Мецосопраното от САЩ Мерилин Хорн навърши 90 години
Драги приятели на оперната музика, на 16 януари 2024 г. навърши кръглите 90 години една от най-значителните мецосопрани на нашето време – певицата от САЩ Мерилин Хорн (на английски: Marilyn Horne), която в продължение на годините от 1960 до 1990 беше една от най-прочутите в цял свят певици в този жанр.
Не писах статия за нея на този ден, защото на тази дата исках да поздравя със статия българската певица от Русе Андреана Николова за нейния рожден ден и затова отложих статията си за Мерилин Хорн за днес – 18 януари, в който ден нямам планирана друга статия за оперен деец.
Какво най-общо може да се каже за Мерилин Хорн?
Тя е родена в сравнително малко населено място без възможност да получи от ранна възраст добро музикално образование. Нейните родители се занимават с административна дейност, но тъй като майка й е полупрофесионална певица, същата се опитва да премести семейството на място, където Мерилин ще има достъп до професионално вокално обучение и повече възможности за изяви. В крайна сметка семейството се премества от щата Пенсилвания в Лонг Бийч, Калифорния, когато Мерилин е на 11 години.
Основното музикално образование на Мерилин Хорн е в Университета на Южна Калифорния, след като спечелва стипендия за този университет. Там учи вокално изкуство с Уилям Венард и Гуендолин Колдофски, но заедно с това участва във вокалните майсторски класове на легендарната певица и вокален педагог Лоте Леман.
По отношение на началото на вокалната й кариера няма нищо особено – малки изяви в няколко телевизионни сериала и записване на кавъри на популярни песни от началото на 50-те години на миналия век. Първият й голям пробив идва, когато Игор Стравински разпознава певческите й способности. Нейната оперна кариера започва, когато той я кани да участва на фестивала във Венеция през 1956 г. Тя остава в Европа три сезона и пее в Оперния театър в Гелзенкирхен, Германия.
През 1960 г. Мерилин Хорн се завръща в Съединените щати, за да се изяви в Оперния театър на Сан Франциско в операта „Воцек“ от Албан Берг. Дебютира и в Оперния театър в Чикаго през 1961 г., като после редовно играе на неговата сцена. По-късно в тази статия ще дам списък на нейните роли в този първокласен оперен театър в САЩ.
В продължение на много години Хорн е свързана с австралийското сопрано Джоан Съдърланд в нейните изпълнения на белкантовия репертоар. Двете певици имат редица общи изяви, често под диригентсвото на Ричард Бонинг – съпруг на Джоан Съдърланд. През 1965 г. двете певици се изявяват в изпълнение на „Семирамида“ от Росини в Оперния театър на Бостън и пеят заедно на 15 октомври 1979 г. в общ концерт, излъчен по телевизията „на живо“ от „Линкълн център“ в Ню Йорк.
Мерилин Хорн дебютира в Кралската опера в Лондон през октомври 1964 г. като Мари във „Воцек“. Тя дебютира в Миланската Скала в ролята на Йокаста в операта-оратория на Стравински „Œdipus rex“ на 13 март 1969 г. Друг пробив идва през същата година по време на изпълнението на „Обсадата на Коринт“ от Росини в Миланската Скала, когато Хорн получава забележителна нота – седем минути овации.
Хорн дебютира в Метрополитън опера в Ню Йорк през 1970 г. като Адалджиза в „Норма“ от Белини, със Съдърланд в главната роля. След това тя се изявява редовно в MЕТ, откривайки сезон 1972/1973 като Кармен в операта от Бизе. Тя има голям успех в „Le Prophète“ от Джакомо Майербер. През 1984 г. Хорн пее главната роля в операта-серия „Риналдо“ от Хендел – първата опера от Хендел, изпълнявана някога в MЕТ. На друго място по-късно в тази статия ще дам повече подробности за изявите на Мерилин Хорн в МЕТ.
Въпреки че Хорн е най-известна с ролите си в „белканто“-опери, тя също пее много американска музика, както съвременни творби от композитори като Уилям Болком, така и традиционни народни песни. Тя може да бъде чута в саундтрака на филма „Flower Drum Song“ от 1961 г., пеейки „Love, Look Away“.
На 5 юли 1986 г. Хорн пее при отдаване почит заедно с Нюйоркската филхармония по повод 100-годишнината на Статуята на свободата, излъчено на живо по телевизия ABC. Оркестърът, дирижиран от Зубин Мета, свири в „Central Park“. Хорн пее ария от „Кармен“ на Жорж Бизе.
Мерилин Хорн се оттегля от оперната и концертна сцена през 1999 г. с концерт в Чикагския симфоничен център. После основава фондация „Мерилин Хорн“, за да помогне за запазването на изкуството на вокалните рецитали. Тя провежда поредица от годишни майсторски класове в Консерваторията по музика в Оберлинь както и в Университета на Мериленд, в Колидж Парк, в музикалното училище в Манхатън и в Университета на Оклахома.
През декември 2005 г., малко преди 72-ия си рожден ден, Хорн е диагностицирана с локализиран рак на панкреаса. През януари 2007 г. тя се появява на публично събрание на своята фондация. В интервю с Норман Лебрехт по „BBC Radio 3“ на 26 юли 2010 г. Хорн говори накратко за своето раково заболяване и казва весело: „Все още съм тук!“.
(край на уводните бележки за Мерилин Хорн)
Само какъв кураж и известна доза „здрав хумор“ при последните думи в горния увод: „Все още съм тук!“ … Браво уважаема Мерилин, преди два дни вие навършихте библейските 90 години и все още не сте се предали благодарение на големия ви оптимизъм!
След този кратък увод преминавам към систематично изложение на биографията и дейността на мецосопраното Мерилин Хорн. Ползвам инфорамации главно от източници на английски, немски, италиански и руски езици.
За Мерилин Хорн има Уикипедия-страници на 24 различни езика – обширни, средно големи и кратки. Интересно, една съвсем малка – само от няколко реда, има и на български език. Цитирям я:
Мерилин Хорн (на английски: Marilyn Horne) е американска оперна (мецо-сопран) певица, родена на 16 януари 1934 г. в Брадфорд, Пенсилвания. Известна е с изпълненията си на музика от Хендел и Росини. Уникална е с необичайно широкия си певчески диапазон – изпълнява партии от контраалт до колоратурен сопран. През 70-те и 80-те години на XX век нейни постоянни сценични партньори са Лучано Павароти, австралийския драматичен колоратурен сопран Джоан Съдърланд – „La Stupenda“ или „Блестящата“. В англоговорещите среди Съдърланд е популярна колкото Мария Калас. Неин съпруг е диригентът Ричард Бонинг.
