Дон Жуан“ от Моцарт (първа изява на 29 февруари 1984 г., после още 3 изяви до март същата 1984 г.), „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус (първа изява на 31 декември 1984 г., после още 7 изяви до февруари 1985 г.), „Кармен“ от Бизе (първа изява на 10 март 1986 г., после още 6 изяви до април същата 1986 г.), „Троянци“ от Берлиоз (първа изява на 16 декември 1993 г., после още 5 изяви до януари 1994 г.), „Лейди Макбет от Мценск“ от Шостакович (първа изява на 10 ноември 1994 г., после още 7 изяви до декември същата 1994 г.), „Воцек“ от Албан Берг (първа изява на 10 февруари 1997 г., после още 4 изяви до края на същия месец февруари същата 1997 г.). Последната й изява в МЕТ е именно в тази опера на 24 февруари 1997 г.
(край на цитата за изяви в МЕТ)
Изявите на Мария Юинг след 1994 г. са по-редки. В моите бележки съм отбелязъл: през 1995 г. Тоска в Лондон („Ковънт Гардън“), през 1996 г. Саломе в Детроит. Една от последните й роли е в монооперата на Франсис Пуленк „Човешкият глас“ през 2011 г. По-горе не споменах и други нейни важни роли, като Мари в операта „Воцек“ от Албан Берг, главната роля в операта „Dido and Aeneas“ от Хенри Пърсел, Дорабела в „Така правят всички“ от Моцарт и други.
Интересен факт е този, че освен в оперни роли тя пее и като джазова певица в определени периоди от живота си, главно в Лондон. Ето една информация в оригинал:
„Ewing has also sung jazz in live performance, including appearances with the band Kymaera at Ronnie Scott’s Jazz Club in London.“
(край на цитата)
Превод:
„Юинг също е пяла джаз на живо, включително участия с групата „Kymaera“ в джаз клуба на Рони Скот в Лондон“.
(край на превода)
По време на цялата си певческа кариера Мария Юинг прави редица музикални записи на опери и други солови участия в песни и големи симфонични произведения (ще дам списък в края на статията) и участва във филмови записи на такива. Ето две заглавия от източник на руски език (прави ми впечатление факта, че за тази певица има много линкове на руски език в Интернет, тя е много известна там):
Фильмы Мария Юинг:
(край на цитата)
В страницата й на руски език в Уикипедия четем между другото:
„Критики и зрители отмечают не только великолепные вокальные данные Марии Юинг, но и её актёрскую игру“. А также следующее предложение: „Поэтесса Вера Павлова называла Марию Юинг «своим любимым оперным голосом», наряду с Марией Каллас“. Для этой русской поэтессы интересно еще и то, что она имеет серьезное музыкальное образование и не говорит этих слов без причины. Вот доказательство:: „Ве́ра Анато́льевна Па́влова (девичья фамилия Десятова), (4 мая 1963, Москва) — русская поэтесса. В юности занималась музыкальной композицией. Окончила музыкальный колледж им. Шнитке. Окончила Академию музыки им. Гнесиных по специальности «История музыки». Работала экскурсоводом в доме-музее Шаляпина, печатала музыковедческие эссе, около 10 лет пела в церковном хоре.“
(край на цитата)
Превод:
„Критиците и публиката отбелязват не само отличните вокални способности на Мария Юинг, но и нейната актьорска игра“. А също и следното изречение: „Поетесата Вера Павлова нарече Мария Юинг „любимия си оперен глас“, заедно с Мария Калас.“ За тази руска поетеса е интересно, че тя има сериозно музикално образование и не говори тези думи без причина. Това е доказателството: „Вера Анатолиевна Павлова (моминско име Десятова), (4 май 1963 г., Москва) е руска поетеса. В младостта си учи музикална композиция. Завършва Музикалния колеж на името на Шнитке. Завършва Музикалната академия на името на Гнесин, специалност „История на музиката“. Работила е като екскурзовод в къщата-музей на Шаляпин, публикувала е музиковедски есета и около 10 години пее в църковен хор“.
(край на превода)
В края на тази статия остава да поместя още дискографията на Мария Юинг. От различните източници ми допадна като най-пълна тази на руски език, която ще цитирам:
Дискография
- «Свадьба Фигаро» (1976 год) роль Керубино. Режиссёр фильма Жан-Пьер Поннель.
- «Севильский цирюльник» (1982), Мария исполнила партию Розины.
- «Коронация Поппеи» Монтеверди (1984)
- «Моцарт, Леонард Бернстайн: Реквием» (1989)
- «Кармен» (постановка Оперного театра Ковент-Гарден в 1989 году, переиздан на DVD в 2005)
- «Ravel: Orchestral Works» (1991). Запись с Бирмингемским симфоническим оркестром.
- «Саломея» (1992)
- «Пеллеас и Мелизанда» (Запись Венской государственной оперы; CD-аудио альбом, Deutsche Grammophon, 1992)
- «Дидона и Эней» (1995), Мария исполнила партию Дидоны. Фильм снят к 300-летию со дня смерти Генри Пёрселла во дворце Хэмптон-Корт.
- «Simply Maria» (CD-аудио альбом, BBC, 1998)
- аудиозапись «Леди Макбет Мценского уезда»
- Andrea Chenier/Act I/Il giorno intorno già s’insera lentamente! (RCA Classics, 1999) Запись с Национальным филармоническим оркестром, при участии Ренаты Скотто. 1977 год, BMG Music
- «Verdi: I vespri siciliani» (1999)
- «Дон Жуан» Моцарта. Запись с Лондонским филармоническим оркестром (2006)
(край на цитата)
Нека днес на 27 март 2015 г. да поздравим Мария Юинг за навършване на 65 години и да й пожелаем добро здраве и успехи в музикалната й дейност.
………..
Записи:
Maria Ewing as Salome: Ah! Du wolltest mich nicht deinen …
´´´´
Maria Ewing – Voi Che Sapete – Serafino – from Le Nozze Di …
´´´´
Maria Ewing in Dialogues of the Carmelites
´´´´
Henry Purcell – Dido and Aeneas / Maria Ewing / Дидона и Эней – Г. Пёрселл / Мария Юиг
Film-Opera Режиссёр: Richard Hickox 2008 Лейбл: Kultur Video Dido – Maria Ewing (Soprano)
´´´´
Maria Ewing – 1 Lover
Maria Ewing’s second solo album. Recorded live on May 10th, 1997. It is a real gem and I am privileged to bring it to you all. “Lover” is a song written by Richard Rogers & Lorenz Hart. The album is super hard to find so I uploaded it for anyone to download.
´´
Maria Ewing – 3 Stepping Out
´´´´