(край на цитата)
Следва основната информация относно биографията и дейноста й (данни на английски език):
Мерилин Хорн, родена на 16 януари 1934 г., е американска оперна певица мецосопран. Тя се специализира в роли, които изискват красив тон, отлична подкрепа на дишането и способност за изпълнение на трудни колоратурни пасажи. Тя е носител на Националния медал за изкуствата и отличията на „Център Кенеди“ и е носител на четири награди „Грами“.
Ранен живот
Мерилин Хорн е родена в Брадфорд, Пенсилвания, в семейството на Бърнейс и Бенц Хорн. И двамата й родители са били политици, като майка й е служила като градски оценител на пети район, а баща й е назначен за оценител на окръг Маккийн. Бенц също е била полупрофесионална певица и когато забелязва таланта на Мерилин, тя се опитва да премести семейството на място, където ще има достъп до професионално вокално обучение и повече възможности за изяви. Заедно с по-големия й брат Ричард и сестра Глория, семейството се премества в Лонг Бийч, Калифорния, когато Мерилин е на 11 години. По-малкият й брат Джей е роден през 1949 г., след като се преместват в Лонг Бийч.
На 13-годишна възраст Хорн става част от новосформирания „Roger Wagner Chorale“. Тя завършва „Long Beach Polytechnic High School“. Като ученичка в гимназията Хорн е част от епископския църковен хор на Св. Лука в Лонг Бийч под ръководството на Уилям Рипли Дор. Хорът често работи за филмови студия и записва с „Capitol Records“. Мерилин и сестра й Глория са част от квартета на епископската църква “Свети Лука”.
Образование
Мерилин Хорн спечелва стипендия за Университета на Южна Калифорния, където е член на сестринството „Pi Beta Phi“. Тя учи вокално изкуство с Уилям Венард и Гуендолин Колдофски в Музикалното училище на Университета на Южна Калифорния и участва във вокалните майсторски класове на Лоте Леман в „Music Academy of the West“.
Кариера
Първият голям професионален ангажимент на Мерилин Хорн идва през 1954 г., когато тя дублира певческия глас на Дороти Дандридж във филма „Кармен Джоунс“. До този момент тя е работила като резервна вокалистка за няколко телевизионни сериала и е записвала кавъри на популярни песни от началото на 50-те години на миналия век, които се продават в магазини в цялата страна за 1,98 долара. Хорн се изявява в „Странната двойка“ като герой на име „Джаки“, собствения й прякор, като кротка, но нервна певица, която се влюбва в героя Оскар Мадисън (Джак Клугман) и се трансформира в пълна дива. Играе ролята на Кармен в постановката на оперната група на Феликс Унгер (Тони Рандал). Тя също пее в „The Tonight Show Starring Johnny Carson“ и „The Carol Burnett Show“. През същата година дебютира в Лос Анджелис, като играе ролята на Хата в „Продадена невеста“ от Сметана в „Los Angeles Guild Opera“.
Първият голям пробив на Мерилин Хорн идва, когато Игор Стравински разпознава певческите й способности. Нейната оперна кариера започва, когато той я кани да участва на фестивала във Венеция през 1956 г. Тя остава в Европа три сезона и пее в Оперния театър в Гелзенкирхен, Германия. Тя е високо оценена за превъплъщението си в ролята на Мари в операта “Воцек” от Албан Берг при откриването на новата сграда на оперния театър в Гелзенкирхен на 22 май 1960 г.
През 1960 г. Мерилин Хорн се завръща в Съединените щати, за да се изяви в Оперния театър на Сан Франциско във „Воцек“. Дебютира в Лиричната опера на Чикаго през 1961 г., където създава ролята на Лора в „Жътвата“ от Виторио Джанини.
В продължение на много години Хорн е свързана с австралийското сопрано Джоан Съдърланд в нейните изпълнения на белкантовия репертоар. През февруари 1961 г. те се изявяват заедно за първи път в концертна версия на „Беатриче ди Тенда” от Винченцо Белини в кметството в Манхатън. Това представление е толкова успешно, че е повторено два пъти в „Карнеги Хол“. През 1965 г. двете певици се появяват отново в изпълнение на „Семирамида“ от Росини в Оперния театър на Бостън и пеят заедно на 15 октомври 1979 г. в общ концерт, излъчен по телевизията „на живо“ от „Линкълн център“.
Мерилин Хорн дебютира в Кралската опера в Лондон през октомври 1964 г. като Мари във „Воцек“. Тя дебютира в Миланската Скала като Йокаста в операта-оратория на Стравински „Œdipus rex“ на 13 март 1969 г. Друг пробив идва през същата година по време на изпълнението на „Обсадата на Коринт“ от Росини в Миланската Скала, когато Хорн получава забележителна нота – седем минути овации.
Хорн дебютира в Метрополитън опера в Ню Йорк през 1970 г. като Адалджиза в „Норма“ от Белини, със Съдърланд в главната роля. След това тя се изявява редовно в MЕТ, откривайки сезон 1972/1973 като Кармен в операта от Бизе. Тя има голям успех в „Le Prophète“ от Джакомо Майербер, режисирана от Джон Декстър. През 1984 г. Хорн пее главната роля в операта-серия „Риналдо“ от Хендел (режисьор Франк Корсаро), първата опера от Хендел, изпълнявана някога в MЕТ. На друго място по-късно в тази статия ще дам повече подробности за изявите на Мерилин Хорн в МЕТ.
Въпреки че Хорн е най-известна с ролите си в „белканто“-опери, тя също пее много американска музика, както съвременни творби от композитори като Уилям Болком, така и традиционни народни песни. Тя може да бъде чута в саундтрака на филма „Flower Drum Song“ от 1961 г., пеейки „Love, Look Away“. Тя пее в ролята на „Lady Thiang“ в записа на лейбъл „Филипс“ на „The King and I“ с Julie Andrews и Ben Kingsley . Преди това тя е пяла в женския хор във филмовата адаптация на „Кралят и аз“ от 1956 г.
През 1983 г. Мерилин Хорн публикува (със съавтор Джейн Сковъл) откровена автобиография – „Моят живот“ а през 2004 г. се появява том с продължение – „Мерилин Хорн: Песента продължава“.
На 5 юли 1986 г. Хорн пее при отдаване почит заедно с Нюйоркската филхармония по повод 100-годишнината на Статуята на свободата, излъчено на живо по телевизия ABC. Оркестърът, дирижиран от Зубин Мета, свири в „Central Park“. Хорн пее ария от „Кармен“ на Жорж Бизе.
През януари 1993 г. Мерилин Хорн пее „Make A Rainbow“ от американската певица и текстописец Порша Нелсън и химна на Шейкър „Simple Gifts“ при встъпването в длъжност на президента Бил Клинтън.
Пенсиониране
Мерилин Хорн се оттегля от концертната сцена през 1999 г. с концерт в Чикагския симфоничен център. Тя все още понякога пее на поп-концерти (последно със звездата от Бродуей Барбара Кук).
Хорн основава и фондация „Мерилин Хорн“, за да помогне за запазването на изкуството на вокалните рецитали. Тя провежда поредица от годишни майсторски класове в Консерваторията по музика в Оберлин, в Университета на Мериленд, в Колидж Парк, в музикалното училище в Манхатън и в Университета на Оклахома.
От 1997 до 2018 г. Хорн ръководи програмата за вокално обучение в „Music Academy of the West in Santa Barbara, Kalifornien“. Тя е от 2018 г. „Почетен програмен директор по пеене. Тя е планирана да служи до 2020 г. като лектор и председател на журито на конкурса „Marilyn Horne Song Competition“.
Музей и изложбен център „Мерилин Хорн“
През 2013 г. Хорн дарява личните си архиви на Университета в Питсбърг. Създаването на „Музей и изложбен център Мерилин Хорн“ в сградата „Сенека“ на кампуса Пит Брадфорд (сега зала „Мерилин Хорн“) става възможно отчасти благодарение на безвъзмездна помощ от 3 милиона долара, получена от Органа за индустриално развитие на окръг МакКийн от Помощта за реконструкция на Британската общност на Пенсилвания, която е получила капиталова програма през 2013 г.
От откриването си на 6 май 2017 г. музеят показва ротационна част от колекцията публично в регионалния кампус в Брадфорд, от който Мерилин Хорн получава почетна докторска степен през 2004 г. Музеят е отворен седем дни в седмицата, входът е свободен.
Личен живот
Хорн е омъжена от 1960 до 1979 г. (разделя се с него през 1974 г.) за диригента Хенри Луис, когото среща в колежа в Университета на Южна Калифорния. Майка й първоначално се притеснява, че междурасовият брак ще има отрицателно въздействие върху кариерата на Хорн, казвайки: „За Бога, бъди негова интимна приятелка, а не негова съпруга“, но скоро се примирява с това. Те поддържат дом в квартала „Echo Park“ в Лос Анджелис в продължение на много години. През 1965 г. двойката има дъщеря на име Анджела.
След раздялата на Хорн с Луис, тя започва дългосрочна връзка с гръцкия бас Никола Закария, която трае до смъртта му през 2007 г.
През декември 2005 г., малко преди 72-ия рожден ден на Хорн, тя е диагностицирана с локализиран рак на панкреаса. През януари 2007 г. Хорн се появява на публично събитие на своята фондация. В интервю с Норман Лебрехт по „BBC Radio 3“ на 26 юли 2010 г. тя говори накратко за своя рак и казва весело: „Все още съм тук!“.
(край на биографичните бележки и дейност на Мерилин Хорн)
Цитирам допълнителни информации от биографията и кариерата на Мерилин Хорн (данни от източник на немски език в мой превод на български:
Мерилин Хорн, родена на 16 януари 1934 г. в Брадфорд, Пенсилвания, е американска оперна и концертна певица (мецосопран).
Живот
Тя учи при Уилям Венард в Университета на Южна Калифорния в Лос Анджелис и участва в майсторски класове с Лоте Леман. През 1954 г. Мерилин Хорн „дава певческия си глас“ на филмовата актриса Дороти Дандридж в звуковия филм “Кармен Джоунс“. След първите си изяви в САЩ Мерилин Хорн заминава за Германия през 1957 г. и има постоянен ангажимент в Оперния театър в Гелзенкирхен. През следващите три години пее всички големи сопранови роли като член на ансамбъла. С ролята на Мари във „Воцек“ от Албан Берг тя привлича по-голямо внимание, когато новата сграда на оперния театър отваря врати през май 1960 г. След това тя има оперни изяви в Сан Франциско като заместничка на болна певица и напусна Гелзенкирхен.
През 1961 г. Мерилин Хорн се запознава с певицата Джоан Съдърланд, докато се изявяват заедно в „Беатриче ди Тенда“ от Белини. Оттогава двете певици пеят заедно в много съвместни продукции и записи.
От 1960 до 1979 г. Мерилин Хорн е омъжена за афро-американския диригент Хенри Луис. По време на бременността си през 1965 г. тя трябва да откаже главната роля в „Лукреция Борджия“ в Американското оперно общество в Ню Йорк. Тогава неизвестната млада певица Монсерат Кабайе се намесва и става известна за една нощ.
След като първоначално се смята, че гласът на Хорн е на сопран, през 60-те години на миналия век тя открива истинския си вокален диапазон – този на колоратурен мецосопран. Подкрепена от съпруга си Хенри Луис, както и от Джоан Съдърланд и нейния съпруг, диригентът и специалист по белканто Ричард Бонинг, Хорн пее колоратурни роли в опери на Джоакино Росини и Георг Фридрих Хендел, като по този начин създава истинската си кариера.
Мерилин Хорн има изяви във всички големи оперни театри в света. Обширният й репертоар варира от белканто до музика от 20-ти век. И до днес тя се счита за един от най-добрите интерпретатори на опери от Росини.
Мерилин Хорн също гостува в телевизионния сериал „Men’s Economy (The Odd Couple)“ и се изявява като гост-звезда в „Muppet Show“ в края на 70-те години. Последната й публична изява е на 66-ия й рожден ден в „Карнеги хол“ в Ню Йорк.
Отличия
1995: Ordre des Arts et des Lettres (Komtur)
2009: Член на Американската академия на изкуствата и науките
(край на допълнителните данни)
Цитирам една кратка информация за Мерилин Хорн на немски език, която след това ще преведа:
„ (…) Sie wurde als „Star-Spangled Singer“ und „Heifetz of Singers“ bezeichnet. Im Jahr 2002, nach einer Karriere, in der sie mehr als vier Jahrzehnte lang ihr Fach dominiert hatte, erklärte Opera News : „Marilyn Horne – deren Gesicht und Gesang im Licht standen – an so vielen Orten, in so vielen Stilrichtungen, durch so viele.“ Medien, seit so vielen Jahren – ist möglicherweise der einflussreichste Sänger in der amerikanischen Geschichte.“
Frau Hornes herausragende Karriere hat ihr zahlreiche Auszeichnungen eingebracht, darunter einen Lifetime Achievement Grammy Award und einen Lifetime Achievement Award der Zeitschrift Gramophone . Sie wurde 1995 zur Kennedy Center Honoree ernannt, erhielt 1992 die National Medal of Arts und wurde in die Ruhmeshallen American Classical Music und Hollywood Bowl aufgenommen. Zu ihren weltweiten Auszeichnungen gehört der Kommandeur des Ordens der Künste und Briefe des französischen Kulturministeriums. 2009 wurde sie mit dem National Endowment for the Arts Opera Honors-Preisträger ausgezeichnet.
Frau Horne begann ihr Musikstudium bei ihrem Vater und sang im Alter von 2 Jahren erstmals öffentlich. Sie studierte Gesang und Gesangs-/Rezitationswerke an der University of Southern California und nahm an vielen Meisterkursen unter der Leitung von Lotte Lehmann in Los Angeles und an der Music Academy teil . Mit ihrer Gala zu ihrem 60. Geburtstag in der Carnegie Hall im Jahr 1994 gründete Frau Horne die Marilyn Horne Foundation, eine gemeinnützige Organisation, die sich ausschließlich der Kunst des Gesangsabends in den Vereinigten Staaten widmet. Im Jahr 2010 wurden die Programme der Stiftung Teil des Weill Music Institute in der Carnegie Hall.
Frau Horne trat in mehr als 1.300 Konzerten auf, machte weit über 100 Aufnahmen und erhielt drei Grammy Awards. Ihre jüngste Veröffentlichung, Marilyn Horne – Just for the Record: The Golden Voice , ist eine Retrospektive ihrer Karriere und umfasst klassische Lieder, Oper und amerikanische Standards. Ihre Autobiografie Marilyn Horne: The Song Continues , geschrieben mit Jane Scovell, wurde 2004 veröffentlicht.
Frau Horne wurde 1995 mit dem Distinguished Alumni Award der Akademie ausgezeichnet, ist seit 1995 Mitglied der Fakultät der Musikakademie und wurde 1997 zur Leiterin des Stimmprogramms ernannt. Von 2018 bis 2021 wechselte sie in die Rolle der Honorary Voice Program Director und ist nun emeritierte Fakultät.
(край на цитата)
Превод:
“ (…) Наричана е „Звездна певица” и „Яша Хейфец на певците” (моя бележка – Б.К.: Яша Хейфец (1901-1987) е световно известен цигулар-виртуоз от САЩ с еврейски корени, роден във Вилнюс, столицата на Литва). През 2002 г., след кариера, в която Мерилин Хорн доминира в своята област повече от четири десетилетия, списание „Opera News“ заявява: „Мерилин Хорн – чието лице и глас стояха в светлината на толкова много места, в толкова много стилове, през толкова много медии, за толкова много години – е може би най-влиятелната певица в американската история”.
Забележителната кариера на г-жа Хорн й спечелва множество награди, включително награда „Грами“ за цялостно творчество и „Награда за цялостно творчество“ от списание „Gramophone“. През 1995 г. тя е обявена за почетен носител на „Център Кенеди“, през 1992 г. получава „Националния медал на изкуствата“ и е въведена в „Залите на славата“ на Американската класическа музика и „Холивуд Боул“. Нейните световни награди включват Командир на Ордена на изкуствата и писмата от френското Министерство на културата. През 2009 г. тя е носител на отличието за Опера на Националния фонд за изкуства.
Г-жа Хорн започва да учи музика с баща си и пее публично за първи път на 2-годишна възраст. Учила е пеене и вокални/рецитационни произведения в Университета на Южна Калифорния и е участвала в много майсторски класове, водени от Лоте Леман в Лос Анджелис и в Музикалната академия. С гала за 60-ия си рожден ден в „Карнеги хол“ през 1994 г., г-жа Хорн основава фондация „Мерилин Хорн“ – организация с нестопанска цел, посветена изключително на изкуството на вокалния рецитал в Съединените щати. През 2010 г. програмите на фондацията стават част от „Weill Music Institute“ в „Карнеги хол“.
Г-жа Хорн е участвала в повече от 1300 концерта, направила е над 100 записа и е получила три награди „Грами“. Последният й албум „Marilyn Horne – Just for the Record: The Golden Voice“, е ретроспекция на нейната кариера и включва класически песни, оперни арии и американски стандарти. Нейната автобиография „Мерилин Хорн: Песента продължава“, написана заедно с Джейн Сковъл, е публикувана през 2004 г.
Г-жа Хорн е удостоена през 1995 г. с наградата за отличен възпитаник на Академията, член е на факултета на Музикалната академия от 1995 г. и е назначена за директор на гласовата програма през 1997 г. От 2018 г. до 2021 г. тя се премества в ролята на „почетен директор на гласовата програма“ и сега е почетен член на факултета.
(край на превода)
От източник на италиански език цитирам репертоара и дискографията на Мерилин Хорн:
Repertorio
Repertorio operistico
(край на цитата)
Наистина огромен и много разнообразен репертоар – участие в 52 оперни роли в 50 опери. В някои от тях тя има по две роли, като в „Семеле“ от Хендел и „Бохеми“ от Пучини.
Дискография на Мерилин Хорн (източник на италиански език):
Incisioni in studio
Opere
| Anno | Titolo Ruolo | Cast | Direttore | Etichetta |
|---|---|---|---|---|
| 1964 | Norma Adalgisa | Joan Sutherland, John Alexander, Richard Cross | Richard Bonynge | RCA-Decca |
| 1966 | Semiramide Arsace | Joan Sutherland, Joseph Rouleau, John Serge | Richard Bonynge | Decca |
| 1967 | La Gioconda Laura Adorno | Renata Tebaldi, Carlo Bergonzi, Robert Merrill | Lamberto Gardelli | Decca |
| 1968 | Don Giovanni Zerlina | Gabriel Bacquier, Joan Sutherland, Pilar Lorengar | Richard Bonynge | Decca |
| 1970 | Anna Bolena Giovanna Seymour | Elena Souliotis, Nicolai Ghiaurov, John Alexander | Silvio Varviso | Decca |
| 1969 | Orfeo ed Euridice Orfeo | Pilar Lorengar, Helen Donath | Georg Solti | Decca |
| 1973 | Carmen Carmen | James McCracken, Tom Krause, Adriana Maliponte | Leonard Bernstein | Deutsche Grammophon |
| 1975 | La Navarraise Anita | Plácido Domingo, Sherrill Milnes | Henry Lewis | RCA |
| 1976 | Le prophète Fidès | Renata Scotto, James McCracken, Jerome Hines | Henry Lewis | CBS |
| Il trovatore Azucena | Joan Sutherland, Luciano Pavarotti, Ingvar Wixell | Richard Bonynge | Decca | |
| 1977 | Suor Angelica La zia principessa | Renata Scotto | Lorin Maazel | Sony |
| Mignon Mignon | Ruth Welting, Alain Vanzo, Frederica von Stade | Antonio de Almeida | Sony | |
| Orlando furioso Orlando | Lucia Valentini Terrani, Victoria de los Ángeles, Sesto Bruscantini | Claudio Scimone | Erato | |
| Lucrezia Borgia Maffio Orsini | Joan Sutherland, Giacomo Aragall, Ingvar Wixell | Richard Bonynge | Decca | |
| 1980 | L’italiana in Algeri Isabella | Samuel Ramey, Ernesto Palacio, Domenico Trimarchi | Claudio Scimone | Erato |
| 1982 | Il barbiere di Siviglia Rosina | Leo Nucci, Paolo Barbacini, Enzo Dara | Riccardo Chailly | Sony |
| 1983 | Padmâvatî Padmavati | Nicolai Gedda, José van Dam | Michel Plasson | EMI |
| 1985 | West Side Story A girl | José Carreras, Kiri Te Kanawa, Tatiana Troyanos | Leonard Bernstein | Deutsche Grammophon |
| 1990 | Semele Juno, Ino | Kathleen Battle, Samuel Ramey, John Aler | John Nelson | Deutsche Grammophon |
| 1991 | Falstaff Mrs Quickly | Rolando Panerai, Sharon Sweet, Frank Lopardo | Colin Davis | RCA |
(край на цитата)
При горната дискография срещаме името и на български певец, който е участвал в записите заедно с Мерилин Хорн: басът Николай Гяуров (при „Анна Болейн“ от Доницети през 1970 г.).
Recital (Дискография на Мерилин Хорн)
| Anno | Titolo | Tracce | Cast | Direttore | Etichetta |
|---|---|---|---|---|---|
| 1963 | The age of Belcanto | Arie da opere di Handel, Lampugnani, Arne, Rossini, Bellini, Donizetti, Arditi | Joan Sutherland, Marilyn Horne, Richard Conrad | Richard Bonynge | Decca |
| 1964 | Marilyn Horne recitals | Arie da opere di Meyebeer, Donizetti, Mozart, Rossini | Marilyn Horne | Henry Lewis | Decca |
| 1968 | Arias from French Operas | Arie da opere di Bizet, Massenet, Saint-Saens | Marilyn Horne | Henry Lewis | Decca |
| 1972 | Souvenir of a Golden Era | Arie di opere da Rossini, Bellini, Beethoween, Verdi, Meyerbeer, Gounod, Gluck | Marilyn Horne | Henry Lewis | Decca |
| 1981 | Live from Lincoln Center | Arie di opere | Marilyn Horne, Dame Joan Sutherland, Luciano Pavarotti, New York City Opera Orchestra | Richard Bonynge | Decca |
| 1982 | Arias from Handel Operas | Arie di opere da Handel | Marilyn Horne | Claudio Scimone | Erato |
| 1983 | Leontyne Price & Marilyn Horne in Concert At the Met | Arie di opere | Marilyn Horne, Leontyne Price & Metropolitan Opera Orchestra | James Levine | Sony |
| Rossini alternative arias | Arie da opere di Rossini | Marilyn Horne | Alberto Zedda | Fonit Cetra | |
| 1988 | Rossini Heroes & Heroines | Arie di opere da Rossini | Marilyn Horne | Henry Lewis | Decca |
(край на цитата)
Altro (Дискография на Мерилин Хорн)
- Beethoven: Symphony No. 9 Op. 125 “Choral” & Choral Fantasy Conclusion – Zubin Mehta/Dame Margaret Price/Emanuel Ax/Jon Vickers/Marilyn Horne/Matti Salminen/New York Choral Artists/New York Philharmonic, 1983/1984 Sony/RCA
- Brahms: Alto Rhapsody – Gesang der Parzen – Nanie – Schicksalslied – Atlanta Symphony Orchestra & Chorus/Marilyn Horne/Robert Shaw, 1988 Telarc
- Gesualdo: Prince of Madrigalists – Grace-Lynne Martin/Marilyn Horne/Ralph Schaeffer/Robert Craft, 1959/1962 SONY BMG
- Mahler, Sinf. n. 2 “Resurrezione” – Abbado/Chicago Symphony Orchestra/Horne, Deutsche Grammophon 453 037-2 GTA2
- Mahler: Rückert-Lieder; Lieder eines fahrenden Gesellen; Kindertotenlieder – Marilyn Horne/Los Angeles Philharmonic/Zubin Mehta, 2006 Decca
- Christmas With Marilyn Horne – 1983 Sony/CBS
- Horne, The complete Decca recitals – Lewis/Mehta/Davis/Katz, Decca
- Sutherland Horne Pavarotti, Live dal Lincoln Center – Bonynge/New York City Opera, 1981 Decca
(край на цитата)
DVD & BLU-RAY (Дискография на Мерилин Хорн)
- Rossini, Italiana in Algeri – Levine/Horne/Montarsolo/Monk, regia Jean-Pierre Ponnelle, 1986 Deutsche Grammophon
- Verdi, Falstaff – Levine/Plishka/Freni/Horne, regia Franco Zeffirelli, 1992 Deutsche Grammophon
- Vivaldi: Orlando furioso (San Francisco Opera, 1989) – Marilyn Horne/William Matteuzzi, regia Pier Luigi Pizzi, Arthaus Musik/Naxos
(край на цитата)
От източник на немски език допълвам горната дискография на Мерилин Хорн:
Diskografie (Auswahl)
- Bellini: Norma (Bonynge, 1964; Sutherland, J. Alexander, Cross) Decca
- Berlioz: La damnation de Faust (Prêtre, 1969; Gedda, Soyer, Petkov) Opera D’Oro
- Bernstein: West Side Story (Bernstein, 1984; Te Kanawa, Troyanos, Carreras) Deutsche Grammophon
- Bizet: Carmen (Bernstein, 1972; Maliponte, McCracken, Krause) Deutsche Grammophon
- Donizetti: Anna Bolena (Varviso, 1968/69; Souliotis, J. Alexander, Ghiaurov) Decca
- Donizetti: Lucrezia Borgia (Bonynge, 1977; Sutherland, Aragall, Wixell) Decca
- Gluck: Orfeo ed Euridice (Solti, 1970; Lorengar, Donath) Decca
- Handel: Semele (Nelson, 1990; Battle, Ramey) Deutsche Grammophon
- Massenet: La Navarraise (Lewis, 1975; Domingo, Milnes, Zaccaria) RCA
- Meyerbeer: Le prophète (Lewis, 1976; Scotto, McCracken, Hines) Sony
- Mozart: Don Giovanni (Bonynge, 1968; Sutherland, Lorengar, Krenn, Bacquier, Gramm) Decca
- Ponchielli: La Gioconda (Gardelli, 1967; Tebaldi, Dominguez, Bergonzi, Merrill) Decca
- Puccini: Suor Angelica (Maazel, 1976; Scotto, Cotrubas) Sony
- Rossini: Il barbiere di Siviglia (R.Chailly, 1982; Barbacini, Nucci, Dara, Ramey) Sony
- Rossini: Bianca e Falliero (Renzetti, 1986; Ricciarelli, Merritt) [live] Fonit Cetra
- Rossini: L’italiana in Algeri (Scimone, 1980; Battle, Ramey) Erato
- Rossini: Semiramide (Bonynge, 1965/66; Sutherland, Rouleau, Malas) Decca
- Rossini: Tancredi (Weikert, 1982; Cuberli, Palacio, Zaccaria) Sony
- Roussel: Padmâvatî (Plasson, 1982/83; Gedda, van Dam) EMI
- Thomas: Mignon (de Almeida, 1977; Welting, von Stade, Vanzo, Zaccaria) Sony
- Verdi: Falstaff (Davis, 1991; Sweet, Lopardo, Panerai, Titus) RCA
- Verdi: Requiem (Solti, 1967; Sutherland, Horne, Pavarotti, Talvela) Decca
- Verdi: Il trovatore (Bonynge, 1976; Sutherland, Pavarotti, Wixell, Ghiaurov) Decca
- Vivaldi: Orlando furioso (Scimone, 1977; de los Ángeles, Valentini Terrani) Erato
(край на цитата)
При горната дискография срещаме имената и на български певци, които са участвали в записите заедно с Мерилин Хорн: басът Димитър Петков (при „Проклятието на Фауст“ от Берлиоз) и басът Николай Гяуров (при „Анна Болейн“ от Доницети и при „Трубадур“ от Верди).
Попаднах на интересни материали за Мерилин Хорн при източници на руски език – данни, някои от които не се споменават в другите източници, цитирани до сега. Ще ги изложа без да правя превод, текста се чете лесно:
Мэрилин Хорн (англ. Marilyn Horne; род. 16 января 1934 года (по другим сведениям, 16 января 1929 года), Брадфорд, Пенсильвания) ― американская оперная певица, колоратурное меццо-сопрано.
Обладала виртуозной техникой колоратуры, широким певческим диапазоном, высокими верхами и сильным грудным регистром.
Награждена Национальной медалью США в области искусств (1992 год), премией Центра имени Кеннеди (1995 год), четырежды выигрывала премию Грэмми, введена в Зал славы журнала Gramophone.
Биография
Мэрилин Хорн родилась в Брадфорде (штат Пенсильвания). В одиннадцатилетнем возрасте вместе с семьёй переехала в Лонг-Бич.
В 13 лет стала участницей вновь сформированного Молодёжного концертного хора в Лос-Анджелесе. После школы Хорн поступила в университет Южной Калифорнии одновременно на музыкальный и философский факультеты, где была членом студенческого объединения Пи Бета Фи.
В университете занималась в хоре Святого Луки под управлением Уильяма Рипли Дорра; выступления этого известного музыкального коллектива часто записывались студией Capitol Records.
В музыкальной школе университета Мэрилин Хорн училась у Уильяма Веннарда, также брала уроки по вокальному мастерству у оперной певицы Лотты Леман.
Карьера и личная жизнь
В начале 1950-х годов Хорн подрабатывала на озвучках второстепенных персонажей в телевизионных сериалах, а также сделала записи нескольких популярных народных песен. Первой крупной профессиональной работой певицы стала запись в 1954 году песен к фильму Кармен Джонс, где её голосом пела Дороти Дэндридж. Фильм имел большой успех в прокате, а голос Мэрилин Хорн стал известен всей стране благодаря пластинке с записью фонограммы киноверсии. В том же году состоялся дебют в качестве оперной певицы — Хорн исполнила роль Хаты в опере Бедржиха Сметаны Проданная невеста в лос-анджелесской «Гильдия Опера».
В 1956 году на молодую певицу обратил внимание Игорь Стравинский, пригласив её к участию в Венецианском фестивале. В течение следующих трёх лет Хорн работала в Гельзенкирхенской опере, где 22 мая 1960 года на открытии нового оперного зала с блеском исполнила партию Мари в опере Альбана Берга Воццек. В 1964 году Мэрилин Хорн вернулась в США, продолжив выступать в постановке Воццека в сан-францисской опере.
В течение многих лет Мэрилин Хорн исполняла партии белькантового репертуара вместе с австралийской оперной певицей Джоан Сазерленд. Совместный дебют состоялся в феврале 1961 года на Манхэттене в концертной постановке оперы Беатриче ди Тенда Беллини. Выступление имело большой успех, и оперу дважды давали в нью-йоркском Карнеги-холле. В 1965 году Хорн и Сазерленд пели в Семирамиде Россини с труппой бостонской оперы.
В октябре 1964 года Хорн впервые выступила на сцене Королевского театра Ковент-Гарден в роли Мари в Воццеке. Дебютным выступлением в Ла Скала стало исполнение 13 марта 1969 года роли Иокасты в опере-оратории Стравинского Царь Эдип. В том же году в середине акта оперы Осада Коринфа в Ла Скала зрители устроили Хорн семиминутную овацию.
В 1970 году Мэрилин Хорн дебютировала на сцене Метрополитен-оперы в партии Адальджизы в опере Беллини Норма (с Джоан Сазерленд в главной роли).
В 1978 году впервые спела заглавную партию в опере Вивальди Неистовый Роланд. Опера была поставлена в Вероне и в дальнейшем шла с Хорн во многих странах, везде встречая неизменный успех. По оценке самой Мэрилин Хорн …”Неистовый Роланд” — просто убийственно трудная опера. Из двух с половиной часов, какие длится спектакль, я пою в нём восемьдесят одну минуту. Каждый спектакль сравним с процедурой для похудения — я каждый раз теряю по четыре килограмма.
Несмотря на широкую известность Хорн в опере, она также много исполняла американские популярные песни, часто с такими академическими композиторами, как Уильям Болком.
С 1960 по 1979 год Мэрилин Хорн состояла в браке с дирижёром Генри Льюисом. Супруги проживали в доме в местечке Эко-Парк под Лос-Анджелесом и воспитывали дочь Анджелу. Мать Мэрилин изначально была против межрасовых браков, выговаривая дочери «Будь его любовницей, ради бога, но не его женой», однако впоследствии поменяла свои убеждения и стала другом семьи. В 1979 году супруги развелись.
В 1983 году Хорн совместно с Джейн Сковелл выпустила автобиографию «Моя жизнь» с рядом откровенных фактов, в 2004 году вышло продолжение автобиографии под названием «Мэрилин Хорн — песня продолжается».
Карьеру оперной певицы Хорн официально завершила в 1999 году, дав прощальный концерт в чикагском Symphony Center. С тех пор она эпизодически выступала на поп-концертах (главным образом со звездой Бродвея Барбарой Кук. Мэрилин Хорн ведёт мастер-классы для оперных певиц в Оберлинской музыкальной консерватории, Университете Мэриленда, музыкальной школы Манхэттена и в Университете Оклахомы.
В декабре 2005 года, незадолго до 72-летия Хорн, у неё был диагностирован локализованный рак поджелудочной железы. В беседе с Норманом Лебрехтом на BBC Radio 3 26 июля 2010 года она кратко сообщила о своем диагнозе и весело сказала: «Я все еще здесь!»
Мэрилин Хорн активно занимается общественной деятельностью. Она основала Фонд, чтобы помочь сохранить искусство вокальных концертов. Певица ведет серию ежегодных мастер-классов в Музыкальной консерватории Оберлина; Университете Мэриленда, Колледж-Парке; Манхэттенской музыкальной школе и в Университете Оклахомы. С 1997 по 2018 год Хорн руководила вокальной программой в Музыкальной академии Запада в Санта-Барбаре (Калифорния). С 2018 года она занимает должность Почетного директора программы озвучивания. Певица преподавала и оставалась главой жюри конкурса песни Мэрилин Хорн до 2020 года.
В 2013 году Мэрилин Хорн передала весь свой личный архив Питтсбургскому университету. С этого момента началось создание музея и выставочного центра Мэрилин Хорн в здании Сенека кампуса Питта Брэдфорда (ныне Мэрилин Хорн Холл), частично это стало возможным благодаря гранту в размере 3 миллионов долларов, полученному Управлением промышленного развития округа Мак-Кин от Капиталийской программы помощи в реорганизации Содружества Пенсильвании. С момента своего открытия 6 мая 2017 года музей публично демонстрирует часть коллекции в региональном кампусе, от которого Хорн получила почетную степень в 2004 году.
(край на цитата)
Ще дам повече подробности за изявите на Мерилин Хорн на прочути оперни сцени: Виенската държавна опера, МЕТ в Ню Йорк и Оперния театър в Чикаго.
Във Виенската държавна опера Мерилин Хорн има само две изяви през 1978 г. в ролята на Розина в операта „Севилският бръснар“ от Росини. Каква случайност – и в двете изяви участват двама българи: Николай Гяуров в ролята на Дон Базилио и Димитър Узунов в ролята на Фиорело. Цитирам подробности:
Vorstellungen mit Marilyn Horne;
IL BARBIERE DI SIVIGLIA
Rosina | 2 Vorstellungen | 31.01.1978–03.02.1978
BESETZUNG | 31.01.1978
| Dirigent | Nicola Rescigno |
|---|---|
| Inszenierung | Günther Rennert |
| Bühnenbild und Kostüme | Alfred Siercke |
| Choreinstudierung | Norbert Balatsch |
| Graf Almaviva | Rockwell Blake |
| Bartolo | Fernando Corena |
| Rosina | Marilyn Horne |
| Figaro | Kostas Paskalis |
| Basilio | Nicolai Ghiaurov |
| Fiorello | Dimiter Usunow |
| Ambrogio | Karl Caslavsky |
| Berta (Marcellina) | Margarethe Bence |
| Ein Offizier | Christopher Doig |
(край на цитата)
Сега ще се спра на изявите на Мерилин Хорн в Метрополитън опера в Ню Йорк.
Както писах преди, нейният дебют там е на 19 март 1970 г. Цитирам състава на ансамбъла при този неин дебют:
Norma Joan Sutherland
Pollione Carlo Bergonzi
Adalgisa Marilyn Horne [Debüt]
Oroveso Cesare Siepi
Flavio Rod MacWherter
Clotilde Carlotta Ordassy
Dirigent Richard Bonynge
(край на цитата)
Само какви солисти – Джоан Съдърланд, Карло Бергонци, Чезаре Сиепи и тя – Мерилин Хорн. Дирижира Ричард Бонинг – съпругът на Джоан Съдърланд.
За операта „Норма“ и дебюта на Мерилин Хорн в нея има критика в архива на МЕТ, от която ще цитирам в превод от английски език тази част, която се отнася за нея:
„Рецензиран от Winthrop Sargeant в „New Yorker“
„НОРМА“ СЕ ПРЕДСТАВЯ НАНОВО
Казаха ми, че олимпиадата се провежда на всеки четири години. На по-дълги интервали, средно петнадесет години от времето на Лили Леман, Метрополитън опера влиза в ролята на олимпийската опера, „Норма” на Белини, с нейното майсторско колоратурно сопрано в главната роля. Няма съмнение в съзнанието на всеки фен на операта, че на 16 ноември 1927 г. MЕТ печели една от най-добрите победи в своята история с Роза Понсел. През 1937 г. претърпява тотално поражение с Gina Cigna. Зинка Миланов не печели и през 1943 г. През 1956 г. Мария Калас излиза на арената. Госпожица Калас може да се счита за почти победител. Нейният музикален стил е безупречен, нейната гъвкавост огромна, контролът на дишането й по време на дълги вокални линии възхитителен и нейното използване на орнаменти безупречно. Единственото нещо, в което се провали, беше качеството на гласа. Гласът й вече беше отслабнал и беше придобил пронизителен, назален звук. Освен това тя беше страхотна и имаше незабравимото сценично присъствие, което добави много към достоверността на музикалната драма на Белини.
(…)
Aдалджиза на вечерта беше Мерилин Хорн, която направи своя дебют в Метрополитън опера. Крайно време беше този дебют да се случи, защото всеки, който се е занимавал с певци, знае, че мис Хорн е едно от най-зрелищните мецосопрани в света и то от няколко години. От време на време тя дори „открадна спектакъла“ от мис Съдърланд с по-младия си и по-изразителен глас, а дуетите им, които често бяха пели заедно в други оперни театри, бяха чудесно координирани – особено най-красивите от тях, като „Mira, o Norma“ (…)
(край на цитата)
На сцената на МЕТ Мерилин Хорн има общо 253 изяви (съгласно архива на МЕТ) в следните опери и оперети:
Белини – „Норма“ (Адалджиза), Росини – „Севилският бръснар“ (Розина), „Италианката в Алжир (Изабела), „Семирамида“ (Арсаче), Бизе – „Кармен“ (Кармен), Глук – „Орфей и Евридика“ (Орфей), Верди – „Аида“ (Аида), „Дон Карлос“ (Принцеса Еболи), „Фалстаф“ (Мисис Квикли), Майербер – „Пророкът“ (Фидес), Хендел – „Риналдо“ (Риналдо), Сен Санс – „Самсон и Далила“ (Далила), John Corigliano – „The Ghosts of Versailles“ (Самира) – световна премиера, Йохан Щраус – „Прилепът“ (Гостенка на Принц Орловски), Дебюси – „Пелеас и Мелизанда“ (Женевиев).
За останалите участия на Мерилин Хорн в горните опери няма да давам отделните ансамбли, но ще посоча някои от тях:
„Севилският бръснар“ (Розина) – първа изява на 23 януари 1971 г.:
Figaro Sherrill Milnes
Rosina Marilyn Horne
Graf Almaviva Enrico Di Giuseppe
Bartolo Fernando Corena
Don Basilio Giorgio Tozzi
Berta Jean Kraft
Fiorello Raymond Gibbs
Sergeant Nico Castel
Ambrogio Peter Sliker
Dirigent Thomas Schippers
(край на цитата)
…….
Бизе – „Кармен“ (Кармен), първа изява на 19 септември 1972 г.:
Carmen (686)
Georges Bizet | Henri Meilhac/Ludovic Halévy Carmen Marilyn Horne
Don José James McCracken
Micaela Adriana Maliponte
Escamillo Tom Krause
Frasquita Colette Boky
Mercedes Marcia Baldwin
Remendado Andrea Velis
Tanz Russell Christopher
Zuniga Donald Gramm
Moralès Raymond Gibbs
Lillas Pastia Paul Franke
Dirigent Leonard Bernstein
(край на цитата)
Както четем, дирижира Ленард Бърнстейн …
……
Верди – „Дон Карлос“ (Принцеса Еболи), първа изява на 5 февруари 1979 г.
Don Carlo (97)
Giuseppe Verdi | François Joseph Méry/Camille du Locle listen italienischen Text als Übersetzer auf? Don Carlo Giuseppe Giacomini
Elisabeth von Valois Renata Scotto
Rodrigo Sherrill Milnes
Prinzessin Eboli Marilyn Horne
Philipp II Nicolai Ghiaurov
Großinquisitor James Morris
Himmlische Stimme Leona Mitchell
Mönch John Cheek
Tebaldo Betsy Norden
Förster Robert Manno [Debüt]
Graf von Lerma Dana Talley [Debüt]
Gräfin von Aremberg Barbara Greene
Herold Charles Anthony
Dirigent James Levine
(край на цитата)
Както четем, в ролята на Крал Филип Втори играе Николай Гяуров … Каква чест!
На други ансамбли в МЕТ няма да се спирам.
Цитирам списък по години на изявите на Мерилин Хорн в Оперния театър в Чикаго (източник на немски език):
Marilyn Hornes Rollen bei Lyric Opera Chicago:
1961: Lora
The Harvest
Vittorio Giannini
25., 27., 29. November; 1. Dez
1969: Rosina
Il barbiere di Siviglia
Gioachino Rossini
28. November; 5., 8., 10., 13. Dezember
1970: Isabella
L’italiana in Algeri
Gioachino Rossini
13., 16., 25., 29. November; 1. Dez. (Studentenmatinee), 5
1971: Arsace
Semiramide
Gioachino Rossini
24., 27., 29. September; 2., 8., 11. Okt
Rosina
Il barbiere di Siviglia
Gioachino Rossini
26. November; 2. Dezember (Studentenmatinee), 4., 8., 11., 13., 17. Dezember
1984: Rinaldo
Rinaldo (im Konzert)
Georg Friedrich Händel
2. Mai
1992: Solistin
Marilyn Horne im Konzert
am 9. Mai
Solistin
Marilyn Horne im Konzert
am 30. Mai
1986: Orlando
Orlando
Georg Friedrich Händel
24., 28., 31. Okt.; 3., 8., 12., 15. November
1988: Herrin Quickly
Falstaff
Giuseppe Verdi
29. Okt.; 1., 4., 7., 11., 16., 19., 26. November
1989: Tancredi
Tancredi
Gioachino Rossini
14., 18., 21., 24., 27., 30., 28. Januar; 3. Februar
1992: Solistin
Marilyn Horne im Recital (Konzert)
1. Februar
(край на цитатите)
Ще завърша днешната статия за Мерилин Хорн с една кратка публикация в портала на оперен тенор:
Портал „LEONARDO CAPALBO TENOR“
22. Januar 2018
Marilyn Horne Song Celebration in der Carnegie Hall
Am 28. Januar wird Leonardo zusammen mit anderen namhaften ehemaligen Schülern der legendären Sängerin und Lehrerin Marilyn Horne einen ganz besonderen Auftritt geben. Beim Nachmittagskonzert in der Carnegie Hall werden Sängerinnen auftreten, die Frau Horne selbst ausgewählt hat, um ihr Vermächtnis als Lehrerin und Visionärin der Reihe „The Song Continues“ zu würdigen. Begleitet werden sie von zwei renommierten Pianisten, Warren Jones und Martin Katz , was mit Sicherheit ein unvergesslicher Nachmittag wird.
(край на цитата)
Превод:
Портал „ЛЕОНАРДО КАПАЛБО ТЕНОР“.
22 януари 2018 г.
Песенен празник за Мерилин Хорн в „Карнеги Хол“
На 28 януари Леонардо ще изнесе много специално изпълнение заедно с други забележителни бивши ученици на легендарната певица и учител Мерилин Хорн. Следобедният концерт в „Карнеги Хол“ ще включва певци, избрани от самата г-жа Хорн, за да почетат нейното наследство като учител и визионер от поредицата „Песента продължава“. Те ще бъдат придружени от двама известни пианисти, Warren Jones и Martin Katz, в следобед, който със сигурност ще бъде незабравим.
(край на превода)
Нека днес на 18 януари 2024 г. поздравим мецосопраното от САЩ Мерилин Хорн за навършване на 90 години преди два дни и да й пожелаем добро здраве, лично щастие и нови музикални успехи като вокален педагог и ръководител на собствената й фондация.
За много години мисис Хорн!
…..
Изпълнения на Мерилин Хорн:
Marilyn Horne; “Una voce poco fa”; IL BARBIERE DI SIVIGLIA …
´´´´´´
Marilyn Horne “Ich bin der Welt abhanden gekommen” Mahler
´´´´´´
Marilyn Horne Wins the Titanic Battle with Neocle’s Rossinian …
……
Carmen: Habanera – Marilyn Horne – San Francisco – 1989 (HD)
……
Marilyn Horne – Und ist kein Betrug in seinem Munde …
…..